Tag Archives: Мутри

Кое си е така, така си е

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B5-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B5.html

неделя 22 декември 2019


Отивам вчера при батката тартор на агитката на „Миньор“-о и му викам:

  Батка, кво праиме? Нема вода. Казàха, че нема да има чак до пролетта. И то, ако завàли дъжд. Иначе може да си караме така до като свет светува.

  Батка, нали знаеш колко обичам да давам обяснения? Ама, айде нали си верен мой човек, та ше ти кажем. Седиме и си бараме макарите. Т‘ва праиме.

  Ама как така!? – от една страна съм поласкан, че батката вика, че съм негов човек, а от друга съм… кък беше таа купешка дума… „фрустриран“ май беше, че батката иска да седиме и да гледаме как градът ни се превръща у клоака. – Нали сме печени, нема ли да зееме некво отношение? Е, виж как защитихме Щастието и сега вече си е главен прокурор като първия пич? Даже се закле. Значи сме сила, батка! Що да не се дигнеме и да покаеме на тия готованци у София ква е несломимата сила на винкело?

  Нищо не разбираш, батка – почеса се той по татуировките на левата предмишница с десната ръка. – Кога защитавàхме Щастието на тебе аз лично дадох ли ти част от волните пожертвования, къде щедро ни дариха, та да изразиме гражданската си позиция?

  Е, даде ми, как да не ми даде… – не разбирах на къде бие, ама кое си е така, така си е, нема да си крива душата. – Ако знаеш само къв банкет си спретнахме с батките от махалата. Кеф, пич. Курви, бело, пернишки бейлис на корем. Славни времена!

  Добре, добре – батката ме сецна баш, когато се бех гмурнàл дълбоко у спомените си. – Вози ли си гъза до София с рейс?

  Возих си, нали се бехме организирали? – все повече ме притесняваха приказките му. Нищо не сфащах. – Даже без пари ни возиха.

  Значи, зел си некой лев да носиш плакати у подкрепа на Щастието, отишъл си безплатно до столицата, приказвàл си си неколко часа с други батки на центъро и са си те докарали да праскаш курви, да шмръкаш и да жулиш бейлис. Правилно ли те разбирам?

 Да, батка – казàх ви, кое си е така, така си е. – Мале, к‘во беше убаво! Не знам закво не дойде, нали те поканих.

  Немах време – изсумте он. Некво ми се видеше, че почва да се поизнервя. А т‘ва не беше убаво. Виждàл съм го като му падне пердето. Повервайте ми, не щете да сте покрай него у такъв момент. – Имах дръжавни дела. Ама ми е за друго приказката.

  Слушам, батка! – застанàх мирно с ръце на гръбината, като видех, че си мирва мрачно къде две минути.

На тебе, батка, некой ше ти даде ли нещо сега, ако ръгнеш като шиле да навикваш, че сакаш да нема режим на водата?

  Е, ше ни пущат водата… – ръцете ми почнàха да се потат и да приистъпвам от крак на крак. Явно бех нагазил у длибокото, нищо че намеренията ми беха съвсем патреотични.

  Откъде ше ти я пущат бе, батка? Все едно не знаеш, че с години източват язовиро у сички посоки. И къде Радомир, и къде „Стомана“-та, и накъде се сетиш. Като нема вода у язовиро, освен да викаш Герман, кък праат у Странджа, та да донесе дъжд.

  Ама, яле, че бая ора наизлезнаа да протестират – казàх колко да кажем нещо. – Не е ли редно да се присъединими къде тех? Все пак сме местни, а и сме влиятелни. Винкело не прощава!

  Зарежи тоа винкел бе, батка – изръмжа он и шибна с песница по бюрото, та чък щеше да си разсипе сутрешното уиски. – Отдавна нищо не опира до винкел. Он е само символ на едни отдавна минали, идеалистични времена. Парата играе. Остави ги ония да си протестират колко си знаят и им гледай сеиро отстрани. Па, ако ти е толкова акъло, бегай и навиквай заедно с тех. Глас у пустиня. А сега ме остави, че имам държавни дела. Когато има нещо, къде да поприфанеме и ние неква файда от него, ше ти се обадим да протестираме, контрапротестираме, к‘во се наложи. Нема да си абиме енергията за едното нищо. Я вòда не пием – батката си надигна чашата и се захили накриво, па отвори чекмеджето и бръкна вътре. – Зими тиа педесе лева и бегай да се почерпиш некой бейлис, че ми се видиш пренапрегнат.

Стоян Николов – Торлака

Протестна нота от черноморски хотелиер

Post Syndicated from original https://bivol.bg/black-sea-hotel-owner-protest.html

неделя 30 юни 2019


Братът на адвоката не плаща данъци, но е награждаван от Германския посланик Мутри вардят Момчил Мондешки от журналистически въпроси

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BC%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0.html