Tag Archives: Слави Трифонов

И т.н. Презареждане

Post Syndicated from original https://bivol.bg/prezarezhdane-etc.html

неделя 15 ноември 2020


Когато Мерилин Менсън все още бил изгряваща звезда, попитали Алис Купър какво мисли за него. Той отговорил, че Менсън е просто едно грозно момче, което се облича в кожи и се гримира. Не претендирам за точност, но така твърдят очевидци. Старият рокаджия очевидно прави намек за това, че по-младият му колега го имитира. Това обаче са си музикантски работи. Взаимните влияния в изкуството обикновено са толкова смесени и объркани, че и най-големите специалисти трудно се ориентират в тях и нерядко стават за смях, опитвайки се да си изсмучат от пръстите някоя аналогия. Но, да оставим мрачните дълбини на рока на мира.

Бойко Борисов също не става за смях рядко. Особено напоследък. Дори и страстните любители на гафовете вече са уморени да следят безкрайния низ изцепки на премиера ни. Ако обаче той определи Слави Трифонов като „маниакално самовлюбен, страховито намръщен човек, който демонстративно раздава сатрапски заповеди и погазва достойнството на всеки нисшестоящ в йерархията“, никой не би си и помислил да му се присмее, задето търси под вола теле. Приликата в двата персонажа на Прехода е повече от очевидна.

Излюпването на месии в политическия ни живот след 89-а не е новост. Какви ли ги нямаше. Едни едва успяха да си свалят петолъчките от костюмите, преди да полетят в политическите висини. Други с аристократична щедрост ни обещаха, че за 800 дни ще станат нещата; ако им верваме. Трети не успяха да се издигнат толкова високо, но пък имаха далеч по-завиден арсенал от палячовщини и се покриха някъде или станаха жертва на имитацията на естествен подбор, царяща в средите на „държавността“. С две думи, месии колкото искаш, но поне имаше някакво разнообразие. Такова, че сходствата между сегашния ни премиер и лидера на политическа партия Има такъв народ (ИТН) изглеждат смущаващи, дори и на фона на родната действителност.

Та, нима и двамата нямат в автобиографиите си доста солидни връзки с така наречения „подземен свят“? На най-високо ниво, при това. Как можем да забравим подсмърчането на Слави след убийството на Васил Илиев или ИПОН-ския период на Бойко Борисов? А, както е широкоизвестно, подобни среди не се напускат никога, стига да влезеш веднъж в тях.

Да оставим настрани пожарникарството и виолата, защото май само те нямат нищо общо между двамата. Мощните джипове, пренапомпаното его, наперените стойки, назидателният тон, обграждането с посредствени, взаимозаменяеми послушковци, на които да изкарват (по възможност пред колкото се може повече камери) „справедливата“ ярост за собствените си грешки, непрекъснато демонстрираното чувство за непогрешимост и недосегаемост, неистовата нужда от внимание… Как да не се замисли човек, че партията на Слави може да бъде кръстена „И така нататък“?

Май има два варианта. Първият е твърде малко вероятен. Сценаристите на Прехода са останали изненадани от разочарованието на хората и оттеглянето на доверие от Борисов и са били принудени бързешком да измислят кой да заеме мястото му. Вторият обаче си пасва точно. Като на свинче – звънче. Слави отдавна проявява апетити към политиката. Много преди да „сондира“ общественото мнение през 2016 година, когато внесе референдума.

Оттогава нещата за него се нареждат като по ноти. Затова и може да си позволи няколко месеца да гледа безучастно как хиляди българи протестират и се опитват да свалят разяденото от корупция, наглост и нефелност правителство и християн-социалистическия патриот, който по съвместителство е и главен прокурор. Търпението на българите към Бойко се изчерпва от ден на ден и това работи в полза на намиращия се в позицията на дофин Слави. Защото е твърде вероятно след следващите избори Народното събрание да е шарено като хипарска риза и Борисов да има нужда от подкрепа. Подкрепа, която да осигури плавен преход от него към поредния месия. И Така Нататък. Докогато номерът минава…

***

Поръчайте юбилейната книга на Торлака по случай 10 години Биволъ.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за 1 екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6



Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



Жокерът Слави

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/jokerut-slavi/

В началото на седмицата Георг Георгиев, зам.-министър на външните работи и председател на младежката организация на ГЕРБ, сътвори буря в чаша с вода, като поиска оставката на Иво Христов – депутат от гражданската квота на БСП.

Поводът за скандала беше интервю на Христов пред bTV, в което той определи като „очарователна“ тази черта на българския народ „да гласува за поредния спасител, без да знае какво има вътре като съдържание“. „Както сме го подкарали, нас преди 30 и кусур години ни управляваше Тато, след това дойде Командира, след това Дедо, след това Баце. Следващият пак трябва да бъде някакъв такъв – родителски надзор да осъществява над инфантилното българско население“, коментира той личния рейтинг на шоумена Слави Трифонов и мястото, което социолозите отреждат на неговата партия „Има такъв народ“.

Коментарът на Иво Христов, който в повечето случаи говори публично по-скоро като анализатор, съвсем не е обиден за народа ни, макар да звучи в известна степен политически некоректно от устата на един народен представител. Ще бъде обаче лицемерно и невярно да се твърди, че целокупното българско население има някакво ниво на политическа култура, което му позволява да прави т.нар. информиран избор, когато дойде време да отиде до урните. Обратно, мнозинството избира лидерите си емоционално и само хора с развито гражданско съзнание се интересуват от програмите, идеите и политиките, които предлагат партиите у нас.

Но така се гласува не само в България.

Сигурно за мнозина изборът на милиардера и телевизионен водещ на шоуто „Стажантът“ Доналд Тръмп за президент на САЩ е бил инфантилен. Това трябва ли да обиди нацията със самосъзнанието на най-великата в света? Други биха казали, че преобладаващата част от американците са искали да спрат войните, които САЩ водеше в различни точки по света, затова са предпочели един наглед неуравновесен и неподходящ за Белия дом човек.

В историята има немалко случаи, в които актьори и шоумени влизат в политиката и заемат най-високи постове в държавната йерархия. Преди Тръмп холивудският актьор Роналд Рейгън стана президент на САЩ. През 2016 г. телевизионният комик Джими Моралес беше избран за президент на Гватемала с обещанието да се пребори с корупцията. Към списъка с комици, направили политическа кариера, може да се прибавят имената на Володимир Зеленски – настоящия президент на Украйна, и на Марян Шарец, който не успя да стане президент на Словения през 2017 г., но оглави коалиционен кабинет през 2018 г. Популисткото движение „Пет звезди“ в Италия, участвало в две правителства, също беше създадено от актьор – Бепе Грило, според когото „най-голямата измама на политиката е да ни кара да мислим, че политиците служат за нещо“.

Но да се върнем в България.

Дали очакването на поредния спасител е очарователна черта на народа ни, може да се спори. Но е сигурно, че той търси нови лица на българския политически тезгях – все едно какви, важното е да не са старите партийни муцуни. Затова странното на пръв поглед изключително високо обществено доверие към Слави Трифонов и позиционирането на партията му след ГЕРБ и БСП, отчетени през септември от социологическата агенция „Алфа Рисърч“ като моментни обществени нагласи, може да се окажат тенденция, която да се запази и до изборите, без значение дали ще бъдат предсрочни, или редовни. А обяснението за тази тенденция можем да открием в изявлението на Марян Шарец, направено след първия тур на президентските избори в Словения през 2017 г.: „Ние постигнахме много добър резултат, защото започнахме от нулата.“

„Има такъв народ“ също започна от нулата. Партията на Слави Трифонов беше регистрирана след промяната на първоначалното ѝ име „Няма такава държава“, отхвърлено от съда. Тя не се позиционира в никоя част от политическия спектър, едва ли ще създава структури в страната и ще води организационен живот, подобно на класическите партии.

Нейната трибуна е 7/8 TV,

която прави абсолютно излишни предизборни обиколки из страната и срещи с избиратели, а предавания като „Вечерното шоу на Слави Трифонов“, „Шоуто на сценаристите“, „Студио Хъ“ и техните Facebook страници всъщност заместват традиционната политическа реклама. А един голям концерт на Дългия (стар прякор на Трифонов) и на неговия „Ку-Ку бенд“ на финала на кампанията ще подгрее техните фенове и ще ги екзалтира да отидат до избирателните секции.

Макар и доста поовехтяло към края си, „Шоуто на Слави“ успя да се задържи цели 19 години в ефира на bTV. Неговият създател и водещ обаче остаря в него, поизхаби се и харизмата му залиня. А интервюто му с премиера Борисов в края на ноември 2018 г. може спокойно да се нарече своеобразно политическо харакири, което Трифонов си направи пред очите на многохилядната си публика. Политическо, защото референдумът, проведен заедно с президентските избори през ноември 2016 г. по инициатива на шоумена и сценаристите му, си беше трамплин за политическа кариера. И макар да не успя да прескочи заложената в закона бариера от 51% от имащите право на глас избиратели в България, за да стане вотът задължителен, плебисцитът имаше силен отзвук в обществото.

През трите летни месеца на национални протести срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев

„Има такъв народ“ не бе сред политическите сили, които участваха в организирането и провеждането на всекидневните акции в столицата и страната

и в т.нар. Велики народни въстания. Темата обаче присъстваше – пряко или косвено в различните предавания на 7/8 TV. След обявените резултати на агенция „Алфа Рисърч“ някои медии поискаха да разберат с каква политическа програма и идеи ще се яви партията на Слави Трифонов на предстоящите парламентарни избори.

Пред БНР зам.-председателят на партията Тошко Йорданов коментира, че те няма да отстъпят от своите искания, завени в референдума – за мажоритарни избори в два тура, за намаляване на субсидията на партиите на 1 лв. и за електронно дистанционно гласуване: „Българският народ заяви ясно, че иска да се случат тези неща, затова направихме политическа партия. Отиваме на тези избори, за да реализираме тези три точки от референдума и те да станат закон.“

Според Йорданов „Има такъв народ“ няма да се коалира с трите системни партии ГЕРБ, БСП и ДПС и няма да се самоопределя като лява или дясна, защото тази координатна система е остаряла. Той добави, уж в кръга на шегата, че партията им е „отгоре – над всички“. Сценаристът беше лаконичен и ясен и заяви, че в партията вярват само на международни агенции, които измерват обществените нагласи.

Тук следват важни въпроси и те не са към Трифонов и сценаристите му, а към феновете на шоумена, които са заявили готовност да го подкрепят на парламентарните избори:

Струва ли си да се създава партия с толкова кратка политическа перспектива

и какво ще правят от „Има такъв народ“ след изпълнението на тези три искания, залегнали в референдума? И още: дали на някого от многобройните почитатели на комика, който все по-трудно може да разсмее някого, му е минавало през ума, че Трифонов може да се окаже поредният жокер в следващите избори – и на кого му хрумна идеята да хвърли шоумена в политиката?

Заглавна снимка: Стопкадър от концерта на Слави Трифонов и „Ку-Ку Бенд“ „Има такъв народ“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Другото шоу на Слави Трифонов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/drugoto-shou-na-slavi-trifonov/

Каквото и да ни предложи Слави Трифонов след спирането на „Шоуто на Слави“ по bTV в края на юли, ще е пак… шоу на Дългия. Може Трифонов да се отдаде на политика, може да пожелае да стане партньор в bTV – нали телевизията се продава, или да купи някоя малка телевизия (BiT?). Сам каза в изявлението си на Гергьовден, че медийната среда е кофти и от сегашната си позиция той и екипът му не могат да направят повече. От друга позиция дали биха могли?

Бихме желали медийната среда да е друга. Имаме други разбирания за свобода. И за начините ѝ на отстояване. Защото, уважаеми зрители, в основата на съществуването на нашия екип е усещането за свобода. Безусловното усещане за свободното изразяване на собственото ни мнение. Защото ние винаги сме говорили на вас като свободни хора на свободни хора. От позицията, в която сме сега, ние не можем да направим повече.

Политиката ли е новото шоу

Човек като него, създал, развил и управлявал успешен развлекателен бизнес две десетилетия, може би ще се справи и с мениджмънта на телевизия от мащаба на bTV, в която работят малко над 220 души – близо четири пъти повече от хората, ангажирани с „Шоуто на Слави“. Собствеността на значима медия дава много по-голяма власт от тази на малка парламентарна група. В единия случай имаш бич, в другия – намордник. Защото ако реши да се пробва в политиката, едва ли ще има друга роля освен на патерица на някоя от големите партии в момента – ГЕРБ или БСП.

В момента прогнозите на прорицателите, които предсказват политическо бъдеще на Слави Трифонов, вървят от група от десетина души в българския парламент до трета политическа сила. Второто би се сбъднало само ако някое извънредно събитие – голяма афера, признание или скандал – довърши започнатото чрез „Апартаментгейт“ и „къщите за гости“ без гости и предизвика предсрочни избори заедно с местните наесен.

Преди да нагази с двата крака в политическото, Трифонов ще трябва да отговори на въпроса кой му плаща за това – или поне сценаристите да измислят приемливо обяснение. Нали сам каза, че като шоумен винаги е бил честен с нас, а „откровеността е най-добрата политика по принцип“. Въпреки че е състоятелен човек с ясен произход на богатството си, едва ли ще вложи собствени средства в начинание, което би изисквало значително по-голям ресурс от този за организацията на подписите за референдума.

Не че сме питали Бойко Борисов откъде е взел парите за старт в политиката. Освен ако не вярваме в лакърдиите как двамата с Цветан Цветанов си заложили домовете – къща в Банкя и апартамент от 85 кв.м в столичния квартал Дианабад, и взели два заема от по 440 000 лв. от Банка ДСК, за да се яви ГЕРБ на парламентарните и на европейските избори през 2009 г.

Въпросът за парите е сиамски близнак с другия:

С кого ще си партнира

Как с кого, с омбудсмана Мая Манолова, е отговорът по подразбиране. Хъшът и защитничката на унижените и оскърбените. Двамата са пакетирани заедно поне от година, а след като амбициите на Манолова за кандидат-кмет на София бяха порязани, тя може и да продължи към друг политически връх. Само че за целта трябва да има партия, партията да е изградила структури, а структурите да имат грижата да агитират и работят за избиратели. Цветан Цветанов знае как.

А ако това не е отговорът по подразбиране? Значи, ще е с други партньори.

Макар преди години Трифонов и Борисов да си развалиха отношенията заради един имот, не пречи да намерят отново общ език. Имат повече прилики, отколкото разлики, а една е от особено значение – бива ги да демонстрират политиката на твърдата ръка. Освен това „децата на народа“ се котират на родната политическа сцена, както и антисистемните играчи – тези, които се обявяват срещу статуквото, за каквито се представяха и Волен Сидеров, и Николай Бареков, и Яне Янев. Колеги припомниха и Жорж Ганчев, и Любен Дилов – в крайна сметка няма ограничения за това какъв да е по професия и кариерно развитие политикът.

Историята – старата и новата – показва, че извън монархиите, когато управленци са били и хора с ментални нарушения, напълно неконтролирани и неконтролируеми, властелини единствено по силата на наследения трон, в демократичните държави актьори, комици, бизнесмени, търговци на недвижими имоти и пр. могат да станат политици и дори управляващи. В днешния свят, когато наблюдаваме как залязват старите върхушки, а движения срещу елитите се появяват практически във всяка държава, новите играчи, които показват достъпност, говорят на разбираем език и приличат на „съседското момче“, са приветствани повече от всякога.

Кауза или…

Досега Слави Трифонов е успявал да използва политическите промени и да застане на страната на тези, които идват на власт. При това – да го направи със замах, да нахъса хората така, както направи на един митинг през размирния януари 1997 г.: „Искам да предупредя всички управници сега и за в бъдеще, че ако не внимават, ще се случи какво – ще настане боят!“ Виденов и БСП падаха от власт, задаваше се новото управление на СДС и Костов. Което не попречи година по-късно, през февруари 1998 г., „Хъшове“ да падне от БНТ заради пилотното си и скандално предаване, в което бяха намесени и газ, и „Мултигруп“, и „Надето Михайлова“, танцуваща на кол, и Иван Костов, който краде часовник от Хелмут Кол.

Сега, обявявайки, че ще раздаде на почитатели подаръците, оставени от гости на шоуто, Слави Трифонов успя да повиши интереса към себе си – и към предаването, в оставащите три месеца до края на шоуто. Тази лотария е къде-къде по-интересна, особено с мерцедеса, който е голямата награда.

Преобладаващото мнение е, че Трифонов и компания изпуснаха момента да се втурнат в политиката. Аргументът за това е успешната кампания със събраните подписи за референдум, когато „Шоуто“, неговите сценаристи и шефът им Слави Трифонов се оказаха сериозен фактор в българската политика. Те спечелиха над 2,5 милиона граждани, гласували за референдума, което е с близо милион повече от най-добрия резултат на ГЕРБ – при появата им на парламентарните избори през 2009-та. Допреди три години социолозите даже включваха в проучванията си „евентуална партия на Слави Трифонов“.

Влизането в политиката обаче демаскира. В телевизията имаш ефир и аудитория от стотици хиляди всеки делничен ден, твоята гледна точка често става тяхна гледна точка, но в политиката такава диктатура не може да ти се удаде.

За шоуто като за шоу

Да, в последните 4–5 години шоуто загуби – изтъркаха се съвсем шегите, пошлостта преобладаваше, цинизмът граничеше с простащина, изобщо шкембе чорба с много чесън и люто. Напуснаха комици, които обаче така и не успяха да конкурират „Шоуто на Слави“. Впрочем никой не успя. През годините в различните телевизии се пробваха различни формати, които днес можем да си спомним само с помощта на Google.

В тези близо 19 години, почти колкото шоуто на Опра Уинфри, имаше интересни гости, забавни моменти, добра музика – всичко, каквото трябва да има вечерно токшоу, и пиков рейтинг доста дълго време. Независимо дали гледаме шоуто, или не го гледаме, Слави Трифонов ще ни липсва. Дори и заради толкова нашенското мразене, завист и плюене по „чалгаря“ по форуми и социални мрежи и предвкусване на провала му в политиката, ако реши да се впусне.

Но най-напред ще липсва на bTV – с какво да запълни късния праймтайм. Телевизията, чието бъдеще е още неясно, не е готова за тази липса и може би ще излезе от положение с някоя филмова поредица. По каналите на медийната група продължават да се въртят повторения на шоуто.

Независимо дали Трифонов е избрал политиката, или не, време беше да се оттегли от правенето на шоуто. Дори и да пълни националния стадион „Васил Левски“ и зала „Астория“ в Лондон, младежката аудитория живее във времето на интернет и на стрийминг услугите.

За негова чест е редно да се припомни, че от школата на „Шоуто“ излязоха звезди – артисти и певци, които продължиха кариерата си. Това, което е известно в шоубизнеса, е, че Трифонов се грижи за хората си – и възнагражденията им, което не се чува за конкурентите му. Не е тайна голямото му его. Нито филантропията му – известно е, не от него, че е помогнал и помага на много хора с лични средства.

И въпреки че говори за „медийна свобода“, шоуто му не е медия. През годините видяхме много от политическата конюнктура и задкулисно договаряне с политически щабове.

Факт, че интервюто с Бойко Борисов беше провал, както и останалите беседи с първите хора в държавата. Но през юни 2005 г. на дивана при Слави Трифонов, в едно любопитно интервю, лидерът на ДПС Ахмед Доган каза, че всяка партия си има обръчи от фирми.

Сега въпросът е: след като стърча в шоубизнеса, ще се изкуши ли Слави да стърчи в политиката? За негово добро – надяваме се, не.

Заглавна снимка: Стопкадър от концерта на Слави Трифонов и „Ку-Ку Бенд“ „Има такъв народ“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.