Tag Archives: новини

И потекоха реки от кръв

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-13-17-january-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Тази седмица в България започна по Достоевски – така и завърши.

Прокуратурата разкри подробности около убийството на 18-годишната Андреа от село Галиче,

открита изнасилена и с прерязано гърло в двора на бедна неизмазана къща, която е родният ѝ дом. „Много жестоко убийство на млад човек по подбуди, които по-скоро са присъщи на животни, а не на хората. Те са на много ниско ниво на човешките потребности“, заяви министърът на вътрешните работи Младен Маринов по повод извършителя – 17-годишен съсед на момичето, завършил само първи клас.

Министърът се е объркал. Да се говори за „зверската“ жестокост на човек е страшно несправедливо и обидно за животните, казва Достоевски. „Звярът никога не може да бъде така жесток като човека, така артистично, така художествено жесток“, пише той в „Братя Карамазови“. Добре е министърът на вътрешните работи да чете Достоевски, макар и този автор да не е сред препоръчаната от премиера Борисов литература.

След изнесеното от прокуратурата медиите убиха Андреа още няколко пъти – със заглавия и още подробности. Кръвта ѝ изтичаше от телевизии, вестници и сайтове като в криминале на Тарантино. Колко жалко, че не могат да излъчат самото убийство – не от срам, просто не разполагат със запис.

Взрив във Варна прекъсна червената река. 66-годишен бивш военен и бивш полицай, уволнен заради корупция, взриви панелка в кв. „Владислав Варненчик“

– и така остави без покрив над 30 семейства, тъй като експлозията направи жилищата им негодни за обитаване. За взрива е използвал бензин и пропан-бутан, с което уби невинен човек. Самият той се оказа едната от двете жертви, открити сред останките. Взривът е отмъщението му към жената, която е малтретирал през 24-те години съвместен живот – побоища, психически тормоз, заплахи за убийство. Подпалил е апартамента ѝ – и сам е изгорял в него, докато тя е намерила временно убежище в кризисен център.

Може да звучи по руски, като у Бердяев: „Жената е само вътрешната трагедия на мъжа“, но у нас новината отеква като още един служител на правоохранителните органи, насилник у дома – завършил живота си с поредно насилие над невинни. Защото често от тези среди са мъжете, посегнали на най-близките си – на жени, отказали връзка или решили да ги напуснат. Явно в МВР има някакъв особен метод на подбор, но понеже във Варна няма прерязано гърло, министърът на вътрешните работи не говори за „зверски подбуди“.

Човекът е деспот по природа и му харесва да е мъчител, казва Достоевски. А какво казва Институтът по психология на МВР? Май е време да се заеме с насилниците от системата – достатъчно е да преброим колко от тях в последните десет години убиха жени, семействата си, себе си.

Пожарите продължиха – този път не с експлозия, а с подпалване на родната къща в Ихтиман на известна българска адвокатка.

Ирена Савова е свързана с ключови дела – защитаваше бившата зам.-кметица на столичния район „Младост“ Биляна Петрова, както и бившия председател на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, нашумял с тефтерчето си; тя представлява държавата и по делата за т.нар. „царски имоти“ и е адвокат на осъдената районна кметица на „Младост“ Десислава Иванчева по делото ѝ в Страсбург.

Преди време неизвестни бяха разлепили некролози с лика ѝ, а в колата ѝ бяха открити проследяващи устройства. Вместо да издирят тези, които я заплашват, прокуратурата и полицията не направиха нищо. „Защо институции допускат да се случва поредица събития с адвокати, които заради изпълнение на служебните си задължения търпят толкова много страдания“, запита Савова по bTV. В нейна подкрепа гневно реагираха от Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия, Българския хелзинкски комитет. В отворено писмо до главния прокурор директорът на правната програма на БХК адвокат Адела Качаунова го призова да извърши „срочна проверка“ по всички преписки, отнасящи се до инцидентите с адвокат Савова.

Хора като нея би трябвало да пази Националната служба за охрана (НСО), вместо години наред да охранява Ахмед Доган и Делян Пеевски

и да засекретява както причините за тази… „належаща нужда“, така и колко струва тя на данъкоплатците. Сега от ДПС предлагат законопроект – да се плаща за тия услуги по тарифа, утвърдена от министъра на финансите, ама да се вършат под егидата на НСО. Причината е, че правомощията на НСО са много по-големи от тези на частните гардове, които наброяват близо 200 000 – могат да отцепват охраняема зона в близост до охраняемия обект, могат да искат съдействие от „баретите“ – Специализирания отряд за борба с тероризма; могат да извършват обиски и да упражняват сила, включително и с шокови куршуми, електрошокови палки, химически вещества и дори бронирани машини. Нищо от това обикновен гард не може да направи, така че колкото и да си плащат Доган и Пеевски, все ще е малко за услугите на НСО.

Не е добре НСО да се бърка с частна фирма, каза по този повод президентът Радев. Не е, особено след като не достигат пари и ресурси на МВР, за да охранява по-добре сигурността в селата. А там освен лумпени и деградирали от български произход има и от чуждестранен. Като един 63-годишен французин, задържан за блудство с три деца в село Царичино. Миналата есен педофил от Германия бе открит в сливенско гето в компанията на малолетни.

И за да се сгъстят още повече боите, тази седмица проговори жертва на Валиумния изнасилвач –

нидерландец, обвинен в брутално изнасилване на 32-годишна българка по Коледа. Жената е лежала в болница след случилото се заради тежки травми. Оказа се, че има и втора жертва на 38-годишния Йохан-Фредерик Стелингверф – унгарка, насилена два дни преди българката пак в апартамента, който той държал в София. Чак сега прокуратурата поиска задържане под стража, след като за първото насилване бе пуснат под домашен арест.

Подобна мярка за неотклонение бе отказана обаче на бившия вече министър на околната среда и водите Нено Димов.

Апелативният специализиран съд го остави окончателно в ареста по обвинение в умишлена безстопанственост заради водната криза в Перник. Вицепремиерът Красимир Каракачанов, от чиято ВМРО квота е излъчен Димов, все така твърди, че той е „изкупителна жертва“ заради „проблеми, натрупани с десетилетия“. Хайде сега, ами че последното десетилетие управлява Бойко Борисов – тъй че Нено Димов е „козел отпущения“ на несвършеното от Борисов.

Но само с един курбан няма да се размине. В третото си и последно правителство на Борисов ще му се наложи да преживее куп сътресения, каквито не е и помирисвал в първите две.

Перник, който е на драстичен воден режим от ноември, бе сериозно обгазен със серен диоксид не за първи път.

Причината е местната топлофикация, която гори въглища. При всяко предишно обгазяване екоминистър Нено Димов и бившата вече кметица от ГЕРБ д-р Вяра Церовска отричаха това да е ТЕЦ „Република“ на Христо Ковачки и търсеха помощ от МВР, ДАНС и прочие ведомства, за да установят кой трови въздуха. По същия начин криеха от хората и водната криза.

По същия начин и Борисов манкира и не иска да каже публично кога България ще се откаже от въглищните централи, осигуряващи 42% от енергията в страната.

Няма да посмее в свой мандат, известен е страхът му от протести и склонността към съглашателство. Германия вече заяви, че ще го направи до 2038 г.

Според медийни публикации България няма да осигурява подкрепа на тецовете на въглища след 2025 г. Дотогава серният диоксид все така ще замърсява въздуха в Перник и Стара Загора, а държавата ще трябва да проектира алтернативна заетост за над двайсетте хиляди, заети в добива на въглища и в тецовете. Съвсем ясно е, че няма да се справи – такава не осигуриха няколко предишни правителства за работещите в добива на оловно-цинкова руда и на уран, закрит през 1992 г.

България ще получи 458 млн. евро от Фонда за справедлив преход на ЕС, който предвижда помощ за страните да се откажат постепенно от промишлените сектори с най-големи въглеродни емисии. За Полша, където заетостта в добива на въглища е най-голяма, е предвиден най-големият дял – 2 милиарда евро, или 27% от помощите.

Сумата за България не е малка, но основната грижа все пак е на изпълнителната власт. Ако не се вземат мерки, и без това закъснели, огнищата на социално напрежение в България ще изгорят нечия политическа кариера. А протестите на миньорите няма да са кротки като на обезводнените перничани.

И за последно Достоевски. Човек търси не толкова Бога, колкото чудеса. Чудеса няма.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Нено се удави в Перник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-6-10-january-2020/

В рубриката „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществения живот на България през изминалата седмица.

Да пие една студена вода Нено Димов за министерския пост и изобщо за всякакви постове оттук нататък. Каквото беше – беше. Двайсет и три години в политиката си е доходно занятие, но идва ден, в който се налага да си намериш добър адвокат, да му плащаш добри хонорари и да чакаш. Едва ли е проблем. Всички обвинени български министри си намират добри адвокати. Знаем, че в един хубав момент всичко това ще свърши, обвинението ще се издъни в съда, Димов ще бъде оправдан, както и другите преди него.

Но днес арестът на екоминистъра се отбелязва с акцента, че е „първият действащ министър, преспал в ареста“. За 30 години Преход са ни управлявали чисти, неподкупни и принципни люде!

С тези темпове след още 30 години може и да има действащ министър/политик с присъда.

А дали няма да е по-скоро? Стига прокуратурата да успее да докаже повдигнатото на Нено Димов обвинение за умишлена безстопанственост в качеството му на длъжностно лице. Позволил е подаването на вода за промишлени нужди към „Топлофикация“ и „Стомана Перник“, въпреки че пернишкото ВиК дружество многократно е предупреждавало за намаляването на обема на язовир „Студена“. Язовирът се стопанисва от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и информация за нивото му постъпва там. Предмет на прокурорската проверка е и ремонтът на стената. „От събраните 48 тома доказателства считаме, че министърът на околната среда и водите е осъществил умишлено това престъпление“, каза наблюдаващият прокурор Ангел Кънев.

Въдворяване в Перник

До момента на доказване на това обвинение и последваща присъда (може би) язовир „Студена“, единственият източник на питейна вода за близо 82 000 души от Перник, Батановци и 17 села, ще се напълни и хората ще забравят ада, в който живеят днес. Имаш ли болен на легло у дома или бебе, или се връщаш скапан от работа и искаш душ, или си бременна и често повръщаш – трябва ти вода, а в Перник я няма. Тоалетните миришат, в кухните се настила смрад. И никакви мерки няма да помогнат, ако зимата е суха и няма валежи, а 70% от водата от почти пресъхналия язовир така и не стига до хората, защото се губи по старата мрежа. А сега си представете, че това трае 6 месеца, колкото в най-добрия случай ще е кризата в Перник.

Какво може да е наказанието за това? Едно-единствено: да изпратят отговорните – така и така друго възмездие няма да има –

да споделят бремето на перничани.

Освен Димов да бъде въдворена и отстранената заради водната криза областна управителка на Перник и бивша депутатка от ГЕРБ Ирена Соколова, също и бившият вече управител на ВиК Иван Витанов. И да не се подминават и отговорни служители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. А може би цялото правителство трябва да бъде преместено в Перник заради безочието и пренебрежението към обикновените потребности на хората.

Този път няма да стане с кръвопускане

Борисов трудно ще потуши напрежението с прокурорски акции, арести и отстранени министри. Това не ти е „Апартаментгейт“, нито аферата с продавачите на българско гражданство в Държавната агенция за българите в чужбина, нито подслоненият от добросърдечен кръстник в луксозен комплекс министър на финансите Владислав Горанов, нито дори КТБ, която ни иззе 4 милиарда… В тези случаи кризите стихнаха с отстраняването на лицата – или с проверки „на трупчета“ и проточили се дела за лицата. Журналистите вече ги преброиха – една трета от третото правителство на Бойко Борисов.

Но при кризата в Перник хората страдат месеци наред и ще продължат. Това не е някакво село, а многохиляден областен град, твърде близо до столицата. Следователно социалното напрежение няма как да се скрие и остава високо, защото проблемът не е отстранен. Димов ще излезе от ареста, ще напусне министерския пост, ще дойде друг – или друга. А проблемът с водата на Перник и на други места няма да бъде решен.

Няма да бъдат изчистени и камарите боклуци, струпани на незаконни площадки на много места в България,

пристигнали по незнайни канали и с неясно съдържание от Африка и Италия. Заради складираните 50 тона тонер касети – отпадъци от Италия, на терен във Враца, който не е лицензиран за целта, собственикът ще бъде наказан само с глоба. Контролът над бизнеса с отпадъци е в ръцете на няколко души в България и властта не смята да им разваля рахатлъка. Въпреки че главният прокурор Иван Гешев разпореди на министъра на вътрешните работи и на председателя на ДАНС да проверят всички „притежатели на отпадъци в страната“. Тази седмица Гешев е в своя апогей – разпореди се и за специален надзор върху разследванията на „къщите за гости“, както и за водната криза в Перник.

Което не значи нищо. Освен че е енергичен и също като Сотир Цацаров има уклон към театрални акции, дори още по-голям. Лично Гешев като заместник главен прокурор проследи следствените действия при ареста на една кметица и заместничката ѝ, държани часове наред с белезници пред Спортната палата. А сега продължава с „министър, спал в ареста“, прибран преди това от работното си място с прокурорска кола.

Системите дават „накъсо“

Голямата беда е, че след 10 години липса на реформи системите в България дават „накъсо“ и екстрените мерки не могат да се справят с имплозиите. Дори могат да създадат нови. Кризисната ситуация в Перник е проява на системен проблем във ВиК сектора; протестите на медицинските специалисти – на системно нерешените проблеми в здравеопазването; обидните пенсии и компрометираният „втори стълб“ – на забатачената пенсионна система; неефективното правосъдие и тежката корупция – на липсата на върховенство на правото; бюрокрацията и диктатът на „гишетата“ – на отсъствието на електронно правителство.

По данни от обявения тази седмица здравен профил на България, подготвен от Еврокомисията и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,

най-бедната държава в ЕС отново е рекордьор

по доплащане за здравеопазване, с най-ниска продължителност на живота, с най-висока сърдечносъдова смъртност и най-голям брой болнични легла на глава от населението след Германия. Който и да дойде на власт след Бойко Борисов, нито една от реформите не може да остане „на трупчета“, като прокурорските проверки, защото самите системи изключват и стават опасни за гражданите.

В същото време БСП, която пропиля шанса за реформи по време на управлението си, внася вот на недоверие заради водната криза, който няма намерение да оттегли въпреки оставката на Димов и проверките, които от другата седмица ще извършат МВР и ДАНС на всички ВиК оператори в страната.

А ДПС празнува юбилей – 30 години в българската политика.

На сайта си партията публикува „10 следи, които ДПС остави в Прехода“, а в тях името на един от основателите, днес почетен председател – Ахмед Доган, се споменава по-често от това на ДПС. Номер 9 е единствената „следа“, в която почетният председател е „пропуснат“. Тя гласи как за 30 години ДПС се е наложило като „абсолютен коректив на властта“, а депесарският шут стряскал „всяко правителство, което излизаше от вектора на националните интереси – от Филип Димитров, през Иван Костов и Сергей Станишев“.

Явно по координатната система на ДПС Борисов държи правилния вектор.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Боклуци приемаме секакви

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-9-13-december/

В саркастичната рубрика „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществен живот на България през изминалата седмица.

По пътя за „задния двор“ на Европа влакова композиция, наблъскана с боклуци, спря край Милано. Италианските власти застопориха там 815 тона миризливи бали, напъдени към България. Много други вагони с отпадъци обаче са стигнали до управляваната от Бойко Борисов страна (кой не познава Борисов, кой не е чувал за него!), изгорени са тук – в циментови заводи или тецове, и са замърсили допълнително въздуха, който бездруго не става за дишане.

Според разследване на „Биволъ“ от август 2019 г., в което са използвани и факти, установени от други медии, италиански отпадъци се горят в български топлоелектроцентрали, свързани с бизнесмена Христо Ковачки, а в Румъния са изгаряни в циментови заводи на Holsim, каквито има и в България. Но не само там. През 2016 г. тогавашната министърка на околната среда и водите Ивелина Василева и областният управител на Варна Спас Пасев публично заявиха, че има договор за изгаряне на балирана смет от Европа в български циментови заводи и тя се внася през пристанище „Варна“.

А в българските заводи на Holsim, както и в други два се горят битовите отпадъци на София. Сега това ще правят фирми на Ковачки – „Топлофикация Сливен“ и ТЕЦ „Бобов дол“. Столичната община плаща над 50 млн. лв. да ѝ горят RDF отпадъците.

Защо заводи и топлоцентрали горят боклук? Много просто. Намаляват разходите си за произведения продукт, цимент или енергия, а освен това им плащат, за да го правят.

Колко несправедливо. Европа ни взема мозъците, а ни праща боклуци. Като че ли нашите не са ни достатъчни.

И какво излиза? Властта разрешава на тецове на Ковачки да заменят въглищата с по-евтино гориво, каквото са отпадъците, за да произвеждат енергия, но иска да вкарва граждани в затвора, които горят боклуци, за да се топлят?! Това е като криминализирането на еднократната доза преди години от една партия – „Новото време“. И стана така, че в затвора попадаха дребни наркомани, а големи шмъркачи и търговци на дрога си живееха царски.

Столичната община и Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – чрез Закона за качеството на атмосферния въздух и Закона за управлението на отпадъците – и сега могат да оказват контрол, да правят проверки и да предприемат действия (в т.ч. дори и спиране на производство) за по-чист въздух. Не им се получава. Представете си кметицата Фандъкова да спре строителни дейности в София заради замърсяване с фини прахови частици…

А сега МВР клинчи, че няма информация поради следствена тайна кой е бенефициентът на италианските боклучави бали.

МОСВ, с министър Нено Димов отпреде си, не признава, че чужбински отпадъци се горят в България, както си траеше за изтичащата вода на Перник. Макар същият Димов да разписваше графиците за точенето.

А водата си изтича и при водния режим – не през чешмите на перничани, а към индустриалната зона, в т.ч. към „Стомана Индъстри“: цели 40% от водата на града, въпреки забраната да се ползва за промишлени нужди при сегашното състояние на язовир „Студена“. Собственик на завода е гръцката компания „Виохалко“, но дял има и предишният собственик Людмил Стойков – „барманът, който стана индустриалец“. Същият, който е зад проекта за строеж на къмпинг „Градина“, за който зелена светлина даде поделение на МОСВ – екоинспекцията в Бургас.

Защо премиерът Борисов не вземе да интернира министър Димов и екипа му в Перник – да живеят и да  се къпят там, докато не решат проблема на хората, който е създаден и благодарение на тяхното бездействие?

Прокурор Красимира Минчева от Окръжната прокуратура в Перник е намерила данни за проявена безстопанственост от страна на Димов и министърката на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. „С бездействията си министрите на МОСВ и на МРРБ не са положили достатъчно грижи за стопанисването на имуществото, в резултат на които са последвали щети, а и вреди за човешкото здраве, респективно преписката съдържа данни за евентуално осъществен състав на престъпление по чл. 219 от НК (безстопанственост)“, се казва в постановлението на Минчева, препратено към Спецпрокуратурата, която разследва министри.

Акцията на обвинението обаче по-скоро напомня на фейк. Опит да бъдат успокоени, макар и за кратко, над 100 000 души от Перник и десетина села, които искат справедливост и наказание заради безводието, на което са обречени от 18 ноември. Невероятно е да си представим, че действащи министри в България могат да получат присъди.

Сега изглежда, че имаме не Екоминистерство, а Министерство на боклуците, сушата и строителството на Черноморието.

В МОСВ са добре обучени – освен че пропускат намаляващите нива на язовирите, не виждат ни защитена зона, ни дюни там, където влезе багер – както в случая с „Градина“. Макар мястото да е именно в защитената зона „Бакърлъка“ за опазване на дивите птици и да граничи със защитената зона „Плаж Градина – Златна рибка“ за опазване на природните местообитания.

Димов, точно както и столичната кметица Йорданка Фандъкова, не усеща мръсния въздух зад прозорците на служебния мерцедес. Не усещат и тримата заместници на Димов, нито деветимата зам.-кметове на Фандъкова в своите служебни коли. Нито хилядите бюрократи.

„Видин и Париж са по-замърсени от София, а тя е след 20-то място“, даже казва Нено Димов по Канал 3. А в Пекин какъв смог има – сякаш сто хиляди печки от частната фирма на Димов димят. Но екоминистърът диша ли, диша – ако ще целият боклук на Неапол да изгори в България.

Според западни медии мафията владее боклука на Италия и печели от управлението на отпадъците. С кого в България тогава се договаря мафията на Италия? Никой няма да си признае, така че нека приемем, че преговаря с конници без глава.

Но има един човек, който би могъл да извади главите на конниците от мястото, където са ги заврели.

Страшен. Новият шеф на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Сотир Цацаров. На бившия главен прокурор се довериха толкова много депутати, даже и от БСП, които имаха партийна забрана да го правят. Защото Цацаров ще ги запомни, поименно – и другите също, докато новият главен прокурор Гешев брои колко „дела на трупчета“ има на склад. На първо четене се сещаме за апартамента-даден-от-кръстника на финансовия министър Горанов, както и за така и неприключилите проверки за „Апартаментгейт“.

Докато в парламента бързат с големите назначения и гласуват данъчните закони, както всяка година по същото време властта (си) раздава пари: 2,7 млрд. тази година, от които най-много – 1,38 млрд. лв. – за магистрала „Хемус“.

„Неведнъж съм казвал, че българите ще живеят достойно, когато възпитат политиците си да живеят само от заплата“, каза тази седмица в интервю за bTV президентът Румен Радев. Затрудняват се политиците – затова на помощ се притичват Кръстниците.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

На Бойко журналистките – и на властта бижутата

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-2-6-december/

В саркастичната рубрика „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществен живот на България през изминалата седмица.

Какво ще прави Бойко Борисов, когато престане да е премиер? Ще стане издател, ще си направи сайт и ще ни каже: „Не ме пипайте.“ В този сайт Борисов ще покани на работа всички журналистки, държали ниско микрофоните си пред него, единствените способни да видят сълзи в очите му след среща с папата, да оценят снагата и силата му и да се греят на сиянието му. Да не забравим и пипащите мускула му – когато още имаше такъв. Брат’чедът Ради ще върти сметките. А когато премиерът пита журналистките дали ги натиска властта, те по условен рефлекс ще отговарят: „Неееееее.“

Премиерът сподели в „Лице в лице“ на bTV: „Утре, като напусна премиерския пост, ще си направя и аз един сайт и ще кажа: „Не ме пипайте.“ Като полицай ще бъда много добър разследващ журналист.“ Само дето никога не е бил полицай. И издател няма да стане. Но едва ли и някой му вярва на заканата.

Нито когато казва – след тестдрайв на пежо с произведената в България електроника 3D i-Cockpit, – че в момента има няколко автомобилни компании, които се колебаят коя да дойде в България, и че „догодина ще имаме такъв инвеститор“. Други обаче се изнасят – като „Хюндай“, която продава завода си у нас за 24,5 млн. долара. Напук на септемврийските премиерски обещания да чакаме инвеститор от Южна Корея в автомобилостроенето. И ако тук сме му свикнали какви ги говори, отвъд Черно море не е съвсем така.

Руският президент Путин се ядоса, че България умишлено протака „Турски поток“, който българските власти упорстват да наричат „Балкански“. На съвместна пресконференция със сръбския държавен глава Александър Вучич в Сочи Путин заяви, че ако България не иска, Русия ще намери други възможности за газопровода, който трябва да пренася синьо гориво към Сърбия (2,5 милиарда куб. м), Унгария (6 млрд. куб. м) и Австрия (3,75 милиарда куб. м). От София Борисов отвърна, че няма забавяне – действаме по процедурите, „средно с 5 км на ден строим“.

Това пък откъде го измисли? Ако се полагат по 5 км тръби на ден, за 615 календарни дни, колкото е срокът на договора със саудитския консорциум „Аркад“, влязъл в сила на 18 септември, тръбопроводът ще излезе 3075 км. А трябва да се построят 474 км – от границата с Турция до тази със Сърбия. Както и да го мисли Путин, който през октомври съобщи, че „Турски поток“ през България и Сърбия ще е готов до края на 2020 г., тръбата няма да е приключена по-рано от лятото на 2021 г.

А догодина ще е готов Трансадриатическият тръбопровод (ТАП), от който България чака 1 млрд. куб. м азерски газ – през газовата връзка с Гърция, която също ще трябва да тръгне догодина. (ТАП е част от Южния газов коридор, който ще снабдява Европа с каспийски газ.) Беше време, когато Борисов говореше, че двата проекта – втората тръба на „Турски поток“ и интерконекторът с Турция, трябва да вървят паралелно. Може и да го е обещал, макар не на чист руски. Само че този път приоритет е газовата връзка с Гърция, която на Русия ѝ се ще да я няма.

Путин действа велзевулски, а Борисов обяснява: „Не им е приятно, че България е толкова лоялен член на ЕС и НАТО.“ Така си е – ето, в Лондон президентът Румен Радев отбеляза, че България е втора в Алианса след САЩ по високи разходи за отбрана. След покупката на американски изтребители за над 2 млрд., догодина предстоят втора и трета сделка – за бойни машини за пехотата за близо 1,5 млрд. лв. и за два патрулни кораба за 984 млн.

Най-бедната членка на ЕС стига американците, докато Франция няма да увеличи вноските си в НАТО, защото президентът Макрон констатира „мозъчната смърт“ на Пакта и се понесоха слухове за напускане. Няма да е за първи път след онова през февруари 1966 г., обявено от генерал Дьо Гол. Ех, къде се дянаха историческите връзки и светлината на Статуята на свободата – френския подарък за американската независимост. Освен кораби с оръжие.

В това време разни хора мерят напрежението между Москва и София с изгонения български дипломат Георги Пройнов, съветник в служба „Търговско-икономически връзки“ в посолството ни. Стига де. В Сърбия гръмна шпионски скандал, в който руски шпионин предава пари на сръбския си агент, а украинската армия в Донбас стреля (и) със сръбски боеприпаси. Но Вучич и Путин се кълнат във ВОЛ, както пишеше в лексиконите през миналия век (Вечна Обич и Любов) – и газова дружба. А Вучич казва как, ако Путин е бил начело на Русия през 1999 г., едва ли НАТО е щяло да бомбардира Сърбия.

Но и след бомбардировките и макар все още да не е член на ЕС, средната пенсия в Сърбия например е по-висока от тази в България – 221,16 евро, или 26 000 динара – докато българската догодина ще стигне 412 лв., или около 207 евро. Hvala lepo! Тази седмица в българския парламент депутатите се поскараха за минималната пенсия, но в крайна сметка я гласуваха на 250 лв. (около 128 евро) от 1 юли догодина. Малко по-висока от албанската, която е 13 753 леки, или близо 112 евро.

Албански стандарт за България. Вече не е актуален и едновремешният израз „албански реотан“ – за тия, дето бавно мислят и трудно схващат. „Българският реотан“, мерен по PISA, е точно такъв. Според резултатите от теста за 2018 г. близо половината от българските ученици не са постигнали базово ниво на умения по четене, а едва 2% от децата различават факт от мнение. И в трите дисциплини на теста – четене, математика и природни науки, резултатите на българските деца орат дъното. Особено ниски са по природни науки. Ще вземе да се сбъдне онова пожелание на Борисов от 2011 г. – студентите да стават овчари, че има голямо търсене на агнешко месо.

И това на фона на хвалбите на финансовия министър Владислав Горанов, че близо 5 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в образованието догодина, в т.ч. и поредното повишение на учителските заплати с 18%. Не е само до заплатите.

Покрай окончателното гласуване на държавния бюджет партиите задкулисно се споразумяха и приеха предложението на БСП за 8 лв. субсидия за получен глас. Сега, разбира се, Борисов, който (ужким) настояваше за субсидия от левче, ще каже, че в една парламентарна република думата имат депутатите, така са си решили – и пак ще се окичи с лавров венец. Субсидията става 8 лв., но остават и даренията, или т.нар. отворено финансиране, одобрени по-рано през юни след друго споразумение между ГЕРБ и ДПС. Никой сега не отваря дума да се промени Законът за политическите партии, който ги разреши. На това му се вика голямо плюскане.

Депутатите се уредиха с порциите, но отрязаха други, къде по-скромни. Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов („Обединени патриоти“) успяха да пробутат редактираното си няколко пъти предложение, че в онлайн платформи ще могат да се предлагат частни имоти за нощувки само ако са регистрирани или категоризирани. В противен случай се предвижда чрез съдебно решение да се спира достъпът от България до платформи, които предлагат нерегистрирани или некатегоризирани имоти.

Тоест ако бъде хванат Гошо Петров от „Захарна фабрика“ да предлага двустаен апартамент в Airbnb, без да го е регистрирал, властите ще спират достъпа до платформата за България. Кой направил резервации, направил – губи достъп до тях.

А мнозина смятаха, че само правосъдният министър Данаил Кирилов е интелектуалното бижу на тази власт… Цяла бижутерия си имаме.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Чесън в ухото, кметско вероломство и „войвода“ по дънки

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-25-29-november/

В саркастичната рубрика „Вместо новини“ Емилия Милчева обобщава и коментира най-важните новини от политическия и обществен живот на България през изминалата седмица.

Един китаец си пъхнал скилидка чесън в ухото, за да се излекува от болки, и два месеца я държал, предизвиквайки ново възпаление. „Фокс Нюз“ съобщи новината за наивника, доверил се на сайтове за нетрадиционна медицина.

Наивниците в България, доверили се на предизборните обещания на кандидат-кметове, че няма да вдигат данъците, са повече от китайците с чесън в ухото. В София, Пловдив, Габрово, Хасково вече започнаха – по-високи данъци за коли, за прехвърляне на имот, увеличение на такса смет. Четвъртомандатничката Фандъкова е трогателна, молейки за подкрепа от гражданите, „които искат нашите деца да дишат по-чист въздух“. Тя не била казвала, че няма да вдига данъци. Нямало такъв запис. Значи е внимавала и се е пазила, знаейки, че след това ще го направи. Доста вероломно премълчаване.

И нейната конкурентка за кмет на София Мая Манолова се обръща към гражданите – да я търсят за жалби и сигнали, услугата е безплатна. Манолова ще се пробва като адвокат, паралелно с това pro bono приема и жалби. Така каращисва омбудсмана с арменския поп и го играе гражданка с движение. Игралица е тя и не се отказва пак да се пробва в някакви избори – който я припознае.

Проба-грешка е и политиката на управляващите спрямо дигиталната икономика. Две проби – и две грешки през седмицата. Как да бъде регулиран бизнесът с отдаване на апартаменти под наем чрез платформи като Airbnb – това законодателно усилие в полза на българските хотелиери извършиха в дует Менда Стоянова (ГЕРБ) и Валери Симеонов („Обединени патриоти“/НФСБ). Тази регулация не даваше мира и на министърката на туризма Николина Ангелкова от началото на 2018 г.

Първоначално Стоянова–Симеонов настояваха за задължителна категоризация на апартаментите. Броени дни след това излязоха с ново предложение – отдаваните за краткосрочен наем жилища да се вписват в регистъра на местата за настаняване. При три последователни нарушения ще се спират платформи като Airbnb, Booking, HomeAway, Facebook (групи).

Тези усилия са сламка в колелата на новата икономика. Преди да ѝ се опълчат, да бяха проверили какви ги върши хотелският бизнес. По данни на Националния статистически институт в началото на 2019 г. местата за настаняване с над 10 легла в България са 1872 – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 55 900, а на леглата – 113 600. Според други данни само базата на Слънчев бряг е над 300 000 легла, била е 160 000 преди 12 години. По веригата „построени хотели – официална статистика“ се губят няколкостотин хиляди легла, затова и таксите от нощувки са пренебрежимо малки, въпреки отчетения брой чужденци, посетили България. За първите 8 месеца броят им е близо 6,881 млн. – дори и част от тях да са били в жилища, предлагани чрез платформите, повечето са отседнали в хотели.

Та преди да впримчи гражданите, нека властта да накара бизнеса да плаща дължимите такси, данъци и осигуровки, особено в хотелиерската и туристическа сфера, където са и най-ниските заплати. А за спиране на достъпа до Facebook хич и да не си помислят. Туй е медията на премиера.

Именно от нея всеки ден научаваме как е минал денят на Борисов, кого целува, ръкостиска и/или вози в джипа. От споделеното във Facebook чуваме за опасенията му да не би запалена от пациент цигара да е довела до пожара в „Пирогов“, при който загинаха двама болни. Разследването продължава.

 

А в здравеопазването в туй време си гори. Даже не гори, а вече тлее. На фона на увеличените отново с над 400 млн. лв. разходи на НЗОК до 4,745 млрд. лв., Европейската комисия констатира: твърде много хоспитализации, твърде много болници, твърде много неефективни разходи, висока смъртност, намален достъп до здравни услуги, намаляващ брой лекари и специалисти (особено общопрактикуващи лекари), най-високо в рамките на ЕС доплащане в най-бедната еврочленка.

Има и още. Като некролог е за българската здравна система, в която обаче някои собственици на частни болници печелят доста добре, докато държавни и общински загиват – въпреки че и едните, и другите са търговски дружества и се финансират на един и същи принцип – на база пациенти, преминали чрез клинични пътеки, заплащани от НЗОК. Лъвският пай се отделя за болници и лекарства, между 75% и 80% от разходите на Здравната каса.

На този фон властта смята да купи един медицински хеликоптер за България, защото няма никакъв, и да (до)строи още едно лечебно заведение под благовидния предлог за Национална педиатрична болница. Камарата на архитектите обжалва пред ВАС обществената поръчка, тъй като не смята, че сегашното скеле е годно да се превърне в такава болница, но жалбата бе отхвърлена. Ще се достроява 36-метровата развалина в двора на Александровска болница.

Останалите новини? Президентът Румен Радев подписа указа за назначението на Иван Гешев за главен прокурор. В „Тоест“ го предсказахме на 9 ноември. Вече бившият Сотир Цацаров се е понесъл към друго назначение – ще оглави КПКОНПИ; изслушването в парламента на двамата кандидати за позицията е идната седмица, на 3 декември. Нито единият, нито другият казва какви са резултатите от проверката за „Апартаментгейт“, които се чакаха още през лятото.

Президентът Доналд Тръмп постигна желаното – България ще купува повече втечнен газ Made in USA. Но не договорките за LNG и логистичния център на НАТО във Варна, а дънките, в които бе обут вицепремиерът Каракачанов, и ръчният му багаж на слизане от самолета в база „Арлингтън“ отприщиха зевзеклъци във Facebook. Очевидно пиарите и служителите от протокола не са си свършили работата по брифа – ако изобщо е имало такъв.

 

Може пък българският министър на отбраната да е искал да отдаде почит на денима, запазената марка на домакините, след като на 20 май 1873 г. Леви Страус получава патент №139121 от Американското ведомство за патенти и марки за производство на сини памучни панталони с медни капси. Първите джинси стрували 1 долар и 46 цента.

Каквото и да е искал „войводата“, не му се получи. Но какво пък толкоз – и Борисов не сваля червеното кончѐ от ръката си. Пу, пу… И с чесън в джоба става. Не в ухото.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Панта рей: (Г)робокопи, ГРУ и някои належащи нужди

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-18-22-november/

„Да ти пресъхне чешмата“ ще е новата клетва, макар в България 315 000 души от години да са на воден режим. Към тях ще се присъединят още стотина хиляди. Поне до април в Перник ще има вода по 6 часа в денонощие, а на трийсетина километра – в София, догодина ще мият улиците 24 пъти, близо два пъти повече от сега.

Пернишката афера е дежавю на софийската при кмета Янчулев през 1994 г. Тогава вицепремиерът в служебния кабинет на Ренета Инджова – Никола Василев, се чудеше как така никой не може да обясни защо източената вода от язовир „Искър“ превишава данните за консумацията. Четвърт век по-късно никой не обяснява какво се е случило с водата в язовир „Студена“ и кои индустриални предприятия и вецове са отговорни за преразхода. Негодуванието на хората среща дежурното „Прокуратурата проверява“. От Министерство на регионалното развитие и благоустройството обясняват как ще има проекти за рехабилитация на ВиК мрежата, за да намалеят загубите и пр., но нито един от властта не казва защо досега е крито реалното състояние.

Най-отчетливо е мълчанието на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Язовир „Студена“, от който черпи вода Перник, е един от комплексните и значими язовири. Какво означава това? Съгласно Закона за водите, Дирекция „Управление на водите“ към МОСВ отговаря за управлението и разпределението на водите на 53 комплексни и значими язовира. Общият им обем е 6839 млн. куб. метра, което е 87% от общия обем на всички язовири в България. На сайта на МОСВ има месечни графици за ползване на водите от „комплексните и значими язовири“.

В тези графици едва през ноември се откриват две писма с подписа на зам.-министър Красимир Живков относно ползването на вода от язовира. В първото, с дата 7 ноември, се казва, че поради ниския обем – 5,731 млн. куб. метра, се намалява водовземането, и е описана схема по колко ще се отпуска за битови нужди и колко – за пернишката „Топлофикация“ и „Стомана Индъстри“. Но 12 дни по-късно същият зам.-министър разписва второ писмо, където е посочен друг обем – 4,759 млн. куб. метра (близо милион по-малко, изпарил се за тези дни?!), удря се алармата и се забранява да се точи вода от „Студена“ освен за битови нужди.

Защо Екоминистерството не е предупредило по-рано за ниския обем на язовира и не е ограничило ползването на вода от него? Сега се оказа, че водите на язовир „Долна Диканя“, на който разчитаха да спаси положението, са заразени със салмонела. Чии фекалии, по дяволите, се изливат там, че има салмонела?

Поне тези проби няма как да се фалшифицират или да изчезнат, както стана с пробата от училището в ямболското село Дражево, където

22 деца, над една пета от всички ученици, бяха приети в инфекциозно отделение заради сериозно хранително натравяне.

„Госпожата в стола“ не съхранила проба, макар да е задължена. Фирмата, която доставяла храна във всички училища в община Тунджа, не била сменяна от години. Очевидно печели обществените поръчки на общината. На последните местни избори пети мандат за кмет на Тунджа взе социалистът Георги Георгиев.

Прокуратурата в Ямбол се самосезира заради натровените деца. Но не бива да се разчита на това. От всички новини за деца, приети в инфекциозни отделения с висока температура, диария и повръщане след почивки на Черноморието, „зелени лагери“ в планински хотели или след хранене в училищни столове нищо не е произтекло. По места всичко се покрива – и консумирането на негодна храна продължава.

Известно е, че българският хотелиер най-мрази да хвърля храна и може да готви на деца дори с вода за поливане. А Българската агенция за безопасност на храните не се справя с контрола не само на храната в училищните столове и лагери, но и с производството –

60 кг пушена скумрия на шайби и 50 кг суджук, заразени с листерия, са били пуснати в магазините и по-голямата част – изядени.

Мирише ли? Още по-миризлив е фактът, че 15,3% от българите обитават жилища с външна тоалетна, втори след румънците.

 

С малко фантазия Бойко-Борисовият тинк-танк би могъл да обърне тази новина в реклама на добро управление. През 2010 г., когато Борисов начеваше първия си мандат, външен нужник са ползвали една четвърт от българите – 24,6%. Днешните данни показват намаление с 9,3% за десетина години. А може просто да се обясни и с факта, че хората са емигрирали или измрели…

Ако Евростат бе продължил с проучванията на терен, щеше да открие още нещо – и да има външни нужници в България, вече няма вестник на пирон вместо тоалетна хартия. Не защото са трудно различими, а защото артикулът за задни части не е дефицитен както преди и е по-евтин от печатните издания. Защо да се цапат хората с ликуващите заглавия за избора на Иван Гешев за главен прокурор и на Сотир Цацаров – за началник на КПКОНПИ? Последният обеща да „събуди“ Антикорупционната комисия от актуалното ѝ състояние. Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди! Иде (г)робокопът на корупцията…

А докато Антикорупцията се разбужда, шпионски игри излязоха наяве на Балканите.

Руски служител на ГРУ (военното разузнаване) под дипломатическо прикритие е сниман при контакт със свой информатор в Сърбия. Българската следа (според сръбски дипломат) е в център, базиран в македонската столица Скопие, който обединява разузнавачи от България, Хърватия, Германия, Северна Македония.

Според външната министърка Екатерина Захариева обвинението към България е „нелепо и невярно“. Чак пък нелепо… Комшулукът си е комшулук, магистралите са си магистрали, а шпионажът си е шпионаж, той си е сред най-древните професии.

И друга новина в тази връзка, но от Пиренейския полуостров. Испанските служби разследват евентуална намеса на ГРУ във вътрешните работи на Каталуния. Според „Ел Паис“ има доказателства за подкрепа, оказвана от Москва на сепаратистите – елитната военна част №29155 била създадена за организиране на координирана кампания по дестабилизация на Европа…

Обявеният в края на октомври за персона нон грата руски дипломат в България също беше кадър на ГРУ. Явно и партньорските служби дават координиран отпор на гереушниците. Ако оставят на нашите, ще ги водят на риба на язовир „Копринка“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

78 оборота: Куц лъв, скапани домати и целувка от Бойко

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vmesto-novini-11-15-november/

В третия мандат лъвът Любо от разградския зоопарк окуця и прокуратурата отиде да разследва каква жестокост е проявена към него. Такава прокуратура имаме – милозлива и справедлива, с високи нравствени качества – и все на куци лъвове случва. Досущ като преизбрания тази седмица за главен прокурор Иван Гешев.

А като избере парламентът и настоящия главен прокурор Сотир Цацаров за шеф на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), Борисов и ГЕРБ може да си ходят. Техните бухалки ще ги пазят и след края на мандата. Прокуратурата в една пленена държава се връща към своя първообраз. „Хората на краля“, така наричали във Франция през XIV век прокурорите – институция, наложена на европейска земя от крал Филип Хубави, – защото пазели неприкосновената власт на краля.

И докато президентът Румен Радев се чуди колко време да забави указа за назначението на Гешев, така че хем да не изглежда, че се съгласява твърде бързо, хем да е укоризнено,

министърът на културата няма колебания за „колко“-то.

Повереното му министерство е изпуснало срока да обжалва съдебното решение, което отхвърляше претенцията за неустойка от 754 000 лв. заради забавения ремонт на Ларгото в центъра на столицата. „Имам човек“, както пее Ицо Хазарта. А „човекът“ обясняваше на фирмата изпълнител как да си спести неустойката – в оня аудиофайл, пуснат от бившата соцдепутатка Елена Йончева.

„Тези 33 дни да се покрият с акт 10 назад, за да изчезне въобще това условие… Но това трябва да го направим до дни. Да го входираме другата седмица, на ръка. Да ги допълним в документацията на ръка и така тази точка да отпадне – за искане на неустойка.“

ГЕРБ все си избира министри, дето в подходящ момент ги хваща амнезията – и тях, и екипите им. През 2010 г. например тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев също забрави да обжалва едни заповеди на местната власт на Царево, които разрешаваха строителство на уникалния дюни плаж „Корал“ – причината за забравата е невнесена държавна такса от 20 лв. За държавните имоти тогава отговаряше зам.-министър Екатерина Захариева, днес министър на външните работи, а по време на президентстването на Плевнелиев – началник на кабинета му. А МРРБ забравя, въпреки двумесечните предупреждения на съда, че ако не внесе таксата, губи делото.

Ако министрите на ГЕРБ имат такива сериозни проблеми с паметта, значи когнитивните им способности са нарушени – а щом са нарушени, не са в състояние да изпълняват задълженията си. Ако има умисъл в амнезията, работата е за прокуратурата.

Обаче „хората на краля“ не пипат хората на краля. Дай им куци лъвове.

Плевнелиев не помни за двайсетачката, но помни как Костов от 20 години разцепва дясното. По-добре да се върне към „Аз“ формата, някак повече му отива да говори за президентското си величие, как е бил „член на световното семейство“ (от лидери – б.а.) и „равен на всички тях“. Не че е убедителен, но поне е забавен. В политическите анализи не е нито едно от двете. Активните му про-ГЕРБ позиции напоследък правят впечатление – изглежда, че Росен Плевнелиев, който не получи подкрепата на Борисов/ГЕРБ, за да се кандидатира за втори мандат (а така му се искаше), сега се е спогодил с тях. Сигурно покрай ажиотажите за „Фолксваген“.

Костов му отвърна. „От шест години не се занимавам с политика… Само Плевнелиев, Недялко Недялков (собственик на сайта ПИК – б.а.), Цацаров и Гешев мислят обратното.“ Г-н Плевнелиев сигурно се чувства добре придружен в тази компания.

А Боил Банов няма да подава оставка, искал да сезира прокуратурата, защото „грешката“ не била случайна.

Прокуратурата е като пароструйка – ще почисти и този път, както през април прекрати проверката на „Ало, Банов съм“, понеже не откри данни за престъпление. „Целият сценарий беше на мен да ми се вземе главата много по-рано, но моята глава е здрава, карловска глава и трудно пада.“

Да не би в Карлово главите да ги правят с титаново покритие и да имат защитено наименование за произход? След Цветанов няма глава в ГЕРБ, която да не може да падне. Само тая година Бойко Гилотен колко глави взе. Ако беше индиански вожд, да е окичен със скалпове – но не на врагове, а на съплеменници. Впрочем не е ли време Борисов да даде потлач? За 11-ти пореден път ГЕРБ е първа политическа сила; освен врачката на Берлускони, и политолозите му предричат пълен мандат и дори е постигнал геополитически паритет на родна земя с една тръба за американски и една за руски газ, както сам обяснява.

„Сега си спокойна за диверсификацията, нали?“,

обърна се Борисов към американската посланичка Херо Мустафа тази седмица, когато я покани да види как върви строителството на интерконектора с Гърция. Вози я в джипа си, прегръща я и я целува. И както се присмяха „Господари на ефира“, „ѝ показа природните чудеса на България – строителните работници“. Всичко това – в поредното видео, лиснато на страницата му във Facebook.

Ето това поведение е със защитено наименование за произход – шоп, бабаит, изтупан в „Армани“ (както беше обрисуван Борисов от един друг американски посланик – Джеймс Пардю, в грамите, пуснати от WikiLeaks). Почти като в оная сцена от „Бай Ганьо“, когато при „отворени прозорци“ се хили на една жена и глади „влакнатите си гърди, види се, с туй искаше да я плени“.

На 25 ноември Борисов ще е в Белия дом. Да се готви Мелания Тръмп. Тръпнем за видеото.

А докато се хвали с едната тръба, Борисов в интервю за сръбска медия превъзнася другата – „Балкански поток“, дето е всъщност втората тръба на „Турски поток“. Газ още няма нито по първата, нито по втората тръба, но сигурното е, че по интерконектора ще има. За една седмица премиерът даде два пъти такова уверение – след американската посланичка, и на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис на срещата в Солун на 14 ноември. Колко струват обещанията на Борисов? За газовата връзка с Гърция ги знаем йощ от първия мандат.

А руската тръба може да остане суха като язовир „Студена“, заради който перничани минават на жесток воден режим. Премиерът наредил да се търси резервен язовир. В Хасково още си чакат новите кладенци за питейна вода – а от чешмите тече онази с радиацията, разкрита преди повече от две години и половина.

За капак дойдоха новини – убийци на апетита: че месото родно производство е натъпкано с антибиотици, а едно време доматите бяха истински.

Поне за доматите Костов не е виновен.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Стратегията на Фейсбук срещу фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/fb-8/

В края на май Фейсбук публикува стратегията си срещу фалшивите новини.

Стратегията е в три части:

  • Премахване на профили и съдържание, които нарушават правилата   или правилата   за рекламиране
  • Намаляване на разпространението на неверни новини и  съдържание като clickbait
  • Информиране

Повече за всяка част

Pravda-та на Мъск

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/pravda/

Елон Мъск споделя в Twitter идеята да създаде нова медия – “crowdsourced site”, наречен Pravda – който според Мъск би позволил на обществеността  “да оцени  истината във всяка статия и  доверието към всеки журналист, редактор и публикация.” Дори репортери са открили заявление за вписване на търговско дружество Pravda Corp.

Мнозина правят паралел между Мъск и Тръмп – заради определянето на негативни новини за тях като фалшиви  и отрицателната оценка за новинарските медии като цяло.

Pravda е много, много лоша идея, се казва в коментар на The Verge: Мъск, както и Тръмп, може да не харесва начина, по който го представят – или като жертва, или като провал – но вие не можете да законодателствате достоверността, нито да  я подлагате на гласуване – и да очаквате някакъв друг резултат, освен дистопия. Неинформираното общество е общество, което може да бъде подведено  да вярва в каквото и да е – че земята е плоска и че човек не е кацал на Луната –  и това е много опасно нещо в ръцете на мотивиран субект.  Особено ако се съчетае с ехо-ефекта на платформите, може да подкопае доверието във всеки източник, който си позволява  да влезе в конфликт с този субект.

Голямата тема не е Мъск,  голямата тема е манипулирането на общественото мнение – и възможното противодействие.

Обществена оценка какво е вярно  е на една крачка от  обществената оценка какво е правилно да се направи – и обяснява резултатите от някои избори и референдуми.

PEW: Кои медии са основен източник на новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/22/news-2/

Изследване на PEW за основния източник на новини в няколко държави от ЕС  (дек.2017)

Вижда се както ролята на обществените медии, заемащи първите места, така и различната фрагментация в различните държави – нарастваща в посока от север към юг.

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Франция: законопроектът срещу фалшивите новини внесен в парламента

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/15/fr_fake-2/

В парламента на Франция е внесен законопроект за борбата с фалшивите данни.

Въвеждат се мерки за борба с разпространението на такава информация. По време на предизборната кампания интернет платформите ще бъдат предмет на по-строги задължения за прозрачност, предназначени да позволят на публичните органи да открият кампании за дестабилизация, фалшива информация и второ, за да се даде възможност на потребителите на интернет да идентифицират поддръжниците на спонсорирано съдържание. Съдилищата също ще могат бързо да спрат разпространението на такива материали.

Част II от законопроекта е предназначена да позволи на Conseil Supérieur de l’Audiovisuel (национален аудиовизуален регулатор – CSA) да предотвратява  или спира разпространението на телевизионни услуги, контролирани от чужда държава, които нарушават основните интереси на Франция или участват в дестабилизиране на  институциите, по-специално чрез разпространението на  фалшиви новини.  Законопроектът установява и специална процедура за спиране на медийна услуга, ако нейната дейност има за цел да засегне честността на изборите.  CSA ще може да отнеме лицензията на съответния доставчик.

И накрая, законопроектът  предвижда задължение за по-широко сътрудничество  на  посредници/разпространители/платформи/доставчици на услуги – освен задължението за своевременно отстраняване на всяко незаконно съдържание, за което са узнали,  те трябва да предоставят на всяко лице  възможност  по лесно достъпен начин да уведоми за   невярна информация. И накрая, доставчиците на услуги трябва да разкриват пред обществеността стъпките, които предприемат, за да се борят срещу разпространението на неверни данни.

Правителството обяви, че законопроектът ще бъде разгледан по ускорена  процедура.

БХК: Правата на човека в България 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/02/hr2017-2/

Публикуван е доклад Правата на човека в България 2017, изготвен от Българския Хелзинкски комитет.

Докладът има част (77-89), посветена на свободата на изразяване, която започва така:

Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии. Отвъд това нивата на автоцензура останаха тревожно високи, много медии продължиха да играят ролята на пазители на комфорта на властта и „бухалки“ срещу опонентите ѝ; а властта продължи да им „плаща“ чрез договори за реклама и медийно отразяване. За поредна година наблюдавахме непрозрачна собственост и финансиране, масово потъпкване на базови етични правила, липса на ясно разграничение между редакционно и платено съдържание. Речта на омразата тържествуваше, а фалшивите новини достигнаха още по-абсурдни и свърхпритеснителни размери.
На този фон звучи още по-притеснително, че България е на последно място от страните в ЕС по медийна грамотност според сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с „постистината“, изготвен от Институт „Отворено общество“ – София, се казва в доклада.
.

Директивата за авторското право: компромисен проект на Българското председателство, април 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/14/copyrigt_dir_bg_pres_compr/

Актуални новини за  хода на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар – и участието на Българското председателство в процеса на постигане на съгласие по текстовете.

В Twitter се разпространяват два документа, публикувани на сайта на Австрийския парламент.

Компромисът на Българското председателство, който ще се обсъжда в понеделник, 16 април:

https://platform.twitter.com/widgets.js

И заедно с това уточнения и предложения по спорните разпоредби, вкл. чл.11 и чл.13 – отново предложение на Българското председателство:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Лешоядите са всъщност много полезни създания

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/za-leshoqdite/

Снощи ми дойде в повече. По принцио се опитвам да не коментирам подходът на родните журналисти към трагични случаи като вчерашния. Не знам обаче този път какво ме жегна. Дали бяха снимките с дрон, паническото бягане между колите или служебните лица, които се опитваха да отпъдят камерите. Както на доста други, за пореден път ми остана лош вкус в устата.

Именно затова снощи седнах и обявих награда „Златен лешояд“. Скунксовете отдавана са обезценени заради поведението на въпросното предаване. Затова смених животното. „Раздадох ги“ на няколко репортера и водещи, които видях в конкретните емисии и които според мен прекрачиха дълбоко зад границата на благоприличието и етиката. Включих и редакторите им, тъй като поне те би следвало да хванат подобни издънки. Наградата не е само за вчерашните им подвизи, а за това, което виждам като модел на поведение в медиите им при всеки такъв случай.

Споменатите журналисти бяха от Нова и БТВ, тъй като именно техните емисии ме възмутиха. Не твърдя, че са единствените заслужили и ще се радвам, ако сами предложат техни колеги от други медии, които са се провинили по подобен начин. Сигурен съм, че има. Очакваме го някак от жълтите медии – този тон на притеснение към жертвите примесен с трескаво гонене на по-близка снимка, по-якра локва кръв, повече сълзи в интервю, повече мъка в близките, повече скандал в изказванията. Видях го вчера и макар на пръв поглед да беше просто стандартната „кървава“ статистика, с която ни обливат ежедневно в новините, някак ме накара да реагирам.

Малко след поста ми един след друг ми писаха няколко познати от двете телевизии. Питаха ме защо мисля така за техните колеги, защитаваха репортажите като професионални и грешките в тях като неизбежни. Интересното е, че и от двете телевизии посочваха другата като „ама те първо повлякоха крак с такова отразяване“ като аргумент защо са влезли при автобуса и пострадалите. Посочваха, че в късните емисии са „поизчистили“ кадрите, че първите излъчвания са били по-сурови, без редакторска намеса и прочие. Също, че е нечестно да се обиждат така журналисти с толкова добра кариера и професионално отношение. Единият коментар включваше „какво искаш, нали всичко го правят това и искат да видят“. Друг – „ако не сме ние, друг ще го направи“.

Наистина, постът ми беше по-скоро емоционален и може би би обидил журналистите. Навярно и аз с иначе „професионалното си отношение“ съм пуснал „радакторска намеса“ „по-сурово“ отразяване на работата им в репортажите. Може би, следвайки същата логика, сравнението произлиза от там, че „доста хора мислят така“ и „търсят такава“ оценка за днешната работа на тези журналисти. Може би не е коректно да определям като лешояди журналисти, поне част от които иначе уважавам и които имат доста качествена журналистика зад себе си.

Може би, ако някой от тях случайно е забелязал и се е обидил от определението, в контекста изложен до тук биха разбрали колко е важно да се внимава при подобни първосигнални „подхлъзвания“, както ми бяха обяснени недоразумения от вчера. Докато аз коментирам работата на шепа журналисти (и видимо прекалявам с иронията понякога), те излъчиха на живо шокът и страданието на доста хора. Някои дори пречеха на спасителите в процеса и напираха въпреки упреците на самите пострадали. Това е обидно, непрофесионално, неетично и най-малкото грозно на екрана.

Всъщност, наистина изборът на животно за статуетката не е коректно. Както отбелязаха под поста ми – лешоядът е изключително полезно животно. То е доста важно за прочистване на екосистемите и предпазване от болести. В този смисъл „лешояд“ би било похвала за тези журналисти и бих им го дал, ако се бяха поинтересували какво се случва с обещаните миналата година мерки за повече сигурност в автобусите. Ей така – не защото има сензация, а защото следва да гонят силните на деня, да задават неудобни въпроси и така биха се опазили поне няколко живота като тези днес.

Не поставям под съмнение професионализма по принцип на споменатите в поста ми. Не твърдя, че нямат критични интервюта и добри разследвания. Вчерашния ден обаче беше поредното дъно за журналистиката поне в тези две медии и се надявам да го осъзнават. Ако и те се оправдават, че „няма нищо лошо“, че са само няколко пропуска и че „другите са по-зле“, то въобще не трябва да се учудваме, че нивото е такова. Телеграф са в няколко нива надолу под дъното, но поне са наясно със себе си и какво правят.

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Малайзия: закон срещу фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/05/20115-fake/

 Mинистърът на комуникациите и мултимедията на Малайзия защитава новия  закон срещу фалшивите новини, като се обосновава с  мерките в Европа: “Германия  прие закон, който предвижда глоби в размер до 50 милиона евро  за мрежи, които не успяват да свалят незаконното съдържание в рамките на 24 часа; във Франция президентът Емануел Макрон обеща да въведе закон за забрана на фалшиви новини по време на избори; британският премиер Тереза ​​Май създаде отдел за бързо реагиране “да се справи бързо с дезинформацията и да възвърне реалните обществени дебати”. Това не са репресивни режими, а европейски страни, които са известни със свободата на словото и гражданските свободи. Тенденцията е ясна – държавите, които искат да насърчават здравословни дебати и демократичен процес, основан на фактите, осъзнават, че трябва да действат срещу бича на фалшивите новини.”

В Малайзия идват избори. Според критиците приетият закон е опасен, определението за фалшиви новини – неясно, санкциите непропорционални – предвижда се затвор до 6 години за фалшиви новини ( по проект – 10 години). Законът на Малайзия определя фалшивите новини като “новини, информация, данни и отчети, които са изцяло или частично неверни” в печатна, аудио и видеоформа. Отнася се и до социалните медии, включително и когато авторите са зад граница, ако от информацията са засегнати Малайзия или граждани на Малайзия.

Годишен план на БиБиСи 2018/2019 и някои налагащи се сравнения

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/01/bbc2018/

България

Ако се интересувате от плановете на обществената телевизия в България, държава от ЕС, ви препращат към концепцията на кандидата за генерален директор в конкурса, който е спечелил.

На сайта на БНТ е публикувана ето тази информация – За БНТ  – история, управление и др., но не и информация с планов или стратегически характер. Мисля, че това по правилник е и първата задача на Обществения съвет – дава становище за посоката на развитие. В момента се прави завой, може да се окаже и съществен.

Откъде се информираме официално за процесите в БНТ: от  интервю на генералния директор на БНТ пред 24 часа.  Какво разбираме от интервюто: лицензията на БНТ2 е за политематичен профил с акцент върху регионално съдържание – щяла да се изпълнява стриктно –  но пък БНТ2 ставала  програма за култура и образование. Аргументи   за промяна –    “можеш да пресечеш България  за половин час със самолет”. Не се  спирала продукцията на ТВ центровете – но  собствените новинарски емисии на БНТ2 били спрени – но нямало проблем с изпълнението на лицензията – но новините за двете програми ще са общи.

Как едни и същи новини ще съответстват на две лицензии с различни изисквания към новините   – защото по лицензията на БНТ2 50 на сто от новините са регионални, а по лицензията на БНТ1 не е така – остава да видим.

ЗРТ предвижда  мониторинг на спазването на закона и лицензиите. Работа на СЕМ е да ни каже какво става и с лицензиите, и с изпълнението им.

Обединено кралство

Ако  се интересувате от плановете на обществените телевизии в други държави, можете да ги прочетете. Паралелно с цитираното интервю беше публикуван планът на БиБиСи за 2018/2019 година.

Планът, казват от БиБиСи,

 е съществена част от нашата отговорност към аудиторията, регулатора, партньорите и заинтересованите страни.
 Защо планът трябва да е публичен:
  •   показва   как продукцията на Би Би Си допринася за изпълнение на нейната мисия и обществени цели;
  •   показва как услугите на Би Би Си допринасят за отличителния характер чрез изпълнение на лицензията на Би Би Си и допълнителните ангажименти на Би Би Си;
  •   показва връзката с бюджета на Би Би Си ;
  •   показва подхода на ръководството към задълженията им.

Първата цел по плана са безпристрастните новини. Основният акцент на мисията в демократичното общество.

По отношение на отличителния характер на обществената телевизия и  решенията, основани на данни,  Обединеното кралство е образец за следване.

В Приложение №3 към Плана на БиБиСи се посочват  задълженията  в десет конкретни  области – с какви мерки ще се изпълнят  – и как ще се измерва изпълнението на тези задължения.


 

 

 

 

 

Не е само Фейсбук – следят ви хиляди компании

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2127


Попаднах днес на статия в CNN от Брюс Шнайер – експерт по ИТ сигурност, който уважавам изключително много. След кратък размисъл реших, че ще я преведа и пусна тук. Да, нарушение на копирайт е – но е толкова важно и така нужно да се знае от всеки, че съм склонен да поема риска.

—-

Събудени от скандала с Cambridge Analytica, новинарски статии и коментатори се съсредоточиха върху това какво знае Facebook за нас. Оказва се, че е много. Събира данни от нашите публикации, лайковете ни, снимките ни. От нещата, които започваме да пишем, но се отказваме да ги публикуваме. Дори неща, които правим, докато не сме логнати в него – или дори когато сме офлайн. Купува информация за нас от други фирми. И може да разбере от тях за нас и много повече – сексуалната ни ориентация, политическите ни възгледи, дали сме обвързани, какви лекарства пием и много личностови характеристики. Дори ако не сме попълвали личностовия тест на Cambridge Analytica. (Чрез който тази фирма източваше данните ни и данните на приятелите ни – Григор.)

Но при всяка статия, която описва колко гадно ни следи Facebook, хиляди други компании въздъхват с облекчение. Че тези статии обсъждат Facebook, а не тях. Защото е вярно, че Facebook е един от най-големите играчи в тази игра, но и хиляди други фирми ни шпионират и манипулират за своя финансова изгода.

Професорката в Харвард Бизнес Скул Шошана Лубоф нарича това „следящ капитализъм“. Колкото и плашещ да се оказва Facebook, цялостната тази индустрия е далеч по-плашеща. Тя съществува тайно от вече прекалено дълго време, и е крайно време законодателите да изкарат тези фирми пред очите на публиката. За да можем всички да решим така ли искаме да действа нашето общество, и ако не, какво следва да се направи.

В Съединените Щати има между 2500 и 4000 брокери, които се занимават с това да купуват и продават нашите лични данни. Преди година в новините попадна Equifax, когато хакери откраднаха от нея личната информация на 150 милиона души, включително номерата на социалните им осигуровки, рождените дати, адресите и номерата на шофьорските им книжки. (Тоест, абсолютно всичко, което в САЩ идентифицира дадена личност – Григор.)

Вие с гаранция не сте давали на тази фирма разрешение да събира личната ви информация. Equifax е една от хилядите фирми – брокери на информация, за повечето от които дори не сте чували. И които продават личната ви информация без ваше знание и съгласие на всеки, който плати.

Следящият капитализъм докарва нещата още по-нататък. Фирми като Google и Facebook ви предлагат безплатни услуги в замяна на информацията ви. За следенето на Google не съобщават в новините, но то е стряскащо прилепчиво. Ние никога не лъжем търсачките, които използвате. Интересите и любопитствата ни, надеждите и страховете ни, желанията и сексуалните привличания – всичко това бива събирано и съхранявано. Добавете към това следенето кои уебсайтове посещаваме, което Google извършва чрез рекламната си мрежа, нашите акаунти в Gmail, движението ни по Google Maps и каквото може да събере от смартфоните ни.

Телефонът вероятно е най-ефективното проследяващо устройство, създадено някога. Той непрекъснато следи къде се намираме, така че знае къде живеем, работим и прекарваме времето си. Той е първото и последното нещо, което поглеждаме през деня, така че знае кога се събуждаме и кога заспиваме. Всички го имаме, така че той знае и с кого спим. Юбер използва част от тази информация, за да открива забежките за по една нощ. Мобилният ви доставчик и всяко приложение в телефона, което има достъп до услугите за локация, знаят много повече.

Следящият капитализъм поддържа немалка част от Интернет. Той стои зад повечето „безплатни“ услуги, а и зад много платени. Целта му е да ви манипулира психологически, например чрез таргетирано рекламиране, за да ви убеди да купите нещо или да направите нещо, например да гласувате за определен кандидат. Масовото, базирано на индивидуални профили манипулиране, което бяха хванати да вършат Cambridge Analytica, може да звучи отвратително – но това е, което в края на краищата се бори да постигне всяка компания. Вашата лична информация бива събирана именно затова, и то е, което я прави ценна. Компаниите, които разбират това, могат да я използват срещу вас.

Нищо от това не е новост. Медиите съобщават за следящия капитализъм от години. През 2015 г. написах книга на тази тема. Още през 2010 г. Уолстрийт Джърнъл публикува двегодишна серия статии, спечелила награди, как хората биват следени онлайн и офлайн, под заглавието „Какво знаят те“.

Следящият капитализъм е дълбоко вграден в нашето все по-компютризирано общество, и ако размерите му излязат на бял свят, ще има масов натиск за ограничения и регулации. Но тъй като тази индустрия оперира предимно тайно, и само отвреме навреме изтича информация за някоя кражба на данни или някоя разследваща статия, повечето от нас остават в неизвестност за всеобхватността ѝ.

Това може скоро да се промени. През 2016 г. Европейският съюз прие широкообхватния регламент General Data Protection Regulation (GDPR). Подробностите в този закон са прекалено сложни, за да бъдат обяснени тук. Някои от нещата, които той постановява, са че личните данни на европейски граждани могат да бъдат събирани и съхранявани само за „специфични, изрично обявени и легитимни цели“, и единствено с изричното съгласие на потребителя. Съгласието не може да бъде заровено из условията за използване (EULA) на това или онова, нито пък може да бъде смятано за дадено, ако потребителят не го изключи изрично. Законът влиза в сила през май, и компаниите по целия свят се подготвят да влязат в съгласие с него.

Тъй като на практика всеки следящ капитализъм събира данните на европейци, това ще освети тази индустрия като нищо досега. Ето ви само един пример. Подготвяйки се за този закон, PayPal тихомълком публикува списък на над 600 компании, с които вашата информация може да бъде споделяна. Какво ще стане, когато на всяка компания се наложи да публикува тази информация и да обясни изрично как използва личните ни данни? Очертава се да разберем.

Когато този скандал се надигна, дори Марк Цукърбърг каза, че вероятно неговата индустрия трябва да бъде регулирана. Надали обаче си е пожелавал сериозна и принципна регулация, каквато GDPR въвежда в сила в Европа.

Прав е. Следящият капитализъм е действал безконтролно твърде дълго време. И напредъкът както в анализа на големи количества лични данни, така и в изкуствения интелект ще направят утрешните му приложения далеч по-плашещи от днешните. Единственото спасение от това е регулацията.

Първата стъпка към всяка регулация е прозрачността. Кой има нашите данни? Точни ли са? Какво прави той с тях? Продава ли ги? Как ги опазва? Можем ли да го накараме да ги изтрие? Не виждам никаква надежда Конгресът на САЩ да прокара в обозримото бъдеще закон за защита на данните, подобен на GDPR, но не е непредставимо да се въведат закони, които задължават тези компании да бъдат по-прозрачни в действията си.

Едно от последствията на скандала с Cambridge Analytica е, че някои хора си изтриха акаунтите във Facebook. Това е трудно да се направи както трябва, и не изтрива данните, които Facebook събира за хора без акаунт в него. Но все е някакво начало. Пазарът може да окаже натиск върху тези компании да ограничат следенето ни, но само ако накараме тази индустрия да излезе от сенките на светло.

—-

И аз съм писал по въпроса, още през 2012 г. – тук и тук. Не зная дали тогава помогнах на някого да разбере нещо – май по-скоро не, ако съдя по коментарите под тях. Не зная дали ще помогна на някого и сега. Но се чувствам длъжен да опитам.

Ако съдя по личните си наблюдения, нито една от онлайн фирмите, която ви дава възможност да си изтриете информацията от нея, не я изтрива истински. Знам случаи, когато информацията от „изтрити“ акаунти бива откривана в пакети продадени впоследствие лични данни. Знам и фирми, които твърдят, че не съхраняват никаква лична информация, но всъщност съхраняват и продават на всеки платежоспособен и мълчалив всеки бит от нея, който успеят да докопат. Така че съм скептичен, че регулацията ще постигне кой знае колко.

Има обаче нещо, което можем сами да направим за себе си – и то е просто да спрем да използваме които услуги на подобни събирачи можем. Без мобилен телефон трудно се живее, но трябва ли да имате акаунти във всички социални мрежи, за които сте чували? И т.н.

Надявам се след този скандал проектите за децентрализиран и опазващ личната информация аналог на Facebook да получат нов тласък. Надявам се и поне този 1% от хората, които не са идеално кръгли идиоти във вакуум, да почнат да вземат някакви мерки да опазят себе си и своите начинания.

Китай: държавните радио и телевизия се сливат, партийният контрол се засилва

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/27/china/

Държавната телевизия и държавното радио  в Китай се сливат в   Zhongguo Zhisheng, Гласът на Китай.

Държавна радио и телевизионна администрация ще бъде учредена чрез обединяване на администрацията съгласно план на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, оповестен след първата сесия на 13-ия  конгрес на партията.

Китайската глобална телевизионна мрежа (CGTN), обхващаща международните програми, също е включена в новия конгломерат.

Регулирането на новините, филмите и издателствата ще бъде в компетентността на партийната администрация  – очевидно израз на увеличаване на контрола върху медиите и наблюдението на новини и онлайн съдържанието. Партийното ръководство е призовало държавните медии  да декларират абсолютна лоялност към партията.