Tag Archives: мейл

Осъдих Външно за данните за издръжката на консулствата ни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/osadih-vanshno/

Преди точно две години пуснах заявление за достъп до обществена информация до Министерството на външните работи. С него исках данни за работата на дипломатическите ни представителства. Запитването включваше както колко хора работят с граждани в консулствата и какви приходи имат от такси, така и колко са разходите за издръжка на представителствата. Исках да видя колко Външно инвестира като хора и ресурси и колко пари получава обратно от предоставените услуги.

От 8-те въпроса, които зададох, ми беше отговорено само на половината – тези за броя служители в консулствата. На тяхна база показах колко крайно недостатъчни са хората, които работят с българите зад граница. В западна Европа, САЩ и Канада през 2016-та е имало 26 консулски служби със 70 служителя. Българите в тези региони са над милион. Това е все едно кметство в малко градче да поеме управлението на град като София. 2/3 от всички консулства са били с един или двама служителя. Такъв беше случая с консулството във Франкфурт, което отговаря за 100 хиляди българи.

europe

Резултатът е, че за някои хора излиза по-бързо и евтино да летят до България да извадят нужните им документи. Електронните услуги, за които бяха платени стотици хиляди, не са достъпни за всички, а и не работят съвсем, както сам се убедих. За доста обаче пътуването не е възможно, както свидетелстват редовните опашки пред консулствата ни. В щатите и Канада това довежда до по-малко деца получили български акт за раждане, въпреки, че имат право на това. Това е процедура, която по закон консулствата следва да правят дори сами, но отсъства от вътрешните указания и е практически невъзможно.

Броят на служителите е обаче само една страна от монетата. Натоварването на консулствата е друг съществен аспект и е много трудно да се оцени. Един начин да се сравни колко пари получават от консулски услуги и колко Външно инвестира обратно под формата на техника, заплати и други. Консулите далеч не са само чиновници подпечатващи пълномощни или молби за паспорти. Те имат ред други задължения включително с българските общности и ако нямат достатъчно ресурс, няма да могат да ги изпълняват адекватно.

Именно тези данни ми бяха отказани от Външно и реших да ги съдя. Подадох жалба до Административен съд София-град и през октомври 2016 той отсъди в моя полза. Защитата на постоянния секретар на Министерство на външните работи беше, че данните били вече на страницата на министерството и са ме насочили да си ги взема от там. В действителност в бюджетните им отчети бяха публикувани само общо приходи и разходи от всички дейности без разбивка по консулства. Отделно по закон дори информацията да е достъпна някъде, при запитване по ЗДОИ следва да ми я предоставят директно като отговор, а не да ме насочват „вижте ни сайта“.

Скоро след това Външно обжалва пред ВАС и делото беше насрочено за март 2018. Вчера излезе решението, което потвърждава долната инстанция. Това означава, че Външно трябва да ми предостави данните във вида, в който съм ги искал. Съдейки по опита ми с тях обаче, имам известни съмнения, че това няма да стане съвсем. Предполагам, че пак ще се налага да пускам жалби за неизпълнение на съдебно решение, за което в случая постоянният секретар ще носи лична финансова отговорност.

Интересното в това дело е, че направих всичко през интернет без адвокат или друг представител. Пуснах жалбите и последвалите становища по мейл с електронен подпис. Платих таксата с електронно банкиране. Нямах възможност да присъствам и реших да пробвам без адвокат. Отделих доста време да се ровя из нормативните актове определящи дейността на Външно, както и вътрешните им правила. В становищата си се аргументирах коя дирекция и защо следва да има информацията, която искам и то именно във вида, в който я очаквам. Опитах се да оборя тезите в заповедта и жалбата на Външно и свободните им интерпретации на ЗДОИ. Единственото ми притеснение беше, че Външно ще искат да покрия разходите им за юристконсулта по тарифи за частен адвокат (около 500 лв). Докато чаках заседанието обаче промениха закона, че може да искат само сума колкото за служебен защитник (около 150 лв). Не се наложи обаче.

Този пример всъщност ми дава увереност да гоня през съда повече министерства и агенции, които са ми отказвали отговори. Докато в някои случаи просто решават да не отговорят и дори да дадат входящ номер, в други отказват да коментират или споделят източници на твърдения, които са правили. Както съм споделял преди, системата работи, но има нужда от побутване. Трябва упорство, а и отнема време, което е донякъде нормално предвид вида жалба и натовареността на съда.

Днес ще припомня на Външно да ми изпратят данните и ще пусна ново запитване за същите данни от 2016-та насам. Когато ги предоставят, ще пусна обновен анализ на това как държавата ни общува с българите в чужбина. Заявки виждаме много, но на практика може да се окаже, че емиграцията ни не само е най-големият инвеститор в икономиката, а и че практически издържа дипломатическите ни представителства.

Ето данните, за които осъдих Външно:

  1. Справка за приходите от такси за издаване на документи, сключване на граждански брак, легализация и заверка на документи, както и други услуги извършвани в консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  2. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на консулските ни служби разделена по консулства и години за последните 10 години
  3. Справка за разходите за издръжка, заплати, командировъчни и представителни изплатени на всички останали дипломатически представителства (включително търговските представители в консулствата) разделена по представителства и години за последните 10 години
  4. Справка за разходите за ново техническо оборудване, поддържане или ремонт на съществуващото – компютри, телефони, копирни машини и друга техника необходима за извършване на консулски услуги – разделена по консулства и години за последните 10 години

Колективен иск срещу Facebook и CA

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/11/facebook-ca/

Както съобщава The Guardian, британски и американски адвокати започват производство по колективен иск срещу Facebook, Cambridge Analytica,  SCL Group Limited и Global Science Research Limited (GSR)   за предполагаема злоупотреба с личните данни на повече от 71 милиона души. Седем индивидуални ищци, всички потребители на Facebook – пет американци и двама британци – са инициатори на процеса.

Според тях компаниите са получили лични данни на потребителите от социалната медийна мрежа, за да разработят пропагандни кампании  в Обединеното кралство и САЩ.  Александър Коган създава психологически тест, който изисква от хората да използват своите идентификационни данни за вход в Facebook, за да проведат теста. Приблизително 270 000 потребители на Facebook инсталират приложението и дават личната си информация на Коган и Cambridge Analytica. Дизайнът на приложението  позволява   да се събират личните данни на повече от 72 милиона потребители на Facebook, които са били приятели на първоначалните 270 000 потребители. Данните включват имена, телефонни номера, пощенски и имейл адреси, политически и религиозни връзки и други интереси. Те са използвани за психологически профили на гласоподавателите, които да повлияят на изборите в Обединеното кралство и САЩ. Може и да са повлияли, по някои оценки ролята на дезинформацията при кампаниите е достатъчно съществена.

Facebook  не реагира отговорно и навреме, за да защити данните.

Законодателството предвижда минимална глоба от 1000 щ.д. за всяко нарушение, установено от съда, което означава, че ако решението е против Facebook, компанията би могла да понесе щети над 70 милиарда долара.

 

 

 

Има ли електронно управление?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3073

Мине се не мине време и някой каже колко милиони били изхарчени за е-управление и как нищо нямало срещу тия пари. Наскоро беше БСК с несполучливия си анализ, след това имаше парламентарни питания, конференции, репортажи по телевизии, коментари във фейсбук.

Както и в предната статия се съгласих с общия сантимент – много е изхарчено, много малко е приложимо. Обаче сега искам да представя една малко по-различна перспектива и да задам въпроса – има ли всъщност е-управление?

Предвид, че „електронно управление“ няма универсално признато значение като термин, но при всички положения е има широко тълкуване, то най-вероятно „има“. Да видим обаче по-тесния компонент – административното обслужване на граждани по електронен път. То има няколко аспекта, но двата основни са: електрони административни услуги за граждани и вътрешни електронни административни услуги, в които администрацията си обменя данни и документи.

Второто тепърва започва да се случва, след нормативните промени, които прокарахме, като администрациите започват да обменят документи електронно, а използването на системата за междурегистров обмен се увеличава.

Но първото – електронните услуги за граждани – са нещо, което всички твърдят, че няма и никога не са ползвали. Аз имам обаче друг поглед. За последните две години не съм ходил в администрация за да давам удостоверения или да искам някоя услуга.

Декларирам си данъците онлайн. Плащам си данъците (включително местните) онлайн. Декларирах се като самоосигуряващо се лице и си платих осигуровки онлайн. Извадих си две удостоверения онлайн (семейно положение и липса на задължения). Смених си постоянния адрес онлайн. Смених си личната карта оналйн (само трябваше да отида да си я взема). Пререгистрирах си фирмата онлайн. Счетоводителят подава данни всеки месец към НАП онлайн. Свидетелство за съдимост си вадих онлайн, а отскоро вече и няма нужда. Подадох декларация по ЗПУКИ по електронен път. Извадих скица от кадастъра за един имот на баба ми. Подавам заявления за достъп до обществена информация (и получавам отговори) онлайн

Де факто всичко правя онлайн. Тогава какво се оплакваме, че няма електронно управление?

Оплакваме се, защото нещата, дето ги има, работят само за хора, дето познават закона, технологията и процесите. Т.е. за твърде малко хора. За останалите всичко е ужасно неудобно, та чак до невъзможно, а и навсякъде ти казват, че „не може“.

Да, декларирам си данъците, ама да се оправиш с данъчната декларация на НАП е близо до ракетна наука. Като си платих осигуровките, на следващия ден се генерираха стотинки лихва, дето пак трябваше да ги платя и пак да се генерират. Удостоверението за липса на задължение го заявих електронно, но го получих в най-близкия офис на НАП, а не в този по постоянен адрес, и то само защото проведох 10 минутен разговор със служителка, която накрая капитулира и призна, че са в нарушение на закона и предложи да ми го прати до близък до мен офис. Постоянния си адрес успях да го сменя само защото знам за конкретен бъг в електронните услуги на Столична община и мога да го заобиколя. Личната си карта получих, но не пишеше къде трябва да отида да я получа, а като отидох най-накрая на правилното място, опрях до фразата „не ви трябва да ви давам удостоверение, системата го е проверила автоматично, аз съм я внедрявал и съм писал закона“. Декларацията ми по ЗПУКИ мина през една итерация с фразата „това не е истински електронен подпис“. А за повечето изредени неща ми трябва квалифициран електронен подпис, за който плащам 10-15 лева годишно, и който и аз понякога се затруднявам да подкарам в правилния браузър с правилната версия на Java.

Т.е. нещата ги има, ама не съвсем. Работят, ама трябва да инвестираш време да разбереш как работят. И това не е окей. Но какво може да се направи?

Дали има едно нещо, което ако направим, всичко ще потече в правилната посока? Не, разбира се. Факторите са много, включват недостиг на квалифицирани кадри в администрация, некадърни и/или корумпирани изпълнители (и възложители, разбира се), юристи със силно мнение за хартиения процес, до съвсем скоро липса на общи правила и на идея как нещата могат да се правят качествено.

Има обаче едно нещо, което със сигурност е отключващ фактор – електронната идентификация. Ако няма лесно и удобно средство да се идентифицираме онлайн и да заявяваме услуги, ще ги ползваме шепа хора. (И счетоводителите и юристите, на които им се налага). Но след Закона за електронната идентификация нищо не се е случило. В 2017-та новите лични карти с е-идентификация не станаха, бяха отложени за 2018-та, ама Капитал тези дни писа, че нещата отиват към 2020-та. Масово и достъпно средство не е само личната карта, но знаейки, че тя така или иначе идва, няма смисъл да се инвестира в нещо друго. Т.е. ще си останем с КЕП още известно време. Появяват се частни схеми (в България и Европа), които обаче най-вероятно също ще са платени, а и не е ясно дали ще поддържат подписване на заявления (ЗЕУ допуска подписване с усъвършенстван електронен подпис, но ифраструктурата за е-идентификация, предвидена от ЕС, не предвижда всички схеми да могат да се ползват и за подпис; дори напротив).

Второто нещо е т.нар. UX (User Experience). Това не значи просто потребителския интерфейс да е удобен – значи процесите зад този интерфейс да са оптимизирани и удобни. Не в рамките на процеса по заявяване да минаваш през 4 стъпки и 2 имейла, защото така било според вътрешна наредба от 96-та (#truestory). UX-ът е причината никой (дори хора с КЕП) да не използват услугите. Защото в UX-а влиза и това гражданите да знаят, че има такива услуги. Кога последно Столична община ви каза, че има електронни услуги? Никога. Доскоро бяха скрити на сайта дотолкова, че и аз не можех да ги открия. Тестове с реални потребители въведохме като задължително изискване както в наредба, така и в условия за финансиране. Само че ако и изпълнителят, и възложителят не знаят какво е UX, то ще бъде отчетено като изпълнено и пак ще получим някоя деветдесетарска грозотия.

Но ако получим електронна идентификация, ще може повече хора да видят колко е неудобно всичко и да поискат да стане по-удобно. И то малко по малко ще става. Но когато 5 човека ползваме тия услуги така или иначе (а тези на НАП счетоводителите ги намират за удобни, щото наистина са…много по-удобни от хартиения процес), няма откъде да дойде натискът.

А електронна идентификация няма да има още година и половина. Поне не масова. И тук опираме до за съжаление вярното клише – политическата воля. Ако един проект не може да стане за 3-4 години, значи просто няма желание той да стане. Когато имаше желание, за 4 месеца от приемането на закона имахме готово качествено техническо задание. Когато няма политическа воля, година и половина по-късно, сме на същото място.

Електронно управление има. Но разликата между това просто да го има, и реално да бъде полезно на хората, би дошла от политическата класа и не просто нейното желание нещо да се случи, а и способността да го разбере и прокара. Администрацията ще прави опити, понякога добре информирани и смислени опити, но ако няма кой да премести политическите камъни от пътя, ще имаме услуги, които ще ползваме шепа хора.

Критика към анализа на ЦИК за електронното гласуване

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3055

Вчера се състоя кръгла маса за дистанционното електронно гласуване, организирана от обществения съвет на ЦИК. Поводът – анализът, който ЦИК изпрати до парламента. Анализът беше разтълкуван като желание от страна на ЦИК да отложи електронното гласуване. Председателят на ЦИК, г-жа Алексиева, се разграничи от такива тълкувания, като каза, че ЦИК просто иска да бъдат синхронизирани срокове в различни закони.

В същото време, заданието за системата за електронно дистанционно гласуване ще бъде публикувано за обществено обсъждане съвсем скоро от Държавна агенция „Електронно управление“.

Причината, поради която смятам за нужно да пиша отново по тази тема е както самия анализ на ЦИК, така и продължаващото сеене на страх от проф. Михаил Константинов относно информационната сигурност. Да започнем от твърденията на проф. Константинов.

Чиповете в картите (на естонците) са пробити и това компрометира гласуването

Да, имаше много неприятен бъг в един модел чипове на Infineon, който на практика позволява да се постави електронен подпис (което включва подаване на глас) от ваше име без вие да разберете. Няколко детайла, обаче:

  • Различни статии споменават различни оценки за цената на атаката (варират около 20 хиляди евро), но дори след сериозни оптимизации тя е над няколко хиляди евро. На карта. Това го прави скъпо удоволствие, но все пак възможно
  • Ако се използва двуфакторна автентикация (напр. предварително регистриран телефонен номер), атаката става още по-непрактична за извършване в мащаб, защото освен разбиването на ключа, трябва достъп до телефона
  • Изборният кодекс предвижда правила за спиране на електронното гласуване при узнаване на сериозен проблем със сигурността. Тъй като то е дни преди изборния ден, избирателите просто биват помолени да отидат до секция.

Т.е. практичните измерения на такава атака са далеч от „вотът е тотално компрометиран“. Да, би създало риск за доверието в системата, което е основно за изборния процес, но ако повтаряме, че всичко е пробито, правим това недоверие самоизпълняващо се пророчество. А Естония вече е решила проблема с картите.

„Франция прекрати електронното гласуване“

След изтеклите мейли на Макрон и общата обстановка с предполагаемото руско влияние върху изборния процес, Франция временно отменя електронното си гласуване за миналите избори. Това НЕ значи, че ги е прекратила. Макрон изрично заявява, че за изборите през 2022-ра ще има електронно гласуване отново.

Трябва да отбележим, че няма 100% сигурна система – нито електронна, нито хартиена. Това ни казва и анализа на киберсигурността на електронното гласуване в европейския журнал по киберсигурност. Но същият анализ казва, че ако се вземат технологични и организационни мерки, рисковете могат да бъдат минимизирани и преодолени.

Но да преминем към анализа на ЦИК. Там има доста точки, които са или силно дискусионни, или неаргументирани или необосновани. Не казвам, че това е нарочно или злонамерено. Можем да го разгледаме донякъде като консервативно – а институция като ЦИК трябва да е консервативна. Приемам като своя грешка, че не съм се включил по-рано в експертните дискусии и ще опитам да изпратя критиката си до членовете на ЦИК, така че да се намери най-доброто решение.

Ето някои откъси от доклада:

В същото време дистанционното електронно гласуване, макар и удобно за потребителя (user friendly), изисква специфични компютърни умения. За разлика от останалите електронни услуги, при електронното гласуване има допълнителни стъпки, свързани с гарантиране на сигурността

Не смятам, че изисква компютърни умения различни от тези за използване на електронни услуги или на интернет банкиране. Вкарваш карта, пишеш ПИН, въвеждаш код, получен на телефона си. Най-стандартен процес.

Независимо от възможността да се гласува многократно дистанционно, рискът от контролиран вот при дистанционното електронно гласуване е по-голям, отколкото например при гласуването с хартиени бюлетини

Предвид, че добрите практики предвиждат възможност да отидеш да гласуваш на хартия след като си гласувал електронно, то контролираният вот чрез електронно гласуване не се различава особено от този при хартиеното. И той се базира на страх и зависимост, а не не технологии и процеси. Хората гласуват за когото им кажат дори в тъмната стаичка, защото после тези неща се броят.

Тук трябва да отбележим, че в сегашните текстове на кодекса липсва възможност за гласуване на хартия след електронно. В работната група по Изборния кодекс парламента имаше такива разписани текстове и уточнен процес, но те не бяха включени, тъй като сегашните разпоредби се отнасят само за експериментите до 2019-та. Т.е. няма причина да бъде включена тази опция. Но при въвеждането на преходните текстове в тялото на закона, такава процедура трябва да бъде добавена.

Въведените с ИК алтернативни възможности за избирателя да гласува с хартиени бюлетини, да гласува машинно и да гласува дистанционно, които съществуват паралелно, ще оскъпят организирането и произвеждането на избори, както и ще доведат до чувствително забавяне на процесите по отчитане на резултатите.

За машинното съм съгласен, че оскъпява процеса. Дистанционното електронното обаче е различен случай. Освен, че вече има осигурено финансиране (1.5 милиона лева) по оперативна програма „Добро управление“ за изграждане и внедряване на системата, самото провеждане на изборите с възможност за електронно гласуване няма причина да оскъпи процеса значително. Към становището липсват разчети за това оскъпяване (а бюджетът на ЦИК не е променен спрямо този за миналата година макар че се очаква да провеждат експериментни), така че не бих се съгласил с този извод.

С оглед изложеното по т. 4 към настоящия момент от възможните начини на идентификация единственият донякъде надежден начин е идентификация с квалифициран електронен подпис, издаден не по описания по т. 4. ред, която за целите на дистанционното електронно гласуване не е предвидена в Изборния кодекс

Това беше ключова дискусионна тема на кръглата маса вчера. Според прочита на ЦИК единствено Законът за електронната идентификация е приложим. Според моя (а и не само моя) прочит, като участвал в работната група по писането на тези текстове, идеята не е била ограничаваща. В кодекса се споменава Регламент (ЕС) 910/2014, който позволява трансгранична електронна идентификация. Т.е. българи в рамките на ЕС, които имат издадени електронни идентификатори от други държави-членки, чрез инфраструктурата по регламента ще могат да се идентифицират (ако нивото на осигуреност на носителя е „високо“) – например българи в Австрия, имащи австрийска електронна идентификация. Според мен идентификацията може да бъде извършена и чрез квалифициран електронен подпис, макар и не директно, а чрез извличане на ЕГН (и подписването му) от сертификата. Този метод е допустим и според наредба към Закона за електронното управление. ЦИК изглежда не са съгласни, та трябва допълнително да се разгледат конкретните текстове.

С квалифициран електронен подпис, обаче, разполагат сравнително малко на брой граждани

Тук това „обаче“ подсказва за една несигурност в предходното становище. „Обаче“ значи, че в предното изречение е казано, че квалифицираният електронен подпис е допустим, „обаче“, има сравнително малко хора, които имат такъв. Така или иначе липсва точна бройка и не е ясно дали тази оценка е била „на око“ или реално са попитали Комисията за регулиране на съобщенията за тази информация. Аз бих попитал КРС, но по интуиция бройката на подписите би трябвало да е поне 40-50 хиляди. Напълно достатъчно за провеждане както на експерименти, така и на първите няколко избора. Убеден съм, също така, че доставчиците на електронни подписи биха издавали безплатни такива с ограничен срок на действие. Гласуването с КЕП наистина не следва да бъде универсално решение, но за спазване на сроковете в кодекса (т.е. европейски избори 2019) е напълно достатъчно.

Реализацията на проект „Изграждане и внедряване на система за дистанционно електронно гласуване“ [..] проект „Развитие на пилотната система за електронна идентификация и внедряване в продуктивен режим“ [..] и проект “Реализиране на ЦАИС „Гражданска регистрация“ и ЦАИС „Адресен регистър“ [..] трябва да се разглеждат в съвкупност и дейностите по тях да се синхронизират, защото са взаимно свързани. Ако се разглеждат и се развиват поотделно, няма да се получи единна, работеща система. Ето защо в дейност 2 на проекта с бенефициент ДАЕУ и партньор ЦИК е заложено, че системата за дистанционно електронно гласуване трябва да е синхронизирана с националната система за електронна идентификация и Национална база данни „Население“, съответно с ЦАИС „Гражданска регистрация“

Това би било идеалният вариант – двата регистъра и системата за електронна идентификация да са готови и тогава да правим електронно гласуване. Такава и беше концепцията, когато писахме пътната карта за е-управление. За съжаление проектите се забавиха доста. Но проектът за дистанционно електронно гласуване не зависи строго от изброените проекти. Настоящата система на ГРАО (Национална база данни население) и националния класификатор на адресите могат да свършат необходимата за целите на гласуването работа. А проектът за елекетронна автентикация в ДАЕУ предоставя същите интерфейси, които бъдещият „център за електронна идентификация“ ще предоставя, т.е. интеграцията с него на практика значи, че няма нужда да се чака проекта на МВР. Това са много оперативни детайли, но са важни за да придобием пълна представа.

Системата за дистанционно електронно гласуване на Естония е сертифицирана от частна международна компания – KPMG. Тъй като произвеждането на избори като база на демокрацията е и елемент на националната сигурност ЦИК счита, че въвеждането на повсеместно дистанционно електронно гласуване не би било надеждно при липса на държавен орган или организация, която да гарантира сигурността на системата в съответствие с изискванията на закона

Би било добре държавен орган (напр. ДАНС) да провери системата, но това далеч не трябва да е единственият одит и дори не трябва да е водещия. Важно е да отбележим, че почти всички държавни органи с потенциал за такъв одит са в рамките на изпълнителната власт, т.е. наличен е конфликт на интереси – изпълнителната власт сертифицира система за провеждане на избори. В този смисъл, държавен одитиращ орган не е задължителният компонент – задължителен е външният одитор.

В последната точка от анализа си ЦИК предават на практика думите на проф. Константинов, които адресирах по-горе.

Тези критики реално променят анализа и поради това ще опитам да ги сведа до знанието на ЦИК максимално бързо. Съветът ми би бил да се публикува допълнение към анализа с някои уточнения и разглеждане на различни хипотези, така че Народното събрание да не се окаже (или да не се оправдае, че е) подведено.

Промени и прецизирания на Изборния кодекс ще трябват така или иначе, особено след проведените експертименти. Но може вместо да искаме отлагане, да разпишем едни конкретни стъпки по въвеждането – например „първите с КЕП (и двуфакторна автентикация), след това включваме електронната идентификация, като стане, след това интегрираме новото ГРАО“. Софтуерът не е нещо, което се прави веднъж и се забравя – той се развива постоянно. Такава поетапност и плавност ще позволи да избегнем рисковете и най-важното – да повишим доверието в системата (а то в момента, за съжаление, е доста ниско).

Me time, me-грена

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2018/02/09/me-time/

Сама в къщи! Me time! И няма нищо кой знае колко спешно за вършене! Може да се търкалям по дивана с часове наред! А може и да изляза навън, я виж какво слънчице грее! Да почета книжка на спокойствие. Да гледам някой филм, че тази година май още не ми се е случвало. Дори да наваксам с мейла…

Всъщност сигурна ли си, че не те боли глава? Май се задава мигренка малка, нали? То и без това най-добре да ти е лошо през свободното време, че представяш ли си какво би било да драйфаш докато всичко и всички са ти на главата.

А me time друг път.

PS: Открих, че ако в първите минути на мигрената изпия един солпадеин и един аулин и успея да не ги повърна – тъпата болка намалява до почти поносими нива. Т.е. не плача, свита на топка, завита през глава, в затъмнена стая и при пълна тишина, защото ако някой вдига шум – мъртъв е.

 

За правото на неприкосновеност

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2089

Известно на английски като privacy.

Прочетох чудесна статия по въпроса от Илиян Кирков. Ще приведа тук само два цитата от нея – останалото го има на сайта на автора ѝ.

„Твърдението, че не ви е грижа за правото на неприкосновеност на личния живот, защото няма какво да криете, е все едно да твърдите, че не ви е грижа за свободата на словото, понеже няма какво да кажете.“

Едуард Сноудън, Reddit

„През последните 16 месеца, докато обсъждах този въпрос по целия свят, всеки път някой ми казваше „Аз не се притеснявам наистина от инвазия в личното пространство, защото нямам нищо за криене.“ Винаги отговарям едно и също. Изваждам химикал, пиша си имейл адреса и им казвам: „Това е моят имейл адрес. Това, което искам да направите, когато се приберете в къщи е да ми изпратите всичките си пароли за всичките си имейл акаунти, не само хубавият, уважаван работен имейл с вашето име, но всички, защото искам да мога да се поровя през това, което правите онлайн, да прочета, каквото си искам и да публикувам това, което сметна за интересно. В крайна сметка, вие не сте лош човек и ако не правите нищо нередно, няма да имате нищо за криене.“
Нито един човек не откликна на това предложение.“

Глен Грийнуолд, лекция на тема „Why privacy matters”.

Строежно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2017/09/14/bld/

Купихме апартамент от Билди. Които редовно публикуват и ни пращат новини със снимки как върви строежа на сградата. На всичко отгоре спазват точно сроковете!

Днес ми пуснаха мейл с информация за нов техен проект, който звучи привлекателно, но не е за нас, защото вече си взехме едно жилище, не сме направени от пари, та да инвестираме в друго. Върнах им отговор, че не сме им таргет, може ли да ни извадят от мейлинг списъка с потенциални клиенти, нали сме настоящи. Три секунди и половина по-късно ми писаха:

Благодарим за отделеното време.
Благодарим, че сте наши клиенти.
Извинете за безпокойството.
Вадим ви от мейлинга веднага, разбира се.
Хубав ден!

Питайте ме пак защо дадохме толкова много пари за апартамент на зелено! Особено след като бяхме общували с всякакви агенции за недвижими имоти, които бяха тромави организации, с неразбираеми и дразнещи правила, непрофесионално поведение и откровена неучтивост.

Е, в никакъв случай не пренебрегваме факта, че сградата е красива, висококачествена и съвременна, разбира се, строи се безупречно и е на хубаво място*.

*тихо, но комуникативно Хя-хя

Управлението като бизнеса. Бизнесът като манталитет. Манталитетът като проблем.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/upravlenie-biznes-mantalitet/

Това е една история, която се каня отдавна да опиша. Става въпрос за моя близка и препятствията в работата ѝ при малък производител в България. За мен поне случаят е абсолютен аналог на мисленето, манталитета, надеждите, трудностите и дори финансовото положение на ниво управление в държавата ни. Всичко това обаче свито до размерите на семеен бизнес.

Преди около две години тя търсеше нови възможности и се сблъска с тази фирма. Собствениците бяха успели доста сериозно да модернизират производството си с помощта на евро фондове. Имат добри майстори и технически опит, имат клиенти и сериозни изгледи за растеж предвид потенциала на машините. Това, което им липсва обаче е организация и качество. Редуват се оплаквания от клиенти за брак, стока залежава, възможностите не се използват.

Тогава шефката на фирмата започва да търси някой с професионален опит в управлението на проекти и контрол на качеството в производството. Познатата ми пасва идеално и я наемат на доста добра заплата. Не по-малко важна част от работата ѝ е изготвянето на техническа документация, с която да доказват качество пред международните клиенти, които губят търпение с всяка изминала седмица. Водят се разговори какво следва, каква организация да се изгради, каква информация е нужна и как да се използва максимално възможностите на производството.

В следващите месеци тази фирма ми беше буквално пример в очите как един шеф на семеен бизнес в България има прозорливостта да осъзне, че няма нужната квалификация и опит и е готов да даде добри пари за специалист, вместо да влачи ситуацията към провал. Нещата, изглежда, не са стоели съвсем така.

Още с първите седмици започват проблемите. За да се подобри качеството, трябва да се преорганизира производството или най-малкото поне да се въведе някаква проследимост. Това удря на камък заради тъй типичното „ами той бай Иван така си е свикнал и ако го накараме да го промени ще го загубим“. Тъй като е малка семейна фирма, разчитат на няколко ключови служителя, които сами по себе си са вече като семейство. Да обясниш като външен човек, че вината е в работата им, е практически невъзможно без подкрепа отгоре. Инвентаризацията също показва огромни пропуски в самото управление. Липсва документация какво е произведено и понякога се прави наново нищо, че вече е в наличност някъде из кашоните. Старата стока се разваля и хвърля, което води до сериозни загуби. На места бракуваната стока достига 50% от произведеното. Въобще пълен кошмар за всеки със задача да въведе ред. И тук се среща неразбиране от собствениците, които отмятат усилията за документиране и проследимост на процеса като загуба на време.

Тук идва грешката в първоначалното ни впечатление за тях. Наистина, собствениците са осъзнавали, че нещо им липсва. Няма как щом клиентите неспирно им крещят за ниското качество. Оказва се обаче, че са смятали, че не знаят как да напишат мейлите към клиентите правилно, как да им завъртят главите и да ги подмамят. Мислили са, че нищо не следва да се промени в работата им, защото „те си знаят най-добре“. Мислили са, че има някакъв „таен кодов език“, с който ония там чужденците трябва да се подмамят. За тях парите дадени на специалист са били за това – да се излъже, че положението се подобрява и че всичко ще е наред.

Мисля, че се досещате къде тегля паралели с управлението на страната ни. Тъкмо идва някаква надежда, че нещо ще стане, че има воля за промяна, ефективност и действие и ти лепват шамар. Видяхме го тези дни с електронната идентичност и новите лични карти. Виждаме го години наред със съдебната реформа, където правителство след правителство пишат доклади към ЕК мислейки, че ще могат да ги залъжат с красиви думи и обещания. Редки са случите, когато знаещи и можещи са влезли и са направили нещо. Още по-рядко тези неща се запазват поне един мандат.

Наистина, държавната машина по принцип се променя бавно и мудно. Същото важи за всяка частна корпорация с такива размери – знам много добре, тъй като сега работя в такава. При публичната администрация има обаче още повече трудности предвид политиката и социалните отговорности. Това в никакъв случай не е извинение за глупостите, които се случват, но е важен аспект, за да ги разберем.

В случая обаче не говоря за действията на чиновници, а за висшия ешелон – министри, зам. министри и шефове на агенции. Особено в едноличния режим на взимане на решения при Борисов, вината ляга до голяма степен в неговия стил на работа. Отношението му и на хората под него е досущ като това в малкия семеен цех. Аналогично възможностите за растеж са огромни, парите са налице, макар видимо или потъват някъде, или се похарчат за нещо, което просто застоява. Всяко желание за реформа се среща на нож, щото „бай Иван така е свикнал“ и се подменя набързо с шарени обещания и декларации.

Познатата ми вече не работи в тази фирма. Отказа се след много усилия когато осъзна, че нищо не може да промени. Всъщност промяна се очаква – с липсата на качество пада и доверието и скоро няма да имат избор освен да продадат цеха. До тогава обаче не е ясно колко ще изгубят като хора, възможности и пари. В никакъв случай не казвам, че всички или дори повечето фирми са такива. Има предостатъчно с изцяло българска собственост и управление, които са в другия край на махалото. Повечето от нас имат обаче подобни негативни примери и те някак успяват да оцелеят на пазара въпреки всичко.

Аналогично, докато управляващите ни не осъзнаят, че само на думи реформи не стават, държавата ще губи все повече хора със знания и опит, които напускат, защото виждат, че липсва желание за промяна. С тях България ще губи не само производителност, инвестиции, доверие и бизнес контакти, но и най-ценното – още едно поколение. В интервю наскоро Борисов каза, че раждаемостта щяла да се увеличи когато „народът се успокои“. Не, няма. Особено, когато биват хранени постоянно с фалшиви новини и се въртят едни и същи красиви обещания, „па дано клиентът да не се усети, че половината дето правим е за бракуване“. 

Пушенето е вредно във всичките си форми, но явно не това е темата сега

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/pusheneto-e-vredno/

В последната седмица един трагичен инцидент между деца изведнъж изтегли забраните за пушене и по-специално наргилетата на дневен ред. Темата колко вредни са те стана централна, което лесно може да се забележи по търсенията в интернет – Google показва двойно увеличение на търсенията на „наргиле“, а на места като София – дори тройно и четворно.

Забелязах сериозен интерес към две мои статии – увеличение с няколко хиляди посещения само за няколко дни. Първата статия е от 2008-ма, където правя прост тест с хартия и прахосмукачка, за да покажа каква мръсотия се гълта от една цигара и едно цяло наргиле. Именно този тест ме накара да се разровя в изследванията по темата и през 2013-та обобщих няколко от тях. Преди няколко дни блогът за наука 6nine също писа за подобни изследвания показващи аналогични резултати.

Изводите са ясни – вреда има при всяко пушене, но да се сравняват цигари и наргилета е просто глупаво. Както писах преди 4 години, вредата от наргилетата зависи много от използвания тютюн, типа наргиле, приготвянето, стила и продължителността на пушене и прочие. При цигарите има стандартизиране и тестовете са много по-лесни, но и там има разминавания. Изследванията ясно показват, че никотина при наргилетата е доста по-малък, а от там и пристрастяването. В същото време обаче карцерогенните вещества може да са много повече дори в най-добрия случай.

Сериозен недостатък при наргилетата е липсата на следене на качеството на тютюните, както и това колко лесно може да се приготви грешно наргилето. Съдейки по многото мейли и коментари под статиите ми за приготвяне на наргилета от преди 10 години, въпросът „защо наргилето е толкова тежко“ се среща притеснително често. Всъщност, именно заради тези ми статии в последните дни започнах да получавам странни съобщения защо съм бил подтиквал „младите“ към това „развращаващо нещо“.

Истината е, че има много митове за наргилетата и те са заради липсата на информация. Тютюнът не трябва да гори, а да се топи или пече, за да не излиза толкова сажди и въглероден монооксид. Наргилетата наистина са вредни. Водата не пречиства пушека от веществата – иначе нямаше да има какъвто и да е вкус. Водата наистина маха някои от едрите сажди и катрани, но доста все пак се вдишват. Истинската работа на водата е да изстудява пушека. Тя дори би добавяла мръсотии, ако не се сменя често и наргилето не се чисти. Всичко това съм описал в статиите си преди толкова много години. В никакъв случай, че са безвредни.

Целият дебат, който се завъртя около темата, обаче ме учудва. Никой никъде не е поставял под въпрос, че деца не бива да пушат наргиле или каквото и да е друго. Това обаче се прави от години насам и никой не контролира продажбата както на самите наргилета, така и на тютюна на деца. Бил съм свидетел как без проблем ученици взимат такива като подарък. Също така, пушенето на наргилета някак остана встрани от дебата за забраната за пушене на публични места. Отново – масово се пуши в заведения както цигари, така и наргилета. Ефектът на проверките е по-скоро пожелателен. Данни за това пуснах през февруари.

Законодатели и журналисти обаче се засилиха бързо към новия скандал. Започнаха изказвания как наргилетата са били 100 пъти по-вредни от цигарите, че са едва ли не новият наркотик за младите и прочие. Отново, никой не спори за вредата, но нито сравнението е възможно, нито проблемът е нов, нито изисква нови мерки – просто адекватното прилагане на вече съществуващите. За това обаче не може и да става дума, тъй като би навредило на бизнеса на едни определени структури в държавата. Предполагам, че затова се залита толкова по сензационни „разкрития“ вместо да се говори за нуждата от работещ регулатор в лицето на РЗИ и някакъв поне адекватен съдебен контрол над системните нарушители.

Без това всичко изговорено в последната седмица е безсмислено. Всички „спешни“ мерки за един масов феномен в последните 10 години са просто популизъм без реална цел как да се подобрят нещата. Не крия, че пуша наргиле с удоволствие, макар в последните години откакто се роди дъщеря ми да не съм пушил почти. Подкрепям изцяло забраната за пушене и подавам винаги сигнали, когато видя да се нарушава. Писал съм много и за другите опити за лобизъм и изместване на проблемът с цигарите. Пушенето от непълнолетни винаги е било забранено и независимо какво се пуши, проблемът е липсата на работещи институции. Именно за това трябва да говорим, а не да изкарваме цигарите едва ли не безвредни в сравнение. Явно обаче не това е целта сега.

Нов сървър, нов късмет

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/nov-sarvar/

Както писах вече в социалките, през последните дни обнових сървъра, на който се намира този и останалите ми сайтове. Хостингът ми все още е Superhosting.bg и нямам намерение да се местя. Наложи се обаче да обновя операционната система на самия сървър и за целта трябваше да прехвърля всичките си сайтове, както и процесите отварящи данни от страниците на държавната администрация.

Единственото нещо, което се е промени при блога е, че вече работи под HTTPS. Това означава, че връзката е криптирана. Макар да няма чувствителна информация на този сайт, минавайки на HTTPS е добра практика по принцип. Glasuvam.org, например, отдавна има сертификат. Скоро ще добавя такъв и на останалите сайтове, както и на мейл сървъра. При събирането на данните като тези за GovAlert.eu и производството на ток имаше пауза от около 10 мин. При данните за замърсяването на въздуха и раждаемостта нямаше отражение това.

Изчистих доста неща от сървъра – стари сайтове, тестове, пробни инсталации, „временни“ файлове, които съм споделял. Затова може да забележите, че някои линкове не работят. Ще възстановявам някои от файловете, ако реша, че са нужни. Ще се радвам да ми пишете, ако забележите проблеми с този сайт или другите услуги.

Избори 2017: секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori-2017-sekcii/

Преди седмица ЦИК излезе с решение кои ще са местата в чужбина, където ще бъдат отворени секции за предстоящите избори на 26-ти март. Те са на база подадените заявления и предложенията на консулите по места. Този път ще има 371 секции. За сравнение, на предходните избори имаше 325 секции. През 2014-та имаше 428 секции, от които 138 бяха в Турция. Този път се забелязва сериозно увеличение във Великобритания. За жалост, в Германия остават ограниченията от предишния вот и ще има секции само в посолството, консулствата и почетните консулства.

Адресите на секциите не са все още сигурни. Очаквам ЦИК да ги пусне всеки момент. Външно вече публикува заповедите за отваряне на секциите и там адресите присъстват. Те обаче не са написани в удобен за обработка вид и трябва да се преписват на ръка. Да не говорим, че опита от предишни години сочи, че нерядко адресите биват коригирани в седмиците преди вота.

Картата на Glasuvam.org вече показва всички секции. Повечето са с адресите от предишния вот. Указал съм, че това не е сигурното местоположение и ще бъде ясно, когато ЦИК официално го обяви. Местата, където ще има секции, са вече ясни, както и броя им.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Едно новост този път е, че от всяка секция може да се сподели конкретното място във Facebook. Това става чрез специалния бутон „Сподели, че ще гласуваш“. При споделяне се показва снимка на линка „Аз ще гласувам в…“ призоваващ другите да гласуват в секцията. Така всеки може да припомни на познатите си в региона, че секция ще има и че ще могат да гласуват.

Статусът във Facebook ще изглежда така:

Когато адресите станат ясни, ще ги обновя на картата и ще изпратя мейл на всички регистрирали се в Glasuvam.org. Ще припомня и малко преди самия вот как се гласува и какви са правата ни. Междувременно, може да прегледате бюлетината за чужбина тук.

Избори 2017: заявления за гласуване и секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori2017-sekcii/

На 26-ти март ще се проведат парламентарни избори. Право да гласуват имат всички български граждани, независимо дали са в страната или чужбина. Както знаете, до месец преди изборите се подават заявления за гласуване в чужбина. Тези са нужни, за да се осигурят секции, където да упражним правото си на глас. Правилата за отварянето им не са се променили от предишния вот, но все пак, ето ги отново:

  • За откриване на секция на дадено място са нужни поне 60 заявления
  • В дипломатически представителства се открива автоматично по една секция. Списъкът е тук.
  • За откриване на втора и трета секция където и да е, са нужни съответно 500 и 1000 заявления
  • Има ограничение от 35 секции за държави извън ЕС.
  • Заявления се подават до края на 28 февруари
  • Подават се електронно на сайта на ЦИК или писмено до консулството ви

5 до 10 мин. след попълването може да проверите дали е отчетно в списъка с успешно подадени. Припомням, че попълнените данни като име и адрес трябва да са дословно по лична карта. Адресът в чужбина не е задължителен – може да дадете само град.

Подавайки заявление, вие помагате да се отвори секция близо до вас. Препоръчвам да погледнете първо къде вече се събират заявления и да подкрепите някое от тези места. Избягвайте да въвеждате сами адреси и градове, защото така заявленията се пръскат. Предишни години до 40% от всички заявления бяха загубени така. Може да проверите както на страницата на ЦИК, така и на следната карта, която подготвих. В зелено са местата с осигурени една секция. В червено са онези, където не стигат заявленията. Подробният списък с местата и активността е на Glasuvam.org.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Все още нямаме отговор от Германия, където миналата година не позволиха отваряне на секции извън дипломатическите представителства. В списъка на ЦИК обаче са споменати почетните консулства, които на предишния вот бяха добавени извънредно. Сега се наблюдава засилена активност в Нюрнберг, Карлсруе и Хановер. Надеждата е, че ще позволят да се отварят секции там и на другите места, където ще видим заявления в следващите три седмици.

В предишната кампания по събиране на заявления имаше няколко рекорда, но на други места намаля доста силно активността спрямо предишни години. Причината отново е в липсата на информационна кампания от страна на ЦИК и Външно. Отделно честите промени на Изборния кодекс объркаха доста хора дали е нужно да подават, ще има ли секции дори без заявления, задължително ли е гласуването. Надявам се, че този път повече неща ще са ясни. През октомври обобщих изводите от предишната кампания с карта на активността. За сега изглежда, че темповете са същите както миналата година.

Вече изпратих мейл с кратки подробности за заявленията до всички абонирани за новини в Glasuvam.org. Както и преди, ще изпратя ново съобщение малко преди края на кампанията с последната информация. След това ще направя карта със секциите и ще изпратя още един мейл с подробности как ще протече изборния ден и коя е най-близката до вас секция.

Както забелязвате, този път картата е част от инициатива на партията Да, България в помощ на изборите в чужбина. Вече обявих, че ставам част от учредителите на партията и описах подробно причините си за това. На картата сега се виждат и срещите на партията с гласоподаватели в България и чужбина. Въпреки, че картата на заявленията, а в последствие и на секциите, е част от инициативата на Да, България, съобщенията с подробности около гласуването и най-близките секции, които традиционни изпращам през проекта Glasuvam.org, няма по никакъв начин да споменават партията или да призовават да се гласува по определен начин. Причината за това е, че това е условията, които първоначално посочих в абонамента и хората са се записали с това предвид.

Едни (не)отворени данни за пушенето в заведенията

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/spravki-za-pusheneto-v-zavedenia/

Не, няма да критикувам прозрачността на институциите или да показвам с данни каква е ситуацията. Този път ще е точно обратното. През януари 2016-та изпратих заявление по ЗДОИ до всяко РЗИ в страната със следните въпроси:

  1. Справка за получените сигнали за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделени по обществена сграда или заведение за обществено хранене и брой за всяко от тези места по месеци
  2. Справка за всички проверки за спазване на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. по обществена сграда или заведение за обществено хранене, дата на проверката и дали е установено нарушение
  3. Справка за наложените санкции за нарушения на забраната за пушене през 2013, 2014 и 2015 г. разделена по обществена сграда или заведение за обществено хранене

3843008

Всички РЗИ-та отговориха в срок и предоставиха малко или много информацията, която исках. Заради разминаването във форматите, точността и вида на данните, унифицирането ѝ беше проблем. Някои ми изпратиха електронни таблици с разбивка по вид фирми. Други просто снимки на таблици с общо числа по години. Бях седнал да ги обобщавам, но така и не довърших цялостната таблица.

Бях напълно забравил за тези данни до преди няколко дни, когато статус във Facebook ме подсети. Глупаво е, че не съм ги използвал цяла година. Явно щом не съм ги обобщил до сега, няма да го направя скоро. Затова ги пускам свободно под CC0 лиценз както съм получил справките. Свалете ги и ги използвайте както намерите за добре. Ще се радвам, ако пуснете в коментарите линк към статиите, графиките или изводите си. Надявам се да са ви полезни.

Ако искате да изпратите заявление за сигналите и проверките през 2016-та, ето таблица с мейлите на РЗИ-тата. Припомням, че заявленията по ЗДОИ няма нужда да се подписват електронно и имате право да изискате цялата комуникация да е през мейла. Отговаряли са ми вежливо и в срок на всички запитвания до сега, така че нямам критика към прозрачността им в това отношение.

WhatsApp, Yahoo: личните данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/10/29/whatsapp-yahoo/

Групата Article 29, която включва представители на националните регулатори за защита на данните на държавите от ЕС, представител на ЕК и на европейския орган за защита на данните, е изпратила писма до  WhatsАpp u Yahoo във връзка със защитата на личните данни в двете компании.

1

В писмото до WhatsApp се изразява сериозна загриженост от факта, че лични данни на потребителите се споделят с компании от фамилията Facebook за целите на маркетинга и рекламата. Изисква се изчерпателна информация за контрола върху данните, за да може да се направи оценка за съответствие с правото на ЕС. Доколкото е възможно да се установи несъответствие, групата приканва компанията да се въздържа от споделяне докато няма гаранции, че е осигурена адекватна правна защита.

Писмото

Така че за WhatsApp в момента се знае едновременно, че комуникацията е криптирана (което привлича потребители), но че данните им (имена, мейли, телефони) се споделят.

В Германия има решение на органа за защита на лични данни, с които се изисква Facebook да спре да съхранява данните на потребителите на WhatsApp, във Франция са на път към решение да санкционират Facebook.

В САЩ правозащитни организации –  Electronic Privacy Information Center, EPIC и Center for Digital Democracy, CDD –  искат от Федералната търговска комисия, FTC  разследване как WhatsApp използва личните данни на потребителите си.

2

В писмото до Yahoo на първо място се изразява загриженост относно оповестената наскоро кражба на личните данни на най-малко  500 милиона потребители на компанията.

Но това не е всичко, има и втори въпрос: Yahoo сканира мейлите по искане на разузнаването и за неговите цели.

Писмото

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: dp

Проследяване на активните българи в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prosledqvane_chujbina/

Да се каже колко са българите в чужбина е пословично трудно. Реалистичните прогнози сочат за 0.9 до 1.2 милиона. Медиите често тиражират непроверени и невъзможни оценки. Дори в доклада за националната сигурност се прокрадна незнайно откъде числото 3.5 млн. Точна и пряка информация няма. Единствената възможност е да преценим на база косвени данни – деца родени зад граница, пътувания, местна статистика, брой извършени услуги в консулствата, активност на избори и прочие.

В последните три години събирах данни за още един такъв източник – заявленията за гласуване в чужбина. Докато броят им обикновено е малък – под 40 хиляди – те носят друга интересна информация. Тезата ми беше, че с публичната информация за заявленията може да се проследи пътя на отделни хора през годините – къде са живели и къде са се преместили. Това предположение, разбира се, има доста условности, които ще обсъдя по-долу. Не по-малко важен е и аспектът за сигурността на личните данни и какви са последствията от тази проследимост. Ще започна обаче от началото.

Събиране и анализ

В рамките на всяка кампания за отваряне на секции в чужбина, ЦИК публикува списък. Той съдържа три имена и място, където лицето иска да гласува. Преди дни писах за кампанията за тези избори и с какви проблеми се сблъскахме. Всяка година има различни правила за отваряне на секции, но списъкът е приблизително един и същ.

От парламентарните избори през 2013-та започнах да свалям този списък на всеки вот. Това е изцяло публична информация, която всеки може да намери. Някои от тези списъци дори все още са в мрежата. Събрах ги на едно място в един формат и започнах да ги сравнявам.

Първо махнах всички с Иван, Димитър, Николай и прочие често срещани някъде в трите си имена. Изключих и всички имена, които се срещат повече от веднъж в списъка на даден вот. Така получих изчистен списък от няколко хиляди души, които са подали заявление на поне два вота, не се повтарят и не съдържат често срещани частици.

Следващата стъпка е да изкарам промените в местата, където всеки от тези хора са подавали заявления в различните години. Секциите често сменят точните си коодинати, а и хората гласуват понякога в съседни места. През 2013-та, например, аз подадох заявление за Франкфурт, но в последните два вота подавам за Дармщадт. Двата града са на 20 км. един от друг. При такова малко разстояние не може да се направи предположение, че съм се преместил. Затова премахнах всички “пътища”, които са с места на по-малко от 50 км.

Накрая, за да е по-прегледна визуализацията, обединих места, които близо едно до друго. Това е нужно, защото в Лондон, например, има доста секции в кварталите. Недостатъкът е, че някои градове по границата на съседни държави също бяха обединени. Такива обаче бяха две или три.

Визуализация на данните

Резултатът от този алгоритъм е следната карта. Показва пътя на 1268 души през 269 града по света. Това са 3.6% от подалите заявления тази година. Всяка точка е място, където някой е живял или където се е преместил. Големината им показва броя хора минали от там.

Ако минете с мишката през местата, ще видите в зелено нанеслите се от други градове, а в червено – изнеслите се. Кликнете върху мястото, за да оставите фокуса на тези връзки. Така ще може да променяте увеличението на картата и да разгледате по-добре връзките на този град. Може да отворите картата на цял екран за по-добра прегледност.

Тази графика показва разбивка по държави. Повечето секции имат дял, който не отива никъде. Това са хората преместили се в рамките на същата държава. Минете с мишката над определена държава, за да видите само нейните връзки. Нарочно не съм показал точния брой преместили се, защото няма такова значение – данните не са представителни. По-голямото движение за Великобритания, например, се дължи на по-голямата извадка от там тъй като са сред най-активните в събирането на заявления. Това не означава, че там най-много се местят хора. Целта на тези графики е да получим обща представа.

Условности на анализа

От разяснението на алгоритъма веднага стават ясни няколко потенциални проблема. Въпреки изчистването на повтарящи се и често срещани имена, няма начин да знам дали подалите заявления в различни градове са един и същи човек само на база име. Публичните данни нямат друга лична информация, а и не трябва да имат. По мои наблюдения обаче, когато някой веднъж подаде заявление за гласуване, има тенденция да подава и на следващите вотове. Особено след въвеждането на електронния формуляр. Затова прецених, че вероятността един човек да подаде на едни избори на едно място, да не подава повече и друг човек със същото рядко име да подаде на други избори за друго място е достатъчно ниска. Все пак, такава вероятност съществува.

Липсата на друга идентифицираща информация прави невъзможно и засичането на промени в имената на даден човек. Това се отнася най-често за жените, които са се омъжили или развели. Това ще попречи да се намери връзка. Случва се също хората да си сменят името при взимане на чуждо гражданство. Тези случаи обаче са редки и промяната почти никога не отразява в България.

Друг проблем с анализа е, че презумпцията, че хората са подали заявления за места близо до местоживеенето им. Макар това да е най-честия случай, няма гаранция, че се отнася до всички. Малко известен факт е, че може да подадем заявление за която и да е секция в чужбина и да гласуваме в друга. Това може да се използва за подкрепа на далечни секции, когато близката до нас гарантирано ще бъде отворена. Доколкото съм видял обаче, такава подкрепа рядко се дава. Най-вече причината е, защото не е известно като възможност, но и защото винаги го има притеснението, че ЦИК ще промени нещо в правилата в последния момент.

Лични данни ли са това?

Технически не. Нито в графиките тук, нито където и да е другаде не съм публикувал имената на подалите заявления. Използвам само списъците от сайта на ЦИК. Те, както споменах вече, се публикуват изцяло в съответствия с Избирателния кодекс. Целта им предвидена от депутатите ни е всеки да може да провери дали заявлението му е било правилно обработено и прието.

Би могло да се поспори дали публичността на тези списъци в мрежата е проблем. Доста хора забравят, че списъците с разпределението по секции също се публикуват – както пред секциите, така и в интернет. Съдържат имената на почти всички пълнолетни българи и лесно се намират. Всъщност, именно с тях понякога проверявах местоживеенето на отделни изчезнали в Lipsva. Ако се свалят всички, сравнително лесно може да се направи същия анализ като този, но за цяла България.

izbiratelni-spisaci

Публичните списъци, за които говоря, трябва да се различат от теча на информация, който видяхме през 2011-та. Тогава Външно погрешка публикува адресите в България и в чужбина на над 36000 българи. Сега списъците със заявления се публикуват само от ЦИК през специален сайт, така че такъв теч надали е възможен.

Все пак, сами виждате, че проблем има. Всеки списък поотделно не ни дава много информация, но взети заедно, дори предвид всички условности, показват ясни връзки. Добавяйки други данни като активността в социалните мрежи донася още повече информация. Търсенето на редки имена във Facebook и Linkedin има доста добри резултати. Да не забравяме, че подаващите заявления са обикновено активните социално българи. Това повишава вероятността да ги намерим в местните общности или просто в Google.

Неприкосновеност в един свързан свят

Личното пространство е доста сложно понятие в наши дни. Оставяме куп информация в мрежата с дейността си. Често тази информация показва повече, отколкото ни се иска. Използвайки т.н. data mining всеки с повече знания може да събере парчетата. Част от тях сами се споделили – като местоживеене и роднински връзки във Facebook, коментар за даден квартал във форум и прочие. Други като изборните списъци се публикуват от администрацията.

Подавайки заявления за гласуване за избори в чужбина е само един пример. Понякога става дума за недоглеждане от страна на институция, като случая за пробива в сайта на Фонда за асистирана репродукция. При повечето обаче публичността е регламентирана от нормативен акт и за това има много добри причини. Може да се опитате да скриете тази информация, както изглежда се е опитал да направи един кандидат за президент. Реалността днес е такава, че ако нещо попадне в мрежата, то трудно би било да се премахне.

Докато някаква степен на публичност е нужна, определено има какво да се подобри в конкретния случай. Избирателните списъци окачени пред секциите са абсолютно ненужни. ГРАО има сайт и телефон за проверка. Достатъчно е да се сложи бележка с номера пред секцията. Публикуването в мрежата пък съвсем трябва да се спре. Ако някой може да отвори текстовия файл от сайта на общината си, определено може да отвори формуляра на ГРАО. За заявленията за гласуване в чужбина пък е достатъчно да се въведе формуляр с код. И сега на сайта на ЦИК се раздават пинове за всяка проверка. При попълване на заявлението може да се показва на екрана и праща по мейл код, с който да се прави проверката. Пак имаме нужда от списъка с места, където са подадени заявления заедно с общият им брой. Това е критично са процесът на организация на секции. Няма нужда обаче имената да са публични. Картата горе илюстрира защо.

Да не бързаме да прехвърляме вината

Осъзнавам, че описаното до тук би могло да откаже някои да подават заявления. На пръв поглед излиза, че ЦИК не пази данните ни. Това съвсем не е така. Подаването на заявления е изключително важно. Може да се подобри публичността на информацията, но всичко от това, което научих тук, можеше да го получа от други източници и то с доста по-голяма точност. Трябва да разберем, че истинският проблем е в това, което сами оставяме в мрежата. Регистрите са чисто чиновническо решение на всеки проблем и информацията в тях често е ненадеждна. Докато те може да се ограничат или оправят, с лекота предаваме лични снимки, постове, местоположение, предпочитания и прочие на социалните мрежи. Малко осъзнават, че тогава те стават тяхна собственост. Същото важи за информацията събирана от рекламите по сайтовете – какво търсите, какво посещавате и какво четете.

Определено има стъпки, които ЦИК може да вземе, за да подобри конкретния случай с регистъра на заявленията. Трябва законодателна инициатива, за да се промени ИК и да се премахнат избирателните списъци. Целта ми с този анализ е най-вече да покажа, че събирайки няколко безобидни източника на информация, може да научим притеснително много. Когато говорим за държавни институции, обществени средства и решения на официални лица, именно този ефект търсим с отворените данни. Когато обаче нещата опрат до личното пространство на отделни индивиди, трябва да сме по-внимателни.

Жорж Ганчев безуспешно опита да скрие миналото си

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/ganchev-krie-ds-minaloto-si/

Преди три седмици получих мейл от Google заради един от сайтовете ми – opendata.yurukov.net. Уведомиха ме, че някой е поискал при търсене на името му да бъде скрит един конкретен резултат – отворените данни за сътрудниците на Държавна сигурност. Макар да не съм ги обновявал от няколко години, те съдържат всички данни за около 5000 агента и информатори осветени от Комисията по досиетата.

Мейлът от Google е във връзка с т.н. механизъм “Правото да бъдеш забравен”. Той дава възможност на всеки гражданин на ЕС да иска от търсачките да не показват определени детайли за него или нея. Пример за това биха били неприятни снимки споделени от познати или новинарски статии показващи имената и лицата на жертви на насилие. В България имаме достатъчно примери на журналистически своеволия, които си просят да бъдат блокирани от потърпевшите. Пейо писа по-подробно за този механизъм преди две години.

Агентурни номера

Проблемът е, че този механизъм се експлоатира за не толкова чисти цели. В моя случай говорим за данни, които са публични със специален закон и ясната цел обществото да узнае кои са сътрудниците на ДС. Преди време отворих данните именно, за да е по-лесно търсенето. По-пълен списък с имената, но с по-малко данни, ще намерите отскоро на портала за отворени данни на правителството. Опитът на някого да скрие името си по такъв странен начин прави още по-интересно кой е той или тя.

g

Макар да не се споменава в мейла от кого идва искането, оказва се, че все пак може да разберем. В списъка има 4671 уникални осветени имена и още над 3000 имена на агенти и вербовчици. Започнах с имената на сътрудниците. Написах скрипт, който да ги търси в Google и да проверява дали отворените ми данни са сред резултатите. Търсачката има ограничение от 100 безплатни търсения на ден, така че отне време докато обработи значителен дял от имената.

И печелившият е…

Днес получих резултат. Оказа се, че с голяма вероятност човекът зад искането към Google да е Жорж Ганчев. Ако не сте забелязали, той е кандидат за президент с номер 5 бюлетината. При търсене на каквато и да е комбинация на старото или новото му име (преди се е казвал Георги Ганчев Петрушев) не излиза нищо от списъка ми със сътрудници. По принципа на изключване това означава, че именно той се е опитал да скрие миналото си на сътрудник. Странното е, че все пак откриваме сред резултатите страницата на самата Комисия. Причината най-вероятно е, че Google са му отказали да премахнат онзи резултат.

gg

Решението на Комисията по досиетата ще намерите на сайта им. Жорж Ганчев е бил сътрудник към Второ главно управление на ДС между 1970 и 1990 г. с псевдоним “Жорж”, който изглежда е възприел като лично име след това. Вербуван е от Михаил Михайлов, който е също осветлен от Комисията в качеството му на началник отдел в МВР до 1990-та.

Не може да сме на 100% сигурни в този резултат обаче, защото Google няма право да потвърди. Няма друго обяснение имената на Ганчев да не излизат при търсене. Ако друг беше подал точно това конкретно заявление, щях да съм получил подобен мейл и за Ганчев по-рано. Така при липса на по-просто обяснение, остава единствено отговорът, че той и предизборният му щаб си мислят, че може да скрият миналото му.

Важен механизъм за жертви

Според данните на Google от 2014-та до сега от българи са постъпили запитвания за премахване на почти 8000 адреса от търсачката. Това включва единствено частни лица като Ганчев, които са искали да скрият нещо за себе си. Под 1/4 от обработените са били наистина премахнати.

Важно е да се разбере, че механизмът на “Правото да бъдеш забравен” е важен за жертви на насилие, експлоатация или тормоз. В наше време информацията е всичко и безпринципното разбиване на личното пространство води до необратими последствия за често невинни хора. Затова не може в никакъв начин да кажем, че голяма част от тези 8000 заявки са нямали легитимни причини за премахване. Всеки може да подаде такова заявление, ако смята, че има право.

От друга страна, ако имате сайт и искате да получавате такива и други известия от Google, трябва да се регистрирате в Webmaster инструмента им. Там освен такива сигнали има доста информация какви проблеми има сайта ви при търсене и как може да е оптимизира.

Нека да им припомним

За да защитим този механизъм обаче, трябва да покажем недостатъците му. В този случай Жорж Ганчев с голяма степен на сигурност се е опитал да скрие миналото си от избирателите в качеството си на кандидат за президент. Изглежда иска да забрави.

Аз предлагам да му припомним. Призовавам всички да му пишем с текст “Спомняте ли си, че 20 години сте били в ДС?” Мейли, съобщения и постове във Facebook, SMS-и, ако му имате телефоните, въпроси по време на интервюта в рамките на предизборната кампания.

Всъщност, защо да се ограничаваме до него? Има още трима участници в надпреварата, които навярно също си мислят, че ще забравим миналото им на сътрудници на ДС. Нека припомним на всички тях, че си спомняме.

Заветният мокър печат и защо не усещаме нещо да се подобрява

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/zavetniq-mokar-pechat/

В началото на август пътувах из България. По стечение на обстоятелствата се наложи колата на баща ми да мине спешно технически преглед и то преди да сме се прибрали в Пловдив. Знаех, че може да мине ГТП където и да е в страната и за целта е достатъчно да има платен местен данък. Пловдив, както много други общини, дава възможност да се плаща през интернет с банков превод, например. Платихме данъка и тогава се сетихме, че до сега на ГТП са искали касовата бележка. Сега имахме само разпечатано платежно. Тук започна да става интересно.

Електронно, електронно, колко да електронно

Разрових се в нета и открих, че при плащане на данък за автомобил, половината общини изпращат информацията електронно и няма нужда от бележка или стикер. Затова се обадих в Пловдив, която беше в списъка, за да попитам колко време отнема обновяването на електронната система, за да знам кога да отида на преглед.

След множество опити и прехвърляния стигнах до счетоводителите. Вдигна ми една дама, която не се представи, също както всички други служители на общината преди нея. Укорително ми обясни, че нямало значение какво пишело на сайта на агенцията – трябвало да отида на гише, да ми бият мокър печат и да ми дадат стикер. Нещо подобно ми каза и една касиерка преди това, но не беше сигурна. Повторих отново за електронната система и че стикерът е само като резервен вариант. Единственото, което срещнах е троснато настояваше да отида лично. “Както искате си губете времето господине, но да знаете, че пак ще опрете до нас. Мокрият печат е задължителен!” Накрая все пак успях да измъкна отговор, че при банков превод осчетоводяват платения данък на следващия ден.

След точно 24 часа видях, че на сайта на общината дължимата сума е намаляла и отидох в близък сервиз. Повториха ми същото – задължително трябвало стикер. Човекът ми обясни, че бил пускал без документ за платен данък “щото електронно било отбелязано”, но яко го глобили и сега винаги искал. Също, че “сега нещо променили пак и вече електронната система е все тая”. Показа ми дори мейла от администрацията с изискванията.

Във втория сервиз ми повториха абсолютно същото. На този етап съвсем разбираемо псувах. Егати скапаната държава щом са платили милиони и са въвели електронна система, има електронни плащания и пак трябва да се ходи по гишета да се кланяш, само заради чиновническата глупост.

Нали? Да, ама не.

Проблемът не е точно в този телевизор

Реших да пробвам в трети сервиз и там се засмяха. Казаха, че няма никакви проблеми стига системата да е отчела вече плащането. Започнахме прегледа и стъпката за данъка мина без проблем. Обясниха ми го просто – ако колата е регистрирана в една от въпросните 134 общини, при платен данък системата за ГТП проверява автоматично. Ако обаче общината още не е осчетоводила данъка, ако системата падне или ако живеете в другата половина на страната, трябва стикер и бележка. В такъв случай програмата си казва “искайте документ”. Абсолютно същото, впрочем, пише и в мейла, който ми показаха в първия сервиз.


Списъкът на общините към юни 2016 ще намерите тук.

Проблемът всъщност не е в електронната система. Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” има ужасно много дефекти, корупция и неефективност, но точно това явно работи. Проблемът е в сервизите. Доста са пускали без бележка за платен данък, независимо, че системата им е казвала, че такъв трябва. Сега като са ги глобили масово, са решили да искат винаги за всеки случай. Има и немалко други, които искат, просто защото просто не са разбрали изискванията. От глупостта си губят.

На картата горе виждате, че доста от общините са се интегрирали успешно. Необяснимо за мен е защо Бургас и Варна не са включени. Ако живеете там може би ще се заинтересувате. Все пак, това означава, че по-голямата част от населението може просто да преведе парите и да се яви на следващия ден за преглед. Точно това направих и аз. Ако пункта откаже, значи по принцип нещо не му е наред и по-добре да си нямате работа с тях. Това спестява не само лично време, но и натоварване на служителите на общината и на останалите по веригата. В някои случаи струва и по-евтино заради таксите. Счетоводителите на община Пловдив обаче явно са на друго мнение.

Мислене с мокър печат

Ние си свършихме работата. Колата мина преглед и нямахме проблеми. Имаше само нерви и много обаждания. Тази дезинформация идваща от некадърни общински служители и от сервизи нарушавали закона до сега, води далеч не само до загуба на време и пари. Ако не бях настоявал, щях да си остана с едното “бахти скапаната държава”. Това не е нещо, което може да се оправи с електронно управление, защото винаги ще има хора по веригата. Egov помага, но ако не си знаем правата и служителите са некадърни – все тая.

Отново опираме до разривът възприятие/реалност. Реалността е, че тази поне система работи, но чиновниците – не толкова. Възприятието е, че нищо не работи, а чиновниците гледат да се справят с невъзможна ситуация. Писах на община Пловдив преди две седмици за случая, но нямам отговор. Звънях поне 10 пъти на посочените телефони, но никой не вдигна. Междувременно не е ясно на колко още хора е казано, че все ще опрат до заветния мокър печат на лелката. Колко ли от тях са изпсували България, както аз в началото?

От друга страна…

Всичко това не означава, че агенцията няма безброй проблеми. Корупцията е повсеместна, както се видя ясно в скорошните скандали. Пунктовете за ГТП нямат никаква възможност да се оплачат от проверяващите, които нерядко се случва да глобяват за незначителни, а и понякога (според пунктовете) несъществуващи проблеми. Имало е случаи просто да минават и да събират по няколко стотин лева за “такса съществуване” от всички сервизи в региона. От друга страна, сигнали за нередности от граждани нямат голям ефект. Един познат пусна такава преди месеци и единственият резултат е, че пункта научил кой е подал сигнала. Сега случая се гледа от КЗЛД.

На практика се получава така, че ако един пункт позволява да се мине метър – било то с данъците или с технически дефекти – всички в региона ще го правят. Иначе няма да оцелеят. Не казвам, че и в други страни като Германия не си затварят очите при проблеми с една кола, но ако искаме по-малко инциденти по пътя и по-чист въздух, това трябва да се реши. Липсата на постоянен, проверим и надежден контрол както над пунктовете, така и над самите проверяващи е същинският дефект в цялата система според мен.

Попитайте лекаря си дали тази прозрачност е подходяща за вас

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prozrachnost-lekari/

Публичната сфера често и с право отнася критика, че е раздута, тромава и неефективна. Иновациите в администрацията обикновено изостават с години от тези, които използваме в ежедневието или работата си – електронно банкиране, планиране на бизнес процеси, управление на човешки ресурси, комуникацията и откритостта пред обществото. Всичко това е до такава степен различимо, че се е превърнало в аксиома.

Ще разберете тогава интереса ми към случаи, които по-скоро показват обратното. Особено когато става въпрос за данни. Може би сте подминали тази новина:

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) публикува данни за финансовите взаимоотношения на индустрията с лекари.

В асоциацията членуват 22 от най-големите световни фармацевтични компании разработващи нови лекарства и в рамките на европейска инициатива са решили да повишат прозрачността в сферата. Към тях догодина ще се включат онези произвеждащи генерични лекарства, сред които има доста български. 60% от българските лекари получили някаква форма на финансиране са дали разрешение да се осветят плащанията към тях. Справките включват кога, колко пари и за какво са дадени – научни трудове, лекции, участия в семинари и прочие.

Докторите и “big pharma”

Първо трябва да разберем защо всичко това е важно. Топлата връзка между лекарското съсловие и фармацевтичната индустрия е обвита в скандали и съмнения. У нас темата остава встрани от новините окупирани с поредната здравна реформа, положителни лекарствени списъци и някоя друга скандална болница. Темата въобще не е нова в други държави. John Oliver в Last Week Tonight направи интересен сегмент за ситуацията в щатите. В него описва как компании и посредници буквално подкупват лекари да предписват определени лекарства повече от други. В някои случаи лекарствата дори не са били нужни. Дори когато са подходящи за диагнозата, разкритията поставят под съмнение преценката на тези лекари. Честа практика е кабинетите да получават безплатен обяд, а някои специалисти – хонорари за несъществуващи лекции.

medicine-thermometer-tablets-pills

В Германия това също е проблем. Личният ми лекар, например, членува в организация казваща се буквално “Плащам сам обяда си“. Всички в нея декларират, че ще отказват всякакъв контакт с представители на фармацевтичната индустрия. В Германия обаче здравната система и предписването на лекарства е принципно различно от това в България. Фармацевтите и здравните каси са най-често обекти на “ухажване” от компаниите. Нерядко се случва да получиш някаква разновидност на лекарството предписаното в рецептата не защото само него имат в аптеката, а защото някой по веригата решава така. Макар активното вещество да е същото, ефективността и страничните ефекти често са различни, а понякога не ти оставят дори избор.

Всичко това съвсем разбираемо хвърля сянка върху медицинската професия. Често компаниите имат нужда от медицински специалисти работещи с пациенти за научната си дейност. Има много легитимни причини лекар да получави пари, апаратура и дори безплатни лекарства. Понякога тези неща са дори регламентирани нормативно. Изброените взаимоотношения не предполагат непременно корупция, но определено са съмнителни. Именно затова усилията към някаква прозрачност са толкова важни. Всеки трябва да може да провери дали лекарят му е приемал подаръци или хонорари от фармацевтични компании и да прецени сам.

Именно това виждаме в щатите, където т.н. ObamaCare въвежда нормативно изискване да се осветлят плащания от компании към лекари. В Европа индустрията явно е решила да се саморегулира и от тази година публикува данните без законово задължение за това. Това е изключително похвално и фактът, че България е част от инициативата ще ни даде възможност да надникнем в тези взаимоотношения.

Прочетете внимателно листовката

До тук добре. Какво обаче виждам като проблем? В този блог доста говоря за отворени данни и нуждата информацията да е достъпна във вид лесен за обработка и анализ. Веднага след като излезе новината, писах на PR-ите на асоциацията и попитах в какъв формат ще бъдат публикувани справките, може ли да ги свалим наедно и да ги съпоставим с други данни. След известно увещаване признаха, че макар да има препоръчан формат в кодекса им, всяка компания решава как да ги публикува. Повечето са в PDF формат и са пръснати по сайтовете на членките. Ето три примера от компании синонимни на big pharma.

m3

m2

m1

Веднага се сетих за финансовите отчети на общините, които Министерството на финансите отказа да ми даде. “Гонете си ги по сайтовете им”, ми отговориха. Сетих се и за старите PDF справки за гласовете на депутатите в пленарна зала. Сетих се и за “регистъра” за изкупена ВЕИ енергия, който макар в Excel формат, напомня силно на докладите на компаниите като използваемост. С други думи, прозрачността обявена тези дни от фармацевтичната индустрия е на нивото, което администрацията ни вече беше преди 5-6 години. От тогава насам много от регистрите и справките в публичната сфера бяха отворени. Вече година те се публикуват в правителствения портал за отворени данни и сферата на информацията се разширява постоянно.

Ако тези и други компании искат да бъдат прозрачни, трябва да вземат пример от държавните институции. Осъзнавам колко абсурдно звучи това като изречение, но е факт. Публично достъпната информация помага както за засичане на неефективности и корупция в системата, така и за откриване на нови възможности за бизнес и сътрудничество. Публичната сфера има един вид “монопол” над отворените данни и е крайно време принципът да се “приватизира”. Компаниите имат много данни, които са ключови за бизнеса им и представляват търговска тайна. Има обаче и такива, публикуването на които не само няма да им навреди, но и ще помогне на бизнес екосистемата около тях.

Гледай, но не пипай

Публикуването обаче далеч не е достатъчно. Важен аспект от отворените данни е това да може да ги използваме. Независимо колко съм се борил с държавни регистри, никой не ми е казвал, че не мога да отварям данните. В конкретния случаи, бях изрично предупреден от асоциацията, че нямам право да обработвам извадките за плащанията към лекари. Тоест нямам право да обобщавам данните и да ви показвам доста интересната статистика по градове и специалности. Данните са собственост на съответните компании и не може да се използват промерно в мобилен APP за улеснение на пациентите. Всеки от нас поотделно трябва да прерови сайтовете на фармацевтичните компании, да отвори документа и да търси конкретен лекар. Сами разбирате защо имам проблем с това. В щатите, където тази прозрачност е наложена от закон, има портал с всички данни във възможно най-достъпен и свободен за използване формат. Затова има толкова статии, анализи и подробни разследвания. У нас си оставаме с няколко препечатани новини и жълти парцали овикващи света, че лекарите взимали пари от big pharma.

Тази прозрачност е изцяло за ПР цели и когато е фалшива постига обратен ефект. Често държавата заставя бизнеса да е прозрачен с финансовите си отчети, собствеността и други аспекти от работата си. Дори тогава някои компании правят всичко възможно справките да са трудни за намиране и използване. Аналогично, когато говорим за социална отговорност се сещаме за детски площадки и обучение на безработни от малцинствата. Компаниите наричащи се “социално отговорни” налагат тази дефиниция, защото е евтина и има малък ефект. Истинската социална отговорност е отвореността към обществото. В 21 век това означава прозрачност, отворени процеси и данни както за публичната, така и за частната сфера.

И все пак… алтернативните

Критиката ми може да изглежда дребнава, но е важна, ако искаме някаква прозрачност. Въпреки това, не мога да не призная, че направеното е стъпка напред. Надявам се повече лекари и фармацевтични компании да се включат. Тези справки ще открехнат вратата към взаимоотношенията с лекарското съсловие и навярно ще създадат конструктивен дебат. Ако не, то поне някой с рецепта в ръка може да се сети да попита лекаря си “Абе, тия тук давали ли са ти пари?”

Това, което няма да видите обаче е подобна прозрачност в сферата на т.н. “алтернативна медицина” – хомеопатия, натурални добавки, билкови таблетки и прочие. Преди няколко месеца започнах разговор с около 60 дипломирани фармацевта. След като първите отказваха всякакъв коментар, започнах да се представям за “организатор на семинари по алтернативна медицина”. Почти никой сред фармацевтите не отказа да бъде изпратен на семинар в Банско или Шварцвалд с всички платени разходи, дори когато уточних, че “очакваме” да зареждат от “хомеопатията ни” и да я препоръчват. Трима все още ми пишат мейли “какво стана със семинара”. Ще публикувам резултатите когато събера всички отговори.

хомеопатия измама

В това няма нищо незаконно, а навярно дори и принципно лошо – заплатите са ниски, почивката е безплатна и никой не може да ги задължи да продават точно въпросния мехлем. Когато обаче влезете в аптека или посетите лекаря си, не бихте ли желали да знаете дали някой не го праща всяка година на почивка, преди да ви препоръча “ей тука едни много работещи захарни топчета”? Лекари и фармацевти, с които говорих вече в лично качество, признаха, че практиката е масова. Често аптеките зареждат и пробутват на клиентите си определени билкови хапчета, тинктури и хомеопатия точно защото при определени резултати очакват пак да бъдат “поканени”. Публикуваните от ARPharM данни показват също, че повечето лекари са взимали от тях до 300-400 лв. за посещение на семинар, например. Тридневна екскурзия до курорт в Германия и Гърция излиза доста повече.

Иронията тук е, че производителите на тези “алтернативни лекарства” са също големи корпорации с многомилионна печалба. Докато само няколко процента от приходите им отиват за “разработка” на нови продукти, между 40 и 60% отиват за реклама, лобизъм и подобни “семинари”. Прозрачност в тази сфера няма да видим, защото е срамно за тях. Твърдението на “натуропатите” е, че лекарите са подкупвани от фармацевтичните компании да тровят хората. Публичността, за която говорих горе, ще осветли колко истина има в това. Фактите обаче са, че същите проблеми има и в “алтернативната медицина”. Аз лично бих искал да разбера дали и колко са получили професорите включили курсове по хомеопатия в медицинските ни университети. Най-вече ми е интересен фармацевтичният факултет в МУ Пловдив, чийто декан изглежда от 13 г. се занимава почти изцяло с хомеопатия.

Ако искаме прозрачност за едното, защо не и за другото? Ако очакваме отворени данни от управниците и администрацията, защо не и от ключови за живота ни организации и компании?

За умните хора, глупавия народ и реалността – 2

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1916

Предишният ми запис вероятно щеше да отмине и потъне в дълбините на е-океана, ако не беше препубликуван в webcafe.bg. Прочетоха го доста хора. Някои коментираха там, други – тук. Един-двама дори ми писаха поща… Писмото на единия е причината за този запис.

Не искам да го цитирам тук. Едно, че блогът ми не е помийна яма и читателите му търсят тук нещо различно от помия. И второ, че един ден авторът му сигурно ще се срамува от него, а Нетът помни… Но ще му отговоря открито и пред всички.

—-

Да, човече, прав си – няма да публикувам писмото ти в блога си. По-горе обясних защо. Ако искаш да имаш глас, направи си блог. Евтино е, а на много места – даже безплатно. И просвещавай народа колкото щеш.

Не е трудно, нали? Защо тогава се пенявиш, че нямало да ти дам свобода на словото? Имаш я. Ако имаш предвид, че моя блог го четат, а твоя няма да го четат – това е друго. И моя не го четат кой знае колко хора. Толкова ми е умението да разказвам увлекателно и да поднасям ценни неща, толкова съм привлякъл. Покажи повече, ще привлечеш повече. Ако обаче искаш да не буташ колата, а само да се возиш на чужд гръб, не си прав. Тази настройка няма никога да бъде решението на българските, или които и да е други проблеми. Тя е част от проблемите – може би най-основната.

Не пиша този запис нито от Щатите, нито от Англия, нито от Германия. Ако го пишех оттам, щеше да съдържа съвсем различни неща. Обяснения колко лошо е там, колко страшно е и как не може да се живее. Как бият негрите и експлоатират бедните, и смучат целия свят, за да демонстрират богатство. Как араби с чалми и ятагани се самовзривяват на всяка крачка, та улиците са само кратери от експлозиите. (А, и как опипват и изнасилват жените, докато се самовзривяват.) Как правителството там си е зарязало страната, за да може ден и нощ да крои планове за съсипване на България. Как, дойде ли българин, го арестуват, затварят доживотно и пребиват от бой всеки ден…

Недоволен тук, недоволен и там, нали? Да, ама не. Има разлика, която ти никога няма да разбереш, колкото и пъти и които и хора да ти я казват. Ще я напиша за останалите наоколо… Тук съм недоволен, защото ми се иска тези, които се борим да оправяме нещата, да бъдем повече. И търся сродни души, или начин да подкрепя отчаялите и отказалите се… Там щях да съм доволен. А щях да пиша тези неща, за да не се подлъже някой като теб за дойде. Току-виж му харесало и решил да остане. А нито страната, нито хората там са виновни и заслужават подобно нещо.

Да, точно това казах. Някои други страни са уредени, въпреки че хората в тях не са много умни, понеже там са малко тези като теб. А България е съсипана, въпреки умните си хора, понеже тези като теб са повече. Именно вие сте трупната отрова, която превръща умните хора в умонепобираемо глупав народ. И която превръща една от най-красивите страни на света в една от най-скапаните държави.

Сърдиш ли ми се? Обиждаш ли ми се? Чакай малко. В мейла си ти ме оплю с далеч по-цветисти епитети и ги подкрепи единствено с ругатни, а аз не ти се разсърдих. Вместо това те съжалявам. Да, пазя се от теб, както е редно човек да се пази от въшлясал и крастав луд, но не те мразя както ти мен. Съжалявам те и ми се иска да осъзнаеш докъде си се докарал. Някак така, че да не искаш после да умреш от срам – не знам възможно ли е, но го искам. Защото какъвто си сега съсипваш не само моя и на всички свестни хора наоколо живот, а и своя… И ще подкрепя това, което написах, с аргументи.

Кажи ми, човече – имаш ли кауза, която би подкрепил с труд и действия? Диванното суперменство не се брои, анонимната юначност в Интернет също. Имаш ли кауза, различна от „да изколим турците, евреите, чужденците, педалите, прекалено умните и всички останали“? Защото това не е кауза – това са комплексите на пъзлив дрисльо. Виждал съм такива като теб неведнъж. За мой срам, като по-млад и буен даже съм срещал такива на четири очи и съм надушвал съдържанието на тазовите им резервоари… Предполагам, че дори да си най-отзад на побесняла тълпа, пак няма да колиш който ти падне. От което сигурно тайно се срамуваш, а би трябвало да се гордееш. Да тормозиш закъсали малцинства е като да биеш сираче – носи единствено позор.

За друго те питам. Кажи ми, ако си имаш друга, истинска кауза, подкрепял ли си я някога с труд и усилия? Примерно ако си недоволен от правителство, независимо кое и какви са ти политическите възгледи, късал ли си от времето и парите си, за да протестираш срещу него всеки ден в течение на месеци? Или ако примерно си любител на природата, жертвал ли си почивните си дни, за да чистиш доброволно и безплатно някое красиво кътче от боклуците? Или, ако те тревожи колко хора нямат дори какво да ядат, дарявал ли си за тях било пари, било храна, било труд? Събирал ли си дрехи за домове за сираци или престарели? Прекопавал и поливал ли си кварталната градинка – освен нощем, в „алтернативен“ смисъл на думата? Потил ли си се да допълваш Уикипедия или друг подобен общополезен ресурс?

Не, не ми казвай, че нямаш време. Три килобайта писмо не стават за миг. И съм абсолютно сигурен, че пишеш още много и много подобни неща – до други хора, като коментари по форуми, къде ли не. (Подозирам, че един от коментаторите под текста в webcafe.bg си ти, ако и псевдонимно.) Сигурно отделяш за това часове всеки ден… Апропо, като не ти харесват позициите ми, кой те кара да ги четеш? На мен като не ми харесват нечии позиции, не ги чета. Защо си бесен на мен, когато си го причиняваш сам?!

Да, знам защо. Не си първият такъв, който виждам, няма да си и последният – познавам ви добре. И ще ти направя услугата да ти го кажа. Сигурно ще си ми много ядосан, понеже не звучи приятно. Но ако за момент се замислиш, може да откриеш и верни неща вътре. Ако имаш достойнството и самоуважението да тръгнеш да ги оправяш, може да забележиш и други. И нищо чудно един ден да си ми благодарен за толкова лошите на пръв поглед думи.

Защото подсъзнателно усещаш, че в теб няма нищо свястно. Че анонимният бабаитлък в Интернет е единственото, за което те бива – друга стойност нямаш. И затова мразиш тези, които не са като теб. Които могат да видят чуждите предимства и своите недостатъци, и да търсят как да оправят себе си и да отдадат другиму дължимото уважение. Опитваш се да се докажеш над такива хора по единствения начин, който владееш – като псуваш, ругаеш и заплашваш. С надеждата да уплашиш някого, че да се почувстваш за миг важен и въобще забелязан и оставил някаква следа. Защото виждаш начин да се утвърдиш единствено като бъдеш най-големият боклук наоколо.

В предишния си запис цитирах как българите, които бягат в чужбина, бягат от други българи, които остават тук. Ти си този, от който бягат, с това какво представляваш. Да им държиш сметка е върхът и завършекът на причината да го правят, и да нямат намерение да се върнат повече. Ще се върнат – и България ще разцъфти – когато ти се махнеш оттук.

Имам обаче и добра новина за теб. И тя е, че този подсъзнателен усет те лъже. Да, към момента може да си човек без особена стойност, но можеш да промениш това. Не е трудно – просто започни да правиш нещо, което е от полза за хората. Бъди политически активен според възгледите си. Помагай на когото смяташ, че има нужда от помощ. Допринасяй за доброто на хората, без да търсиш заплащане. Отдели част от времето и силите си, за да си полезен, по какъвто начин ти е по душа, на който ти е симпатичен или скъп. Ако имаш силите да е за всички, е най-добре.

Да, ще има хора, които ще те смятат за луд. Нищо чудно повечето ти познати да са такива. Бягай от тях като от чума – те са именно чума, по умовете. Светът е пълен с далеч по-свестни хора, които заслужават подкрепата ти и ще ти дадат подкрепа при нужда. Търси истински и достойни приятели сред тях.

Започни оттам. Останалото ще дойде с времето само.

Блокиране във Facebook

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/N4YPDWtiVLs/

Всеки ден виждаме много неща във Facebook, които не ни се нравят. Някои са расистки, сексистки или показват насилие, но повечето са просто глупави или обидни. Това, че нещо ни обижда, не означава, че не може да е в мрежата. Това е идеята на свободния изказ. Facebook си има правила, които трябва да се спазват – без расизъм, голота, насилие и прочие.
В понеделник споменах на страницата си, че в последните дни имам затруднения да споделям линкове. Не от конкретен сайт – при всякакви Facebook ми отказваше с аргумент, че намира нещо странно. Не съм увеличил активността си. Дори напротив – напоследък споделям по-малко. Нямам app-ове, които автоматично да качват статуси и статии.
Вчера разбрах какъв е бил проблемът. Изглежда е имало масово съобщаване (report) срещу статуса ми за двуличието в защитата на „нашите жени“ от „пришълците от агресивни култури“. Facebook ми съобщи, че премахва статуса ми заради несъответствие с правилата. Нямаше обяснение защо точно, те не дават такива.
Screenshot from 2016-01-12 17:53:22
Написах статуса скоро след статията ми, която разглеждаше колко погрешно е да се смята, че сексуалното насилие е нещо внесено в нашето общество. Някои възприеха тези два коментара като едва ли не обида срещу България, отричане на насилието в Кьолн или сравнение на тях самите с гаменчетата на онзи площад. Още в статията си, както и на няколко места след това, споделих, че виновните трябва да бъдат наказани. В последната седмица научихме много за случая, включително прикриване на подобна престъпност в други държави. Ще има доста неща, които трябва да бъдат разкрити.
Не трябва обаче да си въобразяваме, че проблемът със сексуалното насилие не е стар или го няма. Голяма част от изнасилванията и посегателствата стават в позната среда и от близки хора. Сравнително малък процент е от непознати. В България не се говори за това. Дори има не един и два случая на полицаи, които са били хващани в такива деяния, а последствията са никакви. Нямаме дори реална представа какви са измеренията на проблема, защото жените се страхуват да съобщят за тях.
Колкото и да бъдат докладвани статусите ми, това няма да се промени. А това, че някои са били обидени от думите ми не означава, че не са верни или че не трябва да ги казвам.
Допълнение 13 януари 10:30
Може да решите, че статусът ми е бил махнат заради използваните с ирония определения в него. Разбираемо би било просто да са си превели теста търсейки ключови думи без да отделят време да вникнат в контекста. Сигурен съм обаче, че не е това причината, защото аз и много други сме съобщавали за редица страници, групи, постове и коментари с откровено расистко съдържание призоваващи към насилие. Ето няколко примера от @RadidaG и @_lanzz_:

@yurukov Прекрасно! Пък на мен ми отговориха, че този коментар не нарушава правилата им… pic.twitter.com/8yK316PB5f
— Radida G. (@RadidaG) January 13, 2016

@yurukov нормално, като се има предвид какви неща са ок за стандартите на @facebook: https://t.co/N7DYWarIrq pic.twitter.com/83X6viqa9s
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

@yurukov @facebook pic.twitter.com/yTsCFqbRJu
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

@yurukov @facebook pic.twitter.com/zw12nSuGX5
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

По мои наблюдения, Facebook не премахва дадено съдържание или група докато то ѝ създава трафик. Тоест може да пускате каквото си искате на страницата и профила си, стига много хора постоянно да коментират и да го споделят. Именно затова неонаци групите си стоят. Именно затова и моят статус беше свален едва когато дискусията около него стихна.
Допълнение 13 януари 11:40
Веднага след като Facebook ме уведоми за статуса ми, им изпратих сигнал, че са премахнали нещо, което не противоречи на правилата. Отвърнаха ми с формален автоматичен мейл как мога да съобщавам конкретни постове за нарушения и запитването беше затворено. Реших, че това е всичко.
Току-що обаче получих следното съобщение от тях:
Screenshot from 2016-01-13 10:40:26
Статусът беше незабавно възстановен. Може да го видите заедно с дискусията под него тук:

(function(d, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = “//connect.facebook.net/bg_BG/sdk.js#xfbml=1&version=v2.3”; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs);}(document, ‘script’, ‘facebook-jssdk’));

Българският мъжкар не вижда проблем да шляпва по гъза и да дърпа блузата на непознати момичета. Това е негово право и дъ…
Публикувахте от Боян Юруков в 7 януари 2016 г.

Допълнение 14 януари 12:00
Някой пак е подал сигнал, но този път срещу два от моите статуси. Facebook ме предупреди, че ги преглеждат за „голота“. Някой много е обидчив явно.
s2
s1