Tag Archives: раждания

Малко данни за родилната помощ в България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/danni-za-rodilnata-pomosht/

Всяко чудо за три дни, но на всеки три дни – чудо.

Това, за жалост, е мантрата на общественото внимание в България. Преди месец почина жена по време на раждане. Две седмици рано – друга. Всеки такъв случай е строго индивидуален и всеки лекар ще ви каже, че нерядко е невъзможно да се прецени предварително ситуацията. В същото време описанията на притеснително голяма група жени буди тревога. Тази тема заля страната докато не беше изместена от следващият повод за притеснение.

Нека се върнем за кратко към нея

В началото на август написах статия обсъждаща майчината смъртност и факта, че смъртните случаи са голямо изключение. За този текст получих доста критика, че съм принизявал проблема и съм заемал страната на лекарите. В действителност се опитвах да оборя настояването на някои и чувството налагано в доста от изписаното по темата, че едва ли не жени умират всеки ден по подобен начин. Реалността е съвсем друга и шансовете нещо такова да се случи са нищожни. Налагането на такова впечатление обаче има осезаемо негативно влияние върху бъдещите майки.

В същото време е вярно, че никой не може да каже какво се случва в родилното. Дали извършените процедури са били нужни, какво е било отношението, зачитани ли са били правата и желанията на бъдещата майка и дори е поставен животът ѝ в опасност. Макар повечето раждания да протичат леко, всичко може да се промени в рамките на минути. Невъзможно е да се следи всяко раждане обективно.

Това, което може да следим обаче е резултата. За целта ни трябват данни от болниците, а такива няма на разположение. Мария Шаркова писа много правилно в Майко Мила, че е нужно да има стандарт и събиране на информация за случващото се по време на всяко раждане. „Липсата на данни означава, че нито едно твърдение не може да се отрече или потвърди.“ Напълно съм съгласен.

Данни обаче има… почти

Има едно такова чудо наречено регистър на ражданията, което от няколко години хуля в блога си. В предишната си статия посочих колко грешни са данните в него и направих паралел между лошото му поддържане и това на Търговския регистър. Многократно съм посочвал, че в този си вид публичните данни в регистъра единствено генерират фалшиви новини за раждаемостта и е най-добре да бъде спрян.

Затова някои може би ще се учудят, че тук ще цитирам именно този регистър. Всъщност, истинската му цел е именно тази, за която Мария писа – да се събира информация за ражданията с цел подобряване на родилната помощ в България. Докато в публичната част е достъпен само (неточният) брой раждания за всеки ден от годината във всяка област, в защитената част има още около 25 параметъра като възраст на майката, брой раждания преди това, използване на форцепс, цезарово, местене в друга болница, мерки на бебето, АПГАР и прочие. Тъй като тези данни съдържат доста лична информация, те са скрити и към тях би трябвало да имат достъп само специалисти и изследователи по темата. От отговорите, които получих от министерството – официални и неофициални – данните не са предоставяни за такива изследвания дори след като са поискани многократно. С други думи, информацията се събира, но не се използва.

Успях обаче да получа от надежден източник две справки, които биха били интересни за всеки, когото занимава темата. Показват броя раждания по болници в страната за 2015 и 2016 и в колко случая са правени определени манипулации. Тук ще посоча само някои числа от тази таблица, а цялата ще прикача в края на статията.

Условностите на данните

Преди да започна обаче искам да посоча някои важни условности. Данните идват от регистър, който сам аз определям като крайно ненадежден. Тази ненадеждност обаче е в контекста на общия брой раждания и по-малко в детайлите около тези, които са вече въведени. Поради липсата на контрол и санкции над болниците далеч не всички раждания се въвеждат. Това означава, че не може да се използва като статистика за ражданията, по което практически всички медии залитат. Поставя и въпрос обаче над това, което самите болници са въвеждали като детайли за всяко отделно раждане. В този смисъл сравнението между болниците тук би било единствено на база това, което самите те до голяма степен доброволно са въвеждали в регистъра със знанието, че това е защитена информация. Тук е моментът да кажа, че съм нямал достъп до регистъра и до каквито и да е лични данни. Това, което получих и пускам тук е единствено статистическа справка, която така или иначе следва да бъде публична.

Най-интересните изводи

Взимайки това предвид, ето някои числа от таблицата:

  • Най-много раждания в страната има в Майчин дом (София) – по 3900 на година. На второ място е Света София и Шейново с 2500 и 2300*
  • Извън София най-много раждания има в Проф. Д. Стаматов (Варна) и Свети Георги (Пловдив) с по около 2000
  • 50% от всички раждания в страната стават в 18 болници, от които 5 са в София. Останалите 50% са в други 92 болници
  • 30% от ражданията в страната стават в частни болници**
  • 60% от ражданията в частни болници са със секцио. При другите болници нивото е 37%
  • 41% от всички раждания със секцио са в частни болници
  • 52% от ражданията са класифицирани като нормални. 44% са със секцио. 1.5% са прематурни (1100). 0.18% са седалищни (108)
  • При 250 раждания (0.41%) е използван форцепс, а при 448 (0.74%) – вакум. От използвалите вакум повече от половината (232) са в Св. Лазар (София).
  • При 53% от всички нормални раждания не е имало оперативна намеса. При останалите (24% от всички раждания) са приложени процедури, сред които епизиотомия.

*: закръглям
**: за частна болница смятам такава с поне 50% частна собственост

Най-много секцио има в Хигия (Хасково) – 106 от 108 раждания за двете години. Следват ги Св. Марина (Плевен), Торакс (Пловдив), УБ Лозенец (София), Д-р Щерев (София), Селена (Пловдив), Ниамед (Стара Загора), Здраве (Пловдив), Парк Хоспитал (Пловдив) и Света София (София) – всички с над 70% секцио. Логично обяснение е, че жени, които са се решили на секцио или имат планирано такова заради рискови фактори, биха предпочели частна болница. Също така, някои клиники може да са специализирани в по-тежите раждания. Тези фактори биха били особено изразени извън големите градове, където изборът на болници е значително по-малък. Затова прякото сравнение тук е доста трудно.

Все пак числата при някои от тях са доста интересни. За сравнение Шейново има 48%, а Майчин дом (София) – 49%. Сред частните тези с най-нисък процент са Хаджи Димитър (Сливен) с 26%, Рахила Ангелова (Перник) с 29% и Уни Хоспитал (Панагюрище) с 35% (от 64 раждания). Всички останали частни имат над 45%. Препоръката на WHO за „нормални нива“ е 15-20% взимайки предвид разликите във възрастта на родилките в световен мащаб. По тази тема писах по-подробно преди две години.

Това далеч не стига като информация

Тези данни, за жалост, не са достатъчни, за да се създаде добра картина на родилната помощ в страната. Дават обаче бърз поглед с какво разполагаме в момента като данни и открехват донякъде вратата. За да има възможност да се взимат адекватни решения на база задълбочен анализ, освен, че трябва данните да са надеждни и достъпни за изследователите, трябва да обхващат значително по-голям обем от параметри. Ще е интересно, например, да се вписва дали е присъствал бащата или друг придружител, използвано ли е „магаре“, дали е дадено веднага на майката, кога е започнала да кърми, колко време е прекарало детето при майката в болницата. Това ще позволи не само да се направи връзка между дейностите и изходът на раждането, но и ще е основа за интервюта с майките, задълбочен анализ на отношението в родилната зала и как да се подходи към този проблем.

Докато това се случи, може да свалите таблицата и да прецените сами. Не забравяйте обаче предупреждението ми за възможните проблеми заложени в събирането им.

Другият паднал регистър

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/drugiqt-padnal-registar/

Покрай провалът на Агенцията по вписванията и кабинета с Търговския регистър се сетих за това как стабилността на системите и качеството на данните е принципен проблем в администрацията. Един такъв пример е регистъра за ражданията, към който се връщам отново и отново покрай ширещите се фалшиви новини за демографията. Макар този регистър в никакъв случай да не е важен и дори да съм призовавал да се затвори публичната част, той е показателен за работата с подобна инфраструктура.

В началото на годината предвидих, че ще тръгнат „сензационни“ новини за критичен спад в раждаемостта. Причината е, че повечето журналисти не си правят труда да проверяват снесените им сензации, а и често гледат да създадат свои търсейки каквито и да е числа, с които да украсят материала си. В случая регистърът за ражданията е удобен макар да сервира невалидни данни, за което самото министерство признава. Дори ръководството на Националният център по обществено здраве говори за това, което обаче не им пречи да публикуват редовно справки от него. Такава е инструкцията явно.

Тази година данните са особено изкривени заради няколкото продължителни периода, в който регистъра не работеше. Това в никакъв случай не беше проблем. Дори беше добре, защото ни спести малко жлъч. Създаде трудности единствено за шепа журналисти в кафяви медии, които нямаха от къде да си набавят числа и се наложи да се обърнат към други подобни източници. Счупеният регистър обаче означаваше, че данни не се въвеждаха продължително време и дори болниците, които се опитват да подават някаква информация, им трябва време да наваксат.

При първия подобен инцидент през януари, когато регистърът падна за 2 седмици, показах как това се отразява на забавянето във въвеждането. След като през юни и юли отново се скапа, но вече за 6 седмици, и без това грешните данни показваха още по-ниско ниво на раждания. Днес, например показва 27583 раждания от началото на 2018-та, а за същия период на 2017-та показва с почти 10000 по-малко – 37186. Това, разбира се, не отразява реалността, но за жалост рядко се случва реалността да продава вестници и печели гласове.

Ето обновената графика със забавянията към днес. Вижда се, че в последните 4 седмици се въвеждат данни за раждания от преди средно 35-40 дни. Формалното изискване на МЗ е за 3 дни. Някои болници още въвеждат за януари.

Анализът се базира на данни, които събирам автоматично всеки ден за попълнения брой раждания в регистъра. Цялата таблица може да свалите тук. Съдържа 127756 записа с брой раждания във всяка област за всеки ден. Повечето записи са проверки за нови попълнени данни за един и същи ден на раждането. Например за броя раждания през 1-ви януари 2018 съм проверявал през всеки ден от 2-ри до сега, за да видя кога болниците са въвели за тази дата.

Закъснелите данни са само част от проблема на този регистър, както съм предупреждавал многократно до сега. Липсват стандарти и гаранции за качество на информацията, както и реални санкции за болниците. Данните показват, че някои въобще не въвеждат ражданията, за което може да има много причини, включително, че не искат да разкрият какви процедури са включени в тях. Всичко това е просто пореден пример за това как се прави поредния регистър без да се следи за качеството и поддръжката, което практически обезсмисля цялото усилие и разходи.

Регистрите са лесно чиновническо решение за всеки проблем. В повечето случаи законодател или министър виждат тези проблеми като по-скоро фонов шум и се опитват да го заглушат с имитиране на дейност. Именно затова ще получим нов регистър на инвалидите, например. Проблемът винаги е, че не е ясно нужни ли са тези регистри, какви са изискванията към тях, кой отговаря за събирането и качеството на информацията, какво е нужно да се поддържа и кой ще осигури средствата за това. В същото време често подаването на информация натоварва фирми и граждани изрично за нещо, което в крайна сметка може и да не се използва. Най-често тези регистри свършват в кофата, когато човекът поддържал го от началото, напусне и никой няма идея как да продължи.

В търсене на нов демографски оракул

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/nov-demografski-orakul/

За всички, които се шашкат по новината, че „ООН са изчислили, че българите сме вече 7 млн.“ – не, не са. Взели са оценката на НСИ в края на 2017-та, извадили са оценката на същите колко ще намалее населението през текущата година и са разделили на 365 дни. Поравно и добавят час по час. Смъртните случаи и ражданията. Това е. „Ама на еди коя си дата в 11 часа…“ Не. Също както белгийците не вкарваха по 0.106 гола на всеки 5 мин. на бразилците преди малко.

И не, не са 33 хиляди раждания до днес. Не знаем колко са, тъй като никой не следи точно и в реално време. Разбира се чак като НСИ събере данните през април идната година. Журналистите се уповават на тая играчка на ООН само защото страдат, че любимият им регистър на ражданията пак е скапан. И по-добре, защото той пък още по-грешни данни дава.

Миналия път го пуснаха като прозвъних де що служба има в министерството да питам какво става. Имах тихата надежда, че нарочно. Ама не. От тогава още не са наваксали с данните и няма да наваксат, защото доста болници не подават информация както трябва. Този път обаче няма да звъня да видя дали ще се усети някой. Не са виновни служителите – зам. министрите са виновни, че не са определили вътрешни правила, ясни отговорности и отчетност. Но така поне ще се изпълни сам отколешният ми призив или да го оправят, или да го спрат, че само фалшиви новини генерира.

Иначе за 7-те млн. – да, по някое време тази година живеещите в страната ще паднат под този брой. И да, емиграцията има голяма роля, но далеч не е основен фактор. Дори без емиграцията щяхме да стигнем 7, 6 и после 5 млн., но 10-тина години по-късно. Може би дори по същото време като се има предвид нуждата от изолация на държавата, за да се спре изцяло емиграцията.

Казвал съм го много пъти – всичко се корени в това, че нашите баби по едно време са осъзнали, че нямат нужда от 5, 6, 7 или 8 деца, за да има кой да ги гледа на старини. Ама чак като едно поколение се шашка, че изведнъж оцеляват всички. О чудо! Затова вече 2-3 стигат – само едно на сто ще умре до венчило за разлика от младините им. После майките ни са осъзнали, че две деца са супер, но не винаги се получава, а и трябва все повече образование. Да не говорим, че идват кризите и „айде не сега“ се превръщат в 15-20 години и в началото на новия век изведнъж всички се решават поне на едно, ама вече са в 40-те. Да, но сега тия дето трябва да раждат, не са се родили, щото някой е взел това решение преди. Сега същите тогавашни решили мрънкат, че „днешните не искали са раждат“. Че и акции и кампании правят. Не, просто не сте ги родили, а някои са и напуснали. Иначе раждат също толкова, колкото и родителите им.

Междувременно продължителността на живота расте, старите поколения дето като са се раждали по 5-6 и са оцелявали повечето за чудо на родителите си (нищо общо с антибиотиците и ваксините, разбира се – просто внезапно съвпадение), сега са вече пенсионери и са много. И ще са много още 10-15 г. После ще отмине тази вълна и следващото поколение ще се пенсионира – това дето сега мрънка, че не искат да раждат тия дето те самите не са раждали. Тогава обаче ще мрънкат, че няма кой да работи и пенсиите им били мизерни, а „едно време колкомпари правих“. Нищо, че доста от тях са се осигурявали цял живот на минимална заплата, ама това кой го гледа като ще е за жалене.

Та това за 7-те млн.

Да започвам ли за имиграцията дето уж сме гостоприемен народ, ама гоним всички с расизъм и пиянски побоища, а в същото време няма достатъчно хора да работят?

Да, няма и то не защото „всичко свестно замина“, а защото едни хора са учили „нещо висше“ и трябва да ги обучаваш от нулата, защото техните са цакали и носили сякаш тапията дава прехрана, а не това, с което е подплатена. Щото 2/3 от от новите работни места не искат дори висше, а майсторлък и оправност. После обаче „ъ, ще му работя за 800 лв.“ и заминава да взима заветните 2000€ на място, където след данъци и разходи живее още повече под прага на бедността.

И за всичко това се правят стратегии, кампании, лозунги, анализи и прочие базирани много малко на данните и повече на фалшиви новини и масови заблуди. Оракул на демографията само им трябва, за да изплюе нещо дето изгледа научно, че без числа върви ли? Е, намериха нов. Поне докато някой от Центъра за обществено здраве не се разходи до двора на Медицински одит да натисне едно копче в една барака.

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Регистърът на ражданията спря сам засрамен от себе си

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/registar-rajdaniq/

Писах по-рано тази седмица в социалките, е прословутия регистър за ражданията е паднал. Сайтът дава сървърна грешка при отваряне. За последно е бил достъпен на 10-ти януари и знам това, тъй като автоматично свалям данните от него. Използвам ги за да покажа колко некачествена е информацията в него и как липсата на контрол единствено генерира фалшиви новини.

Първоначално реших, че най-накрая Министерството на здравеопазването се е вслушало в призивите ми да се спре публичната част поне докато оправят качеството на данните. Предвид грешката обаче ми се стори малко вероятно, още повече, че подобна имаше за кратко и през декември. Затова отново завъртях телефоните на министерството с надеждата този път да получа отговори.

На няколко пъти бях изпращал запитвания по ЗДОИ, на които получавах половинчати отговори или най-често – никакви. Неофициално ми беше казано преди три години, че практически контрол няма. Този път по телефона имах повече късмет. Първо от Информация на МЗ ме насочиха към Националния център по обществено здраве и анализи. Преди също са ми посочвали, че точно те администрират регистъра. От там обаче ми отговориха, че само управляват достъпа до него – сертификати, които се дават на болници и на служители с цел анализи и попълване. Нямали достъп, а и право да администрират самият сървър, софтуера или да проверяват качеството на данните.

След това бях насочен към Медицински одит. Там бях прехвърлен през няколко души докато юристите потвърдиха това, което бях получил неофициално като информация от министерството преди време. Медицински одит не отговаря за проверка дали болниците въвеждат данните коректно, навреме или дали въобще ги въвеждат. Те проверяват дали медицинските дейности са изпълнени, а не дали документацията към министерството, каквото всъщност представлява този регистър, е изрядна. Интересното тук е, че именно министерството на няколко пъти официално са ми отговаряли, че точно Медицински одит следва да правят такива проверки, но не знаят дали има санкционирани.

Накрая се върнах на Министерството и ме свързаха с отговарящите за информационната им инфраструктура. Оказа се, че тъй като регистъра не е част от техните сайтове, не влиза в техните задължения. Още повече, че сървърът по някаква причина е в Медицински одит, които нямат нищо общо с него. Не е ясно как е правена техническа поддръжка до сега, но явно те ще се нарамят в бъдеще. Навярно ще видим сайта отново в следващата седмица, но от това, което разбрах от 10-тината разговори проведени днес излиза, че доста болници може да нямат възможност да въвеждат данни в скоро време.

Всичко това ме връща към темата, която дъвча от доста време – не се прави така. Регистърът за ражданията в никакъв случай не е най-големият проблем на здравеопазването. Може да се нарече дори маловажен. Сред информационните масиви обаче е най-видим и генерира най-много фалшиви новини. За известно време този на Фондът за лечение на деца получи по-голямо внимание, но беше закрит точно, защото показваше твърде много неудобни неща.

В случая с този за ражданията министерството дори изпуска поредна възможност да санкционира болниците за поредното нещо. Не това следва да е мотивацията тук обаче. Първоначалната цел на регистъра е да спомогне за подобряването на женското здраве в страната. Това е важно само по-себе си, но придобива и стратегически измерения в контекста на демографската криза. Регистърът не решава проблемът с раждаемостта, но данните, които следва да се събират в него може да посочат към проблеми, възможности за подобрение, положителни и негативни тенденции и стимули. В него далеч не се събира само броят на ражданията, но от това, което съм видял, следва да се събира дори повече информация.

Без качество на данните, отговорно въвеждане и отчетност обаче нищо от това няма значение. Сега имаме просто поредния софтуер, за който са похарчени едни пари и който бавно умира на някакъв сървър в прашно мазе. След още няколко системни грешки ще им писне и ще спрат да го рестартират и ще спря както толкова други регистри и добри иначе идеи.

В случая не е виновен никой от хората, с които разговарях днес. Самите те навярно са фрустрирани от ситуацията. Проблемът е системен и вина за тази счупена структура от взаимоотношения и отговорности носят именно министъра и зам. министрите. Както сегашните, така и всички преди тях. Да, наистина този регистър не е най-важното в доста проблемната ни здравна система. Същото може да кажем обаче за много подобни неща. Системните проблеми, които прозират тук, всъщност са причина за почти всичко, на което се ядосваме в здравеопазването. Работа на министъра не е да заповяда нещо да се оправи, а да изгради така структурите, че да се хващат такива проблеми веднага. Това важи както за счупен регистър, така и за корупция в болниците, лобизъм около лекарствата или източване на касата.

Междувременно за поне 2-3 седмици кафявите медии и сутрешните шоута ще бъдат лишени от любимата си януарска тема – как „българите сме на изчезване

Мързелът на журналиста, фалшивите новини и регистърът за ражданията

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/marzelat-na-jurnalista/

Днес за пореден път попаднах на сензацонна новина за ражданията през изминалата година. Този път от новините на Нова телевизия препечатана дословно от Дневник.

Позовават се на регистъра на ражданията на МЗ. Ясно им е, че данните там са ненадеждни, но новината е дежурна, сензационна, а трябва да се гони рейтинг. Толкова е дежурна, че понякога не сменят дори числата между годините и просто препечатват. Преди две години дори обявиха „рекордно намаление“, а то имаше увеличение на раждаемостта.

Колко ненадежден е обаче регистърът?

Ето един пример основан на данни. Ако отворите регистъра днес и потърсите родените за първите 11 месеца на годината, ще видите, че са родени малко над 53150 деца. Ако направите същата проверка преди 26 дни на 4-ти декември, броят за същия този изминал период е с над 1200 по-малко. Как така?

Обяснението е просто и съм писал доста по темата в блога. Пиша го всяка година и на редакторите на редица медии. Родилните отделения имат задължението да въвеждат информацията до 3 дни след раждането. На практика никой го не следи или санкционира. Повечето въвеждат след седмици. Някои – веднъж в месеца. Други въобще не въвеждат данните. Може да се проследи по болници дори в самия регистър, но явно никой не си прави труда. От министерство не ми отговориха дори какви мерки са предвидили да се взимат.

От година обаче свалям всеки ден автоматично данните за ражданията от регистъра, за да мога да илюстрирам точно това. Въпреки, че въвеждането на последните ражданията от края на ноември е трябвало да приключи преди поне 26 дни, то все още продължава на пълни обороти. Сравнявам със закъснението в същия период миналата година и тогава е било доста по-малко, макар пак да говорим за няколко стотин случая.

Отново, това не са ражданията на въпросните дати, а попълнените едва сега – с над месец закъснение. Някои от въведените в последната седмица са били родени още през юли и август.

Някой ще кажат, че дори така има 3000 по-малко раждания. Може би, а може би не. Както казах, доста болници не въвеждат данни и няма никакви гаранции, че още повече не са спрели. Ще знаем точния брой на родените българчета през април от НСИ. Второ, видимо тази година се въвеждат с още по-голямо закъснение и само за 3 седмици се е стопила разликата с 1000. Трето, тук не включваме декември и не знаем как се развиват нещара сега. Числата от този месец изглежда ще бъдат въведени чак в края на март съдейки по миналата година.

Всъщност, според данните, които събрах, ако отворите регистъра в който и да е момент, може да сте сигурни, че числото, което виждате е занижено с между 3 и 8%. Това е достатъчно да даде грешна тенденция нагоре или надолу. Сравнението между години, месеци и региони е невъзможно и също толкова измамно, защото пропуските във въвеждането са непостоянни. Затова призовах през март или да се въведе ред чрез санкции и следене на въвеждането, или да се спре публичната част на регистъра, защото сега е нищо повече от генератор на фалшиви новини.

Проверка на твърдения: КНСБ, милион емигрирали и минималната заплата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/factchecking-knsb/

КНСБ се активизираха пак в медиите и изсипаха доста твърдения, които е добре да се разгледат. Тук ще се концентрирам върху едно засягащо любимата ми тема – демографията. Имат обаче доста любопитни. Пример е искането им за семейно подпомагане само при „отговорно родителство“, каквото и да значи това. Подкрепят го с твърдение, че в „Холандия“ слагали камери пред домовете на социално слабите, а „Дания, Холандия и Финландия“ изисквали брак за надбавки и социални помощи. Всичко това ми се струва повече от абсурдно, особено познавайки отношението на тези страни към личната неприкосновеност и съжителството. Нямам обаче време да проверявам всичко. Не се съмнявам също, че икономистите вече беснеят над изказванията как прогнозираният растеж ще доведе до вдигане на заплатите в някои сектори със 100 лева месечно.

Твърдението, което ми хвана окото, е че близо милион българи са емигрирали за последните 17 години. Това отразиха редица медии вчера, а някои дори излязаха с такова заглавие. Ако се зачетем по-внимателно, онова, което Димитров всъщност казва е, че 906 хиляди българи с трудоспособна възраст са трайно напуснали страната. „Положението става катастрофално“ продължава шефът на КНСБ.

Няма да споря, че положението с работоспособното население в България, както и в практически целия развит свят, е доста проблемно. Както обясних в последната си статия, именно данните, перспективите и разбирането им ще покажат дали нещо може да се определи като катастрофално, катастрофирало вече или просто проблемно.

Данните на НСИ

За работоспособно население се смятат всички между 15 и 65 годишна възраст. Ако се чудите защо КНСБ говори за последните 17 години, а не за 10 или 20, то е защото са гледали буквално данните на НСИ – системата им позволява бързи справки точно за този период. Може да се заровите в годишниците в електронната им библиотека, както съм правил многократно тук, но това е далеч по-трудно за произвеждането на проста сензационна новина.

Разбира се, може да погледнете данните за външната миграция. Там има разбивка по възрастови групи и градове/села. Пренебрегвайки нарочно входящата миграция (не е въобще малко, но нали все пак търсим сензация), ще получим около 160 хиляди емигрирали за последните 10 години и не повече от 200 хиляди за последните 17. Това не е толкова интересно, а и доста хора се съмняват в моделите на НСИ и това, че не отчитат много „скрити“ емигрирали. Затова продължаваме търсенето.

Сметката на КНСБ излиза, ако гледаме цялото работоспособно население през 2000 и 2016-та. Те са съответно 5551767 и 4628724. Разликата за 17 години така е 926 хиляди. Ако са гледали междинни данни и закръгляли по месец на раждане, излиза наистина около 906 хиляди. До тук изглежда вярно – с толкова е намаляло българите между 15 и 65 години от 2000-та година до сега. Това обаче далеч не означава, че толкова са емигрирали.

Всъщност, най-големият принос към това намаление е намалената раждаемост през 80-те и 90-те. Децата, които са били на 15-19 години през 2000 г. са били родени в началото на 80-те. Между 2000 и 2009-та в работоспособна възраст започват да влизат все по-малко и по-малко деца, най-вече защото много по-малко са раждани между 1981 и 1990-та. Отделно от групата на работоспособните излизат хора родени през 30-те и 40-те – период с изключително голяма раждаемост и дори по-важно – повишено оцеляване на децата. Така само с раждаемостта се обяснява почти цялото намаление. Тук използвам данните от статията ми за историческата раждаемост в България.

Нека разгледаме българите в страната от едната възрастова група – 15 до 19 годишните. Те са тези, които тепърва ще започват работа. КНСБ са прави, че през 2016-та са 244329 по-малко, отколкото през 2000 г. Това, което пропускат обаче е, че ражданията между 1997 и 2001 (днешните 15-19 годишни) са с 268961 по-малко, отколкото родените между 1981 и 1985 (15-19 годишни през 2000 г). Отгоре на това добавяме смъртността, която макар и все по-намаляваща в България, все пак е отговорна за „изчезването“ на още няколко хиляди.

Ако се чудите защо разликата е раждаемостта е по-голяма от разликата в сегашното население с цели 24 хиляди, обяснението е, че в абсолютен брой емигриралите сред сегашните 20-годишни са много по-малко от емигриралите сред 20-годишните преди 17 години. Това далеч не е успокоение, защото и общият им брой намалява. Както видяхме обаче, причината е почти изцяло в намалената раждаемост десетилетия по-рано.

Теглейки чертата

Като съберем аналогичните разлики в намалената раждаемост и смъртност на всички възрастови групи се получава почти цялата сума съобщена от Димитров в медиите като „емигрирали“. Реалният брой „липсващи“ в тези сметки всъщност съвпада с оценката на НСИ – 150 до 200 хиляди. Това далеч не е малко, но явно е недостатъчно за медийна сензация. Особено на фона на хиперболата на шефа на ДАБЧ за 9 млн. българи в чужбина, която също оборих.

Какво означава всичко това? Българите в трудоспособна възраст определено намаляват. Съотношението между работещи/пенсионирани несъмнено ще пада все повече. Емиграцията е огромен проблем и то не само за броя работещи, но и за жените в детеродна възраст и раждаемостта. В същото време обаче не е вярно, че близо милион българи между 15 и 65 г. са емигрирали за този период. Всъщност, приблизително толкова са всички емигрирали от всички възрастови групи за последните 30 години.

На база данните от раждаемостта и емиграцията от последните 60 години може да очакваме, че броят влизащи в работоспособна възраст ще се стабилизира на сегашните нива. В същото време, повече хора ще излизат от нея, просто защото преди 60 години е имало т.н. baby boom – голяма раждаемост, много оцелели бебета последвано от силно намаление. Това ще продължи в следващите 30-тина години, когато броят на пенсионерите ще започне рязко да намалява и именно от сегашната раждаемост ще зависи колко ще са българите в работоспособна възраст.

Фалшиви новини за политически цели

КНСБ както винаги искат повишаване на пенсиите и минималната заплата. Твърдят, че така ще се запазят повече хора в страната, което е абсурдно. Както показах вече, когато българин емигрира в Германия, има доста по-голяма вероятност да не може да свързва двата края, отколкото останалите в България. Причината 250 хиляди да изберат този път често не са парите, а липсата на доверие в системите – съдебна, здравна, образователна, местна власт. Понякога това недоверие не се базира на факти, а на внушения и фалшиви новини като обсъжданото тук. Друг път личният опит е повече от красноречив. Независимо от причините обаче недоверието е най-големият двигател на емиграцията и не може да се реши с повече фалшиви послания.

Такива са изказванията им за минималната заплата. Тя не може да повиши доходите. Някои от целите ѝ са да спре спекулацията на отделни работодатели и да намали крайната бедност. Средната работна заплата не може да се вдигне с мерки на кабинета и определено не с което и да е предложенията на КНСБ. В същото време идеята за отделна МРЗ за висшисти е нищо повече от евтин популизъм. Да учиш „нещо висше“ без особени знания и опит е по-скоро правило, отколкото изключение. За купуването на дипломи да не започвам. Исканията им са разхвърлени и странни.

Тук идва разковничето защо КНСБ ще цитира грешна статистика за емиграцията. Ако разгледаме изказванията на определени политици от коалиционните партньори на ГЕРБ, ще видим припокриване на аргументите и грешките в тях с тези на профсъюзите. Наскоро темата за емиграцията беше подета и от Валери Симеонов и шефа на ДАБЧ от патрЕотите. Те също правят аналогични заявки за вдигане на МРЗ и настояват да се спират надбавки и социални плащания на база също толкова грешни внушения.

Надуването на данните за емиграцията им позволява да отклоняват общественото внимание от бездействието им по други проблеми пречещи на раждаемостта – лошото сексуално образование и семейно планиране; непропорционално високата цена на всякакви бебешки стоки; практическата липса на защита на работното място на жените, когато решат да имат деца. Особено последното е точно в ресора на КНСБ. Понякога наглед прости неща като разбитите улици оказват негативно влияние. Дори когато говорят за емиграцията, внушават, че с повишаване на минималните доходи ще успят да върнат хора. Истината е, че мнозинството от хората напускат заради липсата на сигурност и доверие.

Гледайте съда и корупцията, не пиратките около пенсии и минимални заплати

Нито патрЕотите, нито КНСБ говорят за истинска съдебна реформа, за борба с корупцията. Вместо това с ГЕРБ вървят точно в обратната посока – намаляване на прозрачността и запушване на устата на критикуващите. Казвал съм многократно, че единственият начин да се спре емиграцията и дори да се върнат някои от заминалите, е да се направи България добрия избор, а не просто патриотичния такъв. Това няма да стане с въртене на „Облаче ле бяло“ и политици в народни носии, а когато все по-малко българи в страната виждат терминал 2 като единствен изход за проблемите си. Когато не се притесняваш, че ще ти откраднат бизнеса с чадър от прокурор; че работодателят ще ти да спре заплати, защото не го е страх от съда; че като някой гамен пребие или изнасили на улицата, няма да го срещнеш след ден, защото са го пуснали от „липса на доказателства“ или „процедурни грешки“. Навсякъде по света има такива гамени, работодатели и некоректни бизнес партньори. Разликата е доверието, че в крайна сметка ще законът ще бъде наложен.

В България това доверие деградира все повече въпреки подобрението в редица области и повишеното качество на живот. Затова се опитват с фалшиви числа да подкрепят мерки, които уж ще оправят нещо отклонявайки погледа ни от зеещи проблеми другаде или лобистки поправки, които тихомълком внасят. От медийните послания личи, че вече има политическа сделка и твърдения като това, което оборих тук, имат за цел само да ни го „продадат“. Тепърва ще видим какво са измислили и какво се опитват да скрият.

Как един регистър се превърна в инкубатор за фалшиви новини

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/inkubator-za-falshivi-novini/

Писал съм доста за демографията. Първо, колко измамни са сензациите за „антирекорди“ в раждаемостта, „рекордна“ смъртност и „изчезването на нацията“. Второ, как постоянно се бърка статистиката за броя раждания през изминалата година (тук и тук). Трето, как журналистите използват къде умишлено, къде от неграмотност това объркване, за да привличат аудитория. Четвърто, изследвах исторически данни за процесите, за да покажа накъде се движим като население (тук, тук, тук, тук и тук).

Има много неразбиране по материята. Далеч не се дължи само на липсата на базови познания по статистика. В определен смисъл и данните са объркани. Когато има натиск за по-голяма аудитория, лесно е един журналист да залитне към „скандалните“ числа, без да потвърди каквото и да е било. В такива случаи бързат да прехвърлят отговорността на съответната институция. „Ама той министърът така каза“. Както видяхме преди, това не е критерий и всеки уважаващ себе си журналист би следвало да го знае.

Институционална стъкмистика

Разбира се, институциите имат вина за грешната информация, която публикуват. В случая с ражданията трябва да посочим регистъра на ражданията. Многократно съм писал, че не трябва да се използва. Причината е, че болниците не въвеждат ражданията в срок. Според наредбата на Министерството на здравеопазването това трябва да става до 3 дни след самото раждане. Въвеждат се редица параметри, които би следвало да са полезни за изследователи и проверяващи после. Ние имаме достъп само до броя родени за всеки ден от годината по области.

Проблемът е, че никой не следи дали и кога се въвежда. Това беше потвърдено от бивш министър. Няма белези да са взети мерки и от доскорошния кабинет. Няма реакция и на призивите ми да се спре публикуването на данните. Знам, че е парадоксално аз точно да искам такова нещо, но по-добре никакви данните, отколкото грешни.

Отделно, не всички деца са родени в болниците и не се вписват в този регистър. Някои се раждат при пътуване в чужбина, други – у дома. Не знаем обаче колко са, защото не може да разчитаме на болниците да попълват регистъра изчерпателно. Затова виждаме разминаване между данните на НСИ и тези на МЗ от порядъка на 5 до 10%. НСИ разчита на справките на ГРАО за извадено ЕГН на новородени през съответната година. За 2015-та, например, регистърът показва 61374 раждания, а НСИ и ГРАО – 66370 или 5000 повече. Аналогично е разминаването през 2014-та.

Къде са най-безотговорни?

Досега ми беше изключително трудно да илюстрирам какъв е проблемът с този регистър. Намерих обаче начин да тегля редовно данните и вече имам нужната извадка.

Първо да сравним данните за цялата 2016-та. Ако погледнете регистъра в средата на декември, както направиха много медии, ще излезете със сензационното заглавие, че ражданията са 57300 и надали ще минат 59000 в следващите две седмици. Ако още махмурлии погледнете пак на 1-ви януари, регистъращът вече показва 60172 раждания. Към днешна дата са вече 61012. Съдейки по закъснението, което някои болници имат във въвеждането, като нищо ще мине броя от миналата година.

Тук задаваме въпросът – колко по-късно се въвеждат данните в регистъра. Това може лесно да се открие – гледаме на 9-ти декември колко пише, че са родени на 6-ти по области. След това поглеждаме два месеца по-късно и сравняваме. Ако на 9-ти пише 10 родени в Пловдив, а месеци по-късно пише 20, значи 50% от ражданията са въведени след срокът. Малко по-сложно става когато гледаме всички дати и периоди.

Именно това направих тук. Справката е само за декември 2016-та. Добавих 3 работни дни, за да съм по-честен към болниците. Това означава, че ако дете е родено в събота, очаквам болницата да го въведе до сряда вечерта или 5 дни по-късно. Така махнах и почивните дни. Нямаме, за жалост, разбивка по болници.

Вижда се, че има области като Добрич, Видин и Кърджали, където 4 от 5 раждания се въвеждат късно. За болниците там, както и в Шумен и Монтана може спокойно да се каже, че не спазват въобще изискванията на министерството. Останалите се забавят в между 20 и 60% от случаите. Отличават се Разград и Перник, където поне през декември са въвели всичко в срок. Нямам пълните данни за януари, но Разград изглежда отличник и тогава с под 3% забавяния.

По-фрапиращо е положението при забавянето с 30 дни. Тук съм показал именно това. Вижда се, че Благоевград и Добрич въвеждат поне 1 от 5 раждания чак след месец. Проблем има и във Враца и Сливен. Това може да дори е по вина на една или две болници в тези области, които въвеждат данните си 2-3 пъти в годината наведнъж когато им хрумне.

Сега, надявам се, разбирате, защо този регистър е безполезен. Поглеждайки един период в него дори месец по-късно, нямаме гаранция дали има отклонение с 5, 10 или 30% от реалните стойности. Именно затова призовавам винаги да се гледат данните на НСИ, които излизат през април. Така няма да се залита по твърдения, че „има антирекорд на ражданията“ през 2016-та. Забравя се 1995-та и индекса на раждаемостта.

Имаме новина – чиновниците бездействат

Министерството на здравеопазването трябва да следи по-добре болниците за нещо толкова елементарно. Справката кой е закъснял е повече от лесна. При това не става въпрос за едната статистика – данните от регистъра, които не са публични, са важни за засичане на проблемите в майчиното здраве, здравното образование и дори белези за лекарска небрежност.

Ако министерството и агенциите не са достатъчно компетентни да се справят с тази иначе проста задача, по-добре е наистина да спрат публичния модул на регистъра. В момента той не случи за нищо друго, освен да помага на жълти медии с фалшивите новини и да храни наркотичния глад на сериозна част от обществото ни за жлъч и негативизъм.

В никакъв случай не отричам, че има сериозен проблем с раждаемостта. Една от съществените стъпки към решаването му е да говорим с коректни данни и разбиране. В противен случай се впускаме в безнадеждни стонове и популистки небивалици. Видяхме, че и служебния министър сега залита в тази посока, което е още една илюстрация за проблема.

Колко опасен е ЖП транспортът в България?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/bdj-opasno/

Покрай вчерашния инцидент, Виктор Лилов ми припомни за данните на Евростат за ЖП инциденти в Европа. Там има една графика, която е технически вярна, но смятам, че много лесно може да се интерпретира грешно. Показва броя смъртни случаи на пътници на влакове в Европа на всеки милиард изминати пътнико-километри. За изминалите километри ще говоря по-долу.

800px-train_passengers_killed_per_billion_passenger-kilometres_2014-2015

Вижда се ясно, че България не само е на първо място, но е и в пъти повече от втория и всички останали. Именно това писах вчера в социалните мрежи по този повод. Дяволът е в детайлите.

Ако погледнем данните, ще видим, че в Европа за 2015-та е имало само 27 смъртни случаи на пътници. Не въобще, а конкретно на пътници возещи се в пътнически влак. 2 от тях са били в България. През 2014-та също е имало 2 у нас. Разликата в индекса горе обаче идва от другия фактор – колко пътници са превозени през годината. Тъй като той намалява, съотношението леко скача. При толкова малка извадка е невъзможно да направим коректно сравнение. За тази цел трябва да погледнем другите показатели.

Всички инциденти

По-нататък показвам доста графики. Дори да не ви се чете, ето тази трябва да ви остане. Показва броя инциденти в България на всеки милион изминати километри от ЖП транспорта. Включени са пътнически и товарни влакове. Вижда се ясно, че най-много инциденти има с хора пресичащи релсите и такива ударени от обект паднал от влака. След това по брой са ударите на прелези.

За това почти не говорим. Зрелищни са катастрофите – медиите въртят извънредни емисии от мястото, бутат микрофони в облените от кръв лица на жертви и роднини, а минути след това включват рекламите и я някоя банка рекламира депозити, я някой ни кани да караме ски. В същото време доста повече инциденти и жертви се случват всяка седмица.

tr9

Инцидентът от вчера е в категорията дилейлирал влак. Такива в Европа има доста малко. У нас се забелязва покачване. Инцидентът попада и в категорията на инциденти с опасни материали. Такива почти няма в Европа. Интересно е, че в Австрия се срещат често – по два пъти в месеца. У нас, макар да са малко, се забелязва покачване и на сблъсъците между влакове. При тези инциденти, както и при сблъсъците на прелези има най-много жертви.

tr7

Тук виждате сравнение за последните 5 години между повечето държави от ЕС. Отново е съпоставено спрямо изминатото разстояние от влаковете, а не в абсолютен брой инциденти. Не сме на първите места, но далеч не сме на добри позиции.

Изминато разстояние и превозени пътници

До тук сравнявахме броя инциденти с километрите, които са изминали влаковете по ЖП мрежата ни. Това е добър показател за натовареността. В Германия очаквано има много повече инциденти, защото се движат много повече влакове. Съпоставени обаче показват, че са много по-безопасни от средното за Европа. Тук съм показал как изминатото разстояние от влаковете се е променило през годините. Забелязва се леко увеличение в последните две години след силен спад преди това.

tr8

Друг показател, който може да разгледаме е превозените пътници на определено разстояние. Така получаваме т.н. пътнико-километър (pkm). Следващите графики сравняват жертвите с изминати милиарди пътнико-километри. Тази мерна единица е използвана и в графиката на Евростат, с която започнах. Може да ви се струва голяма, но не е. Ако един влак превози 200 пътника веднъж между София и Бургас, това са 75000 pkm. Умножете по 4 курса на ден в двете посоки за цялата година и само по тази линия получаваме няколко десетки милиона pkm.

Инциденти с пътници

Тук съм показал същата графика, както тази на Евростат, но 5 години назад, а не две като тях. Отрязал съм скалата – смъртните случаи в Испания след инцидента през 2013-та увеличават индекса им до 3.5. При нас се вижда определено увеличение на смъртните случаи в последните години. За сравнение, в Полша намаляват значително.

tr5

Ако погледнем ранените пътници, ситуацията не е по-различна.

tr6

Тук се вижда промяната само за България за последните 10 години. През 2008-ма имаше доста смъртни случаи, но след тихия период виждаме влошаване. Определено такова се наблюдава и при ранените.

tr4

Всички жертви на ЖП инциденти

Тук правя сравнение между смъртните случаи спрямо милион изминати километри. Включват се не само пътниците, но и служителите и хора на и около релсите. Колкото и ужасяващ да беше случая вчера, по общия брой жертви от ЖП инциденти у нас се забелязва слабо подобрение. Въобще не сме и сред първите места в Европа, макар да не сме далеч.

tr3

По брой ранени обаче сме доста зле. Не толкова, колкото Румъния, но сме сред първите места с Хърватия и Словакия. Почти всички случаи са заради неправилно пресичане на прелези от хора и коли. По това, което прочетох, често причината е в неработещата сигнализация и липсата на преграждания.

tr2

Ето промяната по двата показателя у нас в последните 10 години. Не съм сравнявал с пътнико-километри, защото те показват колко е било натоварването на пътническите влакове. При инциденти с хора на релсите често става въпрос за товарни влакове. Затова сравнение с изминатите километри по ЖП мрежата е по-добър избор.

tr1

Източник

Всички данни ще намерите в базата на Евростат. Статията им за безопасността на ЖП транспорта ще намерите тук. Има още доста интересни сравнения.

Ражданията, Цезар и лекарите

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/cezarovo/

Понеделник пуснах една графика във Facebook с коментар “Календар кога на лекарите и акушерките в родилните отделения в България им се работи”. Той беше нарочно провокативен, за да предизвика дискусия по това, което данните за ражданията показват – силно разминаваме между ражданията в работни дни и по празниците. Обновена версия на графиката виждате тук.

Годините са раздели по седмици като всеки ден е маркиран в гама от зелено до червено спрямо това дали е имало повече или по-малко раждания от средното за въпросната година. Данните от последните 3 месеца показани тук не са надеждни, тъй като все още се въвеждат от болниците. Интерактивна версия ще намерите тук.

birth

Обяснението е съвсем просто – има доста раждания с планирано секцио и графиката илюстрира добре това изместване. Макар в коментарите да бяха обсъдени и изяснени доста неща, статусът ми обаче определено не беше уважителен към работата на лекарите и акушерките и не взимаше под внимание контекста.

Надеждността на данните

В лекцията ми на TEDxBG 2014-та дадох тези данни като пример за неточност. Писал съм за този проблем от самото му създаване и отново всяка година покрай редовните сензации как сме “изчезвали”. Данните в регистъра просто не се въвеждат навреме и няма гаранции колко са точни. Трудно е да се направи проверка с данните на НСИ, защото те броят съвсем друго, а и има раждания извън болниците.

Преди година попитах Министерството на здравеопазването какъв контрол извършват върху болниците за навременното въвеждане на данните. Питах и дали е имало някакви санкции за това. Отговор не получих, но неофициално разбрах, че контрол практически няма. Това се вижда добре и като следя регистъра. Според изискванията, всяко раждане трябва да се въвежда до три месеца в регистъра. Вижда се ясно обаче, че стотици раждания се въвеждат месеци след този срок. Не знаем колко биват пропускани и дали някои болници въобще не подават информация.

Това означава, че всеки извод на база този регистър трябва да се прави със солидна доза уговорки. Тук приемам, че няма голяма промяна в иначе ниското му качество. Тоест, че въвеждането от едни и пропуските на други не се променя много през годините. Това ми позволява да правя сравнение на национална база между периодите.

Разминаването и причините

На горната графика се вижда как по време на празници има силен спад на ражданията. Средно той е с около 30%. Публичния регистър не дава повече информация какви са ражданията – естествени, с планирано или спешно секцио. Единственият възможен начин обаче да има такова разминаване от планираните цезарови сечения. Това обяснение съвпада и с последните данни за техния дял у нас – близо 40%.

През май миналата година Капитал публикува доста интересна статия по този въпрос с коментари на д-р Стефан Константинов. Там, както и в блога си, той изнесе данни от вътрешната част от регистъра на ражданията, според които близо 60% от всички раждания в частните болници са със секцио. В общинските и държавните процентът е 33 и 34%. Някои обясняват това разминаване с по-голямото доверие, които пациентките имат в частните болници и затова избират тях при нужда. Другото обяснение, подкрепено с анекдотни примери от лични истории твърди, че в частните болници просто повече успяват да убедят пациентките, че проблем има и че секциото е по-безопасно в техния и в общия случаи.

Моята графика, а и от публичните данни в регистъра не може да се хване това разминаване по болници или собственост. Всъщност, дори да имаме достъп до всички данни и дори те да бяха надеждни, пак нямаше да може да си направим нужните изводи. Просто всеки случай е строго индивидуален и е работа на лекаря да прецени какво е нужно. Несъмнено има и случаи, в който жени сами пожелават цезарово, както и лекари, които ги убеждават да направят такова за свое удобство и печалба. Нищо от това не може да се установи от данните обаче. Моят статус в известен направи такова внушение и въпреки разясненията под него, разбираемо е лекари да се обидят от генерализацията и тона. Затова се извиних в коментарите.

Това, което данните могат да покажат е общата тенденция и измеренията на един проблем. Точно това се опитах да илюстрирам с графиката си по-горе. Подобно на ражданията на българчета в чужбина не е достатъчно да знаем едно число или процент. Трябва да ги видим представени по разбираем начин, в определен контекст или формат, за да ги осмислим

Перспектива

Тази тема далеч не е изолирана до България. Тенденцията за увеличение на секциото е навсякъде. Бразилия е един от рекордьорите в световен мащаб. В Европа изглежда Италия води пред всички. Харесва ми тази карта на HuffingtonPost от 2014-та с последните известни тогава данни.

csections

В зелено се виждат няколко държави, които са в границите препоръчани от WHO за “нормални” нива на цезарово сечение – 10-15%. Това не означава, че са добри като отправна точка, защото е възможно да има силно разделение вътре в страната с региони с лош достъп до такива медицински услуги и други, където нивата на този тип раждане да са високи. Също така, трябва да се вземе под внимание и средната възраст на раждане. Според няколко дискусии на специалисти, които намерих, при раждане над 35 се увеличават значително рисковете. Особено, ако става въпрос за първо дете. Така лекарите може да са по-внимателни и да препоръчват секцио по-често.

Известни са рисковете както от естественото раждане, така и от операцията. Във всеки случай специалист трябва да прецени кое надделява. Затова е невъзможно да се прецени за всяко от 30-те хиляди такива операции дали са били наложителни или не. Една друга метрика обаче може би ще даде такъв отговор – смъртността сред родилките. Макар да има доста други фактори, които допринасят за нея – наблюдение по време на бремеността, условия на раждане, подготовка както на родилките, така и на медицинските работници – като един от основните често се сочи именно изборът на раждане.

20150815_irc400_0

Economist са направили такова сравнение, в което си позволих да маркирам България. Интерактивната версия ще намерите тук. Вижда се, че държавите от развития свят с нива на секцио между 20 и 40% имат доста ниска смъртност сред родилките. Тези над 50%, както и онези под 15% имат значително по-голяма смъртност. В границите между 20 и 40% обаче се вижда разминаване в десетки пъти. Обяснението за това може да бъде отново различен достъп до здравеопазване и други фактори. Изводът от тази графика обаче може да бъде, че просто намаляването на процентът на цезарово не води непременно до по-добро женско здраве. Също така, невъзможно е да се избере “референтна” държава или модел заради големите различия в системите и демографията.

Vox ни дава друг интересен поглед над темата. В тяхна статия от преди година, те показват голямото разминаване между нивата между различните щати в САЩ. Докато средните нива са между 32 и 37%, общо за страната дялът на операциите е същия като този в България. Разликата обаче е, че смъртността сред родилките при тях е 6 пъти по-голяма. Друг интересен аспект от статията е разбивката по дни от седмицата. (Неделя е първият ден в щатите). Тя е практически идентична с тази в България. Това означава, че планираните цезарови спрямо спешните е същия при коренно различни здравни системи и финансови възможности.

day-of-week-csections

Има ли някакво значение всичко това?

Графиката, която направих беше просто един начин да се покаже нещо, което виждаме като проблем в здравната ни система. Както се видя дотук, няма еднозначен отговор кое е “нормално” и какво ниво на секцио само по себе си е безопасно погледнато на национален мащаб.

Мнението ми по този въпрос е същото както и това с абортите – в дискусиите твърде много се залага на това както “трябва” да правят жените. Ако има една универсална истина, тя е, че трябва да спрем да налагаме някаква норма или квота когато нещата опират до решения свързани със собствените им тела. Ако по свое желание искат да направят цезарово сечение, защо някой трябва да ги спира. Такъв вариант трябва да бъде разписан в нормативните актове, както е при абортите. Не разбирам определенията, че някои жени са били “глезли” или много се подвеждали. Дори да е вярно, но това си остава тяхно решение.

В същото време, трябва достатъчно добре да са разяснени рисковете при взимането на едно или друго решение. Не са малко и обратните случаи – жени, които настояват за естествено раждане при голям риск сочещ към нужда от секцио. През последните години изглежда има усилие за унификация и подобрение на информацията предоставяна от клиниките, но в крайна сметка всичко това остава между пациентката и лекаря. Всеки случай е уникален и всеки човек има различни съображения.

Тази операция в никакъв случай не е универсално лоша и наложителна само в крайни случаи. Както всяко друго нещо в медицината, точна оценка и 100% гаранция никой не може да даде. Затова трябва да спрем да демонизираме цезаровото сечение и жените избрали го и да залагаме повече на медицинската етика и оправяне на финансовия елемент. Приносът, който данните може да имат в тази насока, е да покажат на бъдещите майки кои болници колко и какви манипулации извършват, колко усложнения и фатални случаи са имали, както и какви са резултатите от одити и професионални оценки.

За целта обаче трябва да имаме много по-детайлни данни на ниво болници, както и надежден регистър за ражданията. На този етап не виждам някой да има желание да предостави на обществото каквато и да е част от тази информираност. Остават ни единствено необоснованите сензации за раждаемостта в сутришните блокове, които никое официално лице не намира за нужно да обори. С това качество на работа – толкова.

Децата раждат деца. Да, но колко?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/D5-dIMURYIM/

Неделя сутрин. Времето навън е хубаво, новините вървят бавно. Сутришният блок на Нова телевизия удря джакпота в медийните дъвки: „Сега към една тема, която има и криминален нюанс, и е здравен проблем, най-вече обаче е социална бомба…“ Включват началника на Акушеро-гинекологичния комплекс на Русенската болница д-р Георги Хубчев, който призовава за съдебно преследване на малолетните родилки. В студиото чакат адвокат и началник в Агенцията за социално подпомагане, които посочват, че идеята е малоумна (цитирам) и че вече има взети мерки, които би трябвало да помогнат в решаването на проблема.
До тук добре – има новина, викнати са експерти, които са взели позиция. Темата обаче започва със статистика, която всички, включително хората работещи с малолетни майки, отминават безропотно и приемат на доверие. Според НоваТВ, броят на родилките под 16 години в България са 3000, а тези под 18 г. – 5500. Числата заедно с интервюто бяха прекопирани от десетки издания и печатни медии. Някои натъртиха „социална бомба“ и украсиха новината твърдейки, че малолетните майки били 3000.
Ами всъщност… не
В материала не става въпрос от къде е дошла тази статистика, но има индикации, че цитират д-р Хубчев. Не става ясно и за какъв период се говори – година, всички непълнолетни сега или друго. Както и да го смятаме обаче, числата не излизат. Единственото обяснение е, че е взел броя малолетни родили в неговото АГ и ги е умножил по всички болници и клиники в страната. Сами разбирате, че това е абсурдно.
Проста справка в сайта на НСИ показва, че през 2014-та децата родени от майки до 16 годишна възраст са 796. От тях 285 са от малолетни (до 14 години включително). Още 2312 деца са родени от майки на 16 и 17 години.
Това е проверка, която никой журналист не си е направил труда да направи. А всъщност въобще не е толкова трудно. Вместо това виждаме пореден случай на грешни данни, които се тиражират като официална статистика. Изпратих запитване до сутришния блок и редакторите на НоваТВ за това и очаквам отговор. Надявам се, че ще реагират по-адекватно от сутрешния блок на БНТ и поне ще коригират подвеждащата информация в ефир.
Тенденцията според както е удобно на рейтинга
В думите на шефа на АГ-то в Русе и последвалата дискусия има също твърдения за задълбочаващ се проблем. Реших да ги проверя използвайки същите онези данни за раждаемостта и възрастта на майките, които използвах в анализа ми за възрастовата структура на родилките. Там вече показах, че броят раждания от момичета под 18 всъщност намалява. „Сензационната новина“ от вчера ме накара да разширя темата.
За да разберем как се е променяла бременността сред момичетата, трябва първо да елиминираме няколко фактора, които изкривяват данните или вкарват шум в тях. Увеличение в общата раждаемост ще се отрази на тази сред малолетните като обща бройка, но няма да е индикация за влошаване на положението. Аналогично, намаляване на броя момичета на определена възраст ще донесе със себе си по-малко раждания сред връстничките им, което лесно може да се обърка с подобрение на ситуацията.
nepa1
Един подход е да погледнем какъв дял са ражданията от малолетни и непълнолетни от общия брой раждания. На горната графика се вида ясно, че пикът е в началото на 90-те. При непълнолетните (дясната синя скала) има постоянно намаление от тогава. Сега делът е 4.6%, колкото поне официално е бил през 1976-та. При малолетните (лявата червена скала) тенденцията също е надолу, макар и не толкова постоянна. Причина за това е в малкият брой такива раждания, което води до голям шум в резултатите. От това, както и от огромния скок през 80-те, се забелязва интересно наблюдение – ражданията от малолетни привидно скачат по време на кризите. Това може да има психологическо обяснение, но за да се докаже, трябва сериозно изследване.
nepa2
За да разберем по-добре обаче тази промяна, трябва да разглеждаме ражданията на всеки 100000 жени. Така се елиминира динамиката в демографията, където има сериозна негативна тенденция в разглеждания период. На горната графика показвам тази разлика като сравнявам с 1991-ва година. Например, през 1996-та раждаемостта е била около 66% от тази през 1991-ва, а през 2009-та е вече над 97%. Пред 2009-та обаче раждаемостта сред малолетните е 83% от тази 18 години по-рано, тоест намалява по-бързо.
Горе се вижда добре известната ни тенденция на намаляваща обща раждаемост. Вижда се рязко увеличение между 1968 и 1993-та в раждаемостта сред малолетните и непълнолетните. От графиката обаче изглежда, че след кратък спад през 90-те, има привидно увеличение кулминиращо през 2009-та. Забелязва се, че това е в синхрон с вероятността жена от която и да е възраст да роди.
За да разберем как се е променяла вероятността едно момиче да роди преди да навърши пълнолетие, трябва да нормализираме данните и да премахнем общото увеличение на раждаемостта. Такова забелязваме в последното десетилетие и по принцип е белег за добри икономически и социални условия за семействата.
nepa3
Горната графика показва как се е променяла вероятността малолетни или непълнолетни да родят независимо от промяната в населението или общата раждаемост. Тоест независимо от всички фактори влияещи на жените като цяло. Взел съм 1993-та като отправна точка, тъй като тогава е пикът.
Виждаме, че през последните 15 години практически няма промяна. Все пак, нивата сега са доста над тези от преди 80-те. Като общ брой намаляват този тип раждания, но основен фактор за това е все по-малкият брой малолетни момичета. В обратна посока пък работи повишаващата се обща раждаемост.
Проблем има, сензация – не
Отново, както и в другите ми статии по темата, не твърдя, че проблем няма. Има и то не малък. Проста справка в данните на World Bank показва, че макар да има подобрение в последните години, ражданията от майки между 15 и 19 години е доста над нивата на други европейски държави, включително Румъния. Както стана дума в студиото на НоваТВ, взети са мерки в тази насока. Ще трябва и още доста работа в образованието, сексуалната култура, социалната защита, съдебното преследване на пълнолетните бащи и прочие.
Не може обаче да говорим за тенденция на влошаване когато абсолютните числа сочат намаление, а анализът с нормализирани данни за вероятността едно „дете да роди дете“ сочи по-скоро липса на промяна от 90-те насам. Липсата на разбиране в тези тенденции и непознаване на истинската статистика у отговорните лица сочи, че не се анализира въобще ситуацията. Тепърва ще видим дали мерките на социалното министерство ще имат ефект, но основната от тях – помощите за непълнолетни майки в натура, илюстрира как отношението към този тип раждания е по-скоро като към умишлено експлоатиране на социалната система, отколкото като социален и културен проблем. Не се говори дали това е въобще сериозен фактор и дали няма други по-големи. Не видяхме мерки за превенция като по-доброто сексуално образование и задържане в училище, което е друг наболял проблем у нас.
Мисли критично или друг решава вместо теб
Реакцията на журналистите не трябва да ни учудва. Не очаквам водещите на неделния сутришен блок на НоваТВ да се поправят в ефир. Ако въобще ми отговорят, ще се оправдаят както другите, че „експертите“ са спуснали това число и те само цитират. Ще добавят „какво толкова“ и ще затворят темата. Липсата на критична мисъл и елементарна проверка е пословична в журналистиката ни, още повече, че експертите, които канят, са често събрани от кол и въже.
Сензациите, грешните статистики и апокалиптичните прогнози в демографията са показателни за по-голям общ проблем. Преди време покрай подобна комуникация с една уж сериозна българска медия ми предложиха да ме вземат като консултат – да проверявам за тях новините конкретно за раждаемостта и смъртността. Отказах по няколко причини, основната от които бе, че видимо пропускат същността на критиката ми към тях. Не се ядосвам, че едните са объркали в пъти броя на малолетните родилки в страната и други твърдят, че българите ще изчезнем след 50-тина години, а че системно се правят такива грешки във всички сфери.
Писал съм неведнъж за това. При демографията просто е по-лесно да ги оборя. Енергетика, екология, финанси, информационни технологии. Пишат се глупости без елементарни познания или проверка на източниците. Тези глупости влияят на общественото мнение, политически настроения и имат съвсем осезаем ефект върху икономиката, държавната политика, хилавите така или иначе реформи и дори нивото на емиграция. Много такива материали са поръчкови в жълти и кафяви медии, но мнозинството са от некадърност, липса на обща култура и безсрамно гонене на сензации. Добър пример за това е отразяването на законопроекта за електронната идентификация и обществената поръчка на МВР.
Лесно е да се плюят „колегите“ от прас-прес и медийните бухалки, но те поне осъзнават много добре какво правят. Какво правят останалите?


Смъртността в България: едно число не значи нищо без контекст

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Tq3x0KI4cGs/

Днес в сутрешния блок на БНТ отново гостува проф. Иванов. Писал съм доста преди за грешните данни и анализи, които разпространява в медиите. Канят го с охота, защото евтината жълта сензация се продава лесно, особено когато предвещава апокалиптични последствия. Преди точно година разговарях доста с отговорния редактор на въпросния сутрешен блок. Обясних ѝ защо тогава буквално са излъгали зрителите си в търсене на сензация. За жалост, не последва извинение в ефир, а сега виждаме, че подобни практики продължават.
Повечето от изнесените от професора числа съм ги оборил вече многократно в този блог. Говорил съм доста и защо регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването дава грешни данни и не трябва да се използва за сравнение. Това, което обаче ми направи впечатление, е навярно едно от малкото верни числа споменати в този ранен час.
Хайде пак…
15.1 промила смъртност през 2014-та година. Това означава, че 15.1 души на всеки 1000 българи са си отишли за година. Беше дискутирано на дълго и на широко как сме сред първите места в света по този показател, как раждаемостта е по-малко и как след няколко десетилетия ще сме щели да се стопим като население. Както сами разбирате, това далеч не е цялата история.
Смъртността е изключително просто понятие за разбиране – умират Х на брой души, разделяме на населението Y и получаваме смъртност Z. Показва каква е средната вероятност който и да е българин да се спомине в рамките на даден период. Наистина, този коефициент расте – от 14.1 промила през 2000 на 15.1 промила през 2014-та.
Смъртност през 2014-та
Ако разгледаме по възрастови групи обаче ситуацията е доста различна. За българите между 1 и 50 години, смъртността е 1.39 промила или 11 пъти по-малко. Има и голяма разлика между мъже и жени – за същата възрастова група жените имат смъртност от 0.89 спрямо 1.86 промила при мъжете. Всъщност, разгледано по възрастови групи, мъжете имат до 250% по-голяма смъртност от жените.
Смъртност при мъжете спрямо тази на жените
Това, което няма да чуете в никое сутришно шоу или новинарски блок обаче е, че българите всъщност умираме много по-малко. Ако сметнем спрямо населението и сравним през годините излиза, че през 2014-та вероятността българин от дадена възрастова група да почине е намаляла средно с 26%. При децата между 5 и 9 години, намалението е с дори 53%. При възрастите между 10 и 50 години подобрението е с 17-22%. Всичко това е в основата на увеличаващата се очаквана продължителност на живота в България.
Отново, това не е заради намаляването на населението защото коефициентът е за всеки 1000 души. Никой журналист няма да го спомене, защото всичко това е индикация за по-добро здраве, по-добър начин на живот и по-голяма продължителност на живота. Има дори подобрение сред мъжете между 50 и 64 – най-рисковата група от сърдечни проблеми. Влошаване има единствено при жените около 50-те.
Намаление в смъртността по възрастови групи.
Стъкмистика, maybe?
Парадокс, нали? Как може общата смъртност да расте щом смъртността по възрастови групи да намалява. Някои биха казали, че е „стъкмистика“, но всеки може да отвори таблиците на НСИ и провери. Причината е в променящата се структура на населението. Докато смъртността във всички възрастови групи намалява драстично за само 15 години, при българите над 75 съвсем естествено остава висока.
Тук виждате смъртността на 10000 души от всяка възрастова група. Така се вижда, че през 2014-та са си отишли 2110 мъже на всеки 10000 на възраст повече от 85 години и 2.5 души на всеки 10000 между 10 и 14. Тъмните сиви линии от всяка страна показват средния коефициент – 162 за мъжете и 141 за жените.
Смъртност по възрастови групи и пол
Когато погледнем данните за населението, виждаме, че при почти всички възрастови групи има намаление между 2000 и 2014-та. Драстично е увеличението при тези над 80 г. – с 50 и 60%. Малко увеличение има и при хората между 55 и 69. Най-голямото намаление е между 10 и 35 години – с 30-40%. Това се дължи до голяма степен на емиграцията, но както обясних по-рано, сериозна роля има и резкият спад в раждаемостта през 80-те и 90-те, който има отражение върху броя жени навлизащи в детеродна възраст.
Промяната в населението по възрастови групи и пол
Когато комбинираме тези два фактора, се получава, че възрастовите групи с най-висока смъртност имат още по-голяма тежест в оформянето на средния коефициент за цялото население. Така независимо от драстично по-ниската вероятност всеки от нас да си отиде от болести, катастрофи и други фактори, застаряващото население е причината да се увеличи индексът. Затова и всички анализатори предупреждават, че средната смъртност е изключително измамен коефициент, по който може коректно да се сравняват единствено държави с близка демографска структура. Същото важи за статистиката за сексуалното насилие и безследно изчезналите.
Нека илюстрирам всичко това по малко по-различен начин. Навярно така ще стане по-ясно. Представете си, че на една магистрала карат само 30 коли. 15 от тях са по-нови и шофьорите им ги карат с ограничението – 140 км/ч. Другите 15 обаче са стари жигули не могат да вдигнат повече от 80. Така средната скорост на движение на магистралата е 110 км/ч. Нека обаче си представим, че на следващия ден 10 от хората с новите коли заминават в чужбина, а другите 5 си взимат по-добри. Навярно не им пука за ограничението и тези 5 човека решават да карат със 160 км/ч. Заедно с тях на пътя излизат 25 по-стари коли, които обаче са минали ремонт и вече може да вдигат 90. Така средната скорост на пътя вече е 101 км/ч. Всички коли карат доста по-бързо от преди, но заради разликата в „демографията“ средната скорост пада.
Контекстът, Санчо!
Макар числото на смъртността в България да е технически вярно, контекстът е изключително важен. Работа на журналистите е да добавят именно това – контекст във всяка новина или изнесени данни. В противен случай изданието или предаването се превръщат просто в пощенска кутия. Такива в България имаме много. Доста от тях дори разчитат на софтуер, който да събира и препечатва автоматично прес-съобщения, новини от други медии, tweet-ове, снимки от очевидци и прочие. Виждаме това все по-често и без много усилия може да заместим сериозна част от журналистите в България именно с прост скрипт. Ако не искат това да се случи поне в близкото бъдеще, добре ще е да се научат колко важен е контекста и коректността на данните.
В случая БНТ са поканили човек, който те представят за специалист по темата. Не е ясно до колко са проверили дали въобще е такъв или просто са прочели какво сам е написал на визитката си. Нямаше критични въпроси, водещите не бяха подготвени с други анализи, не бяха поканени лица от НСИ и БАН. Наистина, демографията е една от онези теми, с които медиите си запълват празните слотове в предаванията. Знае се, че всичко е зле, може всеки път да се изкара сензация и затова няма нужда от кой знае какво подготвяне. Не говорим все пак за поредната политическа мелодрама, нали? Така често се спъват във фактите и за тяхно щастие никой не забелязва. Почти никой.
Проблем има и никой не го отрича. Също както с твърденията за „експлозия в населението“ на Земята, тезите, че българите ще изчезнем са меко казано преувеличени. За да решим един проблем, трябва първо да знаем много добре какви са измеренията му и да разбираме причините и динамиката в него. На този етап не виждам такова разбиране в нито една медия, а имам сериозни съмнения, че го има и в политиците изготвящи стратегията за развитие на демографията.


Раждаемостта от 1968 насам и какво е бъдещето на България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/XXwfqt4Fqt4/

Демографията е доста сложна за разбиране материя. Дали заради това, дали заради гонене на сензации се правят доста прибързани изводи. Писал съм доста за това в този блог. Фокусираме се сякаш изцяло върху броя родени деца и намаляващия прираст. Това в никакъв случай не ни помага да разберем причините и същността на проблема.
Тук ще се опитам да разгледам един аспект от него – възрастовата структура на родилките. Вече писах за това, но след онази статия обсъждаща само последните 14 години останах с чувството, че изпускам нещо. Затова се зарових в дигиталната библиотека на НСИ и на ръка извадих данните от 68-ма насам. По-стари доклади просто не са налични на сайта им. Всички данни и източници ще изброя в края на статията.
Брой жени в детеродна възраст
Първото, което ни трябва е колко са били жените в дадената година. Още в предишната ми статия отбелязах, че има странен срив в бройката през 2011-та. Наблюдава се и през 1992 и 2001, когато също е имало преброявания. Тезата ми е, че НСИ следи смъртността и раждаемостта и на тази база пресмята населението. При преброяване обаче получават реалните стойности. Разликата идва от емиграцията, която е трудно да се отчете по друг начин, освен с преброяване. Тази теза се подкрепя от факта, че не се забелязва подобен скок при преброяванията преди 1989-та.
Нормализация на статистиката за населениетоЗатова нормализирах данните за населението между преброяванията. Разликата може да видите тук. В синьо са данните на НСИ. Така промяната в населението е по-плавна и най-вероятно много по-близка до реалната.

Брой жени по възрастови групи през годинитеС тези данни може да погледнем как са е променяла бройката по възрастови групи. Забелязва се намаляване в последните години на момичетата до 20 г. Дължи на резкия спад на раждаемостта в началото на 90-те. Това е индикация за сериозен проблем в следващите 10 години, когато тези момичета навлязат в най-активната възраст на раждане – между 20 и 30 г.

Наблюдаваният спад на жените над 50 в периодите преди 1975, както и между 1986 и 1998 се дължат на Първата и Втората световна война.
Същото може да видите и на следната интерактивна графика. Забелязват се „вълните“ на намалена раждаемост, когато бъдещи майки са били родени.
Може да контролирате скоростта и вида на тази и следващите подобни графики. Натиснете „?“ горе вдясно за инструкции как.

Брой живородени бебета
Реших да използвам броя живородени, а не всички раждания. Това има минуси, защото не отчита подобренията в медицината и здравните грижи. Плюсът обаче е, че показва колко реално се е увеличило населението. На следната графика ще видите динамиката на броя бебета според възрастта на майката. Тя не ни показва нещо ново – има рязък спад през 90-те, който се изравнява след 2000-та.

Промяна в ражданията на жени под 20 г.Интересно е обаче да се погледнат ражданията на жени под 20-годишна възраст. Тази графика сравнява живородените спрямо показателите за 1989. След кратък пик в началото на 90-те се забелязва сериозно намаление на ражданията от непълнолетни. Макар нивата през 70-те при малолетните да са били по-ниски от сега, скокът всъщност е бил през 80-те. След кулминацията си през 92-ра, той спада и сега сме под нивата от преди 30 години.
Има три детайла тук, които трябва да спомена. Процентът мъртвородени при непълнолетните и малолетните не се различава много от този на останалите възрасти. Също така не знаем колко непълнолетни са забременявали и са решавали да си направят аборт. Абортите през комунизма са надвишавали като брой ражданията и са били невъобразимо повече от сега. Не на последно място, има съмнения, че в средата на миналия век много от бременностите на момичета под 18 г. не са били регистрирани или бебетата са писани за деца на техните баби. Това е възможно да занижава стойностите от 70-те.

Дял на живородените от майки под 20 г. от всички ражданияВсе пак, против общото мнение налагано през медиите, броят деца родени от деца, както е изрази един политик, е много нисък. Следната графика показва тези раждания като процент от всички за съответната година. Отново съм разделил по възрасти. Спадът от 90-те насам не се дължи на намалената обща раждаемост, защото тук говорим за дял от ражданията, а не абсолютна бройка.
Вижда се, че ражданията на 15 и 16 годишни са паднали от 5% до 2.5%, а тези от малолетни са по 250-300 на година. Това опровергава тезата, че „всички циганки започват да раждат на по 14…“. В действителност няма никакви доказателства, че малолетните родилки са от ромски произход, но дори всички до една да бяха, става дума за по-малко от процент такива случаи сред майките от това малцинство. Нещо повече – плавното увеличение на етническите роми в България не се е отразило на увеличение при ражданията на непълнолетни и малолетни. Точно обратното. Това показва, че стереотипът базиран на единични изолирани случаи е повече от погрешен.
Би било интересно да се погледнат данните за регионалното разпределение на малолетните и непълнолетните родилки. За жалост, НСИ не ги публикува. В докладите им обаче се вижда, че са разделени поравно между градове и села. От своя страна, относителното намаление при непълнолетните показва подобрена сексуална култура и образование.
Доколко жените се решават да раждат?
За да разберем как решителността на жените да имат деца се е променяла, трябва да видим колко деца са се раждани на всеки 1000 жени. Тази интерактивна графика показва тези промени по възрастови групи:

Ще забележите, че няма особена разлика с графиката за броя живородени. Разлика всъщност има, но при толкова голям мащаб на спада през 90-те, тя изчезва. Както видяхме по-горе, броят жени в детеродна възраст не се е променял толкова драстично, защото почти всички са били родени преди въпросния спад. Едва сега виждаме ефектите от него сред броят на непълнолетните. Тази демографска вълна ще влияе в близките десетилетия, както споменах вече.

Живородени на 1000 жениИнтересно наблюдение тук е, че почти целият спад през 90-те се дължи на 18-25 годишните. Става въпрос за около 3 пъти по-малко раждания. Някои от тях се решават да имат деца 5-10 години по-късно, което обяснява двойния скок в раждания на 25-35 годишните след 2000-та година. 2004-та е разделната година, след която жените над 25 раждат повече от тези под 25.
Разликата в абсолютния брой раждания обаче илюстрира широко известен факт – емиграцията е основният проблем. По-специално емиграцията сред българите до 25 години. Много от тях са заминали да учат и не са се върнали. Други са напуснали да работят. При останалите възрастови групи се вижда неколкократен скок, но той не е достатъчен да компенсира. От тук идва и изместването на средната възраст на родилките, за което говорих в предишната ми статия.
На тази графика съм показал какъв процент от бебетата се раждат от майки във всяка възрастова група. Вижда се още по-ясно колко важна е 2004-та. Преди това почти половината бебета са се раждали от майки между 20 и 25. След това за само няколко години сме преминали към структура близка до тази на Западна Европа.

Процент от живородените родени от майки във всяка възрастова групаТук това разпределение е показано по различен начин. Забелязва се, че през 2010-та границата се е изместила още – повече бебета са родени от майки над 30, отколкото от такива под 25. Повече жени над 35 раждат, отколкото момичета под 20.
Впрочем интересно е сериозното увеличение на родилките над 40 и 45. Това отчасти се дължи на дългото отлагане през 80-те и 90-те. Показва обаче и повече смелост сред семействата. Част от тях може би се дължат и на работата на Фонда за асистирана репродукция. По моя информация само в София 4% от жените са прибегнали до фонда заради проблеми, които иначе не биха им позволили да имат деца.
Дискусия
Всичко това е причината да се прескочи едно цяло поколение. Докато намаляването на населението е процес започнал още през 70-те, трудните икономически години през 90-те накараха много млади да отложат първото си дете или да се откажат от второ. Сериозна част от тях са напуснали вече страната и имат деца в чужбина. Много от тези останали са се решили все пак с началото на новия век, но кризата през 2008-ма изравни тази тенденция. Едва миналата година видяхме отново покачване.
Тези фактори определят какво може да очакваме в следващите години. Докато до сега намалената раждаемост до сега се дължеше на експлозивна емиграция и съзнателно отлагане през 90-те, то основната причина сега ще бъде на недостатъчния брой жени в детеродна възраст. Дори при сериозно увеличение на плодовитостта, няма да може да достигнем брой раждания дори приближаващ нивото от преди 30 години.
Добрата новина в случая е, че този спад е временен. При увеличената раждаемост след 2004-та може да очакваме известно възстановяване на тенденцията след около 10 години. Лошата новина е, че ако не се намали емиграцията и не се намали ранната смъртност, отрицателният прираст ще се влоши. Продължителността на живота в България се увеличава сериозно от социализма насам, но смъртността около 45-55 е все още висока. Това се дължи най-вече на лоши хранителни навици сред нас българите, липсата на спорт, пропускането на контролни прегледи, неспазването на предписанията на лекарите и чак на последно място – лошите здравни грижи. Превенцията е тази, която пази възрастните граждани на Западна Европа здрави, а това започва от личните навици.
Тези демографски процеси може да се илюстрират като слизане на по-ниско стъпало като брой. Икономическата несигурност и напускането на много българи слага спирачка на броя раждания, което създава един вид вълна във възрастовото разпределение на населението. Тази вълна ще бъде причината да има по-малко жени в детеродна възраст в следващите 40 години, като най-сериозен ефект ще се забележи в следващите 10. Увеличаващата се средна възраст на родилките е белег за това. По това, както и по плодовитостта се изравняваме с Европа, които вече са минали през нещо подобно. „Стъпалото“ се изразява в еднократно и рязко намаление, което ще остане невъзстановимо, освен ако няма значителна имиграция на чужденци. В миналото след войни и епидемии населението се е възстановявало бързо с раждането на повече деца – 6-7 на семейство. Сега това е немислимо.
Сензационните изблици на някои, че намалението на населението ще продължи стремглаво и ще изчезнем до 50 години, са чисто и просто глупости. Населението ще намалява, но ще се стабилизира в краткосрочен план около 5-5.5 милиона. Това може да ни се струва страшно, но не е нещо изключително. Всъщност, има индикации, че дори да не беше резкия спад на раждаемостта и бързата емиграция през 90-те, пак щяхме да стигнем до тези нива гонейки модела на останалите членки на ЕС. Просто щеше да стане по-късно и щяхме да сме с 500-800 хиляди повече. Именно това ще разглеждам в бъдещите си статии по темата.
Какво може да направим?
Има много стимули, които държавата може да предложи на младите, за да се решат по-лесно и по-бързо на деца. Доста от тези, които се обсъждат сега биха имали минимален ефект в най-добрия случаи. Някои от алтернативите не са толкова интуитивни от икономическа гледна точка, като това да са безплатни детските градини и субсидиране на заплатите при наемане на млади майки на половин работен ден. Тези неща ще се изплатят многократно в бъдеще. Други са свързани с липсата на работеща съдебна система и регулаторни органи – в разрез на закона жените много често си губят работата още докато са бременни или докато са в майчинство. Градската среда, парковете и здравните грижи са също изключително важни и често имаме много по-директно влияние върху тях чрез местната власт.
Нищо от това няма да се случи със стратегии и изсипване на милиони лева в социални надбавки. Пробвали сме го, виждаме, че го правят в момента и просто не работи. Ще се случи когато осъзнаем къде е проблема, какво е реалистично като бъдеще и с какви проблеми се сблъскват младите.
Данните от графиките горе ще намерите в тази таблица. Справките са взети от годишните отчети в дигиталната библиотека на НСИ. Данните за броя жени и ражданията през 1972, 1980 и 1994 са интерполирани спрямо съседните години, тъй като отчетите на НСИ липсват. Същото важи и за родилките под 20 годишна възраст между 2003 и 2010-та, както и 2014. В съответните графики тези периоди са отбелязани с пунктирана линия или с по-светъл цвят.


Възрастово разпределение на родилките в България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/0HyCoxdvrWo/

Преди дни @kido_bea ме попита дали някъде има информация колко жени между 25 и 50 г. нямат деца в България. Не открих такава статистика в НСИ. Има само за средната възраст на родилките и брой деца спрямо възрастовата група на майката. Навярно може да се сметне с приближение, но ще има доста условности.
Стана ми интересно и реших да извадя пак всички данни за ражданията и възрастта на родилките. Работих с тях преди докато оборвах различни „скандални“ твърдения в медиите за раждаемостта и семействата. Сега реших да ги визуализирам по малко по-различен начин. Имаме данните между 2000 и 2014. Първото нещо, което направих е просто да наложа на една графика възрастовото разпределение на родилките.
mothers_birthdistr
След това показах дали има увеличение или намаление на броя деца родени във всяка група. Взимам 2000 г. за отправна точка. Забелязва се, че жените под 24 са родили с почти 50% по-малко деца през 2014-та. При 35-44 г. увеличението е 3 пъти. Няма много родилки над 45 години, но след 2007-ма се забелязва сериозен бум достигащ 4 пъти сега спрямо 2000-та. Това може да е индикация за по-добри и достъпни ин витро процедури. При 25-29 години почти няма промяна.
mother_agedev
Горните две графики обаче имат два недостатъка. Проблем е, че на тях има твърде много информация. Особено при първата не се вижда ясно прогресията през времето. Следващата GIF анимация поправя този недостатък. Забелязва се рязък спад на децата родени от жени под 24 годишна възраст и изместване към 30-34 г. След това се вижда увеличение през 2009 и плавно намаление след това. Обяснението за последното най-вероятно е кризата. Интересно наблюдение тук е, че възрастовата структура на родилките се е стабилизирала след 2006-та.
anim
Вторият проблем на графиките (а и често на анализите в медиите на този проблем) е, че разглеждат родените деца в абсолютни стойности. Не се отчита намаляващото население и динамиката в различните възрастови групи. Следната анимация показва тази динамика. Има няколко скока в показаните стойности – през 2001 и 2011. Това почти сигурно се дължи на преброяванията проведени през тези години, с които са се ревизирали данните за населението. Забелязва се как се придвижва напред вълната на по-малко родените през 1960-1965. Сериозно притеснение буди огромното намаление на жените до 24 години след 2006-та.
anim1
Обединявайки тези данни, може да пресметнем колко деца са се раждали през всяка от последните 15 години на 1000 жени от всяка възрастова група. За справката приемам граници между 14 и 55 години за жените в детеродна възраст. Официалната граница е 14 и 49, но разминаването почти не влияе на графиката и според някои източници е по-точна.
anim2
Забелязва се, че динамиката е минимална. Между 2000 и 2006-та плавно се измества възрастта, в която се решават, но след това структурата е относително стабилна. Това е силна индикация, че няма промяна в желанието на младите семейства да имат деца. Именно с това се спекулира често в определени медии, хвърляйки вината върху модерния живот, работата и прочие. Оказва се, че просто не е вярно. Причината за намаляващата раждаемост всъщност е по-късната възраст, в която се взима това решение и най-вече – сериозната емиграция сред младите.
Аналогичен анализ на данните за раждаемостта след 80-те би могъл да покаже и друг сериозен фактор. Говорейки за спада при майките в долния край на детеродната възраст, не трябва да забравяме и намалената раждаемост през 90-те. Това също може да има сериозен принос, който обаче да е само краткосрочен предвид увеличената раждаемост около 2000 и 2008-ма.
Всички данни, източници и интерактивните графики ще намерите в тази таблица. Може да са ви интересни аналогичните графики от преброяването и статията ми принципните проблеми около определянето на точната раждаемост в България.


Българчетата родени в чужбина и новата ми най-любима карта

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/GpvuNlm2HdM/

bmap10
Картата, която виждате тук, показва за 60 секунди всички българчета родени в чужбина за последните 10 години – 96653 деца в целия свят. Тази карта е най-любимата ми до сега по няколко причини. Първата е, че показва данни, които не може да видим никъде в общественото пространство. Втората е, че реално не е истинска – поне не изцяло. Третата причина е най-важната – как точно я съставих. Не на последно място е и факта, че просто изглежда яко.
Защо я направих?
Преди 3 месеца с помощта на хора от Twitter взех данните за българчетата родени в чужбина. За да сме по-точни, справката показва по години и държави броят на децата родени между 2004 и 2013, на които е изваден български акт за раждане въз основа акт от друга държава. Това не са всички деца на българи зад граница, но за останалите няма как да знаем. Тогава само пуснах данните свободно в мрежата, но не направих карта. Проблемът беше, че държавите в справката на ГРАО бяха записани с нестандарни имена.

Първата карта с ражданията
Миналия петък седнах и попълних на ръка трибуквените ISO кодове на всички държави. Това ми позволи да направя тази карта, снимка на която виждате горе. Картата е доста обикновенна и показва в различни цветове държавите, където най-много българи са имали деца за тези 10 години. Все пак е интересна, защото дава възможност да се видят точната бройка за всяка страна. Нещо обаче липсва в нея. Макар цялата информация да е пред нас, картата си е чисто статистическа и малко суха.
Затова реших да заема подхода на Twitter. Те правят карти с tweet-ове покрай големи събития. Картите им показват точка всеки път когато някой някъде пише за избори, например. Така в рамките на няколко секунди може да видим как цели държави избухват в коментари по дадена тема. Исках да направя същото за ражданията – да покажа по една такава точка за всяко раждане в чужбина. Проблемът обаче е, че реално нямам точните места и дата на раждане на всяко бебе – само бройката. Тук стигаме до любимата ми част от проекта – как всъщност направих картата.

4 набора от данни в едно
Набор от данни (или dataset) е всяка таблица, справка, географски данни или каквото и да е, което може да участва в анализ. Първият, който използвах, е справката от ГРАО. Имах вече ражданията по години и можех по тях да интерполирам приблизително колко са ражданията във всеки ден от годината. Тук виждате извадката за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Знам обаче, че жените не раждат равномерно през годината – лятото обикновенно има пик. Вместо да търся статистика за всяка държава поотделно, се обърнах към българския регистър за ражданията. Отворих данните от него преди време и от тях извадих индекс за всеки месец от годината. Това е вторият набор от данни.
Натисни за по-голяма снимка
Горната графика всъщност не е коректна, защото не взима нула за отправна точка на вертикалната скала. Следващата е правилната и ни показва, че разликите в месеците не са чак толкова големи. За по-голяма точност обаче ги използвах във визуализацията си.
Натисни за по-голяма снимка
Прилагайки тези индекси, получих долните цифри за Испания по месеци. Можех, разбира се, да умножа по полинома, за да няма скок от декември към януари, а плавен преход, но прецених, че тези стойности са достатъчно добри, а и навярно ще позволят да се забележи рязка промяна в ражданията там, където я има.
Натисни за по-голяма снимка
След като имах месеците, просто избрах случаен ден за всяко раждане. При 10 години ускорени в 60 секунди точната дата няма значение. Преди малко се сетих, че трябваше да завъртя индексите за южното полукулбо заради обърнатите сезони, но често казано не ми се занимава повече.
Къде са българите по света?
Следващата стъпка беше по-трудна – как да избера коодинатите. Очевидният изход е да се вземат случайни точки на територията на дадена държава. Това е относително лесно: взимам третия ми dataset – границите на държавите в geojson формат, избирам случайна точка между най-североизточната и най-югозападната точка (правоъгълните очертания) и проверявам дали е в реалните граници. Повтарям докато имам достатъчно точки за визуализацията. За целта използвах javascript и този модул заедно с моя имплементация специално за geojson стандарта. Ето как би изглеждал този подход за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Както сами виждате, точките са пръснати по цялата карта. Доста от тях са далеч от населени места, където би могло да има родени българчета. В някои държави маркерите биха попаднали в пустини и планини. Трябва да изберем точки близо до българските диаспори. За жалост, не знаем къде са те, затова решението би било да се вземе карта на гъстотата на населението и да се работи с тези данни. Тази за Испания изглежда така:
Източник: Wikipedia. Натисни за по-голяма снимка
Да се търсят такива за всички държави обаче не е практично, а и не може да се автоматизира извеждането на маркерите. Затова направих нещо друго – взех данните от Glasuvam.org (четвъртият dataset). Това е един мой проект, в който българи в чужбина се абонират за новини около изборите. За целта дават града, в който живеят. Не записвам точните им координати, а случайна точка в града, за да мога после да им кажа коя е най-близката до тях секция. В събота пуснах карта показваща регистрациите в сайта през годините, на която се вижда как те се увеличават месец преди всеки вот. Взех тези данни като отправни точки. Ето тези в Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Новият алгоритъм избираше случайна точка на максимално 15 км. от регистрация в сайта за изборите. Отново проверявах дали са в границите, за да не се окаже някоя в морето. Така избрах колкото точки са ми нужни и получих много по-реалистично разпределение на ражданията.
Това е дори по-добър подход от този с гъстотата на населението, защото отчита къде реално има българи. За държавите, в които няма абонирали се, използвах предходния алгоритъм. Това не е проблем, тъй като почти всички останали са малки по размер и брой раждания. Ето резултата за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Написах три скрипта, които прилагат тези алгоритми, пуснах ги за всички държави и получих списък с дати и координати. Вкарах списъка в CartoDB и след няколко настройки получих новата карта на българчетата родени в чужбина.
Измислена, но не съвсем
Казват, че изкуството създава лъжа, за да покаже истината. Тази карта далеч не е изкуство, но аз я намирам за красива. Не ви лъжа като казвам, че това е карта на ражданията, защото най-малкото бройката е истинска. Датите и координатите са доста добро приближение. Дори да имахме истинските, надали можеше да ги публикуваме по този начин. Поне не с точните координати. В този смисъл, закръгляне на истинските координати и дати с цел опазване на анонимността на семействата би дало резултат, който е много близък до моята картата. В същото време, използването им по този начин не би добавило голяма стойност към визуализацията.
Харесвам тази карта, защото за разлика от цветната, с която започнах, тя привлича повече вниманието към конкретни събития – като едно раждане в централна Африка или остров насред океана. В другата те са просто сурови цифри, които избледняват пред мащатите на други държави.
Любима ми е най-вече, защото в изготвянето ѝ ми се наложи да реша реален проблем като използвам няколко привидно несвързани източника на данни. Най-често, когато искаме да покажем ползата от отворените данни смесвайки различни източници (т.н. mashup), се получава малко насила. Не осъзнаваме колко достъпните източници на информация ни помагат в ежедневието – app-ове, карти, справки. Затова не разпознаваме тези примери като успешни mashup-и. Налага се да се илюстрира нещо нарочно с етикет opendata, за да има онзи „аха“ момент. Тук свързването се получи естествено и мисля, че резултатът е добър.
Може да разгледате картата на цяла страница в CartoDb.
В Github ще намерите кода и входните данни, с които я изготвих.


Тука едно регистърче, моля

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/CV0iOkTXnAU/


Миналата седмица покрай Хакатона на Общество реших да споделя отново данните си за производството на енергия. Съдържат производство и износ по минути и часове за последните няколко години. Свалих дори последните гаранции за ток от възобновими източници.
Изпратиха ми някои интересни графики направени на база тези данни и се надявам, че ще ги видите в най-скоро време. Покрай тях обаче забелязах, че някои от историческите данни не са били свалени. Причината е, че сайтът на ЕСО дава грешки. Това ме накара да се разровя още и открих отчет за първите 45 дни от 2014 и 2015 (вече е обновен до 22-ри). Реших да сравня данните в него с произведения ток по цифрите, които съм зареждал в реално време. Идеята ми беше, че трябва да са еднакви – средното производство умножено по броя часове трябва да даде произведеното, което са дали в отчета си или поне нещо близко.
Да, ама не.

Оказва се, че има разминаване с между 2 и 18%. Дори да не разбирам данните, би трябвало отклонението по различните показатели да е относително същото и то най-вече между двете години. Това, което открих, е напълно хаотично. Потреблението за първите дни на 2015-та е 5.9 млн. MWh, а от данните в реално време от сайта им излиза 5.59 млн. Износът за същия период през 2014-та според отчета им е 1079.89 хиляди MWh., а справка в регистъра на сайта им показва 1040 хил. Обобщил съм всички разминавания в тази таблица.
Получава се същото както с регистъра за ражданията на Министерството на здравеопазването. От една страна липсва разбиране какво точно показват данните, липсва документация какво е включено и как се измерва. От друга обаче съвсем не става ясно до колко са точни цифрите. При производството от фотоволтици, например, е широко известно, че данните в реално време са просто оценка на база формула, а не реални измервания. Подобни съмнения има и за ветрените централи. Въпреки това, би трябвало да са възможно най-близки до реалните стойности. Толкова големи разминавания напълно обезсмислят не само анализа на данните, но и самото им публикуване.
Потребление, внос и износ между 2006 и 2012-та – линк
Едно друго обяснение, разбира се, би било, че тези цифри показват злоупотреби в ЕСО и изкупуването на енергия. Това далеч не е толкова невероятно, като имаме предвид злоупотребите в сектора. Всъщност, идеята да има публичност на данните е именно, за да правим анализ на производството, потреблението, дефицитите и реалното състояние. Това, което получаваме обаче е една картинка, няколко видимо случайни цифри и гръмка декларация колко са прозрачни.
На няколко пъти съм споменавал, че е важно да използваме наличните данни и да показваме ползата от тях. В противен случай институциите ще имат повод да твърдят, че са направили усилие към прозрачност, но явно няма интерес. Качеството на данните обаче е от решаващо значение тук. Публикуват се някакви регистри и документи без яснота какво означават цифрите в тях, какво е качеството и кой отговаря за него. Всичко до тук е имитация на дейност.


Колко са децата?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/t7SwYVsf2Qs/

Сякаш по традиция около Нова година все за раждаемост говоря. Надали някой ще се учуди, че пак ще стане дума за данни. Въпросът винаги е един и същ: Колко деца са се родили през изминалата година? Журналистите доста се занимават с този въпрос използвайки гръмки думи. „Здравното министерство отчете пореден антирекорд при родените бебета…“ ще прочетете в Дарик, „Рекордно ниска е раждаемостта…“ в Мениджър. Всички цитират регистъра за ражданията, който няколко пъти описах като крайно ненадежден. Дори сутрешният блок на БНТ спомена този „антирекорд“.
Проблемът с всички тези сензационни заглавие е, че очевидно не са верни. Някои дори умишлено подвеждат читателите. Справка в регистъра за ражданията на МЗ към 14:00 днес сочи, че през 2014-та са се родили 1270 деца повече спрямо предишната 2013-та. В някои медии обаче сравняват с 1997-ма взимайки цифрата на НСИ, което е грешно, просто защото са несравними. Винаги след 1997-ма са се раждали повече деца, но НСИ и МЗ ги броят различно.

Въобще качеството на данните е голям проблем в администрацията, а примерът с ражданията ми е любим и много показателен. Колко деца са се родили наистина? Ако питаме министъра на здравеопазването, то през 2014-та са били 63487. Това включва родените в болниците и може би децата родени вкъщи, но прегледани в болница. Не знаем, тъй като никъде не е описано, а и май отговорните лица имат разминаващо се разбиране. Цифрата за 2014-та обаче расте постоянно, тъй като данните все още се въвеждат – понякога седмици и месеци след раждането.
НСИ ще излезе с тяхната цифра през април. Те пък броят колко деца са били регистрирани в ЕСГРАОН. Според обяснението, което получих преди година, те би трябвало да включат децата родени в чужбина и регистрирани в общината по местоживеене на майката. Само така те получават ЕГН и гражданство. Тези регистрации обаче понякога стават до 6 месеца и дори 2-3 години след раждането според това кога родителите пътуват към България. Това повдига въпроса щом НСИ проверява ЕСГРАОН през април, дали не пропуска онези получили ЕГН по-късно.
Ето как това разминаване обърква. Според Министерството на здравеопазването през 2013-та са се родили 62217. Според НСИ родените са 66578 (обновено на 17.04.2014). Пак според НСИ към 31 декември същата година в страна са живели 64755 деца под годинка, т.е. явно родени през 2013-та. Според ГРАО, българчетата родени в чужбина през 2013-та са 9087. Както и да събирате тези цифри, не може да изкарате сметката. Кое какво е?
Разбираемо е журналистите да се объркат в тази ситуация. Важно е обаче поне да се проверяват цифрите и да се сравняват еднакви неща. Лесно може да се провери, че през 2014-та има повече раждания от 2013-та. Това прави заглавия за „поредния антирекорд“ срамни. Доста медии тръгват по този път. В защита на БНТ трябва да кажа, че след като писах на сутрешния им блок и се чух с редакторите, решиха да подготвят тема засягаща въпроса.
Наистина данните са невинаги ясни, но трябва да се разбере, че не може всеки да си съчинява каквото иска на тяхна база. Виждаме често как разни експерти излизат и говорят глупости подкрепени със случайни цифри. Така зрителите попиват информацията и си формират мнение. Дори иначе интелигентни и образовани хора не се замислят или проверяват. Това далеч не важи само за демографските процеси, но с тях е много по-лесно да посочим ясно проблема с лековатото отразяване и дежурното прекопиране на изказвания в медиите.