Tag Archives: ток

Ако настъпи война – 2: Съветите на Енота

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2143


Под предишния запис от темата можете да намерите няколко линка. Два са тежки за четене, но навеждат на някои мисли. Единият е разказ на преживял окупация по време на гражданската война в Югославия. Другият са съветите на бивш сътрудник на ГРУ (руското военно разузнаване), известен под прякора Енота, как да се оцелее при война.

В някой друг запис, ако ми остане време, ще споделя някои мисли около тях. В този превеждам част от съветите на Енота. Те не са напълно адекватни за България, по куп причини. Например, като знам какво представляват политиците ни, бих очаквал това, че сме победени и завладени, да го научим не от военни действия, а по радиото. Вероятно от същите тези политици…

Но може и да се лъжа – ако тук стане реална война, ситуацията ще е много по-близка до руската, отколкото до шведската. Каквото обществото, такава реалността му. А съветите на Енота са цинични и брутални, но понякога могат да са животоспасяващи. И вие сами си решавате кои от тях да приемете, а кои не.

—-

Сценариите могат да са различни. Същността е винаги една – трябва да оцелеете първите две седмици, после „ще се види“. В първия вариант не се натягайте особено. Изсипят ли се в Москва чеченци или друга подобна измет, хора за „работа“ срещу тях ще се намерят. На вас това не ви трябва. Ето че се ражда и правило номер едно. Не си врете носа никъде, най-вече в бой. За това винаги ще се намерят главорези. Вашата задача е да „опазите трудовите ресурси“, тоест себе си.

При втория вариант ще се наложи да воювате, ако естествено искате. При третия можете и да не воювате вече. Родината я просрахме. Може „със смъртта на храбрите“, може и да продължите да живеете и работите, ако ви позволят.

Главното е, че са възможни три степени на загазване. Локални боеве, пълномащабна война, безперспективна окупация с последващо разчленяване на страната. Обяснявам тези неща, за да разберете един много важен момент, за който хората обикновено забравят под стрес: действията ви зависят от обстановката. Никаква самодейност, само здрав смисъл.

Стрелба на улицата не значи край на света. Даже ако във входа ви е пунктът за първична обработка на ранените, а на двора има 120-мм миномет с разчета си, това не значи, че трябва да бягате веднага. (Е, ако има миномет, сменяйте позицията спешно, задължително ще го бумнат заедно с вас.)

Да-да, стрелбата и труповете още нищо не значат, колкото и да ви е странно. Ненавременната маневра „да се измитаме максимално далече“ може да ви струва живота. Не се суетете, не се паникьосвайте, вместо това внимателно се вгледайте КОЙ и ПО КОГО стреля, и най-важното – ЗАЩО.

Докато сме в града

Ако по време на събитията и безпорядъка ви удари по главата решението да бягате, накратко ще изложа шансовете ви. В град от сорта на Москва или Санкт-Петербург шансовете да оцелеете са много малки. В градовете няма достатъчен запас от продоволствие, а по време на размирици никой няма да го раздава. Храна има само в магазините и складовете (за тях забравете, войската или бандитите ще са там моментално).

Да купувате продоволствие има смисъл през първото денонощие, докато още се продава. После магазините ще ги затворят и персоналът ще ги окраде. Ако сте прозяпали момента за „покупката“, пушката в ръце и тръгвате да „приватизирате“. Съветвам ви да вземете с вас съсед, и не само един. Първо, така ще отнесете повече храна, ще ви трябва и кой да ви прикрива от други юнаци като вас, които ще срещнете там или на обратния път. Второ, огневата ви мощ с гладкостволка клони към нулата, още няколко дула ще са само от полза. Помнете обаче – съберете ли много народ, ставате „групова цел“. Също, подялбата на плячката може да е доста тъжна. 3-4 човека, не повече.

Естествено, трябва да имате у дома запаси от храна и вода. С водата е още по-зле, надали ще ви карат. Спре ли да тече от чешмата, имате в казанчето на тоалетната. Не си и помисляйте да я пускате! Тя е същата вода от крана, просто налята в казанчето. С нея можете да изкарате цяла седмица луксозно (или поне със сигурност да не умрете).

Ако имате възможност, грабвате туба-две и кормите някоя бензиностанция. Горивото е много важно. Не бива обаче да го държите у дома. Парите са лесно запалими. Направете си тайник, най-добре на чердака, в мазето хора ще се крият от обстрелите.

Надали ще ви убиват специално. В мътни времена никой не хаби боеприпасите по хора без оръжие. Естествено, това не е повод да се разхождате и да си подсвирквате преди сън, но помнете – вие не сте цел No. 1. Опитът от град Грозни показва, че мъже, воюващи на пълни обороти, просто игнорират цивилните, не им е до тях. Наказание за глупост винаги можете да получите, особено по здрач, но нещата не са съвсем лоши.

Помнете – не се разполагайте близо нито до телецентър, нито до инфраструктурен обект. Ако в жилището ви нахлуят въоръжени хора и ви „информират“, че то вече е позицията на картечницата им, им кажете „ОК, разполагайте се“, и изчезнете оттам. Без никакви „това е моя собственост, никъде няма да ида“. Получавате куршум в главата моментално, не им е до вас, пречите ли – решават проблема по най-лесния и бърз начин. Махайте се даже ако не ви карат. Противниците им много скоро ще обстрелят позицията им, и не с камъчета от прашка.

Избягвайте да се мотаете и пред болници. И двете страни ще искат да си карат там ранените, сградата е стратегическа, нищо чудно да почнат сражение за нея – а то значи стрелба. Почне ли пък бомбардировка, някой задължително ще цапне болницата, изобщо не се съмнявайте. Тези, дето са писали Женевската конвенция, няма да ги има на бойното поле, така че спазването ѝ е леко условно. Като в „Карибски пирати“: „Това не е законодателство. По-скоро е набор пожелателни правила.“

Не забравяйте – почне ли такава каша, вече нямате собственост. И настоятелно ви съветвам да не проимвате. Убивате, ако някой се опитва да докопа храната и водата ви, всичко останало са дреболии. Ако сте успели да размените в най-близкия полицейски участък колата си срещу автомат, голямо браво. Ако ще да е чисто нов Мерцедес срещу старичък сгъваем калашник със само 2-3 пълнителя, пак голямо браво. Колата вече не ви трябва. Да излезете с нея от града няма да можете 100%, а пък желанието да я надупчат ще е сериозно.

Докато сте в града, избягвайте камуфлажни дрехи. По такива се стреля.

И така, в града ни са почнали улични боеве. Решили сме впредвид обстоятелствата или по тактически съображения да останем там (въпреки че идеята почти винаги е лоша). Знаем, че магазините ще почнат да ги грабят още на второто денонощие, оръжие има в най-близкия полицейски участък, малко вода има в казанчето на тоалетната (ако успеете да се сдобиете с бутилка-две минерална от някой магазин, още по-добре). Собственост вече нямате. Който е въоръжен, той е прав. Където има въоръжени, вас трябва да ви няма. Който се облича като военен – воюва, независимо дали иска. Тайник с гориво е голям плюс, горивото в някой момент може да стане на цената на оръжието и боеприпасите. Към важни обекти не си и помисляте да се приближавате.

И още нещо. НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ ХОДИТЕ ПРОСТО ЕЙ ТАКА, ОСОБЕНО ПЪК „ДА ВИДИТЕ КАКВО СТАВА“. В градски бой повечето неща се вършат тихо, по разузнавателно-диверсантски. Види ли ви разузнавателна група, 100% ще тръгне да ви коли. Във филмите ще ви покажат с пръст да мълчите и ще си продължат, в реалния живот ще ви заколят на място. Оцеляването и изпълнението на задачата им зависи от липсата на свидетели. Ако група е заела позиции в кашата на градски бой, в момента в който им видите позициите, ще направи същото. Даже картечен разчет, току-що окопал се на кръстовище, няма да изпитва топли чувства към вас. Ако ви забележат отдалече и ви канят с пръст „да поговорите“, бягайте колкото крака ви държат. Може да се усмихват, да изглеждат приветливо, да ви подмамват с провизии – докопат ли ви, млъквате завинаги. Ликвидирането на проблема „местни ни видяха“ е отработена процедура. Така че без въпроси и без да си показвате рогцата от черупката.

Ако ще напускаме града

Проблемът е, че градът е обкръжен, или в него се водят боеве, или и двете. Ако сте пропуснали момента на началото на сраженията, това е много лошо, но още не сте обречени. Винаги има как да се излезе от града. Независимо от ситуацията, има два етапа. Първи – движение през града. Втори – изход от обкръжението.

Около големите населени пунктове има околовръстни шосета, и те са основният проблем. Мотострелковаци в БТР-и, ако са по асфалт, могат да обкръжат град за няколко часа. Станало ли е вече, забравете всяка мисъл „да се промъкнете незабелязано“. „Непонятно движение“ в бойни условия означава задължително ред от автомата или картечницата. Златното правило „каквото не виждам, по него не стрелям“ често не работи. Обкръжението се преодолява чрез доброволно предаване. Но още не сме стигнали до него.

Важно: не се качвайте на превози! Какъвто и да е транспорт в града задължително ще бъде обстрелян.

И така, имате раница с благинки за оцеляване. В идеалния случай – малогабаритно оръжие (сгъваем калашник плюс пистолет, стандартният набор на ченгетата). И още една торбичка със същото като раницата, но в доста по-скромни мащаби. Примерно в раницата имате храна за три дни, в торбичката за още един ден. Торбичката – завързана за тялото ви така, че да не личи, и не я сваляте. Много важно – вземете отделно, ако щете в гащите, всички скъпоценности, които намерите.

Раницата я замятате с бял чаршаф и го закрепвате на нея стабилно. Прави се, ако ви види някой военен (а такива ще има много, не се и надявайте да се промъкнете незабелязани), да разбере че сте ЦИВИЛЕН и да не си издава позицията заради вас. Ще ви съпроводят в кръстачката на мерника, но ще ви оставят да продължите. Разбира се, не правете манифестация по централната улица, но и не се мажете с кал в стил Шварценегер – ще ви мярнат и отстрелят, понеже няма да знаят кой и какъв сте. Камуфлажа го зарежете, даже ако ви е единствените читави дрехи.

Вие сте цивилен и трябва да изглеждате като цивилен, с бяла раница като бяло знаме, иначе ще ви отстрелят. С целия си вид трябва да показвате, че не представлявате никакъв интерес, просто се омитате. Естествено, оръжието си е с вас, просто го криете, вместо да го носите открито. Пистолетът – в джоба, готов за стрелба. Автомат, ако сте се снабдили – прикладът сгънат, и под куртката. Предпазителя му по-добре свалете предварително, може да е труден за превключване и да се подшашнете. Патрон в цевта, разбира се. На гърдите не носете нищо обемисто, най-много скрития автомат – наложи ли се да залегнете, лежите ли върху някаква торба, дето ви повдига над земята, ще сте по-лесни за целене.

Ако към вас върви открито въоръжен човек, спирайте и „без фокуси“, другарите му са на позиция. Вероятно ще иска да ви обира, ако искаше да ви стреля, щеше да ви е застрелял вече. Поиска ли раницата – давате му я (така или иначе при изхода от обкръжението ще ви я вземат). Молите го да ви остави чаршафа (ще си го метнете на гърба) и малката торбичка. Моментът е психологически, даваме спокойно големите неща и молим да ни оставят малките. Като правило хората се съгласяват, на това и разчитаме още отначало. Да се измъкнете с куп благини няма да ви остави никой, нужни са всекиму.

Питат ли за оръжие – казвате, че имате автомат (не вадите и не показвате, а казвате със спокоен глас), и молите да ви го оставят. Ще ви го вземат 100%, но това ще ви позволи да запазите пистолета. (За него не споменавайте – дадете ли автомата, надали ще ви тършуват.) Автомата ще го забележат винаги, а щом го давате спокойно и без съпротива, значи не сте буен. Един вид разменяте своите неща за свои. Ако нямате пистолет, взимате гладкостволка в разглобен вид, важното е да дадете „голямото и страшно“ оръжие. Изхождаме от допускането, че щом вече градът е обкръжен и са почнали улични боеве, трябва да не сте зяпали реклами по телевизията, а да сте напазарували вече в полицейския участък.

Ако успеете за ден да минете 10-15 километра, това е отлична скорост. Не забравяйте, ще се движите не по права линия, а с много заобиколки заради уличните боеве. Ако по карта домът ви е на 10 километра от околовръстното, няма гаранция, че ще успеете да ги минете за денонощие. Вървете ДЕНЕМ. Тръгне ли някой откаченяк нощем, куршумът му е в кърпа вързан. Вървите денем, с бял чаршаф, предавате се – тръгнете ли да се криете, ще има огън по вас.

Стигнете ли до обкръжението или до заградителните кордони, изхвърляте пистолета и с високо вдигнати ръце и викане, че се предавате, размахвате белия чаршаф и вървите към войниците. При възможност гледайте да отивате не къде да е, а към пропускателен пункт или охранителен пост. Ако трябва, вървете половин километър към него с вдигнати ръце. Идеята е, че пунктовете и постовете са укрепени и често оборудвани за „прием“, войниците се чувстват там по-комфортно и шансовете да ви гръмнат са по-малки. Ще ви претръскат до дупка. Оръжието сте го изхвърлили предварително, кротичък гражданин сте. Ще ви привика офицер, вероятно лейтентант, надали по-старши, не е нужно да биете чело в земята. Намирате начин да говорите на четири очи с него и му предлагате ценности срещу право на преминаване. Мине ли всичко успешно, сте излезли от града.

По пътя с пълна сигурност ще изгубите почти всичко ценно и всичкото оръжие, и ще затриете за това смешно разстояние поне 1-2 дни. ТОВА Е НОРМАЛНО. Обкръжен град е огромен пленнически лагер. Давайте всичко, само за да излезете. Вътре ще почне глад, и то скоро.

И така, вървите внимателно, но не се криете като „разузнавачи“. Облечени сме цивилно, имаме бял парцал на гърба (отпред се вижда, че не носим оръжие, но откъм гърба – не, трябва да се застраховаме). Имаме малка торбичка с най-необходими благини. Имаме скъпоценности (злато) като валута. Оръжие, с което да не забравим да се разделим преди да стигнем до военния пост (намерят ли го у вас, трудно ще минете за цивилен – ще ви пишат или дезертьор, или преоблечен враг). Ако сте успели да излезете с тези неща от града за 1 до 3 дни, преминавайки от район в район, това е нормално.

От личния опит: обикновените фъстъчени сникерси са много хранителни. 6 двойни са дневната норма калории за мъж. Удобства за притопляне на храна надали ще имате. Сникерсите не са шведска маса, но по време на война не бъдете претенциозни към храната. Идеята със сникерсите, честно казано, е открадната от чеченците. Те на тях изкарват войната. Може да се яде в движение и е чудесна идея – захар, глюкоза, повдига настроението (ще ви е много нужно, понеже ще сте физически и психологически в дупка).

Главното – разберете, че момчетата с автоматите са бая напрегнати, по тях стрелят. Адски лесно е да им дадете повод да ви надупчат. Така че внимателно и без да се дуете. В простичък текст, съгласявайте се с всичко.

А сега много кратко ще разкажа накъде и защо натам. Дотук специално разглеждахме най-хардкор сценариите. И сега ще е така. Надявам се да не е нужно да обяснявам защо.

И така, най-лошият вариант: оказваме се извън града, но почти без храна и оръжие. В идеалния случай всеки от вас ще е огледал предварително (примерно сега) картата и ще е нахвърлил няколко места, където може да отстъпи. НИКАКВИ ГЕРОЙСТВА! Първо да се успокои ситуацията, после ще се оправяте къде какво става. Избирайте места според посоките на света. Прост пример: Санкт-Петербург. На запад надали ще е вариант да се отстъпва. На юг също няма смисъл. Ще бягате или на север, към Карелия, или на изток, към Новгородската и Тверската области. И от Москва най-вероятно ще са северното (Архангелск) и източното (Урал) направление.

Помнете: към военни обекти НЕ се приближава! Мисълта, че там са свои, „руски войничета“, и ще ви приемат и нахранят, е глупост. В НАЙ-ДОБРИЯ случай офицерите ще ви напсуват и изритат, не им е до вас, това не е пункт за прием на бежанци. А това, че всеки миг може обектът да бъде бомбардиран, е обективна реалност. Не бива да забравяте и още нещо: срочната служба сега я карат близо до дома. Почне ли патардия, не си и представяйте даже какво става в главите на военните, на които роднините и близките може още да са в града. Помнете – всички са хора. Военните преживяват, нервничат и психясват точно както и цивилните, само дето го правят с оръжие в ръка. Затова идеята, че „войничетата ще помогнат“, не е най-добрата.

Мъдрата идея е да имате „къщичка на село“, където в мазето има склад с консерви, вода, лекарства и прочее, и ще отстъпвате там. Чеченците така правеха – отиваха по селата. Но тук обсъждаме най-лошия възможен сценарий, а много хора нямат въпросното недвижимо имущество.

Най-просто ми е да дам за пример Санкт Петербург. Я да видим картата. Във всяка посока трябва да имате набелязани ПОНЕ по две места, близко и далечно. За близкото препоръчвам някой туристически къмпинг, разположен до неголямо населено място. Ако сте били на излет край някое езеро или рекичка, на барбекю примерно, спокойно можете да идете там. Първо, ще знаете какво ви чака. Ще имате представа къде там има питейна вода и продоволствие. Второ, познавате мястото и това много ще ви крепи психологически.

Бежанците са тъжна картина, тежко е да ги гледаш. А бягството „на стадо“ може да не е организирано от никого, и ще бягате сами и без крайна точка, където да ви приеме някакъв „червен кръст“. А най-вероятно така и ще бъде, не се съмнявайте. Първите сериозни „благотворители“ се появиха в Чечня чак след първата война. Две години цивилните бяха оставени на собствените си грижи.

И така, вече имаме две точки за отстъпление близо до града. Сега са ни нужни две далечни точки. Ако ще отстъпвате на север, бих ви предложил Соловецкия манастир, на остров в Бяло море. Има там едно селище на име Рабочеостровск, от него курсират кораби. Естествено, те няма вече да курсират, но винаги може да „приватизирате“ лодка с гребла на пристанището. Бяло море е сравнително спокойно. Да се преплава е реално (сложно е, но е възможно, от хленчене файда няма, така че гребем). На изток бих отстъпвал към Иверския манастир в Тверска област. Той също е на островче насред езеро. Наблизо има хранителни складове и производства (по трасе М10).

Защо манастири? Тях няма да ги бомбардират първи (това не значи, че после приоритетите няма да се променят). И още нещо: идеите за християнските добродетели ги забравете веднага. Нито ще ви чака там някой, нито ще ви се радва. Отивате там реално да се продавате в робство. Ще работите за тях, селскостопанска работа, или охранителна, или там каквото – те ще ви дават по нещичко за ядене. Стигнете ли, казвате им: „Силен и здрав мъж съм, ще работя каквото кажете срещу храна.“ Темата за морално-нравствената отговорност на поповете пред миряните я забравете веднага, и гък не гъквайте по въпроса.

Разбира се, всичко е условно. Може да изберете друго място. Главното е принципът: собствеността ви вече я няма, доволни сте да сте в полу-робство, ако ще ви хранят. Между другото, липсата на вашата собственост значи липса на собствеността и на другите. Който не може да защити имуществото си с оръжие, няма имущество.

Сега по въпроса за транспорта. Обществен транспорт вече няма да има. Плюс е, че можете да се снабдите с кола – да я „приватизирате“ или намерите захвърлена. Захвърлени с празен резервоар не пипайте, гориво няма откъде да намерите. И да я бутате до бензиностанцията, там няма да ви огрее. Снабдите ли се с кола, накачете я с бели парцали, в идеалния случай лепнете на покрива кръст от червен скоч. Не е панацея, и такива бомбардират, но шансовете да ви пропуснат са малко по-големи.

Движете се бавно! 50-60 км в час, не повече. Може да налетите на военен конвой, ако карате бързо, ще ви опукат „за всеки случай“. Цивилни, които се опитват да ви спрат, не се котират, давайте газ. Те с вас няма да споделят своето, а да „споделят“ вашето ще се пробват. Конвой или дори отделно военно возило – спирате на банкета, отваряте леко прозорец или врата и показвате ръцете. Да излизате не е мъдро, поражда желание да ви преджобят. Седите спокойно, без нерви и се молите наум. Да ги пронизвате с поглед не се препоръчва – гледайте пред себе си или в пода.

Ако всичко се е получило, имате покрив над главата, работа, храна и хора, с които да поговорите (и това е важно). Така можете да изчакате седмица-две, да видите какво става, да оцените ситуацията в страната и да вземате решения.

А сега малко цинизъм. Ако имате „обоз“, демек семейство, сте покойник. Имате ли семейство, сте длъжни да се ометете от града и да цъфнете на вилата (със запаси от храна и вода) в първите секунди, когато на улицата почнат да псуват Великия Пу. Ако нямате къде да отстъпите с „обоза“ си, сте пълнеж за ковчези, и обозът ви също. Не тъпейте, подгответе се предварително, близките ТРЯБВА ДА ИМА КЪДЕ ДА ОТИДАТ. И трябва да имат продоволствие. После правете каквото щете. Ако щете, се връщайте и воювайте, ако щете се връщайте и висете по кръчмите, докато жена ви е „на картофите“. Но мислете за тях предварително, после ще бъде късно. Всичко по-горе е за самотници, дето нямат какво да губят. Имате ли семейство, се пригответе предварително. Историята учи, че семейството е по-скъпо от Родината, поне на първия етап.

—-

Тези съвети (заедно с още – как да воювате и с какво да се снабдите, ако ще воювате) ги има на стотици места из руския Нет, поне от 2013 г. Често с дребни, но забележими разлики в текста. Същността обаче е една и съща.

Реални ли са? Някои ми се струват да не са съвсем. Не вярвам примерно при минаване на обкръжението за един пистолет (особено ако е модел, който не се използва от военни) да ви обявят за дезертьор или преоблечен враг. Дезертьорът ще е захвърлил оръжието до последния патрон, врагът ще носи нещо далеч по-делово от пистолет. (И никой от двамата няма да си каже за него открито.) Ако пък им трябва пушечно месо, и да нямате оръжие, ще ви дадат.

Също, съветът с лодката и гребането до Соловецките острови ми се струва попресилен. От Рабочеостровск до Соловецк са нещо към 70-80 км по права линия. С гребна лодка, каквато може да бъде намерена на пристанище от сорта на това в Рабочеостровск, и световен шампион надали ще ги преодолее за 24 часа, а опитен, но неподготвен за състезание гребец – за 48 часа. Положението се подобрява малко, ако сте цяла лодка яки гребци, но пак трябва да сте сигурни, че ви чакат поне 24 часа екстра време – а прогнози за времето в Онежката губа вероятно тогава също няма да има.

Като цяло впечатлението ми за Енота от разказа му е за човек с опит от войната в Чечня, но и с известна доза художествено въображение.

И си мисля – дано никога и никой не се нуждае от тези съвети.

Което ме навежда на още мисли – но тях ще напиша следващия път.

За правото ни на избор да караме децата си пияни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!


Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Препоръка на ЕК за достъпа до научна информация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/31/access-9/

Станаха известни новите изисквания за академично израстване, включително изискванията за научна продукция.  Но научната продукция е свързана и с условията за научно творчество, вкл. системна промяна към отворена  наука.

Публикувана е Препоръка (ЕС) 2018/790 на Комисията от 25 април 2018 година относно достъпа до научна информация и нейното съхранение

Държавите членки следва да гарантират, че:

  • тези диалози укрепват свързаната технологична среда за отворена наука, която обхваща всички резултати от всички етапи на жизнения цикъл на научните изследвания (данни, публикации, програмно осигуряване, методи, протоколи и т.н.);
  • постепенно се постига системна промяна към отворена наука, която освен технологичната промяна и ефикасността включва също така принципа на реципрочност, изменения в културата сред изследователите, както и институционална промяна във връзка с научните изследвания в академичните институции и финансиращите органи в посока към отворена наука, в това число въпроси като морал и етика, когато е приложимо.

Държавите  следва да информират Комисията в срок от 18 месеца от публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз, а след това — веднъж на всеки две години, за действията, предприети в изпълнение на елементите, предвидени в настоящата препоръка. На тази база Комисията следва да извършва преглед на напредъка в рамките на Съюза, за да прецени дали е необходимо допълнително действие за постигане на целите, предложени в настоящата препоръка.

Швеция: „Ако настъпи криза или война“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2141

Ако има три неща, които да не могат да се кажат за шведите, те са: че са неорганизирани, че не се грижат за хората си, и най-вече че са глупави. Швеция е пословична с доста неща, и всяко от тях е несъвместимо с тези трите.

Затова се постреснах мъничко, когато до (почти) всяко домакинство в Швеция беше доставена една специална брошура, озаглавена „Ако настъпи криза или война“. През 1947 г. Швеция наистина беше изготвила подобна брошура, и мине се не мине десетилетие през Студената война, я доставяше на домакинствата си. За последен път това се случи през 1990 г. Почти трийсет години беше история. Но сега я доставиха пак – в осъвременен вариант.

Често си мисля, че съм мъничко параноик. (И мъничко оптимист – понякога предвиждам вероятност за лоши неща, понякога за добри…) Но се боя, че моята оценка за мира в света в средносрочно бъдеще също клони към песимистична. Вероятността да се стигне до война в Европа засега ми се струва малка – да кажем, 10%. Но като се има предвид какви ще са последствията, това не е за пренебрегване… Накратко казано – личната ми преценка е да си живея живота щастливо и без страх от война, и да планирам мирни старини, но за всеки случай да имам в някое ъгълче на мозъка си план за действия при подобно развитие.

А има и друго. Държавите имат много начини да се сдобиват с информация за ситуацията в света. Много от тези начини не са от най-чистите и обществено приемливи, и по тази причина (а и по много други) придобитата информация не се огласява. Ако обаче е обезпокоителна в някое отношение, разумните и загрижени за бъдещето си държави вземат мерки според нея. Понякога дори ако тези мерки не харесват особено на електората им.

Как мислите, Швеция разумна и загрижена за бъдещето и хората си държава ли е? Ако да, за каква не-публична нейна информация ви говорят тези мерки? Да, една брошура не е много. Но струва пари, които могат да бъдат дадени за удоволствия за електората, съответно по-добър имидж за управниците. А гледам, че и военният бюджет на Швеция за тази година е подскочил забележимо, след десетилетия без увеличение…

Възможно ли е шведското правителство също да са мъничко параноици? Естествено. Само че правителствата страдат от параноя доста по-рядко от отделните хора. Особено когато тази параноя ги кара да правят неща, които се разминават пряко с изгодата им… Затова съм склонен да приема, че не-публичната (но обоснована на разни информации) оценка на Швеция за ситуацията не е много далече от моята.

Прегледах листовката (ето тук има неин вариант на английски, като PDF). Доколкото мога да го преценя, информацията в нея е типично по шведски простичка, добре премислена и надеждна при употреба. Ако недай боже се случи война (или дори само терористичен акт – листовката разглежда и това), тази информация би била от отлична полза на шведите.

Част от нея, примерно сигналите на сирените, вероятно са различни за България. (За срам не знам българските.) Но много от нещата биха били от отлична полза и за българи. Естествено, у нас само кръгъл идиот ще разчита на правителството или общината да се погрижат за него с шведска добросъвестност. Или да организират съпротива срещу агресор, вместо да ни продадат на него срещу жълти стотинки, мисля си… Но много от съветите в брошурата касаят какви индивидуални действия следва да предприеме човек, за да подобри шансовете си за оцеляване.

За незнаещите английски си позволявам да преведа набързо някои от най-важните изречения и абзаци. (Тук-там с мои коментари.)

—-

Извънредните ситуации могат да попречат на обществото да функционира както сме свикнали. Промените в климата могат да направят наводненията и пожарите по-чести. Катастрофи в други части на света могат да доведат до недостиг на някои храни. Проблеми във важни ИТ системи могат да попречат на електроснабдяването. Много бързо ежедневният ви живот може да се сблъска с проблеми:

– Отоплението спира да работи
– Съхраняването на храни и готвенето може да стане трудно
– Храни и други стоки могат да изчезнат от магазините
– Водоснабдяването може да спре
– Може да няма гориво за колата ви
– Банковите карти и банкоматите може да спрат да работят
– Мобилните телефони и Интернет може да спрат да работят
– Общественият транспорт (а и други видове транспорт) може да спре
– Лекарствата и медицинските услуги може да станат трудно достъпни

Помислете как вие и хората около вас ще можете да се справяте в ситуация, в която нормалните услуги на обществото не работят както обикновено.

Не само „вие“, а „и хората около вас“. Полезно уточнение, от което доста българи имат нужда… а някои са неспособни да схванат изобщо.

В случай на обществени затруднения, помощ ще бъде предоставена (от държавата и общините – Григор) първо на най-нуждаещите се. Мнозинството се очаква да могат да се справят сами, поне отначало. Колкото по-добре сте подготвени, толкова повече ще можете да помогнете на тези, които по една или друга причина не са подготвени.

Най-важно е да имате вода, храна и топлина, и да можете да получавате информация от властите и да поддържате връзка с близките си.

Помислете за рисковете, които засягат конкретно вас и мястото, където живеете и работите. Податливо ли е то на наводнения или свлачища? Има ли наоколо някакво опасно производство или друго, което е добре да знаете?

Така ми се иска да бяхме такова общество. А си зависи само от нас – дори не от всички заедно, а от всеки поотделно… дано схващате намека.

Внимавайте за лъжлива информация

Държави и организации и в момента използват подвеждаща информация, за да се опитат да влияят върху нашите ценности и действия. Целта им може да бъде да подкопаят нашата решителност и желание да защитаваме себе си.

Най-добрата защита срещу лъжлива информация и враждебна пропаганда е критичната оценка на източника:

– Това факти ли са, или мнения?
– Каква е целта на тази информация?
– Кой я изнася?
– Източникът заслужава ли доверие?
– Достъпна ли е тази информация и другаде? Къде?
– Нова ли е или стара тази информация? Защо бива изнасяна точно в този момент?

Търсете и преценявайте сами информацията. Най-добрият начин да противодействате на пропагандата и лъжливата информация е да сте си написали домашното.

Не вярвайте на слухове – използвайте повече от един надежден източник, за да прецените дали дадена информация е вярна.

Не разпространявайте слухове – ако дадена информация не е достоверна, не я предавайте по-нататък.

Не че няма и още много начини за различаване на лъжите от истината – но и това само да прави човек, вече няма да е малко. А напоследък е пълно с лъжи, старателно инженерирани с цел разлагане на „вероятния противник“, да припомня един стандартен израз от едно минало, което всички толкова искаме да е минало завинаги…

Терористичните атаки могат да бъдат насочени срещу отделни хора или групи, срещу масовия гражданин или срещу важни обществени функции като например електроснабдяването или транспортната система. Има много различни начини за извършване на терористична атака, но някои съвети са приложими в почти всички ситуации:

– Отидете на безопасно място и избягвайте големите групи хора.
– Обадете се на полицията и ги информирайте, ако виждате нещо важно.
– Предупредете тези в опасност и помогнете тези, които имат нужда от помощ.
– Изключете звука на мобилния си телефон и не се обаждайте на никой, който може да е в застрашената зона. Позвъняването на телефона може да издаде някой, който се крие.
– Не се обаждайте по мобилен телефон, освен при абсолютна необходимост. Ако мрежата бъде претоварена, особено важни позвънявания може да се окажат невъзможни.
– Изпълнявайте исканията на полицията, пожарната, спасителните екипи и властите.
– Не разпространявайте непотвърдена информация онлайн или по други начини.

Дори аз не се бях замислял, че в подобна ситуация е добре да не звъниш на хора, които може да са в опасност – и изобщо, за да не задръстваш мрежата.

Домашна готовност

Храна:

Важно е да имате в къщи запас от храна, която дава достатъчно калории. Използвайте трайни храни, които се приготвят бързо и не изискват много вода, или могат да се ядат пряко:

– картофи, зеле, моркови, яйца
– траен хляб – тортили, черен хляб, крекери…
– бадемово, соено или сухо мляко
– олио и кашкавал
– спагети, ориз, зърнени храни, сухо картофено пюре
– консерви – боб, леща, зеленчуци, месо, риба, супи…
– доматено пюре, в което могат да се сварят спагетите
– плодови пюрета, сладка и мармалади в буркани
– плодови сокове или други напитки, които могат да се съхраняват при стайна температура
– кафе, чай, шоколад, мед, бадеми, ядки, орехи, енергийни блокчета

Вода:

Питейната вода е жизнено важна. Предвидете поне по три литра на човек на ден. Ако качеството ѝ е съмнително, трябва да намерите как да я преварите.

Ако няма вода за тоалетната, поставете здрав пластмасов чувал в тоалетната чиния. Добрата хигиена на ръцете е важна за избягване на инфекции.

– бутилки
– кофи с капаци
– пластмасови бутилки за замразяване на вода в тях (не ги пълнете догоре, ще се пръснат)
– минерална вода
– туби, в идеалния случай с кранче, в които да събирате вода. Някои можете да напълните с питейна вода за резерв. Тях ги дръжте на хладно и тъмно място.

Топлина:

Ако токът и парното спрат в студено време, домът ви бързо ще изстине. Съберете се в една стая, закачете одеала на прозорците, покрийте пода с килими, направете под маса леговище, което лесно се пази топло. Мислете за риска от пожар. Гасете свещите и печките преди да заспите. Проветрявайте редовно стаята, за да влезе кислород.

– вълнени дрехи
– топли дрехи за излизане навън в студено време
– шапки, ръкавици, шалове
– одеала
– дюшеци
– спални чували
– свещи
– кибрит или запалки
– горивно отопление – газови бутилки с котлон или горелка, парафинови отоплители…

Комуникации:

При сериозен инцидент трябва да имате как да получавате информация от властите. да следите медиите, да поддържате връзка с роднини и приятели, и да потърсите спешна помощ при нужда.

– радио на батерии, слънчеви батерии или ръчно динамо
– автомобилно радио
– списък важни телефонни номера (на хартия)
– допълнителни батерии или пауърбанк за мобилни телефони и подобни
– зареждащо устройство за мобилни телефони, което може да се зарежда в кола

Други:

– спиртен (сух спирт) котлон и гориво за него
– фенерче, евентуално за глава
– батерии
– пари в дребни банкноти
– запас от често употребявани лекарства
– мокри кърпички
– дезинфектант за ръце
– тоалетна хартия и средства за менструална хигиена
– хартиени копия на важни документи, вкл. застраховки, банкова информация, регистрации
– гориво за колата

Списъкът е колкото може да се хване на една страница в брошура. Но който се е сетил сам за всичко това, го поздравявам. Аз имах пропуски.

Трябва да сме способни да отразяваме атаки, насочени срещу страната ни. Дори сега се правят атаки срещу нашите ИТ системи и опити да ни повлияят чрез фалшива информация. Можем да бъдем засегнати и непряко от конфликти в нашия регион. Потенциалните атаки включват:

– Кибератаки, които да повредят важни ИТ системи
– Саботаж на инфраструктурата (напр. пътища, жп линии, мостове, летища, електропроводи, атомни електростанции)
– Терористични атаки, които засягат голям брой хора или важни организации
– Опити да бъдат контролирани овластени хора или жителите на Швеция
– Прекъсване на транспортни връзки, което води до недостиг на храни и други стоки
– Военни атаки – бомбардировки, ракетни атаки и други военни действия

Ако Швеция е атакувана от друга държава, ние никога няма да се предадем. Всяка информация, че съпротивата трябва да се прекрати, е лъжа.

В реални условия дори Швеция може да се наложи да се предаде – но им се възхищавам на духа. Лично аз бих се замислил сериозно, преди да ги нападна.

Намерете предварително какви укрития има близо до местата, където живеете и работите, за в случай че се наложи да ги използвате. При предупреждение за въздушна или друга военна атака, веднага отидете в укритие, или ако няма време за това, в импровизирано укритие като мазе, тунел или станция на метрото.

Дано не се стига до това – но ако ситуацията стане напечена, идеята човек да е предварително информиран е чудесна. Не че в България имаме укрития за други освен слугите на народа, но все пак.

Научете се да оказвате първа помощ. Вашите познания могат да спасят животи. Ако сте първите, които пристигат на мястото на сериозен инцидент, веднага се обадете на телефон 112. Можете да звъните на него дори ако сметката ви не е платена или даже нямате SIM карта в телефона.

Войните са рядкост, за щастие – но автомобилни катастрофи, пожари, падания и други инциденти се случват и в най-добрите времена. Подписвам се с две ръце под съвета за първата помощ. Че каквито „специалисти по първа помощ“ съм виждал – не ти трябва автомобилна катастрофа…

Съд на ЕС: достъп до документи – триалози

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/ecj-17/

Стана известно решението от 22 март 2018 по делото  T-540/15 De Capitani v European Parliament.  Делото е с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение A(2015) 4931 на Европейския парламент, с което на жалбоподателя е отказан пълен достъп до документи – в частност бързи споразумения относно текущите обикновени законодателни процедури, предложени във всички комитети, таблици с няколко колони (описващи предложенията на Европейската комисия, ориентацията на парламентарната комисия, измененията, предложени от вътрешните органи на Съвета на Европейския съюз, и ако има такива, предложените компромисни проекти),  представени на участниците в триалозите за текущите обикновени законодателни процедури.
Парламентът отговаря на жалбоподателя, че поради много големия брой документи, посочени в първоначалното заявление,  искането   трябвало да се отхвърли.Де Капитани свежда искането до седем четириколонни таблици, изготвяни при текущите към датата на първоначалното заявление триалози.
Така че делото се отнася до публичността на четириколонните таблици за целите на триалозите – обявени впрочем отдавна за една от най-непрозрачните процедури в правотворчеството.
.

Парламентът отказва информация със  следните мотиви:

–        процесът на вземане на решения щял да бъде реално, конкретно и сериозно засегнат от оповестяването на четвъртата колона на спорните документи,

–        областта на полицейското сътрудничество, към която спадат спорните документи, била много чувствителна и оповестяването на тяхната четвърта колона щяло да навреди на доверието между държавите членки и между институциите на Европейския съюз, а поради това и на доброто сътрудничество между тях, както и на вътрешния процес на вземане на решения на Парламента,

–        оповестяване в момента, в който все още се водят преговори, вероятно щяло да доведе до опасност от упражняване на обществен натиск върху докладчика, върху докладчиците в сянка и политическите групи, тъй като преговорите са относно много чувствителните въпроси за защита на данните и за управителния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество и обучение в областта на правоприлагането (Европол),

–        предоставянето на достъп до четвъртата колона на спорните документи щяло да предизвика колебания у председателството на Съвета за споделянето на информация и сътрудничество с преговарящия екип на Парламента, а именно с докладчика; освен това поради нарасналия натиск от страна на националните органи и на групите по интереси екипът щял да бъде принуден да направи преждевременно стратегически избор, изразяващ се в определяне кога да се отстъпи на Съвета и кога да се иска повече от неговото председателство, което „щяло ужасно да усложни възможностите за постигане на съгласие на обща основа“,

–        оказвало се, че принципът, че „нищо не е договорено, докато не бъде договорено всичко“ е особено важен за доброто функциониране на законодателната процедура и поради това оповестяването преди края на преговорите на даден елемент, дори да не е чувствителен по същността си, би могло да има отрицателни последици за всички други аспекти на дадена преписка, нещо повече, имало опасност оповестяването на становища, които още не са станали окончателни, да създаде неточна представа за истинските становища на институциите,

–        поради това трябвало да се откаже достъп до цялата четвърта колона, до одобряването на текста, предмет на споразумение, от съзаконодателите.

“Що се отнася до наличието на евентуален по-висш обществен интерес, Парламентът заявява, че сами по себе си принципът на прозрачност и високите изисквания на демокрацията не са и не биха могли да бъдат по-висш обществен интерес.”[8]

Общият съд смята, че е необходимо  да припомни съдебната практика във връзка с тълкуването на Регламент № 1049/2001, след това основните характеристики на триалозите, и на трето място, дали трябва да утвърди наличието на обща презумпция, по силата на която съответната институция може да откаже достъпа до четвъртата колона от таблиците от текущите триалози. Накрая, ако Общият съд стигне до извода, че такава презумпция не съществува, той ще изследва дали пълното оповестяване на спорните документи ще засегне сериозно въпросния процес на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

 Общият съд отбелязва, че в резолюцията си от 11 март 2014 г. за достъпа на обществеността до документите Парламентът отправя покана към Комисията, Съвета и към себе си „да гарантират по принцип по-голяма прозрачност на неофициалните триалози, като организират открити срещи, като публикуват документите си, включително графиците, дневния ред, протоколите, разгледаните документи, приетите решения, информацията относно делегациите на държавите членки, както и техните позиции и протоколи, в уеднаквен и лесно достъпен в интернет формат, при спазване на изключенията, изброени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001“.

С оглед на всичко изложено по-горе, нито един от изложените от Парламента мотиви, поотделно или взети заедно, не показва, че пълният достъп до спорните документи е могъл да засегне конкретно и реално, разумно предвидимо, а не чисто хипотетично, разглеждания процес на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Като е отказал с обжалваното решение оповестяването в хода на процедурата на четвъртата колона от спорните документи, с мотива че то би довело до сериозно засягане на неговия процес на вземане на решения, Парламентът е нарушил член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Обжалваното решение трябва да се отмени.

 

Данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/digital_taxation/

На Европейския съвет (22-23 март 2018)  се обсъжда и данъчното облагане в цифровата икономика – ето конкретните въпроси към участниците.

По темата има съобщение на ЕК COM(2017) 547 final.

На 21 март 2018 Комисията направи две законодателни предложения, които според съобщението ще доведат до по-справедливо данъчно облагане на цифровите дейности в ЕС: “Този пакет представя съгласувания подход на ЕС към създаване на система за облагане на цифровите дейности, който е в подкрепа на цифровия единен пазар.”

Първата инициатива има за цел да реформира правилата за корпоративно данъчно облагане, така че печалбите да се отчитат и облагат с данък там, където предприятията имат значително взаимодействие с потребителите посредством цифрови канали. Това е предпочитаното дългосрочно решение на Комисията.

Второто предложение е в отговор на призива на няколко държави членки за временен данък, който да обхваща основните цифрови дейности, които сега не се облагат с данък в ЕС. За разлика от общата реформа на ЕС на съответните правила за данъчно облагане, този косвен данък ще се прилага за приходите от някои цифрови дейности, които изобщо не се облагат с данък съгласно действащата данъчна уредба. Тази система ще се прилага само като временна мярка — до привеждане в действие на комплексната реформа — и разполага с вградени механизми за намаляване на възможностите за двойно данъчно облагане.  Данъкът ще се прилага за приходите от дейности, в които основната роля за създаване на стойност играят потребителите и които са най-трудни за обхващане от действащите данъчни правила, като например приходи:

– получени от продажбата на онлайн пространство за реклама,

– получени от цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да си взаимодействат с други потребители и могат да улеснят продажбата на стоки и услуги помежду им,

– получени от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.

Приходите от данъка ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за дружества, чиито общи приходи от цял свят са 750 милиона евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 милиона евро. Това ще помогне да се гарантира, че по-малките нововъзникващи и разрастващи се предприятия няма да понесат тежест. Ако данъкът се прилага при ставка в размер на 3 %, се очаква приходите за държавите членки да възлязат на 5 милиарда евро годишно.

Сайт на ЕК –  данъчно  облагане на цифровия сектор

 

 

 

БНТ2 сменяла профила си, пишело “още” в концепцията на генералния директор

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/18/bnt2-3/

Българската национална телевизия имала намерение да сменя профила на програмата БНТ2 – от политематичен – в  образователно-културен.

Това било обявено още в концепцията, с която е избран генерален директор, обясняват от БНТ за Клуб Зет:

промяната е представена пред Съвета за електронни медии още в концепцията на новия генерален директор Константин Каменаров от миналата година, с която той се яви на конкурса за поста и го спечели. Голямата идея е вторият канал да се превърне в нишов канал – за образование и култура.

“На първо време спират дублиращите новини. Сега два екипа – на БНТ1 и БНТ2, ходят на едни и същи събития, за да отразяват една и съща новина, което е нерентабилно и финансово неизгодно. Новините на БНТ2 струват четири пъти повече от тези на първия канал, защото хората, които ги правят, са предимно на хонорар. Затова основните новини от деня като теми от БНТ1 ще се пренесат и в БНТ2”, посочиха от обществената телевизия. Това обаче не означавало, че се спират собствените продукции. Журналистите от втория канал ще продължат да правят свои новини, филми и “блокове”.”Просто се спират дублиращите функции”, допълниха от БНТ.

Още в концепцията – голямата идея – може.

Но да се сменя профил на програма –  на обществена телевизия –   по концепция, с която е избран генерален директор, не ми се струва възможно. Концепцията е индивидуален акт, а профил на програма е институционално решение – при това едно от най-сериозните институционални решения на една обществена медия.

Препратка към десетина реда в една концепция за избор на генерален директор   не е начин,  с който обществената телевизия да съобщава на обществото, че няма да има политематична програма БНТ2 с регионалните параметри, които познаваме.

Защото реално голямата идея се състои в това: отказ от самата концепция за  БНТ2  като “обединение в  единна национална мрежа досегашните отделни програми на петте регионални центрове София, Пловдив (БНТ Пловдив), Варна (БНТ Море), Русе (БНТ Север) и Благоевград (БНТ Пирин)”  – и на нейно място създаване на  тематична образователно-културна програма, каквото и да значи това.

Не е ясно  как се издава заповед за спиране на регионалните новини и предавания преди   искане  за изменение на лицензията – мотивирано искане с отговори на много въпроси – и главно преди решението на регулатора  за изменение на лицензията на БНТ2 – а може би и на БНТ1?

Във всеки случай тази заповед води към  неизпълнение на действащата лицензия на БНТ2  (вж Решение на СЕМ  № 175/2011).

*

Добре би било СЕМ  да изпълни ЗРТ (“В тридневен срок пълните протоколи от заседанията се публикуват на интернет страницата на Съвета за електронни медии.”) и да качи на сайта си  последния протокол – да не се окаже, че лицензията е променена, но просто ние не знаем.

Ако лицензията на БНТ2 не е променена,  интересно какво показва мониторингът за спазването й. Ще е ценен мониторинг върху изпълнение на т.6 от лицензията – за регионалните новини и предавания през март и  април 2018.

В скоби, мониторингът на плурализма отчита дисбаланс в Още от деня и Денят започва.

Добре би било също БНТ и БНР да качат лицензиите си на сайтовете на обществените медии с ангажимент да ги поддържат в актуален вид при изменение. Няма тайна в това.

 

 

 

 

 

 

2018-03-17 малък видео setup

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3381

Събирам (засега основно в главата си) setup за видео streaming и запис в hackerspace-овете в България. Изискванията са:

– минимална инвестиция в нов хардуер;
– (сравнително) лесно за използване (предполагам, че хората там са поне донякъде технически грамотни);
– възможност за stream-ване на текущите платформи, и може би и в тяхната си страница;
– запис/архивиране;
– поносимо качество.

Целта на setup-а е да се справи с най-простия тип събитие, което е един лектор с презентация.

Компонентите са следните:

– запис на звука – може да е от въздуха, но по-добре една брошка на лектора, + запис на залата по някакъв начин, за въпроси и т.н.;
– усилване на звука – дори в малка зала е добре да се усили звука от лектора и да се пусне на едни колони, най-малкото има feedback дали си е пуснал микрофона;
– видео запис – да се запише видеото от презентацията и може би самия лектор как говори. Това има варианта с камера, която снима лектора и екрана, или screen capture, директно от лаптопа му (или някой по-сложен setup, за който вероятно няма смисъл да пиша);
– streaming – да се извадят аудио/видео сигнала в/у някакъв протокол и да се stream-нат до някоя услуга;
– restreaming – услугата да го разпрати навсякъде и може би да го запише.

Вариантите за компоненти/setup-и в главата ми са следните:

– ffmpeg команда, която stream-ва екрана + звук от звуковата карта, в която има един свестен микрофон – това го имаме в няколко варианта, тествани и работещи (за windows и linux), трябва да ги качим някъде. Това е най-бързия начин, почти не иска допълнителен хардуер (освен един микрофон, щото тия на лаптопите за нищо не стават). Микрофонът може да е например някоя bluetooth/usb слушалка, или просто от слушалки с микрофон, да е близо до главата на лектора. Може да е от стандартните брошки, които се използват по различни събития, аз имам една китайска цифрова, дето в общи линии ме радва и е около 200-и-нещо лева от aliexpress;

– проста малка камера, която може да записва видео от екрана и звук, която може да бълва и по IP някакси. Това в общи линии са gopro-та (ако се намери как да им се пъхне звук) и още някакви подобни камери, които нямат особено добро качество (особено на звука, та задължително трябва външен микрофон), но на хората и се намират.

– проста камера, която обаче не може да бълва по IP, и има HDMI изход. Това е от нещата, които на хората им се намират по някакви причини, и в тая категория са половината DSLR-и и фотоапарати (които не прегряват след дълга (2-часова) употреба), gopro-та и нормален клас камери. Това се комбинира с устройство, което може да capture-ва HDMI и да го stream-ва, където засега опцията е един китайски device.

– streaming service – човек може да ползва youtube, моя streaming, или ако се мрази, facebook. Много места би трябвало да могат да си пуснат нещо просто при тях (например един nginx с модула за rtmp), да stream-ват до него, то да записва, и от него да restream-ват на други места и да дават някакъв лесен начин на хората ги гледат (с едно video.js/hls.js, както последно направихме за openfest).

Та, за момента основните неща, които издирвам са:

– евтини и работещи микрофони;
– евтини работещи камери с hdmi изход (или с ethernet порт, тва с wifi-то е боза), които да са switchable м/у 50hz и 60hz;
– hdmi capture вариант.

Приемам идеи, и ще гледам да сглобя едно такова за initLab.

2018-03-13 китайски лаптоп

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3380

(те всичките лаптопи се правят в Китай вече, ама не ми хрумва как да го кръстя иначе)

Преди някакво време разбрах за един проект на ентусиасти от Китай за нови дъна за стари лаптопи. От много време ми липсваше 4:3 дисплея, T420 от време на време ми беше бавен (дори с 16GB памет и SSD), по-новите thinkpad-и са с гадна клавиатура, а Retro проекта в крайна сметка не беше customizable и не беше приемлив (с тая NVidia карта и широк дисплей, да не говорим за цената).

Поръчах си един t60p от ebay, и след като дойде тръгнах да си поръчвам дъното. От форума на хората и някаква facebook страница намерих контакти, писах си с един човек, който ми предложи директно лаптоп, но аз си поръчах само дъното (in hindsight, да си бях взел цял лаптоп). Няколко неща по темата с поръчването:
– опциите бяха SWIFT и western union. Не ми се разхождаше, та го направих по SWIFT, и там се оказа, че има допълнителни такси, които взимат от получателя (които не могат да вземат от мен);
– За освобождаване от митница ми поискаха следните неща: фактура (която поисках да ми издадат, щото нямаше) която включва и цената и транспортните разходи, EORI номер, пълномощно да ме представляват и документ за направеното плащане (изискване на митниците за стоки от Китай и Хонг Конг, пише “SWIFT или PayPal”);
– EORI номер може да си издадете безплатно, ако имате електронен подпис и търпение (бях си издал за нещо друго, отне около седмица);
– DHL могат да пратят как изглежда митническата декларация, да си я платите с един online превод и да си получите нещата (иначе искат 24 лв да направят превода те);

Дъното беше $780 и доставка, вариантът за това дъно с цял лаптоп (без памет) беше $980 за 1400×1050 матрица и $1100 с 1600×1200 матрица (нови, IPS, по думи на продавача).

Хората си имат и форум, в който има и инструкции за сглобяване (google translate е ваш добър приятел за тия страници). При мен сглобяването се забави, понеже се оказа, че има вариант на T60p, който е с 16:10 матрица, за който дъното не става, и аз съм взел точно такъв, та си поръчвах нов и чаках да пристигне.

Последва сглабянето с помощта на добрите хора от adsys (на които им отрових живота, щото се оказа доста пипкава работа):
– има малко рязане по кутията (има го описано във форума, със снимки);
– болтовете за закачане са по-малко, дупките на някои са запушени;
– на дъното до конектора за монитор има превключвател за типа на дисплея (1024×768 или по-голям);
– трябва ви DDR4 памет;
– най-вероятно wifi картата от преди няма да ви върши работа, аз си взех моята от T420-ката, и малко трябваше да се лепне с тиксо, понеже е половината слот и нямам преходник;
– CD-то от T60 няма да влезе, понеже е PATA, а конектора на дъното е SATA (не, че ползвам CD). Трябва да си измисля нещо за запушване на дупката;

Неща за дооправяне:
– поне за момента под linux GPU-то не работи (забива на boot), и за това си ползвам xfwm4 вместо compiz, submit-нал съм bug report;
– горните бутони на touchpad-а спират да работят след suspend/resume, направил съм един fix, ама трябва да събера желание да рестартирам.

Моята работна среда на 4:3 се усеща доста по-приятно и най-накрая мога да си пусна email клиента в режим като преди (отляво списък папки, отдясно разделено на две – отгоре списък писма, отдолу отвореното писмо, вместо три вертикални колони, дето едвам пасваха). Също така с тоя процесор вече firefox-а се движи почти прилично, като си оправя и GPU-то, вероятно всичко ще лети.

Съвет на ЕС: защита на интелектуалната собственост в ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/13/ip-enforcement/

На  12 март 2018   се е състоял  Съвет по конкурентноспособност, председателстван от Емил Караниколов, министър на икономиката.

Освен другото, в изпълнение на дневния ред са приети  заключения за прилагане на правата на интелектуална собственост в ЕС.

В заключенията се разглежда пакет актове  на Комисията  от 29 ноември 2017, чиято цел е “по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост, насърчаване на иновациите и адаптиране на системата към цифровата ера  и по-специално интернет”:

Съобщенията на ЕК, приети в края на миналата година, съдържат указания за прилагането на IPRED.  Целта на указанията е да се улесни тълкуването и прилагането на директивата  и по-конкретно:
– укрепване на ефективността и ефективността на гражданската изпълнителна рамка за правата върху интелектуалната собственост (раздел II),
– осигуряване на балансиран подход за прилагане на ПИС и предотвратяване на злоупотреби с мерките, процедурите и корективните мерки, посочени в директивата (раздел III),
– осигуряване на ефективно прилагане на ПИС, включително в цифров контекст (раздел IV), и
– гарантиране на измерението на прилагането на ПИС в единния пазар (раздел V).

Никак не е излишно да се прочетат указанията, за да няма изненадани.

Сега   Съветът е казал, че приканва държавите да се съобразят със съобщенията на ЕК. Призовава индустрията да сътрудничи. Призовава към проактивни мерки, каквото и да значи това. Призовава към наблюдение на прилагането в трети държави, което изглежда означава подготовка за европейски доклад по подобие на доклад 301 на САЩ.

Препоръка на Комисията относно мерки за ефективна борба с незаконното онлайн съдържание

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/01/liability-2/

На 1 март 2018 г.  Европейската комисия прие Препоръка  относно мерки за ефективна борба с незаконното онлайн съдържание (C(2018) 1177 final  Commission Recommendation on measures to effectively tackle illegal content online).

Според прессъобщението на ЕК,  мерките включват  оперативни мерки, с които се осигурява по-бързото откриване и премахване на незаконното онлайн съдържание, за да се укрепи сътрудничеството между предприятията, доверените податели на сигнали и правоприлагащите органи, и да се предоставят повече прозрачност и предпазни механизми за гражданите:

  • По-ясни процедури за уведомяване и предприемане на действия: предприятията следва да определят лесни и прозрачни правила за уведомяване за незаконно съдържание, включително ускорени процедури за „доверени податели на сигнали“. За да се избегне неволното премахване на съдържание, което не е незаконно, доставчиците на съдържание следва да бъдат информирани за такива решения и да имат възможност да ги оспорят.
  • По-ефективни инструменти и проактивни технологии: предприятията следва да определят ясни системи за уведомления от потребители. Те трябва да имат проактивни инструменти за откриване и премахване на незаконно съдържание, по-специално за терористично съдържание и за съдържание, което е незаконно независимо от контекста, материали, показващи сексуално насилие над деца или фалшифицираните стоки.
  • По-добри предпазни механизми за гарантиране на основните права: за да се гарантира, че решенията за премахване на съдържание са точни и добре обосновани, особено когато се използват автоматизирани инструменти, предприятията трябва да въведат ефективни и подходящи предпазни механизми, включително човешки контрол и проверка, като спазват изцяло основните права, свободата на изразяване на мнение и правилата за защита на данните.
  • Специално внимание се отделя на малките предприятия: чрез доброволни договорености в отрасъла трябва да се установи сътрудничество и споделяне на опит, най-добри практики и технологични решения, включително инструменти за автоматично откриване. Тази споделена отговорност ще бъде от полза особено за по-малките платформи с по-ограничени ресурси и експертен опит.
  • По-тясно сътрудничество с органите: при доказателства за тежко криминално престъпление или съмнение, че незаконното съдържание представлява заплаха за живота или безопасността, предприятията трябва незабавно да информират правоприлагащите органи. Държавите членки се насърчават да въведат съответните правни задължения.

Тези мерки могат да се различават в зависимост от естеството на незаконното съдържание и препоръката насърчава предприятията да следват принципа на пропорционалност при премахването на такова съдържание.

Още информация:

  • Memo: Често задавани въпроси: Препоръка на Комисията относно мерки за ефективна борба с незаконното онлайн съдържание
  • Информационен документ за незаконното онлайн съдържание
  • Съобщение за медиите: Съюз на сигурност: Комисията продължава борбата с терористичната радикализация
  • Изявление: Премахване на незаконното онлайн съдържание: Комисията призовава за повече усилия и напредък от всички страни
  • Съобщение за медиите:Съюз на сигурност: Комисията увеличава усилията си за борба с незаконното съдържание онлайн
  • Съобщение от 28 септември 2017: Борба с незаконното онлайн съдържание – повишаване на отговорността на онлайн платформите
  • Press release: Social media companies need to do more to fully comply with EU consumer rules
  • Пресконференция (видео) –  (и на бг) интересна дори с факта, че има различия и нюанси в позициите.

Ансип: Категорично съм против отварянето на Директивата за електронната търговия и промяната на принципите за отговорността онлайн, заложени в нея.

 

Съд на ЕС: видеоканал и рекламен видеоклип в YouTube не са в обхвата на медийната директива

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/23/avms_def/

Публикувано е решение на Съда на ЕС по дело C‑132/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Peugeot Deutschland GmbH срещу Deutsche Umwelthilfe eV.

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2010/13/ЕС   („Директива за аудиовизуалните медийни услуги“).  Запитването е отправено в рамките на спор между Peugeot Deutschland GmbH и Deutsche Umwelthilfe eV.

Peugeot Deutschland GmbH публикувало в поддържан от него видеоканал в  YouTube  видеоклип с продължителност от около 15 секунди, озаглавен „Peugeot RCZ R Experience: Boxer“.

Германското право изисква производителите и търговците, които издават,   разпространяват или използват по какъвто и да е друг начин писмени рекламни материали,  да гарантират, че в тези документи се съдържа официална информация относно разхода на гориво и официалните специфични емисии на CO2 на съответните нови модели леки автомобили. Изискването не се отнася до аудиовизуалните медийни услуги по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2010/13.

Спорът е дали въпросният клип в YouTube е аудиовизуална медийна услуга по смисъла на медийната директива. Ако това е така, Peugeot Deutschland би било освободено от  задължението  да предоставя в посочените видеоклипове официална информация относно разхода на гориво и относно официалните специфични емисии на CO2.    

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Предлага ли лицето, поддържащо видеоканал в интернет приложението YouTube, на който интернет потребителите могат да гледат кратки рекламни видеоклипове за нови модели леки автомобили, аудиовизуална медийна услуга по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2010/13?“.

Съдът:

Този видеоклип има за цел да рекламира с изцяло търговска цел представения продукт или представената услуга. [22]

Аудиовизуалната медийна услуга по член 1, параграф 1, буква а), подточка ii) от Директива 2010/13 се състои от „аудиовизуално търговско съобщение“. Последното от своя страна е дефинирано в посочения параграф 1, буква з) като „образи със или без звук, които са предназначени да рекламират, пряко или непряко, стоки, услуги или имидж на физическо или юридическо лице, извършващо стопанска дейност. Такива образи придружават или се включват в дадено предаване срещу заплащане или подобно възнаграждение, или с цел осигуряване на самореклама. Формите на аудиовизуалното търговско съобщение включват, inter alia, телевизионна реклама, спонсорство, телевизионно пазаруване и позициониране на продукти“. Видеоклипове като разглеждания в главното производство обаче не могат да се считат за придружаващи дадено предаване или за включени в него срещу заплащане или подобно възнаграждение, или с цел осигуряване на самореклама. Всъщност, доколкото видеоканал като този, с който разполага Peugeot Deutschland, съдържа единствено видеоклипове като разглеждания в главното производство, които са отделни и независими един от друг, не може основателно да се твърди, че посоченият видеоклип придружава или се включва в „предаване“ по смисъла на член 1, параграф 1, буква з) от Директива 2010/13. [27-28]

От това следва, че по силата на пояснението, че аудиовизуалното търговско съобщение, както е дефинирано в член 1, параграф 1 буква з) от Директива 2010/13, се състои от образи, които придружават или са включени в дадено предаване, рекламен видеоклип като разглеждания в главното производство не попада в приложното поле на член 1, параграф 1, буква a), подточка ii) от тази директива.

Предвид изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2010/13 следва да се тълкува в смисъл, че определението за „аудиовизуална медийна услуга“ не обхваща нито видеоканал като разглеждания в главното производство, на който интернет потребителите могат да гледат кратки рекламни видеоклипове на нови модели леки пътнически автомобили, нито някой от тези видеоклипове, разгледани самостоятелно.[31-32]

 

Европейски Доклад 301? ЕК открива консултация за наблюдение на пиратството по света

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/26/euro301/

 Известно е, че правителството на САЩ осъществява наблюдение върху защитата на интелектуалната собственост по света  и ежегодно изготвя Доклад 301.

ЕК открива обществена консултация за създаването на първия си световен списък за наблюдение  – и няма как да избегнем аналогията с наблюдението, основано на американския Търговски закон, специален раздел 301.

Целта е да се идентифицират пазарите извън ЕС, където фалшифицирането, пиратството или други форми на злоупотреба с интелектуална собственост са обичайна практика. Инициативата е част от стратегията на Комисията, обявена в съобщението от 2017 г. “Балансирана система за прилагане на интелектуалната собственост в отговор на днешните социални предизвикателства”.  Комисията   ще следи и  мерките, предприети от държавите, за намаляване на наличието на стоки и услуги, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост на определени пазари.

Консултацията продължава до  31 март 2018 г.

Съдържа ли вирус Справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, версия 6.0?

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2111

Днес мои клиенти ми звъннаха, че компютърът не им позволявал да си свалят новата версия на една програма от НАП. Когато стигнах на място, установих следното:

1. Въпросната програма е Справка от чл. 73 от ЗДДФЛ, версия 6.0
2. „Не може да бъде свалена“, понеже Windows Defender открива в нея вирус – Trojan:Win32/Azden.A!cl – и я блокира.
3. Сайтът на НАП, към който те се свързват, е истинският. Линкът е http://www.nap.bg/document?id=4311

Липсата на време не ми позволи да седна и да анализирам файловете в пакета ръчно, или дори да ги проверя с друг антивирус. Затова не зная дали реално съдържат вирус, или е фалшив позитив на Windows Defender.

Както едното, така и другото се е случвало преди. Надявам се да е фалшива тревога – поне един друг продукт, Xeoma, бива идентифициран погрешно от WD като този вирус. Ако обаче е реална заплаха, е неприятна. Вирусът е доста „модерен“ – събира и изпраща на стопаните си много подробна информация за компютъра и потребителите му, ъпдейтва се автоматично, сваля от Интернет и инсталира още допълнителни вирусни възможности, и позволява отдалечено командване на компютъра. Затова е разумно в този случай да се заложи на предпазливостта.

Свързах се веднага с НАП и ги предупредих за ситуацията. Единствената реакция (упорито повтаряна всеки път, когато се опитвах да обясня, че е възможно положението да е опасно), беше да им пратя е-майл и принтстрийн на съобщението, което получавам. За всеки случай им пратих описание на проблема – току-виж го прочете и някой, който различава компютър от прахосмукачка.

Моят съвет към всички е – задръжте мъничко с инсталирането на тази версия. Изчакайте, докато се разбере дали наистина съдържа вирус, или е фалшива тревога. НАП вероятно скоро ще обявят нещата и в двата случая – елементарна отговорност е да го направят.

За 2018 година без излишен оптимизъм

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2018-without-optimism/

За 2018 година без излишен оптимизъм

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чрез притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

За жалост нищо не показва, че през 2018 година това ще се промени, а пропиляването на още една година във вегетативен комфорт отдалечава с много повече време реформите, възстановяването на репутацията на институциите и завръщането на смисъла в тях.

Ние не живеем в демокрация. Прекрачихме прага на опасен тоталитаризъм, който е прикриван зад формална многопартийна система и приватизирани институции. Държавата продължава да се управлява невидимо, с SMS-и, от клика с тежки икономическо-мафиотски взаимоотношения. Нашата корпоратокрация е по-опасна от всяка друга, защото кукловоди продължават да са старите ченгеджийски фамилии, независимо дали се крият зад уж леви, десни или либерални партии. Ако позволим на този нов тоталитаризъм да се установи като нова нормалност, накъдето вече сме се запътили, сме загубени. Заедно с няколко от бъдещите поколения, а най-големият срам ще е да ги обречем на нов преход.

Ключово е да осъзнаем, че сме напълно сами в тази битка. Европейският съюз е затънал в умопомрачително безсилие. Текущият европейски политически елит в последните няколко години не само показа, че трудно управлява кризи (Гърция, мигрантите), но не успява да разпознае и предотврати и задаващи се такива, които имат достатъчно лесни решения (Каталуния). Брюксел все повече изглежда като политическа кооперация, в която формално съкооператорите се събрали да се трудят заедно, но в действителност внимават единствено да не бъдат ощетени откъм права или блага, а малко се вълнуват от общите си задължения.

За съжаление, както писах вчера по друг повод, дали защото не сме заслужили с кой знае какво да сме част от ЕС и ни пуснаха да се шмугнем през задната врата само за да не объркаме маршрутката, сега нашите проблеми нямат особена стойност. Европа, вглъбена в далеч по-важните си грижи, е напълно доволна откъм нас да не се вдига много шум. Което съвпада напълно и с гледната точка на нашенеца в ролята на гратисчия, който се е качил без билетче в автобуса и трепери да не го спипа кондукторът.

Русия ще се възползва максимално от ситуацията, за да държи в изкушение нашия политически картел в орбитата на вечната дружба. Те никога няма да се откажат от това. А той, картелът, така или иначе там му е пъпната връв. Не можем да разчитаме, че в Русия ще се случи нещо, което да ги преориентира към собствените им грижи, за да ни оставят на мира. Напротив. Евентуален нов руски икономически колапс вероятно ще бъде прикриван максимално дълго зад ескалации на замразени конфликти или създаване на нови (специалитет на Путин), а ние сме твърде интересни и твърде близо, за да ни е спокойно. Комшулукът с Ердоган не прави нещата по-розови. Докато Тръмп е в Белия дом, оттам ще се лее предимно непредвидимост. А в НАТО и ООН се отразява същата повсеместна посредственост, безсилие и липса на световно лидерство.

На този фон ние можем да проспим 2018 година и от кръчмите и кафенетата да наблюдаваме радикализацията и профанизацията по света, да сме безразлични към проблемите около нас, да спечелим безусловно световната титла по Facebook многознайство, да се делим и мразим едни други и да оставим да ни разиграват политици на дистанционно управление или журналисти с евтино купена съвест, докато всичко, което изстрадаха родителите ни и бабите и дядовците ни, отиде по дяволите.

Можем и друго – например да се съпротивляваме ежедневно, да задаваме неудобни въпроси, да изискваме отчетност и истинска политика, да не купуваме, гледаме или четем свински медии и да си върнем демокрацията и държавата, която час по-рано трябва да се преизгради като модерен и деен участник в един динамичен, различен и много свързан свят. Никой не може да ни спре да искаме по-добро бъдеще. Никой не може и да ни отнеме свободата, ако не се откажем сами от нея. Само от нас зависи да върнем обратно тази блудкава безвкусица, която ни сервират ежедневно, и да я плиснем във врата на некадърните готвачи и техните сервитьорчета. И никой не може да ни спре!

За 2018 година без излишен оптимизъм

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2018-without-optimism/

За 2018 година без излишен оптимизъм

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чрез притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

За жалост нищо не показва, че през 2018 година това ще се промени, а пропиляването на още една година във вегетативен комфорт отдалечава с много повече време реформите, възстановяването на репутацията на институциите и завръщането на смисъла в тях.

Ние не живеем в демокрация. Прекрачихме прага на опасен тоталитаризъм, който е прикриван зад формална многопартийна система и приватизирани институции. Държавата продължава да се управлява невидимо, с SMS-и, от клика с тежки икономическо-мафиотски взаимоотношения. Нашата корпоратокрация е по-опасна от всяка друга, защото кукловоди продължават да са старите ченгеджийски фамилии, независимо дали се крият зад уж леви, десни или либерални партии. Ако позволим на този нов тоталитаризъм да се установи като нова нормалност, накъдето вече сме се запътили, сме загубени. Заедно с няколко от бъдещите поколения, а най-големият срам ще е да ги обречем на нов преход.

Ключово е да осъзнаем, че сме напълно сами в тази битка. Европейският съюз е затънал в умопомрачително безсилие. Текущият европейски политически елит в последните няколко години не само показа, че трудно управлява кризи (Гърция, мигрантите), но не успява да разпознае и предотврати и задаващи се такива, които имат достатъчно лесни решения (Каталуния). Брюксел все повече изглежда като политическа кооперация, в която формално съкооператорите се събрали да се трудят заедно, но в действителност внимават единствено да не бъдат ощетени откъм права или блага, а малко се вълнуват от общите си задължения.

За съжаление, както писах вчера по друг повод, дали защото не сме заслужили с кой знае какво да сме част от ЕС и ни пуснаха да се шмугнем през задната врата само за да не объркаме маршрутката, сега нашите проблеми нямат особена стойност. Европа, вглъбена в далеч по-важните си грижи, е напълно доволна откъм нас да не се вдига много шум. Което съвпада напълно и с гледната точка на нашенеца в ролята на гратисчия, който се е качил без билетче в автобуса и трепери да не го спипа кондукторът.

Русия ще се възползва максимално от ситуацията, за да държи в изкушение нашия политически картел в орбитата на вечната дружба. Те никога няма да се откажат от това. А той, картелът, така или иначе там му е пъпната връв. Не можем да разчитаме, че в Русия ще се случи нещо, което да ги преориентира към собствените им грижи, за да ни оставят на мира. Напротив. Евентуален нов руски икономически колапс вероятно ще бъде прикриван максимално дълго зад ескалации на замразени конфликти или създаване на нови (специалитет на Путин), а ние сме твърде интересни и твърде близо, за да ни е спокойно. Комшулукът с Ердоган не прави нещата по-розови. Докато Тръмп е в Белия дом, оттам ще се лее предимно непредвидимост. А в НАТО и ООН се отразява същата повсеместна посредственост, безсилие и липса на световно лидерство.

На този фон ние можем да проспим 2018 година и от кръчмите и кафенетата да наблюдаваме радикализацията и профанизацията по света, да сме безразлични към проблемите около нас, да спечелим безусловно световната титла по Facebook многознайство, да се делим и мразим едни други и да оставим да ни разиграват политици на дистанционно управление или журналисти с евтино купена съвест, докато всичко, което изстрадаха родителите ни и бабите и дядовците ни, отиде по дяволите.

Можем и друго – например да се съпротивляваме ежедневно, да задаваме неудобни въпроси, да изискваме отчетност и истинска политика, да не купуваме, гледаме или четем свински медии и да си върнем демокрацията и държавата, която час по-рано трябва да се преизгради като модерен и деен участник в един динамичен, различен и много свързан свят. Никой не може да ни спре да искаме по-добро бъдеще. Никой не може и да ни отнеме свободата, ако не се откажем сами от нея. Само от нас зависи да върнем обратно тази блудкава безвкусица, която ни сервират ежедневно, и да я плиснем във врата на некадърните готвачи и техните сервитьорчета. И никой не може да ни спре!

За 2018 година без излишен оптимизъм

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/2018-without-optimism/

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чриз притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

За жалост нищо не показва, че през 2018 година това ще се промени, а пропиляването на още една година във вегетативен комфорт отдалечава с много повече време реформите, възстановяването на репутацията на институциите и завръщането на смисъла в тях.

Ние не живеем в демокрация. Прекрачихме прага на опасен тоталитаризъм, който е прикриван зад формална многопартийна система и приватизирани институции. Държавата продължава да се управлява невидимо, с SMS-и, от клика с тежки икономическо-мафиотски взаимоотношения. Нашата корпоратокрация е по-опасна от всяка друга, защото кукловоди продължават да са старите ченгеджийски фамилии, независимо дали се крият зад уж леви, десни или либерални партии. Ако позволим на този нов тоталитаризъм да се установи като нова нормалност, накъдето вече сме се запътили, сме загубени. Заедно с няколко от бъдещите поколения, а най-големият срам ще е да ги обречем на нов преход.

Ключово е да осъзнаем, че сме напълно сами в тази битка. Европейският съюз е затънал в умопомрачително безсилие. Текущият европейски политически елит в последните няколко години не само показа, че трудно управлява кризи (Гърция, мигрантите), но не успява да разпознае и предотврати и задаващи се такива, които имат достатъчно лесни решения (Каталуния). Брюксел все повече изглежда като политическа кооперация, в която формално съкооператорите се събрали да се трудят заедно, но в действителност внимават единствено да не бъдат ощетени откъм права или блага, а малко се вълнуват от общите си задължения.

За съжаление, както писах вчера по друг повод, дали защото не сме заслужили с кой знае какво да сме част от ЕС и ни пуснаха да се шмугнем през задната врата само за да не объркаме маршрутката, сега нашите проблеми нямат особена стойност. Европа, вглъбена в далеч по-важните си грижи, е напълно доволна откъм нас да не се вдига много шум. Което съвпада напълно и с гледната точка на нашенеца в ролята на гратисчия, който се е качил без билетче в автобуса и трепери да не го спипа кондукторът.

Русия ще се възползва максимално от ситуацията, за да държи в изкушение нашия политически картел с орбитата на вечната дружба. Те никога няма да се откажат от това. А той, картелът, така или иначе там му е пъпната връв. Не можем да разчитаме, че в Русия ще се случи нещо, което да ги преориентира към собствените им грижи, за да ни оставят на мира. Напротив. Евентуален нов руски икономически колапс вероятно ще бъде прикриван максимално дълго зад ескалации на замразени конфликти или създаване на нови (специалитет на Путин), а ние сме твърде интересни и твърде близо, за да ни е спокойно. Комшулукът с Ердоган не прави нещата по-розови. Докато Тръмп е в Белия дом, оттам ще се лее предимно непредвидимост. А в НАТО и ООН се отразява същата повсеместна посредственост, безсилие и липса на световно лидерство.

На този фон ние можем да проспим 2018 година и от кръчмите и кафенетата да наблюдаваме радикализацията и профанизацията по света, да сме безразлични към проблемите около нас, да спечелим безусловно световната титла по Facebook многознайство, да се делим и мразим едни други и да оставим да ни разиграват политици на дистанционно управление или журналисти с евтино купена съвест, докато всичко, за което страдаха родителите ни и бабите и дядовците ни, отиде по дяволите.

Можем и друго – например да се съпротивляваме ежедневно, да задаваме неудобни въпроси, да изискваме отчетност и истинска политика, да не купуваме, гледаме или четем свински медии и да си върнем демокрацията и държавата, която час по-рано трябва да се преизгради като модерен и деен участник в един динамичен, различен и много свързан свят. Никой не може да ни спре да искаме по-добро бъдеще. Никой не може и да ни отнеме свободата, ако не се откажем сами от нея. Само от нас зависи да върнем обратно тази блудкава безвкусица, която ни сервират ежедневно, и да я плиснем във врата на некадърните готвачи и техните сервитьорчета. И никой не може да ни спре!

2017-12-18 ARP в Linux

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3371

Почнал съм да събирам списък “неща, на които разчитам и не работят”. Ето едно от тях, в което се ударих преди малко – arp-а на linux kernel-а.

(след като тоя протокол и поддръжката му ги има от години и всички го ползват, някакси очаквам да не ме ритат в кокалчетата)

Преди няколко дни имах оплакване, че от определени места не се стига до marla. След малко тестове нещото сработи от самосебе си и не успяхме да го хванем. Тая вечер проблемът се появи пак, като интересното беше, че до други машини в същата мрежа имаше свързаност, само до marla – не.

Последваха стандартните неща – едно mtr до marla, едно до един от адресите, който не е от нашата мрежа, и нищо. Слушайки на интерфейсите, виждах да влиза трафик, но не виждах нищо да излиза.

Един ip r get каза следното:

77.246.xxx.xxx via 193.169.198.179 dev eth3.1030 src 193.169.198.230

193.169.198.179 е inetbg.bix.bg, които са доставчика на човека. Пинг до това ip нямаше, нямаше и arp entry за него и моята първа мисъл беше “тия па какво са объркали”. След което пуснах един tcpdump и видях следното:

22:06:48.470979 ARP, Request who-has 193.169.198.179 tell 185.117.82.66, length 28

Ако нещо ви се вижда да не е наред – прави сте. Не би трябвало да питам в тоя сегмент с адрес, дето съм извадил от съвсем друго място, и е доста очаквано, че някой няма да иска да ми отговори. Кратко търсене и спомняне ме доведе до /proc/sys/net/ipv4/conf/*/arp_announce, за което може да прочетете в ip-sysctl.txt в документацията на kernel-а.

За който не му се чете, параметърът по default е 0, което значи “сложи там за source ip някакъв адрес, който ти хареса”, 1 значи “гледай поне да е от същата мрежа” и 2 значи “избери внимателно”. Защо не е 2 default-а, не мога да си обясня (но преди малко беше изконфигуриран на двата router-а при нас да е така).

Допълнително на който му се забавлява, може да види какво пише за останалите arp опции и как се държи по default kernel-а, например че може да отговори на arp за един интерфейс от друг, без изобщо да му пука (и което по някакви твърдения отговаря на RFC-тата, което обаче не успях да открия). За всички, които искат смислено поведение на arp-а на linux kernel-а, препоръчвам следните sysctl-та:

net.ipv4.conf.all.arp_filter=1
net.ipv4.conf.all.arp_announce=2
net.ipv4.conf.all.arp_ignore=2

(тези са особено нужни ако имате сегмент, в който имате две мрежи и по два и повече физически интерфейса и искате някакъв контрол откъде и как ви върви трафика)

Мария Габриел в София: #AVMSD

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/02/avmsd-16/

Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“,  организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:

  • актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и 
  • обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.

I

Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.

Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително

улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)

Работата по  медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:

https://platform.twitter.com/widgets.js

 

От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен  пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:

(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите,  нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;

(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и празмерът на квотата (предложения: 20 на сто –  ЕК, 30 на сто –  ЕП), и дефинициите са дискусионни;

(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.

По повод откритите въпроси:

  • Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне  до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи.  В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право.  По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
  • Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем  е отношението европейска – национална  квота, защото местните индустрии  настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от   европейската квота (единен пазар).
  • Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България  – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите  са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.

Ключови за регулацията остават балансите:

  • индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП  защити интересите на гражданите;
  • гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при  дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
  • регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.

II

По втората тема – фалшивите новини –   г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика:  дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата –  в медиите.

През 2018 г. се очаква:

  • създаване на работна група на високо равнище и доклад в тримесечен срок;
  • Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
  • Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.

Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от  записа на конференцията):

  • Смятам, че трябва да се започне с  дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
  • Реакцията към различните категории фалшиви новини  трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории лъжа – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм   сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
  • Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината.  Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно?  Не всички са съгласни. Но точно това се случва, неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.

 

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: давму, fake

Webinar на TrakiaTech на тема SCADA

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/trakiatech-webinar-scada/

Webinar на TrakiaTech на тема SCADA

Първият път, когато се сблъсках със SCADA си помислих колко много потенциал има в тази платформа и колко ужасно дървено е реализирана тя. Дълго време за мен това беше пример за консервативна и егоцентрична система. Твърде затворена, скъпа, със сложно лицензиране – тя беше пълна противоположност на това, което се опитваше да бъде – универсална индустриална платформа за контрол и управление.

Времето обаче променя много неща. В наши дни вече има реализации, които са все по-отворени, поддържат все по-набъбващо количество протоколи и стандарти за интеграция, потребителските интерфейси са web-базирани, лицензирането е ясно и простичко (per server), данните се съхраняват в лесни за споделяне с други платформи бази-данни, имат все по-читави и разнообразни развойни средства. И най-важното – достъпни са и за по-малки и средни предприятия.

За една такава модерна платформа, наречена Ignition SCADA решихме да ви разкажем в последния си семинар за тази календарна година с колегите ми от Trakia Tech и разбира се в главната роля ще бъдат нашите приятели от SIVIKO, които освен че са оторизиран партньор за Ignition SCADA за България, я използват и като я внедряват в част от собствените си разработки.

Те ще споделят от първо лице опита си, както с използването и внедряването ѝ в собствените им продукти, така във фабриките на техни клиенти.

Този път ще експериментираме с нов формат на събитието – живо излъчване в нашия нов канал в YouTube на адрес https://trakia.tech/live или в последствие на запис, отново там. Денят е 11 декември 2017 (понеделник) от 16 часа.