Tag Archives: савак

Видео: Нивото на язовир “Студена” вече е под “мъртвия обем”

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/studena-murtav-obem.html

неделя 29 декември 2019


Видео, публикувано в социалната мрежа Facebook показва ясно, че водата в язовир Студена е спаднала под т.нар. “мъртъв обем”. Властта обаче продължава да подава оптимистични данни за наличната вода, която според нея би трябвало да стигне до средата на февруари.

Водовземането от яз. Студена става през водовземаща кула, в която има пет отвора, т.нар. саваци. В най-ниската част на кулата на кота 813 м. се намира последният, пети отвор отгоре-надолу, както е показано на схемата с червената стрелка.

Котата на мъртвия обем на яз. Студена е 813 м.

Във видеото заснето с дрон от Кирил Кирилов на 21 декември се вижда, че този отвор вече е над нивото на водата.

Под това ниво се намира т.нар, “мъртъв обем”. Според дефиницията в Уикипедия това е най-ниската част от обема на водохранилище, изравнителен басейн и други водоеми, предназначена да задържа тлакове и наноси, както и да осигурява вземане на определено количество вода. Този обем не се използва за целите, за които е построен водоемът, и се изпразва през основните изпускатели само при прегледи, поправки и други.

Осен тлакове и наноси, в мъртвия обем на язовира има риба, водорасли и всякакви отпадъци. При увеличение на снимката се вижда автомобилна гума, която не би трябвало да се намира в язовир за питейна вода, но това е друга тема.

Автомобилна гума на нивото на последния савак на водовземната кула.

Откъде обаче се подава вода за Перник, след като това не става през савака на водовземната кула? Вариантите са два – или се изпомпва вода от мъртвия обем, или има и друг савак на по-ниско ниво, вероятно на самата стена, през който също се черпи от мъртвия обем.

На дневен ред стои и въпросът дали подаването на вода от мъртвия обем на язовира не носи рискове за здравето, въпреки пречистването и обилното хлориране.

Пред тези факти властта дължи ясни отговори, точни данни и прецизни действия за защита и подпомагане на населението изложено на това бедствие, което не може да се припише изцяло на природата.

За съжаление опитът от други техногенни бедствия като това в Чернобил сочи, че официалната информация се манипулира и изкривява умишлено, за да се осигури комфорт на властимащите и да се отложи във времето понасянето на отговорност.

Рано или късно обаче истината лъсва, но аварийните действия, които биха могли да смекчат последствията от бедствието, вече са драматично закъснели.