Tag Archives: Публицистика

Март ще бъде май?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%BC%D0%B0%D0%B9.html

неделя 6 декември 2020


Оня ден чопля из Клюкарника и виждам един грамаден чаршаф. Тоест, много дълга публикация. Добре познавам авторката, макар и само виртуално. Типичен представител на ГЕРБ – лелки, най-елитната и по хашишински вярна стража на Пожарникаря – Слънце. Преди месеци ми предложи приятелство и веднага започна да ми досажда под многобройните ми не особено любезни към Идола ѝ публикации. Беше упорита, но в крайна сметка осъзна, че съм по-невменяем от нея и сега само от време на време съска, но с недомлъвки.

Обичам да ѝ чета простотиите понякога. Хем си сверявам часовника за новите тенденции в отчаяните им опити да излъскат олющената поцинкована кофа на имиджа Му, хем улавям някои тенденции, които явно са пуснати за вътрешнозаводска употреба в редиците на ГЕРБ, макар и Негово Светейшество банкенският палавник с нужди, кюлчета, пачки евро и пистолети да не ги е обнародвал лично.

Предварително знам, че ще е тегаво занимание, та припалвам цигара и зачитам. Още от първите редове става ясно, че работата е сериозна. Някой бил казал (в последствие разбирам, че става дума за Маяма и други пребоядисани комундели), че Бойко (също пребоядисан комундел) щял да отлага изборите с два месеца. За края на май. Как могло да им хрумне!? Той! Как изобщо е възможно някой да допусне, че този принципен, достоен, отговорен, по рицарски честен левент ще наруши обществения договор!? Тук съм принуден да призная, че е права. Всяко едно отлагане на избори е в тотален разрез с това, което в нормалните държави вече няколко века е познато като обществен договор и мирише, не, направо вони, на диктатура.

Хич не обичам да влизам в сферата на вероятностите, ама не мога да се сдържа и започвам да размишлявам. Лелката май е права и за друго. Лично аз наистина не си спомням смехотворният ни премиер да е казвал в прав текст, че смята да отлага изборите. За сметка на това обаче предполагам всички що-годе безпристрастни сме доловили как подобна идея все по-упорито се промъква уж случайно в думите на хора от близкото му обкръжение. Спомням си и друго.

Как по времето на Орешарски Борисов се надсмиваше (напълно заслужено, трябва да признаем) на тогавашния премиер заради бягствата му по терлици от Министерски съвет и Народното събрание и отказът му да проумее, че народът го ненавижда и иска незабавната му оставка. Тогава Бойко заяви, че на мястото на Орешарски веднага би се махнал от властта, вместо да се излага. Няколко години по-късно самият Пожарникар – Слънце изпадна в идентично с това на Орешарски положение и също като него се покри с Жипката по дъбрави, паланки и чукари, комуникирайки с българите единствено чрез импровизираната си подвижна телевизионна станция. Само и само да не подаде оставка пред упоритите протести на десетки хиляди и серията безумни скандали и разкрития за тераси, барселонски му къщи и любовници, кюлчета и пачки. И де да беше само това.

Бойко лъжеше като дърт ци…, така де, ром, че иска да остане, за да прави проект за нова Конституция. Да го пита човек кой е искал от него и от недъгавите му прависти да коват основен закон, ама айде. На всички ни е ясно, че това беше поредната му смехотворна стъпка, за да се задържи още малко на власт. Както и мрънканиците му, че нямало да подава оставка, защото нямало по-можещ да поеме властта, че без него Ковидът ще ни натръшка до крак и какви ли не други умнотии, които, ако не бяха унизителни и за нас и за него, щяха да са просто трогателно-умилителни. И какво стана в крайна сметка?

Селяндурският му номер мина и нещата се поукротиха. И той си е на власт, въпреки че във Венецианската комисия със сигурност е паднала голяма забава, когато са разглеждали куцото, сакато и кьораво уродче, което мина за проект за Конституция на ГЕРБ.

Та, ако тръгнем по тази логика, няма абсолютно нищо странно да допуснем, че господин Борисов (както беше наречен поне сто пъти в публикацията на ГЕРБерската лелка) ще се възползва от ситуацията с Ковида. Някой би контрирал, че два месеца са нищо и няма смисъл да си дава труд, за да ги спечели, но това съвсем не е така, тъй като Пожарникаря – Слънце неведнъж ни е доказвал, че е способен на чудеса от храброст не за два месеца, а за два дни. Колко милиарда могат да се откраднат за толкова време и колко следи могат да бъдат заметени, не е истина.

Та, така… Ако очакваме моралът на премиера или общественият договор да го спрат да шикалкави отново, за да се закрепи още някой ден на власт, трябва да сме истински наивници. Хипотеза, хипотеза, ама така му пасва на досегашните намерения, начинания и постъпки… Като на свинче – звънче.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Цената е 15 лв. за екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите. Можете да поръчате също и с лично съобщение до фейсбук страницата на Торлака.












15,00
лв.

 






The current exchange rate is 1.00 EUR equals 0 BGN.




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


15,00 лв.



И т.н. Презареждане

Post Syndicated from original https://bivol.bg/prezarezhdane-etc.html

неделя 15 ноември 2020


Когато Мерилин Менсън все още бил изгряваща звезда, попитали Алис Купър какво мисли за него. Той отговорил, че Менсън е просто едно грозно момче, което се облича в кожи и се гримира. Не претендирам за точност, но така твърдят очевидци. Старият рокаджия очевидно прави намек за това, че по-младият му колега го имитира. Това обаче са си музикантски работи. Взаимните влияния в изкуството обикновено са толкова смесени и объркани, че и най-големите специалисти трудно се ориентират в тях и нерядко стават за смях, опитвайки се да си изсмучат от пръстите някоя аналогия. Но, да оставим мрачните дълбини на рока на мира.

Бойко Борисов също не става за смях рядко. Особено напоследък. Дори и страстните любители на гафовете вече са уморени да следят безкрайния низ изцепки на премиера ни. Ако обаче той определи Слави Трифонов като „маниакално самовлюбен, страховито намръщен човек, който демонстративно раздава сатрапски заповеди и погазва достойнството на всеки нисшестоящ в йерархията“, никой не би си и помислил да му се присмее, задето търси под вола теле. Приликата в двата персонажа на Прехода е повече от очевидна.

Излюпването на месии в политическия ни живот след 89-а не е новост. Какви ли ги нямаше. Едни едва успяха да си свалят петолъчките от костюмите, преди да полетят в политическите висини. Други с аристократична щедрост ни обещаха, че за 800 дни ще станат нещата; ако им верваме. Трети не успяха да се издигнат толкова високо, но пък имаха далеч по-завиден арсенал от палячовщини и се покриха някъде или станаха жертва на имитацията на естествен подбор, царяща в средите на „държавността“. С две думи, месии колкото искаш, но поне имаше някакво разнообразие. Такова, че сходствата между сегашния ни премиер и лидера на политическа партия Има такъв народ (ИТН) изглеждат смущаващи, дори и на фона на родната действителност.

Та, нима и двамата нямат в автобиографиите си доста солидни връзки с така наречения „подземен свят“? На най-високо ниво, при това. Как можем да забравим подсмърчането на Слави след убийството на Васил Илиев или ИПОН-ския период на Бойко Борисов? А, както е широкоизвестно, подобни среди не се напускат никога, стига да влезеш веднъж в тях.

Да оставим настрани пожарникарството и виолата, защото май само те нямат нищо общо между двамата. Мощните джипове, пренапомпаното его, наперените стойки, назидателният тон, обграждането с посредствени, взаимозаменяеми послушковци, на които да изкарват (по възможност пред колкото се може повече камери) „справедливата“ ярост за собствените си грешки, непрекъснато демонстрираното чувство за непогрешимост и недосегаемост, неистовата нужда от внимание… Как да не се замисли човек, че партията на Слави може да бъде кръстена „И така нататък“?

Май има два варианта. Първият е твърде малко вероятен. Сценаристите на Прехода са останали изненадани от разочарованието на хората и оттеглянето на доверие от Борисов и са били принудени бързешком да измислят кой да заеме мястото му. Вторият обаче си пасва точно. Като на свинче – звънче. Слави отдавна проявява апетити към политиката. Много преди да „сондира“ общественото мнение през 2016 година, когато внесе референдума.

Оттогава нещата за него се нареждат като по ноти. Затова и може да си позволи няколко месеца да гледа безучастно как хиляди българи протестират и се опитват да свалят разяденото от корупция, наглост и нефелност правителство и християн-социалистическия патриот, който по съвместителство е и главен прокурор. Търпението на българите към Бойко се изчерпва от ден на ден и това работи в полза на намиращия се в позицията на дофин Слави. Защото е твърде вероятно след следващите избори Народното събрание да е шарено като хипарска риза и Борисов да има нужда от подкрепа. Подкрепа, която да осигури плавен преход от него към поредния месия. И Така Нататък. Докогато номерът минава…

***

Поръчайте юбилейната книга на Торлака по случай 10 години Биволъ.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за 1 екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6



Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



ШоГ! УжасД! ХистериА! Баце не ни харесва!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/bace-ne-ni-haresva.html

събота 31 октомври 2020


Едно зло никога не идва само. Не ни стига, че короМката вилнее необезпокоявано, че се трупат едни милиардни дългове, че Каскета е щастие ни конфискува домашната скоросмъртница, детските пюрета и незаконния тютюн за махорки, а и Пожарникаря-слънце ни каза в очите направо от карантинната си резиденция, че не ни харесва. Всичко друго се преживява, белезите заздравяват, ама лошата дума остава до живот. Убедете се сами – „С цялото си уважение към младите и хората, които със сигурност не ни харесват – и ние не харесваме тях“.

Кой би могъл да си представи, че премиер на държава от Европейския съюз ще бъде толкова директен с огромната част от хората в клетата страна, която управлява цяла декада? Или, ако трябва да сме коректни към неговото схващане за политика – две петилетки. Такова откровение не е политкоректно и по никакъв начин не кореспондира с доскорошните му въжделения да се къпе във всенародната любов.

Но, така или иначе сме го почнали на искреност, нека да я караме докрай. Другарю Буда, информацията ти, както обикновено, е безнадеждно остаряла. Отношението на все още здравомислещите българи към теб мина през няколко етапа. Първо просто те игнорирахме и се надявахме да се наиграеш по-бързо и да заминаваш да си харчиш откраднатото. После осъзнахме, че силно подценяваме лакомията ти и започнахме да не те харесваме. Но това беше преди години. Сега, меко казано, те ненавиждаме и сме готови на всичко, за да разкараме теб и другите креатури на ДС от политическата сцена. Май сме закъснели почти безнадеждно, но това е друга тема. Да се върнем на чувствата и емоциите.

Даже и в нашата политическа реалност подобно изказване е някак странно. Човек остава с впечатлението, че Баце е тийнейджър, а онази част от народа, към която се обръща, го играе възлюбената му. На нея най-после ѝ е писнало от дърварските му, дебелашки свалки и е излязла на площада, за да крещи под прозореца му, че иска той да се махне от живота ѝ. И Баце, осъзнал с три-четири месеца закъснение, че никакви големи приказки, пъчене, заплахи ала „ти ще видиш какво ще стане, ако ме няма“ не минават, най-после решава да спаси последните прашинки достойнство, които са му останали. И отвръща реципрочно.

Щом ние не го харесваме, значи и той не ни харесва. На това му се казва натриване на носа. Само дето това, с което разполагаме като премиер, май наистина не схваща, че голямата част от българското общество просто няма търпение да забрави за съществуването му час по-скоро и изобщо не се интересува от чувствата и емоциите му. Колкото и верните до гроб структури на ГЕРБ лелки да го убеждават, че не е така, и да са готови да не си мият ръцете до Второто пришествие, щом той ги е докоснал.

Баце хич не проумява, че неговото сърдито тропане с мечешка лапа не ни вълнува, защото той може да не питае положителни чувства към нас, тъй като не се вписваме в рамката на раболепния гласоподавател с възхитен поглед, скандиращ името му, но нашата антипатия е напълно рационална и почива на безброй факти. А фактите хич не са му силата.

Иначе нямаше да издава заповеди, които да отменя след ден-два, да си избира министри по отбивките на бензиностанциите и да ни лъже в очите за неща, които са толкова очевидни, че дори и малко дете не би се заблудило.

Пожарникарят-слънце се предоверява на харизмата си вече от години, но това не е наш проблем. Проблемът си е негов и на ония, които го славословят неуморно, надявайки се да се докопат до някое парченце от баницата. На тях може би им пука дали той ги харесва или не. На здравомислещите хора, искащи просто да живеят в страна, в която има ясни правила и разумът надделява над чувствата на управляващите я, им е през … дали баце ти Бойко ги харесва или не.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за поръчки до 3 ноември. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



Bulgarian lives matter!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/bulgarian-lives-matter.html

вторник 30 юни 2020


Българските медии винаги са ме изумявали силно. Поработих две-три петилетки в десетина, гониха ме за липса на политическа коректност, разни заплати ми орязваха, казват ти, че собственикът е еди кой си, излиза, че е друг. Ама, няма значение. Не е нужно да минеш по моя наивно-глуповат път, за да схванеш за каква кирлива медийна среда става въпрос. Достатъчно е да разсъждаваш и анализираш това, което е видно за всички. Това, че при мен стана по трудния начин, си е лично мой проблем.

Няма да ви повтарям на кое място сме по свобода на словото в света. За друго ми се говори днес. Видяхте ли с каква бащинска обич приеха всички родни медии black lives matter? Ежедневно, във всяка емисия се бълват новина след новина за това как някакви откровени хулигани разбиват лъскави магазини и разграбват наред. Поведението им било знак на протест. Нито искам да давам оценка на това какъв протест е да се обзаведеш с плазма или маратонки „Найк“, нито имам каквото и да е разумно обяснение защо в американската полиция назначават садистични копелета с екзекуторски наклонности. Върху друго ми се ще да се фокусирам.

Хубаво де, животите на черните имат значение, не го оспорвам. Оспорвам правото им да играят Орфей в киното, но и това е друга тема. Искам да се фокусирам върху шибаните ни медии и гнусната манипулация, с която ни заливат всеки ден.

Една от основните задачи на всяка една медия по света, независимо онлайн, радио, телевизия или печатна, е да поставя акценти върху важните събития, за да могат хората да се ориентират в нестихващия поток от информация. Сега, няма спор, че прекомерната употреба на сила в изолирани случаи в Щатите е новина, която би трябвало да бъде сред водещите. Както и превенцията срещу короМката. Друго обаче е интересно.

Ние сме държавата с най-нисък стандарт на живот в Европейския съюз, имаме най-висока смъртност, най-ниска раждаемост, най-корумпирани сме, приблизително една пета от населението ни е трайно прокудено от Територията и си търси препитанието в други страни, а даже най-„престижните“ ни университети приемат куцо, кьораво и сакато. Имаше една библейска приказка за вторачването в сламката в окото на брата и незабелязването на гредата в собственото ти око.

Може да звучи себично и дори наивно, но аз смятам, че американците ще се оправят. И с короМката, и със садистичните си ченгета, и с ония, дето разграбват магазини, за да отмъстят, че едни изверги убили друг изверг по особено жесток начин. Имам достатъчно ясен поглед върху съдебната и политическата им система, за да направя обосновано предположение, че тази буря е в чаша вода. Но!

Ние сме по средата на пустинята и Мойсей не се види никъде. Това си е стара тактика, която премиерът с джипката, мисирките и тулупите му развиха до съвършенство. За трагичното положение, в което се намират българите, които като мен са достатъчно големи балъци, за да останат да живеят на Територията, медиите мълчат. Или, в най-добрия случай споменават само мимоходом.

Фокусът на новинарските емисии е върху това как Каскетът заловил пет литра незаконна ракия в Богоговейно Чистилище, премиерът разпоредил да се носят маски, ама след два часа отменил разпоредбата, шефът на НОЩ категорично заявил да не се ходи в парковете, но че на море може. И в САЩ си бият негрите. И в Танганайка загинал на брата на жената на министъра на туризма сина му. При трагични обстоятелства.

Вижте, може и да изглежда, че съм малко дебелокож, но аз не съм. Много дебелокож съм. Животът ме направи такъв. Животът в Територията, където смъртността е най-голяма, продължителността на живота най-кратка, раждаемостта най-малка, а емиграцията поголовна. От целия Европейски съюз. А мисирките и тулупите снимат си отразяват оня с джипката, оня с каскета, оная, дето демокрацията ѝ е отнела не знам какво си и чат-пат льотчика.

Не е нужно да се абстрахираме от световните проблеми, но има едно правило, което винаги работи. Първо си оправи собствения двор, копеле, после зяпай в чуждите.

Пионка до пионка, братчед!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%87%D0%B5%D0%B4.html

неделя 24 май 2020


Таа мойта щеше да ме прибие с камънье издзаранкя. Бил съм бил нарисувàл игрище за дама връз покривката и съм извадѝл дваесе бобени зръна, та да напишем на тех имената на свите министре у правителството. С абревиатури, разбира се, оно иначе нема место.

Сега. Она, е много несгодна. Не на външен вид. Там е у топ уан. Ама, има гръцко, има македонско, има торлашко, има и влашко. Човек да е сакал, не е могъл да си сбере такава сътвер.

Я съшнус не бех нарисувàл игрище за дама, а бех измислѝл нова игра. „Министерия“ ѝ е работното заглавее. Проста е. Като министрете ни. Разчертах мушамата, писàх имена на министерства, надписàх бобените зръна и ги метнàх.

Мою експеримент се състоеше у тва дали ако размениме кой и да било министър с кой и да било друг министър би имàло ква и да е разлика. Я си мислех, че нема да има и правителството ше е същио разграден двор. Не знам дали съм прав. Секи от вазе да си преценева за ньего си:

· Министър Барни – от правосъдие отоди у финанси и пръвата му работа е да намали ДДС-то на сички бели хакери, защото „при повечето престъпления има нарушенее на законо“. Не дирете логика. При министър Барни тва е като да дириш поцинковано кръсче на врато на джихадист.

· Министър Каракачанката моментално заминава от вътрешните на външните работи. Тоа човек нема цел живот да се мъчи с продажбата на тия паспорти на македонци, бесараби, банатци. Нека да му е по-лесно начинанеето. Нали е родолюбиво, все пак?

· Дебил Караниколов кво има да се мъчи с таа икономика? Айде веднъга у туризъмо, да дръпне напливо на гостуващи нагоре, като черпи приходящите с по една-две фурми.

· Съответно, та да не губиме безценнио кадър Ангелкова, ньеа я префръгаме от туризъм у правосъдее и она смазва целата плаха опозицеа със закон, че кой рече да излезне да почива у чужбина е моментално у затворо. Още от граничнио пункт. Десет годиньи. Строг тъмничен. Никво мръданье. Да му е мислѝл, кога е поаждал!

· Влади Горанов ше заебе финансете и ше поеме туризмо, колко му е? Фръга некви балатуме с нарисувани огньове по тех, танцува нестинарски танце и сичко е шес. Осен тва – праща туристете у чужди апартаменте с незаконни тераси и обявева, че маститете мафиоте ше плащат още по-манку ДДС. И сичко си ше си дойде на место. Подпомагаме месната икономика. Ше цъфнеме и ше връжеме! А, забраих! Ше се разбират директно през чато, със спомощетувателството на „девойката“. А Божков ше има крайната дума.

· Кралев моментално отоди от спорто у културата. Слушайте само кво съм измислѝл. Не я де, гадаеньето с бобо:
Представете си три хорà пред Народнио театър. Едното ше го води депутатът (!!!????) Делян Пеевски. Ще се получават леки трусове в Софийската котловина, но аз не мога да предвидя с каква сеизмичност, не съм от БАН. Начело на второто хорце ше тропка баскетболнио корифей Тити Папазов Ревливио. Он ше се раздаде най-млого, я го знам, на живо съм го гледàл кък маа табла. Страшна сила е, като му не връже. И на третото òро – Сираков. С онаа обица с кръсче на десното уше, като от деведесе и четвръта. Млого беше фейсък, гецки, къ сакате му викайте.
Съответно Божков от Дубай ше напрай конферентна връзка и ше журира събитеето у Клюкарнико, та да види колко ора на чия стрънь ше станат, та да даде тия акции най-после и да се млъкне с таа глупус. Ше има и онлайн анкета, не го мислете.

· Господин Дамата с магнолиите се оттегля от премиерското кресло, защото го влече друго, а секи човек требва да следва мечтите си и става шеф на… шеф на… абе, шеф на джипка. Тоест, праиме го министър на транспорта.
Вози разни ора, обяснева им некви работи „Виж тука кво съм направѝл; Построихме пъта, стадиона, заводи ще построиме, интестиции, стабилност, гарантирано! Я кажи сега кво станà с магистралата, с еврофонда, с туризЪма?“. Баце мое да зададе правилните въпроси на секи. Играе го тоа мач към три петилетки. Важното е другите да отговарат сервилно и по възможност да целуват ръка. А, и да си праат деца, та да имаме прираст благодарение на него, че през управлението му от милата му, галена от три папи глава избегаха повече от милион българи, та бая требва да дървиме патките да наваксаме.

· Ананиев, оня ръняк на здравеопазването, се паднà да е прайм министър. Сметайте кво ни чека! Връз мушамата, нали ви казвам. Мою начин да съм нещо подобно на римските авгури, ама без птици и без полети, а с некви бобени зръна. Оно, зарди тва пет джи и птици не останаа. Шантава работа. Съсипаа не дръжавата, а свето.
Вижте колко ше е яко. Премиеро Ананиев издава указ, а на следващио день го отменя, щото некой си рекъл, че не е съгласен. После пак издава друг, съвсем противоположен указ и пак го отменя, щото друг казàл, че не е съгласен. И накраю си измива ръцете, все едно, че го е страх от короМката, казвайки, че е като Пилат Понтийски. Нема обществена подкрепа, затова нема да пипа нищо, другите да се оправят както знаят.

· Обаче така правителството става истинско железо и нема мръданье, затва господин президентът Радев се намесва, за да упражни за пореден път императивната си дикция и да разбие стабилността. Не може вниманието да е отклонено от него и най-вече от Деса. Клетио български народец требва да знаа, че ако он фане властта у ръце само за неколко месеца ше зачезнат и кражби, и сичко. Никви грижи. Ше си живееме като у Едем преди ябълката.

· Каскето е Слънце обаче е още по-ревнив, оти е достатъчно прост, та да мисли, че само он мое да командори, а ич не разбира, че е турен там за пунта мара. Организира акцеа у Поликраище. Показна. Отнети са приблизително 7,8 литра ракия от трима нарушители и шест буркана компот от праскови (Prunus persica). Извършителите на престъплението ще бъдат подведени под отговорност и разследвани с цялата строгост на закона. Междувременно Божков раздава акции от Дубай, което си е ОК, нема проблеми.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




· На Томислав Дончев най-после му писва на … да е част от цялата прекрасна схема и се прибира в родния си край, та да стане кметски наместник в село Зелено дърво, Община Габрово. Заявява намерението си да обяви референдум 1 април да се обяви за Национален празник на Територията.

Лично аз съм напълно съгласен с подобно предложение, има железна логика. Но жената, кък казах, се събуди и побесня, като видя какво съм направил с мушамата, овика ме, размята бобените зърна и така приключи кариерата ми на гледач на фасул. Тъжно. А мислех, че ми е следващото призвание…

Вождът на балъците

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

неделя 5 януари 2020


Благословен беше ти да живееш в добри времена, моя пътеводна светлина, благословено беше и племето ти, о, Винету!

Нима апачите изобщо имаха язовири? И, въпреки това, дали се намираше някой дори и измежду най-великите им воини, който да дръзне да обвини великия вожд Винету за пресъхналите кладенци? Къде се е чуло и видяло такова нещо? Нали несретникът щеше да бъде завързан за стълба на мъченията, изтезаван поне една седмица, а след това скалпиран и захвърленч в пустинята!

Кой би посмял да държи сметка на Винету дали е достатъчно всемогъщ, за да накара Маниту да отвори небесните двери, за да рукне благодатен дъжд? Той да не е шаман на апачите? Не. Вожд им е и те трябва да се съобразяват, да го почитат и да приемат, че в кладенците вода няма, защото са натрупали много прегрешения към Маниту, а старейшината на селото им наскърбява избраника на Маниту, Винету, като заема страната на злата му противничка Презрялата круша.

Или пък какво? Сам вождът ли да строи бобрите в редица по двама край вировете и да ги накара да гризат, прехапват и прехвърлят клони през теснините на речните корита? Никой дори и не си го е и помислял по твое време. Апачите имаха уважение към Винету, а и към Маниту, носеха им дарове, почитаха ги, бяха благодарни и за дъжда, и за пътеките, прокарани през прерията, и за човещината ти, Винету. Този народ не задаваше въпроси, които да развалят настроението на вожда му и това ви правеше велики. И вожда, и народа.

Винету, ти не беше като всеки вожд и не се затваряше във вигвама си, за да чакаш мало и голямо да му дойде на крак, за да ти изрази искрените си почитания. Беше прост човек и затова се разбираше с простите хора. Не, не разбирай нещата погрешно, не казвам, че си бил обикновен човек от племето. Мисля, че си бил наистина прост човек. Такъв, на когото днес му скимва да препуска на коня си Джип из прерията, да оглежда село по село, да вика „Хау!“ на всеки местен и да си разговаря с него дружески на всякакви теми. От това дали е надебелял до колко му е хубаво да си живее тук, в това закътано в пустошта селце.

Така обикаляше ти, о, Винету, земите на апачите лето след лето. И в студ, и в пек, и в дъжд (бъди щедър към нас, Маниту!), и в засуха. Хората ти пък по стар обичай ти подготвяха топло посрещане, тежки трапези и задължително по някоя лентичка, сплетена от скалпове на червени врагове, за да я прережеш на фона на възторжените им ръкопляскания. И племето ти тънеше в благоденствие, а ти се радваше на всеобща почит и безрезервна обич.

Ако ли пък се случеше бледоликите да донесат и да изхвърлят нещо в земите на апачите, апачите боклук ли го наричаха? Не, Винету, не. Апачите уважаваха изхвърленото от бледоликите и го ценяха като съкровище.

В добри времена живя ти, Винету. И заради това беше велик. Аз живея в тежки времена, а племето ми е изтъкано от лош човешки материал. Неблагодарници! Прокарвам им пътеки, построих едни неща, дето да чистят Великата локва и хората ми да не ги хваща разстройство, когато отидат да пекат кълки на брега й, купих голяма желязна птица, за да си летя с нея и да  ги гледам отвисоко и те пак недоволни.

Нямало вода. Язовирът бил празен. Ама, аз нали съм си добър, изпратих им един шаман да направи молебен, та да рукне водата. Тя не рукна, но аз направих каквото зависеше от мен. И те пак недоволни. Вече не ми стигат стълбовете на мъчението, о, велики Винету, а скалпирането за съжаление го забраниха отдавна. И за боклука реват. Вкарвали сме били боклука на бледоликите, трупали сме го на купчини и сме го изгаряли. Добре, и ако е така какво? Нима ветровете не разнасят пушека и не дават димни сигнали на всички, за да бягат по-надалеч? Нима трябва да развалям добрите си отношения с бледоликите заради мрънкането на народа си, че от горенето на боклука вече въздух не бил останал в земите на апачите?

Не, Винету, няма да се поддам. И аз като теб ще яздя своя джип и ще оглеждам какво прави племето ми. А, когато има вода, има. Когато няма – няма. На Маниту работа. Когато се срути някоя пътека, ще я поправим. Бледоликите дават пари за това, няма проблем. Когато племето се разбунтува заради боклука на бледоликите, ще заговоря на хората си как не осъзнават колко са богати. И те ще млъкнат. Щото съм ги убедил ли, от безсилие ли, няма значение. Важното е да мълчат.

Ти беше велик, о, Винету, ама и аз няма да падна по-ниско от теб. И мен ще ме помнят много поколения. Аз съм вождът Стихийно бедствие. Но в истинския, не в преносния смисъл.

Хау! Аз казах!

За хиляда пробити рубли

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8.html

понеделник 21 октомври 2019


Братчедът Ставри ми звъни оня ден. Всяка година по това време е все така. В зависимост от атмосферните условия де, но превали ли средата на октомври, и първо за мен се сеща. Преди се опитваше и други от родата и от махалата да търси, но бързо разбра, че няма да му мине номерът. Всеки си има извинение. Я жена му била болна и нямало кой да гледа децата, я точно в тоя ден бил на смяна, я собственото си лозе още не бил сколасал да обере, пък камо ли да помага на братчедa Ставри за неговото.

Аз обаче извинения нямам. Ни жена, ни деца, ни работа, пък камо ли лозе. Разчитам само на социални помощи и твърдо вярвам, че истината за добруването на този грешен свят е в съзерцанието, а не в инициативността. Злите езици твърдят, че съм бил чисто и просто един философстващ мързеливец, но аз ги подминавам с мълчание. Ами, че те и Буда не са го приемали на сериозно дълго време, ама после милиони са се вслушали в думите му. Не нашия Буда, оня, индийския, макар и нашия да събра много доверие и въодушевление с бръщолевения, не може да му се отрече.

Така че, нямайки какво да измисля, трябваше за пореден път да пристана на акъла на братчеда Ставри. Не, не мислете, че съм чак толкова слабохарактерен, но всяка година по гроздобер се случва така, че му вися с някой и друг лев, взет назаем, за да покрия неотложните си битийни нужди и няма как да го отсвиря, защото знам, че следващия път, когато опра до него, няма да ми се отвори парашута и ще стоя гладен. Вече не ми дават на вересия в нито един от магазините в селото. Търговци. По-скоро търгаши. Само за печалба мислят. Как да очакваш от тях да оценят една възвишена философия и да са съпричастни на житейското ми кредо?

Когато влязох в двора на братчеда Ставри и се насочих към голямата асма, под която той си беше устроил малка механичка, от която излизаше само в краен случай, не само се заковах на едно място от изненада, но дори изпуснах лозарската ножица.

–          Какво е това бе, братчед? – успях да смотолевя с неудържимо трепереща долна челюст.

–          Сядай, сядай, братчед! – подкани ме той с жест, а когато се наведох да взема ножиците добави. – Остави това! Днес няма да ни трябва.

–          Какви са тия пари? Откъде са? – послушно седнах, без да мога да откъсна поглед от тлъстите пачки, които братчедът Ставри размяташе разсеяно из дланите си, все едно жонглираше с тях.

–          Какво значение има? – изсумтя той, надигна се от мястото си, облегна се на кокалчетата на пръстите си и се наведе над мен. Чак усещах спиртосания му дъх. – Важното е, братчед, че можеш да получиш част от тях.

–          Какво трябва да направя? – нещо в поведението, най-вече в погледа му, ме накара наистина да се смутя. – Това са много пари.

–          Не всички са за теб – братчедът Ставри отново се отпусна назад. – Трябват ми и други съмишленици.

–          За какво? – продължавах да недоумявам, но той просто се усмихна, отвори кутия с хубави цигари и я протегна към мен. Запалих с треперещи ръце. Наистина бях изпаднал в неведение.

–          За да помогнем на най-достойния кандидат за кмет на общината да спечели изборите. – отвърна братчедът Ставри и заби изпитателен поглед в мен. Явно очакваше да реагирам по някакъв начин, но след като не го направих, продължи. – Е, той така или иначе ще спечели, но трябва да сме сигурни, защото се навъдиха разни самозванци. Тук били учили, там били направили успешна кариера, на трето място се били доказали… Измишльотини.

–          И кой е най-достойният кандидат? – попитах, без да схващам точно какво говори.

–          Нима има някакво значение, братчед? – усмихна се широко той, но лицето му за миг стана сериозно и сбърчи вежди. – Не ми ли вярваш? Това, което се иска от теб, е да вземеш тия пари, да задраскаш в изборната стаичка номера, който ще ти напиша и да убедиш колкото се може повече хора от селото да постъпят по същия начин.

–          Но… Това не е ли незаконно? – тръпки ме побиха. Никога не бях участвал в нищо извън закона, но, странно защо, не можех да отделя поглед от пачките, които братчедът Ставри все още премяташе из ръцете си.

–          Че кое е законно в тази държава!? – той дълго се смя на глас, преди да продължи – Само ти ли ще си балък и ще се съобразяваш с правилата? Погледни се само! Та ти нямаш пари дори за свястна храна.

–          Не знам… – почувствах се като аутсайдер, какъвто си и бях, но все още имах искрица съмнение в душата си.

–          Ти няма да караш никого насила – продължи брачедът Ставри, вече равно и спокойно. – Просто ще подпиташ този и онзи, пък който се съгласи, също ще бъде възнаграден подобаващо. Тук съм ти подготвил едно списъче с хора, които според мен биха били склонни да станат част от каузата ни.

–          Ами, ако откажа? – погледнах листчето, което ми побутна. Имаше поне двайсетина имена, което за малко село като нашето си е доста, съгласете се. – Или ако някой от тях откаже?

–          Няма проблем, братчед – по гласа му личеше, че определено има проблем. – Ще се наложи да помоля и теб, и всеки друг, който не е на моя страна, да си ми върне парите и да не пристъпва никога през прага ми с каквато и да е молба. Или сме задружни, или не. Това е. Когато сте поискали нещо от мен, аз съм откликвал. Очаквам същото от вас. Иначе ще съм много разочарован.

–          Колко? – главата ми се въртеше. Повече от всичко исках това да не се случва, а да ме беше викнал просто за гроздобера.

–          Хиляда за глас. Твоят и на останалите – братчедът Ставри извади една банкнота от пачката. – И по петстотин за всеки друг глас, които ми осигуриш.

–          Хиляда лева за глас!? – ахнах.

–          Не, братчед! – той пак се разсмя, ама тоя път май веселието му беше искрено. – Ние плащаме в рубли. Такава е политиката ни.

–          Колко е курса? – попитах машинално.

–          Не знам, провери – той побутна пачките към мен. – Във всеки случай сделката си я бива. Чу ли как товариш Путин заяви на американците, че ще срине долара? Някога да не си е държал на думата? Той е мъжкар. Бъди и ти мъжкар и ще бъдеш богато възнаграден. А сега тръгвай, че съм зает. Успех, братчед. И да не забравяш да отмяташ с чавка в списъка всеки, който е обещал да гласува и си е взел парсата. Номерът на нашия кандидат е отзад на листа.

Набутах пачките в пазвата си, защото джобовете на панталона ми отдавна бяха скъсани и побързах да се махна оттук. На дворната врата се сетих, че лозарските ми ножици все още са на пътеката, където ги изпуснах. Не се върнах.

Националноосвободително движение „Норвежки торбалан“ ще спаси децата на България

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.html

неделя 8 септември 2019


Ако

Post Syndicated from original https://bivol.bg/if.html

неделя 19 май 2019