Tag Archives: Офшорки

Панамските документи: Васил Божков купил супер скъпи имоти в Париж и самолети чрез офшорки

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bozhkov-paris.html

вторник 2 март 2021


Васил Божков, “най-богатият и най-опасният българин” според думите на главния прокурор Иван Гешев, притежава изключителн скъп имот в центъра на Париж в импозантна сграда на брега на Сена. Имотът е…

OpenLux: Милионите на Александър Томов в Люксембург – от Стивън Ло за ЦСКА

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/openlux-tomov-lira-cska.html

петък 19 февруари 2021


Активи за 6,1 милиона евро са концентрирани във фирмата “Лира Инвестмънт” (Lira Investments S.A.), чийто краен собственик е политикът Александър Томов. Фирмата е известна като бивш собственик на акциите на…

Активи за над милиард лева са свързани с България OpenLux разкрива финансовите потайности на Люксембург

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/openlux-start.html

понеделник 8 февруари 2021


Какво има в сейфа на Люксембург – най-богатата държава в ЕС на глава от населението, разположена в сърцето на Европейския съюз и считана за едно от най-големите данъчни убежища в…

„Великата“ българска хеликоптерна заменка

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/chopper-swap-aviootriad28.html

сряда 25 декември 2019


От международния журналистически Проект за разследване на организираната престъпност и корупцията (Organized Crime and Corruption ReportingProject, OCCRP) и Биволъ

23/12/2019

След като българската държавна авиационна компания заменя военен транспортен хеликоптер от съветско време за руски модел, който е по-модерен и по-подходящ за превозване на официални лица из цялата страна, директорът на компанията се похвали, че правителството „не е платило нито стотинка за това“.

При сключването на сделката през 2010 г. представители на правителството шумно я рекламират пред българските медии, а Пенчо Пенчев, тогава шеф на държавната компания „Авиоотряд 28“, заявява пред местно авиационно издание, че фирмата му се е справила отлично.

Брой на списание „Аеропрес“ от август 2012 г. го цитира така: „Получихме руската машина на принципа на размяната“.

Но правителството не е било единственият бенефициент на сделката, според изтекли документи, включително банкови операции и договори, на базираната в Лондон фирма за бизнес услуги наречена Formations House.

Според тези документи руският авиационен магнат Владимир Скурихин е прибрал почти 1,3 милиона щатски долара използвайки две компании като посредници в хеликоптерната заменка. Трудно е обаче да се определи дали документите наистина хвърлят светлина върху сделката или я прикриват, а Скурихин така и не отговори на множествотомолби за коментар.

Експерти казват, че каквото и да се е случило FormationsHouse би трябвало да забележи фрапантните нередности в сделките на фирма, която Formations House е създала за Скурхин – STS Corporation LLP, фирмата в основата на замяната. Formations House е управлявала сметки за STS и е имала достъп до договорите и финансовите операции свързани с тази замяна.

Подробности за сделката и няколко други неща открити всъхраняваните от Formations House документи на STS е трябвало да предизвикат „основателно подозрение от страна на счетоводителя, че прането на пари е в ход“, казва Рей Блейк, консултант в сферата на финансовите престъпления.

Те могат да бъдат прибавени към цяла купчина доказателства разкриващи как Formations House системно не е обръщала внимание на дейностите на клиентите си. Компанията е създала десетки хиляди фирми за хора по целия свят, като част от тях са използвани в измами за милиони. Някои от тези измами вече са разкрити от журналистите, пресяващи находката от вътрешнидокументи на Formations House, получени от групата-активист в сферата на достъпа до информация DistributedDenial of Secrets (Разпространение на отричани тайни).

Изтеклите данни също така разкриват слабости врегулаторната среда в Обединеното кралство, която според експертите позволява на фирмени регистратори като Formations House да игнорират подозрителни дейности на клиентите си, като същевременно последствията заради такива дейности не са достатъчно сериозни. Фирмата е успявала да сключва съмнителни сделки дори докатонейният основател Надийм Хан е разследван за пране на пари във Великобритания. Повдигнати са му обвинения през април 2014 г., но той почива преди да се изправи пред съда.

В изявление за журналистите, изпратено по електронна поща, настоящата собственица на Formations House и доведена дъщеря на Хан, Шарлот Павар, заяви, че изтеклите данни са докладвани като откраднати, и че фирмата е била подлагана на опити за изнудване. Тя не представи доказателства в подкрепа на тези твърдения, въпреки няколкото журналистически запитвания.

Мръсно бельо

Освен че е създала компанията, Formations House й е предоставяла услуги, включително счетоводство. Сред изтеклите документи има архив за няколко финансови операции на STS, които не са свързани със сделката с хеликоптера, но според експерти би трябвало да са били предупредителни знаци за всеки, който извършва надлежна проверка (due diligence).

През 2014 г. STS превежда повече от 300 000 щатски долара на шотландска компания с ограничена отговорност – ProgateSolutions. Тази компания е част от схема за прехвърляне от Русия на милиарди долари от присвоени данъчни приходи. Скандалът стана известен като делото Магнитски, след като адвокатът Сергей Магнитски разкри измамата, и след това почина в следствие на малтретиране в руски затвор през 2009 година.

„Би трябвало да извършват надлежна проверка, която можеда бъде нещо толкова просто като търсене в Гугъл“, казва Бен Каудок, водещ изследовател в британския отдел на „Прозрачност без граници“ (Transparency International).

„В момента изглежда, че подобно възмутително поведениеостава безнаказано и това отнема стимула на измамниците да се придържат към закона.“

Изтеклите документи показват, че Formations House е продължила да приема съмнителни клиенти дори и след предупреждението на данъчната служба на Обединеното кралство през 2016 г., че може да бъде изправена пред наказателно преследване, ако не започне да извършванадлежни проверки. Агенти на британската служба „Приходи и митници на Нейно Беличество“ (HMRC)посещават офисите на фирмата четири месеца след като „подвизите“ й са разкрити в дълъг репортаж на британския вестник „Гардиън“ (Guardian).

HMRC писмено предупреждава Пашар, че Formations House трябва да „идентифицира и проучва сложни или необичайно големи финансови операции [и] такива които следватнеобичайни модели“. Според експерти и двете условия биха били приложими към дейностите на STS. Въпреки тованяма доказателства, че регулаторът е предприел допълнителни действия.

Подобни проверки се оказват недостатъчно редовни, според Дейвид Кларк, председател на застъпническата група„Консултативен комитет за измами“ (Fraud Advisory Panel ) и бивш директор на „Националното бюро за разузнаване и разследване на измами“ (National Fraud Intelligence Bureau), което означава, че служителите на компанията не са имали достатъчно основания да следват правилата. „Тъй като хората не са проверявани, те имат по-голям стимул да вършат грешните неща отколкото правилните,“ каза той.

В отговор на поредица от статии на OCCRP и неговите партньори, разкриващи скритите механизми на функциониране на Formations House, наречена общо„Проект теч №29“ (the #29Leaks project), заради лондонския адрес на Formations House на ул. Харли, номер 29, британският шеф на службата за борба с корупцията Джон Пенроуз заяви, че страната трябва да въведе по-строги правила за създаването на нови компании.

„Спечелването на добра репутацията отнема години, но тя може да бъде загубена за миг, така че просто не можем да позволим на клептократи или престъпни босове да прекарват мръсни пари през системата на Великобритания,“каза той пред The Times of London („Лондонски времена“), който работи по проекта.

Павар твърди, че STS вече не е клиент на Formations House и че фирмата е подобрила процесите си на проверка от 2016 г. насам. HMRC отказа да коментира резултата от разследването си във Formations House и всички последващи действия, които може би е предприела на основанието, че не можа да обсъжда въпроси свързани с конкретен бизнес.

Как протича сделката

Вместо евтина и опростена размяна, както я описват българските официални лица, репортажи на OCCRP ибългарския му партньор Биволъ показват, че сделката захеликоптера от 2012 г. е била сложна и скъпа схемавключваща тясно свързани компании и интересни действащи лица.

На пръв поглед замяната изглежда като добра сделка, но само ако може да се вярва на ценовите етикети поставени от властите на двата хеликоптера.

Договор от април 2012 г. показва, че STS е платила на компанията Vertical-T 847 000 щатски долара за закупуване на хеликоптера Ми-8 (Mi-8), който ще изтъргува с правителството за по-стария Ми-17 (Mi-17). Договорът за размяна от юни 2012 г. гласи, че стойността на Ми-17, от който правителството се отказва, е около 900 000 щатски долара.

Сходните стойности на двете машини – поне както е посочено в тези договори – изглежда са в основата на твърдението на Пенчев, че правителството не е „платило нито стотинка“ за новия си ВИП хеликоптер, въпреки че разликата все пак си е загуба от 53 000 щатски долара.

Въпреки това последващият договор за продажба между STS и друга фирма – Inoxis (Иноксис) – показва, че оценителят на „Авиоотряд“ е подценил Ми-17 с повече от 1 милион щатски долара. Според тоози договор STS е продалаМи-17 на Inoxis за 2,1 милиона щатски долара. Тъй като STS е предоставила на правителството машина на стойност 847 000 щатски долара, изглежда, че си е докарала печалба от около 1,3 милиона долара от сделката за сметка на българските данъкоплатци.

Документи на българското Министерство на отбраната показват още, че Ми-17 е струвал много повече отколкото са заявили оценителите. Според тези публични документи само през предишната година Министерството е продало пет от остарелите хеликоптери Ми-17 за около 2,5 милионащатски долара всеки и един за 2,7 милиона щатски долара.

Освен това шефът на Inoxis Румен Николов каза предOCCRP, че след като е купил Ми-17 от STS за 2,1 милиона щатски долара, той го е продал на друга фирма за още повече пари, въпреки че отказа да посочи цената или да идентифицира купувача.

„Да, реализирахме печалба и платихме всички дължими данъци“, каза Николов, без да уточнява повече. Въпросният Ми-17 вече е регистриран в Молдова.

Илиян Василев, бивш председател на одиторската фирма „Делойт България“, който е бил и посланик на България в Русия, заяви, че непрозрачният характер на сделката е трябвало да послужи като червена лампичка.

„Такива суапове (замени) са характерни за управителите на държавни предприятия, които искат да приберат разликите в цените, а те могат да възникнат естествено поради липса на независими пазарни оценки,“ каза той.

„Ето защо е изключително важно тези сделки да се провеждат на светло, чрез тръжна процедура.“

Тъй като оценъчната стойност на Ми-17 не съответства на цената за която всъщност е продаден, възможно е оценителите да са оценили надолу и Ми-8. Една от причините за това би била да се избегне плащането на данъци върху продажбата. Ако това е било така, FormationsHouse е носила отговорността да проучи сделката и да заключи дали е имало укриване на данъци, според Блейк, експертът по спазване на финансовите правила.

„Най-малкото се очаква от счетоводителя да направи разследвания за да установи някакви допълнителни факти или контекст, които биха могли да уталожат съмнението,“каза той.

Междувременно изтеклите документи на Formations House повдигат сериозни въпроси за това кой е организирал голямата хеликоптерна заменка, която беше представена на обществеността като отлична за българските данъкоплатци сделка.

След като получава по-новия хеликоптер, тогавашният директор на „Авиоотряд“ Пенчев заявява пред сп. „Аеропрес“, че две фирми, чиито имена не посочва, са подали документи при обявяването на обществената поръчка.

„Предпочетохме предложението на една руска компания, която имаше хубав Ми-8“, казва той пред списанието.

Всъщност, според документите от обществената поръчка„руската компания” не е подала оферта директно. Вместо това офертата е направена от STS на Скурихин, която по това време е била собственост на две компании базирани на Сейшелите.

На хартия STS е била собственост на някоя си Ивалин Жубер. На 11 април 2012 г. тя е подписала договор за закупуване на Ми-8 от Vertical-T, договор, който е бил представен на руския авиационен магнат Скурихин. Както се оказва, Скурихин е бил и собственикът бенефициент на STS.

На същата дата Жубер подписа и втори договор за продажбата от STS на стария Ми-17 на Inoxis, българската компания, която обещава да плати 2,1 милиона щатски долара за него. След това, на 26 юни 2012 г. STS подписа договор с държавната компания „Авиоотряд“, запечатвайки сделката.

Раздел от договора между STS Corporation LLP и Powerstone Holding LTD. Кликнете за уголемяване, снимка OCCRP

Но това не е цялата схема. Документи показват, че през същия този юни STS е подписала друг договор в естонската столица Талин с регистрираната в Белиз Powerstone Holding LTD.

След като плащането от Inoxis за стария хеликоптер пристига в нейна банкова сметка в Кипър, STS прави четири превода на обща стойност 1,25 милиона щатски долара –сума почти същата като тази спечелена от размяната – в сметката на Powerstone в ABLV, банка в Латвия.

Шест години по-късно ABLV ще се срине, след като САЩ я изключат от финансовата си система, заради пране на пари и работа с недобросъвестни клиенти.

Играчите

Трудно е да се определи кой стои зад Powerstone поради липсата на корпоративна прозрачност в Белиз. Компанията, която на хартия дели офис в Белиз Сити с почти 100 други фирми, в момента е вписана като неактивна.

В отговор на журналистическо запитване говорител на „Авиоотряд“ настоя, че размяната на хеликоптера е била„икономически изгодна за държавата“.

Румяна Янкова-Иванова, юридически съветник на компанията, заяви в имейл, че Ми-17 е бил в лошо състояние и че независим оценител правилно е определил стойността му на близо 900 000 щатски долара. Тя не обясни защо, ако тази оценка е вярна, след това Ми-17 е продаден на Inoxis за 2,1 милиона щатски долара.

Изтеклите документи, както и фирмените регистри в Русия и Обединеното кралство, показват, че Скурихин е собственик и на двете компании участвали в размяната на хеликоптерите.

Договорът на STS посочва Жубер като директор на компанията – роля, която тя играе в редица организации, регистрирани в офшорни юрисдикции, включително на Сейшелите и Британските Вирджински острови. Тя е била пълномощник в STS за Скурихин, който е бил едноличенсобственик на Vertical-T.

Въпреки че на хартия през 2012 г. STS е била собственост на две компании, регистрирани на Сейшелските острови, телефонният контакт посочен в българския регистър на обществените поръчки е същият като номера посочен за Vertical-T на Скурихин. Сейшелските компании също така са подписали и договор за STS да представлява Vertical-T извън Руската федерация, както показват изтеклите документи.

През 2016 г., когато актуализираните закони за прозрачност във Великобритания започват да изискват от компаниите да декларират лица със значителен контрол, Скурихин е регистриран като собственика бенефициент на STS, което показва, че той има най-малко 75 процента дял в компанията.

Vertical-T и STS не отговориха на множество молби за коментар.

Inoxis, българската компания собственост на Николов, която щедро отървава STS от остарелия Ми-17 срещу 2,1 милиона щатски долара, редовно получава държавни договори.

На страницата на профила си в LinkedIn Николов изброява дълга кариера в българското военно ведомство, включително и като служител в отдела за обществени поръчки на Министерството на отбраната. Изглежда, че военният и отбранителен опит на Николов се е оказал доста полезен за него. Между 2010 г. и 2015 г. Inoxis печели обществени поръчки на стойност над 3 милиона щатски долара.

Един от тези договори през 2015 г. плаща на Inoxis 526 560 щатски долара за да подмени двигателя на ВИП вертолет Ми-8, същият, който българското правителство преди това е получило срещу стария Ми-17.

Превод Биволъ

Заглавна снимка: Хеликоптерът Ми-8, доставен на държавната авиационна компания в България Авиоотряд 28“ е показан на снимка в броя от април 2012 г. на списание „Аеропрес“, снимка Аеропрес

Бивият бос на СИК притежава тайно офшорки, за да върти бизнес в България Панамските документи: Маджо «ужилил» банка с милиони

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/panama-papers-madjo.html

сряда 25 септември 2019


Известният силов бос от 90-те Младен Михалев – Маджо, е краен собственик на фирма, която се е възползвала от схема за ощетяване на ОББ и ДСК с милиони. Това разкриват Панамските документи, до които Биволъ има достъп като партньор на Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ.  “Ужилването” на банките става през верига от офшорни фирми, свързаната с Маджо “Интернешънал Асет Банк” и съдии от родната му Силистра.

Заводът на Бросс в Силистра в строеж. Снимка Google Maps

Схемата е много нагла и е разказана подробно в различни медийни публикации (виж тук, тук и тук)

Накратко как може да се източи банка

Фирма усвоява 9 милиона евро банкови заеми, за да построи химически заводи в Силистра. Тя спира да си изплаща заемите, а ипотекираните активи са прехвърлени на мним кредитор-офшорка, на която съдът  помага да предреди банките, да заличи техните ипотеки и в крайна сметка да прехвърли всички активи на друга офшорка, чийто краен собственик е Маджо.

Историята започва още през 2006 г, когато ОББ гарантира облигации за 6 милиона евро на фирмата “Бросс холдинг” АД. С тях тя започва да строи два химически завода за технически аерозоли, силикони и уплътнители в “Индустриален парк Силистра”.  Парите обаче не стигат и през 2011 г. ДСК отпуска още 3 милиона евро за доизграждането на завода и складовете.

“Бросс холдинг” обслужва заемите в продължение на няколко години, но финансовите резултати на фирмата се влошават и се появяват затруднения да изплати остатъка от 10 милиона лева. Това, което се разиграва впоследствие е класическа схема с “гнили ябълки” – офшорки, банка и услужливи магистрати успяват да “ужилят” ОББ и ДСК с милиони, а Маджо става щастлив собственик на производствените мощности, построени с тези пари.

Действие първо: Офшорен мним кредитор

От публичния доклад за дейността на Бросс Холдинг АД за 2008 г. се разбира, че основната обслужваща банка на дружеството е “Интернешънал Асет Банк”. Тя е и единственият посочен “външен източник на ликвидност”. Впоследствие тази банка, свързвана с Маджо, ще има ключова роля за “елиминирането” на кредитите към ОББ и ДСК.

Схемата се задейства през 2012 г. с внезапната поява на нов кредитор на “Бросс холдинг”. Това е “Диси&Кем къмпани” от щата Делауеър в САЩ, която после е преместена на Сейшелите. Тя предявява договор за доставки на 20 хил. тона стирол  годишно от 2007 г. и претендира, че “Бросс Холдинг “не е доставила нищо и дължи 43,4 милиона лева с лихви и неустойки. До 2011 г. в отчетите на “Бросс холдинг” няма отразено подобно задължение – пише в. Капитал.

“Диси&Кем къмпани” започва дело срещу “Бросс холдинг” АД. Ответникът обаче не изпраща адвокати да го представляват и защитават в съда. Съдът в Силистра, където е преместено седалището на “Бросс”, набързо приема за основателно вземането на офшорката за 43.4 млн. лв.

След това “Диси&Кем къмпани” предприема действия по събиране на вземанията си и през пролетта на 2013 г. продава активите (химическите заводи и оборудването) на “БП Индъстрис”. Тази фирма е собственост на някой си Божидар Пеев, очевидно сламен човек без никаква бизнес история. Веднага след като купува активите, “БП Индъстрис” заличава ипотеките в полза на банките ОББ и ДСК.

Част от производствената линия в завода за аерозоли и силикони на “Бросс” в Силистра. В момента заводът не работи.

В резултат от сделката, заводите се оказват “собственост на трето лице, напълно изчистени от тежести и недосегаеми от кредиторите” – посочват ОББ и ДСК, които атакуват в съда заличаването на ипотеките.

Според банките кредитори заличаването на ипотеките е недопустимо от правна страна действие, но това става възможно с помощта на съдията по вписванията от Силистра Красимир Данаилов Дечев. Той е уволнен през 2014 г. от тогавашния правосъден министър Зинаида Златанова след решение на ВСС, но ВАС го връща на работа и до момента той правораздава.

Действие второ: Банка – “гнила ябълка” и Маджо

След като “БП Индъстрис” придобива активите и заличава ипотеката се случват няколко събития с отчетлив “сикаджийски” привкус. Най-напред фирмата е продадена от Божидар Пеев на “Тин Комерс” ООД. Тя е собственост на кипърската офшорка Almara Trading и на стар бизнес съратник на Маджо – Стефан Атанасов Николов. Двамата са били съдружници във фирмата “ПМС” ООД още в началото на 90-те припомнят данни от Държавен вестник.

Освен това Николов е бил председател на съвета на директорите на сикаджийската фирма “Интергруп България” АД и акционер в Първа Източна Международна Банка, която после се трансформира в Интернешънал Асет Банк. А офшорката Almara Trading в момента е мажоритерен акционер във ФК “Славия”.

ПМС ООД с Младен Михалев и Стефан Николов през 1993 г.

Именно в Интернешънал Асет Банк “БП Индъстрис” учредява особен залог  на цялото предприятие, придобито от “Диси&Кем Компани”. А банката щедро продава активите на нова фирма с офшорна собственост – “Феникс Кемикълс”. На цена от 100 лева.

“Забележителното в случая е, че на практика “Феникс Кемикъл” купува за 100 лв. два химически завода в Силистра, обезпечени със залог към двете банки за 10 млн. лв. В тази плетеница от учредени залози и продажби изначалните кредитори ОББ и ДСК са напълно елиминирани”, се казва в съобщение на ОББ и ДСК, цитирано от Медияпул. От това съобщение научаваме и остатъчната сума от заемите, които първоначално са за 9 милиона евро.

Според Търговския регистър дружеството “Феникс Кемикъл” е собственост на Phoenix Chemicals Resource Limited,  регистрирано на Британските вирджински острови. Това дружество от своя страна е собственост на друга офшорка на име OMNI Capital Assets Ltd.

През 2014 г. тогавашният управител на “Феникс Кемикъл”  Йордан Любенов Джингаров е попълнил декларация по Закона “Пеевски” за разкриване на истинските собственици на офшорките. В нея той е посочил като краен собственик молдовската гражданка Татяна Воздовская (виж декларацията със заличени лични данни от Биволъ).

Но документи от архивите на панамската фирма “Мосак и Фонсека”, които изтекоха към “Зюддойче Цайтунг” и Международния консорциум на разследващи журналисти ICIJ, сочат категорично друго.

Реален собственик на Phoenix Chemicals Resource Limited, а оттам и на “Феникс Кемикъл” се явява лицето Младен Йорданов Михалев.

Писмо с което офшорните адвокати от Mossack уведомяват, че са получили документите на реалния собственик на Phoenix Chemicals – Младен Михалев.

Това е уредено с така наречения “контра летър” – документ, удостоверяващ, че номиналният собственик OMNI Capital Assets Ltd. не е реален такъв.

 

Контралетър, удостоверяващ собствеността на Младен Йорданов Михалев върху фирмата майка на Феникс Кемикъл

Към този документ са приложени копия от паспорта и личната карта на Младен Михалев, както и документ от Интернешънал Асет Банк, че той е надежден клиент на банката още от 1995 г.

През 2013 г., когато Интернешънал Асет Банк продава на “Феникс Кемикъл” заводите за 100 лева, акционер в банката е съпругата на Маджо – Елена Благоева Михалева. Oсновният акционер в банката е “Динатрейд Интернешънал” ООД – офшорен субект, представляван от сикаджията Кирил Барбутов – “Барбута”. Барбутов е декларирал през 2014 г., че собственик на “Динатрейд” е шампионът по борба свободен стил Валентин Йорданов, носител на орден “Стара планина” за изключителните си заслуги към българския спорт. Младен Михалев и Барбутов също са бивши борци и олимпийски надежди.

Съпругата на Маджо е акционер в Интернешънал Асет Банк

В американските дипломатически грами, изтекли в Wikileaks е отбелязано, че Интернешънал Асет Банк е банка “гнила ябълка”, която се занимава с пране на пари от престъпна дейност. Буквалният цитат е:

Банката на СИК – една от бившите най-влиятелни групировки на организираната престъпност в България.

Младен Михалев – Маджо, който очевидно е свързан с банката чрез съпругата си, е посочен в друг доклад, подписан от посланик Джеймс Пардю, като един от основателите на групировката СИК – Интергруп

Незаконните действия на Интергруп включват наркотици (главно хероин), финансови измами (чрез връзки с компанията за финансови гаранции АМИГОС), кражби на коли, трафик на крадени автомобили, контрабанда, изнудване, рекет и проституция. – пише Пардю

Към днешна дата сред членовете на надзорния съвет на банката са Румяна Любенова Гоцева-Йорданова – дъщеря на бившия зам-шеф на Първо главно управление на ДС и бивш външен министър Любен Гоцев, както и бившият дипломат Виктор Вълков.

Гоцев и Вълков са известни и като членове на неформалния властови център наричан кръга  “Монтерей”, заради честите сбирки в едноименния ресторант. Кръгът обединява предимно висши офицери – генерали и полковници от бившата Държавна сигурност на комунистическия режим, които решават съдбата на България и представляват едно постоянно и сенчесто правителство, което дърпа конците на видимите обществени и политически субекти в страната.

“Монтерейци” са известни още с прозвището “Генералското движение”, а също и с разговорното “Дядовците”. Знае се, че Маджо, който живее предимно в Швейцария, също е близък до този кръг. През 2014 г. репортери на в. “24 часа” дори успяват да заснемат Младен Михалев на сбирка с “монтерейци”, на която той се появил с многобройна  охрана. Източници от “генералските среди” споделят, че “Патрон” или пряк отговорник за Маджо в “Монтерей” се явява бившия посланик, външен министър, вицепремиер и агент на ДС – Виктор Вълков.

Асет Банк знае, но не казва кой е собственик на “Феникс Кемикъл”

Биволъ изпрати въпроси до Интернешънал Асет Банк дали там знаят кой е реален собственик на “Феникс Кемикъл”, тъй като дружеството и до момента е заложено в банката като обезпечител на дълг към друга офшорка – “Бистоу Лимитид”.

От Интернешънал Асет Банк отговориха, че “преди встъпване в отношения с дружеството и в изпълнение на законовите си задължения по ЗМИП сме идентифицирали физическото лице – действителен собственик на Феникс Кемикъл ЕООД чрез събиране на информация, представляваща лични данни”.

Именно заради личните данни от банката отказват да назоват собственика, но дават насока: че “отговор може да бъде търсен в публично достъпната информация на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в частта “действителен собственик”.

Както вече стана ясно, в регистъра като краен собственик е посочена молдовската гражданка Татяна Воздовская, но декларацията очевидно не отговаря на фактическото положение на нещата.

От банката отказаха информация дали задълженията, които обезпечава “Феникс Кемикъл” с всичките си материални активи се изплащат редовно, “поради задължение за конфиденциалност спрямо клиента ни, както и с оглед задълженията съгласно Наредба № 22 на БНБ от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър.”

ДСК цедирала кредита на фирма свързана с Маджо

Колкото до засегнатите от “ужилването на Маджо” банки, те са подходили различно към проблема. Както става ясно от отговор на наше запитване до ДСК, банката е цедирала кредита си от 3 милиона евро:. Банка ДСК продаде вземането си към Бросс Холдинг през септември 2017 г. и съответно нямаме информация за развитието на казуса оттогава – съобщиха от пресслужбата на банката.  Оттам не пожелаха да уточнят на кого и за колко е продадено вземането.

Проучване на Биволъ установи, че действително на 3.10.2017 г. банка ДСК е цедирала ипотечните си вземания към “Бросс Холдинг” АД на едноличното ООД “Кемикъл Индъстри Парк”. По всичко личи, че фирмата е “куха”, учредена е малко преди да изкупи кредита на “Бросс” в края на 2016 г., с 1000 лв. уставен капитал внесен в “Интернешънъл Асет банк”.

Цесията е станала на 2 части с обща сума от малко над 6 млн. лв, които “Кемикъл Индъстри Парк” ЕООД, е платила на ДСК. Фирмата е практически без дейност и капитали и е взела парите от ИАБ където има учреден Залог на търговско предприятие. Така ДСК успява да се измъкне на практика без щети от схемата.

“Бросс Холдинг” АД е обявено в несъстоятелност и има назначен от съда синдик, който трябва да удовлетвори претенциите на кредиторите. Към настоящия момент кто един от основните кредитори е вписана от синдика и кипърската офшорка “Бистоу Лимитед”.

Въпреки, че нейната собственост е скрита зад няколко офшорни фирми, фирмата присъства в България като 1/2 собственик на Акционерното дружество “Слънчев бряг консултинг и инженеринг”. Другият съсобственик там е съпругата на дългогодишния бизнес партньор на Маджо – Младен Мутафчийски, с когото построиха луксозният хотелски комплекс – “Хелена”.

Общият бизнес в туризма в Слънчев бряг на Мутафчийски и Младен Михалев е публично известен, защото след смъртта на Мутафчийски именно Маджо пое цялата работа по хотелите в курорта и дори прекарва голяма част от лятото именно в “Хелена”.

“Бистоу” излиза в момента и като съсобственик в СИК-аджийската фирма за търговия с горива “Интерпетролиум енд партнърс”, където влиза непосредствено след убийството на Стоил Славов през 2004 г..

Връзката на тези две бизнес направления на “Бистоу” с Маджо е прозрачна. Още повече, че интересите на “Бистоу Лимитед” по казуса със силистренския завод се защитават не от друг, а от адоката на Младен Михалев – Николай Борисов.

Адвокатът на Маджо Н.Борисов, представлява кредитора на “Бросс” – Държавен вестник, бр.88, 2013 г.

Интересна подробност е, че телефонните координати на “Кемикъл Индъстри” посочени в съдебната регистрация, съвпадат с телефоните на столичния адвокат Емил Личев. Същият е и член на Борда на директорите на “Слънчев бряг консултинг и инженеринг” АД, заедно с офшорката “Бистоу лимитед”, за която стана дума по-горе. 

Налага се изводът, че именно Михалев е изкупил задълженията на “Бросс” от ДСК, като голямата част от парите са отпуснати на кухи фирми от Интернешънъл Асет Банк. Дали и как подобни кредити се връщат, може да четете в разследванията на Биволъ за друга банка “гнила ябълка” – ПИБ. 

ОББ води дела “до дупка”

Банка ОББ обаче продължава и до днес с усилията да се пребори с офшорките, като делата циклят между родния град на Маджо, където съдиите последователно се произнасят в полза на свързаните с него офшорки, и апелативния съд във Варна, който отменя решенията от Силистра и дава право на банката.

В ролята си на банка-довереник ОББ АД, заедно с адвокати избрани от облигационерите, продължава да защитава интересите на облигационерите в поредицата неприключили  дела, по които в множество от случаите Окръжният съд в Силистра отсъжда в полза на схемата, прилагана от страна на „Бросс Холдинг“ АД, а на следваща инстанция – Варненският апелативен съд се произнася като коректив за законосъобразност и отменя незаконосъбраните решения. – посочват от ОББ, в отговор на въпроси от Биволъ.

Решението на Варненския апелативен съд е потвърдено на 24 октомври 2018 г. от ВКС , с което съдът приема за установено, че извършеното заличаване на ипотеките е нищожно и постановява да се извърши заличаване на вписваното заличаване.

Апелативните съдии са отменили и абсурдното юрисконсултско възнаграждение от 1,3 милиона лева, присъдено на “Диси&Кем Компани” от силистренските съдии.

Въпреки решенията на Варненския апелативен съд и ВКС, развръзка няма и до момента. По последни данни съдия по вписванията при РС – Силистра отново “светкавично” е спрял производството по двете молби на банката да се заличи заличаването на ипотеките в Служба по вписванията Силистра, внесени на 02.01.2019 г. Решението на съдията по вписванията е получено два дни по-късно, на 04.01.2019 г. На банката тогава е даден едномесечен срок да предяви иск, с който да обори претенциите на “Феникс Кемикъл” ЕООД. Веднага след произнасянето на ВКС, “Феникс Кемикъл” е депозирала искане да бъде спряно производството при евентуално искане от ОББ да се заличи заличаването на ипотеките.

Това означава, че банката наново ще трябва да води исково дело, за да установи правата си, с което се цели забавяне с още няколко години. – жалват се от ОББ.

На въпрос дали знаят кой е крайният собственик на “Феникс Кемикъл”, от ОББ отговориха, че нямат такава информация.

Адвокат на Маджо излъгал за участието му в друга офшорка?

Вестник “24 часа” като медиен партньор на ICIJ публикува през 2016 г. данни от Панамските документи, според които Младен Михалев е собственик на офшорката Anfield Finance Ltd. В публикацията е цитиран също неговия адвокат Николай Борисов, който твърди, че през 2004 г. Маджо е прехвърлил на други юридически лица акциите си в Anfield и оттогава нямал отношение към тази фирма.

Биволъ се свърза с адв. Борисов, който потвърди казаното пред в. 24 часа, че неговия клиент няма отношение към Anfield Finance Ltd. от 2004 г. насам.

Това твърдение не съответства на наличните документи, според които Младен Михалев и през 2017-та  г. е бил реален собственик на Anfield Finance Ltd.

Номинален собственик е същата OMNI Capital Assets Ltd. която е номинал и на “Феникс Кемикъл”. Правата на Маджо са гарантирани с еднотипен “контра летър”.

Панамските документи сочат, че Маджо се явява реален собственик най-малко на три офшорни компании, зад които крие бизнес в България. Te сa Anfield Finance Limited, Phoenix Chemicals Resource Limited и Buline Investments Limited.

Офшорни компании на Маджо, чрез които прикрива своя бизнес в България

През 2008 – 2009 г. Anfield Finance е мажоритарен акционер на ФК “Славия”, който от години се представлява от Венцислав Стефанов, друг ортак на Маджо от сикаджийските години. Тогава Anfield Finance е упълномощила като представител Стефан Николов, същото лице, което се появява и в схемата с ужилването на банките. Председател на общото събрание на акционерите на ФК “Славия” е адвоката Николай Борисов.

Бивият бос на СИК притежава тайно офшорки, за да върти бизнес в България  Панамските документи: Маджо «ужилил» банка с милиониБивият бос на СИК притежава тайно офшорки, за да върти бизнес в България  Панамските документи: Маджо «ужилил» банка с милиони

Относно “Феникс Кемикълс” адв. Николай Борисов заяви пред Биволъ, че не знае нищо за офшорната собственост на неговия клиент в тази фирма.

Как “офшорният” закон на Пеевски се обърна срещу създателите си

Изводът, който може да се направи от тези разкрития е, че законът “Пеевски-Цонев” за разкриването на офшорната собственост, приет през 2014 г. на практика не работи. Той обаче дава добри основания за изобличаване на нечисти интереси, тъй като задължава офшорните собственици да се обозначат с изрични декларации, което води до неговото нарушаване – или не се декларира нищо, или се декларират неверни данни.

Така всъщност Пеевски и Цонев вкараха тежък автогол на своя отбор, тъй като го поставиха в ситуация да върши умишлени закононарушения, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, което е съставомерно. Очевидно сметките са били, че надеждно скритите реални собственици няма как да бъдат разкрити, а и да бъдат разкрити, няма да бъдат разследвани.

Тези сметки обаче са правени без да се отчетат международните журналистически разкрития, откъдето изскачат истинските собственици на офшорките,

По принцип прокуратурата би трябвало да търси отговорност от лицата, които са подавали декларации с невярно съдържание, какъвто е случаят с “Феникс Кемикъл” и документът подписан от управителя Джингиров, посочващ като краен собственик друго лице, а не Младен Михалев. До момента обаче не е известно някой да е бил подведен под отговорност за фалшива декларация по закона “Пеевски-Цонев”.

В предишните си разследвания базирани на Панамските документи Биволъ разкри, че адвоката на Делян Пеевски – Сашо Ангелов, е реален собственик на ключови офшорки, владеещи многомилионни активи, свързвани с депутата и медиен магнат.

Адв. Сашо Ангелов стои и зад офшорката “Виафот”, която е начело на юридическата атака за овладяване на оръжейния завод “Дунарит”. Неговият собственик Емилиян Гебрев свързва тази атака с опита за физическото му отстраняване чрез отравяне с бойно отровно вещество със състав подобен на “Новичок”. Зад Пеевски и Ангелов също прозира тъмната сянка на Кръга “Монтерей”.

“Джи Пи Гейт” Голямото източване на Лукойл взе главата на Валентин Златев

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/gp-group-lukoil-syphoning.html

четвъртък 25 април 2019