Tag Archives: решения

ВАС: отнемането на лицензиите на ТВ Седем незаконно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/14/cem-tv7/

Преди почти година СЕМ с две решения отне лицензиите за телевизионна дейност на две телевизииТВ Седем и Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Тези телевизии имат славна история, в частност – в последните години – според обвинителния акт на Прокуратурата на Република България   от юли 2017 те имат общо с модела КТБ.

Но в правовата държава отнемането на лицензия става на базата на закон.

Лицензиите са отнети на основание  “установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.” Това са декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че кандидатите за лицензия не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Според СЕМ тъй като  през 2016 г. са открити производства за несъстоятелност на двете търговски дружества, се отнемат лицензиите за неверни декларации – нищо че  данните са били верни към момента на подаване на декларацията.  СЕМ намира, че възникването на правните пречки за доставчик, който вече притежава лицензия,

е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

 ВАС (тричл. състав)    отменя решението на СЕМ за ТВ Седем ЕАД:

СЕМ, в противоречие с лимитативните посочени в закона предпоставки, е отнел индивидуалните лицензии на [фирма] за доставяне на аудио-визуални медийни услуги с наименование „ТV7” и „СУПЕР7” и е заличил от Публичния регистър на СЕМ програми „ТV7” и „СУПЕР7”. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон и следва да бъде отменен.

Решението на петчленния състав на ВАС от 7 август 2017 оставя в сила решението на тричленния състав:

[…] проблемът, който очертава параметрите на правния спор, е свързан с въпроса дали лицензията може да бъде отнета на припознатото от органа основание и без ЗРТ да го е уредил нарочно. Отговорът му е отрицателен.

  • а. Отнемането на лицензия по същността си е мярка от категорията на принудителните административни. За да бъде правомерно приложена, основанието на ПАМ, видът и съдържанието й трябва да са изрично уредени със закон – арг. чл. 23 ЗАНН. Подобно разрешение намира разумното си оправдание в интензитета на засягане на правната сфера на адресата на мярката, в частност – прекратяването на породените от лицензионния акт права, и е проявление на общия принцип в публичното право, че на административните органи е разрешено само това, което е изрично предвидено в закона.
  • б. Основанията за отнемане на лицензия са лимитативно установени в чл. 122 ЗРТ. Разпоредените с отмененото решение правни последици не могат да настъпят от други юридически факти извън уредените от закона, а в техния обсег откриването на производство по несъстоятелност на доставчика на медийни услуги не попада. В противен случай би се накърнил принципа за законоустановеност на ПАМ. Само на това основание решението на колективния орган е подлежало на отмяна.
  • в. Дори да се приеме, че в ЗРТ съществува празнота, немислимо е нейното преодоляване и чрез аналогия на закона (с основанията по чл. 125д ЗРТ за заличаване на регистрацията на радио- и телевизионните оператори) или на правото, вкл. посредством правоприлагане по аргумент за по-силното основание в една от четирите му проявни форми, на която се позовава касатора. Аналогията е изключена на самостоятелно основание от изчерпателността на изброяването на предпоставките за отнемане на лицензия, а тя определя и характера на правните норми в текста на чл. 122 ЗРТ, ограничаващ обема на правомощията на СЕМ с упражнения предмет.


ВАС посочва още, че

Отнемането на лицензията е само един от способите по чл. 121, ал. 1 ЗРТ за прекратяването й – вж. т. 2 на текста. Отделно основание с идентични правни последици е прекратяването на юридическото лице, титуляр на лицензията – чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗРТ. В случая на производство по несъстоятелност, приключващо с решение на съда по чл. 735, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ, прекратяването на лицензията би било резултат от евентуално постановеното заличаване на търговеца. Т.е. според обективното право разрешаването на колизията между критерия към кандидатите за лицензия и действието на вече издадена при последващо несъответствие с него е поставено в зависимост от изхода на производството по несъстоятелност, който би могъл да рефлектира върху съществуването на правния субект – носител на лицензията, респ. способността му да осъществява дейността, предмет на лицензионния режим.

Filed under: BG Content, BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law

Идва ли регулация на интернет

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/08/online_reg/

Медиите напоследък се активизираха по въпроса идва ли регулация на интернет. Излязоха публикации в някои сайтове, телевизиите правят предаване след предаване за съдържанието в мрежите.

Идва ли регулация на интернет? Не идва:  тя съществува

и в момента, каквото и значение да се влага в термина (допускам, че задаващите въпроса имат предвид съдържанието в интернет – защото ако имат предвид интернет като мрежа, правната уредба е съвсем очевидна):

Накратко: на този въпрос времето му е минало. Ако сте искали принципно да се съпротивлявате срещу регулация на съдържание онлайн – трябвало е вече да сте го направили.

Какво все пак се случва в момента?

Идеята за очаквана регулация вероятно идва от разговорите за речта на омразата онлайн и фалшивите новини онлайн, тъй като интензивно се обсъжда ефективна реакция към тях. За регулацията като средство за борба с речта на омразата онлайн се заговори по повод закон, приет в  Германия (The Network Enforcement Act, Netzwerkdurchsetzungsgesetz), който се очаква да влезе в сила през октомври 2017 – този закон предвижда отговорност за посредниците до 50 милиона евро.

Това е новината. Новото не е , че закон предвижда отговорност за реч на омразата. Нито  – за реч на омразата онлайн. Новото е, че отговорността се предвижда не за този, който говори – това и сега е въведено навсякъде – а за посредниците онлайн. Неслучайно германският закон става известен като Закон за Фейсбук.

Реакция – да, цензура – не: как да стане?

Проблеми при въвеждане на отговорност за посредниците има, и то не един. Да започнем от основното: искаме ограничаване на фалшивите новини и речта на омразата онлайн, но не искаме цензура. Можем да се позовем на члена на ЕК Ансип, и той смята така: по-лошо от фалшивите новини е Министерството на истината.

Какви са мислимите решения? За удобство аз ги разделям (по два критерия)  в четири групи:

1. саморегулиране на национално равнище –  етичните кодекси да се актуализират и самите посредници (компаниите) и техните асоциации да препятстват ефективно незаконното и причиняващото вреда съдържание. Пример в САЩ е т.нар. Партньорство за верификация на фалшивите новини – First Draft Partner Network (2016).

2. саморегулиране на наднационално равнище – пример за такава мярка е поемането на ангажименти от Facebook, Twitter, YouTube и Microsoft заедно с ЕК –  за преглед на   уведомления за незаконни изказвания, пораждащи омраза, за по-малко от 24 часа и, ако е необходимо, тези компании да премахват или прекратяват достъпа до подобно съдържание. Наистина, по данни на ЕК сега се реагира  за по-кратко време.

3. регулиране на национално равнище – вж примера със закона в Германия.

4. регулиране на наднационално равнище (с международноправни актове или с вторичното право на ЕС) – новото тук:

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги напредва. В момента се провежда триалог между институциите в търсене на работещи решения. Много вероятно е в ревизията да остане новото положение от проекта на ЕК за отговорността на платформите за споделяне на видеоклипове. Към това имат отношение и социалните медии (в частност социалните мрежи – засега не е известно ще бъде ли по-широко дефинирано в ревизията понятието социални медии), тъй като  – въпреки че директивата няма за цел   да регулира услугите на социалните медии – тези услуги   трябва да бъдат обхванати от регулиране, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответните социални медии.

Накратко, отговорността на посредниците вероятно скоро ще бъде уредена на наднационално равнище в ЕС и държавите ще трябва съответно да въведат отговорност в националните законодателства. Това не е предпочитание, това е констатация за факт.

Моето предпочитание е да не се стига до отговорност на посредниците в директивата –

  • първо, защото има риск решението кое е законно /кое е незаконно да се взема от интернет компания (трите удара във Франция или трудностите с правото да бъдеш забравен);
  • второ, защото вече има принцип в правото на ЕС – за  условната неотговорност на посредниците според Директивата за електронната търговия. Този принцип вече е в смущаващо взаимодействие със съдебната практика на ЕСПЧ (Делфи срещу Естония), както и с национални законодателства на държави от ЕС (за отговорност на социалните мрежи).

А що се отнася до СЕМ – регулаторът няма да се справи по-добре от нас с фалшивите новини, пише КлубZ – и аз също засега нямам основание да смятам друго.

 

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law

Моделът КТБ, колко е ощетен ощетеният Пеевски

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/24/ctb-3/

На 20.07.2017 г. Специализираната прокуратура внесе обвинителен акт по досъдебното производство  за КТБ. По делото са привлечени като обвиняеми 18 лица, на първо място Цветан Василев. На сайта на прокуратурата текстът е публикуван под заглавие  Общ поглед върху  “Моделът КТБ” .

Прокуратурата е изготвила   инструмент за влияние върху общественото мнение:

  • първо,   текстът съдържа не само обективна информация, но на читателя се предлага  интерпретация за същността на т.нар. модел КТБ и
  • второ,   картината не е пълна, липсват герои, събития, причинно-следствени връзки – за които ще ни се внушава, че нямат общо с модела КТБ. В тази посока вече работят и прокуратурата, и водещи фигури на ГЕРБ като Менда Стоянова, която е успяла да обяви Пеевски за ощетен,  виновните трябвало да се търсят в управлението на КТБ и в осъществяващите контрола.

От въпросния Общ поглед на прокуратурата научаваме, че обв. Цветан Василев се е самоидентифицирал с банката и  е използвал средствата на КТБ като свои еднолично за финансиране на хора и предприятия, условно разглеждани като лични инвестиционни проекти, като са вземани мерки да не се проследява произхода на финансирането (до КТБ).

Но няма и дума за технологиите на контрол.

Няма дума за ролята на правителствата, благодарение на които КТБ става банката на властта и акумулира огромен публичен ресурс.  Вежди Рашидов е учястник, говори от първо лице:

Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на  Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора …По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете. Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

Няма дума за конкретните представители на политическата класа, обрекли дългосрочно на провал важни сектори – вярно ли е това, което казва  Цветан Василев

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Споменатият Росен Карадимов –  очевидно като представител на Сергей Станишев: ролята на Станишев за развитието на медийната среда  е много съществена, включително назначаването на Веселин Божков  – шеф на КРС от 2007 г. до днес, с все решенията за мултиплексите  – и днешната му изненада от тези решения.

Нито дума за ролята на Българския медиен съюз,  по една случайност обединил проекта Бареков и медиите на Пеевски    и – както се полага на Цветан Василев добре да знае – финансирани  косвено с привидни договори за кредит от КТБ. Трудно се доказваше връзката  – но сега вече дори самата прокуратура е решила да освети проекта Бареков. Избирателно. Но има още какво да се осветява.

Цветан Василев в интервю:

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

“Пеевски взе пари от банката.”

Както Менда Стоянова би казала  – ощетеният Пеевски взе  пари от КТБ.  Защо? – защото може  – виж по-горе Рашидов: защото ГЕРБ остави всички мангизи да минават през банката.  Иначе Цветан Василев нямаше да се самоидентифицира с  четвъртата по значимост банка – а с много по-маргинална – и нямаше да може да финансира така  щедро медийните обръчи на властта  – а в това време Борисов да твърди, че няма свои медии. 

Бартерът  публичен ресурс срещу комфорт изглежда е извън вниманието на прокуратурата.

Filed under: BG Law Making, BG Media, Media Law

Отнето разрешението на Фърст Диджитъл

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/15/first/

През юни 2017 г. е отнето разрешението на Фърст Диджитъл за ползване на радиочестотен спектър за цифрово наземно разпространение на телевизия – програми на обществени оператори, издадено през 2010 г.  Мотиви: системно неплащане на държавни такси.

А фактически  БНТ разпространява програмите си по силата на разрешението на НУРТС Диджитъл от 2016 г., пише Капитал  през април 2017 г.   Сагата с мултиплексите и контрола върху тях на Цветан Василев завършва с един т.нар. търговски мултиплекс за цялото наземно цифрово разпространение – така се очертава.

Кой е собственикът? НУРТС вече е част от Виваком, се казва на сайта на НУРТС.

Обществените програми се разпространяват следователно  от част от Виваком,  за подробности вж разрешението на Комисията за защита на конкуренцията   – Решение № АКТ-989-22.12.2015.  Имената, които липсват в решението – Спас Русев чрез Vіvа Еdgе Теlесоm Lіmіtеd   и компании, свързани с  VТВ, Дeлтa Keпитъл Инвecтмънтc OOД (Mилeн Beлчeв, Гeopги Beлчeв и Kpacимиp Kaтeв).

НУРТС навън, НУРТС вътре –  от приватизацията на БТК  по времето на НДСВ до днес водещ е интересът на едни хора и никога – българският цифров преход. Тук има кратка хроника.

 

Ето и решението на КРС за отнемане на разрешението. Шумно го издадоха, тихо го прехвърлиха, тихо го отнеха.

Не че не се очакваше преразглеждане на разрешенията в изпълнение на решението на Съда на ЕС по дело 376/13.

 

 

Filed under: BG Media, Digital, EU Law, Media Law

Предоставянето на данни на потребителите за целите на сигурността: въпросът за прозрачността

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/13/orders_data/

Интернет компаниите получават искания от различни правозащитни органи и служби за предоставяне на данни на техни потребители. Режимът е различен, но нерядко става дума за искания, придружени от разрешение на съдебен орган.  Същевременно тези искания могат да бъдат придружени и с ограничения (content-based prior restraints)  потребителите да не се информират за факта на такива разследвания.

The Guardian съобщава, че  Facebook, Google, Apple, Microsoft, Twitter, Dropbox, Yelp и Avvo,  както и   правозащитни организации в областта на цифровите свободи като ACLU, Electronic Frontier Foundation, Access Now  и др. поддържат следната позиция: правителството не трябва да  налага задължение за неоповестяване, което ефективно би попречило на потребителите  да упражнят конституционните си права. Предполага се, че става въпрос за искания за разкриване на данни на участници в протести срещу политиката на Тръмп.

Twitter води дело през 2014 г.  – и то не за уведомяването на отделните потребители за това, че профилите им се наблюдават, а за много по-обща информация – за  броя на исканията за разкриване на данни по съображения за национална сигурност. Съд в Калифорния   е потвърдил, че  американското правителство в конкретния случай не е показало  ясната и предстояща опасност , която би могла да оправдае ограничаването на конституционните права на Twitter да говори за подобни искания за проследяване. Според съда може да се изисква от правителството да представя доказателства, че разкриването ще да попречи на разследването. Тук темата не е самото проследяване, а прозрачността, правото на компанията да информира за него.

Microsoft  настоява да се гарантира, че исканията са валидни за определен срок, тъй като искания с неопределен срок според Microsoft са противоконституционни.

В статията се подчертава отново, че компаниите са под двоен натиск –  от страна на правителствата да подпомагат разследванията, но в същото време – от страна на потребителите –  да защитават данните им от намесата на правителството.

Оспорванията на такива искания пред съд са важни, защото според правозащитните организации

има много случаи, при които правоприлагащите органи са използвали тези искания неправомерно.

Доколкото от тази и подобни публикации става ясно, при преобладаващ обществен интерес интернет компаниите съдействат на правителствата и спазват определени ограничения, но  ако:

  •  е налице преобладаващ обществен интерес (за САЩ –  ясна и предстояща опасност) и
  • засегнатите лица  имат всички конституционни права да се защитят.

Ако в България  интернет компаниите са под същия двоен натиск. При постъпило искане те имат много трудната задача да вземат решение  пред два възможни риска

  • да има преобладаващ обществен интерес  – и те да не съдействат на правозащитните органи или
  • да разкрият данните на потребител  – и да се окаже, че няма преобладаващ обществен интерес.

Разпоредбата:

251 б (2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 06.12.2016 г.) Данните по ал. 1 се съхраняват за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления. Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица в случаите по чл. 38, ал. 3 от Закона за защита при бедствия.
(3) Други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.

Няма защо да смятаме, че –  за разлика от САЩ  – исканията за предоставяне на данни, съответно разрешенията, винаги са правомерни. А да не говорим за ефективността  – често единствената ефективна последица остава навлизането в личната сфера на потребителя, не и разкриването на престъпления.

Ако вземат решение да предоставят данните, компаниите се изправят и пред аналогичния въпрос за прозрачността.

Filed under: Digital, Media Law, US Law

Колко пък толкова да е важно точното число?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D0%BA-%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D0%B6%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB/

Напоследък често се сблъсквам с въпроса „Е, голямата работа! Толкова ли е важно точното число?“ Почти винаги е във връзка с анализите ми за демографията и критиката ми към медии, политици и псевдо-експерти чертаещи апокалиптични прогнози. Няма да линквам статиите – горе в търсачката ще ги намерите лесно.

Важно ли е наистина с колко точно намалява населението на България щом намалява?

Ще се опитам да илюстрирам с кратък пример. Лято е. На море сте. Влезли сте във водата, но не може да плувате добре. От изключителна важност за това дали се давите е това докъде ви стига водата. Ако е до кръста – добре. Ако е 5 см под устата ви – все още ок. Ако е на 5 см над главата ви вече имате проблем. Тогава са важни няколко неща. Първо – колко сте далеч от брега и дали има някой, който да ви спаси. Второ, има ли мърво вълнение, което ви дърпа навътре. Трето, може ли да запазите самообладание и да изплувате колкоъо можете.

Е, ние вече се давим – присъстът ни е отрицателен. Почти всички знаят кога започнахме да се давим, но малко осъзнават причините да стигнем до там – мъртвото вълнение или по-точно намаляващата раждаемост още от 70-те. Трябва да разберем какви са факторите около нас, причините да стигнем до тук, колко значими и бързи са, за да се върнем обратно. Други страни търсят външна помощ под формата на имиграция, но за целта доста трябва да израстнем като общество и то бързо. Бием се в гърдите, но неща като толерантност, гостоприемство и отзивчивост са ни чужди.

Не на последно място обаче, също както при давенето, паниката повече пречи, отколкото да помага. Хиперболите и фалшивите сензации около демографията и емиграцията само влошават нещата. Обогатяват жълти медии и политически рейтинги, но също така отчайват още повече хората и хранят онзи толкова типичен за нас българите наркотичен глад за жлъч и себеомраза.

Приликите между демографията на България и простия ми пример с давенето обаче свършват тук. Не, няма да изчезнем до 50 години. Демографията не е линеен процес и често малки събития, открития и решения имат неочаван ефект. Прогнозите днес са, че до 50 години ще стигнем населението ни през 1930-та – 5 до 5.5 млн. Разлики ще има доста, като това че няма да умира поне по едно дете във всяко семейство и ще живеем с 50% по-дълго.

Никой няма сигурно решение как да се обърне тази тенденция просто така. Изливането на стотици милиони в една или друга мярка може да помогнат малко, но може и да влошат нещата. Хвърлянето на пари към който и да е проблем не го решава, същото както вдигането на заплатите на учителите само по себе си няма да оправи образователната ни система. Проблемите са сложни, нееднозначни, структурни, на доверие, на отношение и проточени във времето.

Никога не съм отричал съществуването и сериозността на демографската криза. Опитвам се да покажа защо е важно да не се паникьосваме, да не скачаме на популистки мерки, да се радваме на малките победи и вглеждаме в дългосрочните ефекти. Всичко останало би било равнозначно да се отпуснем и да потънем, а има достатъчно медии и политици, които не само ни увещават да спрем да мислим, но и ни тикат надолу.

Мислете.
Задавайте въпроси.
Съмнявайте се разумно.

Свобода на словото v интелектуална собственост

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/05/us-hate/

Върховният съд на САЩ единодушно (с осем гласа, без новоназначения съдия) се произнася по делото Matal v. Tam,  съдия Кенеди докладва.

Решението е отразено в статии с големи заглавия в САЩ. Заглавията са толкова различни, че човек се чуди за едно и също решение ли става дума.

Американската патентна и търговска служба отказва на азиатско-американска рок група да регистрира  “The Slants”  като търговска марка, защото това е обидна дума в английския език. Обжалват решението като противоконституционно – и в последна сметка постигат победа във Върховния съд. Съдът постановява, че въпросната разпоредба, съдържаща ограничението,  нарушава Първата поправка.

Първо, решението укрепва възглед, който отдавна се бори за живот – при преценката за правата на интелектуална собственост да се вземат предвид и съображения за свободата на изразяване, правата на интелектуална собственост и правата по Първата поправка да бъдат балансирани, а не претеглени в полза на носителите на права на интелектуална собственост. Такава тенденция има и в Европа – в работата на ЕСПЧ, или поне ни се иска да е тенденция – засега в отделни единични решения.

Второ, Върховният съд потвърди, че термини или фрази, които могат да засегнат определена общност, все още са защитено слово  съгласно Първата поправка.  Дори думи, които внушават омраза въз основа на раса, етническа принадлежност, пол, религия, възраст, физическо увреждане или друга подобна основа, се оказват защитени. 

Когато говорим за национални различия в защитата на свободата на изразяване – това решение е един добър пример.

Filed under: Media Law, US Law

Радио България: какво всъщност се обсъжда

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/23/bnr_/

Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,

че знае от много достоверен източник,

че Бетина Жотева, член на СЕМ,  казала,

че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,

че е за закриване на Радио България.

Бетина Жотева казала,

че нито министър Захариева й е казала,

нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,

че е за закриване на Радио България.

*

Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет  –  но  да се върнем към Радио България.

 

I

Радио България и реформата в БНР

Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната.  Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.

За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:

  • Първо, разпространението на програмата онлайн

Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране  – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция  Радио Кърджали. Този факт стана  широко известен   при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.

Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):

 искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.

Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане   – пет  години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол

защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.

  • Второ, редуцирането на съдържанието онлайн

Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е  Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също  един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.

Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.

Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.

II

Реакцията към стъпките, предприети от БНР:

  • СЕМ

СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава

да изиска информация от КРС  с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и

да изиска  от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.

  • Парламент

На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.

Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.

Министър Захариева заявява ясно, че  министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание,  че Радио България    „под формата, която го разбираме, класическата“     не съществува  – и става дума за чуждоезикова продукция.

За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.

МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.

На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:    

Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.

До медиите това съобщението достига накратко така:  Президентът забрани да се закрива Радио България.

 

  • Работещите в Радио България

Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те  са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.

След срещите и публикациите поне става ясно:  парламент, президент и правителство не могат  да вземат програмните решения на обществените медии.

 

 

III

А сега?

Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.

УС на БНР приема за сведение изразените мнения и  решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.

Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност,  общественото радио също.

Така че предстои да се решава обща задача:    публичният  ресурс  да бъде инвестиран  в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи,  за изпълнение на обществената мисия на БНР.

 

 

Filed under: BG Content, BG Media, BG Regulator, Digital

Bitcoin, UASF… и политиката

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2064

Напоследък се заговори из Нета за UASF при Bitcoin. Надали обаче много хора са обърнали внимание на тия акроними. (Обикновено статиите по въпроса на свой ред са салата от други акроними, което също не улеснява разбирането им.) Какво, по дяволите, значи това? И важно ли е?

Всъщност не е особено важно, освен за хора, които сериозно се занимават с криптовалути. Останалите спокойно могат да не му обръщат внимание.

Поне на пръв поглед. Защото дава и сериозно разбиране за ефективността на някои фундаментални политически понятия. Затова смятам да му посветя тук част от времето си – и да изгубя част от вашето.

1. Проблемите на Bitcoin

Електронна валута, която се контролира не от политикани и меринджеи, а от строги правила – мечта, нали? Край на страховете, че поредният популист ще отвори печатницата за пари и ще превърне спестяванията ви в шарена тоалетна хартия… Но идеи без проблеми няма (за реализациите им да не говорим). Така е и с Bitcoin.

Всички транзакции в биткойни се записват в блокове, които образуват верига – така нареченият блокчейн. По този начин всяка стотинка (пардон, сатоши 🙂 ) може да бъде проследена до самото ѝ създаване. Адресите, между които се обменят парите, са анонимни, но самите обмени са публични и явни. Може да ги проследи и провери за валидност всеки, които има нужния софтуер (достъпен свободно) и поддържа „пълен възел“ (full node), тоест е склонен да отдели стотина гигабайта на диска си.

Проблемът е, че блокът на Bitcoin има фиксиран максимален размер – до 1 мегабайт. Той побира максимум 2-3 хиляди транзакции. При 6 блока на час това означава около 15 000 транзакции на час, или около 360 000 на денонощие. Звучи много, но всъщност е абсолютно недостатъчно – доста големи банки правят по повече транзакции на секунда. Та, от известно време насам нуждата от транзакции надхвърля капацитета на блокчейна. Което създава проблем за потребителите на валутата. Някои от тях започват да я изоставят и да се насочват към традиционни валути, или към други криптовалути. Съответно, влиянието и ролята ѝ спада.

2. Положението с решенията

Предлагани са немалко решения на този проблем. Последното се нарича SegWit (segregated witness). Срещу всички тях (и конкретно срещу това) обаче има сериозна съпротива от ключови фактори в Bitcoin.

Сравнително скоро след създаването на Bitcoin в него беше въведено правилото, че транзакциите са платени. (Иначе беше много лесно да бъдат генерирани огромен брой транзакции за минимална сума напред-назад, и така да бъде задръстен блокчейнът.) Всяка транзакция указва колко ще плати за включването си в блок. (Това е, което я „узаконява“.)

Кои транзакции от чакащите реда си ще включи в блок решава този, който създава блока. Това е „копачът“, който е решил целта от предишния блок. Той прибира заплащането за включените транзакции, освен стандартната „награда“ за блока. Затова копачите имат изгода транзакциите да са колкото се може по-скъпи – тоест, капацитетът на блокчейна да е недостатъчен.

В добавка, немалко копачи използват „хак“ в технологията на системата – така нареченият ASICBOOST. Едно от предимствата на SegWit е, че пречи на подобни хакове – тоест, на тези „копачи“. (Подробности можете да намерите тук.)

Резултатът е, че някои копачи се съпротивляват на въвеждането на SegWit. А „копаещата мощност“ е, която служи като „демократичен глас“ в системата на Bitcoin. Вече е правен опит да се въведе SegWit, който не сполучи. За да е по-добър консенсусът, този опит изискваше SegWit да се приеме когато 95% от копаещата мощност го подкрепи. Скоро стана ясно, че това няма да се случи.

3. UASF? WTF? (Демек, кво е тва UASF?)

Не зная колко точно е процентът на отхвърлящите SegWit копачи. Но към момента копаенето е централизирано до степен да се върши почти всичкото от малък брой мощни компании. Напълно е възможно отхвърлящите SegWit да са над 50% от копаещата мощност. Ако е така, въвеждането на SegWit чрез подкрепа от нея би било невъзможно. (Разбира се, това ще значи в близко бъдеще упадъка на Bitcoin и превръщането му от „царя на криптовалутите“ в евтин музеен експонат. В крайна сметка тези копачи ще са си изкопали гроба. Но ако има на света нещо, на което може да се разчита винаги и докрай, това е човешката глупост.)

За да се избегне такъв сценарий, девелоперите от Bitcoin Core Team предложиха т.нар. User-Activated Soft Fork, съкратено UASF. Същността му е, че от 1 август нататък възлите в мрежата на Bitcoin, които подкрепят SegWit, ще започнат да смятат блокове, които не потвърждават че го поддържат, за невалидни.

Отхвърлящите SegWit копачи могат да продължат да си копаят по старому. Поддържащите го ще продължат по новому. Съответно блокчейнът на Bitcoin от този момент нататък ще се раздели на два – клон без SegWit и клон с него.

4. Какъв ще е резултатът?

Преобладаващата копаеща мощност може да се окаже в първия – тоест, по правилата на Сатоши Накамото той ще е основният. Но ако мрежата е разделена на две, всяка ще има своя основен клон, така че няма да бъдат технически обединени. Ще има две различни валути на име Bitcoin, и всяка ще претендира, че е основната.

Как ще се разреши този спор? Потребителите на Bitcoin търсят по-ниски цени за транзакции, така че огромният процент от тях бързо ще се ориентират към веригата със SegWit. А ценността и приетостта на Bitcoin се дължи просто на факта, че хората го приемат и са склонни да го използват. Затова и Segwit-натият Bitcoin ще запази ролята (и цената) на оригиналния Bitcoin, докато този без SegWit ще поевтинее и ще загуби повечето от релевантността си.

(Всъщност, подобно „разцепление“ вече се е случвало с No. 2 в света на криптовалутите – Ethereum. Затова има Ethereum и Ethereum Classic. Вторите изгубиха борбата да са наследникът на оригиналния Ethereum, но продължава да ги има, макар и да са с много по-малка роля и цена.)

Отхвърлилите SegWit копачи скоро ще се окажат в положение да копаят нещо, което струва жълти стотинки. Затова вероятно те шумно или тихо ще преминат към поддръжка на SegWit. Не бих се учудил дори доста от тях да го направят още на 1 август. (Въпреки че някои сигурно ще продължат да опищяват света колко лошо е решението и какви загуби понасят от него. Може да има дори съдебни процеси… Подробностите ще ги видим.)

5. Политиката

Ако сте издържали дотук, четете внимателно – същността на този запис е в тази част.

Наскоро си говорих с горда випускничка на български икономически ВУЗ. Изслушах обяснение как икономията от мащаба не съществува и е точно обратното. Как малките фирми са по-ефективни от големите и т.н…

Нищо чудно, че ги учат на глупости. Който плаща, дори зад сцената, той поръчва музиката. Странно ми е, че обучаваните вярват на тези глупости при положение, че реалността е пред очите им. И че в нея големите фирми разоряват и/или купуват малките, а не обратното. Няма как да е иначе. Както законите на Нютон важат еднакво за лабораторни тежести и за търговски контейнери, така и дисипативните закони важат еднакво за тенджери с вода и за икономически системи.

В ИТ бизнеса динамиката е много над средната. Където не е и няма как да бъде регулиран лесно, където нещата са по-laissez-faire, както е примерно в копаенето на биткойни, е още по-голяма. Нищо чудно, че копаенето премина толкова бързо от милиони индивидуални участници към малък брой лесно картелиращи се тиранозаври. Всяка система еволюира вътрешно в такава посока… Затова „перфектна система“ и „щастие завинаги“ няма как да съществуват. Затова, ако щете, свободата трябва да се замесва и изпича всеки ден.

„Преобладаващата копаеща мощност“, било като преобладаващият брой индивиди във вида, било като основната маса пари, било като управление на най-популярните сред гласоподавателите мемове, лесно може да се съсредоточи в тесен кръг ръце. И законите на вътрешната еволюция на системите, като конкретно изражение на дисипативните закони, водят именно натам… Тогава всяко гласуване започва да подкрепя статуквото. Демокрацията престава да бъде възможност за промяна – такава остава само разделянето на възгледите в отделни системи. Единствено тогава новото получава възможност реално да конкурира старото.

Затова и всеки биологичен вид наоколо е започнал някога като миниатюрна различна клонка от могъщото тогава стъбло на друг вид. Който днес познават само палеобиолозите. И всяка могъща банка, или производствена или медийна фирма е започнала – като сума пари, или производствен капацитет, или интелектуална собственост – като обикновена будка за заеми, или работилничка, или ателие. В сянката на тогавашните тиранозаври, помнени днес само от историците. Намерили начин да се отделят и скрият някак от тях, за да съберат мощта да ги конкурират…

Който разбрал – разбрал.

Видеонаблюдение: принципи и правила

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/23/cctv/

Решение, засягащо правилата за видеонаблюдение: шотландско семейство получава обезщетение в размер на £ 17,268 за “изключителния стрес”, който е претърпяло в резултат на “силно натрапчивото” използване на системи за видеонаблюдение и аудиозапис от собствениците на съседните имоти.

Нарушени са  принципи за защита на данните, дефинирани от закона (въвеждащ директивата за личните данни) и  регулатора за лични данни:

  • Първият принцип, съгласно който данните трябва да се обработват само за законни и законни цели и по справедлив и прозрачен начин;
  • Третият принцип, който изисква обработването на данните да е адекватно и не прекомерно; и
  • Петият принцип, който изисква данните да се съхраняват само толкова дълго, колкото е необходимо за конкретните законосъобразни и законни цели.

По темата:

И  от Шотландия към България:
в последните седмици в България е възникнала отново темата за видеонаблюдение и използване на специални технически средства в детските заведения – ясли и градини – и в училище. Матурите бяха отразени от медиите главно като едно силно наблюдавано явление. Преди време в Софийския университет имаше идея за монтиране на камери в учебните зали – все по съображения за сигурност. Телевизионен репортаж показа защо в едно село нямало престъпност – заради камерите – и, освен другото, хората се развличали да гледат кой минава през селото. Така от история в история стигаме до  разрешенията за използване на СРС – едно от заглавията в медиите е Тандемът Цветанов-Янева: 6010 искания за подслушвания, 6008 одобрени.
Преди  години имаше протести срещу  безконтролно масово наблюдение и проследяване.
Сега има протести с искане за видеонаблюдение в детските градини и училищата.
Прилича ми малко на другата история – да създаваме доверие помежду си с полиграф: и двете идеи са доста спорни и  с елемент на отчаяние.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: dp

Facebook / WhatsApp: ЕК налага глоба по регламента за сливанията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/18/facebook-whatsapp-%D0%B5%D0%BA-%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81/

Европейската комисия взема решение да наложи на Facebook  глоба в размер 110 милиона евро за предоставяне на неточна или подвеждаща информация относно придобиването от Facebook на WhatsApp. Според комисаря по конкуренцията Вестагер Комисията трябва да може да взема решения относно въздействието на сливанията върху конкуренцията при пълното познаване на точните факти.

За първи път Комисията налага глоба на дружество за предоставяне на невярна или подвеждаща информация след влизането в сила на Регламента за сливанията от 2004 г. Решението на ЕК не е свързано с въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот, защитата на данните или защитата на потребителите, които могат да възникнат  относно Facebook / WhatsApp, нито с процедури на национално ниво в ЕС.

Съгласно Регламента за сливанията Комисията може да налага глоби в размер до 1% от общия оборот на дружествата, които умишлено или по непредпазливост предоставят на Комисията неточна или подвеждаща информация. В случая невярна и подвеждаща инфорпмация е предоставена два пъти – във формуляра за уведомление за сливане от 2014 и в отговора на искане на Комисията за информация от 2016.

Медиите отбелязват, че това е поредният технологичен гигант, с който се занимава ЕК –  след  Amazon и Apple и при  текущи процедури срещу Google.

Съобщението на ЕК

Filed under: Digital, EU Law

Съд на ЕС: блокиране на достъпа до The Pirate Bay

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-the-pirate-bay/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

Преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

–        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Съответствието на блокирането с основните права

 Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Данните за детските надбавки и какво може да научим от тях

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/detski-nadbavki/

В България има демографски проблем. Писал съм доста за него и за това как се спекулира с темата. Едно твърдение, което често ще срещнете е, че някои хора – най-вече ромите – раждат по много деца с цел да точат социални помощи. Тезата продължава с това, че въпреки ниското образование, те са доста организирани и заобикалят правилата, за да получават баснословни суми от държавата. Това е позиция, която се споделя от доста хора, сред които най-притеснително изглежда е и новият заместник министър-председател по демографска политика.

Има няколко добри разяснения защо това е мит. Един публикуван в последните дни ще намерите във Facebook. Аз обаче ще засегна един аспект – детските надбавки. Такива през 2016-та са получавали домакинства със среден доход под 350 лв. на месец. Надбавките в такъв случай са били 37 лв. за едно дете, 85 за две, 130 лв. за три и т.н. Не се дават пари за деца, които не посещават училище или не са напълно имунизирани.

За изминалата година 426559 жени са получавали надбавки за 662217 деца. Това представлява 55.8% от всички деца живеещи в страната. Получих справката по общини след заявление по ЗДОИ до Министерството на труда и социалната политика. Има различни начини как може да съпоставим средните нива на раждаемост в различни части на страната с получаващите детски надбавки. Когато нямаме достъп до детайлите за всеки отделен случай, може само да търсим корелация между различните стойности. Корелацията, разбира се, не означава причинно-следствена връзка, но липсата ѝ най-често показва, че свързаност няма или е достатъчно слаба. Именно това ще илюстрирам тук.

Бедност, не етнос

На следната графика виждате тоталният коефициент на плодовитост в синьо (лявата скала) по области. Той означава колко деца се очаква да има една жена през живота си съдейки по данните от 2016-та. В червено (дясната скала) съм показал разликата между броя деца, които имат жените в региона и за колко получават детски надбавки.

Виждаме, че в столицата жените имат по 1.27 деца. Жените, на които се изплащат надбавки обаче получават такива за 1.51 деца или 19% повече. Това е белег, че домакинствата с ниски доходи имат повече деца от средното за града. В другия край на скалата е Сливен, където средно жените имат по 2.24 деца. Тези, които получават надбавки обаче, ги получават за 1.74 деца. Това не означава непременно, че само жени с по-малко деца получават надбавки. Друг фактор е, че в доста домакинства по едно или две деца не отговарят на критериите – или са отпаднали от училище, или нямат пълен набор имунизации.

det4

Всъщност, с изключение на Ямбол и Сливен, в повечето общини майките получават детски надбавки средно за 1.50-1.55 деца в домакинството. Толкова е средният коефициент на плодовитост в страната. В Ямбол и Сливен е около 1.7 деца, но се вижда и че за много деца не се получават надбавки. Това оборва в известен смисъл мита, че семейства от малцинствата раждат по много деца и мамят системата, само и само за да точат социални помощи. Видимо това не се случва и мерките работят.

Следната графика илюстрира това по още един начин. Подредил съм областите по процент ромско население според преброяването през 2011-та (дясна скала). Отново в синьо е коефициента на плодовитост, а в червено – броят деца, за които се получава надбавки. В Монтана има най-много роми в страната, но и двата коефициента са на нивото на Плевен, където ромите са три пъти по-малко. Аналогично нещо виждаме в Добрич, където плодовитостта и получаващите надбавки са на нивата на Смолян при 19 пъти разлика в дяла на ромското население.

det1

От това ясно се вижда, че не говорим за проблем с етноса като цяло, а с опредени региони. Няма съмнение, че раждаемостта сред ромите е висока и че има сериозни проблеми с достъпа до здравни услуги, както и сексуално образование. От възрастовото разпределение при преброяването това стана пределно ясно. В същото време се спекулира много за измеренията на тези проблеми. Това отново са неща, които лесно биха могли да се проверят и опровергаят – нещо, което съм правил многократно тук.

Още една илюстрация за това е разбивката по общини. Знаейки колко деца са живели във всяка и за колко са получени надбавки, може да преценим какъв дял от домакинствата попадат в изискванията – под 350 лв. доход на член от семейството. Това е един начин да преценим колко бедна е една община. Разбира се, това е индикативно, защото може да се получава надбавки за деца и над 18 годишна възраст когато са все още в гимназия. Тези случаи обаче са много малко и разликата е пренебрежима. Подредил съм общините по процент от децата живеещи там, за които се получават надбавки. В единият край на скалата е Столична община с 30% следвана от Божурище с 35%. В другият край са Трекляно и Маджарово с 95%.

det3

Нарочно не съм показал имената на общините на картата – искам да потърсите тенденция и корелация в данните. Истината е, че такава почти няма. Наистина, при по-бедните общини се вижда повишение на броя деца на майка, за които се получават надбавки. Въпреки това, се виждат силни вариации между тях с коефициент на плодовитост между 1.35 и 1.75 в общини с иначе еднакви показатели. В жълто също така се вижда отново процентът ромско население. Отново тук ясна корелация отново липсва.

Нещо, което явно работи

Понякога същността на данните не е това, което виждаме в тях, а това, което не виждаме. Целта ми тук е да покажа, че поне отнасяйки се до детските надбавки, определено не може да се твърди, че сегашната система се експлоатира по някакъв начин. Точно обратното – изглежда изпълнява доста добре целта си да санкционира напускащите училище и пропусналите имунизации подпомагайки на родители с повече деца в бедни региони. Сумата наистина е малка, но за някои семейства може е от съществено значение.

Тези надбавки са и една мярка, която изглежда всеки се опитва да променя. Лесно е, не струва много и смесено с популистка реторика може да донесе добри политически дивиденти. Проблемът обаче е, че изглежда често в тази реторика не се засягат изложените до тук данни. Съмнявам се, че дори се гледат или разбират по време на обсъжданията.

Вместо това, ако наистина някой иска да прави промени, следва да се запитаме защо има въобще горна граница на доходите за получаването им. Също така, ако все пак е нужна, защо не е диференцирана на регионален принцип спрямо средните доходи? Ако обаче наистина някой иска да подпомогне раждаемостта чрез административни мерки, то защо не се затегне контролът върху фирмите, които уволняват бременни жени? Толкова масова е практиката, че вече се смята почти за нормално. За целта не трябват много повече средства – просто Инспекция по труда и НАП да си вършат работата. Или пък да се направи повече за градините, за улесняване на студентките, които са решили да имат деца по време на следването и прочие. Тези неща обаче са трудни и никой не ги подхваща сериозно.

Затова слушаме само за детските надбавки. Привидно е разбираемо като материя, но явно не е. Когато не боравим с реални данни, предразсъдъците надделяват, решенията са грешни и ефектът е обратен. За съжаление не очаквам нищо различно от новия ни министър.

Съд на ЕС: Uber u юберизацията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/15/uber/

 Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar   по делото C‑434/15  Asociación Profesional Elite Taxi срещу Uber Systems Spain, SL.

Uber е наименованието на електронна платформа, разработена от дружеството Uber Technologies Inc. със седалище в Сан Франциско (Съединени щати). В Европейския съюз платформата Uber се поддържа от Uber BV, учредено по нидерландското право дружество, което е дъщерно на Uber Technologies. Платформата позволява посредством смартфон с инсталирано приложение Uber да се заяви услуга по градски превоз в обслужваните градове. Приложението разпознава местонахождението на ползвателя и открива намиращите се в близост свободни шофьори. Когато шофьор приеме да извърши превоза, приложението уведомява ползвателя, като показва профила на шофьора, както и приблизителна цена на пътуването до посочената от ползвателя дестинация. След извършване на превоза сумата автоматично се изтегля от банковата карта, която ползвателят е длъжен да посочи при регистрация в приложението. Приложението има също възможност за оценяване — както пътниците могат да оценяват шофьорите, така и шофьорите могат да оценяват пътниците. Средна оценка под определен праг може да доведе до отстраняване от платформата.

Предмет на главното производство:

услугата, известна като UberPop, в рамките на която физически лица, непрофесионални шофьори, осигуряват превоз на пътници със собствените си превозни средства.   Тарифите се определят от оператора на платформата въз основа на разстоянието и продължителността на курса. Те варират в зависимост от търсенето в даден момент, така че в часове на голямо натоварване цената на курса може неколкократно да надвиши базовите тарифи. Приложението изчислява цената на курса, която автоматично се изтегля от оператора на платформата, след което той задържа част от нея като комисиона, обикновено между 20 % и 25 %, и изплаща останалата част на шофьора.

Тълкуването, което се иска от Съда, се отнася единствено до правното положение на Uber от гледна точка на правото на Съюза, за да може да се определи дали и в каква степен това право е приложимо по отношение на развиваната от него дейност:  дали евентуалното регламентиране на условията за функциониране на Uber трябва да бъде съобразено с изискванията на правото на Съюза и, на първо място, с това за свободно предоставяне на услуги, или регламентирането на тези условия попада в обхвата на споделената компетентност на Европейския съюз и на държавите  в областта на местния превоз.

Спорът:

тъй като   нито Uber Spain, нито собствениците, нито шофьорите на съответните превозни средства имат лицензите и разрешенията, предвидени в Наредбата за таксиметровите превози на   Барселона, професионалната организация на таксиметровите шофьори предявява иск срещу Uber Systems Spain,   за нелоялна конкуренция,  да му бъде разпоредено да преустанови нелоялното си поведение, състоящо се в  предоставяне на услуги по извършване на резервации по заявка чрез мобилни устройства и по интернет,  чрез цифровата платформа Uber в Испания, както и да му бъде забранено да извършва тази дейност в бъдеще.

Преюдициални въпроси, поставени от Търговския съд – Барселона (общо са четири):

 Следва ли — доколкото член 2, параграф 2, буква г) от [Директива 2006/123] изключва от приложното поле на тази директива транспортните дейности — извършваната от ответника с цел печалба дейност по посредничество между собственика на превозно средство и лицето, нуждаещо се от превоз в рамките на определен град, при която се управляват информационни технологии — интерфейс и софтуерно приложение („смартфони и технологична платформа“ според ответника) — позволяващи на посочените лица да влязат във връзка едно с друго, да се счита просто за транспортна дейност, или тази дейност следва да се разглежда като електронна посредническа услуга, тоест като услуга на информационното общество по смисъла на член 1, параграф 2 от [Директива 98/34]?

При определяне на правното естество на тази дейност може ли последната да се счита отчасти за услуга на информационното общество или е транспортна услуга?

Заключението:

Обичайно Uber се определя като предприятие (или платформа) от т.нар. „икономика на споделянето“. То със сигурност не може да се счита за платформа за споделено пътуване – защото  шофьори предлагат на пътници услуга по превоз до избрана от пътника дестинация и за това получават възнаграждение в размер, който значително надхвърля простото възстановяване на направените разходи. Следователно става дума за класическа услуга по превоз.

Член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия) следва да се тълкува в смисъл, че услуга, състояща се в свързване чрез софтуер за мобилни телефони на потенциални пътници с шофьори, предлагащи индивидуален градски превоз по заявка, не представлява услуга на информационното общество при положение че доставчикът на услугата упражнява контрол върху основните условия на извършвания в тази връзка превоз, по-специално върху цената му.

Това е транспортна услуга.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Качеството на журналистиката

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/03/quality/

Джеф Джарвис казва, че гледаме проблема с фалшивите новини от грешния край: към дъното, обсъждайки обитателите на дъното – вместо нагоре, като създадем стандарти за качество и ги налагаме ежедневно.

Всъщност и двата подхода са важни, при това вече се наблюдава  и вторият подход. Фейсбук  обяви, че работи за стандарти, такова заявление има и от Гугъл, след като големи рекламодатели изтеглиха рекламата си заради неприемливо разполагане. Хиляди страници в интернет са неприемливи, съдържанието е подвеждащо, съдържа обидна или невярна информация. Големите интернет компании  вземат предвид не само  съдържанието на  рекламата, но и   съдържанието (фалшиви новини, пропаганда, расизъм и пр.) на сайтовете,  където тя се разполага. Нискокачественото съдържание.

Но при този подход все още има трудности: как да се дефинира качеството на съдържанието и как да се регламентира споделената отговорност на медии, рекламодатели, рекламни агенции, платформи?  За анализ и търсене на решения по тези въпроси университетът на Джеф Джарвис обявява т.нар.  News Integrity Initiative  с фокус не върху  дефиниране, разпознаване и осветяване на фалшивите новини, а върху качеството на журналистиката – създаване и разширяване на мрежи от медии  – източници на доказано качествено съдържание. Последната публикация на Джеф Джарвис от 2 май 2017 е посветена на хода на инициативата и разширяване на експертната подкрепа.

Другият въпрос – за споделената отговорност – също не е лесен. Ревизията на медийната директива в ЕС разширява обхвата й и предвижда нови изисквания за услугите по заявка и платформите за споделяне на видеосъдържание. Регулиране, образование, насърчаване на корпоративната отговорност – това са области, в които вече се работи. Както казва Джарвис, решението на рекламодателите да изискват рекламата им да се разполага само в качествена информационна среда има цена – ще я плати ли всеки? Джервис дава пример с Breitbart, но отворете българските сайтове, към които никога не бихте сложили връзка – и внимателно разгледайте рекламите в тях.

Filed under: Digital, Media Law

На чаша вино с Христо Иванов

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/hristo-ivanov-2/

Продължение на разговора ми с Христо Иванов, първата част на която е публикувана тук.

Така се случи, че съм свидетел на календара ти и затова един чисто човешки въпрос – за последните два месеца колко пъти имаше време да спреш на едно място и, както казва един приятел, да позволиш на душата ти да те настигне?

Ха! Ами, не много… Знаеш ли, много е странно. Както вече казах, винаги съм бил много частен човек, но трябва да кажа, че отдавайки се на това да послужа на хората за възел, в който техните мечти да се съединяват, виждам, че така човек някак си не се отдалечава от душата си. Служенето – защото аз смятам, че ключовият елемент на лидерството е именно съзнанието, че трябва да служиш – всъщност е достатъчно пълноценно, достатъчно носи единство със себе си. Така че не бих седнал да се жалвам. Има си своите напрежения и трудности, но наличието на яснота за какво го правиш всичко това, усещането и ежедневното удивление от това какви чудесни хора има навсякъде, където отида…

Аз намерих цяла кошница нови приятели…

Да, и то страхотни хора, наистина, из цялата страна. Всичко това стократно изплаща каквито и там негативи човек да понася от цялото това нещо.

А как обичаше да почиваш преди три месеца?

Не помня! (смях) Не, шегувам се, разбира се. Ами, нищо екстравагантно. Една книга и малко хубава музика е всичко, което ми е нужно.

Едно нещо, което винаги съм правил и много ми липсваше, е излизането извън града, извън София. Това за софиянци най-често е Витоша, и беше много хубаво, че оня ден качихме Черни връх, въпреки че по средата на кампанията, малко неочаквано. Трябва да кажа, че горе в мъглите и снеговете, които валяха, доста добре ме настигна душата, ако трябва да използвам този израз.

И усещането… Хайде малко, бидейки в Пловдив, да поговоря за София. Много важно за София е, че върхът е свързан с Алеко. Ние тръгнахме от една точка на Морените, на която имам снимка като тригодишен, когато нашите за първи път са ме качили на ски. На тези места е минал целият ми живот. Аз съм много запален скиор и турист…

И там, на това място изведнъж си дадох сметка, че всичко това е Алеко. И колко много от това, което политически искам да направим, е Алеко. Неговият страхотен хуманизъм и хумор, това негово особено отношение към българското общество, с хумор, с любов, с разбиране, с желание да е по-европейско, по-просветено, този негов великолепен демократизъм – всичко това в огромна степен съответства на мечтата ми “Да, България!” да се превърне в едно продължение на това дело. И се сетих за последните изречения в “Бай Ганьо в Русия” – забележи, колко символично – там казва: “Поставен под правилно, добро управление, българинът може да прави чудеса.” Та, ключът е наистина да имаме добро, човешко, просветено управление и тогава българинът може да прави чудеса.

Това ли е твоята представа за България, ако не бяхме в ситуация да трябваше да правим политическа структура, която да върне справедливостта в обществото?

Ами, да, Алеко като образ със сигурност е много близо до моята представа за това какви би трябвало да са идеалите и авторитетите на нашето общество. И е чудесно, че той е. Чудесно е, че всички епохи, всички промени не са се отразили на неговото присъствие.

Сега дано не е рязка смяната на темата, но като човек от света на технологиите да те попитам… Светът е на прага на така наречената четвърта индустриална революция, ако следваме общите терминологии, която на всичкото отгоре този път е тотално различна спрямо предходните. Защото имаме сблъсък на една еволюция на нещата от физическия свят – нови материали, автомобили, които нямат нужда от шофьор, триизмерно отпечатване на неща, дори тъкани и органи за имплантиране на хората; втора еволюция на дигиталния свят, информационните технологии – носим мощни компютри в джобовете си вместо телефони; и в биологията и генетиката има революция, която доскоро не си представяхме. Всичко това се случва едновременно, в синхрон, като перфектна технологична буря, с всичките плюсове и минуси, защото както ни дава огромни възможности, така и крие сериозни рискове, които може би не съзнаваме още какви са…

И колко тъжно е в същия този момент ние да си говорим за връщането на нормалността в обществото, вместо да…

… да полетим, да. Виж, това е едно много интересно сравнение. Аз мисля, че се случва нещо много повече от поредната индустриална революция – защото всяка от предишните се свързва с развитието на ограничен кръг технологии, и вероятно от гледната точка на поколенията, които са живяли преди и след това, промяната да е била жестоко-епохална – но тук ми се струва, че става дума за нещо много повече. Разделя се траекторията на човечеството на оня етап, в който се е считало, че човекът е бил животно сред животните и е еволюирал по правилата на биологичната еволюция, след което, ставайки обществено животно, дълго време се е смятало, че с това той спира еволюционния процес.

Но ние навлизаме в един период, в който всяка една от тези технологии и особено комбинацията от тях всъщност поставя въпроса за това, че ние можем да започнем да направляваме и планираме една промяна. И в крайна сметка се изправяме пред огромния въпрос, пред който не съм сигурен колко пъти в такава степен се е поставяло човечеството: Какво е човек? Кое от онова да си човек сме готови да заменим? Кое е онова, което искаме да запазим? Сигурни ли сме, че знаем какво означава да се откажем от идеята за смъртта, например? За стареенето, за болестите? За самотата и това да си с часове несвързан с Фейсбук?

В крайна сметка сингулярността е едно състояние, което важи абсолютно за всички нас. Но даже носи някаква доза успокоение идеята, че докато всичко това се изправя пред нас – защото аз съм уверен, че някъде под кризите, които в момента се случват – мигрантската криза, която на пръв поглед е просто свързана със сирийската криза, но сирийската криза е всъщност климатична криза, която обхваща целия регион между Северна Африка и Афганистан, която е и цивилизационна криза, дълбоката криза на сблъсъка между исляма и Запада, и икономическата криза, която на пръв поглед е просто една криза на някакви деривати, които продължават да тровят; и демократичната и политическата криза също…

Под всичко това, ако слезем едно ниво надолу, е една криза на индустриалните отношения, на производствените отношения. Всичко това, което Маркс и класиците на икономикса са описали, започва да става невярно и да се променя, и все по-сериозно се изправя на хоризонта проблемът, че страшно много професии и човешки дейности ще изчезнат. Какво ще се случи с това население? Когато шофьорите престанат да бъдат шофьори, какви ще станат? Дизайнери? И как демокрацията и демократичният процес ще оцелеят? Какво всъщност представлява електронното управление като процес? Къде прокарваме границата между частното и публичното в дигиталната епоха? Как оцелява репрезентативната демокрация в епоха, в която решенията могат да се вземат през всеки смартфон? И къде остава ролята на все пак някаква… как да кажа… хайде да не говоря за професионализация, но някакъв опит политически? Как решаваме проблема с контрола върху службите в този контекст?

И най-базовото нещо – за първи път от гутенберговата революция насам възниква едно ново разделение между грамотния и неграмотния. Досега просвещенският проект беше базиран на презумпцията, че демокрацията се случва в една среда на еднакво, базово компетентни хора, които разбират процесите в нея от гледна точка на инструментите.

Демокрацията какво е? Вестник, участие в дебат, гласуване, където на хартия с писалката правиш нещо и го слагаш в кутия и всички могат да видят това нещо, да преброят протоколите. В крайна сметка нашата демокрация е направена от мастило, азбука, способност за четене, училища, вестници, кафенета – този свят изчезва. Сега вие сте една съвършено нова каста от ексклузивно грамотни хора, които могат да управляват базови, ежедневни технологии, които аз например съм неспособен да верифицирам как работят.

Йовко, ако ти ми покажеш на екрана на моя телефон, че температурата навън в момента не е 15 градуса, колкото е, а минус 15, ти като ИТ човек може би можеш да произведеш тази картина. Аз по никакъв начин не мога да те хвана, защото съм технологично неграмотен, освен да прочета това, което излиза на екрана и да му повярвам.

Но можеш да го провериш чрез паралелни източници.

Все по-малко. Защото аз си спомням преди няколко години как се случи земетресение в България и всички отидоха да проверят във Фейсбук каква е причината. Изобщо животът ни поддържа паралелни източници на информация. И от тази гледна точка един политически процес, един институционален процес, който все повече зависи от дигиталния свят, а неговото естество, неговата регулация зависи от една много малка каста ексклузивно грамотни хора, е много особено състояние на обществото.

Вие имате вече несравнимо по-голям ефект, отколкото един юрист би могъл да има върху нещо на най-ежедневно ниво, но сте абсолютно нерегулирана професия. И необходимостта от тази регулация все още не е станала очевидна, защото нивото на злоупотреби от гледна точка на представителите на вашата професия с огромното доверие и усмотрение, което ви е поверено, остава забележително ниско.

Така че, да, има киберпрестъпления, няма никакво съмнение, но истината е, че в момента, доколкото изобщо киберпроблематиката става все по-сериозна, тя не е защото има спонтанно организирали се мафиотски групи. Става дума, че държавата в един момент започва да набира и корумпира ИТ хора и имаме цяла поредица от катарзиси на представители на тези ИТ професии, които в един момент казват “Аз повече не мога да го правя това!”, излизат и започват да стават whistleblowers (бел.ред. разобличители). Сноудън и други са примери за това, че в тази професионална общност има някаква вътрешна резистентност. Това е страшно интересно!

Дълго време основната базова траектория на информационното общество е била неформалната територия на контакт между една малка общност от фенове и професионалисти. Аз ги помня тези времена, те съвсем скоро свършиха.

В същия момент обаче, ако се върнем пак в чисто обществено-политическия план, имаме сякаш нужда от един изцяло нов тип човек, широкоскроен, динамичен, който да е готов да се променя спрямо нещата около него. В контекста на онези конфликти, за които си говорихме – климатични, военни, обществени – за много хора светът в момента е неуютен, заради това че някакви крайъгълни доскоро обществено-политически шаблони вече не са валидни.

Йовко, аз трябва да призная, че голяма част от моята мотивация да се захвана с този тип политическа кариера, е свързана със сериозно притеснение. Видно е, че стигнахме до някаква междина между епохите. И понеже и преди в световната история са се редували етапи на по-голяма глобализация с етапи на връщане на махалото – аз не съм сигурен епохата, в която навлизаме, как ще изглежда. Презумпциите, които имаме, багажът, който носим от 90-те, от първото десетилетие на настоящата епоха – не съм сигурен колко добре ще ни послужат. И в този смисъл съм много загрижен в максимална степен да започнем изграждането на силни, национални институции, не защото те трябва по някакъв начин да опонират на Европейския съюз, а защото ние трябва да имаме готовност да посрещнем една епоха, в която част от проблемите ще трябва да ги решаваме сами и в кръга на хора, на които заедно ще ни изгори чергата, ако бъде подпалена от някой от краищата. Така че какъв нов човек ще ни трябва, не мога да прогнозирам, но изобретяването на нов човек винаги е кървава работа и доста болезнена.

Аз го казах като метафора…

Да, да. Но това, което бих искал да осигуря за нас и за семействата ни, е колкото се може по-здрава държава за епохата, в която ще можем да изобретяваме този нов човек.

Добре. Стига, че те уморих…

Не, не, аз съм добре.

И може би разговорът стана малко философски…

Да, доста. (смях) Но наистина, не съм уморен, можем да продължим.

Ами, искаше ми се и за Пловдив да поговорим. В допълнение на пловдивските теми, които ти засегна на срещата в Дома на културата в неделя.

Например за Европейската столица на културата, понеже никак не е малка вероятността да се превърне в пълен провал. Дори да бъдат отпуснати всички пари, които кошмарно закъсняха, времето започва да ни притиска и вече е проблем.

Защото от една страна Пловдив има дух, ти си го усетил. Аз също като теб живях една година навън и след дълго време, живеейки в София, реших да се върна в родния си Пловдив точно заради този дух, който усетих, че е в някакъв подем. Дали е стечение на обстоятелства, дали просто защото сега е дошъл моментът, дали защото хората започнаха да вярват в собствените си, макар и малки сили като индивиди – но и тук започват да се случват лесно неща, които съвсем естествено се случват в Барселона, където живях. Едни хора от един квартал се събират, решават и си правят фестивал или панаир на един или друг продукт, който е характерен за този квартал. И си говорят. Някак си в България като че ли малко си говорим. Ти го каза в едно интервю наскоро – спряхме да мечтаем колективно.

И си мисля, че от тук може да се случи пропукване точно в тази посока. Ето, дори хората, които се ангажираха с “Да, България!” в Пловдив, виждам, че те сякаш са чакали, както ти каза, някой да ги побутне, за да могат да се почувстват част от това нещо, което се оказа, че много лесно може да постига неща дори без пари. Вярно, има един такъв импулс, който в момента помага на всички ни, но аз съм сигурен, че те, както и аз, са намерили нови приятели и контакти, които ще останат и извън контекста на “Да, България!”.

Пловдив индуцира хората с градска култура. Не са много градовете в България, които имат този дух. Очевидно е, че сега Пловдив преживява една премия от нашата европейска интеграция, от това, че границите се разтвориха и в един момент той не е просто един сателит на София, с цялата институционалност на София като национално средище, а се връща към естественото си положение на град, положен в центъра на регион, който диша не с дробовете на България и на София, а с дробовете на Централна и Източна Европа, на Източното Средиземноморие. Тези пътища, които винаги са водели към Пловдив всъщност от тракийски времена насам и които по такъв жесток начин са били прекъснати и от комунизма, но и от едни определени обстоятелства преди това… Някак си Пловдив се връща като център на тази много по-голяма кръвоносна система сега заради този период на отваряне, и очевидно тази енергия се влива тук и се усеща. Пловдив е едно естествено място, което граничи културно и манталитетно с Египет, с Персия, с Италия, със Средиземноморието. Някак си тези места тук си дават среща като една роза на ветровете. И когато стените паднаха, ветровете се върнаха, и Пловдив пак е Пловдив. Това е чудесно.

Проблемът е, че този процес на връщане към един много по-голям контекст, в който Пловдив естествено плува и се чувства на мястото си, понеже иначе е като едно голямо животно, затворено в малка кутия, блъскащо се в стените ѝ… Проблемът е, че той продължава да бъде заложник на абсолютно примитивната, ограничена, късогледа българска политическа класа и процес, на това, че нас ни управляват… често пъти се казва селяни, но ако хората, които ни управляваха, бяха едни нормални селяни, щеше да бъде много по-добре. Най-лошото е да те управляват хора, които са изтръгнати. Те не са нито селяни, нито граждани, не принадлежат никъде, освен към тодорколевите герои – и Корнелия Нинова, и Бойко Борисов биха се чувствали абсолютно естествено във филмите на Тодор Колев като техни герои. Всеки любител на тези филми може да си ги представи ясно там. Така че, оставен на волята на този тип хора, естествено, че те направиха атентат срещу Пловдив. И естествено те направиха атентат срещу неговото отстояване като културно средище. Как може да очакваме от едни типажи като Борисов, като Нинова, като Вежди Рашидов, да работят за това да се случи такова голямо културно събитие?

Аз вярвам, че Пловдив е културна столица на България, със и без тази титла. Сега големият проблем пред нас е как да се мобилизираме като общество, за да се случи това нещо в Пловдив в името на цяла България. Това трябва да се случи като първостепенен национален проект. Следващото Народно събрание трябва да приеме план, който да се реализира с целия национален ресурс.

И пак искам да повторя, абсолютно не мога да си представя с какви очи Бойко Борисов пристига тук да иска пловдивчани да гласуват за него.

И доста пловдивчани не могат да си го представят. Но в подкрепа на това, което казваш – разбира се това е само мое впечатление, защото няма как да вляза в главата на текущия ни кмет – но ако се обърнем към темата за тютюневите складове, всички негови публични изказвания са, че него го боли, че споделя тъгата на пловдивчаните, но в същия момент аминистративното бездействие е очедвидно, а в чисто човешки план ми изглежда, че той сякаш вътре в себе си не разбира – защо градът така пази тези складове, защо хората отидоха и направиха жива верига, защо са готови да повторят това, защо наистина им е толкова тъжно за тези рушащи се сгради… Той сякаш не е свързан с това място.

Аз не го познавам и не мога да говоря за човека, но това, което мога да кажа от своите наблюдения върху българската политическа класа, е че това са хора-еднодневки. Техните глави са от стиропор. Те, естествено, си представят, че хоризонтът на човека опира до стиропора, итонга и евтиния стъклопакет. Те от това са направени като духовност.

Така че човекът вероятно се опитва да казва някакви неща, които да му намаляват натиска, но той не е част от паметта на Пловдив. Защото същият човек искаше да възстановява крепостите на Небет тепе. Той е доказал своята абсолютна непригодност да разбира този град, да бъде негова еманация, с цялото наелектризиращо усещане за памет и за слава. Паметта е уважение към нещата такива, каквито са наследени, включително елементи от тях, които са под мазилката и са скрити между тухлите и чакат своя момент да имат своя ефект. Това е нещо, което нашите управленци не могат да разберат. Така че очевидно е и многократно сме го наблюдавали, че това, което върви на повърхността, е евтина лъжа, а цялата поредица от действия е насочена към това тези складове да бъдат бутнати и на тяхно място да бъде построено нещо друго. Но е чудесно и е национален урок това, че в Пловдив има дух и хора, които разбират, че паметта и приемствеността на времената е всъщност ценност и съм сигурен, че те ще надделеят.

Христо Иванов е водач на листите на „Да, България!“ за град Пловдив и София – МИР25. За него и кандидатите на „Да, България!“ можете да гласувате с номер 16 в интегралната бюлетина.

ЦИК, предизборната кампания, Пеевските т.нар. материали

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/elect_/

И в тази предизборна кампания има неозначена реклама – напр. за РБ по Канал 3 –

  1. решение 4547-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : сигнал за нарушение на разпоредбата на чл. 179 от ИК в програмата на „Канал 3“ на доставчика на медийни услуги „Елит Медия България“ ЕООД. и
  2. или агитация на Марешки в аптечната мрежа -решение 4546-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушение на правилата за водене на предизборна агитация от партия „ВОЛЯ“, представлявана от Веселин Найденов Марешки

Има и сигнал за голия Волен Сидеров в предаване, излъчено по бТВ – решение 4503-НС / 14.03.2017 ОТНОСНО : сигнал на СЕМ за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК в предаването „Мармалад“, излъчено по БТВ на 11.03.2017 г.

За съжаление в рекламна форма се вижда посланикът на Турция Гьокче  – в случая нарушението е квалифицирано като нарушение на добрите нрави.

Но първенството по активност се пада на Пеевските  – не са точно медии,  но по смисъла на Изборния кодекс §1 т.19 все пак са  – медии, печатни издания – Телеграф и Монитор. Всички посочени по-долу жалби са от Да, България и Христо Иванов в лично качество.

  1. № 4553-НС / 20.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания в изборите за народни представители на 26 март 2017 г.
  2. 4548-НС / 19.03.2017  ОТНОСНО : нарушения на правилата за водене на предизборна агитация
  3. 4545-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  4. 4544-НС / 18.03.2017 ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания
  5. 4518-НС / 15.03.2017ОТНОСНО : нарушения на правилата за предизборната кампания

Иновация са масовите безплатни притурки, разпространявани с Телеграф. Решението на ЦИК от днес:

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК се забранява използването на материали (не само агитационни материали), които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В понятието „добрите нрави“ попадат тези правила и норми, които бранят принципи и ценности, чието зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло. Нарушаването на тези принципи и ценности се има предвид по смисъла на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ИК в частта относно понятието „добрите нрави“. В притурката със заглавие „Маската на задкулисието“ се нарушават правата на коалицията с неправилното й изписване като „Дай България“, тъй като по този начин се правят негативни внушения относно коалицията, което е недопустимо в условията на предизборна кампания.

Видно от съдържанието на книгата е, че в отделни нейни части се коментират лица, регистрирани като кандидати за народни представители в изборите за народни представители на 26 март 2017 г. С коментарите се цели да се направят внушения във вреда на тези кандидати по начин, който е недопустим в условията на предизборна кампания. На стр. 67 под снимката на Трайчо Трайков – кандидат за народен представител, е записано, че същият може да отнесе до 12 г. затвор за аферата с EVN, на стр. 210 под снимката на Антоанета Цонева е описано, че тя е „сивият кардинал“ в „Дай България“, на стр. 211 под снимката на Тома Велев е записано, че същият е „зеленият октопод“, който прави опит за политическа кариера, а Христо Иванов е наречен „грантовият барон“. В притурката са коментирани и кандидатите за депутати, като напр. Атанас Атанасов, Татяна Дончева, Асен Агов и други, като коментарите са в смисъла и духа на заглавието на предговора на книгата, а именно „Партии на мафията“, и целят да се направят внушения в този смисъл. На корицата на книгата са публикувани снимки на някои от кандидатите за народни представители под формата на фотоколажи – изобразени са като маски, чрез които кандидатите са представени в негативна светлина. Именно с тези фотоколажи и коментари във вреда на определени кандидати за народни представители от партии и коалиции се засяга доброто име, честта и достойнството им по начин, несъвместим с моралните норми.

Предвид изложеното Централната избирателна комисия приема, че в. „Телеграф“ с разпространението на притурката със заглавие „Маските на задкулисието“ пряко се засягат доброто име, честта и достойнството на кандидати за народни представители, както и че с изписването на наименованието на коалиция „Движение Да България“ като „Дай България“ се нарушават добрите нрави по смисъла на чл. 183, ал. 4 от ИК.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ИК доставчикът на медийната услуга носи редакционната отговорност за избора на съдържание на медийната услуга, както и за определяне на начина, по който тя е организирана. Редакционната отговорност се изразява чрез упражняването на ефективен контрол върху съдържанието на предоставените медийни услуги по време на предизборната кампания.

Централната избирателна комисия приема, че нарушението е извършено от управителя на „Телеграф“ ЕООД, доколкото носи редакционната отговорност за съдържанието на публикувания материал.

Предвид горното и на основание чл. 57, ал. 1, т. 26 и 45 във връзка с чл. 183, ал. 4, чл. 480, ал. 2 и чл. 496 от Изборния кодекс и § 1, т. 16 от ДР на ИК Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение на забраната на чл. 183, ал. 4 от ИК от управителя на „Телеграф“ ЕООД, ЕИК 130446187, със седалище: гр. София 1527, район „Оборище“, ул. „Екзарх Йосиф“ № 119, Александър Кирилов Георгиев, за разпространението, извършено на 20 март 2017 г., на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ по отношение на кандидатите за народни представители Христо Любомиров Иванов, Радан Миленов Кънев, Антоанета Димитрова Цонева, Тома Георгиев Велев и Трайчо Георгиев Трайков и коалиция „ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ“.

ПОСТАНОВЯВА спиране на разпространението на притурка (книга) към в. „Телеграф“ със заглавие „Маските на задкулисието“ от всички доставчици на медийни услуги.

*

И в допълнение – предходното решение от 19 март 2017 не допуска известното от практиката в други страни предварително ограничение (injunction, задължение за въздържане – в случая от разпространение на притурката):

Не може обаче непосредствено да се направи изводът, без да се познава съдържанието на още неразпространената книга, че слоганът „Партии на мафията напират към властта“ е адресиран към конкретна партия или коалиция. Извън правомощията на Централната избирателна комисия е да налага санкции по чл. 186, ал. 2 от ИК, без да са налице ясни и недвусмислени доказателства за нарушение на чл. 183, ал. 4 от ИК във вече разпространени агитационни материали, със съдържанието на които членовете на ЦИК да могат да се запознаят. Член 186, ал. 2 от ИК изобщо не допуска такава възможност.

Би било интересно в контекста на притурките да се види реализация на чл.131 ИК – право на отговор – 250 страници (в решенията на американския ВС това е един от аргументите срещу право на отговор – ако трябва да е в същия обем…)

Чл. 131. (1) Доставчик на медийна услуга, с изключение на електронните медии, публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партията, коалицията от партии или инициативния комитет, е длъжен незабавно след получаването на отговор да го публикува. Публикуването на отговора става на същото място, със същия размер, вид и формат шрифт и без коментар.
(2) Отговорът се публикува безплатно до обема на материала, на който отговаря.

Filed under: BG Content, BG Media

ЕСПЧ: след решението Делфи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/echr_delfi-2/

Делфи срещу Естония беше и ключово, и шоково решение на ЕСПЧ, впрочем решения – като се вземе предвид и решението на Голямата камара.

Както и се очакваше, по ред причини ( като правото на ЕС по темата) ЕСПЧ ще има шлейф от доизясняващи решения, ето първото – Index.Hu – носи сe отговорност от сайтовете за коментари на трети лица във форумите, но решението Index.Hu показва, че не винаги.

Ето и нова практика – Pihl v. Sweden (application no. 74742/14)

В блог се появява коментар, според който шведски гражданин – Mr Rolf Anders Daniel Pihl – има нацистки прояви. В блога е отбелязано, че авторите на коментарите носят отговорност за твърденията си, че това не са позиции на блога и коментаторите се призовават да спазват определени правила. Скоро след това засегнатото лице също в коментар оспорва казаното и иска заличаване на твърдението. Така и става – коментарът е заличен с бележка, че твърдението е невярно, и извинение.

Въпреки това засегнатото лице настоява да получи обезщетение за вреди по силата на – както лицето смята – позитивното задължение на държавата да гарантира прилагането на чл.8 ЕКПЧ и да привлече към отговорност издателя – малка неправителствена организация – към отговорност. След като получава отказ в Швеция, лицето се обръща към ЕСПЧ.

Съдът в [27] се позовава на известния вече баланс на чл.8 и чл.10 ЕКПЧ, включително на известните вече критерии от решението Фон Хановер, и накрая достига до решението Делфи:

27. В това отношение, що се отнася до конкуриращи се интереси по член 8 и член 10 от Конвенцията, Съдът е установил следното, както е обобщено в Делфи AS [139]: Съдът е установил, че, както е въпрос на принципи, правата, гарантирани в съответствие с членове 8 и 10 заслужават еднакво уважение, и резултатът не трябва, по принцип, да варира в зависимост от това дали жалбата е била подадена в Съда на основание член 10 от Конвенцията от издателя или по силата на член 8 от Конвенцията от лицето, което е било предмет на тази статия.

28. …за конкретната оценка на въпросната намеса се вземат предвид: контекст  на коментарите; мерките, прилагани от дружеството, за да се предотврати или премахне клеветнически коментар; отговорността на авторите на коментарите и др.

и след обсъждане Съдът заключава, че

  • с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, който прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът,
  • и че националните съдилища са действали в рамките на своята свобода на преценка и при справедлив баланс между правата на жалбоподателя по силата на член 8, и  свобода на изразяване по член 10 ЕКПЧ.

Жалбата на Mr Rolf Anders Daniel Pihl е недопустима.

Filed under: Media Law Tagged: еспч

На чаша вино с Христо Иванов

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/hristo-ivanov-dabulgaria/

Разговаряме с Христо Иванов в апартамента на общ приятел в стара сграда в центъра на Пловдив. Предизборната кампания е в разгара си, а календарът на Христо се пръска по шевовете от интервюта, пътувания из страната и срещи с избиратели. Зная го, защото съм координатор на пловдивския предизборен щаб на “Да, България!” и един от хората, вторачили се във всяка свободна пролука в неговия календар, за да я запълним с нещо. Помолих го за този разговор още в началото на кампанията, но успяхме да го направим повече от половин месец по-късно. Преди малко приключихме една приятна среща с избиратели в Пловдив, много от които активни млади хора. Христо е настинал, но въпреки това почти цял ден беше навън на площада и по улиците. Вече се смрачава, през прозореца се вижда кулата на Сахат тепе, а ние си говорим на по чаша вино.

Казвам му, че не искам да правим интервю, а да си поговорим човешки за неща, които излизат извън очертанията на темите, разисквани на публичните срещи на “Да, България!”. Защото си мисля, че много хора застанаха до него не защото разпознават лидер, а защото откриват част от себе си в него. Затова искам да поговоря с този Христо – частния човек, както той няколко пъти ще се самоопредели по-долу.

На днешната среща с младите хора в Пловдив ти каза, че голямата игра в момента е как да се смени поколението в политиката, а не толкова кой ще спечели тези избори. Как мислиш, как можем да повлияем на това идващо поколение да натежи в правилната посока, независимо дали е част от “Да, България!” или от останалия спектър?

Осъзнатата нужда от държава не е естествено състояние нито на индивида, нито на общностите. През по-голямата част от съществуването си човечеството не е изпитвало необходимостта да твори държава. Внимателното вглеждане в различните държавни проекти по света – американския, руския, френския, английския – всъщност показва, че те са базирани на различни традиции и субкултури, на различна база на това, което може да се нарече обществен договор.

Въпросът, който стои пред нас, е дали ще излъчим политически елит, който да е носител на осъзната нужда от българска държавност като елемент от колективния план за себе си, от колективната представа за своя успех. Или този елит, който имаме в момента – в чиято колективна представа за себе си са хората, които крадат тоалетната хартия, лампата, крушката и всичко друго, което могат да откраднат от държавната сграда – този елит ще се възпроизведе.

В крайна сметка творенето на държавност – и аз използвам тази дума, защото наистина съществува понятието “държавотворен народ” и “държавотворен елит” – е доста сложно колективно състояние. Големият въпрос е дали сега, в сблъсъка с това, което наричаме мафия и което всъщност е колективната политическа проява на героите на Тодор Колев, дали в този сблъсък нашето поколение ще успее да роди своята представа и ще положи основите на договора помежду ни за това да има тук на тази територия държава, да има държавност. И дали тази държавност ще бъде демократична и европейска или някаква друга. Това е големият исторически въпрос пред нас.

Това, което наричаме мафия, е пряка последица от комунистическия режим и неговото загниване при Тодор Живков, което течеше както от гледна точка на тоталната деморализация на първоначалните постулати, които са били заложени в него, така и от гледна точка на ролята на България като един сателит. И тези хора, обслужващия персонал на този елит, които лъжат едновременно своя народ и метрополията, някак си преживяват, арбитрирайки между тези лъжи.

Има доста интересни изследвания за корупцията през 80-те години, материали на институции като Комитет за държавен и народен контрол и Държавна сигурност, показващи чудовищната степен на корупцията, която тогава всъщност беше един паралелен пазар – там, където социалистическата система не можеше по нормален начин да осигури определени услуги, блага и социална реализация, всичко ставаше паралелно по пътя на връзките и какви ли не измъчени обмени, трикове и начини. Но цялата тази паралелна система на разпределение на блага беше заземена или свършваше в Държавна сигурност, в комунистическия елит.

Аз никога няма да забравя един разказ на Батето, как когато пътувал в чужбина на Запад, купувал играчки на децата в семейството, но ги лъжели, че са произведени в Съветския съюз. Тези хора, които в крайна сметка оперираха този политически режим на загниване – самото гниене беше посвоему проект на същия режим – те се превърнаха в това, което днес наричаме мафия. Въпросът е дали ще се възпроизведат като паразити върху нещо, което трябва да гние, за да добруват те, или ще успеем в борбата с тях да изковем своето групово съзнание като политическа генерация, която да носи държавотворното.

В контекста на това, което каза за политическия елит – ние го наричаме “елит”, но никак не изглежда такъв, вероятно именно заради тази политическа и човешка дребнавост, която блика…

Виж, Йовко, аз неслучайно ги сравнявам с героите на Тодор Колев. Колективният им образ, това е братовчедът от “Двойникът”, който в една следваща серия, която просто не е произведена, вече е министър-председател или министър, или шеф на агенция, или кмет на Пловдив. Това е онзи сноп от характеристики, социални, вредоносни компетентности, които той има в контраст с нормалния си братовчед. Всъщност цялата комедия “Двойникът” се базира на това как този човек с всичките си отрицателни качества и пороци, дори благодарение на тези пороци, е толкова социално ефективен в тотално опорочената среда, която комедията осмива. И тези пороци в момента продължават да са всичко необходимо, за да бъдеш успешен член на българската политическа… класа, хайде, да не я наричаме елит, защото някак си тази дума се свързва с нещо позитивно. Въпросът е някак ще успеем ли да ги сменим, ще успеем ли да извадим нормалния братовчед от стаичката?

Цялата борба в национален план като че ли се разделя на едни малки битки, които трябва да бъдат водени на много плоскости, в много посоки, от много места. Хората още не са сигурни как точно да бъде спечелена войната, но със сигурност знаят, че трябва да я водят. За мен това е една добра отправна точка. Поне тази енергия, която усещам в Пловдив, която и ти няколко пъти каза, че си почувствал. Овладяването на тази мъждукаща енергия на хора, които са готови да вложат усилия заедно с други техни приятели и роднини, които припознават тези усилия за смислени – това е основната битка. Да ги убедим, че не просто трябва да отидем да гласуваме, защото тези избори ще минат и ще заминат, а ние трябва да продължим да полагаме тези усилия и след това.

Ти няколко пъти каза, че “Да, България!” е дългосрочен проект. Надявам се, че много от симпатизантите ни са го чули достатъчно добре, защото ми се струва, че някои хора сякаш продължават да очакват някакво извънредно чудо. А както скоро написах в един форум, от Исус насам чудесата са само колективни. Не може Христо Иванов да се появи като пореден спасител.

Не, не. И да може, не бива.

Въпросът е, ако това, което стане на 26 март в очите на много хора се стори недостатъчно, защото, хубаво, влизаме в парламента, но с една малка група депутати, а основният въпрос на шатрата ни на площада е “И какво точно ще направите с една малка група депутати?”, а аз казвам: “Ще попречим на другите да имат твърде голяма група и да продължават да не се съобразяват с нищо.”, но в ушите на много хора това не звучи достатъчно убедително…

Изборите, броят депутати, конкретните резултати – всичко това, разбира се, са важни отметки към определена политическа цел, но никога не бива да забравяме, че те имат значение само докато са част от някакъв път. Една политическа сила, дори еднократно да реализира мнозинство, това би било крайно недостатъчно. Това, което се убедих като министър и не само, е че еднократните мерки, дори да имаш мнозинство, не работят. Необходими са трайни, доста дългосрочни усилия, защото това, което трябва да направим, не е просто да сменим някакви закони с други – както могат да се сменят в едната посока, така могат и в обратната. Смисълът наистина е да успеем да се съберем хора и помежду си да изградим една политическа организация, която да бъде основана на някакво вътрешно усещане за приличие, да започнем да водим различни малки битки, да растем – това само по себе си произвежда вярата и енергията, защото хората се трият помежду си и някак си излизат от тези черупки и влизат във взаимодействие. Това е победата, а не резултатът на изборите. И това се случва.

За мен това, че на 26 март има така да се каже някакво замерване на резултати, е просто една прищявка на историята, но по никакъв начин не е рубикон, който да бъде решаващ в една или друга посока. В зависимост от това какво ще се случи, нашите средства, обстоятелствата, в които ще работим, ще се променят.

Ние имаме и тук в листата си в Пловдив, и в другите листи чудесни хора. Наистина понякога се удивлявам колко много интересни хора са чакали някакъв призив, за да се включат в политиката. Тези хора в парламента – а аз съм сигурен, че ще бъдем там – ще обновят изобщо колективната физиономия на политическия елит, степента и процента човечност и нормалност в него. Обезверяването, страхът от това да се довериш, страхът от това, че пак ще трябва да преживяваш болката на разочарованието, са огромна негативна стихия в нашето общество. Ние сме едно общество, което през цялото време се учи да не вярва на нищо извън непосредствения си кръг. Да не влага доверие, за да си спести болката от разочарованието. Но човек в един момент разбира, че ако не вложиш надежда и вяра, няма как да получиш нещо насреща.

Но и друго виждам. Че хората в един човешки контакт, когато видят нормалност, когато видят желание за разговор, желание да бъдат чути… как да кажа, отлаганата надежда, отлаганата енергия в тях се отключва. Така че за мен потенциалът на нашето общество към промяна в голяма степен е съзрял, въпросът е да се появи политическият агент, който ще стимулира, ще отключи и ще послужи като нейн инструмент.

Даже не само политически… Аз си мисля, че дори част от хората, които са в ядрото на “Да, България!”, все още гледат на нея по-скоро като обществен, човешки инструмент, а не толкова политически.

Ама то е… Виж, ние страдаме от някаква много изкуствена разделителна линия между общественото, гражданското и политическото. Някак е особено в Пловдив – в град, който помни античната политическа традиция, трябва да знаем, че неслучайно думата “идиот” е била дума за онзи, който не участва в обществения живот. Човек е обществено животно и в този смисъл той е и политическо всъщност – този израз на Аристотел “zoon politikón” значи “политическо животно” и се отнася за човека. Идеята, че някак си нашият частен живот може да остава на друга планета от всичко политическо, е много сбъркана. Наистина, много български политици, включително и прилични, свестни хора, смятат, че политиката е едно професионално занимание само за малцина. Всички останали освен тях не разбират и нямат място там. И това е част от разделителната линия между “Да, България!” и някои наши приятели включително, защото “Да, България!” е основана на вярата, че политиката е за всички граждани и тя е сърцевината на гражданското. И се опитваме оттам да градим общност.

Факт е, че още по време на протестите през 2013 г. на площада имаше дискусия трябва ли или не трябва да се появи политическа структура.

 Всъщност, допреди да ме поканиш в “Да, България!” с теб се познавахме абсолютно бегло, бях те виждал на протестите. Тогава живеех в София и бях на площада около шест месеца преди да се отчая и да видя, че няма повече смисъл. Ти беше там един от многото, чел съм няколко твои интервюта и това беше всичко, преди да ми звъннеш този декември. И предполагам, че доста хора, които всъщност сега са в “Да, България!” или ни симпатизират, знаят по-малко за теб и от мен. Какво за себе си би казал извън обичайните факти – женен, с две деца – какво те определя като човек, с какво би се определил сам, ако не беше заплашващата те съдба да бъдеш политик? (смях)

Ами… Човек се променя. В момента, колкото и банално да е, наистина това, което остава, като извадим политическите занятия и политическото около мен, е че съм баща. И беше много странно, защото аз станах баща в същата седмица, в която станах министър. И въпреки тази конкуренция, бащинската роля е нещото, което успя без никакъв проблем да ме трансформира от всичко, което съм бил преди това. Знам, че звучи доста банално, но за мен това е наистина много важно нещо като мотивация във всичко, което правя, като ориентир как ще го правя. Гледам синовете си в очите при всички решения, които трябва да взема. Така че това е нещо, което много ме определя.

Иначе аз винаги съм бил много частен човек, много някак си привързан към това да бъда гражданин, просто един от всички. И това създава определена трудност да се адаптирам към новата си роля, някак си съвсем не се чувствам естествено в нея и това личи. И не смятам за естествено да бъда политик.

Много хора го намират за симпатично. И не ти го казвам като комплимент…

Да, за някои хора това изглежда автентично и симпатично, и ги убеждава, че не съм поредният патологичен тип, който цял живот е чакал да се качи на коня. Други пък очакват много по-голяма отдаденост, много по-голяма чисто политическа харизма.

Да, други хора те критикуват, че си твърде мек и твърде компромисен, твърде дипломатичен.

Това всичко е така. Но аз се надявам да изградим една политическа организация, която наистина да е колективно тяло и да бъде много повече мрежа, отколкото вертикала или пирамида. И в този смисъл се надявам това да бъде и полезно.

Бях впечатлен, когато в най-ранните дискусии още преди учредителното събрание си говорихме какво трябва да бъде Националният съвет. Много хора трудно правят разлика между изпълнителен, национален и т.н. органи, нормално е да не се вживяват чак толкова в детайлите, но реално ролята на Националния съвет е нещо като вътрешен парламент на тази партия. Някой тогава попита: “Добре, горе-долу за какво количество хора си говорим? Петдесет, сто?” и ти каза: “Ами, дори и петстотин.” Аз честно казано тогава се втрещих, защото си представих как едни петстотин души трябва да постигнат някакво съгласие, по демократичен път – с дискусии, гласувания и т.н. В крайна сметка се получи нещо като стотина в момента, което е добре, работи, както е по замисъл, поне на мен така ми се струва. Но съм бил свидетел на едни други организации преди, когато плоската структура и почти отсъстващата йерархия понякога срива самата организация. Иначе казано един такъв 500-членен вътрешнопартиен парламент…

И слава богу, че не станаха петстотин. Не възникна тази корпулентност. (смеем се) Виж, това, че ние създадохме “Да, България!” първо в тази времева центрофуга – защото тук въпросът не е само, че времето беше кратко, а непостижимо кратко от гледна точка на чисто колективната политическа ферментация, която трябваше да се случи. Това отнема обективно време, то не може да се съкрати, да стане по-бързо. И в същото това време имаше страхотна историческа динамика на политическия процес, на всякакви събития. В този смисъл изграждането на политическа организация в тази времева рамка и при тази динамика от една страна, от друга – от хора, които… Да, всички имаме общи приятели във Фейсбук, всички сме били по едни и същи площади, части сме от едни взаимнозастъпващи се социални кръгове и каузи, всичко това е така – но в крайна сметка ние не се познаваме. Огромна, критична маса от нас не се познаваме.

Когато започнахме трима плюс още десетима, които организирахме събитието на 9 декември 2016 г., след което седемдесет, които влязохме в Инициативния комитет – тогава нещата бяха обозрими. Но в един момент трябваше да скочим на петстотин души за Учредителното събрание и се оказа, че в залата се явиха хиляда и триста… Как от това нещо правиш работеща, репрезентативна извадка, която да може да функционира, без да се откъсне от този субстрат? Хората наистина дойдоха от улицата, хиляда и триста души. И ти трябва да формираш нещо от тях, което да запази тази връзка.

Единственото нещо, което успях да си представя, е един достатъчно голям орган, който да взима много ключови за нашата политическа физиономия решения. Например, решението за това да се явим самостоятелно на изборите беше много трудно, много определящо, много хазартно в някакъв смисъл. И това решение, каквото и да беше то, тепърва с месеци ще трябва да се борим за неговото отстояване и доказване, да изработим неговата правота. В този смисъл, ако разполагахме с повече време, логично щеше да бъде направено допитване до всички членове. Но ние нямахме изобщо това време. Така че създаването на един такъв широк именно парламентарен тип орган беше много важно. Трябва да кажа, че събитията се развиват страшно бързо и от тази гледна точка ние не успяваме чисто емоционално да осигурим онова ниво на въвличане и комуникиране на всичко случващо се, което да съответства на очакванията на хората.

Да, някои хора се почувстваха леко встрани, но това можем да го решим с нова Национална конференция, която да избере нов Национален съвет скоро.

За мен след 26 март това се превръща в основна политическа задача и кауза. Някак си още едно разширяване на процеса, поемане на глътка въздух в колективните дробове.

За съжаление кампанията по съществото си като процес е нещо, което се прави от малка оперативна група. Обяснявам го, защото това са неща, които аз самият научавам в практиката. Още повече когато няма пари, тоест не могат да се наемат безкрайно количество хора, които да правят безкрайно количество неща и прочие.

Така че обръщането към един процес на осъзнаване на всичко това, което се случи като колективен опит през тези месеци, неговото структуриране в един по-инклузивен политически процес е следващата ни голяма задача.

Преди да си поставим пък следващата политическа задача, която при всички положения ще бъде максимално бързият край на следващия парламент, независимо дали сме вътре или вън, просто защото българският мафиотски модел по демократичен път може да се разруши само чрез поредица от избори, които да разрушат неговите структури.

Краката на този модел се клатят, просто трябва да бъде бутнат.

Изключително силно се клатят, да. Аз често сравнявам това с прането на много мръсен парцал, който трябва да мине през много води, за да изтече мръсотията. То ще се случи така или иначе, въпросът е ние да сме катализатор и по някакъв начин хората да виждат, че сме на страната на промяната. И това е най-важното нещо за изграждането на доверие, за съхраняването на спойката помежду ни – това да не забравяме каузата, за която сме се събрали. Въпреки всичките грешки, въпреки това на кого какво му е достатъчно, кой какво е очаквал. Ако помним каузата, ако продължаваме да говорим за проблемите с имената им, това ще ни държи заедно.

Продължението на разговора с Христо Иванов, очаквайте във вторник (21 март).

10 мита за замърсяването на въздуха, които ще срещнете днес

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/10-mita-za-zamarsqwaneto/

В последния месец се случи нещо прекрасно. Най-накрая започнахме да говорим по този наболял въпрос и има изгледи общественият натиск да накара отговорните лица да се размърдат. Както с всеки проблем в България обаче, и този бързо се превърна в евтина дъвка. Виждат се все повече карти в червено и сензационни сравнения. Описват се апокалиптични картини с насоки как да избягваме излизането навън и да опазим децата си. Макар продължителното излагане на замърсяване наистина да е здравен проблем, сеенето на паника за лична изгода не помага с нищо.

Събрах 10 мита, които срещаме все по-често в мрежата и медиите напоследък. Развенчаването им далеч не изчерпателно. Ще допълвам с илюстрации и линкове в коментарите. Целта ми тук е да покажа, че темата не е толкова проста и праволинейна, колкото изглежда.

1. Замърсяването е нов проблем

Това го срещнах няколко пъти из мрежата. Беше и мимолетно споменато в сутришен блок. Въпреки сериозното прахово замърсяване, която наблюдаваме сега, качеството на въздуха се е подобрило рязко не само спрямо социализма, но дори и в последните 10 години. Причините са във филтриращите инсталации на заводите, по-малкото тежко машиностроене и по-малкото ТЕЦ мощности. В сравнение с 90-те пък има много по-малко запустяла и ерозираща почва около градовете.

2. Заводи и ТЕЦ-ове замърсяват градовете

Това може да е важало до преди 10-тина години, но вече не. Във визуализацията ми за индустриалното замърсяване се вижда, че то е намаляло драстично в последно време по всички показатели. Има единични инциденти на обгазяване в някои градове. Праховото замърсяване от тях обаче е пренебрежимо.

3. Като е толкова замърсено навън, ще стоя на затворено

Макар вече да говорим значително повече за качеството на въздуха в градовете, все още не става въобще дума за замърсяването на закрито. То е особен проблем особено в стари сгради с лошо проветрение, стара боя и отопление на дърва или въглища. В новите офис сгради има климатични системи, които пречистват въздуха, но и те не винаги работят оптимално. Дори в средностатистическия дом нерядко замърсяването с финни прахови частици може да е също толкова високо, колкото и стойностите в София, които ни стряскат сега.

4. Държавата ни трови

Не точно. Правилното е да се каже, че държавата не си върши работата да ни опази да се изтровим един друг. За сравнение, ако се возим в една кола и един запали цигара, наша си е вината, ако не му кажем да спре. На ниво град и община тази роля е вменена на институциите. Държавата е въвела редица регулации, които трябва да се съблюдават за тази цел.

Една от тях е контролните прегледи на колите. Не трябва да се пускат коли превишаващи лимитите, както и такива без катализатор и филтър за твърди частици (при дизеловите). Това обаче се прави масово и дори услуги за махането на филтрите се рекламират открито. Обществото не протестира, защото това ще засегне пряко джоба ни, нищо, че всъщност това замърсяване ни вреди пряко.

5. Общините бездействат

Нещо се прави. Има стратегии, комисии, срещи и проекти. Там спира почти всичко. Има отделни инициативи, но не постигат много. Изпълнителната агенция по околната среда споделя данните от измервателните станции, а само 3 общини споделят данните с гражданите си. Решението наистина започва с анализ на източниците и кои са най-ефективните решения. Такива анализи има, но са остарели и неадекватни. Не се прави достатъчно също за измерване на замърсяването.

Основният проблем не е, че общините не правят нищо, а че не правят това, което трябва – да се въвеждат забрани за движение на коли и отоплението с твърдо гориво, да се увеличава градския транспорт и да се прави по-чист, да се увеличи санирането, да се озеленят площите. Освен, че струват скъпо обаче, голяма част от мерките са изключително непопулярни.

6. Укриват се измеренията на проблема

Обичаме да казваме, че нещо се крие от нас. Така сякаш вината за проблема се прехвърля на онези, които „крият“. Истината е, че информация за това има отдавна. От години се пише и говори за това, но едва наскоро темата привлече внимание. Причината не е в повишеното замърсяване, защото миналата зима не беше по-ниско. Данни за превишенията се публикуват от Агенцията по околна среда и общината.

Определено има какво да се иска като прозрачност – липсват отворени данни в реално време, станциите са недостатъчни и информацията е недостъпна за широката публика. В никакъв случай обаче не може да се каже, че проблемът се укрива. Просто обществеността не обръщаше внимание на предупрежденията на експертите до сега.

7. Отоплението на дърва зимно време замърсява въздуха

Това наистина е един от основните замърсители, но далеч не е единствения. Всъщност, нямаме точна представа какво е реалното разпределение на замърсителите географски и като дял. Някои експерти казват, че основна роля има прахта донасяна от Африка, други посочват замърсяването на колите, трети – климатични особености. Истината е някъде по средата. Затова която и графика да видите по тази тема, ще е малко или много грешна. Причината е, че всеки град е различен и тежестта на замърсителите в различните части на деня е различна.

Лесно е обяснението, че отоплението с дърва и въглища замърсява най-много с финни прахови частици, защото отоплителният сезон съвпада с пиковете в замърсяването. Такива пикове обаче има и в горещото лято. През зимата в София и Пловдив пък се задържа много по-често мъгла, която лесно се превръща в смог. Това означава, че прахта генерирана от транспорта би се разсейвала много по-малко, отколкото през лятото, например.

8. Въздухът в България е по-мръсен дори от Китай

Това го забелязах днес като сравнение. Основава се на индексите в сайтове за качество на въздуха като AQICN. Първото, което трябва да се разбере за такива сайтове е, че показват индекс на замърсяване, а не конкретната концентрация на прахови частици. Някои станции може да измерват само няколко параметъра и индексът им да не е пълен. Тези в Китай, например, публикуват замърсяването от PM2.5 – ултра финни частици, които са още по-опасни от измерваните в България. Всъщност, у нас също се измерва концентрацията на PM2.5, но информацията въобще не се публикува никъде. Връзката между индексите и концентрацията на замърсителите не е линейна и има различни методологии за изчислението им. Затова като видите индекс 300 в AQICN, моля не пишете, че замърсяването е 6 пъти над нормата, защото не е – лимитът е за концентрация, а не за индекса.

Вторият проблем е, че се сравняват две станции в даден момент. В София през зимата по-често може да срещнете замърсяване под нормата, отколкото над нормата, още по-малко в пъти. Аналогично в Китай все може да се намери станция с ниски стойности в даден момент. Трябва да се гледа средното за града през продължителен период. Тези данни показват, че сме далеч от замърсяването в Китай, а и по-голямата част от Азия. София остава обаче един от най-замърсените градове в Европа с финни прахови частици. Замърсяването с азотни и серни оксиди не е такъв проблем, но като причини е свързан с това с прах.

И не, това че сте видели някакви карти и индекси в мрежата не означава, че замърсяването в един или друг град е превишено. Има различни модели, които интерполират измервания в Европа и смятат как ще се пренася прахта от ветровете. Един такъв модел е прогнозата на БАН за следващите 72 часа. Той обаче не означава, че замърсяването в даден квартал или дори град ще е над нормата, а че има вероятност замърсяване от други градове да повлияе.

9. Въздухът е отровно мръсен

Има няколко доклада свързващи замърсяването на въздуха със здравословни проблеми. Този материал доста добре ги обобщава. Един на СЗО посочва, че има хиляди жертви от него в България и стотици хиляди в Европа на година. Тук е важно да се разбере, че всъщност никой няма представа и че оценката всъщност се базира на общата смъртност. Тъй като смъртността в България сега е висока, причините за което разясних вече няколко пъти, твърдението за жертвите се получава високо.

ФПЧ наистина вредят на здравето, но косвено. Продължителното излагане на замърсен въздух увеличава риска от белодробни заболявания, асма, а според някои – рак на белите дробове и кръвоносната система. Това обаче не прави въздуха токсичен. Не означава, че трябва да се затваряме вкъщи или да носим маски – поне не при нивата в нашите градове. Състоянието на градовете ни е тревожно, но от паника и сензационни заглавия никой няма полза… освен жълтите медии и сутришните блокове, разбира се.

10. Държавата трябва да изчисти въздуха, аз нищо не мога да направя

Държавата може да наложи ограничения и да съблюдава регулациите, които целят намаление на замърсителите. Санирането, въпреки всичките скандали, е всъщност добра добра мярка за намаление на емисиите от големите блокове. Истинските решения обаче може да се наложат точно от общините, които отговарят за транспорта, енергийните помощи и местните решения.

Тези мерки обаче, както споменах по-рано, са крайно непопулярни. Преди малко видях, че Фандъкова е казала, че „обществото е узряло“ за решение на проблема. Това може да си го преведете като „ако направя каквото и да е от нужното, няма да ми отсекат главата веднага“. Това изглежда наистина е така, но не променя факта, че толкова години нито тя, нито предшествениците ѝ нямаха смелостта да вземат каквото и да е адекватни мерки. Погледът беше и е само към следващите избори. Това важи както за София, така и за другите градове с голямо замърсяване. Единственият начин това да се промени, е достатъчно хора да поставят това като условие за изборите и да изискат ограниченията за съседите си и за себе си.

Нямам илюзия, че който и да е от нас ще смени методът на отопление или ще спре старата си кола само защото замърсява. Това е свързано с разходи и когато повечето от останалите не го правят, личното действие изглежда като безсмислена капка в морето. Затова трябва да има забрана на общинско ниво и по-важното – да се спазва. Паралелно с това трябва да има много по-голям контрол над строежите и колко замърсяват улиците около себе си, на индустриалните инсталации, на горенето на сметища и стърнища и ред други неща, които и сега зависят от държавните органи, но не се случват адекватно.

Бонус: Ще се изнеса на село в планината на чисто

Както не всеки град в България има проблем със замърсяването на въздуха, така и не всяко село е с чист такъв. Това, че няма измервания и се виждат звездите не означава, че едно средно голямо село разположено в котловина, в което повечето се греят на дърва, не образува смог. Още повече, че отоплението със старите печки замърсява доста въздуха в самата къща. Така че колкото и да е приятна топлината, в една зимна вчера в къща в планината може да дишате по-мръсен въздух отколкото на Орлов мост.