Tag Archives: партия

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Отново тезата на премиера, че нямал общо със състоянието на медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/05/20299borisov/

Премиерът Борисов   се е изказал отново, че свободата на медиите зависи от собствениците и той няма общо със ситуацията:

Проблемът на свободата на словото е в собствениците на медиите. Ние на тях не им се месим. Какво можем да направим ние?

Това вече го слушаме вече девет години, каза го още  при Валерия Велева, 2009:

Между мен и медиите има коректен тон и нормални отношения. Моята любов с медиите не е платена. Давам на всички информация, но на никого не съм казал какво да пише. Докато любовта между тройната коалиция и медиите бе платена любов. Моята поне е без пари.

След като твърдението се повтаря – налага се и реакцията да се повтаря: не, не е без пари, платена е – дори ако не говорим за комуникационните бюджети по европейските програми – любовта на медиите към ГЕРБ  е платена щедро: с  уредено спокойствие на олигарсите над закона   –  това е цената.

Има изрично изказване на Вежди Рашидов за бартера:

Бойко се е предоверил, за да има едно спокойствие. Добре, получил е това спокойствие. Защото дайте да не се лъжем – всяка нормална партия иска да има някаква медийна подкрепа. Медиите са сила и няма защо да си затваряме очите. Медиите са страшна сила […]   Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

Пеевски “нямаше медии” въпреки изискванията на законите –  банкер казва за Пеевски следното  (преди сделките, с които той се легализира като собственик на медии):

Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон.  Ноторен факт е, че той е собственик на Булгартабак, пресгрупата и така нататък.

Красимир Гергов “нямаше медии” въпреки изискванията на законите:

относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви,  Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.

ГЕРБ не просто го остави – ГЕРБ отмени законова забрана  за вертикална интеграция, за да може Гергов да се легализира като собственик.

Цветан Василев “нямаше медии”, нито мултиплекси – министърът Московски дори не знаеше на кого са мултиплексите  (ще проверя и ще ви кажа в понеделник – понеделникът, който не настъпи)   – а в това време от средствата в банката  се е плащало за въпросната любов – 300 милиона за ТВ Седем и още:

„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”.

Докладът на Репортери без граници за 2018 г. казва именно това:  преплитане на власт, олигарси и медии – което е несвобода (колкото и Йордан Цонев да твърди, че свободата е, ако той говори, без да го цензурират) :

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова  българска медийна група.

Отделна тема са обществените медии, които били антиправителствени и били оставени на мира –  на мира?  с две промени на закона, ясно защо,  и след време със сглобяване на сегашното ръководство на БНТ (стил Митко, казах ти да не го питаш и Кошлуков с приятели).

И накрая – за чуденето на премиера  “Какво да направим, за да спрем Пеевски и Прокопиев да воюват?”  

Премиерът  от години обяснява системни последици от  липсата на върховенство на закона със сценария   двама братя се боричкат и Пеевски и Прокопиев воюват. Това не е махалата, едни младежи се закачат – това е държава. Върховенство на правото е средството, иначе законите  – и да ги има – ще продължават да не се отнасят до прословутото въплъщение и до обръчите на управляващите, както Доган вече ни обясни.

 

m121(сн.24 часа)

м8 (сн. БТА)

м14 (сн:Пик)

Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/22/hr2017/

Публикуван е поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2017 г.

Докладът има раздел за свободата на изразяване и медиите.

Законодателството предвижда съответните права, констатира се в доклада.

Но корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на мрежи за собственост и разпространение на медиите, както и правителственото регулиране на ресурсите   за медиите, сериозно засягат медийната свобода и медийния плурализъм.

Индексът за устойчивост на медиите в Международния институт за изследвания и обмен (IREX) от 2017 г. сочи нарастването на политическия натиск и използването на медиите от олигарсите за “упражняване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение” като основни заплахи за общественото доверие в медиите. IREX отбелязва, че правителството активно възпрепятства свободното медийно развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.

  • Свобода на изразяване:

Критика на  правителството  обичайно не води до репресии,  но са докладвани и няколко такива случая (напр. Васил Коцев за разпит във връзка с постинг за министър-председателя).

Напомня се глобата на Икономедиа, наложена от Комисията за финансов надзор/Стоян Мавродиев – да напомним връзката му с  фигура от организираната престъпност.

По отношение на речта на омразата  се отбелязва, че присъствието на националистически партии в правителството  оправомощава  някои да прибягват до речта на омразата като норма, а не изключение.

  • Преса и медийна свобода:

Според “Репортери без граници” от 2017 г.  пресата е “доминирана от корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите”. Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството  – което води до ефект на подкупване:  да са снизходителни в отразяването на политиците  или да се въздържат от отразяване на проблемни случаи.

Вътрешни и международни организации критикуват както печатни, така и електронни медии за липса на прозрачност на собствеността и финансовата прозрачност, както и за податливост на  икономическо и политическо влияние.

На 21 март издателите на  Прас Прес  подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията, като заявиха, че Националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за разпространение на пресата и е спряла първото издание на Прас Прес от продажба в неговите магазини.

  • Насилие и тормоз:

Отбелязва се нападението над Иво Никодимов, БНТ.

Депутатът от управляващите Антон Тодоров казва в ефир на журналиста Виктор Николаев, че “би го уволнил” за въпрос. Вицепремиерът Валери Симеонов по подобен начин заплашва журналиста. По-късно Симеонов призовава (чрез сайта на правителството!) за извинение  медиите, които интерпретират думите му като заплашване.

  •  Цензуриране или ограничения на съдържанието:

Журналистите продължават да отчитат автоцензура, редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагането на политически възгледи от корпоративни лидери. През март бизнесменът и издателят Сашо Дончев заявява на бизнес форум, че е бил поканен на частна среща с главния прокурор, където главният прокурор го обвинява в подкрепа за конкретна политическа партия и  предупреждава, че комуникациите му се наблюдават. Главният прокурор  излага  друга версия – че Дончев иска влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с него.

Правителството не ограничава интернет( 63,5% от домакинствата имат достъп до интернет през 2016 г. според ITU).

 

Всички са маскари?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3078

Вчера се обяви политическото обединение Демократична България – с Да, България, ДСБ и Зелените. И като част от екипа, обявен като алтернатива на управлението, ще си позволя да напиша първия ми фокусирано партиен блогпост от изборите миналата година досега.

Съгласих се да стана част от екипа на управленската алтернатива защото не обичам да се „скатавам“. Да, мога да измисля достатъчно оправдания защо да не участвам, а и публичността носи рискове, но оправдания всеки има. Дигиталната трансформация, и електронното управление като част от нея, са нещо, с което смятам, че мога да помогна. И също така – нещо, което е крайно належащо, ако не искаме да изоставаме като държава в дългосрочен план.

Но няма да се фокусирам върху моята роля, няма да влизам в патетични слова за светлото бъдеще, за топлите отношения в новото обединение, за грандиозните ни резултати на следващите избори и т.н. Вместо това ще обобщя коментарите на хората (из социалните мрежи и новинарските сайтове) и ще опитам да дам друга перспектвиа.

У доста хора има осезаем негативизъм към това обединение. Всеки със своята причина, с която не мога да споря. но този негативизъм кулминира в крайно множество твърдения за обединението и за партиите в него, които твърдения мога да опитам да оспоря. И целта не е да кажа „аха! не сте прави да не ни харесвате“ (защото това е субективно и всеки има право да не харесва каквото си иска), а по-скоро да допълня картината, която всеки има за политическия пейзаж. Ще разгледам 10 твърдения/коментара, които са преобладаващи. И не за да влизам в „обяснителен режим“, а за да вляза в своеобразен диалог с по-скептичните.

Обединяватe се само за да минете 4-процентовата бариера

Едно от следствията на такова обединение ще е влизане в парламента. Но целта на обединението не е това. Целта е хората с демократични виждания за България (а те всъщност не са малко) да има за кого да гласуват без да се чудят дали не помагат на БСП, ДПС, Кремъл или който и да е друг. Целта е дългосрочна. И предвид обявяването на конкретен управленски екип, целта е управление. И то адекватно, съвременно и експертно, а не махленско.

Има и друг аспект – откакто се учреди Да, България имаме един „стъклен таван“, изразяващ се в „абе, харесваме ви, ама ще влезете ли?“ (чувал съм го на няколко срещи с потенциални избиратели). Та, надяваме се с това обединение да счупим този стъклен таван, т.е. тези, които биха ни подкрепили, да го направят. Социолозите да кажат.

Късно е либе за китка / защо чак сега

…или продължаващото вече година обвинение срещу Да, България, че „е разцепила дясното“. Както имах случай да спомена днес – предишните избори не бяха успех, но решението за явяване като „Да, България“ все пак беше правилно. По много причини, които тук само ще маркирам – след изборите направих един анализ на екзит половете и от него излезе, че макар да не е постигнала желания резултата, Да, България е привлякла най-голям процент нови избиратели и гласуващи за първи път. Взела е повече от ГЕРБ, отколкото от РБ(2014). В „дългата нива“, която имаме да орем, това всичко е от значение. Дали от по-голямо значение от едно евентуално влизане в парламента, не знам. Но в момента имаме Да, България със собствено лице и послания, която влиза в продуктивен диалог и обединения. Която привлича нови хора в местни структури из страната. Да, България на 2 седмици, влизаща в „поредното дясно обединение“ (както несъмнено щеше да бъде наречена евентуална коалиция тогава), не е ясно дали щеше да има същата съдба. Наскоро някой ми каза, че е приятно изненадан, че не сме умрели след изборите. И да, не сме.

Оставете жълтите павета и ходете из страната

Съвсем правилно. Това и правим. За една година учредихме десетки местни структури – в областни градове, но и в по-малки населени места. Съвсем наясно сме, че избори не се печелят във фейсбук и с разходки между Кърниградска и Драган Цанков (адресите на централите на ДСБ и Да, България).

Леви сте, не сте десни!

Това „обвинение“ към Да, България тръгна от самото начало без още да имаме програма. После продължи въпреки програмата и въпреки десетките позиции, с които излизахме. Може би идва от първоначалното определяне като „нито ляво, нито дясно“, не знам. И макар да смятам лявото и дясното за изпразнени от съдържание в България, все пак трябва да подчертая, че Да, България е центристка партия, стояща все пак от дясната страна на центъра. По много причини – от политическото позициониране на самите членове, през предизборната програма, до десетките позиции по различни теми, в които неизменно присъстват защитата на частната собственост, частната инициатива, предприемачеството ненамесата на държавата в личния живот на хората и др. десни принципи и ценности. Да, сред позициите има и някои, които могат да се определят като по-леви (сещам се за 1-2 примера), но именно затова сме в центъра. Може би объркването на мястото в спектъра идва заради противопоставянето на либералното и консервативното. И тъй като в САЩ лявото и либерално, а дясното – консервативно, някой може да реши, че това непременно винаги е така. Ами не е. Не, не сме леви. И да, по-скоро либерални, отколкото консервативни сме (но това не значи, че нямаме консервативно-мислещи хора).

Ама Зелените са леви!

Исторически, зелените партии наистина са в лявата част на спектъра. Защитата на природата от човешката дейност е неизменно в конфликт с неограничената свобода на бизнеса. Но конкретни нашите Зелени по-скоро клонят към центъра. Съпредседател в момента им в Владислав Панев, финансист с доста дясно мислене. В органите на зелените има както по-ляво, така и по-дясно мислещи хора. А в настоящия момент, „зелено“ може и да не значи „ляво“ – устойчивото развитие е добро и за бизнеса и за природата, просто е различен поглед. Един пример от днес – министър Нено Димов, който е считан за много десен (идвайки от Институт за дясна политика), предлага зелени мерки във връзка с автомобилите. А и дори зелените да са по-вляво от центъра, съгласили сме се да сме на различни мнения по някои теми. В България трима души не могат да са на едно мнение по всички теми, камо ли три партии. Имаме общи цели, а всяка партия си има собствено лице.

Поредното механично обединение без смисъл

…или „с какво е по-различно от Синята коалиция и РБ“. Без това да се разглежда като критика към предните десни обединения, това не идва в предизборен период. Не сядаме на една маса заради идващи избори, а с по-дългосрочна перспектива. Освен това то идва след една година общи позиции и действия по редица въпроси, както на национално ниво, така и по места. Така че обединението не е механично – със сигурност и с ДСБ и със Зелените имаме общи ценности за това какво е правова държава.

Сорос, Америка за България и Прокопиев ви финансират!

Тук мога да дам напълно верния отговор, че това са пълни глупости. Партията не е получавала нито лев – нито от Сорос, нито от Америка за България, нито от Прокопиев. Има си списък с дарители, сметната палата го има, отчетите са ни публични. Пари общо взето почти нямаме. Ако Сорос е искал да превежда, объркал е IBAN-а. Мога да вляза и в подробности, също така. Да, някои хора от ръководството са били част от НПО-та, които са получавали грантово финансиране. Но НПО-тата не са лоши, а грантовото финансиране не е пари на калпак. В момента, доколкото ми е известно, няколко члена на Да, България участват в НПО, което е бенефициент на Америка за България. Но именно това беше причината те да нямат желание да бъдат в органите на партията, за да няма погрешни тълкувания. Е, това не спира Блиц и ПИК да обясняват за грантовете.

Защо не говорите за (проблем Х, който за мен е важен)

Говорим по много проблеми, имаме много позиции. Но най-вероятно това не стига до вас, отчасти заради наши грешки, отчасти защото извън няколко онлайн издания, отразяването ни по медиите е силно ограничено (канят всякакви алкохолици в националните медии, но отменят участие на Христо Иванов, например). Ясно е, че това е средата, в която работим и трябва да се съобразяваме с нея. Което включва фокусиране в няколко по-ключови теми, а не разпиляването в много теми, така че много хора да припознаят своя проблем.

Само говорите, а нищо не правите

Всъщност правим, но отново голяма част от активността не достига до широк кръг хора. Повечето конкретни действия са на местно ниво, но и на национално не са само приказки – организирали сме акции, изпращали сме становища и предложения за изменения на законопроекти до Народното събрание. И да, говорили сме по темите, които са важни и сме посочвали проблеми. Защото политическото говорене все пак е „правене на нещо“.

Със стари к*рви, нов бардак!

Кой е стара к*рва бе?? 🙂 А сериозно – в лицата, обявени днес има някои познати (с по един-два мандата в парламента, например), и доста непознати на широката публика. Така че това е по-скоро клише по инерция, отколкото базирано на някакви обективни факти. Естествено, че трябва да има хора с опит и естествено, че има много нови лица.

В обобщение – нормално и правилно е избирателите да са взискателни. И при опита който имаме с разпадащи се десни обединения е нормално да са скептични. Надявам се да съм разсеял поне малко от този скептицизъм. Но той е и полезен. Нямаме претенции за безгрешност и святост и всяка критика простираща се отвън „я се разкарайте“ няма да бъде подмината.

А иначе, всички са маскари, то е ясно.

Ефектите на медийната консолидация: по сценарий

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/04/sinclair-2/

 Sinclair Broadcast Group е най-голяма тв група по брой медии и също така по покритие в САЩ. Известни са с  новинарско съдържание и предавания, които популяризират консервативни политически позиции  и са в подкрепа на Републиканската партия.

 Когато Тръмп каже следното –

 

– ето какво следва в медиите на Синклер  – каскада от еднотипни изпълнения по сценарий, както се вижда във видеото:

“Някои  медии  използват своите платформи, за да наложат своето лично пристрастие. Това е изключително опасно за нашата демокрация.”

Видеото е публикувано и в NYT:

 

Показва ефектите  на медийната консолидация за правото на информация.  А също показва и как това управление означава критиката като fake.

+ op-ed от вчера

 

Китай: държавните радио и телевизия се сливат, партийният контрол се засилва

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/27/china/

Държавната телевизия и държавното радио  в Китай се сливат в   Zhongguo Zhisheng, Гласът на Китай.

Държавна радио и телевизионна администрация ще бъде учредена чрез обединяване на администрацията съгласно план на Централния комитет на Китайската комунистическа партия, оповестен след първата сесия на 13-ия  конгрес на партията.

Китайската глобална телевизионна мрежа (CGTN), обхващаща международните програми, също е включена в новия конгломерат.

Регулирането на новините, филмите и издателствата ще бъде в компетентността на партийната администрация  – очевидно израз на увеличаване на контрола върху медиите и наблюдението на новини и онлайн съдържанието. Партийното ръководство е призовало държавните медии  да декларират абсолютна лоялност към партията.

Турция: приет закон за интернет съдържанието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/tur_internet_law/

 

Турският парламент e одобрил нов закон, който позволява на медийния регулатор  RTUK да контролира интернет съдържанието.

Доколкото става ясно от публикациите, в бъдеще онлайн видео стрийминг компании    трябва да имат лицензия за съдържанието и разрешение за разпространението  от  RTUK. За издаването на документите  ще се изискват удостоверения от агенцията за сигурност и полицията.  Съдилищата могат да блокират достъпа на потребителите до съдържание и услуги, ако не са осигурени необходимите разрешения. В коментари се посочва, че не е ясно доколко изискванията се отнасят до YouTube, но платформите получават уредба, сходна с тази на класическата телевизия.

Мнозинството в регулатора е назначено от партията на Ердоган.

 

ЕСПЧ: анонимно разпространение на снимки на бюлетини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/09/art_10_app_elections/

На 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) постанови решението си по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt срещу Унгария относно мобилно приложение (“app”), което позволява на гласоподавателите да споделят   анонимни снимки на техните бюлетини.

Съдът е постановил, че глоба, наложена на политическа партия за разпространение на мобилното приложение,  нарушава правото на партията на свобода на изразяване.

Жалбоподателят в случая е унгарската политическа партия Magyar Kétfarkú Kutya Párt. Три дни преди  референдум в Унгария жалбоподателят предоставя мобилното приложение на разположение на избирателите. Приложението позволява  на гласоподавателите да качват и да споделят снимки  на техните бюлетини  и също така дава  възможност на гласоподавателите да обяснят причините за това как те гласуват. Публикуването и споделянето на снимки е анонимно.  Националната избирателна комисия се произнася, че приложението нарушава принципите за справедливост на изборите, тайна на гласуването и правилното упражняване на правата и налага глоба от 2 700 евро.   Унгарският върховен съд  потвърждава решението на Комисията относно нарушение на принципа за правилното упражняване на правата и отменя останалата част от решението,  тъй като няма регулиране, забраняващо на гласоподавателите да правят снимки  в кабините за гласуване, при това   тяхната самоличност  не може да бъде открита чрез мобилното приложение. Има и обществен интерес от документиране на проблеми в хода на протичане на гласуването.

ЕСПЧ  прилага теста за пропорционалност.

  • Дали  има намеса в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване – отговорът е положителен.
  • Дали намесата  има легитимна цел.  Правителството не е представило свидетелства, че в процедурата за гласуване е възникнал проблем поради публикуването на изображения на тези бюлетини – което да налага ограничаване на използването на мобилното приложение.  Приложението за мобилен телефон  притежава комуникативна стойност и   представлява средство за изразяване по въпрос от обществен интерес, защитен от член 10 от Конвенцията. Действията, предприети от жалбоподателя, се ползват със защита съгласно член 10 § 1 от Конвенцията и  следователно  санкционирането му нарушава правото на свобода на изразяване.

Санкцията, наложена   за експлоатацията на мобилното приложение, не отговаря на изискванията на член 10, параграф 2 ЕКПЧ.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

Стани богат – подходяща игра за БНТ, нека БиБиСи си проучва

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/02/bnt_programming/

Защо Стани богат ще се излъчва по БНТ?

Официална версия: защото интелектуалната игра Стани богат е подходяща за обществената телевизия и защото интересът към играта расте по света.
Това са две твърдения на генералния директор на БНТ, с които мотивира  включване на играта Стани богат в програмата на БНТ. Четем в 24 часа. Известно е, че в официоза 24 часа се обявява правилната линия, дори предварително, нещо като  сценариите на властта  – както беше с  отлагането на конкурса за генерален директор на БНТ. Обяснението  на Владимира Янева за Венелина Гочева също помага да разберем характера на публикациите (“тя ме търсила сто пъти и накрая ми пратила смс – имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам“).

Накратко, съобщават ни като факт, че  Стани богат е подходяща за БНТ  – а Нико Тупарев е подходящ за Стани богат.

Има и друг разказ с други аргументи: БНТ работи с публичен ресурс, привлекателна е за независимите продуценти, генералният директор е избран срещу определени ангажименти – и вече ги изпълнява. Такъв е ангажиментът към ГЕРБ за Нико Тупарев, който е тясно свързан с кампаниите на ГЕРБ и има подкрепата на управляващите.

Кой от двата разказа е верен?

Никой няма да може да промени убеждението, че БНТ отваря врати  (и държавна субсидия) за обръчите на една или друга партия – възможно е едновременно и на властта, и на опозицията, и наляво – и надясно, има такива примери – ако не се следват ясни процедури, основани на знание, обосноваващи решенията на мениджмънта. Дали расте интересът към играта по света няма пряко отношение към решението на българската обществена телевизия  да плаща за нея.

Ясни процедури, основани на знание. Ето пример от вчера с БиБиСи.  Медийните услуги на БиБиСи се създават и променят на базата на знание, проучват се аудиториите, спецификата и потребностите им – и в медийните услуги се включва съдържанието, което в най-висока степен  изпълнява целите на обществената медия спрямо тези аудитории. Вчера медийният регулатор обяви преглед на степента, в която различните общности са представени в услугите на обществената медия – друг аспект на обществената мисия, за който у нас не е известно да има данни.  Така аудиторията разбира защо едно или друго съдържание намира място в услугите на БиБиСи.

В случая със Стани богат не е така.

В случая с БНТ не е така.

 

EСПЧ: когато телевизията излъчи депутат, записан със скрита камера

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/23/echr_10-2/

ЕСПЧ се произнесе по делото Alpha Doryforiki Tileorasi Anonymi Etairia v. Greece.

Решението се отнася до прилагането на чл.10 ЕКПЧ в случаите на използване на скрита камера. Решението е интересно, защото частично признава правото на запис и излъчване и частично – не.

Дружеството-жалбоподател  е собственик на гръцкия телевизионен канал ALPHA. Телевизията излъчва  три клипа, заснети със скрита камера. В първия видеоклип А.С., след това член на Гръцкия парламент и председател на комисията по   хазарт, е показан да влиза в  зала за хазарт и да играе на две машини. Второто видео показва срещи на А.С. по повод заснетото първо видео.

Телевизията смята, че  използване на скрита камера е оправдано поради това, че А.С. е публична личност, има  обществен  интерес – доказан  и от факта, че излъчването е довело до освобождаването на А.С. от парламентарната група на съответната политическата партия – според телевизията това е резултат не само на хазартните игри на А. С., но и на факта, че той се е опитал да преговаря с репортерите. Използването на скрита камера   било изключително и служело за получаване на информация, която не би могла да бъде проверена по друг начин, тъй като никой нямало да повярва на твърденията на журналистите, ако са докладвали за проблема, без да излъчват  изображения. Медийният регулатор обаче санкционира телевизията.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и като начало намира, че е налице намеса в свободата на изразяване. Съдът отбелязва, че последователно е постановявал, че свободата на изразяване включва публикуването на снимки (Von Hannover)  и излъчването на видеоклипове (Haldimann).  Намеса в свободата на изразяване би нарушила Конвенцията, освен ако не отговаря на изискванията на член 10, параграф 2. Следователно Съдът трябва да определи дали намесата е “предвидена от закона”, дали “преследва една или повече от законните цели, изложени в чл.10.2”, и дали е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тези цели.

Оспорваната намеса е “предписана от закона” в Гърция. Тя има законна цел да защити доброто име на засегнатото лице. Дали намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване е “необходима в едно демократично общество” по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията?  Съдът отбелязва, че трябва да се вземе предвид необходимостта от постигане на точния баланс между различните интереси. Поради  наличието на пряк и постоянен контакт с реалностите на страната, съдилищата на държавата са в по-добра позиция от международния съд да определят как в определен момент може да бъде постигнат точният баланс. По тази причина по въпросите по член 10 от Конвенцията   държавите имат известна свобода на преценка при преценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване. Тази свобода обаче върви ръка за ръка с европейския надзор, обхващащ както законодателството, така и решенията, които го прилагат, дори тези, произнесени от независим съд. При упражняване на надзорната си функция задачата на Съда не е да замества националните съдилища, а да разгледа дали решенията, взети от тях в съответствие с правомощията си за преценка, са съвместими с разпоредбите на Конвенцията, на които се позовава. Ако  националните органи са предприели упражняването на баланс между две противоречащи си права в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда, Съдът би изисквал сериозни основания, за  да замени становището  на националните съдилища.

Критериите при балансиране на конкурентните права: принос към дебати от обществен интерес; степента, в която засегнатото лице е известно; предмет  на новината; метод  за получаване на информацията и нейната достоверност; предходното поведение на съответното лице; съдържанието, формата и последствията от публикацията;  строгостта на наложената санкция (Couderc и Hachette Filipacchi Associés,  Axel Springer  и von Hannover  № 2). Освен това се взема предвид, че аудиовизуалните медии често имат много по-непосредствен и мощен ефект от печатните медии (вж. Jersild,  § 31, и Peck срещу Обединеното кралство, no. 44647/98, § 62). Съответно, въпреки че свободата на изразяване обхваща и публикуването на снимки, Съдът припомня, че това е област, в която защитата на правата на другите придобива особено значение, особено когато изображенията съдържат много лична и интимна  информация.  Факторите, които са от значение за оценката на баланса между конкуриращите се интереси, включват допълнителния принос от публикуването на фотографиите към дебатите от общ интерес, както и съдържанието на снимките.

Оосновен критерий е приносът на статиите в пресата за дебати  от обществен интерес. Съдът вече е признал съществуването на такъв интерес, когато публикацията засяга политически въпроси или престъпления.  В случая темата   е въпрос от обществен интерес.  Оспорва се само правото на жалбоподателя да излъчи видеоклиповете  в допълнение към самата новина. Съдът отбелязва по-специално, че разпространението на хазарта представлява въпрос от значителен обществен интерес. Отразява се поведението на депутат по отношение на електронните хазартни игри,  като освен това депутатът е председател на парламентарна комисия за електронните хазартни игри.

Съдът отново заявява, че ролята или функцията на заинтересованото лице и естеството на дейностите, които са предмет на новинарската публикация и / или фотографията, представляват друг важен критерий, който трябва да се има предвид (вж. Von Hannover (№ 2) § 110 и Axel Springer  § 91). Степента, в която дадено лице е известно, влияе върху защитата, която може да бъде предоставена на личния му живот. Обществеността има право да бъде информирана за някои аспекти на личния живот на обществени личности (Karhuvaara и Iltalehti). При определени обстоятелства обаче, дори когато дадено лице е известно на широката общественост, лицето може да се позовава на “оправдани   очаквания” за защита и зачитане на личния си живот – фактът, че дадено лице принадлежи към категорията на обществените личности, не може по никакъв начин, дори при лицата, изпълняващи официални функции, да разрешава на медиите да нарушават професионалните и етичните принципи, които трябва да ръководят действията им, или да легитимират навлизането в  личния живот.

В конкретния случай Съдът отбелязва, че А. С., като член на парламента  безспорно е видна политическа фигура. Според съда този елемент е бил взет предвид в достатъчна степен от местните власти при постигането на баланс между конкурентните интереси.

Новината може да се излъчва, но  се прави разграничение между излъчване на новината и излъчване на клиповете към нея, въпреки че несъмнено излъчването на видеото е довело до по-голямо доверие в  излъчената новина.

Начинът, по който е получена информацията, и истинността й, също са важни фактори. Съдът подчертава, че защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията на журналистите, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Но понятието “отговорна журналистика” като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията, не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Това понятие обхваща, inter alia, законосъобразността на поведението на журналиста  при упражняване на журналистически функции. Фактът, че   журналист  е нарушил закона, е  релевантно, макар и не решаващо, при определянето на това дали е действал отговорно.

Съдът отново подчертава в този контекст, че журналистите, които упражняват свободата си на изразяване, поемат “задължения и отговорности” – параграф 2 от член 10 не гарантира пълна свобода на изразяване, дори и по отношение на медийното отразяване на въпроси от сериозно обществено безпокойство. По-специално и независимо от жизненоважната роля на медиите в едно демократично общество, журналистите по принцип не могат да бъдат освободени от задължението да се подчиняват на обикновения наказателен закон . Журналистът не може да претендира за  имунитет от наказателна отговорност единствено поради това, че за разлика от другите лица, упражняващи правото на свобода на изразяване, въпросното престъпление е извършено по време на изпълнението на   журналистически функции.

Използването на скрита камера не е абсолютно забранено в националното право, то може да бъде прието при строги условия. Между страните не беше оспорено, че съгласно член 9, алинея 1 от Кодекса за етика в областта на журналистиката използването на тази техника е разрешено само при наличие на по-висш обществен интерес от разпространението на съответната информация, при условие че събирането на информацията не нарушава достойнството на дадено лице.

В първия видеоклип А. С. е бил заснет да влиза в хазартна зала и да играе на електронни игрални автомати – следователно на място, достъпно за всеки.

Що се отнася до второто и третото видео, Съдът смята, че A.C. има очакване за неприкосновеност на личния живот, когато влезе в частни пространства.

С оглед на гореизложеното, Съдът заключава, че при обстоятелствата по настоящото дело мотивите на гръцките власти са “релевантни” и “достатъчни”, за да оправдаят намесата (санкцията) по отношение на второто и третото видео. Като се има предвид свободата на преценка, която се ползва от националните съдилища при балансиране на конкурентните интереси, Съдът заключава, че няма сериозни основания да замести становището на местните органи и че съответно не е налице нарушение на Член 10 от Конвенцията по отношение на второто и третото видео.

Напротив, доколкото става въпрос за първото видео, Съдът приема, че  – независимо от факта, че е използвана скрита камера, записът не е в частни помещения и  намесата в правата на А.С. по член 8 е значително по-малко сериозна.  Съдът е на мнение, че  – когато влиза в зала за хазарт – A.C.   би трябвало да очаква, че поведението му е наблюдавано и дори записано с камера, особено с оглед на фактa, че той е публична фигура.

Следователно Съдът заключава, че  наложената санкция  за първото видео е намеса в нарушение на член 10 от Конвенцията.  Такова нарушение не е налице при налагане на санкция за второто и третото видео – които са заснети в частна зона и чието излъчване не е достатъчно обосновано.

За светлото бъдеще и съдебната система

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2115

Подкрепям напълно позицията в ето тази статия. И, за да не изчезне изневиделица из Нета, я копи-пействам тук. С надеждата авторите ѝ да не ме съдят за права…

Нова светлинка в бездруго светлата ни съдебно демократична действителност изгрява на хоризонта. На 20 февруари СГС ще се сдобие с нов шеф. Кандидатите за поста са двама. А единият от тях, по-светлият, е протеже на най-широко скроения в талията и ханша представител на статуквото, коментират запознати със ситуацията. Очевидно кандидатът на олигархията е човек с много подвизи.

Дали той вече не е оглавявал СГС, оставяйки трайни и незаличими дири след себе си?

Дали това не е човекът, името на когото нашумя след като през 2005 година стана ясно, че кара откраднат от Германия джип BMW X5. В последствие автомобилът е бил конфискуван у нас, а Министерството на финансите го предоставило на СГС. Немската преса и в частност „Шпигел“ обаче разкри, че откраднатият джип се ползва от нашия „голям“ съдия и той го върна.

Топло.

Дали това не е човекът, отказал преди време скандално да впише ръководството на СДС през 2009 г.? Да припомним, според ръководствата на СДС и ДСБ тогава съдът е използван за политически цели, за да не се стигне до десноцентристко управление след изборите. По важно е дали това беше законно или става дума за политическа поръчка.

Топло, топло.

Дали пък това не е човекът, по време на чието управление на СГС не се разигра опитът за кражба на дялове от „Радио Вива“, когато неговото протеже – съдия Костадинка Наумова, без наличие на съответните документи извърши прехвърляне на дяловете, вписа промяната в Търговския регистър и бе спасена от дисциплинарно производство от своя шеф, предложил я за член на ВСС?

Възможно ли е това да е човекът, за когото все по време на мандата му от партия РЗС обявиха, че директно се е намесвал в дела за – обърнете внимание! – банкови фалити и големи кредити, като директно е разпореждал на съдиите да вземат определена страна.

Още по-топло.

Ще има ли изненадани, ако това се окаже същият човек, по действия и бездействия на когото юристът Димитър Абаджиев се изказа така: „Този случай е станал емблематичен как чрез протакане и пренасочване на делото за по-ранни дати, както и отхвърляне на процедурни искания, са удовлетворени правата на небезизвестната групировка(за „Мултигруп“ иде реч – б. а.). Отхвърлени са искания за изслушване на вещи лица. Претенциите са освен към конкретния съдия и към административния ръководител на съда“.

А дали това не е човекът, чийто период в СГС ще се запомни главно с множеството скандали и с изключително лошата организация, както припомня юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”?

Горещо.

И в крайна сметка, не е ли именно този човекът, за когото тогавашният председател на ВАС казва: „Първият мандат на Светлин Михайлов беше провал за самия съд, а вторият би бил катастрофа за цялата съдебна система“.

Точно така, няма грешка. Всичко това е Светлин Михайлов, който понастоящем е кандидатът на статуквото за председател на Софийския градски съд, говори се в съдебните среди. Говори се също, че Михайлов залага изключително много на традициите и приемствеността. Очевидно има за пример своя богат личен опит.

Светлото бъдеще в съдебната система става все по-светло.

—- * * *

Ако на 20 февруари бившият шеф на СГС бъде избран отново на този пост, ще се случат със сигурност следните неща:

Ще избухнат поредица от скандали, свързани с грехове на „стария – нов“ кандидат за шеф на СГС
Ще се докаже, че новата съдийска колегия на ВСС не гледа напред, а се връща към онова минало на политически и олигархични зависимости
Ще бъде даден много лош знак на нашите европейски съюзници за това, че съдебната ни система не се обновява и реформира
Уважаеми членове на съдийската колегия на ВСС,

Прочетете внимателно мотивите, с които е бил освободен от поста председател на СГС Светлин Михайлов през 2009 г. Консултирайте се с тези съдии, които помнят скандалите с изпълнението на политически и бизнес поръчки през 2007 – 2008 г. Не позволявайте досегашните срамни практики в това отношение да продължат.

Залогът не е само престижът на съдебната система. Залогът е международният авторитет на България.

Денят започва с култура: позиции

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/23/bnt-20/

Сюжетът с предаването Денят започва с култура се развива. Слуховете отстъпват място на информация от самите участници. Към думите се прибавят действия. Пред сградата на БНТ е  имало протест, според медиите при протеста са слезли днешният екип, продуцентката на предаването, журналисти от БНТ. Телевизията е отразила протеста в новините.

Незапомнено е  продуценти и журналисти в обществената телевизия да вземат официално думата – но се е случило точно това:  тези, които по начало говорят само с предаванията си, са проговорили за натиск, принципи и стандарти.

По съображения за пълнота – фактите: позиции  на ръководството, продуцентите и журналистите, а също и на Омбудсмана на БНТ:

Генералният директор Константин Каменаров пред Би Ай Телевизия:

Аз не мога да имам позиция относно протест, хората са големи и си решават сами. Аз имам позиция спрямо предаването „Денят започва с култура“, което харесвам, ценя и го намирам за истински ценна наша придобивка.Тук няма нещо, което да е въпрос на заседания, това е въпрос на програмни решения. Първото решение,че имаме това предаване, харесваме го и искаме да го имаме. Няма нито застрашени хора, нито забранени теми, нито забранени гости. Екипът на предаването са нормални хора, които работят в телевизия много отдавна и знаят много добре за какво става дума, когато се каже телевизия. Единственото, което сме говорили с тях е да не превръщаме това предаване в още една говорилня. Искаме да сме вкусни за гледане, шарени, интересни. Шарени в най- приятни смисъл го разбирайте. Никой не очаква от това предаване да изкъртва рейтингите. Това е специфично предаване в специален сегмент. Няма никакъв натиск кои гости да се канят. Това не е вярно – ние сме най-свободната телевизия- това ви го гарантирам.

Позицията  на Емил Кошлуков, директор на Програма БНТ1 и водещ на Още от деня е в развитие. Първо в социалната мрежа, а оттам и в медиите бяха огласени  14-те точки на Кошлуков. Изрично се заявява, че не се дължи обяснение на издания на един или друг кръг на медийни босове. ПИК със сигурност не е между тях, защото е получил интервю.

Понеже гледам, че някои хора силно се вълнуват от обществена телевизия, нейните цели и задачи:

1. Обществената телевизия е именно това, телевизия на обществото. Не е на ръководството, нито на водещите, нито на служителите. Още по-малко на една партия. Тя защитава обществения интерес.

2. Нейните задачи, цели и функции са описани ясно в закона, особено в чл. 6. Ако някой смята, че може да ги определи по-добре, да влезе в парламента, да напише нов закон и да го приеме. Засега действа този.

3. За да изпълни своята мисия, обществената телевизия трябва да е отново именно това, телевизия. Ако те гледат една шепа хора, как точно изпълняваш ролята си?

4. Обществените телевизии имат висок рейтинг в цяла Европа. Достатъчно е да видите френската, италианската, британската, сръбската и т. н. Просто когато имаш добри предавания, имаш и зрители.

5. БНТ има добри предавания, качествени журналисти и производство, постига и добри резултати. Не винаги, но постига. Нашата цел е да станат още по-добри.

6. Обсъжданията на продукциите, тяхната промяна и подобрение, структурно, съдържателно и програмно, е наша задача. Ние го правим в телевизията, всекидневно. Анализираме данните, следим конкуренцията, проучваме опита на другите по света.

7. Оценката ни я дават отново зрителите, не партийните централи, нито медиите на олигарси. Ние сме обществена телевизия, не сме длъжни да се съобразяваме с политически и други интереси, единствено с обществения.

8. Ако някой смята, че свободата на словото е застрашена, или е нарушен законът по някакъв начин, моля да покаже веднага кога, къде и как е станало това. Незабавно ще сезирам СЕМ лично аз, в качеството си на директор.

9. БНТ е длъжна да осигурява плурализъм на мненията, както и на гледните точки. Именно затова е важно хората да знаят кой какъв е, когато говори от ефира на БНТ. Не е редно да поканиш Лукарски, да речем, като адвокат по темата за Истанбулската конвенция и да не кажеш на зрителя, че той е висш партиен кадър. Добре дошъл е, но той не е просто адвокат, а партиен лидер, неговата позиция не трябва да се крие.

10. Ако имаме проблеми в БНТ, аз вярвам, че трябва да ги решаваме, не да се оправдаваме, че не можем. Нито пък смятам, че дължим обяснение на издания от един, или друг кръг на медийни босове.

11. Твърдо убеден съм, че продукциите на БНТ1 могат да станат още по-популярни и обичани от много хора. Това е моя цел и задача.

12. Знам, че карам някои хора да работят повече, отколкото са свикнали. Именно затова аз самият работя и в предаване, не съм само началник. Добрият ръководител точно така ръководи, с пример, а не с философстване. За да искам повече от колегите, аз лично трябва да давам повече.

13. Видях призива на едни политици, които зоват да си върнат БНТ. Не знаех, че е била тяхна. Но знам, че вече няма да е на нито една партийна централа, колкото и да не им се вярва. БНТ ще бъде обществена телевизия.

14. Надявам се и да бъде гледаема и качествена, каквато тя е била почти винаги. Ще се опитваме да я направим още по-добра, с помощта на нашите зрители.

По-късно Кошлуков е дал интервю  – САМО в ПИК! Емил Кошлуков след скандалната декларация на водещи в БНТ. 

Новото: той съобщава, че след въпросното издание на предаването е получил искане за право на отговор от зрители, а това е вид санкция,  недобре свършена работа на екипа. Отново се развива тезата, че ако видиш някого като експерт, и друг гост като експерт, а се окаже, че те са от една партия –  има проблем за плурализма.

 

Продуцентски съвет на Dирекция „Информация” на БНТ:

Знаем какво означава „обществена телевизия”. Правим я отдавна – и твърдим, че БНТ има много предавания, които хората харесват и гледат. За повече от 10 години БНТ не е ставала обект на голям публичен скандал. Свързали сме живота си с тази телевизия не защото сме нямали други предложения. А защото вярваме, че обществената медиа е основана на стандарти и принципи.
Тези принципи често се цитират, но припомняме, че те имат конкретно съдържание. Например, „редакционна независимост” означава решенията да се вземат след обсъждане, а не по прищевки. „Плурализъм” означава до ефир да имат достъп всички гледни точки съобразно тяхната тежест, а не според личните предпочитания на журналистите или началниците им. „Отговорност” означава да чуеш какво мисли за работата ти обществото – и то цялото, а не онази част, която ти отърва.

Защитавали сме тези принципи досега, ще ги защитаваме и в бъдеще. И това е лесно проверимо. Всеки мониторинг ще докаже, че всекидневните битки са ни научили що е то редакционна независимост, плурализъм и отговорност. Затова не приемаме нашия труд и дългогодишни усилия да бъдат подценявани или обиждани.

Отхвърляме внушението, че рейтингът е единственият критерий за успеха на една обществена медиа. Освен него, значение има и доверието. Тук досега БНТ водеше. Знаем как се прави рейтинг на всяка цена, но не искаме. Вярваме, че телевизията може да бъде достатъчно интересна, но и сериозна, задълбочена, насочена към всички обществени позиции, групи и възрасти. Това не е просто избор; това е дълг на БНТ към обществото.

Нямаме нужда да ни напомнят какво става другаде в Европа. БНТ не е най-малко гледаната европейска обществена телевизия, даже напротив. Със сигурност обаче е най-недофинансираната.

Ние не смятаме, че сме съвършени. Нито се съпротивляваме на промяната. Вярваме, че обществената телевизия е процес; тя е непрекъсната промяна. Тя изключва самодоволството и съпротивата срещу новото. Променяли сме се и ще продължим да се променяме. Но не смятаме да отстъпваме от принципите. Защото без тях обществена телевизия няма.

Искаме ясни гаранции от ръководството на БНТ, че принципите ще бъдат спазвани, а стандартите – защитени. Готови сме на диалог по всеки дискусионен въпрос. Настояваме нашата позиция да бъде обявена публично.

Екип  на „Денят започва с култура“:

Във връзка със случващото се през последните дни в Българската национална телевизия и по-конкретно с възникналите принципни различия между екипа на „Денят започва с култура“ и програмния директор на БНТ1, сме длъжни да изразим и нашата позиция:

Обществената телевизия изпълнява функциите си не като се стреми всяко предаване да бъде за всеки, а като създава и поддържа специализирани предавания, които покриват разнообразните ценности и вкусове на своите зрители. Това е и причината тези предавания да не се въдворяват в рейтинги, а да се оценяват като образоващи, доближаващи се до общочовешки културни ценности и съдействащи за разбирателството и толерантността в отношенията между хората. Такова е и предаването „Денят започва с култура“, което през последната седмица е обект на натиск от страна на програмния директор на БНТ1 – Емил Кошлуков. Още по-притеснителна е намесата в изборите на екипа как да бъдат представяни определени гости и какви въпроси да им бъдат задавани. Крайно неприемливи са и намеците, че някой ни кара да работим повече и това е проблемът на предаването. Това показва пълно неразбиране на спецификата на работата ни, създавайки ежедневно над 100 минути профилирано предаване.

Ето защо заявяваме: • Не защитаваме интересите на нито една партия – каним гостите си не заради партийното им членство, а в качеството им на експерти. • Изискването за повишаване на рейтинга също показва неразбиране на функциите, които обществената телевизия трябва да изпълнява. Критериите за култура, стил и образователна мисия не могат и не трябва да бъдат измервани в числа. • Оценяваме декларираната пълна свобода на теми и събеседници от страна на генералния директор на БНТ – Константин Каменаров. Това са основните журналистически критерии в свободния свят и ние ще се съобразяваме единствено с тях. От този момент оставяме разрешаването на този незаобиколим проблем в ръцете на ръководството на националната телевизия и Съвета за електронни медии. • Уверяваме всички хора на духа, които през последните дни изказват своята подкрепа за това, което правим, че “Денят започва с култура” ще продължи да бъде запазена територия за смислен дебат и свобода на словото.

Омбудсманът на БНТ  Иван Такев отговаря на писмото на проф. Кьосев до него.

Уважаеми господин Кьосев.
Драги Сашо.
След като разменихме позиции в социалните мрежи,и както ти обещах, още днес да ти върна официален отговор по повод на изразените от теб тревоги за съдбата на предаването “Денят започва с култура”! Ще повторя позицията си, че мнението ми за предаването “Денят започва с култура” по нищо не се различава от твоето и на редица други зрители, които ми писаха. Пак ще повторя,че аз високо ценя качествата и усилията на моите уважавани колеги в мисията им на просветители. Странното за мен беше, когато прочетох писмото ти във ФБ, че липсва тяхната позиция и аз, уверявам те, не знаех никакви подробности за срещите им с програмния и генералния директор и за съдържанието на разговорите им. Днес нещата се изясниха. Има декларация на колегите, изявления на Програмния и Генералния Директор на БНТ, с проблема е запознат и СЕМ! Аз вярвам на изявленията на Ген. директор К. Каменаров, цитирам “Няма никакъв вариант това предаване да бъде убивано,потъпквано и мачкано”, защото от практиката си знае,че грубото администриране и намесата в редакционната независимост водят до катастрофа. Това е и моето разбиране, не само защото съм Омбудсман на БНТ, но и защото в моята практика на журналист в БНТ съм ставал жертва на такъв административен произвол. Но случилото се с “Денят започва с култура” поставя отново на дневен ред един основополагащ въпрос – за ролята и принципите на Обществената национална телевизия, каквато е БНТ! Тя продължава да съществува и да се гърчи в “прокрустовото ложе” на остарял и неадекватен на времето закон/ЗТР/, най-вече, в частта за финансирането й! И мисля, че твоята и другата обществена енергия трябва да бъдат насочени натам, да се отвори широк обществен дебат каква БНТ ни е нужна и как тя отговаря на характеристиките на национален обществен оператор!

Докато това не се случи и проблемът с финансирането не се реши, така както е в редица други европейски страни, ще има рецидиви на командно администриране! Готов съм да се включа и активно да участвам в подобен дебат.Отварям една скоба, за да ти кажа, че в редицата писма, които получих има и доста разумни предложения към колегите ми от предаването за неговото обогатяване чрез разтварянето на ветрилото и обогатяването на палитрата от творци на изкуството и културата!Принципите на една обществена телевизия са да информира, образова и забавлява! БНТ ще продължава да произвежда и разпространява формати , утвърждаващи постиженията на българската и световната култура. Надявам се, че отговорът ми е дал отговор на твоите тревоги. Ако смяташ, че той е недостатъчен, готов съм да продължим нашата кореспонденция. С най-добри чувства и пожелания.

В същата публикация на Клуб Зет, в която намираме писмото на Омбудсмана, се цитира и изказване на председателката на СЕМ София Владимирова: СЕМ ще разгледа получения сигнал.

2017 в ретроспекция

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2017-flashback/

2017 в ретроспекция

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Годината обаче беше пълна с екшън. Започна с учредяването на „Да, България!“ още на 7 януари и продължи с много безсъние до края на кампанията през март.

През лятото регистрирахме Тракия Тех, което беше замислено като fintech инкубатор още в края на 2016 г., но понеже е трудно да се мечтае скромно, решихме да се прицелим в още по-мащабната идея за семейство от вертикални инкубатори като ще започнем с fintech и дигитална трансформация на индустрията, но ако нещата потръгнат, може би ще добавим и други теми към първите две. През 2017 г. успяхме да направим няколко събития за отскок, понеже още си нямаме място, където да подслоняваме екипите. Имаме щедро обещание от един от партньорите ни за чудесна сграда на централната пешеходна главна улица на града, но тя има нужда от ремонт и още не сме официализирали взаимоотношенията и условията, при които бихме могли да я ползваме.

Междувременно чуждестранен институт ни дава шанс да започнем заедно (с още партньори, разбира се) сериозен проект с потенциал да побутне и Пловдив, пък и индустрията около града към интересна тема, свързана с новите материали. Всъщност дори само това ако се случи в началото на 2018 г., ще осмисли адски много усилия и неща занапред.

През есента беше регистрирана още една организация, наречена Тоест, за която обаче ще напиша отделен специален текст, като му дойде времето. И то трябваше вече да е дошло, защото първоначалните планове на екипа ни бяха да се появим преди коледните и новогодишни празници, но не бяхме напълно готови за старт и решихме да отложим за началото на 2018 г.

Та не започнах нов бизнес през 2017 г., но пък ударих по едно рамо за стартирането на нова партия и още две нови и интересни организации през тази година. Пожелавам попътен вятър в платната на всички, свързани и с трите начинания!

За хобита почти нямаше време през 2017 г., но следвайки минималистичните настроения, които са ме обзели, от 2018 г. планирам да снимам само с iPhone, да работя предимно през таблет и може би да показвам на хората, че това не е толкова екстравагантно, колкото изглежда. Дано само да остане време за показване. 🙂

Весели празници на всички!

2017 в ретроспекция

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2017-flashback/

2017 в ретроспекция

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Годината обаче беше пълна с екшън. Започна с учредяването на „Да, България!“ още на 7 януари и продължи с много безсъние до края на кампанията през март.

През лятото регистрирахме Тракия Тех, което беше замислено като fintech инкубатор още в края на 2016 г., но понеже е трудно да се мечтае скромно, решихме да се прицелим в още по-мащабната идея за семейство от вертикални инкубатори като ще започнем с fintech и дигитална трансформация на индустрията, но ако нещата потръгнат, може би ще добавим и други теми към първите две. През 2017 г. успяхме да направим няколко събития за отскок, понеже още си нямаме място, където да подслоняваме екипите. Имаме щедро обещание от един от партньорите ни за чудесна сграда на централната пешеходна главна улица на града, но тя има нужда от ремонт и още не сме официализирали взаимоотношенията и условията, при които бихме могли да я ползваме.

Междувременно чуждестранен институт ни дава шанс да започнем заедно (с още партньори, разбира се) сериозен проект с потенциал да побутне и Пловдив, пък и индустрията около града към интересна тема, свързана с новите материали. Всъщност дори само това ако се случи в началото на 2018 г., ще осмисли адски много усилия и неща занапред.

През есента беше регистрирана още една организация, наречена Тоест, за която обаче ще напиша отделен специален текст, като му дойде времето. И то трябваше вече да е дошло, защото първоначалните планове на екипа ни бяха да се появим преди коледните и новогодишни празници, но не бяхме напълно готови за старт и решихме да отложим за началото на 2018 г.

Та не започнах нов бизнес през 2017 г., но пък ударих по едно рамо за стартирането на нова партия и още две нови и интересни организации през тази година. Пожелавам попътен вятър в платната на всички, свързани и с трите начинания!

За хобита почти нямаше време през 2017 г., но следвайки минималистичните настроения, които са ме обзели, от 2018 г. планирам да снимам само с iPhone, да работя предимно през таблет и може би да показвам на хората, че това не е толкова екстравагантно, колкото изглежда. Дано само да остане време за показване. 🙂

Весели празници на всички!

2017 в ретроспекция

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2017-flashback/

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016, а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Годината обаче беше пълна с екшън. Започна с учредяването на „Да, България!“ още на 7 януари и продължи с много безсъние до края на кампанията през март.

През лятото регистрирахме Тракия Тех, което беше замислено като fintech инкубатор още в края на 2016, но понеже е трудно да се мечтае скромно, решихме да се прицелим в още по-мащабната идея за семейство от вертикални инкубатори като ще започнем с fintech и дигитална трансформация на индустрията, но ако нещата потръгнат, може би ще добавим и други теми към първите две. През 2017 успяхме да направим няколко събития за отскок, понеже още си нямаме място, където да подслоняваме екипите. Имаме щедро обещание от един от партньорите ни за чудесна сграда на централната пешеходна главна улица на града, но тя има нужда от ремонт и още не сме официализирали взаимоотношенията и условията, при които бихме могли да я ползваме.

Междувременно чуждестранен институт ни дава шанс да започнем заедно (с още партньори, разбира се) сериозен проект с потенциал да побутне и Пловдив, пък и индустрията около града към интересна тема, свързана с новите материали. Всъщност дори само това ако се случи в началото на 2018, ще осмисли адски много усилия и неща занапред.

През есента беше регистрирана още една организация, наречена Тоест, за която обаче ще напиша отделен специален текст, като му дойде времето. И то трябваше вече да е дошло, защото първоначалните планове на екипа ни бяха да се появим преди коледните и новогодишни празници, но не бяхме напълно готови за старт и решихме да отложим за началото на 2018.

Та не започнах нов бизнес през 2017, но пък ударих по едно рамо за стартирането на нова партия и още две нови и интересни организации през тази година. Пожелавам попътен вятър в платната на всички, свързани и с трите начинания!

За хобита почти нямаше време през 2017, но следвайки минималистичните настроения, които са ме обзели, от 2018 планирам да снимам само с iPhone, да работя предимно през таблет и може би да показвам на хората, че това не е толкова екстравагантно, колкото изглежда. Дано само да остане време за показване. 🙂

Весели празници на всички!

Каталуния отново каза “Да”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-si/

Каталуния отново каза

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

[![](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)
Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

We had our hands tied behind our back, with our political leaders in jail and exile, forbidden to use even the color yellow and WE STILL WIN. Imagine how much better we would’ve done if we had been at full strength. #Catalonia

— Liz Castro (@lizcastro) December 21, 2017

Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой

Каталуния отново каза “Да”

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-si/

Каталуния отново каза

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

[![](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)](https://yovko.net/content/images/2017/12/Screen-Shot-2017-12-22-at-15.18.06.png)
Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

We had our hands tied behind our back, with our political leaders in jail and exile, forbidden to use even the color yellow and WE STILL WIN. Imagine how much better we would’ve done if we had been at full strength. #Catalonia

— Liz Castro (@lizcastro) December 21, 2017

Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой

Каталуния отново каза „Да“

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-si/

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

Мариано Рахой не можеше да загуби по-звучно тези избори, които сам си свика. Народната му партия (Partido Popular) губи 8 от 11-те си депутатски места и с останалите три, които запазва, ще бъде най-малката в каталунския парламент. Шамарът за поне седемгодишното неглижиране на проблема и съзнателното му ескалиране е напълно заслужен!

Източник: Politico.eu – Charts: How Catalonia voted – (https://goo.gl/sqbpve)

Партия Гражданите (Ciudadanos), която успя да се превъплати в основния изразител на настроенията на антииндепендистите, формално печели изборите, но с едва 37 депутати и с малкото възможни опции за коалиция шансовете им да успеят да съставят кабинет са от минимални до никакви, дори и за правителство на малцинството.

Лиз е писателка и моя позната, американка, която живее в Барселона, доскоро член на секретариата на Assemblea Nacional Catalana (ANC) – гражданската организация, която се роди от уличните демонстрации през 2010 г., и от 2011 г. е ключов фактор в каталунското движение за независимост. Днес всъщност в друг свой туит тя изказа есенцията за причината да не се допусне референдум на всяка цена и тя е, че “днес е ясно какъв винаги е бил големият проблем – референдумът за независимост може да бъде спечелен и при най-лошите условия”.

Какво следва? Развръзката очевидно няма как да намерим в резултатите от тези избори, които реално препотвърждават разпределението на силите в сходна пропорция на ситуацията от предишните такива през 2015 г. Ситуацията (и пропорцията) се повтаря от 2012 г. насам, но докато тогава активността беше 67%, през 2015 г. – 74%, сега вече 82% от хората с право на глас са политически ангажирани да заемат позиция. Което при всички случаи е позитивно, защото е знак за жив демократичен процес и за чувствителност, която не може да бъде заметена под килима, независимо какво е удобно на Мадрид или Брюксел.

Рахой разчиташе, че ескалацията на конфликта ще втвърди електората му, защото независимо че българските медии удобно пропускат да наричат националистически неговите изблици, защото са резервирали думичката само за привържениците на Пудждемон и Жункерас – те са именно такива. Народната партия от умерено дясно-консервативна се връща все повече към злокобните си корени на крайнодесния национализъм и колкото по-рано в Европа си отворим очите за това, ще е по-безопасно за всички. Рахой е онзи типаж политици, които не могат да губят. Не притежава и особен интелект или въображение. Сега, притиснат до ъгъла, може да бъде още по-опасен, особено ако ЕС продължава със стратегията на широко затворените очи.

За Юнкер, Таяни, Туск и компания ще е трудно да не признаят толкова ангажиран вот и да продължават да неглижират авторитета на каталунски лидери, които хората подкрепят дори и в затвора или в изгнание. Да пазят Рахой вече ще е с цената на собствената им репутация. Митовете, че бягството на Пудждемон зад граница е разколебало поддръжниците му или явяването на левицата на Жункерас (ERC) отделно от дясно-либералната коалиция JxC ще свие подкрепата за тях рухнаха звучно. Както и цяла купчина други легенди, съшити с бели конци…

Все още единственият рационален изход от кризата е постижим чрез преговори и дипломация – най-добре с явна посредническа роля на Европа/ЕС.

P.S. Германия най-накрая понатисна Рахой

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/6.jpg)
Дори по математика се учи за Испания

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/5.jpg)

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/2.jpg)
Каталуния е една от автономните области на Испания
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/1.jpg)
Дон Кихот
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/0.jpg)
Сервантес и Дон Кихот

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/catalonia-textbooks/

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/6.jpg)
Дори по математика се учи за Испания

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/5.jpg)

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

![](https://yovko.net/content/images/2017/12/2.jpg)
Каталуния е една от автономните области на Испания
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/1.jpg)
Дон Кихот
![](https://yovko.net/content/images/2017/12/0.jpg)
Сервантес и Дон Кихот

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.