Tag Archives: фалшиви новини

Службите крият разпространител на фалшиви новини, нарушавайки закона

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/fake-fight-vs-fake-news-2.html

сряда 27 май 2020


Наскоро прокуратурата повдигна поредното обвинение на Георги Георгиев от сдружението „Боец“ „за всяване на паника“ за това, че контактни със заразени от вируса медици във Видин не се тестват умишлено като по този начин се неглижира разпространението му. Обвинението бе повдигнато без обвиненият дори да бъде уведомен или разпитан. Твърденията за това, че медици не са били тествани бе потвърдено от разследване на Биволъ и други независими медии. А след това Видин стана огнище на заразата.

Същевременно от години (откакто България е стабилно закотвена на дъното на класациите по свобода на словото в ЕС) неудобни на властта и олигархичното статукво личности, медии и журналисти се преследват доста последователно и избирателно от властите – справка многократните атаки срещу сайта Биволъ и други независими медии, описани от Свободна Европа.

A пък Бетина Жотева – новият председател на медийния регулатор — Съюза за електронните медии (СЕМ) -заяви пред БНТ веднага след назначението си, че е скептична по отношение на класацията на България на 111 място по свобода на словото от 180 страни. Tя каза, че с тази класация “се обезценява трудът на добрите журналисти” и поиска да й се обясни защо България е сложена толкова ниско в класацията от международната организация “Репортери без Граници”: “Единственото, което бих ги помолила да ни обяснят, е как ни сложиха на това място. Искам да ни се обясни как България изведнъж е при Тонга и Гана“, заяви Жотева.

За огромно съжаление на Жотева, обаче, Того и Гана не са сложени до България — те са много по-напред в класацията по свобода на словото от България. Гана е 30-то място, а Тонга на 50-то. Много пред България са и Того, Сиера Леон, Лесото, Суринам, Самоа, Ботсвана, Бутан, Брега на Слоновата Кост, Папуа Нова Гвинея и доста други…

Уви, новият председател на СЕМ изглежда нито се е запознал с класациите за 2020, нито с показателите по които се оценява една държава, нито с начина на оценките – а един от основните показатели е нивото на медийната независимост. Очевидно, новата стопанка на СЕМ е убедена, че нещата в България са тип-топ и че държавата ни е несправедливо очерняна от световната конспирация на “Репортери без граници.” Същата опорка се среща често и в изказванията на българските политици от управлението както и в проправителствени медии, което пък навежда на мисълта, че няма нищо независимо в “независимия” медиен регулатор СЕМ.

За сметка на това скоро СЕМ ще започне да регулира аудио-визуалното съдържание онлайн, след като се приеме новият закон за “фалшивите новини.”

В свои скорошни изяви Жотева също изрази съжаление, че няма как да се борим с реч на омразата, защото няма законова рамка за това. Всъщност в България отдавна има член в Наказателния кодекс за това – чл. 162 (или както го наричат още – “мъртвия член”, защото никой не го прилага). Също има такъв член и в Закона на Радиото и Телевизията. Тоест, ако искаше, държавата отдавна би се борила и с реч на омразата и с фалшивите новини на база на своите законови разпоредби.

За съжаление тя действа много избирателно в това, кого и как преследва. Наскоро Биволъ публикува разследване за фалшивите новини и как те биват толерирани, а често и спонсорирани от самата власт.

В статията се показа как българското интернет пространство буквално е залято от информационна лавина от фейк новини – идващи от тролските фабрики на властта както и от тези на правителството на Путин.

Във въпросната статия Биволъ обърна специално внимание на един от тези сайтове – informiran.net—чиято информация се споделя ежедневно много хиляди пъти в интернет. Този сайт, освен че разпространява руска пропаганда, атакува и правителствената коалиция, включително и партия ГЕРБ. Обаче, българските власти грижливо крият кой стои зад този сайт, независимо, че по закон, неговият собственик би трябвало да е обявен публично по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.

Биволъ разкри, че сайтът informiran.net има необясними протекции от службите в България, независимо, че те са се опитали да го санкционират един единствен път – за публикуване на лъжи спрямо Йорданка Фандъкова на миналите местни избори. Историята е ужасно смешна – informiran.net публикува лъжи и клевети спрямо Фандъкова по време на последните местни избори, включително и това, че тя се е отказала да се кандидатира за кмет и че нарича ГЕРБ “престъпна групировка.“

ГЕРБ сезира ЦИК, за нарушение на изборното законодателство. ЦИК установява нарушения и твърди, че иска да санкционира сайта. Обаче, не може да открие собственика. Обръща се към МВР, за да го издирят. И случаят замира.

Собственикът хем е установен, хем не е

Тогава Биволъ се опитва да открие дълбоко законспирирания собственик на informiran.net, за да му поиска становище по случая. Уви, безуспешно, защото контактите дадени на сайта informiran.net са фалшиви. Обърнахме се към ЦИК и МВР да ни дадат информация по случая и се оказа, че и двете служби взаимно си противоречат в твърденията си за този сайт, независимо, че по Закона за достъп до обществена информация са длъжни да информират обществото адекватно – когато става въпрос за нарушение на закона. Ето кореспонденцията ни с тях. Първоначално от МВР ни съобщиха, че са открили собственика и ни препратиха в ЦИК да получим информация за него.

Отговор от МВР, че собственикът на informiran.net е установен.

На повторно запитване до МВР за това кой стои зад informiran.net  не получихме отговор. 

За сметка на това, получихме напълно противоречащо на МВР уведомление от ЦИК, от където съобщават, че според МВР собственикът ВЪОБЩЕ НЕ Е УСТАНОВЕН. Според посоченото писмото от ЦИК до Биволъ, лицето обявено на сайта за главен редактор и контакт – нито е главен редактор, нито собственик на сайта (което е известно на  Биволъ и на самите служби от самото начало, защото представената информация на сайта е фалшива). От писмото разбираме и че, МВР е снело показания от посоченото лице за контакт на сайта.  

Биволъ се обърна за коментар към лицето чрез имейла посочен на сайта, на който не получи отговор. Оказва се, че лицето, според МВР и ЦИК, всъщност, не е нито собственик, нито главен редактор и че не е установен административен адрес на сайта, по който, някой да може да бъде призован и по тази причина административно-наказателното производство е спряно. С други думи ни се казва, че лицето, което е сложено да представлява сайта, няма нищо общо с него. Което ние всички знаехме от самото начало.

Писмо от ЦИК, че МВР всъщност не е намерил реалния собственик.

Не е ли смешно? Ако МВР не може да открие кой стои зад медия, която нарушава българския закон, тогава какво доверие може да имаме към институциите, на които разчитаме да ни пазят интернет пространството от тероризъм, детска порнография и сайтове, разпространяващи руска хибридна пропаганда? Междувременно, сайтът с фалшиви новини – informiran.net – с явно непосилен за откриване от българските служби собственик и редактор, продължава необезпокоявано да бълва „информация“ в българското медийно пространство в нарушение със ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА РАЗПРОСТРАНИТЕЛИТЕ И ДОСТАВЧИЦИТЕ НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ. Закон, който се „доработи“ от самия Делян Пеевски през 2018 г. и който бе приет с огромен ентусиазъм от парламента.

Според този закон доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии са задължени да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик и да декларират всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за лицата, които са го предоставили, депозирайки тази информация и в Министерството на културата.

Ако не се съобразят с това изискване, то според закона собственикът на медията подлежи на санкции, които могат да достигнат глоба от 30 000 лв.

В публичния регистър на Министерството на културата, където трябва да фигурират юридически лица, свързани с медии, депозирали своята информация, не се открива нищо, което да свързва сайта informiran.net с юридическо лице, но пък никой не обезпокоява неговото съществуване в медийното пространство, нито го глобява. На въпроса ни към Министерството на културата дали то може да съдейства на Биволъ да свърже медията informiran.net с юридическо лице в регистъра, не получихме отговор.

Службите могат да установят собственика, стига да поискат

Справка на Биволъ показа, че идентификационната информация (регистрацията на домейна) на сайта informiran.net е грижливо скрита зад анонимна регистрация чрез сайта domainsbyproxy.com – със седалище в САЩ. Този сайт ревниво пази самоличността на собственици на домейни, включително и този на infrormiran.net, представяйки своята корпоративна информация за контакт, вместо тази на истинския собственик на домейна.

Подобни сайтове като domainsbyproxy.com – са като аналог на офшорки в контекстна на анонимността в интернет. А посоченият IP адрес на informiran.net e всъщност на американската корпорация Cloudflare – която продава услуги за защита на сайтове от атаки и за тяхната допълнителна сигурност, на която informiran.net е клиент.

Макар че, в случая със сайтове като informiran.net, e по-трудно да се установи кой оперира от тяхно име и от кой сървър, българските служби би трябвало да имат технологичните познания и софтуер да открият кой стои зад определен сайт, ако има извършено престъпление свързано с него. Също така привиканият от МВР, фалшив контакт от сайта, който според МВР няма нищо общо с него, също би могъл да даде показания на полицията за реалния собственик, на когото е параван, ако службите наистина са искали да „узнаят,“ кой е той, след като има нарушение на закона.

Обаче, при минимално усилие, буквално за няколко минyти, може да се установи кой е реалният интернет доставчик на informiran.net и кой е сървъра, който ползва. Биволъ прегледа историята на домейна informiran.net, който е регистриран в края на 2013 г. и в нея се вижда, че още тогава той е бил управляван от популярна българска компания за хостинг услуги – SuperHosting.BG.

Домейнът informiran.net се хоства от Superhosting BG.

Впоследствие управлението на домейна е анонимизирано през Cloudflare. Това също не е непреодолимо препятствие, както доказа компютърния специалист – Красимир Гаджоков – създател на платформата „Медийно Око“, класифицираща информацията за електронното медийно пространство в България, включително и разпространителите на фалшиви новини и хибридна пропаганда.

С помощта на интернет сайта Crimeflare – www.crimeflare.org, който може да засече скорошно ползване на Cloudflare от домейни, Гаджоков за минути направи справка за informiran.net. Платформата Crimeflare е създадена с цел да се разкриват сайтове по света, които нарушават законите по един или друг начин. Неговата мисия е „Uncovering bad guys hiding behind CloudFlare“ – Разкриване на лошите хора, които се крият зад Cloudflare. Toзи сайт засича скорошно ползване на Cloudflare от домейни.

Когато в Crimeflare се въведе „informiran.net,” излиза IP адреса за сайта – 164.138.221.45. А тoва IP като се въведе в търсачка за IP-тa – infobyip.com  –  излиза, че е свързано с интернет доставчика на informiran.net, който e българската фирма SuperHosting.BG Ltd., (СУПЕРХОСТИНГ.БГ ООД, регистрирана в София), a всеки домейн има мейл сървър, на който може да се получи имейл. Когато пишем имейл на някого, нашият мейл търси специална база данни, с която е свързан домейна на получателя, в случая „”informiran.net.“ Ако в търсачката mxtoolbox.com се въведе домейна на получателя, излиза, че и мейл сървъра е в SuperHosting.

A това означава, че сайтът “informiran.net” оперира на територията на България и е подвластен на българските закони, което пък означава, че фирмата – интернет доставчик е длъжна да даде информация на българските служби за лица свързани с определен домейн, които са нарушили законите на Република България, стига службите да изискат такава информация.

Както се вижда никак не е невъзможно да се открие с кой интернет хостинг е свързан определен сайт. Има и много други начини за това, но тук демонстрираме, че на Биволъ му трябваше много малко време, за да намери информация за анонимен сайт, за който службите твърдят, че не могат да получат информация. Не е трудно. Само за МВР това явно се оказва непосилна задача.

Много е озадачаващо безсилието на службите да открият реален собственик на сайт с фалшиви новини и нарушител на българското законодателство на фона на огромните им усилия да блокират и заглушат сайтове и групи в социалните мрежи както и индивидуални критици на властта в интернет, които те считат за истинска заплаха за статуквото. Явно за специалистите по киберсигурност в България, работещите за българското правителство и консумиращи огромно перо от бюджета, това не е приоритет.

При добро желание българското правителство може да води ефективна борба с хибридната война на Русия в българското интернет пространство (както правят много други страни от бившия социалистически блок), но не го прави.

Ще попитате, как така сайтове като informiran.net съвсем безнаказано си живеят в пространството без никой да не им прави нищо? Отговорът е в еднопартийния държавен апарат и парламент, обслужващи интересите на различни партии, които обаче са с един и същ генезис и с еднакви финансови интереси, които винаги водят към Москва. Театърът на управляващите партии в момента, играещи некадърно ролята на „добрия и лошия“ полицай, всъщност единствено целят запазването на несменяемостта на сегашната конфигурация на отдавна превтасалите политици и партии, паразитиращи от властта и мафиотските си зависимости.

Science с факт-чек на вирусната конспирация Фалшиви и абсурдни твърдения на Джуди Миковиц опровергани от престижно научно издание

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/mikovits-fakes-debunk-science.html

неделя 10 май 2020


Във видеофилм, който през последните няколко дни разтърси социалните медии, вирусологът Джуди Миковиц твърди, че новият коронавирус е погрешно обвинен за многото смъртни случаи. Тя прави абсурдни твърдения за вируса, при които се почесваш по главата – например, че той се “активира” от маските за лице.

Миковиц обвинява Антъни Фаучи, ръководител на Американския Национален институт по алергии и инфекциозни болести (NIAID) и ключов член на щаба за борба с коронавируса при Белия дом – тя смята, че той е отговорен за смъртта на милиони в първите години на пандемията на ХИВ/СПИН. Във видеото Миковиц твърди, че е била част от екипа, който открива ХИВ, че прави революция в лечението на ХИВ и че е била в затвора без повдигнато обвинение за научните си позиции.

Изданието „Наука“ /Science/ изследва видеото и подчертава, че нито едно от тези твърдения не е вярно. Видеото е откъс от предстоящия филм „Plandemic“, който обещава да “изложи научния и политически елит, който управлява измамата, каквато е нашата глобална здравна система”. YouTube, Facebook и други платформи са свалили видеоклипа поради неточности. Той продължава да се разпространява, включително на уебсайта на „Plandemic“, който в “опит да заобиколи преградите за свободното слово”, кани хората да изтеглят видеото и да го репостват.

Но първо, коя е Джуди Миковиц?

Миковиц започва кариерата си като лаборант в Националния онкологичен институт (NCI) през 1988 г. Тя става учен и получава докторска степен по биохимия и молекулярна биология от Университета Джордж Вашингтон през 1991. До 2009 г. е директор на института Уитмор Питърсън (WPI), частен изследователски център в Рино, Невада, но остава до голяма степен непозната на научната общност. Същата година, обаче, тя става съавтор на научен доклад, който разкрива неясен агент, наречен свързан вирус на ксенотропна миша левкемия (XMRV), причинен от синдрома на хроничната умора (CFS).

Причината за CFS, наричан още миалгичен енцефаломиелит, отдавна остава неуловима, а болестта е пренебрегвана от науката. Проучването създаде надежда, че CFS може да стане лечим с антивирусни средства. Някои пациенти дори започнаха да приемат антиретровирусни лекарства, използвани от заразени с ХИВ хора. Но документът също създаде притеснения, че XMRV може да се разпространи чрез кръвоснабдяването.

Други изследователи скоро подлагат на съмнения констатациите и през следващите 2 години твърденията на доклада се разпаднаха. Изследователите показват, че XMRV е създаден случайно в лабораторията по време на експерименти с мишки и може никога да не е инфектирал хора. Авторите първо са изтеглили две цифри и таблица от доклада през октомври 2011 г. По същото време, едно изследване от няколко лаборатории, включително и тази в института Уитмор Питърсън, показват, че констатациите не могат да бъдат потвърдени.

Два месеца по-късно целият научен доклад е отстранен. Миковиц отказва да подпише известието за отписването, но тя участва в още едно голяма разработка. Това проучване за $2.3 милиона, водено от Иън Липкин от Колумбийския университет и финансирано от Националните институти по здравеопазване, е “окончателният отговор”, заяви Миковиц на пресконференция през септември 2012 г., на която резултатите бяха обявени. В задълбоченото проучване се търси XMRV в кръв от почти 300 души, половината от които са имали болестта, и нито един от тях не е имал вирус. “Няма доказателства, че XMRV е човешки патоген”, призна Миковиц.

Отделът за научни новини на Scienc, който работи независимо от редакцията, следва отблизо сагата и публикува подробна реконструкция на фиаското през септември 2011. (Историята печели награда за комуникации от Американското дружество за микробиология.)

По същото време Миковиц преживя взривоопасна раздяла с WPI – института Уитмор Питърсън. Институтът заведе дело срещу нея през ноември 2011г. за предполагаемо премахване на лабораторни дневници и съхраняване на друга патентована информация на личния лаптоп, на флашки и в личен имейл акаунт. Арестувана е в Калифорния по обвинение в престъпление като беглец от правосъдието и е била в затвора няколко дни. Прокурорите в Невада в крайна сметка свалиха наказателните обвинения срещу нея през юни 2012 г.

Миковиц не е публикувала нищо в научната литература от 2012 г. Но скоро отново започва да популяризира хипотезата за ХMRV и атакува изследването на Липкин, че се е съгласил да остави въпроса на пауза. Тя се включва в дебата за аутизма с противоречиви теории за причините и леченията. Нейната дискредитирана работа и правните й патила я направиха мъченик в очите на някои.

Сега идва нова книга с нейно съавторство „Чумата на корупцията: Възстановяване на вярата в обещанието на науката“, таксувана като “задкулисието на въпросите и егото, които ще определят бъдещото здраве на човечеството”, и видеото за вируса, което е разширено интервю с Миковиц.

Изданието Science поиска разговор с Миковиц за тази статия. Тя отговори с празен имейл с прикачен файл копие от новата си книга и PowerPoint на презентация от 2019 г., озаглавена “Преследване и прикриване”.

По-долу са представени някои от основните твърдения във видеоклипа, заедно с проверените факти:

Интервюиращ: Д-р Джуди Миковиц е определена като един от най-изявените учени от нейното поколение.

Тя е автор на 40 научни статии и не е широко известна в научната общност, преди да публикува научния доклад от 2009 г., в който се твърди, че има връзка между новия ретровирус и CFS (синдром на хроничната умора). По-късно докладът е посочен като погрешен и е отречен.

Интервюиращ: Нейната докторска теза от 1991 г. прави революция в лечението на ХИВ/СПИН.

Тезата в доктората на Миковиц “Негативна регулация на ХИВ експресия в моноцитите” видимо не оказа осезаемо влияние върху лечението на ХИВ/СПИН.

Интервюиращ: В разгара на кариерата си д-р Миковиц публикува блокбъстър в списание Science. Спорната статия предизвиква шокови вълни сред научната общност, тъй като тя разкрива, че общата употреба на животински и човешки тъкани е причина за разгръщане на унищожителни язви от хронични заболявания.

Докладът й не разкрива нищо от това, тя само е твърдяла, че показва връзка между едно условие, CFS, и миши ретровирус.

Миковиц: Бях въдворена в затвора, без да имам подвигнати обвинения.

Окръжният прокурор в Невада подаде наказателна жалба срещу Миковиц, като я обвини в незаконно вземане на компютърни данни от WPI – института Уитмор Питърсън. Обвиненията бяха отпаднали, отчасти поради правни проблеми, пред които е бил изправен бившият й работодател.

Миковиц: Ръководителите на целия ни HHS (Департамент по здравеопазване и човешки услуги) забъркаха и унищожиха репутацията ми, и Министерството на правосъдието и ФБР държаха това дело запечатано.

Миковиц не е представила преки доказателства, че ръководителите на HHS са заговорничили срещу нея.

Миковиц: (Фаучи) режисира прикриването. И всъщност, всички останали бяха платени и се платиха много пари, милиони долари се финансираха от Тони Фаучи и … Националния институт по алергии и инфекциозни болести. И до ден днешен тези изследователи, извършили измамата, продължават да получават много от NIAID.

Не е ясно за кои измами и за какво точно говори Миковиц. Няма доказателства, че Фаучи е замесен в прикриване, или че някой е заплатен с финансиране от него или от института му. Никой не е обвинен в измама във връзка с твърденията на Миковиц.

Миковиц: Започна реално, когато бях на 25 години, и бях част от екипа, който изолира ХИВ от слюнката и кръвта на пациентите от Франция, където вирусологът Люк Монтание първоначално изолира вируса. … Фаучи публикува доклада си в продължение на няколко месеца, докато Робърт Гало пише свой собствен и взима всички кредити, и разбира се, с включени патенти. Това забавяне на потвърждението буквално доведе до разпространение на вируса, както знаете, до убийството на милиони.

По време на откриването на ХИВ Миковиц е лабораторен техник в лабораторията на Франсис Русцети в NCI и все още не е получила докторската си титла. Няма доказателства, че е била част от екипа, който е изолирал вируса. Първата й публикация, съавторска с Русцети, е за ХИВ и е публикувана през май 1986 г., 2 години след като Science публикува четири статии, които свързват ХИВ (след това наречен HTLV-III от лабораторията на Гало) със СПИН. Първият доклад на Русцети за ХИВ се появява през август 1985 г. Няма доказателства, че Фаучи е задържал доклада или че това е довело до смъртта на милиони.

Интервюиращ: Ако се наложат задължителни ваксини в световен мащаб, предполагам, че тези хора, които ги притежават, ще направят станат стотици милиарди долари.

Миковиц: И те ще убият милиони, които вече са ваксинирани. Понастоящем няма ваксина по схема за който и да е РНК вирус, която действа.

Ваксините не са убили милиони; те са спасили милиони животи. Много ваксини, които работят срещу РНК вируси, са на пазара, включително за грип, морбили, паротит, рубеола, бяс, жълта треска и ебола.

Интервюиращ: Трябва да те питам, да не си антиваксър?
Миковиц: О, абсолютно не. Всъщност ваксината е имунна терапия, както интерферон алфа е имунна терапия, така че аз не съм антиваксър. Работата ми е да развивам имунни терапии. Това са ваксините.

В друг видеоклип Миковиц носи шапка с надпис VAXXED II, което е продължение на филм, който свързва ваксина срещу морбили, паротит и рубеола с аутизъм, развенчаващо теорията й. Тя също така повтаря няколко твърдения, направени от хора, които ръководят движението срещу ваксините. В презентацията на PowerPoint, която тя изпрати на Science, тя призовава за “незабавен мораториум” на всички ваксини.

Интервюиращ: Смятате ли, че този вирус (SARS-CoV-2) е създаден в лаборатория?
Миковиц: Не бих използвала думата създадена. Но не може да се каже, че е естествено срещнат, ако е било чрез лабораторията. Значи, много е ясно, че вирусът е манипулиран. Това семейство вируси е манипулирано и проучено в лаборатория, където животните са били поставени в лабораторията, и това е това, което е било освободено, независимо дали умишлено или не. Това не може да е естествено. Не някой е бил на пазар и си е купил прилеп, не е било на пазара, вирусът не скача директно върху хората. Не става така. Това е ускорена вирусна еволюция. Ако е било естествено явление, би отнело до 800 години, за да се случи.

Научните оценки показват, че най-близкият вирус до SARS-CoV-2, този, който причинява COVID-19, е прилепов коронавирус, идентифициран от Института по вирусология в Ухан (WIV). “Разстоянието” в еволюционното време до SARS-CoV-2 е около 20 до 80 години. Няма доказателства, че вирусът на прилепа е бил манипулиран.

Интервюиращ: А имате ли някакви идеи за това къде е станало?
Миковиц: О, да, сигурна съм, че е станало между лабораториите на Северна Каролина Форт Детрик, Медицинския институт по инфекциозни болести на армията на САЩ и лабораторията в Ухан.

Няма доказателства, че SARS-CoV-2 е с произход от WIV (Wuhan Institute of Virology). Институтът на Фаучи спря финансирането на американските екипи, които работят с лабораторията на Ухан, това възмути много учени.

Миковиц: Италия има много старо население. Тези хора са много болни от възпалителни заболявания. В началото на 2019 г. те получиха неизпитана нова форма на грипна ваксина, която има четири различни щама грип, включително високо патогенния H1N1. Ваксината е била отгледана в клетъчна линия, в кучешка клетъчна линия. Кучетата имат много коронавируси.

Няма доказателства, че всяка ваксина срещу грип, или кучешки коронавирус са свързани с епидемията от Covid-19 в Италия.

Миковиц: Носенето на маската буквално активира собствения ти вирус. И ако се случи да е SARS-CoV-2, тогава имаш голям проблем.

Не е ясно какво Миковиц обозначава с “коронавирусни изрази”. Няма доказателства, че носенето на маска може да активира вируси и да разболее хората.

Миковиц: Защо ще затваряте плажа? Имате последователности в почвата, в пясъка. Имате лечебни микроби в океана, в солената вода. Това е лудост.
Не е ясно какво означава за Миковиц „последователности“ в пясъка или почвата. Няма доказателства, че микробите в океана могат да лекуват пациенти с COVID-19.

Автори: Мартин Енсеринк, Джон Коен, Science

Превод: Екип на Биволъ

Фалшивата борба с фалшивите новини

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/fake-fight-vs-fake-news.html

четвъртък 9 април 2020


Страната ни е епицентър на лъже-новините, които не само битуват в интернет, но живеят и много удобно и необезпокоявано в медийния мейнстрийм

В разгара на пандемията с Covid-19, властта скоропостижно се хвърли да напише закон за извънредното положение – галеното недоносче на законодателите и клакьорите им – които така се увлякоха в забранителните мерки и нелепостите при прилагането им, че освен, че предизвикаха обърканост и гняв у гражданите, принудиха президента Румен Радев да наложи частично вето на някои от най-абсурдните клаузи. Една от причините за ветото на президента бяха текстовете за ограничаване на свободата на словото в условията на извънредното положение. Първоначално в средата на март депутатите приеха с голямо мнозинство закона, където се регламентираха наказанията за невярна информация за разпространението на заразна болест, при което извършителят се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от 1000 до 10 000 лв.

Но Радев наложи вето, защото според него ограниченията трябва да са ясно и непротиворечиво формулирани и да не препятстват достъпа на гражданите до независимите медии, както и че липсва конкретен критерий за определяне на една информация като „невярна“.

“Законът атакува последните остатъци от свободата на словото,” заяви президентът. И макар че тази и други клаузи отпаднаха по-късно от спорния закон, след като народните представители приеха ветото на държавния глава и заради обществения натиск, остава въпросът защо правителството и законодателите, които от години говорят за борба с фалшивите новини и непрозрачни медийни портали и приемат медийни закони уж в тази насока (справка бутафорния медиен закон на Пеевски) България продължава да е център на хибридната информационна война на Русия в българското медийно и обществено пространство, включително и в контекста на пандемията. Всъщност, страната ни е епицентър на лъже-новините, които не само битуват в интернет, но живеят и много удобно и необезпокоявано в медийния мейнстрийм.

Оказа се, че въпреки ветото на президента – в парламента виси „входирано“ едно „симпатично“ законопроектче за фалшивите новини, внесено от депутатите на ВМРО — Александър Сиди, Искрен Веселинов, Мария Цветанова и Милен Михов. Цензурата в интернет отдавна е обладала мокрите сънища на парламентарните „патриоти“ и сега –по време на извънредното положение те отново искат да пробутат един нелогичен закон, от който смърди на необразовано и вкиснало тоталитарно законотворчество и който се припокрива с предишни нефелни опити за регулиране на интернет пространството .

Самопровъзгласилите се „борци“ с лъже-новините  искат промени в закона за Радиото и телевизията, с респективни промени в Наказателния кодекс като към разпоредбите в него се  включва и интернет. „Патриотите“ искат надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформацията в интернет средата под надзора на Съвета за електронни медии и искат регистрация на доставчици на медийни услуги чрез интернет.

Ако трябва да преведем този абсурден законодателен език, това означава, че според  „патриотите,“ ако баба Гица от село Долни Ръб реши да си направи блог за това какви ги върши кметът на общината й, тя трябва да се регистрира в СЕМ по специален образец и да чака СЕМ цели 14 дни да одобри „медията“ й, за да може баба Гица да си разсъждава за политика в блога си, докато вари боб.  А ако на СЕМ не му харесват публикациите на баба Гица с оглед на представата им за фалшиви новини, (която представа въобще не е ясна от закона), СЕМ има правомощия да заличи „стопанската дейност“ на баба Гица в интернет. ВМРО също настоява в закона си за три години затвор за разпространяване на фалшиви новини, затваряне на сайтове и имуществени санкции до 2000 лв. за собственик на домейн с текст без автор, който разпространява дезинформация. Партията поиска  тези мерки да останат в действие и след отмяна на извънредното положение. 

От миналата година ГЕРБ също флиртува със закон за фалшиви новини, настоявайки за „наказателна отговорност“ на разпространителите им. Депутатът от партията –Вежди Рашидов –дори обсъди този въпрос  с министъра на правосъдието, изтъквайки, че иска да създаде „нов европейски стандарт“ в тази насока, натъртвайки на наказателната отговорност. Човек би се зачудил – как депутати от държава с най-репресираната свобода на словото в ЕС имат самочувствието  да говорят за „европейски стандарти“ и да пробутват още репресивни медийни закони, но това е вече в компетенцията на специалистите по психично здраве. Но за успокоение на гражданите този закон никога не видя свят, поне засега, въпреки че ГЕРБ прекрасно си партнира с „патриотите“ в това отношение. 

Но интересно защо въпросните законотворци не си дават сметка, че клаузи за прозрачност на медийните услуги отдавна съществуват в закона на Делян Пеевски (от 2018 г.), от който обществото не е видяло и грам полза, защото по размерите на ширещата се местна политическа пропаганда както  и хибридна такава на Русия – с безброй анонимни сайтовете и портали за фалшиви новини се вижда, че българското медийно пространство отдавна е превзето от вируса на дезинформацията и се поддържа умишлено такова. 

Един от парадоксите на политическо статукво у нас, е че то нарочи с непоклатим парламентарен консенсус олигарха Делян Пеевски за „трубадур на медийното изсветляване.“ През 2018 г.  парламентът прие медийния му закон, който предвижда въвеждане на задължително разкриване на информация от доставчиците на медийни услуги за техния действителен собственик, както и за начините им на финансиране. Според него Министерство на културата има задължението да упражнява контрол и да налага санкции за неизпълнение на закона, по отношение на декларирането на собствеността. Досега не сме видели особени развития в тази сфера, но пък, независими медии и журналисти определиха този закон като бухалка на медийния олигарх срещу опозиционни  медии, финансирани от краудфъндинг – микро дарения на читателите си. И това е така, защото изискваната информацията за дарителите няма как да бъде представена на Министерството на културата в законовите рамки, защото събирането на допълнителни данни извън предоставените от технологични платформи като PayPal и ePay, както и от банките ги поставя пред невъзможност да изпълнят изискванията на закона. Независимо от големите претенции на този закон за „изсветляване на собствениците на медии и тяхното финансиране“ до този момент не сме свидетели законът на Пеевски да е свършил нещо общественополезно, защото в българското интернет пространство продължават да битуват безброй анонимни сайтове, разпространяващи фалшиви новини и пропаганда, финансирани от фантоми.  А единствената медийна цензура, която обществото наблюдава в момента е цензурата срещу на критиците на властта.

И досега  нито в дейността на правителството и прилежащите му служби за сигурност, нито в тази на парламента се вижда желание да се спре  информационната диверсия на правителството на Путин в България, включително в контекста на коронавируса. И макар че години наред в докладите на правителството за националната сигурност (включително и в последния такъв ) се  говори, че Русия е заплаха за българската държава заради хибридните си действия и дезинформация, реално не се забелязва никакъв ентусиазъм на управляващите да пресекат тези действия (освен, ако няма доста насърчително подбутване от съюзниците по някои теми от международно значение – като шпионски афери или афери с руски отровители, или някои изявления на руското правителство, минаващи рамките на приличие… но  до там…) 

Нека да дадем няколко примера – сайтът informiran.net – е един от основните, чиито новини се разпространяват и споделят десетки хиляди пъти в русофилското интернет пространство в България (и не само). Това е анонимен сайт, с фалшив (несъществуващ) телефон и несъществуващ адрес във Великобритания.

Представящият се за собственик на informiran.net с несъществуващ телефон и адрес.

Посочен за собственик е някой си Владимир Алексеев, за който нищо не може да се намери в интернет пространството, но често той се подписва като автор на статиите в сайта, а самият сайт е амалгама от фалшиви и жълти новини и най-вече тежка про-путинска пропаганда. Сайтът се хоства чрез GoDaddy, което дава възможност за скриване на данните за собствеността.

 Ето някои от скорошните  заглавия в този сайт:

  • „Руски самолет с медицинско оборудване отлетя за САЩ. Така постъпват истинските хора“
  • „Поклон! Руският самолет с 60 тона медицинско оборудване кацна на летище „Кенеди“ в САЩ“

Хибридна опорка за руската „благотворителност“ за САЩ тръгна от Русия по хибридните си артерии в Европа и се лансира включително и от българските медии с претенции за легитимност. Оказа се, че така наречената „помощ“ е закупена от САЩ и не е руска благотворителност, както обяви Щатският Държавен департамент.

Ето и други скорошни заглавия от въпросния сайт:

  • „Русия представи лекарство, което успешно блокира коронавируса и спира заразата“
  • „Русия пак изуми всички: Путин раздава безплатни смартфони на болните от коронавирус“
  • „Велика държава! В Русия е по-вероятно да те изяде мечка, отколкото да хванеш вируса“
  • „Висшето военно командване на САЩ се уплаши от руските ракети! Скри се вдън земя!“
  • „Потресаващо! Западът използва пандемията, за да свали от власт Путин докато той помага на света“
  • “Проф. Еделев от Русия: България е братска страна, само поискайте лекарството срещу коронавируса и ще ви го дадем!”

Интересното е, че този сайт не е попадал на мушката на правителството освен, когато ГЕРБ сезира ЦИК на миналите местни избори във връзка с фалшиви новини на сайта, свързани с  кандидат за кмет на София – Йорданка Фандъкова. На сайта (който е и анти-герб) се появиха лъжливи статии свързани с Фандъкова – като това че тя се е отказала от надпреварата за кмет и нейни фалшиви цитати, наричащи ГЕРБ „престъпна групировка.“ От ЦИК констатират, че в публикациите се отправят индиректни негативни внушения спрямо кандидата за кмет и установява извършено нарушение – предизборна агитация, забранена 24 часа преди самия вот и решава да  състави акт на главния редактор. Обаче ЦИК не може да го открие и се обръща към МВР да им помогне да открият собственика и да го санкционират. В решението на ЦИК е посочен адрес за кореспонденция Великобритания, 4659 Dog Hill Lane Scranton, KS 66537. Адресът е очевидно фалшив, защото Scranton не съществува в Обединеното кралство, но има такъв град в щата Канзас, Съединените щати.

Биволъ изпрати запитване до МВР с питане дали са открили собственика и какъв е реалният адрес на медията му – какъвто би трябвало да има по закон. От МВР отговориха, че са локализирали лицето, но не пожелаха да разкрият самоличността му.  Редакцията изпрати и запитване до ЦИК с молба да отговорят дали са санкционирали собственика на informiran.net и какво е реалното му име и адрес. На нито един от тези въпроси нито МВР нито ЦИК са дали отговор до този момент.

Редакцията изпрати и въпроси до самия редактор на сайта – Владимир Алексеев — на обявения от него имейл с молба така нареченият редактор да коментира случая. Съвсем очаквано не получихме отговор. Любопитното и необяснимо нещо в случая е, че сайтът и в момента  продължава да е анонимен и да оперира, посочвайки фалшива информация за адрес и телефон в нарушение със закона, което явно не притеснява нито МВР, нито Министерството на културата, което би трябвало да санкционира подобни анонимници. (Толкова за ефективността на закона на Пеевски).

Да продължим със следващ подобен сайт – bgr.news-front.info

Информацията от този сайт е може би най-споделяната в безбройните русофилски и про-путински групи, форуми и сайтове– говорим за стотици хиляди споделяния, които стигат и до стотици хиляди потребители на социалните мрежи.  Този сайт не е анонимен – седалището му е в Русия и в предмета му дейност се казва: „News Front («Новостной фронт») – информационное агентство, цель которого – объективное освещение событий в России, на Донбассе, Украине и Балканах, в Сирии, Казахстане, Белоруссии, Молдавии и во всём мире. Наши редакции работают в Болгарии, Сербии, Германии, Франции, Испании, Великобритании, Грузии и Венгрии.“ (News Front – информационна агенция, с цел обективно отразяване на събитията в Русия, Донбас Украйна и на Балканите… ). Ето контакта на агенцията:

Kонстантин Кнырик, Ръководител Информационна Агенция NewsFront

телефон за връзка:+7 (978) 841-31-70+7 (926) 318-10-42+38 (095)101-01-93  [email protected]

Това е още един медиен портал в България, който бълва кремълска пропаганда, в която има какво ли не, но не и обективност.

А ръководителят на медийна агенция, Кнырик, се явява по съвместителство  и лидер на местното кримско отделение на националистическата партия “Родина“. Тя е основана от бившия руски вице-премиер Дмитрий Рогозин. За събралите се в нея партийци руската служба на BBC съобщава, че се самоопределят като “спецназ на Путин”. 

В кариерата си като дипломат Рогозин се прочу с множество скандални националистически изказвания. От Брюксел като представител на Русия в НАТО той каза за България, че страната е “троянски кон на Русия в Европейския съюз”. Понастоящем Рогозин е трудоустроен като шеф на Роскосмос.

Нека да прегледаме „обективното“ отразяване на новините от този сайт, който всъщност е директен носител на вирусна путинска пропаганда и баналните й опроки. Първа такава– европейците искат излизане от ЕС,  коронавирусът ще унищожи Европейския съюз, настъпва новият световен ред и ролята на Русия ще е друга, САЩ са създали вируса, италианците са благодарни на Русия и гневни на Европа, италианец замества флага на ЕС с руския…

Това последното всъщност също се оказа супер фалшива новина, изфабрикувана от руснаците и пусната в българското пространство  и подхваната от доста български медии, включително и от тези, които не смятат себе си за фалшиви. Вероятно повечето хора в България са видели нелепото видео, където някой си италианец на име Фредерико Кане почти конспиративно е заснет до някаква олющена стена на неидентифицирана сграда, без никакви хора наоколо, до която очевидно са пренесени от друго място знамената на Италия и ЕС. Въпросният Кане мълчи през цялото време, докато сгъва  европейското знаме и го замества с руското. Накрая носи някаква бележка на която пише „Grazie Putin! Grazie Russia!”

Човек дори не трябва да е с набито око, за да види, че това е евтина театрална постановка, режисирана от руската пропаганда, тръгнала от руски сайтове. Ако се направи търсене в интернет на италиански и английски език, никъде не се открива въпросното видео както и медийното му отразяване. Нито може да се открие кой е въпросният Кане, да се разбере каква  е тази сграда, къде се намира и като какъв се явява Кане по отношение на тази сграда. Единствена информация за този енигматичен човек и неговото конспиративно махане на европейското знаме е видеото отразено от руски източници и пуснато за евтина дъвка в българското медийно пространство. Подобни пропагандни трикове на медийни портали, прокарващи антиевропейски тези и обикновено финансирани от Русия се появиха и в други страни, но с китайското знаме. „Новината“ се отрази и в български медии.  

Обаче, унгарският партньор на Биволъ от OCCRP atlatszo.hu – обяснява, че това е поредната фалшива новина за това как едно ротационно поставяне на знамена на страни, помагащи на Италия, пред офиса на частна италианска фирма, се тиражира от анти-ЕС пропагандистите като обвинение към страните от Европейския съюз. В разследването си сайтът цитира становището на фирмата, което няма нищо общо с лъжите и манипулациите, които се придават на издигането на китайското знаме от сайтове с фалшиви новини. Аtlatszo проследява кой разпространява подобни новини и в кои региони те се тиражират.

А ето и някои от заглавията в сайта News Front:

“Москва положи хуманитарен мост през Атлантическия океан — как Европа оценява руската помощ за САЩ”. (Лъжа! Помощта за САЩ не е хуманитарна, а купена от САЩ.)

„Защо руското дружелюбие така дразни Запада“ (по повод помощта за Италия и скептиците за нейната полезност с мнения в италианското изданието „Ла Стампа“ – където се задават въпроси защо помощта идва от руски военни, а не от цивилни здравни работници, повдигат се въпроси, че тази помощ може да излезе много скъпа на Италия, защото престоят на военните ще е удобна платформа за руски шпионаж. Както  и това, че голяма част от изпратената руска помощ е безполезна. Източници на руската пропаганда не закъсняха да обявят „Ла Стампа“ за „фашистко“ издание.)

  • „Българите призовават Външно министерство да си свърши работата като изгони посланика на САЩ“ (лъжа)
  • „Благодаря, Русия!: Началото на края на американския политически елит“ (лъжа)
  • „Истински кошмар за геополитиката на атлантизма!: В «утрешния свят» Русия ще има нов статус!“ (лъжа)

И т.н. и т.н….

Друг анонимен сайт с лъжлива пропаганда е NewBG24.EU  (noviniibg.eu). Статии от там като „Експерт потресе цял свят: САЩ създадоха коронавируса, но го изтърваха“ се споделят десетки хиляди пъти в интернет. Тази специално е споделена над 30 хиляди пъти във Фейсбук. Изданието codastory.com разкрива, че конспиративните теории свързани с коронавируса и неговото създаване в американска лаборатория масово се тиражират от руски и китайски държавни медии. 

Следващ много популярен сайт за руска пропаганда в България е “Russia Beyond” bg.rbth.com – мултилингвистичен руски медиен проект, със седалище в Москва, определящ се като „комерсиален и независим.“ В него, всъщност, няма абсолютно нищо независимо. Медията първоначално бе създадена като печатно издание през 2007 г. от „Российская газета“ – еквивалент на Държавен вестник в Русия, а от 2017 г. проектът съществува само онлайн и е в ръцете на ръководството на пропагандната телевизия Russia Today. 

Информацията, която разпространява се припокрива с останалите пропагандни канали на правителството на Путин – сайтът е смес от съветски пост-носталгизъм – величаене на съветското минало, фиксация върху Втората световна война и въоръжените сили на Русия и СССР, примесена с патетична псевдо-религиозна екзалтация и параноя, че Русия постоянно някой я дебне да я напада и затова тя непрекъснато се готви за война. Ето някои от баналните заглавия в този сайт:

  • “Путин: Русия ще реагира на всеки агресор както СССР на фашистите”
  • “Политиката на ЕС към Русия е самоубийствена”
  • “Брюксел не може да скара Русия с повечето страни от ЕС”
  • “ЕС ще се разпадне след 5 години”
  • “Как в СССР спират епидемии от смъртоносни болести”
  • “В Русия официално утвърдиха нова молитва против коронавируса”

и т.н.  т..н…

Това бе един от сайтовете, които активно лансираха италианеца, който заменя европейското  с руското знаме в някакъв неизвестен олющен двор, без да каже и една дума на италиански….

За съжаление България е залята от още много подобни сайтове, които явно не правят никакво впечатление на българските служби и „войната“ им с дезинформацията. А по-долу е само нищожна част от групи и страници във Фейсбук, посветени на Русия и разпространяващи пропагандата на Кремъл в България и в социалните мрежи:

  • България обича Русия страница 17К
  • България и Русия – дружба от векове за векове 15К страница
  • България и Русия – дружба от векове за векове група с 1.8К поста на ден–(описание:Тази група е за подкрепа политиката на ВЛАДИМИР ВЛАДИМИРОВИЧ ПУТИН И РУСИЯ)
  • За Русия с любов група 8000 члена
  • Владимир Путин (Фен група България) – страница 30К
  • Русия и България винаги заедно—група 2.8К
  • Обичам СССР! Обичам Русия! Обичам България! група 18К
  • ИНФОРМАЦИЯ ОТ РУСИЯ И ЗА РУСИЯ група
  • Обичам Русия — група над 25000 члена и 380 поста дневно
  • РОССИЯ и БОЛГАРИЯ – ОБЩИЙ ПУТЬ! За братската дружба,история и култура на България, Сърбия и Русия. За пътищата на сближаване и обединение.  (Групата носи руско име, но там пишат на български)
  • НИЕ СМЕ ЗА ИЗЛИЗАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ЕС И НАТО група. Над 14000 члена и 150 поста на ден
  • Европейският Съюз, НАТО, САЩ и Сегашната власт са ВРЕДНИ за Вашето Здраве. Група над 10000 човека, 160 поста на ден

Горепосочените групи и страници във Фейсбук са само върхът на айсберга на руската хибридна война в България. Изброените са мощни ретланслатори на хибридни и фалшиви новини, който се споделят стотици хиляди пъти и влизат и в по-широкото българско медийно пространство. Споменатите руски хибридни сайтове в това разследване са едни от основните, чиито статии се постват в социалните мрежи в многобройните русофилски портали.

Европейската служба за външно въздействие EUvsDisinfo, която е дипломатическо звено към ЕС, от няколко години работи върху идентифицирането на руска медийна пропаганда в Европа.

ПИК и Блиц са в базата данни за фалшиви новини на East StratCom Task Force

В базите ѝ данни (макар и доста непълни) фигурират и български медии, не задължително свързани директно с Русия. Изданията „ПИК“ и „Блиц“, които са близки до властта и Делян Пеевски, също присъстват в тези бази данни. 

Как да се ориентираме в неспирния поток от фалшиви и хибридни новини? Най-доброто нещо, което съществува в момента, е проектът „Медийно Око“ на Красимир Гаджоков  – Гаджоков създава (напълно доброволно и безвъзмездно) база данни за българското медийно пространство. Това е непрекъснато обновяващ се сайт-търсачка, който дава информация за анонимни и неетични медии. Ако някой иска да провери как е описана и класифицирана една медия, проектът „Медийно Око“ е много полезен, защото е безпристрастен и е пример за това как дейността на една личност и нейния труд се оказват много по-ценни от дейността на държавата и законодателните напъни на политиците ѝ.

Заглавна картинка: Credit Srđan Stanojević – Dido

Как Русия се разправя с „неверните“ данни за коронавируса

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/russia-coronavirus-fakenews-bill.html

сряда 8 април 2020


Централата на Следствения комитет в Русия образува наказателно дело за разпространение на фейк-информация за коронавируса, каквото представлявало видео в Туитър, съобщава сайтът на ведомството.

Делото е заведено по законов текст за публично разпространение на невярна информация за обстоятелства, представляващи заплаха за живота и сигурността на гражданите. В съобщението се посочва, че потребител е публикувал в Туитър видеозапис, в който се твърди, че коронавирусът е създаден в държавния център по вирусология „Вектор“ /село Колцово, Новосибирска област/, „след което чрез експлозия е умишлено разпространен на територията на Русия и Китай“.

Център „Вектор“ произвежда тестове за коронавирус. На 16 септември 2019 г. там избухна газов балон и последва пожар.

В рамките на наказателното дело се установява самоличността на потребителя на социалната мрежа и се събират доказателства.

Според изданието „Медиазона“ става дума за сатиричен клип, осмиващ конспиративните теории за произхода на коронавируса. Той е публикуван в Туитър от потребителя AlexanderThorn. „Приятели, срещу мен е заведено наказателно дело за вчерашния хумористичен запис, в който осмивам теорията за заговор за произхода на коронавируса от руска лаборатория“, е написал въпросният потребител.

В записа той казва, че център „Вектор“ е „взривен умишлено с цел вирусът да попадне във въздуха“, а горските масиви в Сибир също „са подпалени специално“, за да може димът от пожарите да отнесе вируса в Китай. „Това е операция на световното правителство в сянка, на масоните, надявам се, разбирате това. За да започнат всички да говорят за коронавируса, а понеже Земята не е кръгла, истината престана да се разпространява“, шегува се авторът.

Първото дело по същия законов текст е образувано в Петербург заради пост в мрежата „ВКонтакте“ от 2 април в групата „Сестрорецкий актив“. В публикацията се твърди, че от местната клиника в Сестрорецк /територия в състава на курортния район на Петербург/ е изписан и пратен у дома болен от коронавирус. И че той е трябвало да бъде пратен в болница №40, но там не е бил приет заради положителна проба. На 3 април в дома на активистката Анна Шушпанова е извършен обиск, тя е разпитвана в полицията и призована като свидетел.
Вчера бе съобщено и за третото дело в страната, заведено от Следствения комитет в Ленинградска област. Мотив за него е, че неизвестно лице е публикувало в интернет информация за „разгърната бронетехника с оръжия на границата на град Волхов в Ленинградска област във връзка с приетите мерки за борба с коронавируса. Издирва се авторът на съобщението.

Преди седмица изданието „Говори Магадан“ се сдоби с втори полицейски протокол заради публикация за недостига на предпазни маски. В нея се казва: „Първи последствия от модернизацията на здравеопазването в Магадан – лекари от детската инфекциозна болница си купуват защитни костюми от магазините за авто-части сами си шият маски“. За юридически лица глобата по закона е от 200 до 500 000 рубли.
Главната прокуратура цитира главния лекар на магаданската областна болница, според когото всички лекари разполагат със защитни средства в пълен обем. Още на следващия ден Роскомнадзор блокира публикацията, но тя е достъпна в кеша на Гугъл. В края на март същото издание получи полицейски протокол заради публикация за местен жител, приет в болницата с подозрения за коронавирус и по-късно починал. Главната прокуратура бе убедена, че в материала се посочва като причина за смъртта коронавирусът, но в текста няма подобно твърдение.

На 2 април главният редактор на сайта „Ехото на Москва“ Виталий Рувинский съобщи, че главната прокуратура в Оренбург е разпоредила да бъде премахнат текстът на правозащитника Владимир Осечкин за „избухналото неизвестно заболяване в наказателна колония №8“. От ведомството отричат информацията.

„Този идиотски закон за суровите наказания за разпространение на фейк-новини за епидемията отразява паниката на самите власти, тяхното разбиране, че построената от тях система не дава реална представа за мащабите на нещастието“, пише във Фейсбук политологът Кирил Рогов.

„И това не е само руски проблем. Тази епидемия е устроена така, че реалната ситуация на нещата става ясна само в момента, когато вече кризата е настъпила. Същественото е как властите реагират на това. А те реагират според нагласите за реакция на социално-политическата система. В Русия тя е настроена за репресии против гражданите – да контролира всички, да даде колкото е възможно по-малко, при възможност да отнеме нещо и някой да бъде затворен зад решетки за „разпространение на недостоверни сведения“. Реалният проблем обаче е в недостоверността на сведенията за мащаба на проблема, с които разполагат самите власти.
Особено важно е, че укриването на информацията за локалните кризисни взривове е от обществена значимост и несравнимо по-опасно от преувеличената представа за мащабите на епидемията. И разпространението на данните за реалното състояние на нещата е полезно за обществото, дори ако в някои случаи се окаже преувеличено. От това никой няма да умре“, коментира политологът.

Водачът на Фонда за борба с корупцията Алексей Навални публикува фотография на медицинската сестра Анастасия Василиева, която е в ареста на полицията. Тя е превозвала маски, респиратори и ръкавици, закупени с дарения, в болница, в която всичко това липсва. „Престъплението й било толкова голямо, а властта твърде вбесена заради тази самонадеяност на независимия профсъюз, дотолкова, че самият зам.-шеф на областното МВР е отишъл да я арестува, а тя е задържана. Въпреки законодателната норма, според която майките на непълнолетни деца не могат да бъдат задържани и подлагани на административен арест, това се спазва дори в Москва“, пише в блога си Навални.

Медицинската сестра Анастасия Василиева, арестувана заради превоз на защитни средства от дарения. Снимката е от блога на Алексей Навални.

„Независимият Алианс на лекарите е събрал 3, 5 милиона рубли за закупуване на средства за индивидуална защита, а до момента за похарчени под 300 000 рубли. Което означава, че подобни пътувания за доставки ще има най-малко 10 пъти и с ваша помощ ще осигурим такива средства за не по-малко от 20 болници“, съобщават от профсъюза в Туитър.

Алексей Навални подлага на остра критика властите в Русия, които отказват да решат проблема с дефицита на защитни средства и публикува копия на докладни по въпроса от различни региони.

„В целия свят радикално е увеличено производството на защитни средства и ние можем да купим. Но всички вие виждате сами – не купуват. До момента за това не са предвидени средства. Не съществува и общонационална програма за подобно производство.

Това изглежда абсурдно и непонятно, но ако помислим, то рационалният мотив в действията на властите е очевиден. Те не искат да решат проблема, защото тогава ще се наложи да признаят, че съществува. Да кажем, че 20 години „стабилност и богатства“ доведоха до факта, че в болниците в Астраханска област няма средства.
Ако Алиансът на лекарите превозва до новгородската болница защитни средства за клетите 300 000 рубли, какво излиза? Значи, огромната нефтена държава не е могла да даде тези клети 300 000, но е купила на губернатора Никитин голям черен автомобил за няколко милиона рубли? Пътуването на Алианса за доставките от обществено-полезно действие се превръща в радикално-опозиционно. Значи, трябва да бъде прихванато по трасето, задържано и пребито“, пише още в блога си Навални.

Коронавирусът ще предизвика още повече наказателни дела след появата на законовия текст за наказателно преследване за разпространение на фейк-новини, предупреди изданието „Медуза“.
На 31 март т.г. депутатите приеха на второ и трето четене пакет законопроекти, налагащи административно наказание за нарушаване на карантината и за разпространение на невярна информация за коронавируса, както и углавни наказания за разпространението на фейк-новини и нарушения на санитарно-епидемиологичните правила.
Под наказателна отговорност за фейкове за коронавируса ще бъдат привличани и обикновени граждани. Предвижда се лишаване от свобода до 3 години за разпространението на невярна информация, „причинила тежки последствия“ и до 5 години, ако заради фейковете почине човек.

По материали от руския печат. Превод Биволъ

Водеща снимка: Държавен център по вирусология, Новосибирск, където миналата година избухна взрив. Снимката е от сайта на областния губернатор.

Националноосвободително движение „Норвежки торбалан“ ще спаси децата на България

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.html

неделя 8 септември 2019


Норвегия. Враг номер едно на всяка селищна система!

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/norge.html

неделя 12 май 2019


Франция: законопроектът срещу фалшивите новини внесен в парламента

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/15/fr_fake-2/

В парламента на Франция е внесен законопроект за борбата с фалшивите данни.

Въвеждат се мерки за борба с разпространението на такава информация. По време на предизборната кампания интернет платформите ще бъдат предмет на по-строги задължения за прозрачност, предназначени да позволят на публичните органи да открият кампании за дестабилизация, фалшива информация и второ, за да се даде възможност на потребителите на интернет да идентифицират поддръжниците на спонсорирано съдържание. Съдилищата също ще могат бързо да спрат разпространението на такива материали.

Част II от законопроекта е предназначена да позволи на Conseil Supérieur de l’Audiovisuel (национален аудиовизуален регулатор – CSA) да предотвратява  или спира разпространението на телевизионни услуги, контролирани от чужда държава, които нарушават основните интереси на Франция или участват в дестабилизиране на  институциите, по-специално чрез разпространението на  фалшиви новини.  Законопроектът установява и специална процедура за спиране на медийна услуга, ако нейната дейност има за цел да засегне честността на изборите.  CSA ще може да отнеме лицензията на съответния доставчик.

И накрая, законопроектът  предвижда задължение за по-широко сътрудничество  на  посредници/разпространители/платформи/доставчици на услуги – освен задължението за своевременно отстраняване на всяко незаконно съдържание, за което са узнали,  те трябва да предоставят на всяко лице  възможност  по лесно достъпен начин да уведоми за   невярна информация. И накрая, доставчиците на услуги трябва да разкриват пред обществеността стъпките, които предприемат, за да се борят срещу разпространението на неверни данни.

Правителството обяви, че законопроектът ще бъде разгледан по ускорена  процедура.

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Малайзия: закон срещу фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/05/20115-fake/

 Mинистърът на комуникациите и мултимедията на Малайзия защитава новия  закон срещу фалшивите новини, като се обосновава с  мерките в Европа: “Германия  прие закон, който предвижда глоби в размер до 50 милиона евро  за мрежи, които не успяват да свалят незаконното съдържание в рамките на 24 часа; във Франция президентът Емануел Макрон обеща да въведе закон за забрана на фалшиви новини по време на избори; британският премиер Тереза ​​Май създаде отдел за бързо реагиране “да се справи бързо с дезинформацията и да възвърне реалните обществени дебати”. Това не са репресивни режими, а европейски страни, които са известни със свободата на словото и гражданските свободи. Тенденцията е ясна – държавите, които искат да насърчават здравословни дебати и демократичен процес, основан на фактите, осъзнават, че трябва да действат срещу бича на фалшивите новини.”

В Малайзия идват избори. Според критиците приетият закон е опасен, определението за фалшиви новини – неясно, санкциите непропорционални – предвижда се затвор до 6 години за фалшиви новини ( по проект – 10 години). Законът на Малайзия определя фалшивите новини като “новини, информация, данни и отчети, които са изцяло или частично неверни” в печатна, аудио и видеоформа. Отнася се и до социалните медии, включително и когато авторите са зад граница, ако от информацията са засегнати Малайзия или граждани на Малайзия.

Австрия: трудни времена за обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/orf-2/

Новото правителство на Австрия предприема стъпки за засилване на позициите си в медиите.

Обществената телевизия с най-голямата аудитория в Австрия – до 4 милиона зрители при население 8,7 милиона души – се финансира главно чрез данък, който правителството иска да отмени. Различни министри правят изявления, че не одобряват модела на  финансиране на  ORF. Заместник-канцлерът е най-директен, като нарича ORF  място, където лъжите стават новини. Понятия като фалшиви новини и lügenpresse (лъжепреса) се използват за критичните публикации  по подобие на употребата на термините от управляващите в САЩ.

Представители на ORF  оценяват атаките като част от опитите  на правителството да получи по-голямо политическо влияние чрез медийния сектор. В същото време медийният министър Блумел няколко пъти обявява публично, че правителството възнамерява да укрепи частните радио- и телевизионни медии.

По-широка картина на тревожните тенденции в Австрия – от www.indexoncensorship.org.

Франция: какво предвижда законопроектът срещу фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/11/fr_fake/

Първи сведения за новия законопроект за фалшивите новини във Франция – по публикации в Politico, Washington Post u Bloomberg.

 

1. Законопроектът упълномощава независимия медиен регулатор да прекрати едностранно лицензията (вероятно за медии, които се нуждаят от някакъв вид разрешение по френското право)  на всяка “чуждестранна влиятелна медийна организация” по време на национална избирателна кампания.

2. Задължават се платформите  да разкриват самоличността на рекламодателите, които плащат за разпространение на съдържание, както и сумите, които плащат. Целта е добра, но  – както посочва Bloomberg – субектите, които се опитват да влияят на кампаниите, вероятно са достатъчно умни, за да не действат от свое име.

3. Улеснява се санкционирането за фалшиви новини, заличени от интернет и от ефира. Министърът на културата обаче отбелязва, че правителството не отговаря как да се определи какво са фалшиви новини. Няма да е достатъчно новините да са фалшиви, трябва да се докаже още, че (а) авторът съзнателно   е лъгал и (б) новината “е нарушила или може да наруши обществения ред”. Според съдебната практика във Франция има още ограничения:

  •  няма санкция за новини, които са фалшиви, но “правдоподобни”,
  • няма санкция за  неточности, които са несъществени;
  • мненията, дори и очевидно фалшиви, не могат да се считат за “фалшиви новини”.

4. Законопроектът изисква онлайн платформите да си сътрудничат с властите като се използват същите методи, които и сега – в случаи  на детска  порнография и при защита от тероризъм. Тази  мярка дава заглавия на публикации в медиите – Новият закон създава за платформите задължение за сътрудничество. 

Медиите очакват проблеми в прилагането   – ако  всеки получава право да бъде изслушан от съдия, когато сметне, че  има фалшиви новини. Сочат се  поне два риска – съдиите да търсят процедурни основания да не се занимават с такива дела, или големият брой  да доведе до грешки.

В понеделник, на 12 март, ще станат известни мерките за борба с фалшивите новини, предложени от групата на високо равнище към ЕК.

#CensorshipMachine

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/03/illegal_/

 

На 1 март 2018 Европейската комисия публикува Препоръка  относно мерките за ефективно справяне с незаконното онлайн съдържание, която представя идеите на Комисията за това как да се ускори премахването на незаконно съдържание. Отделно от това, подобни идеи са развити в предложенията за ревизия на медийното и авторското право, както и в дискусиите за борба с дезинформацията и фалшивите новини.

Аз също говорих за това на конференцията за фалшивите новини, организирана от АЕЖ през ноември 2017: ЕК препоръчва  на частни търговски дружества да се даде възможност да заличават съдържание, качено от граждани. Сега Европейската комисия продължава идеите в тази посока.

В правна  система, основана на върховенство на правото, съдът е този, който трябва да се произнася при намеса в свободата на изразяване, поне досега това беше неоспорвано положение. ЕК насърчава тенденцията е да се овластят доставчици да правят такава преценка – точно както идеята за трите удара преди време.

Реакцията на European Digital Rights (EDRi):

Европейските политици работят за най-големия интернет филтър, който някога сме виждали. Това може да звучи драматично, но наистина не е преувеличено. Ако предложението бъде прието, уеб сайтове като Soundcloud, eBay, Facebook и Flickr ще бъдат принудени да филтрират всичко, което искате да качите. Алгоритъм ще  определя кое от съдържанието, което качвате, ще се вижда от останалия свят и кое – няма.

Този интернет филтър е предвиден в предложенията за нова европейска нормативна уредба. Интернет филтрите не могат и не трябва да се използват за регулиране на авторското право. Те не работят. Но има много по-голям проблем: след като бъде инсталиран, интернет филтърът може и ще бъде използван за безброй други цели. Обзалагаме се, че политиците радостно очакват интернет филтъра, за да го използват в биткаите си  с фалшиви новини, тероризъм или нежелани политически мнения.

EDRi подчертава, че има много причини да сте срещу тези предложения – ето три:

  • Това е атака срещу вашата свобода на изразяване.
  • Филтри като тези  правят много грешки.
  • Платформите ще  бъдат насърчени да избягват риска  – за сметка на вашата свобода.

МС съобщава, че се заема с нормативната уредба на собствеността и финансирането на медиите и тяхното разпространение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/01/ownership-4/

От сайта на правителството: последна точка от дневния ред на заседанието на 28 февруари 2018 г.:

Създава се работна група за законодателни промени относно собствеността и финансирането на медиите и тяхното разпространение

Правителството прие решение за създаване на работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение.

Работната група трябва да предложи ясен механизъм за разкриване на крайния собственик на доставчика на съответната медийна услуга и източниците му на финансиране, отговорния държавен орган, който ще прилага механизма, както и размера на санкциите, в случай на неизпълнение на задълженията на адресатите на законопроекта. Тя трябва да предложи също законово допустим начин за сезиране от компетентен държавен орган на Комисията за защита на конкуренцията и да регламентира задължение на КЗК за периодично изготвяне на секторни анализи на медийния пазар в страната, обхващащи всички медии. В случай, че Комисията установи, че конкуренцията на медийния пазар е ограничена или нарушена, да бъде създаден механизъм за нейното възстановяване.

В работната група по изготвянето на законодателните промени ще бъдат включени министрите на икономиката, на финансите и на културата и определени от тях експерти.

На работната група се възлага в 14-дневен срок от приемането на това решение обосновано и мотивирано да сезира КЗК за извършване на секторен анализ на медийния пазар в страната, при който да се изследват неговите характеристики и структура, участниците, степента на пазарна концентрация, динамиката в сектора, нормативната уредба, саморегулациите и да бъдат направени изводи за състоянието на конкурентната среда.

*

Подобни идеи вече имаха Валери Симеонов (мерки, защото бТВ и Нова получават европейски средства, въртят “едни доста милиони”и по този начин”се явяват до голяма степен спонсорирани от държавата” –   “да се прецени дали това трябва да продължава”)  и Пеевски (мерки, защото “десет години разпространяват фалшиви новини за мене и издателския ми бизнес”).

Дори да е стимулиран от хода на Пеевски-Цонев и пр., дори да е предизвикан от външен фактор – каквито са първите предположения в мрежите – това е правилен ход, дори два правилни хода:

  1. междуведомствена група за създаване на нормативна уредба и
  2. секторен анализ – като се очаква това да се извършва периодично.

Но по-нататък: има ли воля  – или само имитация и бутафория?  Не може да се каже.  Засега има само едно съобщение.

 

Законопроектът Пеевски и др. за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни издания

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/27/media_transp-2/

От писмо на Делян Пеевски до медиите, а после и от сайта на парламента стана ясно, че депутати от ДПС  внасят законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни издания.  

2010 –  чл.7а

Този закон е приет през 2000 г. за депозиране на печатни издания с цел съхраняване на културното наследство. Известен е само в специализирани  среди.

През 2010 г. първото правителство на ГЕРБ по време на поредна кампания за прозрачност на собствеността на медиите допълни закона с чл.7а – за създаване на регистър на действителните собственици към Министерството на културата и ежегодно деклариране на собствеността. Писах тогава в Дневник:

Текстът не показва предвиждат ли се мерки за осветяване на лица, обвързани с какви ли не договори с представящите се за собственици. Такива мерки са изключително необходими. В проекта няма текст за установяване на произход на средствата. Значи ли това, че няма да се предприема проверка за произхода на средствата, с които се придобива дял или цяло дружество?

Така и стана.

  • Пример – писмо от журналистите в Класа “до  издателя и собственика в сянка Красимир Гергов”. Впрочем основен играч през прехода е консултантът – консултантите са неуловими и от 7а, и от новите предложения 7б и 7в. Вероятно така и трябва.
  • Пример – депутатът Делян Пеевски говори за “моите медии” година преди да се чуе, че има сделка, с която му е прехвърлена собственост,  и много преди името му да е появи в карето на печатните издания. Незабравимо  е интервюто  на Пеевски, в което той демонстрира връзката медии- власт и  медийна мощ:

молбата на Цветан Цветанов – ще го кажа в прав текст – бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки.

  • Пример за неосветената страна на медиите на Пеевски е оповестената сделка с Патрик Халпени (“Да, потвърждавам, че имам сделка с “Нова Българска медийна група холдинг” за придобиването на дяловете на компаниите, които притежават вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, “Меридиан мач” и “Борба”, казва Халпени в интервю за Капитал). Има и разрешение от КЗК  – какво стана с прехвърлянето на собствеността? А може би след като през лятото на 2014 не се реализира предвиденият сценарий с ДАНС, отпадна нуждата и от фиктивна сделка?

Закони има, изисквания има – не е като да няма – но  чл.7а  не промени медийната среда.

Осем години след появата на чл.7а  през изминаващата седмица беше огласен  нов законопроект – с нови две разпоредби – 7б и 7в –  в същия Закон за задължителното депозиране на печатни издания.  Делян Пеевски – който е задължено лице по  чл.7а – и проверимо не е спазвал разпоредбата  – вече е подреден откъм изискващите, откъм носителите на стандарти.

2018 – чл. 7б и чл.7в

Какво предвижда законопроектът на Пеевски – Цонев – Кръстева- Хамид за изменение на Закона за задължителното депозиране:

Чл.7б Лица, които разпространяват и продават печатни издания, подават декларация в МК за действителен собственик и брой обекти за продажба на дребно. Ако притежават повече от 1/3 от декларираните обекти, МК уведомява КЗК.

Чл 7в  Доставчиците на медийни услуги декларират информация  за действителен собственик,  всяко финансиране, размер и основание на всяко финансиране.

  • Доставчик на медийни услуги  се дефинира  с препратка към дефиницията в Изборния кодекс.
  • Финансиране се дефинира като получаване на средства и имущество извън приходите от обичайна дейност,  и всички заеми – без банкови кредити.

В мотивите на законопроекта се говори за прозрачност, но по-ясно разкрива мотивите  откритото писмо на Пеевски до медиите, там се казва:

Законопроектът ще преустанови и спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неясна.  Същият кръг от медии, вече повече от десет години непрестанно генерира фалшиви новини за мен и издателския ми бизнес  –  когато крият действителния си собственик или се финансират непазарно и обслужват конюнктурните интереси на своите български или чуждестранни финансови благодетели.

Десет години? – “за мен и издателския ми бизнес”? – през тези години в кой точно регистър беше Пеевски – като има изискване за издателите от 2010 г.?

А за предлагания законопроект – той има символен характер, но все пак:

  • от гледна точка на законодателна техника:  Законът за нормативните актове не позволява в закон с един предмет да се уреждат произволни задължения с друг предмет. Продавачи и разпространители на печатни издания се появяват в закон, целящ съхраняване на културното наследство.
  • от гледна точка на съдържанието: ще кажа, каквото преди години за чл.7а – неефективен инструмент, неясни дефиниции, целта видимо не е да се осветлят влиянията и контрола –  защото как осветляване без рекламодатели  и без банки, и без разпределянето на европейските средства.

Впрочем вж Гинка.

 

 

След Франция – сега и Бразилия с план за борба с фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/06/fake_fr_br/

Преди по-малко от месец президентът на Франция обяви намерението си да бъдат приети два нови закона –   закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.

Както бразилската федерална полиция съобщава чрез официалния си профил в Twitter, Бразилия също предприема мерки за защита от фалшиви новини с оглед изборите през 2018. Мерките ще са предназначени да идентифицират и накажат авторите на  фалшиви новини  за или против кандидатите в предстоящите избори. 

Една нова публикация на Глен Грийнуолд , която обсъжда сходството на намеренията за борба с фалшивите новини във Франция и Бразилия.

Визия за електронно бъдеще

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3047

Не се имам за визионер. Най-вече защото смятам за нужно да мога да си представя почти всички стъпки, необходими за реализирането на всичко, което предлагам. И тогава то не е точно „визия“, а по-скоро „план“. Но така или иначе, наскоро се замислих какво бих искал да имаме след като реализираме пътната карта за е-управление (която е доста конкретен план). Нещо като … визия за 2025-та. И направих следния списък:

  • Електронно гражданство – това естонците вече го имат, а в заданието за системата за електронна идентификация бяхме заложили гъвкавост в идентификаторите – в момента са само ЕГН и ЛНЧ, но ако законодателството позволи на произволни чужди граждани да се издава електронна идентичност, това да бъде възможно и със съществуващата система. Това би позволило на чужденци да откриват фирми, да плащат данъци и да развиват дигитален бизнес без да са стъпвали в страната.
  • Гъвкава електронна идентификация – в момента електронната идентификация се предвижда на носител (смарткарта). Това не е най-удобното решение, но за желаните нива на сигурност е горе-долу единствената опция. Но след 5-6 години мобилните телефони, а и други преносими устройства ще имат, надявам се, същото ниво на сигурност (в момента са възможни хибридни схеми със split key между телефон + HSM, но да не влизаме в подробности.)
  • Пълен контрол на гражданите върху данните им – всеки да може да определя кой има достъп до данните му, да вижда кога са четени – не само в публичния сектор но и в частния. Това технологично изглежда трудно, но за публичния сектор е напълно постижимо, а за частния – с развитието на криптографията се надявам да има как да управляваме данните си без да се налага да правим „крипто-шаманизми“, които са трудни дори за напреднали.
  • Всички системи да имат програмни интерфейси и да си „говорят“. Това вече е заложено като изискване, но ще стане реалност най-рано след 4-5 години. Това ще превърне системите на държавата (а и не само) в лего-блокчета, от които и държавата, и бизнесът ще могат да сглобяват нови приложения.
  • Единен портал за граждани – и това е заложено като „първа версия“ в системата за електронна идентификация, но в неговата пълнота би изглеждало така – влизате (с електронната си идентичност) в портала и там виждате всички данни за себе си, всички данъци и такси, които дължите (и история на тяхното плащане), срокове, в които да извършите някакви задължения или препоръчителни действия (технически прегледи, гражданска отговорност, смяна на лична карта, записване на дете в детска градина или училище, профилактични медицински прегледи) и всичко това да може да се направи с един бутон – „плати данъци“, „записи дете в детска градина Х“, „поднови гражданска отговорност“, „запази си час за личния лекар“ и т.н. Някои от нещата може да стават и автоматично и само да получаваме известия, че са станали. Това разбира се би изисквало оптимизиране или изграждане наново на стотици процеси, но е постижимо.
  • Хартия в администрацията и в отношенията между бизнеса и гражданите – само в тоалетната. Това е шега на естонците, но колкото по-малко хартия размотаваме напред-назад, толкова по-добре. И не само заради спасените гори, а защото това би значело, че всичко можем да свършим в движение, отдалечено, лесно и бързо.

Това са неща пряко свързани с електронното управление. Ето още някои идеи за по-добро управление в по-общ смисъл. Те разчитат на голямо хранилище от данни, което може да звучи и малко антиутопично (напр. като в този разказ), но всичко това биха били данни, които държавата вече има и събира и в голямата си част не са данни за отделния гражданин, т.е. не биха нарушили личната му свобода:

  • Автоматична оценка на въздействието на законодателството – всеки закон или наредба в момента трябва да бъде приеман само след като е оценено въздействието му (напр. върху бизнеса). Това обаче далеч не се прави винаги. Според мен може да бъде автоматизирано до голяма степен – ако всички данни на държавата са налични в голямо хранилище и поддържани и класифицирани прилежно, а текстът на законопроектите не се твори „на колянце“, а следват адекватен, електронизиран и прозрачен процес, то той ще може да бъде анализиран машинно и съпоставян с данните, като така ще може по време на писането да е ясно какви аспекти засяга. Разбира се, това няма как да е пълно (освен ако изкуственият интелект не напредне драматично), но поне ще можем да имаме частична картина.
  • Изкуствен интелект за идентифициране на проблемни сфери – следейки гореспоменатите данни за дълги периоди от време, изкуствен интелект ще може да вдига „червени флагчета“ за проблемни сфери – ако раждаемостта намалява 7-8 години поред, значи може би е нужна политика, която да адресира проблема; ако чуждите инвестиции намаляват, значи е нужна политика по привличането им; ако броят на деца, оставащи извън детски градини расте, значи спешно трябва политика по осигуряването на такива (стимул за частни; ускорено строене на общински и др.); ако въздухът е мръсен за продължителен период… и т.н, и т.н. И всеки управляващ (министър/кмет) да има едно табло, на което да вижда проблемите сфери подредени по риск и приоритетност.
  • Система за идентифициране на корупция – в предложения проект за анализ на корупционния риск в пътната карта е залегнало автоматичен анализ, но той не е проактивен – на база на хранилището за данни може да се идентифицира корупция много по-ефективно.

Има обаче и много други аспекти на дигитализацията:

  • Пряко гражданско участие – не само електронно дистанционно гласуване и електронни референдуми, а възможност за активно участие във вземането на решения. Не смятам, че представителната демокрация е лоша и че пряката непременно ще реши всички проблеми, но със сигурност повече възможности за електронно гражданско участие (напр. в гласувания в парламентарни комисии; в изготвяне на законопроекти и др.) биха значели по-демократично-осъзнатео общество.
  • Дигитална грамотност (e-literacy) – в момента България е на последните място в Европа по дигитална грамотност. Не ползваме възможностите, които новите технологии предоставят, не се ориентираме в интернет-лабиринта, вярваме на фалшиви новини, не умеем да комунимираме онлайн и т.н. Това всичко може и трябва да се подобри, за да не изоставаме и да не ставаме по-бедни поради това си изоставане. Политика на министерство на образованието е необходима, но не достатъчна. Трябва електронното ограмотяване да се случва на всички нива, във всички възрасти. И не просто „как да ползваме компютър, за да се обаждаме на децата в чужбина“. А дори да можем да програмираме прости програми, ако щете. Защото това би повишило ефективността ни многократно, без значение от професията.
  • ИТ индустрията да премине отвъд аутсорсинга. Отвъд това да изпълнява тривиални (но времеемки) задачи на големи компании. Имаме потенциала да решаваме световни и местни проблеми и поне някой от е-гигантите на бъдещето да бъде тук. Да, за това е нужно не само технологична експертиза и предприемчивост, а и инвеститорска екосистема, но напредваме в това отношение.
  • Реален единен цифров пазар в Европа (а защо не и Европа+САЩ+други държави). В момента регулациите в различните европейски държави са толкова различни, че ако един бизнес иска да продава навсякъде, трябва да си наема юристи във всяка държава (образно казано). Опитите на настоящата комисия не бяха достатъчни и много сфери останаха или нехармонизирани, или хармонизирани проформа (напр. директивата за авторското право, за която ще пиша скоро, няма изгледи да постигне желания ефект). Дали европейските регламенти и директиви ще премахват местни особености или ще ги хармонизират между нациите, резултатът трябва да е един – единствената разлика между България, Франция, Естоняи и Испания да бъде езикът на потребителския интерфейс. А той би трябвало да бъде превеждан машинно в следващите 5-6 години.
  • Позволяване на реална споделена икономика чрез умни и гъвкави регулации и дерегулации – не твърдя, че Uber и AirBNB „са бъдещето“, но и такива и по-децентрализирани модели на предоставяне на услуги трябва да бъдат допустими, а не „по ръба на закона“. Схемите за репутация на шофьори, хотели, ресторанти и какво ли още не не трябва да са държавен монопол – държавата трябва да ги делегира на технологично по-адекватните.

„Абе т’ва ваш’то не е точно визия“. Сигурно не е, но поне е част от представата ми за възможното и постижимото след 10 години. И наличието просто на един списък с идеи, хрумнали в трамвая, не е начин нещо от тях да се случи. Но може би е първа стъпка, която в комбинация с достатъчна активност, попътен вятър и късмет, може пък и да стане.

Но защо всичко да е дигитално? Защо ни е този напън към електронизация, към преминаване към виртуалния свят? Не е ли това лошо, рисковано, откъсващо ни от корените, антиутопично? Не мисля. Технологията е и ще си остане само средство, а не самоцел, но като средство може да бъде много ефективна – за това да прави хората по отделно, и обществата като цяло, по-щастливи, по-богати (и материално и нематериално) и дори по-добра версия на самите себе си. „Само“ трябва да се научим как да я използваме.

Регистърът на ражданията спря сам засрамен от себе си

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/registar-rajdaniq/

Писах по-рано тази седмица в социалките, е прословутия регистър за ражданията е паднал. Сайтът дава сървърна грешка при отваряне. За последно е бил достъпен на 10-ти януари и знам това, тъй като автоматично свалям данните от него. Използвам ги за да покажа колко некачествена е информацията в него и как липсата на контрол единствено генерира фалшиви новини.

Първоначално реших, че най-накрая Министерството на здравеопазването се е вслушало в призивите ми да се спре публичната част поне докато оправят качеството на данните. Предвид грешката обаче ми се стори малко вероятно, още повече, че подобна имаше за кратко и през декември. Затова отново завъртях телефоните на министерството с надеждата този път да получа отговори.

На няколко пъти бях изпращал запитвания по ЗДОИ, на които получавах половинчати отговори или най-често – никакви. Неофициално ми беше казано преди три години, че практически контрол няма. Този път по телефона имах повече късмет. Първо от Информация на МЗ ме насочиха към Националния център по обществено здраве и анализи. Преди също са ми посочвали, че точно те администрират регистъра. От там обаче ми отговориха, че само управляват достъпа до него – сертификати, които се дават на болници и на служители с цел анализи и попълване. Нямали достъп, а и право да администрират самият сървър, софтуера или да проверяват качеството на данните.

След това бях насочен към Медицински одит. Там бях прехвърлен през няколко души докато юристите потвърдиха това, което бях получил неофициално като информация от министерството преди време. Медицински одит не отговаря за проверка дали болниците въвеждат данните коректно, навреме или дали въобще ги въвеждат. Те проверяват дали медицинските дейности са изпълнени, а не дали документацията към министерството, каквото всъщност представлява този регистър, е изрядна. Интересното тук е, че именно министерството на няколко пъти официално са ми отговаряли, че точно Медицински одит следва да правят такива проверки, но не знаят дали има санкционирани.

Накрая се върнах на Министерството и ме свързаха с отговарящите за информационната им инфраструктура. Оказа се, че тъй като регистъра не е част от техните сайтове, не влиза в техните задължения. Още повече, че сървърът по някаква причина е в Медицински одит, които нямат нищо общо с него. Не е ясно как е правена техническа поддръжка до сега, но явно те ще се нарамят в бъдеще. Навярно ще видим сайта отново в следващата седмица, но от това, което разбрах от 10-тината разговори проведени днес излиза, че доста болници може да нямат възможност да въвеждат данни в скоро време.

Всичко това ме връща към темата, която дъвча от доста време – не се прави така. Регистърът за ражданията в никакъв случай не е най-големият проблем на здравеопазването. Може да се нарече дори маловажен. Сред информационните масиви обаче е най-видим и генерира най-много фалшиви новини. За известно време този на Фондът за лечение на деца получи по-голямо внимание, но беше закрит точно, защото показваше твърде много неудобни неща.

В случая с този за ражданията министерството дори изпуска поредна възможност да санкционира болниците за поредното нещо. Не това следва да е мотивацията тук обаче. Първоначалната цел на регистъра е да спомогне за подобряването на женското здраве в страната. Това е важно само по-себе си, но придобива и стратегически измерения в контекста на демографската криза. Регистърът не решава проблемът с раждаемостта, но данните, които следва да се събират в него може да посочат към проблеми, възможности за подобрение, положителни и негативни тенденции и стимули. В него далеч не се събира само броят на ражданията, но от това, което съм видял, следва да се събира дори повече информация.

Без качество на данните, отговорно въвеждане и отчетност обаче нищо от това няма значение. Сега имаме просто поредния софтуер, за който са похарчени едни пари и който бавно умира на някакъв сървър в прашно мазе. След още няколко системни грешки ще им писне и ще спрат да го рестартират и ще спря както толкова други регистри и добри иначе идеи.

В случая не е виновен никой от хората, с които разговарях днес. Самите те навярно са фрустрирани от ситуацията. Проблемът е системен и вина за тази счупена структура от взаимоотношения и отговорности носят именно министъра и зам. министрите. Както сегашните, така и всички преди тях. Да, наистина този регистър не е най-важното в доста проблемната ни здравна система. Същото може да кажем обаче за много подобни неща. Системните проблеми, които прозират тук, всъщност са причина за почти всичко, на което се ядосваме в здравеопазването. Работа на министъра не е да заповяда нещо да се оправи, а да изгради така структурите, че да се хващат такива проблеми веднага. Това важи както за счупен регистър, така и за корупция в болниците, лобизъм около лекарствата или източване на касата.

Междувременно за поне 2-3 седмици кафявите медии и сутрешните шоута ще бъдат лишени от любимата си януарска тема – как „българите сме на изчезване

Франция: готвят се нови закони в областта на медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/14/fr-2/

Президентът на Франция обяви намерения за създаване на два закона, засягащи медиите – закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.

Според Макрон на платформите ще бъдат наложени задължения за по-голяма прозрачност на цялото спонсорирано съдържание, за да е ясна самоличността на рекламодателите и на онези, които ги контролират. При разпространение на неверни новини законът ще предвижда мерки –  да се заличи въпросното съдържание,  да се заличи потребителски акаунт, дори да се блокира достъпа до  сайта. В това отношение правомощията на медийния регулатор ще бъдат разширени, за да може да се бори  срещу всеки опит за дестабилизация от доставчици и услуги, контролирани или повлияни от чужди държави.

По отношение на уредбата на обществените медии Макрон обещава изключително широки дебати, както и проучване на различни европейски и международни модели.

Мързелът на журналиста, фалшивите новини и регистърът за ражданията

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/marzelat-na-jurnalista/

Днес за пореден път попаднах на сензацонна новина за ражданията през изминалата година. Този път от новините на Нова телевизия препечатана дословно от Дневник.

Позовават се на регистъра на ражданията на МЗ. Ясно им е, че данните там са ненадеждни, но новината е дежурна, сензационна, а трябва да се гони рейтинг. Толкова е дежурна, че понякога не сменят дори числата между годините и просто препечатват. Преди две години дори обявиха „рекордно намаление“, а то имаше увеличение на раждаемостта.

Колко ненадежден е обаче регистърът?

Ето един пример основан на данни. Ако отворите регистъра днес и потърсите родените за първите 11 месеца на годината, ще видите, че са родени малко над 53150 деца. Ако направите същата проверка преди 26 дни на 4-ти декември, броят за същия този изминал период е с над 1200 по-малко. Как така?

Обяснението е просто и съм писал доста по темата в блога. Пиша го всяка година и на редакторите на редица медии. Родилните отделения имат задължението да въвеждат информацията до 3 дни след раждането. На практика никой го не следи или санкционира. Повечето въвеждат след седмици. Някои – веднъж в месеца. Други въобще не въвеждат данните. Може да се проследи по болници дори в самия регистър, но явно никой не си прави труда. От министерство не ми отговориха дори какви мерки са предвидили да се взимат.

От година обаче свалям всеки ден автоматично данните за ражданията от регистъра, за да мога да илюстрирам точно това. Въпреки, че въвеждането на последните ражданията от края на ноември е трябвало да приключи преди поне 26 дни, то все още продължава на пълни обороти. Сравнявам със закъснението в същия период миналата година и тогава е било доста по-малко, макар пак да говорим за няколко стотин случая.

Отново, това не са ражданията на въпросните дати, а попълнените едва сега – с над месец закъснение. Някои от въведените в последната седмица са били родени още през юли и август.

Някой ще кажат, че дори така има 3000 по-малко раждания. Може би, а може би не. Както казах, доста болници не въвеждат данни и няма никакви гаранции, че още повече не са спрели. Ще знаем точния брой на родените българчета през април от НСИ. Второ, видимо тази година се въвеждат с още по-голямо закъснение и само за 3 седмици се е стопила разликата с 1000. Трето, тук не включваме декември и не знаем как се развиват нещара сега. Числата от този месец изглежда ще бъдат въведени чак в края на март съдейки по миналата година.

Всъщност, според данните, които събрах, ако отворите регистъра в който и да е момент, може да сте сигурни, че числото, което виждате е занижено с между 3 и 8%. Това е достатъчно да даде грешна тенденция нагоре или надолу. Сравнението между години, месеци и региони е невъзможно и също толкова измамно, защото пропуските във въвеждането са непостоянни. Затова призовах през март или да се въведе ред чрез санкции и следене на въвеждането, или да се спре публичната част на регистъра, защото сега е нищо повече от генератор на фалшиви новини.

Мария Габриел в София: #AVMSD

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/02/avmsd-16/

Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“,  организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:

  • актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и 
  • обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.

I

Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.

Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително

улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)

Работата по  медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:

https://platform.twitter.com/widgets.js

 

От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен  пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:

(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите,  нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;

(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и празмерът на квотата (предложения: 20 на сто –  ЕК, 30 на сто –  ЕП), и дефинициите са дискусионни;

(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.

По повод откритите въпроси:

  • Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне  до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи.  В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право.  По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
  • Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем  е отношението европейска – национална  квота, защото местните индустрии  настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от   европейската квота (единен пазар).
  • Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България  – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите  са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.

Ключови за регулацията остават балансите:

  • индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП  защити интересите на гражданите;
  • гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при  дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
  • регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.

II

По втората тема – фалшивите новини –   г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика:  дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата –  в медиите.

През 2018 г. се очаква:

  • създаване на работна група на високо равнище и доклад в тримесечен срок;
  • Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
  • Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.

Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от  записа на конференцията):

  • Смятам, че трябва да се започне с  дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
  • Реакцията към различните категории фалшиви новини  трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории лъжа – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм   сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
  • Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината.  Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно?  Не всички са съгласни. Но точно това се случва, неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.

 

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: давму, fake