Tag Archives: Туризъм

Тайланд под кожата (първа част)

Post Syndicated from Емине Садкъ original https://www.toest.bg/tayland-pod-kozhata-purva-chast/

Тайланд под кожата (първа част)

Преди няколко години на битака в Исперих си намерих Хун – традиционна тайландска кукла за театър, управлявана от трима души. След цял ден разнасяне из града, с куклата пристигнахме на парти, предизвиквайки страшна еуфория.

Малко по-късно научих, че И., с когото дивеехме през ученическите ни години, се е оженил за тайландска дресьорка на тигри и вече живеят заедно в Северен Тайланд. Същата вечер всеки се опита да извади от шапката си каквото и да е познание за Тайланд, но нещата все се въртяха около муай тай, слонове, красиви плажове, проституция, лейдибойс, мафия, наркотици, масажи. Общо взето, бяхме гледали холивудски филми по темата и  бяхме попадали на снимки в социалните мрежи. А най-близкото, което познавахме, бяха нашият И. и куклата Хун, която вече говореше български.

Тайланд все още е далечна и непозната дестинация за нас, макар да е една от най-клишираните за западноевропейците, а и добре брандирана за младежи, пътуващи по време на т.нар. gap year – ще ги познаете по зачервените от слънцето и алкохола лица, големите самари, сандалите и шалварите на слончета, които се продават дори в аптеките.

На популярни места като Чианг Май, Патая, Пукет или островите Фи Пи ще се убедите, че

голяма част от туристите идват в Тайланд да видят онова, което холивудските филми и социалните мрежи ни предлагат,

а някои тайландци са готови да ви го продадат на всяка цена. Заради това екзотичността се превръща в безкрайна досада.

Ако обаче не си падате по шоу с вагини, пушещи цигари или изстрелващи топчета за пинг-понг към вас, крокодили на чеверме, скорпиони на клечка и некачествени наркотици, има вероятност улици като „Косан Роад“ и нощните пазари в Бангкок да ви се сторят агресивни и шумни. И все пак – заслужава си да се пуснете по тях, защото само там може да видите как срещу баба, готвеща pad thai (нудъли на тиган със зеленчуци, тофу или месо) танцуват полуголи лейдибойс.

Транссексуалността в Тайланд е толерирана заради будизма –

официалната религия в страната, според която катои – хората, решили да сменят сексуалността и външността си, са родени с две души в едно тяло. Според философията на будизма – намаляване на страданието на всеки един човек – да се родиш катои е част от твоята карма и си свободен да избереш коя от душите или образите си да следваш, без това да те измъчва.

Много от жителите на Тайланд, включително и самите катои, разпознават третия пол като нещо реално, но това не е признато от държавата, въпреки че активистите за правата на хората с различна сексуалност твърдо настояват за промяна в законодателството. Отскоро се говори, че

е възможно Тайланд да бъде първата държава в Югоизточна Азия, която ще легализира еднополовите бракове.

Това беше и първата страна в Югоизточна Азия, легализирала марихуаната. В началото на пролетта на 2022 г. с публикация в социалните мрежи министърът на здравеопазването Анутин Чарнвиракул обяви, че от 9 юни същата година марихуаната ще бъде достъпна за всички. Мотивите на правителството гласяха, че с това престъпността ще намалее, а земеделските региони в провинцията ще имат възможност да се развиват. Друга причина за легализацията на марихуаната беше, че пандемията нанесе огромни щети върху икономиката на страната и обръщането в тази посока би поощрило по-бързото завръщане на туристите. И привличането на нови.

По данни на Световната банка туризмът съставлява 20% от БВП на страната.

В същия линк може да разгледате основните особености на туризма в Тайланд. А за да си представите ужасяващия удар върху икономиката, който пандемията е нанесла, ще цитирам данните за 2019 г., през която посетителите достигат 39,8 милиона души, а през 2020 г. числото пада под 7 милиона и много от туристическите бизнеси фалират.

След края на пандемията и закрепването на туристическия сектор, както и със смяната на правителството, се говори, че марихуаната в Тайланд отново ще бъде криминализирана, което ще доведе до затварянето на безброй частни магазини за марихуана и кофишопове, както и до закриването на международни компании, инвестирали милиони – например Royal Queen Seeds, най-голямата банка за семена в света.

Туризмът е жизненоважен сегмент от икономиката на страната и след като помага за стабилизирането ѝ през 1970–1980 г., когато САЩ и други инвеститори се оттеглят заради петролната криза, става основен фокус в политиките за развитие на страната. Разбира се, всичко това не би било възможно без красотата на Тайланд и гостоприемството на тайландците, които превръщат това място в достъпен рай за всеки турист. В зависимост от нуждите ви – хостел за шест евро или луксозна вила за хиляда долара на вечер – там има всичко. И всички биват третирани еднакво – с уважение, внимание и търпение. Както и с безкрайни поздрави и благодарности.

Когато поздравяват или благодарят, тайландците използват т.нар. wai – поклон напред със събрани ръце, подобно на намасте. Намирам за очарователна комуникацията, която включва и тялото. Поздравът Sawasdee (sah-waah-dee) и благодарностите Khwaap khun се превръщат в танц между двама души, водещ до кратко съвместно смирение.

Тайланд под кожата (първа част)

И ако искате хората да разберат, че сте били в Тайланд, без да казвате, че сте били в Тайланд, може да продължите да отговаряте с khaap khun след всяко изречение, когато се приберете. Или да си направите свещена татуировка с бамбукова пръчка. Традиционната татуировка – Sak Yant, се смята за свещена, а татуистите – Sak Yant Ajarns, са с ранг на духовни учители. По време на ритуала на татуиране се освещава всяка капка мастило, която носи късмет, любов, закрила и други благоденствия за татуирания. Но и без да преминете през мастиления ритуал,

Тайланд ще остане под кожата ви и една от причините за това, разбира се, е храната.

Въпреки че навсякъде може да се видят по една пасяща кравичка с големи уши и малки кози, завързани за дърво, къща, кола, мотор, крак на спящ човек, жегата и влагата са твърде агресивни, за да се произвеждат и съхраняват млечни продукти. А един от малкото брандове кисели млека, които се продават в популярните вериги магазини 7-Eleven, носи името Bulgaria.

Вместо краве мляко в традиционната тайска кухня се използва кокосово като един от основните компоненти, както и кафява захар, соев или стриден сос, лимонена трева и люто. Много люто. Още по-люто. Смърт. Често в менютата на ресторантите има две скàли за лютивост – Western spicy или Thai spicy. Ако изберете втората, възможно е сервитьорите тайно да ви наблюдават, докато ядете, и да се любуват на последвалите гримаси.

Сладостта в тайското къри и някои други ястия не е по моя вкус, но

да си вегетарианец в Тайланд е много по-лесно дори в сравнение с най-хипстърския град на нашия континент.

Именно заради будистката диета има възможност всяко месно/рибно ястие да бъде заменено с тофу. Нужно е обаче да внимавате със стридения сос, ако сте заклети вегетарианци, защото включително и тайското учение, повлияно от различни будистки митове, приема скаридите за вегетарианска храна. Обяснението е, че тъй като рибите се движат и имат съзнание, се приемат за животни, а скаридите растат неподвижни по скалите, тоест са вид морски растения.

Заради жегите тази година аз се хранех основно с пресни плодове, които се продават край пътя, подредени по сергийки, ремаркета, щайги – манго, ананас, кокос, банани, диня, драконови плодове и личи. Заради динения шейк – парчета плод, лед и малко захарен сироп, разбити в шейкър, съм готова да създам култ, затова му обръщам специално внимание. Опитайте го! 

Друго, което тайландците продават навсякъде, е бензин в бутилки от ром. Така по всяко време може да заредиш японския си (като марка) скутер, произведен в Тайланд и нает за 150 бата на ден (около 7,50 лв.). Както в повечето азиатски страни, и тук скутерите масово се използват за придвижване дори в големите градове, в които разстоянията са изтощителни.

Ако пък нямате книжка, винаги може да се качите в т.нар. тук-тук (алтернативно такси) – закрито ремарке, закачено зад или до скутера, приспособено за превозване на хора. И все пак, ако си наемете скутер, е възможно да се чувствате объркани в началото.

Тайланд под кожата (първа част)

Движението в Тайланд, освен че е хаотично и сякаш без определени правила, е в лявото платно и причината за това е влиянието на Британската империя, започнало още през XIX век. А в началото на следващия английското кралско семейство подарява първата кола на тогавашния принц на Тайланд.

Повече за принца на Тайланд, чийто лик се вижда толкова често по стените на ресторанти, магазини, хотели, че ви става близък приятел, както и за раста културата на острови като Ко Ланта ще ви разкажа в следващите текстове от поредицата.

Всички снимки в статията са собственост на авторката.

Олинклузив туризмът в Тунис – възможност или проблем?

Post Syndicated from Георги Велев original https://www.toest.bg/olinklusiv-turizmut-v-tunis-vuzmozhnost-ili-problem/

Олинклузив туризмът в Тунис – възможност или проблем?

В днешно време възприемаме Тунис като все по-популярна средиземноморска дестинация със слънчев климат, алтернатива на стандартните Гърция, Турция и Хърватия за лятна ваканция. По стечение на обстоятелствата обаче северноафриканската държава е изиграла ключова роля в историята на моето семейство в близкото минало. В края на 70-те и началото на 80-те години Тунис се нуждае от квалифицирани специалисти в редица сфери – например лекари, учители и проектанти, които наема по силата на междудържавни споразумения, включително и със социалистически страни като България.

Между семейните разкази и реалността

През 1979 г. моите баба и дядо преподават специализирани инженерни и архитектурни предмети в Строителния техникум в Пловдив (днес професионална гимназия „Арх. Камен Петков“). Решават да участват в програма за изпращане на учители в Тунис, одобрени са от държавата, изучават разговорен френски и с посредничеството на външнотърговското дружество „Техноекспорт“ заминават за пет години в крайбрежния Габес в южната част на страната.

Моят чичо е ученик в гимназиалния етап, затова се премества с родителите си, като завършва средно образование в международен лицей в столицата. Баща ми и майка ми са вече студенти и остават в България, но имат възможност да прекарат медения си месец в Тунис. В детските си години слушах увлекателни истории за далечна държава с изобилие от стоки в магазините, обширни пустини и поля, където виреят шафран, фурми и маслини. 

Превъртам лентата на живота почти три десетилетия напред и се намирам в самолета над Средиземно море, в началото на едноседмична ваканция, по време на която заедно с група приятели отсядаме в олинклузив хотели в курорта Хамамет и в града оазис Тузир. Първоначалното ми впечатление съвпада с епизодичните ми спомени от Българското Черноморие:

стотици туристи, закусващи, обядващи и вечерящи едновременно в огромни ресторанти, в които се приготвя разточително количество храна.

В тризвездните хотели, като този в Хамамет, обилността компенсира сравнително ниското качество на ястията и нерядко комбинацията от престояли продукти и пикантни подправки води до хранителни отравяния. Затова и не е учудващо, че значителна част от храната не се харесва на гостите, остават неизядена и се изхвърля. 

В Тузир ни настаняват в четиризвезден хотел и вкусът на традиционните гозби е осезаемо по-добър. Независимо от това, поведението на гостите не се променя особено – наличието на практически неограничено количество храна се явява своеобразна покана за преяждане и разхищение, което се доказва и от академичните публикации по темата. Ежедневната гледка на десетки чинии, препълнени с кускус, картофи и пилешко месо, които се озовават на боклука, ме подтикна да проуча проблема в малко по-широк контекст.

Ухание на жасмин и магазини с празни рафтове

„Жасминовата революция“ от 2010–2011 г., която дава началото на Арабската пролет и води до отстраняването на дългогодишния диктатор Зин Абидин Бен Али от президентския пост, избухва след емблематичното самозапалване на уличен търговец в Сиди Бу Зид. Причините за масовото недоволство сред хората са коренят във високите нива на безработица, широко разпространената бедност, корупцията, пропила властта, и не на последно място – в недостига на основни хранителни продукти. 

Прохождащият плурализъм в страната и опитите за либерален преход посредством поредица от демократични избори са рязко прекъснати от преврата през юли 2021 г., организиран от дошлия на власт две години по-рано президент Каис Сайед. Впоследствие парламентът и върховният съд са разпуснати и през юли 2022 г. е проведен референдум, бойкотиран от мнозинството граждани, чрез който формата на управление на Тунис се променя в изцяло президентска република. 

Политическата нестабилност през последното десетилетие води до непоследователни действия и хаотични решения в ключов за държавата сектор като земеделието. Към концептуалните проблеми се добавят негативните икономически последствия от пандемията COVID-19 и климатичните промени, които в местен контекст предизвикват намаляване на жизненоважните валежи през зимата и увеличение на летните температури с до 7–12 градуса. 

Официално изчислената безработица от 15,6 % (21,2 % при жените) в средата на 2023 г. и високата инфлация при храните (13,9 % през есента на миналата година) говорят, че значителната бедност сред местното население не може лесно да бъде изкоренена. Въпреки дългогодишната практика на правителството да отделя все повече средства, за да субсидира цените на основни храни, като брашно, ориз, олио и грис, от който се прави традиционният кускус, широко разпространените липси в магазините не могат да се преодолеят. Напротив, оказва се, че подобна политика всъщност е контрапродуктивна, защото изсмуква свежия паричен ресурс в хазната, необходим за осигуряването на продоволствена сигурност.

Въпреки тези негативни тенденции, в олинклузив хотелите липсват мерки за оползотворяване на остатъците от ястията, например чрез даряването ѝ на нуждаещите се хора посредством хранителни банки. Това е донякъде разбираемо в държава, в която практически не съществуват политики за устойчиво управление на хранителните ресурси, а въвеждането им само в конкретно място за настаняване е трудоемко и скъпо. Необходимо е да отчетем и ролята на европейските туроператори, които масово рекламират Тунис като бюджетна дестинация. Затова не е изненадващо, че

туристите очакват в ресторантите обилни порции на ниски цени, без да имат представа за трудностите, пред които са изправени местните жители. 

Възстановяването на ваканционното пътуване след края на епидемията от COVID-19 създава възможности за растеж на туристическата индустрия и в същото време увеличава желанието на бизнеса за бърза печалба, която по същността си е антипод на устойчивите практики. Туризмът допринася за около 5% от брутния вътрешен продукт в Тунис и е от изключителна важност за най-развитите крайбрежни региони, но липсата на наложени устойчиви практики в бранша задълбочава съществуващите в страната екологични проблеми. 

Пластмасата – спасение или непосилно бреме?

Когато пристигнах в Хамамет, носех със себе си метална бутилка за многократна употреба, която се оказа абсолютно безполезна през следващата седмица. Чешмяната вода в Тунис не се препоръчва за пиене от чужденци – вкусът е неприятен, нивата на добавен хлор и флуор са високи и консумацията може да доведе до сериозни стомашни проблеми. Поради тези причини в олинклузив хотелите и ресторантите се ползват огромен брой еднократни пластмасови бутилки за минерална вода.

За да придобиете представа за мащаба на отпадъците,

в един стандартен хотел с 800–900 гости за седем дни могат да се генерират между 10 000 и 15 000 бутилки, които се изхвърлят в огромни кошове.

За намаляване на пластмасовия отпечатък съществуват разнообразни възможности, като инсталиране на системи за пречистване на чешмяната вода чрез обратна осмоза или поне поставяне на диспенсъри за минерална вода, които гостите да ползват със свои чаши и бутилки. 

Според статистиката само между 4 и 7 % от отпадъците в Тунис се рециклират, всяка година се създават нови 2,6 млн. тона отпадъци, а екотаксите са прекалено ниски и не стимулират бизнеса да интегрира иновативни и екосъобразни решения. Неадекватната система за управление на отпадъците в държава със сух и горещ климат води до допълнителни проблеми – разпространение на заразни болести, като тиф, дизентерия и холера, замърсяване на ограничените подземни извори на питейна вода и опасност от пожари в нерегламентирани сметища близо до градовете.

Олинклузив туризмът в Тунис – възможност или проблем?
Улица в Тунис, осеяна с отпадъци © Георги Велев

Както по улиците на древния Картаген в близост до средиземноморското крайбрежие, така и по пътищата, водещи дълбоко в бедуинските територии на юг, видяхме огромно количество пластмасови боклуци, най-вече използвани бутилки и торбички. Кактусите, сред чиито бодли засядат стари найлонови пликчета, за жалост се оказаха една от най-често срещаните гледки по време на пътуването ни. Това, разбира се, не е изолиран проблем само в северноафриканската държава, доколкото плаващите гуми в реките и купчините изхвърлени отпадъци около популярните язовири често изумяват чужденците в България. 

Начините за справяне с пластмасовата криза са идентични за Европа и Африка – увеличаване на рециклирането и компостирането, намаляване на ползването на пластмасови изделия за еднократна употреба, заедно с по-високи данъци, които да отразяват реалното количество генериран боклук от домакинствата и бизнеса и да стимулират налагането на устойчиви практики.

За постигане на дългосрочни резултати в Тунис са необходими последователни усилия в различни сфери – повишаване на осведомеността сред гражданите, включване в процесите на всички заинтересовани страни, включително на неформалните събирачи на боклук, известни като barbechas, и засилване на отчетността и ефективността на общините.

Въпроси без лесни отговори

Разбира се, отговорът на въпроса в заглавието на тази статия няма как да бъде еднозначен и окончателен. Екологичните проблеми имат комплексен характер и компаниите в сектор „хотелиерство и ресторантьорство“ дори при най-добро желание представляват само една брънка в скъсаната верига на устойчивото развитие в Тунис. Бизнесът може да има както позитивна, така и крайно отрицателна роля в подобни процеси, а

държавата е тази, която задава правилата и следва да изисква спазване на определен тип природосъобразни политики.

Моето северноафриканско пътуване ме научи, че проучването на старите фамилни истории е добра изходна точка при пътешествия в непознати държави, но най-важни са липсата на предразсъдъци и отвореното сърце за осъзнаване на предизвикателствата, с които местните хора се сблъскват в настоящето. 

“Да запазим Корал” алармира за предрешено заседание по защитената територия Подарява ли властта Корал на испанския енергиен гигант Iberdrola?

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/koral-iberdrola-popov.html

четвъртък 24 август 2023


Обявяването на нова защитена територия на Корал е тотално обречено от новото правителство “Денков – Габриел”, което се е отказало от опазването на природата след поредната сделка със статуквото, алармираха…