Tag Archives: Пеевски

Свързана с Пеевски куха фирма купила за 4 милиона евро офис сграда в Солун

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/peevski-dragumi-1.html

понеделник 27 юли 2020


Българската фирма “Адванс Криейтив Груп” е създадена през септември 2018 г. През декември тя  плаща 4 милиона евро за офис сграда на престижната улица “Йонос Драгуми” в Солун. Документи, с които Биволъ се сдоби сочат, че фирмата се представлява от бивша управителка на “Водстрой 98”, свързвана с депутата Делян Пеевски. Сделката носи всички признаци на пране на пари с неясен произход, доколкото нито фирмата, нито нейният формален собственик разполагат с такива средства.

Сградата на престижната улица Драгуми, съвсем близо до крайбрежния булевард на Солун.

В края на 2018 се случва една от най-значителните имотни сделки в Солун за годината. Продадена е цяла осеметажна сграда на централната улица “Йонос Драгуми” номер 3, на две крачки от крайбрежния булевард. Купувачът плаща общо 4 милиона евро по банков път. За партера, където се намира известният ресторант “Мамалука”, са платени 1 600 000 евро. За всеки от етажите са платени по 300 000 евро. Общата сума от 4 000 000 евро е поделена между предишните собственици.

Част от нотариалния акт за сделката, където личи общата платена сума от 4 милиона евро.

Биволъ разполага с целия нотариален акт, който е над 100 страници. В него се вижда името на купувача – българската фирма “Адванс Криейтив Груп”, и по-точно нейният гръцки филиал, създаден през ноември 2018 г. В документите от гръцкия търговски регистър се вижда името на представителя на фирмата: Анна Георгиева Пчеларова. 

Свързана с Пеевски куха фирма купила за 4 милиона евро офис сграда в СолунСвързана с Пеевски куха фирма купила за 4 милиона евро офис сграда в Солун

Гръцкият филиал регистриран на 2 ноември 2018 г. няма собствен капитал, а българската фирма има към този момент едва 10 000 лв. капитал и дори няма регистрация по ЗДДС. Такава е направена на 28 ноември 2018, а на 19 декември 2018 е изповядана сделката за сградата за 4 милиона евро.

Анна Пчеларова представлява фирмата “Адванс Криейтив Груп” при имотната сделка.

В нотариалния акт за сделката също личи името на Пчеларова, която представлява фирмата в Гърция.

Офисите на Драгуми 3. Снимка: Биволъ

В сградата на Драгуми 3 има офиси на туристическа фирма, адвокатска кантори, дентална клиника и други престижни бизнеси, които сега плащат наем на новия собственик – новосъздадената българска фирма, придобила сградата с пари с неясен произход.

Фантомна фирма, зад която “витае” Пеевски

Коя е Анна Пчеларова? Тя е била член на борда на директорите на  фирмата “Водстрой 98” от 2011 до 2016 г.  “Водстрой 98” беше една от големите строителни фирми, свързвани с депутата Делян Пеевски, макар че формално той не присъства никъде в собствеността и в нейното управление.

През 2016 г. премиерът Бойко Борисов нареди прекратяването голямата обществена поръчки за магистрала Хемус, спечелена от “Водстрой 98”. От Прага той обясни, че зад фирмата “витае” депутатът от ДПС Делян Пеевски. За няколко години преди да бъде отбита от държавната хранилка “Водстрой” беше успяла да спечели поръчки за близо милиард лева, показа проучване на Биволъ.

В момента Пчеларова е управител на фирмата “ПМ Контрол”, чийто собственик е бившият формален собственик на “Водстрой 98” Иван Мирински.

Това обаче не е единствената връзка на “Адванс Криейтив Груп” с “Водстрой 98”. В България фирмата се води на името на Анелия Трендафилова Терзийска. Проверка в данните от “Наплийкс” показа, че Терзийска е работила за фирмата “Моко Проект”, която е била собственост на Иван Мирински.

На адреса на Адванс Криейтив Груп има фамилия Терзийски, но не и името на фирмата. Снимка: Биволъ

“Адванс Криейтив Груп”  е регистрирана в жилищна сграда в София. На адреса няма името на фирмата, но има фамилия Терзийски. На позвъняването не отговори никой.

И луксозна вила в София

Покупката в Солун не е единствената инвестиция на фантомната фирма. През 2019 г. тя брои милион и двеста хиляди лева за престижен имот – къща с 336 кв.м. разгъната застроена площ в “Резиденшъл Парк” в София.

Адванс Криейтив купува къща за над милион лева в Резиденшъл Парк.

Бивол изпрати въпроси на личния имейл на Терзийска относно произхода на парите за сградата в Солун и вилата в София, но до редакционното приключване на статията не получихме отговор.

Финансирането на “Адванс Криейтив Груп” за покупките в Гърция и в България засега не може да бъде обяснено с нормална бизнес дейност. Най-вероятно фирмата служи като посредник на други субекти, които не желаят да застанат с името си и да направят тези инвестиции със законно придобити средства.

Във всички случаи изнесените факти дават основание да бъде извършена проверка от данъчните и правоприлагащите органи в България и в Гърция, още повече, че зад фирмата “Адванс Криейтив Груп” витае сянката на успелия млад мъж Делян Пеевски, за който списание “Шпигел” написа, че е “айсберг на корупцията” в България.

Службите крият разпространител на фалшиви новини, нарушавайки закона

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/fake-fight-vs-fake-news-2.html

сряда 27 май 2020


Наскоро прокуратурата повдигна поредното обвинение на Георги Георгиев от сдружението „Боец“ „за всяване на паника“ за това, че контактни със заразени от вируса медици във Видин не се тестват умишлено като по този начин се неглижира разпространението му. Обвинението бе повдигнато без обвиненият дори да бъде уведомен или разпитан. Твърденията за това, че медици не са били тествани бе потвърдено от разследване на Биволъ и други независими медии. А след това Видин стана огнище на заразата.

Същевременно от години (откакто България е стабилно закотвена на дъното на класациите по свобода на словото в ЕС) неудобни на властта и олигархичното статукво личности, медии и журналисти се преследват доста последователно и избирателно от властите – справка многократните атаки срещу сайта Биволъ и други независими медии, описани от Свободна Европа.

A пък Бетина Жотева – новият председател на медийния регулатор — Съюза за електронните медии (СЕМ) -заяви пред БНТ веднага след назначението си, че е скептична по отношение на класацията на България на 111 място по свобода на словото от 180 страни. Tя каза, че с тази класация “се обезценява трудът на добрите журналисти” и поиска да й се обясни защо България е сложена толкова ниско в класацията от международната организация “Репортери без Граници”: “Единственото, което бих ги помолила да ни обяснят, е как ни сложиха на това място. Искам да ни се обясни как България изведнъж е при Тонга и Гана“, заяви Жотева.

За огромно съжаление на Жотева, обаче, Того и Гана не са сложени до България — те са много по-напред в класацията по свобода на словото от България. Гана е 30-то място, а Тонга на 50-то. Много пред България са и Того, Сиера Леон, Лесото, Суринам, Самоа, Ботсвана, Бутан, Брега на Слоновата Кост, Папуа Нова Гвинея и доста други…

Уви, новият председател на СЕМ изглежда нито се е запознал с класациите за 2020, нито с показателите по които се оценява една държава, нито с начина на оценките – а един от основните показатели е нивото на медийната независимост. Очевидно, новата стопанка на СЕМ е убедена, че нещата в България са тип-топ и че държавата ни е несправедливо очерняна от световната конспирация на “Репортери без граници.” Същата опорка се среща често и в изказванията на българските политици от управлението както и в проправителствени медии, което пък навежда на мисълта, че няма нищо независимо в “независимия” медиен регулатор СЕМ.

За сметка на това скоро СЕМ ще започне да регулира аудио-визуалното съдържание онлайн, след като се приеме новият закон за “фалшивите новини.”

В свои скорошни изяви Жотева също изрази съжаление, че няма как да се борим с реч на омразата, защото няма законова рамка за това. Всъщност в България отдавна има член в Наказателния кодекс за това – чл. 162 (или както го наричат още – “мъртвия член”, защото никой не го прилага). Също има такъв член и в Закона на Радиото и Телевизията. Тоест, ако искаше, държавата отдавна би се борила и с реч на омразата и с фалшивите новини на база на своите законови разпоредби.

За съжаление тя действа много избирателно в това, кого и как преследва. Наскоро Биволъ публикува разследване за фалшивите новини и как те биват толерирани, а често и спонсорирани от самата власт.

В статията се показа как българското интернет пространство буквално е залято от информационна лавина от фейк новини – идващи от тролските фабрики на властта както и от тези на правителството на Путин.

Във въпросната статия Биволъ обърна специално внимание на един от тези сайтове – informiran.net—чиято информация се споделя ежедневно много хиляди пъти в интернет. Този сайт, освен че разпространява руска пропаганда, атакува и правителствената коалиция, включително и партия ГЕРБ. Обаче, българските власти грижливо крият кой стои зад този сайт, независимо, че по закон, неговият собственик би трябвало да е обявен публично по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.

Биволъ разкри, че сайтът informiran.net има необясними протекции от службите в България, независимо, че те са се опитали да го санкционират един единствен път – за публикуване на лъжи спрямо Йорданка Фандъкова на миналите местни избори. Историята е ужасно смешна – informiran.net публикува лъжи и клевети спрямо Фандъкова по време на последните местни избори, включително и това, че тя се е отказала да се кандидатира за кмет и че нарича ГЕРБ “престъпна групировка.“

ГЕРБ сезира ЦИК, за нарушение на изборното законодателство. ЦИК установява нарушения и твърди, че иска да санкционира сайта. Обаче, не може да открие собственика. Обръща се към МВР, за да го издирят. И случаят замира.

Собственикът хем е установен, хем не е

Тогава Биволъ се опитва да открие дълбоко законспирирания собственик на informiran.net, за да му поиска становище по случая. Уви, безуспешно, защото контактите дадени на сайта informiran.net са фалшиви. Обърнахме се към ЦИК и МВР да ни дадат информация по случая и се оказа, че и двете служби взаимно си противоречат в твърденията си за този сайт, независимо, че по Закона за достъп до обществена информация са длъжни да информират обществото адекватно – когато става въпрос за нарушение на закона. Ето кореспонденцията ни с тях. Първоначално от МВР ни съобщиха, че са открили собственика и ни препратиха в ЦИК да получим информация за него.

Отговор от МВР, че собственикът на informiran.net е установен.

На повторно запитване до МВР за това кой стои зад informiran.net  не получихме отговор. 

За сметка на това, получихме напълно противоречащо на МВР уведомление от ЦИК, от където съобщават, че според МВР собственикът ВЪОБЩЕ НЕ Е УСТАНОВЕН. Според посоченото писмото от ЦИК до Биволъ, лицето обявено на сайта за главен редактор и контакт – нито е главен редактор, нито собственик на сайта (което е известно на  Биволъ и на самите служби от самото начало, защото представената информация на сайта е фалшива). От писмото разбираме и че, МВР е снело показания от посоченото лице за контакт на сайта.  

Биволъ се обърна за коментар към лицето чрез имейла посочен на сайта, на който не получи отговор. Оказва се, че лицето, според МВР и ЦИК, всъщност, не е нито собственик, нито главен редактор и че не е установен административен адрес на сайта, по който, някой да може да бъде призован и по тази причина административно-наказателното производство е спряно. С други думи ни се казва, че лицето, което е сложено да представлява сайта, няма нищо общо с него. Което ние всички знаехме от самото начало.

Писмо от ЦИК, че МВР всъщност не е намерил реалния собственик.

Не е ли смешно? Ако МВР не може да открие кой стои зад медия, която нарушава българския закон, тогава какво доверие може да имаме към институциите, на които разчитаме да ни пазят интернет пространството от тероризъм, детска порнография и сайтове, разпространяващи руска хибридна пропаганда? Междувременно, сайтът с фалшиви новини – informiran.net – с явно непосилен за откриване от българските служби собственик и редактор, продължава необезпокоявано да бълва „информация“ в българското медийно пространство в нарушение със ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА РАЗПРОСТРАНИТЕЛИТЕ И ДОСТАВЧИЦИТЕ НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ. Закон, който се „доработи“ от самия Делян Пеевски през 2018 г. и който бе приет с огромен ентусиазъм от парламента.

Според този закон доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии са задължени да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик и да декларират всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за лицата, които са го предоставили, депозирайки тази информация и в Министерството на културата.

Ако не се съобразят с това изискване, то според закона собственикът на медията подлежи на санкции, които могат да достигнат глоба от 30 000 лв.

В публичния регистър на Министерството на културата, където трябва да фигурират юридически лица, свързани с медии, депозирали своята информация, не се открива нищо, което да свързва сайта informiran.net с юридическо лице, но пък никой не обезпокоява неговото съществуване в медийното пространство, нито го глобява. На въпроса ни към Министерството на културата дали то може да съдейства на Биволъ да свърже медията informiran.net с юридическо лице в регистъра, не получихме отговор.

Службите могат да установят собственика, стига да поискат

Справка на Биволъ показа, че идентификационната информация (регистрацията на домейна) на сайта informiran.net е грижливо скрита зад анонимна регистрация чрез сайта domainsbyproxy.com – със седалище в САЩ. Този сайт ревниво пази самоличността на собственици на домейни, включително и този на infrormiran.net, представяйки своята корпоративна информация за контакт, вместо тази на истинския собственик на домейна.

Подобни сайтове като domainsbyproxy.com – са като аналог на офшорки в контекстна на анонимността в интернет. А посоченият IP адрес на informiran.net e всъщност на американската корпорация Cloudflare – която продава услуги за защита на сайтове от атаки и за тяхната допълнителна сигурност, на която informiran.net е клиент.

Макар че, в случая със сайтове като informiran.net, e по-трудно да се установи кой оперира от тяхно име и от кой сървър, българските служби би трябвало да имат технологичните познания и софтуер да открият кой стои зад определен сайт, ако има извършено престъпление свързано с него. Също така привиканият от МВР, фалшив контакт от сайта, който според МВР няма нищо общо с него, също би могъл да даде показания на полицията за реалния собственик, на когото е параван, ако службите наистина са искали да „узнаят,“ кой е той, след като има нарушение на закона.

Обаче, при минимално усилие, буквално за няколко минyти, може да се установи кой е реалният интернет доставчик на informiran.net и кой е сървъра, който ползва. Биволъ прегледа историята на домейна informiran.net, който е регистриран в края на 2013 г. и в нея се вижда, че още тогава той е бил управляван от популярна българска компания за хостинг услуги – SuperHosting.BG.

Домейнът informiran.net се хоства от Superhosting BG.

Впоследствие управлението на домейна е анонимизирано през Cloudflare. Това също не е непреодолимо препятствие, както доказа компютърния специалист – Красимир Гаджоков – създател на платформата „Медийно Око“, класифицираща информацията за електронното медийно пространство в България, включително и разпространителите на фалшиви новини и хибридна пропаганда.

С помощта на интернет сайта Crimeflare – www.crimeflare.org, който може да засече скорошно ползване на Cloudflare от домейни, Гаджоков за минути направи справка за informiran.net. Платформата Crimeflare е създадена с цел да се разкриват сайтове по света, които нарушават законите по един или друг начин. Неговата мисия е „Uncovering bad guys hiding behind CloudFlare“ – Разкриване на лошите хора, които се крият зад Cloudflare. Toзи сайт засича скорошно ползване на Cloudflare от домейни.

Когато в Crimeflare се въведе „informiran.net,” излиза IP адреса за сайта – 164.138.221.45. А тoва IP като се въведе в търсачка за IP-тa – infobyip.com  –  излиза, че е свързано с интернет доставчика на informiran.net, който e българската фирма SuperHosting.BG Ltd., (СУПЕРХОСТИНГ.БГ ООД, регистрирана в София), a всеки домейн има мейл сървър, на който може да се получи имейл. Когато пишем имейл на някого, нашият мейл търси специална база данни, с която е свързан домейна на получателя, в случая „”informiran.net.“ Ако в търсачката mxtoolbox.com се въведе домейна на получателя, излиза, че и мейл сървъра е в SuperHosting.

A това означава, че сайтът “informiran.net” оперира на територията на България и е подвластен на българските закони, което пък означава, че фирмата – интернет доставчик е длъжна да даде информация на българските служби за лица свързани с определен домейн, които са нарушили законите на Република България, стига службите да изискат такава информация.

Както се вижда никак не е невъзможно да се открие с кой интернет хостинг е свързан определен сайт. Има и много други начини за това, но тук демонстрираме, че на Биволъ му трябваше много малко време, за да намери информация за анонимен сайт, за който службите твърдят, че не могат да получат информация. Не е трудно. Само за МВР това явно се оказва непосилна задача.

Много е озадачаващо безсилието на службите да открият реален собственик на сайт с фалшиви новини и нарушител на българското законодателство на фона на огромните им усилия да блокират и заглушат сайтове и групи в социалните мрежи както и индивидуални критици на властта в интернет, които те считат за истинска заплаха за статуквото. Явно за специалистите по киберсигурност в България, работещите за българското правителство и консумиращи огромно перо от бюджета, това не е приоритет.

При добро желание българското правителство може да води ефективна борба с хибридната война на Русия в българското интернет пространство (както правят много други страни от бившия социалистически блок), но не го прави.

Ще попитате, как така сайтове като informiran.net съвсем безнаказано си живеят в пространството без никой да не им прави нищо? Отговорът е в еднопартийния държавен апарат и парламент, обслужващи интересите на различни партии, които обаче са с един и същ генезис и с еднакви финансови интереси, които винаги водят към Москва. Театърът на управляващите партии в момента, играещи некадърно ролята на „добрия и лошия“ полицай, всъщност единствено целят запазването на несменяемостта на сегашната конфигурация на отдавна превтасалите политици и партии, паразитиращи от властта и мафиотските си зависимости.

Държавата не казва колко са “медицинските фурми” от Абу-Даби, но вече ги раздава на нуждаещите се

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/covid-dates-distribution.html

понеделник 11 май 2020


Вече втора седмица няма новини от междуведомствената комисия, която трябваше да установи количеството на дошлите от ОАЕ фурми. Липсва протокол и не може да се обявят официално резултатите от преброяването. Междувременно кашоните с фурмите са засечени на различни места из страната. Според властите те вече се раздават на крайно нуждаещите се от тях.

Още на 23 април Биволъ публикува информацията, че фурмите са над дванадесет тона бруто или над девет тона нетно тегло. Припомняме, че екзотичните плодове бяха докарани от Абу-Даби лично от министър Емил Караниколов и бяха шумно рекламирани от правителството и НОЩ като 15 тона “медицински консумативи”. След разкритието, че медицинските изделия са незначително количество, а повечето от пратката е фурми, беше сформирана специална държавна комисия, която да преброи фурмите и консумативите в склада на Червения кръст.

Комисията по преброяването на фурмите обаче се е препънала в попълването на протоколите. Източник от БЧК съобщи за Биволъ, че объркването дошло от смесване на данните в графите нето и бруто. Затова били нужни още няколко дни, понеже протоколът трябвало да се „доизкусури“. Това най-сетне щяло да се случи през тази седмица.

Не стана ясно защо въобще е нужна такава комисия, след като всички данни за вноса са известни на Агенция “Митници”. Оттам категорично отказаха тази информация след запитване по ЗДОИ отправено от Биволъ. Митническите документи обаче изтекоха към Антикорупционния фонд и потвърдиха напълно публикуваната от Биволъ информация за количествата на плодовете.

Брутното количество фурми е посочено в официалната кореспонденция на Митниците с Министерството на икономиката.

В документите е записано, че става дума за 1 366 кашона с брутно тегло 12 245 кг. Както установи репортер на Биволъ още преди две седмици в склада на БЧК, екзотичните плодове са опаковани в два вида разфасовки от 5 и 8 кг.  Нетното тегло на фурмите във всеки един от кашоните е отпечатано на опаковката.

Фурмите при докарването им в склада на Червения кръст в с. Долни Лозен. Виждат се двата вида опаковки – жълти от 5 кг. и бели от 8 кг. Снимка: Биволъ.

Елементарната сметка да се умножи броя на кашоните от 5 кг. по пет и броя на кашоните от 8 кг. по осем, след което да се сумира полученото, затруднява  държавните органи вече десетина дни.

Кашон с фурми на гара Септември, заснет на 9 май.

В средата на седмицата от БЧК съобщиха, че приблизително половината от фурмите вече са раздадени на уязвимите социални групи. Очевидно те могат да бъдат раздавани и без протокол в условията на извънредно положение.

Наш читател изпрати снимка от 9 май от гара Септември, на която се вижда кашон с фурми от пет килограма, заедно с друга хуманитарна помощ предоставена от Турция. Според него фурмите и другите кашони са били натоварени на теснолинейката за Добринище. Прави впечатление, че фурмите не са обозначени като хуманитарна помощ, за разлика от турските стоки.

Изследват съмнителните дезинфектанти за метанол

Властите, макар и тихомълком, явно са се съобразили с препоръката на Биволъ да бъдат изследвани и доставените от ОАЕ дезинфектанти, които се водят “медицински консумативи“. Всъщност става дума за хидроалкохолен гел за ръце от супермаркет в ОАЕ. При това точно тази марка е била изтеглена от търговската мрежа в Дубай заради установено съдържание на метилов алкохол, както разкри отново Биволъ.

Дезинфектантите не са медицински консуматив, а ширпотреба от супермаркета.

От пресцентъра на БЧК съобщиха, че дезинфектантите от ОАЕ все още не се раздават на нуждаещите се, защото партидите се изследват за метанол. Тестовете се правят в две лаборатории,  като едната е бившето ХЕИ. Коя е другата не е ясно за момента.

Лечебните фурми като реклама на Пеевски

PR-авантюрата с фурмите започна със съобщението на ген. Мутафчийски  от 14 април , че “Две фирми – “Градус” и “Интръст”, са направили много сериозна сделка с Обединените арабски емирства. Става въпроса за размяна на 32 тона храни с ОАЕ, срещу което сме получили 15 тона медицински консумативи. Транспортът е поет от фирмите, а държавата не е платила нищо. Тази помощ е голяма, защото става въпрос за предпазни средства – маски, ръкавици и облекла”.

Припомняме, че фирмата “Интръст”, която е участник в бартера, е еднолична собственост на депутата и издател Делян Пеевски, който редовно е рекламиран на сутрешните брифинги на НОЩ като щедър дарител за болниците в условията на кризата с COVID-19. Разменените храни са 32 тона агнешко, млечни продукти и зеленчуци. Пеевски има също така интереси и в млечната промишленост с фирмата “Лакрима”, която от години е позиционирана на пазара в Емирствата.

Всъщност даренията, които прави депутатът, медиен магнат, бивш шеф на ДАНС и “айсберг на корупцията” у нас (според сп. Шпигел), не са от личния му джоб, а от неговата фирма “Интръст”. Такова разпореждане с активите на фирмата е незаконно, но както е известно в България законът се надскача винаги, когато са замесени интересите на корпулентния “успял млад човек”.

До момента властта не е дала разумно обяснение за странната сделка с Емирствата, в която са участвали близки до властта фирми при сериозна логистична подкрепа от държавата. Но за сметка на това присъдружните на властта пропагандни централи проведоха разяснителна кампания. От нея разбрахме, че фурмите са питателна и полезна храна, а в Китай с тях се хранят дълголетниците.

След разкритието, че повечето медицински консумативи всъщност са сушени финикови плодове, последваха объркани обяснения на министър Караниколов. Според него пратката от ОАЕ била договорена отдавна на държавно ниво, но също така държавата нямала отношение към фурмите, защото бартерът “фурми срещу агнешко” бил частна инициатива.

Фурмите са предназначени за Министерството на икономиката, сочат митническите документи.

При това положение остава неясно защо като получател на фурмите в митническия манифест е вписано Министерството на икономиката, а не конкретната частна фирма, която е извършила бартера.

От документите, публикувани от Антикорупционния фонд е видно, че Министерството на икономиката е изоставило фурмите на митницата “в полза на държавата”. Това очевидно е финт, за да се избегне обмитяване на стоката, която не може да бъде записана като медицински консуматив.

Kъм днешна дата #Фурмигейт продължава със смешния ступор на институциите, неспособни да посочат нетното количество фурми.

Държавна Комисия за Броене на Фурмите преброи: Пада се по една “лечебна” фурма от ОАЕ на седмина българи

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/komisia-furmi.html

четвъртък 23 април 2020


Дванадесет тона бруто или над девет тона нето тегло са получените от Абу-Даби фурми, които бяха рекламирани от правителството и НОЩ като 15 тона “медицински консумативи”. Това е установила специална държавна комисия, която преброи фурмите и консумативите в склада на Червения кръст. Точното количество ще бъде обявено в началото на другата седмица.

По неофициална информация са преброени 1403 кашона с фурми в разфасовки по 8 и 5 кг. Относно медицинските консумативи преди няколко дни от Червения кръст съобщиха за Биволъ, че са получили 80 000 броя маски, 49 000 броя ръкавици и 32 000 калцуни. Освен тях има 3 970 бутилки дезинфектант от половин литър и 1 824 бутилки дезинфектант от 250 милилитра.

Не стана ясно защо е нужно това преброяване от някаква държавна комисия, след като от Агенция “Митници” би трябвало да имат точните количества на внесените маски, ръкавици, калцуни, дезинфектанти и фурми. Възможно е държавата да има опасения, че част от стоката е изчезнала между разтоварването от самолета и депозирането в склада на БЧК в с. Долни Лозен.

От “голяма, сериозна помощ” до “може да бъдат всякакви”

“Две фирми – “Градус” и “Интръст”, са направили много сериозна сделка с Обединените арабски емирства. Става въпроса за размяна на 32 тона храни с ОАЕ, срещу което сме получили 15 тона медицински консумативи. Транспортът е поет от фирмите, а държавата не е платила нищо. Тази помощ е голяма, защото става въпрос за предпазни средства – маски, ръкавици и облекла” – каза ген. Мутафчийски на редовния брифинг за медиите във вторник, 14 април в Министерски съвет.

Фирмата “Интръст” е еднолична собственост на депутата и издател Делян Пеевски, който редовно е рекламиран на сутрешните брифинги на НОЩ като щедър дарител за болниците в условията на кризата с COVID-19. Разменените храни са агнешко, млечни продукти и зеленчуци. Пеевски има също така интереси и в млечната промишленост с фирмата Лакрима, която от години е позиционирана на пазара в Емирствата.

В сряда ген. Мутафчийски беше попитан за фурмите. Той отговори, не е запознат в детайли за дарението от ОАЕ. “Много от даренията могат да бъдат всякакви” – анонсира шефът на НОЩ.

Националният здравен инспектор Ангел Кунчев обаче впечатли репортерите с особено изказване:  една медицинска маска тежала 2 грама, а кутия фурми – половин килограм и не било коректно да се сравняват бройка и тегло.

Ако фурмите бяха маски

Всъщност няма никакъв проблем да се изчисли колко маски биха се съдържали в 9 тона фурми. Според сметките на Кунчев, ако една маска е 2 грама, в един килограм има 500 маски, в един тон 500 000 маски, а в 9 тона – 4 500 000 маски.

Също така може да се сметне и по колко фурми се падат на човек от населението. Биволъ проведе “следствен експеримент” (на заглавната снимка), според който 10 фурми тежат около 120 гр. Това означава, че в един килограм нето фурми се съдържат между 80 и 90 плода на финиковата палма. Данните бяха потвърдени чрез ръчно преброяване на фурмите, които бяха в разфасофка* от 1 кг. Те се оказаха точно 83 на брой.

Фурмите са отляво и отдясно на медицинските консумативи, преброени от специална държавна комисия на 23 април в склада на БЧК. Снимка: Биволъ

Така излиза, че от ОАЕ сме получили около 750 000 фурми. Това прави по една фурма за 9 българи ако считаме, че сме 7 милиона, или по една фурма за 6-7 души ако се отчитат само реално пребиваващите в България, без емиграцията.

Но от думите на министър Емил Караниколов, който придружаваше пратката от Абу-Даби стана ясно, че фурмите ще бъдат раздадени в домове на социално слаби, а не на цялото народонаселение. „Фурмите са хубава, питателна храна“, посочи Караниколов.

Стана известно също, че с пласирането на фурмите ще се занимава Националния логистично-координационен център под ръководството на шефа на пожарната гл. комисар Николай Николов. Тази структура беше създадена на 15 март, за да се “подпомогнат усилията по получаване, поръчване, разпределение и приоритизиране” на защитни материали – – маски, ръкавици и облекла. Очевидно периметърът на задачите на Центъра вече е разширен и с раздаването на храни.

*Купените за експеримента ни фурми са с костилки и малки клонки. Не е ясно дали фурмите от ОАЕ са обезкостени и очистени от клонки.

Борим COVID-19 с фурми от Абу Даби

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/abu-dabi-maski-furmi.html

Обявените гръмко 15 тона медицински консумативи от ОАЕ за борба с коронавируса се оказаха много по-малко – на практика несъществени количества. В понеделник от Абу Даби с два самолета на България Ер са доставени основно… фурми, показа разследване на Биволъ. Срещу тях фирма на Пеевски и близката до властта Градус са закарали на шейховете 32 тона месо и млечни продукти, като са платили и полетите. Странният бартер изглежда като поредното публично-частно-пропагандно партньорство на депутата Пеевски, но може да има и по-дълбоки причини, свързани с Васил Божков.

Трансферът на стоките до Абу Даби и обратно беше придружен лично от министъра на икономиката Емил Караниколов. Акцията получи огромно медийно покритие, включително и от страна на Националния оперативен щаб. От официалното правителствено съобщение, ретранслирано във всички медии се разбра, че “ОАЕ осигуряват за България 15 тона медицински консумативи – маски, ръкавици, дезинфектанти и облекла, както и храна”.

“Две фирми – “Градус” и “Интръст”, са направили много сериозна сделка с Обединените арабски емирства. Става въпроса за размяна на 32 тона храни с ОАЕ, срещу което сме получили 15 тона медицински консумативи. Транспортът е поет от фирмите, а държавата не е платила нищо. Тази помощ е голяма, защото става въпрос за предпазни средства – маски, ръкавици и облекла” – каза ген. Мутафчийски на редовния брифинг за медиите във вторник, 14 април в Министерски съвет.

Репортер на Биволъ проследи пратката с медицинските консумативи, от Митницата до временния и склад в с. Долни Лозен, където се намира базата на Български червен кръст. Така стана ясно, че те са много по-малко от обявените 15 тона.

“Мистериозно учение на пожарната”

На 13.04 привечер, репортер на Биволъ засне няколко камиона на Противопожарна безопасност на територията на Митницата на “Летище София”. Работници товареха в тях кафяви на цвят кашони. Попитани какво става, служители на Митниците казаха, че пожарникарите провеждат учение.

От пресцентъра на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР обаче отрекоха да е имало каквото и да е било учение на Летище София.

Всъщност камионите на Пожарната бяха използвани, за да се извозят медицинските консумативи от ОАЕ в базата на Червения кръст в с. Долни Лозен, където те бяха разтоварени в понеделник късно вечерта. Не стана ясно защо е било необходимо за пред митничарите да се декларира някакво мнимо учение.

Потърсени за информация във вторник от централата на БЧК предоставиха подробна справка какво са получили на склад, съгласно писмото, което са изпратили на гл. комисар Николай Николов, директор на ГДПБЗН и разпоредител с получените медицински консумативи.

Пожарникарски камион на митницата на Летище София в очакване да бьде натоварен с медицински изделия от ОАЕ. Снимка: Биволъ.

Медицинските изделия за еднократна употреба са 80 000 броя маски, 49 000 броя ръкавици и 32 000 калцуни. Освен тях има 3 970 бутилки дезинфектант от половин литър и 1 824 бутилки дезинфектант от 250 милилитра.

Общо това прави около три тона товар, много далеч от тържествено обявените “15 тона тона медицински консумативи – маски, ръкавици, дезинфектанти и облекла”.

“Фурмите са хубава, питателна храна”

Останалата част от пратката според анонса на Министерски съвет се състои от “както и храна”. Според информацията на Биволъ става дума само за сладки фурми.

Тонове от източния плодов деликатес във вторник чакаха обработка на митницата на Летище София, тъй като трябва да бъдат обмитени.

Биволъ се свърза с министър Караниколов, който се намира под карантина след завръщането си от Абу Даби. Той потвърди, че става дума за фурми, но не можа да каже точното количество.

Караниколов похвали тази продукция на ОАЕ и увери, че тя също ще бъде предоставена на Червения кръст. “Фурмите са хубава, питателна храна” – каза той. Според министъра те ще бъдат разпределени на социални домове.

Цялата сделка е сключена и осъществена между частни субекти, които са платили и за транспорта със самолетите, категоричен беше Караниколов. В официалното прессъобщение се акцентира обаче върху ролята на държавата: “Доставката се организира от българското министерство на земеделието, храните и горите и се осигурява от български фирми”.

На въпроса защо се е наложило в качеството си на министър да придружава храните и фурмите, той отговори, че е използвал случая да декларира добра воля пред ОАЕ и да говори за бъдещи пазари.

На Пеевски, на Градус, до властта

Едноличната фирма на депутата Делян Пеевски “Интръст”, е една от двете български компании, организирали износа на българските стоки под патронажа на Министерството на земеделието. Другата фирма е старозагорската “Градус”, с която пък в миналото е имала бизнес отношения земеделската министърка Десислава Танева. Така и двата частни субекта се оказват тясно свързани с властта.

Справка от Дакси показва, че министър Танева е била в борда на фирма, заедно с шефа на Градус Иван Ангелов.

По оперативна информация на Биволъ част от изнесената продукция е на друга фирма свързвана с Пеевски – “Лакрима”, производител на млечни изделия, който вече присъства на пазара в Обединените Арабски Емирства (линк). Фирмата е част от портфолиото на бизнес империята на депутата, който в началото на кариерата си декларираше един стар автомобил “Опел”, но за няколко години овладя активи за над милиард и половина, малка част от които е декларирал (линк).

Не е ясно кои са фирмите, които са изпратили обратно фурмите и медицинските консумативи, но е съвсем очевидно, че сделката не е съразмерна като цена. На борсите на едро килограм фурми се търгува малко над долар, а килограм кашкавал или агнешко поне за 3-4 долара на килограм. Още повече, че от България са пратени 32 тона, а в замяна са получени 15 тона, включващи и двата тона медицински консумативи.

Вероятно обаче масивната пропагандна кампания за успешното сътрудничество с ОАЕ и осигуряването на скъпоценни консумативи – уж цели 15 тона, както и поредното изтъкване на ролята на Пеевски и на собствениците на Градус, са достатъчна компенсация за липсващата търговска логика в тази сделка.

И откуп за гафа с Божков?

Има и друга хипотеза, която обяснява странния бартер с участието на Пеевски и приближени на властта фирми. Не е тайна, че отношенията между България и ОАЕ се влошиха през последните месеци. Планираното посещение в България на шейх Мохамед бин Зайед за 3 март дори беше отменено без обяснения.

Според сайта Фрогнюз причина за това е каубойска акция на наши висши прокурори, които бяха командировани от Гешев до Абу Даби (линк), за да раздвижат сътрудничеството с тамошната прокуратура в контекста на искането за екстрадиция на Васил Божков и Георги Попов.

Информацията е, че прокурорите са били придружавани от оперативни работници, които са направили опит да отвлекат Божков и Попов, размахвайки интерпол-заповедите, издадени от нашата прокуратура. Стигнало се е дори до физически сблъсък с местната полиция.

След този инцидент отношенията между ОАЕ и България са паднали до точката на замръзване. Българският посланик в ОАЕ няколко пъти е бил привикван в тамошното Външно министерство за обяснения.

В България пък се забеляза внезапен спад на ежедневната новинарска активност на главния прокурор Иван Гешев, който се появи отново чак след като избухна кризата с коронавируса.

В този контекст изпращането на два самолета с кашкавал и агнешко много наподобява методите на античната дипломация с дарове, които да умилостивят ядосаните шейхове. Дали този байганьосов подход ще “хване дикиш” предстои да видим.

Херо Мустафа, у нас е тъмно, елате да светнете лампата!

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/herro-mustafa-turn-on-the-lights.html

вторник 11 февруари 2020


Какъв чудесен ден! Човек не знае чай ли да пие или да се обеси!“. Перифразата е на диалог от пиесата на Антон Чехов „Вуйчо Ваня“, написана през 1898 г. През 2020 и далеч преди това всеки ден възкликваме почти така, но с две-три къси думи и съдържание доста по-люто от горното добродушие, признайте си.

И като тръгна цяла седмица така от 4 февруари насам – да се чудиш две ракии ли да удариш, докато в тих ужас слушаш изявленията на президента, на Гешев, на Горанов или Менда, или да си сипеш трета, импулсиран от брифинга на премиера /за мисирките/, щото още ти държи влага. Дилемата е побългарена и няма общо със суицидните внушения на Чехов. То и нарочените за „мисирки“ няма да им мрем на тия.

Помните, че този път знаковият 4 февруари започна не с върнат мандат или оставка на правителството, а с със земетръсните послания на посланика на САЩ Херо Мустафа. Първо, в интервю пред Нова тв тя каза, че много скоро ще бъде обявен първият българин, на когото ще бъде наложена забрана за влизане в Америка – заради корупция. И още – че Щатите са готови да санкционират и други „корумпирани български държавни лица“. Още на следващия ден името на спецсъдията Андон Миталов прегря ефира, а дори снимка на въпросния не бе възможно да се намери.

Седмица по-късно, на 11 февруари, тя повтори същото: „Името, което беше съобщено миналата седмица, беше първото, не последното. Надявам се хората  да видят това като първата стъпка. Стъпка по стъпка, малка по малка. Нищо не може да се прави на тъмно“, посочи дипломатът. Снимка на Миталов вече имаше. А кой да обясни какво в САЩ е специализираният съд/съдия – не. Пък беше важно, поне заради факта, че там той е над президента дори, а тук тази пост, освен неизвестен, е и тотално неглижиран от по традиция правно невежествения българин, да не кажа от всичките власти накуп. Ако беше иначе, Миталов за нищо на света не би пуснал задържания за шпионаж Николай Малинов да се прегръща с Владимир Путин в Кремъл и да гушне наградата си за същото.

Херо Мустафа даде да се разбере, че ако у нас наистина сме убедени, че всичко се прави на тъмно и въпреки това търпим, то за чуждите служби греем като църковен полюлей най-малко и те ни дърпат ушите. Но пък осветяването на неизвестния съдия ненадейно обедини нацията – в масово неудовлетворение от „черния печат“ за някакъв си с тога и семейството му, вместо „да подкарат ония горе и изметат парламента“. Ние такива малки стъпки не щем, дайте ни освобождение сега и веднага, от всичко и завинаги, и ни го сервирайте, докато сме на дивана…

Кои са останалите български държавни лица, потенциални обекти на ограниченията, публиката тръпне в очаквания и залозите тръгнаха. Потенциалните са изтръпнали и вече имат резервации за полети до разни райски бягства, или зареждат частните си самолети, но в „Аерофлот“ не ги търсете. Ще вземем да си останем без олигарси и без български държавни лица, макар и корумпирани.

А как хубаво го каза Херо Мустафа, че освен „и други лица“, Вашингтон ще разгледа целесъобразността да приложи глобалния закон „Магнитски” и други твърди мерки. „Ние не се отнасяме към този въпрос повърхностно“, увери тя.

То не, че всички в България са наясно какъв е този закон и кого може да удари, но повърхностно, интуитивно, с уважение и надежда при споменаването му обръщаме фокуса към Делян Пеевски. „Наречен от списание “Шпигел” “Айсберг на корупцията” в България, Делян Пеевски продължава да разширява своята бизнес-империя и политическо влияние през годините, независимо от конюнктурната ситуация. Менторите, които стоят зад него, осигуряват зелена светлина за налагане на политико-обществения модел, станал нарицателен с прозвището #КОЙ. Тази ситуация създава трайно усещане в свободомислещото общество, че не конкретният министър-председател, а именно #КОЙ реално управлява и контролира живота в страната“, писа Бивол през януари 2019 г. 

Да сте чували някой от министрите или депутатите, или прокуратурата и КПКОНПИ да са надниквали експертно в това корпулентно битие и възвишение? И аз не съм. Той и премиерът Борисов не е. И с Делян Пеевски се разбират идилично добре, или поне не личи някакво взаимно неразположение. Ама те с всички са в безусловна хармония и никой не смее да им гъкне – ни законодател, ни изпълнителна власт, ни съдебна. Сега да помечтаем – само единият ли ще бъде привлечен под отговорност по „Магнитски“, или и двамата? Да не забравяме дипломатическите грами на един по-предишен американски посланик у нас, изтекли в Уикилийкс, а и досието „Буда“, огласено от Биволъ в началото на 2013 г. Френският „Фигаро“ реагира мигновено тогава и публикува анализ под заглавие „Агент Буда“, който стана премиер“, и цитира дипломати от Вашингтон, които без колебания го описват като „гангстер, облечен в Армани“. С ефекта на шут между веждите беше заключението в анализа за „най-накрая доказателство за симбиозата между властта, полицията и мафията, което прави България уникален случай в Европа“. По този показател сме твърдо стабилни.

А да питаш главния прокурор за главната роля на Пеевски в сгромолясването на КТБ, или какво не е ясно за контрабандата на български цигари, е все едно да чакаш разкази за първата му брачна нощ, толкова неприлично му звучат такива въпроси.

Отговори няма и затова тези дни гледаме към флага на улица „Козяк“ в София, за да разберем какво сме си причинили при урните. В тази сграда взе да става доста оживено, пристигат важни работни гости и сякаш след паузата има повече Америка в България.

Забележително множество пък се е вторачило в посолството на Русия – 73% изпитват трайни горещи чувства към Москва и 62% лично към Путин, според проучването на Pew Research Center /цитирано от БГНЕС/ отпреди няколко дни. Стъписващата заблуда, че в Кремъл е истината, не е новина за нашите ширини. Тя и прокремълската опозиция в парламента не е. Извънпарламентарната на Костя Копейкин, известен още като Костадин Костадинов и лидер на „Възраждане“, пробва да произведе революция онзи ден в София, но не му се получи. Не може обаче да му се отрече чутовната дързост в онзи момент, когато пожела лично да смени премиера Борисов. Не е ясно и дали нашите служби са наясно с финансирането на тази смела проява, и доколко изобщо ги интересува кой клати стабилността, тази на премиера.

Нали помните кога се стовариха в центъра на столицата протестиращите „възрожденци“ на Костадинов – на третия ден след смразяващото изявление на президента Радев, с което той свали доверието си от правителството и пожела да стане симпатичен на народа. „Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права, аз съм редом с вас“, зарече се той тогава. „Редом с вас“, ама не отиде на протеста да скандира срещу порочната, както я нарече и за каквато и ние я мислим, власт.

Държавен глава не може да излезе там и да крещи в мегафона „Оставка!“, това е обяснимо. Няма обяснение за изгърмяната декларация с особено невнимателния подбор на думите и посланията, които не предлагат решения, а са само слабо ехо на обществени нагласи. Иначе, президентът Росен Плевнелиев, тази ярка и спорна личност в демократичната ни история, грабна микрофона и спечели народната любов на протеста в София на 24 февруари 2013 г. и краткото му извикано слово бе изпратено с характерното „Българи, юнаци!“ /помните серийните масовки от ерата на #ДАНСwithme/.

Пък и моментът, в който Румен Радев отправи обръщението си към нацията, извика подозрението за самозащита – главният прокурор Иван Гешев вече беше пуснал онези скандални СРС-та, вотът на недоверие към правителството, внесен от БСП, претърпя очаквано фиаско. Остана усещането за гузност. И за заявка за втори мандат.

И като стана дума по-горе за онова, което си причиняваме до урните, догодина сме в челен сблъсък с два избора – за парламент и президент. Румен Радев е безспорният фаворит на БСП, а левицата не би свалила доверието от собственото си нестандартно попадение за кандидат-президент. По последните за декември м.г. данни на /сурогатната/ агенция Галъп Интернешънъл Радев приключи 2019-а с доверие от 56% и 30% неодобрение. Кабинетът Борисов-3 се оказа лош за 62% /точно колкото обожават Путин/, парламентът също за близо 70 на сто, но това е така от 90-те години още. Че кой може да обича българския парламент в настоящата му битност и съдържание? Какво ли щеше да е, ако можехме да гласуваме за главен и окръжен прокурор?

Разбира се, че ако премиерът Борисов реши да се кандидатира за президент, армиите му из страната богоговейно ще пуснат бюлетината за него. На брифинга си в знаменателния 4 февруари т.г. /този с междуметията от курника/ обаче българският премиер се закле, че никога не е казвал, че ще се кандидатира за президент. Хубаво е, но не е вярно.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




В началото на юни 2011 г. той се скара на „мисирките“ и обяви, че ще изкара един мандат и половината от следващия, и тогава ще влезе в надпреварата за държавен глава. Не ни ощастливи с това и посочи с пръст по челото Росен Плевнелиев, който спечели след балотаж. На 1 септември 2016 г. в студиото на бТВ Борисов повтори намерението си да се кандидатира „заради играта“. И пак не се – тогава пусна Цецка Цачева, която спечели мнозинството от гласовете само от урните в Турция, благодарение на кампанията на новата партия на Местан, не и на ГЕРБ у нас.

Така пилотът Радев свали униформата и зелените чорапи, и облече костюм, а сега Иван Гешев го бие заради съпругата му Десислава, а по последни данни – заради разследване на фирма, доставчик на армията. Но сякаш самият Радев опитва да му импонира, а може да има мерак и да се колаборира – поне в битката с олигарсите, корупцията и организираната битова престъпност, двамата са единодушни в нетърпимостта си към тях. Някой наистина трябва да я поведе, но едва ли точно тази нереформирана прокуратура, напоена с толкова съветски челен опит, ще успее. А и само с президентски вопли няма как да се случи. Липсата на съдебна реформа е най-големият ни мазол пред лицето на Европа. А колко още мазоли имаме. Ами ако Гешев ги настъпи? С неговата свръхамбиция, разгоряла се след визитата в САЩ, да не реши да блесне с още политически арести и да възвести началото на върховенството на правото? Най-после да се харесаме на ЕС, но едва ли. Устремът на Гешев е повече за политическото му конституиране като държавен лидер, отколкото за професионална кариера на прокурор. В последната той направи, каквото можа – 20 споразумения и нито един внесен обвинителен акт.

Как да не се запиташ в тези прекрасни дни да се напиеш ли, или да се гръмнеш в коляното. Едното е като упойка, другото – отчаян акт с фатални последици. Нито безкрайният преход ще приключи, нито демокрацията с неизменното върховенство на правото ще се разлисти, а позициите ни в разните класации ще са все същите и ще гледаме дъното отдолу нагоре. Така ще е, докато се бунтуваме само на клавиатурата във Фейсбука и чакаме друг да ни светне лампата, та ние с тежки стъпки да мръднем до хладилника. Но и това не е новина, нито решение.

Снимка: Булфото®

Обявата е озвучена със сръбско Вестник “Стандарт” се продава от ЧСИ

Post Syndicated from Божидар Божков original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%87%D1%81%D0%B8.html

неделя 1 декември 2019


Столичният съдебен изпълнител Милен Бъзински насрочи публична продан за всички търговски наименования на вестник „Стандарт нюз“. Тя ще се проведе до края на работния ден на 18 декември т.г. в Софийския районен съд. Информацията за това е публикувана на личната му интернет страница /виж тук/. От обявата става ясно, че се продават  търговската марка на вестника, всички вариации с нея и други наименования, които изданието някога също е регистрирало. Сред тях е и името „Чудесата на България“, под което медията организираше, заедно с богатите общини в страната, различни форуми. Купувачът ще бъде обявен на 19 декември в 11:00 часа.

Обявата за публичната продан на бранда на в-к “Стандарт”

Вестник „Стандарт“ от години е в тежко състояние и се раздели с над 90% от служителите си. В момента той излиза като седмичник, но не е ясно колко точно човека работят там. Според бивши журналисти от редакцията, сега тя се състои от едва 4 души. Много от тях са успели да осъдят някогашния си работодател за неизплатени заплати и осигуровки, но почти никой не си е получил парите. Според тях, кризата в „Стандарт“ е от около 5 години. „Докато всяка седмица вестникът публикуваше пространни интервюта с Кирил Домусчиев, в които той излагаше своите съображения за живота, в редакцията постъпваха някакви пари. В мига, когато тези интервюта секнаха, спряха и парите“, разказаха те. Главната редакторка на вестника Славка Бозукова призна, че действително е обявена подобна продажба. Тя обаче отказва да коментира, тъй като това била корпоративна информация.

От края на 2018 година аз не съм в борда на директорите на „Стандарт“. Там вече има други хора и можете да се обърнете за информация към тях“, призна тя.

Бозукова обаче се води една от най-големите акционерки в издателството, тъй като държи основния пакет акции в “Мастър Пи Ар” АД, който е единият от двата собственика на “Стандарт нюз” АД. Другият е неизвестната русенска група “Пресгрупа Утро”, която минава за притежавана от Делян Пеевски чрез подставени лица и издава русенския вестник “Утро”. Същата фирма е и издател на още 3 регионални медии, за които е известно, че са били придобити в портфейла на корпулентния медиен олигарх: Благоевградската “Струма”, Пловдивската и Хасковската “Марица”. Собственик на “Пресгрупа Утро” е “БГ Приватинвест”, регистрирана във Виена, Австрия – любима прикриваща дестинация за бизнеса на много български олигарси. Фирмата стана скандално известна преди няколко години, около собствеността си във вестниците “Труд” и “24 часа”. Тогава съдружниците Огнян Донев и Любомир Павлов обвиниха представителя на “БГ Приватинвест” Христо Грозев, че тайно се е опитвал да вкара Делян Пеевски като собственик чрез своите дялове в изданията. По-късно и двата ежедневника отстраниха Донев и Павлов с помощта на прокурорски действия срещу тях, а тяхната концепция се сля с медийната пропаганда на изданията на Пеевски.

Главната редакторка и съсобственичка на “Стандарт нюз” и Ирена Кръстева майка на Пеевски.

В момента бордът се състои от неизвестните в медийните среди Георги Иванов и Любен Любенов. Информацията и за двамата сочи, че те ня са имали никакъв сериозен бизнес, още повече такъв свързан с медии. Опитът на репортер на „Биволъ“ да ги открие го отведе към село в Североизточна България, населено предимно с цигани. Попитана дали шефовете на борда на „Стандарт“ са от ромски произход г-жа Бозукова се засмя: „Но, моля ви се. Те са тук, елате, ще ги видите“. Заедно с тях двамата обаче именно свъзваната с Пеевски “Пресгрупа Утро” е третия член на Борда на директорите на “Стандарт нюз”. Дружеството участва и в ДЗЗД “Обединени български вестници”, заедно други контролирани от Пеевски издания, като “Монитор”, “Новинар”, “7дни Спорт”, “Компакт Меридиан” и др. От публикацията на съдебния изпълнител се разбира, че „Стандарт“ е заложил търговските си марки пред Инвестиционна банка, разкрита като една от “гнилите ябълки” в банковата ни система от американските дипломатически доклади. В кантората на г-н Бъзински не пожелаха да уточнят дали търгът е иницииран от финансовата институция на Петя Славова или взискател е трето лице.

Най-скъпо се предлага търговската марка „Стандарт“ – 140 000 лева. На 56 000 е оценена „Стандарт медиа“. „Чудесата на България“ струва 28 000. Страницата на Милен Бъзински е така конструирана, че докато се зарежда обявата за публичната продан на „Стандарт“, едновременно зазвучава и сръбско парче. В него се пее „Кадифените ти устни ме мамят лесно. Замълчи, нека очите ни говорят. Кажи, че ме обичаш сладко или признай, че любовта е вече зад нас…“ Песента се нарича „Зад нас“ и се изпълнява от сръбския рок певец Момчило Баягич. От кантората на съдебния изпълнител обясниха звуковия фон на обявата за продажби, че това било любимото изпълнение на шефа им и той много държал то да озвучава всички публични продажби и други активности, които те организират. Затова го заложил и в страницата си.

Музикалното озвучаване обаче е заредено под Флаш плейър, признат от  опитни програмисти за един от най-опасните софтуери, понеже пропуски в кодирането му се оказаха популярен начин за хакерски пробиви. Затова и повечето посетители на страницата на Бъзински нямат удоволствието да чуят любимата му песен – съвременните браузери блокират по подразбиране използването на Флаш плейър.

Вестник “Стандарт” беше един от първите вестници възникнали след “промените”. Началото му бе поставено през 1992 г. от свързания с т.нар. група “Трон” и бившата ДС Красимир Стойчев. Вестникът се печаташе на синя хартия и с формат на Виенския “Стандарт”.  В началото на 1995 г. се надпреварваше с най-тиражните издания в България. В добрите си години изданието излизаше като ежедневник в над 150000 тираж и като седмичник със 124 стр. В “Стандарт” излизаха уникални разследвания и вестникът беше относителноп най-независимия сред печатните медии. В последствие Стойчев смени ред.колегията, а собствеността премина в ръцете на адвоката-бизнесмен Тодор Батков. След като той фалира продаде изданието на групировка свързана с “Винпром Пещера” и Делян Пеевски. “Стандарт” спря да излиза на хартия в началото на ноември 2018 г. и оттогава краят му бе предизвестен.

„Стандарт“ е само едно от редица хартиени издания в България, засегнати от стагнацията в бранша. Много от тях вече прекратиха съществуването си. Други се очаква тепърва да тръгнат по техния път. От 1 януари прекратява съществуването си наследникът на един от най-старите български вестници – „Култура“, който под различни наименования (в момента се нарича просто „К“) излиза от 1957 година. С началото на 2020 вестник „Сега“ пък вече няма да е всекидневник, а ще излиза само в събота. Ситуацията с продажбата на “Стандарт” обаче дава ясна индикация, че издания които са в “мрежата на влияние” на медийния олигарх Делян Пеевски започват също да страдат от финансов недоимък. Остава открит въпросът дали фалитът и продажбата на “Стандарт” са началото на бъдещи сериозни промени и преразпределение на монополизирания печат в България след 2007 г. когато Пеевски започна масирано изкупуване на медийни издания и групи с парите на фалиралата по-късно КТБ.

Прокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъм

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/peevski-dogan-doklad.html

Български и румънски гражданин вече четири месеца са в ареста, защото Специализираната прокуратура смята, че са изнудвали Делян Пеевски и Ахмед Доган с доклад на френските служби за участието им в контрабанда на цигари и финансиране на терористични организации. Срещу 12 милиона евро те предложили докладът да не бъде пращан на европейските институции, а имената на политиците да бъдат заличени. 10 милиона евро трябвало да отидат за френски прокурор, разследващ контрабандата, а два милиона за “изнудвачите”.

На 26 септември т.г. се състоя поредното заседание на Апелативния специализиран съд по мярката за неотклонение на български и румънски гражданин, които са в ареста от няколко месеца. В крайна сметка те останаха в следствения арест без право на обжалване, защото според специализираната прокуратура и съд има данни да са изнудвали Доган и Пеевски заедно с влиятелен румънски бизнесмен, за когото е издадена европейска заповед за арест.

Тезата на обвинението е развита от прокурор Евгения Станкова, прочула се с “терористичните пръскачки” пред парламента по делото НАПЛийкс. Първоначално тя повдига на румънеца и българина обвинение за финансиране на тероризъм по член 108 от НК. След това очевидно се усеща, че това е гаф, а финансирането на тероризъм се отнася по-скоро за визираните в документите по делото Ахмед Доган и Делян Пеевски.

В крайна сметка обвинението е прецизирано като “изнудване” извършено от организирана престъпна група. Всъщност, от протоколите по делото се разбира, че прокурор Станкова не е уверена за какво точно престъпление става дума – изнудване или опит за измама, но е сигурна, че то било извършено от ОПГ.

“Контрабанда на цигари и финансирането чрез нея на международни терористични организации”

Задържаните са румънският предприемач Дорин Йордаке, който от години се занимава с експорт на стоки от България и Дилиян Димитров Георгиев от гр. Русе. Йордаке е свързан с влиятелният румънски бизнесмен с френско гражданство Овидиу Семенеску.

Двамата имали бизнес в Пловдив, където се свързали с анонимен свидетел на прокуратурата с номер 436.  Номерът не помага той да остане анонимен и от пренията по делото се разбира, че въпросното лице е Иван Петлешков, Йордаке и Георгиев завели Петлешков при Семенеску и запознали Петлешков с доклада, като Семенеску му го показал на таблет iPad. Това се случило два пъти на срещи в Букурещ и Виена.

В доклада личали имената на Ахмед Доган, Делян Пеевски и директора на Булгартабак Холдинг АД Венцислав Чолаков. Семенеску, като “представител на хора свързани с френските служби” поискал от Петлешков да предаде на Пеевски, че ако плати 12 милиона евро, имената на Пеевски и Доган в доклада ще бъдат премахнати. Семенеску твърдял също така, че докладът щял да бъде представен на Европейската комисия на 1 юни 2019 г.

Петлешков твърди, че този доклад е озаглавен “Контрабанда на цигари и финансирането чрез нея на международни терористични организации” и в него 20 страници били посветени на България. Този доклад бил в основата на криминално разследване на френската прокуратура с водещ прокурор Бернард Ассо. Семенеску твърдял, че прокурор Ассо щял да получи 10 милиона евро, за да заличи имената на българските политици. Останалите два милиона щели да са за румънските посредници.

Прокуратурата твърди също така, че разполага със СРС от срещите и флашки с доклада. Флашките обаче не са представени по делото и не става ясно какво точно е съдържанието му. От преразказа на тайния свидетел номер 436 се разбира, че той се отнася до контрабандата на цигари от “Булгартабак” и свързаното с нея финансиране на терористични организации като Ал Нусра, ПКК, Ислямска държава и режима на Башар Асад. В него били посочени имената на посредници и търговски дружества в Дубай.

От пледоариите на защитата се разбира, че изпълнителния директор на “Булгартабак Холдинг” АД Венцислав Чолаков е бил разпитан от прокуратурата на 23.05.2019 г., но не му е зададен въпроса дали Ахмед Доган и Делян Пеевски имат нещо общо с цигарения холдинг. Доган и Пеевски пък изобщо не били разпитани.

Прокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъмПрокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъмПрокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъм

Прокуратурата изглежда уверена, че такъв доклад съществува, че Пеевски и Доган фигурират в него и, че са били изнудвани, поради което настоява румънецът и българинът да не излизат на свобода, за да не се укрият. Апелативният съд решава, че те ще останат там.

Специализираната прокуратура дори е издала европейска заповед за арест на Овидиу Семенеску, както и европейска заповед за разследване, за да бъде разпитан сочения като “френски прокурор” Бернард Арсо.

Проверка на Биволъ показа, че такъв прокурор не е публично известен, а единствената публична личност с такова име е зам.-председателят на департамента Алп-Маритим (Ница), адвокатът и преподавател по право  Бернард Ассо.

Семенеску – разследван в Румъния за афери с Веолия

Румънският бизнесмен Овидиу Семенеску не за пръв път е обект на заповед за арест. Преди няколко години от него се интересува Румънската антикорупционна прокуратура (DNA), която го обвинява в машинации свързани с френската фирма “Веолия”, която е концесионер на водата в Букурещ, също като в София.

Арестът на Овидиу Семенеску. Снимка: https://www.comisarul.ro

Според прокурорите в северната ни съседка той се явявал “управител в сянка” на фирмата и се възползвал от манипулирани търгове. Семенеску, който има и френско гражданство, е арестуван зрелищно. Делото на румънските прокурори обаче така и не влиза в съдебна фаза.

Името на румънския бизнесмен фигурира и в Панамските документи като таен собственик на офшорни фирми, разкриват партньорите на Биволъ от румънския разследващ сайт Rise Romania.

Арестуваният и обвиняем в България Дорин Йордаке пък е бивш високопоставен служител на румънския ГДБОП, работил по престъпления свързани с трафик на автомобили. След като напуска службите, той се занимава с търговия. Дилиян Георгиев, който в миналото е осъждан за футболно хулиганство, е негов бизнес партньор и преводач в България.

В процеса Дорин Йордаке твърди, че целта на честите му посещения му в страната са заради делови планове да изнася продукцията на пловдивската фирма за козметика “Рефан” за Китай. Пред съда казва също, че е бил заплашван от следователите, а историята на Иван Петлешков е напълно измислена.

„От досъдебно производство, което е продължило четири месеца и 8 дни, както сметна съдът, повече от два месеца прокуратурата не е събрала нито едно доказателство и не е предприела каквито и да било действия, за да докаже или опровергае обвинението. Или изобщо да извърши каквито и да било действия, които по някакъв начин да водят до приключване на това разследване”. – коментира за Биволъ адвокатът на Йордаке Никола Атанасов.

Присъстващият на последното заседание представител на Посолството на Румъния в София Матей Кристя заяви пред Биволъ, че от дипломатическата мисия „наблюдават” съдебния процес: „Но посолството не коментира делото”.

Иван Петлешков снимка Plovdiv24.bg

Тайният свидетел Иван Петлешков е известен в Пловдив като бивш финансов и изпълнителен директор на ФК „Локомотив” – Пловдив.  По това време собственик на клуба беше банкерът Цветан Василев, а отношенията му с Делян Пеевски бяха процъфтяващи. През 2015 г., няколко месеца след фалита на КТБ, банкерът обяви, че се оттегля от клуба.

От 2018 г. Петлешков ръководи охранителната фирма „Трафик СОТ”, която според източници на „Биволъ” има между 1 000 и 1 500 охранители.

Доклади за контрабандата на Булгартабак

Доклади по темата за контрабандата на цигари от Булгартабак през последните години произвеждаха съвсем официално турските служби. Делян Пеевски и Ахмед Доган бяха свързвани с контрабандата в публикации на близки до властта медии, като имаше и твърдения, че двамата имат забрана да посещават Турция. През 2017 г. доклад на службата за борба с организираната престъпност KOM беше изпратен на Интерпол и неговия балкански еквивалент SELEC, чието седалище е в Букурещ.

Българската прокуратура и МВР обаче дълго увъртаха и игнорираха турските доклад, докато най-накрая Цацаров обяви, че в тях нямало данни за незаконни действия на българския цигарен монополист. Не стана ясно обаче дали прокуратурата се е запознала с данните, изпратени до Интерпол, или единствено с публичната версия на сайта на KOM.

Преди една година Биволъ публикува свое разследване, в което се прецизират количествата цигари експортирани от Булгартабак за фирма на контрабандиста Салам Кадер Фарадж, базирана в Дубай. Според данни от Агенция Митници става дума за 3,3 милиарда кутии, които се продават с голяма печалба в Турция след като през Дубай и Ирак стигат до южната ни съседка.

За френски доклад по същата тема до момента няма публични данни. Няма данни и за криминално разследване на френската прокуратура, за каквото става дума в делото на Йордаке и Георгиев.

Компютри, компоти, Горанов и НАП

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/24-chasa-goranov/

От вчера в медийното пространство има една буря, която продължава с все сила и днес. Скандалът около изтеклите данни в #НАПЛийкс предизвика много коментари. Доста медии копираха или преразказаха статията ми от вчера сутринта, в която изброявам какво знаем и какви са рисковете от този теч.

Един вестник обаче пое друг подход. Скоро след статията ми и призива министър Горанов и отговорните му подчинени да поемат отговорност за случилото се, 24 часа публикува жлъчна статия за мен. Няма автор, анонимна е и внушава връзка между мен и атаката срещу НАП. Посочват многократно това, че подкрепям „Да, България“, че съм компютърен специалист и определят предупрежденията ми за опасността от данните и призивът за оставка като „удивителна осведоменост“ за действията на хакера.

Всъщност, статията ми излезе почти денонощие след като медиите получиха въпросния архив. В нея обобщих всичко, което много публикуваха вече в социалните мрежи и добавих моята оценка за ситуацията и риска. Това, в което т.н. вестник ме обвинява, всъщност, е че мога да боравя с данни и то по-бързо от други. С други думи – че си разбирам от работата. Това е нещо, в което те определено са невинни.

По-късно през деня сами обобщиха известното им до тогава рецитирайки дословно извиненията на Горанов и НАП. Там отново ми вменяваха някаква вина, но този път посочваха, че службите са ме включили в разследването като евентуална „връзка“. Както в първата, така и в тази статия се опитват да създадат впечатление у читателите, че всичко това има някаква връзка с „Да, България“ и критиката като цяло към правителството. Определят го като политическа и дори личностна атака – нещо, което самия Горанов се опита да изкара, за да потуши недоволството около провала на подупечното му ведомство.

Всичко това, защото съм успял да изложа по лесен за разбиране начин измеренията на проблема, това, което се знаеше на толкова ранен етап и съм поискал оставка на определяният за „министъра на Пеевски“ в кабинета. Това обяснява и защо текстовете на 24 часа бяха препечатани в кръга му от медии. Тази сутрин, когато се разбра, че е извършен арест, някои от тях дори са следели стената ми във Facebook съобщавайки, че последната ми активност е от преди 6 часа спекулирайки дали не съм аз арестувания.

Е, разбра се, че е друг, макар да имам свои съмнения. Начинът, по който беше разпространен архивът говори за известен опит, който не би позволил разкриване в рамките на два дни. Също така има разминаване в първоначалните изказвания на агенцията, че атаката е отвън – което предполага определени превантивни мерки от който и да е хакер – и това, което сега се тиражира като новини. Надявам се да имат солидни преки доказателства, а не просто да са го хванали, защото се е опитвал да провери защитите и да му приписват нещо, което може да не е направил. Предполагам, че ще разберем в хода на делото.

Връщайки се назад, в статията, където ме рисуват като някакъв прикрит политически хакер, правят и други неверни твърдения. Първото е, че съм се бил радвал на теча на информация, защото давало възможност за изследвания и анализи на икономиката ни. Далеч не това описвам в статията си. Казвам, че би било възможно, макар да не е ясно дали е допустимо юридически. Възможност за достъп до подобни данни се дава от други държави на изследователи след стриктни проверки и мерки за сигурност. У нас обаче е практически невъзможно.

Другото твърдение е, че съм се бил „борил“ за прозрачност на доходите, както в Швеция. Всъщност със статията си започвам дискусия какво следва да се случи с тези данни, тъй като вече са в публичното пространство. Както предвидих тогава и казах, че е неизбежно, вече има сайт, където може да проверите дали ЕГН-то ви е сред изтеклите данни. Какво следва да направим с останалата информация и как тя ще се отрази на обществения живот извън нуждата от поемане на отговорност от определени висши чиновници в правителството.

Всички тези недомлъвки и жлъч бяха очаквани предвид, че аз и много други искаме оставката на Горанов. Очаквано медиите на Пеевски скочиха да го защитават и оправдават. Спрели са се на мен единствено, защото статията ми събра такъв интерес. Забавното тук е, че само точно месец 24 часа са цитирали дословно изводите ми за проблемите при лечението на деца в НЗОК. Не ме упоменават като източник, но казват, че само тези данни са налични поради непрозрачността на касата.

Тогава явно не са намирали за „удивителна осведоменост“ доста по-подробния ми анализ на аналогични институционални проблеми с дори по-голям негативен ефект върху живота на съгражданите ни. Може би защото онзи министър не е близък до техния шеф.


Повече за проблемите около теча, причините за него и как може да се предотврати в бъдеще може да чуете в интервюто ми за Дарик и това на Божидар Божанов.

Полетни данни: Депутатът Пеевски прекарва работното си време в Дубай

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/peevski-dubai.html

вторник 7 май 2019


peevski