Tag Archives: общини

Швеция: „Ако настъпи криза или война“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2141

Ако има три неща, които да не могат да се кажат за шведите, те са: че са неорганизирани, че не се грижат за хората си, и най-вече че са глупави. Швеция е пословична с доста неща, и всяко от тях е несъвместимо с тези трите.

Затова се постреснах мъничко, когато до (почти) всяко домакинство в Швеция беше доставена една специална брошура, озаглавена „Ако настъпи криза или война“. През 1947 г. Швеция наистина беше изготвила подобна брошура, и мине се не мине десетилетие през Студената война, я доставяше на домакинствата си. За последен път това се случи през 1990 г. Почти трийсет години беше история. Но сега я доставиха пак – в осъвременен вариант.

Често си мисля, че съм мъничко параноик. (И мъничко оптимист – понякога предвиждам вероятност за лоши неща, понякога за добри…) Но се боя, че моята оценка за мира в света в средносрочно бъдеще също клони към песимистична. Вероятността да се стигне до война в Европа засега ми се струва малка – да кажем, 10%. Но като се има предвид какви ще са последствията, това не е за пренебрегване… Накратко казано – личната ми преценка е да си живея живота щастливо и без страх от война, и да планирам мирни старини, но за всеки случай да имам в някое ъгълче на мозъка си план за действия при подобно развитие.

А има и друго. Държавите имат много начини да се сдобиват с информация за ситуацията в света. Много от тези начини не са от най-чистите и обществено приемливи, и по тази причина (а и по много други) придобитата информация не се огласява. Ако обаче е обезпокоителна в някое отношение, разумните и загрижени за бъдещето си държави вземат мерки според нея. Понякога дори ако тези мерки не харесват особено на електората им.

Как мислите, Швеция разумна и загрижена за бъдещето и хората си държава ли е? Ако да, за каква не-публична нейна информация ви говорят тези мерки? Да, една брошура не е много. Но струва пари, които могат да бъдат дадени за удоволствия за електората, съответно по-добър имидж за управниците. А гледам, че и военният бюджет на Швеция за тази година е подскочил забележимо, след десетилетия без увеличение…

Възможно ли е шведското правителство също да са мъничко параноици? Естествено. Само че правителствата страдат от параноя доста по-рядко от отделните хора. Особено когато тази параноя ги кара да правят неща, които се разминават пряко с изгодата им… Затова съм склонен да приема, че не-публичната (но обоснована на разни информации) оценка на Швеция за ситуацията не е много далече от моята.

Прегледах листовката (ето тук има неин вариант на английски, като PDF). Доколкото мога да го преценя, информацията в нея е типично по шведски простичка, добре премислена и надеждна при употреба. Ако недай боже се случи война (или дори само терористичен акт – листовката разглежда и това), тази информация би била от отлична полза на шведите.

Част от нея, примерно сигналите на сирените, вероятно са различни за България. (За срам не знам българските.) Но много от нещата биха били от отлична полза и за българи. Естествено, у нас само кръгъл идиот ще разчита на правителството или общината да се погрижат за него с шведска добросъвестност. Или да организират съпротива срещу агресор, вместо да ни продадат на него срещу жълти стотинки, мисля си… Но много от съветите в брошурата касаят какви индивидуални действия следва да предприеме човек, за да подобри шансовете си за оцеляване.

За незнаещите английски си позволявам да преведа набързо някои от най-важните изречения и абзаци. (Тук-там с мои коментари.)

—-

Извънредните ситуации могат да попречат на обществото да функционира както сме свикнали. Промените в климата могат да направят наводненията и пожарите по-чести. Катастрофи в други части на света могат да доведат до недостиг на някои храни. Проблеми във важни ИТ системи могат да попречат на електроснабдяването. Много бързо ежедневният ви живот може да се сблъска с проблеми:

– Отоплението спира да работи
– Съхраняването на храни и готвенето може да стане трудно
– Храни и други стоки могат да изчезнат от магазините
– Водоснабдяването може да спре
– Може да няма гориво за колата ви
– Банковите карти и банкоматите може да спрат да работят
– Мобилните телефони и Интернет може да спрат да работят
– Общественият транспорт (а и други видове транспорт) може да спре
– Лекарствата и медицинските услуги може да станат трудно достъпни

Помислете как вие и хората около вас ще можете да се справяте в ситуация, в която нормалните услуги на обществото не работят както обикновено.

Не само „вие“, а „и хората около вас“. Полезно уточнение, от което доста българи имат нужда… а някои са неспособни да схванат изобщо.

В случай на обществени затруднения, помощ ще бъде предоставена (от държавата и общините – Григор) първо на най-нуждаещите се. Мнозинството се очаква да могат да се справят сами, поне отначало. Колкото по-добре сте подготвени, толкова повече ще можете да помогнете на тези, които по една или друга причина не са подготвени.

Най-важно е да имате вода, храна и топлина, и да можете да получавате информация от властите и да поддържате връзка с близките си.

Помислете за рисковете, които засягат конкретно вас и мястото, където живеете и работите. Податливо ли е то на наводнения или свлачища? Има ли наоколо някакво опасно производство или друго, което е добре да знаете?

Така ми се иска да бяхме такова общество. А си зависи само от нас – дори не от всички заедно, а от всеки поотделно… дано схващате намека.

Внимавайте за лъжлива информация

Държави и организации и в момента използват подвеждаща информация, за да се опитат да влияят върху нашите ценности и действия. Целта им може да бъде да подкопаят нашата решителност и желание да защитаваме себе си.

Най-добрата защита срещу лъжлива информация и враждебна пропаганда е критичната оценка на източника:

– Това факти ли са, или мнения?
– Каква е целта на тази информация?
– Кой я изнася?
– Източникът заслужава ли доверие?
– Достъпна ли е тази информация и другаде? Къде?
– Нова ли е или стара тази информация? Защо бива изнасяна точно в този момент?

Търсете и преценявайте сами информацията. Най-добрият начин да противодействате на пропагандата и лъжливата информация е да сте си написали домашното.

Не вярвайте на слухове – използвайте повече от един надежден източник, за да прецените дали дадена информация е вярна.

Не разпространявайте слухове – ако дадена информация не е достоверна, не я предавайте по-нататък.

Не че няма и още много начини за различаване на лъжите от истината – но и това само да прави човек, вече няма да е малко. А напоследък е пълно с лъжи, старателно инженерирани с цел разлагане на „вероятния противник“, да припомня един стандартен израз от едно минало, което всички толкова искаме да е минало завинаги…

Терористичните атаки могат да бъдат насочени срещу отделни хора или групи, срещу масовия гражданин или срещу важни обществени функции като например електроснабдяването или транспортната система. Има много различни начини за извършване на терористична атака, но някои съвети са приложими в почти всички ситуации:

– Отидете на безопасно място и избягвайте големите групи хора.
– Обадете се на полицията и ги информирайте, ако виждате нещо важно.
– Предупредете тези в опасност и помогнете тези, които имат нужда от помощ.
– Изключете звука на мобилния си телефон и не се обаждайте на никой, който може да е в застрашената зона. Позвъняването на телефона може да издаде някой, който се крие.
– Не се обаждайте по мобилен телефон, освен при абсолютна необходимост. Ако мрежата бъде претоварена, особено важни позвънявания може да се окажат невъзможни.
– Изпълнявайте исканията на полицията, пожарната, спасителните екипи и властите.
– Не разпространявайте непотвърдена информация онлайн или по други начини.

Дори аз не се бях замислял, че в подобна ситуация е добре да не звъниш на хора, които може да са в опасност – и изобщо, за да не задръстваш мрежата.

Домашна готовност

Храна:

Важно е да имате в къщи запас от храна, която дава достатъчно калории. Използвайте трайни храни, които се приготвят бързо и не изискват много вода, или могат да се ядат пряко:

– картофи, зеле, моркови, яйца
– траен хляб – тортили, черен хляб, крекери…
– бадемово, соено или сухо мляко
– олио и кашкавал
– спагети, ориз, зърнени храни, сухо картофено пюре
– консерви – боб, леща, зеленчуци, месо, риба, супи…
– доматено пюре, в което могат да се сварят спагетите
– плодови пюрета, сладка и мармалади в буркани
– плодови сокове или други напитки, които могат да се съхраняват при стайна температура
– кафе, чай, шоколад, мед, бадеми, ядки, орехи, енергийни блокчета

Вода:

Питейната вода е жизнено важна. Предвидете поне по три литра на човек на ден. Ако качеството ѝ е съмнително, трябва да намерите как да я преварите.

Ако няма вода за тоалетната, поставете здрав пластмасов чувал в тоалетната чиния. Добрата хигиена на ръцете е важна за избягване на инфекции.

– бутилки
– кофи с капаци
– пластмасови бутилки за замразяване на вода в тях (не ги пълнете догоре, ще се пръснат)
– минерална вода
– туби, в идеалния случай с кранче, в които да събирате вода. Някои можете да напълните с питейна вода за резерв. Тях ги дръжте на хладно и тъмно място.

Топлина:

Ако токът и парното спрат в студено време, домът ви бързо ще изстине. Съберете се в една стая, закачете одеала на прозорците, покрийте пода с килими, направете под маса леговище, което лесно се пази топло. Мислете за риска от пожар. Гасете свещите и печките преди да заспите. Проветрявайте редовно стаята, за да влезе кислород.

– вълнени дрехи
– топли дрехи за излизане навън в студено време
– шапки, ръкавици, шалове
– одеала
– дюшеци
– спални чували
– свещи
– кибрит или запалки
– горивно отопление – газови бутилки с котлон или горелка, парафинови отоплители…

Комуникации:

При сериозен инцидент трябва да имате как да получавате информация от властите. да следите медиите, да поддържате връзка с роднини и приятели, и да потърсите спешна помощ при нужда.

– радио на батерии, слънчеви батерии или ръчно динамо
– автомобилно радио
– списък важни телефонни номера (на хартия)
– допълнителни батерии или пауърбанк за мобилни телефони и подобни
– зареждащо устройство за мобилни телефони, което може да се зарежда в кола

Други:

– спиртен (сух спирт) котлон и гориво за него
– фенерче, евентуално за глава
– батерии
– пари в дребни банкноти
– запас от често употребявани лекарства
– мокри кърпички
– дезинфектант за ръце
– тоалетна хартия и средства за менструална хигиена
– хартиени копия на важни документи, вкл. застраховки, банкова информация, регистрации
– гориво за колата

Списъкът е колкото може да се хване на една страница в брошура. Но който се е сетил сам за всичко това, го поздравявам. Аз имах пропуски.

Трябва да сме способни да отразяваме атаки, насочени срещу страната ни. Дори сега се правят атаки срещу нашите ИТ системи и опити да ни повлияят чрез фалшива информация. Можем да бъдем засегнати и непряко от конфликти в нашия регион. Потенциалните атаки включват:

– Кибератаки, които да повредят важни ИТ системи
– Саботаж на инфраструктурата (напр. пътища, жп линии, мостове, летища, електропроводи, атомни електростанции)
– Терористични атаки, които засягат голям брой хора или важни организации
– Опити да бъдат контролирани овластени хора или жителите на Швеция
– Прекъсване на транспортни връзки, което води до недостиг на храни и други стоки
– Военни атаки – бомбардировки, ракетни атаки и други военни действия

Ако Швеция е атакувана от друга държава, ние никога няма да се предадем. Всяка информация, че съпротивата трябва да се прекрати, е лъжа.

В реални условия дори Швеция може да се наложи да се предаде – но им се възхищавам на духа. Лично аз бих се замислил сериозно, преди да ги нападна.

Намерете предварително какви укрития има близо до местата, където живеете и работите, за в случай че се наложи да ги използвате. При предупреждение за въздушна или друга военна атака, веднага отидете в укритие, или ако няма време за това, в импровизирано укритие като мазе, тунел или станция на метрото.

Дано не се стига до това – но ако ситуацията стане напечена, идеята човек да е предварително информиран е чудесна. Не че в България имаме укрития за други освен слугите на народа, но все пак.

Научете се да оказвате първа помощ. Вашите познания могат да спасят животи. Ако сте първите, които пристигат на мястото на сериозен инцидент, веднага се обадете на телефон 112. Можете да звъните на него дори ако сметката ви не е платена или даже нямате SIM карта в телефона.

Войните са рядкост, за щастие – но автомобилни катастрофи, пожари, падания и други инциденти се случват и в най-добрите времена. Подписвам се с две ръце под съвета за първата помощ. Че каквито „специалисти по първа помощ“ съм виждал – не ти трябва автомобилна катастрофа…

История за един контрапротестен автобус

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3103

В края на миналата година Министерски съвет прие промени в плана за управление на Пирин. Както писах тогава, е доста спорно дали промените са в съответствие със Закона за защитените територии. Със сигурност процедурата не беше в съответсвие със Закона за нормативните актове, т.е. изисквания за общественото обсъждане (напр. качване на съгласувателната таблица преди приемането) не са спазени (дали планът за управление е нормативен акт – в променената му част по-скоро да).

Административният съд ще реши кой прав, кой крив в този случай (макар практиката му да е доста спорна). Тук целта ми е да опиша свързан с този казус проблем. След като бяха провеждани протести срещу решението на Министерския съвет, по традиция беше организиран и контрапротест. С тонколони, с музика, с представители на изпълнителната власт, с автобуси. И именно за един от тези автобуси става дума.

Автобусът е училищен, а е возил протестиращи. Имаше разбираемо недоволство, поради което реших да питам Министерство на образованието защо училищен автобус се използва за такива цели.

Междувременно се появи репортаж на Нова, в който заместник кмета на Община Сапарева баня обяснява, че трябвало с друг автобус да се превозят протестиращите, ама той се счупил.

Защо общината, т.е. публичната власт, организира и извозва хора на протест в защита на решение на Министерски съвет (т.е. пак публичната власт) е въпрос, на който нямам отговор. Т.е. имам, но не знам той доколко е в съответствие със закона. Може и да е законно, но със сигурност буди съмнения.

Отговорът на МОН казва, че те автобусите са ги предоставили на общините безвъзмездно, срещу договор, в който пише, че могат да се използват само за превоз на ученици. Т.е. МОН може да потърси отговорност на общината за нарушаване на договора. Разбира се, МОН няма да го направи. Не би било добра идея пък да си вземе автобуса, защото основната му цел – превоз на ученици – няма да може да бъде изпълнена. Така че общо взето министърът е напомнил на кмета, че „така не бива“.

След отговора на МОН питах (пак по Закона за достъп до обществена информация) община Сапарева баня – на какво основание и с чия заповед е използван автобуса. Там след известно забавяне ми върнаха отговор, който постави цялата история в друга светлина.

Според отговора, заповедта е за транспорт на „ученици-спортисти“. Т.е. според тази заповед нарушение на договора няма – превозвани са били ученици. Това не непременно противоречи на думите на зам. кмета – той не казва дали протестиращите не са били ученици. Т.е. това, което имаме „черно на бяло“ е, че на протеста са превозвани ученици. Да използваш ученици за такива цели е меко казано нередно. Освен това, както се вижда от снимката по-горе, автобусът е в София по тъмно. И след това се прибира по тъмно. Което е в нарушение на наредба, която забранява превоза на ученици в тъмната част на денонощието. Така че подадох сигнал до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е компетентният орган.

След известно време питах ИААА как е завършила проверката, и техният отговор е: няма нарушение, тъй като не е извършван превоз на ученици. В моя сигнал бях прикачил заповедта на кмета, но явно проверката е установила, че заповедта не е била спазена?

Така или иначе, имаме „омотаване“ на институциите дори когато става дума за тривиален казус. Документи, заповеди и договори се пишат проформа, за „да има нещо“. Ама те всъщност не отразяват реалността. И всичко е наред, докато някой не пита, когато започва сричането и мазането. И най-важното – накрая санкционирани няма.

Няма друга поука, няма оптимистично заключение. Да, един автобус не е „най-големият проблем на държавата“. Но е симптоматичен.

КЗЛД: Информационно-разяснителни материали по Регламент 2016/679 (GDPR)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/15/gdpr-4/

Информационно-разяснителни материали по Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защитата на данните)

Как да допуснем услуги като Uber? [законопроект]

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3032

Съдът в Люксембург реши, че Uber е транспортна компания и предоставя таксиметрови услуги. Това е проблем не само за Uber, а за всички по-съвременни начини да предоставяш транспортна услуга, в това число децентрализирани варианти (например чрез блокчейн, въпреки целия ми скептицизъм към публичните такива).

За да бъдат допустими на пазара тези бизнес модели – дали Uber, дали Lyft, дали дори TaxiMe и TaxiStars, към които таксиметровите компании проявяват недоверие и се оптиват да ги изтикат за сметка на свои приложения, трябва законодателството да го позволява. Докато преди това решение Uber оперираше в (според тях) сива зона на нерегулиран бизнес, вече е ясно, че това не е така. И макар Uber да е най-популярният пример, те не са най-светлият такъв – компанията е на загуба и съвсем не е „цвете за мирисане“. Така че всичко недолу не би следвало да се разглежда като „как да узаконим Uber“, а как да не ограничаваме транспорта в градовете до „жълти коли с табелки, светлинки и таксиметрови апарати“.

Както бях писал преди време – регулациите могат да бъдат правени умно, така че да не ограничават технологични бизнес модели, за които регулаторите не са се сетили. За съжаление, Законът за автомобилните превози е доста остарял и със сигурност не допуска нищо различно от кола с таксиметров апарат с фискална памет, която можеш да си спреш на улицата. Освен това режимът, предвиден в закона е доста утежнен дори за съществуващите превозвачи. Първо, трябва да има регистрация на превозвач. След това всеки шофьор полага изпити и получава удостоверение за водач на таксиметров автомобил. Но това удостоверение на му е достатъчно – трябва да получи и разрешение от общината, която да разгледа удостоверението му и регистрацията на превозвача, чрез който ще осъщестява услугата. Не на последно място, законът предвижда общинските съвети да определят максимален брой таксита, както и разпределението им между регистрираните превозвачи. Това последното звучи доста непазарна мярка и със сигурност би ограничило някои по-иновативни модели.

Поради всичко това реших да напиша законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Докато пишех черновата, видях, че Естония вече е направила нещо такова, с доста сходен подход. Основните цели са:

  • Разграничаване на такситата, които можеш да си вземеш на улицата от тези, които можеш да вземеш единствено чрез диспечерска система (дали мобилно приложение, дали по друг начин, няма значение)
  • Допускане на измерване на разстоянието и съответно отчитането пред НАП със средства, различни от таксиметров апарат (например GPS + система, интегрирана с тази на НАП, както са направили в Естония преди време)
  • Улекотяване на регистрационния режим чрез премахване на разрешението от общината – общините, в които оперира даден автомобил се вписват от превозвача в регистъра на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, откъдето се черпи информация и за дължимия местен данък.
  • Запазване на данъка за таксиметрови превози към общините
  • Запазване на изискванията за техническа изправност, възраст на автомобилите, психическа годност и липса на присъди на водачите
  • Спазване на принципите на елекетронното управление – извличане на данните за автомобилите от регистъра на КАТ, позволяване на подаване на заявления по електронен път, включително автоматизирано, така че превозвачите да могат да интегрират вътрешните си системи за управление на автопарка с централния регистър. Премахване на задължението от носене на документи от страна на таксиметровите шофьори (като удостоверения) и проверката ми по електронен път
  • Премахване на централизираните изпити и обучения и заменянето им с обучителни материали (де факто прехъвлрне на отговорноста за обучение на шофьорите на превозвачите, които така или иначе имат интерес шофьорите им да не са неадекватни)
  • Премахване на възможността общината да определя размера на пазара и да разпределя участниците в него

Последните две точки са пожелателни, но според мен принципно важни. Ето и самият текст, с мотиви към всеки параграф:

Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози

§1. В чл. 12а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т.5 се изменя както следва: „Данни за моторните превозни средства, с които превозвачът извършва превозите:
а) регистрационен номер
б) дали автомобилът ще извършва таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система
в) общините, в които моторното превозно средство ще извършва превози
2. Ал. 2 се отменя;
3. Създава се нова ал. 6: „(6) Заявления за вписване и за промяна на обстоятелства в регистъра, могат да се подават по автоматизирано и по електронен път по реда на Закона за електронното управление“
4. Създава се нова ал. 7: „(7) Обстоятелства за регистрираните автомобили, определени с наредбата по ал. 5, се извличат автоматично на база на регистрационния номер от националния регистър на пътните превозни средства по реда на Закона за електронното управление“
5. Създава се нова ал. 8: „(8) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извъшва автоматизирани проверки за платен данък за таксиметров превоз на пътници и заличава вписаните в регистъра моторни превозни средства, за които данъкът не е платен за съответната година“
6. Създава се нова ал. 9: „(9) Изискванията към външния вид на автомобилите, които са регистрирани за извършване на таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система могат да са различни от тези за останалите автомобили“
7. Създава се нова ал. 10: „(10) Автомобилите, които са регистрирани за извършване на таксиметров превоз единствено при повикване чрез диспечерска система, нямат право да престояват на местата, обозначени за престояване на таксиметрови автомобили“

Мотиви: Регистърът трябва да съдъдржа актуална информация за автомобилите, с които се извършват таксиметров превоз. Тя трябва да може да бъде променяна по елекетронен път, чрез интеграция на информационната система на превозвача с регистъра.
Достатъчно е вписването единствено на регистрационния номер на автомобилите – останалите данни следва да бъдат извличани (при нужда) от националния регистър на превозните средства в МВР, следвайки принципа на еднократното събиране на данни, заложен в Закона за електронното управление.
Премахва се и ограничението за възраст на автомобила при първа регистрация като превозвач – важното изискване е автомобилите да не са над определена възраст (чл. 24). Премахването на това ограничение допуска динамичното променяне на „автопарка“ на превозвача.
Поради отменените по-надолу разпоредби от чл. 24а, в регистъра в ИААА се предвижда водене и на общините, в които съответните автомобили на превозвача извършват дейност. Това се налага с оглед на плащането на данъка върху таксиметровия превоз на пътници.
Въвежда се важно разграничение на автомобилите, извършващи таксиметров превоз – такива, които извършват услугата единствено при повикване чрез диспечерска система (което включва мобилни приложения и както централизирани, така и разпределени диспечерски системи) и други, които могат да бъдат спирани на пътното платено или вземани от предвидени за това места.
Изрично се допуска възможността автомобилите, които няма да бъдат спирани на пътя, да имат неунифициран външен вид (напр. табела „Такси“, жълт цвят и др.), като обаче нямат право да престояват на т.нар. стоянки за таксита.

§2. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. в ал. 1 след думите „електронен таксиметров апарат с фискална памет“ се добавят думите „или по други начини, позволяващи точно измерване на разстояние и отчитане пред данъчната администрация“, а думите „след издаване на разшрение за таксиметров превоз на пътници“ се заменят с думите „след вписване в регистрите по чл. 12, ал. 2 и по ал. 3, т.5“.
2. в ал. 3, т.5 изменя така: „Вписан е в регистър на водачи, извършващи таксиметров превоз, воден от председателя на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
3. ал. 4 се изменя така: „Ръководителят на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ вписва лицата, отговарящи на изискванията по ал. 3, т. 1-4 и е декларирало, че се е запознало с обучителна информация, определена с наредбата по чл. 12а, ал. 5. Вписването се подновява на всеки 5 години по заявление на водача.
4. ал. 5 се отменя.
5. ал. 6 се изменя така: „Редът за вписването и подновяването на вписването в регистъра на водачите, извършващи таксиметров превоз, и за доказване на съответствието с изискванията по ал. 3, т. 1-4 се определя с наредбата по чл. 12а, ал. 5., като обстоятелствата, необходими за доказване на изискванията, се събират по служебен път“
6. в ал. 17 думите „отнема със заповед удостоверението на водач на лек таксиметров автомобил“ се заменят с думите „заличава вписването на водач, извършващ таксиметрови превоз“

Мотиви: Носенето на удостоверение е излишно, при положение, че контролиращите органи имат електронен достъп в реално време до регистъра. Поради тази причина изискването за удостоверение се заменя с наличие на вписване в регистъра.
Централизираните обучения не са добър механизъм за информираност на шофьорите (което е видно на практика), но създават административна тежест. Обученията и изпитите се заменят с деклариране (възможно по електронен път) от страна на водача, че се е запознал с обучителните материали. Тези материали могат да бъдат текстови или видео-уроци.
Чрез въвеждане на електронни услуги, водачите ще могат отдалечено и лесно да заявяват вписване в регистъра.
Въвежда се възможност за използване на алтернативни технологии на таксиметровия апарат с фискална памет, като например GPS устройства. С наредба ще бъдат определени условията за интегриране на отчетеното от тези устройства разстояние и съответна цена с данъчната администрация.

§3. В чл. 24а се правят следните изменения и допълнения:
1. ал. 1 се изменя така: „Водач, вписан в регистъра на водачи, извършващи таксиметров превоз, имат право да извършват такъв с всеки автомобил, вписан в регистъра по чл. 12, ал. 2 в рамките на общините, за които е валидно вписването“
2. ал. 2-9 се отменят
3. ал. 10 се изменя така: „Административните органи нямат право да определят ограничения на броя таксиметрови автомобили, опериращи на територията на дадена община“
4. ал. 11 се изменяе така: „Общинските съвети могат да определят минимални и максимални цени за таксиметров превоз на пътници за един километър пробег и за една минута престой по съответната тарифа, валидни за територията на съответната община“

Мотиви: допълнителните административни процедури извън регистрацията на превозвача и на водача са излишна административна тежест. Контролът на таксиметровия пазар от страна на общинския съвет, в т.ч. броя автомобили и тяхното разпределение между превозвачи е потенциален източник на корупция и пречи на конкуренцията.
Чрез регистъра по чл. 12, ал. 2 се събира информация в коя община оперират таксиметровите автомобили. Допуска се един автомобил да оперира в повече от една община, което е приложимо например в курортните комплекси.

§4. В чл. 24б след думите „таксиметровите апарати“ се добавят думите „или другите допустими технологични средства“

Мотиви: с наредба се определят и условията за използване и отчитане на други технологични средства, например GPS устройства.

§5. В чл. 95, се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите „таксиметров апарат“ се добавят думите „или друго допустимо технологично средство за отчитане на разстояние“
2. В ал. 2 се създава нова т.3: „3. извършва таксиметрови услуги в община, за която автомобилът, който управлява, не е регистриран в регистъра по чл. 12, ал 2“
§6. В чл. 96, ал. 4 след думите „таксиметров апарат“ се добавят думите „или друго допустимо технологично средство за отчитане на разстояние“

Разбира се, по-сложната част ще бъде коригирането на наредбите след това, включително намирането на начин за признаване на GPS координатите – ясно е, че както такситата имат „помпички“, така и GPS-ите на телефоните могат да бъдат „лъгани“.

Това е само предложение, на база на което да започне обсъждане. Далеч съм от мисълта, че мога да измисля решение на всички проблеми за един следобед. Нямам законодателна инициатива и не мога да го внеса, а и някои от точките може да не са приемливи за таксиметровия бранш, т.е. да трябва да се търсят компромиси. Все пак смятам, че допускането на повече технологични начини за осъществяване на таксиметрова услуга е добър за пазара и за клиентите.

Пет мита за електронното гласуване

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3004

Тази седмица ЦИК ще направи демонстрация на електронно гласуване в рамките на проекта, който преди малко повече от година заложихме в пътната карта за електронно управление. На „дистанционно електронно гласуване“, ако трябва да сме коректни – терминологията не е унифицирана, и често само „електронно гласуване“ може да значи и „машинно“. Та във връзка с раздвижването по темата, по медиите канят знайни и незнайни хора (сред които и уважавани експерти) да коментират. Случват се и разни събития/кръгли маси/конференции по темата, на някои от които присъствам.

Това, което чувам са доста неинформирани мнения и разпространяване и преповтаряне на митове. Затова реших да си избера пет мита, които говорещите против електронното гласуване разпространяват. Винаги дяволът е в детайлите, а с една подхвърлена полуистина в ефира се създават настроения в обществото.

„Много държави го забраниха или се отказаха“ – тук посланието е „всички се отказват от него, ние къде сме тръгнали“. Разбира се, това е невярно. Половината от държавите, които се изреждат, не са и опитвали дистанционно електронно гласуване, а само машинно. И поради машини „черни кутии“ (със затворен код) и висока цена, наистина се отказват от тях. Но когато говорим за дистанционно електронно гласуване, картинката е по-различна. Експертимент, след който не е пристъпено към реално гласуване, е имало в Норвегия. Причината за да не се пристъпи нататък? В официалния доклад техническият проблем е тривиален – функцията за генериране на случайни числа не е била добра. Но по-важният фактор е, че на власт е дошла опозицията (социалистическата партия) и тя е спряла проекта на предишното правителство. Германският Конституционен съд пък е взел решение – експерименти е нямало, та докато нашия Конституционен съд не вземе такова решение за действащия изборен кодекс, нямаме такъв проблем (има решения за предишни текстове в кодекса, но това е по вина на текстовете – новите адресират мотивите на съда). Холандия е забранила машини, не дистанционно електронно, и то по много специфични за конкретната машина съображения, така че не е по темата с дистанционно електронно. „Франция го забрани/се отказа“ също не е вярно. Франция позволява дистанционно електронно гласуване от 2012-та, но конкретно на тазгодишните избори реши да не позволява този канал за гласуване, заради потенциалната руска намеса. Това не значи, че на следващите избори няма да имат електронно гласуване, нито, че решението е било мотивирано с нещо различно от страх. В нашия изборен кодекс тази опция е предвидена – ЦИК може да вземе решение да не прилага дистанционно електронно гласуване, ако мотивира това с технически доклад за неизбежни и непосредствени рискове. Това обаче не е „винаги“. Та, като някой тръгне да ви изрежда държави, които го били „забранили“…не приемайте това като чиста истина.

„Само Естония гласува електронно“ – на национални избори – Естония и Франция (за живеещите извън Франция), но няколко швейцарски кантона гласуват електронно, един австралийски щат (Нови Южен Уелс, в който е Сидни), Аляска и общини на различни места по света, в т.ч. Мексико Сити. Това, разбира се, не е аргумент сам по себе си – другите държави имат много различен дневен ред и изборна ситуация. Структурата на нашето население е специфична – немалка част от него е в чужбина, а това не може да се каже за много други европейски държави. Според доклад на ООН 14% от българите живеят в чужбина. Другите държави са нямали референдум за електронно гласуване, нямат и такъв проблем с купен и контролиран вот, имат по-висока избирателна активност и т.н. Много други държави обаче позволяват гласуване по пощата, което е аналоговото решение на сходен проблем. На нашите пощи обаче не може да се разчита, нито на процеса, в който се отварят пликовете.

„Естонското беше хакнато“ – това е съвсем невярно. Базира се на един доклад на Алекс Халдерман, който критикува някои аспекти на оперативната сигурност (т.е. практиките на длъжностните лица при провеждане на изборите). Отговорът на естонската агенция за електронно управление е доста ясен – нямало е манипулации, а оперативните практики се подобряват постоянно. И имайки предвид, че Русия организира сериозна кибератака срещу Естония преди десетина години (във връзка с премахване на паметник), липсата на проблеми след над 10 години електронно гласуване е показателна. Освен докладът на Халдерман, тази година стана ясно, че производителят на чипа в естонските лични карти е допуснал грешка, заради която те не са толкова сигурни, колкото сме си мислели. Това не засяга всички естонски лични карти, а засегнатите се подменят. Ако по това време имаше електронно гласуване, то просто щеше да бъде спряно и хората щяха да бъдат уведомени да отидат да гласуват на хартия, както позволява естонският изборен кодекс, и съответно нашият (в който сме заимствали от естонския). Т.е. не, естонското не е хакнато, а при установяване на нерешим проблем, избирателната комисия има правото да го спре и да прати хората да гласуват на хартия (защото електронното е няколко дни преди изборния ден).

„Ще улесни купуването на гласове“ – не, няма. По много причини, някои технологични, други – пазарни. Кодексът предвижда предварителна регистрация за електронно гласуване, предвижда и двустепенна оторизация (т.е. използване на мобилен телефон освен електронната личната карта), предвижда технически мерки за ограничаване на много последователни гласувания от един компютър. И докато всички тези неща са заобиколими със стройна организация и технически умения на купуващите, това ще бъде много по-трудно, отколкото просто да купиш гласовете и да пратиш хората да гласуват на хартия в секция. Да сравним правенето на списък и чакането пред секция на неквалифициран персонал (най-често цигански тартор), със зачистване на регистри/смяна на мак адреси, събиране на лични карти И телефони, и то за период от няколко дни, за да не може купеният да си промени гласа след това. И отгоре на всичко, в ЦИК и МВР ще има карта на регистрираните за електронно гласуване, така че ако в рискови райони има концентрация, да бъде направена проверка. Т.е. бариерите пред купуването (а и контролирането) на гласове при електронното гласуване са много повече от тези при хартиеното. Сценарият „ще им събере личните карти и ще напуска гласове“ звучи възможен само ако човек не познава подробностите.

„Трябва да има първо електронно управление и чак тогава електронно гласуване“ – бившият председател на естонската комисия за електронно гласуване ми разказа интересна история. Преди първото електронно гласуване (2005-та) броят активно използвани електронни лични карти е бил около пет хиляди. Да, Естония ги въвежда 2001-ва, но докато хората ги получат, докато започнат да ползват услуги, докато се появяват услуги, минават няколко години. На първото електронно гласуване онлайн гласуват 9300 души, т.е. почти два пъти повече. Електронното гласуване е катализатор на електронното управление и няма причина да чакаме да си вържем всички регистри, за да имаме електронно гласуване. Единствената предпоставка е електронната идентификация (електронна лична карта или друго средство). За съжаление, там правителството доста изостава от планираните срокове (това лято отложи електронната лична карта с още една година).

Почти всичко това съм го разказал в детайли в лекцията си от преди две години. Но детайлите са скучни и затормозяващи и затова пръскането на митове в ефира е по-ефективно и по-въздействащо.

Аз също съм против прибързаното въвеждане на технология в толкова важен процес като изборите, и съм го казвал неведнъж. Но референдумът беше 2015-та, а първите обвързващи електронни избори трябва да са 2019-та. Три години и половина не е „прибързване“. Затова има пътна карта, има проект, има изборен кодекс, има предвидени симулации и експерименти.

Но линията, която в момента започва все по-отчетливо да се появява е „абе, то не е сигурно, дай да го отложим за неопределено време“. Иска ми се да я отдам на неиформираност, а не на конспирация. И когато януари 2019-та стигнем до момента на вземане на решение „спазваме или изборния кодекс или не“, силно се надявам решението да бъде доста по-информирано от простото цитиране на горните митове.

Електронно управление – ефективност или изтичане на милиони?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2922

(статията е публикувана първоначално в списание „Мениджър“ под заглавие „Криво-ляво електронно управление“)

Думата „приемственост“ се е превърнала в нищо незначещо клише. Но именно нейната липса е сред основните причини все още да нямаме електронно управление. Не единствената, разбира се. Липсата на визия, липсата на институции, липсата на правила, липсата на капацитет, корупцията са също доста важни фактори за това в немалко институции все още да обикалят хора с папки, гражданите все още да разнасят хартийки между институции, управлението да е непрозрачно, а в цялата тази „мъгла“ да процъфтява „другият начин“ – на дребно и на едро.

С риск да прозвучи особено нескромно, смятам, че много от тези негативни фактори бяха ако не премахнати, то застрашени, благодарение на усилията на вицепремиера Румяна Бъчварова и нейния кабинет, от който бях част. А това, което наблюдаваме в момента като заявки на правителството за борба с административната тежест е по същество приемственост (макар вицепремиерът Дончев да не го представя като такова) – стъпване на основните, които бяха поставени, и продължаване на реформата.

Защото електронното управление не е просто да се направи един сайт, или да се обучат няколко служители, или да се усвоят едни пари по оперативна програма, или да се приемат едни пожелателни закони. Електронното управление е държавата да не занимава гражданите и бизнеса със себе си, а това изисква промяна на мисленето. Такава промяна не се случва за три месеца.

За добро или за лошо, държавата е тромава структура и промени се случват бавно. Доста по-бавно отколкото на мен ми се иска. Но ако има както ясна визия, така и познаване на проблемите в детайл, тази промяна непременно се случва.

Защо все още няма истинско електронно управление? През годините са похарчени милиони за софтуер и хардуер. Създавани са и са разформировани различни структури (МДААР, ДАИТС, МТИТС/ЕСМИС). Приети са редица закони, като Закона за електроното управление, закона за ограничаване на административното регулиране, административнопроцесуалния кодекс. Милионите (или дори милиардите) са изтекли в нищото, структурите са били просто многобуквени съкращения, а законите никой не ги е спазвал. Да, в не един закон отдавна пише, че администрацията няма право да изисква от гражданите да представят документи, които администрацията сама може да си събере служебно от друга администрация. Но това са просто думи в Държавен вестник.

А дяволът е в детайлите. Новата оперативна програма („Добро управление“) може да изглежда като „втори ОПАК“ отстрани, но всъщност много грешки на ОПАК вече ги няма – най-вече раздаването на пари „на калпак“ без оглед на резултата. Измененията в Закона за електронното управление, наредбите към него и новия Закон за електронната идентификация изглеждат като поредния нормотворчески напън, но зад всяка изменена алинея, стои конкретен проблем, който до момента е пречил на реализирането на електронното управление.

Един пример – администрациите бяха свикнали да сключват тристранни споразумения, за да обменят данни (между първичният администратор на данни, ползвателят, и операторът на инфраструктурата за комуникация, към 2016-та МТИТС). Това беше бавен процес и често беше спънка пред реализиране на електронно управление, защото първичните администратори просто не даваха достъп. Общини с месеци и години чакаха такъв, за да реализират електронни услуги, но това така и не се случваше. С измененията на закона тези споразумения бяха забранени и вече никой първичен администратор няма право да налага допълнителни изисквания извън тези в закона. Само месец след приемането на измененията, общини, чакащи отдавна, получиха достъп и най-накрая пуснаха услуги за гражданите си. И то чрез вече изградени системи, които просто никога не са били ползвани както е предвидено.

Информационните системи, които се изграждат за държавата пък, никога не са се славили с високо качество, и като потребители можем да потвърдим това. Администрацията никога е нямала капацитетът да напише техническо задание, което да изиска разработването на софтуер, отговарящ на съвременни изисквания за качество. Затова със закона и наредбата се въведе шаблонно задание, с което се покриват повечето от често срещаните пропуски. С въвеждането на отворения код за всеки разработен по поръчка софтуер пък станахме първата държава в света с такова ниво на прозрачност, а Европа и САЩ се опитва да ни догони (и това не е преувеличение – малко след нас САЩ въведе сходни на нашите изисквания).

Но дори с най-добрите правила, с премахването на всички административни пречки и с най-качествения софтуер, промяната не е гарантирана. Нужна е институция, която да бъде инструмент за такава промяна. И Държавна агенция „Електроно управление“ не е създадена да бъде просто поредното съкращения. Създадена е по примера на такива агенции в успешни държави като Естония, и със законовите си правомощия тя не е безгласна буква в процеса, а реално може да налага на останалите администрации как и какво да правят, за да въведат електроно управление.

Визията пък е компасът, който дава посоката. Защото електронното управление не е магистрала, която свързва два града, а сложна комбинация от технологии, процеси и начин на мислене. Визия почти никога е нямало – само отделни парчета от цялата система са били на дневен ред, което е оставяло усилията да висят и рано или късно да бъдат изоставяни.

Именно тези основни – визията, правилата, оправомощената инстутуция правят възможно в момента реформата да се случи и тя да бъде устойчива. „Акциите“, за които чуваме по медиите са само повърхността на огромното количество вътрешни правила и процедури, някои от които са от времето на социализма, които трябва да бъдат променени или дори изкоренени. Защото положението е „царят дава, пъдарят не дава“ (в закона пише, че удостоверения не трябва да се изискват, но във вътрешните правила, които следва съответнията служител, пише, че се изисква).

Дали това ще стане – не е ясно. Както често се случва, политическата воля може да потъне в небитието след липсата на бързи резултати, администрацията може да удави процесите със своето умение да се снишава, докато поривът за реформа отмине, корупцията може да продължи да изяжда милиони, без да доставя качествени продукти. Агентите на промяната може да се отвратят от средата и да си тръгнат, оставяйки електронното управление отново „за следващата петилетка“.

И това са реални рискове – държавната агенция няма достатъчно хора, с които да изпълни реформата, а такива трудно се намират. Корупцията чука на вратата, а някои проекти, заложени като част от визията, се отлагат и забавят. Лошото е, че липсва гражданският натиск, контрол и подкрепа. Електронното управление никога не е централна тема, което я прави и слабо политически популярна. Говори се за нея когато няма за какво друго (например както в случая – през лятото). Ефектът не е осезаем – не се появява изведнъж нов, лъскав път, или детска площадка. Просто отпадат неща, за които преди сме си вземали отпуск, а вече или не се налага да правим, или можем да правим отдалечено. Интересът дори в иначе популярни административни услуги е нисък – отчасти защото не са популяризирани, отчасти защото първата мисъл на гражданина не е „дали има електронна услуга за това?“.

Дали ще има електронно управление? То и сега има, криво-ляво. Някои системи си говорят, някои институции имат що-годе прилични електронни услуги. Според мен в момента има предпоставки този процес да се забърза, и до няколко години да имаме по-електронна и по-прозрачна администрация. Но това зависи най-вече от човешкия фактор – от политическото ръководство, от администрацията и не на последно място – от гражданите.

И с всяка стъпка в правилната посока, държавата ще става по-ефективна и по-прозрачна. А с всяка стъпка в грешната посока, просто още милиони ще изтичат в нищото.

Преброяване на българите в Германия по общини и години

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/bgde/

Настрана от очевидното, основаната причина да разглеждам данните за българите в Германия е това, че изглежда е най-голямата ни диаспора в света с над 260 хиляди българи. От това се повдига отново и неизбежния въпрос доколко е адекватно покритието на консулските услуги в Европа. За него ще пиша пак скоро.

Тук искам да покажа нагледно данни на DeStatis, които някак съм пропускал до сега. Предоставят броя чуждестранни граждани по общини в страната и има данни за последните 19 години. Направих бърза карта, за да илюстрирам как са емигрирали българите към и в Германия. Позволява фокусиране върху конкретна община и анимиране на данните през времето.

Дяволът е в детайлите

Разбира се, както винаги данните имат някои условности. Те представят единствено регистрираните българи в дадената община или административен регион. Системата в Германия е много строга и не може да направиш почти нищо без регистрация, но все пак това не изключва нелегално пребиваващи, особено в годините преди 2007-ма. Също така, данните разглеждат единствено българите без немски паспорт. Такъв са получили 17000 българи за този период. Събирането на данните от общините също е особено. С Saarland, например се отчита наедно за няколко landkreis-а. В Kassel пък до 2007-ма са се събирали данни за landkreis-а, а след това са включени в данните за града. Опитал съм се да представя коректно данните взимайки предвид промените в устройството за този период. Отделно, в информацията за всяка община съм посочил съотношението мъже/жени. Не съм го представил на картата, тъй като повечето общини са с твърде малко българи, за да може да се направи някакво смислено сравнение.

Къде, кога, колко

Като натиснете на дадена година, на картата се показва разпределението им тогава. Ако натиснете определена община ще видите на графиката броя българи регистрирани точно там между 1998 и 2016-та. Натиснете където и да е другаде на картата, за да изчистите фокуса на общината.

Ще забележите, че има два линка под картата. Първият пуска анимация през годините. Вторият превключва режима на представяне от абсолютен брой българи към такъв на брой българи на всеки 100000 население. Последното дава по-добра представа за концентрацията, тъй като подобно на България доста селски региони са почти обезлюдени. Допълнително съм изсветлил общините с малко население, за да се отрази това. Така се вижда, че Берлин макар с най-много българи – над 15000, има по-малко концентрация спрямо населението, отколкото общините в региона Frankfurt-Mannheim.

Интересно ми е какви са вашите наблюдения на база тези данни. Споделете ги в коментарите. След картата съм дал линкове към други мои статии разглеждащи българите в чужбина.

Източник: DeStatis

За религиозността на няколко хиляди в социалките и защо повечето такива изследвания са счупени

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/religia-i-schupeni-anketi/

Постоянно сме облъчвани от анкети и социологически проучвания. Особено когато става дума за избори, политика и мнения по актуални за деня въпроси. През май излезе едно такова изследване на Pew Research засягащо отношението на религията в източна Европа. То, както и няколко често споделяни мемета в социалните мрежи, ме накараха да направя свой експеримент преди месец. Пуснах анкета за „религиозността на българите“.

Преди да задълбая в резултатите, има няколко важни детайла, които трябва да обсъдим. Първият е, че анкетата ми в никакъв случай не претендира за представителност. Не съм започвал анкетата с тази идея и нямам илюзии, че може да е. Причините за това е важно да се разберат, ако искаме да разпознаваме лошата „статистика“ и ще ги обсъдя подробно по-долу.

Въпреки това, интересно и до голяма степен неочаквано е, че беше попълнена от 3120 души, 2400 от които в първите 24 часа. Това само по себе си показва, че темата за религията занимава много хора от всички страни на дебата и определено е нещо, за което трябва да говорим повече. В този смисъл, самата дискусия и активност около анкетата може да е дори по-показателна от самите данни.

Също така, някои обърнаха внимание на някои странни въпроси като този за църковния данък. Целта му, както и подборът на отговорите на повечето въпроси, беше да илюстрирам същността на критиката ми към изследването на Pew Research. Тезата ми не е, че умишлено са подправили данните, а че липсата на разбиране за културните различния ги обезсмисля.

Не на последно място, дори взимайки предвид всички условности, резултатите от тези няколко хиляди отговора си остават интересни и с доста уговорки може да ни покажат позициите и самоопределянето ако не на друго, то поне на балона от познати и техни приятели, които има около мен в социалките.

Самоопределяне, политика и изучаване на религия

След като отметнахме всичко това, мисля да започна отзад напред. Не заради друго, а просто защото отговорите са интересни.

В следващите няколко графики съм обединил всички самоопределящи се към някоя религия в една група и всички, които не се самоопределят – в друга. Знам, че това ще раздразни някои, но за по-кратко ще ги наричам „религиозни“ и „нерелигиозни“. Разпределението впрочем е съответно 51.4% „религиозни“ срещу 44.7% с още 3.9% отговорили „друго“. Разбивка на отговорите им ще видите вдясно, а вляво е средното за всички анкетирани. Скрил съм колебаещите се. В червено са отворите „вярно“, а в лилаво – „невярно“.

При първия въпрос няма изненади – 91% от „нерелигиозните“ са отговорили, че религията не е важна за тях. Интересно е, че 20% от „религиозните“ са отговорили по същия начин. Значително повече хора и от двете групи отговарят обаче, че религията е (предимно) важна част от българската идентичност – 71% и 26%. 50% от всички отговорили са дали този отговор срещу 30% отговорили с „не“. Това съвпада с изводите на Pew.

Разминаване идва обаче при следващите въпроси. Едва 17% от отговорилите са казали, че религията влияе на религиозните им убеждения, а 19% – че трябва да играе роля в политическия живот. Дори сред отговорилите, че религията е определено важна за тях, едва половината казват, че тя им влияе политически. В България някак този въпрос е естествен – „вържи попа … да ти е мирно селото“, както се казваше в приказката. В доста държави обаче не е така и щатите определено са сред тях. В анализите на Pew се опитват да направят връзка между религиозността на източна Европа и мнението за Русия. Внушават също, че увеличаване на религиозността би имала някакъв осезаем ефект във външнополитическите ни взаимоотношенията с тях. Макар за отделни маргинални групи това да е вярно, то определено не е сериозен фактор в политиката ни, най-малкото заради мястото на официалната църква.

Следващият въпрос също не изненадва – почти половината от самоопределящите се с някоя религия смятат, че религиозният канон трябва да се изучава в училище, докато 90% от „нерелигиозните“ не са съгласни. Интересно е обаче единодушието по последния въпрос – да се изучава историята на всички религии в час. Над 60% от анкетираните отговарят така и само 24% са против.

Религиозни, религиозни, колкото да сме религиозни

Така, нека да обясня. Чест проблем при съставянето на анкетите е приемането, че всички ще възприемат концепциите по един и същ начин. Мона Чалаби от The Guardian дава един интересен пример с нашумяло изследване за мнението на мюсюлманите във Великобритания за джихада. Мнозинството са отговорили, че го подкрепят и точно тези няколко думи обикалят световните медии. Не става ясно обаче, че повечето анкетирани също отговарят, че възприемат дефиницията за „джихад“ като „мирна вътрешна борба за лично израстване“.

Аналогично, въпросът за самоопределянето с дадена религия може да има доста различен смисъл. Именно на база това направихме разбивка на данните до сега. В следващите въпроси се вижда, че дори „религиозните“ се възпротивяват срещу въвеждането на църковен данък. Едва 15% от „религиозните“ смятат, че трябва да се въведе, а 20% биха го плащали, ако се наложи. 74% от „религиозните“, които смятат, че трябва да се въведе, биха се регистрирали и плащали.

Изборът на точно тази сума не е случайна. Взимам за пример Германия, където такъв църковен данък има отдавна и е процент от заплатата. Този процент варира, но съпоставен със средните доходи там, би се равнявал на около 25 лв. месечно у нас. В Германия този данък се плаща единствено, ако се регистрираш като принадлежащ към някоя от църквите. Доста емигрирали българи правят грешката да се пишат просто „християни“ и още с първата си заплата осъзнават, че вече спонсорират деноминацията на църквата, към която конкретният данъчен служител принадлежи. Лесно е да се отрегистрираш и немалко немци го правят като станат на 18 години. Тогава обаче нямат право на църковна сватба, кръщене или погребение с поп. Общо взето или си в клуба и плащаш, или не си. Затова много немци плащат църковен данък и годишно той генерира около 17 млрд. евро разпределени най-вече между католическата и евангелистката църква.

Този принцип е толкова залегнал в разбирането им за религиозност, че ако зададеш въпрос на немец дали е религиозен, почти сигурно е да отговори с „не“, ако не плаща данъка. Онези, които плащат данъци пък са особено религиозни. Всъщност Германия въпреки либералния си облик е доста религиозна държава. Едва наскоро научих, че в петъка преди Великден всички клубове са затворени и партита забранени. Стига се до викане на полиция и глоби. Това идва изцяло от християнския канон. Все още общините са разделени по линиите католици/евангелисти и гледат да се придържат към общностите си. За празничните паради да не обяснявам. Не мислете и че думата „християн-“ в името на партията на Меркел е просто така – религията има сериозна роля в политиките и кампаниите им.

В същото време, поне съдейки по тези данни, ако в България бъде въведен такъв данък, 4/5 от идентифициращите се с някоя религия и 2/3 от отговорилите, че религията е важна за тях ще „окапят“. Причината да посочвам това, че различни мемета в мрежата показват колко по-религиозни сме от тях. Едно такова нарежда Германия сред атеистичните държави, които са и мирни и прави връзка между тези неща. Някои посочват като източник изследвания като това на Галъп, където наистина се твърди, че Германия има драстично повече атеисти. Ако и в България се налага да плащаш колкото месечна винетка за отговора „религиозен“, съвсем лесно ще ги задминем в атеизма.

В графиката горе ще забележите и че с 50% повече „нерелигиозни“ смятат, че трябва да се въведе данъка, в сравнение с „религиозните“. Причината може би е, че държавата отдели 4.5 млн. лв от бюджета за 2016-та за субсидии на вероизповеданията. През годините има тенденция на увеличаване и повечето пари отиват за ремонти. Няколко стотин хиляди са за подпомагане на български църкви зад граница. Ако се въведе данък и наистина онези 7.7% отговорили с твърдо „да“ се регистрират, то субсидията ще набъбне на поне 60 млн. Това би разтоварило останалите данъкоплатци с поне няколко милиона, с което си обяснявам отговорите на „нерелигиозните“. Разбира се, всичко това е условно, защото анкетата далеч не е представителна за всички работещи.

Социо-стъкмистика

Въпросът за представителността на анкетата беше засегнат още от самото ѝ пускане. Навсякъде коментирах, че целта въобще не е представителност и че нямам намерение да правя обобщения за „религиозността на нацията“. Изводите, които описах до тук, идват с много условности и уговорки. Похвално е, че толкова много хора ги забелязаха от рано и това ми дава надежда, че все пак критичното мислене не е залязло толкова, колкото си мислим.

Най-очевиднияt проблем с анкетата ми е, че се провежда в мрежата. Това само по себе си силно ограничава качеството, защото не покрива представителна извадка от населението. Отделно, анкетата беше разпространяване в социалките от човек на човек, което още повече предполага затвореност на кръга на хора, които я попълват. Най-ясно изразеният белег за това се вижда в активността и групирането на отговарящите през времето. Тази графика показва точно това – в синьо са попълнилите на час, а в червено – дялът самоопределящи се с някоя религия. Вижда се ясно, че в 9 до 11 сутринта е имало много попълващи „нерелигиозни“, докато тенденцията се обръща около 14 часа и вечерта. Това съвпада като време със споделянията на групи на тема атеизъм и религия.

Представителността е най-ключовото понятие, за което трябва да внимаваме. Белезите за „счупена“ представителност са много – анкети в интернет, само пред стационарен телефон или друго ограничено средство за комуникация, концентриране само върху градовете или дори центъра им и прочие. Най-ясен пример за такива дефекти се виждат в социологическите проучвания около изборите. Почти без изключение те са безсмислени като данни, но за сметка на това имат огромно влияние върху общественото мнение. Няма по-известен пример от провала на прогнозите за изборите през 2016-та в щатите. Сайтът FiveThirtyEight има доста добро обяснение защо се случи това. Сред основните причини е именно пропускането на цели демографски групи в допитванията.

Друг фактор в мащабът. Тук всъщност той говори в моя полза, тъй като дори големите социологически агенции боравят с няколко хиляди анкетирани. Ако се вгледате в доклада на Pew Research, техните изводи за България се основават на само 1619 души. Разбира се, броят няма значение, когато в извадката няма представителност. Те твърдят, че са използвали методи осигуряващи такава. Това обаче трябва да се докаже. Обикновено сред въпросите се поставя такъв, резултатите от които може да се сравнят с обективна статистика. Например – възрастовото разпределение на населението, броят женени или брой деца в домакинството. Ако средните стойности по възрастови групи или местоживеене не отговарят на средното за страната, то извадката не е представителна. Именно такъв сериозен дефект илюстрирах с едно друго нашумяло изследване разглеждащо отлагането на деца и брака сред младите в България. Pew още не са публикували данните си, за да сравним. 1600 души обаче не са много. Вчера Инфограф предупреди, че привидното повишаване на дяла бедни българи може да се дължи на увеличената извадка в анкетата на НСИ – от 7300 на 8600 домакинства. Това може да е индикация, че старата извадка е била твърде малка или недостатъчно представителна. Разликата между анкетираните от НСИ и Pew e 4.5 пъти.

Дефект на всяка една подобна анкета е, че разчита на субективни фактори. В повечето случаи, като етническото и религиозното самоопределяне, това е неизбежно. Ако не сме внимателни обаче, това може да доведе до сериозни проблеми. Чалаби посочва, че онази анкета за мюсюлманите и джихада също е била през интернет и отговорилите са били доста малко предвид голямото мюсюлманско население на Великобритания. По-важното обаче е, че е нямало абсолютно никакъв начин да се потвърди, че някой не е попълвал анкетата без да е мюсюлманин просто така – за да изкриви резултата. Това съвсем не е за пренебрегване предвид медийният отзвук, който такива „изследвания“ привличат. Бихте се учудили колко от сензационните новини, които четем, всъщност се осланят именно на изследвания като цитираното от Чалаби и това, което аз направих. Разликата е, че там не говорят за условностите, а дори сериозни медии скачат на бомбастични изводи без да направят критична проверка.

Не по-малко важни са и предложените отговори. Вече обсъдихме как въпросите може да се разбират различно в различните държави и култури. Изборът на отговори също може да изкриви значително резултата. Нарочно добавих отговор „други религии“ и „други“ при въпроса за самоопределянето. Идеята какво е религия доста се разминава между хората. Аз, например се самоопределям като православен християнин, но в никакъв случай не бих се самоопределил с БПЦ. Също така вярванията ми са много по-близки до агностиците, отколкото до религиозните. Това разминаване между възприятие за религия, традиции, празници и спиритуалност трудно се вписва в която и да е от кутийките, които сам дадох като отговори. Съвсем естествено липсата на „атеист“ и различни степени от спектъра на вярващите раздразни някои хора. Отново обаче повтарям – целта ми не беше да изследвам религиозността, което е невъзможно предвид вложените дефекти описани тук. Основната ми цел е да илюстрирам тези дефекти.

Другите въпроси

В анкетата имаше още няколко точки, които добавих просто, защото бяха интересни и присъстваха в оригиналното изследване на Pew. Малко над 22% от отговорилите и около 41% от религиозните казват, че ходят поне веднъж месечно в храм. 57% от всички или посещават църкви, джамии и синагоги като туристи, или не ходят въобще. Интересно е, че едва 25% посещаващите храм всяка седмица, казват, че са съгласни с въвеждането на църковен данък. Ако се въведе, по-малко от половината от тях (45%) казват, че биха го плащали. Струва ми се, че това показва друг интересен аспект на връзката между религиозност и църква поне сред балона ни от познати в мрежата.

В следващите отговори се забелязва относително единодушие. Разделени сме дали възрастните са повече или по-малко религиозни от соца насам. За религиозността на младите има известно разминаване между двата лагера, но мнозинството не смята, че се е увеличила. Това се разминава и с резултатите на Pew. Над 60% от всички групи смятат, че религията има място само в семейни традиции и празници. Това пък потвърждава голямото мнозинство отговорили, че религията няма място в политиката. Все пак, също толкова смятат, че политиците се опитват и навярно успяват да я използват в кампаниите си.

Тук виждате разбивката по възрасти. Не се различава драстично от разпределението на населението на страната, но това не го прави приложимо към населението. Също така, 75% от попълнилите живеят в град на 100 хиляди души, а 10% са в чужбина. Това говори повече за социалния ми балон, отколкото за религиозността на българите като цяло.

Тук съм показал религиозността по възрасти. Вижда се ясна пропорционална корелация между възрастта и самоопределянието с някоя религия. Отрязал съм графиката на 50 години, защото попълнилите посочили над тази възраст са по 10-20, което не позволява да се правят изводи.

Всъщност, именно затова не направих сравнение на отговорите по възрастови групи. Тъй като анкетата е проведена в интернет, се вижда ясно практическата липса на отговорили над 65 години. Така не мога да сравнявам „млади“ и „стари“. Това не означава, че доста „изследвания“ го правят – взима се извадка от 1000 души, 10 от тях са в пенсионна възраст и на тяхна база се съди за всички 1.4 млн. българи в тази група.

Данни и препратки

Статиите на Pew Research заедно с въпросниците и целият доклад за религията в източна Европа ще намерите на страницата им. Данните от моята анкета ще може да свалите като Excel файл. Може да го използвате както намерите за добре, но ще се радвам, ако сложите обратна връзка.

Други подобни анализи са разяснението ми за смъртността и как не разбираме тази метрика, раждаемостта и как е пълно с фалшиви новини, броя на работещите българи в чужбина и как тази статистика е просто измислена и не на последно място – защо не разбираме данните за бедността.

Данните за детските надбавки и какво може да научим от тях

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/detski-nadbavki/

В България има демографски проблем. Писал съм доста за него и за това как се спекулира с темата. Едно твърдение, което често ще срещнете е, че някои хора – най-вече ромите – раждат по много деца с цел да точат социални помощи. Тезата продължава с това, че въпреки ниското образование, те са доста организирани и заобикалят правилата, за да получават баснословни суми от държавата. Това е позиция, която се споделя от доста хора, сред които най-притеснително изглежда е и новият заместник министър-председател по демографска политика.

Има няколко добри разяснения защо това е мит. Един публикуван в последните дни ще намерите във Facebook. Аз обаче ще засегна един аспект – детските надбавки. Такива през 2016-та са получавали домакинства със среден доход под 350 лв. на месец. Надбавките в такъв случай са били 37 лв. за едно дете, 85 за две, 130 лв. за три и т.н. Не се дават пари за деца, които не посещават училище или не са напълно имунизирани.

За изминалата година 426559 жени са получавали надбавки за 662217 деца. Това представлява 55.8% от всички деца живеещи в страната. Получих справката по общини след заявление по ЗДОИ до Министерството на труда и социалната политика. Има различни начини как може да съпоставим средните нива на раждаемост в различни части на страната с получаващите детски надбавки. Когато нямаме достъп до детайлите за всеки отделен случай, може само да търсим корелация между различните стойности. Корелацията, разбира се, не означава причинно-следствена връзка, но липсата ѝ най-често показва, че свързаност няма или е достатъчно слаба. Именно това ще илюстрирам тук.

Бедност, не етнос

На следната графика виждате тоталният коефициент на плодовитост в синьо (лявата скала) по области. Той означава колко деца се очаква да има една жена през живота си съдейки по данните от 2016-та. В червено (дясната скала) съм показал разликата между броя деца, които имат жените в региона и за колко получават детски надбавки.

Виждаме, че в столицата жените имат по 1.27 деца. Жените, на които се изплащат надбавки обаче получават такива за 1.51 деца или 19% повече. Това е белег, че домакинствата с ниски доходи имат повече деца от средното за града. В другия край на скалата е Сливен, където средно жените имат по 2.24 деца. Тези, които получават надбавки обаче, ги получават за 1.74 деца. Това не означава непременно, че само жени с по-малко деца получават надбавки. Друг фактор е, че в доста домакинства по едно или две деца не отговарят на критериите – или са отпаднали от училище, или нямат пълен набор имунизации.

det4

Всъщност, с изключение на Ямбол и Сливен, в повечето общини майките получават детски надбавки средно за 1.50-1.55 деца в домакинството. Толкова е средният коефициент на плодовитост в страната. В Ямбол и Сливен е около 1.7 деца, но се вижда и че за много деца не се получават надбавки. Това оборва в известен смисъл мита, че семейства от малцинствата раждат по много деца и мамят системата, само и само за да точат социални помощи. Видимо това не се случва и мерките работят.

Следната графика илюстрира това по още един начин. Подредил съм областите по процент ромско население според преброяването през 2011-та (дясна скала). Отново в синьо е коефициента на плодовитост, а в червено – броят деца, за които се получава надбавки. В Монтана има най-много роми в страната, но и двата коефициента са на нивото на Плевен, където ромите са три пъти по-малко. Аналогично нещо виждаме в Добрич, където плодовитостта и получаващите надбавки са на нивата на Смолян при 19 пъти разлика в дяла на ромското население.

det1

От това ясно се вижда, че не говорим за проблем с етноса като цяло, а с опредени региони. Няма съмнение, че раждаемостта сред ромите е висока и че има сериозни проблеми с достъпа до здравни услуги, както и сексуално образование. От възрастовото разпределение при преброяването това стана пределно ясно. В същото време се спекулира много за измеренията на тези проблеми. Това отново са неща, които лесно биха могли да се проверят и опровергаят – нещо, което съм правил многократно тук.

Още една илюстрация за това е разбивката по общини. Знаейки колко деца са живели във всяка и за колко са получени надбавки, може да преценим какъв дял от домакинствата попадат в изискванията – под 350 лв. доход на член от семейството. Това е един начин да преценим колко бедна е една община. Разбира се, това е индикативно, защото може да се получава надбавки за деца и над 18 годишна възраст когато са все още в гимназия. Тези случаи обаче са много малко и разликата е пренебрежима. Подредил съм общините по процент от децата живеещи там, за които се получават надбавки. В единият край на скалата е Столична община с 30% следвана от Божурище с 35%. В другият край са Трекляно и Маджарово с 95%.

det3

Нарочно не съм показал имената на общините на картата – искам да потърсите тенденция и корелация в данните. Истината е, че такава почти няма. Наистина, при по-бедните общини се вижда повишение на броя деца на майка, за които се получават надбавки. Въпреки това, се виждат силни вариации между тях с коефициент на плодовитост между 1.35 и 1.75 в общини с иначе еднакви показатели. В жълто също така се вижда отново процентът ромско население. Отново тук ясна корелация отново липсва.

Нещо, което явно работи

Понякога същността на данните не е това, което виждаме в тях, а това, което не виждаме. Целта ми тук е да покажа, че поне отнасяйки се до детските надбавки, определено не може да се твърди, че сегашната система се експлоатира по някакъв начин. Точно обратното – изглежда изпълнява доста добре целта си да санкционира напускащите училище и пропусналите имунизации подпомагайки на родители с повече деца в бедни региони. Сумата наистина е малка, но за някои семейства може е от съществено значение.

Тези надбавки са и една мярка, която изглежда всеки се опитва да променя. Лесно е, не струва много и смесено с популистка реторика може да донесе добри политически дивиденти. Проблемът обаче е, че изглежда често в тази реторика не се засягат изложените до тук данни. Съмнявам се, че дори се гледат или разбират по време на обсъжданията.

Вместо това, ако наистина някой иска да прави промени, следва да се запитаме защо има въобще горна граница на доходите за получаването им. Също така, ако все пак е нужна, защо не е диференцирана на регионален принцип спрямо средните доходи? Ако обаче наистина някой иска да подпомогне раждаемостта чрез административни мерки, то защо не се затегне контролът върху фирмите, които уволняват бременни жени? Толкова масова е практиката, че вече се смята почти за нормално. За целта не трябват много повече средства – просто Инспекция по труда и НАП да си вършат работата. Или пък да се направи повече за градините, за улесняване на студентките, които са решили да имат деца по време на следването и прочие. Тези неща обаче са трудни и никой не ги подхваща сериозно.

Затова слушаме само за детските надбавки. Привидно е разбираемо като материя, но явно не е. Когато не боравим с реални данни, предразсъдъците надделяват, решенията са грешни и ефектът е обратен. За съжаление не очаквам нищо различно от новия ни министър.

Обслужване на една опашка

Post Syndicated from Илия Горанов original http://9ini.babailiica.com/one-stop-que/

Масово се говори за предлагане на „Услуги на едно гише“ – такива предлагат в офисите на НАП, в КАТ, в общините, в банките и къде ли още не. Както и всичко останало (тук щях да кажа в България, но вероятно не е изолиран случай), нещата са криво разбрани. Концепцията за обслужване на едно гише е, когато отидеш в мястото за обслужване, независимо от това, което трябва да свършиш, да можеш да го свършиш на всяко от наличните гишета, в това число, ако имаш да правиш повече от едно нещо – да свършиш всички задачи на едно място.

Елементарният пример е, ако пазаруваш в супермаркета – като стигнеш до услугата „ПЛАЩАНЕ“ – няма значение на коя от касите ще се наредиш. Можеш да платиш на всяка от касите. Нещо повече – ако си купил месо, млечни продукти, плодове, зеленчуци и напитки – не е нужно да се наредиш на пет различни каси, за да платиш всеки от продуктите на различна каса. Нареждаш се на една опашка и плащаш всички продукти – на едно гише!

Какво обаче се случва с обслужването на едно гише в България? Примерно офис на НАП или някоя банка – влизаш и във фоайето те посреща някакъв киоск (ако имаш късмет работи) и в най-добрия случай на екрана има опция за това, което искаш да свършиш. В действителност в голяма част от случаите се получава, че някои от услугите са групирани и са описани по начин, който е абсолютно непонятен за потребителя. Например „Услуги по чл. 168, ал. 2 от ЗМНФВ“… зад такова заглавие може да се крие подаване на 40 вида декларации, обаче ти трябва да знаеш този факт, за да си свършиш работа.

И така – допускаме, че киоскът работи, потребителят знае какво ще прави, в това число знае „научното“ му название, натиска бутончето, хартията в машината не е свършила, машината печата листче с номер и ти казва – вие сте №Х, преди вас чакат Y човека, следете на таблото кога ще изтеглят вашия номер.

И започва томболата – аз съм примерно №280, в момента са стигнали до 275, аз съм силно обнадежден, че след само пет номера съм на ред… и изведнъж следващия изтеглен номер е 286, следва 281, след това 290 и т.н… а аз си вися примерно половин час… и чакам да дойде моят ред.

Защо? Защото в действителност системата не е „обслужване на едно гише“, а „обсужване на една опашка“. Единственото общо между чакащите е номерацията на хората на опашката. Защото в зависимост от направения избор при тегленето на номер системата те насочва на различно гише. В действителност потребителите не се обслужват на едно гише, нито на което и да е гише. Нещо повече, ако планирам да използвам две или три услуги (не дай си боже – различни), трябва да изтегля три отделни номера, защото всяка от услугите се предоставя на различно място. Съответно – ако една от опашките се движи по-бързо, а друга по-бавно – ще трябва да си чакаш. А ако си особено късметлия – номерът ще дойде на ред по едно и също време за две различни гишета.

Та хората проектиращи такива системи, трябва да ги карат, когато пазаруват в супермаркета, да плащат на няколко различни каси, като на всяка изчакват опашката наново, за да им влезе в главите, какво е „обслужване на едно гише“, а ако не им влезе в главите, да им се забрани да се занимават с неща, които не им влизат в кратуните.

Градският транспорт и как данните биха ни помогнали да го подобрим

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/danni-za-transporta/

Наскоро статус на Илиян Стоянов във Facebook ме подсети за това, че градския ни транспорт е една от сферите, в които липсват публични данни. Няколко града като София, Пловдив и Варна имат сайтове и дори app-ове, където човек може да провери разписание и планира маршрути. Самите данни за спирките и разписанието не са достъпни. Така не само не може друг да направи собствена услуга, но и не може да се анализира мрежата.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

КЗК и разпространението на програмите на бТВ Груп

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/btv_cabels/

Какво от това, че имаш вестник – ако нямаш канали за разпространение.

ПрасПрес – или поне първият брой –  показа какво значи в български условия коалицията Лафка плюс услужливи общини. Така е в София, така е в Стара Загора,  така е масово при кметовете (и мнозинствата в съветите) на ГЕРБ –  колкото и Борисов да отрича общи интереси с Пеевски.

Какво от това, че имаш телевизия – ако нямаш разпространение. Докато наземното цифрово разпространение стоеше запазено за олигарсите, кабелните мрежи достигнаха сериозно покритие. Преди няколко години БТВ се постара да продава пакетираните си програми на кабелните мрежи. – но те не одобриха нито пакета, нито цената. Регулаторите казаха, че не им е работа да се намесват в търговски отношения. И стана ясно, че това ще продължава да бъде проблем, който трябва да намери решение.

Към картината се добавя и преценката на държавата за обществен интерес – съответно правните фигури must carry rule  (задължение за разпространение на програми) u must offer rule (задължение за предоставяне на програми за разпространение). В аналоговото време ЗРТ уреждаше само задължения за предоставяне, съответно за разпространение на програмата на БНТ, но в цифровото време се появи т.нар. цифрово  must carry rule, където общественият интерес нито беше обоснован (законът го предвиди например заради корпоративен интерес – казусът с ТВ2), нито беше защитен с must offer rule.

И ето, години по-късно, по искане на кабелни оператори е образувано производство в КЗК срещу „БТВ Медиа Груп” EАД и „Нова Броудкастинг Груп“ АД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 37а от ЗЗК.

Твърди се, че предприятията „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) и „Нова Броудкастинг Груп“ АД (Нова) безспорно имат по-силна позиция при договаряне на правата за разпространението на притежаваните от тях телевизионни програми, тъй като се явяват единствени доставчици на това медийно съдържание. Това обективно положение ги поставя в по-благоприятна позиция при договаряне, от която ответните дружества се възползват в противоречие с изискванията за добросъвестна търговска практика, което довежда до увреждане на по-слабите страни – в случая молителите. Предмет на договорите е неизключителното право, което БТВ и Нова предоставят на кабелните оператори да препредават техните програми в мрежите си.

Досега компетентният орган КЗК не е сезиран, тъй като е липсвала правна база за подобно искане. Процесният период е от 24.07.2015 г. (когато е приета Глава VIIА от ЗЗК) до настоящия момент. Недобросъвестното поведение се обективира чрез следните действия на БТВ и Нова при сключване на договори за разпространение на съответните телевизионни програми: налице е поставяне от страна на БТВ и Нова на ултимативно изискване кабелните оператори задължително да включат по-нискорейтинговите програми bTV Action, bTV Lady, Кино Нова, Диема Фемили и др. в основните си програмни пакети, като условие за сключване на договор. Евентуален отказ на оператор да приеме този ултиматум е въздиган в основание за прекратяване на всякакви делови отношения с него. В същото време на сателитните оператори „Булсатком“, БТК (Виваком) и М-тел, както и на кабелните Нет 1 и Близу, е позволявано да включват тези програми в допълнителните (второстепенните) си програмни пакети, което е доказателство за прилагане на различни условия от страна на БТВ и Нова към отделните оператори. Поемането на предварително задължение от страна на кабелните оператори при бъдещо стартиране на нови програми, автоматично да се стартират търговски преговори, включително за цена и същите да бъдат включени в основния им програмен пакет, като предпоставка за продължаване на договорните отношения, е индикация за оказван натиск. Задължително „пакетиране“ на всички програми на БТВ и Нова и невъзможност правата за отделни програми да се закупуват самостоятелно от кабелните оператори, включително за националните ефирни телевизии BTV и Nova, които са със статут от КРС must carry и се разпространяват задължително е prima facie доказателство за оказван натиск и т.н.

Според КЗК – АКТ-220-28.02.2017:

Двете ответни предприятия – доставчици на телевизионно съдържание – разпространяват следните програми:
– „БТВ Медия Груп“ ЕАД – bTV, bTV International – с политематичен профил, bTV Action, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Lady, bTV Novella и Ring.BG
със специализиран (филмов, спортен, развлекателен и др.) профил;
– „Нова Броудкастинг Груп“ АД – „Нова ТВ“ – с политематичен профил, „Кино Нова“, Диема Фемили“, Нова спорт“, Диема спорт“ и „Диема спорт 2“ със
специализиран (спортен и филмов) профил.

Наличните данни сочат, че двете ответни предприятия се ползват с най-високи рейтинги на по-голямата част от телевизионните си програми, което е един от
основните индикатори за наличие на пазарна мощ на съответния пазар и предполага наличие у тези предприятия на възможности да влияят върху този пазар, включително върху условията за продажба и цените.

Според КЗК „Нова Броудкастинг Груп“ АД не е допуснала злоупотреба с по-силна позиция на договаряне.

Комисията счита, че поведението на bTV в конкретното му правоотношение с кабелния оператор „Вайтъл- И“ ЕООД във връзка с начина на определяне на реалния брой абонати на оператора, заявените предложени цени на база увеличения брой и отказа да се извърши одит от страна на медията, представлява злоупотреба с по-силната позиция, изразяваща се в налагане на необосновано тежки условия на платформения оператор, което уврежда неговите интереси като по-слаба страна в правоотношението, а така също и интересите на крайните потребители, клиенти на предоставяната от платформения оператор услуга. Подобни нарушения се установяват и по отношение на “Цифрова кабелна телевизия” ООД и  “Кабел Сат-Запад” ООД.

Налагат се имушествени санкции на bTV, решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Filed under: BG Media, Media Law

10 мита за замърсяването на въздуха, които ще срещнете днес

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/10-mita-za-zamarsqwaneto/

В последния месец се случи нещо прекрасно. Най-накрая започнахме да говорим по този наболял въпрос и има изгледи общественият натиск да накара отговорните лица да се размърдат. Както с всеки проблем в България обаче, и този бързо се превърна в евтина дъвка. Виждат се все повече карти в червено и сензационни сравнения. Описват се апокалиптични картини с насоки как да избягваме излизането навън и да опазим децата си. Макар продължителното излагане на замърсяване наистина да е здравен проблем, сеенето на паника за лична изгода не помага с нищо.

Събрах 10 мита, които срещаме все по-често в мрежата и медиите напоследък. Развенчаването им далеч не изчерпателно. Ще допълвам с илюстрации и линкове в коментарите. Целта ми тук е да покажа, че темата не е толкова проста и праволинейна, колкото изглежда.

1. Замърсяването е нов проблем

Това го срещнах няколко пъти из мрежата. Беше и мимолетно споменато в сутришен блок. Въпреки сериозното прахово замърсяване, която наблюдаваме сега, качеството на въздуха се е подобрило рязко не само спрямо социализма, но дори и в последните 10 години. Причините са във филтриращите инсталации на заводите, по-малкото тежко машиностроене и по-малкото ТЕЦ мощности. В сравнение с 90-те пък има много по-малко запустяла и ерозираща почва около градовете.

2. Заводи и ТЕЦ-ове замърсяват градовете

Това може да е важало до преди 10-тина години, но вече не. Във визуализацията ми за индустриалното замърсяване се вижда, че то е намаляло драстично в последно време по всички показатели. Има единични инциденти на обгазяване в някои градове. Праховото замърсяване от тях обаче е пренебрежимо.

3. Като е толкова замърсено навън, ще стоя на затворено

Макар вече да говорим значително повече за качеството на въздуха в градовете, все още не става въобще дума за замърсяването на закрито. То е особен проблем особено в стари сгради с лошо проветрение, стара боя и отопление на дърва или въглища. В новите офис сгради има климатични системи, които пречистват въздуха, но и те не винаги работят оптимално. Дори в средностатистическия дом нерядко замърсяването с финни прахови частици може да е също толкова високо, колкото и стойностите в София, които ни стряскат сега.

4. Държавата ни трови

Не точно. Правилното е да се каже, че държавата не си върши работата да ни опази да се изтровим един друг. За сравнение, ако се возим в една кола и един запали цигара, наша си е вината, ако не му кажем да спре. На ниво град и община тази роля е вменена на институциите. Държавата е въвела редица регулации, които трябва да се съблюдават за тази цел.

Една от тях е контролните прегледи на колите. Не трябва да се пускат коли превишаващи лимитите, както и такива без катализатор и филтър за твърди частици (при дизеловите). Това обаче се прави масово и дори услуги за махането на филтрите се рекламират открито. Обществото не протестира, защото това ще засегне пряко джоба ни, нищо, че всъщност това замърсяване ни вреди пряко.

5. Общините бездействат

Нещо се прави. Има стратегии, комисии, срещи и проекти. Там спира почти всичко. Има отделни инициативи, но не постигат много. Изпълнителната агенция по околната среда споделя данните от измервателните станции, а само 3 общини споделят данните с гражданите си. Решението наистина започва с анализ на източниците и кои са най-ефективните решения. Такива анализи има, но са остарели и неадекватни. Не се прави достатъчно също за измерване на замърсяването.

Основният проблем не е, че общините не правят нищо, а че не правят това, което трябва – да се въвеждат забрани за движение на коли и отоплението с твърдо гориво, да се увеличава градския транспорт и да се прави по-чист, да се увеличи санирането, да се озеленят площите. Освен, че струват скъпо обаче, голяма част от мерките са изключително непопулярни.

6. Укриват се измеренията на проблема

Обичаме да казваме, че нещо се крие от нас. Така сякаш вината за проблема се прехвърля на онези, които „крият“. Истината е, че информация за това има отдавна. От години се пише и говори за това, но едва наскоро темата привлече внимание. Причината не е в повишеното замърсяване, защото миналата зима не беше по-ниско. Данни за превишенията се публикуват от Агенцията по околна среда и общината.

Определено има какво да се иска като прозрачност – липсват отворени данни в реално време, станциите са недостатъчни и информацията е недостъпна за широката публика. В никакъв случай обаче не може да се каже, че проблемът се укрива. Просто обществеността не обръщаше внимание на предупрежденията на експертите до сега.

7. Отоплението на дърва зимно време замърсява въздуха

Това наистина е един от основните замърсители, но далеч не е единствения. Всъщност, нямаме точна представа какво е реалното разпределение на замърсителите географски и като дял. Някои експерти казват, че основна роля има прахта донасяна от Африка, други посочват замърсяването на колите, трети – климатични особености. Истината е някъде по средата. Затова която и графика да видите по тази тема, ще е малко или много грешна. Причината е, че всеки град е различен и тежестта на замърсителите в различните части на деня е различна.

Лесно е обяснението, че отоплението с дърва и въглища замърсява най-много с финни прахови частици, защото отоплителният сезон съвпада с пиковете в замърсяването. Такива пикове обаче има и в горещото лято. През зимата в София и Пловдив пък се задържа много по-често мъгла, която лесно се превръща в смог. Това означава, че прахта генерирана от транспорта би се разсейвала много по-малко, отколкото през лятото, например.

8. Въздухът в България е по-мръсен дори от Китай

Това го забелязах днес като сравнение. Основава се на индексите в сайтове за качество на въздуха като AQICN. Първото, което трябва да се разбере за такива сайтове е, че показват индекс на замърсяване, а не конкретната концентрация на прахови частици. Някои станции може да измерват само няколко параметъра и индексът им да не е пълен. Тези в Китай, например, публикуват замърсяването от PM2.5 – ултра финни частици, които са още по-опасни от измерваните в България. Всъщност, у нас също се измерва концентрацията на PM2.5, но информацията въобще не се публикува никъде. Връзката между индексите и концентрацията на замърсителите не е линейна и има различни методологии за изчислението им. Затова като видите индекс 300 в AQICN, моля не пишете, че замърсяването е 6 пъти над нормата, защото не е – лимитът е за концентрация, а не за индекса.

Вторият проблем е, че се сравняват две станции в даден момент. В София през зимата по-често може да срещнете замърсяване под нормата, отколкото над нормата, още по-малко в пъти. Аналогично в Китай все може да се намери станция с ниски стойности в даден момент. Трябва да се гледа средното за града през продължителен период. Тези данни показват, че сме далеч от замърсяването в Китай, а и по-голямата част от Азия. София остава обаче един от най-замърсените градове в Европа с финни прахови частици. Замърсяването с азотни и серни оксиди не е такъв проблем, но като причини е свързан с това с прах.

И не, това че сте видели някакви карти и индекси в мрежата не означава, че замърсяването в един или друг град е превишено. Има различни модели, които интерполират измервания в Европа и смятат как ще се пренася прахта от ветровете. Един такъв модел е прогнозата на БАН за следващите 72 часа. Той обаче не означава, че замърсяването в даден квартал или дори град ще е над нормата, а че има вероятност замърсяване от други градове да повлияе.

9. Въздухът е отровно мръсен

Има няколко доклада свързващи замърсяването на въздуха със здравословни проблеми. Този материал доста добре ги обобщава. Един на СЗО посочва, че има хиляди жертви от него в България и стотици хиляди в Европа на година. Тук е важно да се разбере, че всъщност никой няма представа и че оценката всъщност се базира на общата смъртност. Тъй като смъртността в България сега е висока, причините за което разясних вече няколко пъти, твърдението за жертвите се получава високо.

ФПЧ наистина вредят на здравето, но косвено. Продължителното излагане на замърсен въздух увеличава риска от белодробни заболявания, асма, а според някои – рак на белите дробове и кръвоносната система. Това обаче не прави въздуха токсичен. Не означава, че трябва да се затваряме вкъщи или да носим маски – поне не при нивата в нашите градове. Състоянието на градовете ни е тревожно, но от паника и сензационни заглавия никой няма полза… освен жълтите медии и сутришните блокове, разбира се.

10. Държавата трябва да изчисти въздуха, аз нищо не мога да направя

Държавата може да наложи ограничения и да съблюдава регулациите, които целят намаление на замърсителите. Санирането, въпреки всичките скандали, е всъщност добра добра мярка за намаление на емисиите от големите блокове. Истинските решения обаче може да се наложат точно от общините, които отговарят за транспорта, енергийните помощи и местните решения.

Тези мерки обаче, както споменах по-рано, са крайно непопулярни. Преди малко видях, че Фандъкова е казала, че „обществото е узряло“ за решение на проблема. Това може да си го преведете като „ако направя каквото и да е от нужното, няма да ми отсекат главата веднага“. Това изглежда наистина е така, но не променя факта, че толкова години нито тя, нито предшествениците ѝ нямаха смелостта да вземат каквото и да е адекватни мерки. Погледът беше и е само към следващите избори. Това важи както за София, така и за другите градове с голямо замърсяване. Единственият начин това да се промени, е достатъчно хора да поставят това като условие за изборите и да изискат ограниченията за съседите си и за себе си.

Нямам илюзия, че който и да е от нас ще смени методът на отопление или ще спре старата си кола само защото замърсява. Това е свързано с разходи и когато повечето от останалите не го правят, личното действие изглежда като безсмислена капка в морето. Затова трябва да има забрана на общинско ниво и по-важното – да се спазва. Паралелно с това трябва да има много по-голям контрол над строежите и колко замърсяват улиците около себе си, на индустриалните инсталации, на горенето на сметища и стърнища и ред други неща, които и сега зависят от държавните органи, но не се случват адекватно.

Бонус: Ще се изнеса на село в планината на чисто

Както не всеки град в България има проблем със замърсяването на въздуха, така и не всяко село е с чист такъв. Това, че няма измервания и се виждат звездите не означава, че едно средно голямо село разположено в котловина, в което повечето се греят на дърва, не образува смог. Още повече, че отоплението със старите печки замърсява доста въздуха в самата къща. Така че колкото и да е приятна топлината, в една зимна вчера в къща в планината може да дишате по-мръсен въздух отколкото на Орлов мост.

Проектът @GovAlertEu и въпросът “Това па от кога е така?”

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/govalerteu-statistika/

Задаваме си този въпрос когато багерите влязат в градинката пред блока, когато установим, че любимият ни плаж е застроен или личният ни лекар измърмори срещу някакви нови изисквания. Най-често така разбираме за промени в нормативната рамка или за решения на изпълнителната власт. Донякъде сме учудени, донякъде не толкова, протестираме, псуваме. Когато обаче нещо такова стигне до най-ниските нива на веригата – чиновникът или шофьорът на багер, значи вече е късно да се действа.

В началото на 2014-та пуснах един проект на име GovAlertEu. Най-общо казано, представлява алгоритъм, който следи сайтовете на различни институции и пуска новини и документи в няколко акаунта в Twitter. Днес той няма рожден ден или нещо друго. Една реклама на местна телевизия във Франкфурт ми напомни за него и реших да видя как върви. Оказа се, че не го пипал въобще от 8 месеца и върви относително добре. Ако използвате Twitter (а трябва) и сте забелязали tweet-ове от @GovBulgaria, @MIBulgaria, @MoHBulgaria или @NarodnoSabranie, значи са автоматично пуснати от този алгоритъм.

За тези две години и половина имах планове да добавя цялостен сайт и да включа повечето страници на правителството, общините и други институции. Сайтът не е стигнал до никъде. Добавих още 10-тина интересни комисии и агенции, но далеч не толкова колкото ми се искаше. Направих нов акаунт на НС – @LiveNABulgaria, където се следеше в реално време кой говори в пленарна зала и кога започват излъчванията на заседания на комисии. Миналата седмица обаче сайтът на НС се скапа нещо и създаде проблем с Tweet-овете.

Всъщност, това е един от основните проблеми с този проект – когато сайт на институция се развали или бъде обновен, трябва да се променя тази част наново. Направил съм го доста умно, така че да засича проблеми и да ми ги съобщава директно. Все пак си отнема работа от време на време. В последните 8 месеца обаче не ми се е налагало да гo пипам. Да, няколко от източниците спряха, но като цяло информацията върви. Ще се опитам в следващите няколко месеца да обновя всичко и да изчистя натрупаните проблеми. При ЦИК ще трябва да се променят няколко неща. Ще видя какъв е проблемът със сайта на НС и други подобни. Сега следи 185 различни източника в 41 сайта на институции.

Малко статистика

Въпреки, че проектът съществува само в Twitter, посещаемостта му далеч не е малка. Извадих малко статистика по седмици от годината. Изключил съм всички тракъри, за да останат реални посетители. Вижда се, че през 2016-та има спад на средната посещаемост (в синьо; лява скала) спрямо 2015-та. Това мисля, че е заради по-малкото новини от определени източници. Вижда се, че броят документи и съобщения са относително същите (в червено; дясна скала) въпреки повечето източници. Основният брой новини идва от МВР и ЦИК. Останалите пускат по няколко на ден и дори седмица. От края на 2015-та записвам и броят tweet-ове, които са пуснати (в жълто; дясна скала). Вижда се сериозно увеличение по този показател. Увеличението е най-вече сред новите акаунти, които все още имат само няколко стотин последователя. В зелено са RT – или между акаунти вътре в този проект (например GovBulgaria RT-ва съобщение в NarodnoSabranie за законопроект на МС), или от серията акаунти на политици, които се следят интересно за популярни tweet-ве.

chart1

Алгоритмите на проекта постоянно проверяват сайтовете за новини. Оптимизирал съм това следене да не натоварва нито моя сървър, нито техните. Това ми позволява да извадя доста точна статистика колко бързи са сайтовете на институциите ни, както и колко често излизат от строя. Тук съм показал средно стойности за най-интересните. Министерски съвет и Народното събрание са най-добре. Независимо от атаките, които видяхме на последните избори, те са най-надеждните от всички, които следя. ЦИК имаше най-големи проблеми и е най-натоварен на моменти, но както се вижда, се движи около средното за всички държавни сайтове.

Най-зле са ДАНС и МВР. Всъщност НСО е особено зле, но не го включих тук, защото почти не работи. Този на ДАНС беше значително подобрен преди година, но все още е над средното като бързина и скапване. Сайтовете на МВР по принцип са под всякаква критика – дават постоянно грешки, информацията е много трудна за намиране и всяка заявка за прозрачност е достатъчно добре завоалирана. Не само това, но и от гледна точка на бързина са най-бавни – средно 2.2 секунди за да започне дори да се отваря страницата.

chart2

Всичко описано до тук е за достъп в България, където е сървъра ми. Ако тръгна да следя държавните сайтове от чужбина, една трета няма да се отварят, а повечето от останалите ще бъдат болезнено бавни. Тук е момента да благодаря и на SuperHosting, където е хостинга ми. Те ми помогнаха в оптимизацията, за да не блокира този проект останалите ми сайтове.

Инструмент, който трябва да се използва

Рекламата на онази немска телевизия ми напомни за първоначалния замисъл на проекта – да може да следим какво прави както централната власт, така и местната. В България децентрализацията е само на думи и това, което виждаме пред входната ни врата се влияе толкова от общинския ни съвет, колкото и от незнайна комисия в абстрактна агенция. Работата е, че ние не следим нито едните, нито другите. Наистина, понякога дори да се опитваме активно да намерим промените на устройствения план на града ни или променените изисквания за екологична оценка или нова регулация към бизнеса, те са старателно скрити. Най-често обаче властите разчитат на това, че никой не гледа. Този проект един инструмент в тази насока и макар да не се доближи до желания обхват, все пак постига нещо.

Забелязвам, че акаунта @GovBulgaria се използва доста от политиците ни, включително министри. Във всички акаунти съм посочил изрично, че не са официални и съм добавил името си. Все пак не мисля, че някои от тях са забелязали или запомнили. Акаунтът на @lipsva все още пуска новини за безследно изчезнали обявени от Интерпол и МВР. След като го спрях преди година и половина, все още няма сигнали от МВР, че нещо ще се промени в комуникацията им с гражданите по този въпрос. В тази връзка, пресцентъра на МВР има достъп до акаунта на @MIBulgaria. Дори са пускали новини в него. Това беше част от втория опит да го направя официален. Интерес от тяхна страна имаше, но чисто легалната част се забави. Дали е било защото юристите не им се е занимавали или просто не е имало воля. Не очаквам това да се подобри със следващото ръководство. Много искам да направя и @GovBulgaria официален, но дори не съм го предлагал предвид кой беше прессекретар на кабинета до сега.

Заветният мокър печат и защо не усещаме нещо да се подобрява

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/zavetniq-mokar-pechat/

В началото на август пътувах из България. По стечение на обстоятелствата се наложи колата на баща ми да мине спешно технически преглед и то преди да сме се прибрали в Пловдив. Знаех, че може да мине ГТП където и да е в страната и за целта е достатъчно да има платен местен данък. Пловдив, както много други общини, дава възможност да се плаща през интернет с банков превод, например. Платихме данъка и тогава се сетихме, че до сега на ГТП са искали касовата бележка. Сега имахме само разпечатано платежно. Тук започна да става интересно.

Електронно, електронно, колко да електронно

Разрових се в нета и открих, че при плащане на данък за автомобил, половината общини изпращат информацията електронно и няма нужда от бележка или стикер. Затова се обадих в Пловдив, която беше в списъка, за да попитам колко време отнема обновяването на електронната система, за да знам кога да отида на преглед.

След множество опити и прехвърляния стигнах до счетоводителите. Вдигна ми една дама, която не се представи, също както всички други служители на общината преди нея. Укорително ми обясни, че нямало значение какво пишело на сайта на агенцията – трябвало да отида на гише, да ми бият мокър печат и да ми дадат стикер. Нещо подобно ми каза и една касиерка преди това, но не беше сигурна. Повторих отново за електронната система и че стикерът е само като резервен вариант. Единственото, което срещнах е троснато настояваше да отида лично. “Както искате си губете времето господине, но да знаете, че пак ще опрете до нас. Мокрият печат е задължителен!” Накрая все пак успях да измъкна отговор, че при банков превод осчетоводяват платения данък на следващия ден.

След точно 24 часа видях, че на сайта на общината дължимата сума е намаляла и отидох в близък сервиз. Повториха ми същото – задължително трябвало стикер. Човекът ми обясни, че бил пускал без документ за платен данък “щото електронно било отбелязано”, но яко го глобили и сега винаги искал. Също, че “сега нещо променили пак и вече електронната система е все тая”. Показа ми дори мейла от администрацията с изискванията.

Във втория сервиз ми повториха абсолютно същото. На този етап съвсем разбираемо псувах. Егати скапаната държава щом са платили милиони и са въвели електронна система, има електронни плащания и пак трябва да се ходи по гишета да се кланяш, само заради чиновническата глупост.

Нали? Да, ама не.

Проблемът не е точно в този телевизор

Реших да пробвам в трети сервиз и там се засмяха. Казаха, че няма никакви проблеми стига системата да е отчела вече плащането. Започнахме прегледа и стъпката за данъка мина без проблем. Обясниха ми го просто – ако колата е регистрирана в една от въпросните 134 общини, при платен данък системата за ГТП проверява автоматично. Ако обаче общината още не е осчетоводила данъка, ако системата падне или ако живеете в другата половина на страната, трябва стикер и бележка. В такъв случай програмата си казва “искайте документ”. Абсолютно същото, впрочем, пише и в мейла, който ми показаха в първия сервиз.


Списъкът на общините към юни 2016 ще намерите тук.

Проблемът всъщност не е в електронната система. Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” има ужасно много дефекти, корупция и неефективност, но точно това явно работи. Проблемът е в сервизите. Доста са пускали без бележка за платен данък, независимо, че системата им е казвала, че такъв трябва. Сега като са ги глобили масово, са решили да искат винаги за всеки случай. Има и немалко други, които искат, просто защото просто не са разбрали изискванията. От глупостта си губят.

На картата горе виждате, че доста от общините са се интегрирали успешно. Необяснимо за мен е защо Бургас и Варна не са включени. Ако живеете там може би ще се заинтересувате. Все пак, това означава, че по-голямата част от населението може просто да преведе парите и да се яви на следващия ден за преглед. Точно това направих и аз. Ако пункта откаже, значи по принцип нещо не му е наред и по-добре да си нямате работа с тях. Това спестява не само лично време, но и натоварване на служителите на общината и на останалите по веригата. В някои случаи струва и по-евтино заради таксите. Счетоводителите на община Пловдив обаче явно са на друго мнение.

Мислене с мокър печат

Ние си свършихме работата. Колата мина преглед и нямахме проблеми. Имаше само нерви и много обаждания. Тази дезинформация идваща от некадърни общински служители и от сервизи нарушавали закона до сега, води далеч не само до загуба на време и пари. Ако не бях настоявал, щях да си остана с едното “бахти скапаната държава”. Това не е нещо, което може да се оправи с електронно управление, защото винаги ще има хора по веригата. Egov помага, но ако не си знаем правата и служителите са некадърни – все тая.

Отново опираме до разривът възприятие/реалност. Реалността е, че тази поне система работи, но чиновниците – не толкова. Възприятието е, че нищо не работи, а чиновниците гледат да се справят с невъзможна ситуация. Писах на община Пловдив преди две седмици за случая, но нямам отговор. Звънях поне 10 пъти на посочените телефони, но никой не вдигна. Междувременно не е ясно на колко още хора е казано, че все ще опрат до заветния мокър печат на лелката. Колко ли от тях са изпсували България, както аз в началото?

От друга страна…

Всичко това не означава, че агенцията няма безброй проблеми. Корупцията е повсеместна, както се видя ясно в скорошните скандали. Пунктовете за ГТП нямат никаква възможност да се оплачат от проверяващите, които нерядко се случва да глобяват за незначителни, а и понякога (според пунктовете) несъществуващи проблеми. Имало е случаи просто да минават и да събират по няколко стотин лева за “такса съществуване” от всички сервизи в региона. От друга страна, сигнали за нередности от граждани нямат голям ефект. Един познат пусна такава преди месеци и единственият резултат е, че пункта научил кой е подал сигнала. Сега случая се гледа от КЗЛД.

На практика се получава така, че ако един пункт позволява да се мине метър – било то с данъците или с технически дефекти – всички в региона ще го правят. Иначе няма да оцелеят. Не казвам, че и в други страни като Германия не си затварят очите при проблеми с една кола, но ако искаме по-малко инциденти по пътя и по-чист въздух, това трябва да се реши. Липсата на постоянен, проверим и надежден контрол както над пунктовете, така и над самите проверяващи е същинският дефект в цялата система според мен.

Попитайте лекаря си дали тази прозрачност е подходяща за вас

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prozrachnost-lekari/

Публичната сфера често и с право отнася критика, че е раздута, тромава и неефективна. Иновациите в администрацията обикновено изостават с години от тези, които използваме в ежедневието или работата си – електронно банкиране, планиране на бизнес процеси, управление на човешки ресурси, комуникацията и откритостта пред обществото. Всичко това е до такава степен различимо, че се е превърнало в аксиома.

Ще разберете тогава интереса ми към случаи, които по-скоро показват обратното. Особено когато става въпрос за данни. Може би сте подминали тази новина:

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) публикува данни за финансовите взаимоотношения на индустрията с лекари.

В асоциацията членуват 22 от най-големите световни фармацевтични компании разработващи нови лекарства и в рамките на европейска инициатива са решили да повишат прозрачността в сферата. Към тях догодина ще се включат онези произвеждащи генерични лекарства, сред които има доста български. 60% от българските лекари получили някаква форма на финансиране са дали разрешение да се осветят плащанията към тях. Справките включват кога, колко пари и за какво са дадени – научни трудове, лекции, участия в семинари и прочие.

Докторите и “big pharma”

Първо трябва да разберем защо всичко това е важно. Топлата връзка между лекарското съсловие и фармацевтичната индустрия е обвита в скандали и съмнения. У нас темата остава встрани от новините окупирани с поредната здравна реформа, положителни лекарствени списъци и някоя друга скандална болница. Темата въобще не е нова в други държави. John Oliver в Last Week Tonight направи интересен сегмент за ситуацията в щатите. В него описва как компании и посредници буквално подкупват лекари да предписват определени лекарства повече от други. В някои случаи лекарствата дори не са били нужни. Дори когато са подходящи за диагнозата, разкритията поставят под съмнение преценката на тези лекари. Честа практика е кабинетите да получават безплатен обяд, а някои специалисти – хонорари за несъществуващи лекции.

medicine-thermometer-tablets-pills

В Германия това също е проблем. Личният ми лекар, например, членува в организация казваща се буквално “Плащам сам обяда си“. Всички в нея декларират, че ще отказват всякакъв контакт с представители на фармацевтичната индустрия. В Германия обаче здравната система и предписването на лекарства е принципно различно от това в България. Фармацевтите и здравните каси са най-често обекти на “ухажване” от компаниите. Нерядко се случва да получиш някаква разновидност на лекарството предписаното в рецептата не защото само него имат в аптеката, а защото някой по веригата решава така. Макар активното вещество да е същото, ефективността и страничните ефекти често са различни, а понякога не ти оставят дори избор.

Всичко това съвсем разбираемо хвърля сянка върху медицинската професия. Често компаниите имат нужда от медицински специалисти работещи с пациенти за научната си дейност. Има много легитимни причини лекар да получави пари, апаратура и дори безплатни лекарства. Понякога тези неща са дори регламентирани нормативно. Изброените взаимоотношения не предполагат непременно корупция, но определено са съмнителни. Именно затова усилията към някаква прозрачност са толкова важни. Всеки трябва да може да провери дали лекарят му е приемал подаръци или хонорари от фармацевтични компании и да прецени сам.

Именно това виждаме в щатите, където т.н. ObamaCare въвежда нормативно изискване да се осветлят плащания от компании към лекари. В Европа индустрията явно е решила да се саморегулира и от тази година публикува данните без законово задължение за това. Това е изключително похвално и фактът, че България е част от инициативата ще ни даде възможност да надникнем в тези взаимоотношения.

Прочетете внимателно листовката

До тук добре. Какво обаче виждам като проблем? В този блог доста говоря за отворени данни и нуждата информацията да е достъпна във вид лесен за обработка и анализ. Веднага след като излезе новината, писах на PR-ите на асоциацията и попитах в какъв формат ще бъдат публикувани справките, може ли да ги свалим наедно и да ги съпоставим с други данни. След известно увещаване признаха, че макар да има препоръчан формат в кодекса им, всяка компания решава как да ги публикува. Повечето са в PDF формат и са пръснати по сайтовете на членките. Ето три примера от компании синонимни на big pharma.

m3

m2

m1

Веднага се сетих за финансовите отчети на общините, които Министерството на финансите отказа да ми даде. “Гонете си ги по сайтовете им”, ми отговориха. Сетих се и за старите PDF справки за гласовете на депутатите в пленарна зала. Сетих се и за “регистъра” за изкупена ВЕИ енергия, който макар в Excel формат, напомня силно на докладите на компаниите като използваемост. С други думи, прозрачността обявена тези дни от фармацевтичната индустрия е на нивото, което администрацията ни вече беше преди 5-6 години. От тогава насам много от регистрите и справките в публичната сфера бяха отворени. Вече година те се публикуват в правителствения портал за отворени данни и сферата на информацията се разширява постоянно.

Ако тези и други компании искат да бъдат прозрачни, трябва да вземат пример от държавните институции. Осъзнавам колко абсурдно звучи това като изречение, но е факт. Публично достъпната информация помага както за засичане на неефективности и корупция в системата, така и за откриване на нови възможности за бизнес и сътрудничество. Публичната сфера има един вид “монопол” над отворените данни и е крайно време принципът да се “приватизира”. Компаниите имат много данни, които са ключови за бизнеса им и представляват търговска тайна. Има обаче и такива, публикуването на които не само няма да им навреди, но и ще помогне на бизнес екосистемата около тях.

Гледай, но не пипай

Публикуването обаче далеч не е достатъчно. Важен аспект от отворените данни е това да може да ги използваме. Независимо колко съм се борил с държавни регистри, никой не ми е казвал, че не мога да отварям данните. В конкретния случаи, бях изрично предупреден от асоциацията, че нямам право да обработвам извадките за плащанията към лекари. Тоест нямам право да обобщавам данните и да ви показвам доста интересната статистика по градове и специалности. Данните са собственост на съответните компании и не може да се използват промерно в мобилен APP за улеснение на пациентите. Всеки от нас поотделно трябва да прерови сайтовете на фармацевтичните компании, да отвори документа и да търси конкретен лекар. Сами разбирате защо имам проблем с това. В щатите, където тази прозрачност е наложена от закон, има портал с всички данни във възможно най-достъпен и свободен за използване формат. Затова има толкова статии, анализи и подробни разследвания. У нас си оставаме с няколко препечатани новини и жълти парцали овикващи света, че лекарите взимали пари от big pharma.

Тази прозрачност е изцяло за ПР цели и когато е фалшива постига обратен ефект. Често държавата заставя бизнеса да е прозрачен с финансовите си отчети, собствеността и други аспекти от работата си. Дори тогава някои компании правят всичко възможно справките да са трудни за намиране и използване. Аналогично, когато говорим за социална отговорност се сещаме за детски площадки и обучение на безработни от малцинствата. Компаниите наричащи се “социално отговорни” налагат тази дефиниция, защото е евтина и има малък ефект. Истинската социална отговорност е отвореността към обществото. В 21 век това означава прозрачност, отворени процеси и данни както за публичната, така и за частната сфера.

И все пак… алтернативните

Критиката ми може да изглежда дребнава, но е важна, ако искаме някаква прозрачност. Въпреки това, не мога да не призная, че направеното е стъпка напред. Надявам се повече лекари и фармацевтични компании да се включат. Тези справки ще открехнат вратата към взаимоотношенията с лекарското съсловие и навярно ще създадат конструктивен дебат. Ако не, то поне някой с рецепта в ръка може да се сети да попита лекаря си “Абе, тия тук давали ли са ти пари?”

Това, което няма да видите обаче е подобна прозрачност в сферата на т.н. “алтернативна медицина” – хомеопатия, натурални добавки, билкови таблетки и прочие. Преди няколко месеца започнах разговор с около 60 дипломирани фармацевта. След като първите отказваха всякакъв коментар, започнах да се представям за “организатор на семинари по алтернативна медицина”. Почти никой сред фармацевтите не отказа да бъде изпратен на семинар в Банско или Шварцвалд с всички платени разходи, дори когато уточних, че “очакваме” да зареждат от “хомеопатията ни” и да я препоръчват. Трима все още ми пишат мейли “какво стана със семинара”. Ще публикувам резултатите когато събера всички отговори.

хомеопатия измама

В това няма нищо незаконно, а навярно дори и принципно лошо – заплатите са ниски, почивката е безплатна и никой не може да ги задължи да продават точно въпросния мехлем. Когато обаче влезете в аптека или посетите лекаря си, не бихте ли желали да знаете дали някой не го праща всяка година на почивка, преди да ви препоръча “ей тука едни много работещи захарни топчета”? Лекари и фармацевти, с които говорих вече в лично качество, признаха, че практиката е масова. Често аптеките зареждат и пробутват на клиентите си определени билкови хапчета, тинктури и хомеопатия точно защото при определени резултати очакват пак да бъдат “поканени”. Публикуваните от ARPharM данни показват също, че повечето лекари са взимали от тях до 300-400 лв. за посещение на семинар, например. Тридневна екскурзия до курорт в Германия и Гърция излиза доста повече.

Иронията тук е, че производителите на тези “алтернативни лекарства” са също големи корпорации с многомилионна печалба. Докато само няколко процента от приходите им отиват за “разработка” на нови продукти, между 40 и 60% отиват за реклама, лобизъм и подобни “семинари”. Прозрачност в тази сфера няма да видим, защото е срамно за тях. Твърдението на “натуропатите” е, че лекарите са подкупвани от фармацевтичните компании да тровят хората. Публичността, за която говорих горе, ще осветли колко истина има в това. Фактите обаче са, че същите проблеми има и в “алтернативната медицина”. Аз лично бих искал да разбера дали и колко са получили професорите включили курсове по хомеопатия в медицинските ни университети. Най-вече ми е интересен фармацевтичният факултет в МУ Пловдив, чийто декан изглежда от 13 г. се занимава почти изцяло с хомеопатия.

Ако искаме прозрачност за едното, защо не и за другото? Ако очакваме отворени данни от управниците и администрацията, защо не и от ключови за живота ни организации и компании?

Личните карти, електронната идентификация и немците

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/d0bkL3ifXQQ/

В сряда съвсем неочаквано и в последния възможен момент Цветан Цветанов вкара промени в законопроекта за електронната идентификация. Така той отряза ключова част от законопроекта предвиждаща добавянето на чипове в бъдещите лични карти. Аргументите му бяха, че не било разписано достатъчно добре какви трябва да са чиповете, че не трябвало да се променя така законa за документите, че добавянето на чипове оскъпявало всичко и че имало риск за информацията в тях. Всички тези аргументи са били оборени на място от Антон Герунов – шеф на кабинета на Бъчварова. Това не попречи предложението му да бъде прието и да повтори твърденията си няколко пъти в следващия ден.
Тази стъпка може да се разглежда отвън като приятелски огън в редиците на ГЕРБ. Когато погледнем по-внимателно как се стигна до тук, нещата съвсем не са толкова учудващи. Вижда се и колко абсурдни са аргументите на Цветанов предвид технологичното решение на кой се опитва да прокара.
Ключовата технологична неутралност
Първо трябва да разберем, че законът за електронна идентификация не е осакатен окончателно. Предстои да бъде гласуван на второ четене където мнението на комисията и Цветанов има тежест, но не означава, че ще бъде прието. Ако няма чип в личните карти, ще се обезсмисли цялата концепция на електронна идентификация. Тя не само, че е залегнала в редица изисквания на Европейската комисия, но и е в основата на електронното управление и електронното гласуване. Без тази функция в личните ни карти нищо от останалото няма да се случи.
Именно това прави атаките срещу електронната идентификация толкова странни, още повече от редиците на ГЕРБ. Тези критики не дойдоха по време на обществените обсъждания или при първото четене на закона и причината е проста – по това вече вече имаше обществена поръчка за новите лични карти. Сегашният договор изтича след месец и в новата поръчка вече е предвидено да бъде включен чип. Разковничето е, че след много интензивен лобизъм поръчката е била написана така, че една определена компания да отговаря на изискванията – немската Veridos GmbH.
В бъдещият закон за електронна идентификация обаче е заложен т.н. технологичен неутралитет. Това означава, че са описани принципи, а не конкретни технологии и патентовани софтуерни продукти. Ако бъде приет в този си вид, с развитието на технологиите и изискванията ще може да се реагира бързо. В същото време означава и че не може да се ограничават поръчките до един или двама изпълнители. Точно обратното се е случило с поръчката за личните карти – заложени са технологични изисквания подобни на немските лични карти, които Veridos GmbH прави (по-специално Deutschedruckerei, които са част от обединението).
Заради една спряна поръчка
Едно от тези изисквания е, че чиповете са безконтактни. Иронията е, че това всъщност наистина оскъпява много картите. Друга е идеята в екипа на Бъчварова, подкрепена от експерти по сигурността – да се заложи на контактни чипове като тези в банковите карти или тези с електронен подпис. Освен, че е по-евтино за производство и по-сигурно, има и друго предимство – в България вече има 250000 четци у бизнеса и гражданите. Те са купени за електронни подписи и ще може да се използват за новите документи. Това обаче не е заложено в закона, защото той е неутрален. Ще се реши след обсъждане на експертно ниво, където интересите на отделни компании много по-трудно биха пробили.
Критиката на Цветанов за цената и чиповете дойде именно когато въпросната нагласена обществена поръчка беше спряна от Борисов. Така единственият шанс Veridos да спечели служебно е да се спре този закон и да се преправи направо закона за личните документи според каквото е поръчано. Запознати коментират, че лобистът на Veridos е адвокатката Таня Бузева. Тя е лобирала и за Siеmens, които взеха предишната поръчка. Представлявала е и Цветанов, а сега го консултира за този закон. По мнение на хора присъствали на заседанието на комисията, най-вероятно конкретните аргументите изказани от Цветанов в последните минути са дошли от нея.
Нека не повтаряме грешката на немците
Нагласяването така на тази поръчка, не само ще струва много по-скъпо, но и поставя на карта цялата идея за електронното управление. Иронията е, че именно Veridos знаят много добре това. Както споменах, те са направили новите немски карти, които от 2010 имат безконтактни чипове, електронна идентификация и прочие. От тогава насам 35 милиона немци са си извадили лични карти с чип. Въвеждането им обаче може да се опише единствено като провал и голяма вина за това има точно Veridos.
В обширен материал от миналото лято немският Die Welt разглежда бавното въвеждане на електронната идентификация в Германия. Заглавието е буквално „Германия проспа революцията в електронните документи“. След множество проблеми с производството на картите от страна на Bundesdruckerei GmbH (част от обединението Veridos) се оказва, че не е достатъчно обучението на служителите в общините, откриват се софтуерни проблеми и проблеми със сигурността. Тъй като технологията на безконтактните чипове е по-сложна, много от четците не са сработвали и потребителите са се отказвали. След няколко години такива спънки общественото доверие в чипа спада драстично. Стига се до там, че все още самите служители издаващи документи нерядко съветват гражданите да не ги използват.
Министерството отказва да даде точни данни, но по тяхна преценка едва една трета от чиповете в немските личните карти са активирани. От тях едва 5% ги използват активно, за да се идентифицират в мрежата. Разпитах около двайсетина колеги немци и от тях едва трима бяха активирали картата си, но я използваха само, за да подават данъчни декларации през интернет. Повечето от останалите не си спомняха дори дали е активна.
Крадецът вика дръжте крадеца
Във Facebook вчера Цветанов отвърна на масовите критики за лобисткия си саботаж с разширена версия на „крадецът вика дръжте крадеца“. Обвини всички останали, че работят за „вносители на чипове“, „определени фирми“ и прочие. Всъщност, законът в този си вид е точно обратното – не гарантира безкрайна хранилка за една или друга компания, а неутралност, прозрачност и гъвкавост.
Поведението на Цветанов и още няколко атакуващи закона за електронна идентификация, за електронното гласуване и други свързани с отворени данни, отворен код, прозрачност и електронното правителство показва ясен модел. Особено съвпаденията, които виждаме във времето от общественото обсъждане на закона за ИЕ до сега. Всички изброени мерки премахват сфери на влияние, отварят капсулирани службички пазещи данни и процедури като бащиния, ограничават уредените конкурси за длъжности и поръчки, създават приемственост в софтуера, процесите и комуникацията както в самата администрация, така и с гражданите. Това е теорията, това е заложено в тези промени, но трябва да се действа на практика.
Опозицията срещу всичко това не започва и не свършва с Цветанов, но именно той е в позицията да удуши всичко още в зачатие. Той сам изтънка, че не е непременно срещу електронната идентификация. Действията му показват, че просто настоява поръчката да се вземе от който трябва независимо от цената – парична и като ефективност.
Отделно тези му действия не правя никакъв смисъл от гледна точка на изборното законодателство. Вчера депутатите приеха на първо четене гласуването през интернет и МИР Чужбина. Електронното гласуване обаче ще е невъзможно без електронната идентификация. От гледна точка на партията ГЕРБ това е нищо повече от саботаж, защото именно те биха спечелили най-много гласове с това улеснение за българите в чужбина. Анализът на изборните резултати до сега го показва еднозначно. От гледна точка на депутатът Цветанов обаче всичко това е заплаха за неговата релевантност.


Замърсяването на въздуха – евростандартът, агенцията и какво липсва

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/HXLxaMGnijM/

Мръсният въздух в големите градове се припознава като все по-голям здравен проблем в България. Наскоро математически модел на учени от Италия, Франция, Норвегия и Австрия предвиди, че до 2030 четири наши града ще са с изключително замърсен въздух, а още девет – с много замърсен. Такава е прогнозата за много градове из Европа като най-голяма концентрация ще има в Италия и Полша.
Някои градове като Париж вече взимат мерки ограничавайки още повече движението на коли в централните части. При други, като тези в България, план изглежда няма. Това, за което изследователите на проблема са единодушни е, че решението трябва да е индивидуално за всеки град предвид топологията, климата, динамиката на населението, колите по пътищата и градското планиране. Тези решения не трябва да се спускат от Брюксел или правителствата, а да дойдат от местната власт, жителите и организациите.
За да разберем обаче конкретните причини и предизвикателства, имаме нужда от надеждни данни от измервания и добър модел за предвиждане. Само така ще може да оценим ефекта на едно или друго решение, вместо да стреляме на сляпо. Актуалните данни за ситуацията в даден град помагат и за информираността на гражданите и упражняването на натиск върху местната власт да предприеме въобще някакви стъпки.
Евростандартите не ни върши работа
Това до тук бе теорията. На практика нещата са винаги по-сложни. В предишната ми статия описах как данните за замърсяването би следвало да се интерпретират. Най-общо казано, има 6-7 измервателни станции в София и още доста в страната следящи между 3 и 7 замърсителя плюс температура, налягане, вятър и слънчева радиация. Данните за всички тях се усредняват на всеки 1, 8 или 24 часа. Има зададени прагове, които не трябва да бъдат превишавани определен брой пъти. При фините прахови частици (PM10), например, не може повече от 35 дни в годината да се надвишава прага от 50 µg/m3. При азотния диоксид (NO2) – не може повече от 18 часа в годината да надвишават 200 µg/m3.
Важното, което трябва да разберем в тези ограничения на европейско ниво, е те са създадени от чиновници за чиновници. Целта е да позволи на регулаторния орган да оцени какво е общото замърсяване за по-голям период от време. Затова ограниченията за бензен, олово, прахта от 2.5 микрона и други е за средна стойност на годишна база. Логиката на тези норми е, че именно продължителното излагане на такова замърсяване е опасно, а не еднократно такова или няколко случайни пика. Никой от тези прагове обаче не може да ни помогне да разберем дали въздухът, който дишаме тук и сега, е опасно мръсен. Така, освен информираност за мащабите на проблема, бихме могли да избегнем акумулирането на въпросното продължително излагане.
Мерене за доклади и мерене в реално време
Както с данните за раждаемостта, изглежда е важно кой как мери. Конкретно за фините прахови частици може да видим лесно как се разминават оценките за замърсяването по тази графика с показателите за Дружба, София. В жълто виждате стойностите по часове. В синьо – усреднените стойности за 24 часови периоди както обясних в предишната статия. В червено виждате какво ИАОС ще съобщи на Европейската комисия.
Дружба
ИАОС смята средни стойности на база денонощия. Аз изравнявам данните взимайки предишните и следващите 12 часа на даден момент. Вижда се ясно разликата в детайлността. ИАОС няма да съобщи, че 22-ри януари, 1-ви или 10-ти февруари са били с високо замърсяване, защото средното за денонощията е малко под нормата. Преди 12 ч. обаче на тези дати не е било препоръчително да излизате навън с деца или ако имате дихателни проблеми.
Ето данните за Младост, Павлово, Красно село и Надежда. Измерванията на Копитото не са надвишавали нормите. Станцията в Младост беше изключена в определени периоди маркирани тук в сиво.
Младост Павлово
Красно селоНадежда
„Правилната“ методология
Няма правилна. Зависи какво пресмятате. Европейската комисия се интересува само колко е средното на година и колко дни са превишили нормите. Ако правите приложение като Plume, което предупреждава колко мръсен (ще) е въздуха навън, имате нужда от оценка в реално време и модел за предвиждане занапред. Трябва да има някакво усредняване на измерванията, защото както се вижда горе, те варират силно. Затова в медиите четем, че показателите за PM10 в София са били 9-10 пъти над нормата, но не се споменава, че е става дума за много кратко време, а средното за деня е било „само“ 5-6 пъти.
Затова имаме нужда от данните от измервателните станции в цялата страна в реално време. Тук говорим само за София и предимно за праховото замърсяване, който изглежда е най-големият проблем. Превишения се забелязват обаче и при серния диоксид, азотните оксиди и други. ИАОС публикува тези превишения за предишни периоди, което е добро начало. Предоставя данните в реално време обаче само на общините, а само три от тях имат работещи портали информиращи гражданите им. За доста от останалите има разработени такива, но или са добре скрити, или не работят отдавна.
Един от изтъкнатите неофициално аргументи за ограничението от страна на ИАОС е, че данните в реално време може да създадат грешна представа. Също така се случва измерванията да не са потвърдени или уредите са дефектни. Агенцията призовава да се следи само информацията изготвена за европейските институции, но очевидно това далеч не е достатъчно.
inf6
Нещо повече, ако разглеждаме „изгладените“ стойности чрез усредняване на 24 часови интервали и данните подадени на Европейската комисия, излиза, че за повечето станции в София ИАОС би съобщила за повече периоди с прекомерно замърсяване. На горната графика се вижда какъв процент от времето между 22-ри януари и 22-ри февруари станциите в София са регистрирали превишаване на нормите. Трите колони показват различните методологии на смятане.
В Дружба според ИАОС въздухът е бил прекомерно мръсен 53% от времето докато по другия метод излиза 48%. Разликата тук е сравнително малка, но при определени ситуации би била значително по-голяма. Тук не става дума кои измервания са по-удобни от медийна гледна точка, а кои носят повече и по-полезна информация за гражданите на даден град.
Освен съобщаване в реално време, отварянето на данните би помогнало за създаването на ето такива инфографики, които да покажат по-нагледно проблема. Показал съм отново усреднените показатели и тези на ИАОС.
infografic
Станцията на Копитото е в зелено, защото там няма превишавания. Станцията на Орлов мост е спряна. Доколкото знам е преместена в Младост.
Недостатъчно данни, недостатъчно станции
На тази карта виждате всички регистрирани станции за следене качеството на въздуха към октомври 2015-та. В повечето големи градове има по една или две. Дори в София, където има пет на нивото на улиците, се вижда, че не покриват сериозна част от града.

Затова има нужда от още такива станции. Не е задължително те да са на държавната агенция, макар иначе няма да може да се включат в докладите към ЕК. Както писах във Facebook наскоро, всеки с малко повече технически знания може да сглоби станция за по-малко от 150 лв. След предишната ми статия с мен се свързаха няколко организации и отделни хора, които работят по такива или планират в скоро време. Аз също поръчах части и ще се опитам да сглобя прототип на детектор за PM10 базиран на Arduino. Разбира се, ще подава данни в реално време в мрежата. Когато е готов ще пусна кода и стъпките в мрежата.
В зависимост каква платформа и колко сензори се използват, цената може да падне и под 80 лева на станция. Отделно, тези детектори може да следят и въздуха в затворени пространства. Замърсяването на въздуха на затворено е дори по-голям проблем, за който изглежда въобще не говорим.
Има доста неправителствени организации, които имат ресурсите да изградят и поддържат мрежа от частни външни измервателни уреди в големите градове. Така бихме добавили много точки на горната карта. За целта трябва да се определи протокол за споделяне и формат за отваряне на данните, за да може всички да ги изследват и визуализират.
Не, не ни е виновна държавата
Това далеч не означава, че не трябва да искаме и получим данните на държавната агенция. Именно те имат експертния потенциал и точно от техните данни се реши дали да има процедура на Европейската комисия срещу България или не. Като граждани не трябва да чакаме това. Макар да плащаме с данъците си евентуална глоба, живущите в тези градове плащат много повече със здравето си и това на децата. Това се отразява осезаемо на смъртността и със сигурност на разходите за здравеопазване.
Тук не ни е виновна държавата и решението няма да дойде от нея. Решението трябва да дойде на местно ниво от кметове и общински съветници. Трябват трудни решения, които далеч няма да се харесат на всички. За да го направят, трябва натиск от гражданите, а това идва чрез информираност за проблема. Държавата може да помогне единствено за последното. До скоро май по-скоро пречеше.


Замърсеният въздух на София

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/0VgfnzmblsM/

Измина точно месец, откакто започнах да тегля данните за замърсяването на въздуха в София в реално време. Междувременно пуснах няколко графики с извадки от тези данни. Пример са тези от 24-ти януари разглеждащи няколко показателя в рамките на четири дни:

Проблемът с тези графики и много други коментари по темата са, че не взимат под внимание точната дефиниция на ограничението от 50 µg/m3. За да се смята въздухът за замърсен, трябва средното количество фини прахови частици (PM10) за 24 часа да надвишава 50 микрограма на кубичен метър. Почти винаги, когато прочетете в медиите или във фейса (включително понякога в моя профил), че въздухът в София е 4 или 5 пъти над нормата, значи някой е отворил портала на общината и е видял замърсяването в последния час. Това обаче е грешно.
За да получим истинските надвишавания, трябва да усредним стойностите за всички периоди от 24 часа. Именно това направих днес и получих следните изводи за праховото замърсяване в периода 22 януари – 21 февруари. Взех средното за всички станции в столицата, но не включвам измерванията на Копитото по очевидни причини.

Нивото на PM10 e било над нормата в 48% от времето
15% от времето е било 2 пъти над нормата, 6% – 3 пъти, 4% – 4 пъти
Сумарно в почти ден от този месец замърсяването е било 5 пъти над нормата
Средното замърсяване за целия период е 62 µg/m3

На следната графика може да видите всички периоди с превишения на 24-овите усреднявания. Вертикалната скала показва колко пъти е превишен лимита.

Отново повтарям, че тези параметри не са за отделни часове, а за цели 24 часови периоди. Когато няколко периода се припокриват, ги събирам. Например, между 2-ри февруари 00:00 и 6-ти февруари 03:00 усреднените стойности са над лимита. Зачитам обаче само времето между 2-ри 12:00 и 5-ти 15:00, защото това са средите на съответните 24 часови периоди. В началото и края им средно-часовите стойности падат доста под 50 микрограма и да се показва целия период на усредненото 24-часово превишаване би било подвеждащо.
В същото време обаче, е интересно да се посочи, че ако смятаме по часове, превишаващите 50 µg/m3 са едва 43.5% от времето. Ако смятаме целите периоди, а не условността, която описах горе, получаваме не 48%, а 57%. Тоест с правилната методика ще излезе, че дори по-голяма част от времето въздухът е бил замърсен (уточнение в коментарите). Именно обяснението за грешна интерпретация на данните е редовното обяснение на ИАОС когато коментира публикациите в медиите. Явно смятайки по периоди стигаме до дори по-лоши изводи.
За съжаление, тези данни не са достъпни в отворен формат. На страницата на ИАОС в портала за отворени данни на правителството са публикувани таблици единствено с превишенията, но не и почасовите стойности на всички станции и параметри. Така бихме могли да следим в реално време и да потвърждаваме изчисленията им. Принципно не е проблем да ги публикуват, тъй като вече ги предоставят свободно на всички общини. Именно така се генерират различни графики на страниците на общините в София, Пловдив и Бургас. Доколкото разбрах обаче, не предоставят таблиците публично, защото се притесняват от грешни интерпретации и неразбиране на установените от ЕС лимити. По тази логика обаче не трябва да се пускат никакви данни за демографията или емиграцията, тъй като е пълно с грешни интерпретации. Все пак, в новия план на кабинета за отваряне на данни фигурират тези справки и надеждата е, че ще започнем да ги получаваме в скоро време.
Конкретно за София свалям данните чрез автоматичен анализ на графиките на сайта им. Това носи със себе си риск от грешки, но според сметките ми те са по-малко от 0.1%. Това не би довело до изкривяване на резултатите илюстрирани до тук. Може да свалите и анализирате сами данните ми от последния месец. Включват всички параметри на станциите в София.
Повече за мръсния въздух, здравните и икономическите му ефекти може да прочетете в Дневник, WHO и Washington Post. За индустриалното замърсяване ще намерите интерактивна графика и разяснения в статията ми от 2013-та.


Лаещите домашни любимци на Пловдив

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Ju1oLe5kYOM/

Когато говоря за достъп до обществена информация, повечето хора се сещат за големи обществени поръчки, корупция, уредени съдебни дела, агенти на ДС и прочие. Свързваме достъпа до данните на държавата с тайни, които се крият от нас и се надяваме, че осветляването им ще ни помогне да разберем и подобрим ситуацията. Дали и как това става е трудна и дълга тема.
Сега обаче искам да покажа, че изброеното е само един аспект от отворените данни. Има много информация както в централната и местната власт, така и в частни компании, която може да бъде полезна за ежедневието ни или просто да разкрива интересни факти от него. Такъв пример са данните за демографията, за които пиша доста напоследък. Още един пример са домашните любимци.
Както навярно знаете, всички кучета трябва да се регистрират в общината. Пловдив има публичен регистър, в който може да се намерят доста подробности за всяко куче, включително име, адрес, пол, дали е кастрирано, дали има чип и прочие. Данните от регистъра не са достъпни за сваляне, но с малко познания по javascript може да се получат лесно. Накрая на статията съм пуснал линк към кода и процеса на отваряне.
Къде какви кучета има в града?
Когато поставим на картата всички адреси и категории може да покажем доста неща. Тази карта, например, илюстрира как се е увеличавал регистъра през времето.
Интересно наблюдение е, че всяка година има голям пик в регистрациите през март. Докато през останалите месеци са регистрирани средно по 300 кучета през последните години, 820 кучета са регистрирани през март. Най-малко има през декември – 150. Не знам каква е причината за това, но навярно доста малки кученца се подаряват около Коледа и Нова година и през март вече са около възрастта за регистрация – 4 месеца.

Аналогично може да покажем и разпределението по полове. От пръв поглед се забелязва, че в кв. Прослав има доста повече мъжки кучета. Всъщност, в целия град са регистрирани с 26% повече мъжки, отколкото женски. Изглежда са предпочитани. Вижда се и че има доста малко кучета в Тракия, което е странно предвид по-голямата концентрация на хора там.

Друг интересен момент е колко хора декларират, че кучетата им са осиновени от приют. За Пловдив те са 111 или само 2.64% от всички регистрирани. Според бившия директор на Зооветеринарния комплекс, интересът към осиновяването се увеличава. Преди година посочва, че през 2013 и 2014-та са осиновени над 210 кучета. Това означава, че или много от тях не се регистрират, или че заминават за други общини. Най-вероятно става въпрос за и двете.
Ако желаете да осиновите или да помогнете на куче, може да погледнете на страницата на фондация „Шарко“, този списък на Събина или да станете доброволец към инициативата в TimeHeroes.
Ето разпределението на осиновените кучета в града:

Според промените в закона приети преди дни, всички регистрирани кучета трябва да имат чип. В Пловдив до сега 73% от кучетата вече са с такъв.

За сметка на това само 668 или 16% от кучетата са кастрирани. Женските кастрирани са повече от два пъти повече от мъжките. Така 24% от всички женски и едва 9.3% от мъжките са кастрирани. За сравнение, над 80% от всички кучета, които постъпват с кучкарници в щатите вече са били кастрирани от предишните им собственици.

В регистъра има и други категории. 6% от всички кучета са регистрирани като ловни. Има превес с 25% на мъжките ловни кучета пред женските, но това е синхон с повечето регистрирани мъжки кучета. 16.5% или почти 700 кучета са регистрирани като помощници на инвалиди. Това е доста повече, отколкото очаквах. Забелязват се и 10 служебни кучета.

Сред имената, най-разпространени са Сава, Макс, Рекс, Ричи, Чарли, Тара и Рони. Има обаче и имена като „Bright Light of Moscow Victory Day“, „black pearl“, „Limited Edition Anelia“, „Император бул Дио“, „Принцеса Шуши“ и навярно най-любимото ми – „Gaprillis Glenmorangie“.
Отваряне на данните
Поставянето на адресите на картата беше по-лесно, отколкото очаквах. Използвах стандартен скрипт, които написах за другите си проекти. Всички скриптове и стъпки ще намерите в Github. Част от адресите и датите в регистъра бяха очевидно грешни, така че се наложи да махна някои от тях за картите. Като цяло обаче свалянето и изчистването отне около 45 мин.
Нещо, което буди притеснение в този регистър е именно точният адрес. Повечето съдържат етаж и апартамент. Както споменах по-горе, има около 250 ловни кучета регистрирани в града. Може да се направи добро предположение, че в тези апартаменти ще има и огнестрелно оръжие. Това навярно не е информация, която човек би искал да е публично достъпна. Затова е добре да се преосмисли каква част от регистъра е добре да остане публична и каква – не. Аналогично на случая със сайта на Центъра за асистирана репродукция, това може да създаде проблем за отделни хора.
Полезно ли е всичко това?
Навярно не. Тук няма да намерите схема за източване на пари или пикантерия от политическия ни живот. Всъщност, тези данни не покриват дори всички кучета в града, а само регистрираните. Не намерих оценки колко още нерегистрирани има. Също така не, е ясно дали данните се попълват просто от собствениците или има някаква форма на проверка дали са точни (дали кучето е с чип или дали наистина е на инвалид, например). Забелязват се не една или две грешки в тях.
Въпреки това, показват интересен аспект от града, която може да е полезен на бизнесите свързани с домашни любимци. Географският анализ на тези данни може да покаже дефицит на паркове за разхождане или да помогне в планирането на подобрени кошчета с еднократни торбички за изпражненията на кучетата. Такива има в доста паркове и улици в Европа и помагат много за чистотата.
Тази справка ни показва и колко малко от кучетата са осиновени от приюти. Докато подготвях тази статия потърсих сайт или списък с линкове, където човек би могъл да намери приют, ако иска да осинови куче. Такъв, за жалост, няма. По-горе дадох няколко полезни линка. Ако знаете още, споделете ги в кометнарите. Ще се радвам да ги изброя под статията.