Tag Archives: Подслушване

Ще ни подслушва ли МВР през трафичните данни?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3521

Със Закона за извънредното положение депутатите дадоха право на МВР да получава трафични данни без предварителен съдебен контрол за лица, които са нарушили принудителна карантина, наложена от Министъра на здравеопазването, във връзка с вируса. Това предизвика доста реакции и свръхреакции и предупреждения, че с тези правомощия ще започне едно „безконтролно подслушване“. Ще опитам да направя няколко кратки уточнения и след това да опитам да обясня защо въпреки, че злоупотреби са много малко вероятни, текстът в закона е лош.

Не, МВР няма да ни подслушва. В трафичните данни не влизат данни за самите разговори и съобщения, така че това е технически невъзможно. Влизат метаданни – с кого сме говорили, кога, колко дълго, както и към кои клетки сме били вързани, т.е. приблизително какво ни е било местоположението. Ако трябва да сме прецизни, последното не са трафични данни, а данни за местоположение, но и те влизат в обхвата на Закона за електронните съобщения (ЗЕС):

1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.

Конкретната мярка, обаче, се отнася само до точка 6 – използваните клетки. Т.е. само проследяване на придвижване.

Не, МВР няма да го прави безконтролно – мярката е предвидена само за случаите, в които е нарушена принудителна карантина. Законът не дава право да се искат данни в други случаи. Това е на теория, на практика ще видим след малко. И не, мярката не е противоконституционна (поне на пръв поглед от човек без опит в тълкуване на конституционни норми), защото в извънредно положение някои конституционни гаранции, вкл. това на неприкосновеност на комуникацията и за защита от следене, отпадат.

Мярката важи само до изтичане на извънредното положение. Но депутатите са искали точно този параграф да важи и по-дълго (до отпадане на нуждата от принудителна карантина). Може би от техническо недоглеждане, а може би нарочно, мярката е по чл. 61 изобщо, т.е. мярката ще остане в сила заради други болести, при които може да се налага карантина. Така че на практика мярката не е временна.

Аз лично смятам, че целта на измененията е приемлива – имаме вече случаи на лица, които са избягали и които са били заразени и това не е окей. Утре ще се качат в автобуса и ще заразят всички.

Смятам обаче, че текстовете не са добри (да не каже мърляви) и създават рискове за злоупотреби. В по-широк контекст, Законът за електронните съобщения има дефицити, които трябва да бъдат поправени не само за рамките на извънредното положение, а по принцип. Никога нещата не са чернобели – никой няма да въведе „безконтролно подслушване“, но това не значи, че определени политически фактори не искат да имат вратичка за набавяне на информация за свои опоненти. И затова задачата по формулиране на тези текстове е трудна.

Дотук добре. Следя измененията (и опитите за такива) в Закона за електронните съобщения отдавна и при тях винаги има конфликт между желанието на органите на реда по-свободно да придобиват информация и желанието на гражданите това да не се случва. Оперативно работещите по престъпления полицаи реално имат нужда от такива данни, за да си свършат работата. Но рядко вземат предвид рисковете, които нормативната уредба създава.

Законът има дълга история, която включва и една отменена европейска директива, но най-важното и интересно – решение на Конституционния съд, което отменя предишни текстове, които въвеждат събирането и достъпа до трафични (и свързани с тях) данни. Решението си струва да се прочете в цялост, защото до голяма степен аргументите важат и за действащите текстове на закона. Цитирам един от най-важните абзаци:

Въведеният с оспорените разпоредби на ЗЕС режим на запазване на данните от телекомуникационния трафик страда от редица други несъвършенства и пороци, които също се оказват несъвместими с конституционната граница на допустимата намеса в сферата на основните права. За да бъде оправдана, нейната материалноправна и процесуалноправна уредба трябва да съдържа ясни, точни и недвусмислени основания и процедури, които да осигуряват достатъчно сериозни и надеждни гаранции, че достъпът на съответните национални органи до запазените данни ще бъде използван само за целите на предотвратяването и разкриването на тежки престъпления и ще обслужва единствено наказателните производства, водени за такива престъпления. Казано с други думи, правната уредба трябва да създава и гарантира сигурност у гражданите, че са изключени всякакви злоупотреби с техните данни както от страна на държавните органи, на които е осигурен достъп до тях, така от търговските дружества (предприятията), предоставящи съответните съобщителни мрежи и услуги, които всъщност ги съхраняват.

И нещо, което на няколко пъти съм предлагал:

На следващо място е необходимо да се констатира, че изобщо липсва уредена със закона правна възможност, а оттам и основания и процедура засегнатите от мерките лица, чиито данни са били предоставени на съответните държавни органи, но не са послужили за образуване на наказателно производство или образуваното е било прекратено, да бъдат уведомени за това кога и на какво основание са били обект на тяхното приложение, както и за какво са били използвани.

От моят гледна точка, и в пълно съгласие с мнението на Конституционния съд, както в действащите текстове, така и в новоприетите, имат два дефицита:

  • Законови гаранции за спазването на процеса – в момента пише, че се води регистър на исканията за трафични данни. В зависимост от това за коя институция става дума, той може да е на тетрадки пръснати из страната (а достъп имат не само МВР – и ДАНС, и прокуратура, и др. Уточнявам, че конкретно за карантината достъп има само МВР, а в другите случаи). Липсва и делегация към наредба, с която да се установи реда за водене на документацията. В т. 2.2 от този доклад (от 2015 г) виждаме, че почти всичко се води „на хартиен носител“ (което значи „тетрадка“). Проследимостта на процеса е много важна и възможността някой да забърше лист от тетрадката или да мине с коректор или изобщо да не впише нещо съществува. Да, в МВР конкретно със заповед на министъра е уреден по-адекватен ред, но това не следва по никакъв начин от закона и както се е появило, може утре да отпадне.
  • Липса на ред за уведомяване – в случаите, когато използваните данни не са довели до повдигнато обвинение, човек не разбира изобщо, че са искали данни за него. А особено в случай на карантина, това е важна защитна мярка. Особено ако се направи умно и може да бъде направена проверка и в мобилния оператор (който също трябва да съхранява някаква документация по въпроса).

„Ама какво толкова може да стане, нали имат процедури“. Да, никой няма да тръгне да ви гледа кога сте ходили на магазина и кога сте говорили с майка си по телефона. Едва ли ще има и мащабни злоупотреби. Само че когато липсват и нормативни, а и технически гаранции, остава да разчитаме на едни вътрешни процеси и на хората, които ги изпълняват. И си представете как утре един министър на вътрешните работи или пък главен прокурор решава, че някой много го дразни и иска да намери нещо, за което да го „хване“ (буквално и преносно). Може или да промени заповедта, която установява сегашния режим, или просто да нареди устно на някого да поиска данни без да ги вписва никъде. Или да впише грешно основание. И да го замаже в тетрадката, за да е нечетливо. И след това няма проверка на документи назад във времето. Или точно за проверката на тези документи някой е пратен в командировка. И други хипотези, звучащи малко вероятни, но възможни.

Онзи ден четох пример за прането пари – в САЩ банките трябва да изпращат до държавата доклад за съмнителни транзакции. И банките са дефинирали такъв вътрешен процес, но служители, участващи в прането на пари, подготвят документите, вкарват копието за банката в архива, а копито за държавата – в коша.

Процесите се изпълняват от хора, а хората имат началници, страхове, слабости. В ситуация на млада демокрация, след тоталитарен режим, без изградени традиции, изкушенията за злоупотреби с най-разнообразни цели, в т.ч. политически, не са малки. Помним делото „Червей“ само от преди няколко години. И ще е грешно да се доверим сляпо на вътрешни процеси в МВР, прокуратурата и службите, които дори не са скрепени с нормативни текстове. Особено когато част от тези институции напоследък демонстрират непризнаване на принципите на правото.

Последният щрих на законодателната немарливост е че новите текстове са сложени в члена, който се отнася за тежките престъпления. Нарушаването на карантината не е тежко престъпление (макар че за малко да го превърнат в такова с увеличаване на наказанията в Наказателния кодекс). Да, режимът на достъп без предварителен съдебен контрол е по този член. Но е въпрос на добра законодателна техника да не смесваш тежки престъпления с нарушаване на карантина, дори режимът да е същият – по-добре би било да има нов член, който препраща към режима по съществуващия.

В заключение – целите на мярката са разбираеми и приемливи. В краткия период е малко вероятно (но не изключено) някой да злоупотреби. За щастие прокуратурата няма достъп до тази процедура, а само МВР. Но дефицитите на самия закон допускат злоупотреби и всяко разширяване на правомощията автоматично страда от тези дефицити. Извънредното законодателство не е нещо, което трябва просто да мине, защото е извънредно – трябва да бъде прецизно. Настоящият състав на Народното събрание за съжаление няма това разбиране на кохерентност на правната рамка и поради това предизвиква скандали. Скандали, които се увеличават допълнително заради липсата на доверие в институциите.

Три проблема, които роди прокуратурата с Гешев. Има и четвърти

Post Syndicated from Вилдан Байрамова original https://bivol.bg/tri-problema-koito-rodi-prokuraturata-s-geshev-ima-i-chetvurti.html

понеделник 3 февруари 2020


Имаме си нов главен прокурор, който до неотдавна беше заместник на вече бившия главен и така от втори човек в институцията се подреди като първия в нея. И такава невиждана хиперактивност завихри, че предишният първи още не може да разбере защо на новия първи му се отдава, а на него не му се получаваше, докато беше първи.

Свръхамбициите на новия първи удариха мандалото не с какво да е, а с фактурите на Десислава Радева от времето, когато е била пиар във ВВС и доста по-късно вече съпруга на държавния глава. Записите не били СРС-та, пък само откъси заради съображения със следствената тайна, ама не било лично, а само с правно основание и със същото бил отправил запитване до Конституционния съд. Явно му се присънва Америка, където президентът може да бъде разследван – но  от Сената, което гледаме през последните дни. Да го импийчнем, че защо да не приложим този челен опит и у нас? Или обратното – да му скочим още повече рейтинга?

Но да закачиш на слушалки главнокомандващия и натовския генерал само заради назначението на Десито, и да ги заподозреш в държавна измяна е твърде несериозно, поне за масовия българин. Последният едва ли вечер преди заспиване си чете Конституцията, но поне главният прокурор трябва да я разлиства – за да не става мазалото с правото, което успя да сътвори съвсем непринудено. Колко Иван Гешев разбира от право и го прилага компетентно, да кажат експертите, а впрочем, мнозина вече се произнесоха и обявиха подслушването и огласяването на части от него за незаконно.

Многократно беше цитиран Наказателният кодекс, чл. 145 а. /Нов – ДВ, бр. 62 от 1997 г./ /1/: „Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева“.

Само толкова, да. Ама ние и на толкова кандисваме, само да видим един реално наказан. Иначе се нагледахме на заточеници на дипломатическа служба, макар и за други провинения от по-битово-терасен  характер. Е не са всички пратени в изгнание, де. Някои са силови министри, други живеят на безплатна квартира у кръстника.

Та като стана дума за кръстника, се сещам за наемателя. „Над околийския началник стоеше областният, над областния – министърът, над министъра – правителството, а над правителството – мафията -невидима, всемогъща и безчовечна!“ /този цитат не следва да е укорим или атакуем по закона, защото принадлежи на писателя Димитър Димов, покойник, оставил ярка следа в литературата ни и дано да е четен от институционалните ни лидери/.

Нали помните вдъхновяващите телефонни разговори на отделни журналисти с вече забегналия Васил Божков, в които комарджийският бос намекна, че е чел „Тютюн“. И как препоръча да се гледа по-нагоре от Комисията по хазарта – към финансовия министър, към началника му, дето всички знаем кой е… Ама за мафията над правителството /по Димитър Димов/ никой не мъцна. По-точно мафията я чухме, правителството не. Даже му забраниха да коментира.

И така дотук проблемите станаха два – нелогичната хиперактивност на главния прокурор и още по-неадекватното дългогодишно безхаберие на парламент, на ресорните комисии в него, на министри, на всичките онези 240, изпълващи със съдържание надписа на онази сграда пред Коня „Съединението прави силата“. Ами прави го, безспорно. То без това съединение на умовете в пленарната зала за каква сила говорим. Друг е въпросът у кого е силата, де.

Хиперактивността на Иван Гешев може да бъде тема за научна разработка. Я забележете само високата честота на употребата на „олигарси“ и нюанса, с който е интонирано това артикулиране. Не може да се отрече, че тези екземпляри го дразнят до вбесяване, затова така ги е погнал. Значи, тези с мега-парите са на масата, където се разпределят порциите, а той не е?

Ненавистта към класата на богатите е пролетарски синдром и имаш ли шанса, бори се, вдигай революции, вей байрака и всички ще те обичат. Особено онези остатъчни 5 милиона българи, другите извън това число се наслаждават на пурата, яхтата, самолета, колекцията, гурметата и силиконките. А теб там те няма, лошо е. И ако преди бяха Баневи, Арабаджиеви, Стайкови, сега Божков, кой е следващият олигарх за избутване от масата? Може да се кажат имена, списъкът е дълъг, но да не вещерстваме сега, само гледайте.

Лошо е, че с възкачването на Гешев на върха, прокуратурата влезе в пубертета сякаш. Твърде хиперактивна, объркана, обидчива /медиите я били цензурирали/, твърде склонна да се сърди на журналистите, особено на едни устати и непримирими /помните ли как се дръпна на Силвия Великова от БНР и през рамо й изстреля краткотрайни гръмотевици, ама тя е свикнала/. Дъщеря ми в периода на акнето беше същата, само дето не се излагаше публично на микрофон. И точно така гледаше с бялото на окото при всяка моя съпротива – както сега прокуратурата и всичката останала власт се мръщи на всяко несъгласие в обществото. Впрочем, тук е работа за психоаналитиците. Травми от детството, отхвърляне от родители и любими, Едипов комплекс, Медея, дислексия, грандомания, всичко може да е. В един крими-сериал чух, че грандоманията е белег на психопатията, пепел ми на езика.

Несправедливо е обаче да се твърди, че Гешев е носител на пролетарския синдром. Нищо, че тръгна с каскет и бяла риза. Този тренд някои го помним отпреди да избухне демокрацията. Важното е да не рецидивира в пълния си блясък 30 години по-късно. Обаче като гледам, натам върви. „Фигаро тук, Фигаро там“, само дето няма ударни ремонти и миене на улици преди совалките му.

Третият, но на практика първи и основен проблем е този за кариерната биография на Иван Гешев. Точно преди две години часовият всекидневник ни го представи с трогателното заглавие „Как момчето от крайния квартал Иван Гешев стана прокурор по делото КТБ“. „Като малък искал да е полицай като баща си, но след 6 месеца работа в началото на 90-е се разочаровал… Който не познава шефа на Специализираната прокуратура Иван Гешев, може да си помисли, че той е скучен сухар или надменен началник“, написа тогава изданието и ни възторгна. И още: „Гешев е неизчерпаем източник на енергия“.

Ами да, факт е, свръх му е енергията. Ако сутринта лови престъпници зад граница, то следобед вече громи битовата престъпност в регионите и в Нови пазар е установен човек с едно кило тютюн без бандерол, а друг с цели 14. А какво стана с КТБ, няма да ви образувам нерви сега, знаете си.

В Уикипедия, примерно, е посочена рождената му дата, обаче мястото не е, освен Софийска област, макар да е широко географско понятие. Завършил е висше образование във факултета „Полиция“ при Висшия институт на МВР през 1994 г. и две години по-късно придобива юридическа правоспособност. През 2006 г. става прокурор в Софийската районна прокуратура.

В същата тази година през март партията ДСБ на Иван Костов поиска образуване на дела за вещно укривателство на Васил Божков, Димитър Иванов, Петър Манджуков и брата на Никола Филчев – Ангел Борисов, припомня архивът на в.“Сега“. Главен прокурор тогава е Борис Велчев и костовистите подкрепят намерението му да разпореди проверки за престъпленията с паметници на културата. Няма данни тогава прокурорът от СРП да е проявил активност спрямо въпросните частни колекционери. Но пък преди дни, вече първи обвинител, Гешев удари мощно артефактите в лукса на Божков с черни найлонови чували, макар те да не са доказателствени материали по обвиненията срещу него.

Междувременно сдружението БОЕЦ обяви в сайта си, че в близкото си минало Гешев не е внесъл нито един обвинителен акт за всичките 7 години работа в Софийската прокуратура, а „единствено е сключвал споразумения с престъпници“. Припомня се, че „по време на номинирането и изслушването на Иван Гешев в качеството му на  кандидат за главен прокурор пред ВСС и българското общество бяха представени данни, потвърдени от самия него, че той има внесени в съда 230 обвинителни акта, като по тях са осъдени 233 души“.

След епистолярни перипетии и съд, прокуратурата предоставя на сдружението частична справка за активностите на Гешев. Според нея „за периода 2009г. – 2016г.,  когато е работил като прокурор в Софийската градска прокуратура,  Гешев има общо внесени 20 /двадесет/ прокурорски акта и по тях са осъдени 27 /двадесет и седем/ лица“. Отказана е информация за сключените от Гешев споразумения, „като очевидно, част от „осъдените” са именно и тези, с които е сключвал споразумения и те са с условни присъди“.

А в периода 2006-2009 г. той е работил в Софийската районна прокуратура и не е внесъл нито един обвинителен акт, и така данните са завишени 10 пъти, подчертават от БОЕЦ. И са категорични, че „тук става дума за тотална фалшификация и лъжа! Просто са си измислили тези резултати, за да представят Гешев като някакъв супер-прокурор, а той всъщност е абсолютен позор! Този скандал няма аналог в съдебната история на България“. Е, едва ли някой си е въобразил в него българската Лаура Кьовеши в мъжки костюм.

Бивол публикува аудиозаписи от пазарлъците на Гешев с обвиняемите по делото „Недосегаемите“, припомнят в публикацията си „бойците“. И още: „В голямата си част тези лица са обвинени за тежки престъпления, включително и за данъчни и финансови престъпления срещу данъчната система за милиарди. Разследванията са водени от други прокурори, следователи и служби, които им повдигат и обвинения, а благодарение на Гешев тези хора се спазаряват с прокуратурата и получават минимални и най-често условни присъди, като нанесените на държавата щети остават невъзстановени, а милиардите потъват в джобовете на мафията и прокурорите-споразумители“.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова.

Почерпете Вилдан

30€ of 20,000€ raised















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.



Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.


Гневът на БОЕЦ е оправдан и необходим. Но той звучи като гласа на викащия в пустинята. И тук се врязва другият проблем – медиите. Малкото, които успяват да зададат острите си въпроси, биват неглижирани и получават саркастични недомлъвки, вместо отговорите, които обществото очаква чрез тях. Напишат ли критично – стават мишена. Колко му е да им пратят биячи в тъмната уличка, или да им тарашат къщите, да ги разпитват в полицията и да ги заплашват, защото си вършат работата. Или просто да уволняват.

Има и още неизбежни въпроси – кой му вдъхна този импулс и на кого толкова иска да се хареса Гешев? Има ли съвпадение на тази хиперактивност негова с идването на новия посланик на САЩ Херо Мустафа и новия правен съветник в посолството Джесика Ким, експерт в борбата с корупцията, и с визитата на премиера Борисов в Белия дом? Ами с изгонените руски шпиони? Ще има ли ново споразумение за сътрудничество и обмяна на практики на нашата прокуратура с руската, каквото предишният първи обвинител Сотир Цацаров сключи с колегата си Юрий Чайка през 2017 г.?

Всичко е политика. Не се връзвайте, че има разделение на властите, върховенство на закона и дрън-дрън. И който не вярва, че Гешев има амбиции за политическа кариера, да си припомни каскета му. И кожения шлифер на сегашния ни премиер.

Водеща снимка: Иван Гешев Главен прокурор и неговите заместници: Красимира Филипова и Десислава Пиронева. Източник: Сайт на Прокуратурата на Република България