Tag Archives: народно събрание

Демокрация в упадък. Правителство – наесен

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/demokratsiya-v-upaduk-pravitelstvo-naesen/

Демокрация в упадък. Правителство – наесен

Тъжно за политиците, жалко за държавата – България с бясна скорост се носи към седми поред предсрочни парламентарни избори, най-вероятно през октомври. Упадъкът на демокрацията продължава, партиите крепят фасадата ѝ. Провалът на първия мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ–СДС потопи и следващите два, тъй като е невъзможно да съберат необходимото за подкрепа мнозинство. 

Кабинетът с министър-председател Росен Желязков, предложен с първия мандат на ГЕРБ–СДС, получи подкрепа единствено от 68-те депутати на ГЕРБ–СДС и 30 от ДПС, определени като евроатлантици от съпредседателя Делян Пеевски. 

Други 14 народни представители от ДПС обаче бяха против, както призова почетният председател на ДПС Ахмед Доган, а Джейхан Ибрямов, един от зам.-председателите на ДПС, се въздържа, но изпрати позиция до медиите, че всъщност е гласувал против и вотът му не е отчетен правилно. Между другото, наскоро беше съобщено, че неговата съпруга Биршен Ибрямова, която е била дългогодишна лична секретарка на Доган, е освободена от централата на партията. Сред гласувалите против в ДПС е и съпредседателят на Движението Джевдет Чакъров. 

Въздържал се имаше в групата на ПП–ДБ, останалите 38 бяха против. Срещу редовен кабинет гласуваха всички 38 депутати от „Възраждане“, 16-те от „Има такъв народ“, както и всички 13 избраници на „Величие“. 17-те присъстващи депутати от „БСП за България“ бяха против, също и изключеният от БСП Калоян Методиев.

Така сметката от близо 810 млн. лв. за всички избори от 2021 г. насам, в т.ч. президентски, местни и европейски, ще се увеличи с още стотина милиона, когато бъде насрочен новият вот. При това без особени надежди да се подобри качеството на българската представителна демокрация. 

Каквито и да са резултатите на следващи избори, те ще потвърдят силната фрагментация, характерна от няколко години за българските парламенти и предопределяща коалиционно управление, тъй като всички са твърде малки, за да управляват сами. На фона на ниската избирателна активност победители и категорични мнозинства отдавна няма. Има само политически сили, спечелили малко повече от другите. За сравнение, на парламентарните избори на 4 април 2021 г. са гласували 50,61% от избирателите, три години по-късно активността се е сринала до 34,41%. 

Спектакълът на ГЕРБ

ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов направиха всичко възможно да убедят обществото и главно избирателите си, че повече от всичко искат да има правителство, готови са да носят политическата отговорност и искат да получат „осъзната политическа подкрепа“. Но действията им говореха за обратното. 

Отново пуснаха в ход преговорен екип, който не постигна особени резултати, но излъчи имиджови сигнали за „добра воля“. При връчването на мандата ГЕРБ се яви със състав на бъдещо правителство, без да даде възможност за разговори по номинациите с останалите политически сили. В състава на проектоправителството бяха ярки политически лица, някои вече управлявали в кабинети на ГЕРБ, въпреки че в по-ранни изявления БСП, ИТН, „Възраждане“ и „Величие“ обявиха, че биха подкрепили правителство от експерти. Освен от ГЕРБ, в проектокабинета присъстваха и министри от последните две правителства – служебно и редовно. 

С този ход Бойко Борисов успя да се измъкне от пакетирането с ДПС и със санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, което щеше да е в ущърб на ГЕРБ – и имиджово, и при споделянето на властта. 

Самият Борисов на няколко пъти обясни публично, че само с ДПС няма да прави кабинет. Така парира и атаки за зависимости от страна на доскорошните партньори в „сглобката“ ПП–ДБ, които превърнаха съдружието Пеевски–Борисов в централна тема на опозиционния си наратив. Имаха своето основание – ГЕРБ развали т.нар. сглобка след меморандума на ПП–ДБ, в който имаше предложение за подялба на регулаторите 50:50, изключващо ДПС.  

Фразата на Борисов, че кабинетът може и да мине с някой „трик“, насочи подозренията към най-малката парламентарна група – на „Величие“, и към възможното ѝ разцепване предвид скандалите между двете лица на партията Николай Марков и Ивелин Михайлов. Но в деня на гласуването групата се показа единна, най-вероятно проумели, че никой не търси подкрепата им. А ГЕРБ едва ли са петимни за съдействие от партия с бутафорен изглед и неясна идеология, чиято единствената сигурна характеристика е, че е националистическа и популистка. Лидерът на ГЕРБ е бил в такива съюзи в години, когато партньори „патриоти“ с прокремълски уклон все още можеха да бъдат преглътнати. Вече не.  

За Борисов изходът беше предопределен още преди гласуването, отхвърлило предложеното от ГЕРБ правителство.

Извиняваме се, молим за прошка българските граждани, ще се явим пак пред тях. С уважение се отнасям, не обиждам никого, да си пожелаем да се видим след изборите, защото не вярвам и с третия мандат да стане нещо. Да прекратим гласуването, да благодарим на служебния кабинет и да отиваме да агитираме, да молим за прошка. 

ДПС се пропуква

Трусовете в ДПС обаче не са факторът, който попречи на кабинета на Росен Желязков да бъде приет. Дори и групата на ДПС да беше единна, заедно с ГЕРБ не стигаха мнозинство от 121 гласа. Пропукването в една от най-монолитните партии на статуквото обаче е симптом за тектонични сблъсъци под повърхността. Безпрецедентно по рода си, тъй като за първи път е сериозно застрашено единството на ДПС. 

Причината е, че е оспорено лидерството на пожизнения владетел на партията Ахмед Доган от посочения от самия него за лидер и феномен Делян Пеевски – олигарх, създаден с помощта на същите кръгове от дълбоката държава, сътворили Доган.

Никой досега не го е правил така агресивно, въпреки че през годините мнозина са се опълчвали на човека, наричан от своите Сокола, или просто са губили доверието му – Яшар Шабан, Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал, Лютви Местан, Корман Исмаилов, Мустафа Карадайъ… Всички те, по един или друг начин, са били изхвърляни от ДПС, но това не застраши целокупността на партията и нейното единоначалие. Само създадената от Местан партия ДОСТ успя да спечели 100 479 гласа на изборите през март 2017 г., но не мина прага от 4%, за да влезе в парламента. 

В предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ наскоро Гюнер Тахир съобщи, че именно Пеевски, по онова време депутат в 43-тото НС, е разпоредил да бъде свалена охраната на Местан след показното му отстраняване като лидер на ДПС заради пронатовски позиции. (А днес Пеевски е вече евроатлантик, който се гневи, че подаряваме България на Путин, след като не е избрано евроатлантическото правителство.)

Тахир заяви още, че по неофициална информация сега е била свалена и охраната на Доган. Новината мина и замина, но в контекста на развилите се събития може да бъде разгледана и като опит за сплашване на почетния председател, изолирал се от активната политика, а от известно време и със сериозни финансови затруднения заради признатия от съда дълг от над 37 млн. лв. на ТЕЦ „Варна“ към „Булгаргаз“. 

Пеевски стартира акция за подмяна на ръководни кадри на ДПС по места и в парламентарната група. Действията му са опаковани като „ново начало“ и са под егидата на евроатлантизма – без да се церемони, така както е действал в медиите си и при различни поръчки. Консолидира около себе си кметовете на ДПС от помашките райони и някои местни структури. Междувременно овладеният от него пресцентър започна да го представя като председател на ДПС и лидер, въпреки че и той, и Джевдет Чакъров са съпредседатели на партията. Първите, на които посегна в ДПС, бяха знакови лица – Филиз Хюсменова, Рамадан Аталай, споменатата Биршен Ибрямова, Айсел Руфад, вече бивша зам.-председателка на парламентарната група на ДПС.  

Огромните му амбиции за тотален контрол над ДПС обаче срещнаха отпор. По bTV Рамадан Аталай съобщи публично за разпореждане на Доган да не се подкрепя правителството, тъй като не е имало преговори нито по състава, нито по политиките му. Пеевски потвърди, но и заяви, че той е лидерът и ще изпълни „волята на хората“.

Аз ще изпълня волята на хората. Хората в цялата страна съм ги видял – искат правителство. България трябва да има правителство. Ние трябва да се грижим за хората. Аз като лидер на ДПС съм отговорен само пред хората на ДПС. Това е спазване на устава на ДПС. ДПС се управлява от своя председател.

През това време във Facebook групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“ се появиха писма от двете най-големи структури на ДПС – организациите в Кърджали и Разград, заедно с други, които призовават Доган да излезе с изявление за случващото се. Но той мълчи, а ръководните органи на партията са като парализирани – и Централното оперативно бюро, част от което са някои от изключените, и Централният съвет.

Напрежението обаче расте и изявление на Доган е наложително – предстоят избори и партийният апарат трябва да действа както досега. Мълчанието на почетния председател ще означава, че неговите зависимости го възпират да се намеси и да въведе ред в партията, на която е съосновател. Пеевски ще използва тази слабост, за да опита да завземе нови позиции – но въпреки това си остава чуждо тяло за ДПС.

Съпредседателят Чакъров, мълчал досега, вече публично призна, че има напрежение – блокирани са колективните органи на партията – но се надява разумът да надделее. И двата враждуващи лагера си дават сметка, че едно отслабено ДПС не е от полза за никого. Въпросът е как ще се справят с разкола – чрез мирно споразумение за ненападение, което не изглежда възможно, или чрез валяка на грубата сила и подчинение, каквито са методите на Пеевски. Резултатът ще се чете по резултатите на ДПС през октомври.

ПП–ДБ нямат време

Предстоящото разпускане на парламента и нови избори наесен не са от полза на ПП–ДБ, които са опозиция в 50-тото НС. Това им поведение се нуждае от време, за да бъде утвърдено пред избирателите, в т.ч. и пред изгубените 300 хиляди, огорчени и фрустрирани от съюза с ГЕРБ и ДПС. Оставката на лидера на „Да, България“ и съпредседател на ДБ Христо Иванов, поел отговорност за изборните резултати, е предизвикателство за реорганизация на коалицията и обновление на лидерството, но е и загуба за обединението, което още търси общ бранд и платформа за съвместно бъдеще. Иванов заяви:

Ние сбъркахме по начина, по който го прилагахме [компромиса – б.а.], не успяхме да го защитим и да получим подкрепа и аз поемам тази отговорност.

В ситуация на предстоящи избори и неяснота как ще бъде надградена коалицията ПП–ДБ, съчетаваща либерали и десни, бързият избор на нов лидер на „Да, България“ е належащ. Насрочено заседание за целта все още няма. Мястото на Христо Иванов в парламента, редом до другите лидери от ПП–ДБ – Атанас Атанасов, Кирил Петков и Николай Денков, зае депутатът Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление, събрал най-много преференции на вота на 9 юни (7496). От „Продължаваме промяната“ не обявиха оставки.

По време на дебатите в пленарната зала по повод проектокабинета на ГЕРБ най-острите пререкания бяха  между ПП и депутати от партията на Борисов, без да бъде намесвано ДПС. Съпредседателят на ПП Кирил Петков се обърна към избирателите с извинение, че още в първия месец (от управлението на кабинета „Денков“) не са поставили  като приоритет реформите в службите и в правосъдната система.

Никога повече няма да се изненадате от нас – ще бъдем конструктивни. Ако някой си мисли, че ще сме коалиционен партньор без тези реформи, вие дълбоко се лъжете. Няма да правим никога повече компромис.

Това ли ще са общите послания към избирателите, които ПП–ДБ ще излъчи за почти сигурните нови избори, още не е ясно. Предвид повратната точка, в която се намира съюзът, този път не могат да залагат на принципа „всеки сам за себе си“.

Предстоящите избори няма да повлияят съществено на останалите партии. В зависимост от това кога ще бъдат насрочени, БСП може да е с нов лидер, а може все още да е с временно изпълняващия функциите Атанас Зафиров, избран след оставката на Корнелия Нинова. Според хронограмата, предложена от Изпълнителното бюро, до 10 ноември трябва да се проведе пряк избор на председател. Но това едва ли ще е спирачка за нов спад – социалистите спечелиха едва 151 560 гласа на последните избори. 

Заради скандалите с „Величие“, придобили характер на стендъп комедия, „Възраждане“, прицелена в същия тип избиратели, може да увеличи резултата си. Към момента само националистите на Костадин Костадинов имат реални, макар и неголеми шансове да го направят.

Достатъчно гъвкав и реактивен, лидерът на „Възраждане“ бързо смени тона и вместо напористия и нападателен Костадинов, вече отправя едни значително по-балансирани послания. На фона на междуличностните нападки и напрежение между останалите политически сили те изглеждат някак по-разумно и подсказват, че „Възраждане“ се подготвя да бъде ухажвана за партньор във властта. Въпреки че опцията за пореден сурогат от типа на „Величие“ не е изключена, партията на Костадинов може да върне част от избирателите си, които подкрепиха „Величие“, и да се амбицира да стане втора политическа сила. 

На поредните – седми за последните четири години – парламентарни избори въпросът вече не е дали ще бъде сформирано редовно правителство в България – неизбежно ще го има, а как ще бъде запазен демократичният ред.

Светът се преобръща. Крайната десница на Льо Пен спечели първия тур на изборите във Франция. Макар проучванията да показват, че няма да постигне мнозинство от 289 мандата, пробивът е значим и последиците тепърва ще се изпитват. Крайнодясната партия „Да реформираме Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж се очертава като втора политическа сила във Великобритания на предстоящите избори. В Нидерландия вече управлява правителство, в което участва крайнодясната „Партия на свободата“. След неубедителното представяне на Джо Байдън на първия дебат с Доналд Тръмп за президентския пост в САЩ победата на Тръмп за Белия дом изглежда все по-възможна. 

Възходът на крайнодесните и популистите не подминава България. Големият въпрос е как и колко ще ѝ навреди и къде са здравите сили, които могат да противостоят.

България в средата на нищото

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgaria-v-sredata-na-nishtoto/

България в средата на нищото

България е като заседнал в плитчина кораб, който не може да бъде изкаран оттам – няма вятър и приливи, няма връзка с пристанищните власти, нито мощни буксири, които да го изтеглят. Няма кой да оцени колко е заседнал, да определи местоположението и условията на дъното, да провери корпуса и пораженията върху плавателния съд и товара му. 

Няма екипаж и пътници, които да искат да останат на такъв кораб, където ги чака несигурно бъдеще и сигурна смърт. Икономическата миграция и демографската криза си имат своите „кръстници“ – политиците. Развитието на България е парализирано именно от тях.

Пораженията на политическата непригодност

Задълбочаването на политическата криза блокира държавата. Постоянните избори и смяна на правителства – в момента управлява седмото за три години – създават усещане за застой наред с невъзможността да се установи последователност в управлението и дългосрочна визия. 

Партиите са неспособни да постигнат консенсус по ключови въпроси и това е не просто обезсърчаващо, а пагубно за хиляди българи. Жертва на управленската непригодност стана и Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който България, освен че единствена в ЕС е получила само един транш от общо четири плащания, отново единствена не е предала главата за енергетиката – REPowerEU, въпреки трикратното настояване от страна на Европейската комисия. 

Ако го беше направила до края на декември 2023 г., щеше да получи 20% авансово плащане от втория транш по ПВУ в размер на 653 млн. евро. Искането за второто плащане е изпратено преди половин година, но все още е на етап оценка. Сега Министерството на финансите спешно събира проекти за подобряване на енергийната ефективност, въвеждане на транспорт с нулеви емисии, намаляване на въглеродния отпечатък, справяне с енергийната бедност и др.

В ПВУ е големият шанс за България, тъй като тези 4,4 млрд. евро се отпускат срещу реформи и така държавата би могла да извърши трансформация – икономическа, социална, енергийна, но е застрашена от загубата им. 

За тази опасност предупреди Илияна Цанова, заместник генерален директор на направление „Бюджет“ в Европейската комисия, в интервю за БНР. 

Остават още 2 години срок, в който България може да инвестира 9 млрд. лв. по ПВУ, който ресурс е ключов за модернизацията на българската икономика за превключване на много по-висока скорост. И рискът тези пари да бъдат загубени е много сериозен, защото единственото плащане е направено през декември 2022 г.

А до 2026 г. всички проекти по ПВУ трябва да са готови и разходите – верифицирани. Но за да се стигне до този етап, България трябва да получи средствата, а за да ги получи – да свърши несвършеното от 49-тия парламент. 

Ако тези законопроекти не бъдат приети, ще бъде намалено второто плащане и тази сума няма да се възстанови, дори и да бъдат гласувани по-късно: 

  • приемане на второ четене на закона за личния фалит;
  • промени в закона за защита на подаващите сигнали, за да се включат в него и сигналите отпреди 2021 г.;
  • процедурни правила за избор на членове на Антикорупционната комисия; 
  • одобрение от Народното събрание на актуализираната пътна карта на България за климатична неутралност;
  • промени в Закона за съдебната власт, чрез който да се даде възможност на ВСС и на Висшия прокурорски съвет да променят етичните кодекси на съдиите и на прокурорите. 

Освен втория транш България не е получила нито едно евро от Фонда за справедлив преход. Tериториалните планове на трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил, които очакват общо 1,2 млрд. евро, са одобрени. Но държавата не е представила график за затваряне на въглищните централи, освен крайната дата 2038 г., а ЕК настоява да го види в пътната карта за климатична неутралност. С отлагането на либерализацията на електроенергийния пазар политиците оставиха на изкуствено дишане за една година тецовете и мините, но това не решава генералния проблем с поминъка на хората после, а също и с бъдещето на трите региона. 

Скъпият (заради високите цени на въглеродните емисии) ток от въглища се купува все по-малко и най-вероятно централите ще спрат преди 2038 г. Заради страха си от яростни протести политиците така и не вземат очакваното от тях крайно решение какво ще стане с въглищата. И вместо на реализъм го удрят на популизъм или бягство от темата.

Политическата криза, чиито последствия са непрекъсната смяна на администрацията и управленска немощ, сериозно забавя и усвояването на европейските фондове. Едва 4,6% от средствата, които ЕС дава на България чрез еврофондовете за периода 2021–2027 г., са усвоени, съобщи в Народното събрание служебната финансова министърка Людмила Петкова. От общо 12,9 млрд. евро са усвоени едва 616 млн. евро към средата на програмния период. 

Къде отива стратегическата цел?

Засядането на държавата в плитчините на политическата криза блокира и икономиката. Нестабилността намали и привлекателността на България за чуждестранните инвеститори (наред с края на мантрата за ниските заплати), а също доведе и до забавяне на икономическия растеж. За 2023 г. икономиката нарасна с 1,8% – най-ниският резултат от 2014 г. насам, когато се срина Корпоративна търговска банка. България губи своята конкурентоспособност в регионален и глобален мащаб поради икономически проблеми и липса на стратегически инвестиции.

Но най-голямата жертва на политическата непригодност стана пътят към еврото. Страната ни изпусна възможността да се присъедини на 1 януари 2025. Според конвергентните доклади на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ) причината е в неизпълнение на един-единствен от четирите критерия – за инфлацията. Тя остава по-висока от допустимата за еврозоната референтна стойност – да не надвишава с повече от 1,5% средногодишната в трите държави с най-ниска инфлация.

Поскъпването е резултат от фискална експанзия според гуверньора на БНБ Димитър Радев, но също и от кредитна, която БНБ не смята за нужно да регулира. Има обаче и друго, което посочва само ЕЦБ – проблемът с поставянето на България през октомври 2023 г. в „сивия списък“ на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) за пране на пари. Следващият доклад, на който се разчита да извади България от компрометиращия списък, е през есента на 2025 г. 

Въпреки спирачките за еврото депутати от разпадналата се сглобка – ГЕРБ, ДПС и ПП–ДБ, защитиха възможността да имаме решение за присъединяване към еврозоната в средата на 2025-та, за да приемем единната валута от 1 януари 2026 г.

Особено настъпателен беше заместник-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев.

Ние предварително знаехме, че юнският доклад ще бъде негативен по отношение на инфлацията, тъй като това е процес, който не може да бъде коригиран в рамките на няколко месеца или на половин година. През септември-октомври ще има ъпдейтване на този доклад и тогава ние ще сме покрили критерия, и лошата новина за вас е, че България ще получи решение за въвеждане на еврото догодина юни и ще го въведе на 1 януари 2026 г. 

Но това съвсем не е сигурно. Най-големият оптимист се оказа гуверньорът на БНБ Димитър Радев, който в интервю за БТА заяви, че България би могла да въведе еврото и догодина при „намаляване на фискалната експанзия и намаляване на бюджетния дефицит през настоящата година с около 1% от БВП“, както и при „проевропейско правителство с достатъчно широка подкрепа и хоризонт на действие“.

Все още не е известно какво правителство ще се състави, но едно е сигурно – и да го има, устойчивост и дълъг хоризонт няма да са неговите характеристики. А БНБ не за първи път препоръчва по-нисък дефицит. Направи го още докато се обсъждаше в парламента бюджет 2024, където заложеният касов дефицит е 5,9 млрд. лв., или 3% от БВП. След мисията си през март за понижение на дефицита с 1% настоя и МВФ, както и за реформи за повишаване на приходите и като цяло за разумна фискална политика. 

Но дори и в най-добрата за България хипотеза, в която извънредните конвергентни доклади са положителни, а решението за еврозоната бъде обявено в средата на 2025 г., за да се присъединим шест месеца по-късно, има рискове. През това време партии като БСП, „Възраждане“, „Величие“, ИТН, не без помощта на президентската институция и руските хибридни атаки, ще правят всичко по силите си, за да попречат на този процес. Политическа нестабилност, подсилена с краен популизъм, е една от рецептите, а мнозинство, което да ѝ се противопостави, няма.

Засега България остава в средата на нищото. И екипажът е негоден да я помръдне. 

Избори 2024 – секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/izbori24-sekcii-2/

На 9-ти юни ще се проведат избори за Народно събрание и Европейски парламент. Остават само дни и имаме на разположение доста секции в чужбина, в които да упражним правото си на глас. Министерство на външните работи вече излезе с адресите на 673 места, където ще има 769 секции. В последните два дни промениха адресите на 5 от тях, което беше отразено на картата.

Ето няколко съвета по процедурата на гласуване и важни неща, които е добре да имате предвид:

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не
  • Секциите отбелязани горе са актуални към 30-ти май. Възможно е в следващата седмица да има промени или корекции. Затова Ви препоръчвам да проверите преди изборния ден отново на картата и на сайта на МВнР.
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, може да гласувате където и да е в чужбина
  • При влизане в изборната секция кажете ясно дали искате да гласувате както за народно събрание, така и за европейски парламент или само за единия вот. Въз основа на това ще предоставят правилните декларации
  • В чужбина може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • За Европейските парламент в чужбина може да гласуват само български граждани, чието обичайно пребиваване е в рамките на Европейския съюз. Това означава, че ако пътувате извън ЕС, но живеете в него, ще може все пак да гласувате за българските кандидати в секциите в посолствата ни след попълване на декларация.
  • За българските кандидати за Европейски парламент може да гласувате единствено, ако не сте гласували и нямате намерение да гласувате за кандидати на друга държава. След изборите има стриктна проверка за това.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате приложение 18, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР
  • В чужбина за народно събрание има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Възможност за преференции, каквито има в страната, има само за европейски парламент. Причината за това е ефективното блокиране на МИР Чужбина от една страна и липсата на дистанционно гласуване от друга. Така гласът Ви само помага на конкретната коалиция да влезе в парламента. Запознайте се и с бюлетините за народно събрание и европейски парламент.
  • Препоръчвам да се гласува с машина. Гласуването с машина гарантира, че гласът Ви ще бъде преброен и няма шанс да бъде отбелязан като невалиден.
  • Препоръчвам да се гласува възможно най-рано, тъй като опитът показва, че с хартиено гласуване с напредването на деня стават струпвания на някои места. Ако имате съмнения и спомени за такива и имате друга близка секция с по-малко натоварване, препоръчваме да отидете там. На картата на Glasuvam.org може също да споделяте и преглеждате обратна връзка от други колко са чакали на това място.

В този смисъл, ако живеете в България, но на 9-ти сте на почивка или по работа извън страната, е достатъчно да отидете в която и да е секция зад граница с лична карта или паспорт и може да гласувате. Няма нужда от предварително заявление или други документи. Единственото ограничение е, че не може да гласувате с преференции за народно събрание, но можете за европейски парламент. Ако сте в Гърция, например, ще намерите адресите на секциите на картата.

The post Избори 2024 – секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Отчет за работата ми в 49-тото Народно събрание

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4276

Днес е последният работен ден на 49-тото Народно събрание. И то, като предходните, изкара много по-малко от цял мандат, но на края на третата парламентарна сесия ми се ще да направя поредния си отчет.

Отчетите от предходните две сесии са тук и тук, като от тях бих отчел като най-значими промените в Кодекса на труда за електронизация на трудовата книжка (в сила от догодина), Закона за електронното управление (за отпадане на удостоверения, отпадане на задължение за използване на квалифициран електронен подпис и много други мерки), увеличаването на прозрачността в Закона за обществените поръчки и измененията в Закона за движението по пътищата, с които се дава възможност глобите да бъдат плащани онлайн преди да бъдат връчени, както и да се получават известия за електронни фишове, което праща България в 21-ви век по темата „административно наказване за пътни нарушения“, както и символното отпадане на синия талон.

В третата сесия бяха приети следните законопроекти или изменения по мое предложение или с мое активно участие:

  • Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – приехме институциите да си „говорят“ по електронен път относно събирането на задължения, за да не се получават ситуации, в които гражданите са си платили глобата, но някоя институция (КАТ, община, НАП) не е разбрала и продължава да си я търси.
  • Закона за здравното осигуряване – приехме здравната каса да е длъжна да приема документи, подписани с квалифициран електронен подпис и изпратени през системата за сигурно електронно връчване, защото по места е честа практика това да се отказва на лекари, аптеки, болници.
  • Кодекса на труда – облекчихме режима за работа от разстояние, като уредихме недвусмислено, че в трудовите договори могат да се записват повече от едно населено място за осъществяване на работа, а до 30 дни годишно работа може да се извършва отвсякъде (с разрешение на работодателя, но без изменение на договора)
  • Закона за хазарта – приехме в регистъра за ограничаване на достъпа до хазарти игри да се вписват служебно лицата които получават месечни социални помощи, лица под запрещение и лица, които са вписани в регистъра на психичните разстройства. Смятам, че като начало е разумно да ограничим тези рискови групи от достъп до хазартни игри. Също така приехме с наредба да се определят критерии за рисково поведение (напр. да не можеш да стоиш в един хазартен сайт повече от определено време, да не можеш да залагаш на онлайн ротативки над определена сума, да не може след 22ч да правиш залози над определена сума, и т.н.). Приехме и ограничаване на зареждане на сметки за онлайн хазарт през пощенски преводи и ваучери, с които се заобикаля ограничението за игра на непълнолетни.
  • Закона за насърчаване на заетостта – въведохме електронни регистри на Агенция по заетостта, с които да се спестят удостоверения и заявления на гише.
  • Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите – тук въведохме стимули за отворена наука, т.е. публикуване на публикации и научни данни под отворен лиценз, вкл. на българския портала за отворена наука (напр. на т.нар. „препринти“, при спазване на авторскоправните ограничения, свързани с публикуване в научни журнали)

В допълнение на приетите закони, внесохме няколко важни и отдавна чакани законопроекти, за които обаче не стигна времето:

  • Закона за кадастъра и имотния регистър – предложихме редица мерки за ограничаване на имотните измами, в т.ч. увдомления (онлайн и по пощата) за рискови вписвания (вписвания чрез констативни нотариални актове, дарения и замени на идеални части срещу движими вещи и др.), онлайн уведомяване за всяко вписване, автоматизиран анализ на риска в Агенция по вписванията, служебно вписване на актове за възстановяване на собствеността върху земи и др.
  • Закона за устройство на територията – пълна електронизация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране, което да облекчи и инвеститорите и администрацията и да намали корупционните рискове.
  • Закона за статистиката – въвеждане на единна входна точка за финансови отчети, така че финансовите данни за дейността на дружествата да се подават само към Националния статистически институт, а оттам да се препращат служебно към Агенцията по вписванията за обявяване и визуализиране в структуран вид (а не като зле сканирани и нечетими документи).
  • Закона за електронните съобщения – реформиране на достъпа до трафични данни в съответсвие с решение на Съда на ЕС, така че да се ограничи съхранението на данни за дълъг период от време, но те все пак да са достъпни за правоохранителните органи с решение на съда (с чийто ключ се извършва декриптиране на иначе нечетимите данни), както и реформа в регистрите за осъществяване на достъпа до тези данни; отделно от това предложихме и преносимостта на номерата да е възможна дори когато договорът е прекратен от страна на операторите (което до момента създаваше проблеми)
  • Закона за българските лични документи – ограничаване на съхранинието на данни за пръстовите отпечатъци от паспортите и личните карти в централизираните бази данни на МВР, с оглед ограничаване на рисковете от изтичане и злоупотреби
  • Закона за движението по пътищата – слагам го последен, защото той беше внесен още в самото начало, но не стигна до разглеждане на второ четене. С предложенията ни се предвижда премахване на стикери, издаване на електронни фишове (чрез камерите на МВР и АПИ) за липса на ГТП и гражданска отговорност, автоматично уведомяване за изтичащи документи и други облекчения.

Тези и други закони ще внесем отново в следващия парламент, защото смятам, че няма аргументи срещу тях, а времето е единственият фактор, който попречи на тяхното приемане.

В рамките на парламентарния контрол, от януари досега зададох 36 въпроса на институциите, като много от тях бяха по темата „Нотариуса и осемте джуджета“ съвместно с колеги от Да, България. Обобщил съм ги в отделна публикация заедно със необходимите законови промени, които идентифицирахме на база на получените отговор. За да няма повече нотариуси и джуджета, търгуващи с компромати и влияние, трябват изменения в НПК, ЗСВ, ЗСРС, ЗМВР и други закони – тези промени ще предложим в началото на следващия парламент.

Освен това, съм задал серия въпроси, свързани със забавянето на електронната идентификация и очакванията ми за резултат, който няма да е адекватен на технологичния напредък (тук, тук и тук), въпрос до министъра на здравеопазването за мерки за решаване на системните проблеми в спешната помощ, както и относно подобряване на наредбата за електронните рецепти, каквито предложения бях изпратил на МЗ преди това.

Малка базова статистика от профила ми в сайта на парламента: общо съм бил основен вносител на 20 законопроекта, 42 предложения между първо и второ четене, направил съм 85 изказвания в зала, задал съм 102 въпроса на министри и съм изпратил над 100 искания за информация до институциите.

В заключение, извън общополитическия аспект на работата на това Народно събрание, смятам, че допринесох за по-добро законодателство за облекчаване на гражданите и бизнеса. Ако ми гласувате доверие за следващия парламент ще продължа да работя по гореспоменатите и други законопроекти, в т.ч. за цялостна реформа в управлението на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за съвременна електронна идентификация чрез мобилни устройства, за електронизация на важни процеси във всички сектори, за повече прозрачност и проследимост и за защита на данните и киберсигурност.

Материалът Отчет за работата ми в 49-тото Народно събрание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Позитивният дневен ред

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4142

Може би в целия шум и предизборно напрежение работата на парламента остава в съзнанието на хората като „нещо там се карат“.

Отвътре пък често сме твърде фокусирани върху конкретните закони. Темпото е високо, във всеки закон има сериозни въпроси, изискващи трудни решения и компромиси. И понякога три думички в някоя алинея се усещат като „голяма победа“.

Но нека в паузата да дам един поглед отгоре. Реалността е, че имаме позитивен дневен ред и се движим по него.

„Законите по плана за възстановяване“ не са едни неща, спуснати отнякъде, които просто трабва да отчетем, за да дойдат едни пари от Европа. Това са закони, които сами сме си наложили да приемем (в началото на миналата година, в предния редовен кабинет), и сме ги скрепили с европейския механизъм за възстановяване и устойчивост.

Това са много важни реформи, които имат нужда от допълнителния „печат на одобрение“, за да не бъдат отлагани. Те често са сложни, с трудни въпроси за решаване, но абсолютно необходими. Разследването на главния прокурор, личния фалит, търговската несъстоятелност, антикорупционния орган, дигитализацията на регистрите, повишаване на конкуренцията и прозрачността в обществените поръчки, промените в енергетиката и др.

Това не са неща, които се усещат на следващия ден. Но липсата на тези промеми дълго е дърпала страната назад. И сега, в трудна политическа обстановка, ги приемаме, за да махаме парчета от стъкления таван над развитието на страната.

А най-голямото парче е устройството на съдебната власт в Конституцията. Затова тя беше пред скоби при формирането на правителството.

Времето ще покаже дали този позитивен дневен ред, за който сме настоявали (и заради чието съгласуване и гласуване заедно с партии, които дълго сме посочвали като опоненти, получаваме критики) си е струвал и дали е дал очаквания дългосрочен резултат. Но сме длъжни да правим възможното.

Материалът Позитивният дневен ред е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Отчет за първата парламентарната сесия

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4121

Първата парламентарна сесия на 49-тото Народно събрание приключва днес. Както направих и в предходното Народно събрание, ето отчет за свършеното от мен за този малко над тримесечен период. Тук ще включа само неща, по които лично съм работил (рядко сам, разбира се), за да не си приписвам работа на други колеги или други парламентарни групи. Иначе тук е целият ми профил в сайта на Народното събрание.

Приети законови текстове:

  • Електронни ваучери за храна – след като в предния парламент беше отхвърлен „минималистичния“ вариант за законопроект за електронни ваучери за храна, след съвместна работа с Министерство на финансите, със Закона за бюджета беше прието от 2024 г. да има електронни ваучери за храна. Избраният подход е максимално технологично-неутрален, така че да не се предпоставя на законово ниво как ще бъдат реализирани ваучерите – оставено е на свободния пазар да установи кой е най-ефективният метод. Най-вероятно това ще става с карти с ограничена употреба, но са възможни и други подходи (напр. със смартфони).
  • Забрана за администрациите да отказват плащане с карта, ако тя е издадена от друга държава – някои администрации приемат всички карти, някои – само български, в зависимост от това какво са подписали с обслужващата си банка. Докато бях министър, съвместно с министъра на финансите изпратихме указания на административните органи да отпаднат ограниченията на база на банката-издател, но това все още не е факт навсякъде, поради което в Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласувано с БНБ, приехме алинея, която забранява такова неравно третиране. Така българи с чуждестранни карти или с карти на финтех компании като Ревоюлт също ще могат да плащат на пос-терминали.
  • Възможност за плащане на електронни фишове и наказателни постановления преди да са връчени – в момента трябва да отидете до КАТ, за да ви връчат електронен фиш или наказателно постановление, преди да можете да го платите. Дори да искате просто да си платите (с отстъпката за навременно плащане), преди приемането на промените в Закона за движението по пътищата не можехте, без да се разходите в работно време до КАТ. Сега можете просто да го платите, и той ще се счита за връчен. Скоро МВР трябва да разреши това на портала си за електронни услуги
  • Туристическа реклама на България – с изменения в Закона за туризма дадохме възможност министъра на туризма да ползва онлайн реклама в големи платформи (Фейсбук, Гугъл и др.) без посредници, които вземат процент от рекламния бюджет
  • В Закона за съдебната власт се приеха текстове за въвеждане на криптографски гаранции за случайното разпределение, което гарантира, че изборът е проверим и неманипулиран
  • В Наказателния кодекс направихме необходимите редакции, за да е недвусмислено ясно, че обикновени потребители не могат да бъдат обект на наказателно преследване, само защото ползват торенти (от край време е криминализирано пиратството, но сега Министерският съвет беше предложил допълване с цел улесняване на досъдебното производство за злоупотреби с обекти на авторското право в големи размери)

Напредък по важни закони:

  • Отпадане на синия талон – този текст го внасяме от 45-тото НС (април 2021 г.), но се очаква да се приеме по-късно днес, макар и по малко странен начин процедурно. Важното е, че синият талон отпада съвсем скоро. След влизането в сила (другата седмица) ще можете да си го скъсате.
  • Електронизиране на данните от трудовата книжка и съответно нейното отпадане – законопроектът мина на първо четене, след което беше създадена работна група, която рза един месец реши много потенциални проблеми и гранични случаи. В крайна сметка регистърът на заетостта ще бъде в НАП, като ще бъде надграден регистъра на трудовите договори. Предстои второ четене в комисия.
  • Изменения в Закона за движението по пътищата за отпадане на стикерите, улеснения във връчването по електронен път и въвеждане на задължения за спиране и връчване на водачи, които имат голям брой невръчени – минал на първо четене във водеща комисия.
  • Изменения в Закона за електронното управление, с които служебни справки се приравняват на удостоверения с цел тяхното отпадане; отпадане на нуждата от квалифициран електронен подпис за заявяване на е-услгуги; електронно връчване на всички документи, свързани с административното наказване; намаляване на таксите за електронни услуги; доуреждане на посредничеството при предоставяне на административни услуги и др. Законопроектът е минал на второ четене в комисия и предстои приемане в зала
  • Отдавна чаканите изменения в Закона за достъп до обществена информация за транспониране на директивата за отворени данни и надграждане на портала за достъп до обществена информация се очаква да бъдат финално приети наесен. На второ четене в комисия намерихме потенциално решение на проблемите на общините заради злоупотреба с право, без да ограничаваме правото на достъп.
  • Предложих изменения в Закона за авторското право и сродните му права с цел повишаване на свободния достъп до научна литература чрез ограничаване на журналите да спират последващо или предхождащо публикуване на научни публикации. Все още не е разглесано в комисия
  • На първо четене в комисия минаха изменения в Закона за обществените поръчки, с които се въвежда повече прозрачност на възлаганията, качване на договори по изключенията от закона и определяне на стандарт за отворени данни. Със закона се предвижда и разкриване на принадлежност към Държавна сигурност на лица в органите на управление на фирми, печелещи над половин милион от обществени поръчки
  • С представители на неправителствения сектор подготвихме изменения в Закона за гражданската регистрация, с който да решим проблема на над 70 хиляди лица, които нямат постоянен адрес и съответно им се отказва издаване на лична карта, чието внасяне предстои
  • Изготвихме изменения в Закона за закрила на детето за забрана за работа с деца на лица, осъждани за педофилия. Между първо и второ четене по Закона за защита от домашно насилие минаха текстове в тази посока (за регистър на педофилите), но смятам, че те имат доста проблеми и трябва да бъде изменени

Зададох доста въпроси към министри (служебни и редовни), които могат да бъдат видени в профила ми, в секция „Парламентарен контрол“, но ето някои по-интересни

Може би не е очевидно, но тези предложения минават с гласовете на ГЕРБ, понякога и на други партии. Както по темите за еврозоната и войната с Украйна, така и по горните теми, мнозинството в парламента приема добри промени. С нашите 63-ма депутати няма как сами да прокараме каквото и да било, така че обсъждаме конструктивно с другите партии. Това е парламентарната демокрация – нещо не минава, само защото звучи много хубаво.

Като цяло работата на Народното събрание може да е по-продуктивна, по-бърза и по-качествена. Но и свършеното и по горните закони, и по доста други, е позитивно, а аз опитвам да допринасям с каквото мога за въвеждане на сигурни и електронни процеси там, където има нужда и смисъл от това.

Материалът Отчет за първата парламентарната сесия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вече няма нито „добри“, нито „лоши“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/veche-nyama-nito-dobri-nito-loshi/

Вече няма нито „добри“, нито „лоши“

Големите управляващи коалиции в България си намират външнополитически основания. Членството в Европейския съюз обоснова правителството на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ. Заради Шенген, еврозоната и войната в Украйна ПП–ДБ получава подкрепа от ГЕРБ–СДС, а те пък очакват да им дойде ротацията след по-малко от 9 месеца и да управляват със свой кабинет.

Така Европа и западните съюзници получават предвидим партньор в лицето на България, а българското общество – халтава сглобка, чиито съставни части се борят със стръв за места в регулаторите и институциите с няколкогодишни мандати. Към сглобката бе прилепено и ДПС – чрез формулата за „конституционно мнозинство“ и със съдействието на ГЕРБ. Ето че „добрите“ и „лошите“ вече са едно управление – нито „добро“, нито „лошо“, нито добролошо, но със сигурност трудно за преглъщане от избирателите на ПП–ДБ.

„Пропагандният приапизъм“ (израз, с който коментатор в социалните мрежи определи пилона в Рожен) вече отстъпи място на прагматизма, предпочитан от политиците в не-изборни времена. Особено при подялбата на постове, от чиито решения зависят много бизнеси и разпределяне на милиарди.

Подбор в тесен (троен) кръг

Вече няма съмнение, че коалиционно споразумение няма да има. Заглъхнаха всякакви сигнали и от ПП–ДБ, и от ГЕРБ–СДС да има някакви публично известни правила, по които ще стават назначенията, а през това време ДПС тихо консумира, без да вдига шум. Modus operandi e намерен, след като се разпределят позиции в регулатори и институции. Изчезна и онази първоначална свенливост на обединените в не-коалиция политически сили.

В Народното събрание става раздаването на председателските места в постоянните комисии, в резултат на което ГЕРБ–СДС взе 15, ДПС – пет, а ПП–ДБ – три. Гладкото протичане на гласуването е доказателство, че всичко е било предварително съгласувано. Председател на Бюджетната комисия стана Йордан Цонев (ДПС), един от най-големите критици на политиката на финансовия министър Асен Василев, а Делян Пеевски бе включен в Правната. Външната комисия оглави лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – огледално на позицията външен министър, която заема в правителството представителката на ГЕРБ Мария Габриел. Така Борисов, чието чисто съдебно минало не е заплашено от „Барселонагейт“, Иван Гешев или нещо друго, е видим в бяло за европейските и евроатлантическите партньори.

Синхрон като с комисиите се получава и с ръководството на БНБ – гуверньор за втори 6-годишен мандат остава Димитър Радев, кандидат на ГЕРБ–СДС. Въпреки че двамата подуправители не са официално обявени (формално Радев трябва да внесе кандидатурите им в парламента, след като бъде избран), най-вероятните ще са Андрей Гюров от ПП, неуспял кандидат за управител на БНБ в 47-мия парламент, и Петър Чобанов от ДПС. Това ще е екипът, който ще носи отговорността за присъединяването на България към еврото, ако се въведе от 1 януари 2025 г. – заедно с третия подуправител Радослав Миленков от сферата на влияние на ГЕРБ & ДПС, чийто мандат изтича същата година.

Трудността да се споразумеят за управител на Здравната каса, след като не бе харесана кандидатката на ГЕРБ Иванка Динева, предизвика промяна на закона – подуправителят да изпълнява безсрочно длъжността до избирането на титуляр. Едва ли ГЕРБ и ДПС ще позволят някой извън тяхната сфера на влияние да разпределя бюджета на НЗОК – 7,27 млрд. лв. за тази година, с 910 млн. повече от предходната. Лъвският пай от тази сума винаги е за болниците – почти 50%, макар за 2023 г. да е 45%. Средно за ЕС този процент е 30%, тъй като в развитите европейски държави ударението е върху превенцията.

Сметната палата, чиято работа е да следи целесъобразно и ефективно ли се харчат публичните средства, също ще получи гербер за шеф. Партията на Бойко Борисов издигна лоялен партиец – Димитър Главчев, за председател на институцията, от която зависят контролът и (не)прикриването на корупцията. ПП–ДБ не възразяват.

До началото на парламентарната ваканция през август остават две седмици и управляващото мнозинство едва ли ще премине и към другите регулатори, които очакват обновяване – КЕВР, КФН, КЗК и др. Още повече че към момента не са назначени и всички областни управители. Първите шест от общо 28 станаха известни тази седмица и те са на София-град, Пловдив, Ловеч, Плевен, Добрич и Силистра. До избора на следващите по местата си остават избраните от служебния кабинет на президента.

Съдебната реформа – възпряна от реформаторите

Крехкият позитивизъм покрай съставянето на правителството бързо се разсея заради правените на тъмно кадрови договорки. И не само. 45 дни след като окончателно беше приет механизмът за контрол на главния прокурор, очакван 12 години, конституционното мнозинство – ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, реши да поправи промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, които го въвеждат. Без публични обяснения и ясна обосновка. С подписите на Десислава Атанасова (ГЕРБ), Кирил Петков (ПП–ДБ), Атанас Атанасов (ПП–ДБ), Надежда Йорданова (ПП–ДБ) и Хамид Хамид (ДПС) беше предложено изборът на разследващ главния прокурор да става по нова, несъздадена още система, различна от Единната информационна система на съдилищата (EИСС).

ЕИСС е платформа за управление на съдебните дела, създадена от държавната фирма „Информационно обслужване“, която обхваща всички съдилища, и чрез нея се генерира случайното разпределение на делата. Процесът е обвеян със съмнения за неслучайност при някои дела. Както отбелязаха юристи, излиза, че за разследващ главния прокурор се прави специална система, но не се променя ЕИСС за останалите дела. Заместник-председателката на Върховния касационен съд Лада Паунова отбеляза по повода, че това ще срине доверието в настоящата система.

Законопроектът се появи веднага след като на случаен принцип във ВКС от 22-ма съдии, съгласили се да разследват престъпления на главния прокурор, беше избрана съдия Даниела Талева за ad hoc прокурор. Тя трябваше да разследва сигнали, сред които и за имотното състояние, срещу изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов. Прокурорската колегия на ВСС – същата, която бързо-бързо избра Сарафов за и.ф., обаче отказа да я назначи.

Намериха се и мотиви, и те са същите, с които прокурорската колегия спря процедурата за избор на нов главен прокурор – делото пред Конституционния съд, образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев. Той оспорва законовите промени, които въвеждат механизма за разследване на обвинител №1. Със същия аргумент конституционното мнозинство – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, призова в безпрецедентна декларация ВСС да прекрати процедурата за избор на нов главен прокурор, добавяйки и предвижданите промени в Конституцията (които ще станат неясно кога).

Резултатът от всички тези действия е, че Сарафов – дясната ръка на Гешев, обърнала се срещу него, може да си отдъхне, и то задълго. Нищо не го застрашава. Няма законови санкции за прокурорската колегия, ако блокира назначаването на разследващ главния прокурор – законодателите от ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС не ги разписаха. А срок, в който да стане, не е посочен. Така че няма особена сила призивът на правосъдния министър Атанас Славов прокурорската колегия на ВСС да продължи започналата процедура по механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници, като назначи съдия Даниела Талева за прокурор, работещ по сигналите срещу Сарафов.

Не е ясно и колко бързо ще се направи нова система за избор. Когато един ден стане готова, пак ще има избор на прокурор ad hoc, но няма да е Талева.

Наред с промяната в механизма за разследващ главния прокурор, от три на шест месеца беше удължен срокът, в който да бъде избран нов Висш съдебен съвет, който пък трябва да избере нов главен прокурор. Мандатът на настоящия ВСС е изтекъл миналата година и вместо да избере нов, както повелява законът, парламентарното мнозинство определи през май т.г. един срок, който се оказа, че няма да изпълни – и повторно го удължи.

Всички тези законодателни промени минаха през Правната комисия скорострелно, както и предишните. Също така спешно бяха внесени в пленарната зала, бързичко и без шум приети, а срокът между първо и второ четене – съкратен на три дни.

Случващото се хвърля сянка върху реформаторите, след като фундаментът на тяхната реформа е на поправителен малко повече от месец след приемането му, което произведе шумни аплаузи. Заради приемането на механизма 49-тият парламент избра най-напред председател на Правната комисия – единствената с такъв в продължение на няколко седмици.

Е, ако не друго, конституционното мнозинство работи – макар и не по Конституцията.

Фоторепортаж на “Биволъ” Гешев скучае на заседанието на правната комисия (фотогалерия)

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/geshev-na-komisiqta.html

петък 19 май 2023


Между 4 и 5 часа обсъждане потрябва на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, за да приеме на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които се предвижда…

Имаше такъв парламент. Защо?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/imashe-takyv-parlament-zashto/

Имаше такъв парламент. Защо?

Само след няколко месеца единственото паметно за 48-мото Народно събрание е, че върна хартиената бюлетина в изборната игра и се провали в приемането на механизъм за разследване на главния прокурор. Хартиената бюлетина беше първата му работа, а със съдебната реформа парламентът се зае в условията на предизвестен край – броени дни преди да бъде разпуснат. Изглежда, че са успели „да продадат и мача за еврозоната“ (по израза на вицепремиера Атанас Пеканов), саботирайки промените в Кодекса за застраховането.

За тези незаличими дела в 48-мия парламент мнозинство се намери: фундаментът му бяха ГЕРБ–ДПС–БСП, формиращи при необходимост плаващи мнозинства с „Български възход“ и „Възраждане“. Въпреки наличие на такива… болшинства Народното събрание се провали и в трите опита за съставяне на правителство.

Голата истина

Парадоксално, нали? Само на пръв поглед. По-лесно е да се съберат биячи на реформите, отколкото кандидати да управляват заедно. ГЕРБ може и да се разбере с „Възраждане“ за общи действия в парламента, но не и за нещо повече. Не защото в политиката има срам и свян, а защото войната на Русия срещу Украйна и политическите и човешките избори, които налага, правят немислими коалициите с партии, симпатизиращи на режима на Путин и виждащи евразийският избор като верния път.

Коалициите на ГЕРБ с патриотични формации, каквито имаше при второто и третото правителство на Бойко Борисов, едва ли ще бъдат повторени. Ако БСП продължава да изглежда като мек вариант на „Възраждане“, също може да бъде изключена от кръга на приемливите партньори – независимо от анонсите на Борисов след срещата в парламента, на която се отзова по покана на Корнелия Нинова.

Това напълно устройва „Възраждане“ и драматичния театър на антисистемните българи-юнаци, които не искат да се коалират с никого и декларират, че ще управляват сами. А и техните избиратели не се интересуват дали партията, за която гласуват, е нечий пудел и се заиграва с политическите сили на статуквото, стига да бие „евробабаитите“ – с подписка за референдум, насочен срещу еврото, с юмруците на сина на партийния лидер, с гръмовните речи на Костадин Костадинов.

„Най-лошото от всичко обаче е, че хората, които полагат клетва да се ръководят във всяко свое действие от интересите на народа ни, в голямата си част са напълно лишени от срам и съвест“, каза самият той в първата си реч в парламента. Голата истина – достатъчно е да погледнем колко срамни части лъснаха в пленарната зала.

В евро-атлантизма обаче 48-мият парламент се отсрами. С гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“ беше решено България да предостави безвъзмездна военна помощ на Украйна. Става въпрос за въоръжение, техника и боеприпаси за 20 млн. лв., след като за 2022 г. българската оръжейна индустрия е изнесла стоки с краен получател Полша и Чехия за 5 млрд. лв. – и експортът продължава. Същото „евро-атлантическо мнозинство“, с известна редукция откъм депутати на ПП, одобри и сделка за още 8 американски изтребителя F-16 Block 70. Пак то обяви за геноцид Гладомора в Украйна от 1932–1933 г., предизвикан от съветския режим и погубил над 4 млн. души.

И при трите гласувания БСП и „Възраждане“ бяха против. Не може да се отрече последователността в редиците на БСП – и корнелниновистите, и вътрешнопартийната опозиция са единни, когато въпросът опре до Русия и защитата на нейните интереси. В Европейския парламент петимата евродепутати на БСП начело с доскорошния председател на ПЕС Сергей Станишев изобщо не участваха във вота на резолюцията, осъждаща Гладомора, като се измъкваха, въздържаха или бяха против при гласувания по други „руски въпроси“.

Въпреки това социалистите може отново да се озоват във властта. Не е ясно дали ще ги карат да се отрекат трижди от Путин и Кремъл – или ще е достатъчно просто да покажат прогресивно мислене в духа на интервюто по bTV на Андрей Гюров (ПП):

В ръцете на БСП е да реши зад кои принципи и идеи за управление на страната да застане – зад тези на новата „тройна коалиция“ или на прогресивните реформаторски сили.

Какво мисли останалата част от прогресивните сили – „Демократична България“ – за съюз с БСП, засега е неизвестно. Все пак социалистите подкрепиха законопроекта на ДБ при крайна необходимост държавата да може да поеме оперативен контрол над активите на „Лукойл“ в България, както и на всички други оператори на нефт и нефтопродукти.

Стендбай за еврото

Евро-атлантици в българската версия не значи и европейци. Европейската интеграция например беше опраскана по всички неписани уйдурми на българската парламентарна демокрация. Тези, които се кълняха в пътя към еврото, на практика го отрязаха. Законопроектите, подготвени от Министерството на финансите, които трябваше да бъдат гласувани – за промени в Кодекса за застраховане, за мерките срещу изпирането на пари и промени в Търговския закон – не минаха въпреки предупрежденията на финансовия министър Росица Велкова.

„Проблемът със „Зелена карта“ до такава степен е ескалирал, че е поставен като изискване за приемането ни в еврозоната“, каза Велкова. От 2018 г. на България е наложен мониторинг и виси заплахата да бъде изключена от системата „Зелена карта“, действаща в 48 държави, тъй като не плаща искания по „Гражданска отговорност“ срещу местни застрахователи заради пътни инциденти в чужбина.

Но въпреки че промяната в Кодекса за застраховане задължава бюрото „Зелена карта“ да спазва своя принцип „първо плащай, после оспорвай“, тя не мина. Тихата коалиция между ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ провали заседанието на Комисията по икономическа политика въпреки перманентни уверения на първите две партии, че са радетели за еврото.

Това се прави от хора, които не искат на този пазар да има европейска регулация… заради интересите на Алексей Петров („Лев Инс“, б.а.) и невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография плащаме данък минало, заяви по bTV съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

Промените в Търговския закон, свързани с несъстоятелността – процес, с чиято тромавост и продължителност България се слави в Европа, също не се класираха за окончателно приемане в дневния ред на депутатите. През декември парламентът прие на първо четене законопроекта, който урежда и процедурата за фалит на лицата, които се занимават със стопанска дейност, но не са търговци. До второ не се стигна.

Възпрян за второ четене беше и законопроектът за мерките срещу изпирането на пари, срещу който възразиха някои работодателски организации и застрахователни компании, тъй като въвежда механизъм за идентифициране на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, и процедури за проверката им (адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.), както и допълнителни изисквания към прокуристи, управители, членове на управителни или контролни органи.

През април България трябва да поиска оценка на готовността си за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г., тоест да бъде оценено изпълнението на критериите. Но законодателните пропуски няма как да бъдат наваксани дотогава: парламентът се разпуска, изборите са на 2 април, 49-тото Народно събрание ще се конституира след седмица, има и великденски празници. Така че дори твърде високата инфлация в България да се охлади и задържи (критериите за дълга и дефицита са дерогирани), пакета закони, който се изисква, го няма. Влияние ще окаже и липсата на бюджет за 2023 г., с който върви и тригодишната бюджетна прогноза, необходими за конвергентен доклад.

Това е най-големият провал на 48-мия парламент – че направи всичко, за да осуети следващата стъпка за европейска интеграция на България, независимо от декларативните заявки и решение, с което задължи служебното правителство да ускори процеса и да започне информационна кампания (каквато правителството изобщо не начена въпреки подписката за референдум на „Възраждане“, разпалваща страховете от единната европейска валута).

Трохи за избирателите

Няма как да се мине без трохи за избирателите в година на поне два сигурни вота – предсрочни парламентарни, пети поред за две години, и местни избори наесен. Безплатни учебници, но от учебната 2024-та/2025-та, ще има и за по-големите ученици от VIII до ХII клас, а не само за тези от I до VII клас. Пак от догодина минималната работна заплата ще стане 50% от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца.

Парламентът успя да поправи и една несправедливост спрямо хората с увреждания – решенията на ТЕЛК ще важат до явяването на гражданите пред комисия, за да запазят правата си и инвалидната пенсия, която получават до преосвидетелстване. Сега НОИ спираше парите и в продължение на месеци, докато траеше процедурата, хората с увреждания бяха лишени от пенсии.

С огромно закъснение и ДПС предложи принудителният престой в затвори и места за задържане да се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Така стотици български мюсюлмани, репресирани по време на насилствената смяна на имената, ще получат, макар и незначително, увеличение на пенсиите си.

В последния момент парламентът гласува да има финансова помощ от държавата и за аптеки в отдалечени места, както и за единствените денонощни за даден район, които отпускат лекарства по Здравна каса през нощта. Тази мярка обаче може да се задейства, когато има нов бюджет.

Същото важи и за друга мярка – регулиране на възнагражденията на медиците в болниците, които не трябва да са по-ниски от договореното в колективния трудов договор. Причината е, че съдът отмени КТД от 2022 г., в който бяха заложени минимални заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар без специалност, и сестрите продължиха да получават мизерни възнаграждения.

В същото време служебното правителство на президента бележеше успех след успех. Пусна в експлоатация интерконектора с Гърция. Осигури количества втечнен газ и запълни газохранилището в Чирен. Получи от Европейската комисия първия транш от 1,2 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост – докато парламентът провали втория от 724 млн. евро, тъй като не успя да приеме необходимите закони начело с този за разследването на главния прокурор. Намери над 776 млн. лв., за да плати на пътни фирми за изграждане и поддръжка на пътищата в страната, от които близо 440 милиона са по договори, сключени още при третия кабинет на Бойко Борисов. Удължи енергийните помощи за бизнеса до март.

Президентът Радев и сръбският му колега Вучич поставиха началото на газовата връзка със Сърбия. Служебният кабинет се опитва да постави на енергийната карта нефтопровода Бургас–Александруполис заедно с гръцкото правителство. А същевременно извърши куп назначения на препоръчани неизвестно от кого хора на възлови места и с това бетонира кръга президентски назначения, започнал със смените в спецслужбите. Докато нито 47-мият, нито 48-мият парламент успя да изпълни задълженията си, обновявайки състава на регулатори, комисии и органи на съдебната власт с изтекъл от години мандат.

Същинската вреда от работата на 48-мото Народно събрание е именно в принизяването на парламентарната демокрация и инструментализирането ѝ от президента. Това покушение ще има дългосрочни последици.

#Догансарай след сигнала ни към Комисията “Росенец” Проверката на МВР за Росенец и кея на Ахмед Доган е по данни на Биволъ

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86-%D0%B8-%D0%BA%D0%B5%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%85.html

вторник 5 април 2022


Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) е приключила с проверката на казуса с лесопарк „Росенец“ и кея на почетния лидер на „Движение за права и свободи“ (ДПС) Ахмед Доган. ГДНП изпрати…

Някой изненадан има ли?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8.html

неделя 18 април 2021


Преди няколко дена ми блокираха профила във Фейсбук. Бил съм обиждал Георги Марков. Той се бил изкарал достоен българин, пък аз съм имал нахалството да го питам в кой си…