Tag Archives: Специализирана прокуратура

“Недосегаемите” – от всички страни на Закона и Властта Специализираната Прокуратура – Спец. пералнята на Главния

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/spec-proc-geshev-laundry.html

вторник 12 януари 2021


От една година Биволъ води съдебна битка да освети скандалния казус с пазарлъците на Иван Гешев по делата „Недосегаемите“. Едното от делата приключва със споразумение, в което е пропусната конфискацията…

Разстреляната Станка Марангозова е била рекетирана

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/marangozova.html

сряда 20 май 2020


Трима души са задържани при акция в столичния жк “Левски” в рамките на спецоперация срещу престъпна група, заподозряна, че е специализирана в извършването на поръчкови убийства – съобщи БТА. Едно от убийствата, за които групата е заподозряна, е това на Станка Марангозова. Тя беше разстреляна от моторист на 11 октомври миналата година в столичния квартал Младост. Убийството става пред блока, в който тя живееше със съпруга си Динко Геров. Извършителят е стрелял през отворения прозорец на автомобила на Марангозова, докато тя е паркирала. Безжизненото тяло на Марангозова е намерено от съпруга ѝ.

На следващата сутрин властите обявиха, че на местопрестъплението е била оставена бяла роза. По-малко известен факт е, че в деня на убийството прокуратурата внася обвинения срещу двама души за рекет над Марангозова. В обвинителния акт е посочено, че чрез принуда са ѝ отнети над 860 000 лева. Далеч по-малки суми са били повод за убийства, но МВР упорито отказваше да види тази връзка и мотив.

Засега не е известно кои са задържаните при специализираната операция. На един от претърсените в рамките на специализираната операция адреси са били открити боеприпаси, съобщава БНР, но оръжие свързано с убийството не е намерено.

След убийството на Станка Марангозова, МВР и куп жълти медии упорито твърдяха, че вероятните мотиви за трите куршума в главата на жертвата са многобройните финансови престъпления, извършени от нея. Властите упорито изтъкваха, че Марангозова имала „криминални“ регистрации. Въпреки че присъди липсват, покойната набързо беше обявена за измамница, „фараон“ и организатор на финансови пирамида. Медии от орбитата на депутата от ДПС Делян Пеевски разпространиха твърдения, че Марангозова е свързана с измами в размер на 65 милиона лева.

Няма такова убийство?

Умишлено или не, тогава новоизбраният главен прокурор Иван Гешев също неглижира това тежко престъпление. На 5 декември 2019 г. той обяви, че за годината няма неразкрити убийства. От думите му можеше да се заключи, че или Марангозова не е убита, или убийството ѝ е разкрито. Нито едното, нито другото е вярно. Но във вълната от клевети и дезинформация, много от важните факти, свързани с Марангозова, не придобиха гласност.

Неясно защо, държавното обвинение премълча, че ден след разстрела на Марангозова Специализираната прокуратура отново внесе в съда делото срещу обвиняемите за рекет над нея.

Техните имена са Иво Масларов и Веселин Денков. Според обвинителния акт двамата са ѝ отнели над 860 000 лв. Този път делото тръгва и има насрочени заседания през първите месеци на 2020 г., но с пандемията от COVID-19 производството спира. До разстрелът на Марангозова прокурорът Росен Радев има вече два неуспешни опита да приведе в съдебна фаза делото. През 2018 и 2019 г. съдът връща за поправка обвинителния акт, поради неточности и пороци.

Безспорните факти

Преживе Марангозова е подсъдима за измама при доверителното управление на около 1 400 000 лв. Въпреки, че служители на МВР и определени медии твърдят, че тя е замесена в измами за над 65 милиона, обвинението е за под милион и половина. Остава загадка защо делото се разглежда от Софийския районен съд. Екипът ни изпрати запитване до прокуратурата по този и други въпроси свързани с казуса Марангозова, но не получихме отговор. По разследването за измама властите разпитват десетки контрагенти на покойната. Сред основните свидетели на обвинението е Здравко Минчев, който към момента, когато е клиент на Марангозова, управлява компании от групата на “Надин”. Той е сочен в медиите за близък до Румен Николов-Пашата. В хода на съдебните заседания Минчев обявява, че няма претенции към подсъдимата. Заседанията се бавят, защото съда не успява да призове съпругата на Иво Каменов от ТИМ.

Бонка Кулинска е единствена, която поддържа пред съда, че е жертва на измама извършена от Марангозова. Юридическо лице, което синът ѝ е управлявал превежда на разстреляната 996 705 лв. за доверително управление на борсата. През 2011 г. Марангозова е задържана по обвинение за пране на пари, заедно с врачанин, който е разследван за лихварство. Операцията явно тръгва в неочаквана посока, защото в крайна сметка Марангозова е обвинена в измама, но не и за пране на пари. Когато задържането е оповестено, Кулинска установява, че на нейно име има акции за малко над 115 000 лв. Каква е съдбата на останалите пари трябва да бъде изяснено в хода на съдебното следствие. Според Динко Геров – мъжът, който живее на семейни начела с Марангозова, делото срещу нея е вървяло към оправдателна присъда, но дали е така никога няма да разберем. Делата срещу мъртви подсъдими се прекратяват.

Друг сюжет от живота на Марангозова обаче упорито се подминава от МВР. На съвместен брифинг с прокуратурата, директорът на ГД „Национална полиция“-Христо Терзийски  „с половин уста“ обявява, че Марангозова е била рекетирана. Той подчертава, че убитата е била под принудата на „лица, които са били потърпевши от нейни предишни действия“. Волно или неволно, Терзийски се превърна в адвокат на обвиняемите за рекета Масларов и Денков. Приживе Марангозова претендира, че е платила по банков път на Масларов около 2 милиона лева рекет в периода 2009-2011 г. За двамата няма данни да са били потърпевши в който и да е момент от действията на Марангозова.

Прокурорът от специализираната прокуратура Росен Радев внася в съда за трети път обвинението срещу тях, броени часове след разстрела на Марангозова – сутринта на 11 октомври. На 10 октомври, няколко часа преди тя да бъде разстреляна с три куршума в главата, жената си записва за пореден път час в приемния ден на Димитър Франтишек Петров. Той до преди дни беше административен ръководител на Специализираната прокуратурата и е пряко свързан с разследванията срещу нея. Именно Димитър Франтишек прецизира обвинението по делото, което се води срещу Марангозова в Софийския районен съд. Покойната си записва час, за да се осведоми какво точно се случва с обвинението срещу Масларов и Денков. Но така и не посещава Специализираната прокуратура.

Коя е Станка Марангозова?

Противно на тиражираното, тя не е депутатска щерка. Да, баща ѝ се казва Кънчо Марангозов, но той не е покойният депутат от БСП Кънчо Марангозов, а негов братовчед, който не е публична личност. Преди да бъде разстреляна, тя е счетоводител и обслужва няколко фирми. Когато през март 2009 г. проблемите ѝ започват Станка Марангозова е финансист и се занимава с управлението на ценни книжа. Нейният клиент Красимир Атанасов, я запознава с Иво Масларов – Маслара. Към онзи момент Марангозова е постигнала ”прилична“ по собствените ѝ думи доходност с управлявания от нея портфейл от финансови инструменти на Атанасов.

Масларов вече е известен по това време. В мандата на Емилия Масларова като социален министър доведеният ѝ син натрупва сериозно състояние. Изданието 168 часа го описва, като „рекордьор по свръхизгодни сделки“.  През септември 2007 г. Иво Масларов придобива апартамент с площ 94 квадрата и парцел от 625 квадрата в столичния квартал “Хаджи Димитър”. Броени дни по-късно мъжът се сдобива и с друг парцел в София от 737 квадрата срещу „скромните“ 55 хиляди лева. На 16 октомври следващата година придобива и парцел от един декар в софийското село Лозен. Масларов успява да си купи и апартамент от 104 кв.м. в центъра на София за 104 076 лв.

Биологичният син на Емилия Масларава – Константин Радонов, също става собственик на апартамент в централната част на София за едва 31 012 лв., но той е далеч от успехите на доведения си брат. По времето на царското правителство и на Тройната коалиция втория съпруг на Емилия Масларова – Антон, който е баща на Иво, се превръща в истинска „звезда“. Той е редовно обсъждан от парламентарната трибуна. Фирма “Лена” ЕООД, в която Антон Масларов е изпълнителен директор, получава 4 обществени поръчки на обща стойност над 5 млн. лв. в периода 2004-2005 г. от ТЕЦ “Марица-изток 2. През октомври 2005 г. фирмата на Масларов – баща, който вече е съпруг на министър, получава поръчка и за доставка на 100 000 литра дизел за всички организации на бюджетна издръжка в община Мъглиж. Стойността на договора е 138 647 лв. В повечето от случаите “Лена” ЕООД е победител в процедури с договаряне без обявление. Името му беше споменавано и покрай разследванията срещу Емилия Масларова, които завършиха с оправдателна присъда.

Иво Масларов поверява 150 000 €. на Марангозова, а тя поставя условие да бъде сключен договор за доверително управление. Контрактът е оформен и подписан на 12 март 2009 година. Покойната получава в брой от Масларов първо 120 000 €, а няколко дни по-късно и остатъка от 30 000 €. Той първоначално настоява да получава дивидентите си кеш, но впоследствие е принуден да си открие разплащателна банкова сметка. Благодарение на това Марангозова успява да докаже с точност кога и какви пари е получил Масларов от нея. Първоначално той приема условията ѝ в договора. Две седмици по-късно обаче започва да я тормози. Покойната разбира, че терминът „загуба“ на борсата му е изключително чужд. Жената няма право дори хипотетично да допуска, че подобно нещо може да се случи. При класическото доверително управление се ползва за база 3-месечен период, като след изтичането му се прави преоценка на инвестиционния портфейл. Едва тогава – в рамките на месец – се пристъпва към освобождаване на средства и то само в случай, че изобщо е генерирана доходност.

Приживе жената разказва, че Масларов решил, че утвърдената практика не го устройва и отчетността трябва да се прави на 30 дни. Той поставил норми на доходност, които са непостижими. Още първия месец мъжът започва да тормози Марангозова по телефона и да иска срещи. Според нея целта била тя да бъде респектирана. Жената решава, че единственият вариант да получи спокойствие е като компенсира Масларов със собствени средства. След като си изяснява, че “лицето е от криминалния контингент” тя решава, че ще приключи отношенията си с него. През месец май същата година, Марангозова му съобщава, че ѝ предстоят няколко месеца, в които няма да работи активно, защото е повече от наложително да лекува свое заболяване. Обявява му, че не може да прогнозира продължителността на лечението си и затова иска да прекрати договора си с него. На 12 юни 2009 г. договорните отношения са приключени и жената му възстановява на няколко вноски 150 000 €. Марангозова естествено не се оттегля от борсовите операции. Тя продължава да работи активно.

В началото на юни Масларов изненадващо се появява в офиса ѝ на ”Раковски” и иска обяснение защо го е излъгала. Под натиск се стига до подписването на нов Договор за доверително управление от 15 юни 2009 г. В документите обаче изрично е записано, че сумата по него – в случая 425 000 лева, трябва да бъде преведена по банков път. Това не се случва, а „клиентът“ не се появява почти месец в офиса ѝ. Марангозова няма основания да счита договора за влязъл в сила. Един хубав ден обаче Масларов я вика във фитнеса, където тренира и ѝ съобщава, че очаква отчисления. Масларов заплашва, че ще разгони клиентите ѝ, ако не започне да получава пари. В онзи момент Марангозова има сериозни приходи и се примирява, че ще му плаща рекет. Надява се с мълчание да предпази своите близки – сестра си и Динко Геров. Покойната разказва, че от юли 2009 г. до септември 2011 г. е платила на Масларов над 2 милиона.

Групов рекет

През лятото на 2011 г. за нея започва критичен етап. Тогава се появяват Веселин Първанов Денков и Радослав Димитров Иванов, които са от „приятелския кръг“ на Масларов. Именно те тримата са лицата, на които директорът на ГДНП адвокатства, описвайки ги като жертви на Марангозова, които в последствие са я рекетирали. Приживе Марангозова разказва, че Денков и Масларов са добре познати на прокуратурата. Двамата са последните, които виждат жив Борис Йорданов, преди той да се застреля пред офиса на ПИБ на бул. Драган Цанков. Строителният предприемач е баща на детето на телевизионния и радио водещ Диана Найденова. Марангозова разказва, че срещу тях е било образувано дело, но било прекратено впоследствие от прокурора от СГП Иван Тасков. Екипът ни изпрати официално запитване до ВКП по случая, но все още не сме получили отговор. Когато се свързахме с Иво Масларов той отказа коментар, но не пропусна да каже, че Емилия Масларова му е мащеха, а не майка. Истинската му майка била съсипан от историите за него в медиите. Денков също отказа контакт с нас.

През лятото на 2011 година Марангозова обявява на Масларов и компания, че няма какво повече да им предложи, защото са я докарали до фалит. Тогава рекетьорите решават, че ще сложат ръка върху имотите и колите на семейството ѝ. С принуда и заплахи Масларов и Денков принуждават Марангозова и Динко Геров – мъжът, с когото тя живее на семейни начала, да сключат договори за заем. Според обвинителния акт, това е станало чрез заплахи. През септември 2011-та година двамата са принудени да подпишат два договора. В документите със „заемодател” е отбелязан Иво Масларов. По силата им доведеният син на Емилия Масларова претендира, че е предоставил през януари 2011 г. 200 000 лева на 2 транша на Марангозова. Парадоксалното е, че банковите извлечения от предходните години сочат, че единствения видим източник на средства за „кредитора“ са парите, които Марангозова му превежда. На 13 октомври 2011 г. чрез договор за цесия Масларов прехвърля вземането си на Веселина Първанова Денкова. Пак през октомври 2011 г. Масларов „назначава“ Радослав Димитров Иванов за личен шофьор на жертвата си, за да я следи. Иванов управлява колата на жената. Това прави силно впечатление на колегите ѝ, защото тя е известна с нежеланието си друг да кара колата ѝ. На 14 октомври същата година Марангозова и Геров са принудени със заплахи да сключат договор за ипотека в полза на фирмата на Денков -“Мършъл кредит груп” ООД. Това е направено, за да гарантират парите, които му дължат по цесията.

“Бях принуждавана да търся всякакви начини, за да намирам още и още пари, независимо как и при какви условия. Седмица преди учредяването на ипотеката против волята ни, Радослав придружаваше сутрин Динко до община „Лозенец“, за да проследява дали действително сме подали документи за данъчни оценки и скица.”, разказва през 2016 г. Марангозова. Жената свидетелства, че дни преди сключването на ипотеката, Масларов я пребива (отново факт отразен в обвинителния акт), защото тя е извадила данъчна оценка само за гаража си. Ипотеката се случва. На 21 октомври Марангозова е принудена да упълномощи Радослав Иванов да се информира за движението по банковата ѝ сметка в Булбанк. Постъпленията в сметката се нареждат в полза на Веселин Денков и Иво Масларов. Марангозова първоначално отказва и пак е бита. Бита е от хората, които според Христо Терзийски са „били потърпевши от нейни предишни действия“, а според публикациите в медиите, са аферисти, забъркани в най-разнообразни скандали. На 24 октомври, след поредния побой от същите „потърпевши“, е прехвърлена и колата на семейството – Крайслер за около 35 000 лв.

“Защѝтен арест” от ДАНС

Ситуацията неочаквано се променя, когато Марангозова е задържана от ДАНС – Враца. Арестувана е на 09 ноември 2011 г. Агентите ѝ обясняват, че знаят всичко за рекета над нея и Геров. От контараразузнаването обявяват на Марангозова, че задържането ѝ е в нейна защита, защото са имали опасения за сигурността и живота ѝ. Първоначално разработката тръгва по сигнал, че тя „пере“ пари на Георги Спасов Георгиев – неин клиент от Враца. Впоследствие обвинението срещу Георгиев е преформулирано в лихварство и накрая е смачкано от Димитър Франтишек Петров. Биволъ разказа тази история в началото на миналата година.

Докато Марангозова е задържана, Масларов взема от Динко Геров ключ от семейното им жилище. Това е същото жилище,  което е ипотекирано и обявено за продажба. Докато е в килията Марангозова решава че ще се бори. Междувременно в ГДБОП също се води разследване срещу групата на Масларов и Денков. То се наблюдава от новосъздадената тогава спецпрокуратура. Разработките обаче не пречат на фирмата на Веселин Денков да се снабди с изпълнителен лист за жилището на потърпевшата. Денков изпраща на „длъжниците“ си „уведомление”, че сумата по ипотеката от 200 000 лева е нарастнала на 539 000 лева. Въпреки многото усилия на Марангозова, включително и обезпечителна заповед от Софийския апелативен съд, с която спира изпълнителното дело, жилището им е продадено от ЧСИ и придобито от брата на съпругата на Иво Масларов – Светослав Георгиев Георгиев. Геров и Марангозова започват да водят множество граждански дела. Те не могат да се похвалят с особен успех в съдебните спорове относно собствеността на процесното жилище. За тях е много трудно да докажат по граждански път принудата, за която разказват. Различни съдебни състави от гражданската колегия на Софийския градски съд отказват да конституират в процеса като доказателство специалните разузнавателни средства, които са експлоатирани срещу Масларов и Денков и които според държавното обвинение са категорично свидетелство за рекета. Последно съдия Нели Куцкова отказва да развали сделката за продажбата не семейното жилище, защото Марангозова и Геров не могат да докажат, че са жертви на рекет и не разполагат с влязъл в сила съдебен от наказателен съд срещу Масларов и Денков.

Геров разказва, че все пак пред граждански състав Марангозова постига дребен успех, когато съдът постановява, че Иво Масларов се е обогатил неоснователно на неин гръб и го осъжда да ѝ плати над 21 000 лв. Заедно с държавите такси и адвокатските възнаграждения по това дело Масларов трябва да плати около 60 000 лв. Приживе Марангозова претендира по граждански ред частичен иск за 500 000 лв. срещу Масларов. В съдебната документация е посочена сума от над милион и половина, за които Марангозова твърди, че Масларов е придобил без правно основание.

Докато Марангозова се бори по гражданските дела, прокурорът от Специализираната прокуратурата Андрей Андреев, който разследва нейния казус, на два пъти, през 2014 и 2015 г., прави опит да прекрати делото срещу „групата“ на Масларов поради липса на доказателства. И в двата случая и Специализираният съд, и Апелативният специализиран съд отменят постановленията му. Различни съдебни състави откриват сериозни процесуални нарушения, които ощетяват пострадалите. Неговият колега, Цветослав Вергов, също се проваля в опита си да прекрати делото през 2016 г.

Когато делото попада в Красимир Тренчев, той „запретва ръкави“ и изготвя обвинителен акт. На финалната права обаче е качен временно като зам. административен ръководител в Апелативната специализирана прокуратура. Делото е поето от прокурора Росен Радев, който за изненада на Марангозова и Геров го внася в съда. Арбитрите в процеса обаче го връщат за отстраняване на пропуски два пъти от края на 2018 г. до сега. За трети път обвинението срещу Масларов и Денков е внесено пред Специализирания съд на сутринта след разстрела на Марангозова. В обвинителния акт е посочено, че чрез принуда от Масларов и Денков са ѝ отнети над 860 000 лева. Далеч по-малки суми са били повод за убийства. МВР обаче упорито мълчи за този хипотетичен мотив. Може би специализираната полицейска операция в столичния квартал “Левски” ще даде нов тласък на разследването за смъртта на Станка Марангозова. До сега обаче са твърде малко случаите, в които МВР и прокуратурата жънат подобни успехи. Най-често властите достигат до евентуален или доказан поръчител, но поръчителството рядко се доказва.

Прокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъм

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/peevski-dogan-doklad.html

Български и румънски гражданин вече четири месеца са в ареста, защото Специализираната прокуратура смята, че са изнудвали Делян Пеевски и Ахмед Доган с доклад на френските служби за участието им в контрабанда на цигари и финансиране на терористични организации. Срещу 12 милиона евро те предложили докладът да не бъде пращан на европейските институции, а имената на политиците да бъдат заличени. 10 милиона евро трябвало да отидат за френски прокурор, разследващ контрабандата, а два милиона за “изнудвачите”.

На 26 септември т.г. се състоя поредното заседание на Апелативния специализиран съд по мярката за неотклонение на български и румънски гражданин, които са в ареста от няколко месеца. В крайна сметка те останаха в следствения арест без право на обжалване, защото според специализираната прокуратура и съд има данни да са изнудвали Доган и Пеевски заедно с влиятелен румънски бизнесмен, за когото е издадена европейска заповед за арест.

Тезата на обвинението е развита от прокурор Евгения Станкова, прочула се с “терористичните пръскачки” пред парламента по делото НАПЛийкс. Първоначално тя повдига на румънеца и българина обвинение за финансиране на тероризъм по член 108 от НК. След това очевидно се усеща, че това е гаф, а финансирането на тероризъм се отнася по-скоро за визираните в документите по делото Ахмед Доган и Делян Пеевски.

В крайна сметка обвинението е прецизирано като “изнудване” извършено от организирана престъпна група. Всъщност, от протоколите по делото се разбира, че прокурор Станкова не е уверена за какво точно престъпление става дума – изнудване или опит за измама, но е сигурна, че то било извършено от ОПГ.

“Контрабанда на цигари и финансирането чрез нея на международни терористични организации”

Задържаните са румънският предприемач Дорин Йордаке, който от години се занимава с експорт на стоки от България и Дилиян Димитров Георгиев от гр. Русе. Йордаке е свързан с влиятелният румънски бизнесмен с френско гражданство Овидиу Семенеску.

Двамата имали бизнес в Пловдив, където се свързали с анонимен свидетел на прокуратурата с номер 436.  Номерът не помага той да остане анонимен и от пренията по делото се разбира, че въпросното лице е Иван Петлешков, Йордаке и Георгиев завели Петлешков при Семенеску и запознали Петлешков с доклада, като Семенеску му го показал на таблет iPad. Това се случило два пъти на срещи в Букурещ и Виена.

В доклада личали имената на Ахмед Доган, Делян Пеевски и директора на Булгартабак Холдинг АД Венцислав Чолаков. Семенеску, като “представител на хора свързани с френските служби” поискал от Петлешков да предаде на Пеевски, че ако плати 12 милиона евро, имената на Пеевски и Доган в доклада ще бъдат премахнати. Семенеску твърдял също така, че докладът щял да бъде представен на Европейската комисия на 1 юни 2019 г.

Петлешков твърди, че този доклад е озаглавен “Контрабанда на цигари и финансирането чрез нея на международни терористични организации” и в него 20 страници били посветени на България. Този доклад бил в основата на криминално разследване на френската прокуратура с водещ прокурор Бернард Ассо. Семенеску твърдял, че прокурор Ассо щял да получи 10 милиона евро, за да заличи имената на българските политици. Останалите два милиона щели да са за румънските посредници.

Прокуратурата твърди също така, че разполага със СРС от срещите и флашки с доклада. Флашките обаче не са представени по делото и не става ясно какво точно е съдържанието му. От преразказа на тайния свидетел номер 436 се разбира, че той се отнася до контрабандата на цигари от “Булгартабак” и свързаното с нея финансиране на терористични организации като Ал Нусра, ПКК, Ислямска държава и режима на Башар Асад. В него били посочени имената на посредници и търговски дружества в Дубай.

От пледоариите на защитата се разбира, че изпълнителния директор на “Булгартабак Холдинг” АД Венцислав Чолаков е бил разпитан от прокуратурата на 23.05.2019 г., но не му е зададен въпроса дали Ахмед Доган и Делян Пеевски имат нещо общо с цигарения холдинг. Доган и Пеевски пък изобщо не били разпитани.

Прокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъмПрокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъмПрокуратурата: Пеевски и Доган са изнудвани с доклад на френските служби за контрабанда и финансиране на тероризъм

Прокуратурата изглежда уверена, че такъв доклад съществува, че Пеевски и Доган фигурират в него и, че са били изнудвани, поради което настоява румънецът и българинът да не излизат на свобода, за да не се укрият. Апелативният съд решава, че те ще останат там.

Специализираната прокуратура дори е издала европейска заповед за арест на Овидиу Семенеску, както и европейска заповед за разследване, за да бъде разпитан сочения като “френски прокурор” Бернард Арсо.

Проверка на Биволъ показа, че такъв прокурор не е публично известен, а единствената публична личност с такова име е зам.-председателят на департамента Алп-Маритим (Ница), адвокатът и преподавател по право  Бернард Ассо.

Семенеску – разследван в Румъния за афери с Веолия

Румънският бизнесмен Овидиу Семенеску не за пръв път е обект на заповед за арест. Преди няколко години от него се интересува Румънската антикорупционна прокуратура (DNA), която го обвинява в машинации свързани с френската фирма “Веолия”, която е концесионер на водата в Букурещ, също като в София.

Арестът на Овидиу Семенеску. Снимка: https://www.comisarul.ro

Според прокурорите в северната ни съседка той се явявал “управител в сянка” на фирмата и се възползвал от манипулирани търгове. Семенеску, който има и френско гражданство, е арестуван зрелищно. Делото на румънските прокурори обаче така и не влиза в съдебна фаза.

Името на румънския бизнесмен фигурира и в Панамските документи като таен собственик на офшорни фирми, разкриват партньорите на Биволъ от румънския разследващ сайт Rise Romania.

Арестуваният и обвиняем в България Дорин Йордаке пък е бивш високопоставен служител на румънския ГДБОП, работил по престъпления свързани с трафик на автомобили. След като напуска службите, той се занимава с търговия. Дилиян Георгиев, който в миналото е осъждан за футболно хулиганство, е негов бизнес партньор и преводач в България.

В процеса Дорин Йордаке твърди, че целта на честите му посещения му в страната са заради делови планове да изнася продукцията на пловдивската фирма за козметика “Рефан” за Китай. Пред съда казва също, че е бил заплашван от следователите, а историята на Иван Петлешков е напълно измислена.

„От досъдебно производство, което е продължило четири месеца и 8 дни, както сметна съдът, повече от два месеца прокуратурата не е събрала нито едно доказателство и не е предприела каквито и да било действия, за да докаже или опровергае обвинението. Или изобщо да извърши каквито и да било действия, които по някакъв начин да водят до приключване на това разследване”. – коментира за Биволъ адвокатът на Йордаке Никола Атанасов.

Присъстващият на последното заседание представител на Посолството на Румъния в София Матей Кристя заяви пред Биволъ, че от дипломатическата мисия „наблюдават” съдебния процес: „Но посолството не коментира делото”.

Иван Петлешков снимка Plovdiv24.bg

Тайният свидетел Иван Петлешков е известен в Пловдив като бивш финансов и изпълнителен директор на ФК „Локомотив” – Пловдив.  По това време собственик на клуба беше банкерът Цветан Василев, а отношенията му с Делян Пеевски бяха процъфтяващи. През 2015 г., няколко месеца след фалита на КТБ, банкерът обяви, че се оттегля от клуба.

От 2018 г. Петлешков ръководи охранителната фирма „Трафик СОТ”, която според източници на „Биволъ” има между 1 000 и 1 500 охранители.

Доклади за контрабандата на Булгартабак

Доклади по темата за контрабандата на цигари от Булгартабак през последните години произвеждаха съвсем официално турските служби. Делян Пеевски и Ахмед Доган бяха свързвани с контрабандата в публикации на близки до властта медии, като имаше и твърдения, че двамата имат забрана да посещават Турция. През 2017 г. доклад на службата за борба с организираната престъпност KOM беше изпратен на Интерпол и неговия балкански еквивалент SELEC, чието седалище е в Букурещ.

Българската прокуратура и МВР обаче дълго увъртаха и игнорираха турските доклад, докато най-накрая Цацаров обяви, че в тях нямало данни за незаконни действия на българския цигарен монополист. Не стана ясно обаче дали прокуратурата се е запознала с данните, изпратени до Интерпол, или единствено с публичната версия на сайта на KOM.

Преди една година Биволъ публикува свое разследване, в което се прецизират количествата цигари експортирани от Булгартабак за фирма на контрабандиста Салам Кадер Фарадж, базирана в Дубай. Според данни от Агенция Митници става дума за 3,3 милиарда кутии, които се продават с голяма печалба в Турция след като през Дубай и Ирак стигат до южната ни съседка.

За френски доклад по същата тема до момента няма публични данни. Няма данни и за криминално разследване на френската прокуратура, за каквото става дума в делото на Йордаке и Георгиев.