Tag Archives: социални

Шремс подава оплаквания срещу Google, Facebook, Instagram и WhatsApp

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/27/gdpr-schrems/

Макс Шремс подава оплаквания срещу Google, Facebook, Instagram и WhatsApp. Причината е, че според него е незаконен изборът, пред който са изправени потребителите им – да приемат условията на компаниите или да загубят достъп до услугите им.

Подходът “съгласи се или напусни”, казва Шремс пред Reuters Television, нарушава правото на хората съгласно Общия регламент за защита на данните (GDPR) да избират свободно дали да позволят на компаниите да използват данните им. Трябва да има  избор,  смята Шремс.

Шремс е австриецът, който все не е доволен от защитата на личните данни в социалните мрежи и не ги оставя на мира, като превръща борбата си за защита на данните и в професия, юрист е. Този път действа чрез създадена от него неправителствена организация noyb

Independent.ie 

The Guardian

Резолюция на ЕС относно плурализма и свободата на медиите в ЕС 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/03/freedom-3/

След Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света  (2013 г.)  днес ЕП   гласува   Резолюция на ЕП относно  плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (488 гласа “за”, 43 “против” и 114 въздържали се).

Като има предвид, че […]

във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;

като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;

като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол;

като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз […]

отправя над 60 препоръки към държавите и ЕК, всяка от които е самостоятелно важна.

В  резолюцията са записани препоръки  като:

47.  предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество;

предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии;

подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;

48.  подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;

49.  припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; […]

51.  призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;

52.  подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните правапризовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

54.  насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;

55.  подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“ [..]

 

 

Подготвят се мерки на ЕС за борба с дезинформацията онлайн

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/13/disinf/

FT съобщава за проект за мерки  на ЕС за борба с  дезинформацията онлайн.

Европейската комисия очертава плановете за доброволна система за саморегулиране на социалните медии. Как ще се неутрализират слабите страни на саморегулирането, свързани с овластяването на социалните медии да контролират съдържанието – остава да видим.

Като аргумент се сочат наближаващите избори за ЕП,   които биха могли да бъдат   уязвими по известния вече модел.”Сигурността на изборните процеси, основата на нашата демокрация, изисква специално внимание”, се казва  в проекта.”Самият ЕС може да бъде в центъра на дезинформацията, по-специално чрез подвеждащи кампании, предназначени да подкопаят нашите институции, действия и ценности”.

Ако доброволният подход не донесе резултати до края на годината, Брюксел ще представи ново законодателство, “ако е необходимо”.

Експерти призовават Брюксел да направи повече, за да “ограничи стимулите на технологичните компании да продължат да събират личните данни” – поради  все по-ясната връзка между профилиране и дезинформация онлайн.

=

Всички са маскари?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3078

Вчера се обяви политическото обединение Демократична България – с Да, България, ДСБ и Зелените. И като част от екипа, обявен като алтернатива на управлението, ще си позволя да напиша първия ми фокусирано партиен блогпост от изборите миналата година досега.

Съгласих се да стана част от екипа на управленската алтернатива защото не обичам да се „скатавам“. Да, мога да измисля достатъчно оправдания защо да не участвам, а и публичността носи рискове, но оправдания всеки има. Дигиталната трансформация, и електронното управление като част от нея, са нещо, с което смятам, че мога да помогна. И също така – нещо, което е крайно належащо, ако не искаме да изоставаме като държава в дългосрочен план.

Но няма да се фокусирам върху моята роля, няма да влизам в патетични слова за светлото бъдеще, за топлите отношения в новото обединение, за грандиозните ни резултати на следващите избори и т.н. Вместо това ще обобщя коментарите на хората (из социалните мрежи и новинарските сайтове) и ще опитам да дам друга перспектвиа.

У доста хора има осезаем негативизъм към това обединение. Всеки със своята причина, с която не мога да споря. но този негативизъм кулминира в крайно множество твърдения за обединението и за партиите в него, които твърдения мога да опитам да оспоря. И целта не е да кажа „аха! не сте прави да не ни харесвате“ (защото това е субективно и всеки има право да не харесва каквото си иска), а по-скоро да допълня картината, която всеки има за политическия пейзаж. Ще разгледам 10 твърдения/коментара, които са преобладаващи. И не за да влизам в „обяснителен режим“, а за да вляза в своеобразен диалог с по-скептичните.

Обединяватe се само за да минете 4-процентовата бариера

Едно от следствията на такова обединение ще е влизане в парламента. Но целта на обединението не е това. Целта е хората с демократични виждания за България (а те всъщност не са малко) да има за кого да гласуват без да се чудят дали не помагат на БСП, ДПС, Кремъл или който и да е друг. Целта е дългосрочна. И предвид обявяването на конкретен управленски екип, целта е управление. И то адекватно, съвременно и експертно, а не махленско.

Има и друг аспект – откакто се учреди Да, България имаме един „стъклен таван“, изразяващ се в „абе, харесваме ви, ама ще влезете ли?“ (чувал съм го на няколко срещи с потенциални избиратели). Та, надяваме се с това обединение да счупим този стъклен таван, т.е. тези, които биха ни подкрепили, да го направят. Социолозите да кажат.

Късно е либе за китка / защо чак сега

…или продължаващото вече година обвинение срещу Да, България, че „е разцепила дясното“. Както имах случай да спомена днес – предишните избори не бяха успех, но решението за явяване като „Да, България“ все пак беше правилно. По много причини, които тук само ще маркирам – след изборите направих един анализ на екзит половете и от него излезе, че макар да не е постигнала желания резултата, Да, България е привлякла най-голям процент нови избиратели и гласуващи за първи път. Взела е повече от ГЕРБ, отколкото от РБ(2014). В „дългата нива“, която имаме да орем, това всичко е от значение. Дали от по-голямо значение от едно евентуално влизане в парламента, не знам. Но в момента имаме Да, България със собствено лице и послания, която влиза в продуктивен диалог и обединения. Която привлича нови хора в местни структури из страната. Да, България на 2 седмици, влизаща в „поредното дясно обединение“ (както несъмнено щеше да бъде наречена евентуална коалиция тогава), не е ясно дали щеше да има същата съдба. Наскоро някой ми каза, че е приятно изненадан, че не сме умрели след изборите. И да, не сме.

Оставете жълтите павета и ходете из страната

Съвсем правилно. Това и правим. За една година учредихме десетки местни структури – в областни градове, но и в по-малки населени места. Съвсем наясно сме, че избори не се печелят във фейсбук и с разходки между Кърниградска и Драган Цанков (адресите на централите на ДСБ и Да, България).

Леви сте, не сте десни!

Това „обвинение“ към Да, България тръгна от самото начало без още да имаме програма. После продължи въпреки програмата и въпреки десетките позиции, с които излизахме. Може би идва от първоначалното определяне като „нито ляво, нито дясно“, не знам. И макар да смятам лявото и дясното за изпразнени от съдържание в България, все пак трябва да подчертая, че Да, България е центристка партия, стояща все пак от дясната страна на центъра. По много причини – от политическото позициониране на самите членове, през предизборната програма, до десетките позиции по различни теми, в които неизменно присъстват защитата на частната собственост, частната инициатива, предприемачеството ненамесата на държавата в личния живот на хората и др. десни принципи и ценности. Да, сред позициите има и някои, които могат да се определят като по-леви (сещам се за 1-2 примера), но именно затова сме в центъра. Може би объркването на мястото в спектъра идва заради противопоставянето на либералното и консервативното. И тъй като в САЩ лявото и либерално, а дясното – консервативно, някой може да реши, че това непременно винаги е така. Ами не е. Не, не сме леви. И да, по-скоро либерални, отколкото консервативни сме (но това не значи, че нямаме консервативно-мислещи хора).

Ама Зелените са леви!

Исторически, зелените партии наистина са в лявата част на спектъра. Защитата на природата от човешката дейност е неизменно в конфликт с неограничената свобода на бизнеса. Но конкретни нашите Зелени по-скоро клонят към центъра. Съпредседател в момента им в Владислав Панев, финансист с доста дясно мислене. В органите на зелените има както по-ляво, така и по-дясно мислещи хора. А в настоящия момент, „зелено“ може и да не значи „ляво“ – устойчивото развитие е добро и за бизнеса и за природата, просто е различен поглед. Един пример от днес – министър Нено Димов, който е считан за много десен (идвайки от Институт за дясна политика), предлага зелени мерки във връзка с автомобилите. А и дори зелените да са по-вляво от центъра, съгласили сме се да сме на различни мнения по някои теми. В България трима души не могат да са на едно мнение по всички теми, камо ли три партии. Имаме общи цели, а всяка партия си има собствено лице.

Поредното механично обединение без смисъл

…или „с какво е по-различно от Синята коалиция и РБ“. Без това да се разглежда като критика към предните десни обединения, това не идва в предизборен период. Не сядаме на една маса заради идващи избори, а с по-дългосрочна перспектива. Освен това то идва след една година общи позиции и действия по редица въпроси, както на национално ниво, така и по места. Така че обединението не е механично – със сигурност и с ДСБ и със Зелените имаме общи ценности за това какво е правова държава.

Сорос, Америка за България и Прокопиев ви финансират!

Тук мога да дам напълно верния отговор, че това са пълни глупости. Партията не е получавала нито лев – нито от Сорос, нито от Америка за България, нито от Прокопиев. Има си списък с дарители, сметната палата го има, отчетите са ни публични. Пари общо взето почти нямаме. Ако Сорос е искал да превежда, объркал е IBAN-а. Мога да вляза и в подробности, също така. Да, някои хора от ръководството са били част от НПО-та, които са получавали грантово финансиране. Но НПО-тата не са лоши, а грантовото финансиране не е пари на калпак. В момента, доколкото ми е известно, няколко члена на Да, България участват в НПО, което е бенефициент на Америка за България. Но именно това беше причината те да нямат желание да бъдат в органите на партията, за да няма погрешни тълкувания. Е, това не спира Блиц и ПИК да обясняват за грантовете.

Защо не говорите за (проблем Х, който за мен е важен)

Говорим по много проблеми, имаме много позиции. Но най-вероятно това не стига до вас, отчасти заради наши грешки, отчасти защото извън няколко онлайн издания, отразяването ни по медиите е силно ограничено (канят всякакви алкохолици в националните медии, но отменят участие на Христо Иванов, например). Ясно е, че това е средата, в която работим и трябва да се съобразяваме с нея. Което включва фокусиране в няколко по-ключови теми, а не разпиляването в много теми, така че много хора да припознаят своя проблем.

Само говорите, а нищо не правите

Всъщност правим, но отново голяма част от активността не достига до широк кръг хора. Повечето конкретни действия са на местно ниво, но и на национално не са само приказки – организирали сме акции, изпращали сме становища и предложения за изменения на законопроекти до Народното събрание. И да, говорили сме по темите, които са важни и сме посочвали проблеми. Защото политическото говорене все пак е „правене на нещо“.

Със стари к*рви, нов бардак!

Кой е стара к*рва бе?? 🙂 А сериозно – в лицата, обявени днес има някои познати (с по един-два мандата в парламента, например), и доста непознати на широката публика. Така че това е по-скоро клише по инерция, отколкото базирано на някакви обективни факти. Естествено, че трябва да има хора с опит и естествено, че има много нови лица.

В обобщение – нормално и правилно е избирателите да са взискателни. И при опита който имаме с разпадащи се десни обединения е нормално да са скептични. Надявам се да съм разсеял поне малко от този скептицизъм. Но той е и полезен. Нямаме претенции за безгрешност и святост и всяка критика простираща се отвън „я се разкарайте“ няма да бъде подмината.

А иначе, всички са маскари, то е ясно.

Не е достатъчно да кажеш съжалявам

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/11/fb-sorry/

Работната група 29 (Working Party 29, WP29) – групата, обединяваща представители на органите за защита на данните в държавите от ЕС – в свое съобщение от днес обявява създаването на група за анализ на проблемите на социалните  медии.
Заедно с това WP29 изразявава подкрепа на органа в Обединеното кралство (Information Commissioner’s Office, ICO) в разследването на обстоятелствата около  Cambridge Analytica и

Facebook.

 

Малайзия: закон срещу фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/05/20115-fake/

 Mинистърът на комуникациите и мултимедията на Малайзия защитава новия  закон срещу фалшивите новини, като се обосновава с  мерките в Европа: “Германия  прие закон, който предвижда глоби в размер до 50 милиона евро  за мрежи, които не успяват да свалят незаконното съдържание в рамките на 24 часа; във Франция президентът Емануел Макрон обеща да въведе закон за забрана на фалшиви новини по време на избори; британският премиер Тереза ​​Май създаде отдел за бързо реагиране “да се справи бързо с дезинформацията и да възвърне реалните обществени дебати”. Това не са репресивни режими, а европейски страни, които са известни със свободата на словото и гражданските свободи. Тенденцията е ясна – държавите, които искат да насърчават здравословни дебати и демократичен процес, основан на фактите, осъзнават, че трябва да действат срещу бича на фалшивите новини.”

В Малайзия идват избори. Според критиците приетият закон е опасен, определението за фалшиви новини – неясно, санкциите непропорционални – предвижда се затвор до 6 години за фалшиви новини ( по проект – 10 години). Законът на Малайзия определя фалшивите новини като “новини, информация, данни и отчети, които са изцяло или частично неверни” в печатна, аудио и видеоформа. Отнася се и до социалните медии, включително и когато авторите са зад граница, ако от информацията са засегнати Малайзия или граждани на Малайзия.

Facebook и отговорността за съдържанието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/05/facebook-11/

Facebook е на път да наеме 20 000 души, за да идентифицира речта на омразата, защото законите – като NetzDG в Германия – и медиите го изискват, пише професорът по журналистика Джеф Джарвис. В същото време  общият брой на  журналистите в Америка е бил 32 900 през 2015 г. и вероятно е под 30 000 днес. И тези числа са на път да се изравнят.

Какво се случва – и това ли е прочутото саморегулиране на платформите, за което всички говорят като перспектива – за да се избегне  плашещата медиите  нова регулация?

И кое е по-приемливо за аудиторията: съдебен контрол, следователно съдебна преценка, за законност на съдържанието – или собственият съд на компании като Facebook

Самият Зукърбърг дава противоречиви сигнали, вероятно осъзнал ясно тежестта на отговорността да вземаш решения. Известната на медиите редакционна отговорност. И  ето какво казва той  към този момент (защото мненията му са доста динамични, например за 24 часа се преобърна становището му да не прилага принципите на EDPR):

Първо, прозрачността. В момента не мисля, че сме достатъчно прозрачни по отношение на  проблемите на платформата. Както и по отношение на тенденциите  и как се движим с течение на времето.

Второ,  независим процес на обжалване. В момента, ако публикувате нещо във Facebook и някой го докладва,  а  екипът за преглед вземе решение съдържанието да се свали, решението не може да се обжалва.  Мисля, че във всяка добре функционираща демократична система трябва да има начин да се обжалва. Мисля, че можем да изградим такова звено вътрешно като първа стъпка. Но в дългосрочен план това, което наистина бих искал да постигна, е обжалване пред независима структура, почти като Върховен съд, която е съставена от независими хора, които не работят във Facebook, и в крайна сметка правят окончателна преценка за това какво е приемливо слово в една общност, която отразява социалните норми и ценности на хората от целия свят.

Защото, да си спомним и друго интервю, Зукърбърг изпитва  “фундаментален дискомфорт” да седи  в Калифорния в един офис и да  взема решения  по отношение на съдържанието за хора от целия свят. Логичното очакване е, че ще се опита да запази привлекателните страни на властта и да се освободи от отговорността за много сложни преценки.

На 10 април Зукърбърг ще отговаря на въпросите на две сенатски комисии във Вашингтон. Сесията е обявена под заглавие  Facebook, социалните медии, поверителността, използването и злоупотребата с данни.

Не е само Фейсбук – следят ви хиляди компании

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2127


Попаднах днес на статия в CNN от Брюс Шнайер – експерт по ИТ сигурност, който уважавам изключително много. След кратък размисъл реших, че ще я преведа и пусна тук. Да, нарушение на копирайт е – но е толкова важно и така нужно да се знае от всеки, че съм склонен да поема риска.

—-

Събудени от скандала с Cambridge Analytica, новинарски статии и коментатори се съсредоточиха върху това какво знае Facebook за нас. Оказва се, че е много. Събира данни от нашите публикации, лайковете ни, снимките ни. От нещата, които започваме да пишем, но се отказваме да ги публикуваме. Дори неща, които правим, докато не сме логнати в него – или дори когато сме офлайн. Купува информация за нас от други фирми. И може да разбере от тях за нас и много повече – сексуалната ни ориентация, политическите ни възгледи, дали сме обвързани, какви лекарства пием и много личностови характеристики. Дори ако не сме попълвали личностовия тест на Cambridge Analytica. (Чрез който тази фирма източваше данните ни и данните на приятелите ни – Григор.)

Но при всяка статия, която описва колко гадно ни следи Facebook, хиляди други компании въздъхват с облекчение. Че тези статии обсъждат Facebook, а не тях. Защото е вярно, че Facebook е един от най-големите играчи в тази игра, но и хиляди други фирми ни шпионират и манипулират за своя финансова изгода.

Професорката в Харвард Бизнес Скул Шошана Лубоф нарича това „следящ капитализъм“. Колкото и плашещ да се оказва Facebook, цялостната тази индустрия е далеч по-плашеща. Тя съществува тайно от вече прекалено дълго време, и е крайно време законодателите да изкарат тези фирми пред очите на публиката. За да можем всички да решим така ли искаме да действа нашето общество, и ако не, какво следва да се направи.

В Съединените Щати има между 2500 и 4000 брокери, които се занимават с това да купуват и продават нашите лични данни. Преди година в новините попадна Equifax, когато хакери откраднаха от нея личната информация на 150 милиона души, включително номерата на социалните им осигуровки, рождените дати, адресите и номерата на шофьорските им книжки. (Тоест, абсолютно всичко, което в САЩ идентифицира дадена личност – Григор.)

Вие с гаранция не сте давали на тази фирма разрешение да събира личната ви информация. Equifax е една от хилядите фирми – брокери на информация, за повечето от които дори не сте чували. И които продават личната ви информация без ваше знание и съгласие на всеки, който плати.

Следящият капитализъм докарва нещата още по-нататък. Фирми като Google и Facebook ви предлагат безплатни услуги в замяна на информацията ви. За следенето на Google не съобщават в новините, но то е стряскащо прилепчиво. Ние никога не лъжем търсачките, които използвате. Интересите и любопитствата ни, надеждите и страховете ни, желанията и сексуалните привличания – всичко това бива събирано и съхранявано. Добавете към това следенето кои уебсайтове посещаваме, което Google извършва чрез рекламната си мрежа, нашите акаунти в Gmail, движението ни по Google Maps и каквото може да събере от смартфоните ни.

Телефонът вероятно е най-ефективното проследяващо устройство, създадено някога. Той непрекъснато следи къде се намираме, така че знае къде живеем, работим и прекарваме времето си. Той е първото и последното нещо, което поглеждаме през деня, така че знае кога се събуждаме и кога заспиваме. Всички го имаме, така че той знае и с кого спим. Юбер използва част от тази информация, за да открива забежките за по една нощ. Мобилният ви доставчик и всяко приложение в телефона, което има достъп до услугите за локация, знаят много повече.

Следящият капитализъм поддържа немалка част от Интернет. Той стои зад повечето „безплатни“ услуги, а и зад много платени. Целта му е да ви манипулира психологически, например чрез таргетирано рекламиране, за да ви убеди да купите нещо или да направите нещо, например да гласувате за определен кандидат. Масовото, базирано на индивидуални профили манипулиране, което бяха хванати да вършат Cambridge Analytica, може да звучи отвратително – но това е, което в края на краищата се бори да постигне всяка компания. Вашата лична информация бива събирана именно затова, и то е, което я прави ценна. Компаниите, които разбират това, могат да я използват срещу вас.

Нищо от това не е новост. Медиите съобщават за следящия капитализъм от години. През 2015 г. написах книга на тази тема. Още през 2010 г. Уолстрийт Джърнъл публикува двегодишна серия статии, спечелила награди, как хората биват следени онлайн и офлайн, под заглавието „Какво знаят те“.

Следящият капитализъм е дълбоко вграден в нашето все по-компютризирано общество, и ако размерите му излязат на бял свят, ще има масов натиск за ограничения и регулации. Но тъй като тази индустрия оперира предимно тайно, и само отвреме навреме изтича информация за някоя кражба на данни или някоя разследваща статия, повечето от нас остават в неизвестност за всеобхватността ѝ.

Това може скоро да се промени. През 2016 г. Европейският съюз прие широкообхватния регламент General Data Protection Regulation (GDPR). Подробностите в този закон са прекалено сложни, за да бъдат обяснени тук. Някои от нещата, които той постановява, са че личните данни на европейски граждани могат да бъдат събирани и съхранявани само за „специфични, изрично обявени и легитимни цели“, и единствено с изричното съгласие на потребителя. Съгласието не може да бъде заровено из условията за използване (EULA) на това или онова, нито пък може да бъде смятано за дадено, ако потребителят не го изключи изрично. Законът влиза в сила през май, и компаниите по целия свят се подготвят да влязат в съгласие с него.

Тъй като на практика всеки следящ капитализъм събира данните на европейци, това ще освети тази индустрия като нищо досега. Ето ви само един пример. Подготвяйки се за този закон, PayPal тихомълком публикува списък на над 600 компании, с които вашата информация може да бъде споделяна. Какво ще стане, когато на всяка компания се наложи да публикува тази информация и да обясни изрично как използва личните ни данни? Очертава се да разберем.

Когато този скандал се надигна, дори Марк Цукърбърг каза, че вероятно неговата индустрия трябва да бъде регулирана. Надали обаче си е пожелавал сериозна и принципна регулация, каквато GDPR въвежда в сила в Европа.

Прав е. Следящият капитализъм е действал безконтролно твърде дълго време. И напредъкът както в анализа на големи количества лични данни, така и в изкуствения интелект ще направят утрешните му приложения далеч по-плашещи от днешните. Единственото спасение от това е регулацията.

Първата стъпка към всяка регулация е прозрачността. Кой има нашите данни? Точни ли са? Какво прави той с тях? Продава ли ги? Как ги опазва? Можем ли да го накараме да ги изтрие? Не виждам никаква надежда Конгресът на САЩ да прокара в обозримото бъдеще закон за защита на данните, подобен на GDPR, но не е непредставимо да се въведат закони, които задължават тези компании да бъдат по-прозрачни в действията си.

Едно от последствията на скандала с Cambridge Analytica е, че някои хора си изтриха акаунтите във Facebook. Това е трудно да се направи както трябва, и не изтрива данните, които Facebook събира за хора без акаунт в него. Но все е някакво начало. Пазарът може да окаже натиск върху тези компании да ограничат следенето ни, но само ако накараме тази индустрия да излезе от сенките на светло.

—-

И аз съм писал по въпроса, още през 2012 г. – тук и тук. Не зная дали тогава помогнах на някого да разбере нещо – май по-скоро не, ако съдя по коментарите под тях. Не зная дали ще помогна на някого и сега. Но се чувствам длъжен да опитам.

Ако съдя по личните си наблюдения, нито една от онлайн фирмите, която ви дава възможност да си изтриете информацията от нея, не я изтрива истински. Знам случаи, когато информацията от „изтрити“ акаунти бива откривана в пакети продадени впоследствие лични данни. Знам и фирми, които твърдят, че не съхраняват никаква лична информация, но всъщност съхраняват и продават на всеки платежоспособен и мълчалив всеки бит от нея, който успеят да докопат. Така че съм скептичен, че регулацията ще постигне кой знае колко.

Има обаче нещо, което можем сами да направим за себе си – и то е просто да спрем да използваме които услуги на подобни събирачи можем. Без мобилен телефон трудно се живее, но трябва ли да имате акаунти във всички социални мрежи, за които сте чували? И т.н.

Надявам се след този скандал проектите за децентрализиран и опазващ личната информация аналог на Facebook да получат нов тласък. Надявам се и поне този 1% от хората, които не са идеално кръгли идиоти във вакуум, да почнат да вземат някакви мерки да опазят себе си и своите начинания.

DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

#DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

#DeleteFacebook

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/deletefacebook/

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Компанията Cambridge Analytica, извличайки данни от подбрана извадка потребители на Facebook и свързаните с тях лица, създава огромна мрежа за влияние, есплоатирайки страховете и слабостите на хората. Така е манипулирала обществената среда и общественото мнение в полза на клиентите си. Прецизно е оценявала психологическите профили на хората, търсейки техни слабости и възползвайки се от податливостта им на влияния. Оценявала е личните профили, фокусирайки се внимателно върху трите критерия, които в психологията са наречени „черната триада” или „тъмната тройка” – макиавелизъм, психопатия и нарцисизъм.

Предоставяли са услугите си и през фирми-посредници, за да не бъдат уличени в директни връзки с политическите кампании, за които са работили. А за Източна Европа изпускат интересна самохвална реплика, че толкова потайно са си свършили работата, че никой дори не е разбрал…

Извън скандала с Cambridge Analytica обаче е важно да се осъзнае, че те не са единственият злодей в историята. Всичко това се случва, защото просто така работи Facebook. Това, което днес наричаме социални медии, всъщност са инструменти за събиране на данни. И не трябва да има никаква дискусия чии са тези данни и на кого принадлежат. Наши са! Не допускайте други тълкувания! Във времето, в което живеем, данните ни са проекция на самите нас. Данните ни, това сме ние! Допускайки друг да разполага с тях, позволяваме да ни застигат такива скандали, като не на шега ни заплашва някаква форма на дигитален феодализъм или дигитално робство.

Важен е и друг детайл. Всичко това излиза наяве благодарение на свободната преса. Ето защо тя е толкова важна за демокрацията. А със социалните мрежи е свършено! Би трябвало! Поне в този им вид.

Cambridge Analytica е злодеят, който се е възползвал от това, което е свършил друг по-страшен злодей, а именно Facebook. И не на последно място от наивността на всички ни, които още не сме си затворили акаунтите там. Facebook трябва да понесат всички последствия и цялата отговорност, защото направиха възможно всичко това. И не заслужават никаква милост!

#DeleteFacebook

P.S. В европейски контекст е важно да отбележим, че е по-разумно да изтрием Facebook акаунта си след 25 май 2018 г. След тази дата GDPR ще бъде в пълна сила и Facebook са длъжни да го спазват, а той изисква ако потребителят пожелае неговият профил да бъде заличен, това наистина да бъде направено. А не просто замразен, както е било досега.

Оригинален линк: “#DeleteFacebook” • Някои права запазени

Технологиите изпреварват политиките?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3069

(статията е публикувана първоначално в списание „Мениджър“)

Технологичното развитие в днешно време е толкова бързо, че законодателството и националните политики по редица въпроси, изглежда, изостават сериозно.

Това изоставане има три аспекта. Първият се отнася до вече съществуващи бизнес модели и практики, които биват променяни с развитието на технологиите. Пример за това са таксиметровите и хотелиерските услуги. Uber и Airbnb не са били възможни преди 10-15 години. И съответно законодателството в тези сфери не ги допуска като възможност – такситата трябва да имат таксиметров апарат и да бъдат жълти, а хотелите трябва да са категоризирани и да отговарят на определени изисквания. Новите технологии позволяват създаването на репутационни системи (например за таксита или хотели), базирани на оценката на потребителите, а не на това какво смята държавата. Съответно законодателството изостава от реалностите и трябва да наваксва.

Вторият аспект на изоставането е свързан с тези технологии, които изцяло променят обществените отношения. Такава област е например изкуственият интелект, а в известен смисъл и блокчейн и криптовалутите. Те имат потенциал да създадат изцяло нови обществени отношения, като решенията при възникнали казуси много трудно може да се съпоставят с вече съществуващи практики.

Третият аспект на изоставащите политики е в електронното управление, т.е. приложението на новите технологии в администрацията. Тъй като проектите имат забавяне от няколко години между идея и реализация, рядко може да бъдат приложени най-новите добри технологични практики. Това обаче не е същественият проблем, тъй като не се прилагат дори и добри практики на по десет години.

Всъщност фундаментални технологични промени не се случват чак толкова бързо. Интернет и уеб набраха скорост за повече от десетилетие, а социалните мрежи и смартфоните също ги има над десет години. Т.е. оправданието, че технологиите се изменят твърде бързо, не е напълно приемливо. По-скоро причината за усещането за изоставане на публичните политики е резултат от няколко фактора: инерцията на администрацията, липсата на технологична адекватност на политическото лидерство, както и неумението за създаване на технологично неутрална нормативна уредба.

Инерцията и мудността на администрацията са естествено явление, което доскоро е можело да бъде разгледано и като преимущество, даващо стабилност и приемственост на институциите. Към това може да причислим и липсата на готовност за използване на новите технологии. Политическото лидерство също не е източник на иновации. Дори в западните демокрации няма много технологично ориентирани лидери и (с изключение на Естония) технологиите достигат до политическия елит едва когато придобият масова популярност.

Технологично неутралните регулации са умение, което нито инертната администрация, нито „нетехнологичното“ лидерство е успяло да усъвършенства. Това е умението да правиш такива закони, че да не се налага да ги променяш при напредък на технологиите. Например не е разумно да се фиксира технологията „таксиметров апарат“, защото при поява на други начини за сигурно измерване на разстояние ще се наложи промяна в закона. От гледна точка на електронното управление например не е разумно в закона за електронната идентификация да се определя, че идентификацията е на картов носител, защото същото ниво на сигурност в близко бъдеще ще бъде предоставяно от смартфоните. Чрез технологично неутрални регулации новите технологии няма да доведат до чак такова изоставане, защото за въвеждането им няма да е необходимо да се чака решение на Народното събрание.

Проактивното изграждане на електронно управление и технологично неутралните регулации ще намалят усещането за изоставане на политиките от технологиите. При изцяло новите технологии обаче, които създават принципно различни обществени отношения, това изоставане е неизбежно. Правото върви след реалния и виртуалния свят. Създаването на правни норми винаги идва със закъснение и няма как да предхожда новите развития.

Дали липсата на регулация на изкуствения интелект или криптовалутите ще доведе до сериозни проблеми? Едва ли, тъй като и тяхното развитие е сравнително бавно. Те съществуват от около десетилетие, така че оставят достатъчно време публичните политики да се възползват от тях, както и да ги регулират.

Все пак иновациите се случват до голяма степен в частния сектор, като публичният следва да ги използва и в краен случай – да ги регулира, само след като те вече са се наложили. В този смисъл технологиите, които изпреварват политиките, не са нещо, което би трябвало да ни притеснява.

Модерният популизъм

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2119

Всички сме чували как политиците се замерят един друг с думата „популизъм“ в ролята на обида. Повечето обаче имаме само смътна представа какво толкова и защо е обидна.

Също, напоследък популизмът претърпя сериозна политическа еволюция. Повечето не се интересуваме професионално от политика и не знаем за нея, затова рискуваме да ни изненада.

Затова мисля да драсна няколко реда по въпроса.

—-

Определението

По начало в политиката се наричат популизъм две неща:

– казването на хората на нещата, които им харесва да чуят, без значение дали са истина
– обещаването на хората на нещата, които те искат, без значение дали са реално изпълними

Както следва да се очаква, популистите обикновено са измамници, които търсят власт заради лична изгода. Успеят ли, те търсят как да запазят властта. Тъй като не могат да изпълнят обещанията си, в демократични условия избирателите ги свалят от власт. Затова популистите като правило търсят начини за подмяна на изборните видове управление с (тяхна) диктатура, или начини за зомбиране на избирателите да ги подкрепят безусловно въпреки очевидните им лъжи, или и двете.

Лявото и дясното

Традиционно гласоподавателите на лявото – бедните хора – са по-глуповати, лековерни, имащи нужда от дори лъжлива надежда и с по-ограничен достъп до информация от богатите. Затова традиционно популизмът е ляв. Почти всички политици, дошли на власт чрез популизъм – Хитлер, Сталин, Пол Пот… – идват с леви обещания.

Напоследък обаче нещата се промениха сериозно, най-вече чрез навлизането на Интернет. Той даде на хората широк избор на източници за информация. Това на практика изравни способността да се информират на левите и десните гласоподаватели. В същото време се оказа, че хората с „дясно“ мислене са много по-склонни да подбират единствено приятни им източници на информация, да избягват контактите с другомислещи и да се изолират в „мехур“ от угоден им светоглед.

(Често се смята, че „левият мехур“ и „десният мехур“ са сходни по размер (в развитите страни – по около 20-25% от гласоподавателите), ако и противоположни по възгледи. На практика се оказа, че не е така. Гласоподавателите от „левия мехур“ обикновено се информират в някаква степен за възгледите и тезите на опонентите си; не повече от 2-3% се изолират напълно. При гласоподавателите от „десния мехур“ е обратното: не повече от 2-3% от тях се информират за възгледите и тезите на опонентите си, останалите се изолират напълно.)

Така се създаде ситуация, в която в развитите страни стабилна опора на левите популисти се оказаха само 2-3% от гласоподавателите – недостатъчно за печелене на избори. Стабилната опора на десните популисти обаче се оказа около 20%, което често е достатъчно за печелене на избори. Затова съвременният успешен популизъм в развитите страни като правило е десен.

Десният популизъм

Десният популизъм обикновено издига тезата, че обществото е разделено на две групи – „народът“ и „корумпираният елит“. Популистът представя себе си като „човекът от народа“, „говорителят на народа“, „водачът на народа“. Той твърди, че традиционната управляваща класа – „истаблишментът“ си е присвоила властта и я използва срещу „народа“, и така е враг на този народ.

Приликата с левите тези е ясно видима. Разликата е, че левите популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „експроприатори“ – различните паразити-капиталисти. Десните популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „леви интелектуалци“, „очилати чантаджии“, „политкоректна мафия“, „извратени джендъри“, „агенти на ислямизма“ и т.н.

Както левите популисти сеят сред хората страх и недоверие, така го правят и десните. Левите плашат с „агентите на капитализма“, „мръсните експлоататори“, „лакеите на МВФ“, „копоите на САЩ“, „кръвопийците на народа“ и т.н. Десните плашат с „имигрантите-джихадисти“, „джендърите, които ще ви извратят децата“, „лакеите на Сорос“, „копоите на политкоректността“ и разбира се „кръвопийците на народа“. Целта е плашливите да бъдат сплашени до загуба на способност за рационална преценка и сляпа нужда да бъдат „спасени“. (Разбира се, от популиста.)

Има и изключения. Когато например се намери удобен „враг“ в страната или извън нея, популистът обявява война на този „враг“. Той въвежда военно положение или създава негов неофициален еквивалент, в който правата на хората са сериозно ограничени. В тази ситуация той унищожава законодателните, социални и технологични механизми за защита на свободата и информираността на хората.

Ключов елемент от стратегията на почти всеки популист е войната с масмедиите, а напоследък често и с Интернет. Светлината е силен дезинфектант и пречи на лъжите на популиста. Затова той насочва усилията си срещу източниците на светлина. Където има съответната власт, той блокира достъпа до масмедии „временно“, или ги забранява, или ги затваря, или ги сплашва икономически или физически. Където я няма, той залива медиите, пряко или чрез нает или създаден за целта апарат, с порои от лъжи, които целят да ги компрометират. Целта му е да остане единственият приеман източник на информация за хората.

В тази ситуация популистът „повежда народа“ срещу „корумпирания елит“. Той обещава „да ги вкара в затвора“, „да пресуши блатото“, и т.н. Обещанията му задължително съдържат подробни обяснения как точно това ще възроди хората, ще им даде охолство, самочувствие, защита от враговете и т.н. Характерно на този етап е, че той изважда себе си извън социалните правила и ограничения, предвидени да отсяват измамниците – отказва да разкрие ключова информация за себе си, или използва неприемливи поради разрушителността си избирателни прийоми, и т.н.

Нерядко популистът успява да спечели властта чрез законни средства, например избори, и/или (само)ескалация на правомощия. В тези случаи обикновено първата му задача е да стимулира икономиката, за да създаде на избирателите усещането, че се грижи за тях. Обикновено го прави по начини, които водят до бум в краткосрочен план за сметка на спад или дори катастрофа в дългосрочен. (Като мошеник с опит, популистът обикновено смята, че в дългосрочен план или ще е станал вече диктатор и няма да зависи от гласоподавателите, или ще намери някой друг начин да ги измами.)

По-нататъшната съдба на популиста зависи най-вече от способността му да разруши законовите, политически и социални пречки пред измамниците да удържат властта. Тази способност обикновено зависи от механизмите на държавата му повече, отколкото от уменията на популиста. Държави с висока степен на децентрализираност, силна демократична традиция и закони, които категорично ограничават властта, обикновено устояват на всички или почти всички популисти. Централизирани държави с авторитарни традиции най-често падат жертва на всеки популист, освен на най-некадърните.

Ако не успее да разруши защитните механизми на държавата си, популистът стига до нови избори, на които се оказва в зависимост от интелигентността, зрялостта и активността на гласоподавателите. (Реално във всяка държава има както „зомбита“, така и политически ориентирани хора, но съотношението им е твърде различно. Също, колкото е по-висока политическата активност в държавата, толкова по-трудно популистът удържа властта чрез измами.)

Та, това е накратко. Дано съм бил полезен някому.

Европейски Доклад 301? ЕК открива консултация за наблюдение на пиратството по света

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/26/euro301/

 Известно е, че правителството на САЩ осъществява наблюдение върху защитата на интелектуалната собственост по света  и ежегодно изготвя Доклад 301.

ЕК открива обществена консултация за създаването на първия си световен списък за наблюдение  – и няма как да избегнем аналогията с наблюдението, основано на американския Търговски закон, специален раздел 301.

Целта е да се идентифицират пазарите извън ЕС, където фалшифицирането, пиратството или други форми на злоупотреба с интелектуална собственост са обичайна практика. Инициативата е част от стратегията на Комисията, обявена в съобщението от 2017 г. “Балансирана система за прилагане на интелектуалната собственост в отговор на днешните социални предизвикателства”.  Комисията   ще следи и  мерките, предприети от държавите, за намаляване на наличието на стоки и услуги, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост на определени пазари.

Консултацията продължава до  31 март 2018 г.

Денят започва с култура: позиции

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/23/bnt-20/

Сюжетът с предаването Денят започва с култура се развива. Слуховете отстъпват място на информация от самите участници. Към думите се прибавят действия. Пред сградата на БНТ е  имало протест, според медиите при протеста са слезли днешният екип, продуцентката на предаването, журналисти от БНТ. Телевизията е отразила протеста в новините.

Незапомнено е  продуценти и журналисти в обществената телевизия да вземат официално думата – но се е случило точно това:  тези, които по начало говорят само с предаванията си, са проговорили за натиск, принципи и стандарти.

По съображения за пълнота – фактите: позиции  на ръководството, продуцентите и журналистите, а също и на Омбудсмана на БНТ:

Генералният директор Константин Каменаров пред Би Ай Телевизия:

Аз не мога да имам позиция относно протест, хората са големи и си решават сами. Аз имам позиция спрямо предаването „Денят започва с култура“, което харесвам, ценя и го намирам за истински ценна наша придобивка.Тук няма нещо, което да е въпрос на заседания, това е въпрос на програмни решения. Първото решение,че имаме това предаване, харесваме го и искаме да го имаме. Няма нито застрашени хора, нито забранени теми, нито забранени гости. Екипът на предаването са нормални хора, които работят в телевизия много отдавна и знаят много добре за какво става дума, когато се каже телевизия. Единственото, което сме говорили с тях е да не превръщаме това предаване в още една говорилня. Искаме да сме вкусни за гледане, шарени, интересни. Шарени в най- приятни смисъл го разбирайте. Никой не очаква от това предаване да изкъртва рейтингите. Това е специфично предаване в специален сегмент. Няма никакъв натиск кои гости да се канят. Това не е вярно – ние сме най-свободната телевизия- това ви го гарантирам.

Позицията  на Емил Кошлуков, директор на Програма БНТ1 и водещ на Още от деня е в развитие. Първо в социалната мрежа, а оттам и в медиите бяха огласени  14-те точки на Кошлуков. Изрично се заявява, че не се дължи обяснение на издания на един или друг кръг на медийни босове. ПИК със сигурност не е между тях, защото е получил интервю.

Понеже гледам, че някои хора силно се вълнуват от обществена телевизия, нейните цели и задачи:

1. Обществената телевизия е именно това, телевизия на обществото. Не е на ръководството, нито на водещите, нито на служителите. Още по-малко на една партия. Тя защитава обществения интерес.

2. Нейните задачи, цели и функции са описани ясно в закона, особено в чл. 6. Ако някой смята, че може да ги определи по-добре, да влезе в парламента, да напише нов закон и да го приеме. Засега действа този.

3. За да изпълни своята мисия, обществената телевизия трябва да е отново именно това, телевизия. Ако те гледат една шепа хора, как точно изпълняваш ролята си?

4. Обществените телевизии имат висок рейтинг в цяла Европа. Достатъчно е да видите френската, италианската, британската, сръбската и т. н. Просто когато имаш добри предавания, имаш и зрители.

5. БНТ има добри предавания, качествени журналисти и производство, постига и добри резултати. Не винаги, но постига. Нашата цел е да станат още по-добри.

6. Обсъжданията на продукциите, тяхната промяна и подобрение, структурно, съдържателно и програмно, е наша задача. Ние го правим в телевизията, всекидневно. Анализираме данните, следим конкуренцията, проучваме опита на другите по света.

7. Оценката ни я дават отново зрителите, не партийните централи, нито медиите на олигарси. Ние сме обществена телевизия, не сме длъжни да се съобразяваме с политически и други интереси, единствено с обществения.

8. Ако някой смята, че свободата на словото е застрашена, или е нарушен законът по някакъв начин, моля да покаже веднага кога, къде и как е станало това. Незабавно ще сезирам СЕМ лично аз, в качеството си на директор.

9. БНТ е длъжна да осигурява плурализъм на мненията, както и на гледните точки. Именно затова е важно хората да знаят кой какъв е, когато говори от ефира на БНТ. Не е редно да поканиш Лукарски, да речем, като адвокат по темата за Истанбулската конвенция и да не кажеш на зрителя, че той е висш партиен кадър. Добре дошъл е, но той не е просто адвокат, а партиен лидер, неговата позиция не трябва да се крие.

10. Ако имаме проблеми в БНТ, аз вярвам, че трябва да ги решаваме, не да се оправдаваме, че не можем. Нито пък смятам, че дължим обяснение на издания от един, или друг кръг на медийни босове.

11. Твърдо убеден съм, че продукциите на БНТ1 могат да станат още по-популярни и обичани от много хора. Това е моя цел и задача.

12. Знам, че карам някои хора да работят повече, отколкото са свикнали. Именно затова аз самият работя и в предаване, не съм само началник. Добрият ръководител точно така ръководи, с пример, а не с философстване. За да искам повече от колегите, аз лично трябва да давам повече.

13. Видях призива на едни политици, които зоват да си върнат БНТ. Не знаех, че е била тяхна. Но знам, че вече няма да е на нито една партийна централа, колкото и да не им се вярва. БНТ ще бъде обществена телевизия.

14. Надявам се и да бъде гледаема и качествена, каквато тя е била почти винаги. Ще се опитваме да я направим още по-добра, с помощта на нашите зрители.

По-късно Кошлуков е дал интервю  – САМО в ПИК! Емил Кошлуков след скандалната декларация на водещи в БНТ. 

Новото: той съобщава, че след въпросното издание на предаването е получил искане за право на отговор от зрители, а това е вид санкция,  недобре свършена работа на екипа. Отново се развива тезата, че ако видиш някого като експерт, и друг гост като експерт, а се окаже, че те са от една партия –  има проблем за плурализма.

 

Продуцентски съвет на Dирекция „Информация” на БНТ:

Знаем какво означава „обществена телевизия”. Правим я отдавна – и твърдим, че БНТ има много предавания, които хората харесват и гледат. За повече от 10 години БНТ не е ставала обект на голям публичен скандал. Свързали сме живота си с тази телевизия не защото сме нямали други предложения. А защото вярваме, че обществената медиа е основана на стандарти и принципи.
Тези принципи често се цитират, но припомняме, че те имат конкретно съдържание. Например, „редакционна независимост” означава решенията да се вземат след обсъждане, а не по прищевки. „Плурализъм” означава до ефир да имат достъп всички гледни точки съобразно тяхната тежест, а не според личните предпочитания на журналистите или началниците им. „Отговорност” означава да чуеш какво мисли за работата ти обществото – и то цялото, а не онази част, която ти отърва.

Защитавали сме тези принципи досега, ще ги защитаваме и в бъдеще. И това е лесно проверимо. Всеки мониторинг ще докаже, че всекидневните битки са ни научили що е то редакционна независимост, плурализъм и отговорност. Затова не приемаме нашия труд и дългогодишни усилия да бъдат подценявани или обиждани.

Отхвърляме внушението, че рейтингът е единственият критерий за успеха на една обществена медиа. Освен него, значение има и доверието. Тук досега БНТ водеше. Знаем как се прави рейтинг на всяка цена, но не искаме. Вярваме, че телевизията може да бъде достатъчно интересна, но и сериозна, задълбочена, насочена към всички обществени позиции, групи и възрасти. Това не е просто избор; това е дълг на БНТ към обществото.

Нямаме нужда да ни напомнят какво става другаде в Европа. БНТ не е най-малко гледаната европейска обществена телевизия, даже напротив. Със сигурност обаче е най-недофинансираната.

Ние не смятаме, че сме съвършени. Нито се съпротивляваме на промяната. Вярваме, че обществената телевизия е процес; тя е непрекъсната промяна. Тя изключва самодоволството и съпротивата срещу новото. Променяли сме се и ще продължим да се променяме. Но не смятаме да отстъпваме от принципите. Защото без тях обществена телевизия няма.

Искаме ясни гаранции от ръководството на БНТ, че принципите ще бъдат спазвани, а стандартите – защитени. Готови сме на диалог по всеки дискусионен въпрос. Настояваме нашата позиция да бъде обявена публично.

Екип  на „Денят започва с култура“:

Във връзка със случващото се през последните дни в Българската национална телевизия и по-конкретно с възникналите принципни различия между екипа на „Денят започва с култура“ и програмния директор на БНТ1, сме длъжни да изразим и нашата позиция:

Обществената телевизия изпълнява функциите си не като се стреми всяко предаване да бъде за всеки, а като създава и поддържа специализирани предавания, които покриват разнообразните ценности и вкусове на своите зрители. Това е и причината тези предавания да не се въдворяват в рейтинги, а да се оценяват като образоващи, доближаващи се до общочовешки културни ценности и съдействащи за разбирателството и толерантността в отношенията между хората. Такова е и предаването „Денят започва с култура“, което през последната седмица е обект на натиск от страна на програмния директор на БНТ1 – Емил Кошлуков. Още по-притеснителна е намесата в изборите на екипа как да бъдат представяни определени гости и какви въпроси да им бъдат задавани. Крайно неприемливи са и намеците, че някой ни кара да работим повече и това е проблемът на предаването. Това показва пълно неразбиране на спецификата на работата ни, създавайки ежедневно над 100 минути профилирано предаване.

Ето защо заявяваме: • Не защитаваме интересите на нито една партия – каним гостите си не заради партийното им членство, а в качеството им на експерти. • Изискването за повишаване на рейтинга също показва неразбиране на функциите, които обществената телевизия трябва да изпълнява. Критериите за култура, стил и образователна мисия не могат и не трябва да бъдат измервани в числа. • Оценяваме декларираната пълна свобода на теми и събеседници от страна на генералния директор на БНТ – Константин Каменаров. Това са основните журналистически критерии в свободния свят и ние ще се съобразяваме единствено с тях. От този момент оставяме разрешаването на този незаобиколим проблем в ръцете на ръководството на националната телевизия и Съвета за електронни медии. • Уверяваме всички хора на духа, които през последните дни изказват своята подкрепа за това, което правим, че “Денят започва с култура” ще продължи да бъде запазена територия за смислен дебат и свобода на словото.

Омбудсманът на БНТ  Иван Такев отговаря на писмото на проф. Кьосев до него.

Уважаеми господин Кьосев.
Драги Сашо.
След като разменихме позиции в социалните мрежи,и както ти обещах, още днес да ти върна официален отговор по повод на изразените от теб тревоги за съдбата на предаването “Денят започва с култура”! Ще повторя позицията си, че мнението ми за предаването “Денят започва с култура” по нищо не се различава от твоето и на редица други зрители, които ми писаха. Пак ще повторя,че аз високо ценя качествата и усилията на моите уважавани колеги в мисията им на просветители. Странното за мен беше, когато прочетох писмото ти във ФБ, че липсва тяхната позиция и аз, уверявам те, не знаех никакви подробности за срещите им с програмния и генералния директор и за съдържанието на разговорите им. Днес нещата се изясниха. Има декларация на колегите, изявления на Програмния и Генералния Директор на БНТ, с проблема е запознат и СЕМ! Аз вярвам на изявленията на Ген. директор К. Каменаров, цитирам “Няма никакъв вариант това предаване да бъде убивано,потъпквано и мачкано”, защото от практиката си знае,че грубото администриране и намесата в редакционната независимост водят до катастрофа. Това е и моето разбиране, не само защото съм Омбудсман на БНТ, но и защото в моята практика на журналист в БНТ съм ставал жертва на такъв административен произвол. Но случилото се с “Денят започва с култура” поставя отново на дневен ред един основополагащ въпрос – за ролята и принципите на Обществената национална телевизия, каквато е БНТ! Тя продължава да съществува и да се гърчи в “прокрустовото ложе” на остарял и неадекватен на времето закон/ЗТР/, най-вече, в частта за финансирането й! И мисля, че твоята и другата обществена енергия трябва да бъдат насочени натам, да се отвори широк обществен дебат каква БНТ ни е нужна и как тя отговаря на характеристиките на национален обществен оператор!

Докато това не се случи и проблемът с финансирането не се реши, така както е в редица други европейски страни, ще има рецидиви на командно администриране! Готов съм да се включа и активно да участвам в подобен дебат.Отварям една скоба, за да ти кажа, че в редицата писма, които получих има и доста разумни предложения към колегите ми от предаването за неговото обогатяване чрез разтварянето на ветрилото и обогатяването на палитрата от творци на изкуството и културата!Принципите на една обществена телевизия са да информира, образова и забавлява! БНТ ще продължава да произвежда и разпространява формати , утвърждаващи постиженията на българската и световната култура. Надявам се, че отговорът ми е дал отговор на твоите тревоги. Ако смяташ, че той е недостатъчен, готов съм да продължим нашата кореспонденция. С най-добри чувства и пожелания.

В същата публикация на Клуб Зет, в която намираме писмото на Омбудсмана, се цитира и изказване на председателката на СЕМ София Владимирова: СЕМ ще разгледа получения сигнал.

Денят започва с култура

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/21/bnt-19/

Появиха се публикации за натиск върху предаването Денят започва с култура  по БНТ. Почеркът (да намалим говоренето) е познат. Информацията за натиск както винаги е трудно достъпна, но въпросът е принципен. Заради обществената мисия на БНТ и по примера на колеги написах до адреса, който е предоставен за зрители.
Аудиторията в нужда се познава.
*

Според правото на Европейския съюз обществените радио и телевизия в държавите от ЕС са пряко свързани с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, както и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите.

Борбата за европейското ни бъдеще е борба за култура. Предаването “Денят започва с култура” е предаване в Българската национална телевизия за култура, културни събития и културна политика – в изпълнение на мисията, определена в правото на ЕС.

Идеи за олекотяване, разчупване, по-малко говорене, отпадане на дискусионните форми и поставяне на изисквания за рейтинг като условие за съществуване на утвърдено предаване като “Денят започва с култура” не могат да се обяснят иначе, освен с неразбиране на същността на обществената телевизия и смисъла й или – по-лошо – с намерение да отпадне едно утвърдено пространство за културни дебати.

Надявам се и членовете на Обществения съвет на БНТ   да защитят обществената мисия на БНТ и предаванията, чрез които тя се реализира.

*

 

 

 

Има ли проблем с приетия от правителство план за управление на Пирин?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3020

Реших да проверя какво точно са приели вчера за Пирин, защото хората взеха да се мятат на амбразурите в социалните мрежи, а детайлите останаха на заден план.

В правителствената информационна система още не са качили документите (обикновено го правят с малко закъснение), но все пак на сайта на правителството има качен проектът на решението: ето тук http://www.government.bg/fce/001/0228/files/T_13.doc . Правя уговорката, че това не е приетото решение, та може да има корекции в последния момент (случват се такива неща с подмяна на листчета в папки минути преди заседание).
Действащият план за управление, който се изменя, е тук (важната част започва от стр. 182): http://pirin.bg/wp-content/uploads/2017/07/Plan-za-uprav.pdf

Промените правят общо взето едно нещо: разрешава се строителството на ски писти и съоръжения в т.нар. „зона за строителство“ и „зона за туризъм“, които са 0,6%+2,2% от територията на парка. Строителството става само след екологична оценка (или поне така пише; дали такава няма да бъде правена проформа е друг въпрос)

„Зоната за строителство“ до момента е допускала строителство на „сгради, пътища и съоръжения“. Това звучи общо, но ще видим след малко какво значи.

Има обаче едно двусмислие в решението – в таблицата на допустимите дейности, строителството става допустима дейност и в „зона за опазване на горските екосистеми и отдих“, която е 45,2% от парка. В съответната точка за тази зона обаче няма промяна, която да позволи строителство там, освен за „водохващане“ (което изглежда оправдано).

Дали това обаче не е хитър начин да се скрие нещо – не знам. Според мен таблицата може да се прецизира и 9-ти ред да се разбие допълнително.

По-интересното обаче е друго – в чл. 21 от Закона за защитените територии се забранява строителство на почти всичко (с някои изключения). Допуска се само ремонт на „спортни съоръжения“. Допуска се строителство на „съоръжения за нуждите на управлението на парка“, към което реферирах няколко абзаца по-нагоре. С изменението на т.1 от нормативната част на плана, на практика законът се нарушава – т.е. планът предвижда възможност за строеж на неща, които законът не допуска.

Тук трябва да се добави и решение на ВАС (Решение № 7214 от 2.10.2001), че ски зоната включва „съоръжения за обслужване на посетители“. Решението е спорно, обаче, тъй като приема, че законът допуска строеж на спортни и други съоръжения, но законът предвижда само техния ремонт. Което тълкуване пък се потвърждава от решение на ВАС по друг казус (№6883 от 09.06.2008 г. на ВАС по адм. д. № 4543 / 2008).

Та, в заключение:
– Зона IIa няма как да е допустима за строителство на писти и лифтове, а ако такова е било намерението, то не е било реализирано, тъй като в текста липсва.
– Измененият план противоречи на чл. 21 от Закона за защитените територии, тъй като позволява строителство на съоръжения, които законът не допуска.

НЕ казвам, че не трябва да има нови писти и нови лифтове. Не знам какво е съотношението на зоните за ски спрямо цялостната територия на планината в други европейски държави. Най-вероятно е добре да има още накъде да се разраства ски туризма.

Но за да стане това ми изглежда, че е необходима промяна на чл. 21 от Закона за защитените територии ИЛИ промяна на границите на парка по реда на глава трета от ЗЗТ.

Така че протестът е обоснован и той е протест както за Пирин, така и за законност.

(Заб.: сега навлизам в темата с Пирин, така че моля коригирайте грешни допускания и заключения, ако видите такива.)

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.

За испанската съдебна независимост отвътре

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/spain-judiciary-independence/

За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

Изследването е на European Network of Councils for the Judiciary, за периода 2016-2017 и е базирано на отговорите на въпросник, който е попълнен от 11712 съдии от 26 страни (22 от ЕС плюс Албания, Сърбия, Черна гора и Норвегия). Испанските съдии, които са участвали, са 718, или това са 11% от всички съдии в държавата. Числата по-долу са на база техните отговори и се отнасят за обследвания период от две години.

  • 18.1% считат, че през последните две години е имало дела, които са били разпределени към съдии по начин, различен от установената процедура, и с цел да се повлияе на изхода от делото. Испания е лидер в тази класация.
  • 64.3% считат, че съдии са назначавани по критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази класация с цели 40% над средното ниво за всички държави в проучването.
  • 77.7% намират, че съдии са били повишавани на база критерии, различни от тяхната пригодност и опит. Испания води и тази черна класация, с повече от 40% над средното ниво.
  • 45% считат, че решения на съдии са били повлияни от действия на медиите (преса, телевизия и радио). Тук Испания отстъпва само на Италия, Хърватска, България и Словакия. А 17% смятат, че решения на съдии са били повлияни от социалните мрежи, като Испания е след Италия, Хърватска, Албания и България.
  • 27.7% считат, че правителството не зачита тяхната независимост като съдии. Това е десетият най-лош резултат. Тук води Полша (с над 70%), следвана от България (с над 50%). 15.5% отбелязват, че собствените им началници в съдилищата не уважават тяхната независимост. Това е вторият най-лош резултат след Португалия (21.7%). А 25.6% считат, че тяхната независимост не се уважава от Съдебния съвет. Испания е отново лидер с повече от 20% над средното ниво (като тук се отбелязва, че не всички държави имат такъв орган). България и Португалия следваме испанците плътно и в този срам.
  • 62.2% считат, че Съдебният съвет не разполага с нужните механизми и процедури да защити ефективно независимостта на съдебната власт. Това е вторият най-лош резултат в Европа (след Полша).
  • 10% признават, че през последните две години им е оказван неуместен натиск да вземат решение по дело по определен начин. Испания е петата страна по „натиск“ след Албания (24%), Хърватска (12%), Литва (12%) и Латвия (11%).
  • 10% признават, че са били санкционирани или са били заплашени, че ще бъдат санкционирани за това как са решили дадено дело. Испания е шеста по този критерий след Литва (19%), Латвия (18%), Полша (14%), Румъния (14%) и Италия (11%).
  • 25.6% са били притискани от администрацията на съда им да решат дадено дело в определен срок. Испания е четвърта след Хърватска, Полша и Словения.

Нямам коментар. Числата говорят.