Tag Archives: Разни

До Париж и назад… с влак (първа част)

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2018/02/24/do-paris-i-nazad-s-vlak-1-chast/

Месецът беше октомври – месецът за сбъдването на една мечта. За едно невероятно приключение, наречено пътуване до Париж с влак (или по-скоро с много влакове, най-различни).
Мечтая си от малка да видя Париж. Когато времето дойде, назря и въпросът как да стигнем до там? След като заминавахме за Западна Европа, решихме, че искаме да видим още от нея, освен крайната точка на пътуването си. Затова избрахме най-добрия за нас начин за това – пътуване с влак.
dsc07508Влакът има много преимущества за мен и дава възможност за разглеждане на местата, през които преминава, повече от всеки друг транспорт – освен, разбира се, ако си с личен автомобил и можеш да спираш където и когато ти скимне лично на теб. Тогава обаче имаш други грижи. За разлика от самолета, от влака можеш да видиш всичко. Много по-комфортен е от автобус, с много повече пространство, възможност за разходки и т.н.
Колкото пъти споменавах на приятели с какво ще пътувам, бях посрещана от изумление и съчувствие. Има някаква преобладаваща настройка у нас срещу влаковете като тип транспорт, настройка, която не споделям и от години си пътувам с българските навсякъде из страната, където ми щукне (и където вървят). Да, много от влаковете ни са стари и прашни (макар че в последните 1-2 години пътувам и в доста нови и чисти), по-бавни, с невинаги удобно разписание. Колкото пъти обаче съм си преценявала плюсовете и минусите спрямо автобусите, плюсовете са били повече. А когато ми се е налагало да взимам автобус по липса на влак – например за морето в Гърция – не ми е доставяло особено удоволствие и сравнението никога не е било в полза на автобуса.
Та в общи линии избрахме любимия вид транспорт за мечтаното пътуване – не пътуване, ами цяло пътешествие… но и дотам ще стигна.
Когато се пътува с влак в чужбина, трябва да се имdsc08777ат предвид няколко неща. Първото и най-важно е, че, за разлика от в България, на запад това не е по-евтиният, а по-скъпият вид транспорт. За да не му излезе много скъпо на човек и да спести маса пари, е хубаво да си купи билетите отрано – при нас около месец предварително ни спести около 50% от цената и нещата се подредиха добре.
Второто е, че

пряк влак София – Париж няма.  🙂

Така че прекачванията са задължителна част от изживяването – и то във влакове на различни железници.
Как се организира такова нещо? Лично ние отидохме в офиса на БДЖ в подлеза на НДК. Един от популярните стереотипи е, че служителите на БДЖ са дебили, които си бъркат в носа, не си разбират от работата и грам не им пука за клиентите им. Е, за пореден път се убедих, че реалността е точно обратната. Служителите, при които отидохме, не само си разбират от работата, не само им пука за клиентите, ами и са страшно компетентни, услужливи и информирани хора. Те имат връзка с всички железници в Европа и в общи линии ни дадоха варианти за пътуването ни – с различни маршрути, часове, дължини на престой, типове билети и тарифи, всичко.
За различните влакове вземаха превес различни наши изисквания – цената на билета, типа спални места, времето на престой на дадена гара, скоростта на движение и т.н. И се получи един уникален маршрут, идеален конкретно за нас. Разбира се, имахме по-голям избор (и по-ниски цени), защото до заминаването оставаше цял месец.
Маршрутът на отиване: унгарски влак София – Будапеща спален вагон, който се трансформира в седалков през деня; престой час и петдесет минути в Будапеща; спален унгарски влак, но от друг тип (по-модерен) Будапеща – Мюнхен; три сутрешни часа в Мюнхен, немски влак Мюнхен – Щутгарт, шест минути по-късно – немски влак стрела Щутгарт – Париж. Влак стрела, да! 🙂
На връщане: швейцарски влак стрела Париж – Цюрих, пет часа престой в града, спален унгарски Цюрих – Будапеща, цял ден престой и обикаляне на Будапеща, а оттам – руски спален влак до София. Като цяло повечето свободно време за разходки из градовете остана за навръщане, защото така ни съвпадаха най-удобно влаковете, а и на отиване превес взе нетърпението да се стигне до Париж. 🙂

Пътуване с приключение

Бяхме предупредени, че руският влак често закъснява – затова и на отиване пътувахме не с него през Белград, а с унгарския през Видин. Хубавото при предварително закупените по този начин билети е, че ако някой влак по „веригата“ закъснее и не успеем да хванем следващия, железницата, която ни е забавила, ще ни върне всички пари – вкл. за новите билети. Разбира се, това доста би объркало плановете ни, затова избрахме руския влак само за връщане, когато не гоним никакви връзки.
Вагонът, в който се качихме, наистина ме впечатли – много ми заприлича на стария спален вагон, в който за първи път пътувах с влак в живота си, на тригодишна възраст. С килимите и пердетата, дори с легла от чисто дърво! Древен и същевременно искрящо чист и, вижда се, поддържан с пари и мерак. Явно не най-луксозният вариант, но както се оказа, пътувахме съвсем сами в него и това не беше еднократен случай – българите просто не пътуват с влак (понастоящем този влак е спрян именно поради ниската посещаемост).


Всичко прекрасно, напуснахме Видин с точно 5 минути закъснение и бяхме уверени, че нямаме проблем за Будапеща. Пътят продължи спокойно, през деня започнахме да се наслаждаваме на красиви гледки – там, където нямаше разпадащи се ръждясали съоръжения съвсем като в България. По някои неща си приличаме със съседката. :)) Иначе, най-красиви в Румъния бяха горите, както и времето, през което ЖП линията се движеше успоредно на един от притоците на Дунава.




Но в Румъния унгарският влак… започна да закъснява. И да закъснява. Час до границата с Унгария, където нещо запецнахме.
Отидох при шафнера на вагона (който едва се оправяше с английския, но въпреки това се разбирахме чудесно) с билета от следващия влак и го попитах ще стигнем ли навреме до Будапеща. Оказа се, че се очаква не само да не наваксаме закъснението, а то да се увеличи. Човекът извика началник влака – той говореше само унгарски и немски, но внимателно разгледа билетите ни, нареди да изчакаме и изчезна из вагоните.
Затаили дъх от тревога, зачакахме. След известно време той се върна и строго нареди на шафнера да ни съобщи нещо, усмихна ни се щастливо и пак изчезна. Оказа се, че

следващият влак ще ни изчака.

За наш щастлив шок влакът за Мюнхен чака 22 минути на гара Будапеща – Келети (една от четирите будапещенски гари) наша милост + още 2-3 души да пристигнем, да минем заедно с началник влака си на бегом пероните и да се качим. 🙂 Така на унгарската железница не й се наложи да ни обезщетява, а ние не изпуснахме безценно време и не объркахме плановете си.
Вътре за първи път попаднах в модерен европейски влак и онемях. Цветовете, дизайна, атмосферата, удобството… Купетата бяха кушет, т.е. шест легла по три на стена, но можеш да си платиш да си в купе с четири легла. Ако купуваш билет отрано, надценката не е голяма, а удобството си е. Тези купета са малко по-високи от българските, а прозорецът обхваща почти цялата стена и дава допълнително усещане за простор. Леглата са малко по-тесни от това, на което сме свикнали в нашите вагони, но въпреки това са удобни. Единственото, което не ми хареса, бе, че беше наистина студено, но може би именно благодарение на по-ниската температура спах много добре и в Мюнхен се събудих отпочинала.



Оттук нататък закъснения нямаше. Дори подранихме с пет минути. Мюнхен най-малко разгледахме от всички места, на които спирахме, защото нещо се размотахме из гарата, а после дойде моментът за немския влак.




За разлика от българите,

германците явно пътуват много с влакове.

Преброих 13 дълги вагона на влака Мюнхен – Щутгарт, може и да са били повече, но багажите тежаха, а ние бързахме да намерим местата си. Вътре – фантастично! И пълно. На екранчетата над местата ни пишеше докъде сме. Като гарата ни наближи, изникна дестинацията на следващите пътници, които ще заемат местата ни.
dsc07574А Германия… невероятно е да я гледаш, дори през прозореца. По принцип влаковете, за разлика от автобусите, се движат изключително гладко и равномерно (особено немските!), а светът се плъзга около теб като панорама. Допускат да ставаш, да се въртиш по коридорите, да обикаляш и снимаш… макар че има един момент, в който впечатленията са толкова силни, че забравяш за фотоапарата, защото просто искаш да усетиш света около себе си, без да мислиш за снимки.
Та, Германия… Разбира се, много различна архитектура. Разбира се, много различна природа. През сутрешните часове дърветата бяха обхванати от лека мъгла, която им придаваше магичен вид – като полека изпълзяващи от вълшебна пелена. Меки хълмове, меки дървета и меки храсти сред меката наситенозелена трева. Когато сред растителността имаше къщи, бяха скупчени близо едни до други и имаха високи керемидени покриви. В градските райони освен пословичната немска подреденост ми направиха впечатление и многото графити. Такъв имаше и на влака ни. 🙂



Шест минути на Щутгарт

По разписание най-кризисното ни прекачване беше на гара Щутгарт, защото имахме за него само шест минути. От БДЖ ни бяха уверили, че немските железници заковават минутата и няма как да закъснеем, а също така и че всичко на гарите им е така организирано, че няма губене. Още купувайки билетите, знаехме на кой перон ще спрем и до кой трябва да стигнем.
Все пак просто за всеки случай прекосихме тичешком наистина краткото разстояние и имахме dsc07576време да се почудим колко дълъг е и този влак… влакът стрела за Париж!
Той, разбира се, отново беше супермодерен като предишния. Вагоните бяха общи, а не разделени на купета, а в центъра им имаше екран, на който течеше последователно на немски, френски и и английски език интересна информация за пътуването, вкл. и скоростта на влака. А тя във втората половина на пътя, на френска земя, достигна

318 км/ч

Четири (?) часа на изумление, през които прекосихме невероятно много земя, гори, реки, езера, градове и села, спирахме на няколко гари, сред които и в Страсбург, където пак се сетих да извадя апарата.
Прекосихме Франция за отрицателно време и пристигнахме на гара Paris Est точно навреме…

DSC07600
Следва продължение…

2017-05-19

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3355

Кратък status report.

Ба’ал^W^WИгнатчо е добре. Ние успяваме да поспим. Разни интересни факти:

– Бюрокрацията изглежда сравнително малко, поне за момента, или аз съм привикнал. Взех му вече акта за раждане (т.е. има си и ЕГН), официално си има личен лекар и можах да си подам молбата за отпуска по бащинство.
– Сравнително лесно се прави генератор за бял шум от преносима колонка, mp3 player и 5 часово mp3 с белия шум, взето от youtube. Някой ми спомена, че можело с някаква електроника, но аз поялнишките неща не ги разбирам. Bonus на mp3-то – мястото за повиване на малкия е точно до едната от колонките, вързани в desktop-а ми, съответно лесно се създава успокояващ фон 🙂
– Когато contraption-а не работи, може белия шум да се пуска и от таблета.
– Контролируема от таблет лампа помага да се пуска слаба светлина нощем за разни цели и изобщо за вършене на дейности без да се става от леглото.
– По подобен начин с едно приложение следим потребление на пелени, количество сън и такива неща. В началото се опитвах да ги записвам, ама определено не ми се получаваше.
– Видео-бебефонът също много помага – най-вече на мен, да знам кога да ходя да помагам в смяна на памперс.
– Много е сладък, като не реве.
– Има и други забавни моменти, например докато пълни звучно памперса да му викаш “Давай, сине!”
– Има и невероятно приспивно действие. Миналия ден, въпреки че се бяхме наспали, следобеда му ударихме и тримата една дрямка.

Като цяло преживяването до тук прилича на поддръжка на high-risk система със сравнително ясни проблеми и без инструментариум за автоматизация (иначе къпането, смяната на памперси и още няколко неща щяха да са скриптирани). От друга страна сме двама и успяваме да си поделим добре отговорностите, ако вкараме и някакво прилично количество социален живот да не полудеем изцяло (и да си работя един ден от седмицата вкъщи, за да помагам, след като ми свърши бащинството), засега нещата изглеждат нормално страшни.
(до тук най-страшният ми ден беше тоя с махмурлука, след като поляхме Игнатчо)

p.s. утре в initLab има BGP workshop, за който се интересува (аз нямам как да ида)

Измервателно

Post Syndicated from Антония original http://dni.li/2016/01/26/measures/

Тото обича да мери всичко.
Почва с по-прости неща като собственото си тегло, процентът мазнини в тялото, количеството сън (и качествен ли е бил). Задълбава с точно калкулиране на храната – съотношение на протеини, въглехидрати, съдържание на минерали и витамини и т.н. Едно нещо, наподобяващо свирка, измерва количеството кетони в дъха му. Доколкото разбирам тази информация му е нужна, за да определя каква част от енергията му идва от мазнини. Или нещо подобно.
Вече не носи часовник, защото му пречел на активити тракъра. Има пулс монитор, крачкомер и уред за измерване на кислорода при физическо натоварване, чието име в момента не се сещам, нито пък съм много сигурна какво точно прави, но е много важен, защото е поръчван от Щатите и освобождаването му от митница беше епично преживяване.
Разните дребни джаджи за мерене на захар и протеини (май?) се ползват ежедневно. Виж, апаратът за кръвно налягане не влиза в употреба, за сметка на това новият ДРЕГЕР пищи редовно – Тото иска да знае как му се отразява една бира с вечерята. За протокола: не му се отразява.
В кухнята имаме два кантара за храна, единият от които е с бижутерска точност и продавачът му си мислеше, че сме дилъри и затова имаме нужда от него. Таймер и термометри за месо се ползват непрекъснато. Рецептите ни не съдържат думи като „1 супена лъжица, 2 чаени чаши, 3 щипки“ или изрази от сорта на „Пече се на умерена фурна до златисто“. Не. Всичко е точно и подредено: „12 грама, 153 милилитра, пече се на 180 градуса за 26 минути с включен вентилатор“.
Къщата е осеяна с термометри и влагомери. От няколко седмици имаме Мелиса и управлението на климатика вече става с някакъв андроидско приложение – и без това дистанционното е някакво объркващо, колко по-лесно е да се логнеш в мрежата и да пратиш онлайн командичка да се вдигне температурата с един градус, нали?
Всичката тази измерена информация Тото въвежда в стройни таблички. Чертае графики. Периодически се опитва да ми ги разяснява, но аз съм човек, дето дори не чува числата, камо ли да ги помни и/или разбира…
Не е лесно.

Историческият парадокс с полицията и протестите

Post Syndicated from Longanlon original http://kaka-cuuka.com/3588


Протестите на полицаите вчера по повод идеите за намаление на заплатите им ми дават повод да погледна историческото значение на силите за сигурност за държавността и да опиша интересния парадокс на държавата като монополист на насилието в съвременното общество. Накратко, кой пази пазачите?

(Чети още…) (550 думи)


Цирковете на Сидеров са лесно обясними

Post Syndicated from Longanlon original http://kaka-cuuka.com/3576


Волен Сидеров е политически феномен у нас, за значението и влиянието на който може много да се говори, но аз ще предположа, че всеки читател е горе-долу запознат с основните факти от политическия живот в България и на партия Атака в частност, затова ще се фокусирам само върху мнението ми относно развитията в последната година, кулминиращи в цирковете от изминалата нощ…

(Чети още…) (549 думи)


Луксът да не ти пука

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/j3K8NF9XNTw/


В последните седмици няколко истории свързани с лекари влязоха в новините. Общото между всички тях е, че веднага станаха сензации, осъдихме набързо в общественото съзнание който трябва и почти не стана дума за причините да се стигне до там. Една друга история обаче не получи достатъчно внимание. Може би, защото министърът се появи пред камерите, но най-вече защото беше положителна. Става въпрос за чернодробната трансплантация на четиримесечното дете извършена от екипа на проф. Любомир Спасов. Наистина, завъртяха я по новините, но малко или много реакцията беше служебното „е да де, ама всичко останало не ни е наред“.
Този случай ми направи впечатление най-вече заради контекста – нещо, което рядко получаваме от новините. Навярно сте разбрали, че детето е било болно от хепатит, който е унищожил черния му дроб. Разболяло се е от майка си, която го е заразила неволно. Това е нещо, което вече почти не се случва у нас и надали някой осъзнава, че на места по света е все още ежедневие.

Всъщност, знаете ли как вероятно се е случило? Направих си труда да разпитам лекари и е просто. Родилките по правило се тестват за хепатит. Има някакъв шанс тестът да е дал грешен резултат или да не е бил направен правилно. Случва се навсякъде по света. Най-вероятното обаче е майката да се е заразила по време на бременността. Това може да се струва странно на някои, тъй като има стигма срещу тази болест – заразяват се наркомани, хора с лоша хигиена или с безразборен сексуален живот. Макар това да са най-честите предпоставки, има много други начини да се заразиш според вида хепатит – грешно стерилизирани медицински или козметични инструменти, ако имате рана в устата – с храна приготвена от заразен и дори на улицата от просто порязване. Малко знаят, че вирусът издържа часове, а понякога дни на открити повърхности и се премахва много трудно.

Дори да сме чели някъде всичко това, не се замисляме много за риска. И защо да го правим? Не сме чували за епидемия от хепатит. Всяка инфекциозна болест обаче е различна и хепатитът е коварен посвоему. Той е един от основните причинители на цироза и рак на черния дроб. 30% от населението на страната е било заразено с хепатит B или C в един или друг момент. 1/3 от тях нямат симптоми, а повечето успяват да преборят болестта за няколко месеца, през което време са заразни. Около 450 хиляди българи обаче са развили хроничен хепатит B, а 100 хиляди имат хроничен хепатит C.
С други думи, във всеки даден момент между 4 и 8% от населението са носители и могат да заразят околните. По-голямата част от тях дори не подозират това.
Тези цифри означават, че всеки ден всеки от нас има контакт с поне един човек носещ заразната болест. Макар от края на 80-те да има ваксина срещу хепатит B, нивото на ваксинация у нас е много ниско. От 1992 насам в България се ваксинират задължително всички новородени. Така вече има 1.5 милиона души под 23 годишна възраст, които са защитени. Всички останали трябва да си платят ваксината и повечето не го правят. Заради тези цифри България заедно с Молдова са маркирани като териториите с най-висок риск от заразяване в цяла Европа.

Всичко това може да ви стресне, но поне бихте били спокойни, че децата ще бъдат защитени. Има обаче активна кампания да се спре задължителното имунизиране, като някои родители искат да лишат децата си именно от тази ваксина. Маят се защо им е нужна, щом децата не правят секс. Покрай случая с чернодробната трансплантация дори се появиха теории в групата на антиваксърите, че именно ваксината е заразила детето. Други се чудеха как майката е посмяла да го зарази или предполагаха, че лекарите нарочно са предали болестта, за да могат да вземат после пари за операцията.
Съпоставяйки цифрите до тук и тези налудничави обяснения, може би ще разберете защо започнах да пиша всичко това. Борещите се срещу ваксината за хепатит и ваксинирането като цяло имат лукса да не им пука за заразни болести. Обществото ни все още има сравнително високо ниво на обществена защита (т.н. herd immunity) за повечето предотвратими болести, именно защото преобладаващата част от 60000 майки, които раждат всяка година, ваксинират себе си и децата си. Отказът на някои е абсолютно разбираема човешка реакция – експлоатира се обществото без поемане на нищожния риск класифицирайки въпросната експлоатация като човешко право на родителя.
Всичко това не би имало значение, ако става въпрос за шепа хора. Има индикации обаче, че са много повече и тук възниква проблемът – обществената защита работи когато е над определено ниво. Антиваксърите могат да разчитат, че децата им ще са опазени само, ако около тях няма много други неваксинирани. Когато това стане, се получават епидемии каквито виждаме все повече. Специалистите са на мнение, че именно това се е случило с въпросното четиримесечно бебе – майката се е заразила заради многото неваксинирани срещу хепатит около нея.

Въпреки всичко изброено до тук, натискът за отмяна на задължителните имунизации продължава. Законопроектът изготвен от антиваксърското движение и внесен от Атака ще бъде разгледан утре от здравната комисия в НС. Председателката и членове на комисията вече дадоха да се разбере, че това е абсурдно, но политическият въпрос още стои. В групата на антиваксърите вече се организира присъствие на заседанието, за да узурпират дискусиите. За жалост, те няма да се излъчват на живо, но ако сте гледали който и да е псевдо-дебат по сутрешните блокове, може да си представите как ще протече.
Нямам съмнение, че промените ще бъдат отхвърлени. Сидеров гони единствено политически дивиденти от тази паника. Целта на антиваксърите пък е да вкарат колкото се може повече от аргументите си под формата на лични изказвания в официални документи. Това ще им позволи после да излизат със заглавия като „Комисия в НС обяви, че ваксинациите целят стерилизиране на населението“. Никой няма да обърне внимание дали е вярно, просто защото никой не чете протоколи. Ще се споделя обаче масово, както останалите подобни заглавия. Впрочем, тази конспиративна теория е нещо, което повечето водещи в антивакс групата вярват съдейки по коментарите им. Това говори много за начина им на мислене. Показва и колко искрени са като настояват пред медиите, че предложените от тях промени не целят масов отказ от ваксини, а „право на избор на родителите“. Правата на децата не влизат в този контекст.
Спорът около ваксините е абсурден за мнозина, но определено труден предвид сцената, на която се поставя сега. За повечето заразни болести имаме лукса да не ни пука от антиваксърите, тъй като все още достатъчно родители са разумни. При хепатита обаче нещата не стоят така и трябва да се вземат мерки. Това, което се случи с четиримесечното бебе, е рядкост и за щастие лекарите успяха да го спасят. Много по-често обаче има случаи на цироза и рак сред възрастните причинени именно от този вирус. Това струва не само десетки милиони на обществото за лечението им, но и много човешки животи.
Ако искате да се осланяте на природата, не е нужно да правите каквото и да е – няма нищо по-натурално от хепатита и неговите ефекти описани по-горе.
Ако пък искате да научите повече за болестта и как да се предпазите, може да посетите страницата на пациентката организация ХепАктив, организацията Хепасист, блога „Разни мисли на един заразен човек“ или просто да попитате личния си лекар за комбинираната ваксина. Погледнете и тази статия с разяснения по темата.


Най-мощните таблети и смартфони на пазара

Post Syndicated from Longanlon original http://kaka-cuuka.com/3445


В тази статия ще ви покажем някои от най-новите таблети и смартфони, които може да намерите на пазара. Те притежават отлични хардуерни характеристики и разнообразни софтуерни възможности.  Статията е платена и информацията в нея отразява интересите, желанията и вижданията на рекламодателя.
(Чети още…) (909 думи)


Във Варвара извън сезона

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2014/05/06/varvara/

Никога досега не бях ходила на море извън сезона. Избрах за този експеримент Варвара – място, на което съм летувала ужасно много години и което не съм посещавала от седем. Заради презастрояването на цялото Черноморие рядко изобщо ходя в тази посока. Варвара е едно от малкото сравнително запазени места, а в последно време много упорито се заговори за нови устройствени планове, проекти, инвестиционни интереси и други подобни „хубави“ неща, обещаващи това да се промени. Затова реших да изпреваря събитията и да отида, докато Варвара не е все още безвъзвратно бетонирана и съсипана. И то извън сезона, та ако случайно процесът е по-напреднал, отколкото знам, поне да не е гъч от хора.
Vlak_BurgasВинаги, когато имам възможност, пътувам с влак – независимо дали става въпрос за кратък или за по-дълъг път. Вярно, недостатъците, които постоянно обсъждаме с приятели, са налице – все по-неудобни разписания, по-бавно придвижване, отколкото с кола или автобус, – но за мен предимствата са повече. Има все повече нови влакове и те са наистина РАЗКОШНИ. Дори и в старите е по-широко и просторно, отколкото в автобусите, човек може да стане и да се разтъпче по всяко време, а не да стои сгънат с часове (а аз не заемам кой знае колко място – какво ли им е на по-високите и едрите от мен…), има тоалетна и не се чака евентуално спиране на някоя миризлива бензиностанция (особено важно предимство при по-дълъг път), а ако сте от тези, на които им прилошава в автобус и им се налага да пият гадни зомбиращи хапчета, при повечето такива хора това просто НЕ се налага във влак. 🙂
Та като споменах нови влакове… новите спални вагони са фантастични! Много по-широки от старите, много удобни и невъобразимо по-чисти. Хем чух за тях, пък пак останах удивена. А това да преминеш разстоянието, като спиш в легло, и да си свеж на следващия ден, вместо да си продремеш част от почивката, е допълнителен бонус.

И така – Бургас. 🙂 Ами, и там не съм ходила от сума време и бях много нетърпелива да разгледам.

Тук обаче идва неприятният момент: ако сте с багаж, няма да спите в Бургас и не искате да хванете от влака директно автобус, а първо да разгледате, гардеробната отваря чак в 9:00 (влакът пристига към 7:15) и затваря в 21:00 (влакът за София е в 22:00). Така че ще трябва да си отделите час-два да седите върху саковете и да ругаете нечие плиткоумие. Все пак сутринта жената идва по-рано, оставила е и телефон на стъклото, но за вечерта проблемът си стои. Ето една такава недомислица може да помрачи идеалното изкарване.
Та след като някак преодолеете този тъпизъм, предстои Бургас. 🙂 А той в началото на май е още по-зелен и прекрасен, от това, което си спомням от летните си идвания.


За на юг има кажи-речи редовни маршрутки, но ако пътувате за някое селище по-южно от Царево, са по-малко – разбира се, ако бързате, може да ползвате маршрутки с прекачване, защото има и такива Царево-Резово. Може би като почне сезона, ще ги оправят. Може би. Хубавото е, че вече ползват един по-пряк междуградски път и пътуването е по-бързо. А гледката отново е красива – свежо зелена пролетна гора от двете страни на шосето.
Първото впечатление от Варвара – няколко гигантски бетонни мастодонта на входа ѝ. Доста обезкуражаващо начало. Но, за щастие, първото впечатление лъже – нататък се оказа красивото село от спомените ми. Промяната в центъра е положителна – на мястото на прастарите бараки има красиво кметство. Чисто е и е пълно с щъркелови гнезда. Около теб летят щъркели, чайки, врабчета – в самото село!

И още една приятна разлика от спомените, дължаща се на сезона – през май цяла Варвара прелива от буйна зеленина! А платото над плажа все още няма и помен от застрояване (дай Боже така да си остане!) и красотата е неописуема с думи.


Когато редовно ходех на варварския плаж преди години, най-голямото изпитание беше слизането по стълбичките – по-подобни на сипеи. Сега обаче си има истински стълби, които не предполагат качване и слизане на четири крака. :)) А заведението на плажа, което все още не работеше, няма вид да заема място от плажната ивица, а гледката от него е просто убиец.

За плажуване месец май, както се и очаква, не е много подходящ, но е идеален за разходка сред бурна зеленина, цветя, пеперуди, гларуси, чайки и каквито още прекрасни растения и животни ви хрумнат. Усещането е съвсем различно от това в разгара на лятото и също е страхотно.


Тази година за първи път отседнах в хотела на Димо – най-старият и най-хубавият хотел във Варвара, носещ най-истинския дух на мястото. Разрастването тук е станало изцяло и единствено с вкус. Най-страхотно е отношението – това е единственият хотел, в който съм била, където не видях нито една табелка, която да ми казва какво мога и не мога да правя, където няма ограничения „само за гости на хотела“ (включително и на игрището отсреща, построено от Димо за всички), няма „забранена консумация в стаите“ или някъде другаде, няма никакви дразнещи забрани. А наистина през цялото време се чувстваш ГОСТ – в немаркетинговия смисъл на думата! – и у дома си.


Нещо, което особено много ми хареса – стълбището на хотела е превърнато в библиотека. Всеки може да чете която книга си хареса, а разнообразието е гигантско – от томове с класически литературни произведения през исторически книги до най-леки кримки. По нещо от абсолютно всеки жанр за абсолютно всеки читател.

Варвара е обградена от вълшебни места, много от които, за съжаление, не заснех – горски пътеки, крайморски пътеки, поляни, обсипани с цветя, скали… а Странджа е съвсем, съвсем наблизо. Рибарският пристан е особено приятно място сега, когато комарите още не са превзели всичко. 🙂

В крайна сметка едно е ясно – има какво да се прави във Варвара и когато не е сезон и не е време за плаж. Мястото все още не е замърсено от „инвеститори“, хората са все така свестни и не са променили отношението си към туристите. „Трите язви“ може и да ги няма отдавна, но прекрасната чиста природа си е там по всяко време на годината.
Пак ще се ходи – и то по-скоро! 🙂

От къде се пръкнаха “соросоидите”

Post Syndicated from Longanlon original http://kaka-cuuka.com/3376


Може би малко позакъсняло, но затова пък, смятам, изчерпателно обяснение от къде дойдоха тия “соросоиди”, кой ги нарече така, кои са, какви са, какво общо имат с Джордж Сорос и защо цялата патаклама около тях е просто идиотска измислица на нечий безидеен политически кризисен пиар…

(Чети още…) (724 думи)


Малко зелен екстремизъм и от мен

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2013/03/30/eco-extremism/

В българските медии напоследък много често природозащитниците са наричани екоекстремисти, екотерористи и други неща в този дух. Това се случва обикновено при цитирането на прессъобщенията на „Юлен“ и „Витоша Ски“. Последната причина за етикета е скандалът, който стана в Пирин – „Юлен“ организират вътре в защитената територия концерт на Bob Sinclar, който е забранен със заповед от националния парк. Въпреки изричната забрана, концертът ще се проведе, гарниран със солидна кампания срещу „екоекстремистите“.
Чудя се дали и мен ме броят за екоекстремистка. Вчерашното ми бурно възмущение към една конкретна обява за луксозен имот ме кара да си мисля, че да.
Става въпрос за два парцела на първа линия… на плажа на Варвара. На този плаж съм прекарала не едно и две лета. Той е единственият за това селище, на него ходят както местните хора, така и курортистите. varvaraСкалите над него са уникално място. По тях се спускаш (има стълбички), за да стигнеш до самия плаж, а когато си горе, въртиш глава и навсякъде море! Сега тези скали са приватизирани (не знам по каква схема) и ще се превърнат в собственост на един или двама души (обявата дава вариант за два отделни парцела или закупуването им заедно за 600 000 евро), слагайки край на това останалите хора да ходят там и да се радват на дивата природа.
Та, в задачката се пита, аз екоекстремистка ли съм, задето това ме възмущава. Задето съм несъгласна и го смятам за неправилно. Задето мисля, че такива кътчета (доколкото изобщо все още съществуват в България) трябва да са на всички хора. В Гърция примерно е точно така – вместо да ги заграбват, ги превръщат в забележителности и водят чуждите (включително и българските) туристи по подобни места… о, пардон, гърците са лошите, по-добре изобщо да не ги давам за пример за нещо положително, нали?
Та, явно у нас да си за спазването на някакви елементарни неща като зачитане на защитените територии и елементарно уважение към природата, те прави екстремист.
Прекрасна държава.
И прекрасна мафия.
Влиятелна.

Пайнерът и европроектите

Post Syndicated from Longanlon original http://kaka-cuuka.com/3254


По повод придобилия небивала известност европейски проект по програма “Конкурентноспособност” на фирма Пайнер ООД на стойност към 2 млн., си припомних колко напред е Митьо Пайнера в развиването на бизнеса си и печеленето на пари, както и колко много аз харесвам чалгата (не музикално, а идеологически).
Но по-важно, припомних си какво написах преди време в списание Forbes относно европейските проекти като цяло и техния смисъл (или по-скоро липсата на такъв). Не, проект за развитие на конкурентсноспособността на Пайнер ООД не е неморален – напротив – спечелили са хората, да си го изпълняват. Неморална е самата система на европейските проекти, която раздава пари за абсолютни глупости. Статията ми в сайта на Forbes, отразяваща мнението ми, формирано след почти десетгодишна работа в сферата на европейските проекти.

(Чети още…) (0 думи)