Tag Archives: национализъм

Каталуния отново каза “Да”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-si/

Каталуния отново каза

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

[![](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)
Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

We had our hands tied behind our back, with our political leaders in jail and exile, forbidden to use even the color yellow and WE STILL WIN. Imagine how much better we would’ve done if we had been at full strength. #Catalonia

— Liz Castro (@lizcastro) December 21, 2017

Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой

Каталуния отново каза “Да”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-si/

Каталуния отново каза

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

[![](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)
Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

We had our hands tied behind our back, with our political leaders in jail and exile, forbidden to use even the color yellow and WE STILL WIN. Imagine how much better we would’ve done if we had been at full strength. #Catalonia

— Liz Castro (@lizcastro) December 21, 2017

Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой

Каталуния отново каза „Да“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-si/

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой

Всички гледни точки и парадоксът на толерантността

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/17/all_sides/

Какво значи  всички гледни точки да са представени в медиите?

Означава ли медийният плурализъм равностойно представяне на страните с различни позиции в едно събитие? Съвсем неотдавна медиите отразяваха равностойно протести и контрапротести, все едно за каква кауза и с чия подкрепа – и винаги се аргументираха с плурализма на гледните точки. Така е и досега: Динко и Перата щяха да си останат малко познати, ако не беше телевизията.

Но конкретен  повод за размисъл са събитията в Шарлотсвил, САЩ, и реакцията на президента Тръмп.

Според Тръмп:

отговорността за случилото се е и на двете страни.  Имаше група от едната страна и група от другата и те се нападнаха с бухалки – едната от страните, можете да ги наречете “лявото”, нападна другата група.

Различната оценка изрази Тереза Мей:

Не виждам знак за равенство между онези, които изповядват фашистки възгледи, и онези, които им се противопоставят. Мисля, че е важно всички, които заемат отговорни позиции, да осъдят крайно десните възгледи

Това различие прави впечатление и на американски, и на български медии.

С думите на  известен актьор и телевизионен водещ в САЩ,

Ние сме разделени. ОК. Винаги сме били разделени по някои от  големите политически въпроси. Всичко е наред. Докато се отнасяме един към друг с уважение и не забравяме, че в крайна сметка сме всички американци, ще се оправим.

Но проблемът е … говоря за тези хора, които  – щом спечели Тръмп – смятат така: “Не е нужно да се преструваме, че вече не сме расисти! Ние вече не трябва да се преструваме! Можем отново да бъдем расисти! ”

Не, не! Ако сте един от тези хора, моля, трябва отново да започнете да се преструвате. Трябва отново да започнете да се преструвате.

Ако говорим за България – винаги сме били разделени по някои от големите въпроси. Но кои са двете страни? Равностойни ли са    – и равностойни ли трябва да бъдат за медиите?

Дори не става дума само за плурализъм, а за свободата на изразяване: дали  екстремните версии на белия национализъм и явния расизъм и фашизъм са защитено слово? Свободно слово – или реална заплаха за свободното слово под прикритието на свободата на изразяване?

Коментирайки Alt-Right в САЩ,  медиите напомнят за парадокса на толерантността на Попър: ако има неограничена  толерантност, дори към нетолерантните, няма да може да се защити обществото на толерантните – и то ще си отиде, заедно с толерантността.

 

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

За умните хора, глупавия народ и реалността – 3

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1917

В последните два записа тук (този и този) споделих отчаянието си пред това в какво се превръща постепенно България. Коментари под тях изразиха различни мнения. В един от тях открих линк към мнение, което ми се иска да пусна тук.

Това е текстът на коментар, публикуван под писмо във вестник „Капитал“. Публикувам го в точния му вид, без редакторска намеса. Не зная как да открия автора му, така че не съм искал разрешение да го публикувам. Надявам се човекът да не ме съди за кражба на интелектуалната му собственост. :-)

—-

Дойде май време и хората, които толкова обичат България да пишат за това колко са отвратени от състоянието на българското общество и на страната като цяло.

За моето объркано поколение, което се пръсна по света е много трудна тази дискусия, защото граничи с решението никога повече да не се върнем в България а мен лично това ще ме боли много. Искам, обаче, да излея това, което чувствам защото повече не мога да търпя да не го споделя.

От 7 години живея извън България. Дойдох в Америка за да правя магистратура. Израстнах по митингите в София и през 90-те години когато имаше Рок-енд-рол и гръндж и по-нормални хора и надежда. Винаги съм обичал страната си и съм се гордял от това, че съм Българин. За това ми беше доста трудно първите години в Америка, защото малко по малко започнах да разбирам, как някои неща за България и Българите са истина, някои са си пълни лъжи и измислици на БГ-преса и историци.

Да речем – в България четяхме всеки ден как шашваме света с разни неща, как българите успяват, как ни ценят, колко сме гениални. И аз го вярвах и мислех и защитавах. И аз говорех за Джон Атанасов, за девети век, за киселото мляко, песента в космоса, българските програмисти, математици и щангисти. Много ми беше интересно да се срещам с нови хора от всякакви държави. Колкото повече го правех, толкова повече разбирах, че българите с нищо не сме по-добри от другите източноевропейци или западноевропейци или американци.

Разбрах, че всяка нация има с какво да се гордее и (повечето имат повече от нас), че ние с нищо чак толкова не блестим. Не само това – човек като поживее малко в чужбина разбира, че както в България така и сред българите тук 90% за нищо не стават, защото ги мързи да гледат.

Да, има 2%, които са на световно ниво, има 8%, които си вършат работата, но 90% са като котва на шията. Ще кажем, да ама то навсякъде е така… да… и в Америка, и в Германия има тъпи хора, но пък си вършат работата и не гледат само да те преметнат, и не мислят, че заслужават да им се плаща без да имат някакъв принос.

Това разбира се не пречи на тези 90% (в България и Америка) да критикуват хората тук и да говорят, как били тъпи, дебели, как не работели и за нищо не ставали. Освен това тези критики са от хора, които живеят в паралелна вселена и не си общуват с хората тук а само гледат да си купят вестник “Шок” от българския културен център и да прочетат какво става с “гениалният” Слави Трифонов, или да отидат да се наядат с шкембе чорба в родната, съмнително изглеждаща чалга кръчма…

Да бяхме направили ние нещо по-добре от тях, та да критикуваме. А ние сме от една бедна и объркана страна, дето нищо градивно не е направено от много време. Та за 7 години разбрах, че сме просто обикновени хора от една малка и бедна балканска държава и, че на никой не му пука за нас било в Америка, било в Европа. Имаме някакъв тип талант, но и толкова фира, че не е истина.

С нищо не сме по-добри от румънци, поляци, американци и т.н. Но много си го мислим всеки ден. А като ни заливат в България с национализъм тип “Божидар Димитров”, много ни е кеф да си ферментираме в националистическия коктейл и да си мислим колко сме велики. Едва ли не наследници на инките ни изкараха някои. Хе хе хе.

Това, колко велик е един народ според мен се показва от това, как живеят гражданите му.

В България подарения ни преход, режисиран от ДС имаше за цел да направи политическата власт икономическа. Най-лесният начин за това беше да изгониш коректива (интелигентните и можещите), а останалата част да оскотиш от чалга и простотия. Те така лесно се управляват. Не ги интересува нищо повече от ракийката и критиката на запада.

Освен това всичко живо се захласва по мутрите (във всичките им форми) и по лесния секс.

Това се промоцира от чалгата – лесните пари и лесния секс. Затова в България ценностната система в момента е убита отвсякъде. Даже наскоро имах откровение… Докато си говорех с едни мои приятели тука (българи), разбрах следното: българите като цяло сме расисти. Мразим цигани, турци, негри и т.н.

Но колкото повече си мисля, толкова повече намирам прилика между нашите 90% чалгаджии, които и в България и в чужбина само гледат, кой каква кола кара и, кой на колко проститутки е ходил (това е чест разговор между мазни бизнесмени в България), и черните по гетата тук.

Ценностната система е една и съща. Няма градивност, само се оплакват и чакат някой друг да им реши проблемите. У нас въпросът се решава с чалгата, а тук с рапа и хип-хопа. Та така – много е тъжно и болезнено да разбереш, че на този етап от развитието си голямата част от съотечествениците ти най-много приличат на така мразените от тях негри.

Тук е мястото да кажа, че Българската Православна Църква трябва да бъде закрита, защото нищо не върши. В един такъв вакуум в ценностната система не е ли нормално тя да се изправи и да каже – хора това не е правилно. Но не, отвратителните корумпирани попове само гледат да си вземат парите от данъкоплатците, а за повече не ги търси.

Какво повече да искаме от тях – и те всичките бяха назначени не поради вярата си, а заради заслугите си към Партията. А българският народ спешно има нужда от помощ защото той е забравил да преценява, кое е добро и кое лошо, кое е истина и кое лъжа. До това го довеждат чалгизирането и националистическите шамани по телевизията.

Много жалко наистина. Много тъжно. Можещите и интелигентните хора са или извън България или живеят в свой балон в БГ и са спрели да се интересуват защото просто няма шанс нещо да се промени, докато героите на деня са Бойко Борисовци, мутри, мазни подставени бизнесмени, Ахмед Доган, Първанов, царя, Станишев… и т.н.

Много тъжно. Много ни боли като някой ни каже, че за нищо не ставаме. Освен това всички се оплакват от политиците, ама те политиците да не са дошли от Марс? Те са проекция на народа във всичките му измерения.

Те са нашите състуденти, бащи, майки и т.н. Бас ловя, че приятел на наш приятел е в правителството по някакъв начин. Прекалено е малка България, за да се правим, че не се познаваме. Отвратен съм от некомпетентите хора в правителството и навсякъде, чийто решения (без изключение) са водени от това, колко пари ще направят те и техните покровители от ДС – да говорим ли за магистрала “Тракия”, парите от еврофондовете, които се източват от консултантските фирми или източването на държавни предприятия като Булгартабак?

Всички мрънкат от корупцията, но ние всички дружно участваме в нея, било то като отидем на лекар, било то като решим да си платим на катаджията вместо да караме като нормални хора (това ме вбесява – не се ли замислят тези хора, че те могат да са следващата жертва в някоя зверска катастрофа с черно БМВ. Нямат ли тези хора деца?).

Няма невинни! Виновни сме тези които не са в България, виновни са тези дето са там; виновни са тези дето не гласуват, но и тези дето гласуват, виновни са т.нар интелектуалци, както и откровените простаци; виновна е ръката, която взима, но и ръката която дава.

Чета напоследък, че искат повече пари – ватмани, лекари, работници. Няма лошо, знаем, че получават трохи. Нека протестират. Само, че всичко е много първосигнално. Нямам пари – дайте още. Няма някой да обясни, че в България се плаща малко (с изключение на мошениците), защото икономиката не се развива здравословно.

Вижте инвестициите – молове, апартаменти, шиене на ишлеме – дейности с ниска добавена стойност. Защо идват такива инвестиции?

Защото няма прозрачност, няма правила, има бюрокрация и неефективност, има голяма данъчна тежест, има организирана престъпност. Нямa инвестиции във високи технологии и производства. Голяма част от парите се разпределят от държавата и това гарантира неефективност.

Няма реформи! Докато това не се промени няма причина да се променят заплатите. Но това нашият човек не го разбира. Вместо да протестира за реформи, той е против приватизацията и инвестициите, мрази тези дето му дават работа и мисли, че заслужава да получава пари.

Като за последно ще разкажа една история. Преди две седмици аз като радетел за връщане в България и за помагане за промяна, най-накрая убедих жена ми да пробваме да поживеем в БГ за 1-2 години от лятото на 2008. Даже си казах… е какво има да се губи – винаги може да се върнем в Америка ако не ни понася. За тези, дето ще кажат… аааа, и тоя не успял да се реализира навън ще кажа, че се считам за успял и интегрирал се в Америка българин.

И аз и жена ми имаме професии и сме в горните 25% на икономическия слой тук. Имаме 3 месечно бебенце… Затова има какво да губим тук. Както и да е, миналата седмица се връщахме към Чикаго и спряхме да пием едно кафе в един “Старбъкс” между Индианаполис и Чикаго. Точно тогава имаше формула 1 в Индианаполис. Нашият БГ-човек е голям фен на Формула 1 и имаше сума ти българи по пътя.

Какво да кажа, когато изведнъж в “Старбъкс” спират три черни коли – джип БВМ, Лексъс и Ауди. Отвътре излизат 8-9 неандерталеца с ОТВРАТИТЕЛНО грозни физиономии. МУТРИ – викам си аз.

Дано, дано не са българи да бера срам и да разколебаят жeна ми за връщането. Моите надежди рухнаха когато единия извика на другия – “Ей мама им да еба… Педерасти”. …имаше предвид продавача в кафенето. Ето нааааа! Тези хора са целта на българския тийнейджър и на всяка българска проститутка. Тези хора създават моралните норми в нашата страна. Тези хора са модел и са закриляни от нашата политическа класа, която се оперира от Държавна Сигурност.

СРАМ! СРАМ! СРАМ!… разправям по-късно тази история на моите приятели в Чикаго и те типично по нашенски викат: Виждаш ли, как ги пускат в Америка а нас не… колко гадни и тъпи били Американците…двоен стандарт. ЕХООООО, викам… ей това ли е важното в случая?

Защо винаги някой трябва да ни е виновен за нашите провали и за това, че ние не сме си свършили работата. Тези хора първо би трябвало да са или в затвора в България или по малките градове, откъдето са дошли, а не да се развяват със скъпи коли из мразената от тях, но уредена Америка.

Тези хора на фона на образованието и възможностите им не би трябвало да имат повече от един стар москвич. Но в нашата България те са модел и имат БМВ, харчат парите откраднати от своите майки, бащи и дядовци.

Срам! Срам! Срам. Срам, че голяма част от хората в България доброволно приеха мутренски вид… дори и да не са мутри… (на това му викат в маркетинга “аспирация”), само е нужно да се огледа човек като отиде в София и да види колко са остриганите тикви.

Всичко живо е заприличало на Space Monkeys от “Боен Клуб”. Само в България от целия ЕС има такава организирана престъпност. Не си ли задава някой въпроса защо? Защо другата държава с този тип олигархична структура е Русия?

Както и да е… това е друга тема.

Мечтая за времето, когато България ще има прозрачно правителство, което ще се грижи за хората. Мечтая за плосък данък, ясни правила и инвестиции не в тухли и керемиди, а в телефони Нокия, коли и микро-чипове (както е в Румъния където забележете, заплатите са доста по-високи и имат по-добър стандарт).

Мечтая полицията да си върши работата и да пази хората, а не Маджо.

Мечтая да има осъдени МУТРИ и политици. Тогава ще има високи заплати, по-спокойни хора и тогава ще има причина да сме горди с това, което сме постигнали.

Мечтая не да се страхуваме за децата си да не ни размаже някое черно БМВ на магистралата по пътя за морето.

Мечтая да има възмездие за изродите които дирижират този наш идиотски преход.

Мечтая да се завърши приватизацията и здравната реформа и въобще реформите да продължат.

Тези неща не са толкова трудни. Само се иска малко отговорност и надскачане на манталитетчето. От нас не се иска да откриваме наново колелото а само да приложим добре известни по света практики. До тогава, за съжаление, ще продължим да сме гетото на Европа и ще загубим и малкото с което имаме да се гордеем.

А имаме неща, с които да продължим да се гордеем: интересна история и бит, красиви места (все още), Ботев, Алеко, Захари Стоянов, Борис Христов и т.н. Неща, малки като малката ни държава, по-малки от грандоманските ни амбиции, но неща не по-малко важни и значими. Дано не пропилеем и това.

Гледат ли се на харизан кон зъбите?

Post Syndicated from Longanlon original http://kaka-cuuka.com/3408


Кения претърпява поредната си суша и поради това е заплашена от поредния масов глад. Въпреки това, отказва предложения за помощи, защото били “храна за кучета”, а преди години забрани вноса и отглеждането на всякакви ГМО култури…

(Чети още…) (521 думи)


Тъжната истина за протестите в Украйна и у нас

Post Syndicated from Longanlon original http://kaka-cuuka.com/3367


Сърце мъжко, украинско, не изтрая да гледа Янукович че бесней над бащино му огнище. Там за мило, за драго, за баща, за братя, пък… каквото сабя показа и честта, майко, юнашка…
Ако ми простите тази куца перифраза на Ботев, няма как да не сме удовлетворени от преминаването на връхната точка на протестите в Украйна – нещата са далеч от приключване, но все пак още кръвопролития едва ли ще има и режимът там изглежда свършен (поне в досегашната си форма). А на кого се дължи това…?

(Чети още…) (659 думи)