Tag Archives: резултати

Борисов и Пеевски свирят сбор за евроатлантици

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/borisov-i-peevski-sviryat-sbor-za-evroatlantitsi/

Борисов и Пеевски свирят сбор за евроатлантици

Премиер, външен и военен министър в бъдещо експертно правителство поиска Бойко Борисов като лидер на партията победител на изборите на 9 юни – а премиерът няма да е той. Не поиска обаче Министерството на финансите (МФ), нито МВР – ключови за всяка партия, която се нагърбва да преговаря за правителство с останалите политически сили, все едно дали експертно, или коалиционно. 

Предвид геополитическото напрежение Министерството на външните работи и Министерството на отбраната също са особено значими и политическата отговорност за тях се носи от партията, с чийто мандат е правителството. Безусловно важно е премиерът и външният министър да не говорят на различни езици, както беше в коалиционния кабинет с премиер Кирил Петков (ПП) и външен министър Теодора Генчовска (ИТН). 

За кого са МФ и МВР

Фактът, че Борисов не назова МФ и МВР, означава, че тези кресла или са предварително договорени с втората политическа сила след вота на 9 юни – ДПС, или пък че настоящите министри в служебното правителство Людмила Петкова и Калин Стоянов може да запазят постовете си. Което е същото. В едно коалиционно правителство това няма как да се скрие, но не и в експертно, което е маневра на Борисов да избегне откритото съюзяване с ДПС (а всъщност с неговия номинален съпредседател и явен лидер Делян Пеевски).

24 часа преди брифинга, даден от ГЕРБ на четвъртия ден след изборите (и рожден ден на лидера на партията), Пеевски напомни на Борисов, че очаква покана за включване в разговорите за правителство. Напомни и за евроатлантизма. Според санкционирания за значима корупция по закона „Магнитски“ Делян Пеевски пътят на България като утвърдена евроатлантическа държава няма алтернатива. 

Очаквам покана от вас и към всички евроатлантически лидери за започването на разговор за бъдещето на Родината ни. 

За първи път в политическата си история ДПС е втора сила благодарение на етническия характер на електората си, който остава относително твърда величина. Независимо от второто място обаче, партията получава по-малко от гласовете на българските изселници в Турция след смяната на Мустафа Карадайъ с Делян Пеевски и Джевдет Чакъров – малко под 42 000, след като на предишния вот получи с близо 20 000 повече. Но в Кърджали, където водач беше Пеевски, ДПС получи 55 127 гласа, при положение че на предишни избори не успяваше да достигне 50 000. Автобуси от Турция обаче набавиха тези няколко хиляди гласа. 

Затова на въпроса може ли да се сглоби мнозинство без ДПС, Борисов отхвърли тази опция с аргумента, че гласовете няма да стигнат.

Резултатите на ДПС дават право на Пеевски да говори, че има претенции за изпълнителната власт.

И други симпатизират на Алианса

При ПП „Има такъв народ“, за която още преди изборите тръгнаха упорити слухове, че ще е партньор в кабинет на ГЕРБ и ДПС („трети смокинов лист“, както ги определиха от ПП), се чака думата на лидера ѝ – шоумена Слави Трифонов. По всичко личи, че няма да се дърпа и ще даде експерти за постове в бъдещ кабинет в светлината на Борисовите думи, че досега в парламента по евроатлантическите теми винаги са гласували с ГЕРБ. 

Борисов не обели дума за новата политическа звезда и хилав близнак на „Възраждане“ – партия „Величие“, седма в 50-тия парламент. По отношение на НАТО обаче нейните създатели – бизнесменът Ивелин Михайлов, построил атракциона „Исторически парк“, и бившият гард от НСО Николай Марков – казват, че не искат България да излиза от Алианса, поне не веднага. „Възраждане“ на Костадинов ще предлага референдум за напускане на НАТО. „Величие“ обаче обещава да направи българите отново велики – версия на тръмписткото Make America Great Again, само че с исторически възстановки в далечината.

Евроатлантизмът, този етикет 

Сбор по линия на евроатлантизма – предвид продължаващата война в Украйна и хибридната агресия на Русия – не е достатъчно силна спойка за управляващо мнозинство. (Макар че именно поради различия за евроатлантизма, с „Възраждане“ например ще се преговаря само „за парламентарна власт, участие в комисии“, по обясненията на Борисов.) Политиката е прагматично занятие и за участниците в едно управление са необходими и други гаранции освен баджовете, че принадлежат към един отбор. Например позиции при разпределянето на онези 110 места в регулатори и органи, чиито мандати са вече изтекли. Спорът как да се делят – на две, тоест между ГЕРБ и ПП–ДБ, или на три, с включване на ДПС, стана една от основните причини за разпадане на сглобката

В предишния парламент контурите на мнозинството бяха определени от евроатлантизма и от непосредствената задача за промени в Конституцията. И ако евроатлантизмът изглежда относително константен, втората цел е с отпаднала необходимост, тъй като шестата поправка е факт и вероятно скоро се очаква решението на Конституционния съд, сезиран да се произнесе по нея. То ще предопредели и какво ще стане след заложената в Конституцията първа стъпка на съдебната реформа – дали ще последват приемане на нов Закон за съдебната власт, избор от парламента на 11-те членове на съдийската и прокурорската колегия и избор на нов главен прокурор, или всичко започва отново. 

Двигателите на тази реформа – ПП–ДБ, обявиха, че ще бъдат опозиция, независимо какво правителство ще предложи Борисов. Направиха го всъщност лидерите на ПП без присъствието на когото и да било от „Демократична България“ и обещаха реванш, също и комуникация в аванс, тъй като отчели критиките за липсата ѝ.

Ето, започваме да комуникираме. Преди да направим нещо, ще имате информацията от нас. За всички пораженчески гласове, които се чуват навън, искаме да кажем: „Гледайте реванша!“

На изборите на 9 юни, които ще се запомнят с най-ниската избирателна активност от началото на демократичните промени – 34,41%, ПП–ДБ загубиха над 50% от гласовете си спрямо предишния вот и ще имат 39 депутати в 50-тия парламент (вместо 64 в предишния). Слабият им резултат даде повод на Борисов подигравателно да съобщи, че освен в София, където изгубиха обаче 25-ти МИР, ПП–ДБ печели и в общините Хитрино и Грамада, след което добави „със съжаление“, че поради тези резултати не може да направи правителство (само – б.а.) с тях. 

Две оставки, едната истинска

Междувременно Христо Иванов, лидерът на „Да, България“ (една от двете партии в „Демократична България“), подаде оставка и се отказа и от мястото си на народен представител. Мълчаливото му дистанциране в последните няколко месеца при съвместни публични изяви с лидерите на ПП и липсата на медийна активност в предизборната кампания бяха явни сигнали за предстоящото оттегляне. По думите му, той ще се посвети на семейството си и на работа на терен за „Да, България“.

Този резултат за партиите от нашата коалиция ПП–ДБ изисква поемането на лидерска отговорност… Изключително важно е да направим всичко възможно да започнем по нов начин, на нова страница разговора с избирателите.

На пресконференцията, на която се яви сам, за да съобщи за оставката си, Иванов обясни, че неуспехът да мобилизират обществена подкрепа идва от проблем с комуникацията – „че бяхме представени като службогонци, сглобкаджии“. „Ние не можем просто така да твърдим, че сме добри, по-добри, добрите – това изисква друг режим на поведение“, каза още Христо Иванов. Но в социалните мрежи някои опонираха, че не комуникацията е проблемът. А преди лидерът на „Да, България“ да хвърли оставка, журналистът от Антикорупционния фонд и бивш заместник главен редактор на „Капитал“ Николай Стайков даде друга „диагноза“ във Facebook:

Погледът без розови партийни очила още в първото управление под знамето на промяната установи скандално грешни назначения на ключови властови позиции, познаване на държавното управление на ниво кандидатстудентско есе и кънтяща липса на политически и преговорни умения, която лъсва веднага при сядане на една маса с хора, играли сварка на вързано още в трети клас. Във второто управление се очакваше все пак нещо да е понаучено, но явно отново е липсвал възрастният човек в лидерската стая и всичко изброено беше умножено по три плюс нещо ново – сериозни съмнения за политическата хигиена. За кадровите провали и пропуснатите възможности дори с наличните властови механизми отново не искам да отварям дума, защото ще ви разваля настроението за една година напред. Просто не става и не са виновни само „лошите“.

Но пък с „Благодаря, Христо!“ симпатизанти на „Да, България“ поставиха на профилите си във Facebook снимка на Христо Иванов, изпълнена в дизайна на най-известния постер на бившия американски президент Обама, но без надписа Hope, който е на оригинала. 

Лидерът на ДСБ, другата част от „Демократична България“, Атанас Атанасов каза, че макар партията да запазва броя на депутатите си, той ще поиска вот на доверие, и с тези думи „предсказа“ оставането си. След „осмислянето на изборите“ съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев също не смятат да подават оставки заради сериозната загуба.

На оставката на Корнелия Нинова пък никой не вярва, тъй като тя е заявка, че ще се бори отново за председателското място в БСП.

Краткосрочните цели не се променят

Непосредствените задачи, които има да решава бъдещото мнозинство, са същите като преди три години, същите като миналата и същите като тази година:

  • подготовка за въвеждане на еврото от 2025-та, което е напълно възможно да се случи предвид охлаждането на инфлацията и намерението да бъде поискан нов конвергентен доклад наесен – още едни избори обаче ще го отложат; 
  • приключване на присъединяването на България към Шенгенското пространство, което еврокомисарката Илва Йохансон допуска, че ще стане до края на годината въпреки предстоящите избори в Австрия в края на септември; 
  • приемане на договорените в Плана за възстановяване и устойчивост закони, за да получи България втория от общо четирите транша (останалите държави в ЕС вече усвоят третото и четвъртото плащане).

Стратегически цели никой не формулира. Политическата криза не позволява, политическият капацитет не достига. Но пък евроатлантици – бол.

Как (не) се печелят демократични избиратели

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/kak-ne-se-pechelyat-demokratichni-izbirateli/

Как (не) се печелят демократични избиратели

Ако резултатите от тези избори не ни харесат, ще има и други, мислят си и избирателите, и политиците в България. Те се отнасят едни към други като към консуматив, който можеш да изхвърлиш след употреба. Докато избирателите обаче имат възможността да си намерят нова партия, от която после да се разочароват, партиите разполагат с една-единствена електорална база – няма как да си създадат други граждани, имащи право на глас. Но не изглежда да го осъзнават.

Колко представителни са резултатите от изборите

До избирателните урни са отишли малко под 1/3 от гласоподавателите. Това означава, че резултатите спрямо всички избиратели са поне три пъти по-ниски от съобщаваните. Защото делът на гласовете за една или друга политическа сила се изчислява спрямо гласувалите, а не по отношение на всички, които имат активно избирателно право.

За да видим в каква степен изборните резултати представят всички български граждани, нека направим едно на пръв поглед странно упражнение – да съотнесем получените гласове не към гласувалите, а към имащите право на глас.

Ако има безспорен победител на тези избори, това е ГЕРБ. „Категоричната“ победа на партията на Бойко Борисов обаче се изразява в няма и 8% от гласовете на всички имащи право на глас. ДПС взема 5% и нещо на националните избори, ПП–ДБ и „Възраждане“ едва минават 4-процентовата бариера. БСП и ИТН вземат около 2%. „Изненадващо“ класиралата се за българския парламент партия „Величие“ – около 1,5%.

Около 17% са достатъчни за формирането на парламентарно мнозинство от 50% плюс един глас, било то явно или на принципа на „патериците“. Такова мнозинство има нелоши шансове да излезе стабилно, защото депутатите от ПП–ДБ, които клатеха лодката, пардон, сглобката, с опитите си да правят дълбоки реформи, по всяка вероятност ще са в опозиция. И току-виж станало така, че с гласовете на 17% се управляват останалите 83% от българските граждани в следващите четири години.

Кой има и кой няма сметка от ниската избирателна активност

Ниската избирателна активност е от полза най-вече за ГЕРБ. Бойко Борисов може да се тупа в гърдите каква победа е постигнала партията му, като пренебрегва факта, че гласовете за нея продължават прогресивно да намаляват.

Щастливи са, разбира се, и в ДПС. И разчитането на твърдия електорат, и контролираният вот водят до толкова по-високи резултати, колкото по-малко хора са гласували. Нямат основание да се оплакват и от „Възраждане“, както и от другите популистки партии, прескочили 4-процентовата бариера – ИТН (иронично, защото задължителното гласуване, което на практика не работи, беше въведено тъкмо след референдума на Слави Трифонов) и особено „Величие“.

За партиите, които не се класират за националния парламент, но получават над 1% от гласовете, има утешителна награда – партийни субсидии. С такива ще разполага само ПП МЕЧ. На ВМРО не ѝ достига съвсем малко, тъй като резултатът ѝ е 0,99%. Без субсидия остават също „Център“ на Васил Божков, „Синя България“ и „Солидарна България“, защото са коалиции и за тях минималният праг е 4% от действителните гласове.

Потърпевши от ниската избирателна активност са най-вече ПП–ДБ и бившият им партньор Зелено движение, който взема по-малко от 0,5% и на двата вида избори – за национален и за европейски парламент. Също и някои по-малки партии с политически амбиции, както и БСП, която не може да мобилизира левите избиратели.

Демократични ценности срещу антидемократични резултати

Най-потърпевши всъщност са партиите, изповядващи демократични ценности, защото разполагат с огромен електорален ресурс, който не успяват да привлекат.

Одобрението за демокрацията като форма на държавно управление в последните години нараства, сочат резултатите от изследване на „Отворено общество“. Докато през 2018 г. 44% от пълнолетните български граждани одобряват демокрацията, а 34% – не, през 2023 г. подкрепата за нея вече е 63%, а неодобрението – едва 19%.

Според изследване на „Алфа Рисърч“ от март 2024 г. пък 60% от избирателите искат България да е в ЕС, а възможността да защитават правата си в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и да работят в друга страна членка се оценява положително от над 80%. В същото време българите са критични към редица европейски политики, както впрочем и европейските им събратя.

Разбира се, този демократичен мед не е без някоя и друга капка катран. От изследването на „Отворено общество“ научаваме, че близо половината пълнолетни български граждани биха искали да има не парламент и избори, а силен водач. Също толкова са съгласни да се ограничат за кратко време някои от демократичните права и свободи, за да има ред и сигурност (но този възглед би могъл отчасти да е последствие от пандемията и ограничителните мерки, свързани с нея). И цели 65% смятат, че е по-добре решенията да се вземат от експерти, а не от правителство, дошло на власт след демократични избори.

Накратко, като че на мнозинството от българските граждани им харесва да има демокрация, но много от тях не виждат собственото си участие в нея, а им се ще решенията да се вземат от някой друг – било експерти, било силен лидер. Парадоксът е, че тъкмо участието на хората прави възможна демокрацията. А отказът от участие я подкопава.

Как демократичните партии (не) привличат избиратели

От една страна, имаме избиратели, които поне декларират, че са демократично и проевропейски настроени. От друга страна, имаме демократични и проевропейски партии, за които демократичните и проевропейските избиратели не гласуват. По-конкретно, от 60-ина процента гласуват по-малко от 20%, и то при условие, че броим и избирателите на ГЕРБ и ДПС – партии, които се водят евроатлантически.

Следователно има едни около 40% от гласоподавателите, които се идентифицират като демократични, но не припознават демократичните партии като представляващи техните интереси. Тези 40% са повече от всички гласували на последните избори, взети заедно.

Как подходиха към тези избиратели големите губещи на изборите – ПП–ДБ? С една дума – неадекватно. С малко повече думи – в огромната си част посланията на коалицията бяха насочени най-вече към твърдия ѝ електорат, който обаче все повече се топи. 

Само в „балона“ на ПП–ДБ се намираха хора, които да се радват на „скандалните“ билбордове – с карикатурата с прасето и тиквата и със снимките на Денков, Борисов и Пеевски. Но дори и в този „балон“ настана чуденето: защо коалицията отправя послания, сякаш никога не е управлявала с Борисов и Пеевски? Защо по-скоро не акцентира върху пропутинския завой, който без това компромисно управление можеше да стане необратим?

По традиция от ДБ говорят за необходимостта от правосъдна реформа с думи, които са не особено разбираеми, но затова пък скучни за по-голямата част от населението. Дигитализацията е значима тема за много тънък слой избиратели.

От ПП имаха и послания, смислени за повече хора. Особено Асен Василев все повтаряше колко са се повишили доходите и пенсиите по време на кратките управления с участието на коалицията. Въпреки че доходите са важна тема за населението на България, която е свикнала да е най-бедната страна в ЕС (напоследък Унгария е тръгнала да я изпреварва), припомняните от Василев факти така и не се превърнаха в чуваеми послания.

За сметка на това избирателят беше занимаван с всекидневието на Кирил Петков в потомственото му жилище в центъра на София. Нещо, което е в състояние да отблъсне повечето потенциални гласоподаватели на ПП–ДБ, а и някои от актуалните (които, обяснимо, не живеят в потомствени жилища в столичния център).

За комуникационния гений, дал идеята за това видео с Петков, би било полезно да се пресели за някой и друг месец в някое градче, в което работните места и институциите зависят от неколцина местни дерибеи, а най-важна за личното и професионалното оцеляване е лоялността към силните. И като се премести, нека е така добър да обсъди идеите си за политическа реклама с хората от града.

Още по-нелепо е видеото с патриотарските дитирамби, изрецитирани от Петков. Ако комуникационния гений на кампанията е решил по този начин да събере малко националпопулистки вот, не му се е получило. Има си автентични представители на жанра, връх в който беше Слави Трифонов, преди предвожданата от него партия ИТН да се сведе до патерица на ГЕРБ. Очевидно и предводителите на „Величие“ се справят добре на това поле.

Пътят към негласуващите

По нищо не личи специалистите, които правят комуникационните кампании на демократичните партии, да се интересуват що за хора са избирателите, в частност – потенциалните избиратели на съответните партии, които обаче не гласуват за тях. За самите демократични политици изглежда по-важно да не засягат определени теми, които се смятат за спорни, отколкото да разберат що за хора са си поставили за цел да представляват.

Да се изследват негласуващите не е нещо невъзможно. Не е и евтино, но е платимо, особено с оглед на залога – политическото бъдеще (и на демократичните партии, и на страната). Вече има отделни изследвания, върху които може да се стъпи.

Различни социологически агенции засягат темата за негласуващите в свои изследвания. Екип под ръководството на психолога Пламен Димитров е съставил психологически профили на икономически активните негласуващи в течение на пет електорални кампании. В края на май т.г. тема на броя на „Капитал“ бяха негласуващите. От екипа на вестника са разговаряли със социолози, а също така са взели кратки интервюта от млади гласоподаватели.

Какво може да направи една партия или коалиция, която иска да опознае по-добре потенциалните си негласуващи избиратели?

  • На първо място – скринингово изследване, за да отдели избиратели, които споделят нейните базисни ценности, но не гласуват.
  • Второ – от тях да подбере участници в групови дискусии (фокус групи) в различни населени места в страната. В дискусиите да се обсъжда например как живеят участниците, какви са основните им проблеми, кое ги спира да гласуват, за каква политика биха дали гласа си.
  • Трето – груповите дискусии да се анализират, да се извадят както общите проблемни области, така и типичните за различните региони и гласоподаватели.
  • Четвърто – да се съставят по-малко групи, но с по-разнообразен профил, с които да се обсъждат евентуални предизборни послания.

Нищо от горното обаче не би имало смисъл, ако демократичните партии не се понаучат да общуват с избирателите си с уважение. Ако не се опитват да ги включват пълноценно в политическия живот, да създават общности около себе си, да вдъхновяват, да делегират отговорности и да поемат отговорност за неуспехите си, да се извиняват, да благодарят.

Най-малкото – да се покажат след изборите, а не да се крият. Така, както се показаха политиците от страните в ЕС, където също имаше избори.

Каква е алтернативата

Отказът от живо политическо общуване, каквото имаше в България след 1989 г., започна да става норма с управлението на Симеон Сакскобургготски, припомня главната редакторка на „Свободна Европа“ Татяна Ваксберг. Лидерът на ГЕРБ нормализира отказа от участието в политически дебати и интервюта. С течение на времето на практика изчезнаха и следизборните пресконференции. Хората свикнаха Борисов да се включва с видео където и когато той си реши. И монологичните включвания станаха популярни. Това издигна и Слави Трифонов на гребена на вълната преди няколко години, а днес – и „Величие“.

Всичко това е добре за ГЕРБ, доколкото партията все успява да се върне на власт, дори да губи гласоподаватели. Добре е и за ДПС. И за популистите, които се изживяват като велики водачи. Затова просто съобщават „истината“, а не се „принизяват“ да спорят и да отговарят на въпроси. Не е добре обаче за демократичните партии, защото автентичното политическо общуване е в сърцето на демокрацията.

Алтернативата всъщност вече я живеем. Щом сме допуснали в парламента да влезе партия като „Величие“, зад която стоят хора, подозирани не просто в съмнителни дейности, но и че си правят нещо като частна армия. Това е противоконституционно. Но е факт. Станал е възможен, защото демократичното мнозинство в България е допуснало имитационна демокрация, нереформирани служби и куца правосъдна система. А е допуснало всичко това, защото е свикнало с мисълта, че нищо не зависи от него.

Затова вече е крайно време демократичните партии да излязат от елитарното си високомерие. В противен случай не след дълго и малкото демократични избиратели, които искат да гласуват, няма да има за кого. А когато изборите загубят смисъл, вече не живеем в демокрация. А в диктатура. Дали тази диктатура ще направи завой към путинизма като Унгария, или ще имитира евроатлантизъм, е друг въпрос.

Равносметката Вижте ключовите разследвания на “Биволъ” през 2023 г.

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/ravnosmetkata-2023.html

неделя 31 декември 2023


Корупционните скандали около експремиера Бойко Борисов като БарселонаГейт и ЧекмеджеГейт, около и.д. главния прокурор Борислав Сарафов и магистратите със сметки и имоти в Швейцария. Също така масовата незаконна сеч, довела…

Заровете за правителство още се търкалят

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zarovete-za-pravitelstvo-oshte-se-turkaliyat/

Заровете за правителство още се търкалят

Има ли правителство на хоризонта и победителят на изборите ГЕРБ ли ще зададе формулата? Отказът на втората политическа сила „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ да управлява в съюз с ГЕРБ увеличи шансовете за нови избори през лятото.

Лидерът Бойко Борисов настоя първо да се постигне съгласие за управление, а после да се обсъждат приоритети. Обратно на логичния ход първо да се изгради широка платформа за съществените задачи за разрешаване и на тази база да се търси подкрепа. В нова роля – на лидер с разум и благост в гласа, и с нова профилна снимка, на която е усмихнат многозначително, Борисов като Вазовия чорбаджи Марко сбира политиците, за да направят най-доброто за България – редовно правителство. Даже покани и президента, защото управлявал особено дълго, и в известна степен унижи парламентаризма, побългарявайки го.

В 49-тия парламент Бойко Борисов ще е депутат и този път лично ще води преговорите, но премиер едва ли ще е.

Обръщам се към лидерите на партиите: по време на кампания се чертаят разделителни линии, защото иначе всички ще са еднакви, но след изборите в демократичния свят, ако на някоя партия не ѝ стигат 121 гласа, се правят коалиции. Без редовно правителство бюджетът няма да бъде подкрепен от нас,

каза Борисов на първата си пресконференция след изборите.

В капана на Бойко Борисов

Така водачът на ГЕРБ не остави много полезни ходове на лидерите на втората политическа сила ПП–ДБ, изостанала с около 2% от ГЕРБ–СДС. Влязат ли в съюз с ГЕРБ, ще загубят още от избирателите си на местните избори, не влязат ли – губят шансове за мобилизация на избиратели от периферията, извън ядрата си (доколкото ПП например има такива). ПП–ДБ твърде дълго мълчаха след изборите, проговаряйки едва на петия ден – ако не броим порива на „Продължаваме промяната“ да споделят предварително позицията си, че няма да се коалират с ГЕРБ. Общото решение на коалицията, съобщено в петък, го подпечата.

„Оценяваме и си даваме сметка, че голяма част от българските граждани, около 80%, искат да се прекрати политическата криза, да бъде създадено редовно правителството, защото пред държавата има много предизвикателства. Ние сме солидарни с тях, но решението на нашето национално ръководство е, че не можем да подкрепим правителство, кадрувано от Бойко Борисов“, заяви съпредседателят на ДБ и лидер на ДСБ Атанас Атанасов.

Другият съпредседател на ДБ – Христо Иванов, потвърди общата позиция на коалицията и заяви, че „оттук нататък следва изпълнението на най-важното обещание – да бъде възстановена парламентарната република и парламентарното управление в България, и то по начин, който може да реализира приоритетите ни на практика, не на думи“.

По политики обаче ще работят с всички политически партии, както обясни съпредседателят на ПП Кирил Петков – а това значи и с ГЕРБ. „Ако с първия мандат ГЕРБ не успее да формира правителство, ние ще поемем отговорността и ще предложим с втория мандат правителство от нашата коалиция“, каза Петков. Водената от Бойко Борисов партия едва ли би го подкрепила – освен ако не иска да му издърпа килима под краката в определен момент.

За политики може, за коалиция – не

„Коалиция няма да има, което не значи, че няма да има правителство“, заяви по БНР тази седмица евродепутатът Радан Кънев (ДСБ/ЕНП). „Вариант за управляваща коалиция не виждам. Не означава обаче, че няма формула за съставяне на редовен кабинет. Има формули за съставяне на правителство, които не са политическа коалиция“, обясни Кънев. Има. Което оставя вратичката пред ПП–ДБ да обявят частична подкрепа за политики – еврозоната, Шенген, военна подкрепа за Украйна – и за приоритети: приемане на закона за държавния бюджет за 2023 г., на законите, които са необходими, за да получи България втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост (с които непростимо изостана), на програмите за модернизация на армията, за службите и др.

ПП–ДБ смята да постави и въпроса за съдебната реформа и съдбата на главния прокурор Иван Гешев. По-рано Борисов беше казал, че още в първите дни на новия парламент ще настоява за приемането на „закона на Крум Зарков (служебния правосъден министър – б.а.) за корупцията“ и за механизма за разследване на главния прокурор – „Ще приемем този закон, даже и да е противоконституционен, три пъти за пет дни ходих в Американското посолство“.

Така хем няма да участват в правителство на ГЕРБ, но и няма да отблъснат напълно тези избиратели, които смятат, че е необходимо да се положат усилия за редовно правителство, за да бъде спряно царуването на президента Радев. Коалицията избра да се вслуша в непримиримите за какъвто и да е съюз с ГЕРБ заради „ценностни различия“ (по Кирил Петков), като не допусна никакви въпроси на журналисти след изявленията на лидерите в петък.

Оттук нататък големият въпрос е дали Бойко Борисов може да направи правителство на малцинството с подкрепа на останалите политически сили и какво ще си гарантира в замяна. Той вече заяви публично, че кабинет с БСП и „Възраждане“ няма да прави, независимо че ги покани за разговори. ГЕРБ можеше да направи правителство с БСП и ДПС и в 48-мия парламент, но не пожела. В бъдещия 49-ти парламент ГЕРБ–СДС получава 69 мандата, 64 са за ПП–ДБ, 37 за „Възраждане“, 36 за ДПС. БСП ще има 23-ма депутати, а ИТН – 11. Тоест ГЕРБ–СДС заедно с ДПС и ИТН ще имат общо 116 гласа, които не са мнозинство от 121 народни представители, но може да осигурят добра подкрепа за евентуално правителство.

Ако няма правителство

Какво би станало, ако отново се отиде на избори? На първо място, закрепва се владичеството на президента в ситуация, усложнена в геостратегически план от войната в Украйна. Румен Радев, както е известно, не споделя позициите на ЕС и НАТО за военна помощ за Киев – от особено значение, когато украинската армия готви контраофанзива.

Още избиратели ще се разбягат като прелетни птици, като удара ще понесат основно ПП, които бездруго нямат устойчиви партийни структури. На изборите на 2 април коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ вече изгуби 73 000 гласа в сравнение с резултатите им от предходния вот, като спад се отбелязва и в България, и в чужбина.

България няма да успее да получи втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост – средства, предназначени за зелена и цифрова трансформация на икономиката, и отново ще е най-изоставащата.

На следващите избори проруската „Възраждане“, в чиито послания се откриват елементи от нацистката пропаганда, има потенциал да стане втора политическа сила. В подписката за референдум за запазване на лева (на практика срещу еврото) са събрани почти 600 000 подписа и ще бъдат внесени в Народното събрание.

Предстои политическите сили в парламента да направят своя избор и да поемат отговорността за него.