Tag Archives: магия

Огромен /_ _ _/ се задава

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/05/k_pavlov/

Огромен /_ _ _/ се задава

Ако целият този Огромен /_ _ _/,
който ни предстои…
Искам да кажа –
ако този Огромен /_ _ _/,
успея да го разчленя на отделни буквички…
Може би…
Може би ще успеем да се спасим.
А?

Ами след като разчленя на отделни
буквички –
/_ _ _/, имам предвид –
ако всяка отделна буквичка
от Огромния /_ _ _/,
изведнъж…
А?

Някои думи не изговарям нарочно –
убивам ги чрез премълчаване.
Или въобще не ги раждам.
Най-много да ги обознача с тирета.
Ето така: /_ _ _/.
Страх ме е, че ако бъдат произнесени,
може да се материализират в /_ _ _/.
Затова често ме обвиняват в неяснота.
Не знаят, че го правя за тяхно добро.
Имам предвид доброто на обвинителите ми.
И всички нас имам предвид.
Нещо като магия срещу /_ _ _/.
Защото, ако оживеят някои думички
като, например, /_ _ _/…
Край.


Зад тези тирета се крие думата “ужас”.

Константин Павлов

Повече от Константин Павлов

Filed under: Uncategorized

Обяснително

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/28/emotions/

Защо все в някакви странни каши се озовавам:

A wise man once said, “A human mind is the place where emotion and reason are locked in perpetual combat. Sadly for our species, emotion always wins.” I really liked that quote. It explained why, even though I was reasonably intelligent, I kept finding myself doing something really stupid. And it sounded much better than “Nevada Baylor, Total Idiot.”

А иначе си чета тук разни летни забавности, смяффкам се и не се взимам на сериозно. Не си спомням кога за последно четох нещо сериознейшо-драматише, честно. Със сигурност не е тази година.

Въпросната книга се води нещо средно между ърбан фентъзи и паранормален романс, моля ви се, като ѝ видите корицата и ще умрете от смях няколко пъти. Но всъщност е написана много интелигентно, има мистерия, има куест, има магия, има ярки герои, които не са само добри или само лоши, а са нормални едни такива, пъстри, има екшън, има смях, всъщност пълна е с one-liners. И ме разведрява.

Ако сте ОК с това, че има сексуално напрежение между главните герои, то позволете ми да ви препоръчам: първи том, втори и трети (финален за серията). Или направо всички заедно.

2017-03-12 апокрифи

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3344

От време на време докато пием се случва да си разказваме разни истории от едно време, кои апокрифни, кои истински, но всички заслужаващи да бъдат записани. Събрал съм няколко от спомени и участия, без имена (да предпазим виновните).

Една от най-любимите ми е за ISP-то (във времената на dial-up-а), на което един от админите по погрешка направил UPDATE на passwd таблицата без WHERE клауза и потрил всички пароли. Нямало backup (разбира се) или начин да се възстановят, за това си patch-нали radius-а ако един потребител три пъти напише същата парола, да я приеме и да я запише в базата. Така успели да възстановят почти всичко.

Един млад хакер една вечер в средно пияно състояние решил, че всичките internet доставчици в града му не струват и за да им отмъсти, написал един троянски кон, който правел безогледен flood по всичките им IP range-ове. В един момент се усетил как сам си е отрязял^Wзапушил клона, ама нямало какво да направи. След около седмица по различни начини (смяна на IP range-ове, филтри, черна магия) flood-ът бил спрян, но поне според някои хора още 10на години след това имало останал такъв трафик.

Администратор на ISP и известен irc сървър към него бил много приличен и мирен човек, който локалните хакери много тормозели. Накрая го пропили, и една вечер така след много пиене го питали “Абе, я си кажи root-ската парола”. Той просто се усмихнал и заспал на масата.

В един hosting имало shell скриптове, викани през sudo-подобна система за добавяне и триене на потребители. Скриптовете не били помислени достатъчно добре и когато един потребител си написал интервал в края на username-а, системата chown-нала ВСИЧКО на неговия потребител. Много неща спрели да работят, хората по навик рестартирали сървъра, и той повече не изгрял…
(тук не съм сигурен дали нямаше подобна случка и с rm при премахване на потребител, отнесло целия сървър)

В една фирма хората от нямане какво да правят си направили etherkiller (от едната страна RJ45, от другата щепсел). Забавлявали се, показвали го на хората, снимали го и го забравили. След няколко месеца се оказало, че щепселът бил останал включен в един контакт и само по чудо не била станала по-голяма беля.

В едно ISP младши админа написал rm /home/somewhere/something/ * (забележете интервала), докато се намирал в /usr/sbin. Понеже това било във времената преди не-ужасяващо-бавния интернет и пакетните системи в linux, отнело някакво време да се намери какво точно се е потрило и да се възстанови, поне една част от него.

В друго ISP на основния Cisco router изгоряло захранването (във времената на бавния интернет, малкото пари и никаквата резервираност). Въпреки знанията на хората по електротехника, не успели да се ориентират къде точно е проблема на захранването, та техни колеги от конкурентно ISP им дали под наем такъв router (НА ЧАС). Седнали с работещото и неработещото захранване отворени едно до друго и проследявали, докато намерят проблема (мотае ми се нещо като 10 часа).

Като си спомня още, ще ги опиша и тях 🙂

Луната, която убива

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2016/12/09/thekillingmoon/

Свят, в който сънищата притежават могъща магия.
Свят, в който след като умреш се преселваш завинаги в селенията им, а смъртта идва от жреците на Хананджа, богинята на сънищата.
Трима герои, твърде различни един от друг, които заедно трябва да спрат надигането на древно зло, поглъщащо всеки живот, и да не се превърнат сами в чудовища.

lunata-koyato-ubiva-1Днес ще ви разкажа за една книга – или по-скоро за две, – за която от ужасно отдавна се каня да пиша. „Луната, която убива“, първа част от дуалогията „Сънна кръв“. Ще започна оттам, че съм редактор на българския превод, а това ме прави донякъде пристрастна – когато работиш по дадена книга, дори невинаги да е точно твоят тип четиво (в случая се оказа, че е), обикновено се задълбочаваш в нея повече, отколкото ако само си читател. Особено щом става въпрос за фентъзи или фантастична книга – ако като читател разнородният превод на терминологията от дадения свят примерно просто ще те подразни, като редактор лично отговаряш такъв да няма, т.е. трябва да вникнеш във всеки детайл, да проумееш как функционира всяко нещо и да се увериш, че всичко е предадено както трябва на езика ти.
Различното при тази книга е, че остана в съзнанието ми дълго след като приключих работа по нея. Потърсих си втората част още преди да я преведат на български, защото просто трябваше да прочета какво още става в света на „Сънна кръв“. Когато от „Сиела“ ми съобщиха, че ще издадат и нея – „Засенчено слънце“ – едва не подскочих от радост, а когато като част от сборника „Епично“ излезе „Наркомантът“ – разказ, написан предварително от Джемисин, за да изпробва „на практика“ света, оформящ се във въображението й – аз си купих тухлата, изчетох другите разкази и си пазих този две години. Пазих си го като нещо много специално, което ще прочета в някой специален момент за любима книга – за връщане в любим свят.
По принцип обичам фентъзи жанра, така че не е изненадващо защо „Луната, която убива“ ме грабна още на ниво анотация – друг свят, необичайна магическа система, битка между доброто и злото. Но най-подходящото определение и за трите неща, които изброих, е необичайни в най-добрия смисъл на думата.
jemisinАвторката Н. К. Джемисин е известна с изграждането на светове. „Луната, която убива“ е първата й завършена книга (макар че е издадена след по-късна нейна книга). След това има и други творби с други светове, като тази година The Fifth Season бе наградена с „Хюго“ – тя е началото на трилогия, чието действие се развива на планета, на която на всеки пет години настава своеобразен апокалипсис от земетресения и други природни бедствия.
Винаги когато гради нов свят, Джемисин подкрепя богатото си въображение с много учене – посещавала е курс на НАСА за писатели фантасти, подготвя се допълнително и чрез четене на много книги и навлизане в конкретни полета на знания, необходими й в дадения случай. За The Fifth Season например е изучавала сеизмология, а за „Луната, която убива“ и другите произведения от „Сънна кръв“ – египтология, психология.
Планетата, на която се развива действието, е спътник на газов гигант, кръстен от жителите й Сънната луна. Цялата митология е изградена върху наблюдаване на Слънцето, на Сънната луна и на спътника на самата планета – по-малката т.нар. Будна луна. Всички богове са деца на Слънцето и Луните, като се счита включително и че благородниците на двата най-големи народа се родеят с тях.
lunata-originalЦялата магическа система – силно различаваща се от тези в другите фентъзита – е изградена върху комбинация от сънища, чийто свят е вдъхновен от колективното несъзнавано на Юнг, и от древноегипетски схващания за медицината, живота и смъртта. Магията на могъщите жреци на богинята Хананджа, около които се движи сюжетът, произтича от сънищата на всички хора, от четирите „сънни съставки“, които всяка сънуваща душа притежава и които вярващите периодично даряват в храма. Тази магия се използва за лечение и помощ, като помощта понякога се явява във формата на прекъсване на живота на твърде старите и болни или на сметнатите за покварени.
Също като самата магия, така и злоупотребата с нея е могъща и води до чудовищни последствия – за самия жрец и за всички живи и дишащи хора около него.
В центъра на сюжета се намират две държави – хилядолетната империя Кисуа, забранила сънната магия заради чудовищните опасности, дремещи в нея, и по-младата цивилизация Гуджааре, градяща се основно върху нея и култа към Хананджа.
Главните герои са трима. Ехиру е Бирник на Хананджа, т.е. жрец, чиято задача е да приспива diego-rodriguez-dreamblood-coverнабелязаните като твърде стари, нелечимо болни или покварени, да изпраща душите им в света на сънищата и да събира и носи на братята си сънната им кръв за лечение на болните. Той е честен и всеотдаен, следващ строги морални норми и въвлечен в заговор, който е на път да то превърне от помагащ на нуждаещите се в наемен убиец. Ниджири е преданият му чирак, който за разлика от него е способен понякога да нарушава правилата, тъй като учителят му е толкова отдаден на вярата в абсолютното добро, че понякога е опасен за себе си и някой трябва да се грижи за него. Сунанди пък е посланичка на Кисуа и на практика противница на култа на Хананджа. Тя е по петите на истината за зреещия в Гуджааре ужасяващ политически заговор за световно господство и потапяне на света в смърт в името на тоталното могъщество на един маниак.
Всъщност никой от героите на Джемисин не е съвършено добър или съвършено зъл, макар че Ехиру много се приближава към първото, а въпросният маниак – към второто състояние.
808101-miniСъщо така никоя от двете държави не е съвършено добра или съвършено лоша – нито като позиция в романа, нито като описание на държавното устройство (например едните имат равенство на половете, но и робство, в другите няма роби, но жените често са безгласни букви – и така нататък). Положителните персонажи имат своите слаби места – като разбирането за цената на човешкия живот и правото (или липсата на такова) да бъде доизживян според волята на притежателя му, а дори и злодеят има своите човешки моменти – като искрената любов и грижа към жената и сина и болката от изживяна несправедливост. Различните култури са богато описани и живи пред очите на читателя, подобно на света на „Колелото на времето“ (за което се сещах често, четейки за пустинните племена във втората част). Героите са хем странни всеки със своите различни и често чудати схващания, хем близки до читателя с чисто човешкия си стремеж да спасят хората, които обичат, да останат верни на себе си, да опазят мира и света си.
the-great-red-spot-of-jupite„Луната, която убива“ предлага завладяваща история в интересен свят, много различен от типичния средновековен сетинг на повечето книги от жанра. В центъра на сюжета е битката за оцеляването срещу злото – както на света, така и личната борба на самите герои с дремещите вътре в тях чудовища. И това е по-сложната и дълбока борба, живо описана и осезаема, независимо дали става въпрос за потъването в нежеланите и опасни селения на магията и човешкото съзнание или за приемането на чуждите обичаи и правенето на компромис със своите, или за откриването на човешкото у тези, които са ти изглеждали нечовеци, преди да ги опознаеш.
На първо място за всеки от героите е любовта към най-близките и грижата за тях – независимо дали в съзвучие, или в противоречие с дълга или дори със здравия разум. Те – независимо дали жреци, дипломати, военни или други – са на първо място хора, които трябва да намерят баланса за себе си, защото светът невинаги е толкова черно-бял, колкото изглежда на пръв поглед.
В дуалогията, макар и до голяма степен облечени във въртоп от магия и фантазия, са поставени проблеми, които винаги са съществували и ще съществуват в историята на нашето съвсем реално човечество – границите на религията и свободата, правото на избор на смъртно болния да живее или да умре, възможностите на човека да приеме чуждите обичаи и схващания, дори когато му се струват абсурдни, но също така и да не налага силом своите.
mroczne_slonce-akurat-ebook-cov-miniИ като споменах дуалогия, втората част – „Засенчено слънце“ – също пленява както с допълнителното изграждане на света (нови измерения на магията, нови народи), така и с нови герои, нови завръзки и премеждия.  Тя и „Луната, която убива“ могат да се четат и самостоятелно, защото ги делят десет години време, макар конфликтът в „Засенчено слънце“ да се корени в първата част и някои от главните й герои да се явяват като второстепенни там. Продължението е много по-динамично, с повече събития и обрати, а главната героиня, жрицата лечителка Ханани, ми стана любима от самото начало. Но за това – друг път.🙂