Tag Archives: Медийна свобода

Отворено протестно писмо до льохманите от „Репортери без граници“

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%B4%D0%BE-%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D1%85%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8.html

понеделник 26 април 2021


logo_rsf

Аз си мислех, че поне от международните организации можем да очакваме някаква обективност, а то май се оказва, че не е точно така. Ето, да вземем един съвсем непроизволен пример.…

Биков безмилостно разобличи корупцията в западните медии!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/toma-bikov-media.html

неделя 20 септември 2020


Нали обективността изисква да се анализират всички гледни точки, та седя и си мисля. Ами, ако депутатът от ГЕРБ Тома Биков е прав? Кой пък казва, че западните медии са неподкупни? Някой е извадил едни пачки от тайно нощно шкафче, занесъл ги е на „Шпигел“, „Политико“ и цялата там плеяда прехвалени и уважавани вестници и воала! Те ти, брате, цела кампания срещу ГЕРБ! Яростна, безочлива, безцеремонна и неблагодарна.

Та нима Бойко и компания не осигуриха на доскорошните ни европейски партньори евтина и в голямата си част доста образована работна ръка във фертилна възраст? При това повече от милион човека атакуваха трудовия пазар в Западна Европа само по време на неговите управления. И сега точно от запад да го погнат с критики… Бива ли така, питам се аз и в главата ми все повече избуява червейчето на съмнението.

Как така пък почти никоя родна медия не видя нищо нередно в управлението на ГЕРБ, а тия изнежени от стабилност, охолен живот, върховенство на закона и липса на корупция западни журналисти се врат, където не им е работа и разриват помийни ями, в които ние имаме негласен национален консенсус да не ръчкаме? Кой изобщо им го позволява? Толкова ли са цъфнали, вързали и останали без никакви проблеми родните им държави, за да се бъркат в чужди работи? Нима някоя родна медия си е позволила да вади документи и да повдига обвинения срещу който и да е западен политически или икономически лидер? Но, така е, когато си възпитан, дисциплиниран и знаеш кое ти е позволено и кое – не. На запад явно журналистите не знаят граници и си пъхат носовете, където им скимне.

Продължавам да анализирам и неусетно се нахъсвам все повече. На въпроса дали може да даде повече конкретика кой е платил, на коя медия, за коя публикация, Тома Биков се прояви като истински мъж на място и рече, че няма да влиза в никакви подробности, защото няма доказателства. Подозирам, че просто си замълча, за да не се налага да споделя източниците си и да ги поставя под угрозата международната медийна мафия, която явно се е мобилизирала срещу ГЕРБ, да им отмъсти.

Само преди дни негов млад колега депутат, отново от котилото на Борисов, сравни вземането на отношение от страна на ЕС по въпросите на корупцията, липсата на разделение на властите и редица други неуредици в България с онова време, когато чакахме знак от Кремъл, за да знаем правилно ли градим комунизЪма или не чак толкова. И, като се замисли човек, си е точно така.

Откъде накъде ще ни се бъркат тия във вътрешните дела? И политици, и журналисти. Кой ви е питал какво мислите за България? Или се възползвате от призивите на ония протестъри, дето се възмущаваха, че си затваряте очите за случващото се с всички власти у нас? Каквото и да е, ние сме суверенна държава и не трябва да позволяваме разни медии и брюкселски зелки да мътят водата на премиера и главния прокурор! Каквито са такива са, ама са си наши!

С какво ЦВИК, медиите на Пеевски, Домусчиев и компания и работещите в тях мисирки са по-лоши от прехвалените западни сайтове, вестници, телевизии и журналисти? Обективната действителност е измишльотина. Всеки е свободен да представя събитията както прецени. Или както му платят. А виждаме, че Тома Биков знае на кого плащат и къде наистина се прави качествена журналистика, съвсем незаслужено поставена на 111-о място по свобода.

Напротив, нашите медии са си свободни и затова си пишат каквото им душа (джоб) сака, а не разни материалчета, базиращи се върху документи и факти. Та нима документите и фактите не ограничават свободата, полета на мисълта? А за друго замисляли ли сте се? Ако в България решиш да се изказваш по медиите за злоупотреби на властта, моментално те уволняват и преставаш да си журналист. На кого помагаш с това? На свободата на словото ли или на поредния мисир, чакащ за мястото ти? Не е ли най-висша форма на свобода да се примириш със ситуацията, в която живееш, да се пригодиш към нея и да си караш кефа, вместо да заравяш перото си в дълбоки плаващи пясъци, както правят западните подкупни медии?

Не знам кой им плаща, но след като Тома Биков казва, че им се плаща, значи е така. На него ли да вярваме или на някакви си очевидни истини, за които дори и в крепостта на фрау Меркел вече не си затварят очите? Ако направим второто, не е нито патриотично, нито православно. Изобщо, като цяло, неудобните въпроси и ваденето на показ на разни уличаващи документи не са нито патриотични, нито православни. Те са гнусно достижение на чужди, предимно протестантски народи. Ето още една логическа връзка – протестанти, протестъри. Да не мислите, че е случайно?

Шок! Ужас! Сензация! Протестъри плащат на протестанти, за да резилят премиера Борисов и прокурора Гешев в поръчкови западни медии!

Не, че нещо, просто давам идея на праволинейните родни журналисти за тема, която могат да развият с голям успех. А през това време аз ще продължавам да изсмуквам от пръстите си нови и нови доказателства за правотата на Тома Биков да разобличава подкупността на западните драскачи.

Европа и Кремъл Как руските корпорации контролират власт и медии в България

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/russian-control-over-power-media-bulgaria.html

неделя 31 май 2020


Докато работи зад граница, големият руски бизнес пренася в другите страни своите непрозрачни делови практики. За тях България се оказа лесна мишена. Покрай социалистическото си минало и дълбоките исторически, политически и икономически връзки с Русия тази страна има собствени традиции за корупция.
Експертите смятат, че нивото на корупцията в България е най-високото сред всички страни-членки на ЕС и за 13 години присъствие в Евросъюза в тази сфера е постигнат незначителен прогрес. Това създава благоприятна почва за разпространението на руското враждебно влияние върху бизнеса и политиката в България. Тази статия показва как крупният руски бизнес успешно установява тесни връзки с местните политици с цел да прокара своите интереси и да засили зависимостта на България от руския енергиен сектор, както и да задържи корумпираните политици на постове във властта.

След края на Втората световна война между България и Русия се установяват твърди икономически връзки. Съветският съюз осигурява на своя партньор нефт и газ, и купува почти всички произвеждани там /в България, бел.ред./ потребителски стоки. Българската икономика е напълно зависима от СССР. Културните връзки се определят от езиковата близост и някои ключови исторически събития като решаващия принос на Руската империя в освобождението на България от турско владичество през 1878 г.

Не е учудващо, че страната остава икономически зависима от Русия и след разпада на Съветския съюз, особено в енергийната сфера. Както и преди, Русия представлява главен търговски партньор на България в областта на нефта и природния газ /90% от доставките на газ в страната постъпват от Руската федерация. Руската държавна компания „Росатом“ доставя ядрено гориво за българската АЕЦ. Руската петролна компания „Лукойл“ притежава българския нефтопреработващ завод, най-големия на Балканите, както и широка мрежа от над 200 бензиностанции в страната, което я прави един от най-големите работодатели и източник на 9% от БВП.

Държавата Лукойл в историята на влиянието на компанията в България си струва да бъде изследвано задълбочено.
След краха на социализма България продаваше промишлените си обекти на частни ръце. През 1999 г. бе обявена приватизацията на единствения в страната нефтопреработващ завод „Нефтохим“, придобит впоследствие от „Лукойл“ на ниска цена. По думите на президента /1997-2001 г./ Петър Стоянов, това е било чисто политическо решение, взето от тогавашния премиер Иван Костов. Оттогава българският „Лукойл“ в лицето на директора Валентин Златев играе голяма роля в политическия живот на страната, като поддържа конкуриращите се БСП и ГЕРБ.

Особено силно тази компания е повлияла на политическата кариера на сегашния министър-председател Бойко Борисов.

Валентин Златев успява да осигурява разцвет на бизнеса на „Лукойл“ в страната при всички български правителства и да поддържа добри отношения с всички премиери. В продължение на 20-годишното присъствие на компанията срещу нея са започвани разследвания по подозрения в монопол и корупция, но нито веднъж не са й предявявани каквито и да били обвинения.

Близките отношения между Златев и българските власти доведоха „Лукойл“ до абсолютно особеното положение, благодарение на което съществува като държава в държавата. На практика в България „Лукойл“ е монополист, притежаващ всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти.

В разследване на българското издание „Биволъ“ главното нефтено пристанище на „Лукойл“ Росенец недалеч от град Бургас, използвано за вноса на нефт, е наречено руски „анклав“, където представители на българските власти /в частност, митниците/ липсват. Поради което няма кой да проверява текущите дейности там. За целите на данъчното облагане законът изисква всички тръбопроводи да са снабдени с прибори за измерване на количествата нефт, постъпващи в складовете и излизащи от тях. Тези устройства предават данните в митническото ведомство. Но проверките от 2011 г. са показали, че подобна система не е установена на тръбопроводите на рафинерията и компанията е лишена от лиценза си.

По данните от разследването на „Биволъ“, опитите на държавата да събере налозите са провалени от тогавашния посланик на САЩ в София Джеймс Уорлик. През 2001-2003 г. той е бил генерален консул в посолството на САЩ в Москва. Уорлик посещава нефтопреработващия завод и се изказва доброжелателно за работата му. След тази дипломатическа намеса лицензът на „Лукойл“ е върнат, компанията продължава да работи без задължителната система на отчетност, а темата повече не е повдигана.

След приключването на мандата си в България и напускането на държавния департамент през 2016 г., Уорлик започва работа в руската юридическа фирма „Егоров, Путинский, Афанасиев и партньори“. Кантората е основана от Николай Егоров – състудент на президента Владимир Путин. Вероятно благодарение използването на такива мощни връзки опитите „Лукойл“ да бъде принудена да спазва българското законодателство са провалени.
Компанията е единственият доставчик на гориво за морските и речните плавателни съдове, и за самолетите на националните летища на България. През 2011 г. българското финансово министерство обяви, че „Лукойл“ пряко контролира 80% от данъчните складове за горива /националното законодателство изисква акцизните товари да се съхраняват в лицензирани данъчни складове/. Фактически, под контрола на компанията чрез различни схеми са налице над 95% подобни складове.

„Лукойл“ е главният и, всъщност, монополист в доставките на горива за всички учреждения и служби, в това число полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, също предлагащи продукцията на

„Лукойл“. При това по-голямата част от приходите на компанията в България отиват извън страната. През 2017 г. оттам твърдяха, че са платили над 32 млрд. лева /около 16 млрд. евро/ данъци. Но по официални данни, от момента на приватизацията са платени само 151 млн.лева /около 77 млн.евро/ данък печалба.

Липсата на авторитети и политическа воля за контрол над „Лукойл“ води до това, че най-голямата компания в страната укрива печалбите си и използва България за незаконен износ на петрол в ЕС, а също и изнася пари в офшорки, като така обслужва частните интереси на влиятелни хора.

Приятелската връзка между Златев и Борисов, която те не отричат, датира от 1990-те години. Но истинският полет на политическата кариера на Борисов се случи след 2000-а година. През 2001 г. /тогава той беше главен секретар на МВР/ „Лукойл“ подписа договор с охранителната фирма „Ипон“, основана от Бойко Борисов, за охрана на нефтопровода, започващ от Бургас, където е рафинерията, до София. Според данните на някои медии тази сделка е осигурила на Борисов стабилен доход, докато гради политическата си кариера.

Още повече, по данни от разследването на „Биволъ“, базирано на материали на WikiLeaks, има доказателства за това, че Златев косвено е финансирал политическия подем на Борисов, започнал с избора му за кмет на София през 2005 г. до победата на политическа партия ГЕРБ на националните избори през 2009 г. със средства, получени от „Лукойл“. Тези доказателства се съдържат в изтеклите дипломатически грами на САЩ, където се казва: „Борисов е в тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен сив кардинал и задкулисен брокер на властта. Лоялността на Борисов към Златев /и уязвимостта му пред него/ играят важна роля при вземаните от него политически решения”.

Още в началото на работата си като кмет той привлича „Лукойл“ към редица правителствени партньорства – „Лукойл“ се съгласява да дари асфалт за ремонта на градски улици, да се ангажира с опазването на паметника на съветската армия и да финансира строителство на жилища за социално-слаби. В отговор Борисов подкрепя използването на принадлежащите на града земи за изграждането на нови бензиностанции на „Лукойл“. Дори това да изглежда като сериозен пример за сделки от типа „ти на мен – аз на теб“, публичните споразумения на Борисов с „Лукойл“ са само допълнителни сделки от неговите далеч по-дълбоки и обширни делови отношения със Златев, за които се съобщаваше по други канали.

По данни от същите източници, съществували са подозрения, че Валентин Златев може да е свързан с руското разузнаване в България. Предвид това е логично да се предположи, че той не просто е опитвал да разшири бизнеса на „Лукойл“ и да осигури стабилен внос на руски нефт и газ, но е прокарвал руските интереси в България на далеч по-широко равнище.

Едно от доказателствата за достоверността на такова предположение е фактът, че през 2011 г. Златев присъства на срещата в Москва на зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Мария Косева с представители на „Росатом“ по въпроса за проекта за строителството на АЕЦ „Белене“. По думите на Косева, директорът на „Лукойл“ „се появи неочаквано и по непонятни причини на съвещанието“. Златев винаги е гледал да не слага „яйцата в една кошница“ – той поддържа добри отношения с политиците от всички основни партии.

През 2016 г. „Биволъ“ разследва как „Лукойл“ предостави голям крайморски участък земя непосредствено до своя нефтен завод на Ахмед Доган, тогавашен лидер на ДПС, политическата партия на турското малцинство. Същият изгради огромен замък и затвори обществения достъп до плажа, което е нарушение на закона.

Връзка между Ахмед Доган и Валентин Златев бе открита също при съпоставянето на собствениците на многобройни офшорни компании.

В крайна сметка, през 2019 г. Златев бе уволнен от поста си. Сред възможните причини, обсъждани в медиите, може да се открои версията за недоволството на ръководството на „Лукойл“ в Русия от системното изтичане на печалби, което е в противоречие не само с националните интереси на България, но и със собствените интереси на компанията.

Същевременно би било неправилно да се счита, че „Лукойл“ или лично Златев контролират българските политици. Те имат собствени интереси и добре разбират всички преимущества на членството в ЕС и НАТО. Борисов, който в продължение на много години подкрепяше проекта „Южен поток“, изведнъж стана негов противник и обозначи категоричната си позиция в ЕС.

Българският премиер не подкрепи и анексията на Крим от Русия. Както пише в книгата си Димитър Бечев: „Несъмнено, Москва има силно лоби в България, контролира ключови сегменти на икономиката и се ползва с безусловната симпатия на някои сегменти от електората. От друга страна, Русия не успя напълно да привлече на своя страна българския политически елит и да реализира сценария с Троянския кон. Ако се налага да се избира между ЕС и Москва, България избира, макар и неохотно, Евросъюза“.

Външно-търговската банка и съмнителните сделки

Още един пример за това колко важна роля на българската икономическа и политическа арена играе близкият до Кремъл руски бизнес представлява участието на Внешторгбанк /ВТБ/ в две скандални сделки.
ВТБ е водеща руска банка, в която правителството държи 60, 93% от акциите. Тя разполага с широка мрежа от свързани клонове по целия свят. През последните години бе регистрирано участието на ВТБ в няколко подозрителни инвестиционни схеми в различни страни. Най-малко две от тях са свързани с България – продажбата на телекомуникационната компания БТК – търговска марка Виваком и приватизацията на големия производител „Булгартабак“.

В първия случай става дума за придобиването на компанията „Виваком“ от известния български търговски посредник Спас Русев и за ползвания от мениджърите на местния клон на ВТБ капитал кредит без обезпечение от ВТБ. Не е изключено детайлите от тази сделка да са останали в тайна, ако бившият собственик на „Виваком“ Цветан Василев не бе опитал да я оспори.

Василев не направи това сам – интересите му бяха представлявани от Дмитрий Косарьов, помощник на т.нар. „руски православен олигарх“ Константин Малофеев, който е включен в санкционния списък на ЕС заради подкрепата му за незаконните въоръжени формирования в Донецката област в Украйна през 2014 г.
В разследването на Панамските документи /Panama Paper/ журналистите откриха връзка между Малофеев, Косарьов и Цветан Василев, който напоследък се укрива от българското правосъдие в Сърбия след краха на неговата КТБ, също през 2014 г.

„Виваком“ е третият по големина мобилен оператор в България и собственик на телефонната мрежа, принадлежала преди на държавата. А през последните години се превърна в поле за сериозни битки, като при това двете конфликтуващи страни получават финансова и политическа подкрепа от Русия.

На едната страна е споменатият Цветан Василев, разчитащ на Константин Малофеев и Дмитрий Косарьов. На другата е Спас Русев, подкрепян от първия зам.-председател на ВТБ Юрий Соловьов и от двамата мениджъри на българския филиал на Банката Милен и Георги Велчеви.

Първият /от братята Велчеви, бел.ред./ бе министър на финансите в кабинета на Симеон втори /2001 – 2005 г./, а вторият е голям строител и собственик на много хотели на Черно море. Тази история привлече вниманието на медиите още през 2015 г., когато акциите на БТК преминаха под контрола на ВТБ Капитал вследствие на непогасения кредит. През ноември 2015 г. ВТБ продаде акциите си на търг на инвестиционния консорциум начело с люксембургската компания Viva Telecom SA за 330 млн. евро.

За да купи дела от ВТБ Капитал, Viva Telecom SA изтегли кредит от ВТБ в размер на 240 млн. евро. По данни на руския вестник „The Moscow Post“, краен бенефициер на люксембургската компания /чрез верига офшорни фирми/ е Юрий Соловьов. Освен това, в състава на консорциума, спечелил търга, влизат братята Велчеви, топ-мениджърите на българския филиал на ВТБ.

Излиза, че банката е предоставила кредит на собствените си топ-мениджъри за покупката на нейните си активи. А Спас Русев се оказва по-скоро разпознаваемо лице за успокоение на българската общественост.
За съмнителните операции на ВТБ алармира Дмитрий Косарьов, също заинтересован от придобиването на компанията „Виваком“. В интервю пред „Независимая газета“ той казва, че през 2012 г. чрез верига офшорки е закупил акции на КТБ – банката на Цветан Василев, и чрез тези акции е получил контрол над „Виваком“. По-късно, според него, ВТБ Капитал незаконно придобива 76, 6% от акциите на „Виваком“.

В началото на 2016 г. руският бизнесмен започва кампания за връщането на контрола си над телекомуникационните активи. ВТБ счита, че Косарьов е действал от името на Цветан Василев. Представители на банката разказват пред руската информационна агенция РБК за документа, в който е посочена подялбата на активите, които Косарьов и Василев е трябвало да получат в съотношение 80:20.

През март 2016 г. Косарьов внася иск в Лондонския съд /търгът, на който ВТБ продава акции на БТК, се е състоял във Великобритания/. Той пише и открито писмо с молба за разследване на съмнителната сделка до руския премиер и до министъра на икономическото развитие на Русия Алексей Улюкаев, който е и председател на консултативния съвет на ВТБ. Отговор не е последвал, но Косарьов провеода широка медийна кампания против банката. Когато Улюкаев е арестуван по обвинение за вземане на подкуп /не свързан с ВТБ/, в руските медии преминава нова вълна от публикации за сделката с „Виваком“. Видно е, че Косарьов е продължил борбата си с надеждата, че репутацията на банката е пострадала покрай ареста на Улюкаев и той ще успее да доведе делото си до края.

Макар сделката с акциите на БТК да е официално закрита на 30 август 2016 г., нейните резултати могат да бъдат анулирани. Това зависи не толкова от работата на юристите в двете страни, колкото от политическата воля на руското и българското правителства. Днес позициите на ВТБ в Русия изглеждат стабилни. Шефовете на банката не са скочили в защита на ръководителя на своя консултативен съвет.
Председателят на управата на ВТБ Андрей Костин в разговор с журналист от „Коммерсантъ“ определи ареста на Улюкаев като „много печална история“ и веднага съобщи за новия кандидат да заеме поста.

Съмнителната сделка за Булгартабак

През 2011 г. производителят на тютюн бе продаден на австрийската компания BT Invest GmbH в рамките на приватизационния договор на цена, значително по-ниска от пазарната оценка. За 79, 83% от акциите на държавната тютюнева компания инвеститорът плаща 100, 1 млн. евро. Към онзи момент BT Invest е притежавана от кипърската офшорка под названието VTB Capital Pe Investment Holding Ltd.
BT Invest се задължава да инвестира в Булгартабак 7 млн. евро в продължение на 2 години от момента на придобиването, както и всяка година да купува 5 000 тона от българския тютюн в рамките на 5- годишен период.

През 2014 г. 100% от BT Invest е продадена на лихтенщайнската компания Livero Establishment, свързана с Цветан Василев. После през 2014 и 2015 г. веригата собственици се сменя, и по данни на седмичника „Капитал“, води към Делян Пеевски – одиозна политическа фигура, станала символ на корупцията в България.
В битността си на депутат от партия ДПС той контролира редица предприятия, а заедно със своята майка Ирена Кръстева, бивш шеф на Спортния тотализатор – около 80% от печатните медии и една телевизия /тогава Канал 3/, които се използват за политически цели в интерес на управляващата коалиция. Заради тази концентрация на медиите в политически ръце България е с много нисък за страна член на ЕС индекс за свобода на пресата – тя остава на 111-о място в света.

Факта, че Булгартабак е продаден на български инвеститори, потвърждава пред руския в. „Ведомости“ източник от ВТБ. Според него, активите са препродадени с бонус от 30% от цената на придобиването. Това означава, че сумата по сделката не може да е превишавала 130 млн. евро.
В същото време BT Invest струва далеч по-скъпо на фондовата борса – капитализацията на Булгартабак на Софийската фондова борса през декември 2013 г. представлява около 400 млн. евро.

Излиза, че за ВТБ тази сделка не е имала никакъв икономически смисъл – от нея банката и впоследствие държавният бюджет на Русия са получили само загуби. Сделката изглежда непазарна, коментира главният редактор на информационната агенция „Русский табак“ Максим Каральов. Според него, цената показва „приятелска“ сделка, сякаш ВТБ Капитал е искала по-скоро да се избави от този актив.
По този начин руските пари са били използвани за приватизацията на компанията Булгартабак без всякаква печалба. Това предизвиква обосновани съмнения за мотивацията на тези, които оглавяват руската държавна финансова институция.

Заключенията

Големият руски бизнес пристига в България по естествен път, тъй като в социалистическите времена между двете страни съществуваха тесни икономически и политически връзки. Очевидна сфера на интересите на Русия представлява енергийният сектор, в частност нефто-газовата и ядрената енергетика.

За прокарването на собствените си бизнес-интереси руснаците използват същия подход, с който действат и у дома – сътрудничат си с местните политици и получават преференциални условия. „Лукойл“ в това е преуспял твърде, като получава монопол за нефтените доставки и запазва високата зависимост на България от руския нефт с минимални загуби и без каквито и да били законодателни пречки.

Политическата подкрепа по други въпроси се разглежда като желателен, но не особено съществен фактор. Бившият директор на „Лукойл“ Валентин Златев е успял да установи тесни икономически връзки с трите основни български партии БСП, ГЕРБ и ДПС, които осигуряват политическото статукво в страната.

Подобно статукво е удобно за Кремъл, защото поведението на тези политици е предсказуемо и те използват едни и същи методи за правене на бизнес, не винаги съвместими с върховенството на правото. „Системните“ български политици в определена степен зависят и от финансовата изгода, която получават от тайните сделки с руските контрагенти. Те могат да подкрепят Русия много по-открито, както това прави БСП – тя не гласува за санкциите срещу Руската федерация и настоява за отмяната им, или завоалирано като ГЕРБ.
Но всички те са готови да гарантират стабилно търсене на руския нефт и газ, и да предоставят възможности за правене на бизнеса в България „по руски“. Две важни сделки, сключени с финансовото участие на руската ВТБ, демонстрират възможните формати на непазарните сделки в интерес на политиците или свързаните с тях бизнесмени.

В случая с приватизацията на компанията Булгартабак ВТБ е използвана като междинен собственик за прехвърлянето на правата върху компанията от българската държава на фирма, свързана чрез дълга верига офшорни структури с Делян Пеевски, депутат от политическата партия на турското малцинство ДПС.
В сделката с „Виваком“ ВТБ помага за прехвърлянето на ценния актив от Цветан Василев, изпаднал в немилост и принуден да се укрива в Сърбия – на бизнесмени, близки до политиците на власт. В двата случая привличането на голямата и известна руска банка е било обусловено от желанието сделките да изглеждат законни и съответстващи на действащите пазарни правила.

Подобна политически обусловена делова активност пряко или косвено ерозира върховенството на правото, ограничавайки свободата на медиите и функционирането в България на демократичните институти, каквито са изборите. Като установява икономически връзки с местните политици, руският бизнес подкрепя корупционните практики в България, помага за концентрацията на мнозинството медии в едни ръце и използването им за намеса в изборите в полза на управляващите партии.

Доколкото описаната практика обикновено се осъществява под надзора на властовите органи, няма и особено голям смисъл да се сигнализират длъжностните лица, да се призовава за разследване на тези ситуации – особено в страните, където съдебната власт не е изцяло независима.

Това означава, че за прекратяване и предотвратяване на подобна практика гражданското общество трябва да изработи косвени методи за въздействие. Един от методите, които гражданското общество използва съвместно с медиите, е осветяването и разкриването на нечистите сделки и други действия.

Разобличаването на скритите намерения и обменът на информация с медиите в някаква степен могат да принудят политиците да се откажат от съмнителните сделки, за да запазят репутацията си и да не губят избиратели. Същевременно има риск от това, че използването на този метод ще стимулира политиците да създават още по-засекретени схеми с участието на субекти от различни страни.

Друг метод е сезирането на авторитетни международни организации и изобличаването на техни членове, които са получили несправедливо изгода от съмнителни сделки. В случаите с компаниите „Булгартабак“ и „Виваком“ активистите на гражданското общество биха могли да се обърнат към Алианса на либералите и демократите в Европа /АЛДЕ/.

Българската партия ДПС, на която представител е Делян Пеевски, е пълноправен член на АЛДЕ. В АЛДЕ влизат партии от почти всички страни на ЕС. Сред представителите им има влиятелни лица, които твърдо подкрепят демокрацията и върховенството на правото, и са заинтересовани от обсъждането на разминаването на действията на видни членове на ДПС с либералния манифест на АЛДЕ. Теоретично това може да подтикне ръководството на ДПС към отстраняването на Пеевски от политическа длъжност и отказ да го подкрепи на следващите избори.

На международно равнище гражданското общество е длъжно да лобира за създаването на глобален общодостъпен регистър на юридическите лица. В идеалния случай всяка страна трябва да публикува такава информация на английски и на своя език, за да не е проблем проследяването на веригите компании и определянето на всички собственици и бенефициери. Това значително ще затрудни политиците да укриват своя нелегален бизнес и, дори да не реши проблема за подставените лица във фирмите, съществено ще повиши нивото на прозрачност в бизнес-отношенията.

Автор: Алиса Волкова, анализатор във Free Russia Foundation. Изследването е публикувано в сборника The Kremlin’s Influence Quarterly #1
Превод: Екип на Биволъ

Партньорство за размазване, сговор на глупци и 111. А кой ще се смее последен?

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0.html

понеделник 17 февруари 2020


„- Нима влиза в задълженията на полицията да ме тормози, след като е видно, че този град е столицата на порока в цивилизования свят? – изрева Игнациус над тълпата, събрала се пред магазина. – Че се е прославил със своите покерджии, проститутки, ексхибиционисти, антихристи, алкохолици, хомосексуалисти, наркомани, фетишисти, онанисти, порнографи, изнудвачи, дърти брантии и лесбийки, които бутнат ли мъничък рушвет, и вече попадат под закрила! Стига да имам малко време, бих направил опит да обсъдя с вас проблема за престъпността, но, моля, не допускайте фаталната грешка да ми досаждате!“.

Ще ви се да избълвате нещо такова на полицая, наврял нос в лицето ви с изискването да си дадете документите. Ама не можете. И в Америка не може, ако и да е описано в романа /единственият му/ на Джон Кенеди Тул „Сговор на глупци“, получил „Пулицър“ посмъртно.  Кой е Игнациус и кои са останалите – разпознавайте ги. И основание нямате да твърдите, че България е всичкият този вертеп, изригнал от устата на героя Игнациус – героят на нашето време Гешев Иван е повел безпощадна война с „всичко живо, което си е позволило да цапа въздух, земя, вода“, задача му е. Разбрали са се, премиерът го каза в Мюнхен: „С този прокурор сме се разбрали: да се размаже всичко живо, което си е позволило да цапа въздух, земя, вода“.

Защо с предишния не се разбраха, не каза, а и никой не го пита. Не го питат и откога властите са в симбиоза и си поделят задачки, били те мръсни или мокри.

Доколкото сме наясно, в някои утвърдени демокрации лидерите се подмокрят пред авторитета на прокурора и съдията, и най-много да туитнат нещо в гнева си. Я как американският министър на правосъдието Уилям Бар кипна публично на президента Тръмп заради неспирните му постове в Туитър, дето му пречели да си работи. Но в българския демократичен дизайн властите са в партньорство за мир и стабилност, и се обичат публично.

Засега размазването върви убедително по линията на битовата престъпност и с категоричен дискриминационен елемент – фокусът е там, където има цигани и са налице обосновани предположения за нуждата от всяване на респект. В името на респекта се задържат по неколцина известни на полицията по места лица, бандити нови няма разкрити. Защо главният прокурор оглави разгрома на битовите престъпления, засега не е ясно, иначе това е работа на полицейските дирекции, не на обвинителя. Или не му се занимава да повдига обвинения, защото предпочита споразуменията като професионален жанр, или наистина няма други пориви, освен да се прави на Хвърковатата чета на Бенковски. Сякаш е в предизборна кампания, но сее бури и накрая ще ожъне нас.

Какъв е ефектът от набезите му из родната география, се вижда по водещите новини на медиите – грабежите в банкови клонове, магазини и бензиностанции в градовете станаха ежедневие, особено през последната седмица, а ние вече сме безсилни да поемаме новинарския потоп. Защото в него се прокрадват и пияната учителка, и синът на Чапа, фирмата за набиране на персонал, дето щяла да мениджира горещия телефон за деца в риск, извиненията на Данаил Кирилов и НСО заради служебния автомобил, в рецидив заприщвал тротоара пред домашния вход на министъра, ругатните на сините фенове и походът им към Министерския съвет, търсенето на 12-ото поред обвинение срещу Божков-Черепа, а още не сме си го прибрали… Пък и той бил пуснат на свобода, докато се упражняваме на арабски в писане на искането за екстрадицията му.  Лев Толстой е писал “Война и мир” 5 години, жена му София Берс е преписала текста от началото до края най-малко 8 пъти, а някои епизоди – дори по 26 пъти. Романът е създаден в периода 1863 – 1869 г., а тогава и компютри не е имало. Така, че обяснимо е в прокуратурата да са зациклили с фабулата, както и с приоритетите им се получава много успешно. Че и в бурното минало на приватизацията взеха да ровят.

Утре какво?

Ще ви кажа. Не, каквото си мисля и ми е на езика. Ще цитирам първото, третото и последното изречения от една дописка в сайта на един всекидневник с претенцията на агенция, копирана от друг сайт със същата претенция, и двата в жълтата тоналност: „Двама известни в публичното пространство бизнесмени напуснаха внезапно пределите на България, защото са усетили жегата на съдебната власт… Дали заради шестото им чувство, или заради любопитна информация, двамата са предпочели да се оттеглят в странство, докато звездите им предопределят по-оптимистичен хороскоп…Българските специални служби и прокуратура са в отлично взаимодействие с колегите си от Европол и Интерпол и за броени минути могат да локализират в коя точка на планетата се намират“. И нещо за пълнеж: „Допълнителната „екстра“, която могат да получат, е публично оповестяване, че имената им са в черния списък на САЩ“. Ами това е, специалната награда е за авторите на този апотеоз на професионалния упадък. Нали тези изречения казват всичко – за медиите /повечето/ и за властовите структури /всичките/. Та и утре ще е същото, казвам ви.

Всичко е под контрол

Сега разбрахте ли, че няма защо да се притеснявате – службите си знаят работата и бдят както за личното ни спокойствие и предстоящото удовлетворение от възмездието, така и за това на онези, които са се разбрали за всичко. Сигурно и за това – главният прокурор да нареди на ДАНС да направи всеобхватна ревизия на приватизацията. Въпреки формалния факт, че самият премиер Борисов е върховен шеф на въпросната структура. И въпреки давностните срокове. Работа, работа, работа.

Или Гешев Иван вече частично, бавно и полека  иззема/придобива/конфискува функциите на премиера, въздадени му от закона? И вече говори с езика на политиците, макар и за тях в трето лице: „Чух, че има всеобща подкрепа от политическите сили. За мен това не означава нищо, за мен е важно политиците да променят законодателството, ако трябва Конституцията, така, че да даде възможност на прокуратурата да си свърши работата и да има възмездие за хората, които откраднаха активите на българските граждани“. Чул бил. Или му казаха, зер е радост за някои политици и гузни фактори.

А че ДАНС не е разследващ орган и че главният прокурор няма правомощията да възлага подобни задачи /чл.138 от Закона за съдебната власт/, че само наблюдаващ прокурор може да възложи такава проверка при условие, че са налице „данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия“ /чл.145, ал.1, т.3 от същия закон/… Възможно ли е Гешев Иван да не е запознат с тези досадни условности, или разчита на всенародното правно невежество и вдига пушилка с лозунговите си речи, колкото да стане симпатичен на клетия народ? Питаме и чакаме отговори. Не имитация на хора  на мисирките от селския двор.

Онези, които все питат и позиция 111

Те не получават отговори и не печелят симпатии. Само напрягат властта и тя си изпуска нервите, но приключва с фалцета пред камерите и рядко в съдебната зала. Масовият зрител/читател много-много не се впечатлява от махленския тон в диалога между властите и медиите, доколкото изобщо го има този диалог в европейска България. Колко е европейска, за пореден път ни го казаха от Репортери без граници.

Организацията  призова българските власти да спрат опитите за сплашване на журналистите, подложени на поредица от словесни атаки и заплахи от много висши администратори от началото на месеца. А беше само 13-и февруари. Тя се обърна към Европейския парламент с настояване да осъди атаките срещу журналисти в България. В публикацията е посочен  премиерът Бойко Борисов, който оприличи журналисти, предимно жени, на „мисирки“ по време на брифинг и изпадна в сюрреализъм с опита си да им се подиграе с онези съответни междуметия.

Ден по-късно главният прокурор Иван Гешев в Брюксел, издебнат в един коридор от неколцина журналисти, си позволи да отговаря с ехидни въпроси на въпросите на Атанас Чобанов, главен редактор на сайта за разследваща журналистика Биволъ. „Гешев започна да задава въпроси на Чобанов, които показаха, че има информация за личния му живот. Публикациите на Биволъ предполагат, че Гешев е участвал в съмнителни сделки. Чобанов бе определен като „малък провокатор“ от българския евродепутат Александър Йорданов, когато той го запита за случай на корупция, в който се твърди, че е замесен един от колегите му. Именно българската прокуратура публикува записа с разменените въпроси в YouTube“, посочват от Репортери без граници.

/Припомняме, че Големия Ал изригна при въпроса на Чобанов, свързан с разследването „ Адвокат на мафията в Европарламента? Евродепутатът Емил Радев искал от либийците 4, 5 млн. евро за освобождаване на танкера „Бадр“/. 

Разбира се, не е подминат зам.-председателят на парламента Валери Симеонов, който в телевизионен ефир квалифицира журналистите от бТВ Венелин Петков и Антон Хекимян като корумпирани. И сметна за неотложно прокуратурата да ги „привика“, задето не са отърчали да й докладват за предполагаемите конфликтни връзки между братя Найденови и беглеца от правосъдие Васил Божков. В защита на  двамата си журналисти, bTV Media Group отговори, че „ролята на журналиста е да докладва истината след проверка и разследване“, отбелязват от организацията.

„Обезпокоително е да виждаме, че личните и обидни атаки срещу журналисти от най-висши представители на властта в България не са изолирани и продължават да се случват“, подчертава Полин Адес-Мевел, ръководител на офиса на Репортери без граници за ЕС и Балканите. „Европейският съюз не може да позволи журналистите да бъдат заплашвани по такъв институционализиран и системен начин в една държава-членка. Ние призоваваме председателя на Европейския парламент ясно да осъди тези позорни атаки“, настоява лидерът на организацията.

В публикацията е подчертано остро, че „България преживява сериозна медийна криза от десетилетие, защото много медии са собственост само на няколко олигарси, а журналистите постоянно са подложени на тормоз“. Тревога за ситуацията тази организация констатира в доклада си от 2018 г. за разследващата журналистика в България, „но нищо не се е подобрило“. Припомня се, че ако през 2006 г. България заемаше 35-а позиция в Световния индекс за свобода на печата на Репортери без граници, сега е на 111-а –на дъното сред страните-членки на ЕС. 

Полицаят в балетно трико и нещо весело накрая

„Полицаят Манкузо бавно вървеше по Чартрис Стрийт, облечен в балетно трико и жълт пуловер – дрехи, които по думите на началника щяха да му дадат възможност да залови наистина подозрителни типове, а не дядковци и момченца, дето чакат майките си. Този костюм бе наказанието, измислено от сержанта, който беше казал на Манкузо, че отсега нататък единствената му задача ще е да води подозрителни типове и че полицейският участък разполага с такъв гардероб, че той всеки ден ще бъде нов човек. Полицаят Манкузо унило бе надянал трикото пред сержанта, който го изтика от участъка с думите или да влезе във форма, или да си обира крушите от полицията“…


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Всяко съвпадение с действителни лица е случайно и няма нищо общо с реалността, разбрахме се. Ама вие за полицейския шеф с откраднатия от бабата тото-фиш ли? Чакайте да видим как каскетът ще бъде сменен с борсалино в процеса на еманципация. Или с балетно трико – за прикритие.

Ако понасяме този пошъл спектакъл мазохистично – бегом при психиатъра. Другото е да сме статисти в безсрочния сговор на глупците. И други да се смеят последни.

„Репортери без граници”: По-зле не е било, но с Гешев може и да стане

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/rsf-president.html

петък 18 октомври 2019


Среща с президента на Република България Румен Радев проведе ръководството на световноизвестната правозащитна организация „Репортери без граници”.

На „Дондуков”, 2 на 17 октомври бяха поканени генералният секретар на „Репортери без граници” Кристоф Делоар и говорителката на организация и ръководител на отдела „Източна Европа и Балканите” Полин Аде-Мевел.

Двамата разказаха за срещата пред малцината дошли пред президентството журналисти от печатни и онлайн медии (нито една телевизия не откликна на поканата).

„Следим случая с „Биволъ”

„Ситуацията е абсолютно ужасяваща. Вероятно никога не е била толкова зле, колкото сега”, каза Полин Аде-Мевел. По думите й, пред президента са споделени притесненията за „медийния климат” в България след старта на кампанията за избор на нов главен прокурор.

„Дали сте споменавали казуса със сайта Биволъ?”, пита репортерът на сайта за разследваща журналистика.

„Не сме говорили специално по време на тази среща за казуса „Биволъ”, но сме споменали наличието на съдебни призовки срещу журналисти, не само срещу „Биволъ”, в нашите писмени запитвания”, каза Полин Аде-Мевел.

„Разбира се, президентът е наясно и разбира, че една от причините за това страната да е на толкова ниска позиция (111-о място в класацията за свободата на словото на „Репортери без граници” – бел. авт.) е съдебното преследване, с което журналисти се сблъскват напоследък. И по-специално – в последните 10 месеца”, каза тя.

Говорителката на „Репортери без граници” също така увери, че следи случая на сайта и поддържа контакт с главния редактор на „Биволъ” Атанас Чобанов, след като прокуратурата обяви за евентуалното издаване на европейска заповед срещу него с цел снемане на показания по делото #НАПлийкс.

„Никога медиите ви не са били по-зле”

“Никога ситуацията с медиите при вас не е била толкова зле, откакто България стана демокрация”, заяви Кристоф Делоар.

“Изразихме притесненията си от евентуалното назначение на следващия главен прокурор, смятайки, че кандидатът, който би бил назначен, изрази възгледи за медиите, които не са свързани с професионална безпристрастност и достойнство”, каза генералният секретар на „Репортери без граници” за срещата при Румен Радев.

„Това е риск не само за журналистиката, но и за демокрацията”, смята той. Делоар обясни, че „Репортери без граници” са призовали президента за нов медиен закон. „Препоръчахме законът да осигури редакционната независимост и авторитета на журналистиката”, каза той. Според Кристоф Делоар просто „да се реагира не е достатъчно”, а е „необходима системна реформа”.

„Репортери без граници” са поискали от държавния глава реални мерки в тази посока. “Една от първите мерки трябва да е гаранция, че няма вербални и физически атаки срещу журналистите, или заплахи като тези, които видяхме през последните седмици”, каза Аде-Мевел.

Според Кристоф Делоар в България „има климат на медийна гражданска война”: „Но това не е плурализъм”. „Вместо това трябва да има защита на редакционната независимост и свобода, благонадеждност на информацията”, призова той.

Според ръководителя на неправителствената организация, ситуацията в България „е много притеснителна заради големия натиск върху журналистите, атаките – понякога физически, понякога вербални, заради инструментализацията на медиите срещу опоненти”, каза Делоар.

Според него налице е и “злоупотреба със законите, за да бъде застрашена журналистиката”: „За нас беше важно да изразим това пред президента.”

От три години чакат отговор от премиера

От прессекретариата на президента са лаконични в прессъобщението за срещата. „111-ото място на България в Индекса за свободата на пресата на „Репортери без граници“ е „тревожно преди всичко заради констатираните сериозни проблеми в медийната сфера, която е призвана да бъде опора на демократичните процеси”, казал е Румен Радев.

„По думите на президента, финансирането е ключов въпрос за гарантирането на свободата, независимостта и плурализма в медиите и са необходими ясни критерии за достъп до европейско финансиране и справедливото им разпределение”, съобщиха още от „Дондуков”, 2.

Пред журналисти, от Репортери без граници подкрепиха критиката на българския държавен глава относно медийната политика на управляващите.
“Намираме, че е смело от негова страна, като президент на България, да се включва и да изразява ясен възглед за медийната свобода, вместо да отрича всичко, той предпочита да описва истинската ситуация и това е единственият начин тя да бъде подобрена”, каза Кристоф Делоар.

Журналистите припомниха, че България е парламентарна република и е би било по-правилно да се искат конкретни мерки от премиера Бойко Борисов, не толкова от президента Румен Радев.

Оказа се, че от цели три години се чака… отговор от страна на подчинените на министър-председателя в Министерски съвет. Не е никак странно, че отговорът е получен едва в деня, в който те бяха приети в сградата отстояща едва на 30 метра – при държавния глава.

“Всъщност, бюрото ни за Източна Европа и Балканите се опитва да се свърже с премиера от три години”, каза Кристоф Делоар.

„Днес за пръв път получихме отговор – и макар той и да е отрицателен, за пръв път ни отговориха. Разбрахме, че премиерът е на работно посещение в Брюксел, така че не е възможно да се срещнем днес”, каза Кристоф Делоар.

“Все пак, за нас този отговор е първа стъпка към започването на диалог”, обобщи в изявлението пред медиите Полин Аде-Мевел.

Снимка: Фрогнюз