Tag Archives: Малки войни

Дефицитно/вманиачено

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2020/02/17/deficit/

Една от най-големите травми от детството ми го нанесе дефицитът. На храна, на дрехи, на услуги, на всичко… Затова 30 години след 1989-та аз все още се презапасявам.

В шкафа за макаронени изделия и варива трябва да има поне по 2 пакета от всичко. В момента, в който отворя препарата за пране, отивам да купя нов, за резерва. Като опаковам дрехи за пътуване – винаги взимам двойно повече от необходимото.

Но най-страшно е положението с тоалетната хартия. Като правихме проекта за новия ни апартамент – изрично настоях дизайнерите да предвидят шкафове за тоалетна хартия в двете бани. И ги напълних догоре. Всяко отиване до по-голям магазин гарантира, че ще се прибера с нова джъмбо опаковка Zewa. Ако случайно се заплесна и бройката рулца падне до само десетина, започвам да изпитвам лека тревожност. И взимам мерки, разбира се.

Та представете си как се чувствам когато чета ревюта на апартаменти в Малага, в които гостите са се оплакали, че имало само едно руло в банята! Как може такова нещо, бе! Ние имаме повече хартия в багажника на колата (да, и там складирам салфетки, кухненски ролки, влажни кърпи и т.н.). Мизерници.

В балона

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/11/15/bubble/

Нито един от най-близките ни роднини и приятели:

  • не пуши
  • не пие Загорка и Каменица
  • не купува Кока-Кола продукти
  • не гласува за статуквото
  • не мисли, че при Тодор Живков живеехме по-добре

Балонът ни е съвършен.

За психологическия тормоз от страна на уж най-близките

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/10/17/abusive/

Защо постоянно вкарват разни quirky герои по книгите и филмите? ЗАЩО!?

Уж са роднини, уж са най-добри приятели, уж са добронамерени, но винаги пилят нервите на протагонистите. И мойте нерви.

Като любящата майка, дето те буди в 6 сутринта, за да ти пожелае хубав ден, какво като на теб не ти е време за ставане, тя от цял час е вече на крак, хайде, надигай се, толкова много те ОБИЧАМ, че няма да те оставя да се наспиш на спокойствие, чуваш ли ме! И верният приятел, дето ти гласи срещи с непознати, защото според него не водиш достатъчно активен промискуитетен живот, какво като човекът, с който те запознавам, е психо, а може би дори сериен убиец, пак е по-добре от това да не спиш с никого, нали! И неспособната, но вярна секретарка, дето ти урежда суперсделки с албанската мафия и след това кърши ръце, че нещата не са се получили както трябва, всъщност баш мафиотът е много секси, трябвало е да се влюби в теб, да промени начина си на живот и да стане образцов гражданин, може малко да те е излъгала, ама то е било за твое добро. И по-малкият брат, дето е залагал на непечеливш кон с непритежавани пари, но при проверен букмейкър, слуховете, че убива длъжници са неверни, най-много да счупи краката на всичките ти роднини и приятели, ако го помолиш мило – сигурен съм, че ще ми опрости поне лихвите, моля те, помогни ми. И усмихната съседка с шарените рокли, която е убедена, че нещо страшно се случва в голямото имение, иска да ѝ помогнеш да разследва, не се съгласява с теб, че не ѝ е работа да се забърква, отива сама да слухти, но я хващат лошите и естествено, че ти трябва да ходиш да я освобождаваш, какво като е TSTL патка и светът ще е по-уравновесен без ексцентричността ѝ.

Правилото в живота ми е да оставям малоумниците да се справят сами с простотиите, в които се забъркват. Не, няма да те спася от поредната ти безмозъчна схема да изкараш лесни пари. Нито пък ще се срещна с човека, дето те е заприказвал в бара снощи, колкото и добро впечатление да ти е направил. И ако се опиташ да промениш плановете за деня ми – приготви се за грандиозен скандал. „С това си поведение доказваш подозрението ми, че всъщност ме мразиш и искаш да ме разболееш от стрес. Защото ако ме обичаше – никога нямаше да ме ядосваш така, нали? Как може да ме познаваш толкова години и все още да не ме разбираш? Това е защото си абсолютен егоцентрик, неспособен на емпатия, нали? Или си социопат, който се чувства добре само когато причинява болка на всички около себе си? При всички положения трябва да приемеш, че от днес не те познавам вече, не искам да те виждам, не искам да общувам с теб, махай се!“.

Естествено, така сюжетът ще се опрости. И скъси. Но поне няма да ме отврати с пасивността на главните герои и неспособността им да спрат психологическото малтретиране от страна на тъпи и смотани хора, които уж трябва да са им любими.

Tech support

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2019/05/26/tech-support/

Поне веднъж месечно майка ми започва телефонния ни разговор с:

– Не ми работи компютърът, трябва да дойдеш и да го оправиш.

Днес пак така. И понеже съм ѝ съпорт от 95-та година насам – знам какви въпроси да ѝ задам:

– Ама компютърът ли не работи или нямаш интернет достъп?

Йеп, майка ми смята, че ако Близу се издънят – проблемът не е в тях, а в нейното Sony Vaio, което аз трябва да „оправя“, за да може тя да влезе във Фейсбук и да провери няма ли нови снимки на внуците.

– Не знам.

Очакван отговор, разбира се. Продължавам с уточненията:

– Като натиснеш копчето – тръгва ли лаптопът?
– Тръгва, ама нищо не мога да направя, само игрички мога да си играя.
– Не влизаш във Фейсбук, така ли? А до сайта ми стигаш ли?
– А, влизам във Фейсбук и сайта ти виждам, защо?

ОК, лаптопът работи и интернет има. Значи някаква друга ще е драмата…

– А какво не можеш да направиш?
– Нищо!
– По-конкретно?
– Не мога да проверя сметките на epay.
– Какво се случва като се опиташ да ги провериш?
– Не знам.
– Е, все пак? Нещо трябва да се случва. Сайтът зарежда ли се?
– Излиза едно прозорче и ми вика да въведа нещо.
– Какво да въведеш?
– Не знам, не прочетох.
– Кликаш ли нещо?
– Да: ОК. Ама то пак излиза. Ела да ми оправиш компютъра.

И те така те.

Extended мрън

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2018/10/05/skin/

Кожата ми е психопатка. Нездраво бяла психопатка, която е решила, че иска да е червена и използва всеки повод за това:

  • слънце
  • студ
  • вятър
  • полени
  • притеснение
  • радост
  • гняв
  • мръсен софийски въздух
  • чист, но по-силничък морски бриз
  • естествена вълна
  • изкуствени материи
  • прах
  • твърда вода
  • 99,9% от всичката козметика на този свят

Списъкът на дразнителите край няма.

А днес постигна ново ниво на assholeness: „Ти помниш ли, Антонийо, как преди един месец на морето ме показа за цели ПЕТ минути на слънце без SPF 50+ мазила, та трябваше да ти се сърдя и да ти активирам слънчевата алергия, макар че беше вече късно, защото от мъртвешки бяла се бях превърнала вече в просто нормално бяла? Е, смятам от днес да се олющя цялата, ей така, да видиш ти какво ми беше на мене“.

Не знам вече.

Бюрокрация

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/10/19/redtape/

Подавам някаква молба в общината.

Първо ходене

Дават ми бланка и ми казват какви документи трябва да нося.

Второ ходене

Връщам попълнената бланка и предоставям всички документи (ОСЕМ на брой), които са изискали от мен – в оригинал и с по едно копие. Оригиналът бил да го покажа само, а копията ги завеждат в „досие“. Всичко уж е ОК. Но седмица по-късно…

Първо обаждане по телефона

Жизнерадостна леля ме уведомява, че от нейния отдел на общината ми искат документ за идентичност на имената. Въпросният документ се издава от съседния отдел на общината. Но трябва аз да си го поискам, те вътрешнообщински не можело да общуват.

Трето ходене в общината

Нося документа. И ме светват, че трябва още нещо да свърша – да извадя някакво удостоверение от на-майна-си-райна организация (НМСРО) и да го предоставя в 14-дневен срок.

Първо ходене в НМСРО

Учтиво, но твърдо ме уверяват, че въпросното удостоверение се издава в тримесечен срок. И дори и да се напънат – не зависело от тях, имало и странични фактори, нааай-бързо евентуално за 2 месеца щели да се справят. Тук губя нерви, разбира се, и почвам да крещя. Спокойно ми отвръщат, че и да крещя, и да не крещя… Защо не се срещна с шефката на НМСРО. Която повтаря думите на персонала си и вдига рамене, няма какво да направи. Защо съм се ядосвала на подобни неразбории, то тук е така. И всъщност тя не била сигурни, че общината трябвало да изисква подобен документ от тях.

Второ обаждане в общината

Този път аз ги набирам и им казвам, че съм в кабинета на шефката на НМСРО, която първо ми е казала, че въпросното удостоверение ще е готово след 3 месеца и няма как да спазя двуседмичния срок, който общината ми е дала, и второ ме е светнала, че WTF ми искат подобни неща да вадя. Лелката не е много жизнерадостна вече, то от нея нищо не зависело, нейната шефка ѝ била казала да направи това. Защо не отида отново в общината да говоря директно с висшестоящите.

Четвърто ходене в общината

Шефката на отдела е благосклонна – ще „задвижи моя въпрос“, но все пак трябвало да ѝ занеса удостоверението, пък било то и след три месеца.

Та така. В началото на ноември ще разберем дали девет подадени документа и един в процес на изваждане, четири разкарвания до общината, едно ходене до НМСРО и два телефонни разговора ще са достатъчни, за да си свърши някой работата.

Принцеси

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/09/04/rejectedprincesses/

Rejected Princesses е разкош!

Well-behaved women seldom make history.

Rejected Princesses celebrates those who did. Part art project, part standup routine, part book report, this site imagines what if we made animated musicals about the women of history and myth who refused to behave.

Жени, които са толкова грандиозно-велики, ужасно ужасни или съвсем нестандартни, че не правят детски филмчета за тях. Като Tirgatao – принцесата, която никакви стени не могат да спрат:

Tirgatao

Цялата ѝ история е тук. Както и съдбите на стотици други силни жени – и знайни, и позабравени. Но винаги страхотни. Отхвърлени принцеси.

Справочно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/08/17/pilgrims/

Ходя по институции, събирам някакви абсолютно ненужни и проформени документи, плащам малко състояние за удоволствието и мрънкям, че само си губя времето и подбивам петичките.

Навсякъде те карат да попълваш странни (и ненужни, и проформени) декларации, справки, удостоверения… И никой не чете какво си писал, разбира се. Вчера се улових, че на поне две места съм слагала грешен ЕГН – заменяла съм последните 4 цифри с части от ICQ номера ми. И не ме хванаха! Защо тогава въобще ме занимават?

Пък Тото трябва да представи свидетелство за съдимост. Което да важи пред районния съд в Плевен. И което се издава от софийския съд. Но само след проверка в кърджалийския съд, защото Тото е раждан там. Малко е объркано, нали, ама българска съдебна система, какво да я правиш.

А най-голямото оплакване е, че всичките тези документи ги събирахме вече веднъж. През декември. Обаче важели само 6 месеца и след това отново ти ги искат, а ти тръгваш да обикаляш, плащаш, попълваш, събираш и псуваш.

Хигиена нулева

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/07/25/menta/

Това изказване:

„Защо децата ни трябва да учат теорията на Чарлз Дарвин, в която не вярвам, а да не учат креативната теория?“, попита риторично Цонев, който получи в Пловдив най-високото епархийско отличие – църковният орден „Св. Ерм“ – първа степен, от Пловдивския митрополит Николай за заслуги към БПЦ.

на Данчо Ментата повдига въпроса

ТОЙ ТЪП ЛИ Е ИЛИ Е ЗЪЛ?

Защото ако наистина си вярва в креационизма, то глупостта очевидно прелива направо от изгнилата му кухарка проста. А ако не вярва, ама само си говори – значи е гад отвратителна, целяща само да се подмазва на поповете и да сее лъжи, непросветеност и мизерия на белия свят.

Е, може да е и тъп, и зъл…