Tag Archives: местни избори

След местните избори – нищо не е както преди, но всичко е същото

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sled-mestnite-izbori-nishto-ne-e-kakto-predi-no-vsichko-e-sushtoto/

След местните избори – нищо не е както преди, но всичко е същото

Какво показва политическата реалност след изборите за местна власт? Котерии и контролирани трусове, слабо лидерство, непреходни коалиции, „наши ’ора“ и липса на политическа алтернатива.

След пет месеца управление, в което правителството с мандат на втората политическа сила – ПП–ДБ, се подкрепя от първата – ГЕРБ, лидерът ѝ Бойко Борисов настойчиво иска смени на министри преди договорената ротация през март. Тогава настоящата вицепремиерка Мария Габриел ще оглави кабинета. Бабаитлъкът на Борисов е игра за пред избирателите на ГЕРБ, недоволни от подкрепата за т.нар. сглобка, която не се монетизира за тях. „Продължаваме промяната“ се възпротивяват категорично на каквито и да било промени – нито сега, нито непосредствено преди ротацията. 

И за двете страни това напрежение е удобно и имиджово – демонстрира борбеност и непримиримост и потвърждава публичните изявления на лидерите колко трудни са политическите компромиси. В ГЕРБ са наясно, че министърът на финансите Асен Василев няма да бъде оттеглен, защото това означава разпадане на правителството, в ПП–ДБ – че ще отстъпят по ключови предложения при гласуване на данъчните закони и бюджета, тъй като не могат да си осигурят мнозинство, ако ГЕРБ и ДПС откажат подкрепа. 

Приоритетите не се променят: Шенген, еврозоната, правосъдната реформа. Развръзката за Шенген ще е известна след близо четири седмици – на последното заседание на Европейския съвет за тази година. Вече има спекулации, че Румъния може да бъде разделена от България и да получи шанс за присъединяване. Обвързани с Шенген са и конституционните промени, с които са се заели ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС. Въпреки заявената цел – 1 януари 2025 г., еврозоната се отдалечава с попадането на България в т.нар. сив списък на държави, в които прането на пари е на високо ниво според оценката на специалната група за финансови действия (FATF)

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви тази седмица, че сегашното управление няма алтернатива, макар и участието в него да носи негативи и за ГЕРБ, и за ПП–ДБ. Ще трябва да се научим да се договаряме, в добрия смисъл на думата, каза той, но не беше разговорлив ще има ли коалиционно споразумение. Няма алтернатива и предвид нуждата от политическа стабилност заради войната в Украйна – индулгенция за слабостите и грешките на властта.

На фона на тази безалтернативност ДПС се оказа без председател, тъй като Мустафа Карадайъ подаде предизвестена оставка. Почетният председател на ДПС Ахмед Доган съобщи, че лично се заема с управлението, след като досега дърпаше конците от Сараите и оранжерията си за биозеленчуци в парк „Росенец“. Близки до Движението коментатори тутакси обявиха, че партията поема курс към „модернизация“. Предвид известното – че ДПС, въпреки либералното семейство на АЛДЕ, в което членува, е като Китайската комунистическа партия – модернизация може да означава и повече авторитарност.

Никой от застрашилите или оспорили неограничената власт на Доган със свои решения не е останал в ДПС – като се почне от първите години и фигурата на Яшар Шабан, после Гюнер Тахир, Касим Дал, Корман Исмаилов, Мехмед Дикме, Лютви Местан, а сега и Карадайъ и свързаните с него. Модернизация на ДПС, която е контролирана от Доган и от санкционирания заради корупция по закона „Магнитски“ олигарх Делян Пеевски, е евфемизъм, но показва здравината на бизнес отношенията между двамата. 

Картината след местния вот

Не всичко, ненавсякъде и ненаведнъж – ГЕРБ вече не са толкова големи. „Възраждане“ не са така страшни – секна досегашният им възход. ДПС печелят повече съветници, но се свиват като подкрепа. ПП–ДБ за малко да изгубят София, което щеше да означава обратно броене за управляващата коалиция. След „кръвопреливането“, наречено Ваня Григорова, БСП показа признаци на живот. „Има такъв народ“ успя да се запише с кмет и по няколко съветници тук-там – същата ИТН, която преди две години се опитваше да направи свой кабинет. 

Общините ще се управляват от множество местни съюзи, сглобени от две-три-пет политически сили не поради геополитическа необходимост, а на база местни бизнес интереси. Разликата с предишни мандати е в броя на формациите, които ще търсят общото си кратно.

Изборите бяха оцапани от манипулации, някои от които се видяха чрез камерите в секциите – дописване, задраскване и нагло подправяне на вота на избирателите от членове на комисии, които не показаха угризения, нито срам. Кандидати за общински съветници присъстваха в изборни секции, а членове на комисии фалшифицираха протоколи в тяхна полза. Самите протоколи заприличаха на халваджийски тефтери с вересии, но пък нали затова квичаха партиите от „хартиената коалиция“, успели да изхвърлят машините от първия тур на изборите със скалъпения от ДАНС „Кодгейт“. Накратко, който гласувал – гласувал, други му „избират“. Дали активните борци от ДАНС и прокуратурата ще видят нарушения на политическите права на гражданите и избирателното право, иначе инкриминирани в Наказателния кодекс?

Ние сме си наши ’ора. Да помогнем на Мартин, примерно – има 1 и му е празно, да се попълни 102… Чичо Цено, кой номер си?

Ако числата бяха политика

Статистически погледнато, победители са ГЕРБ със своите 1499 общински съветници, но са загубили други триста (и осем областни центъра). Следва ДПС – единствена от старите партии, която увеличава броя на съветниците си с още 48 спрямо 2019 г., и те ще са 964. БСП също сваля от 1020 на 740 избраните общински съветници, макар лидерката Корнелия Нинова да оцени представянето на социалистите като „изключителен успех“. Четвърти се оказаха управляващите от ПП–ДБ, спечелили 396 места в общинските съвети. 

От 265 кметове 136 взеха ГЕРБ. Техни кандидати ще управляват в 14 области срещу четири на ПП–ДБ с трудни победи в София, Благоевград, Пазарджик и Варна. В последните два областни центъра гласуването беше „всички срещу ГЕРБ“, след като в Пазарджик партията на Борисов подкрепи управлявалия четири мандата кмет Тодор Попов, а във Варна не се отказа от съпартиеца си Иван Портних, номиниран за четвърти мандат. Срещу Портних бяха дори и варненски икономически групировки, и стартиралата от Варна русофилско-националистическа „Възраждане“, което обяснява и факта, че на втория тур конкурентът му от ПП–ДБ Благомир Коцев удвои резултата си от първия до 45 000 гласа.

Въпреки това ГЕРБ и ПП–ДБ имат по четирима съветници в Общинския съвет на Пазарджик, а са равни по брой и в местния варненски парламент, където имат по 8.

„Възраждане“ с негативен тренд

Резултатите от местните избори пресякоха амбициите на „Възраждане“ да стане втора политическа сила, въпреки че се сдоби с общински съветници на много места: във Варна например са седем, в София – осем. Избирателите на „Възраждане“ не подкрепиха Ваня Григорова в София – малка част от тях гласуваха за нея на втория тур, докато над 60% от електората на ГЕРБ избраха Григорова на балотажа. 

Всъщност най-големият губещ от Григорова не е Васил Терзиев, който успя да я задмине с по-малко от 5000 гласа, а Костадин Костадинов и формацията му. Двамата се конкурират за един и същи електорат, но Григорова има потенциал да привлече по-широк кръг избиратели. „Профайлърите“, уцелили с кандидатурата на Румен Радев за президент, са преценили добре качествата и възможностите на синдикалистката, зад която се наредиха същите проруски и националистически сили – освен БСП, и свързаната с бившия президент Георги Първанов АБВ, Мая Манолова и „Изправи се БГ“, „Атака“ на Волен Сидеров и „Нова зора“, както и русофилите на санкционирания по „Магнитски“ Николай Малинов. 

Жена – тоест уязвимост и нежност, без партийна принадлежност – също като Румен Радев, с обикновено потекло като на голяма част от българите – също като Радев, синдикалистка не от казионния КНСБ. Фигурата на боркинята за социална справедливост, тръгнала от низините, беше удачно активирана – никога досега неравенството в България не е било изваждано на преден план като актив за избори. Григорова бележи началото на края за Костадинов. А самата тя спечели, че не спечели – позицията на кмет в община, в която подкрепящите я политически нямат мнозинство в Столичния общинския съвет (СОС), щеше да я натовари с повече негативи. 

За Терзиев перспективата за политическа кариера не е така розова. Изборите показаха, че потенциалът му да печели гласове е ограничен, въпреки сериозните ресурси, вложени в кампанията. Пред камерите Васил Терзиев сподели нещо любопитно – че през 2019 г. е бил поканен от Христо Иванов за кмет на София, което означава, че няма как родословното му дърво да не е било известно на ДБ и ПП при подновената покана. В понеделник, 13 ноември, му предстои да положи клетва като кмет на София и да се изправи пред първото препятствие – избор на председател на СОС. Никоя политическа сила няма мнозинство в съвета, а ПП–ДБ е пред избора да се колаборира с ГЕРБ или с БСП, за да си осигури мнозинство от минимум 31 гласа за избора на Борис Бонев от „Спаси София“ за председател на СОС.

Пред клетвата на Васил Терзиев има и едно препятствие – загубилата балотажа Григорова обжалва в Административния съд на София-град резултатите от вота и иска спиране на предварителното изпълнение на решението за избора му. Жалбата означава, че едва ли ПП–ДБ ще търсят подкрепа за избор на председател на СОС от съветниците на БСП, сред които е и Григорова – остава партньорът от сглобката ГЕРБ.

Очевидно и този пост ще се договаря през уикенда, в който Бойко Борисов и активът на партията му ще решават дали да останат в същата тази сглобка. 

Или по-скоро – срещу какво.

Как Ваня Григорова за малко не стана кмет на София

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/kak-vanya-grigorova-za-malko-ne-stana-kmet-na-sofiya/

Как Ваня Григорова за малко не стана кмет на София

На втория тур на местните избори в София кандидатът на ПП–ДБ Васил Терзиев спечели с едва около 1,3 процентни пункта пред конкурентката си Ваня Григорова, подкрепена от БСП, „Атака“, комунистически и русофилски партии. Тази разлика се стопява до едва около 0,5%, ако вземем предвид не само гласувалите, а всички имащи право на глас. Малко повече от 2/3 от гласоподавателите в София не са отишли до урните. Реално Васил Терзиев е избран с гласовете на около 16,5% от софиянците, а Григорова са подкрепили към 16%. За да си го представим нагледно, разликата между двамата от около 4800 гласа е колкото два пъти учениците в най-голямото столично училище – 18. СУ „Уилям Гладстон“. Затова не беше изненада, когато Ваня Григорова заяви, че ще оспорва резултатите по съдебен ред.

„Почервеняване“ на София?

Вечерта след изборния ден политолози и прочее с леви убеждения се надпреварваха да говорят по националните телевизии как имало силен „социален вот“ в София. И как дългогодишното дясно управление на столицата довело едва ли не до ляв ренесанс.

Председателката на БСП Корнелия Нинова побърза да пришие високия резултат на Григорова на ревера на БСП и най-вече на своя собствен. Тя удобно „забрави“, че номинирането на синдикалистката стана въпреки волята ѝ. И че лично тя я саботираше на практика до втория тур, призовавайки я да се разграничи от репликата на Бойко Борисов, че държавна собственост (Григорова) е за предпочитане пред Държавна сигурност (Терзиев).

По-сериозното вглеждане в изборните резултати обаче опровергава интерпретациите за олевяването на София. Гласувалите за листата на БСП за Столичния общински съвет (СОС) са 56% от всички подкрепили Григорова на първия тур и едва една четвърт (26,7%) от далите гласа си за нея на втория. А друга идентифицираща се като лява партия, влязла в СОС, няма.

Тезата за социалния вот в столицата не се потвърждава и от избора на кметовете по райони. 19 от 24-мата районни кметове са от ПП–ДБ, трима – от ГЕРБ и двама – независими (този на Студентски град през 2019 г. е спечелил като номинация на ДБ, а колегата му от Нови Искър през 2015 г. е бил кандидат на Реформаторския блок). От тях Ваня Григорова би могла да намери общ език единствено с преизбрания кмет на район „Изгрев“ Делян Георгиев. При предишния мандат той беше единственият районен кмет на БСП в София, но Столетницата го низвергна заради позициите му в защита на електронното гласуване и на сегашните избори беше издигнат от ПП–ДБ (по предложение на „Спаси София“). Георгиев обаче беше против именуването на алея „Героите на Украйна“ и площад „Борис Немцов“ в близост до Руското посолство.

Какво конкретно казват резултатите?

Може да се каже просто: Васил Терзиев спечели, Ваня Григорова загуби, за какво е цялата драма? Въпросът е не само в близките резултати, а и в коренно различните изходни позиции. Терзиев беше сочен за фаворит от самото начало. Единствен риск пред неговата кандидатура изглеждаше евентуален силен кандидат, подкрепен от ГЕРБ, какъвто не се появи. А на номинацията на Григорова, приета с резерви дори от БСП, не се гледаше сериозно. Самата БСП никога не е печелила местни избори в София.

За разлика от Григорова, на първия тур резултатът на Терзиев (119 121 гласа) надхвърли със съвсем малко подкрепата, дадена за листата на ПП–ДБ–СС за СОС (112 087 гласа). На втория тур съоснователят на „Телерик“ успя да привлече още почти 56 000 избиратели. Синдикалистката от своя страна обаче увеличи резултата си повече от двойно, спечелвайки близо 90 000 нови гласа.

Откъде идват гласовете за Григорова на балотажа? По данни от екзитпола на „Алфа Рисърч“, зад нея са застанали цели 46% от подкрепилите кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян на първия тур. За сравнение, тези от тях, които са гласували за Терзиев, са 38%. Очаквано, огромната част (84%) от избирателите на кандидата на „Възраждане“ Деян Николов са застанали зад Григорова, както и 55% от гласувалите за Ивайло Вълчев от ИТН. Дори една четвърт от „сините“ последователи на Вили Лилков са пуснали бюлетина за нея.

Един майтап с реални измерения

В електорален план най-голяма тежест имат именно онези 46% от избирателите на Хекимян, опровергаващи дългогодишната мантра „ГЕРБ ни пази от комунистите“. Те, изглежда, са се вслушали в Бойко Борисов, който заяви, че държавна собственост е за предпочитане пред Държавна сигурност. Той впрочем приписа тези думи на Антон Хекимян, но доскорошният директор на новините на bTV не беше казал това. Точните му думи бяха „предстои труден избор между Държавна сигурност и държавна собственост“; той не направи оценка кое от двете е по-добро.

В присъщия си стил след няколко дни Борисов промени позицията си, като заяви, че се бил пошегувал, и призова да се гласува за Терзиев. Шегата му обаче имаше сериозни последствия. Както в онзи виц за претъпкания автобус, в който мъж натрапчиво опирал определена част от анатомията си о пътничка. На протестите ѝ само отговарял, че си прави майтап. „Махнете го най-сетне този майтап от мене!“, не издържала накрая жената.

По-сериозните причини

Повърхностно и неточно би било обаче да отдадем резултата на Григорова единствено на една реплика на Борисов. Както думите му, от които се отрече, бяха израз на разочарованието му от ниския резултат за ГЕРБ и Хекимян на първия тур в София, така много гласоподаватели, идентифициращи се като „десни“, вероятно са дали гласа си за Григорова напук. Без да очакват, че е възможно тя да спечели. За други вотът за нея е бил израз на антисистемност.

Трябва да се признае, че Ваня Григорова направи силна кампания. Тя беше наясно какви са избирателите ѝ и какви послания работят за различните групи от тях. Соцносталгици, путинофили, работници, хора от крайните квартали, „нови“ софиянци от провинцията, националисти, антиглобалисти, хора с увреждания – тя имаше точните думи за всички тях.

Кандидатурата на Васил Терзиев беше най-малкото общо кратно, около което успяха да се обединят ПП, ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“. Тя обаче стана общо кратно и за избирателите; не успя да ги обедини и мотивира. Мнозина така и не можаха да преглътнат ДС родословието на Терзиев. Други биха предпочели кандидатът да е Трайчо Трайков, Борис Бонев или арх. Любо Георгиев. Към това се прибавят също масираната кампания срещу Терзиев и фактът, че всички останали партии са против ПП–ДБ, съответно и против кандидатурата им за кмет на София.

Предизборната кампания не успя да преодолее тези начални дефицити. Въпреки личностните качества на Васил Терзиев, образът му така и не придоби плътност. Той си остана привлекателен най-вече за ИТ сектора, от който произлиза. Послания като „да мечтаем повече“, каквито той отправяше, звучаха кухо и инфантилно. Комуникационните експерти, стоящи зад кампанията, не изглежда да имаха реалистична представа що за хора са избирателите в София и какво имат нужда да чуят.

Да не говорим пък за представянето на визионерски концепции за развитието на града, които да вдъхновяват. И Борис Бонев, и Любо Георгиев имат да предложат достатъчно в това отношение, но малко от идеите им станаха теми в кампанията на Терзиев.

София не е червена, но не е и синя

Резултатите от местните избори в София са хубав повод изследователите, анализаторите и комуникационните експерти да предефинират досегашните си представи за населението на столицата. Както не е вярно, че софиянци внезапно са станали леви, така и вече не е валиден митът за „синя“ и „дясна“ София.

За коалицията „Синя София“ са дали гласа си едва 1,43% от всички гласоподаватели в столицата, а за кандидата ѝ за кмет Вили Лилков – 2%. Призивите за събаряне на Паметника на Съветската армия не изиграха особена роля в кампанията. Фактът, че Васил Терзиев е предприемач, натрупал милиони, предизвикваше повече критики и враждебност, отколкото одобрение.

Васил Терзиев ще бъде кмет на столицата в следващите най-малко четири години, ако ново преброяване на гласовете не доведе до обрат в резултата. Скоро ще престане да е тема с колко малка преднина е спечелил. Е, освен за БСП и за самата Ваня Григорова, която вероятно ще се опита да капитализира политически успеха си. Това, което не трябва да представа да бъде тема, е, че освен че расте, София се и променя. А за да се управлява един град, той трябва да се разбира.

Терзиев vs. Григорова. Два свята, три извода

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/terziev-vs-grigorova-dva-svyata-tri-izvoda/

Терзиев vs. Григорова. Два свята, три извода

През 1978 г. в София се раждат много деца, две от които, вече зрели хора, ще се изправят един срещу друг на балотажа за кмет на столицата на 5 ноември. 45-годишният Васил Терзиев, израснал в идеалния център на София, и 45-годишната Ваня Григорова, чието детство е преминало в населения с роми квартал „Христо Ботев“. 

Първият – развивал се единствено в сферата на частния бизнес, добре образован и успешен инвеститор в софтуерната индустрия, без ярки политически изяви до издигането му за кандидат-кмет. Втората – с биография на човек, преминал през нископлатени работи, синдикалист, антиглобалист, ярък социален популист. И двамата са съзрявали като личности по време на Прехода, разполовил и даже разтроил България, живяла дотогава в привидностите на „равенството и братството“ и на номенклатурната клептокрация. Терзиев стартира с фамилия на високи позиции в системата на бившите тайни служби и като част от алумните на Американския университет в Благоевград. Стартът на Григорова е като на мнозинството обикновени българи, утежнен допълнително от произхода ѝ.

На 45 днес, и двамата слагат начало на политическа кариера – той за кмет (но така и не поведе листата с общински съветници) и може би за премиер след това, тя – за кмет, но и за нова левица. Пълни противоположности са – като южните и северните квартали на София. Терзиев е възпитан и сдържан, Григорова е твърде напориста и емоционална, също и жизнена. 

Зададената като че ли по подразбиране прогноза от социолозите за първите двама в София – Васил Терзиев, кандидат на по-скоро либералната градска общност, срещу номинацията на десноцентристката и консервативна ГЕРБ Антон Хекимян – не се сбъдна. Срещу Терзиев се оказа кандидатът на обединената левица Ваня Григорова. А случващото се в София винаги е сигнализирало за промяна, макар и по-бавна, в останалата част на страната. 

Избирателната активност в столицата, където гласоподавателите са 1,1 млн., е обидно ниска дори и сред разгневилите се заради активното мероприятие с машините софийски избиратели на ПП–ДБ, „Спаси София“ и „Екипът на София“. В навечерието на вота Държавна агенция „Национална сигурност“ с помощта на парламентарно представени партии – и партньорите, и противниците на ПП–ДБ – гръмна справка, с която пробва да уличи замeстник-министър на ПП–ДБ, ерго самата управляваща коалиция, в манипулация на машинния вот. В резултат на скандала ЦИК отмени гласуването с машини и в София излязоха на протест. 

ДАНСwithme 2023 даде тласък за повече гласове, но въпреки това на предишните местни избори на първия тур за Йорданка Фандъкова гласуваха 161 909 души, а сега Терзиев е подкрепен от близо 119 000. Тогава съперничката на Фандъкова – Мая Манолова, обедини голяма част от анти-ГЕРБ вота и получи 123 714 гласа още на първи тур, а на втори надхвърли този резултат с близо 65 000 гласа. 

По БНР социоложката от „Галъп интернешънъл болкан“ Яница Петкова коментира, че на 29 октомври са излезли да гласуват по-скоро представители на възрастовата група от 30 до 60 години и 

хората с висше образование и по-висок социален статус са решили изборите в столицата. 

За втория тур обаче ще е необходима много по-сериозна мобилизация. Големият въпрос е къде ще отидат гласовете на ГЕРБ и „Възраждане“, чийто кандидат – депутатът Деян Николов, е спечелил близо 29 000 гласа. Дори и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да призове своите да подкрепят Терзиев, едва ли всички ще го направят, както не му се подчиниха и за Хекимян, чийто резултат се оказа по-нисък – неизненадващо, – отколкото на общинската листа на ГЕРБ–СДС. 

Предстоящият сблъсък за София, изправил един срещу друг Терзиев и Григорова, налага някои изводи.

Автентичност 

Притежават я и Терзиев, и Григорова – и като личности, и като политическо представителство. Автентичност липсваше на кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян, който би могъл да изиграе кандидат на която и да е политическа сила, стига да му бъде поръчано, и до края изглеждаше като дубльор на истински кандидат. Нищо от биографията на журналиста не го свързва с десните консерватори на ГЕРБ – ако не броим репортажите за мъжкото хоро в Тунджа. 

Васил Терзиев е автентичен представител на градските либерали, известни и като градска десница, от които всеки следващ избор отмива дясното. Социологическите данни показват, че митът за „синя София“ е заличен – кандидатът на „Възраждане“ Деян Николов е изпреварил кандидата на старата десница Вили Лилков. Едва 1,3% от гласувалите за ПП–ДБ, където са и десните консерватори от ДСБ, са пуснали бюлетина за Лилков. 

Ваня Григорова също е автентичен ляв човек и нейната кандидатура, обединила БСП, „Левицата“, също „Атака“ и още леви формации, e попадение. Но и отглас от европейските тенденции, където се забелязва радикализиране на лявото в комбинация с национализъм и с „ортодоксален социализъм“ – определение, дадено преди пет години за германското движение „Изправи се“ и проруски настроената му лидерка Сара Вагенкнехт. Григорова, която беше от защитниците на преговори с „Газпром“ след спрените доставки на руски газ миналата година, в кампанията заглуши проруските теми и заложи на идеите си за повече община, срещу лошите частници и още от „късния социализъм“, както ги нарече „Сега“

В действителност е все едно какво иска Григорова, защото структурата на СОС е ясна – най-голямата група в него е на ПП–ДБ, следвана от ГЕРБ–СДС, а тази на „БСП за България“ е трета благодарение на мажоритарния избор за Ваня Григорова. 

Двата свята

През резултатите в София може да се чете и „няма ляво, няма дясно“, както при резултатите, които познаваме в цяла България. Изборът на Терзиев и слабият резултат за Вили Лилков показа, че СДС и неговите отломки остават в историята, в столицата има нова генерация избиратели, за които неизвършената лустрация и Държавна сигурност са скелети, които е най-добре да останат в гардероба. А за парите на задграничните дружества не са и чували. 

В търсене на работа и по-добро заплащане към София се стекоха десетки хиляди от вътрешността на страната и социалната стратификация на столицата се промени. Кварталите „спални“ се разраснаха, а вълната от прииждащи в града, в който безработицата е изключително ниска, а средната заплата най-висока, наруши и идейния баланс. Старото дясно се характеризираше с идеологеми, а и нямаше как да бъде иначе, след като все още не беше изградило база, а само антикомунизъм и усилия за разграждане на тоталитарната държава. Новото обаче е бизнес ориентирано.

Изстрелването на Григорова към балотаж ще се отрази и на БСП. Наблюдателни журналисти забелязаха, че в изборната нощ триумфиращата лидерка на социалистите Корнелия Нинова така и не събра сили да назове името на същинската победителка. Дали пък Нинова няма да провали синдикалистката, която заплашва не шефския пост в партията, а съществуването на самата партия в настоящия ѝ вид. Вчера дойде новината за договорена подкрепа с „Има такъв народ“, спечелили близо 12 000 гласа с кандидата си Ивайло Вълчев. Но резервоарът на гласове все пак остават ГЕРБ и „Възраждане“, а партията на Костадин Костадинов се е колаборирала с БСП – подкрепи я за вота на недоверие например, а на няколко пъти вече координират действия.

Ваня Григорова на практика зашлеви Нинова и всичките досегашни подгласници на „Позитано“ 20, типични апаратчици от хайверената левица, за които лявото не е нищо повече от концесия до живот. Фактът обаче, че те стоят зад номинацията ѝ, показва, че вълкът иска да си смени кожата – нищо повече. 

Идеалният кмет

Идеалният кмет на българския град-държава София би бил хибрид между технократа с рационален ум и сдържаност Терзиев и Григорова с нейната емпатия и социални умения. Но това е невъзможно, така че изборът на 5 ноември е неизбежен.

Всички гледат към местните избори

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vsichki-gledat-kum-mestnite-izbori/

Всички гледат към местните избори

Нови детски градини, нов асфалт, нови тротоари, (нова) канализация… Предизборните обещания са толкова втръснали, колкото са брадясали нерешените проблеми на българските общини. Защо тогава всички са се вторачили в тези местни избори? 

Първо, резултатите от тях ще променят баланса на силите в управляващия съюз и оттам дизайна на правителството при ротацията през март. Второ, колко голяма ще стане „Възраждане“ – трета политическа сила след последните парламентарни избори, за която местният вот е и трамплин към вота за Европейски парламент през май догодина. Трето, ще остане ли управляващата коалиция ПП–ДБ само „софийска“ – на предишните местни избори „Демократична България“ спечели осем районни кметове в столицата, но нито един общински. Четвърто, къде и срещу кого ще сработи сглобката на местно ниво.

Пробив при ГЕРБ – но къде и с колко?

Поглед от дрон върху приключващата предизборна кампания очертава центростремителното движение на ПП–ДБ към София и центробежното на ГЕРБ в останалата част от България. Политиката на ГЕРБ и лидера Бойко Борисов да хвърлят сили в провинцията, където държат повечето областни центрове, изглежда правилна предвид факта, че на предишните местни избори през 2019 г. кметицата Йорданка Фандъкова за първи път от осем години не спечели на първи тур. А на балотажа би с близо 20 000 гласа преднина Мая Манолова. 

Предвид заявките от нови играчи, в това число инициативни комитети, подозирани във връзки с Президентството, доминацията на ГЕРБ ще се разклати. Въпросът е дали, освен (почти) сигурните кметски позиции в Бургас, Стара Загора, Габрово, Перник, ще успеят да се преборят за кметове във Велико Търново, Пловдив, Варна, където се очертават оспорвани балотажи.

ПП–ДБ се спря до София. А Пловдив?

ПП–ДБ, които консумират всички негативи като управляващи, залагат основно на кметския пост в столицата не само заради липсата на жизнени структури по места. В София, която спечелиха на 2 април, са концентрирани усилията им за пробив, в София шансовете им са най-големи и заради обединението, което формираха със „Спаси София“ и „Екипът на София“. Въпреки това изследване на „Алфа Рисърч“ показва, че резултатът на надпартийния им кандидат Васил Терзиев е с малко, но под този за листата за общински съветници – 29,8% срещу 33,2%. (Впрочем с кандидата на ГЕРБ–СДС Антон Хекимян, който също се явява „външно лице“ за ГЕРБ, положението е сходно – 21,1% при 22,8% за общинската листа.) Мобилизацията на избирателите извън твърдите ядра ще е основното предизвикателство за вота в неделя заради значителния дял колебаещи се дали да гласуват – над 20%. 

Вторият най-голям град Пловдив ще е изпитание за ПП–ДБ, издигнали бившия областен управител Ивайло Старибратов. Сигурен е балотажът между него и кандидата на ГЕРБ и кмет на район „Тракия“ от 12 години Костадин Димитров. На парламентарните избори ПП–ДБ спечели Пловдив с 29,18% от гласовете, а сега сондажите дават около 24,9% подкрепа за Старибратов и малко над 30% за Димитров. Третият кандидат е бившият кмет Славчо Атанасов, който има своя здрава група поддръжници – и те ще определят изхода на втория тур.

„Възраждане“ се бори като партия

Стигнала ли е „Възраждане“ тавана си, или ще пробие още нагоре, се питат социолози и политолози. Като партия, която участва за първи път на местни избори и няма ярки кандидати, „Възраждане“ се бори партийно – за пробив в общинските съвети. Затова и основна фигура в клипа, който се върти по телевизиите, е лидерът Костадин Костадинов, най-разпознаваемото лице на партията. 

Спечелване на кметско място би било бонус, макар че във Варна, традиционно силен град за учредената там „Възраждане“, кандидатът ѝ Коста Стоянов се конкурира за балотажа с номинирания от ПП–ДБ Благомир Коцев. В София, където бяха трета политическа сила на парламентарните избори през април, „Възраждане“ са и трети в Столичния общински съвет според прогнозни резултати на „Алфа Рисърч“. Така че от кандидата им Деян Николов се иска да поддържа огъня. 

Ако не беше Ваня Григорова, кой е чувал за БСП?

В лицето на синдикалистката Ваня Григорова, кандидатка на левицата за кмет на София, някои вече виждат лелеяното модерно ляво. Харизматична популистка, която синдикалната закалка е научила на бърза и непосредствена комуникация с хората и работа на терен, Григорова тръгна от много ниски нива на подкрепа и се изкачи до трета позиция и дори конкуренция на втория – Хекимян. Енергията, акумулирана покрай кампанията за местни избори, със сигурност ще бъде използвана да трасира пътя ѝ в политиката. (В съседна Гърция бившият премиер и бивш лидер на лявата СИРИЗА Алексис Ципрас тръгна от профсъюзите.) 

Появата на Григорова, чиято програма е микс от соцносталгия и синдикално бодрячество, увлича мнозина и е сигнал, че и в София, където безработицата е най-ниска, а средните заплати най-високи, има значителна група обедняващи, недоволни и маргинализирани хора. Кандидатката на левицата няма нищо общо с партийните бюрократи от „Позитано“ 20, а и какво по-естествено от това синдикалист да е левичар. Лидерът на БСП Корнелия Нинова не припознава Григорова за „своя“ и се е дистанцирала от кампанията в столицата. Вероятно за добро, защото прогнозните резултати на лявата кандидатка за кметския пост надхвърлят тези на партийната листа за общински съветници.

Както на всички избори, въпросът за ДПС е къде извън традиционните си крепости в Лудогорието, Източните Родопи и Благоевградско ще осъществят нови пробиви. Вече са завоювали позиции в Северозапада – в районите на Видин, Враца и Монтана. В тази кампания пресцентърът на ДПС отразяваше повече изявленията на съпредседателя на парламентарната група Делян Пеевски, отколкото на лидера Мустафа Карадайъ.

Участието в управленския модел извади ГЕРБ от изолация, а заради конституционните промени ДПС вече е необходимо зло. Местните избори ще изострят апетитите им за още власт, но едва ли ще разпаднат настоящата управленска формула.

Как ни цакат с предизборните активности?

Post Syndicated from VassilKendov original https://kendov.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D0%B8-%D1%86%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81/

Тук ще се опитам да синтезирам някои факти около предизборните активности и обещания, които лесно се забравят, но пък позволяват да се манипулира общественото мнение. Естествено, не всички са длъжни да се съгласят, но така или иначе човешкото съзнание е достатъчно обременено за да си задава въпросите:
– Може ли да стане по друг начин? Това не е ли работа на Общината? Наистина ли това което правят е толкова важно за мен?

Ще започна с нещо позитивно.
Почистването на градинки и засаждането на растения и дръвчета.

Много  модерно в последно време, кандидат кметове и общински съветници да садят градики и да почистват площи. На пръв поглед това изглежда доста „активистко”, но не е точно така. Големият „+” е, че по този нчин се поставят основите на така бленуваното „гражданско общество”. Естествено не във всички случаи това е верно. В повечето случаи това сформира една групичка около кмет или общински съветник, по-скоро приличаща на „актьори на заплата”, което не може да се нарече точно гражданско общество, защото те действат на принципа – Който не е с нас е против нас. Виждате го във ФБ групите, как уж радетели на „добрините” излизват своята жлъч въру хора с различно мнение или по-скоро под предлога за нещо хубаво и полезно (каквито на пръв поглед са тези активности), правят предизборни кампании.

Най-големият минус на тези мероприятия е, че реално ОТНЕМАТ ЕНЕРГИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО и пречат за неговото формиране. Замислете се какво би било, ако тези „групички активисти” вместо да садят дървета, поискат от общината ТЯ ДА ГИ ЗАСАДИ! Или поскат общината да изпрати служители, които да почистят градинката. Защото това е нормалния начин за формиране на гражданско общество. За да може и утре общината да си върши работата и освен „гражданско общество” да имаме и работещи институции.

Обобщение: Малко е спорен ефекта от активности по почистване на площадки или засаждане на цветенца и дръвчета. В последствие пак общината ще трябва да се грижи за тях и е редно те да си ги засадят, а „акивистите” да изискват и контролират дейността по обагородяване на средата. Така утре няма да се налага пак да садим и почистваме. Не че е лошо, но нека не вършим работата на общината все пак.

Инфраструктурата – гордостта на всеки кмет

Понеже съм кандидат за кмет на Община Родопи (Община от 21 села около Пловдив), в която живеят хора работещи предимно в големия град, имм доста преки наблюдения за инфраструктурата. Изгражда се с кредит, който ще съществува далеч след изтичането на мандата на кмета и общинския съвет. Това е нормално, но не е нормално да теглиш кредит, ако не си си изпълнил бюджета (изпълнен е едва на 55%) Оставяме на страна финансовата част, но положението е по-скоро като да блаодариш на банкомата, че ти е пуснал собствените ти пари.

И тук резултата от гражданското общество, което прави градинки и сади дръвчета става особено видим. Същото това „общество” е ОК с харченето на парите от кредита и дори е благодарно за този харч. За това, че общината е ДЛЪЖНА да се грижи за инфраструктурата нито дума.

Обобчение: Видите ли „гражданско общество”, което да благодари на Общински кмет за инвестиции в инфраструктура, а не да изисква и протестира, да знаете, че това е зависимо общество. Един вид феодално общество, готово да се постави в зависимост от всяка власт, а не да се бори за правата си!

Мантрите – „Работим здраво” и „Дължите го на мен”

Използвам чисто илюстративно слогана на досегашния кмет на Община Родопи, като образец. Много кметове искат да си припишат заслуги за неща, които нямат нищо общо с тяхната работа. На едно от заседанията на Общинския съвет досегашия председател каза, че най-бързо развиващото се населено място в България (с. Марково до Пловдив е с най-голям брой разрешителни за строеж на глава от населението) поради тяхната дейност. После „Господари на ефира” показаха със скрита камера как същия човек храни децата в училищата с храни с изтекал срок на годност.
Но да се върнем към въпроса. На практика селата в Община Родопи са около Пловдив в полите на Родопите. Тези села се развиват от години, не заради един или друг кмет, а заради локацията си. Развиват се и без инфраструктура. Нея я направиха с кредита последната година, а разрештелните за сроеж, с които се гордее Марково са издадени в началото на мандата без да има инфраструктура. Да не говорим за решенията за строителство и покупката на земята. Те пък са още от предходния мандат, който си беше доста разсипнечески по моя оценка.

Обобщение: – Най-вероятно всичко с което се гордеят кметовете в момента, води своето начало преди техния мандат. Да, не трябва да се омаловажават техия труд и усилия, но не трябва и да се надценяват.

Важните неща – Образование, здравеопазване, обществен транспорт, охрана, култура…

Никой не обръща внимание на истински важните неща. Приема се, че инфраструктурата е най-важото нещо и приоритет на кмета, но не е така. Безспорно инфраструктурата е много важна част от дейността на Общинските ръководства, но тук искам да припомня едно изказване, което се приписва на Чърчил.
През Втората световна война, обсъждайки бюджета за войната, финансовия министър предложил на Чурчил да пренасочат парите за култура, тъйкато това е сфера, която не е свързана дори косвено с военните декствия. Чърчил отговорил по следния начин:

„ За какво водим тази война тогава, ако не заради нашата култура?”

Ако вземем една ремонтирана улица, за която обикновено хората са много благодарни на кметовете и сравним ползите от нея с добро местно образование или необходимостта да водите децата си на частни уроци в града всеки ден (или на спорт) ще излезе, че бихте спестили много повече пари и време, ако намирате подходящото образование във вашето населено място. Същото е и със здравеопазването. Кое е по-важно – осветлението по улиците да бъде LED, или да намирате лекарствата си в местната аптека, а не да ходите до града?

Обощение: Няма да видите кандидат кмет (освен мен разбира се J ) или общински съветник, който да се гордее и хвали с постижеия в тази области. Инфраструктурата е в устата на всички, а големите икономии в личния бюджет се постигат имено от споменатите дейности – Образование, здравеопазване, обществен транспорт, охрана, култура…
Проблемът е, че те не се виждат, а както казахме в началото човешкото съзнание по-трудно си ги представя и следователно подлежи на манипулация.

Все пак не всеки е Чърчил, нали така?

И на изборите – умната. Ето ви пъпросите с които да тествате обещания и рекламирани до момента резултати:
– Може ли да стане по друг начин? Това не е ли работа на Общината? Наистина ли това което правят е толкова важно за мен?

За  срещa с мен моля използвайте посочената форма.

[contact-form-7]

The post Как ни цакат с предизборните активности? appeared first on Kendov.com.

Приспивен двубой. Липсващите теми в дебата между Васил Терзиев и Антон Хекимян

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/prispiven-dvuboy-lipsvashtite-temi-v-debata-mezhdu-vasil-terziev-i-anton-hekimyan/

Приспивен двубой. Липсващите теми в дебата между Васил Терзиев и Антон Хекимян

През последните години все по-рядко се състоят дебати между основните кандидати за дадена изборна длъжност. Това се случва поради нежеланието на някои от претендентите да влизат в директен словесен сблъсък с опонентите си. Преди година неочакваната поява на съпредседателя на „Продължаваме промяната“ на предизборна дискусия в студиото на bTV дори предизвика скандал. Затова дебатът по „Дарик радио“ между кандидатите с най-голям шанс да станат кмет на София – Васил Терзиев и Антон Хекимян – сам по себе си е добра новина.

Въпреки това и въпреки че беше замислен със структурата на боксов мач в 15 рунда по три минути (от които се състояха 14), дебатът можеше по-скоро да приспи слушателя или зрителя, отколкото да го накара да се чувства като на спортно състезание. И не произведе водещи новини. Но тъй като по всяка вероятност един от участниците в него ще бъде „лицето“ на столицата през следващите най-малко четири години, струва си да обърнем внимание какво казаха Терзиев и Хекимян. И най-вече – какво не казаха.

Пешеходно движение и достъпна среда

Достъпната среда изцяло липсваше от дебата. За тротоари ставаше дума само във връзка с качеството на ремонтите. Ако някое извънземно слушаше дискусията, можеше да остане с впечатлението, че в София хората се придвижват с коли, обществен транспорт, велосипеди или тротинетки, но никой не ходи пеша, никой не бута бебешка количка и няма хора с увреждания.

Васил Терзиев спомена недостъпността на подлезите единствено в контекста на това, че с децата си се придвижват с тротинетки. Но ако той може да слезе от тротинетката си и да я повдигне, макар да се оплаква, че возилото тежи 25 кг, работещият в САЩ преподавател по журналистика Христофор Караджов няма как да слезе от количката си нито за да преодолее подлез, нито за да влезе в голяма част от магазините, заведенията, институциите, хотелите, домовете – и изобщо в сградите, които имат всевъзможни прагове и стълби, но нямат рампи. Достъпността отсъстваше и от темата за обществения транспорт.

Презастрояване

Презастрояването е един от основните проблеми в София. То е концентрирано предимно в южните и източните квартали и постоянно става повод за протести. Тази тема обаче напълно отсъстваше от дебата. Стана дума само за небостъргачите, които и според Терзиев, и според Хекимян трябва да се изграждат в определени райони.

Една от основните градоустройствени идеи за спиране на презастрояването на юг и изток е да се инвестира в застрояването на северните квартали. Но в дебата северните квартали присъстваха най-вече с необходимостта от транспортното им свързване. И според двамата кандидати Кремиковци трябва да стане комбинация между жилищна и индустриална зона, но не обвързаха тази тема с презастрояването.

Корупция

Корупцията също е един от основните проблеми на София, а и на дългогодишното управление на ГЕРБ. Разбираемо беше, че Антон Хекимян избягваше тази тема. Но и Васил Терзиев прояви голяма деликатност в това отношение. На непрекъснатите твърдения на опонента си, че за едно или друго има нужда от повече пари, той не постави ребром въпроса къде изчезват парите, а се изразяваше доста по-меко – говореше за течове на средства, необходимост от контрол, преструктуриране, черни списъци на фирми.

Хекимян от своя страна прехвърляше проблемите или върху централната власт, или върху най-ниското равнище – работниците, които трошат павета. И го удряше на чувства – „с възмущение съм гледал как се чупи паве“. На което Терзиев отговори: „А аз с възмущение седя и слушам как не се поема никаква отговорност за това, което се случва толкова години.“

Социални услуги

В дебата често ставаше дума за училища и детски градини, една от темите беше здравеопазването. Хекимян спомена, че е необходимо да се изградят хосписи за възрастни хора. Като изключим това, според двамата кандидати за кмет на София, изглежда, няма бездомни, жертви на домашно насилие, хора със зависимости, деца в риск и изобщо всякакви групи, които се нуждаят от подкрепа и на които местната власт би могла да помогне.

Общото впечатление беше, че в София живеят комай само деца и… работещи мъже плюс споменатите от Хекимян възрастни хора, за които не се предвиждат други възможни форми на подпомагана от Общината грижа, освен да бъдат пратени в хоспис. Той спомена един път и „уязвимите групи“, без да конкретизира. За жени стана дума само веднъж, и то в качеството им на майки – доскорошният директор на новините на bTV каза, че училищата и детските градини са важни, за да „се върнат майките по-скоро на работа, ако имат такова желание“.

Сегрегация

От дебата човек не би могъл да научи, че в София има компактни гета. Един от въпросите на водещия Константин Вълков беше какво мислят двамата кандидати за премахването на незаконно построените къщи. От отговора на Хекимян се видя, че той дори не схваща за какво става дума – според него, ако въпросната постройка става за нещо, тя може да се ползва за… общински дейности. Според Терзиев разрушаването на незаконните къщи трябва да се прави „много внимателно“, като преди това обитателите им се настанят другаде, защото „това са човешки съдби“.

Но наличието на обширни райони в столицата, в които публичната власт на практика не присъства, освен когато събаря единствените жилища на хората, не изглеждаше да се забелязва от кандидатите. В програмата на „Спаси София“ – част от коалицията, издигнала Терзиев – темата е детайлно разработена. Има дори раздел за необходимостта да се предоставят служебни адреси на хората без лични документи (огромната част от които живее точно в гетата), за да може да им се издадат такива документи. В това отношение той, изглежда, не си беше научил урока.

„София прайд“, „Луковмарш“, футболни агитки

И двамата опоненти избягваха да влизат в разделящи обществото теми, а и водещият Константин Вълков не им задаваше въпроси в тази посока. Такива теми са например „София прайд“, „Луковмарш“, както и отношението към футболните агитки, когато проявяват агресия и нарушават обществения ред.

По първите две теми Васил Терзиев беше отговорил още през юли на среща с граждани в район „Витоша“. Според него „имаме нужда от „София прайд“ – мирно събитие, на което се събират много хора с деца“, „Луковмарш“ по-скоро не трябва да се провежда“. Позицията на Хекимян по тези теми не е известна. По време на дебата обаче той каза, че по спорни теми трябва „да се допитаме до хората“. По тази логика излиза, че мнозинството трябва да решава дали едно дискриминирано малцинство да излезе на шествие за равни права.

И според двамата Националният стадион трябва да се премести извън центъра, за да се избегне струпването на твърде много хора в централната част на града, когато има мач. Не проблематизират обаче футболното хулиганство. Вместо това Терзиев предпочита да се бори с графитите.

Туристи и чужденци

Един от „рундовете“ в дебата беше озаглавен „Екология, туризъм и възможности пред София и Витоша“. Темата за туризма обаче беше сведена на практика изцяло до Витоша. Никой от кандидатите не открои като нещо важно, че в столицата идват и туристи. Не само централният бюджет, на който Хекимян непрекъснато се позоваваше, а и туристите са източник на приходи за града. Само веднъж Терзиев спомена „имайки предвид как се развива София като туристическа дестинация“ във връзка с това, че е за връщането на Uber. Но не стана ясно нито какво е имал предвид, нито как се развива София в тази посока.

Освен че идват като туристи, в София и живеят чужди граждани. Някои работят, други учат, трети са бежанци или търсят убежище, четвърти идват по семейни или любовни причини… От дебата не пролича основните кандидати за кмет на столицата да си задават въпроса какъв град е или би трябвало да бъде София за чужденците. Като започнем от ориентацията по улиците и обществения транспорт, минем през (не)разбираемостта на публичните услуги и стигнем до гостоприемността и ксенофобските нагласи.

Образование

И Терзиев, и Хекимян откроиха като свой основен приоритет образованието. Но парадоксално, аудиторията така и не разбра какво е образованието за тях и защо го смятат за важно. Говоренето им по темата се ограничи върху изграждането на детски градини и подобряването на материалната база (най-вече спортната) в училищата и училищните дворове. Не стана ясно и какво друго може да направи местната власт за образованието, освен да осигурява материална база.

Общи впечатления от представянето на Хекимян и Терзиев

От двамата кандидати Васил Терзиев демонстрира по-голяма подготвеност. Това не е учудващо, защото той се готви за поста от месеци, а и разполага с експертността на „Спаси София“ и „Екипът на София“. Той например с точност отговори на въпроса на опонента си колко струва един общински полицай. Знаеше колко километра велоалеи са изградени, и коригира Хекимян, че липсващите места в детските градини не са 2000, а пет пъти повече.

По-добрата подготвеност обаче не е гаранция за успех, защото Антон Хекимян има по-сериозен опит в говоренето и отправя послания, подходящи за повече групи хора. Дежурният отговор, който даваше на почти всички критики на опонента си, може да се обобщи като „кой ще ни даде пари“. Въпреки рекордния бюджет на София според кандидата на ГЕРБ всеки проблем може да се реши с повече пари. А ако парите липсват, виновни са от ПП. В един случай вината според него е в реституцията, но никога – на дългогодишните управляващи от ГЕРБ.

Хекимян „съобщи“ и невярната информация, че миналата година от ПП са искали да се разреди градският транспорт на София и да се повиши цената на билетите. Терзиев реагира с учуден поглед и не намери отговор. След кратка проверка на фактите може да се установи, че всъщност става дума за интерпретация на Йорданка Фандъкова. В началото на 2022 г., когато на власт беше кабинетът на Кирил Петков, тя поиска от централния бюджет допълнителни средства заради повишените цени на горивата и предупреди, че ако те не бъдат отпуснати, ще се стигне до това, което спомена Хекимян.

И двамата кандидати за кмет на София неизбежно правят връзка с основните си професионални роли. ИТ предприемачът Васил Терзиев се позовава на опита си в управлението на големи бюджети и екипи, привличането на инвестиции, включително и за София. За Хекимян е важно, че като журналист той е бил „близо до хората“. Интересен детайл е, че за него част от журналистическата му работа е просто да представя информация – той поне три пъти казва как е решавал „проблемите на хората“. А това трудно се връзва с претенцията му за обективност, защото, за да решиш кой е достоен за помощ, трябва да си взел страна.

Дефицит на визионерство

През 2007 г. Мартин Заимов беше първият кандидат-кмет на София, който имаше цялостна и съвременна визия за развитието на града като модерна европейска столица. От него много избиратели (включително и авторката на този текст) научиха какво е компостер. Както и че не само автомобилното движение е от значение. Но визионерството не му донесе успех – той получи близо 18% от гласовете, а Бойко Борисов, който тогава беше на върха на популярността си, спечели още на първи тур.

Дванайсет години по-късно, през 2019 г. Борис Бонев излезе не само с цялостна и съвременна визия за развитието на София, а и с програма, разработена в някои отношения до най-дребните детайли. Но и той не постигна успех, а взе по-малко от 11% от гласовете, не на последно място защото не беше подкрепен от политически субект.

Днес, четири години по-късно, изглежда, не е време за смело визионерство, колкото и Васил Терзиев да повтаряше в дебата, че обича да мечтае. Както каза една млада архитектка, „който и да стане кмет, няма да разбира нищо от градоустройство“. Зад Терзиев поне стои експертността на „Спаси София“ и „Екипът на София“, които имат, общо взето, сходни виждания за развитието на града. А зад Хекимян има само още от същото.

Ами ако ГЕРБ издигне Росен Желязков?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ami-ako-gerb-izdigne-rosen-zhelyazkov/

Ами ако ГЕРБ издигне Росен Желязков?

Този път може и да има битка за София, макар все още да не са известни имената на всички кандидати за местния вот наесен. Но някои все пак бяха огласени необичайно рано като за български избори. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не издава кметската номинация за София, която партията управлява от 14 години (всъщност от 18, тъй като Борисов застъпи през 2005-та). Кандидатът ще бъде обявен през септември.

Автентично дясно, неавтентично дясно и градска десница

Номинацията на проф. Вили Лилков от старозаветното дясно провокира спекулации, че той ще е кандидатът, подкрепен от ГЕРБ. „Граждани за европейско развитие на България“ си партнират със СДС от години. „Вили Лилков е много добър. С него съм работил още като кмет на София“, коментира Борисов. Така си е. И предишният кмет Стефан Софиянски също е работил с Лилков, който има 15 години опит в Столичния общински съвет (СОС).

Кандидатурата на Вили Лилков е в конкуренция с кандидата на „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, „Спаси София“ и „Екипът на София“ Васил Терзиев. (Настойчивост за издигането му проявиха от ПП.) Предприемачът в ИТ сферата е известен като един от съоснователите на софтуерната компания „Телерик“, продадена за 262,5 млн. долара. Вместо успехът на „Телерик“ да стане катапулт за кампанията му, високопоставените му роднини в ДС се оказаха камък на шията и т.нар. градска десница се разедини. Впрочем нещо подобно се случи и през 2007 г., когато СДС и ДСБ се обединиха и издигнаха банкера Мартин Заимов срещу Бойко Борисов, но шумът около дядо му – ген. Владимир Заимов, осъден на смърт през 1942 г. заради шпионаж в полза на СССР – също навреди на кампанията. Борисов спечели още на първи тур.

„В десницата ще имат проблем между рода̀та на ДС и истински автентичното дясно“, заяви онзи ден лидерът на ГЕРБ относно кандидатурата на Терзиев. Неавтентичното дясно в лицето на ГЕРБ обаче готви изненада, обмисляйки да номинира настоящия председател на 49-тия парламент и дългогодишен политик от ГЕРБ Росен Желязков за кмет на София. Засега непотвърдена официално.

Биографията на Росен Желязков е повече от подходяща – юрист, чиято кариера е стартирала като юрисконсулт на район „Средец“ на Столичната община, заместник-кмет и секретар на Столичната община. В добавка – главен секретар на Министерския съвет, транспортен министър, бил е и шеф на Държавна агенция „Електронно управление“. Желязков е от сдържаните политици от ГЕРБ, известен и със своята диалогичност. Като главен секретар на Министерския съвет той беше единствен обвиняем и оправдан за т.нар. афера „Костинброд“, гръмнала през 2013 г. ГЕРБ бяха обвинени, че са подготвяли изборна измама с печатането на допълнителни бюлетини в печатницата в Костинброд.

За Вили Лилков и избирателите му остава задачата да „подпрат“ Желязков на евентуален балотаж с Васил Терзиев.

Победа в София – път към властта

Ако ГЕРБ наистина издигнат Желязков за кмет на София, а не например настоящия председател на СОС Георги Георгиев (аналог на кандидатурата на Цецка Цачева на президентските избори), това показва само едно: ще се сражават за столицата. От София тръгна завоевателният поход на Борисов в политиката, също и бизнес обръчите – заради разпределянето на най-големия общински бюджет. През 2005-та, когато той става кмет, бюджетът на столицата е 467 млн. лв., през 2015 г. – близо 1,5 млрд. лв., а за 2022-ра – над 2,09 млрд. лв. За сравнение, настоящите разходи на София са колкото тези на Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, взети заедно, че и отгоре.

ГЕРБ си разчиства пътя към София благодарение на съюзяването си с ПП–ДБ, незаменимата си подкрепа за правителство и отстраняването на главния прокурор Иван Гешев, който от щит се превърна във враг. Вече никой от предишните ѝ политически опоненти не я нарича „мафия“, не говори за „мутри“, корупция и инхаус договори, не споменава „Барселонагейт“.

Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов вече не са просто сглобка (по Лена Бориславова), която е не-коалиция, а кооперация (по Росен Желязков). Скоро те ще подпишат споразумение за съвместно управление, което ще включва и процедура за съгласуване на законопроекти и назначения в регулаторите (които започнаха преди каквато и да било рамка). Макар и сплавени с ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ в т.нар. конституционно мнозинство, ДПС са извън споразумението – но пък участват в разпределението на позиции в регулаторите и назначения за втория ешелон. Иначе ще разтурят „конституционното мнозинство“. Излиза, че получават „кеш“ срещу неизвестен резултат – досущ като авансите по инхаус договорите, които ще бъдат индексирани, както вече се разбра.

Всичко е не-любов

Така някогашните изчегъртващи и изчегъртвани, крадците на бъдеще и освободителите ще рестартират заедно държавността. (Май ДПС имаше такъв лозунг на изборите през април 2021 г.?) Всичко е узаконено, а с времето може и любов да се появи – понякога се случва в браковете по сметка.

Как тогава ще се води кампанията за София, след като управляващата коалиция позиционира като свой противник единствено президента Румен Радев, комуто се услади да управлява чрез няколко служебни кабинета? От една страна, проруските позиции на държавния глава публично срамят България пред ЕС и нейните съюзници в НАТО, от друга – всички управляващи имат нужда от неприятел.

„Не-коалицията или сглобката ознаменува края на разделението статукво–промяна“, заяви по БНР социологът от изследователския център „Тренд“ Димитър Ганев. Според него водещото разделение вече е по линия на евроатлантизма. Ганев отбелязва, че това си е проличало особено ясно с посещението на украинският президент Зеленски, а позициите на президента Румен Радев пък са затвърдили легитимацията на настоящото управление.

В кампанията за местни избори обаче това разделение не може да се използва – освен в два-три от 24-те столични района. Засега управляващите действат по традиционния предизборен начин – всеки, който протестира, получава увеличение на заплатите в бюджет 2023, реформи няма, всичко си е постарому. Засега предизборните акции са доста беззъби, тъй като номинираните претенденти за кметския стол – Васил Терзиев, Деян Николов („Възраждане“), Вили Лилков – са сдържани в оценките си за състоянието на най-големия град след дългогодишното управление на ГЕРБ, което още не е приключило.

Битката за София не се води със снимки на изпочупени жълти плочки в социалните мрежи. Битката е срещу модела „ГЕРБ“ – иначе моделът „ГЕРБ“ ще погълне всички. За сглобките в СОС или в парламента никой няма илюзии.

Васил Терзиев, Арнолд Шварценегер и непреработеното минало

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/vasil-terziev-arnold-shvartseneger-i-neprerabotenoto-minalo/

Васил Терзиев, Арнолд Шварценегер и непреработеното минало

Какво е общото между предприемача и кандидат за кмет на София Васил Терзиев и американския актьор и бивш губернатор на Калифорния с австрийски произход Арнолд Шварценегер? И двамата са обичащи спорта мъже. И двамата се насочват към политиката, след като са изградили успешна кариера в други области. Отвъд тези повърхностни общи черти обаче и Терзиев, и Шварценегер имат близки роднини, свързани с репресивния апарат на тоталитарни диктатури. Бащата, дядото и братът на дядото на Терзиев са работили за социалистическата Държавна сигурност (ДС). Бащата на Шварценегер пък е бил член на паравоенната нацистка организация SA – т.нар. Щурмови отряд на Националсоциалистическата партия.

Как потеклото на Терзиев стана водеща тема

За произхода на Васил Терзиев се заговори още преди официалната му кандидатура, когато стана ясно, че по всяка вероятност той ще е кандидатът за кмет на София, издигнат от „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, „Спаси София“ и неправителствената организация „Екипът на София“. Принос за превръщането на темата във водеща имат определени личности, идентифициращи се като антикомунисти.

Във Facebook беше разпространена възмутената позиция на Методи Андреев – първия председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, по-известна като Комисията по досиетата. Андреев даде и телевизионно интервю по темата.

Сред ярките гласове на възмутени антикомунисти беше и този на Христо Христов, журналист и дългогодишен изследовател на архивите на ДС. Той призова Терзиев да даде достъп до документите на близките си в архивите на социалистическите тайни служби.

Като особено гласовити в хора срещу Терзиев се проявиха лица, свързани с управлението на ГЕРБ. Румен Христов, председател на СДС – коалиционния партньор на партията на Борисов, – определи кандидатурата на Васил Терзиев като „тъмночервена“: „Силно червена, тъмночервена, потомък на ДС по дядова, чичова и бащина линия, и аз съм много любопитен как десните хора […] ще посегнат към тази бюлетина, при положение че говорят за лустрация и сега.“ Той попита реторично: „Представяте ли си в Германия на генерал от СС внукът му да бъде издигнат за кмет на Берлин?“

Не пропусна да се разпише и председателят на ВМРО и евродепутат Ангел Джамбазки. Той заяви, че лустрацията „до девето коляно“ трябва да е задължителна, и допълни: „Ченгетата от Държавна сигурност, особено генералите от Държавна сигурност и наследниците им, заграбили червените куфарчета с откраднати милиони, трябва завинаги да бъдат забранени от обществения живот.“

Фактите, които възмущението прикрива

Някои от възмутените от кандидатурата на Васил Терзиев заради миналото на роднините му безспорно са искрени. Позициите на други обаче повдигат въпроси.

Задавайки реторичния въпрос за политическата реализация на внуците на генералите от СС, Румен Христов може и да не знае, че известни политици в Германия имат в потеклото си хора, обвързани с режима на Хитлер. Сред тях е социалдемократът Зигмар Габриел, който между 2013 и 2018 г. е министър последователно на икономиката и енергетиката, както и на външните работи. Също и Юрген Тритин от „Зелените“, чийто баща е бил доброволец в СС и член на Националсоциалистическата партия. Тези политици не са държани отговорни за произхода си – Германия е осъдила нацизма еднозначно и десетилетия наред е прочиствала структурите си от бивши кадри на режима на Хитлер, но в тази страна отговорността е лична, а не потомствена.

Румен Христов обаче няма как да не знае, че политици от ГЕРБ, в чийто придатък се е превърнал СДС, са били агенти на ДС и че преди всички парламентарни избори Комисията по досиетата обявява имена на сътрудници на ДС сред кандидатите на ГЕРБ. Под псевдонима Николай бившият конституционен съдия и политик от ГЕРБ Георги Марков е сътрудничил на цели две управления на ДС. Друг въпрос е защо Христов не намира за „тъмночервено“, че председателят на ГЕРБ Бойко Борисов през 1991 г. е напуснал МВР, защото е отказал да се раздели с БКП, и че е бил бодигард на диктатора Тодор Живков.

„Синьото“ сърце на Христов не се разбунтува и от факта, че Красимир Каракачанов, доскорошен председател на ВМРО, която беше коалиционен партньор на ГЕРБ–СДС, е с агентурно минало. Както и Александър Урумов, който завеждаше пресцентъра на Каракачанов, докато последният беше военен министър, а преди това беше говорител на БНБ.

Фактът, че ВМРО има агентурен профил ВМРО, разкрива абсурда във възмущението на Ангел Джамбазки, който не призоваваше за лустрация през всичките години, докато беше дясна ръка на Каракачанов.

Журналистът Христо Христов упреква Васил Терзиев, че не познава Закона за досиетата. Чудно обаче защо той, който би следвало перфектно да познава работата на Комисията по досиетата, призовава Терзиев да даде достъп до документите на близките си. Достъпът на частни лица до документи за техни роднини е силно ограничен и ненужно усложнен. Ако роднините са живи, единствено те имат достъп до запазените материали за себе си. Ако са починали, Комисията изисква съгласие от всички законни наследници, за да предостави информация, от която може да се разбере дали съответният роднина е сътрудничил на ДС.

Следователно Терзиев може да получи достъп или ако е единствен законен наследник на дядо си и чичо си, или ако останалите наследници са съгласни. Следващият проблем обаче е, че в Комисията по досиетата ви карат да подпишете декларация, че няма да разгласявате нищо от предоставените ви документи. Как тогава съоснователят на „Телерик“ би могъл да предостави достъп до тях? Публичен достъп може да предоставя само Комисията, и то по строго определени в закона критерии.

В страната на двойните стандарти

Не само едни и същи хора, но и едни и същи медии прилагат различен аршин, когато става дума, от една страна, за Васил Терзиев, а от друга – за сътрудници и служители на ДС, които са чести гости в телевизионните студиа в качеството си на политици или на експерти по всичко.

Александър Урумов например и до днес е желан телевизионен гост, за да громи несъществуващата „джендър идеология“. Можете ли да се сетите обаче някой водещ да го е попитал какво точно е вършил той в качеството си на агент Абел? Или дали има връзка между принадлежността му към ДС и кремълските опорки, които разпространява с религиозен плам?

Друг чест телевизионен гост – арабистът Боян Чуков – е бил не просто агент, а служител на ДС с псевдонима Галицин. Според достъпните данни от досието му е искал да стане такъв още от дете. Чуков е често канен в качеството си на експерт по външна политика. Което не му пречи да се изказва и против джендъра. Ако отворите сайта „Епицентър“ например, ще видите, че почти всички публикации за Васил Терзиев са за принадлежността на роднините му към ДС. В статиите, в които става дума за Боян Чуков, се представят позициите му за Русия и света, които са в унисон с путинската пропаганда.

Списъкът от подобни примери за „дежурни експерти“ и политици от ДС може да продължи дълго. Някои от тях дори се гордеят с миналото си, като последния шеф на Шесто управление Димитър Иванов, впоследствие издател и професор в Библиотекарския университет, известен с прозвището си Митьо Гестапото.

Впрочем генезисът на немалка част от електронните медии в България е повече или по-малко свързан с ДС. В страна като България, в която се налагат все по-силни идентификации с „традиционните православни ценности“, никак не е без значение, че и настоящият патриарх на Българската православна църква Неофит, и предишният – Максим, имат агентурно минало. Многото агенти сред „дежурните интелектуалци“, както и сред инициативния комитет за номинирането на Румен Радев за втория му президентски мандат, дори не си струва да се споменават.

Където и да разрови човек в България, излизат сътрудници на ДС. „Неприятна изненада“ се оказва миналото на уважавани учени и университетски преподаватели, кинодейци, художници, изобщо – хора от всевъзможни области на културата и изкуството.

Освен това да не забравяме, че голяма част от имената на хората, които са били свързани с репресивния апарат по времето на социализма, никога няма да бъдат обявени. Било защото не заемат такива позиции, каквито по закон изискват разкриване на досиетата им, било защото са починали. Човек не може да бъде сигурен дори за собствените си роднини, които са били на възраст да бъдат вербувани по времето на социализма.

Добрите, лошите и Васил Терзиев

Кандидатурата на Васил Терзиев възобнови неприключилия – защото никога не е бил проведен истински и издълбоко – разговор за ДС. В социалните мрежи хората отново започнаха да спорят – бива ли да слагаме всички сътрудници на репресивния апарат на социализма на една плоскост? Едни са били щатни, други – не. Едни са доносничили охотно, други са си „отбивали номера“. Едни са били подложени на натиск и заплахи, други са го направили, за да могат да пътуват в чужбина, трети сами са се натискали да сътрудничат. Едни публично са се разкаяли, втори отричат, трети се гордеят с агентурното си минало. Едни изповядват демократични ценности, други възпроизвеждат опорни точки, сведени от Русия и/или от силните на деня.

Отделно от това има и друг непроведен разговор – за онези, които не са сътрудничили на ДС, но са били на достатъчно високи позиции в структурата на социалистическата държава, тъй щото да не им се налага да сътрудничат, за да си позволят всичко, което искат. И да смажат всеки, който не им харесва. Някои от тях също са сред „дежурните“ коментатори в телевизионните студиа и формират общественото мнение.

На този фон „демократичната общност“ се е хванала за гърлата дали и колко точно е виновен Васил Терзиев заради дядо си, чичо си и баща си. Не можем да дадем оценка на родителите, но съдим наследниците им. Призоваваме Терзиев да си каже. Да се извини. И човекът го прави – извинява се заради роднините си, призовава за лустрация. Но каквото и да стори, в очите на част от потенциалните му избиратели то не е достатъчно. Да не говорим че други критици вече го винят, че „се отрича“ от роднините си…

Раздирайки се вътрешно заради кандидатурата на Васил Терзиев, „демократичната общност“ се оказва в капана на класически ченгесарски трик – да се хване на въдицата, да направи от мухата слон и по този начин сама да се провали. Възмутените антикомунисти са станали част от едно активно мероприятие, в което всъщност с принципите им се злоупотребява. За да продължават да определят общественото мнение същите, които никой не пита за миналото им.

Колаж: Тоест. Снимки, използвани в колажа: Красимир Каракачанов – Wikipedia, Бойко Борисов – Wikipedia, Васил Терзиев – Facebook

Местни избори 2023. За кого бият?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/mestni-izbori-2023-za-kogo-biyat/

Местни избори 2023. За кого бият?

На местните избори наесен няколко нови политически сили ще се борят за свои кметове и групи общински съветници – „Продължаваме промяната“–„Демократична България“ и „Възраждане“, и трета, макар и необявена официално – президентският кръг. Всъщност дори четири, тъй като ПП и ДБ към момента не могат да постигнат разбирателство за общи кандидатури за кметове и общински съветници – освен за София.

Всички тези формации ще се стремят да разбият хегемонията на ГЕРБ в местната власт, за да разширят политическото си влияние. А това надмощие се пропука още през 2019 г., когато ГЕРБ спечели допълнително 9 кметски места, но изгуби общински съветници. Изключването на Втория в партията на 7 юли същата година заради луксозния апартамент с асансьор, купен особено евтино от „Артекс“, все пак нанесе известни поражения, тъй като Цветан Цветанов се грижеше работата с местните структури да се движи като по часовник. През 2019 г. кандидатите на ГЕРБ се явиха на балотажи в 15 общини, които на предишния местен вот четири години по-рано бяха спечелили още на първия тур. На ДПС все още няма кой да им отнеме „крепостите“.

Новите политически конкуренти на местния вот, освен че ще са в схватка помежду си, ще са и съперници с ГЕРБ. Целите на предизборната кампания обаче се усложняват от факта, че партията на Бойко Борисов и ПП–ДБ са скрепени от общо управление – кабинет, в който след 9 месеца представителката на ГЕРБ Мария Габриел ще стане министър-председател.

Освен това си взаимодействат по обща законодателна програма в парламента и обменят идеи за конституционна реформа, каквато възнамеряват да осъществят с ГЕРБ–СДС, ДПС и която от останалите политически сили се съгласи. (Съгласни засега няма.) Заради бъдещето на правителството и бъдещата конституционна реформа съюзът с ГЕРБ – а това значи и с лидера Бойко Борисов – трябва да бъде съхранен. Това обяснява и защо имунитетът на Борисов е неприкосновен и пазен, а заедно с него – и изваждането от деловодството на парламента на документите по „Барселонагейт“, внесени от бившия вече главен прокурор Иван Гешев.

Пътят към София

Как тогава ще се реализира битката за София на общия кандидат-кмет на ПП–ДБ, „Спаси София“ и гражданската платформа „Eкипът на София“ Васил Терзиев? Последните две формации са активни на градския терен от години със свои анализи и предложения какво да се промени, за да имат столичани „право на град“. В публичните си изяви досега Терзиев залага на позитивната кампания и не хвърля камък по ГЕРБ и дългогодишната кметица на София Йорданка Фандъкова.

Евентуална победа би следвало да е венецът на един цикъл, започнал на местните избори през 2019 г., когато „Демократична България“ спечели 8 районни кметове в столицата – ⅓ от всички, и група общински съветници. А на парламентарния вот на 2 април коалицията ПП–ДБ победи ГЕРБ в трите избирателни района в София, спечелвайки средно с 32% повече гласове.

Но контекстът тогава беше различен. На балотажите, на които се избираше и кмет на столицата, и почти всички районни кметове – 22 от 24, имаше значително обединение на формации и избиратели срещу ГЕРБ. Такъв тип подкрепа беше отчетена и при Мая Манолова, напуснала поста на омбудсман и издигната по формулата „независим кандидат, подкрепен от…“ срещу Йорданка Фандъкова (ГЕРБ). Въпреки че леви и представители на градската десница гласуваха заедно, все пак една част от десните не успяха да надмогнат политическата поляризация от началото на Прехода – но също се наблюдаваше и масово гласуване, отчетено в секции в ромски квартали. Двайсетина хиляди гласа не достигнаха на Манолова да седне в кметския кабинет на „Московска“ 33 и ГЕРБ продължи да управлява.

След обявената номинация на ИТ предприемача, известен като съосновател на компанията Telerik и образователна академия със същото име, се появиха коментари, че произходът на Терзиев, чиито баща, дядовци и чичо са заемали високи позиции в бившите тайни служби, е флирт с левия електорат. Резултатът наесен ще покаже дали тази спекулация ще се окаже вярна – и дали отблъснатите вдясно няма да са повече от привлечените отляво. Но ухажване на левите избиратели е и привличането на кмета на район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев в екипа на Терзиев. Георгиев беше изключен от БСП по предложение на лидерката Корнелия Нинова.

От първоначалните изявления на Васил Терзиев се разбра, че възнамерява да води позитивна кампания, без да влиза в тежки схватки с ГЕРБ. Изборите обаче са битка и успехите на бизнес попрището невинаги вършат работа на политическия терен. Васил Терзиев не е политик, а кметският пост в София в действителност е четвъртият в държавата – след председателя на парламента, премиера и президента. Столицата е градът, в който живее близо една трета от България, и е с бюджет от над 2 млрд. лв. за 2022 г.

ГЕРБ все още не са обявили кого ще номинират срещу Терзиев – нескрито слаба кандидатура, каквато беше Цецка Цачева срещу Румен Радев на президентския вот през 2016 г., или кандидат, с когото биха стигнали до балотаж, а там вече може и приятели от „плаващи мнозинства“ да помогнат. Първото би означавало, че се отказват от София, където ще имат голяма група съветници. Но столицата е знакова за ГЕРБ и би било лош сигнал за партията – и в контекста на предстоящите догодина европейски избори.

Второто си е репутационна щета, макар че ГЕРБ не са се притеснявали от партньорствата си с националисти. В Европа крайнодесни вече влизат в управлението заедно с десни партии, а това може да промени баланса на силите в Европейския парламент след евроизборите догодина, прогнозира Euronews.

С антиевропейски послания се кани да играе на местните избори и „Възраждане“, особено ако референдумът за запазване на лева до 2043 г. се проведе заедно с тях.

Ами „Възраждане“?

През 2019 г. лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов загуби балотажа във Варна срещу настоящия кмет Иван Портних (ГЕРБ), спечелил трети мандат. Сега националпатриотичната партия с кремълски уклон, учредена във Варна, издига депутата си Коста Стоянов за кмет. Ако ПП и ДБ не стигнат до обща кандидатура, социалистите са в полуразпад и е голяма вероятността на балотажа да се окажат Портних и Стоянов. На изборите на 2 април ГЕРБ–СДС бяха първи, на второ място – ПП–ДБ, които получиха с близо 13 000 гласа по-малко като коалиция, а партия „Възраждане“ увеличи подкрепата си, макар и с малко.

След създаването на правителство „Възраждане“ се опитват по всякакъв начин да провокират напрежение. Поредният опит е на Костадинов с призиви за насилие – „тази уродлива измет да бъде унищожена“. „Измет“ са противниците на режима на Путин и на войната, която води в Украйна. Уталожената с избора на кабинет политическа криза не работи за рейтинга им и затова поддръжници на партията атакуват киносалони заради филма Close на режисьора Лукас Донт, обявен от тях за „гейски“ и за „педофилия“, и драскат антисемитски лозунги. Техните фашизоидни прояви, които Костадинов обявява за „антифашистки“, макар и публично осъдени от премиера, политически сили, общественици, ще стигнат до кресчендо за местните избори.

ГЕРБ не се гнусят да влизат в сглобки с „Възраждане“ в парламента, въпреки че Борисов „категорично“ осъди поведението им, свързано с „агресията, инакомислещите, провокацията и езика на омразата“. Но избирателите им са свикнали на такива колаборации от години и също така не им е повлиял и съюзът с ПП–ДБ. Скорошно проучване на социологическата агенция „Тренд“ установи, че от не-коалицията с ГЕРБ ПП–ДБ са изгубили 5% от подкрепата и „Възраждане“ са съвсем близо до тях, на по-малко от 4% „разстояние“ – макар и отбелязали минимален ръст в сравнение с изборния си резултат. Сходни данни показа и „Алфа Рисърч“ – спад с близо пет пункта спрямо април на резултатите при ПП–ДБ, докато при ГЕРБ е 2%.

Така че местните избори наесен ще са по-трудни от парламентарните от пролетта. Основният политически враг на ПП–ДБ, също и политическа цел, вече е партньор във властта. „Възраждане“ не са управлявали, за да бъдат подложени на критика. БСП е умряло куче. ДПС е вкарано в конституционното мнозинство. „Има такъв народ“ не влизат в сметката, освен като подплънки.

Кой ще превземе доскорошните крепости на ГЕРБ – ето това е въпросът и за отговорите ще помогне и справянето на правителството.