Tag Archives: Путин

Максим Миронов: Свръхсилата на спецслужбите е силно преувеличена

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bellingcat-navalny-mironov.html

сряда 16 декември 2020


Не за пръв път, когато Навални публикува гръмко разследване (този път това е съвместното разследване с Bellingcat, CNN и The Insider) активно се лансират версиите, че това, разбира се, е било колаборация на службите. Защото нали уж не е по силите на група ентусиасти да съберат и проанализират такъв обем информация, необходими са специални навици, достъп до секретни данни и възможност за оперативна работа (проследяване/подслушване/видеонаблюдение и т.н.). Този път се появи версията, че всъщност германското разузнаване вече отдавна е знаело всичко.

В социалните мрежи горещо се коментира, че подобно разследване е невъзможно да се извърши по телефонни разпечатки. На практика западните разузнавания били направили разследването и го предоставили на Навални.

За обикновения човек тези версии изглеждат правдоподобни. Нали има спецслужби с много милиардни бюджети. Спецслужбите имат спецвъзможности. Те могат да наемат най-добрите от най-добрите, да внедряват агенти. И как така няколко души с бюджет в копейки редовно ги заобикалят?

Вероятно за някои това ще бъде изненада, но представата за мощта и аналитичните възможности на държавните служители е силно преувеличена, а за това какви данни сега са лесно достъпни за всеки човек е занижена.

Аз имам голям опит с анализа на различни изтекли бази данни. През 2005 г., когато на пазара се появи базата с трансфери на Централната банка, реших на тази основа да напиша дисертация (тогава бях докторант в Чикагския университет). Идентифицирах няколко десетки хиляди фирми-еднодневки и изчислих колко всяка компания в Русия (в това число “Газпром”, РЖД, РАО, ЕЭС) не плаща данъци и мами акционерите.

Когато за пръв път представих своите резултати, първият въпрос на научните ми ръководители беше: “Щом ти сам успя да направиш това за няколко месеца, при това в Чикаго, защо руската данъчна служба и Централната банка не могат?”. Аз нямах отговор на този въпрос. Когато резултатите от моята работа бяха публикувани в няколко руски медии, ме поканиха да се изкажа на държавна конференция за данъците. На среща ме покани и първият заместник-председател на Централната банка Андрей Козлов с идеята да му представя методиката си.

За съжаление, той бе убит месец преди нашата вероятна среща. Но фактът си е факт, за руската Централна банка най-малко от 1989 г. се трупат данни, които в реално време позволяват да се идентифицират всички фирми-еднодневки и да се изчисли размерът на отклоненията от данъците на всяка руска компания с точност до копейка. Руската държава не прави това, макар че в анализаторските отдели на банката, на финансовото министерство, в данъчната служба работят стотици служители на бюджетна издръжка.

След това изготвих още няколко научни проекти, като анализирах индивидуалните данни по “белите” работни заплати, шофьорските книжки, нарушенията на правилата за движение по пътищата, авариите, регистрациите, акционерите в компаниите и т.н. По тези данни може да се разкрият рушветите на губернаторите, на пътните полицаи, размерът на “черните” заплати и т.н. Някои от моите изследвания бяха публикувани във водещи световни научни списания.

Написах това не да се похваля колко съм як. Искам само да покажа, че дори човек с минимални ресурси (покупката на всички тези данни ми струваше 1 500 долара) може да направи дълбоко детайлно разследване. Например, от закупената от мен база данни през 2005 – 2008 г. аз знаех всичко за всеки московчанин – дата на раждане, регистрация, шофьорска книжка, автомобилите, които някога е притежавал, всички работни места, заплата по месеци, пътни нарушения, катастрофи, в които е участвал. Тези данни използвах за ето тази статия: (https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0304405X14000440)

Сега на пазара има далеч повече данни, отколкото когато аз започнах да се занимавам с моите изследвания. Поради това съм категоричен, че всяка аналитична работа, описана в разследването би могла да бъде извършена от един или няколко души за няколко хиляди долара. Притежавайки 15-годишен опит в анализа на различните държавни бази данни, аз не виждам нито един момент от разследването, който да не може да се направи самостоятелно или да опрат до помощта на спецслужбите. Нужни са просто креативност и аналитична мисъл.

Ние отдавна влязохме в епохата, когато човешките мозъци играят много по-важна роля, отколкото бюджетите и административният ресурс. Навални и колегите му във Фонда за борба с корупцията притежават изключителни мозъци. Bellingkat и The Insider също.

А при наличието на качествени мозъци в руските и чуждестранните спецслужби нещата стоят твърде зле. Те могат само да пускат мътни намеци, че всъщност отдавна са разследвали и са били наясно, но нали разбирате, че това е била секретна информация.

***
Статията на руски е публикувана в блога на Максим Миронов – икономист и професор по финанси. Роден е през 1980 г. в Новосибирск, където завършва Висшия колеж по информатика при държавния университет. После завършва икономика, следват две магистратури по финанси и икономика. През 2008 г. получава докторска степен в Чикагския университет. След завръщането си в Русия работи като директор по инвестициите в голяма компания, влиза в директорските бордове на водещи медии като “Аргументи и факти”, “Труд”, “Екстра-М”, “Медиа-Преса” и т.н. От 2009 г. преподава финанси в бизнес-училището при Институто де Емпреса в Мадрид. Миронов бе част от експертния съвет на кандидата за президент на Русия Алексей Навални.

Превод: Биволъ

Снимка: Христо Грозев (главният разследващ на Bellingcat, Юлия и Алексей Навални. Източник: Фейсбук профил на Навални)

Проект Медиа: Тайната връзка на руския президент и внезапните богатства на любимата му

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/putin-krivonogih-proekt-media.html

петък 27 ноември 2020


В Санкт Петербург живее тайнствената мултимилионерка Светлана Кривоногих. Тя получава шикарни подаръци от приятелите на Владимир Путин, а дъщеря й изключително много прилича на държавния глава. Тази история разкрива на кого реално принадлежи банката “Россия”.

Каменният остров е не особено популярна за туристите точка на картата на Санкт Петербург. Но местните знаят, че няма да по-елитно място за живот в града. Наоколо е вода, поддържан парк, не много дореволюционни къщи, познати от съветските филми за Шерлок Холмс, и държавни резиденции със загадъчните названия от типа “К-2”.

Комплексът на Брезовата алея е сред най-елитните в Петербург. Сн. Проект Медиа

В началото на 2000-е години двадесетина петербургци са изпълнили мечтата на много граждани, като се заселват на каменния остров. Това са хора не от числото на обикновените жители на втората столица, това са основно хора от близкия кръг на ранния президент Владимир Путин. Те стават собственици на апартаменти в жилищния комплекс на Брезова алея-2. Комплексът, построен в стила на петербургските къщи от 19 век, е затворен както физически – с ограда и ров с вода, така и символично: да отидеш просто така в офиса на строителя и да се сдобиеш с апартамент е било невъзможно. Тези апартаменти са се предлагали само сред познати.
Впоследствие на Брезова алея се заселват спаринг-партньорите на Путин по джудо Василий Шестаков и Аркадий Ротенберг, приятелите на президента по вилния кооператив “Озеро” Юрий Ковалчук, Сергей Фурсенко, Виктор Мячин и Николай Шамалов, и още редица хора, свързани с руския управник по един или друг начин.

Вероятно най-незабележимият участник в това приятелство се оказва жена, името и фамилията на която нищо не говорят на широката публика. Дори двама от съседите й на Каменния остров махват с ръка в отговор на въпроса на “Проект”: чували сме фамилията й, но никога не сме я виждали и не искаме да знаем.

Непознатата се казва Светлана Кривоногих.

Снимка от профила на Светлана Кривоногих в WhatsApp

Сегашната обитателка на Каменния остров в детството си е живяла в комуналка (квартира, в която живее повече от едно семейство) на ул. “Гороховая”. А наоколо – типичният “бандитски Петербург”. Съседът по стълбищна площадка и брат на една от приятелките й е бил свързан с криминалната престъпност, а в съседния двор е щаб-квартирата на охранителната компания “Балтик Ескорт”. Тя е създадена в трескавите 90-е години от героя на предишния ни материал Роман Цепов, тясно свързан с петербургския криминален свят. Едва ли Цепов е идвал в тази комуналка, но както ще покаже по-нататък разказът, той не би могъл да не знае коя е Светлана Кривоногих.

Както обикновено в комуналката бившето величие на дореволюционната фасада е съпътствано от мизерния бит на обитателите. Старинната, но износена врата на квартирата, в която е живяла Кривоногих, и досега е украсена с пет стари звънеца – според броя на семействата, които някога са си поделяли кухнята, тоалетната и банята. Родителите на Кривоногих са пристигнали в Ленинград от провинцията – майката от Ярославска област, бащата от Саратовска. До раждането на дъщеря им през 1975 г. те са живели в друг район, но после получават разрешение да се заселят на “Гороховая” или, както тогава се е казвала улицата “Дзержински”. Майката е работела като бояджийка в бригада за ремонти на жилища. За бащата на Светлана един съсед помни само, че е бил пияница и доволно рано е умрял.

“Тя беше много обикновена”, спомня си за Кривоногих приятелка от детството. Пари в семейството не е имало. В началото на 90-е Светлана е зрелостничка и започва работа като чистачка в магазин наблизо. После записва международни икономически отношения в университета по икономика и финанси. Но при молба да разкажат за нея, състудентите й само вдигат рамене. “Не помня тя да е идвала на лекции, не я помня и при връчването на дипломите”, казва един от тях.

Университетската си диплома Кривоногих получава през 2000 г., но явно в този период нещо фундаментално се е променило в живота й. Заедно с майка си тя напуска комуналката на “Гороховая” и става собственичка на най-елитното жилище, за каквото петербуржец може само да мечтае, а сега по данни на “Проект” семейството на Кривоногих притежава жилищни имоти в Петербург, Москва и Сочи на стойност почти 1, 1 млрд. рубли. В отговор на въпрос за източниците на неочакваното богатство на Кривоногих двама съседи от “Гороховая” си спомнят, че през 90-те при Светлана се появява заможен мъж. Един от тях казва, че той е бил “чиновник от управата на Петербург”, а другият обидно го нарича “татенце”.

Россиянката

В публичните документи отговор на въпроса за мъжа до Светлана Кривоногих, естествено, няма. Но в тях могат да се намерят източниците на внезапно стоварилото се върху нея богатство. В началото на 2000-е г. довчерашната студентка влиза в капитала на няколко компании, сред които изпъква бързо развиващата се петербургска банка “Россия”.

Тя започва работа в самата банка поне през 2001 г., а после става и акционер в нея. През 2001 г. Кривоногих регистрира в Петербург фирма с игривото название “Релакс”, на която впоследствие се записва делът й в банката. Кога точно “Релакс” се сдобива с част от “Россия”, не става ясно от публичните документи – за пръв път информация за такъв акционер с дял от 3, 6% се появява в банковите документи през 2007 г. Но в началото на 2019 г. Кривоногих е притежавала доста по-малко – около 2, 8%, или близо 800 млн. рубли, според пазарната стойност на банката.

“Россия” е банка, литнала при президента Путин и благодарение на него. Създадена от ленинградски партийни функционери в края на перестройката, до 2000-а г. тя работи предимно в Северо-Запада и открива офис в столицата едва след избора на Путин за президент. След това банката започва да прелива от активи, доставяни от държавната компания “Газпром”.

В началото е фактическата приватизация на застрахователната група “Согаз”, която владее газовия монопол. След президентските избори през 2004 г. За “Согаз” е прието окончателно решение – да се потвърди продажбата на групата на стратегически инвеститор. Путин казва “Банка “Россия” и това е”, спомня си бившият зам.-министър на енергетиката Владимир Милов в интервю за Forbes. Вече 2, 5 г. след покупката “Согаз” донася на акционерите в “Россия” 7, 5 млрд. чиста печалба. “Согаз” е последвана от компанията “Лидер”, чрез която “Россия” става съсобственик на още два от активите на “Газпром” – Газпромбанк и пенсионния фонд “Газфонд”.

Ексклузивният достъп до държавните активи де факто гарантира този ръст, благодарение на който “Россия” влиза в 20-те най-големи банки в страната. През 2014 г., веднага след присъединяването на Крим, банката попада под санкции заради близостта си с Путин. Но президентът мигом я подкрепя с обещанието, че ще си открие сметка в нея и там ще съхранява заплатата си. “Още повече, че според мен, банката има такова звучно и символично име. Тя така и се казва – Русия”, каза той тогава.

“Россия” не случайно излетя в путинска Русия – сред акционерите й няма случайни хора, почти всички са свързани с президента. Основният собственик на банката, според документите, е съседът на Путин в “Озеро” Юрий Ковалчук, който притежава близо 40% от акциите. Но историята на Светлана Кривоногих ще покаже кой е истинският притежател на “Россия”.

Стопанката на планината

В края на януари 2011 г. в планинския ски-курорт “Игора” в северната част на Ленинградска област временно е закрито едно от трасетата. Сред пързалящите се бързо се разнася слухът, че Путин е в планината. Към онзи момент той е министър-председател и като истински вожд по време на спусканията е придружаван от трима охранители, един от които едва не се е претрепал от престараване. Путин наистина обича “Игора”, разположен на 40 км от вилния кооператив “Озеро” – той е пристигнал за откриването на комплекса в началото на 2006 г., там през 2013 г. е отпразнувана сватбата на дъщеря му Катерина и сина на приятеля му Кирил Шамалов.

Този любим на президента курорт принадлежи на същата тази Светлана Кривоногих. Сега тя държи 75% в компанията “Озон”, която управлява “Игора”, владее земята и търговската марка. Юрий Ковалчук и съпругата му притежават едва 25%, макар, че именно собствената му банка бе ключов инвеститор в курорта, печалбата на който през 2019 г. надхвърли половин милиард рубли.

С подкрепата на “Россия” Кривоногих става собственик на още един обект – “Ленинград центр” в Таврическия парк в Петербург. През съветското време “Ленинград” бе кино-театър с панорамен екран, но в началото на 2000-е г. е закрит. По-късно сградата е купена от Ковалчук и започва дълга реконструкция – в началото там намерението е било да се изгради спортен център с трасе за картинг, после кабаре по френски маниер, но впоследствие към 2014 г. се получава културно пространство, в което вървят изложби, спектакли и където награждават местните журналисти със “Златно перо”.

Към онзи момент основен собственик на “Ленинград центр” става Кривоногих с дял от 75%. Четвъртинка, както и в случая с “Игора”, остава за Ковалчук. Впрочем, от идеята за кабарето до края не са се отказали – например, през ноември 2020 г. Там е представен спектакълът “Love Sick”, позициониран като “най-предизвикателното и откровено шоу”.

В залата има маси, сервитьори разнасят безплатно шампанско, цената на билета започва от 25 000 рубли. На сцената – еротично шоу с елементи на акробатика, танци на полугол сатир и девойки в пеньоари на кревата. “Всяка част е като оголен нерв, изградена на контрасти, където имат място сексът и рокендролът”, се посочва в описанието на шоуто. Годишната печалба от секса, рокендрола и изложбите на съвременно изкуство възлиза на малко над 100 млн. рубли.

По принцип, ако вестниците пишат за тези активи, те споменават Кривоногих без акцент, само като лице, приближено до Юрий Ковалчук. Но “Проект” разкри, че Светлана би могла да бъде далеч по-близка до президента, отколкото дори самият Ковалчук.

Приятелката

Вечерта на 4 януари 1999 г. от Пулково към Москва излита поредният самолет. На местата 5а и 5б седят тогавашният директор на ФСБ Владимир Путин и неговият познат служебно от Смолни Виктор Золотов. Пред тях на 1б се е разположила Светлана Кривоногих. Съвпадение или не, но тя е купила билета си 7-8 минути преди Золотов и Путин.

Кривоногих изобщо често е можело да бъде видяна по самолетите, летящи между Петербург и Москва. Нейна постоянна спътничка е девойка с името Дина Цилевич. Не става дума за случайни съвпадения – те явно са си били приятелки, купували си билетите заедно и са сядали една до друга. Най-малко два пъти ги е придружавал Золотов.

Снимка от профила на Светлана Кривоногих в Телеграм

При кого и защо са летели двете дружки? За героинята от първата част на това разследване Цилевич е известно, че в края на 90-те и в началото на 2000-е тя е била близка със Золотов. Това е бил интересен период от живота на настоящия ръководител на Росгвардията. Първоначално той вероятно е работил в онази фирма “Балтик Ескорт” при Роман Цепов, а още когато Путин става държавен глава, Золотов отива в Москва и оглавява президентската охрана. Именно в този момент животът на Кривоногих и Цилевич става почти огледален – те заедно летят до Москва и обратно, заедно стават собственички на бизнеси, почти едновременно стават майки. Цилевич потвърди пред “Проект”, че отдавна се познава с Кривоногих.

Двама души, които са наясно с приятелките, посочиха причината за полета на Кривоногих – тя е била близка с президента Путин. Познанството им е започнало още през 90-те, преди избирането на Путин за президент и е продължило в началото на 2000-е. Към края на миналото десетилетие тези отношения, по данните на “Проект”, по-скоро са приключили. Двама познати на Путин от 90-те на въпрос за Кривоногих реагираха многозначително – не отрекоха, че знаят за кого става дума, но категорично отказаха да говорят за нея: “Може и да съм чувал, но няма да говоря” и “По тази тема аз няма да говоря”.

Причината за тази тайнственост може да се състои в това, че Кривоногих има дъщеря, родена през 2003 г., в периода, когато Путин започва подготовката за първото в кариерата си преизбиране. В копията на документите, с които се запозна “Проект”, бащата на Елизавета Кривоногих не е посочен, известно е само презимето й – Владимировна.

а предизборната кампания през 2003 г. Владимир Путин се появи в компанията на съпругата си Людмила. През 2013 г. Те обявиха развода си. Снимка: kremlin.ru

Вече няколко години Елизавета живее под друга фамилия и акаунтите й в социалните мрежи са с измислени имена. Съдейки по портретните й снимки, с които “Проект” разполага, тя феноменално прилича на руския президент. До този извод стигна професор Хассан Угайл, директор на центъра за визуален анализ при университета Брадфорд, Великобритания. Извършеният от него компютърен анализ показа, че приликите на Путин и Кривоногих-младша са 70, 44%, като сходството над 75% означава, че на снимките е един и същи човек. “От това може да се направи изводът за възможно роднинство между тях”, се посочва в заключението на анализа, направен по поръчка на редакцията.

Част от заключението на директора на центъра за визуален анализ при университета Брадфорд Хассан Угайл за сходствата между Путин и дъщерята на Кривоногих. Снимка: Проект Медиа

“Проект” не публикува портрета на непълнолетната дъщеря на Кривоногих по етични съображения. След като Светлана Кривоногих получи въпросите на редакцията, дъщеря й изтри от акаунта си повече от снимките, на които лицето й може да бъде разгледано.

Дъщерята на Светлана Кривоногих в бизнес-джет. Снимка от акаунта й в Instagram

Потокът от активи и собствености, продължаващ да се излива към семейството на Кривоногих, само потвърждава версията, че тези хора са много важни за президента.

Всеобщата любимка

Кривоногих е закупила огромното си жилище на Каменния остров през 2004 г. от компания, която, естествено, е била свързана с банка “Россия”.

Сградата дом на Кривоногих. Снимка: Проект Медиа

Семейство Кривоногих е подпомогнато с друго жилище от Владимир Литвиненко – несменяемият ректор на Планинския университет (Горный университет с насоченост към устойчивото развитие на минерално-суровинния сектор на икономиката, бел.ред.), под ръководството на когото Путин е защитил дисертация. В структурата на университета влизат няколко общежития на Васильовския остров, включително и на улицата с необичайното име Шкиперский проток. В сградата в стил “сталински ампир” живеят не само студенти. В началото на 2000-е г. свързаната с този университет компания става собственик на редица помещения, а после ги продава като апартаменти. Част от тях са предоставени на преподаватели, а друга – на разни “не обикновени” граждани, като семейството на Роман Цепов или майката на Светлана Кривоногих.

Малко по-късно се появява още един благодетел, сега вече покойник, собственикът на “Балтийска медийна група” Олег Руднов. Някога той бе директор на петербургския “Пети канал”, където се сближава с Путин по времето на изборната кампания на Анатолий Собчак през 1996 г. Семейство Руднови е изпълнявало и изпълнява деликатни поръчки в интерес на президента: Руднов облагородява гроба на дядото на Путин в Подмосковието и купува родния дом на президента в Тверска област, а синът на Руднов притежава къща до Виборг, където вероятно е отдъхвал президентът.

През 2006 г. Руднов-старши купува 200 квадрата жилище и нежилищно помещение в най-известния район на Петербург – в самото начало на Болшая Морская улица, редом с изхода към Дворцовия площад. Двата обекта към 2008 г. са придобити от Кривоногих, като в нежилищното помещение тя после открива ресторант “Холст масло”.

На Светлана Кривоногих е помагал и друг приятел на Путин – виолончелистът, кръстник на дъщеря му Мария и миноритарен акционер в банка “Россия” Сергей Ролдугин. От “Панамските досиета” е известно, че през 2011 г. свързаната с виолончелиста фирма от Британските Вирджински острови е превела на управляващата “Игора” компания два заема на стойност около 200 млн. рубли с годишна супер-лихва от 1%. Към онзи момент собственикът на основния дял в “Игора” е бил укрит в анонимна кипърска офшорка, но по-скоро той е имал отношение към Кривоногих. Въпросът е в това, че чрез тази офшорка Светлана става собственик на 37-метровата яхта Al’doga, която поне веднъж е засичана да е акостирала в яхт-клуба “Лагуна” на Юрий Ковалчук на Ладожкото езеро. Сега такава яхта струва около 5, 4 млн. долара.

Всичкото имущество и бизнес-активите на семейство Кривоногих, открито от “Проект”, може да бъде оценено на 7, 7 млрд. рубли или около 100 млн. долара.
Когато кореспондентът на “Проект” позвъни на Кривоногих, тя каза, че не може да говори, като се оправда, че пътува с влак. После обеща да върне обаждане по-късно, но повече не вдигна слушалката и не отговаряше на съобщенията. Прессекретарят на президента Путин Дмитрий Песков заяви, че за пръв път чува името на Светлана Кривоногих.

Понякога семейство Кривоногих плават с яхтата и по Нева. Но до дома им на Каменния остров яхтата не може да стигне заради задръстването по марината, макар там да има собствен пристан за неголемите плавателни съдове. Да попаднат на този пристан имат само избраните – пътят към сушата е преграден от портичка с верига и катинар. “Входът е затворен”, пише на портата, оставен е телефон за контакт с охранителната компания, свързана с банка “Россия”.

Автори: Андрей Захаров, Роман Баданин – “Проект Медиа
Превод: Биволъ

Пътят на „Новичок“: къде беше отровен Алексей Навални

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/navalny-novichok-proekt.html

петък 18 септември 2020


Алексей Навални е тръгнал от хотела към летището вече отровен. Това изключва най-обсъжданата версия за токсикацията на летището или на борда на самолета.

На 4 септември германското издание Der Spiegel съобщи, че следи от „Новичок“ са открити по гърлото на бутилката, от която Навални е пил вода, както и в пробите от кръвта, урината и кожата на политика. Неговите близки са запазили бутилката и са я предали на медиците в Берлин. Германските журналисти я определиха като ключова улика, която позволи на химиците да определят типа отровно вещество /по-късно заключението за „Новичок“ е потвърдено и от експерти от Франция и Швеция/ – следите от „Новичок“ практически са изчезнали вследствие на метаболизма, но по бутилката са останали.

Отговорът на въпроса къде именно Навални е пил от това шише веднага би минимизирал вариантите за това кога и при какви обстоятелства е бил отровен политикът.
Ние разговаряхме с пасажерите от полета на Навални, със служители от авиокомпанията S7, на борда на самолета на която политикът се е почувствал зле, със служителите в хотела, където той е нощувал, както и с активисти от Фонда за борба с корупцията /ФБК/.
Сега ние можем да възстановим събитията, случили се в хотела след отравянето на Навални, за да отговорим на изключително важния въпрос – как се появи тази загадъчна бутилка със следи от „Новичок“.

Какво се е случило сутринта в хотела

Екипът на ФБК се е настанил хотел Xander в Томск. Заедно с него към летището тръгват прессекретарят Кира Ярмиш и заместникът му Иля Пахомов. В града остават 4-има – юристът Владлен Лось, операторът Павел Зеленски, Георгий Албуров и Мария Певчих, които садвама от главните разследващи от фонда. Останалите е трябвало да приключат работата по филма за местните единороси /активисти на партията на Путин Единна Русия/ – например, да се направят снимки с дрон. Това разказва пред Проект медия Албуров.

Интериорът на стаята в хотела. Снимка: Проект медия

Около 10 ч. сутринта томско време самолетът с изпадналия в безсъзнание Навални се приземява в Омск, а новината за това мигом стига до колегите му в Томск. Останалите в хотела в този момент закусват на първия етаж в ресторант Velvet. Случилото се предизвиква хората от ФБК веднага да приберат всичко, което може да има отношение към отравянето. „Защото в Русия точно това няма бъде разследвано. Направихме всичко, за да спасим уликите“, обяснява Албуров от томския щаб.

Времето за това е подходящо – стаята на Навални още не е предоставена на нови гости, а почистването в хотела започва след 10-11 ч. На помощ на останалите от ФБК в хотела пристигат активисти от местния щаб на фонда, а в стая 239, където е нощувал Навални, е организирано дежурство. Оттам прибират няколко предмета, които евентуално политикът е ползвал във въпросната сутрин. Сред тях е празна бутилка вода от марката „Святой източник“ /свещен извор, бел.ред./.

Защо точно тази бутилка

Версията на много руски и чуждестранни медии за това, че бутилката със следите от „Новичок“ е предадена в Германия от борда на самолета, в който е летял Навални, не е вярна. Според погрешната версия, от това шише са дали вода на изпадналия в безсъзнание политик и именно нея колегите му са предали на лекарите.

Но от пресслужбата на авиокомпанията съобщиха на Проект медия, че дори ако стюардесите са дали вода на опозиционера, когато му е прилошало, то според документите до кацането в Москва на борда са останали толкова бутилки, колкото са били натоварени в Томск /част от тях са били празни/. В Омск, където самолетът кацна принудително по спешност, допълнителни напитки и храна не са товарени. Запитани от Проект медиа пасажери не помнят на Навални да е давана вода.

Служителите от ФБК не коментират как точно са предали уликата в ръцете на германските власти. Но възможност за това е имало. От хотела в Берлин тя може да е изнесена от Мария Певчих. За разлика от колегите във фонда, тя е известна само на тесен кръг служители и близки до ФБК журналисти. Тя не обича публичността, макар именно тя да е автор на много истории, публикувани под бранда „Разследвания на Навални“. Тя е учила в Москва и в Лондон, сега постоянно живее във Великобритания.

Мария Певчих. Източник: Инстаграм профил на Георги Албуров, публикувана от Проект Медия

За Германия Певчих потегля на 22 август, твърдят от сибирското управление на транспортната полиция, водещо все още неуспешна и безрезултатна проверка за отравянето на Навални. В началото на септември Певчих стана основен обект на нападки от страна на свързаните с руските власти медии и телеграм-канали – обвиняваха я в интимна връзка с Навални и в това, че именно тя би могла да го отрови.

След проясняване на ситуацията с бутилката тази атака вече е лесно да бъде обяснена – всъщност, именно бързият път на Певчих през границите е помогнал да се докаже, че Навални е отровен с „Новичок“. Тя самата потвърди това пред Проект медиа.

Какво бутилката помогна да се разбере

Така от хотела Навални тръгва към летището вече отровен. В самата вода обаче токсичното вещество по-скоро не се е съдържало – един от създателите на „Новичок“ Владимир Угльов по-рано бе казал пред Проект медиа, че ако отровата бе попаднала в организма на опозиционера перорално, то само след няколко минути той би поел към оня свят.

След анализ на симптомите на отравянето и динамиката на влошаване на състоянието на Алексей, Угльов предполага, че политикът е получил доза приблизително 20% от смъртоносната, а веществото е попаднало в организма му след контакта на кожата с токсичната повърхност.

Кога и къде се е случил този контакт? Сутринта, когато Навални се е обличал, или още вечерта? Самият политик не помни кога точно е пил вода от това шише, разказва един от служителите във ФБК.

Целия предпоследен ден в Томск Навални е прекарал в града – първоначално на снимките на филма-разследване, после на среща с активисти от местния щаб на ФБК. Привечер отишъл да се къпе в река Томи до село Кафтанчиково, а после се върнал в хотел Xander.

В хотела Навални е нощувал три пъти и през цялото време е бил в една и съща стая. Угльов допуска, че отровителят би могъл да обработи с „Новичок“ дрехите на Алексей – или като попадне в стаята, или, примерно, да капне токсина в пакета с дрехите от пералнята. Един от екипа на ФБК разказа, че в Xander политикът е дал за пране замърсени дрехи, а пакетът с чистите е бил окачен на бравата на стаята. Но това е било още първия ден, като някои от дрехите Навални после е обличал. Това прави тази версия малко вероятна.

Отговор на някои въпроси би могла да даде експертиза на дрехите, в които Навални е бил в самолета. Но тези дрехи са останали в Омск, по данните на Проект медиа. Съпругата на Навални Юлия е взела със себе си куфара му в Германия и буквално отвоюван с бой в Омск, където служителите на правоохранителните органи са искали да го приберат.

Още по-голяма роля в разследването трябва да имат записите от системата за видеонаблюдение в хотела – всичко, което е ставало в стаята на Навални, е фиксирано на момента от две камери. Проект медиа знае, че записите са иззети.

На 27 август управлението на транспортната полиция в сибирския федерален окръг съобщи, че данните от системата за видеонаблюдение „са проучени“. Многобройните опити да се уточни дали са обследвани записите само от утрото на 20 август или полицията е прегледала всичко, което е ставало в стаята му предната вечер, се оказаха неуспешни. На Проект медиа е известно, че силоваците изцяло за иззели всички сървъри на системата за видеонаблюдение в хотела и техниката, осигуряваща достъп до нея, поради което сега фактически в хотела не се правят видеозаписи. Това разказа близък до един от управителите на хотела.

В такъв случай правоохранителите имат възможност да възстановят по детайли какво е ставало в стаята на Навални в онзи ден, вечерта и сутринта. Разбира се, ако е налице подобно желание.

Автори: Андрей Захаров, Роман Баданин, Проект медия
Превод: Биволъ

Ескалация на руската хибридна война в България

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/btr-hybrid.html

сряда 5 август 2020


Едно от класическите оръжия на Кремъл в западните демокрации и в бившите социалистически страни, присъединили се към евроатлантическата общност или очакващи присъединението си, е пропагандна война, с цел дестабилизация, политическа дезориентация на населението и фрагментацията на политическото пространство, както и на обществото като цяло. Но целта е винаги във внушение на недоволство от Европейския съюз и членството в НАТО.  Внушение, че евроатлантическото единството е робство, а национализмът и тоталната независимост от никой  е спасението. Целта е да се създаде усещането, че държавите от тази общност са тръгнали по лош път, че са ограбвани от НАТО и ЕС, че е убита тяхната идентичност и потенциал и всякакви „патриоти,“ боядисани в различни бои от национал-социалистическия  спектър са основните преносители на тези хибридни тези. Кремъл, в хибридната си война, не  дава себе си като основна „алтернатива“ за тези държави. Той действа по-подмолно, опитвайки се да капитализира разочарованието на много хора от правителствата си, от корупцията или от икономическия живот като вина на „западните демокрации“ или като изцяло вина за демокрацията като понятие, промотирайки така наречения „триполюсен модел“ – в който ЕС и САЩ не играят основна роля и в който Русия и Китай  доминират „поради западането на Запада.“ Тази опорка се среща във всички про-путински медии в Русия и чужбина и се разпространява от  глашатаите на руската пропаганда по света. А много често партийните образувания, спонсорирани от путинския режим, имат много подобна партийна платформа, въртяща се около едни и същи тези.

На 1.07.20 в центъра на  Варна до градската катедрала се появи плакат  на партия България на Труда и Разума (БТР). Неизвестна никому партия, (регистрирана на 28.02. 2018г. в Софийски градски съд) призоваваща към излизане на страната от ЕС и НАТО. На плаката има войник с автомат Калашников  до българското знаме. Почти цели три седмици  — до 19.07.20—този плакат битува на пъпа на Варна – мястото с най-голям градски трафик –и през целия този период Общината и Областната управа не са се самосезирали или  получили сигнал за нарушение. На нито един държавен служител или гражданин, и най-необяснимото – на нито един журналист или медия в града, им е направил впечатление този плакат – до момента, до който на  антиправителствен протест хора от партия „Възраждане“ демонстративно късат знамето на ЕС.  След този акт, една-две местни маргинални онлайн медии отразяват и плаката.  И макар че този плакат бе сложен преди започването на протестите срещу правителството на България, шествията на протестиращите във Варна, дни наред минаваха покрай него. В крайна сметка, по нареждане на Община Варна плакатът бе свален на 19.07. по сигнал на общинска служителка, отговаряща за съдържанието на рекламната дейност и законосъобразността й на територията на общината.

Биволъ се зае с разследването на този куриозен случай и как така се стигна до поява на подобно съдържание на територията на Варна и в България въобще. Първо се свързахме с Петко Бойновски – Директор на дирекция “Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ към Община Варна.  Той ни информира, че негова служителка е видяла плаката и е докладвала нарушението, след което е издадена заповед за премахването на плаката. Бойновски твърди, че служителката, отговорна за следене на тази дейност, е била в отпуска и затова не е могла по-рано да регистрира нарушението.  От него разбрахме, че фирмите отговорни за поставяне на това незаконно съдържане върху билборд на общинска земя, ще бъдат санкционирани. Кога и как тепърва ще разберем.

Според Наредбата за рекламна дейност на територията на Община Варна, са нарушени няколко точки с поставянето на тази реклама – според Чл. 6, т. 1. Монтирането на РИЕ (Рекламно информационен елемент) върху имот на Община Варна, не може да стане без писмено съгласие на Общината). Според Чл.6, т.3(е) на рекламите не може да има оръжие. Според Чл. 6, т.4 (г) – е забранено пропагандирането на каквато и да е форма на омраза и насилие.

Но Община Варна няма юрисдикцията да санкционира самата партия. Това вече е в пълномощията на ЦИК, към който Биволъ също изпрати сигнал за становище. От там ни информираха, че случаят е извън  компетенцията на комисията, защото ЦИК налага санкции само по време на изборни кампании, но не и извън тях. Подобни случаи са в компетенцията на общините и областните управи в съответствие с местните наредби и нормативни актове.

Интересна е историята на партията БТР.  Преди няколко седмици на — 18.06.2020 се появява тяхната уеб страница с регистриран домейн бтр.бг към superhosting.bg.

Установява се, че партията има и активно присъствие в социалните мрежи. Има десетки местни Фейсбук групи към различни български градове. В повечето градове, членовете са няколко десетки, но във Варна са най-много над 300.   А основната Фейсбук група на тази партийка – „България на Труда и Разума – БТР“, има над 50000 членове. Разбираме от нейните лидери, че тя има и офиси из страната. Символ-веруюто на  формацията може да се обобщи в следните обявени от тях лозунги и те не се различават особено от добре познатата антиевропейска реторика в България и Европа.

Любопитен е фактът, че главният идеолог на тази формация живее в САЩ от 20 години  и се самоопределя като “икономически емигрант.“ Марко Райчев, от Ню Джързи, громи Вашингтон и Брюксел  с патоса на  трол от хибридните фабрики на Путин.

Същият се появи на антиправителствен протест пред българското консулство в Ню Йорк  и боядиса европейския флаг в оранжево – цветът на партията БТР.

Същият приветства с огромен патос нарязването на знамето на ЕС във Варна. И беше ужасно гневен, че плакатът на БТР е премахнат.

Решихме да се свържем с г-н Марков да ни разкаже повече за партията като член на Националния й съвет. Той ни разказа, че партията се финансира от членовете си, но че той самият е най-големият дарител, „макар че не бил милионер.“ Според него, работи като асистент  във фирма в Манхатън, която се занимава с дейности при конфликт между работодател и служител. И да, със сигурност не е милионер, бидейки на такава работа. Той ни обясни, че е патриот и че иска България да бъде освободена от „евроатлантическото робство.“  Твърди, че партията му е срещу всички съществуващи партии в България и си има своя икономическа и политическа теория. Убеден е, че ще управляват един ден. За Марков всички други са „национални предатели.“ Беше ужасно разгневен и учуден, че плакатът на БТР е свален във Варна и се закани, че скоро ще залеят с плакати цялата страна.  На въпроса защо са избрали именно Варна като първа арена на тяхната политическа агитация, Марков отговори — “защото Варна е морска столица и там има повече хора през лятото.“ На въпроса дали неговата партия има нещо общо с Русия или се финансира от Русия, Марков категорично отрече.  Така и не стана ясно откъде ще дойдат хилядите левове за билбордове из цялата страна…

Биволъ се свърза и с председателя на партията Георги Манолов – на телефона посочен на сайта на БТР. Официалният адрес на партията  е посочен, че е в Бургас – на ул. „Апостол Карамитев“ 4. А самият Манолов живее в Перник. Телефонът на партията пък е и фирмен телефон на фирмата на Манолов „Инфлекс“, която е със софийски адрес, но която в момента не е регистрирана по ДДС и не извършва търговска дейност – т.е. няма пари.

Запитахме Манолов колко души членуват в неговата партия. Той каза, че това е „фирмена тайна.“ Също така отрече той или партията му да имат каквито и да са връзки с Русия или че промотира правителството на Путин или че е финансирана от Кремъл. Всъщност, ако Марков звучи като възторжен партиен агитатор, то от Манолов лъха увереността на човек, който вече се е докоснал до политиката. През 2017 г. той е кандидат за депутат в 14-ти избирателен район в Перник от коалиция „КОЙ“ (Българска левица и Зелена партия). Обаче, ако се разгледа личния Фейсбук профил на Манолов се вижда, че той не е никак  безразличен към правителството на Русия и нейния президент. От там разбираме, че председателят на БТР е почитател на руската армия, руската военна техника, съветските автомобили и най-вече има огромно уважение към руския президент. Стената на профила му е пълна със снимки на Путин и възторжено негово одобрение. Освен познатите опорки на левите про-руски партии в България, от неговите изяви в социалните мрежи се вижда, че е й любител на баналните конспиративни теории, пускани от руската пропаганда. – като например, че САЩ нарочно са разпространили корона вируса по света…

На профила му виждаме снимка на Путин и обвинения в шпионаж за Русия — българския гражданин Николай Малинов. Под снимката Манолов е написал – „А сега дали ще смеят да го пипнат?“

Профилът му е пълен с георгиевски лентички, антизападна пропаганда,  преклонение пред Путин и не малка доза агресия към европейския флаг и принадлежността на България към евроатлантическата общност. Така че тезата на Манолов, че той лично и партията му БТР нямат нищо общо с Русия и са патриотична организация за „независима“ България, силно издиша след запознанство с профила му.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Татяна Кристи и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




Хора, които са част от групите на БТР и следват партийните й активисти, са стандартната група от до болка познатите соц носталгици, нарекли се „патриоти,“ които искат да бъдат независими от „бремето на Вашингтон и Брюксел.“  Затова и партията публикува една от партийните си реклами от тази година именно във в-к „Трета възраст.“

И макар, че БТР твърди, че „ще защитава успешно българските национални интереси,“ от политическите пристрастия на нейния председател никак не изглежда така. Остава въпросът, кой в действителност финансира тази партия или ОТКУДА ДЕНЬГИ?

 

По разкрития на “Биволъ” „Болгария – не заграница”: The Insider Russia за „Лукойл”, ВТБ и „Булгартбак”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/the-insider-russian-influence-bulgaria.html

събота 30 май 2020


Редица ключови разкрития на сайта „Биволъ” са в основата на мащабен анализ на руското онлайн издание за разследваща журналистика The Insider Russia (TheIns.ru). Авторитетната независима руска медия публикува статия на анализаторката на Free Russia Foundation Алиса Волкова, което носи заглавието „България не е чужбина. Как руските корпорации контролират чиновниците и медиите в  страната” (виж: на руски и на английски). Заглавието „Болгария – не заграница” е препратката към обидната за държавата ни съветска римувана шега: „Курица не птица, Болгария – не заграница”. Обикновено това с нищо неподкрепено клише се използва дузина пъти всяка година, когато прокремълслките и държавните медии в Москва се опитват да атакуват политиката на София. Но този път смисълът е в това, че Кремъл все още контролира не само Дондуков 2 и Дондуков 1, но и цялата ни икономика през компании като „Лукойл” и Внешторгбанк (ВТБ).

Снимка: Биволъ

„България се оказа лесна мишена за едрия руски бизнес, който активно инфилтрира другите страни привичните за себе си непрозрачни схеми за бизнес. А България, страна със социалистическо минало и дълбоки исторически, политически и икономически връзки с Русия има собствени корупционни традиции”, гласи предговорът на статията на TheIns.ru.

„Нивото на корупцията тук е най-високото в Европейския съюз (ЕС) и за 13 години от членството в общността няма значителен прогрес в борбата с това явление. Анализаторът на Free Russia Foundation обяснява как едрият руски бизнес и най-вече ВТБ и „Лукойл”, създавайки връзки с българските политици, засилва зависимостта на България от руския енергиен сектор и задържа корумпираните политици на държавни длъжности”.

Росенец като “врата към Европа”

Медията обръща внимание на факта, че „Лукойл” в България е почти монополист, който контролира всички местни мощности за импорт и преработване на суровия петрол, а също така по съхраняване, транспортиране и експорт на нефтените продукти.

„Както пише българското издание „Биволъ”, главното нефтено пристанище на „Лукойл” Росенец (край град Бургас), което се използва за вноса на петрол, даже беше кръстено руски „анклав”: тук няма как да срещнеш представители на българските власти, включително и митничари, затова да извършват контрол върху случващото се там те нямат възможност”.

Изданието цитира разследване на „Биволъ”, според което опитите на държавата да събере необходимите вземания са провалени от тогавашния посланик на САЩ в София Джеймс Уорлик, който в периода 2001 – 2003 г. е бил генерален американски консул в Руската федерация.

 

Джеймс Уорлик припечелва като топ адвокат при състудента на Владимир Путин

„Уорлик посети рафинерията и се отзова положително за работата й. След тази дипломатическа намеса на „Лукойл” му върнаха лиценза, а проблемът повече не се повдигаше. След като завърши мисията си в България и след уволнението си от Държавния департамент на САЩ през 2016 г., Уорлик е започнал работа в руската юридическа фирма «Егоров, Пугински, Афанасиев и партньори». Фирмата е основана от състудента на (руския държавен глава – б.р.) Владимир Путин Николай Егоров. Опитите да се накара „Лукойл” да спазва българското законодателство  се провалиха заради тези връзки и помощта, организирана от Русия”.

Припомня се, че през 2017 г. руската нефтена компания е твърдяла, че е внесла над 32 млрд. лв. данъци: „Но според данните, които посочва „Биволъ”, от момента на приватизацията е платила едва 151 млн. лв. данък върху доходите”.

Авторката пояснява, че „липсата на длъжностни пълномощия и политическа воля върху контрола над „Лукойл” води до това, че най-голямата компания в страната укрива своята печалба и използва България като врата към Европа – за незаконен внос на петрола на територията на ЕС”.

„Повече от това, според разследването на „Биволъ”, което се базира на материалите на WikiLeaks, налице са доказателства, че (бившият генерален директор на „Лукойл България” – б.р.) Валентин Златев индиректно е финансирал политическото изгряване на Бойко Борисов, започвайки с избирането му за кмет на София през 2005 г. и до победата на партията му ГЕРБ на националните избори през 2009 г., за сметка на средствата, получени от дейността на „Лукойл”.

В тази връзка TheIns.ru цитира и публикуваната първо от „Биволъ” (в качеството си на партньор на Wikileaks за Балканите и основател на Balkanleaks) изтеклата дипломатическа грама от посолството на САЩ към Държавния департамент, подписана от тогавашния посланик в София Джон Байърли (след това посланик на САЩ в Москва).

“Борисов разполага с тесни финансови и политически връзки с директора на “Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен сив кардинал и задкулисен играч в политическия сектор. Лоялността на Борисов към Златев (и уязвимостта пред него) играе важна роля при вземане на политическите му решения. От началото на дейността му като кмет той привлече “Лукойл” към редица партньорства с правителството: “Лукойл” се съгласи да жертва асфалт за ремонт на столични улици, да поеме издръжката на Паметника на съветската армия и да финансира изграждането на жилища за социално-слаби. В замяна Борисов подкрепи използването на принадлежащите на общината площи за изграждането на нови бензиностанции на “Лукойл”. Макар, че това може да изглежда като сериозен пример за сделка тип «Ти на мене, аз на тебе», публичните споразумения на Борисов с “Лукойл” са само допълнителни сделки в неговите много по-дълбоки и обширни делови отношения със Златев, за които се съобщаваше по други канали”. 

Руското издание отделя внимание и на връзката на «Лукойл» с ДПС, което е способствало за издигането на легендарния палат “Догансарай” край Росенец.

“През 2016 г. Биволъ разследва как “Лукойл” е предал голям крайбрежен парцел до своята рафинерия на Ахмед Доган, тогавашен лидер на Движението за права и свободи. Тази политическа партия представлява интересите на турското малцинство. Доган издигнал огромна къща и затворил достъпа на гражданите към плажната ивица. Връзките между Доган и Златев са проследими през офшорни компании. През 2019 г. Златев, най-накрая, бе уволнен от своята длъжност (президент на “Лукойл България” – б.р.): според данни на медии, ръководството на “Лукойл” в Русия е останало недоволно от масовото изтичане на печалбите”.

Vivacom: платено от данъкоплатците в България и Русия

Отделно място в статията на Алиса Волкова се отделя на скандалната сделка за поемане на контрол върху най-големия телеком в България – Българската телекомуникационна компания (БТК) и мобилното й подразделение “Виваком” (Vivacom). Тази част е озаглавена с вътрешното подзаглавие:

“ВТБ финансира непрозрачни сделки”.

Изданието припомня, че според международното журналистическо разследване Panama Papers (Панамските документи), в което взе участие и „Биволъ” заедно с партньорите от Organised Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) са налице бизнес-връзките между известния в Русия „православен милиардер” Константин Малофеев, предприемача Виктор Косарев и банкера Цветан Василев.

Авторката припомня на базата на разследванията на българските медии, че близкият до НДСВ бизнесмен Спас Русев е имал личната подкрепа на председателя на съвета на директорите на ВТБ Юрий Соловьов и двамата топмениджъри на банката в България – братята Милен и Георги Велчеви:

„Първият е заемал длъжността министър на финансите в правителството на Симеон II (2001 – 2005), а вторият е едър строителен предприемач и собственик на многобройни хотели по Черноморието”.

Припомня се, че през 2015 г. акциите на БТК са преминали под контрола на базирания в Лондон инвестиционен фонд VTB Capital („ВТБ Капитал”), след като кредитът за придобиването на телекома не е погасен.

„През ноември същата година ВТБ продава акциите си на търг на инвестиционен консорциум начело с люксембургската компания Viva Telecom SA срещу 330 млн. евро. Стана ясно, че реални собственици на Viva Telecom са българският бизнесмен Спас Русев, мениджърите на „ВТБ Капитал” Милен и Георги Велчеви, както и Красимир Катев”.

The Insider акцентира на факта, че „такъв финал не се хареса на обществеността, а медиите започнаха да се съмняват в това, че сделката е била честна”: Viva e взела за целта 240 млн. евро кредит във ВТБ.

„Според вестник The Moscow Post, компанията през мрежа от офшорки е собственост на Юрий Соловьов, първи зам.-председател на президента на ВТБ и гражданин на Великобритания. Братята Велчеви са топмениджърите на българския филиал на ВТБ. Излиза, че банката е предоставила кредит на собствените си топмениджъри с цел закупуване на собствените си активи”.

Пушекът около “Булгартабак”

Последната ключова сделка, която се споменава, е тази за продажбата на българския тютюнев гигант „Булгартабак” на австрийската BT Invest GmbH през 2011 г., като по тази тема „Биволъ” също работи от години.

Руското издание пояснява, че сделката е осъществена при приватизационен търг на цена, която е „значително по-ниска от пазарните оценки”: „79.83% от акциите на държавната тютюнева компания струваха 100,1 млн. евро”.

„BT Invest в онзи момент е била собственост на кипърска офшорка с наименование VTB Capital Pe Investment Holding Ltd. BT Invest е трябвало да инвестира 7 млн. евро в “Булгартабак” в рамките на две години от момента на придобиването му и да изкупува 5 000 тона български тютюн всяка година в следващите 5 години. През 2014 г. 100% от BT Invest са продадени на офшорно дружество от Лихтенщайн Livero Establishment, свързана с Цветан Василев”.

“Капитал” за сделката с “Булгартабак”

.

Пояснява се, че през 2014 – 2015 г. следва поредната смяна на собственици на бившия държавен холдинг:

„Нишката, според данните на списание „Капитал” води към Делян Пеевски”.

TheIns.Ru пише, че информацията за продажбата на „Булгартабак” на „местни български инвеститори”, е потвърдена пред руския бизнес-всекидневник „Ведомости” от източник във ВТБ.

The Insider цитира думите на неназования източник на „Ведомости”, че активът е препродаден с „30% бонус” от цената за придобиване:

„Това означава, че сумата на сделката е могла да бъде равна на 130 млн. евро”.

“Ведомости”: “ВТБ си свърши тютюна”

Същевременно BT Invest струва на фондовата борса много повече, пояснява изданието и припомня: „капитализацията на “Булгартабак” на Софийска фондова борса (СФБ) по данните към декември 2013 г. е била около 400 млн. евро”.

„Излиза, че за ВТБ тази сделка не е имала никаква икономическа целесъобразност”.

“От сделката банката и държавният бюджет на Руската федерация натрупват само загуби”, констатира анализът на The Insider Russia за прословутата приватизация на „Булгартабак”.

 

 

Нова религия в Русия? Армейски храм със светите образи на Путин, Шойгу и Сталин, без патриарха

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/putin-shoigu-stalin.html

понеделник 27 април 2020


Към това пълзят отдавна. Още в началото се промъкна тест-топка във вида на миротворна икона на Путин в църквата „Фотиния Светоносна“ до Нижни Новгород. Тогава това изглеждаше като куриоз, сгъната в поклон съмнителна „матушка“ отшелница, опитваща да създаде секта на вълната на формиращия се култ към новия вожд.

После иконите на Путин се появиха в скъп подаръчен комплект в сувенирния магазин на летище Пулково. Там те вървяха в комплект със Свети Николай Чудотворец, твърде предпочитан от православните. Песков тогава дежурно реагира, че Путин не одобрява особено подобни форми на почит към него. /Дмитрий Песков, говорител на Кремъл, бел.ред./

И ето сега, когато храмовете са затворени за вярващите и пасхалните служби вървят при закрити врати, е настъпил подходящият момент за презентацията на новата „гражданска религия“ в Русия. По-точно – на новия култ, който ще заимства нещо от православните обреди, но всъщност ще замени със себе си християнството. Тази презентация – новото „откровение“ – намери място не къде да е, а в „главния храм“ на Въоръжените сили на Руската федерация. Което значи, че е обезпечено с всичката им мощ, свързано с Великата Победа, на която всъщност е посветен и храмът, и „мълчаливо“ благословено от патриарха на старата Руска православна църква.

Тъй като е в дълбока самоизолация заради коронавируса, той едва ли ще може да се изкаже по този повод. А и сякаш този патриарх е съгласен вече на всичко.

Много от писалите за храма в подмосковния храм „Патриот“, както християни, така и далеч от религията хора, обърнаха внимание, че всичката тази символика, атрибути и идеология са свързани с бога на войната, с някакъв Марс или Перун. Но не и със смирения Проповедник от Галилея, изрекъл: „Който меч вдига, от меч умира“.

Всички измерения на този храм – на височина и ширина, отразяват по дати войните, дори църковните входове там са изработени от трофейни оръжия. Храмът е боядисан в цвят каки, високите куполи на кулите напомнят за балистични ракети, готови да сразят врага във всеки край на света. Още при първоначалния проект беше ясно доколко всичко това е несъвместимо с православната традиция, с християнството. Но действащ в рамките на „държавническата парадигма“ и сам обладан от „култа към Великата победа“, патриарх Кирил в аванс благослови всички символически експерименти за превръщането на християнството в религия на войната чрез образа на гигантския арт-обект в парка „Патриот“.

Може би подобни експерименти биха имали правото на съществуване, ако не ставаше дума за игра с истински светини – Евхаристията, мощите на светиите, автентичните икони, обрамчени със звезди, сърпове и чукове – символи на богоборчеството. С този наистина се изпълни предупреждението на апостол Павел за Христос и Велиар. /Предупреждение относно езичниците – /Коринтяни, 14: Не ставайте неподходящи партньори с невярващи, защото каква връзка могат да имат праведността и беззаконието? Или какво общение да съществува между светлината и мрака? 15: И как могат да постигнат съгласие Христос и Велиар? Или какво има да споделя вярващият с невярващия? 16: И могат ли Божият храм и идолите да бъдат на едно и също място?“, бел.ред./.

Апотеоз на новата религия в Русия станаха мозайките, призвани да увековечат в литургичното пространство на Църквата Владимир Путин, Сергей Шойгу, Вячеслав Володин, Валентина Матвиенко, Николай Патрушев и всички, просияли с тях. Новият рояк нови светии в постправославна и постатеистична Русия.

Мега-храмът на руските въоръжени сили в цвят каки. Снимка: hram.mil.ru

Забележително е, че за патриарх Кирил и йерархията му, съгласна винаги с вяра и истина да обслужи всеки каприз на властта, място по мозайките не се е намерило.

Център на новата религия ще стане не литургията, макар и скопена от компромиси с неправдите, а военният парад, явяването на Путин пред народа, посланията пред Федералното събрание, изстрелването на ракети и прочие сакрални обреди от руско-съветското месианство.

Разбира се, на съседната фреска се е намерило място за великия Сталин с пълководците му, много от които открито са хулили Бога и са изповядвали атеизъм. А за срещата на Сталин с тримата митрополити, положили началото на битието на съвременната РПЦ и Московската патриаршия, място не е отделено. Този сюжет явно е признат за твърде дребен и остарял за новата религия.

Накрая, иконостасът е увенчан от група екзалтирани жени на фона на думите „Крим наш!“. Вероятно тази фраза е призвана да замени също толкова лаконичното „Има Бог!“.

Може да ни възразят, че някога по фреските са изобразявали исторически личности, дори не канонизирани. Това е вярно, но те не са били централни персонажи, а са ги изобразявали като фон на различни свещени събития. Например, благословения от преподобния Сергий Дмитрий Донский.
През 20-ия век в новите гръцки храмове започнаха да се появяват „комерсиални“ фрески, изобразяващи меценати и спонсори, дарители. Руското благочестие не е доживяло подобно нещо. И в главния храм на Въоръжените сили общият замисъл и смисъл на иконографията очевидно е друг – не църквата благодари или благославя някого тук.

Тук църквата изобщо не се вижда, а политическите ръководители на министерството на отбраната конструират необходимия си култ, оформяйки замисленото като православен храм в твърде скъп армейски дворец на културата. Не и нещо повече от това.
А може би ние напразно се възмущаваме и всичко това е логично?

В историческите мащаби 75 години след края на войната са много малък срок. Победата и прочие съветски достижения ставаха в условията на държавния атеизъм, в съветското общество вярващите бяха явление на маргинали и често подлагани на гонения. Има някакви опити за религиозно възраждане на Русия, траяли едва 30 години, а и да ги признаеш за напълно успешни е сложно. Патриарх Кирил е по-скоро дразнител за общественото мнение, политик и бизнесмен, отколкото духовен пастир на заблудения народ. Неговото мълчание и безсилие по време на пандемията са своеобразен мистичен знак.
Колкото и печално да е за вярващите хора, те признават, че не православието и не религията са обединяващият фактор за руското общество.
Така, че може би само този храм, честно казано, е построен в Руската федерация за последните години? Затова ли е така страшно да го погледнеш?
Вярно е, има още един въпрос. Къде ще се дянат фреските с Путин-Шойгу-Матвиенко и подобните им гении в човечеството, когато тяхната епоха приключи? Ще бъдат изнесени заедно с храма? Или оставени за назидание на потомците като Пантеон на националния позор?

***От самото начало този проект е изтъкан от противоречия – религиозни, юридически, символни, които преди завършването му получиха и икономическо изражение. Въпреки обещанията на министерството на отбраната, набирането на необходимата за изграждането на храма сума само от дарения не се получава. Сега малко преди освещаването му недостигащата сума /близо 3 от общо 6 млрд. рубли/ е отделена от бюджета на Москва и Московска област. Федералният бюджет за отбрана, който в Русия е засекретен, не стои встрани от проблема. Той заделя 318 млн.рубли за „продукт с религиозно предназначение“ за храма. Какъв – не се уточнява, в договора са посочени само някакви „изделия от гипс“, ролята на които в богослужението е непонятна. Преди това министерството на отбраната закупи икони, мозайка и мебели. Всичко това е от парите, които парламент и президент разпореждаха за въоръжение и оборудване на армията.

Руското законодателство обаче забранява създаването и дейността на религиозни организации във въоръжените сили. Разбира се, армията не се формира на конфесионален принцип, в нея служат огромен брой мюсюлмани, протестанти, малко будисти и юдаисти, както и съзнателни и стихийни атеисти. Как тогава, от гледна точка на закона и здравия смисъл, да се обясни, че в тази светска армия на светската държава вече ще има православен „главен храм“, а няма да има „главна джамия“, „главна синагога“ или някакво „централно червено ъгълче“ за атеистите?

Автор: Александър Солдатов, „Новая газета“

Превод: Екип Биволъ

Руското издание „Новая газета“ е част от Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, част от който е и сайтът Биволъ.

Путин посети болница. Главният лекар е с COVID-19

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80-%D0%B5.html

сряда 1 април 2020


COVID-19 порази главния лекар на болница №40 в Комунарка, градче в Подмосковието. За това д-р Денис Проценко съобщи във Фейсбук с уточнението, че се чувства напълно добре, предаде независимата рускоезична медия „Медуза“.
Защо тази новина е толкова важна? Защото преди седмица в тази болница пристигна президентът на Русия Владимир Путин.
Държавният глава си общуваше с д-р Проценко преди да облече американския скафандър и дори си стиснаха ръцете. Впоследствие прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков призова за спокойствие за здравето на президента и подчерта, че Путин редовно се подлага на тестове за коронавирусната инфекция и при него всичко е наред.
Прессекретарят на московския кмет Сергей Собянин, който придружаваше държавния глава в болницата, посочи, че неговото здравословно състояние също се наблюдава.

Болницата в Комунарка е една от първите в Русия, която започна да приема пациенти с коронавирус. Тя започна работа в края на декември 2019 г., а властите в Москва я предназначиха специално за пациенти с подозрения за COVID-19 в началото на март т.г. Тогава в града имаше само един потвърден случай на заболял от коронавирусната инфекция, а в тази болница започнаха да настаняват пациенти със симптоми на остра респираторна вирусна инфекция, завърнали се неотдавна от европейските страни.

Сутринта на 31 март от общо 314 пациенти пробите на 59 потвърдиха заболяването, а 127 вероятно също са заразени, четирима от тях са поставени на апарати за изкуствена вентилация.

Главният лекар д-р Проценко се е изолирал в кабинета си и продължава да работи. „Тестът ми е положителен, но в кабинета си имам всички условия за дистанционна работа, управление и телемедицински консултации. Мисля, че изработеният за този месец имунитет ще си свърши работата“, отбелязва той в социалната мрежа.

Новината за заразения медик, посрещнал президента без маска и защитно облекло, съобщи и тв Россия 24. Състоянието на лекаря е удовлетворително, но какво ще се случи с персонала на болницата все още не е ясно – дали ще се ограничи само до тестовете за наличие на коронавирус, или всички ще бъдат отпратени в самоизолация, уточни телевизията.

Ръководителката на московския Център за палиативна помощ Нюта Федермессер е поставена под карантина след интервюто си с д-р Проценко. Журналистът Антон Красовский, който също е направил интервю с лекаря в рамките на съвместен проект с тв Russia Today, е отказал карантината. „Ще направя всичко възможно, за да не инфектирам нито един човек наоколо, ще се тествам след появата на симптоми. А под карантина мен могат да ме поставят само медицинските власти“, написа той. Главният редактор на Russia Today Маргарита Симонян заяви, че всички служители на телевизията, контактували при снимките на интервюто с главния лекар, ще бъдат поставени под карантина.

В интервю пред руската служба на BBC от 19 март д-р Проценко призовава за затваряне на целия град, като си дава сметка каква би била цената на тази свръх-мярка. „Медиите са длъжни да спрат истерията – паниката пречи, заради нея в поликлиниките тичат хора без повод и гълтат ресурси. Ако вие сте болен или сте контактували със заболял – само самоизолация, това сега е най-ефективната мярка“, казва той.

На 26 март отново „Медуза“ публикува интервю с пациент със съмнения за коронавирус, обявил, че след срещата си с Владимир Путин в същата болница рязко оздравял. Въпросният е младиятK лекар ортопед Дмитрий Гаркави, завеждащ лечебно-диагностичното отделение в клиниката на Първия медицински университет „Сеченов“. На 19 март той попада в инфекциозната болница в Комунарка със съмнения за коронавирус, първите анализи дават отрицателен резултат. Но на 24 март в стаята му неочаквано влиза президентът Путин и разговаря с него. А след това д-р Гаркави стремително тръгва да се подобрява. Московски травматолог обаче във Фейсбук изразил съмнения, че тежка пневмония може да се излекува само за 4 дни, а постът му предизвикал лавина от насмешки спрямо светкавично оздравелия доктор.

Снимка: kremlin.ru – Путин и д-р Денис Проценко в болницата в Комунарка