Tag Archives: Студена

Чудовището, изпило Студена, прави милиони за бивш министър на ДПС

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/studena-pchelina-dps.html

сряда 29 януари 2020


Разследване на Валя Ахчиева за Euractive установи от публични данни, че от язовир Студена през 2018 г. са изтекли неизвестно къде 10 милиона кубически метра вода, а до юни 2019 още 4,2 милиона куб.м. Тази вода, която не се отчита, е минала през ВЕЦ-Студена и е заминала към пречиствателната станция на Перник. След това през река Струма тя се влива в язовир Пчелина, който е стабилно запълнен догоре и така в сушата гарантира печалбите на друга ВЕЦ, собственост на бивш министър от ДПС, установи проверка на Биволъ.

В своя материал Валя Ахчиева резонно задава въпроса кой има интерес от тези неотчетени води, но не дава категоричен отговор за кого работи “чудовището, изпило язовира”. Дежурните заподозрени са промишлените консуматори завод Стомана и ТЕЦ-Република. Но те сумарно нямат нужда от толкова вода и не могат да я усвоят.

Има обаче и друг частен интерес тази безотчетна вода да изтича от яз. Студена. Откриваме го след Перник, до язовир Пчелина. Там е построен МВЕЦ, собственост на фирмата “Пауър Туенти Туенти” (в кадъра на заглавната снимка). Тя принадлежи на Айнур Мустафов Гошкелов, съпруг на бившата зам министърка на МОСВ Фатме Илияз от ДПС и на нейния брат Хайри Муса Кулов.

Язовир Студена вдясно и язовир Пчелина вляво и двата по поречието на р. Струма

Язовир “Пчелина” се намира на поречието на река Струма след Перник и е с обем 54,8 млн. куб.м.  Той е построен  през 1975 г. с цел да бъде утаител на промишлените отпадъчни води от предприятията в Перник. За тази цел неговият мъртъв обем е голям – 34,2 млн. куб. м. За сравнение яз. Студена, който е за питейна вода, има максимален обем 25 млн. куб.м. и мъртъв обем 2,4 куб.м.

“Пчелина” има собствен водосбор – средно 72 млн. куб. м. годишно, но и допълнителен от водите на яз. Студена – средно 17,69 млн. куб. м. Това са отпадните води от питейно-битовото водоснабдяване на Перник и изпуснатите от яз. Студена обеми за поддържане на минимално допустимия отток  в река Струма.

В допълнителния приток влизат и безотчетните 14 млн. кубически метра засечени от Валя Ахчиева. Те няма как да се изпарят или да потънат, а се оттичат по естествения път на река Струма към язовир Пчелина.

Първоначалното разрешително на МВЕЦ Пчелина е от 2012 г. и предвижда да се ползват цели 182,380 млн. куб. м. годишно, което надвишава два пъти притока към язовира при сушава година. С изменение на разрешителното от 2016 г. на МВЕЦ “Пчелина” се отпуска два пъти по-малко количество – 89,890 млн. куб. м. при средна по влажност година.

Данните за производството на ток от МВЕЦ-Пчелина могат да бъдат видени тук. От началото на 2018 до края на 2019 г. станцията е произвела 6845 мегаватчаса “зелен” ток. Най-изгодно е той да бъде продаван при пиково натоварване, когато цената достига до 400 лв. на мегаватчас. Но дори при усреднени цени за последните две години тази ВЕЦ е генерирала повече от милион лева за семейството на Фатме Илияз.

За да не се източва язовира за производство на ток, има  предписания от МОСВ. МВЕЦ може да работи само при обем на язовира над 53,6 млн. кубически метра. Това означава, че за да прави пари, собственикът на този МВЕЦ има интерес водоемът да е максимално пълен и да не спада под този обем. Съответно той има полза ако от язовир Студена постъпват допълнителни количества вода, отчетени или не.

Следните графики и таблици са с данни от официалните месечни графици за водоползване на МОСВ. Те  показват какво се случва с водата в Студена и Пчелина за периода януари 2018 – юли 2019 г., когато според разследването на Валя Ахчиева от Студена са изтекли 14,2 млн. куб. м. безотчетна вода.

Вижда се, че Пчелина непрекъснато има ниво около и над 53,8 хил. куб. м., докато нивото в Студена варира.  През 2019 г. се случва странен феномен. Средностатистически годината не е по-сушава, но през април в язовира не постъпва нищо спрямо 2018 г., когато язовира се увеличава с цели 7 милиона куб. м. вода. Все едно през 2019 г. изобщо не е имало снеготопене на Витоша.

Месец Пчелина Студена
Януари 18 53.8 12.631
Февруари 18 53.75 12.299
Март 18 54 13.853
Април 18 55 20.437
Май 18 53.7 20.785
Юни 18 53.65 20.505
Юли 18 53.7 19.944
Август 18 53.75 20.629
Септември 18 53.9 19.498
Октомври 18 53.75 17.761
Ноември 18 53.8 15.59
Декември 18 53.85 13.885
Месец Пчелина Студена
Януари 19 53.8 12.91
Февруари 19 53.9 11.171
Март 19 53.8 9.957
Април 19 53.85 9.748
Май 19 53.85 11.202
Юни 19 54.3 13.002
Юли 19 53.75 13.002
Август 19 53.8 11.8
Септември 19 53.8 10.202
Октомври 19 53.85 8.428
Ноември 19 53.85 6.408
Декември 19 53.85 4.484

И така, язовир Пчелина винаги остава пълен, над обема при който МВЕЦ може да работи – 53,6 млн. куб. м., докато водата в язовир Студена намалява. Днес пресъхналият язовир Студена не може вече да захранва държавната ВЕЦ-Студена. Няма и питейна вода за перничани. Собственикът на МВЕЦ-Пчелина обаче доволно потрива ръце. “Неговият” язовир е пълен до дупка.

Известно е, че в България ВЕЦ и МВЕЦ играят ключова роля за балансиращата енергия. Цената ѝ расте, докато мощностите остават същите. Когато няма вода или язовирите са източени, настъпва най-важното време за спекулации и само тези които имат вода играят и остават на пазара.

В случая с Пчелина вода има – питейната вода на Студена, която  се превърна в резерв за МВЕЦ на ДПС-активистите, за могат в сушата да играят на сигурно и за високи цени.

Вождът на балъците

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5.html

неделя 5 януари 2020


Благословен беше ти да живееш в добри времена, моя пътеводна светлина, благословено беше и племето ти, о, Винету!

Нима апачите изобщо имаха язовири? И, въпреки това, дали се намираше някой дори и измежду най-великите им воини, който да дръзне да обвини великия вожд Винету за пресъхналите кладенци? Къде се е чуло и видяло такова нещо? Нали несретникът щеше да бъде завързан за стълба на мъченията, изтезаван поне една седмица, а след това скалпиран и захвърленч в пустинята!

Кой би посмял да държи сметка на Винету дали е достатъчно всемогъщ, за да накара Маниту да отвори небесните двери, за да рукне благодатен дъжд? Той да не е шаман на апачите? Не. Вожд им е и те трябва да се съобразяват, да го почитат и да приемат, че в кладенците вода няма, защото са натрупали много прегрешения към Маниту, а старейшината на селото им наскърбява избраника на Маниту, Винету, като заема страната на злата му противничка Презрялата круша.

Или пък какво? Сам вождът ли да строи бобрите в редица по двама край вировете и да ги накара да гризат, прехапват и прехвърлят клони през теснините на речните корита? Никой дори и не си го е и помислял по твое време. Апачите имаха уважение към Винету, а и към Маниту, носеха им дарове, почитаха ги, бяха благодарни и за дъжда, и за пътеките, прокарани през прерията, и за човещината ти, Винету. Този народ не задаваше въпроси, които да развалят настроението на вожда му и това ви правеше велики. И вожда, и народа.

Винету, ти не беше като всеки вожд и не се затваряше във вигвама си, за да чакаш мало и голямо да му дойде на крак, за да ти изрази искрените си почитания. Беше прост човек и затова се разбираше с простите хора. Не, не разбирай нещата погрешно, не казвам, че си бил обикновен човек от племето. Мисля, че си бил наистина прост човек. Такъв, на когото днес му скимва да препуска на коня си Джип из прерията, да оглежда село по село, да вика „Хау!“ на всеки местен и да си разговаря с него дружески на всякакви теми. От това дали е надебелял до колко му е хубаво да си живее тук, в това закътано в пустошта селце.

Така обикаляше ти, о, Винету, земите на апачите лето след лето. И в студ, и в пек, и в дъжд (бъди щедър към нас, Маниту!), и в засуха. Хората ти пък по стар обичай ти подготвяха топло посрещане, тежки трапези и задължително по някоя лентичка, сплетена от скалпове на червени врагове, за да я прережеш на фона на възторжените им ръкопляскания. И племето ти тънеше в благоденствие, а ти се радваше на всеобща почит и безрезервна обич.

Ако ли пък се случеше бледоликите да донесат и да изхвърлят нещо в земите на апачите, апачите боклук ли го наричаха? Не, Винету, не. Апачите уважаваха изхвърленото от бледоликите и го ценяха като съкровище.

В добри времена живя ти, Винету. И заради това беше велик. Аз живея в тежки времена, а племето ми е изтъкано от лош човешки материал. Неблагодарници! Прокарвам им пътеки, построих едни неща, дето да чистят Великата локва и хората ми да не ги хваща разстройство, когато отидат да пекат кълки на брега й, купих голяма желязна птица, за да си летя с нея и да  ги гледам отвисоко и те пак недоволни.

Нямало вода. Язовирът бил празен. Ама, аз нали съм си добър, изпратих им един шаман да направи молебен, та да рукне водата. Тя не рукна, но аз направих каквото зависеше от мен. И те пак недоволни. Вече не ми стигат стълбовете на мъчението, о, велики Винету, а скалпирането за съжаление го забраниха отдавна. И за боклука реват. Вкарвали сме били боклука на бледоликите, трупали сме го на купчини и сме го изгаряли. Добре, и ако е така какво? Нима ветровете не разнасят пушека и не дават димни сигнали на всички, за да бягат по-надалеч? Нима трябва да развалям добрите си отношения с бледоликите заради мрънкането на народа си, че от горенето на боклука вече въздух не бил останал в земите на апачите?

Не, Винету, няма да се поддам. И аз като теб ще яздя своя джип и ще оглеждам какво прави племето ми. А, когато има вода, има. Когато няма – няма. На Маниту работа. Когато се срути някоя пътека, ще я поправим. Бледоликите дават пари за това, няма проблем. Когато племето се разбунтува заради боклука на бледоликите, ще заговоря на хората си как не осъзнават колко са богати. И те ще млъкнат. Щото съм ги убедил ли, от безсилие ли, няма значение. Важното е да мълчат.

Ти беше велик, о, Винету, ама и аз няма да падна по-ниско от теб. И мен ще ме помнят много поколения. Аз съм вождът Стихийно бедствие. Но в истинския, не в преносния смисъл.

Хау! Аз казах!

Кое си е така, така си е

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B5-%D1%81%D0%B8-%D0%B5-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%B5.html

неделя 22 декември 2019


Отивам вчера при батката тартор на агитката на „Миньор“-о и му викам:

  Батка, кво праиме? Нема вода. Казàха, че нема да има чак до пролетта. И то, ако завàли дъжд. Иначе може да си караме така до като свет светува.

  Батка, нали знаеш колко обичам да давам обяснения? Ама, айде нали си верен мой човек, та ше ти кажем. Седиме и си бараме макарите. Т‘ва праиме.

  Ама как така!? – от една страна съм поласкан, че батката вика, че съм негов човек, а от друга съм… кък беше таа купешка дума… „фрустриран“ май беше, че батката иска да седиме и да гледаме как градът ни се превръща у клоака. – Нали сме печени, нема ли да зееме некво отношение? Е, виж как защитихме Щастието и сега вече си е главен прокурор като първия пич? Даже се закле. Значи сме сила, батка! Що да не се дигнеме и да покаеме на тия готованци у София ква е несломимата сила на винкело?

  Нищо не разбираш, батка – почеса се той по татуировките на левата предмишница с десната ръка. – Кога защитавàхме Щастието на тебе аз лично дадох ли ти част от волните пожертвования, къде щедро ни дариха, та да изразиме гражданската си позиция?

  Е, даде ми, как да не ми даде… – не разбирах на къде бие, ама кое си е така, така си е, нема да си крива душата. – Ако знаеш само къв банкет си спретнахме с батките от махалата. Кеф, пич. Курви, бело, пернишки бейлис на корем. Славни времена!

  Добре, добре – батката ме сецна баш, когато се бех гмурнàл дълбоко у спомените си. – Вози ли си гъза до София с рейс?

  Возих си, нали се бехме организирали? – все повече ме притесняваха приказките му. Нищо не сфащах. – Даже без пари ни возиха.

  Значи, зел си некой лев да носиш плакати у подкрепа на Щастието, отишъл си безплатно до столицата, приказвàл си си неколко часа с други батки на центъро и са си те докарали да праскаш курви, да шмръкаш и да жулиш бейлис. Правилно ли те разбирам?

 Да, батка – казàх ви, кое си е така, така си е. – Мале, к‘во беше убаво! Не знам закво не дойде, нали те поканих.

  Немах време – изсумте он. Некво ми се видеше, че почва да се поизнервя. А т‘ва не беше убаво. Виждàл съм го като му падне пердето. Повервайте ми, не щете да сте покрай него у такъв момент. – Имах дръжавни дела. Ама ми е за друго приказката.

  Слушам, батка! – застанàх мирно с ръце на гръбината, като видех, че си мирва мрачно къде две минути.

На тебе, батка, некой ше ти даде ли нещо сега, ако ръгнеш като шиле да навикваш, че сакаш да нема режим на водата?

  Е, ше ни пущат водата… – ръцете ми почнàха да се потат и да приистъпвам от крак на крак. Явно бех нагазил у длибокото, нищо че намеренията ми беха съвсем патреотични.

  Откъде ше ти я пущат бе, батка? Все едно не знаеш, че с години източват язовиро у сички посоки. И къде Радомир, и къде „Стомана“-та, и накъде се сетиш. Като нема вода у язовиро, освен да викаш Герман, кък праат у Странджа, та да донесе дъжд.

  Ама, яле, че бая ора наизлезнаа да протестират – казàх колко да кажем нещо. – Не е ли редно да се присъединими къде тех? Все пак сме местни, а и сме влиятелни. Винкело не прощава!

  Зарежи тоа винкел бе, батка – изръмжа он и шибна с песница по бюрото, та чък щеше да си разсипе сутрешното уиски. – Отдавна нищо не опира до винкел. Он е само символ на едни отдавна минали, идеалистични времена. Парата играе. Остави ги ония да си протестират колко си знаят и им гледай сеиро отстрани. Па, ако ти е толкова акъло, бегай и навиквай заедно с тех. Глас у пустиня. А сега ме остави, че имам държавни дела. Когато има нещо, къде да поприфанеме и ние неква файда от него, ше ти се обадим да протестираме, контрапротестираме, к‘во се наложи. Нема да си абиме енергията за едното нищо. Я вòда не пием – батката си надигна чашата и се захили накриво, па отвори чекмеджето и бръкна вътре. – Зими тиа педесе лева и бегай да се почерпиш некой бейлис, че ми се видиш пренапрегнат.

Стоян Николов – Торлака

Как Радомир “изпи” водата на Перник с благословия от Нено

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/vik-pernik-radomir.html

събота 30 ноември 2019


Драмата с недостига на вода в Перник продължи с протест за оставката на областния управител Ирена Соколова и нейното разкритие на специална пресконференция, че от важен водоизточник за язовир “Студена” се отклоняват огромни количества вода чрез незаконен бент. Соколова дори се закани да сезира прокуратурата.

От изявленията на институциите не стана ясно кой и как точи водата за Перник, но от публично налични данни Биволъ успя да установи какво точно се е случило през последните месеци и къде е отишла водата. А тя е отишла в Радомир.

“Незаконният бент” е до пещерата “Врелото”, от която излизат част от водите на река Струма. Те потъват няколко километра по-нагоре в карста на южните склонове на Витоша в местността “Джераница” и през система от подземни галерии излизат на “Врелото”.

Дори при силно маловодие дебитът на “Врелото” не спада под 100 литра на секунда. Точно тази скъпоценна вода обаче не пълни постоянно язовир “Студена”, а чрез незаконнопостроен (по думите на Соколова) бент се насочва по тръба към помпена станция “Крапец”, която се намира на пътя за с. Боснек (на водещата снимка).

Врелото и помпената станция. Трасето на канала е схематично. Снимка: Google Maps

Водохващането и помпената станция не са частна инициатива, а се стопанисват от ВИК дружество. То е съсобственост на държавата в лицето на МРРБ и общините на Перник, Радомир и Земен. От ПС “Крапец” водата се изтласква по водопровод със стоманени тръби към Радомир.

Алтернативен водопровод

Радомир се захранва с вода основно от водоизточник в близост до с. Стефаново, наречен “Сиреняците”. Но градът има и алтернатива да ползва вода от “Врелото”, гарантирана с разрешително 003594/21.03.2005г.  Именно помпената станция “Крапец” е аварийна връзка, която трябва да се задейства само при съществено намаляване на дебита на извор “Сиреняците” за района на гр. Радомир.

Според графика на МОСВ за водоползването за октомври, ноември и декември, тази аварийна връзка трябва да осигури 250 000 кубически метра вода за Радомир. Това се равнява на целия дебит на “Врелото” при маловодие или около 100 литра в секунда.

Как Радомир “изпи” водата на Перник с благословия от НеноКак Радомир “изпи” водата на Перник с благословия от НеноКак Радомир “изпи” водата на Перник с благословия от Нено

 

Разрешените количества не се влияят от очевидно критичната ситуация с язовир “Студена”, в който водата спада застрашително с по 2 милиона кубически метра на месец и с този темп ще пресъхне съвсем в началото на следващата година.

Основната връзка от “Сиреняците” и алтернативната водоснабдяваща връзка от ПС “Крапец” към Радомир

Всичко това не са журналистически интерпретации, а информацията се потвърди и в официално становище на министър Нено Димов, чието министерство разрешава и контролира използването на водни обеми от “Врелото” за Радомир, от “Студена” за Перник и навсякъде из страната.

В същия отговор на депутатски въпрос от септември Нено Димов уверяваше, че до края на 2019 г. “питейно-битовото водоснабдяване от яз. „Студена” ще бъде гарантирано в пълен размер”. Прогнозата му се оказа грешна.

Постоянно авариен режим за Радомир

Изглежда обаче, че аварийната връзка от “Врелото” за Радомир се е задействала мистериозно за постоянно. Това се вижда от данните за дебита на водата, постъпваща в язовир “Студена” през последните два месеца.  Притокът през октомври и ноември варира от 30 до 50 литра в секунда, а обемът на язовира намалява застрашително.

Но на 29 ноември ситуацията се променя съществено и дебитът на притока към язовир “Студена” нараства до 400 и повече литра в секунда. Десетократното увеличение не е резултат от магия, а е реакция след проверките, установили незаконния бент на “Врелото”, който насочва цялата вода към ПС “Крапец”.

Единственото логично обяснение на този феномен е, че след установяването на незаконния бент, ПС “Крапец” е спряла да изпомпва водата за Перник към Радомир. Това може да се установи категорично при една проверка, каквато прокуратурата ще трябва да направи по сигнала на областния управител.

Засега няма никакво официално обяснение защо изпомпването на водата към Радомир е продължило толкова дълго в “авариен режим”.

5000 срещу 122 000

От документ на ВИК от 2011 г. се вижда, че “Врелото” би трябвало да гарантира вода за високата зона на Радомир за 5143 човека и 1 028,60 кубика за 24 часа. Това прави дебит от 12 л/с, което е значително по-малко отколкото дебита на извора. Оттогава нуждите на високия Радомир може да са нарастнали, но не толкова съществено.

Същевременно МОСВ позволява на тези 5000 от Радомир да ползват 250 000 кубически метра на месец или близо 100 литра в секунда от язовир “Студена”. За сравнение, целият Благоевград с неговите 183 000 жители ползва в момента 160 литра в секунда заедно със загубите по ВИК-мрежата.

Какво е обяснението? Има конспиративна теория, че Радомир както преди, така и сега се управлява от ГЕРБ, а Перник – от БСП. 120 000 жители на Перник се сдобиха с воден режим доста преди Радомир, където тази битова “радост” предстои.

По-реалистична е обаче хипотезата за некадърен, а най-вероятно и не дотам законен мениджмънт на водите, вследствие на който е станало възможно Струма да се изпомпва към Радомир, вместо да пълни язовир “Студена”. И това изпомпване е било факт буквално до преди няколко дни.

Спирането на аварийната вода за “герберския” Радомир няма да напълни тутакси язовира и да реши проблемите на “червения” Перник. Стои обаче въпросът дали язовир “Студена” щеше да се изпразни така критично, ако в него постъпваха редовно тези 100-200 литра в секунда (минимум) от извор “Врелото”, вместо да заминават по стоманените тръби към Радомир с благословията на Нено.

Нужно е и някакво обяснения за незаконния строеж на бент във вододайната зона, който праща към ПС “Крапец” цялата вода от “Врелото” Това обяснение трябва да бъде дадено от компетентните органи и отново от Нено Димов, който засега остава незасегнат от скандала, а прогнозата му за гарантирано питейно-битово водоснабдяване оттече в канала с последните струйки вода от пернишките душове.