Tag Archives: Росенец

Росенец, Алепу, Св. Св. Константин и Елена: Да приватизираш морето

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/privatizirano-more.html

понеделник 17 август 2020


Член 18 на Конституцията и член 12 на Закона за водите разпореждат, че морското дъно е публична държавна собственост, върху което държавата има суверенни права. Но поне в три случая проучени от Биволъ и Инициативата “Зелени закони” се вижда как тясно свързани с властта лица “приватизират” морското дъно.

Най-актуален е кеят край Догансарай, за който Биволъ разкри, че е изникнал между 2018 и 2019 г. Това се вижда ясно на сателитни снимки от системата Google Earth.

До февруари 2018 м. кеят е дълъг около 50 метра. Ноември 2019 г. към него са пристроени още 220 м. Новото мащабно съоръжение е с обща дължина 270 м. и оформя нова марина, в която могат да се приютят големи яхти.

За да узакони заграбената от морето територия фирмата “Хермес Солар” прави изключително нагла врътка: обявява новоизградената част от вълнолома за построена през 80-те години и го вписва като собственост с корекция на стар нотариален акт, претендирайки за фактическа грешка.

От запитванията ни до институциите за документите на съоръжението стана ясно, че измамата е подпечатана в три министерства: МРРБ, МО и МТИТ. След протестите на място и публичния скандал прокуратурата се активизира и видя незаконния кей, но засега няма никакви действия срещу чиновниците и политическите лица, допуснали кражбата на държавната територия.

Нов плаж изникна в св. св. Константин и Елена

През 2016 г. Министерстовото на туризма сключва договор за наем на плаж Минерален басейн – север с дружеството св. св. Константин и Елена Холдинг АД, свързвано с варненската групировка ТИМ. Плажът е в имот 10135.2569.288, който е изключителна държавна собственост, както и морското дъно пред него. Активната плажна ивица е 2137 кв.м. За нея наемът е определен на 3720 лв. годишно. В момента на сключване на договора имотът изглежда ето така от сателит и в Кадастъра.

В следващите години започват трансформации, които са проследими по сателитните снимки на системата Google Earth. Най-напред е построена нова дига в морето.

След това е насипан пясък, който уголемява значително морския плаж и се образува малък залив. “Отвоювана” от морето е и територия на север от дигата. Върху новия плаж изникват постройки.

Строителството е приключило преди летния сезон на 2019 г. Биволъ отправи запитвания към МРРБ и към св. св. Константин и Елена Холдинг АД за строителните книжа, които не се откриват в нито един от публичните регистри на държавата или Община Варна. До редакционното приключване на статията отговор не се получи, но запазваме възможността да публикуваме позицията на институциите и дружеството ако такава бъде изпратена.

В случая новият плаж и дигата, които по груби сметки са около 6 декара,  остават собственост на държавата, но самоуправството с държавната собственост е налице. Дружеството наемател има директна полза от завземането на морското дъно, тъй като разполага много повече чадъри и заведения на плажа.

В момента “тимаджиите” плащат на държавата наем за малко над два декара плаж, а ползват близо 6 декара публична държавна собственост. Би било логично Министерството на туризма да преразгледа условията на договора и смешният наем от 3720 лв. годишно, който св. св. Константин и Елена Холдинг АД дължи на държавата, да бъде увеличен. До редакционното приключване на статията не се получи отговор на нашето запитване до ведомството дали са предприети стъпки в тази посока.

Как 10 декара от морското дъно при залива на Алепу стават частна собственост

Историята на този пример започва през 1980 г. когато територията на морския бряг между Каваците и Алепу затворена от пътя Созопол – Приморско е обявена за природна забележителност, заради специфичната крайморска растително и животински свят.

На стария кадастрален слой от 80-те се вижда, че двата имота 37 и 144 са били море.

През 1984 година Комитета за опазване на околна среда се съгласява в част от природна забележителност „ Нос Агалина“ най-близко до Алепу да се изгради вилната група „Марина“ и пристанище , като част от строящото се тогава Вилно селище „Дюни“ – последният туристически комплекс на социалистическа България изграждан от австрийци и поляци. Заедно с вилното селище е изградена и самата марина – малко пристанище за яхти и лодки опазвано от вълните от пристан на изток и вълнолом от югозапад

Вилното селище Дюни е открито през 1987 година и веднага става моден курорт осигуряващ валута за закъсващата икономика на народната република.

Към края на века започва да се вижда и ефекта от грешно проектираните пристанищни съоръжения – самата марина почва да изплитнява, а зад вълнолома се натрупва нова плажна ивица.

Ако разгледаме сателитните изображения от това време, този процес е проследим, въпреки ниска им резолюция.

През 1999 година държавното дружество Дюни е закупено от Людмил Стойков, приближен на бившия президент Георги Първанов.  През 2002 турската петзвездна верига “Меджик лайф” дава идея за мениджмънт и Дюни става техен клуб до 2008 г. В началото на договора марината вече е окончателно засипана от пясъка и на нейно място се появява басейн.

През същата 2002 година министърът на околната среда услужливо изключва 30 декара от природната забележителност „Нос Агалина“ ,а през февруари 2003 изключва още 8 декара. Върху тези площи през 2004 година се построява петзвездния “Марина Роял Палас”, а през 2007 и “Марина Бийч” .

През март 2003 Долорес Арсенов приема план за управление на природната забележителност изготвен от Дюни АД предвиждащ застрояване на 14 декара от нея, обхващащи настоящият паркинг на ВС Дюни, но представен под благозвучното име зона Г – зона за управление и поддръжка с посетителски център с възможност за преспиване. Собствеността на зоната, както и на цялата територия на природната забележителност, е публична държавна горска територия. Как върху нея се изгражда частен паркинг не е ясно. Не е ясно и как в кадастралните карти тази публична собственост вече се води неизвестна собственост, а в горските карти направо е посочена като частна на юридически лица и е изключена от границите природната забележителност. Законът за защитените територии разпорежда, че собствеността на държавата и общините в защитените територии е публична – т.е. не може да се продава или ипотекира. Заповед за изключване на паркинга и околната територия от зона Г липсва в регистъра на защитените територии.

От картите на възстановената собственост към 2008 година дъното на бившето пристанище все още се води самостоятелен имот , но в кадастралните регистри и карти през 2018 година той вече е частна собственост – част от имот собственост на Дюни АД.

Eто така между 1999 и 2018 година над 10 декара от морското дъно при Алепу – публична държавна собственост, върху което Република България има суверенни права, става собственост на частното дружество Дюни АД. И нито една институция у нас отговорни за опазване на собствеността в лицето на МОСВ, МЗХГ, МРРБ не се противопоставя срещу това грубо и безпардонно нарушение на Конституцията.

Днес когато се коментира как да променим Конституцията е добре да си спомним тези примери. Черно на бяло и дори с цветни сателитни снимки те илюстрират как властта я прилага, и как не я прилага.

Съвместно разследване на Биволъ и Инициатива “Зелени закони”

„Я кажи за Буджака“

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3603

Росенец стана символ много бързо. И концентрира толкова много прожекторите върху Доган, ДПС, Пеевски и връзките им с националната и местната власт на ГЕРБ, че властта (явната и тайната) трябваше да отговори някак комуникационно. А най-добрата защита е атаката.

Затова с редица репортажи, подкрепени с действия на главния прокурор, казусът със сараите на Доган беше смесен с други проблеми по черноморието, фокусирани върху имот на Иво Прокопиев, който уж също запушвал пътя до плажа.

Всяко лято от 33 години съм в Черноморец (имам роднини тук) и виждам как се застроява крайбрежието. Не бях доволен, когато едни скали, на които ходехме, станаха недостъпни сред поредния строеж. Къщите, буквално висящи от скалите винаги са повдигали въпроси. Така че проблем със строителството по крайбрежието има, тъй като философията на закона, а и на конституцията е, че крайбрежието е на всички и никой няма право да си го присвоява или ограничава. По същия начин най-вероятно се чувстват много хора, което направи Росенец още по-силен символ, но което дава сила и на другите примери.

След като темата с Буджака стигна до националните медии, при почти всяко повдигане на темата с Росенец, се появяваше някой да каже „а я кажи за Буджака“. Журналисти на СКАТ (на Валери Симеонов) пък бяха пратени на Росенец да питат Христо Иванов един въпрос – за Буджака. А неговият отговор, че не е запознат, беше използван за да подсили опорната точка за „двойния аршин“.

Приписваната с години връзка на Да, България с Прокопиев пък допълнително допринесе за този опит за разбиване на образа на акцията в Росенец. Да го превърне не в символ на корупцията, а в политическа интрига тип „наши срещу ваши“. Дали Прокопиев е „кукловод“ в Да, България мога да отричам по много начини, но това е като да отричаш, че нямаш сестра.

Реших да проверя пък какво толкова има на Буджака. Отворих Google maps (сателитните снимки и street view), кадастъра (зареди 20-тина лева за справки), новинарските публикации, снимките и репортажите. За малко да отида на място, да разгледам. Казах си – добре, ако наистина има проблем, трябва някак да го адресираме, а не да го избягваме. Представях си как някоя ограда е затворила нещо и трябва да се бутне, представих си аналогична на ситуацията в Черноморец, където можеш да видиш скалите, но не можеш вече да стигнеш до тях.

Обаче реалността се оказа друга. Първо, имот на Прокопиев не блокира нито път, нито достъп до плаж. Преди две години в съседство друг бизнесмен всъщност е ограничил частично достъпа, както отбелязва в тази статия Флагман. След преглед в кадастъра, репортажа на Канал 3 и използваната след това снимка в Tribune (също проправителствен) осъзнах, че те дори не знаят кой е имотът на Прокопиев. Този, който показват (и който проверих първо) е на адвокат и е далеч от този на Прокопиев.

След това видях няколко интервюта на БНР, където и кметът на Созопол, и адвокат уточняват, че няма ограничен достъп. Нито до скали, нито до плаж, нито до път. Репортаж пък на бТВ показва, че са оставени стълби между новопостроените имоти, така че да има достъп. И на база на тези репортажи и справки в кадастъра реших, че няма нужда да ходя на място, за да установявам вече очевидното – че няма нищо общо между Росенец и Буджака. А дали при закупуването на земята или при разрешението за строеж има нарушения, няма как да знам, но това не е важно с оглед на достъпа до скалите и плажовете (каквито там май няма).

Но въпреки реалността беше построен перфектният „фалшив двойник“ на Росенец, който беше раздухана в синхрон от всички медии както на сараите, така и на властта (Канал3, Нова, СКАТ, Вести, Дарик, Tribune и др.) и който ще продължава да отеква по фейсбук коментари и спорове на маса – „защо Христо Иванов не отиде на Буджака. Защо има двоен стандарт“. А двойният стандарт дразни хората. Прави нещата да изглеждат неистински. Това е опит Росенец и сараите да се принизят до обикновено нарушение, каквото всички други правят.

Христо Иванов не е ДНСК, прокуратура или община. Той не геодезист, инспектор, архитект, за да ходи да мери отстояния, ширина на пътеки, да сравнява ПУП-ове и да бута огради. Акцията на Росенец показа силно и нагледно това, което журналисти бяха разкривали преди това – как община, НСО и няколко министерства са плюли на закона и обществения интерес, за да се обособи един анклав на почетния председател.

Буджака не е нищо такова. И затова неходенето там не е двоен стандарт. И няма нищо общо с един или друг бизнесмен. Там няма блокиран общински път, няма НСО, които да пазят скалите, няма достроен кей, няма незаконна постройка на плажната ивица, няма и синя пирамида за морфичен резонанс. На Буджака евентуално има неадекватен подробен устройствен план, който пък е такъв заради изключението в Закона за устройство на черноморското крайбрежие, позволяващо строителство близо до брега в населени места.

Няма добър отговор на „Я кажи за Буджака“. Защото това не е истински въпрос, аргумент или молба. Това е стандартна пропагандна тактика и логическа заблуда. Опит не само да се дискредитира един политик и една партия, а да се омаловажат и прикрият зависимостите, които Росенец освети.

Но ето, казах за Буджака. Ще кажа и за цялото черноморие. ЗУЧК гласи:

Достъпът на гражданите до морските плажове се осигурява чрез предвижданията на устройствените планове, включително на парцеларните планове за изграждане на обектите на техническата инфраструктура, обслужваща тези територии.

Трябва законността да стане начин на мислене в институциите. Трябва нечие желание да вижда вълните от прозореца си да не е единственият аргумент при изготвяне на устройствени планове. Но най-вече, трябва да не може цялата държава да бъде нелегитимно впрегната в обслужване на нечий интерес, който и да е той.

Трябва и да спрем да се връзваме на пропагандните техники на кафявите медии и прокуратурата, която пакетира казусите. И да не позволим Буджака да стане фалшивата сянка на Росенец. Защото това е целта на този напън.

Държавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край Сарая

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dogansarai-port-dogan-1.html

четвъртък 21 май 2020


Двеста и трийсет метров вълнолом е изникнал между февруари 2018 и ноември 2019 г. пред морския сарай на Ахмед Доган – показват сателитни снимки, които Биволъ анализира. Институцията, която трябва да съгласува това строителство в акваторията, която е изключителна държавна собственост, е МРРБ. Оттам засега не казват кой и как е построил впечатляващото съоръжение.

Пристанището на Доган преди строителството. Снимка от Google Earth от февруари 2018 г.

Пристанището на Доган след строителството. Снимка от Google Earth от ноември 2019 г.

Справка в Кадастъра показва, че новият вълнолом е придобил отделен кадастрален номер на поземлен имот 07079.831.346 с площ площ 5838 кв. м. Той е узаконен съвсем наскоро в началото на годината със Заповед за изменение на КККР № 18-2034-24.02.2020/24.02.2020 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК – БУРГАС. В публичният регистър на Кадастъра обаче няма следа от тази заповед. Там не е отбелязано и чия е собствеността на съоръжението.

Новият вълнолом е отбелязан в Кадастъра.

На скиците в Кадастралния регистър самата вече построена кейова стена обаче не е нанесена. Тя присъства само като проекция, скицирана в морето. Според закона за кадастъра, обектът не може да бъде проет, без да бъде задължително заснет и нанесен в кадастралната карта.

На най-новите сателитни снимки се виждат и няколко постройки, които са вдясно от пътя, водещ до Сараите. Те обаче не са нанесени в Кадастъра и не е ясно какво е тяхното предназначение и дали имат редовни строителни книжа. Тяхното строителство може да се датира от преди започването на вълнолома, като те са довършени преди него, вероятно около средата на 2019 г.

Интересно е, че в Кадастъра сградите на луксозната резиденция се водят официално като…. 2 хангара за лодки и една административна сграда – всичките само на по 1 етаж! Т.е. в регистрите липсват данни за многоетажния луксозен дворец на Доган.

Биволъ изпрати запитвания до всички компетентни институции, които имат отношение към собствеността на имота с вълнолома и неговото управление: МРРБ, Областна управа и Община Бургас. Поискахме да ни бъдат предоставени данни и документи за собственост, инвестиционното предложение, разрешението за строеж, данни за изпълнителите и строителния надзор, както и актове за приемане на обекта. До момента на публикацията отговор не дойде от нито една от институциите.

Приватизирал ли е Доган държавното пристанище?

В поредица от разследвания на Биволъ от 2014 до 2016 г. (виж тук) показахме как са били нарушени основни изисквания и законови положения, за да бъде построен луксозен дворец на най-стратегическото място в Бургаския залив – нос Чукалята в парк “Росенец”. Разкрихме как е придобита земята и генетиката на усвояването на обществената собственост.

Тя тръгва от подаряването от правителството на Иван Костов на всички имоти на НХК /към които спадат и имотите на Сарая, заедно с около 300 дка крайморски терени в парк Росенец/ на руския концерн “ЛукОЙЛ”. Теренът на нос “Чукалята” е бил ползван по времето на социализма като яхтено пристанище на Нефтохим и граничен пост за радарно и визуално наблюдение, поради своята изключителна стратегическа точка. След приватизацията на собствеността на НХК, терените в парк Росенец се прехвърлят на фирма свързана с Валентин Златев, която от своя страна ги препродава. Така в крайна сметка, бившият яхт-клуб на Нефтохим, заедно с прилежащата база, става една от “перлите в огърлицата” в собствеността на корпоративния обръч на Доган – фирмата “Хермес Солар”. Сараят се води по документи “Водна спортна база” и е осъществен с кредит от фалиралата КТБ за около 20 млн.лв. отпуснати по проект за ….Фабрика за фотоволтаични панели. Фабрика няма, банката е измамена. По-късно КТБ фалира и кредитът по “схема” се прекредитира в ПИБ. За сметка на това парите са изхарчени за строежа на огромен луксозен феодален палат и отцепената около него екстериториална част от българското крайбрежие.

Сараят през 2016 г. снимка Биволъ

Още при строежа на обекта беше ясно, че той е в нарушение на нормите за височина по крайбрежието съгласно ЗУЧК. Сградата е проектирана от най-скандалния по бетонирането на българското Черноморие арх. Калин Тихолов, известен още като архитектът на ДПС. Извисяващата се на 18 м височина кула в средата на Сарая е квалифицирана от Тихолов като “архитектурен елемент” и недопустимо е узаконена от Община Бургас, въпреки, че това е обитаема част от сградата и не представлява никакъв “архитектурен елемент”. Няколко закона са потъпкани и всички институции си затварят умишлено очите пред грозната картина.

След като построява сарая, през 2016 г. Доган прави постъпки да се сдобие и с пристанището, на което домува неговата яхта “Хермес” с рег. № Вн 7264”, заснета от Биволъ. Дотогава кеят се води държавна собственост и се стопанисва от областния управител Вълчо Чолаков, назначен от ГЕРБ представител на СДС и Реформаторския блок във второто правителство на Борисов.

От кореспонденция на Чолаков и “Хермес Солар”, получена от Биволъ по реда на ЗДОИ стана ясно, че тече промяна в кадастралната карта, като областният управител не е възразил срещу нея. В същата кореспонденция Хермес Солар изразява недвусмисленото си намерение да приватизира имота и той да бъде деактуван като частна собственост. /виж тук/. Оттогава не е ясно какво се случва с пристанището по документи, чия собственост е то в момента и кой е построил внушителния вълнолом, зад който вече може да се приютят много по-големи яхти.

Община Бургас гласува “до дупка” за да осигури недосегаемостта на Доган

Преди около 3 седмици Община Бургас направи всичко възможно за да деактува публичната си собственост около Сарая на Доган в частна, за да бъде осигурена пълна недостъпност на крайбрежната зона от страна на граждани. Това влиза в пряко нарушение на Конституцията на Република България, категорични са юристи.

Срамното узаконяване става на сесия на Общинския съвет в Бургас на 27.04.2020 г. Само ден преди заседанието на местния парламент, на 27.04.2020 г. кметът на Бургас Димитър Николов (зам.-председател на управляващата партия ГЕРБ) входира Докладна записка от 47 страници, с която иска промяна на уличната мрежа в част от парк „Росенец“. Време напълно недостатъчно на съветниците да се запознаят в дълбочина с материалите по нея, за да реагират законосъобразно и да вземат най-целесъобразното за избирателите си решение, с което не увреждат обществения интерес и не погазват върховенството на закона. 

Докладната записка  08-00-10030/24.04.2020 г. на Димитър Николов – кмет на Община Бургас, относно: “Одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ за кв. 1, кв. 2 и кв. 10, в територията на лесопарк “Росенец”, гр. Бургас” (т. 41 от Дневния ред), е приета от общински съвет в нарушение на Закона за общинската собственост (ЗОС) и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти на община Бургас, съгласно които от публична в частна може да бъде преобразувана общинска собственост с гласовете на 2/3 от съветниците. Тя не е минала и за обсъждане през комисиите на местния парламент. При гласуване на предложението не се събират достатъчно гласове „ЗА“ и решението не се приема от общинските съветници. Тогава в заседателната зала започва лют спор, кореспондиращ със скандал, и се дава 15-минутна почивка, в която е започнало уговаряне – предложението да бъде прегласувано и прието.

Предложението на кмета Димитър Николов, който е и зам.-председател на управляващата партия ГЕРБ, включва преобразуване от публична общинска собственост в частна общинска собственост на улици, водеща към бреговата ивица в близост до Доган сарай, като след това по предварителен договор идеални части от тях бъдат прехвърлени чрез заменки на две фирми – „Хермес Солар“ ООД и „Стрейтлайн“ ЕАД (свързвани в публичното пространство с Ахмед Доган).

Дори в разгара на извънредното положение и масовата социална карантина двете фирми са продължили да си прехвърлят фиктивно собственост върху различни терени и обекти на нос Чукалята.

В Докладната записка, не е упоменато, разбира се, че общинските пътища ще бъдат продадени, за да станат собственост точно на тези 2 фирми.  При проследяване на точното местонахождение на процесните имоти по Кадастралната карта на Бургас, се установява, че Общината заменя идеални части от три улици – публична общинска собственост (фиг. 130, 131,132 и 133 с други терени, като така се увеличава периметъра между Сарая и преминаващи в близост „нежелани гости“, искащи да стигнат до бреговата ивица. Достъпът до морето става невъзможен за обикновените граждани, защото се прегражда от частни имоти. Подготвен е и предварителен договор за продажбата. 

Наглостта и презумпцията за “Надзаконие” беше демонстрирана преди броени дни, когато частни гардове на Доган забраниха на журналистите достъп до бреговата ивица, когато избухна пожар в Сараите. Аргументът на мутрите, присвоили си правото на личното законодателство беше, че пътят вече е частна собственост, независимо, че дори и незаконосъобразното решение на ОС съвет в Бургас да хариже пътищата на Доган не е влязло в сила и това ще отнеме чисто формално поне около месец.

Държавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край Сарая

При абсолютно погазване на закона и правилата, докладната записка е подложена на ново, второ гласуване. Това автоматично превръща взетото решение в незаконосъобразно, въпреки че предложенията са приети с 40 гласа „ЗА“ при втория опит. Странно как за няколко минути в специално определената пауза общинските съветници са били принудени да си променят мнението и съответно волята на 180°.  Ето и пост в социалната мрежа, който общинският съветник Иво Баев е споделил за скандалната сесия и “гласуването до дупка”, за да бъде удовлетворен хатъра на Доган.

Нормативната рамка – 2/3 гласа „ЗА“ от общия брой на всички общински съветници за приемане на решене, свързано с преобразуване на общинска собственост от публична в частна, не е изпълнена при редовно проведеното гласуване. В нарушение на закона и Правилника за работата на Общинския съвет, предложенията са подложени на второ гласуване след 15-минутна почивка, за да се получи желаният резултат.

„Прегласуването“ в същността си е незаконосъобразно, а процесът по гласуването с „втори опит“ след редовно гласуване е незаконен. Освен незаконосъобразни, предложенията за ликвидиране на точно определени общински улици и изграждането на нова в чужд интерес, е и нецелесъобразно, защото не обслужва обществените потребности, ощетява финансово данъкоплатците и ограничава правата им – достъп до изключителна държавна собственост, каквито са бреговата ивица и плажът. В същото време с тази докладна записка на Димитър Николов се удовлетворяват предимно косвено и пряко частни и корпоративни интереси.

С Докладаната на Николов, освен отдаването на единствения общински път на Доган, се взема решение и  „за осигуряване сигурността на частната рафинерия“ на „ЛукОЙЛ“, чиято екстериториална база се намира в съседство със Сарая. По външната й ограда трябва да бъде построен  общински път, по който да се движи, вероятно по-комфортно, охраняващият въоръжен караул на руската база.

С незаконосъобразното решение на Общински съвет – Бургас се узаконяват и серия други корупционни практики и незаконни действия, свързани с летния сарай на Ахмед Доган и нефтобазата „ЛукОЙЛ“ в парк „Росенец“ – руски анклав на българска територия. Казуси, които Биволъ е разследвал през годините и подробно е описал в свои статии. (тук, тук, тук, тук, тук). 

КОЙ гласува за Модела #КОЙ!

Поради надделяващия обществен интерес около скандалния морски Сарай на Ахмед Доган и цялата публична и институционална вакханалия на беззаконието и корупцията, свързани с него, Биволъ публикува имената и партийната принадлежност на съветниците, както и начинът по който са гласували феодалната неприкосновеност и узаконяването на частна зона от българското крайбрежие на вечния Лидер на ДПС – Ахмед Доган. Нека всеки читател сам и по съвест направи своите собствени изводи и заключения:

Гласувалите със „ЗА“ общински съветници на Бургас, за незаконното приемане на предложенията в докладната записка на кмета Димитър Николов, са:

ГЕРБ – Анелия Тодорова Иванова, Антонио Христов Душепеев, Бойчо Стоянов Георгиев, Борис Петров Ангелов, Веселин Матеев Пренеров, Виолета Маркова Илиева, Георги Иванов Маринчев, Георги Петров Дракалиев, Димчо Грудев Грудев, Евелина Василева Михалева, Ивайло Димитров Колев, Иван Георгиев Гаврилов, Калояна Живкова Петкова, Красимира Семова Маркович, Николай Георгиев Стоянов, Пеньо Николов Мечков, Петър Тотков Статев, Севдалина Христова Турманова, Сотир Николов Сотиров, Тодор Жаков Йосифов, Тони Артюн Минасян, Юлиян Жеков Кулев, Юлиян Христов Георгиев

БСП – Йордан Георгиев Георгиев, Павел Маринов Маринов, Чанко Миндов Мирчев

ДПС – Шерафет Асан Мехмед

НФСБ – Боян Диянов Дяков, Милен Ненчев Ненчев

СДС – Георги Митев Митев, Станимир Димитров Апостолов

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Георги Събев Събев, Кирил Кирилов Начев

„Демократична България“ – Димитър Георгиев Найденов

„Движение България на гражданите“ – Живко Иванов Табаков, Костадин Евгениев Андонов, Манол Божидаров Тодоров, Стоян Демирев Грозев

„Ние, гражданите“ – Стоян Иванов Колев

Гласували „ПРОТИВ“:

„Възраждане“ – Диян Тодоров Георгиев

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Константин Живков Бачийски

Гласували „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“:

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Красимир Калудов Тодоров, Христина Иванова Секлемова