Tag Archives: решения

Обнародвани са съществени изменения в Закона за авторското право и сродните му права

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/23/zid-zapsp-2/

На 29 март 2018 г. в извънреден брой на Държавен вестник са обнародвани изменения в Закона за авторското право и сродните права. Приетите изменения отразяват разпоредбите на Директива 2014/26 /ЕС, която трябваше да бъде приета в българското законодателство до април 2016 г. През януари 2018 г. Европейската комисия отнесе въпроса до Съда на ЕС и поиска България да бъде глобена с по около 19 000 евро на ден за неспазване на законодателството на ЕС.

Директивата има за цел да предвиди координирането на националните правила относно достъпа до дейността по управление на авторското право и сродните му права от организации за колективно управление на авторски права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка (съобр.8), да определи изискванията, приложими за организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност (съобр.9), а също да да се осигури необходимото минимално качество на трансграничните услуги, предоставяни от организации за колективно управление на авторски права, особено по отношение на прозрачността на представяния репертоар и точността на финансовите потоци, свързани с използването на правата, и да се улесни предоставяне на многотериториална многорепертоарна услуга (съобр.40).

Измененията са съществени и пространни, вероятно скоро ще има подробни анализи.

И нещо от ПЗР на ЗИД:
§ 27. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на културата представя на Европейската комисия доклад за състоянието и развитието на многотериториалното отстъпване на права в интернет на територията на Република България. Докладът съдържа информация за наличието на многотериториални разрешения, за спазването на глава единадесета „и“ от организациите за колективно управление на права, както и оценка на развитието на многотериториалното разрешаване на използването в интернет на музикални произведения от ползватели, носители на права и от други заинтересовани лица.
§ 28. Министърът на културата предоставя на Европейската комисия списък на регистрираните организации за колективно управление на права и я уведомява за промените в него в тримесечен срок от настъпването им.
§ 29. В Закона за електронните съобщения се правят следните допълнения:
1. В чл. 73, ал. 3 се създава т. 15:
„15. задължения за предоставяне на вярна и точна информация за броя на потребителите и абонатите на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.“
2. В чл. 231, ал. 2 накрая се добавя „договорите с доставчиците на съдържание, както и актуална база данни за абонатите, при спазване на изискванията за защита на личните данни“.
§ 30. В Закона за закрила и развитие накултурата в чл. 31, ал. 1, т. 1 след думите „ал. 2“ се добавя „и чл. 98в1, ал. 6“.
§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 18 и 30, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му.”

Промяна в Правилника на НС относно изготвянето на програмата по въпросите на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/23/parl_eu/

В Държавен вестник от 20 април 2018 г. е обнародвано решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 35 от 2017 г.):
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Параграф единствен. Параграф 10 от заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 10. (1) Член 118 не се прилага от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г.*
(2) Постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват по компетентност своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., като вземат предвид публикуваната Работна програма на Европейската комисия за 2018 г.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.
Проектът на Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание. Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма.
При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., които се приемат по реда на изречения второ, трето и четвърто. Членове 119, 120 и 121 се прилагат съответно.
(3) Министерският съвет внася в Народното събрание за сведение и други документи, свързани с провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.“
*
Чл.118 от ПОДНС гласи:
Чл. 118. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането и.
(2) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването и постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.

САЩ: право на заснемане на полицейските служители, когато изпълняват задълженията си

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/19/us_privacy/

В Съединените щати хората продължават да се сблъскват с репресивни мерки, дори арести, за опити за заснемане на полицейска дейност на обществени места. Това е неприемливо в една конституционна демокрация, а по-специално в САЩ нарушава Първата поправка, се казва в коментар по делото Fields v. City of Philadelphia. В решението съдът се присъединява към други предходни решения:

 Днес се присъединяваме към този все по-голям консенсус.  Първата поправка защитава акта на заснемане или по друг начин записване на полицейски служители, изпълняващи публичните си задължения.

Правото да се регистрира полицията не включва само правата на човека, който прави записа. Това засяга правото на обществеността да получава информация и идеи.

Правото на гражданите да записват и филмират полицията на обществени места е ясно установено право под защитата на Първата поправка, завършва статията.

 

Facebook и отговорността за съдържанието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/05/facebook-11/

Facebook е на път да наеме 20 000 души, за да идентифицира речта на омразата, защото законите – като NetzDG в Германия – и медиите го изискват, пише професорът по журналистика Джеф Джарвис. В същото време  общият брой на  журналистите в Америка е бил 32 900 през 2015 г. и вероятно е под 30 000 днес. И тези числа са на път да се изравнят.

Какво се случва – и това ли е прочутото саморегулиране на платформите, за което всички говорят като перспектива – за да се избегне  плашещата медиите  нова регулация?

И кое е по-приемливо за аудиторията: съдебен контрол, следователно съдебна преценка, за законност на съдържанието – или собственият съд на компании като Facebook

Самият Зукърбърг дава противоречиви сигнали, вероятно осъзнал ясно тежестта на отговорността да вземаш решения. Известната на медиите редакционна отговорност. И  ето какво казва той  към този момент (защото мненията му са доста динамични, например за 24 часа се преобърна становището му да не прилага принципите на EDPR):

Първо, прозрачността. В момента не мисля, че сме достатъчно прозрачни по отношение на  проблемите на платформата. Както и по отношение на тенденциите  и как се движим с течение на времето.

Второ,  независим процес на обжалване. В момента, ако публикувате нещо във Facebook и някой го докладва,  а  екипът за преглед вземе решение съдържанието да се свали, решението не може да се обжалва.  Мисля, че във всяка добре функционираща демократична система трябва да има начин да се обжалва. Мисля, че можем да изградим такова звено вътрешно като първа стъпка. Но в дългосрочен план това, което наистина бих искал да постигна, е обжалване пред независима структура, почти като Върховен съд, която е съставена от независими хора, които не работят във Facebook, и в крайна сметка правят окончателна преценка за това какво е приемливо слово в една общност, която отразява социалните норми и ценности на хората от целия свят.

Защото, да си спомним и друго интервю, Зукърбърг изпитва  “фундаментален дискомфорт” да седи  в Калифорния в един офис и да  взема решения  по отношение на съдържанието за хора от целия свят. Логичното очакване е, че ще се опита да запази привлекателните страни на властта и да се освободи от отговорността за много сложни преценки.

На 10 април Зукърбърг ще отговаря на въпросите на две сенатски комисии във Вашингтон. Сесията е обявена под заглавие  Facebook, социалните медии, поверителността, използването и злоупотребата с данни.

Годишен план на БиБиСи 2018/2019 и някои налагащи се сравнения

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/01/bbc2018/

България

Ако се интересувате от плановете на обществената телевизия в България, държава от ЕС, ви препращат към концепцията на кандидата за генерален директор в конкурса, който е спечелил.

На сайта на БНТ е публикувана ето тази информация – За БНТ  – история, управление и др., но не и информация с планов или стратегически характер. Мисля, че това по правилник е и първата задача на Обществения съвет – дава становище за посоката на развитие. В момента се прави завой, може да се окаже и съществен.

Откъде се информираме официално за процесите в БНТ: от  интервю на генералния директор на БНТ пред 24 часа.  Какво разбираме от интервюто: лицензията на БНТ2 е за политематичен профил с акцент върху регионално съдържание – щяла да се изпълнява стриктно –  но пък БНТ2 ставала  програма за култура и образование. Аргументи   за промяна –    “можеш да пресечеш България  за половин час със самолет”. Не се  спирала продукцията на ТВ центровете – но  собствените новинарски емисии на БНТ2 били спрени – но нямало проблем с изпълнението на лицензията – но новините за двете програми ще са общи.

Как едни и същи новини ще съответстват на две лицензии с различни изисквания към новините   – защото по лицензията на БНТ2 50 на сто от новините са регионални, а по лицензията на БНТ1 не е така – остава да видим.

ЗРТ предвижда  мониторинг на спазването на закона и лицензиите. Работа на СЕМ е да ни каже какво става и с лицензиите, и с изпълнението им.

Обединено кралство

Ако  се интересувате от плановете на обществените телевизии в други държави, можете да ги прочетете. Паралелно с цитираното интервю беше публикуван планът на БиБиСи за 2018/2019 година.

Планът, казват от БиБиСи,

 е съществена част от нашата отговорност към аудиторията, регулатора, партньорите и заинтересованите страни.
 Защо планът трябва да е публичен:
  •   показва   как продукцията на Би Би Си допринася за изпълнение на нейната мисия и обществени цели;
  •   показва как услугите на Би Би Си допринасят за отличителния характер чрез изпълнение на лицензията на Би Би Си и допълнителните ангажименти на Би Би Си;
  •   показва връзката с бюджета на Би Би Си ;
  •   показва подхода на ръководството към задълженията им.

Първата цел по плана са безпристрастните новини. Основният акцент на мисията в демократичното общество.

По отношение на отличителния характер на обществената телевизия и  решенията, основани на данни,  Обединеното кралство е образец за следване.

В Приложение №3 към Плана на БиБиСи се посочват  задълженията  в десет конкретни  области – с какви мерки ще се изпълнят  – и как ще се измерва изпълнението на тези задължения.


 

 

 

 

 

ЕС: ще се изисква прозрачност на алгоритмите на търсене

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/29/transp/

В интервю за EurActive Мария Габриел обявява  законодателно предложение за онлайн платформите , което ще принуди търсачките да обяснят как се класират резултатите от търсенето. Според интервюто законодателното предложение ще бъде официално публикувано следващият месец и ще се съсредоточи върху три елемента –

  •  прозрачност:   какви са условията, как се прави класирането, как се продават продуктите им;
  • механизъм за обезщетение: да има  редовен диалог с тези, които използват услугите, и при проблеми да има гарантирана реакция;
  • създаването на звено за мониторинг, Европейска обсерватория: защото всички  решения трябва да сде основават на факти.

Наскоро експертната група към ЕК, която представи доклад за мерките срещу дезинформацията, препоръча повече прозрачност и относно това кой плаща за рекламата, която  платформите поместват. Особено когато става дума за политическа реклама.

Съд на ЕС: достъп до документи – триалози

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/ecj-17/

Стана известно решението от 22 март 2018 по делото  T-540/15 De Capitani v European Parliament.  Делото е с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение A(2015) 4931 на Европейския парламент, с което на жалбоподателя е отказан пълен достъп до документи – в частност бързи споразумения относно текущите обикновени законодателни процедури, предложени във всички комитети, таблици с няколко колони (описващи предложенията на Европейската комисия, ориентацията на парламентарната комисия, измененията, предложени от вътрешните органи на Съвета на Европейския съюз, и ако има такива, предложените компромисни проекти),  представени на участниците в триалозите за текущите обикновени законодателни процедури.
Парламентът отговаря на жалбоподателя, че поради много големия брой документи, посочени в първоначалното заявление,  искането   трябвало да се отхвърли.Де Капитани свежда искането до седем четириколонни таблици, изготвяни при текущите към датата на първоначалното заявление триалози.
Така че делото се отнася до публичността на четириколонните таблици за целите на триалозите – обявени впрочем отдавна за една от най-непрозрачните процедури в правотворчеството.
.

Парламентът отказва информация със  следните мотиви:

–        процесът на вземане на решения щял да бъде реално, конкретно и сериозно засегнат от оповестяването на четвъртата колона на спорните документи,

–        областта на полицейското сътрудничество, към която спадат спорните документи, била много чувствителна и оповестяването на тяхната четвърта колона щяло да навреди на доверието между държавите членки и между институциите на Европейския съюз, а поради това и на доброто сътрудничество между тях, както и на вътрешния процес на вземане на решения на Парламента,

–        оповестяване в момента, в който все още се водят преговори, вероятно щяло да доведе до опасност от упражняване на обществен натиск върху докладчика, върху докладчиците в сянка и политическите групи, тъй като преговорите са относно много чувствителните въпроси за защита на данните и за управителния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество и обучение в областта на правоприлагането (Европол),

–        предоставянето на достъп до четвъртата колона на спорните документи щяло да предизвика колебания у председателството на Съвета за споделянето на информация и сътрудничество с преговарящия екип на Парламента, а именно с докладчика; освен това поради нарасналия натиск от страна на националните органи и на групите по интереси екипът щял да бъде принуден да направи преждевременно стратегически избор, изразяващ се в определяне кога да се отстъпи на Съвета и кога да се иска повече от неговото председателство, което „щяло ужасно да усложни възможностите за постигане на съгласие на обща основа“,

–        оказвало се, че принципът, че „нищо не е договорено, докато не бъде договорено всичко“ е особено важен за доброто функциониране на законодателната процедура и поради това оповестяването преди края на преговорите на даден елемент, дори да не е чувствителен по същността си, би могло да има отрицателни последици за всички други аспекти на дадена преписка, нещо повече, имало опасност оповестяването на становища, които още не са станали окончателни, да създаде неточна представа за истинските становища на институциите,

–        поради това трябвало да се откаже достъп до цялата четвърта колона, до одобряването на текста, предмет на споразумение, от съзаконодателите.

“Що се отнася до наличието на евентуален по-висш обществен интерес, Парламентът заявява, че сами по себе си принципът на прозрачност и високите изисквания на демокрацията не са и не биха могли да бъдат по-висш обществен интерес.”[8]

Общият съд смята, че е необходимо  да припомни съдебната практика във връзка с тълкуването на Регламент № 1049/2001, след това основните характеристики на триалозите, и на трето място, дали трябва да утвърди наличието на обща презумпция, по силата на която съответната институция може да откаже достъпа до четвъртата колона от таблиците от текущите триалози. Накрая, ако Общият съд стигне до извода, че такава презумпция не съществува, той ще изследва дали пълното оповестяване на спорните документи ще засегне сериозно въпросния процес на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

 Общият съд отбелязва, че в резолюцията си от 11 март 2014 г. за достъпа на обществеността до документите Парламентът отправя покана към Комисията, Съвета и към себе си „да гарантират по принцип по-голяма прозрачност на неофициалните триалози, като организират открити срещи, като публикуват документите си, включително графиците, дневния ред, протоколите, разгледаните документи, приетите решения, информацията относно делегациите на държавите членки, както и техните позиции и протоколи, в уеднаквен и лесно достъпен в интернет формат, при спазване на изключенията, изброени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001“.

С оглед на всичко изложено по-горе, нито един от изложените от Парламента мотиви, поотделно или взети заедно, не показва, че пълният достъп до спорните документи е могъл да засегне конкретно и реално, разумно предвидимо, а не чисто хипотетично, разглеждания процес на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Като е отказал с обжалваното решение оповестяването в хода на процедурата на четвъртата колона от спорните документи, с мотива че то би довело до сериозно засягане на неговия процес на вземане на решения, Парламентът е нарушил член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Обжалваното решение трябва да се отмени.

 

Турция: приет закон за интернет съдържанието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/tur_internet_law/

 

Турският парламент e одобрил нов закон, който позволява на медийния регулатор  RTUK да контролира интернет съдържанието.

Доколкото става ясно от публикациите, в бъдеще онлайн видео стрийминг компании    трябва да имат лицензия за съдържанието и разрешение за разпространението  от  RTUK. За издаването на документите  ще се изискват удостоверения от агенцията за сигурност и полицията.  Съдилищата могат да блокират достъпа на потребителите до съдържание и услуги, ако не са осигурени необходимите разрешения. В коментари се посочва, че не е ясно доколко изискванията се отнасят до YouTube, но платформите получават уредба, сходна с тази на класическата телевизия.

Мнозинството в регулатора е назначено от партията на Ердоган.

 

БНТ2 сменяла профила си, пишело “още” в концепцията на генералния директор

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/18/bnt2-3/

Българската национална телевизия имала намерение да сменя профила на програмата БНТ2 – от политематичен – в  образователно-културен.

Това било обявено още в концепцията, с която е избран генерален директор, обясняват от БНТ за Клуб Зет:

промяната е представена пред Съвета за електронни медии още в концепцията на новия генерален директор Константин Каменаров от миналата година, с която той се яви на конкурса за поста и го спечели. Голямата идея е вторият канал да се превърне в нишов канал – за образование и култура.

“На първо време спират дублиращите новини. Сега два екипа – на БНТ1 и БНТ2, ходят на едни и същи събития, за да отразяват една и съща новина, което е нерентабилно и финансово неизгодно. Новините на БНТ2 струват четири пъти повече от тези на първия канал, защото хората, които ги правят, са предимно на хонорар. Затова основните новини от деня като теми от БНТ1 ще се пренесат и в БНТ2”, посочиха от обществената телевизия. Това обаче не означавало, че се спират собствените продукции. Журналистите от втория канал ще продължат да правят свои новини, филми и “блокове”.”Просто се спират дублиращите функции”, допълниха от БНТ.

Още в концепцията – голямата идея – може.

Но да се сменя профил на програма –  на обществена телевизия –   по концепция, с която е избран генерален директор, не ми се струва възможно. Концепцията е индивидуален акт, а профил на програма е институционално решение – при това едно от най-сериозните институционални решения на една обществена медия.

Препратка към десетина реда в една концепция за избор на генерален директор   не е начин,  с който обществената телевизия да съобщава на обществото, че няма да има политематична програма БНТ2 с регионалните параметри, които познаваме.

Защото реално голямата идея се състои в това: отказ от самата концепция за  БНТ2  като “обединение в  единна национална мрежа досегашните отделни програми на петте регионални центрове София, Пловдив (БНТ Пловдив), Варна (БНТ Море), Русе (БНТ Север) и Благоевград (БНТ Пирин)”  – и на нейно място създаване на  тематична образователно-културна програма, каквото и да значи това.

Не е ясно  как се издава заповед за спиране на регионалните новини и предавания преди   искане  за изменение на лицензията – мотивирано искане с отговори на много въпроси – и главно преди решението на регулатора  за изменение на лицензията на БНТ2 – а може би и на БНТ1?

Във всеки случай тази заповед води към  неизпълнение на действащата лицензия на БНТ2  (вж Решение на СЕМ  № 175/2011).

*

Добре би било СЕМ  да изпълни ЗРТ (“В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии.”) и да качи на сайта си  последния протокол – да не се окаже, че лицензията е променена, но просто ние не знаем.

Ако лицензията на БНТ2 не е променена,  интересно какво показва мониторингът за спазването й. Ще е ценен мониторинг върху изпълнение на т.6 от лицензията – за регионалните новини и предавания през март и  април 2018.

В скоби, мониторингът на плурализма отчита дисбаланс в Още от деня и Денят започва.

Добре би било също БНТ и БНР да качат лицензиите си на сайтовете на обществените медии с ангажимент да ги поддържат в актуален вид при изменение. Няма тайна в това.

 

 

 

 

 

 

Технологиите изпреварват политиките?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3069

(статията е публикувана първоначално в списание „Мениджър“)

Технологичното развитие в днешно време е толкова бързо, че законодателството и националните политики по редица въпроси, изглежда, изостават сериозно.

Това изоставане има три аспекта. Първият се отнася до вече съществуващи бизнес модели и практики, които биват променяни с развитието на технологиите. Пример за това са таксиметровите и хотелиерските услуги. Uber и Airbnb не са били възможни преди 10-15 години. И съответно законодателството в тези сфери не ги допуска като възможност – такситата трябва да имат таксиметров апарат и да бъдат жълти, а хотелите трябва да са категоризирани и да отговарят на определени изисквания. Новите технологии позволяват създаването на репутационни системи (например за таксита или хотели), базирани на оценката на потребителите, а не на това какво смята държавата. Съответно законодателството изостава от реалностите и трябва да наваксва.

Вторият аспект на изоставането е свързан с тези технологии, които изцяло променят обществените отношения. Такава област е например изкуственият интелект, а в известен смисъл и блокчейн и криптовалутите. Те имат потенциал да създадат изцяло нови обществени отношения, като решенията при възникнали казуси много трудно може да се съпоставят с вече съществуващи практики.

Третият аспект на изоставащите политики е в електронното управление, т.е. приложението на новите технологии в администрацията. Тъй като проектите имат забавяне от няколко години между идея и реализация, рядко може да бъдат приложени най-новите добри технологични практики. Това обаче не е същественият проблем, тъй като не се прилагат дори и добри практики на по десет години.

Всъщност фундаментални технологични промени не се случват чак толкова бързо. Интернет и уеб набраха скорост за повече от десетилетие, а социалните мрежи и смартфоните също ги има над десет години. Т.е. оправданието, че технологиите се изменят твърде бързо, не е напълно приемливо. По-скоро причината за усещането за изоставане на публичните политики е резултат от няколко фактора: инерцията на администрацията, липсата на технологична адекватност на политическото лидерство, както и неумението за създаване на технологично неутрална нормативна уредба.

Инерцията и мудността на администрацията са естествено явление, което доскоро е можело да бъде разгледано и като преимущество, даващо стабилност и приемственост на институциите. Към това може да причислим и липсата на готовност за използване на новите технологии. Политическото лидерство също не е източник на иновации. Дори в западните демокрации няма много технологично ориентирани лидери и (с изключение на Естония) технологиите достигат до политическия елит едва когато придобият масова популярност.

Технологично неутралните регулации са умение, което нито инертната администрация, нито „нетехнологичното“ лидерство е успяло да усъвършенства. Това е умението да правиш такива закони, че да не се налага да ги променяш при напредък на технологиите. Например не е разумно да се фиксира технологията „таксиметров апарат“, защото при поява на други начини за сигурно измерване на разстояние ще се наложи промяна в закона. От гледна точка на електронното управление например не е разумно в закона за електронната идентификация да се определя, че идентификацията е на картов носител, защото същото ниво на сигурност в близко бъдеще ще бъде предоставяно от смартфоните. Чрез технологично неутрални регулации новите технологии няма да доведат до чак такова изоставане, защото за въвеждането им няма да е необходимо да се чака решение на Народното събрание.

Проактивното изграждане на електронно управление и технологично неутралните регулации ще намалят усещането за изоставане на политиките от технологиите. При изцяло новите технологии обаче, които създават принципно различни обществени отношения, това изоставане е неизбежно. Правото върви след реалния и виртуалния свят. Създаването на правни норми винаги идва със закъснение и няма как да предхожда новите развития.

Дали липсата на регулация на изкуствения интелект или криптовалутите ще доведе до сериозни проблеми? Едва ли, тъй като и тяхното развитие е сравнително бавно. Те съществуват от около десетилетие, така че оставят достатъчно време публичните политики да се възползват от тях, както и да ги регулират.

Все пак иновациите се случват до голяма степен в частния сектор, като публичният следва да ги използва и в краен случай – да ги регулира, само след като те вече са се наложили. В този смисъл технологиите, които изпреварват политиките, не са нещо, което би трябвало да ни притеснява.

ЕСПЧ: прилагане на решенията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/14/%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%87-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/

Съд за правата на човека:

10-те държави с най-голям брой на  решенията,  които все още очакват прилагане: Италия, Русия, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Гърция, България, Молдова и Полша.

Източник:

The implementation of judgments of the European Court of Human Rights (2018)

 

Google и изключението за журналисти

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/09/google-11/

Според theregister.co.uk органът по информацията в Обединеното кралство е обявил война на Google, като призовава Върховния съд да отхвърли защитата на компанията в процеса относно  RTBF (правото  да бъдеш забравен).

Причината за реакцията: в процеса Google твърди, че търсенето  трябва да се възползва  от изключението за журналисти в правото на ЕС за защита на данните. Все пак адвокатът на компанията признава, че според решението на Съда в ЕС Google Spain, от което води началото си правото да бъдеш забравен,   обработката на данни от оператора на търсачката не изглежда да е журналистика:

Обработването от страна на издател на уебстраница, изразяващо се в публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може евентуално да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва  от предвидените в член 9  дерогации от изискванията – докато е видно, че не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка.

И институционалната реакция:

Концепцията за журналистика  предполага процес, в който съдържанието се публикува  в съответствие с взети човешки редакционни решения по съществото и обхвата на това съдържание. На обикновен английски, хората (обичайно) не решават какво се появява в резултатите от търсенето, така че да се нарича дейността на   Google  журналистика е просто погрешно. Ако Върховният съд приеме аргумента на Google и приложи по отношение на търсачката изключението за журналистите,  Google ще може да работи почти напълно свободен от регулаторен надзор и контрол.

Когато се говори за задължения – няма редакционна отговорност, не е медия и не е със статус на издател, ясно защо.  Но тук нещата леко са се завъртели,  леко – на 180 градуса.

 

Стани богат – подходяща игра за БНТ, нека БиБиСи си проучва

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/02/bnt_programming/

Защо Стани богат ще се излъчва по БНТ?

Официална версия: защото интелектуалната игра Стани богат е подходяща за обществената телевизия и защото интересът към играта расте по света.
Това са две твърдения на генералния директор на БНТ, с които мотивира  включване на играта Стани богат в програмата на БНТ. Четем в 24 часа. Известно е, че в официоза 24 часа се обявява правилната линия, дори предварително, нещо като  сценариите на властта  – както беше с  отлагането на конкурса за генерален директор на БНТ. Обяснението  на Владимира Янева за Венелина Гочева също помага да разберем характера на публикациите (“тя ме търсила сто пъти и накрая ми пратила смс – имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам“).

Накратко, съобщават ни като факт, че  Стани богат е подходяща за БНТ  – а Нико Тупарев е подходящ за Стани богат.

Има и друг разказ с други аргументи: БНТ работи с публичен ресурс, привлекателна е за независимите продуценти, генералният директор е избран срещу определени ангажименти – и вече ги изпълнява. Такъв е ангажиментът към ГЕРБ за Нико Тупарев, който е тясно свързан с кампаниите на ГЕРБ и има подкрепата на управляващите.

Кой от двата разказа е верен?

Никой няма да може да промени убеждението, че БНТ отваря врати  (и държавна субсидия) за обръчите на една или друга партия – възможно е едновременно и на властта, и на опозицията, и наляво – и надясно, има такива примери – ако не се следват ясни процедури, основани на знание, обосноваващи решенията на мениджмънта. Дали расте интересът към играта по света няма пряко отношение към решението на българската обществена телевизия  да плаща за нея.

Ясни процедури, основани на знание. Ето пример от вчера с БиБиСи.  Медийните услуги на БиБиСи се създават и променят на базата на знание, проучват се аудиториите, спецификата и потребностите им – и в медийните услуги се включва съдържанието, което в най-висока степен  изпълнява целите на обществената медия спрямо тези аудитории. Вчера медийният регулатор обяви преглед на степента, в която различните общности са представени в услугите на обществената медия – друг аспект на обществената мисия, за който у нас не е известно да има данни.  Така аудиторията разбира защо едно или друго съдържание намира място в услугите на БиБиСи.

В случая със Стани богат не е така.

В случая с БНТ не е така.

 

Препоръка на Комисията относно мерки за ефективна борба с незаконното онлайн съдържание

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/01/liability-2/

На 1 март 2018 г.  Европейската комисия прие Препоръка  относно мерки за ефективна борба с незаконното онлайн съдържание (C(2018) 1177 final  Commission Recommendation on measures to effectively tackle illegal content online).

Според прессъобщението на ЕК,  мерките включват  оперативни мерки, с които се осигурява по-бързото откриване и премахване на незаконното онлайн съдържание, за да се укрепи сътрудничеството между предприятията, доверените податели на сигнали и правоприлагащите органи, и да се предоставят повече прозрачност и предпазни механизми за гражданите:

  • По-ясни процедури за уведомяване и предприемане на действия: предприятията следва да определят лесни и прозрачни правила за уведомяване за незаконно съдържание, включително ускорени процедури за „доверени податели на сигнали“. За да се избегне неволното премахване на съдържание, което не е незаконно, доставчиците на съдържание следва да бъдат информирани за такива решения и да имат възможност да ги оспорят.
  • По-ефективни инструменти и проактивни технологии: предприятията следва да определят ясни системи за уведомления от потребители. Те трябва да имат проактивни инструменти за откриване и премахване на незаконно съдържание, по-специално за терористично съдържание и за съдържание, което е незаконно независимо от контекста, материали, показващи сексуално насилие над деца или фалшифицираните стоки.
  • По-добри предпазни механизми за гарантиране на основните права: за да се гарантира, че решенията за премахване на съдържание са точни и добре обосновани, особено когато се използват автоматизирани инструменти, предприятията трябва да въведат ефективни и подходящи предпазни механизми, включително човешки контрол и проверка, като спазват изцяло основните права, свободата на изразяване на мнение и правилата за защита на данните.
  • Специално внимание се отделя на малките предприятия: чрез доброволни договорености в отрасъла трябва да се установи сътрудничество и споделяне на опит, най-добри практики и технологични решения, включително инструменти за автоматично откриване. Тази споделена отговорност ще бъде от полза особено за по-малките платформи с по-ограничени ресурси и експертен опит.
  • По-тясно сътрудничество с органите: при доказателства за тежко криминално престъпление или съмнение, че незаконното съдържание представлява заплаха за живота или безопасността, предприятията трябва незабавно да информират правоприлагащите органи. Държавите членки се насърчават да въведат съответните правни задължения.

Тези мерки могат да се различават в зависимост от естеството на незаконното съдържание и препоръката насърчава предприятията да следват принципа на пропорционалност при премахването на такова съдържание.

Още информация:

  • Memo: Често задавани въпроси: Препоръка на Комисията относно мерки за ефективна борба с незаконното онлайн съдържание
  • Информационен документ за незаконното онлайн съдържание
  • Съобщение за медиите: Съюз на сигурност: Комисията продължава борбата с терористичната радикализация
  • Изявление: Премахване на незаконното онлайн съдържание: Комисията призовава за повече усилия и напредък от всички страни
  • Съобщение за медиите:Съюз на сигурност: Комисията увеличава усилията си за борба с незаконното съдържание онлайн
  • Съобщение от 28 септември 2017: Борба с незаконното онлайн съдържание – повишаване на отговорността на онлайн платформите
  • Press release: Social media companies need to do more to fully comply with EU consumer rules
  • Пресконференция (видео) –  (и на бг) интересна дори с факта, че има различия и нюанси в позициите.

Ансип: Категорично съм против отварянето на Директивата за електронната търговия и промяната на принципите за отговорността онлайн, заложени в нея.

 

EСПЧ: когато телевизията излъчи депутат, записан със скрита камера

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/23/echr_10-2/

ЕСПЧ се произнесе по делото Alpha Doryforiki Tileorasi Anonymi Etairia v. Greece.

Решението се отнася до прилагането на чл.10 ЕКПЧ в случаите на използване на скрита камера. Решението е интересно, защото частично признава правото на запис и излъчване и частично – не.

Дружеството-жалбоподател  е собственик на гръцкия телевизионен канал ALPHA. Телевизията излъчва  три клипа, заснети със скрита камера. В първия видеоклип А.С., след това член на Гръцкия парламент и председател на комисията по   хазарт, е показан да влиза в  зала за хазарт и да играе на две машини. Второто видео показва срещи на А.С. по повод заснетото първо видео.

Телевизията смята, че  използване на скрита камера е оправдано поради това, че А.С. е публична личност, има  обществен  интерес – доказан  и от факта, че излъчването е довело до освобождаването на А.С. от парламентарната група на съответната политическата партия – според телевизията това е резултат не само на хазартните игри на А. С., но и на факта, че той се е опитал да преговаря с репортерите. Използването на скрита камера   било изключително и служело за получаване на информация, която не би могла да бъде проверена по друг начин, тъй като никой нямало да повярва на твърденията на журналистите, ако са докладвали за проблема, без да излъчват  изображения. Медийният регулатор обаче санкционира телевизията.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност и като начало намира, че е налице намеса в свободата на изразяване. Съдът отбелязва, че последователно е постановявал, че свободата на изразяване включва публикуването на снимки (Von Hannover)  и излъчването на видеоклипове (Haldimann).  Намеса в свободата на изразяване би нарушила Конвенцията, освен ако не отговаря на изискванията на член 10, параграф 2. Следователно Съдът трябва да определи дали намесата е “предвидена от закона”, дали “преследва една или повече от законните цели, изложени в чл.10.2”, и дали е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тези цели.

Оспорваната намеса е “предписана от закона” в Гърция. Тя има законна цел да защити доброто име на засегнатото лице. Дали намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване е “необходима в едно демократично общество” по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията?  Съдът отбелязва, че трябва да се вземе предвид необходимостта от постигане на точния баланс между различните интереси. Поради  наличието на пряк и постоянен контакт с реалностите на страната, съдилищата на държавата са в по-добра позиция от международния съд да определят как в определен момент може да бъде постигнат точният баланс. По тази причина по въпросите по член 10 от Конвенцията   държавите имат известна свобода на преценка при преценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване. Тази свобода обаче върви ръка за ръка с европейския надзор, обхващащ както законодателството, така и решенията, които го прилагат, дори тези, произнесени от независим съд. При упражняване на надзорната си функция задачата на Съда не е да замества националните съдилища, а да разгледа дали решенията, взети от тях в съответствие с правомощията си за преценка, са съвместими с разпоредбите на Конвенцията, на които се позовава. Ако  националните органи са предприели упражняването на баланс между две противоречащи си права в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда, Съдът би изисквал сериозни основания, за  да замени становището  на националните съдилища.

Критериите при балансиране на конкурентните права: принос към дебати от обществен интерес; степента, в която засегнатото лице е известно; предмет  на новината; метод  за получаване на информацията и нейната достоверност; предходното поведение на съответното лице; съдържанието, формата и последствията от публикацията;  строгостта на наложената санкция (Couderc и Hachette Filipacchi Associés,  Axel Springer  и von Hannover  № 2). Освен това се взема предвид, че аудиовизуалните медии често имат много по-непосредствен и мощен ефект от печатните медии (вж. Jersild,  § 31, и Peck срещу Обединеното кралство, no. 44647/98, § 62). Съответно, въпреки че свободата на изразяване обхваща и публикуването на снимки, Съдът припомня, че това е област, в която защитата на правата на другите придобива особено значение, особено когато изображенията съдържат много лична и интимна  информация.  Факторите, които са от значение за оценката на баланса между конкуриращите се интереси, включват допълнителния принос от публикуването на фотографиите към дебатите от общ интерес, както и съдържанието на снимките.

Оосновен критерий е приносът на статиите в пресата за дебати  от обществен интерес. Съдът вече е признал съществуването на такъв интерес, когато публикацията засяга политически въпроси или престъпления.  В случая темата   е въпрос от обществен интерес.  Оспорва се само правото на жалбоподателя да излъчи видеоклиповете  в допълнение към самата новина. Съдът отбелязва по-специално, че разпространението на хазарта представлява въпрос от значителен обществен интерес. Отразява се поведението на депутат по отношение на електронните хазартни игри,  като освен това депутатът е председател на парламентарна комисия за електронните хазартни игри.

Съдът отново заявява, че ролята или функцията на заинтересованото лице и естеството на дейностите, които са предмет на новинарската публикация и / или фотографията, представляват друг важен критерий, който трябва да се има предвид (вж. Von Hannover (№ 2) § 110 и Axel Springer  § 91). Степента, в която дадено лице е известно, влияе върху защитата, която може да бъде предоставена на личния му живот. Обществеността има право да бъде информирана за някои аспекти на личния живот на обществени личности (Karhuvaara и Iltalehti). При определени обстоятелства обаче, дори когато дадено лице е известно на широката общественост, лицето може да се позовава на “оправдани   очаквания” за защита и зачитане на личния си живот – фактът, че дадено лице принадлежи към категорията на обществените личности, не може по никакъв начин, дори при лицата, изпълняващи официални функции, да разрешава на медиите да нарушават професионалните и етичните принципи, които трябва да ръководят действията им, или да легитимират навлизането в  личния живот.

В конкретния случай Съдът отбелязва, че А. С., като член на парламента  безспорно е видна политическа фигура. Според съда този елемент е бил взет предвид в достатъчна степен от местните власти при постигането на баланс между конкурентните интереси.

Новината може да се излъчва, но  се прави разграничение между излъчване на новината и излъчване на клиповете към нея, въпреки че несъмнено излъчването на видеото е довело до по-голямо доверие в  излъчената новина.

Начинът, по който е получена информацията, и истинността й, също са важни фактори. Съдът подчертава, че защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията на журналистите, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Но понятието “отговорна журналистика” като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията, не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Това понятие обхваща, inter alia, законосъобразността на поведението на журналиста  при упражняване на журналистически функции. Фактът, че   журналист  е нарушил закона, е  релевантно, макар и не решаващо, при определянето на това дали е действал отговорно.

Съдът отново подчертава в този контекст, че журналистите, които упражняват свободата си на изразяване, поемат “задължения и отговорности” – параграф 2 от член 10 не гарантира пълна свобода на изразяване, дори и по отношение на медийното отразяване на въпроси от сериозно обществено безпокойство. По-специално и независимо от жизненоважната роля на медиите в едно демократично общество, журналистите по принцип не могат да бъдат освободени от задължението да се подчиняват на обикновения наказателен закон . Журналистът не може да претендира за  имунитет от наказателна отговорност единствено поради това, че за разлика от другите лица, упражняващи правото на свобода на изразяване, въпросното престъпление е извършено по време на изпълнението на   журналистически функции.

Използването на скрита камера не е абсолютно забранено в националното право, то може да бъде прието при строги условия. Между страните не беше оспорено, че съгласно член 9, алинея 1 от Кодекса за етика в областта на журналистиката използването на тази техника е разрешено само при наличие на по-висш обществен интерес от разпространението на съответната информация, при условие че събирането на информацията не нарушава достойнството на дадено лице.

В първия видеоклип А. С. е бил заснет да влиза в хазартна зала и да играе на електронни игрални автомати – следователно на място, достъпно за всеки.

Що се отнася до второто и третото видео, Съдът смята, че A.C. има очакване за неприкосновеност на личния живот, когато влезе в частни пространства.

С оглед на гореизложеното, Съдът заключава, че при обстоятелствата по настоящото дело мотивите на гръцките власти са “релевантни” и “достатъчни”, за да оправдаят намесата (санкцията) по отношение на второто и третото видео. Като се има предвид свободата на преценка, която се ползва от националните съдилища при балансиране на конкурентните интереси, Съдът заключава, че няма сериозни основания да замести становището на местните органи и че съответно не е налице нарушение на Член 10 от Конвенцията по отношение на второто и третото видео.

Напротив, доколкото става въпрос за първото видео, Съдът приема, че  – независимо от факта, че е използвана скрита камера, записът не е в частни помещения и  намесата в правата на А.С. по член 8 е значително по-малко сериозна.  Съдът е на мнение, че  – когато влиза в зала за хазарт – A.C.   би трябвало да очаква, че поведението му е наблюдавано и дори записано с камера, особено с оглед на фактa, че той е публична фигура.

Следователно Съдът заключава, че  наложената санкция  за първото видео е намеса в нарушение на член 10 от Конвенцията.  Такова нарушение не е налице при налагане на санкция за второто и третото видео – които са заснети в частна зона и чието излъчване не е достатъчно обосновано.

Визия за електронно бъдеще

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3047

Не се имам за визионер. Най-вече защото смятам за нужно да мога да си представя почти всички стъпки, необходими за реализирането на всичко, което предлагам. И тогава то не е точно „визия“, а по-скоро „план“. Но така или иначе, наскоро се замислих какво бих искал да имаме след като реализираме пътната карта за е-управление (която е доста конкретен план). Нещо като … визия за 2025-та. И направих следния списък:

  • Електронно гражданство – това естонците вече го имат, а в заданието за системата за електронна идентификация бяхме заложили гъвкавост в идентификаторите – в момента са само ЕГН и ЛНЧ, но ако законодателството позволи на произволни чужди граждани да се издава електронна идентичност, това да бъде възможно и със съществуващата система. Това би позволило на чужденци да откриват фирми, да плащат данъци и да развиват дигитален бизнес без да са стъпвали в страната.
  • Гъвкава електронна идентификация – в момента електронната идентификация се предвижда на носител (смарткарта). Това не е най-удобното решение, но за желаните нива на сигурност е горе-долу единствената опция. Но след 5-6 години мобилните телефони, а и други преносими устройства ще имат, надявам се, същото ниво на сигурност (в момента са възможни хибридни схеми със split key между телефон + HSM, но да не влизаме в подробности.)
  • Пълен контрол на гражданите върху данните им – всеки да може да определя кой има достъп до данните му, да вижда кога са четени – не само в публичния сектор но и в частния. Това технологично изглежда трудно, но за публичния сектор е напълно постижимо, а за частния – с развитието на криптографията се надявам да има как да управляваме данните си без да се налага да правим „крипто-шаманизми“, които са трудни дори за напреднали.
  • Всички системи да имат програмни интерфейси и да си „говорят“. Това вече е заложено като изискване, но ще стане реалност най-рано след 4-5 години. Това ще превърне системите на държавата (а и не само) в лего-блокчета, от които и държавата, и бизнесът ще могат да сглобяват нови приложения.
  • Единен портал за граждани – и това е заложено като „първа версия“ в системата за електронна идентификация, но в неговата пълнота би изглеждало така – влизате (с електронната си идентичност) в портала и там виждате всички данни за себе си, всички данъци и такси, които дължите (и история на тяхното плащане), срокове, в които да извършите някакви задължения или препоръчителни действия (технически прегледи, гражданска отговорност, смяна на лична карта, записване на дете в детска градина или училище, профилактични медицински прегледи) и всичко това да може да се направи с един бутон – „плати данъци“, „записи дете в детска градина Х“, „поднови гражданска отговорност“, „запази си час за личния лекар“ и т.н. Някои от нещата може да стават и автоматично и само да получаваме известия, че са станали. Това разбира се би изисквало оптимизиране или изграждане наново на стотици процеси, но е постижимо.
  • Хартия в администрацията и в отношенията между бизнеса и гражданите – само в тоалетната. Това е шега на естонците, но колкото по-малко хартия размотаваме напред-назад, толкова по-добре. И не само заради спасените гори, а защото това би значело, че всичко можем да свършим в движение, отдалечено, лесно и бързо.

Това са неща пряко свързани с електронното управление. Ето още някои идеи за по-добро управление в по-общ смисъл. Те разчитат на голямо хранилище от данни, което може да звучи и малко антиутопично (напр. като в този разказ), но всичко това биха били данни, които държавата вече има и събира и в голямата си част не са данни за отделния гражданин, т.е. не биха нарушили личната му свобода:

  • Автоматична оценка на въздействието на законодателството – всеки закон или наредба в момента трябва да бъде приеман само след като е оценено въздействието му (напр. върху бизнеса). Това обаче далеч не се прави винаги. Според мен може да бъде автоматизирано до голяма степен – ако всички данни на държавата са налични в голямо хранилище и поддържани и класифицирани прилежно, а текстът на законопроектите не се твори „на колянце“, а следват адекватен, електронизиран и прозрачен процес, то той ще може да бъде анализиран машинно и съпоставян с данните, като така ще може по време на писането да е ясно какви аспекти засяга. Разбира се, това няма как да е пълно (освен ако изкуственият интелект не напредне драматично), но поне ще можем да имаме частична картина.
  • Изкуствен интелект за идентифициране на проблемни сфери – следейки гореспоменатите данни за дълги периоди от време, изкуствен интелект ще може да вдига „червени флагчета“ за проблемни сфери – ако раждаемостта намалява 7-8 години поред, значи може би е нужна политика, която да адресира проблема; ако чуждите инвестиции намаляват, значи е нужна политика по привличането им; ако броят на деца, оставащи извън детски градини расте, значи спешно трябва политика по осигуряването на такива (стимул за частни; ускорено строене на общински и др.); ако въздухът е мръсен за продължителен период… и т.н, и т.н. И всеки управляващ (министър/кмет) да има едно табло, на което да вижда проблемите сфери подредени по риск и приоритетност.
  • Система за идентифициране на корупция – в предложения проект за анализ на корупционния риск в пътната карта е залегнало автоматичен анализ, но той не е проактивен – на база на хранилището за данни може да се идентифицира корупция много по-ефективно.

Има обаче и много други аспекти на дигитализацията:

  • Пряко гражданско участие – не само електронно дистанционно гласуване и електронни референдуми, а възможност за активно участие във вземането на решения. Не смятам, че представителната демокрация е лоша и че пряката непременно ще реши всички проблеми, но със сигурност повече възможности за електронно гражданско участие (напр. в гласувания в парламентарни комисии; в изготвяне на законопроекти и др.) биха значели по-демократично-осъзнатео общество.
  • Дигитална грамотност (e-literacy) – в момента България е на последните място в Европа по дигитална грамотност. Не ползваме възможностите, които новите технологии предоставят, не се ориентираме в интернет-лабиринта, вярваме на фалшиви новини, не умеем да комунимираме онлайн и т.н. Това всичко може и трябва да се подобри, за да не изоставаме и да не ставаме по-бедни поради това си изоставане. Политика на министерство на образованието е необходима, но не достатъчна. Трябва електронното ограмотяване да се случва на всички нива, във всички възрасти. И не просто „как да ползваме компютър, за да се обаждаме на децата в чужбина“. А дори да можем да програмираме прости програми, ако щете. Защото това би повишило ефективността ни многократно, без значение от професията.
  • ИТ индустрията да премине отвъд аутсорсинга. Отвъд това да изпълнява тривиални (но времеемки) задачи на големи компании. Имаме потенциала да решаваме световни и местни проблеми и поне някой от е-гигантите на бъдещето да бъде тук. Да, за това е нужно не само технологична експертиза и предприемчивост, а и инвеститорска екосистема, но напредваме в това отношение.
  • Реален единен цифров пазар в Европа (а защо не и Европа+САЩ+други държави). В момента регулациите в различните европейски държави са толкова различни, че ако един бизнес иска да продава навсякъде, трябва да си наема юристи във всяка държава (образно казано). Опитите на настоящата комисия не бяха достатъчни и много сфери останаха или нехармонизирани, или хармонизирани проформа (напр. директивата за авторското право, за която ще пиша скоро, няма изгледи да постигне желания ефект). Дали европейските регламенти и директиви ще премахват местни особености или ще ги хармонизират между нациите, резултатът трябва да е един – единствената разлика между България, Франция, Естоняи и Испания да бъде езикът на потребителския интерфейс. А той би трябвало да бъде превеждан машинно в следващите 5-6 години.
  • Позволяване на реална споделена икономика чрез умни и гъвкави регулации и дерегулации – не твърдя, че Uber и AirBNB „са бъдещето“, но и такива и по-децентрализирани модели на предоставяне на услуги трябва да бъдат допустими, а не „по ръба на закона“. Схемите за репутация на шофьори, хотели, ресторанти и какво ли още не не трябва да са държавен монопол – държавата трябва да ги делегира на технологично по-адекватните.

„Абе т’ва ваш’то не е точно визия“. Сигурно не е, но поне е част от представата ми за възможното и постижимото след 10 години. И наличието просто на един списък с идеи, хрумнали в трамвая, не е начин нещо от тях да се случи. Но може би е първа стъпка, която в комбинация с достатъчна активност, попътен вятър и късмет, може пък и да стане.

Но защо всичко да е дигитално? Защо ни е този напън към електронизация, към преминаване към виртуалния свят? Не е ли това лошо, рисковано, откъсващо ни от корените, антиутопично? Не мисля. Технологията е и ще си остане само средство, а не самоцел, но като средство може да бъде много ефективна – за това да прави хората по отделно, и обществата като цяло, по-щастливи, по-богати (и материално и нематериално) и дори по-добра версия на самите себе си. „Само“ трябва да се научим как да я използваме.

Съд на ЕС: за компетентността на частните компании, опериращи платформи, да заличават съдържание

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/26/fb-5/

Много важен въпрос е поставен пред Съда на ЕС,  засега не е публикуван на сайта на Съда – ще допълня, когато го публикуват.

Нарастващата мощ на интернет  компаниите да вземат решения по отношение на съдържанието не бива да остава извън полезрението ни.

ЕСПЧ: за честта на мъртвите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/25/art8/

Две решения на Съда на правата на човека в последно време привличат вниманието към  правната защита на доброто име. Това са решенията по делата  Putitstin v Ukraine  и MAC TV v  Slovakia.

Различните правни системи допускат или не допускат да се водят дела за защита на доброто име на починали лица. В България защитата на доброто име е лична.

Двете решения на ЕСПЧ откриват възможността член 8 ЕКПЧ да разреши при подходящи обстоятелства да бъде предявен иск за честта на мъртвите.   Това би било  радикално ново развитие в практиката на Съда за правата на човека.

В Обединеното кралство този въпрос е бил обект на продължителна кампания от страна на Маргарет и Джеймс Уотсън, родителите на починалата Даян Уотсън. Дори е публикуван консултативен документ за  промяна в закона,   за да се позволи на  съпруга, близките и децата  да съдят издатели, но проектът е отхвърлен от парламента.

Ако двете решения  станат начало на практика на ЕСПЧ (разширяване на прилагането на чл.8 ЕКПЧ),  това ще е  аргумент, че държавата има позитивно задължение да защитава правата на близките – като част от личния им живот – по чл.8 от Конвенцията.

ЕСПЧ: Faludy-Kovács v Hungary

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/25/echr-21/

Вдовицата на известен унгарски поет търси по съдебен ред обезщетение.  Твърди, че е засегнато доброто й име в публикация. Според заглавието на тази публикация името на починалия се погазва, защото вдовицата търси известност.

В решението на Съда за правата на човека по делото Faludy-Kovács v. Hungary (application no. 20487/13) се констатира, че няма нарушение на чл.8 от Конвенцията.

Решението е поредното от серията решения, в което се засягат баланса на права (чл.8 v чл.10) и принципите на отговорната журналистика.

Из решението:

28. Съдът вече е имал възможност да определи съответните принципи, които трябва да ръководят неговата оценка в тази област. Установени са критерии  за балансиране на конкурентните права (виж Von Hannover   (№ 2)   и Axel Springer AG §§ 90-95). Съответните критерии са следните: принос към обсъждането на въпроси от обществен интерес, степента на известност на засегнатото лице, предметът на новината, предходното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията и, когато е подходящо, обстоятелствата, при които е получена информацията или снимката.

29. Когато упражняването на баланса на права   е извършено от националните власти в съответствие с критериите, установени в практиката на Съда, Съдът би изисквал сериозни основания, за да замени със становището си оценката на националните съдилища.

33.  […] въпреки че журналистите имат право на преувеличение или дори на провокация, те все пак имат “задължения и отговорности” и трябва да действат добросъвестно и в съответствие с етиката на журналистиката (вж.  Markkinapörssi Oy  Satamedia Oy v. Finland     и Pentikäinen v. Finland  § 90).

Съдът установява, че информацията в публикацията е била предоставено доброволно, в статията и в заглавието не се съдържат неоснователни твърдения, а заглавието е в рамките на възможността за редакционен избор. В светлината на  широкото медийно отразяване на жалбоподателката и нейния бивш съпруг, предизвикано лично от тях,  Съдът се съгласява с констатацията на местните съдилища, че оспорваното публикуване не е било   вредно за честта и репутацията на жалбоподателката.

Няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Денят започва с култура: позиции

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/23/bnt-20/

Сюжетът с предаването Денят започва с култура се развива. Слуховете отстъпват място на информация от самите участници. Към думите се прибавят действия. Пред сградата на БНТ е  имало протест, според медиите при протеста са слезли днешният екип, продуцентката на предаването, журналисти от БНТ. Телевизията е отразила протеста в новините.

Незапомнено е  продуценти и журналисти в обществената телевизия да вземат официално думата – но се е случило точно това:  тези, които по начало говорят само с предаванията си, са проговорили за натиск, принципи и стандарти.

По съображения за пълнота – фактите: позиции  на ръководството, продуцентите и журналистите, а също и на Омбудсмана на БНТ:

Генералният директор Константин Каменаров пред Би Ай Телевизия:

Аз не мога да имам позиция относно протест, хората са големи и си решават сами. Аз имам позиция спрямо предаването „Денят започва с култура“, което харесвам, ценя и го намирам за истински ценна наша придобивка.Тук няма нещо, което да е въпрос на заседания, това е въпрос на програмни решения. Първото решение,че имаме това предаване, харесваме го и искаме да го имаме. Няма нито застрашени хора, нито забранени теми, нито забранени гости. Екипът на предаването са нормални хора, които работят в телевизия много отдавна и знаят много добре за какво става дума, когато се каже телевизия. Единственото, което сме говорили с тях е да не превръщаме това предаване в още една говорилня. Искаме да сме вкусни за гледане, шарени, интересни. Шарени в най- приятни смисъл го разбирайте. Никой не очаква от това предаване да изкъртва рейтингите. Това е специфично предаване в специален сегмент. Няма никакъв натиск кои гости да се канят. Това не е вярно – ние сме най-свободната телевизия- това ви го гарантирам.

Позицията  на Емил Кошлуков, директор на Програма БНТ1 и водещ на Още от деня е в развитие. Първо в социалната мрежа, а оттам и в медиите бяха огласени  14-те точки на Кошлуков. Изрично се заявява, че не се дължи обяснение на издания на един или друг кръг на медийни босове. ПИК със сигурност не е между тях, защото е получил интервю.

Понеже гледам, че някои хора силно се вълнуват от обществена телевизия, нейните цели и задачи:

1. Обществената телевизия е именно това, телевизия на обществото. Не е на ръководството, нито на водещите, нито на служителите. Още по-малко на една партия. Тя защитава обществения интерес.

2. Нейните задачи, цели и функции са описани ясно в закона, особено в чл. 6. Ако някой смята, че може да ги определи по-добре, да влезе в парламента, да напише нов закон и да го приеме. Засега действа този.

3. За да изпълни своята мисия, обществената телевизия трябва да е отново именно това, телевизия. Ако те гледат една шепа хора, как точно изпълняваш ролята си?

4. Обществените телевизии имат висок рейтинг в цяла Европа. Достатъчно е да видите френската, италианската, британската, сръбската и т. н. Просто когато имаш добри предавания, имаш и зрители.

5. БНТ има добри предавания, качествени журналисти и производство, постига и добри резултати. Не винаги, но постига. Нашата цел е да станат още по-добри.

6. Обсъжданията на продукциите, тяхната промяна и подобрение, структурно, съдържателно и програмно, е наша задача. Ние го правим в телевизията, всекидневно. Анализираме данните, следим конкуренцията, проучваме опита на другите по света.

7. Оценката ни я дават отново зрителите, не партийните централи, нито медиите на олигарси. Ние сме обществена телевизия, не сме длъжни да се съобразяваме с политически и други интереси, единствено с обществения.

8. Ако някой смята, че свободата на словото е застрашена, или е нарушен законът по някакъв начин, моля да покаже веднага кога, къде и как е станало това. Незабавно ще сезирам СЕМ лично аз, в качеството си на директор.

9. БНТ е длъжна да осигурява плурализъм на мненията, както и на гледните точки. Именно затова е важно хората да знаят кой какъв е, когато говори от ефира на БНТ. Не е редно да поканиш Лукарски, да речем, като адвокат по темата за Истанбулската конвенция и да не кажеш на зрителя, че той е висш партиен кадър. Добре дошъл е, но той не е просто адвокат, а партиен лидер, неговата позиция не трябва да се крие.

10. Ако имаме проблеми в БНТ, аз вярвам, че трябва да ги решаваме, не да се оправдаваме, че не можем. Нито пък смятам, че дължим обяснение на издания от един, или друг кръг на медийни босове.

11. Твърдо убеден съм, че продукциите на БНТ1 могат да станат още по-популярни и обичани от много хора. Това е моя цел и задача.

12. Знам, че карам някои хора да работят повече, отколкото са свикнали. Именно затова аз самият работя и в предаване, не съм само началник. Добрият ръководител точно така ръководи, с пример, а не с философстване. За да искам повече от колегите, аз лично трябва да давам повече.

13. Видях призива на едни политици, които зоват да си върнат БНТ. Не знаех, че е била тяхна. Но знам, че вече няма да е на нито една партийна централа, колкото и да не им се вярва. БНТ ще бъде обществена телевизия.

14. Надявам се и да бъде гледаема и качествена, каквато тя е била почти винаги. Ще се опитваме да я направим още по-добра, с помощта на нашите зрители.

По-късно Кошлуков е дал интервю  – САМО в ПИК! Емил Кошлуков след скандалната декларация на водещи в БНТ. 

Новото: той съобщава, че след въпросното издание на предаването е получил искане за право на отговор от зрители, а това е вид санкция,  недобре свършена работа на екипа. Отново се развива тезата, че ако видиш някого като експерт, и друг гост като експерт, а се окаже, че те са от една партия –  има проблем за плурализма.

 

Продуцентски съвет на Dирекция „Информация” на БНТ:

Знаем какво означава „обществена телевизия”. Правим я отдавна – и твърдим, че БНТ има много предавания, които хората харесват и гледат. За повече от 10 години БНТ не е ставала обект на голям публичен скандал. Свързали сме живота си с тази телевизия не защото сме нямали други предложения. А защото вярваме, че обществената медиа е основана на стандарти и принципи.
Тези принципи често се цитират, но припомняме, че те имат конкретно съдържание. Например, „редакционна независимост” означава решенията да се вземат след обсъждане, а не по прищевки. „Плурализъм” означава до ефир да имат достъп всички гледни точки съобразно тяхната тежест, а не според личните предпочитания на журналистите или началниците им. „Отговорност” означава да чуеш какво мисли за работата ти обществото – и то цялото, а не онази част, която ти отърва.

Защитавали сме тези принципи досега, ще ги защитаваме и в бъдеще. И това е лесно проверимо. Всеки мониторинг ще докаже, че всекидневните битки са ни научили що е то редакционна независимост, плурализъм и отговорност. Затова не приемаме нашия труд и дългогодишни усилия да бъдат подценявани или обиждани.

Отхвърляме внушението, че рейтингът е единственият критерий за успеха на една обществена медиа. Освен него, значение има и доверието. Тук досега БНТ водеше. Знаем как се прави рейтинг на всяка цена, но не искаме. Вярваме, че телевизията може да бъде достатъчно интересна, но и сериозна, задълбочена, насочена към всички обществени позиции, групи и възрасти. Това не е просто избор; това е дълг на БНТ към обществото.

Нямаме нужда да ни напомнят какво става другаде в Европа. БНТ не е най-малко гледаната европейска обществена телевизия, даже напротив. Със сигурност обаче е най-недофинансираната.

Ние не смятаме, че сме съвършени. Нито се съпротивляваме на промяната. Вярваме, че обществената телевизия е процес; тя е непрекъсната промяна. Тя изключва самодоволството и съпротивата срещу новото. Променяли сме се и ще продължим да се променяме. Но не смятаме да отстъпваме от принципите. Защото без тях обществена телевизия няма.

Искаме ясни гаранции от ръководството на БНТ, че принципите ще бъдат спазвани, а стандартите – защитени. Готови сме на диалог по всеки дискусионен въпрос. Настояваме нашата позиция да бъде обявена публично.

Екип  на „Денят започва с култура“:

Във връзка със случващото се през последните дни в Българската национална телевизия и по-конкретно с възникналите принципни различия между екипа на „Денят започва с култура“ и програмния директор на БНТ1, сме длъжни да изразим и нашата позиция:

Обществената телевизия изпълнява функциите си не като се стреми всяко предаване да бъде за всеки, а като създава и поддържа специализирани предавания, които покриват разнообразните ценности и вкусове на своите зрители. Това е и причината тези предавания да не се въдворяват в рейтинги, а да се оценяват като образоващи, доближаващи се до общочовешки културни ценности и съдействащи за разбирателството и толерантността в отношенията между хората. Такова е и предаването „Денят започва с култура“, което през последната седмица е обект на натиск от страна на програмния директор на БНТ1 – Емил Кошлуков. Още по-притеснителна е намесата в изборите на екипа как да бъдат представяни определени гости и какви въпроси да им бъдат задавани. Крайно неприемливи са и намеците, че някой ни кара да работим повече и това е проблемът на предаването. Това показва пълно неразбиране на спецификата на работата ни, създавайки ежедневно над 100 минути профилирано предаване.

Ето защо заявяваме: • Не защитаваме интересите на нито една партия – каним гостите си не заради партийното им членство, а в качеството им на експерти. • Изискването за повишаване на рейтинга също показва неразбиране на функциите, които обществената телевизия трябва да изпълнява. Критериите за култура, стил и образователна мисия не могат и не трябва да бъдат измервани в числа. • Оценяваме декларираната пълна свобода на теми и събеседници от страна на генералния директор на БНТ – Константин Каменаров. Това са основните журналистически критерии в свободния свят и ние ще се съобразяваме единствено с тях. От този момент оставяме разрешаването на този незаобиколим проблем в ръцете на ръководството на националната телевизия и Съвета за електронни медии. • Уверяваме всички хора на духа, които през последните дни изказват своята подкрепа за това, което правим, че “Денят започва с култура” ще продължи да бъде запазена територия за смислен дебат и свобода на словото.

Омбудсманът на БНТ  Иван Такев отговаря на писмото на проф. Кьосев до него.

Уважаеми господин Кьосев.
Драги Сашо.
След като разменихме позиции в социалните мрежи,и както ти обещах, още днес да ти върна официален отговор по повод на изразените от теб тревоги за съдбата на предаването “Денят започва с култура”! Ще повторя позицията си, че мнението ми за предаването “Денят започва с култура” по нищо не се различава от твоето и на редица други зрители, които ми писаха. Пак ще повторя,че аз високо ценя качествата и усилията на моите уважавани колеги в мисията им на просветители. Странното за мен беше, когато прочетох писмото ти във ФБ, че липсва тяхната позиция и аз, уверявам те, не знаех никакви подробности за срещите им с програмния и генералния директор и за съдържанието на разговорите им. Днес нещата се изясниха. Има декларация на колегите, изявления на Програмния и Генералния Директор на БНТ, с проблема е запознат и СЕМ! Аз вярвам на изявленията на Ген. директор К. Каменаров, цитирам “Няма никакъв вариант това предаване да бъде убивано,потъпквано и мачкано”, защото от практиката си знае,че грубото администриране и намесата в редакционната независимост водят до катастрофа. Това е и моето разбиране, не само защото съм Омбудсман на БНТ, но и защото в моята практика на журналист в БНТ съм ставал жертва на такъв административен произвол. Но случилото се с “Денят започва с култура” поставя отново на дневен ред един основополагащ въпрос – за ролята и принципите на Обществената национална телевизия, каквато е БНТ! Тя продължава да съществува и да се гърчи в “прокрустовото ложе” на остарял и неадекватен на времето закон/ЗТР/, най-вече, в частта за финансирането й! И мисля, че твоята и другата обществена енергия трябва да бъдат насочени натам, да се отвори широк обществен дебат каква БНТ ни е нужна и как тя отговаря на характеристиките на национален обществен оператор!

Докато това не се случи и проблемът с финансирането не се реши, така както е в редица други европейски страни, ще има рецидиви на командно администриране! Готов съм да се включа и активно да участвам в подобен дебат.Отварям една скоба, за да ти кажа, че в редицата писма, които получих има и доста разумни предложения към колегите ми от предаването за неговото обогатяване чрез разтварянето на ветрилото и обогатяването на палитрата от творци на изкуството и културата!Принципите на една обществена телевизия са да информира, образова и забавлява! БНТ ще продължава да произвежда и разпространява формати , утвърждаващи постиженията на българската и световната култура. Надявам се, че отговорът ми е дал отговор на твоите тревоги. Ако смяташ, че той е недостатъчен, готов съм да продължим нашата кореспонденция. С най-добри чувства и пожелания.

В същата публикация на Клуб Зет, в която намираме писмото на Омбудсмана, се цитира и изказване на председателката на СЕМ София Владимирова: СЕМ ще разгледа получения сигнал.