Tag Archives: съд на ес

Съд на ЕС: Независимост на съдебната власт (Комисия v Полша)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/18/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BB/

Стана известно заключението на генералния адвокат Евгени Танчев по дeло C791/19 Европейска комисия срещу Република Полша

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Национални мерки, уреждащи дисциплинарен режим на съдиите — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Независимост на съдебната власт — Определение на дисциплинарни нарушения — Разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд, създаден със закон — Разумен срок — Право на защита — Членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Член 267 ДФЕС — Пречка пред правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда“

Комисията  твърди, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, и изтъква четири основания за това: първо, квалифицирането на съдържанието на съдебни актове като дисциплинарно нарушение, второ, липсата на независимост и безпристрастност на Izba Dyscyplinarna Sądu Nawyższego (дисциплинарна колегия на Върховен съд, Полша, наричана по-нататък „дисциплинарната колегия“), трето, правомощието на председателя на тази колегия да определя по свое усмотрение компетентния съд, което има за последица, че дисциплинарните дела не се решават от създаден със закон съд, и четвърто, липсата на гаранция за разглеждането на дисциплинарните дела в разумен срок и на правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии, както е закрепено в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).  Комисията твърди също, че Република Полша не е изпълнила задължението си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС, тъй като правото на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания, е ограничено от възможното започване на дисциплинарно производство срещу съдиите, които са упражнили това право.

Генералният адвокат подчертава нарастващия брой дела, образувани пред Съда относно законодателните промени, засягащи независимостта на съдебната власт в Полша.

На 25 октомври 2019 г. Комисията предявява настоящия иск пред Съда на основание член 258 ДФЕС. Тя моли Съда:

1)      да установи, че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС:

–        като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по отношение на съдиите от общите съдилища,

–        като не е гарантирала независимост и безпристрастност на дисциплинарната колегия, която има правомощие да осъществява контрол върху решенията по дисциплинарни дела срещу съдии,

–        като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия на Върховния съд правомощието да определя по свое усмотрение компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела от създаден със закон съд,

–        като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието, с което не е гарантирала разглеждане на дисциплинарните дела срещу съдиите от общите съдилища в разумен срок, а също и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, с което не е гарантирала правото на защита на дисциплинарно обвинените съдии от общите съдилища;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС; и

3)      да осъди Република Полша да заплати съдебните разноски.

Заключението на ГА: споделя аргументация та на Комисията и предлага на Съда

1)      да установи, че като е допуснала съдържанието на съдебни актове да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, като не е гарантирала независимостта и безпристрастността на дисциплинарната колегия, като е предоставила на председателя на дисциплинарната колегия правомощието да определя компетентния първоинстанционен дисциплинарен съд по делата относно съдиите от общите съдилища, като е предоставила на министъра на правосъдието правомощието да назначава дисциплинарен обвинител към министъра на правосъдието и като е предвидила, че действията, свързани с назначаването на служебен защитник и с поемането на защитата от него, не спират дисциплинарното производство, и че дисциплинарният съд провежда производството въпреки отсъствието по уважителни причини на призования дисциплинарно обвинен съдия или на неговия защитник, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС;

2)      да установи, че като е допуснала правото на съдилищата да отправят преюдициални запитвания до Съда да бъде ограничавано чрез възможността за започване на дисциплинарно производство, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 267, втора и трета алинея ДФЕС;

3)      да осъди Република Полша да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Комисията; и

4)      да осъди Кралство Белгия, Кралство Дания, Република Финландия, Кралство Нидерландия и Кралство Швеция да понесат направените от тях съдебни разноски.

Съд на ЕС: филтриране и отговорност на доставчиците на онлайн услуги

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/07/18/17_dir_copyright/

Генералният адвокат Saugmandsgaard Øe този път изпълни дадената дума. На предварително посочената дата 15 юли имаме дългоочакваното заключение на ГА по дело C401/19 Република Полша срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз.

„Жалба за отмяна — Директива (ЕС) 2019/790 — Авторско право и сродни права — Използване на защитено съдържание от доставчици на онлайн услуги за споделяне на съдържание — Публично разгласяване — Отговорност на тези доставчици — Член 17 — Освобождаване от отговорност — Параграф 4, буква б) и буква в), in fine — Филтриране на съдържанието, публикувано онлайн от потребителите — Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 11, параграф 1 — Съвместимост — Гаранции, съпътстващи това филтриране“.

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 беше   7 юни 2021. Както вече стана дума, надеждата беше за произнасяне на Съда по делото на Полша и за оповестяване на насоките на ЕК по чл.17 достатъчно време преди срока, за да могат държавите да ги вземат предвид. Комисията и Съдът се движат с известно забавяне.

1

Република Полша иска от Съда, главно, да отмени член 17, параграф 4, буква б) и буква в), in fine от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, а при условията на евентуалност — да отмени член 17 изцяло. Тази проблематика вече е била отнесена до Съда по съединени дела C‑682/18, YouTube, и C‑683/18, Cyando, от гледна точка на рамката, създадена от Директива 2000/31/ЕО.

Разпоредбата налага на посочените доставчици задължения за контрол на съдържанието, което потребителите на техните услуги публикуват онлайн, за да предотвратят качването на закриляни произведения и обекти, които правоносителите не желаят да правят достъпни чрез тези услуги. По правило този предварителен контрол следва да е под формата на филтриране на съдържанието. Същевременно т. 8 (параграф 8, както Съдът предпочита) съдържа изискване “Прилагането на настоящия член не води до общо задължение за контрол”.

Филтрирането следователно повдига сложни въпроси относно свободата на изразяване на мнение и свободата на информация на потребителите на услугите за споделяне, гарантирани в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В продължение на решенията си Scarlet Extended, SABAM и Glawischnig-Piesczek Съдът ще трябва да определи дали, и евентуално при какви условия, такова филтриране е съвместимо с посочените свободи. Това означава той да вземе предвид както предимствата, така и рисковете, до които води подобно филтриране, и в този контекст да гарантира поддържането на „справедливо равновесие“ между, от една страна, интереса на правоносителите от ефективна защита на интелектуалната им собственост, и от друга страна, интереса на тези потребители и на обществеността като цяло от свободното движение на информацията онлайн.

2

Изисква се филтриране

В пар. 12-24 ГА припомня аргументацията, предхождаща създаването на чл.17 и мотива за достъпността на творческото съдържание в целия Съюз, като същевременно се поддържа цифровата среда в „справедливо равновесие“ с други обществени интереси. В случая се дава възможност, според ГА, правоносителите да контролират по-лесно използването на техните закриляни произведения. За целта се въвежда правило, че когато доставчиците на услуги за споделяне не са получили разрешение от правоносителите, те носят отговорност за „неправомерните“ действия по публично разгласяване, осъществени посредством техните услуги – всеки път, когато закриляно произведение или закрилян обект се качва незаконно в интернет чрез техните услуги (пар.31). Но “подобна обективна отговорност би принудила посочените доставчици да променят напълно икономическия модел — и по този начин да се откажат от самия модел на интерактивния „Web 2.0“.”

Все пак те биха могли да се освободят от отговорност, като докажат, че:

„a)      са положили всички възможни усилия за получаване на разрешение; и

б)      в съответствие с високите секторни стандарти за дължима професионална грижа са положили всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация; и във всеки случай

в)      са действали експедитивно, след като са получили достатъчно обосновано уведомление от страна на правоносителите, за да преустановят достъпа до или да премахнат от своите уебсайтове произведенията или другите обекти, за които е постъпило уведомлението, и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“.

Следователно доставчиците трябва да се намесят преди публикуването на съдържанието онлайн. Налага се превантивен контрол, подчертава ГА.

Как? Като доставчиците използват инструменти за разпознаване на съдържание.

Защо? За да филтрират съдържанието, което потребителите на услугите им публикуват онлайн, и при необходимост да блокират част от него преди качването му

3

Налице е ограничаване на свободата на изразяване и според ГА то може да бъде допустимо

В пар. 70-87 Генералният адвокат излага възглед за правната квалификация на иначе признатото за необходимо ограничение за свободата на изразяване.

Според ЕП и Съвета доставчиците на услуги за споделяне могат в качеството си на частни оператори свободно да избират информацията, която желаят да бъде разпространена чрез техните услуги, и съответно да вземат решение за филтриране и блокиране на съдържание. Дори да се допуснело, че това представлява „намеса“ в свободата на изразяване на мнение на потребителите, отговорност за нея във всички случаи не носел законодателят на Съюза.

Защо им е да филтрират, ако правото на ЕС не изисква това. Законодателят е делегирал на тези доставчици задачата да контролират правилното прилагане на авторското право в цифровата среда. Това е стара мечта на законодателя – да натовари доставчиците с прилагане, да си спомним АСТА, френския закон HADOPI и трите удара.

Като ни съобщава това, ГА по-нататък прилага известният от практиката на Съда за правата на човека и съдилищата тест за пропорционалност – като още в пар.91 съобщава логиката на разсъждения и извода, до който стига: “ще изложа причините, поради които разглежданото ограничаване е „предвидено в закон“ (подточка а), защо зачита „основното съдържание“ на правото на свобода на изразяване на мнение (подточка б) и защо, стига член 17 от Директива 2019/790 да се тълкува правилно, зачита принципа на пропорционалност (подточка в).”

Трудна е задачата на ГА. Той:

приема, че 102. Несъмнено превантивните мерки за контрол върху информацията по принцип се считат за особено сериозна намеса в свободата на изразяване на мнение, поради крайностите, до които могат да доведат. Тези превантивни мерки по принцип се отричат в едно демократично общество, тъй като се счита, че ограничавайки определена информация още преди разпространението ѝ, тези мерки възпрепятстват всякакъв публичен дебат по съдържанието, лишавайки по този начин свободата на изразяване на мнение от самата ѝ функция на вектор на плурализма. Поради тези причини множество държави членки забраняват в своите конституции генерализирания предварителен контрол върху информацията.

сочи чл.15 ДЕТ105. В този контекст член 15 от Директива 2000/31 според мен е от основно значение. Като предвижда, че на междинните доставчици не може да бъде наложено „общо задължение […] да контролират информацията, която пренасят или съхраняват“, тази разпоредба не допуска подлагането на онлайн информацията на генерализиран предварителен контрол, възложен на тези посредници – тази забрана е общ принцип на правото, регулиращо интернет, тъй като той конкретизира основната свобода на комуникация в цифровата среда; забраната надхвърля рамката на член 15 и е задължителна не само за държавите членки, но и за законодателя на Съюза.

и влиза в разграничаване на общото и конкретното, за да доведе нещата до възможния конкретен контрол115. макар законодателят на Съюза да не може да делегира на онлайн посредници задачата да извършват генерализиран предварителен контрол на информацията, споделяна или предавана чрез техните услуги, според мен той може, без да засегне „основното съдържание“ на свободата на изразяване на мнение, да реши да наложи на някои онлайн посредници някои мерки за активен контрол по отношение на някоя конкретна незаконна информация – стига ограничаването да е 1) „подходящо“ 2) „необходимо“ и 3) „пропорционално“.

Тук ГА стига дори до решение Delfi AS с/у Естония на ЕСПЧ.

4

Необходимите гаранции

И понеже си дава сметка какво казва, втората половина от заключението ГА е посветил на необходимите гаранции. Значи не е априори цензура, но може да е, ако не се спазят определени гаранции.

В тази част ГА подчертава “фундаментално различие в разбирането относно конкретния начин, по който правата на потребителите трябва да се зачитат на практика.”

ГА констатира война на интерпретациите:

или: доставчиците на услуги за споделяне блокират ex ante всяко съдържание, възпроизвеждащо изцяло или отчасти посочените от тях произведения и други закриляни обекти — независимо дали нарушават техните права — а потребителят, който счита, че използва законно тези обекти, подава жалба

или: право на потребителите на услуги за споделяне да използват законно закриляни обекти, трябва да се вземе предвид ex ante от доставчиците на тези услуги

и се присъединява към второто разбиране. При това

208. Както твърдят Парламентът, Съветът и Комисията, в двусмислени положения съответното съдържание трябва да се приеме за законно по презумпция и публикуването му онлайн не може да бъде възпрепятствано.

209. Трудността се състои в намирането на практически решения за прилагането на това раздвояване с помощта на инструментите за автоматично разпознаване на съдържание.

5

В резултат

220. От всички изложени по-горе съображения следва, че произтичащото от обжалваните разпоредби ограничаване на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, съгласно тълкуването на тези разпоредби в настоящото заключение, отговаря на всички условия, предвидени в член 52, параграф 1 от Хартата. Ето защо това ограничаване според мен е съвместимо с посочения правен акт. Поради това считам, че жалбата на Република Полша трябва да бъде отхвърлена.

В края на текста има и критични бележки към Насоките на ЕК.

6

Първи коментари

Критиката, предхождаща решението

Експертите казват, че това заключение е очаквано предвид позициите на ГА по YouTube , C-682/18 и C-683/18 от същия AG. Eleonora Rosati :

  • Първо, той поддържа това, което е изразил в мнението на YouTube за миналата година , т.е. режимът в член 17 е „нов режим на отговорност“; 
  • На второ място, той твърди, че член 17 налага на доставчиците задължение да следят съдържанието – „като общо правило е под формата на филтриране“; 
  • На трето място, преценката за пропроционалност да бъде в светлината на насоките, предоставени от Съда на Европейския съюз в по-ранните си решения в Scarlet , SABAM и Glawischnig-Piesczek .

Като се вземе предвид решението на YouTube от миналия месец, очаква се Съдът, поне по ключовия въпрос за съвместимостта между член 17 и Хартата, да последва AG, завършва Rosati.

ЕFF:

 

И една покана за 20 юли:

 

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/05/rtbf-3/

През септември  2020 г. стана известно решението по дело C‑136/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция)  в рамките на производство по дело GC и др. /  Commission nationale de l’informatique et des libertés (CNIL).

Френски граждани  искат да не се показват  в резултатите от търсене различни URL адреси, на които има материали за лицата. По-специално:

GC е поискала да бъде премахната от списъка с резултатите връзка, която препраща към сатиричен фотомонтаж, публикуван онлайн в YouTube на 18 февруари 2011 г. под псевдоним, в който видеоматериал тя е изобразена до кмета на общината, на когото е била началник-кабинет, като се демонстрира недвусмислено интимната им връзка, както и отражението на тази връзка върху собствената ѝ политическа кариера. Този фотомонтаж е публикуван онлайн по повод на предизборната кампания в кантона, в който GC участва като кандидат. Когато получава отказ на искането си за премахване от резултатите при търсене, заинтересованото лице не е нито избрано, нито кандидат за местна изборна длъжност и вече не изпълнява функциите на началник-кабинет на кмета на общината.

АF е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултати връзки, които препращат към статия в ежедневника Libération от 9 септември 2008 г., възпроизведена на сайта на Centre contre les manipulations mentales (Център за борба с манипулирането на съзнанието, CCMM) (Франция) относно самоубийството на последовател на Сциентоложката църква през декември 2006 г. В статията AF се споменава в качеството си на отговарящ за връзките с обществеността на Сциентоложката църква — длъжност, която оттогава е престанало да упражнява. Впрочем авторът на въпросната статия посочва, че се е свързал с AF, за да разбере неговата версия за фактите, и излага казаното от него във връзка със случая.

 BH е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към статии, предимно от пресата, свързани с разследване, започнало през юни 1995 г., относно финансирането на републиканската партия (PR), в рамките на което е привлечен като обвиняем заедно с няколко бизнесмени и политици. Воденото спрямо него производство е прекратено с определение за прекратяване от 26 февруари 2010 г. Повечето от спорните връзки водят към статии, публикувани към момента на започване на разследването, и съответно в тях не се посочва как то е приключило.

ED е поискал да бъдат премахнати от списъка с резултатите връзки, които водят към две статии, публикувани в Nice-Matin и Le Figaro, отразяващи заседанието по наказателното дело, в хода на което той е осъден на седем години лишаване от свобода и на допълнително наказание пробация за срок от десет години за деяния, квалифицирани като сексуално насилие над непълнолетни лица на петнадесет годишна възраст. Освен това в една от тези съдебни хроники се споменават редица интимни подробности, отнасящи се до ED, които са разкрити в хода на наказателния процес.

Както Google, така и френският орган за защита на данните (CNIL) отказват да разпореждат исканията на жалбоподателите. Гражданите обжалват отказа и френският съд се обръща към Съда на ЕС.

Въпросите – като първият от тях е дали  забраната за  обработване на данни, посочени в член 8, параграфи 1 и 5 от Директива [95/46] — при спазване на предвидените в нея изключения — е приложима и за   интернет търсачка, в качеството на администратор на данни, каквито тази търсачка обработва.  Търси се отговор на въпроси относно     реализацията на правото  да бъдеш забравен.  

Генералният адвокат Szpunar  приема, че    при такива обстоятелства е необходимо операторът на търсачката да провежда балансиране на базата на „всеки отделен случай“ между, от една страна, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на данните  и правото на обществеността да има достъп до съответната информация, като същевременно отчита факта, че тази информация се отнася до журналистиката или представлява артистичен или литературен израз.

Съдът:

Доколкото дейността на интернет търсачка може да засегне значително и в допълнителна степен по отношение на дейността на издателите на уебсайтове основните права на зачитане на личнияживот и на защита на личните данни, лицето, което управлява търсачката в качеството си на лице, което определя целите и средствата на тази дейност, трябва да гарантира в рамките на своята отговорност, компетентност и възможности, че дейността му отговаря на изискванията на правото на Съюза.

Обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения, членство в професионални съюзи, както и обработването на данни, свързани със здравословното състояние и половия живот,е забранено, с някои изключения и дерогации.

Лицето, което управлява интернет търсачка, е отговорно не поради факта че лични данни се намират на определена уеб страница,  а поради факта,  че се препраща към тази страница – като се посочва връзката към нея в списъка с резултатите, представен на интернет потребителите, след търсенето. Ограниченията за интернет търсачката са   именно поради това препращане (рефериране).

За баланса:    решението отчита   естеството на въпросната информация и   чувствителността ѝ по отношение на личния живот на съответното физическо лице, както и   интереса на обществеността да разполага с тази информация, който интерес може да бъде различен в зависимост от ролята на това лице в обществения живот.

Когато от търсачката се иска премахване на резултатите при търсене на връзка към уебстраница, на която са публикувани чувствителни данни, търсачката  трябва, въз основа на всички относими към конкретния случай обстоятелства и предвид тежестта на намесата в  личния живот  да провери дали включването на тази връзка в списъка с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на името на това лице, се оказва напълно необходимо за защитата на свободата на информация на потребителите на интернет.

Когато обработването се отнася до данни, които явно са направени публично достояние от съответното физическо лице, търсачката може да откаже да уважи искане за премахване на резултатите при търсене.

По отношение на уебстраници, съдържащи данни за съдебно производство в областта на наказателното право, водено по-специално срещу дадено лице от  по-ранен етап от това производство,  които вече не отговарят на действителното положение,  търсачката трябва да прецени дали това лице има право въпросната информация да не бъде повече свързвана към настоящия момент с неговото име чрез списък с резултати, който се показва след търсене, извършено въз основа на неговото име – като  вземе предвид всички обстоятелства по случая, каквито са по-специално естеството и тежестта на въпросното закононарушение, развитието и резултатът от производството, изтеклият период от време, ролята на това лице в обществения живот и поведението му в миналото, интересът на обществеността към момента на подаване на искането, съдържанието и формата на публикацията, както и нейните последици за въпросното лице.

Когато лицето, което управлява интернет търсачка,   констатира, че съответното физическо лице няма право на премахване от резултатите при търсене,   все пак търсачката  е длъжна  да преустрои списъка с резултатите, така че общата представа, която получава интернет потребителят, да  отразява актуалното съдебно положение – следователно връзки към уебстраници, съдържащи информация по този въпрос, да се появяват на първо място в този списък.

Съд на ЕС: право да бъдеш забравен

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/05/rtbf-2/

Преди седмица Генералният адвокат Szpunar представи две заключения, свързани с правото да бъдеш забравен.

Разглежданият от Генералния адвокат акт е вече заменената Директива 95/46 за защита на данните,   но въпросите са значими без оглед на това. Решенията на Съда на ЕС се очакват през следващите месеци.

Следващите кратки коментари са по публикация в  Inforrm’s Blog

Заключение по дело C-136/17 GC и др. / CNIL

Въпросите

Първото заключение засяга четири отделни случая, като жалбоподателите   искат да не се включват в резултатите   URL адреси, които съдържат различни материали за тях. Както Google LLC, така и френският орган за защита на данните (CNIL) отказват да разпореждат да се изпълнят исканията на жалбоподателите.

Conseil d’État счита, че пред делата има „редица сериозни затруднения при тълкуването на Директива 95/46“ и отправят няколко въпроса към Съда на ЕС. Двата най-интересни въпроса се отнасят до това как забраните за обработка на чувствителни лични данни съгласно директивата се прилагат за търсачките; и как да се действа, когато връзките съдържат журналистически материали.

Генералният адвокат Szpunar   предлага на Съда да приеме, че при такива обстоятелства е необходимо операторът на търсачката да провежда балансиране на базата на „всеки отделен случай“ между, от една страна, правото на зачитане на личния живот и правото на защита на данните съгласно членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и, от друга страна, правото на обществеността да има достъп до съответната информация, като същевременно отчита факта, че тази информация се отнася до журналистиката или представлява артистичен или литературен израз.

Заключение по дело С-506/17 Google / CNIL

Въпросите

Делото се отнася до  географския обхват на реализацията на правото  да бъдеш забравен.

CNIL изисква от Google глобално прилагане. Google отказва и ограничава заличаването до (1) търсения, извършени с имена на домейни, съответстващи на версиите на неговата търсачка в държавите-членки на ЕС; и (2) „геоблокиране“ на изтритите резултати „независимо от версията на използваната търсачка“ въз основа на търсене, извършено с използване на IP адрес, който се намира в държавата по местопребиваване на съответното лице.

CNIL смята тези стъпки за недостатъчни и санкционира Google със 100 000 евро.

Google иска отмяна на решението на CNIL пред Conseil d’État, който задава няколко преюдициални въпроса към Съда на ЕС.

Генералният адвокат приема, че исканията за търсене, направени извън ЕС, не трябва да бъдат засегнати в резултатите от търсенето и предлага Съдът да приеме право на „европейско отклонение“.  Директива 95/46 не може да   създаде права отвъд границите на Европейския съюз.

Все пак обаче Генералният адвокат не е изключил възможността в някои обстоятелства да е уместно да се разпореди глобално действие: „Това не означава обаче, че правото на ЕС никога не може да изисква оператор на търсачка като Google да предприема  глобални действия. Не изключвам възможността да съществуват ситуации, при които [законът] изисква прилагането на разпоредбите на Директива 95/46 извън територията на Съюза.“  За Генералния адвокат е трудно да се прецени кога могат да възникнат такива случаи , но съдилищата познават казуси като Equustek.

Съд на ЕС: неутралност на мрежата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/21/net_neutr-5/

Дружеството Telenor, установено в Унгария, предлага по-специално услуги за достъп до интернет. Сред услугите, предлагани на неговите клиенти, фигурират два пакета с преференциален достъп. Унгарската служба за медии и комуникация постановява две решения, в които приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика, предвидено в член 3, параграф 3 от  регламент 2015/2120, и че Telenor трябва да прекрати тяхното предлагане.

В отговор на преюдициално запитване Съдът, голям състав, тълкува за първи път Регламент 2015/2120, с който се утвърждава основният принцип за отворен интернет (по-известен като „мрежова неутралност“) в решение по съединени дела C‑807/18 и C‑39/19 Telenor Magyarország Zrt. срещу Nemzeti Médiaés Hírközlési Hatóság Elnöke.

Въпросите:

„1)      Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от [Регламент 2015/2120]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?

3)      Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?“.

С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Регламент 2015/2120 трябва да се тълкува в смисъл, че пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика, са несъвместими с регламента.[22]

Решението:

пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика,

–        са несъвместими с член 3, параграф 2 във връзка с параграф 1 от посочения член, ако тези пакети, споразумения и мерки за блокиране или забавяне ограничават упражняването на правата на крайните потребители, и

–        са несъвместими с параграф 3 от посочения член, ако посочените мерки за блокиране или забавяне се основават на търговски съображения.

Съд на ЕС: баланси на права по Dиректива 2004/48/ЕО

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/29/2004-48/

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело  C-264/19 ConstantinFilm v  GoogleInc.и YouTubeLLC

с предмет преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд на Германия)  в рамките на производство по дело Constantin Film Verleih GmbH срещу YouTube LLC, Google Inc.,

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2, буква а) от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.

Запитването е отправено в рамките на спор между Constantin Film Verleih GmbH, установено в Германия дружество за разпространение на филми, от една страна, и YouTube LLC и Google Inc., установени в Съединените щати, от друга страна, по повод поисканата от Constantin Film Verleih информация от тези две дружества, свързана с адресите на електронната поща, IP адресите и номерата на мобилните телефони на потребители, извършили нарушение на неговите права върху интелектуална собственост.

Constantin Film Verleih притежава изключителните права да използва за Германия кинематографичните произведения „Parker“ и „Scary movie 5“. Тези произведения са качени на интернет сайта http://www.youtube.com. Constantin Film Verleih изисква от YouTube и Google, дружеството майка на YouTube, да му предоставят  данни за всеки от качилите тези произведения потребители  (за да качат видеоматериали на платформата YouTube, потребителите трябва първо да регистрират в Google свой потребителски профил, за създаването на който   се изисква  име, адрес на електронна поща и дата на раждане. Тези данни обикновено не се проверяват и не се изисква пощенският адрес на потребителя. За да може обаче да публикува на платформата YouTube видеоматериали с продължителност над 15 минути, потребителят трябва да въведе номер на мобилен телефон, на който получава код за активиране, необходим за да осъществи това публикуване, а съгласно общите условия за използване и за защита на съвместните за YouTube и Google данни, потребителите на платформата YouTube дават разрешение за съхраняването на регистрационните файлове на сървъра, в това число IP адреса, датата и часа на използване, както и отделните заявки).

 Landgericht Frankfurt am Main (Областен съд Франкфурт на Майн, Германия) отхвърля искането на Constantin Film Verleih. Горната инстанция  Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) обаче уважава частично искането на Constantin Film Verleih и осъжда YouTube и Google да му предоставят адресите на електронната поща на съответните потребители; жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част.

С ревизионната си жалба, подадена пред запитващата юрисдикция, Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), Constantin Film Verleih продължава да иска YouTube и Google да бъдат осъдени да му предоставят номерата на мобилните телефони, както и IP адресите на съответните потребители. От своя страна в ревизионната си жалба YouTube и Google молят искането на Constantin Film Verleih да бъде отхвърлено изцяло, включително що се отнася до разкриването на адресите на електронната поща на съответните потребители.

  Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Обхващат ли посочените в член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48] адреси на производителите,     разпространителите, доставчиците и други предишни държатели на стоките или услугите, както и предполагаемите търговци на едро и дребно, до които в зависимост от случая се отнася информацията по член 8, параграф 1 от Директива [2004/48], и:

a)      електронните адреси на ползвателите на услугите и/или

б)      телефонните номера на ползвателите на услугите, и/или

в)      IP адресите, които са използвани от ползвателите на услугите за качването на данни, които нарушават правата, заедно с точното време на качването?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква в):

Включва ли информацията, която следва да се предостави по член 8, параграф 2, буква а) от Директива [2004/48], и IP адресите, които ползвателят, качил преди това данните, нарушаващи права, е ползвал последно за достъп до потребителския си профил в Google/YouTube, заедно с точното време на достъпа, независимо от това дали при този последен достъп са извършени нарушения на права [на интелектуалната собственост]?“.

Решението:

С предвиденото в член 8 право на информация се цели да се направи приложимо и да се конкретизира основното право на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата на основните права, и така да се осигури ефективното упражняване на основното право на собственост, от което е част правото на интелектуална собственост, закриляно с член 17, параграф 2 от нея (решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 29), като същевременно се дава на носителя на право на интелектуална собственост възможност да установи лицето, което го нарушава, и да вземе необходимите мерки, за да защити това право . [35]

Целта на Директива 2004/48 е да установи подходящо равновесие между, от една страна, интереса на притежателите на права от защита на тяхното право на интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права, и от друга страна, защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес [37]

Целта на чл.8 е да съчетае спазването на различни права, по-специално правото на притежателите на права на информация и правото на защита на личните данни на потребителите (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Coty Germany, C‑580/13, EU:C:2015:485, т. 28).[38]

Както произтича от самия текст на член 8, параграф 3, буква a) от тази директива, законодателят на Съюза изрично е предвидил възможността за държавите членки да предоставят на притежателите на права върху интелектуална собственост правото да получат по-пълна информация, стига обаче да бъде осигурено подходящо равновесие между разглежданите различни основни права, и спазването на другите общи принципи на правото на Съюза, като принципа на пропорционалност (вж. в този смисъл определение от 19 февруари 2009 г., LSG-Gesellschaft, C‑557/07, EU:C:2009:107, т. 29 и решение от 19 април 2012 г., Bonnier Audio и др., C‑461/10, EU:C:2012:219, т. 55). [39]

По изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 8, параграф 2, буква a) от Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до потребител, качил файлове в нарушение на право на интелектуална собственост, посоченото в този член понятие „адреси“ не включва неговия адрес на електронната поща, телефонния му номер или IP адреса, използван за качването на тези файлове, нито IP адреса, използван при последния му достъп до потребителския профил.[40]

 

Съд на ЕС: отговорността на платформите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/20/ecj_platf/

Публикувано е заключението  на генералния адвокат по обединени дела  C-682/18 Frank Peterson v Google LLC, YouTube LLC и C-683/18 Elsevier v Cyando   

Доставчиците на онлайн платформи  катоYouTube и Uploaded  не носят пряка отговорност за незаконното качване на защитени произведения от потребителите на тези платформи. 

Директива 2019 / 790 за авторските права на цифровия единен пазар  не е приложима за разглежданите случаи, обсъжда се отговорността на доставчиците  по време на действие по силата на Директива 2000/31 на електронната търговия, Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество  и Директива 2004/48 относно прилагането на правата на интелектуална собственост.

 Франк Питърсън, музикален продуцент, води  дело срещу  YouTube  и  Google пред  германските съдилища, отнасящи се до звукозаписи в YouTube, върху които  той твърди, че притежава различни права, но са качени в платформата от  потребители  на тази платформа без разрешение (Сара Брайтман  по време на турне).  Във втория случай издателската група Elsevier води дело  отново пред германските съдилища, отнасящи се до качването на   файлове, върху които Елсевиер притежава изключителните права,   от потребителите на платформата  Uploaded (управлявана от Cyando платформа за съхраняване на информация и споделяне на файлове) без разрешение. 

The Bundes gerichtshof (Федерален съд, Германия), който разглежда тези две дела, отправя  шест въпроса относно прилагането на посочените по-горе директиви.

Въпросите:

„1)      Извършва ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] операторът на интернет базирана видеоплатформа, на която потребители предоставят на публично разположение видеоклипове със закриляно от авторското право съдържание без съгласието на притежателите на права, ако

–        с платформата той реализира приходи от реклама,

–        [качването на видеоклип] е автоматично и се извършва без предварителен преглед или контрол от страна на оператора,

–        съгласно условията за ползване операторът получава световна, неизключителна и безвъзмездна лицензия по отношение на видеоклиповете за периода, за който са качени на платформата,

–        в условията за ползване и в рамките на процеса [на качване] операторът указва, че не е позволено качването на платформата на съдържание, което нарушава авторските права,

–        операторът предоставя на разположение помощни средства, чрез които притежателите на права могат да предприемат действия за блокирането на достъпа до видеоклипове, с които се нарушават права,

–        операторът на платформата подготвя резултатите от търсенето под формата на класации и категории съдържание, като на регистрираните потребители се представя обзор на препоръчаните видеоклипове, който се основава на вече гледаните от тях видеоклипове,

доколкото този оператор няма конкретни сведения за наличието на съдържание, което нарушава авторските права, или след като получи такива сведения, незабавно заличава това съдържание или незабавно блокира достъпа до него?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

При описаните в първия въпрос обстоятелства попада ли дейността на оператора на интернет базирана видеоплатформа в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Трябва ли съгласно член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31] сведенията за незаконна[та] дейност или информация и запознаването с фактите или обстоятелствата, от които е видна незаконната дейност или информация, да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация?

4)      Отново в случай на утвърдителен отговор на втория въпрос:

Съвместимо ли е с член 8, параграф 3 от [Директива 2001/29] в полза на притежателя на правото да може да се постанови съдебна забрана срещу доставчик на услуга, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получател на услугата, и се използва от потребител за нарушаване на авторското право или на сродните му права само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение?

5)      При отрицателен отговор на първия и втория въпрос:

Трябва ли при описаните в първия въпрос обстоятелства операторът на интернет базирана видеоплатформа да се счита за нарушител по смисъла на член 11, първо изречение и член 13 от [Директива 2004/48]?

6)      При утвърдителен отговор на петия въпрос:

Трябва ли задължението на такъв нарушител да заплати обезщетение съгласно член 13, параграф 1 от [Директива 2004/48] да бъде поставено в зависимост от условието нарушителят да е действал умишлено както по отношение на собственото си нарушение, така и по отношение на нарушението на третите лица и да е знаел или според обстоятелствата да е трябвало да знае, че потребители използват платформата за извършване на конкретни нарушения?“

Заключението:

45.      Макар такива платформи като YouTube и Uploaded да дават възможност за различни видове законна употреба, те се използват и по незаконен начин. Видеоклиповете, споделени в YouTube, могат да съдържат защитени произведения и да нарушават правата на техните автори. С оглед на капацитета си да съхранява и прехвърля обемни файлове Sharehoster като Uploaded пък е удобен инструмент за незаконен обмен на копия на произведения, по-специално кинематографски или музикални.

46.      Притежателите на права като г-н Peterson и Elsevier, подкрепяни в случая от френското правителство, очертават лош образ на въпросните платформи и на техните оператори. Като допускали, в рамките на тези платформи, децентрализирано и неконтролирано предоставяне на съдържание от всеки интернет потребител, операторите създавали съществена опасност от засягане на авторското право. Тази опасност се увеличавала многократно предвид масовия характер на публикуваното в тези платформи съдържание, което може да бъде разгледано незабавно от неопределен брой интернет потребители навсякъде по света.  Притежателите на права се позовават и на трудностите, с които се сблъскват при предявяването на искове срещу потребителите, извършващи такива нарушения чрез посочените платформи, по причини, свързани с тяхна неплатежоспособност, анонимност или местоположение.

65. Въпросът дали оператори като YouTube и Cyando са отговорни за нарушенията на авторското право, извършени от потребителите на платформите им, например поради това че тези оператори са били запознати с тях и съзнателно са пропуснали да предприемат действия, че са насърчили тези потребители да извършат подобни нарушения или че са проявили небрежност в това отношение, според мен не попада в обхвата на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Както ще обясня в раздел 2, макар да изглежда, че в решения GS Media(35), Stichting Brein I („Filmspeler“)(36) и Stichting Brein II („The Pirate Bay“)(37) Съдът тълкува тази разпоредба, в смисъл че тя може да обхване отговорността за действия на трети лица (наречена „акцесорна“, „субсидиарна“, „вторична“ или „непряка“), считам, от своя страна, че тази отговорност всъщност не е хармонизирана в правото на Съюза. Следователно тя се урежда от нормите, предвидени от държавите членки в областта на гражданската отговорност.

Аргументацията е доста пространнна, към заключението:

256. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) преюдициални въпроси по съединени дела С-682/18 и С- 683/18 следния начин:

1)      Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове не извършват акт на „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато потребител на платформите им качва на тях защитено произведение.

2)      Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО  (Директива за електронната търговия) трябва да се тълкува, в смисъл че операторът на платформа за споделяне на видеоклипове и операторът на платформа за съхраняване и споделяне на файлове по принцип могат да се ползват от предвиденото в тази разпоредба освобождаване за всяка отговорност, която може да произтече от файловете, които съхраняват по молба на потребителите на платформите си.

3)      Член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува, в смисъл че хипотезите, посочени в тази разпоредба, а именно тази, при която доставчик на услуги има „сведения за незаконна[та] дейност или информация“, и тази, при която такъв доставчик „е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация“, по принцип се отнасят до конкретна незаконна информация.

4)      Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува, в смисъл че не допуска притежателите на права да могат да искат налагането на съдебна забрана срещу доставчик, чиято услуга, състояща се в съхраняване на предоставена от потребител информация, се използва от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните му права, само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение.


Съд на ЕС: задължението за транспониране на директиви

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/20/ecj-20/

Съдът на ЕС прие решения по дела  C-549/18 Комисия/Румъния и C-550/18 Комисия/Ирландия. 

В предвидения срок Румъния и Ирландия  не са транспонирали напълно Директивата за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, нито са съобщили национални транспониращи мерки.

На основание член 260, параграф 3 ДФЕС  ЕК първоначално иска   Румъния и Ирландия да бъдат осъдени, от една страна, да заплащат подневна периодична имуществена санкция, считано от обявяването на съдебното решение, за това че не са изпълнили задължението си да съобщят мерките за транспониране на същата директива, и от друга страна, да заплатят еднократна сума.

Впоследствие Комисията уведомява Съда, че оттегля частично иска си и вече не иска да бъде наложена подневна периодична имуществена санкция, тъй като това искане е останало без предмет след пълното транспониране на Директива 2015/849 в румънското и в ирландското право.

Член 260, параграф 3 ДФЕС допуска Съдът да наложи на съответната държава   финансова санкция (еднократно платима сума или периодична имуществена санкция), ако тя не е изпълнила „задължението си да съобщи [на Комисията] за мерките за транспониране на директива[на Съюза]“.

Решенията накратко според прессъобщението на Съда:

Съдът припомня, че задължението за съобщаване на транспониращите мерки по смисъла на тази разпоредба означава за държавите членки задължение да предоставят достатъчно ясна и точна информация за мерките за транспониране на директивите. За целите на изпълнението на това задължение по настоящите дела държавите членки е трябвало да посочат за всяка от разпоредбите на посочената директива с коя национална разпоредба или с кои национални разпоредби е транспонирана.  Комисията е доказала, че Румъния и Ирландия не са съобщили мерките за транспониране на Директива 2015/849 в определения с мотивираното становище срок.  Съдът приема, че

  •  така установеното неизпълнение на задължения попада в приложното поле на член 260, параграф 3 ДФЕС.
  • Комисията не трябва да мотивира във всеки отделен случай решението си да поиска имуществена санкция на основание член 260, параграф 3 ДФЕС. Всъщност той приема, че предпоставките за прилагането на тази разпоредба не може да са по-ограничителни от тези за прилагането на член 258 ДФЕС, доколкото искането по член 260, параграф 3 ДФЕС е само акцесорно за производството по установяване на неизпълнение на задължения и Комисията разполага с дискреционна власт в това отношение, върху която Съдът не може да упражнява съдебен контрол. Тази липса на мотиви не засяга процесуалните гаранции на съответната държава членка, доколкото когато налага такава санкция, Съдът има задължението да я мотивира.
  • Комисията е длъжна да мотивира естеството и размера наисканата имуществена санкция, като в това отношение вземе предвид насоките, които е приела, понеже в производството по член 260, параграф 3 ДФЕС Съдът разполага само с ограничено право на преценка. Всъщност,ако установи неизпълнение, той е обвързан от предложенията на Комисията, що се отнася до естеството на имуществената санкция, която може да наложи, и пределния ѝ размер.
  • относно налагането на санкция под формата на еднократно платима сума Съдът припомня, че механизмът по член 260, параграф 3 ДФЕС е въведен с цел не само да стимулира държавите членки възможно най-бързо да преустановят неизпълнение, което при липса на такава мярка вероятно би продължило, но и да облекчи и ускори производството по налагане на имуществени санкции за неизпълнение на задължението за съобщаване на националните мерки за транспониране на директиви, приети съгласно законодателната процедура. Затова той постановява, че искова молба, с която, както в настоящите случаи, Комисията иска налагането на санкция под формата на еднократно платима сума, не може да бъде отхвърлена като несъразмерна само поради това че има за предмет неизпълнение на задължения, което, макар да е продължило във времето, е преустановено към момента на разглеждане на фактите от Съда, доколкото осъждането да се заплати еднократна сума почива на преценката какви са последиците за частните и обществените интереси от това, че съответната държава членка не е изпълнила задълженията си, особено когато неизпълнението е продължило дълъг период от време.
  • относно изчисляването на подходящата по настоящите дела еднократно платима сума  Съдът припомня, че при упражняването на правото си на преценка, което в това отношение е ограничено от предложенията на Комисията, той следва да определи размера на еднократно платимата сума —допустима съгласно 260, параграф 3 ДФЕС санкция за държавата членка —по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерна на извършеното нарушение. Сред релевантните фактори в това отношение са именно обстоятелства като тежестта на установеното неизпълнение на задължения, периодът, през който то продължава, и платежоспособността на съответната държава членка:

а. относно тежестта на нарушението  Съдът преценява, че в хода на производствата Румъния и Ирландия действително са преустановили твърдяното неизпълнение на задължения, но това не променя факта, че същото е съществувало към момента на изтичането на срока, определен в мотивираните становища, така че ефективността на правото на Съюза не е била осигурена във всеки един момент.

б. относно преценката на продължителността на нарушението  Съдът припомня, че тя по принцип трябва да се счита за извършена към момента, в който Съдът преценява фактите, а именно към момента на приключване на производството.

в. относно  началото на периода, вземан предвид при определянето на размера на еднократно платимата сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, датата, която е меродавна за изчисляването на продължителността на неизпълнението на задължения, е не датата, на която изтича срокът, даден в мотивираното становище (използвана за целите на определянето на съответната подневна периодична имуществена санкция), а датата, на която изтича срокът за транспониране, предвиден във въпросната директива. Всъщност тази разпоредба има за цел да насърчи държавите членки да транспонират директивите в определените от законодателя на Съюза срокове и да осигури пълната ефективност на законодателството на Съюза. Впрочем всеки друг подход би поставил под въпрос полезното действие на разпоредбите на директивите, определящи датата, на която мерките за тяхното транспониране трябва да влязат в сила, и би предоставил допълнителен срок за транспониране, който освен това би бил различен като продължителност в зависимост от бързината, с която Комисиятаобразува досъдебната процедура, и същевременно не би могъл да се отчита при определянето на продължителността на съответното неизпълнение на задължения. Поради това Съдът стига до извода, че неизпълнението на задължения от страна на Румъния и на Ирландия е продължило малко повече от две години.

г. относно платежоспособността на съответната държава членка  Съдът припомня, че трябва да се отчетат актуалните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на тази държава членка към датата на преценката на фактите от Съда.

Предвид всички обстоятелства по настоящите дела и с оглед на правото на преценка, признато му в член 260, параграф 3 ДФЕС, Съдът осъжда Румъния и Ирландия да заплатят на Комисията еднократна сума в размер съответно на 3 000 000 EURи на 2 000 000 EUR.

Съд на ЕС: Schrems II

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/17/schrems-ii/

На 15 юли 2020 стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C-311/18 Data Protection Commissioner/Maximillian Schrems et Facebook Ireland (Schrems II).То засяга експорта на лични данни от ЕС към САЩ.

Г-н Maximillian Schrems (Австрия)   е потребител на Facebook от 2008 г. Личните данни на г-н Schrems изцяло или частично се предават от Facebook Ireland към разположени на територията на Съединените щати сървъри на Facebook Inc., където се обработват. Г-н Schrems подава жалба до ирландския надзорен орган, с която по същество иска забрана на експорта. Той твърди, че правото и практиките на Съединените щати не предлагат достатъчна защита срещу достъпа от публичните органи до данните, предавани на тази държава.Тази жалба е отхвърлена, по-специално тъй като в Решение 2000/5205   Комисията е констатирала, че Съединените щати гарантират достатъчна степен на защита.

С решение, постановено на 6 октомври 2015 г., Съдът, сезиран с преюдициално запитване от High Court (Висш съд, Ирландия), обявява това решение за невалидно (наричано по-нататък „решението Schrems I“)

Максимилиян Шремс   поддържа, че Съединените щати не предлагат достатъчна защита на експортираните към САЩ данни и  иска да се спре или да се забрани за в бъдеще предаването на личните му данни от ЕС към Съединените щати, което Facebook Ireland извършва понастоящем въз основа на стандартните договорни клаузи, съдържащи се в приложението към Решение 2010/877. Тъй като счита, че разглеждането на жалбата на г-н Schrems зависи по-специално от валидността на Решение2010/87, ирландският надзорен орган инициира производство пред High Court (Висш съд) с цел последният да отправи преюдициално запитване до Съда.

След започването на това производство Комисията приема Решение 2016/1250 относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (т.нар. решение„Щит за личните данни“). С преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция отправя до Съда въпроси за приложимостта на GDPR  спрямо предаването на лични данни, основано на стандартните клаузи за защита, съдържащи се в Решение 2010/87, за изискваното от този регламент ниво на защита в рамките на такова предаване и за задълженията на надзорните органи в този контекст.

Освен това High Court поставя въпросаза валидността както на Решение 2010/87, така и на Решение 2016/1250 (новия механизъм).

Обстойното заключение на Генералния адвокат от декември 2019,  според което новият механизъм и прилагането на така наречените стандартни договорни клаузи (SCCs), се приемат за юридически валидни.

Но с решението си от 15 юли 2020 Съдът  на ЕС  обявява Решение 2016/1250 за невалидно.

Съдът приема, че правото на Съюза, и по-специално GDPR, се прилага за предаване на лични данни за търговски цели от икономически оператор, установен в държава членка, към друг икономически оператор, установен в трета държава.

Съдът приема, че освен ако съществува надлежно прието от Комисията решение относно адекватното ниво на защита,   органите за защита на данните   са задължени да спрат или да забранят предаването на лични данни на трета държава, когато преценят с оглед на  Решение на Комисията от   2010 година относно стандартните договорни клаузи при предаването на лични данни към лицата, които ги обработват, установени в трети страни, съгласно Директива 95/46/ЕО, изменено с Решение   на Комисията от   2016 г., че стандартните клаузи за защита на данните не са или не могат да бъдат спазени в тази трета държава и че защитата на предаваните данни, изисквана от правото на Съюза, не може да бъде осигурена с други средства.

Съдът проверява валидността на Решение2016/1250 с оглед на изискванията, произтичащи от GDPR, разглеждан във връзка с разпоредбите на Хартата, гарантиращи зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните даннии правото на ефективна съдебна защита.

Според Съда ограниченията на защитата на личните данни, които произтичат от вътрешноправната уредба на Съединените щати относно достъпа и използването от американските публични органина такива данни, предадени от Съюза на тази трета държава, и които Комисията е оценила в Решение 2016/1250, не са определени по начин, който да отговаря на изисквания, които по същество са равностойни на предвидените в правото на Съюза съгласно принципа на пропорционалност, тъй като програмите за наблюдение, основани на тази правна уредба, не са ограничени до строго необходимото.

Що се отнася до изискването за съдебна защита, Съдът постановява, че противно на приетото от Комисията в Решение2016/1250, посоченият в това решение механизъм  не предоставя   способ за защита по стандартите на правото на ЕС.

Поради всички тези причини Съдът обявява Решение 2016/1250 за невалидно.

Пет години по-късно и  „Щитът за поверителност“ последва съдбата на  „Безопасното пристанище“.

Съд на ЕС: унгарският закон, наложил задължения за неправителствените организации с чуждестранна подкрепа, е в нарушение на правото на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/06/19/court-eu-2/

Стана известно решението по дело C‑78/18 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, предявен на основание член 258 ДФЕС на 6 февруари 2018 г.,  Европейска комисия срещу Унгария.

Комисията е подпомагана от Швеция.

Европейската комисия е предявила пред Съда иск за установяване, че Унгария — като е приела разпоредбите от Кülföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина, наричан по-нататък „Законът за прозрачността“), с които налага задължения за регистриране, деклариране и оповестяване на някои категории организации на гражданското общество, получаващи пряко или непряко чуждестранна подкрепа над определен праг, и с които предвижда възможност за прилагане на санкции на неспазващите тези задължения организации — е въвела дискриминационни, ненужни и необосновани ограничения за чуждестранните дарения за организации на гражданското общество и е нарушила задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

Както е посочено в преамбюла на закона, Унгария смята, че „подкрепата, предоставяна от неизвестни чуждестранни източници [на организациите на гражданското общество], би могла да бъде използвана от чуждестранни групи с определени интереси, за да прокарват — чрез общественото влияние на тези организации — собствените си интереси, вместо да преследват общите цели в социалния и политическия живот на Унгария“ и че подкрепата „би могла да застраши политическите и икономическите интереси на страната, както и независимото функциониране на законоустановените институции“.

Ако ви напомня нещо – да, тази аргументация е взета на въоръжение и тук.

 По силата на закона организацията, получаваща чуждестранна подкрепа, трябва да изпрати  декларация до съда ( „регистърният съд“) и да предостави определени данни, след което съдът   вписва сдружението или фондацията като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.

След това организацията е длъжна да  се  означи   на страницата си за достъп, публикациите си и други печатни произведения като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.

Комисията изпраща на Унгария официално уведомително писмо, че като е приела Закона за прозрачността, не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата, след това – мотивирано становище и след това подава иск.

Комисията:

  • Законът за прозрачността ограничава свободата на движение на капитали, тъй като уредбата му на движенията на капитали между, от една страна, Унгария, и от друга страна, останалите държави членки и трети страни, води до непряка дискриминация.
  • Законът предвижда поредица от задължения, които могат да възпрат не само организациите на гражданското общество, които са установени в Унгария, но и физическите и юридическите лица, които могат да им предоставят финансова подкрепа,  да упражнят гарантираната им с член 63 ДФЕС свобода на движение. Всъщност предвидените задължения за съответните организации да се регистрират с обозначението „организации, получаващи чуждестранна подкрепа“ и систематично да се представят като такива, имат възспиращо действие.

Унгария оспорва.

Съдът:

По чл. 63 ДФЕС

  • законът има трансгранично измерение,
  • налагат се редица специфични задължения,
  • при неизпълнение на посочените задължения сдруженията и фондациите подлежат на редица санкции и има възможност за прекратяване по искане на прокурора,
  • този режим предполага формалности и допълнителни административни тежести за разглежданите сдружения и фондации само поради факта че предоставяната им подкрепа е „чуждестранна“.

Тази разлика в третирането в зависимост от това дали разглежданата финансова подкрепа е с произход от страната или е „чуждестранна“, а следователно и в зависимост от мястото, където пребивава или където е седалището на предоставящите я физически или юридически лица, представлява обаче непряка дискриминация на основание гражданство (62).

Ограничение на свободата на движение на капитали, забранено от член 63 ДФЕС.

Макар и легитимна, целта за увеличаване на прозрачността на финансирането на сдружения не може да обоснове законодателство на държава членка, основано на принципна и прилагана без разлика презумпция, че всяка финансова подкрепа от физическо или юридическо лице, установено в друга държава членка или в трета страна, и всяка получаваща такава подкрепа организация на гражданското общество сами по себе си могат да застрашат политическите и икономическите интереси на първата посочена държава членка и необезпокояваното функциониране на нейните институции. (86)

По чл. 7, 8 и 12 от Хартата

Първо, ограничава се  защитеното с член 12, параграф 1 от Хартата право на свободно сдружаване.

Второ, разпоредби, които налагат или допускат физически лица да съобщават свои лични данни, като например име, местопребиваване или финансови средства, на публичен орган, трябва да се квалифицират — при липсата на съгласие от страна на тези физически лица и независимо от последващото използване на разглежданите данни — като намеса в личния живот, а следователно и като ограничение на правото, гарантирано с член 7 от Хартата, без при това да се засяга възможността тези разпоредби да бъдат обосновани. Същото се отнася и за разпоредбите, които предвиждат публично огласяване на такива данни (126)

Вярно е наистина, както отбелязва и Унгария, че съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека гражданите имат право да бъдат информирани, като това им право при определени обстоятелства може да обхване дори и аспекти от личния живот на обществени личности, като например на политиците, които не могат да искат да имат същата защита на личния живот като на частните лица (ЕСПЧ, 24 юни 2004 г., Von Hannover с/у Германия, CE:ECHR:2004:0624JUD005932000, § 64, и ЕСПЧ, 7 февруари 2012 г., Von Hannover с/у Германия (n° 2), CE:ECHR:2012:0207JUD004066008, § 110). (129)

Но ЕСПЧ е дал стриктно определение на понятието за публична личност и отникъде не следва, че засегнатите лица са публични личности. Ето защо  задълженията за деклариране и оповестяване по Закона за прозрачността ограничават правото на зачитане на личния и семейния живот, закрепено в член 7 от Хартата и правото на защита на личните данни по член 8, параграф 1 от Хартата.

 С оглед на изложените съображения следва да се констатира, че като е приела разпоредбите от Закона за прозрачността, посочени в точка 65 от настоящото решение, и като е наложила с тях задължения за регистриране, деклариране и оповестяване на някои категории организации на гражданското общество, които пряко или непряко получават чуждестранна подкрепа над определен праг, както и като е предвидила с тези разпоредби възможност за налагане на санкции на организациите, които не спазват посочените задължения, Унгария е въвела дискриминационни и необосновани ограничения по отношение на чуждестранните дарения за организации на гражданското общество в нарушение на задълженията си по член 63 ДФЕС и по членове 7, 8 и 12 от Хартата.

Съд на ЕС: Данък върху рекламата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/17/google-12/

На 3 март 2020 година Съдът на ЕС оповести решение по дело C‑482/18с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС  в рамките на производство по дело Google Ireland Limited срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága (данъчна администрация, Унгария).

Накратко, делото се отнася до това, какви са задълженията на Google към една национална данъчна администрация, ако в тази държава се предвижда данък върху рекламата.

Запитването е отправено в рамките на спор между Google Ireland Limited, установено в Ирландия дружество, и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága (данъчна администрация, Унгария) по повод на решения, с които тази администрация е наложила на това дружество редица глоби за това, че е нарушило задължението за регистрация, предвидено в унгарското законодателство в тежест на лицата, упражняващи дейност, която подлежи на облагане с данък върху рекламата.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 7/B и 7/D от Закона за данъка върху рекламата са съвместими с член 56 ДФЕС и с принципа за недопускане на дискриминация:

„1)      Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 [ДФЕС] и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне общо до 2 000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?

2)      Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?

3)      Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, [само] с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, изпълнението на задължението за регистрация не е автоматично, а става чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?

4)      При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?

5)      Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и изпълняемо от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?

Съдът

1)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която налага на установените в друга държава членка доставчици на рекламни услуги задължение за регистрация за целите на облагането им с данък върху рекламата, докато доставчиците на такива услуги, установени в държавата членка на облагане, са освободени от това задължение с мотива, че имат задължения за деклариране или регистрация за целите на облагането им с какъвто и да било друг данък, приложим на територията на посочената държава членка.

2)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, с която на установените в друга държава членка доставчици на услуги, които не са изпълнили задължение за регистрация за целите на облагането им с данък върху рекламата, се налага, в рамките на няколко дни, поредица от глоби, чийто размер, считано от втората глоба, се утроява спрямо размера на предходната глоба при всяко ново констатиране на неизпълнението на това задължение и достига до сборен размер от няколко милиона евро, без компетентният орган, преди приемането на решението, определящо окончателно сборния размер на тези глоби, да е предоставил на тези доставчици необходимото време, за да изпълнят задълженията си, да им е дал възможност да изразят своето становище и самият той да е разгледал тежестта на нарушението, докато размерът на глобата, която се налага на доставчик, установен в държавата членка на облагане, пропуснал да изпълни подобно задължение за регистрация или деклариране в нарушение на общите разпоредби на националното данъчно законодателство, е значително по-нисък и не се увеличава в случай на продължено неспазване на такова задължение нито в същите пропорции, нито непременно в толкова кратки срокове.

 

Съд на ЕС: въздушен транспорт: обезщетяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/16/court_eu-7/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑832/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия) с акт от 20 декември 2018 г., постъпил в Съда от 21 декември 2018 г., в рамките на производство по дело A и др. срещу  Finnair Oyj.

Вярно, не е медийно право, но го съобщавам заради хубавите времена, в които хората летят, без да има затворени граници и летища, и скоро дано пак да е така.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 5 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004  относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Жалбоподателите   са направили резервация за директен полет на Finnair от Хелзинки (Финландия) до Сингапур. Полетът е отменен поради  технически проблем. Пътниците са премаршрутирани през Китай и полетът закъснява със седем часа.

Пътниците предявяват иск срещу Finnair за обезщетение 600 EUR, заедно с лихвите, поради отмяната на първоначалния полет Хелзинки—Сингапур. Освен това те искат Finnair да бъде осъдена да заплати на всеки от тях по 600 EUR, заедно с лихвите, поради закъснението с повече от три часа на полета Хелзинки—Чунцин—Сингапур, с който са премаршрутирани.

Това е и предмет на спора.

Съдът:  да, може да искат и второто обезщетение:

  • въздушен пътник, получил обезщетение поради отмяната на полет и приел предложение за премаршрутиране с друг полет, може да иска обезщетение заради закъснението на полета, с който е премаршрутиран, когато това закъснение е с толкова часа, че дава право на обезщетение, и изпълнилият този полет въздушен превозвач е същият, който е трябвало да изпълни отменения полет.
  •  въздушният превозвач не може да се позове на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, свързани с неизправността на така наречена част „on condition“, а именно част, която се заменя с нова само при неизправност на старата, включително когато превозвачът постоянно държи на разположение резервна част, освен ако — като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така — подобна неизправност е събитие, което поради естеството или произхода си не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол, като се има предвид обаче, че доколкото поначало е неразривно свързана със системата на работа на самолета, тази неизправност не трябва да се смята за такова събитие.

 

Съд на ЕС: запазване и достъп до трафични данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/24/ecj-19/

Стана известно заключението на Генералния адвокат PITRUZZELLA,  представено на 21 януари 2020 година  по дело  C‑746/18 H. K. срещу Prokuratuur  по преюдициално запитване, отправено от Riigikohus (Върховен съд, Естония).

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу H. K.,  извършила няколко кражби, използвала  банкова карта, принадлежаща на друго лице, и   извършила действия на насилие спрямо участващо в съдебно производство лице.   Протоколите, въз основа на които се установява извършването на тези престъпления, са изготвени по-специално въз основа на лични данни, създадени при доставката на електронни съобщителни услуги. Riigikohus (Върховен съд, Естония) изразява съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на условията, при които разследващите органи са имали достъп до тези данни. На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали Prokuratuur (прокуратура, Естония)  представлява „независима“  структура по смисъла на решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др.

Преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?

2)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?

3)      Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?“.

Заключението

Националната правна уредба, с която на компетентните национални органи се предоставя достъп до запазените данни, трябва да има достатъчно ограничен обхват, за да не може подобен достъп да се отнася до голям брой лица, и дори до всички лица и всички електронни съобщителни средства, както и до всички запазени данни. Следователно Съдът изтъква критерия за връзката между засегнатите лица и преследваната цел. [62]

Съдът установява условията, на които трябва да отговаря всеки достъп на компетентните национални органи до запазените данни:

  • в неотложни случаи, след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура“ Решението на тази юрисдикция или на тази структура трябва да се постановява „след мотивирана молба на тези органи, подадена по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления“
  • „компетентните национални органи, на които е предоставен достъп до запазените данни, да уведомят за това засегнатите лица в рамките на приложимите национални производства веднага щом това вече не може да попречи на водените от тези органи разследвания“
  • държавите членки трябва да приемат правила за сигурност и защита на запазените данни от доставчиците на електронни съобщителни услуги, за да се избегнат злоупотреби и всякакъв незаконен достъп до данните

Данните, до които разследващият орган е имал достъп,  позволяват откриване и идентифициране на местоположението на източника и на адресата на телефонна връзка, осъществена чрез фиксиран или мобилен телефон на дадено лице, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство. Тези данни са предавани на разследващия орган за периоди от един ден, от един месец и от почти една година.

Преценката на степента на намеса в основните права, до която води достъпът на компетентните национални органи до запазените лични данни, произтича от конкретно проучване на специфичните обстоятелства във всеки отделен случай.  Ако случаят е такъв, намесата би трябвало да се квалифицира като „тежка“ по смисъла на практиката на Съда и следователно в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления може да бъде обоснована само от цел за борба с престъпността, която също трябва да е квалифицирана като „тежка“.

Предлагам на Съда да постанови, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че сред критериите, които позволяват да се прецени тежестта на намесата в основните права, каквато представлява достъпът на компетентните национални органи до лични данни, които съгласно национална правна уредба доставчиците на електронни съобщителни услуги са длъжни да запазват, са категориите засегнати данни и продължителността на периода, за който е поискан този достъп. Запитващата юрисдикция следва да прецени в зависимост от тежестта на намесата дали посоченият достъп е строго необходим за постигане на целта да се гарантира предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления. [97]

Изискването достъпът на компетентните национални органи до запазените данни да подлежи на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, не е изпълнено, когато национална правна уредба предвижда, че такъв контрол се извършва от прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване, като едновременно с това може да представлява държавното обвинение в съдебното производство. [129]

 

Съд на ЕС: Необоснована намеса в основните права, защитени с Хартата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/14/cjeu-charter/

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат по  Дело C‑78/18 Европейска комисия срещу Унгария (Прозрачност при сдружаването).

По иск на Комисията Съдът трябва да прецени дали Унгария е нарушила задълженията си съгласно член 63 ДФЕС и членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), като със закон  е предвидила някои ограничения по отношение на произхождащите от чужбина дарения в полза на т.нар. „организации на гражданското общество“.

Става дума за закон, създаващ ограничения за оранизации на гражданското общество,  получаващи “чуждестранна подкрепа” – Организацията, получаваща чуждестранна подкрепа, трябва да изпрати   декларация до компетентния съд по своето седалище  и да предостави определени данни.   Регистърният съд  вписва сдружението или фондацията като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.

Комисията и шведското правителство твърдят, че посочените от унгарското правителство съображения, свързани с обществения ред и прозрачността, също не оправдават законодателство, което: а) заклеймява организациите, получаващи чуждестранна подкрепа (не всички, тъй като без обективна причина се изключват някои организации като например спортните или религиозните), и б) изхожда от принципа, че дейностите, за които се ползва тази подкрепа, са незаконосъобразни. [52]

Унгарското правителство твърди, че Закон № LXXVI от 2017 г. целял:

–        Да увеличи прозрачността на организациите на гражданското общество предвид нарастващото им влияние при формирането на общественото мнение и в обществения живот. Далеч от идеята да се засяга функционирането им, законодателят искал да ги признае и стимулира, стига да се развиват при спазване на законността. В този ред на мисли те се ползвали от по-благоприятно третиране от политическите партии, които не могат да получават подкрепа от чужбина.

–        Да допринесе за борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. [63]

Според унгарското правителство Закон № LXXVI от 2017 г. не ограничава материалноправното съдържание на свободата на сдружаване, а съобразявайки се с него, урежда упражняването на тази свобода. Задълженията за регистриране и оповестяване се ограничавали до разкриването на неутрално обстоятелство (получаването от чужбина на финансова подкрепа с определено значение), без да е налице твърденият от Комисията възпиращ и заклеймяващ ефект. [69]

Генералният адвокат:

Би трябвало да се преодолее делението на „нарушения на член 63 ДФЕС“, от една страна, и „нарушения на основните права по повод на ограничение на член 63 ДФЕС, допустимо съгласно Договорите“, от друга страна. [98]

Ето защо следва да се изясни:

  •  дали това законодателство има за предмет движение на капитали и при утвърдителен отговор — под какви условия се поставя това движение,
  • ако се установи, че законодателството действително поставя условия за определено движение на капитали, дали наложените изисквания представляват нарушение на посочените от Комисията основни права, в който случай те биха съставлявали ограничение на свободата, гарантирана с член 63 ДФЕС,
  • накрая, дали това ограничение може да бъде оправдано съгласно правото на Съюза, което би попречило то да се определи като необосновано и следователно би било изключено наличието на твърдяното от Комисията нарушение. [104]

Макар да не пречи на създаването на такива субекти, нито да ограничава възможността им за самоорганизация, посоченият закон влияе неблагоприятно на възможностите им за финансиране, което предполага засягане на тяхната жизнеспособност и оцеляване със следващите от това пречки за постигането на социалните им цели. [120]

Комисията изтъква заклеймяващия ефект на задължението за организациите, ползващи се от произхождащи отвън дарения, да се обозначат като „организация, получаваща чуждестранна подкрепа“. Именно такъв ефект се постига, след като самият Закон № LXXVI от 2017 г. ясно подчертава в преамбюла си потенциалните негативни конотации, свързани с тези дарения, които биха могли да застрашат политическите и икономическите интереси на държавата. По този начин най-малкото се създава общо подозрение по отношение на дарителите, което е достатъчно да откаже някои (или много) от тях да участват във финансирането на организациите на гражданското общество. [123]

Намеса, която надхвърля необходимото

Закон № LXXVI от 2017 г. задължава съответните субекти да посочат пред регистърния си съд размера на дарението, произхождащо от чужбина, както и името/наименованието, града и държавата на дарителя, независимо дали последният е физическо или юридическо лице. Достъпът до регистъра, в който се вписват тези данни, е свободен. [126]

Задължението, наложено със Закон № LXXVI от 2017 г., означава, че името на дарителя (което, настоявам, само по себе си е достатъчно за идентифицирането му)  ще бъде неразривно свързано с факта на дарение, извършено в полза на определена организация. Тази връзка сама по себе си свидетелства за близост с тази организация, която близост може да допринесе за определянето на идеологическия профил на дарителя в най-широкия смисъл на понятието .[ 132]

Следователно публикуването в публично достъпен регистър както на името на физическите лица, правещи от чужбина дарения на установени в Унгария организации, така и на размера на посочените дарения, означава намеса в техния личен живот, що се отнася до обработването на личните им данни. [134]

Освен това, понеже, както вече обясних, публикуваните данни (име и дарение) позволяват определянето на идеологическия профил на дарителите, последните може да се окажат разубедени или поне демотивирани да допринасят за издръжката на гражданската организация, с която желаят да си сътрудничат, упражнявайки по този начин свободата си на сдружаване. [135]

Оповестяването на тези данни представлява намеса не само в правата, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, но също така и в свободата на сдружаване, тъй като възпиращият му ефект може да повлияе на финансовото положение на организациите на гражданското общество и следователно на възможността им да извършват дейностите си [136]

Дори да беше доказана (quod non) връзката между спорните мерки и борбата срещу изпирането на пари, задължението за оповестяване по общ и недиференциран начин на тази информация, включително преди тя да бъде проверена от органите, натоварени да следят дали са налице признаци за изпиране на пари, според мен надхвърля строго необходимото за оправдаване на тази намеса.[147]

Позоваването на прозрачността не оправдава оповестяването на лични данни на лицата, допринасящи с даренията си за финансирането на съответните субекти.[156]

Освен че са недостатъчни и със спорна ефективност, разглежданите мерки са непропорционални.[157]

Ако целта е да се контролират източниците на неправомерно финансиране, Комисията посочва например въвеждането на задължения за уведомяване и за надзор по отношение на подозрителните трансакции, свързани с високорискови държави. Смятам, че именно в тази област могат да се очакват най-добри резултати от ефективни действия на публичните органи.[165]

За сметка на това ми се струва невъзможно да се замени с алтернативна мярка изискването за регистриране и оповестяване на имената на физическите лица, извършващи дарения на избраните от тях организации, имайки предвид естеството му на крайна намеса в сферата на личния живот, гарантирана от Хартата.[166]

По изложените съображения предлагам на Съда да уважи иска на Комисията и да  приеме, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС поради нарушение на членове 7, 8 и 12 от Хартата, доколкото с a külföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина) се въвеждат необосновани ограничения по отношение на даренията с произход от чужбина в полза на някои сдружения и фондации, установени в Унгария.

 *

Заключението съдържа разсъждения, освен другото,  по много актуалния въпрос за балансиране на права, в случая на прозрачността относно финансирането и защитата на личните данни на лицата, осъществили даренията (148 и сл.)

 

Съд на ЕС: може да се разпореди на доставчик на хостинг да заличава или блокира достъпа до съдържание в глобален мащаб

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/10/03/fb-case/

На 3 октомври 2019 стана известно решението на Съда на Е С по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Прессъобщение на Съда на ЕС

Правото на Съюза допуска да се разпореди на доставчик на хостинг услуги като Фейсбук да премахва коментари, които са дословно идентични, а при определени условия—и смислово равностойни на вече обявен за незаконен коментар.

Правото на Съюза също така допуска разпореждането да има действие в световен мащаб в рамките на релевантното право.

 

Фактите

Г‑жа Glawischnig-Piesczek е депутат в Nationalrat (Национален съвет, Австрия), председател на парламентарната група на „die Grünen“ (Зелените). Facebook Ireland е оператор на глобална платформа.  Ползвател на Facebook Service споделя на личната си страница статия от австрийското онлайн информационно списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“, вследствие от което на тази страница се генерира умалено изображение на оригиналния сайт, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г‑жа Glawischnig-Piesczek. Освен това въпросният ползвател публикува коментар към статията, съдържащ думи и изрази, за които запитващата юрисдикция констатира, че накърняват честта на жалбоподателката в главното производство, обиждат я и я оклеветяват. Публикацията е била достъпна за всеки ползвател на Facebook Service.

 Glawischnig-Piesczek отправя искане до Facebook Ireland да заличи този коментар.

Тъй като Facebook Ireland не премахва коментара, г‑жа Glawischnig-Piesczek предявява иск пред съд във Виена, Австрия, който задължава Facebook Ireland да преустанови — незабавно и до окончателното приключване на производството по иска за преустановяване на нарушението — публичното показване и/или разпространяване на снимки на жалбоподателката в главното производство, когато в придружаващото ги съобщение се съдържат дословно същите и/или смислово равностойни твърдения като тези в коментара.

Facebook Ireland блокира в Австрия достъпа до първоначално публикуваното съдържание.

Преюдициално запитване

В по-нататъшното производство по спора върховният съд на Австрия задава следните въпроси

1)      Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

–        в целия свят,

–        в съответната държава членка,

–        на съответния ползвател в целия свят,

–        на съответния ползвател в съответната държава членка?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?

3)      Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Генералният адвокат предлага да се отговори, че  член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]

Съдът

Facebook Ireland доставя хостинг услуги по смисъла на член 14 от Директива 2000/31 (Директива за електронната търговия, ДЕТ).

Член 14, параграф 1 ДЕТ освобождава от отговорност доставчика на хостинг услуги, когато същият отговаря на едно от двете изброени в тази разпоредба условия, а именно да няма сведения за незаконната дейност или информация или да действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до тази информация веднага щом получи такива сведения.

От член 14, параграф 3 във връзка със съображение 45 от Директива 2000/31 също така следва, че това освобождаване от отговорност не засяга възможността на националните съдебни и административни органи да изискват от доставчика на хостинг услуги да прекрати или предотврати нарушение, включително като премахне незаконната информация или блокира достъпа до нея.

Това означава, че спрямо доставчика на хостинг услуги може да се издават разпореждания на основание на националното право на държава членка дори той да не носи отговорност.

Член 15, параграф 1 наистина забранява на държавите членки да налагат на доставчиците на хостинг услуги общо задължение да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, или общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност, но както следва от съображение 47 от Директивата, тази забрана не се отнася за задълженията за контрол,  които са приложими към конкретен случай.  Както в случая – по отношение на точно определена информация, обявена от съда за незаконна. 34-35

Законосъобразно е компетентният съд да може да задължи този доставчик да блокира достъпа до съхраняваната информация, чието съдържание е дословно идентично на по-рано обявеното за незаконно, или да отстранява тази информация, независимо по чия молба я съхранява. Особено като се има предвид тази дословна идентичност на съответната информация обаче, издаваното за целта разпореждане не може да се разглежда като създаващо за доставчика задължение да контролира общо информацията, която съхранява, нито общо задължение да търси активно факти или обстоятелства за незаконна дейност по смисъла на член 15, параграф 1 ДЕТ.  37

ДЕТ не предвижда  никакво, в частност не и териториално, ограничение на обхвата на мерките, които държавите членки имат право да приемат в съответствие с Директивата. Следователно ДЕТ допуска въпросните разпоредителни мерки да пораждат действие в световен мащаб. 49-50

Решението

ДЕТ допуска съдилищата на държава членка да могат:

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, независимо по чия молба се съхранява тя,

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е смислово равностойно на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, при условие че действията по контрол и търсене на информацията, за която е издадено това разпореждане, са така ограничени, че да се отнасят само до информация, която предава съобщение с по същество непроменено съдържание в сравнение с онова, по повод на което е направена констатацията за незаконност, и която включва указаните в разпореждането данни, и при условие че разликите във формулировката на това смислово равностойно съдържание в сравнение с формулировката на информацията, обявена преди това за незаконна, не биха могли да принудят доставчика на хостинг услугите да преценява самостоятелно това съдържание, и

–        да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право.

Първи коментари

Решението е удар за Facebook, която твърди, че такава стъпка би навредила на свободата на изразяване, както и че една страна или регион не трябва да бъде в състояние да изнася своите закони по света, пише Politico. “Това решение поражда критични въпроси около свободата на изразяване и на ролята, която интернет компаниите трябва да изпълняват в наблюдение, тълкуване и премахване на словото”,  се казва в изявление на FB. “Надяваме се, че съдилищата  ограничават изразяването с мерки, които са пропорционални, за да не се налага възпиращ ефект върху свободата на словото.”

NYT

Съд на ЕС: жалба на Полша срещу филтрирането

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/22/2019-790/

От Twitter преди време разбрахме, че Полша внася жалба в съда на ЕС  срещу разпоредби от  чл.13 / сега чл.17 – от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.

Сега вече можем и да прочетем какво точно иска Полша от Съда на ЕС – от страницата на Съда:

Жалба, подадена на 24 май 2019 г. — Република Полша/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

(Дело C-401/19)

Жалбоподател: Република Полша

Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 , и

да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

Основания и основни доводи

Република Полша иска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92) и да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

При условията на евентуалност — ако Съдът приеме, че обжалваните разпоредби не могат да бъдат отделени от останалите разпоредби в член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 без да се измени същността на съдържащата се в този член правна уредба — Република Полша иска член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 да бъде отменен изцяло.

В подкрепа на искането си отмяна на обжалваните разпоредби от Директива 2019/790 Република Полша изтъква едно основание, а именно нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Република Полша по-специално твърди, че налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други защитени обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация (член 17, параграф 4, буква б) от Директива 2019/790) и налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се предотврати бъдещото качване на произведения или други защитени обекти, за които правоносителите са подали достатъчно обосновано уведомление за (член 17, параграф 4, буква в) in fine от Директива 2019/790), означава, че за да не им се търси отговорност доставчиците трябва да извършват предварителна автоматична проверка (филтриране) на съдържанието, споделено онлайн от потребителите, което съответно предполага да се въведат механизми за предварителен контрол. Такива механизми подкопават същността на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация и не отговарят на изискването за пропорционалност и абсолютната необходимост на ограничаването на това право.

____________

1 ОВ L 130, 2019 г., стр. 92.

 

Очакваме Съдът на ЕС    да  разгледа в дълбочина всички повдигнати  въпроси и да се произнесе по перспективата филтриране, за която привържениците на разпоредбата ни убеждаваха, че не била неизбежна.

 

 

 

Съд на ЕС: Отговорността на платформите и Директивата за електронната търговия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/20/31-2000/

От Twitter научаваме  за ново производство пред Съда на ЕС: по много интересния въпрос как отговорността на платформите се  съчетава с Директивата за електронната търговия.

Ето например рецитал 48 от Директива (ЕС) 1808/2018 (ревизията на медийната директива)  предвижда, че

(48) Предвид естеството на ангажираността на доставчиците със съдържанието, предоставяно от услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, тези подходящи мерки за защита на непълнолетните лица и широката общественост следва да бъдат свързани с организирането на съдържанието, а не със съдържанието като такова. Ето защо, изискванията във връзка с това, които са изложени в Директива 2010/13/ЕС, следва да се прилагат, без да се засягат членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО, в които се предвижда освобождаване от отговорност за незаконна информация, която се пренася или се съхранява автоматично, непосредствено и временно, или се съхранява от определени доставчици на услугите на информационното общество. При предоставяне на обхванатите от членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО услуги тези изисквания следва също така да се прилагат, без да се засяга член 15 от посочената директива, който изключва налагането на тези доставчици на общи задължения за контрол на такава информация и за активно търсене на факти или обстоятелства, които указват на незаконна дейност, без обаче това да се отнася за задълженията за контрол в конкретни случаи, и по-специално без да се засягат разпореждания на национални органи в съответствие с националното право.

Въпросът е следният:

 

Документите ще се появят на сайта на съда тук.

Съд на ЕС: sampling, цитиране, права на продуцентите на звукозаписи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-sampling-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D1%86%D0%B5%D0%BD/

На 29 юли 2019 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑476/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Pelham GmbH,  Moses Pelham,  Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 2001/29/ЕО.

Запитването е отправено в рамките на спор на Pelham   с г‑н R. Hütter и г‑н F. Schneider-Esleben   по повод на използване в рамките на записа на музикалното заглавие „Nur mir“, на което композитори са г‑н Pelham и г‑н Haas, а продуцент дружеството Pelham, на ритмичен фрагмент с продължителност около две секунди, взет от записа на музикалната група Kraftwerk, чиито членове са Hütter и др. Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“.

Ще става дума за цитирането, предвидено в чл.5 в ограниченията по отношение на носителите на права:

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел

Преюдициалните въпроси

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2)      Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3)      Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4)      Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6)      По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.

Съдът

Правото на интелектуална собственост трябва да се съизмери с останалите основни права, сред които е и свободата на изкуствата, гарантирана от член 13 от Хартата, която е част от свободата на изразяване, защитена в член 11 от Хартата и член 10, параграф 1 ЕКПЧ [34]

В този контекст следва да се отбележи, че техниката на „изготвяне на извадка“ (sampling), при която ползвателят най-често с помощта на електронно оборудване взема извадка от звукозапис и я използва при създаването на ново произведение, представлява форма на художествена изява, която попада в свободата на изкуствата, защитена от член 13 от Хартата. [35]

Да се приеме обаче, че извадка, взета от звукозапис и използвана в ново произведение в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид за целите на собствено художествено творчество, представлява „възпроизвеждане“ на този звукозапис по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2001/29, не само би било в разрез с обичайното значение на това понятие в говоримия език по смисъла на съдебната практика,  но и би нарушило изискването за справедлив баланс, припомнено в точка 32 от него.  [37]

Звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.[55]

За свободното използване: самостоятелно произведение, което е създадено чрез използване на чуждо произведение, може да се използва и употребява без разрешението на автора на използваното произведение. Тя уточнява, че такова „право на свободно използване“ само по себе си не представлява дерогация на правото на автора, а по-скоро очертава ограничение, присъщо на обхвата на предоставената с него защита, основаващо се на представата, че културното творчество е немислимо без опора върху предходни достижения на други автори.[56]

Ако въпреки изричната воля на законодателя на Съюза,  на всяка държава членка се позволи да въвежда дерогации от изключителните права на автора по членове 2—4 от Директива 2001/29, извън изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от нея, това би застрашило ефективността на хармонизацията на авторското и сродните му права, осъществена с тази директива, както и преследваната от нея цел за гарантиране на правната сигурност (решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 34 и 35). Действително, от съображение 31 от тази директива изрично следва, че съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права и поради това списъкът с изключенията и ограниченията, съдържащ се в член 5 от Директива 2001/29, има за цел да осигури неговото добро функциониране.[63]  Следователно държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива. [65]

За обхвата на понятието “цитати” : Що се отнася до обичайното значение на понятието „цитат“ в говоримия език, следва да се отбележи, че основни характеристики на цитата са използването на произведение, или по-общо на извадка от произведение, от ползвател, който не е негов автор, за онагледяване на определено твърдение, в защита на становище или за да се даде възможност за умозрително стълкновение на това произведение с твърденията на въпросния ползвател, като ползвателят на защитено произведение, който възнамерява да се ползва от изключението относно цитатите, при това положение трябва да има за цел да взаимодейства с въпросното произведение, както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от своето заключение.  Когато създателят на ново музикално произведение използва звукова извадка (sample), взета от звукозапис и разпознаваема по време на слушането на това ново произведение, в зависимост от обстоятелствата използването на тази звукова извадка може да представлява „цитат“ . Но понятието „цитати“  не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.[71-74]

И накрая – по крайно интересния въпрос за взаимодействието на националното и наднационалното право: В това отношение трябва да се припомни, че по силата на принципа на предимство на правото на Съюза, който е основна характеристика на правния ред на Съюза, позоваването от държава членка на норми на националното право, макар и конституционни, не би могло да накърни действието на правото на Съюза на територията на тази държава (решение от 26 февруари 2013 г., Melloni, C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 59).

 

Съд на ЕС: отговорност на сайтовете, използване на бутона like

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/like-2/

На 29 юли 2019 стана известно решение по дело   C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт:   бутон LIKE на Facebook.     Когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя/ лични данни се предават на Facebook –  без знанието на посетителя и без значение дали същият има профил в социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона LIKE.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?

Съдът

Съдът констатира, че FashionID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва,  след като данните са му предадени.

FashionID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland.

FashionID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на FashionID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на FashionID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID,к ойто като (съвместен)администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland,  трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването.

Съдът внася  уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни.

Когато физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните.

Когато обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

прессъобщението на Съда

заключението на Генералния адвокат

Съд на ЕС: решение Spiegel Online за цитиране и възпроизвеждане на защитени обекти

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/spiegel/

На 29 юли 2019 стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑516/17 с предмет преюдициално запитване  от Bundesgerichtshof (Федералeн върховен съд, Германия)   в рамките на производство по дело Spiegel Online GmbH срещу Volker Beck.

Авторите имат изключително  право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, но от това правило могат да бъдат предвидени  изключения или ограничения, включително по член 5, параграф 3, буква в)  и буква г) от Директива 2001/29:

в)      възпроизвеждане от пресата, разгласяване на обществото (публиката) или предоставяне на разположение на публикувани статии по актуални икономически, политически или религиозни въпроси, или излъчени произведения или други закриляни обекти от същия характер, в случаи когато такова използване не е изрично запазено и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, или използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития, доколкото е оправдано от преследваната цел за информираност и доколкото източникът, включително името на автора, е посочен, освен ако това се окаже невъзможно;

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел.

Спорът

Volker Beck е автор на ръкопис по въпросите на наказателната политика.  Ръкописът излиза  като статия в сборник, като издателят е променил заглавието на ръкописа и е съкратил едно изречение в него. Авторът възразява пред издателя и безуспешно изисква от него да упомене изрично това обстоятелство. Като не постига резултат, Beck публикува на собствения си уебсайт ръкописа и статията с бележки, указващи какво според автора е нарушението.

Spiegel Online   публикува статия, в която се твърди, че противно на твърденията на г‑н Beck, основното послание, съдържащо се в ръкописа му, не е било променено от издателя, поради което в продължение на години той е заблуждавал обществеността. Освен тази статия, достъпни за изтегляне чрез хипервръзки са били оригиналните текстове на ръкописа и на публикуваната в сборника статия.

Beck оспорва пред Landgericht (Областен съд, Германия) публикуването на ръкописа и статията на уебсайта на Spiegel Online, което счита за нарушение на авторското право.

Делото достига   Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), който  решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?

2)      По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?

3)      Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?

4)      Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?

5)      Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?

6)      Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?“.

Съдът:

1)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г) от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкуват в смисъл, че не съставляват мерки за пълна хармонизация на обхвата на изключенията и ограниченията  в тях.

2)      Свободата на информация и свободата на печата, закрепени в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не могат да обосноват дерогиране на изключителните права на автора извън изключенията и ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29

3)      В рамките на съизмерването, което следва да се направи от националния съд с оглед на всички обстоятелства по съответния случай между изключителните права на автора   и правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза и буква г)   националният съд трябва да се основава на тълкуване на въпросните разпоредби, което зачита техния текст  и с  е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4)      Член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално правило, ограничаващо прилагането на предвиденото в тази разпоредба изключение или ограничение до случаите, в които няма разумна възможност да се поиска предварително разрешение за използване на защитено произведение във връзка със съобщаването на актуални събития.

5)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „цитати“ обхваща препращането с помощта на хипервръзка към файл, който може да се преглежда самостоятелно.

6)      Член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведението вече е предоставено законно на разположение на публиката, когато в конкретния си вид по-рано е било направено публично достояние с разрешение на притежателя на правото, по силата на принудителна лицензия или на предвидено по закон разрешение.

Много интересни са разсъжденията на Съда по първи въпрос – за транспонирането на изключения,  по пети въпрос – за интерпретацията на понятието “цитати” – включва и препратка към файл, и др.