Tag Archives: опасни ли са ваксините

Три добри аналогии показват защо антиваксърите грешат

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/efD9l_yRhIg/

Т.н. „welfare queen“ – нарицателно за живеещитена гърба социалната система
Днес злоупотребих леко с познатите си във Facebook като направих кратък експеримент. Влизам често в спорове с някои от тях на социални и икономически теми. Затова исках да видя какво би станало, ако пусна следното съобщение:
Онзи ден проведох интересен разговор. Една ми обясняваше, че е абсурдно, че трябва да работи, щом може да получава социални помощи. Обясних ѝ, че не става така – ами ако половината решат просто така, че не им се работи. Тя ми се сопна, че си е нейно право да избира и какво ми пука щом социалните идват от държавата. Какво ме засягало лично мен това? Който искал да работи, който искал – не.
Това, наистина се случи и то не с „една“, а с много в мрежата напоследък. Разликата обаче е, че не става дума за социални помощи, а за имунна защита и не спорехме дали им се работи, а дали децата трябва да се имунизират. Надявам се да виждате аналогията. Не може да направим пълен паралел между експлоатирането на социални помощи и отказа от ваксинации. Освен по честите документални измами, те си приличат по две важни точки – неразбиране как работи системата и чувство за лично право, което всички останали трябва да ти осигурят за тяхна сметка.
Съвсем естествено, само за 10 минути този статус получи редица възмутени коментари колко нагло е такова отношение, как въпросната не разбира елементарни неща и тем подобни. Тогава обясних, че „съм се объркал“ и всъщност става дума за ваксини и че не се експлоатира социалната система, а обществената имунна защита (herd immunity).
Тези 10 минути във Facebook показаха един интересен феномен – готови сме да скочим веднага в защита на една кауза, когато тя ни удря макар и косвено по джобовете. Когато обаче става дума за здравен проблем, който ни засяга по абсолютно същия начин, хората някак го отминават. Слава Богу, в последната седмица видяхме много хора, които се противопоставяха на течащата сега кампания срещу задължителните ваксини. Това дава надежда.
Дали експлоатиращите социалните помощи са толкова по-страшни от това, че смъртоносни болести се завръщат заради глупостта и активизма на шепа хора?
Затегнете коланите
Знаят ли родителите му, че тези колани предизвикватаутизъм и са по-опасни от катастрофите?
Трудно е да се обясни как работят ваксините на хора, които отричат основите на химията и биологията. Всъщност, невъзможно е да ги убедим, че говорят глупости, но е съвсем лесно да се покаже как логическият им процес и подбирането на удобни цифри води до смешни резултати.
Добър пример за това е тази статия, която показва с примери и статистика как коланите в колите и столчетата за деца водят до повече наранявания, отколкото самите катастрофи. Посочва се също, че химикалите в коланите (aliphatic polyamides) водят до аутизъм и натравяния и че оцеляването от катастрофа води до по-добра гъвкавост и защита от следващите катастрофи. Сравняват се данни, които показват, че аутизмът и използването на колани в колите са се покачвали паралелно, както и че единствената цел да има задължителни детски столчета е, за да могат големите компании да печелят.
Тестът е написан изцяло в стила на антиваксърите, със същите аргументи и дори източници. Завършва с обяснение, че това е сатира, която обаче много добре показва как с изкривяване на фактите и насаждане на страх от неизвестното можеш да отречеш всичко. Определено ви препоръчвам да я прочетете цялата.
Не бихте ли си взели чадър?
„Абе хора, не усещам никакъв дъжд!Защо като овце всички сте с чадъри?“
Тази аналогия ми е навярно най-любима. В една картинка е показано толкова много, че напълно потвърждава поговорката. Когато стоиш на сухо е лесно да отречеш, че съществува дъжд и небе.
Малко история
Вместо заключение ще ви оставя с една карикатура от списанието Australian Women’s Weekly публикувана на 3 October 1956. Тогава морбилито съвсем не било шега. Днес антиваксърите твърдят, че заразните болести, срещу които има задължителна ваксинация, всъщност се карат като настинки.
„Пошегувал си се с КОЙ, че имаш морбили?“


Медиите, ваксините и една интересна снимка в Дневник

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/MVzm_gH563E/


Вчера беше разпространена подписката срещу задължителните ваксини. Писах по-рано за нея и защо не трябва да се приема. Реакциите на медиите надали учудиха някой. Много пуснаха дословно прес-съобщението както винаги без навярно дори да го прочетат. Такива бяха TV7, News.bg, Lentata.com, Мениджър.News, Фактите.bg и дори Mediapool.bg. Сред тези, които пискаха мнение на специалисти, са Нова ТВ, БНР, Дарик и Дневник.
Забелязва се лесно коя медия е сериозна и коя е просто пощенска кутия. Коментарите под горните статии, както и дискусиите във Facebook в последните 48 часа, ми дават надежда. От една страна са ясен знак, че подписката няма да успее, но най-вече, че има още много българи, които осъзнават какъв проблем е отказа от ваксиниране и са готови активно да говорят по темата.

Дяволът е в детайлите
Нещо обаче в статията на Дневник ми направи впечатление. Те са последните, които трябва да критикувам в цялата тази сага и дори трябва да ги поздравя, че са искали мнението на водещ експерт по епидемиология. Илюстрацията, която са избрали, обаче е интересна по няколко причини. Виждате я в началото на този текст. След малко ще стане ясно защо е неподходяща за техния материал. Искам да подчертая, че в никакъв случай не ги виня за избора им – все пак виждаме лекар, който внимателно приготвя ваксина, нали? Дори бих им благодарил, че я поставят в този контекст, защото може да научим доста от нея.
Първото, което трябва да забележите е, че докторката на снимката носи предпазни очила и ръкавици. Това не се прави при поставянето на ваксини, защото няма риск за лекаря. Понякога лекарите слагат еднократни ръкавици, за да предпазят от замърсяване. Това не е изискване, защото се взимат много други мерки, а без ръкавици се работи по-лесно с шаващо детенце, която не обича да го боцкат.
Второто може лесно да се намери в мрежата. Тази снимка не е просто stock илюстрация, която се продава на медиите за такива статии. Това д-р Фелисити Харнел и снимката показва как приготвя експериментална ваксина срещу ебола, която ще бъде бита на първия доброволец за тестването ѝ върху хора във Великобритания. Това и налага допълнителните мерки за сигурност, които споменахме преди малко – ваксината не е тествана върху хора и има известни протоколи, които трябва да се спазват.
Третото нещо, което тази снимка може да ни научи, е свързано с историята на ваксините и антиваксърското движение. Виждаме една докторка, която зарежда доза ваксина в спринцовка, нали? Работата е, че в Европа и щатите няма да видите нещо такова що се отнася до задължителните ваксини. Дозите за многократни ваксинации са се използвали откакто са открити ваксините и все още се използват в по-голямата част от света. Причината е, че са много по-лесни и евтини за производство, пренасяне и съхранение. Това е възможно заради използването на минимални количества тиомерсал (thiomersal). Това е антисептично средство, което предпазва от бактерии и гъбички. За разлика от други антисептици, този не намалява ефективността на ваксините и причинява само леко раздразнение на мястото на инжектиране.
Преди около 15-тина години обаче антиваксърското движение насажда паника заради това, че съединението съдържа един атом живак (съдържа също атом сяра, но както и да е). Внушават за връзка с аутизма и въпреки становищата на всички експерти и многобройните доказателства, че такава връзка няма, регулаторните органи и производителите решават да махнат съединението от масовите ваксини. Затова във ваксините, които се бият на децата ни днес няма тиомерсал. Интересно наблюдение тук е, че спирането на съединението не се е отразило на броя случаи на аутизъм сред родените по-късно, но това е друга тема.

Това решение е направило използването на многократни ваксини невъзможно и се прибягва до еднократни. Затова горната снимка всъщност е по-подходяща от онази, с която започнахме и която използва Дневник. В България, както в цяла Европа и щатите се използват еднократни ваксини и в тях практически няма тиомерсал. За отделни е съобщено, че има откъслечни количества, което не е достатъчно за активно действие, пък какво остава за реакция върху тялото. В новата шествалентна ваксина, например, няма абсолютно никакъв тиомерсал.
Впрочем спирането на многократните ваксини е възможно само за развитите страни. Ние имаме добра инфраструктура, която позволява правилния превоз и съхранение на еднократните дози. В много от страните в Африка, Южна Америка и южна Азия това не е така. Затова там все още се използват многократни ваксини, които са също толкова ефективни и безопасни, колкото нашите. Цената също е аргумент. Докато една шествалентна ваксина ни струва 48 лв. без ДДС (плащаме я през данъците си, все пак), то за многократна доза цената би била около 10 пъти по-ниска.
Високата цена и спирането на производство на многокрани дози от някои ваксини са причината за забавена ваксинация в някои части на света. Има съмнения, че заради този необоснован страх от една иначе безопасна субстанция със страшно име, са си отишли десетки хиляди деца по света, които иначе можеше да бъдат ваксинирани по-рано и спасени. Това е един от приносите на отричащите ваксини и пример защо трябва да говорим по темата.


Трябва ли да са задължителни ваксинациите?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/lSjW-M8eXDY/


От няколко дни в мрежата се върти подписка за отмяна на задължителните ваксини. До сега е подкрепена от около 3000 души и 4 организации, като се очаква до дни да бъде изпратена на държавните институции. Интересното на писмото е, че започва със следния текст:

Безспорно ваксините са едно от най-големите достижения на науката, но също така е факт, че в съвременното развито общество правото на избор и неприкосновеността на личността са императив, докато у нас по отношение на ваксинопрофилактиката подходът е авторитарен и противоречащ на гарантираното от европейското законодателство право на информация и избор.

Това е основата на аргументацията им защо имунизациите трябва да са само препоръчителни. Включени са и конкретни промени в закона за здравето, сравнение с други европейски държави и полемика за тоталитарни режими и „вредата“ от ваксините. Нека започнем от началото.

Законова основа
В тази подписка, както и повечето стайтове проповядващи отказ от ваксиниране, се цитира Конвенцията за правата на човека и биомедицината и по-специално чл. 2, чл. 5 и чл. 6 ал. 2:
Чл. 2: Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.
Чл. 5: Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.
Чл. 6 ал. 2: Когато според закона непълнолетно лице е неспособно да даде съгласието си за дадена интервенция, тя не може да бъде извършена без разрешението на посочения от закона негов представител, власт, лице или инстанция…
Това, което винаги се пропуска обаче е чл. 6 ал. 1 и чл. 26.
Чл. 6 ал. 1: Освен ако разпоредбите на чл. 17 и 20 не предвиждат друго, върху лице, неспособно да даде съгласието си, не може да бъде извършена интервенция, освен ако тя не е от пряка полза за него.
Чл. 26: ал 1. Упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето или правата и свободите на другите. ал. 2 Ограниченията по смисъла на предходната алинея не се прилагат за чл. 11, 13, 14, 16, 17, 19, 20 и 21.
Съвсем естествено, държавата е задължена да спазва личните права и неприкосновеност на всички граждани. Последните два члена обаче ни връщат отново в дебата за ефекта на ваксините. Медицинската общност е обединена около мнението, че ваксините имат безспорна полза за индивида, когато няма противопоказания за прилагането им в конкретен случай. В този смисъл, чл. 6 ал. 1 дава пълно право на държавата да поставя задължителни ваксини на всички деца отговарящи на условията при спазване на всички медицински стандарти. От друга страна, чл. 26 показва, че споменатите права на индивида може да бъдат нарушени, когато става въпрос за опазване на здравето и правата на другите. Силно инфекциозни болести като морбили и дифтерия са причината за сериозни епидемии и хиляди смъртни случаи преди откриването на ваксините за тях, че и на места дори в наши дни. Именно те са единствената открита защита, която обаче работи добре само, ако нивата на ваксинация са максимално високи.
Това обяснява решението на някои държави да въведат задължителна ваксинация. Дали е най-добрият подход за достигане на високи нива ще обсъдим след малко. Важното тук е, че Конвенцията за правата на човека предвижда обществото да може да откаже правото на родител да не ваксинира детето си, когато това застрашава здравето на детето и на всички останали. Някои твърдят, че така родителите имат право на обезщетения при доказани вредни последствия за децата им. Този материал разисква изключително подробно измеренията на това твърдение и защо е неприложимо при ваксините. По същата логика, родител неваксинирал детето си, което се разболее и зарази 10 други, трябва да бъде съден от заразените.
Текстът на конвенцията обнародван в Държавен вестник ще намерите тук, а това е оригиналният текст.
Помага ли задължението?
Това е по-скоро въпрос на психология и история. Едно такова задължение поставено в различни времена, общества и контекст ще има различен ефект. Важна е също съпътстващата информация, детайлите в закона и как точно е зададен въпроса. Известен е примерът за Холандия и Германия, където под 15% са се записалите да даряват органи, докато в държави като Австия и Белгия са над 98%. Причината е, че първите трябва проактивно да дадат съгласие, докато вторите изискват да се отпишеш, ако не желаеш. Хората просто не се решават да вземат такова трудно решение, но ефектът е коренно различен.
Затова е трудно да преценим до колко това задължение помага или пречи. Тук от голяма помощ е доклада на проекта VENICE. Той изследва всички аспекти на ваксинацията, контрола и образованието. Интересен е случая с Латвия и Словения. В Латвия ваксините са задължителни само за болничен персонал, но препоръчителни за всички останали. Словения е страната с една от най-строгите закони за задължителни ваксини.
WHO има прекрасни данни за покритието на ваксините и ни показва, че в Словения нивата на покритие на ваксините за дифтерия, тетанус, магарешка кашлица, полио, морбили и прочие се движат около 92-95%. Същите ваксини в Латвия имат покритие около 94-97%. Това е интересен резултат. Забелязва се, в Словения последващите ваксинации са често на същите нива, както първите, докато в Латвия са доста по-ниски, тоест много нямат пълна защита. Това може да обясни защо в Латвия заболелите от въпросните предотвратими болести са в пъти над тези в Словения. Виждаме и добър пример защо не може да се правят лекомислени изводи за ефекта от задължителните ваксинации.
В предишните си коментари често давах примери от Германия, където ваксините не са задължителни. При повечето ваксини нивата са 94-99% като показват растеж в последните години. Единствено ваксината за пневмококи е на доста ниски нива и липсва ваксина за туберколоза. В България всички нива са между 94 и 98% и по половината от показателите имаме по-високи стойности. Тоест привидно няма разлика в различните режими на ваксиниране.
Да направим ли ваксините препоръчителни?
Всички тези цифри показват, че е невъзможно да се прецени какъв би бил ефектът от отмяната на задължителните ваксини. Някои твърдят, че родителите биха ваксинирали повече децата си, макар да се съмнявам, че някой родител сега отказва ваксина напук на държавата. Навярно една полза би била намаляването на конспирациите, че държавата работи за печалбите на корпорациите. Съмнявам се обаче предвид параноичността на твърдящите го. В тази връзка е интересно да се каже, че докато ваксинацията за морбили струва 22 лв., лечението на дете заболяло от тази болест излиза 487 лв, при това ако няма по-сериозни усложнения. Немалка част отиват за лекарства, включително от джоба на родителите. Тоест, ако си говорим за конспирации, фармацевтичната индустрия и болниците биха само спечелили финансово от повече отказали ваксини.
Това, от което много се опасяват и което вече виждаме в страни като САЩ, Великобритания, Франция и Германия е, че много родители се отказват поради лични или религиозни убеждения. Много групи популяризират този отказ и убеждават, че болести като полиомиелит, магарешка кашлица и хепатит са редки и безобидни. Разбира се, пропускат факта, че причината да са редки е ваксинацията на всички останали. Опитът в други страни показва, че свалянето на задължението няма непременно да свали покритието, но е възможност. Епидемията от морбили през 2010-та, когато жертви на болестта бяха предимно неваксинирани роми показва, какво ще стане, ако позволим това да се случи.
Какво всъщност предлага подписката?
В предложението им има включен законопроект с конкретните промени. В него освен заличаването на думата „задължителни“, се забелязват и няколко други интересни промени. Една от тях е в чл. 59 и цели да не се позволи на министъра на здравеопазването да организира имунизационни и информационни кампании при отчитане на спад в имунизациите. Това трябвало да се прави само при настъпване на епидемия. Променя също чл. 88 добавяйки изискване лекарите изрично да информират родителите са рискове от ваксините. Тази промяна е странна, защото това е вече предвидено в точка 3 на ал. 1 – за нежелани реакции, болка и неудобства. Лекарите са длъжни да обяснят, че детето може да е раздразнено, да има лека температура или обрив, че трябва да се поставят свещички за температурата и ако не помогне, да се отиде на преглед.
Докато тези две промени целят да се ограничи механизмите за убеждаване на родителите да ваксинират, то вмъкването на „включително ваксините“ в чл. 89 си е нищо друго освен опит да разписване на спекулация в закона. Този член говори за „хирургични интервенции, обща анестезия“ и други процедури, „които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му“. Подписката изисква към това изречение да се добавят и ваксините, независимо, че нямат общо с контекста.
Не, благодаря
Тези няколко примера говорят, че предложените в писмото промени не целят просто отмяна на задължителната ваксинация, а вкарване на твърдения в закона за здравето, които нямат научна и медицинска основа. Така обещаващото начало на писмото – че ваксините са безспорно ваксините са едно от най-големите постижения на науката – е нищо повече от подмамване на повече подписи и скриване на същността на исканията.
До тук показахме, че е трудно да се прецени дали психологическият ефект на задължението да се ваксинира помага или пречи на новото на имунизациите. Бих подкрепил всяка подписка, която показва ясно, че махането на това задължение би увеличило броя на децата с пълен набор ваксини в България. Подписката, която ще видим в близките дни, обаче не би направила нищо повече, от това да даде повече инструменти в ръцете на отричащите ваксините. Ефектът от предложените мерки може да бъде единствено и само намаляване на покритието и поставяне на повече деца в риск.


БГ Мама и антиваксърите

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/VRFDTpoDZg8/

Заедно с подкрепата за тях се разпространяват и други неща
Ваксините работят толкова добре,
че заедно с болестите са заличили
спомена и мъката от унищожението
от преди само няколко поколения.
Споменаването за БГ Мама е нещо като табу сред блогърите. За форума може да се дадат много определения, но всички ще се съгласят, че е най-посещаваният и влиятелен единичен сайт. Затова избягваме да говорим за тях – мненията са разнопосочни, страстите се разгорещяват и се стига до неприятни ситуации.
Наруших това неписано правило преди две години, когато отворих темата за ваксините и как родителите от глупост поставят децата си в риск. През декември пуснах още една статия обсъждаща новите шествалентни ваксини в България. Двете статии получиха голямо внимание и неизменно бяха пуснати и в БГ Мама. Имаше положителни коментари, но предимно нападки.

Anti-vax като религия
След няколко стотин коментара тук и спорове на всякакви места стигнах до извода, че има три вида антиваксъри (от anti-vax или отричащи ваксините) – мисионери, защитници и немислещи. Първите активно обикалят форуми, блогове и новинарски сайтове и убеждават всички каква лъжа били ваксините. Най-често имат собствен сайт със събрана информация, а се случва да са свързани с интернет магазини за билки и хомеопатия. Втората група са защитниците. Тяхната теза е, че може да нямат идея каква е вредата и ползата, но е тяхно право да решават какво е добре за децата им. Третата група са вайкащите се по форуми и социални мрежи, които прочитайки нещо стряскащо (като това, че ваксини и кемтрейлз причиняват рак и аутизъм), го споделят навсякъде без много мисъл и представа дали е вярно.
Всяка от трите групи работи по свой начин и усмотрение срещу ваксините. Ефектът е поразяващ, но и трудно измерим. В доста държави със силни такива кампании, нивата на ваксиниране спадат и епидемии забравени от десетилетия се завръщат. У нас нивата на ваксиниране поне официално са все още високи, но това може да не е цялата истина. Следя от доста време форуми и групи във Facebook активно пропагандиращи срещу ваксините и в тях често се споменава за лекари подправящи имунизационните картони. „Само трябва да имаш познат лекар“ поучаваха на едно място.
Най-интересният ефект обаче е промяната във възприятието. Темата се е превърнала в чувствителна със силни нападки и от двете страни. Почти като спор за религия. И аз съм виновен отчасти за това залагайки такъв тон в статиите си. Стига се до там, че когато се роди Калина, сестра ми много внимателно ме попита дали ще я ваксинираме. Когато стана въпрос за това, други бяха също толкова предпазливи. Сякаш хората ги е страх дали въпросът би обидил родителите. Естествено, че я ваксинирах! Що за въпрос е това? Не живеем в 18 век.
Едно ядро и много последователи
Аргументите и логическите небивалици на това движение са много и не толкова трудни за опровергаване. Четейки форумите обаче имах чувството, че едни и същи хора пишат навсякъде. Реших да открия кои са онези „мисионери“. Затова отворих БГ мама и взех най-голямата тема – „ВАКСИНИ – дискусия САМО за вредата от тях“. Свалих коментарите от всички 32 части и изкарах статистика за тях. Общо става въпрос за 25000 коментара в рамите на последните 6 години, които са прочетени общо 836000 пъти. Систематизирал съм всички данни тук заедно с интерактивни графики и сравнения, а тук може да свалите страниците и скрипта. (бележка)
Активността по темите срещу ваксини.
От цифрите бързо изплуват няколко извода. Има шепа хора, които са ядрото на дискусията. Това важи за всички форуми, разбира се, но тук се забелязва нещо интересно – топ 5 коментиращите са писали във форума поне 2 дни седмично в течение на години. Един дори 4 дни по много коментара. Няколко души присъстват в темата от самото начало до сега и водят дискусията на смени. Изписали са стотици коментари, повечето с голяма дължина и много линкове. Така се отличават stelt77, XVisible, Green-shiny, Мечка-Малинарка и Christian. Същите лица и са започвали новите теми и са наложили да се говори „САМО“ за „вредата“ от ваксините.
Активността на това ядро създава впечатлението, че прекарват по-голямата част от свободно си време там. В това, разбира се, няма нищо лошо – тяхно си е времето. Както с всяка епидемия обаче, първо трябва да разберем как се разпространява заразата. Това се опитах да открия. Статистиката в прикачената таблица разглежда само честотата на коментарите, но не и съдържанието. Прегледах повечето коментари и рядко се срещат такива оборващи тезите на антиваксърите. Ще забележите, че и аз присъствам в статистиката с 6 коментара. Доколкото разбирам повечето такива се трият от администаторите, но един от „ядрото“ помоли да не трият моите, защото били „показателни“.
Активност на коментиращите в темите
Затова въобще не е вярно, че всички в темите са заклети антиваксъри. Дори напротив – забелязва се, че повечето задават въпроси или се вайкат на това, което едно малко ядро от хора коментира. Пускат се различни статии, спекулации, клипове и рецепти за мехлеми и пречистване. Дискусия няма, защото така е зададена темата. Получава се нещо като затворена пещера, в която се чува само ехо от говорещите без оборващи факти и мнения. Ефектът е, че имаме нищо повече от място, където бъдещи родители да бъдат наплашени достатъчно, за да изложат децата си на риск.
Една тема от многото
Не може да поставим всички в БГ Мама под общ знаменател съдейки по тази тема. Има много както в полза, така и срещу ваксините. Лесно се намират стотици сайтове и групи във Facebook, където „приобщават“ нови родители. Всичко това създава един затворен кръг от сплашване без допълнителна информация. Добрата новина е, че ако съдим по тази тема, има индикации, че интересът към движението спада. Може да е защото са се пренесли във Facebook, а може да са си намерили друго място за обсъждане. Факт е обаче, че коментарите са намалели в пъти спрямо пика от преди няколко години.
Тези писания обаче остават в мрежата и се множат. Дори да оборим една лъжа като онова фалшиво изследване свързващо ваксините и аутизма или твърденията, че в инжекциите има алуминий и живак, пак те ще бъдат повтаряни и препечатвани. Интересен е един случай преди година, в който дете почина след ваксинация в Стара Загора. Чухте го по телевизията. Веднага след трагедията майката е обиколила всички теми и е писала на всички да не ваксинират децата си, защото това убива. По-късно се е оказало, че лекарката не е обърнала внимание, че бебето е доста болно и е ваксинирала въпреки това. Настъпили са усложнения и се е стигнало до фатален край.
Това показва един от рисковете, който може лесно да се предотврати с по-добри процедури и информираност. Не трябва да забравяме, че дори тези случаи на лекарска небрежност са изключително редки. Усложненията свързани по какъвто и да е начин с ваксинирането са няколко за десетилетия при стотици хиляди ваксинирани деца. Когато обаче сте млади наплашени родители и получите такова съобщение, то лесно може да ви раздели с разума. Аналогично, търсейки информация за ваксините, ще попаднете първо на темите като обсъжданата горе. Ако не се замислите сериозно, може лесно да решите, че имате повече знания и разбиране от лекари и епидемиолозите борещи се с тези болести от десетилетия.
Защо тази кампания е толкова вредна?
Проблемът има две страни. Може да не ни направи впечатление, но дори малък спад в броя ваксинирани може да доведе до епидемия, особено когато такива деца са концентрирани в един квартал или детска градина. Вече виждаме такива случаи в Холандия, Франция и щатите. Макар някои родители да твърдят, че си е тяхна работа и не трябва да ни занимава дали ваксинират децата си, реалността е съвсем друга. Много деца са твърде малки за някои ваксини, други не може да бъдат ваксинирани заради автоимунни заболявания или определено лечение. Те разчитат единствено на това, че хората около тях ще са защитени и няма да им предадат болестта. Отделно ваксините само помагат на организма да разпознае заплахата. При някои деца това работи по-добре от други. Когато се разболеят от грип или друга болест, имунната им система е отслабена и дори да разпознае опасна болест, може да не успее да я пребори. Ваксините в никакъв случай не са идеални и работят най-добре при масова ваксинация. Това обаче не означава, че трябва да се връщаме към средновековието позволявайки половината ни деца да умират преди пубертета, само защото откритото решение не е 100% ефективно.
Холандия през 2013-та. В синьо са общините с най-малковаксинирани срещу морбили. В червено – случаите на заболели.
Вторият проблем е, че целият дебат около ваксините се измества. От споровете с фанатичните антиваксъри не остава време и среда, в която да обсъждаме истинските проблеми в системата. Това са информационната кампания, образованието, минимизиране на лекарските грешки, контролът над фармацевтичните компании и внимателен анализ на всички данни. Преди четири години имаше епидемия от морбили в България заради ниското ниво на ваксинации в циганските махали. Има лекари, които дават съвети опасни за здравето на децата, като идеята ваксините да се бият поотделно през 2-3 седмици или че някоя от ваксините не е нужна, защото заболеваемостта била ниска. Образоваността на лекарите е също толкова важно, колкото това на родителите.
Говорейки за тези неща обаче е трудно, защото антиваксърите веднага наскачат и изваждат от контекст всички изказвания. Дискусията бързо се обръща от това как да подобрим една система към това как системата всъщност убивала децата с цел печалба. Вместо да говорим за по-добри процедури и отчетност, се налага да обясняваме, че във ваксините няма тежки метали, а съединенията със страшни имена ги има в кърмата в много по-голяма концентрация.
Продължаваме напред
Ситуацията е въобще абсурдна. Антиваксърите (не обичат това име, както ще забележите) са доста шумни, а за медицинските специалисти това е твърде голяма глупост, за да се занимават с нея. Трудно е да преценим какви са реалните измерения на проблема, тъй като доста родители мамят с документите заради детски градини и училища. Това не би трябвало да ни учудва, щом е честа практика да вадят медицинско на децата си за хронични заболявания.
Не може да виним БГ Мама за конкретната дискусия, но трябва да е ясно, че средата определя тона. Тези теми са капка в морето на сайта, а като структура и манталитет коментиращите не са нищо специално. Статистиката горе само потвърждава съмненията ми, че малко ядро от хора създава сериозен проблем за всички. В никакъв случай не мисля, че го правят за своя облага, макар да има доста антиваксъри по света, които да са създали успешен бизнес от страданието на другите. Това, че изброените горе коментират през ден в течение на години също не говори за нарочна организация – всички активисти го правим по различни теми. Важно е обаче да покажем, че този проблем съществува, че незабелязано се превръща в епидемия и ако му позволим да се разпространи, ще върне много болести, ужасът от които тъкмо забравихме.