Tag Archives: ОСТАВКА

Ще ходим пеша, ако искаме. А вие ще си ходите, дори и да не искате!

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%89%D0%B5-%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%BE-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D0%B4.html

вторник 29 септември 2020


„Някои си пътуват с хубавите коли по магистралите на Борисов и викат „Ама те не стават!“. Ми, що не ги направихте вие, като не стават? Що не ги направихте, а сега критикувате?

Метрото! Отиват, протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, бе! Това е положението!

И затова няма да подадем оставка. Защото сме отговорни по това, което правим.“

На пръв поглед нищо притеснително, невиждано или скандално. Подобни приказки човек може да чуе във всяка квартална кръчма или от всеки свой приятел, с когото си пие ракията, докато гледа новини. Когато обаче подобни слова излизат от устата на председателя на Народното събрание на държава, имаща претенциите да е демократична, европейска, древна, велика и т.н., си заслужава да им обърнем малко внимание. Не, че можем да кажем нещо ново, но все пак…

Госпожо ПКП, с изказванията си напоследък не само засенчихте безапелационно ексминистър Барни, но уверено скъсявате и дистанцията до самия Пожарникар-слънце. Няма да се учудя, ако в скоро време заслужите повишение по псевдоним и станете ПНП, където „Н“ означава „национална“.

Къде ви се привиждат магистрали на Борисов? Вие май живеете в Средновековието, когато народът си има поставен от Бога цар и той е персонификация на всичко в държавата. Съмнявам се, че премиерът може да сглоби замък от лего, да не говорим за маса от ИКЕА. Какви магистрали, какви пет (милиарда) лева? Вие, той, всички политици, сте служители на народа и е крайно време да проумеете значението на думата „служител“.

Всичко, което е направил Борисов, е да вземе наши пари, да „усвои“ сериозна част от тях, а останалите да раздаде на определени фирми чрез предварително уредени обществени поръчки. И да, срещу тези наши пари въпросните фирми изграждат нещо, което поради липсата на друга дума наричаме „магистрала“, а то започва да се руши няколко месеца по-късно. Затова хората казват, че не стават. Защото не стават, а те са си платили данъците и винетките, тоест, осигурили са пари на премиера като техен служител, за да осигури изграждането на качествени пътища. И той очевидно не се е справил.

В случая обаче това не е важно. Важното е, че няма никакви магистрали на Борисов. Магистралите са на България, платени са на неприлично високи цени от народа ѝ и са изпълнени некачествено от фирми, избрани от премиера ѝ. За което в нормална страна той е заплашен да понесе съдебна отговорност, а не да бъде възвеличаван.

И притеснителните неща в тази малка част от изказването ви, която сме цитирали в началото, не свършват до магистралите, госпожо ПКП. За ваше съжаление и наше огромно щастие и метрото не е на Бойко. Изграждането му е започнато далеч преди той да огрее столичани от кметското кресло, а после да се изправи в същинския си блясък пред целокупния български народ от премиерския пост. Да, по негово време метро се строи, но парите отново са на българския и европейския данъкоплатец, а не на премиера. Неговите заслуги се заключават в няколко първи копки, още толкова прерязани лентички и безброй самохвални изказвания по медиите.

Какво да кажем за призива към протестиращите срещу самодържеца, пък после прибиращи се с неговото метро вкъщи? Ходи пеша, бе! Ясно, ПКП не схваща, че не Борисов е владетел на магистрали и метро, но чак пък да не разбира, че това е обществена услуга, която можеш да използваш спокойно, стига да си платиш билета или картата… Дори управляващите все още не са се сетили да вкарат в Народното събрание проектозакон, според който метрото е само за гербаджии. Да, ходенето пеша определено е полезно за здравето. Но това важи и за служителите на народа, които чудно защо не ходят пеша, а са си накупували с негови пари лъскави служебни автомобили и влизат в метрото само с пропагандна цел.

Последното послание, което май изпълнява и функциите на заключение, лично според мен е най-покъртително. Защото ПКП закрива темата с гаднярите, критикуващи, но ползващи магистралите и метрото на Борисов, по съвсем неочакван за непредубедения слушател начин.

ГЕРБ нямало да подават оставка тъкмо затова. Защото са отговорни ПО това, което правят.

По тази логика всички правителства на света трябва да са пожизнени, защото никой политик няма да признае, че не е отговорен към това, което прави, колкото и народът му да му показва по всякакви възможни начини, че не го ще, защото е некадърен, корумпиран и отдавна се е самозабравил.

А дано подобни изказвания на хората, заемащи най-важните постове в държавата, да са продиктувани просто от желание да се манипулира общественото мнение и да се закрепи още някой и друг месец правото на Бойко Борисов да упражнява фиктивно функцията на премиер, запазвайки правата си да тегли нови и нови заеми, да се разкарва с Жипката надлъж и нашир и да става жертва на много прекрасни госпожи, които снимат несметните богатства на спалнята му. Но, едва ли…

Защото управляващите отдавна са забравили кой е суверенът, какво е разделение на властите и колко е допустимо да си отварят устите. За тях не само магистралите и метрото са лична собственост на силния на деня. Цялата държава е феодално владение, в което или слушкаш и мълчиш, или ходиш пеша, дишайки праха на някоя Жипка. И искрено вярват в това, не само на думи.

Ами сега накъде?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5.html

неделя 30 август 2020


Знаете ли кое едновременно е проява на наглост, страхливост и липса на каквото и да било персонално достойнство? Да те поканят на изслушване за корупцията в България от Европейския парламент, а ти да се скатаеш в ъгъла като припикано мушкато и да изпратиш заместниците или министрите си да отговарят на неудобните питания. При това заместници и министри от „нежния пол“.

Няма какво да се лъжем, нито Гешефт, нито Боеко са очаквали прокурор Филипова и министър Захариева да се представят по-добре, или, по-точно казано, по-малко зле, отколкото го направиха в действителност. Важното за оня с Жипката и другия с каскета беше да намерят кой да опере пешкира вместо тях. Трябваха им бушони и ги намериха сред подчинените си. Не им е за пръв път, но силно се надявам да е един от последните.

Най-малкото, защото това закрито заседание на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в Европарламента е трето по рода си. За да схванем сериозността и мащабите на критиките към правителството и прокуратурата на България, е достатъчно да споменем кои са предишните два казуса, които са разследвани.

Това са знаковите убийства на яростно критикуващи местните власти журналисти – на малтийката Дафне Каруана Галиция, която беше взривена край дома си в Ла Валета, и на словашкия журналист Ян Куциак, застрелян заедно с годеницата му Мартина Кушнирова. Щом третата ѝ намеса във вътрешните работи на страна, членуваща в ЕС, е свързана с правителството и прокуратурата на България, можем само да гадаем докъде ще се стигне в разплитането на омотаните като кълчища връзки на държавата с мафията на родна територия. Не че нещо, ама много държа да вметна, че в предишните два случая се стигна до яростни критики и масови демонстрации и в двете страни, които в крайна сметка доведоха до оставките на малтийския и словашкия премиер.

Честно казано, не знам точно какво си въобразяват българските премиер и главен прокурор, нито на какво разчитат. На Боеко му беше сравнително лесно да се скрие от услужливите родни журналисти или просто да не отговори на въпросите им за къщата в Барселона и шкафчето – въоръжена пещера на Аладин. Събра всичките си съратници по места да се пържат в собствена мазнина в Бизнес парка и се опита да им вдъхне увереност, че още той е супергероят. По скромното ми мнение с твърде дискусионен успех, но това в момента едва ли е от значение.

Гешефт пък обра сума ти компоти, литри скоросмъртница, кашони памперси и пюрета, събра си хората да им припомни що е то омерта и че тя има почва у нас, а вчера, повече от месец след изчезването на многократно заплашван мъж от Дупница, поведе полицаи и кучета из околностите на станалия печално известен с престъпността си град. Вместо да се поти пред Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента в Брюксел.

Като споменах Дупница, и се сетих за двете най-значими емблеми на престъпността в този град. Разбира се, става въпрос за псевдобратя Галеви, които избягаха от българското правосъдие с любезното му съдействие. Да не би Боеко и Гешефт да са толкова изкукали, че да си мислят, че като се правят, че европейски институции не съществуват, и европейските институции ще забравят за тяхното съществуване и ще ги оставят да продължат безчинствата си или пък да последват пътя на Галевите в неизвестна посока? И двата варианта са прекалено наивни, за да са си ги помислили, макар и да ни оставят с такова впечатление.

Европейските институции оставят едно цялостно впечатление за мудност, обаче когато машината най-после се задвижи, няма грешка. Така че заравянето на главите в пясъка едва ли ще помогне. Ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината.

И този път няма да помогнат нито прокурор Филипова, нито министър Захариева, защото в тази игра място за буфери няма. Тя е честна, сурова и сляпа като Юстиция. Виновните ще си понесат последствията. А, съдейки от изтеклата информация за острия тон и конкретността на въпросите, които са били неизменна част от вчерашното изслушване, това няма да е твърде далеч в бъдещето.

Ако ви кажа, че не изпитвам зла радост, ще ви излъжа. От една страна какво по-голямо доказателство за виновността на Боеко и Гешефт от снишаването им? Никой не би си позволил току-така, без уважителни доводи, да пренебрегне покана на толкова сериозна европейска структура, каквато е Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права в европарламента. От друга пък, явно намеренията на въпросната институция да разнищи генезиса на корупцията у нас са повече от сериозни, което няма как да не ни кара да потриваме доволно ръце.

Но това не бива да ни кара да се успокояваме, защото безкрайните процедури със сигурност ще отнемат доста време. Ние трябва да сме по улиците и да искаме ОСТАВКА на правителството и главния прокурор. Докато ги получим. Тях, не бутафорни предложения за конституция и бурканите с паприкаш на баба Гинка от Горно Нанадолнище…

Снимка: Bulphoto ©

ОСТАВКА!!!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ostavka-2020.html

неделя 23 август 2020


Бойко Борисов явно е избрал добрата стара партизанска тактика измък – примък, за да се запази от яйцата, доматите, неудобните лозунги и въпроси, които неминуемо го чакат, ако се появи в общественото пространство. Вече дори нямаме представа дали джитка с жипката, седи си в Банкя или, както твърди един доста съмнителен слух, който упорито обикаля социалните мрежи, е привикан от испанската прокуратура по съмнение за пране на пари, разплетено покрай къщата в Барселона. Кой знае, може и другаде да е, но липсата му от медийното пространство определено оставя една дълбока дупка в сетивата ни и усещане за дискомфорт. Бяхме свикнали на поне една, две, три изцепки от негова страна на ден. А сега? Нищо. За капак и другите министри говорят лаконично и единствената ни утеха от това правителство, абсурдисткото му циркаджийство, сякаш е останало в миналото.

Дойде на прибежки отнякъде, метна бомбата за нова Конституция, блъскайки по банката страховито, гледайки още по-страховито, но с най-страховит тон и пак сякаш потъна в дън гори ри тилилейски. Той хубаво си ни каза, че когато подаде оставка ще разберем, че без него България загива, ама кой да го слуша? Все пак Жипка ТВ за нула време събра завидна аудитория и наистина си беше забавно по някакъв дебелашки начин. Един вид „Абе, поне като пътува и говори глупости на камерата и на случайни минувачи, нека се посмеем. И без това сега поне не е в Парламента или в Народното събрание, за да натвори куп шашлънии“.

Да, обаче той май успя да ни постави за пореден път в неравновесно положение и сега може да си позволи заслужено да гледа отстрани какви са резултатите от предложението му за нова Конституция. Казвам го с уговорката, че човек и малко законова грамотност да има, веднага ще се досети, че тук въобще не става въпрос за Велико народно събрание и нова Конституция. При тази конфигурация на Народното събрание това е кауза пердута. Никога няма да спечели  и две трети, камо ли три четвърти от гласовете.

Единствената цел на Пожарникаря – слънце е да отлага оставката си във времето, за да организира следващите избори по свой вкус. И докато се приказва за Конституция и се разводнява искането на протестиращите, което се съдържа в една-единствена дума „Оставка“, времето си тече и буквално с всеки ден шансовете на Бойко да постигне целта си се увеличават. Ето, в повечето градове протестите намаляват, енергията се разводнява. Не бива да отричаме и неговия принос за това, тъй като някои налапаха въдицата с Конституцията, без изобщо да се замислят, че нито Бойко, нито някой около него има капацитет и желание да създаде нещо кардинално ново, работещо и съответстващо на европейските практики. Че кой е луд сам да се вкара в затвора?

Далеч съм от мисълта, че Борисов три е измислил сам този ход, но задкулисните му кукловоди са добри професионалисти. Все пак цял живот това работят. Манипулация на народонаселението.

Не искам да звуча скептично, но като си спомня с каква лекота метна оставки предишните два пъти, без почти никой да му ги е искал, и като гледам как се е запънал сега, ми се очертават два варианта. Или иска да остане до края на мандата и да окраде каквото може като за последно, или екипа и социолозите му са му представили тревожни данни за резултатите на ГЕРБ на евентуални избори и е готов да даде всичко, за да ги организира той и да излезе няколко гърди напред. Не знам може да не е нито едното, нито другото, може и да са двете.

Знам само, че като гледам колко хора протестират в Беларус, въпреки яростния терор на властите и ги сравнявам с нашите антиправителствени деятелности, не мога да не призная, че все още ни трябва време да узреем като общество. Още повече, че и социалните мрежи са пълни с изказвания от сорта на „И аз искам Бойко да се махне, но нека полицията разгони тия на Орлов мост, че ми отнема десет минути да заобиколя.“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Бойко си опече работата и се оттегли в полунелегалност, за да гледа сеира отстрани. От време на време се появява пред медиите, колкото да подкладе огъня и пак изчезва. На партизанска война като на партизанска война.

В момента неговото най-голямо оръжие е търпението. Народното събрание тепърва трябва да се прибере от курортите, после да се внесе смешноватото предложение за нова Конституция, да се обсъжда, да се гласува до три месеца след внасянето, а после и наново пет месеца, за да се да събере три четвърти, което никога няма да стане, защото кака Корни не иска нова Конституция и има седемдесет и няколко човека зад пролетарския си гръб. И поне си го признава. Защото и Бойко не иска Конституция, ама шикалкави и увърта, а това го умее, всички сме го усетили на гърба си.

Лошото е за нас. Тия, които искаме едно-единствено нещо: ОСТАВКА!!!

Снимка: Тихомира Методиева – Тихич, Булфото ©

Кире, пиши К…онституция и да си бегаме!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B5-%D0%BF%D0%B8%D1%88%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B1%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BC%D0%B5.html

събота 15 август 2020


Не само аз и Кирето. Целият екип сме в затруднено положение. Айде, аз пърпоря с жипката надлъж и нашир страната, опознавам Родината, обиквам я, виждам стари приятели тулупи, запознавам се с местните, говоря им просто, което за разлика от пустия английски, ми се удава с лекота, създавам потенциален електорат. Все пак официалната причина за воаяжите ми е, че инспектирам пътища, строежи и други инструменти за усвояване на еврофондове и на пари от държавния (разбирай моя личен) бюджет. Та мисълта ми беше, че аз, улисан в служебни задължения из цялата страна, малко изклинчвам от среща с народната любов в цялото ѝ великолепие.

Гешефт, който както знаете е мой колега милиционер, е избрал подобен подход, само дето той не инспектира пътища и строежи, а търси незаконни биберони, както и конфискува компоти и домашна ракия. А, доколкото схванах за тоя един месец, народната любов иска да се изсипе с пълна сила именно върху нашите глави под формата на кафява субстанция, която може да бъде открита по цялото ни Черноморие, но в особено големи размери във Варненския залив.

Но така е във войната и политиката. Истинските лидери не си играят на дребно. Защо да стоя аз в София и да целят мен с яйца и домати, при положение, че положих толкова усилия да подбера отбор нагли, посредствени и надути като пуяци юнаци? Дълго време почти не им давах да имат медийни изяви и поемах тази тежка отговорност върху собствените си плещи. Дори на Дани бой му бях забранил и във Фейсбук да пише. Ето, ръце ми целуваха, г*за ми лизаха, само и само да станат министри. Ами добре, ама то да си министър не е лесна работа. Трябва хем да угаждаш на разни хора, които ти шепнат зад кулисите какво да направиш, без оглед дали е законно или не, а ти нямаш избор да не се съгласиш, защото знаеш какво те чака, хем пред уважаемия гласоподавател е нужно да изглеждаш чист като утринна роса.

Помислих си, че някой домат, някое яйце, някое сако за химическо чистене ще са достатъчни да изпуснат парата на народната любов, както става винаги. Този път обаче кОр, кОр и половина, близо два. Ония изнесли саксии и кофи за боклук и не мърдат от площадите и кръстовищата. Чакат мен, чакат Гешефт. Затова си рекох, че е време да предприема решителни мерки.

Прибрах се с жипката по тъмна доба и подготвих изказване, което да им замаже очите. Сега, ако трябва да съм откровен, не съм го подготвил, а дръпнах някоя идейка от Дългия, някоя от Ицо Корсара, дето превзема Догансарай, поумешах ги, добавих няколко подводни камъка от себе си е готово. И като набичих една пресконференция ви казвам! За чудо и приказ! Размахвах пръст, удрях по банката, за да видя колко е здрава, навиквах по народа като учителка в последна група в детска градина… Мисля, че се получи и може и да докарам мандата докрай и да имам време да изтегля още няколко десетки милиарда заем, а хазната да я оставя опоскана. Както се казва с трън да минеш през нея да няма какво да закачиш.

Мале, тоя Ковид колко добре ми дойде… От една страна като ме питат защо сме толкова зле, веднага контрирам „Целият свят е зле“. Като някой види какви страхотии от разходи правя, викам „От живота по-ценно няма, борим се с короМката, пари трябват“. Затова за по сигурно си ги държа в нощното шкафче. Но да се върнем на пресконференцията.

Единственото смислено нещо, което казах, е, че искам да намаля мандата на главния прокурор на пет години. Сигурен съм обаче, че Гешефт не се е притеснил, защото си ме знае. Разбира се, че няма да го направя. Иначе, това за свикване на Велико народно събрание си беше чиста парлама, между нас казано. Само да ми даде време да си доизкарам мандата. Не познавам особено добре законите, но ми казаха, че първо повече от половината депутати трябва да гласуват „за“ обсъждане на въпроса в пленарна зала. И тука вече идва невъзможно хубавото. Хубаво, защото даже и да се одобри предложението за разисквания, трябва да минат между три и пет месеца, докато се стигне до реалното гласуване. И то ще дойде време за избори, които ще организирам аз. Познайте от три пъти кой ще ги спечели?

И друго ми кажете – кой ще издържи толкова време по площадите? А и да издържат, за свикването на ВНС трябва със „за“ да са гласували две трети от народните представители. Да не мислите, че Корнелка с нейните седемдесет и няколко ще ми уйдиса на акъла. Е, и без нея би могло да мине, но залата трябва да е пълна и всички да гласуват в подкрепа на предложението ми. А това с от 240 на 120 депутата е виц. Маяма още преди седем години се погрижи да го превърне в невъзможно. Така че съм си опекъл работата.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Надявам се само ония на площадите да ми се вържат, че искам да рестартирам държавата. Ако се разотидат по домовете си сега, ще ми спестят толкова главоболия. Почват да ме дразнят, честно да си кажа. Ако беше доброто старо време, щях да прошепна като другаря Младенов „По-добре танковете да дойдат“. И сега си имам коз в ръкава. На Дани Кирилов може да съм му забранил да пише във Фейсбук, ама Конституция не съм му забранявал да пише, нали така? В списъка за бързо набиране ми е, за да го спирам като заговори глупости по телевизията.

– Конституцийка, казвате, шефе… Ами, колко му е, ще спретна една, имам компетенцията. Джуркаш ония алинеи и готово.

– Докога ще си готов?

– Довечера късно ли е?

– Не. Пиши К…онституция и да бегаме, Дани бой!

Карикатура: Чавдар Николов, Прас Прес

Какво правим или не правим сега? Това е въпросът

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5.html

вторник 11 август 2020


Да кажете, че за тия десетина-дванайсет години във властта не съм свикнал на протести, ще си изкривите душата. То не бяха полицаи пият кафета, еколози защитават разни буренаци и пясък, щото бил вълнообразен и растели разни редки треволяци връз него, то не бяха медици, медицински сестри, разтурахме учителски седенки, фермери искаха някакви плащания, на заемите ми се противопоставяха, във връзки с организираната престъпност и чадър, дето съм бил опънал над нея ме обвиняваха, къщи в Барселона, моите десни ръце и там разни момчета за всичко в обкръжението ми опънали гиздави тераси по покривите на луксозните кооперации, в които живеят, тъщите им, синовете им с жълто покрай човката, нощното ми шкафче… Има още стотици, аз си имам достатъчно държавнически дела, за да помня такива щуротии.

Знам обаче, че къде со кротце, къде со благо, къде со малко кютек, успявах винаги да се измъкна от ситуация, без да се стига до особени сътресения на стабилността. Безспорно най-големия кос, който държах в ръкава си, разбира се беше да спусна на моите хора в медиите, че протестиращите са платени. Това имаше минимум двоен ефект. От една страна обезсърчаваше евентуални нови участници в демонстрациите и те се прибираха по домовете си, вместо да преграждат пътни артерии и да опъват вигвами в центъра на модерна европейска столица, а от друга показваха на цялото общество, че аз алтернатива нямам. Поне докато не построя автомагистрала “Хемус”, не метна доброволно оставка (кой знае; дотогава може и да е петнайста, те все ще си ме преизбират).

На второ място винаги можех да изкарам протеста политически. “Виждате  ли каква ви е алтернативата, ако ги изберете? Знаят само да крещят, да влачат букети и да ядат кебапчета на Бузлуджа? А, и да праят безброй пленуми, на които да се боричкат помежду си. При нас в ГЕРБ е различно. ГЕРБ това съм аз”.

Ако и това не помогнеше, какво ми пречеше да уволня някой шеф на агенция, заместник министър или дори министър, за да го използвам като клапа и да избия напрежението, така че отново да изляза добрия дядо Мраз, който изпълнява желанията на сърдитото хлапе.

Имаше и други подходи. Превърна се в традиция да не си спомняме дружно кой е предложил това или онова скандално решение на Министерски съвет и своевременно да го оттеглим  на принципа на сервитьорската логика от времената на Балкантурист “Ако мине”.

Все нещо сработваше. Сега обаче вече усещам как губя почва под краката си. Тия на Орлов мост са сбирщина. От кол и въже. Има и умни и красиви, и бачкатори, и леви, и десни, и либерали, и консерватори, и доказали се бизнесмени с безупречен имидж, и обикновени бачкатори, и мъже, и жени… Всякакви. Разбирате ли накъде води мисълта ми? Невъзможно е да ги поставиш под общ знаменател,  и да кажеш, те стоят на пек и студ, на дъжд и засуха, защото са платени, защото са от опозицията, защото си нямат друга работа и са чули, че нещо се случва там, та са отишли на сеир. Те ясно и недвусмислено показват, че не са срещу мен персонално и ГЕРБ, а срещу цялата политическа класа, срещу цялата политическа система, която ние и без това едва крепим, лепейки по краката ѝ нови и нови пластове глина, за да не рухне като безвъзвратен анахронизъм, какъвто, между нас казано, си е.

Те искат ново и без колебание са готови да рискуват и модерното малко, което имат, за да ни сринат. Мисля, че ни мразят наистина. Другото, което много ме притеснява, е поведението на моите хора от ГЕРБ. Задължих ги да се съберат от цяла България на една ливада пред София Тек Парк, за да им пръсне канчетата трийсет и няколкото градусова жега и да им припомня за пореден път успехите на ПП ГЕРБ и да ги успокоя, че няма да подавам оставка.  Да, спор няма. Ръкопляскаха ми, дюдюкаха, ама я нямаше оная еуфория. Поне това не можете да ми отречете. Добър съм с психологията на масите, та няма как да съм се излъгал. Още повече, че не дойдоха и много от поканените. Добре че успяхме да постигнем кворум, като пак привикахме редовите подкрепления от индобългари.

Накрая на коалиционния съвет (пак не си спомням кой го предложи) решихме да бутнем и затрием лагера на протестърите. Жандармерия и полиция в едно. Злите езици твърдят, че органите на реда далеч надвишили правата си (те със самото си влизане в лагера е нарушение на Конституцията, доколкото разбрах), тъпкали, разрушавали имущество, вземали си каквото им харесва (включително и тестени закуски, а останалото изнесли от мястото, без дори да направят елементарен опис). Не знам дали е така, не съм бил там. Само знам, че на толкова упорити и искрени в яростта си противници на управлението не съм попадал.

На следващата вечер се върнаха пак, мъкнейки пейки, палети, циментови саксии и какво ли още не. Правят си барикада убавците! На другата сутрин смотолевихме, че не сме разтурили и тази барикада само заради жените, защото ние жени не бием. С което си навлякохме нова серия остри критики и даже започнаха да наричат ерата ни на стабилността “режим на терора”. Надявам се да изглеждам уверен в медийните си изяви, макар че ми се струва, че и това не е точно така.

Не знам какво да правя. Успокоява ме само мисълта, че палките все още са на моя страна…

Стоян Николов-Торлака

Партиен сбор в обедна почивка и бой по журналисти: демокрацията на Борисов

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/borisov-democracy.html

четвъртък 6 август 2020


Все-още-премиерът на България Бойко Борисов ни поднесе поредния си пошъл спектакъл и си осигури аплодисментите на партийния елит. Защото други няма – месец вече страната клокочи от протести, а недоволните скандират името му, гарнирано с, меко казано, пълно отрицание. Но лошата актьорска игра не печели ръкопляскания, само „неговата“ партия му ги дарява. Друг е въпросът кой му я основа и после с отвращение се махна.

А Борисов патологично се нуждае от хорската любов и одобрение, за да погали личното си гърмящо его. Знаете: „аз дадох толкова милиони“, „аз построих магистрали, метро и заводи“, „аз и моите партньори в коалицията“… И неговите хора му я засвидетелстваха под жаркото слънце на Тех-парка, които той събра „нарочно в обедната почивка“, защото имали много работа за вършене. Нищо, че близо 4 000 души от цялата страна си зарязаха пасиансите на служебните компютри и пропътуваха стотици километри, за да се потопят в харизмата му.
За нея с изумителен патос и плам говори областният управител на Разград Гюнай Хюсмен, забравил предишния си тотем, когато беше депутат от ДПС. Да прибира разни видове партийни номади и да ги прави свои „остриета“ е типично за стила на ГЕРБ и лидера им. Излишно е да се припомнят идеологическите трансформации на Тома Биков, Антон Тодоров, огризките от СДС и подобните им, както и изконното БКП-начало на другия пълнеж. И нещата изглеждат като онези думи на покойния вече поет „Никой не може да ми забрани да ви обичам, другарю Живков!“.

Но защо изобщо беше този извънреден форум?

От Борисов се очакваше все пак изрече нещо смислено, да пусне инструктажа, така да се каже. Краткото му слово предъвка онези вече втръснали на всички хвалби за магистралите, супер-компютрите и стабилността, истината за които всички, или поне незаслепените от харизмата му, знаем. А публиката му изтръпнала следеше мисълта му – ще дава ли оставка или не. Защото от това зависи оцеляването й по канцелариите тук и там. Заради това оставане на хранилката бяха и бурните възгласи „Бойко, Бойко!“ и „Неее!“ при словесното му упражнение на тема оставка.
Това обаче е правото на личен избор на всекиго и никой няма правото да го оспорва и отрича, независимо от естетическите си норми.
Борисов това искаше чуе. Партийният елит и партньорите му да потвърдят заклинателно, че незаменимият, безалтернативният, най-успешният и кадърният е той. Че без него държавата ще се счупи. А в това се съдържа и целият смисъл на служебната разходка от провинциите до столицата.
В нищоговоренето си той прочете от листове какво не може да прави служебното правителство при неработещ парламент и подчерта, че не го е страх от такъв вариант. Сплашването с възможен апокалипсис в „идващите много тежки месеци заради пандемията“ без ГЕРБ на върха на държавата е вече дежурен рефрен, който ни се „набива с 200“ от всичките му говорители. И отново се наложи да чуем, че партията му е най-успешната и няма никаква друга алтернатива за страната, освен ГЕРБ да управлява. Нещо, с което протестите не се примиряват, а и според социологически проучвания подкрепата за тях е 60%.

Стана ясно, че нищо не е ясно

Единственото, което стана ясно е, че не е ясно какво точно смята да прави Борисов. Не, че не каза, че може винаги да се оттегли от премиерския пост и да си стяга партията за изборите. То е като „Тате ще ми купи колело, ама друг път“. Борисов няма да се оттегли от властта. Той не може да изостави ласкателната си среда и подчинението в погледите на онези, които си е назначил не да мислят, а да го слушат безусловно и да не могат да вземат никакви самостоятелни решения. Той не диша без аплодисментите на озарените от неговата харизма. Нарцисизмът е вид личностно разстройство и е в други компетенции и експертност да поразсъждават върху това.

Дори и формално да се оттегли от премиерстването, /което би поставило патриотите-партньори в кататонен ступор/, Борисов ще дърпа конците на корупцията от партийната централа и ще разпорежда раздаването на милионите оттам. А сламеният човек на мястото му, когото пак той ще посочи и мнозинството в парламента ще подкрепи, независимо дали ще е Деница Сачева или Томислав Дончев, ще се подчинява така, както и преди. Всичките, по навик и от душа.

Да се състави експертен кабинет е химера. Ако в „широката си кадрова скамейка“ ГЕРБ разполагаше с необходимите експерти, нямаше да сме свидетели и потърпевши от управлението му, а световният печат да ни нарича „държава като кочина“, „прогнила от корупция“, „най-бедната в ЕС“. Да си ги внесе, както някога Кобургготски ни дари с юпитата? – помним какво направиха в онзи мандат в компанията на ДПС и БСП, и как си отидоха.
Дори Борисов да не е премиер и да остави Обединените патриоти и ГЕРБ да сформират новото правителство, то пак ще е зависимо от парламентарното мнозинство в работещия парламент. Което не е никаква промяна.
Той пак ще дирижира всички решения и ще се уж консултира с явния си коалиционен партньор. Но повече с неофициалния – да не забравяме, че ключови „постижения“ на Народното събрание бяха покорени с подкрепата на депутатите от ДПС, където основен фактор е не лидерът Мустафа Карадайъ, а вечно липсващият Делян Пеевски и знаете още кой от Сараите. Мераците за пряко и явно участие на партията на Ахмед Доган във властта заедно с ГЕРБ не са новина, а и Йордан Цонев, известен като Ментата, ги дефинира отчетливо и публично.

Борисов обаче се врече, че коалиция с ДПС никога нямало да направи. Колко може да се вярва на държавник, който сутрин, обед и вечер си сменя позициите, е много сложен въпрос. И отново на личен избор. Факт е, че той няма намерение да чуе гласа на недоволните от палатките и площадите. Той чува само аплодисментите и шума на пачките в чекмеджето. За последните няма прокуратура. Вместо това разполагаме с един човек с каскет, който броди из територията и громи битовата престъпност, не, че не е приоритет, но в България криминални приоритети да искаш и то във властта.

А помните ли аферата с танкера „Бадр“? Е, вчера премиерът косвено ни я припомни, като се обърна към евродепутата Емил Радев, пряко замесен в нея, според публикация на Биволъ. Прокуратура и тук няма, има инструмент, който удря селективно.

А чували ли сте позиция от ДПС?

Няма и да се чуе. Снишили са се така, както навремето Тодор Живков призова и после неговите хора го свалиха от пиедестала. Видяхме отбраната, мобилизирана в защита на почетния председател Ахмед Доган на Росенец. Защита от кого? И в ДПС, както и в ГЕРБ, явно им се привиждат вампири и канибали у всекиго, който не е с тях и е скочил срещу светините им.
Едно време, когато още имаше писателски десанти из страната, а Живков беше още много жив, сатирикът Генчо Узунов възкликна: „Тоа па кога го канонизираха за светец!“. В едно от помещенията на светата обител, /девически манастир с игуменка бивша комсомолска лидерка от Пловдив тогава/ висеше портрет в рамка на Тодор Живков редом до иконите на Св. Николай Мирликийски /бях там, видях и чух/.
Та така е и в тези партии, имат си по една икона и си я бранят с нокти и зъби, сякаш друга религиозна деноминация настъпва в териториите им. Нищо, че копират стария модел на култа към личността. Защото иначе животът им губи смисъл, те и не могат друго да сътворят. Обаче не е нищо.

Не е нищо благодарственото стълпотворение около лидера, който и сред своите се движи с пет души охрана. Не е нищо и преклонението пред един почетен, каквото и да значи това, председател на етническа партия, обитаващ сараи, за каквито поклонниците му не са и мечтали, и не могат да имат.
Може би е някакъв вид позиция или по-скоро намек за такава на ДПС това, което ден преди партийното парти на ГЕРБ лидерът Мустафа Карадайъ възкреси в статус във Фейсбук:
„д-р Ахмед Доган – 08.06.2009г.
За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката!
“ … моята молба е към целия български народ, към медиите специално, за мен тези субекти се създадоха от медиите. Вие така, изживявайки се като субекти на историята, в правенето на историята, се състезавате с нас и създавате продукти по неясни проекти и после се чудите, абе как стана така. Ами става така, вие ги създадохте. Сега обяснете на българския народ за какво става въпрос.”
Е, ами стана така, че знаем кой и защо създаде ДПС от „неясен проект“ и кой как се възползва от него. И хайде „сега обяснете на целия български народ за какво става въпрос“, къде сте и с кого сте. Защото дължите много отговори. И за къщите за тъщи също, а да беше само това.

Агресията спрямо журналисти

Тя не е само в позорните сцени от вчера с колегата от „Свободна Европа“ Полина Паунова и с другите, блъскани, поваляни на земята и ритани журналисти и протестиращи, с изтръгвани и захвърляни с насилие телефони, изобщо не е. Щях да добавя личен опит с пиян до козирката полицай по време на работа, но няма.

Въпреки, че от ГЕРБ побързаха да се застраховат, че нямат нищо общо с въпросните биячи, оборудвани със стикери на ГЕРБ, няма кой да повярва на очистителната им декларация. Онези препарати за очистване на стомашно-чревния тракт знаете какво предизвикват. Същото е. И до какво водят овчето търпение на дивана и подчинението също знаете.

ГЕРБ и ДПС ненавиждат журналистите не само, когато задават въпроси, но и изобщо. За тях те са зловредна прослойка или „мисирки“. Затова са избягвани като проказа някаква, или се допускат само удобните, а те са много и са си техни. Кога Борисов е заставал очи в очи с медиите? Неотдавна на извънреден брифинг след онези снимки с пачките евро. Кога Карадайъ е отговарял на въпроси? Преди година с колега от Париж със скандал преодоляхме бронята на новия партиен пиар на ДПС, който с крясък ни препоръча да четем…сайта на ДПС и да си мълчим. Не позна.

Арогантното зачеркване на диалога с обществото, медиатор на което са именно независимите медии, означава само едно – обществото не ни е нужно, важен е твърдият електорат, когото омагьосваме с кухи обещания. А за много питащите – бой и после мъгляви оправдания.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Това насилие вчера достойно отбеляза и друго – на 5 август 1998 г. почина Тодор Живков, партийният и държавен ръководител на онази, другата България. Която днешните млади от протестите не познават, но се страхуват от реставрацията й. Съвпадение с извънредния форум на бившия му охранител? Не, бе, в никакъв случай. Няма изтръгване от началната закваска. И когато точно Борисов говори за демокрация, ослушвайте се, тя е в опасност.