Tag Archives: фалшиви новини

Норвегия. Враг номер едно на всяка селищна система!

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/norge.html

неделя 12 май 2019


Франция: законопроектът срещу фалшивите новини внесен в парламента

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/15/fr_fake-2/

В парламента на Франция е внесен законопроект за борбата с фалшивите данни.

Въвеждат се мерки за борба с разпространението на такава информация. По време на предизборната кампания интернет платформите ще бъдат предмет на по-строги задължения за прозрачност, предназначени да позволят на публичните органи да открият кампании за дестабилизация, фалшива информация и второ, за да се даде възможност на потребителите на интернет да идентифицират поддръжниците на спонсорирано съдържание. Съдилищата също ще могат бързо да спрат разпространението на такива материали.

Част II от законопроекта е предназначена да позволи на Conseil Supérieur de l’Audiovisuel (национален аудиовизуален регулатор – CSA) да предотвратява  или спира разпространението на телевизионни услуги, контролирани от чужда държава, които нарушават основните интереси на Франция или участват в дестабилизиране на  институциите, по-специално чрез разпространението на  фалшиви новини.  Законопроектът установява и специална процедура за спиране на медийна услуга, ако нейната дейност има за цел да засегне честността на изборите.  CSA ще може да отнеме лицензията на съответния доставчик.

И накрая, законопроектът  предвижда задължение за по-широко сътрудничество  на  посредници/разпространители/платформи/доставчици на услуги – освен задължението за своевременно отстраняване на всяко незаконно съдържание, за което са узнали,  те трябва да предоставят на всяко лице  възможност  по лесно достъпен начин да уведоми за   невярна информация. И накрая, доставчиците на услуги трябва да разкриват пред обществеността стъпките, които предприемат, за да се борят срещу разпространението на неверни данни.

Правителството обяви, че законопроектът ще бъде разгледан по ускорена  процедура.

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

Малайзия: закон срещу фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/05/20115-fake/

 Mинистърът на комуникациите и мултимедията на Малайзия защитава новия  закон срещу фалшивите новини, като се обосновава с  мерките в Европа: “Германия  прие закон, който предвижда глоби в размер до 50 милиона евро  за мрежи, които не успяват да свалят незаконното съдържание в рамките на 24 часа; във Франция президентът Емануел Макрон обеща да въведе закон за забрана на фалшиви новини по време на избори; британският премиер Тереза ​​Май създаде отдел за бързо реагиране “да се справи бързо с дезинформацията и да възвърне реалните обществени дебати”. Това не са репресивни режими, а европейски страни, които са известни със свободата на словото и гражданските свободи. Тенденцията е ясна – държавите, които искат да насърчават здравословни дебати и демократичен процес, основан на фактите, осъзнават, че трябва да действат срещу бича на фалшивите новини.”

В Малайзия идват избори. Според критиците приетият закон е опасен, определението за фалшиви новини – неясно, санкциите непропорционални – предвижда се затвор до 6 години за фалшиви новини ( по проект – 10 години). Законът на Малайзия определя фалшивите новини като “новини, информация, данни и отчети, които са изцяло или частично неверни” в печатна, аудио и видеоформа. Отнася се и до социалните медии, включително и когато авторите са зад граница, ако от информацията са засегнати Малайзия или граждани на Малайзия.

Австрия: трудни времена за обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/orf-2/

Новото правителство на Австрия предприема стъпки за засилване на позициите си в медиите.

Обществената телевизия с най-голямата аудитория в Австрия – до 4 милиона зрители при население 8,7 милиона души – се финансира главно чрез данък, който правителството иска да отмени. Различни министри правят изявления, че не одобряват модела на  финансиране на  ORF. Заместник-канцлерът е най-директен, като нарича ORF  място, където лъжите стават новини. Понятия като фалшиви новини и lügenpresse (лъжепреса) се използват за критичните публикации  по подобие на употребата на термините от управляващите в САЩ.

Представители на ORF  оценяват атаките като част от опитите  на правителството да получи по-голямо политическо влияние чрез медийния сектор. В същото време медийният министър Блумел няколко пъти обявява публично, че правителството възнамерява да укрепи частните радио- и телевизионни медии.

По-широка картина на тревожните тенденции в Австрия – от www.indexoncensorship.org.

Франция: какво предвижда законопроектът срещу фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/11/fr_fake/

Първи сведения за новия законопроект за фалшивите новини във Франция – по публикации в Politico, Washington Post u Bloomberg.

 

1. Законопроектът упълномощава независимия медиен регулатор да прекрати едностранно лицензията (вероятно за медии, които се нуждаят от някакъв вид разрешение по френското право)  на всяка “чуждестранна влиятелна медийна организация” по време на национална избирателна кампания.

2. Задължават се платформите  да разкриват самоличността на рекламодателите, които плащат за разпространение на съдържание, както и сумите, които плащат. Целта е добра, но  – както посочва Bloomberg – субектите, които се опитват да влияят на кампаниите, вероятно са достатъчно умни, за да не действат от свое име.

3. Улеснява се санкционирането за фалшиви новини, заличени от интернет и от ефира. Министърът на културата обаче отбелязва, че правителството не отговаря как да се определи какво са фалшиви новини. Няма да е достатъчно новините да са фалшиви, трябва да се докаже още, че (а) авторът съзнателно   е лъгал и (б) новината “е нарушила или може да наруши обществения ред”. Според съдебната практика във Франция има още ограничения:

  •  няма санкция за новини, които са фалшиви, но “правдоподобни”,
  • няма санкция за  неточности, които са несъществени;
  • мненията, дори и очевидно фалшиви, не могат да се считат за “фалшиви новини”.

4. Законопроектът изисква онлайн платформите да си сътрудничат с властите като се използват същите методи, които и сега – в случаи  на детска  порнография и при защита от тероризъм. Тази  мярка дава заглавия на публикации в медиите – Новият закон създава за платформите задължение за сътрудничество. 

Медиите очакват проблеми в прилагането   – ако  всеки получава право да бъде изслушан от съдия, когато сметне, че  има фалшиви новини. Сочат се  поне два риска – съдиите да търсят процедурни основания да не се занимават с такива дела, или големият брой  да доведе до грешки.

В понеделник, на 12 март, ще станат известни мерките за борба с фалшивите новини, предложени от групата на високо равнище към ЕК.

#CensorshipMachine

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/03/illegal_/

 

На 1 март 2018 Европейската комисия публикува Препоръка  относно мерките за ефективно справяне с незаконното онлайн съдържание, която представя идеите на Комисията за това как да се ускори премахването на незаконно съдържание. Отделно от това, подобни идеи са развити в предложенията за ревизия на медийното и авторското право, както и в дискусиите за борба с дезинформацията и фалшивите новини.

Аз също говорих за това на конференцията за фалшивите новини, организирана от АЕЖ през ноември 2017: ЕК препоръчва  на частни търговски дружества да се даде възможност да заличават съдържание, качено от граждани. Сега Европейската комисия продължава идеите в тази посока.

В правна  система, основана на върховенство на правото, съдът е този, който трябва да се произнася при намеса в свободата на изразяване, поне досега това беше неоспорвано положение. ЕК насърчава тенденцията е да се овластят доставчици да правят такава преценка – точно както идеята за трите удара преди време.

Реакцията на European Digital Rights (EDRi):

Европейските политици работят за най-големия интернет филтър, който някога сме виждали. Това може да звучи драматично, но наистина не е преувеличено. Ако предложението бъде прието, уеб сайтове като Soundcloud, eBay, Facebook и Flickr ще бъдат принудени да филтрират всичко, което искате да качите. Алгоритъм ще  определя кое от съдържанието, което качвате, ще се вижда от останалия свят и кое – няма.

Този интернет филтър е предвиден в предложенията за нова европейска нормативна уредба. Интернет филтрите не могат и не трябва да се използват за регулиране на авторското право. Те не работят. Но има много по-голям проблем: след като бъде инсталиран, интернет филтърът може и ще бъде използван за безброй други цели. Обзалагаме се, че политиците радостно очакват интернет филтъра, за да го използват в биткаите си  с фалшиви новини, тероризъм или нежелани политически мнения.

EDRi подчертава, че има много причини да сте срещу тези предложения – ето три:

  • Това е атака срещу вашата свобода на изразяване.
  • Филтри като тези  правят много грешки.
  • Платформите ще  бъдат насърчени да избягват риска  – за сметка на вашата свобода.

МС съобщава, че се заема с нормативната уредба на собствеността и финансирането на медиите и тяхното разпространение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/01/ownership-4/

От сайта на правителството: последна точка от дневния ред на заседанието на 28 февруари 2018 г.:

Създава се работна група за законодателни промени относно собствеността и финансирането на медиите и тяхното разпространение

Правителството прие решение за създаване на работна група, която да изготви промени в действащото законодателство относно собствеността и финансирането на медиите в страната и тяхното разпространение.

Работната група трябва да предложи ясен механизъм за разкриване на крайния собственик на доставчика на съответната медийна услуга и източниците му на финансиране, отговорния държавен орган, който ще прилага механизма, както и размера на санкциите, в случай на неизпълнение на задълженията на адресатите на законопроекта. Тя трябва да предложи също законово допустим начин за сезиране от компетентен държавен орган на Комисията за защита на конкуренцията и да регламентира задължение на КЗК за периодично изготвяне на секторни анализи на медийния пазар в страната, обхващащи всички медии. В случай, че Комисията установи, че конкуренцията на медийния пазар е ограничена или нарушена, да бъде създаден механизъм за нейното възстановяване.

В работната група по изготвянето на законодателните промени ще бъдат включени министрите на икономиката, на финансите и на културата и определени от тях експерти.

На работната група се възлага в 14-дневен срок от приемането на това решение обосновано и мотивирано да сезира КЗК за извършване на секторен анализ на медийния пазар в страната, при който да се изследват неговите характеристики и структура, участниците, степента на пазарна концентрация, динамиката в сектора, нормативната уредба, саморегулациите и да бъдат направени изводи за състоянието на конкурентната среда.

*

Подобни идеи вече имаха Валери Симеонов (мерки, защото бТВ и Нова получават европейски средства, въртят “едни доста милиони”и по този начин”се явяват до голяма степен спонсорирани от държавата” –   “да се прецени дали това трябва да продължава”)  и Пеевски (мерки, защото “десет години разпространяват фалшиви новини за мене и издателския ми бизнес”).

Дори да е стимулиран от хода на Пеевски-Цонев и пр., дори да е предизвикан от външен фактор – каквито са първите предположения в мрежите – това е правилен ход, дори два правилни хода:

  1. междуведомствена група за създаване на нормативна уредба и
  2. секторен анализ – като се очаква това да се извършва периодично.

Но по-нататък: има ли воля  – или само имитация и бутафория?  Не може да се каже.  Засега има само едно съобщение.

 

Законопроектът Пеевски и др. за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни издания

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/27/media_transp-2/

От писмо на Делян Пеевски до медиите, а после и от сайта на парламента стана ясно, че депутати от ДПС  внасят законопроект за изменение на Закона за задължителното депозиране на печатни издания.  

2010 –  чл.7а

Този закон е приет през 2000 г. за депозиране на печатни издания с цел съхраняване на културното наследство. Известен е само в специализирани  среди.

През 2010 г. първото правителство на ГЕРБ по време на поредна кампания за прозрачност на собствеността на медиите допълни закона с чл.7а – за създаване на регистър на действителните собственици към Министерството на културата и ежегодно деклариране на собствеността. Писах тогава в Дневник:

Текстът не показва предвиждат ли се мерки за осветяване на лица, обвързани с какви ли не договори с представящите се за собственици. Такива мерки са изключително необходими. В проекта няма текст за установяване на произход на средствата. Значи ли това, че няма да се предприема проверка за произхода на средствата, с които се придобива дял или цяло дружество?

Така и стана.

  • Пример – писмо от журналистите в Класа “до  издателя и собственика в сянка Красимир Гергов”. Впрочем основен играч през прехода е консултантът – консултантите са неуловими и от 7а, и от новите предложения 7б и 7в. Вероятно така и трябва.
  • Пример – депутатът Делян Пеевски говори за “моите медии” година преди да се чуе, че има сделка, с която му е прехвърлена собственост,  и много преди името му да е появи в карето на печатните издания. Незабравимо  е интервюто  на Пеевски, в което той демонстрира връзката медии- власт и  медийна мощ:

молбата на Цветан Цветанов – ще го кажа в прав текст – бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Станимир Флоров били близки.

  • Пример за неосветената страна на медиите на Пеевски е оповестената сделка с Патрик Халпени (“Да, потвърждавам, че имам сделка с “Нова Българска медийна група холдинг” за придобиването на дяловете на компаниите, които притежават вестниците “Монитор”, “Телеграф”, “Политика”, “Меридиан мач” и “Борба”, казва Халпени в интервю за Капитал). Има и разрешение от КЗК  – какво стана с прехвърлянето на собствеността? А може би след като през лятото на 2014 не се реализира предвиденият сценарий с ДАНС, отпадна нуждата и от фиктивна сделка?

Закони има, изисквания има – не е като да няма – но  чл.7а  не промени медийната среда.

Осем години след появата на чл.7а  през изминаващата седмица беше огласен  нов законопроект – с нови две разпоредби – 7б и 7в –  в същия Закон за задължителното депозиране на печатни издания.  Делян Пеевски – който е задължено лице по  чл.7а – и проверимо не е спазвал разпоредбата  – вече е подреден откъм изискващите, откъм носителите на стандарти.

2018 – чл. 7б и чл.7в

Какво предвижда законопроектът на Пеевски – Цонев – Кръстева- Хамид за изменение на Закона за задължителното депозиране:

Чл.7б Лица, които разпространяват и продават печатни издания, подават декларация в МК за действителен собственик и брой обекти за продажба на дребно. Ако притежават повече от 1/3 от декларираните обекти, МК уведомява КЗК.

Чл 7в  Доставчиците на медийни услуги декларират информация  за действителен собственик,  всяко финансиране, размер и основание на всяко финансиране.

  • Доставчик на медийни услуги  се дефинира  с препратка към дефиницията в Изборния кодекс.
  • Финансиране се дефинира като получаване на средства и имущество извън приходите от обичайна дейност,  и всички заеми – без банкови кредити.

В мотивите на законопроекта се говори за прозрачност, но по-ясно разкрива мотивите  откритото писмо на Пеевски до медиите, там се казва:

Законопроектът ще преустанови и спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неясна.  Същият кръг от медии, вече повече от десет години непрестанно генерира фалшиви новини за мен и издателския ми бизнес  –  когато крият действителния си собственик или се финансират непазарно и обслужват конюнктурните интереси на своите български или чуждестранни финансови благодетели.

Десет години? – “за мен и издателския ми бизнес”? – през тези години в кой точно регистър беше Пеевски – като има изискване за издателите от 2010 г.?

А за предлагания законопроект – той има символен характер, но все пак:

  • от гледна точка на законодателна техника:  Законът за нормативните актове не позволява в закон с един предмет да се уреждат произволни задължения с друг предмет. Продавачи и разпространители на печатни издания се появяват в закон, целящ съхраняване на културното наследство.
  • от гледна точка на съдържанието: ще кажа, каквото преди години за чл.7а – неефективен инструмент, неясни дефиниции, целта видимо не е да се осветлят влиянията и контрола –  защото как осветляване без рекламодатели  и без банки, и без разпределянето на европейските средства.

Впрочем вж Гинка.

 

 

След Франция – сега и Бразилия с план за борба с фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/06/fake_fr_br/

Преди по-малко от месец президентът на Франция обяви намерението си да бъдат приети два нови закона –   закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.

Както бразилската федерална полиция съобщава чрез официалния си профил в Twitter, Бразилия също предприема мерки за защита от фалшиви новини с оглед изборите през 2018. Мерките ще са предназначени да идентифицират и накажат авторите на  фалшиви новини  за или против кандидатите в предстоящите избори. 

Една нова публикация на Глен Грийнуолд , която обсъжда сходството на намеренията за борба с фалшивите новини във Франция и Бразилия.

Визия за електронно бъдеще

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3047

Не се имам за визионер. Най-вече защото смятам за нужно да мога да си представя почти всички стъпки, необходими за реализирането на всичко, което предлагам. И тогава то не е точно „визия“, а по-скоро „план“. Но така или иначе, наскоро се замислих какво бих искал да имаме след като реализираме пътната карта за е-управление (която е доста конкретен план). Нещо като … визия за 2025-та. И направих следния списък:

  • Електронно гражданство – това естонците вече го имат, а в заданието за системата за електронна идентификация бяхме заложили гъвкавост в идентификаторите – в момента са само ЕГН и ЛНЧ, но ако законодателството позволи на произволни чужди граждани да се издава електронна идентичност, това да бъде възможно и със съществуващата система. Това би позволило на чужденци да откриват фирми, да плащат данъци и да развиват дигитален бизнес без да са стъпвали в страната.
  • Гъвкава електронна идентификация – в момента електронната идентификация се предвижда на носител (смарткарта). Това не е най-удобното решение, но за желаните нива на сигурност е горе-долу единствената опция. Но след 5-6 години мобилните телефони, а и други преносими устройства ще имат, надявам се, същото ниво на сигурност (в момента са възможни хибридни схеми със split key между телефон + HSM, но да не влизаме в подробности.)
  • Пълен контрол на гражданите върху данните им – всеки да може да определя кой има достъп до данните му, да вижда кога са четени – не само в публичния сектор но и в частния. Това технологично изглежда трудно, но за публичния сектор е напълно постижимо, а за частния – с развитието на криптографията се надявам да има как да управляваме данните си без да се налага да правим „крипто-шаманизми“, които са трудни дори за напреднали.
  • Всички системи да имат програмни интерфейси и да си „говорят“. Това вече е заложено като изискване, но ще стане реалност най-рано след 4-5 години. Това ще превърне системите на държавата (а и не само) в лего-блокчета, от които и държавата, и бизнесът ще могат да сглобяват нови приложения.
  • Единен портал за граждани – и това е заложено като „първа версия“ в системата за електронна идентификация, но в неговата пълнота би изглеждало така – влизате (с електронната си идентичност) в портала и там виждате всички данни за себе си, всички данъци и такси, които дължите (и история на тяхното плащане), срокове, в които да извършите някакви задължения или препоръчителни действия (технически прегледи, гражданска отговорност, смяна на лична карта, записване на дете в детска градина или училище, профилактични медицински прегледи) и всичко това да може да се направи с един бутон – „плати данъци“, „записи дете в детска градина Х“, „поднови гражданска отговорност“, „запази си час за личния лекар“ и т.н. Някои от нещата може да стават и автоматично и само да получаваме известия, че са станали. Това разбира се би изисквало оптимизиране или изграждане наново на стотици процеси, но е постижимо.
  • Хартия в администрацията и в отношенията между бизнеса и гражданите – само в тоалетната. Това е шега на естонците, но колкото по-малко хартия размотаваме напред-назад, толкова по-добре. И не само заради спасените гори, а защото това би значело, че всичко можем да свършим в движение, отдалечено, лесно и бързо.

Това са неща пряко свързани с електронното управление. Ето още някои идеи за по-добро управление в по-общ смисъл. Те разчитат на голямо хранилище от данни, което може да звучи и малко антиутопично (напр. като в този разказ), но всичко това биха били данни, които държавата вече има и събира и в голямата си част не са данни за отделния гражданин, т.е. не биха нарушили личната му свобода:

  • Автоматична оценка на въздействието на законодателството – всеки закон или наредба в момента трябва да бъде приеман само след като е оценено въздействието му (напр. върху бизнеса). Това обаче далеч не се прави винаги. Според мен може да бъде автоматизирано до голяма степен – ако всички данни на държавата са налични в голямо хранилище и поддържани и класифицирани прилежно, а текстът на законопроектите не се твори „на колянце“, а следват адекватен, електронизиран и прозрачен процес, то той ще може да бъде анализиран машинно и съпоставян с данните, като така ще може по време на писането да е ясно какви аспекти засяга. Разбира се, това няма как да е пълно (освен ако изкуственият интелект не напредне драматично), но поне ще можем да имаме частична картина.
  • Изкуствен интелект за идентифициране на проблемни сфери – следейки гореспоменатите данни за дълги периоди от време, изкуствен интелект ще може да вдига „червени флагчета“ за проблемни сфери – ако раждаемостта намалява 7-8 години поред, значи може би е нужна политика, която да адресира проблема; ако чуждите инвестиции намаляват, значи е нужна политика по привличането им; ако броят на деца, оставащи извън детски градини расте, значи спешно трябва политика по осигуряването на такива (стимул за частни; ускорено строене на общински и др.); ако въздухът е мръсен за продължителен период… и т.н, и т.н. И всеки управляващ (министър/кмет) да има едно табло, на което да вижда проблемите сфери подредени по риск и приоритетност.
  • Система за идентифициране на корупция – в предложения проект за анализ на корупционния риск в пътната карта е залегнало автоматичен анализ, но той не е проактивен – на база на хранилището за данни може да се идентифицира корупция много по-ефективно.

Има обаче и много други аспекти на дигитализацията:

  • Пряко гражданско участие – не само електронно дистанционно гласуване и електронни референдуми, а възможност за активно участие във вземането на решения. Не смятам, че представителната демокрация е лоша и че пряката непременно ще реши всички проблеми, но със сигурност повече възможности за електронно гражданско участие (напр. в гласувания в парламентарни комисии; в изготвяне на законопроекти и др.) биха значели по-демократично-осъзнатео общество.
  • Дигитална грамотност (e-literacy) – в момента България е на последните място в Европа по дигитална грамотност. Не ползваме възможностите, които новите технологии предоставят, не се ориентираме в интернет-лабиринта, вярваме на фалшиви новини, не умеем да комунимираме онлайн и т.н. Това всичко може и трябва да се подобри, за да не изоставаме и да не ставаме по-бедни поради това си изоставане. Политика на министерство на образованието е необходима, но не достатъчна. Трябва електронното ограмотяване да се случва на всички нива, във всички възрасти. И не просто „как да ползваме компютър, за да се обаждаме на децата в чужбина“. А дори да можем да програмираме прости програми, ако щете. Защото това би повишило ефективността ни многократно, без значение от професията.
  • ИТ индустрията да премине отвъд аутсорсинга. Отвъд това да изпълнява тривиални (но времеемки) задачи на големи компании. Имаме потенциала да решаваме световни и местни проблеми и поне някой от е-гигантите на бъдещето да бъде тук. Да, за това е нужно не само технологична експертиза и предприемчивост, а и инвеститорска екосистема, но напредваме в това отношение.
  • Реален единен цифров пазар в Европа (а защо не и Европа+САЩ+други държави). В момента регулациите в различните европейски държави са толкова различни, че ако един бизнес иска да продава навсякъде, трябва да си наема юристи във всяка държава (образно казано). Опитите на настоящата комисия не бяха достатъчни и много сфери останаха или нехармонизирани, или хармонизирани проформа (напр. директивата за авторското право, за която ще пиша скоро, няма изгледи да постигне желания ефект). Дали европейските регламенти и директиви ще премахват местни особености или ще ги хармонизират между нациите, резултатът трябва да е един – единствената разлика между България, Франция, Естоняи и Испания да бъде езикът на потребителския интерфейс. А той би трябвало да бъде превеждан машинно в следващите 5-6 години.
  • Позволяване на реална споделена икономика чрез умни и гъвкави регулации и дерегулации – не твърдя, че Uber и AirBNB „са бъдещето“, но и такива и по-децентрализирани модели на предоставяне на услуги трябва да бъдат допустими, а не „по ръба на закона“. Схемите за репутация на шофьори, хотели, ресторанти и какво ли още не не трябва да са държавен монопол – държавата трябва да ги делегира на технологично по-адекватните.

„Абе т’ва ваш’то не е точно визия“. Сигурно не е, но поне е част от представата ми за възможното и постижимото след 10 години. И наличието просто на един списък с идеи, хрумнали в трамвая, не е начин нещо от тях да се случи. Но може би е първа стъпка, която в комбинация с достатъчна активност, попътен вятър и късмет, може пък и да стане.

Но защо всичко да е дигитално? Защо ни е този напън към електронизация, към преминаване към виртуалния свят? Не е ли това лошо, рисковано, откъсващо ни от корените, антиутопично? Не мисля. Технологията е и ще си остане само средство, а не самоцел, но като средство може да бъде много ефективна – за това да прави хората по отделно, и обществата като цяло, по-щастливи, по-богати (и материално и нематериално) и дори по-добра версия на самите себе си. „Само“ трябва да се научим как да я използваме.

Регистърът на ражданията спря сам засрамен от себе си

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/registar-rajdaniq/

Писах по-рано тази седмица в социалките, е прословутия регистър за ражданията е паднал. Сайтът дава сървърна грешка при отваряне. За последно е бил достъпен на 10-ти януари и знам това, тъй като автоматично свалям данните от него. Използвам ги за да покажа колко некачествена е информацията в него и как липсата на контрол единствено генерира фалшиви новини.

Първоначално реших, че най-накрая Министерството на здравеопазването се е вслушало в призивите ми да се спре публичната част поне докато оправят качеството на данните. Предвид грешката обаче ми се стори малко вероятно, още повече, че подобна имаше за кратко и през декември. Затова отново завъртях телефоните на министерството с надеждата този път да получа отговори.

На няколко пъти бях изпращал запитвания по ЗДОИ, на които получавах половинчати отговори или най-често – никакви. Неофициално ми беше казано преди три години, че практически контрол няма. Този път по телефона имах повече късмет. Първо от Информация на МЗ ме насочиха към Националния център по обществено здраве и анализи. Преди също са ми посочвали, че точно те администрират регистъра. От там обаче ми отговориха, че само управляват достъпа до него – сертификати, които се дават на болници и на служители с цел анализи и попълване. Нямали достъп, а и право да администрират самият сървър, софтуера или да проверяват качеството на данните.

След това бях насочен към Медицински одит. Там бях прехвърлен през няколко души докато юристите потвърдиха това, което бях получил неофициално като информация от министерството преди време. Медицински одит не отговаря за проверка дали болниците въвеждат данните коректно, навреме или дали въобще ги въвеждат. Те проверяват дали медицинските дейности са изпълнени, а не дали документацията към министерството, каквото всъщност представлява този регистър, е изрядна. Интересното тук е, че именно министерството на няколко пъти официално са ми отговаряли, че точно Медицински одит следва да правят такива проверки, но не знаят дали има санкционирани.

Накрая се върнах на Министерството и ме свързаха с отговарящите за информационната им инфраструктура. Оказа се, че тъй като регистъра не е част от техните сайтове, не влиза в техните задължения. Още повече, че сървърът по някаква причина е в Медицински одит, които нямат нищо общо с него. Не е ясно как е правена техническа поддръжка до сега, но явно те ще се нарамят в бъдеще. Навярно ще видим сайта отново в следващата седмица, но от това, което разбрах от 10-тината разговори проведени днес излиза, че доста болници може да нямат възможност да въвеждат данни в скоро време.

Всичко това ме връща към темата, която дъвча от доста време – не се прави така. Регистърът за ражданията в никакъв случай не е най-големият проблем на здравеопазването. Може да се нарече дори маловажен. Сред информационните масиви обаче е най-видим и генерира най-много фалшиви новини. За известно време този на Фондът за лечение на деца получи по-голямо внимание, но беше закрит точно, защото показваше твърде много неудобни неща.

В случая с този за ражданията министерството дори изпуска поредна възможност да санкционира болниците за поредното нещо. Не това следва да е мотивацията тук обаче. Първоначалната цел на регистъра е да спомогне за подобряването на женското здраве в страната. Това е важно само по-себе си, но придобива и стратегически измерения в контекста на демографската криза. Регистърът не решава проблемът с раждаемостта, но данните, които следва да се събират в него може да посочат към проблеми, възможности за подобрение, положителни и негативни тенденции и стимули. В него далеч не се събира само броят на ражданията, но от това, което съм видял, следва да се събира дори повече информация.

Без качество на данните, отговорно въвеждане и отчетност обаче нищо от това няма значение. Сега имаме просто поредния софтуер, за който са похарчени едни пари и който бавно умира на някакъв сървър в прашно мазе. След още няколко системни грешки ще им писне и ще спрат да го рестартират и ще спря както толкова други регистри и добри иначе идеи.

В случая не е виновен никой от хората, с които разговарях днес. Самите те навярно са фрустрирани от ситуацията. Проблемът е системен и вина за тази счупена структура от взаимоотношения и отговорности носят именно министъра и зам. министрите. Както сегашните, така и всички преди тях. Да, наистина този регистър не е най-важното в доста проблемната ни здравна система. Същото може да кажем обаче за много подобни неща. Системните проблеми, които прозират тук, всъщност са причина за почти всичко, на което се ядосваме в здравеопазването. Работа на министъра не е да заповяда нещо да се оправи, а да изгради така структурите, че да се хващат такива проблеми веднага. Това важи както за счупен регистър, така и за корупция в болниците, лобизъм около лекарствата или източване на касата.

Междувременно за поне 2-3 седмици кафявите медии и сутрешните шоута ще бъдат лишени от любимата си януарска тема – как „българите сме на изчезване

Франция: готвят се нови закони в областта на медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/14/fr-2/

Президентът на Франция обяви намерения за създаване на два закона, засягащи медиите – закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.

Според Макрон на платформите ще бъдат наложени задължения за по-голяма прозрачност на цялото спонсорирано съдържание, за да е ясна самоличността на рекламодателите и на онези, които ги контролират. При разпространение на неверни новини законът ще предвижда мерки –  да се заличи въпросното съдържание,  да се заличи потребителски акаунт, дори да се блокира достъпа до  сайта. В това отношение правомощията на медийния регулатор ще бъдат разширени, за да може да се бори  срещу всеки опит за дестабилизация от доставчици и услуги, контролирани или повлияни от чужди държави.

По отношение на уредбата на обществените медии Макрон обещава изключително широки дебати, както и проучване на различни европейски и международни модели.

Мързелът на журналиста, фалшивите новини и регистърът за ражданията

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/marzelat-na-jurnalista/

Днес за пореден път попаднах на сензацонна новина за ражданията през изминалата година. Този път от новините на Нова телевизия препечатана дословно от Дневник.

Позовават се на регистъра на ражданията на МЗ. Ясно им е, че данните там са ненадеждни, но новината е дежурна, сензационна, а трябва да се гони рейтинг. Толкова е дежурна, че понякога не сменят дори числата между годините и просто препечатват. Преди две години дори обявиха „рекордно намаление“, а то имаше увеличение на раждаемостта.

Колко ненадежден е обаче регистърът?

Ето един пример основан на данни. Ако отворите регистъра днес и потърсите родените за първите 11 месеца на годината, ще видите, че са родени малко над 53150 деца. Ако направите същата проверка преди 26 дни на 4-ти декември, броят за същия този изминал период е с над 1200 по-малко. Как така?

Обяснението е просто и съм писал доста по темата в блога. Пиша го всяка година и на редакторите на редица медии. Родилните отделения имат задължението да въвеждат информацията до 3 дни след раждането. На практика никой го не следи или санкционира. Повечето въвеждат след седмици. Някои – веднъж в месеца. Други въобще не въвеждат данните. Може да се проследи по болници дори в самия регистър, но явно никой не си прави труда. От министерство не ми отговориха дори какви мерки са предвидили да се взимат.

От година обаче свалям всеки ден автоматично данните за ражданията от регистъра, за да мога да илюстрирам точно това. Въпреки, че въвеждането на последните ражданията от края на ноември е трябвало да приключи преди поне 26 дни, то все още продължава на пълни обороти. Сравнявам със закъснението в същия период миналата година и тогава е било доста по-малко, макар пак да говорим за няколко стотин случая.

Отново, това не са ражданията на въпросните дати, а попълнените едва сега – с над месец закъснение. Някои от въведените в последната седмица са били родени още през юли и август.

Някой ще кажат, че дори така има 3000 по-малко раждания. Може би, а може би не. Както казах, доста болници не въвеждат данни и няма никакви гаранции, че още повече не са спрели. Ще знаем точния брой на родените българчета през април от НСИ. Второ, видимо тази година се въвеждат с още по-голямо закъснение и само за 3 седмици се е стопила разликата с 1000. Трето, тук не включваме декември и не знаем как се развиват нещара сега. Числата от този месец изглежда ще бъдат въведени чак в края на март съдейки по миналата година.

Всъщност, според данните, които събрах, ако отворите регистъра в който и да е момент, може да сте сигурни, че числото, което виждате е занижено с между 3 и 8%. Това е достатъчно да даде грешна тенденция нагоре или надолу. Сравнението между години, месеци и региони е невъзможно и също толкова измамно, защото пропуските във въвеждането са непостоянни. Затова призовах през март или да се въведе ред чрез санкции и следене на въвеждането, или да се спре публичната част на регистъра, защото сега е нищо повече от генератор на фалшиви новини.

Мария Габриел в София: #AVMSD

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/12/02/avmsd-16/

Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“,  организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:

  • актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и 
  • обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.

I

Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.

Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително

улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)

Работата по  медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:

https://platform.twitter.com/widgets.js

 

От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен  пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:

(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите,  нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;

(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и празмерът на квотата (предложения: 20 на сто –  ЕК, 30 на сто –  ЕП), и дефинициите са дискусионни;

(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.

По повод откритите въпроси:

  • Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне  до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи.  В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право.  По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
  • Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем  е отношението европейска – национална  квота, защото местните индустрии  настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от   европейската квота (единен пазар).
  • Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България  – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите  са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.

Ключови за регулацията остават балансите:

  • индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП  защити интересите на гражданите;
  • гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при  дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
  • регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.

II

По втората тема – фалшивите новини –   г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика:  дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата –  в медиите.

През 2018 г. се очаква:

  • създаване на работна група на високо равнище и доклад в тримесечен срок;
  • Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
  • Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.

Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от  записа на конференцията):

  • Смятам, че трябва да се започне с  дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
  • Реакцията към различните категории фалшиви новини  трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории лъжа – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм   сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
  • Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината.  Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно?  Не всички са съгласни. Но точно това се случва, неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.

 

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: давму, fake

Фалшиви новини, статистика за употребата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/11/fake_trump/

Фалшиви новиниизмислено съдържание, което преднамерено се представя като новинарско отразяване на действителните събития.

Според президента Тръмп не е така – а е новинарското отразяване, което не е съпричастно към неговата администрация и неговата работа, дори когато новините са точни – вж и тук за двете употреби на понятието
Ето и статистика – 153 пъти Тръмп е говорил  за фалшиви новини към 6 ноември 2017, публикацията е тук

 

 

 

Filed under: Media Law Tagged: fake

Тръмп с идея да се разследват новинарски медии за фалшиви новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/08/trump-2/

https://platform.twitter.com/widgets.js

Президентът на САЩ  в Twitter с предложение Сенатската комисия за разузнаване да разследва новинарските медии и да установи защо толкова много от новините са фалшиви.

Предложението  идва един ден след като лидерите на комисията обявиха, че техните констатации потвърждават заключенията на американското разузнаване, че Русия се е опитала да се намеси в президентските избори през 2016 г.  и  предупредиха, че руснаците може да се опитат да продължат да се намесват в бъдещите избори, включително следващата година и президентските избори през 2020 г., пише Вашингтон Пост.

 

Filed under: Media Law, US Law

Тръмп, лицензиите на NBC, Първата поправка

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/10/11/nbc/

//platform.twitter.com/widgets.js

Президентът Тръмп открито днес поставя въпроса за отнемане на лицензиите на NBC и други критично настроени медии, недоволен от новинарските им емисии.  Отдавна се знае, че Тръмп сочи CNN като производител на фалшиви новини, сега към CNN се добавят и други медии.

Отделен въпрос е кой и как може да отнеме лицензии – това е регулаторът FCC – и то при определени основания – и то не на цели мрежи. Но това не прави заплахата на президента по-малко опасна. Става дума за конституционна разпоредба  – зачитане на свободата на изразяване според Първата поправка на Конституцията на САЩ. Ценност, която и президентите не си позволяват да атакуват.

Filed under: Media Law, US Law

Управлението като бизнеса. Бизнесът като манталитет. Манталитетът като проблем.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/upravlenie-biznes-mantalitet/

Това е една история, която се каня отдавна да опиша. Става въпрос за моя близка и препятствията в работата ѝ при малък производител в България. За мен поне случаят е абсолютен аналог на мисленето, манталитета, надеждите, трудностите и дори финансовото положение на ниво управление в държавата ни. Всичко това обаче свито до размерите на семеен бизнес.

Преди около две години тя търсеше нови възможности и се сблъска с тази фирма. Собствениците бяха успели доста сериозно да модернизират производството си с помощта на евро фондове. Имат добри майстори и технически опит, имат клиенти и сериозни изгледи за растеж предвид потенциала на машините. Това, което им липсва обаче е организация и качество. Редуват се оплаквания от клиенти за брак, стока залежава, възможностите не се използват.

Тогава шефката на фирмата започва да търси някой с професионален опит в управлението на проекти и контрол на качеството в производството. Познатата ми пасва идеално и я наемат на доста добра заплата. Не по-малко важна част от работата ѝ е изготвянето на техническа документация, с която да доказват качество пред международните клиенти, които губят търпение с всяка изминала седмица. Водят се разговори какво следва, каква организация да се изгради, каква информация е нужна и как да се използва максимално възможностите на производството.

В следващите месеци тази фирма ми беше буквално пример в очите как един шеф на семеен бизнес в България има прозорливостта да осъзне, че няма нужната квалификация и опит и е готов да даде добри пари за специалист, вместо да влачи ситуацията към провал. Нещата, изглежда, не са стоели съвсем така.

Още с първите седмици започват проблемите. За да се подобри качеството, трябва да се преорганизира производството или най-малкото поне да се въведе някаква проследимост. Това удря на камък заради тъй типичното „ами той бай Иван така си е свикнал и ако го накараме да го промени ще го загубим“. Тъй като е малка семейна фирма, разчитат на няколко ключови служителя, които сами по себе си са вече като семейство. Да обясниш като външен човек, че вината е в работата им, е практически невъзможно без подкрепа отгоре. Инвентаризацията също показва огромни пропуски в самото управление. Липсва документация какво е произведено и понякога се прави наново нищо, че вече е в наличност някъде из кашоните. Старата стока се разваля и хвърля, което води до сериозни загуби. На места бракуваната стока достига 50% от произведеното. Въобще пълен кошмар за всеки със задача да въведе ред. И тук се среща неразбиране от собствениците, които отмятат усилията за документиране и проследимост на процеса като загуба на време.

Тук идва грешката в първоначалното ни впечатление за тях. Наистина, собствениците са осъзнавали, че нещо им липсва. Няма как щом клиентите неспирно им крещят за ниското качество. Оказва се обаче, че са смятали, че не знаят как да напишат мейлите към клиентите правилно, как да им завъртят главите и да ги подмамят. Мислили са, че нищо не следва да се промени в работата им, защото „те си знаят най-добре“. Мислили са, че има някакъв „таен кодов език“, с който ония там чужденците трябва да се подмамят. За тях парите дадени на специалист са били за това – да се излъже, че положението се подобрява и че всичко ще е наред.

Мисля, че се досещате къде тегля паралели с управлението на страната ни. Тъкмо идва някаква надежда, че нещо ще стане, че има воля за промяна, ефективност и действие и ти лепват шамар. Видяхме го тези дни с електронната идентичност и новите лични карти. Виждаме го години наред със съдебната реформа, където правителство след правителство пишат доклади към ЕК мислейки, че ще могат да ги залъжат с красиви думи и обещания. Редки са случите, когато знаещи и можещи са влезли и са направили нещо. Още по-рядко тези неща се запазват поне един мандат.

Наистина, държавната машина по принцип се променя бавно и мудно. Същото важи за всяка частна корпорация с такива размери – знам много добре, тъй като сега работя в такава. При публичната администрация има обаче още повече трудности предвид политиката и социалните отговорности. Това в никакъв случай не е извинение за глупостите, които се случват, но е важен аспект, за да ги разберем.

В случая обаче не говоря за действията на чиновници, а за висшия ешелон – министри, зам. министри и шефове на агенции. Особено в едноличния режим на взимане на решения при Борисов, вината ляга до голяма степен в неговия стил на работа. Отношението му и на хората под него е досущ като това в малкия семеен цех. Аналогично възможностите за растеж са огромни, парите са налице, макар видимо или потъват някъде, или се похарчат за нещо, което просто застоява. Всяко желание за реформа се среща на нож, щото „бай Иван така е свикнал“ и се подменя набързо с шарени обещания и декларации.

Познатата ми вече не работи в тази фирма. Отказа се след много усилия когато осъзна, че нищо не може да промени. Всъщност промяна се очаква – с липсата на качество пада и доверието и скоро няма да имат избор освен да продадат цеха. До тогава обаче не е ясно колко ще изгубят като хора, възможности и пари. В никакъв случай не казвам, че всички или дори повечето фирми са такива. Има предостатъчно с изцяло българска собственост и управление, които са в другия край на махалото. Повечето от нас имат обаче подобни негативни примери и те някак успяват да оцелеят на пазара въпреки всичко.

Аналогично, докато управляващите ни не осъзнаят, че само на думи реформи не стават, държавата ще губи все повече хора със знания и опит, които напускат, защото виждат, че липсва желание за промяна. С тях България ще губи не само производителност, инвестиции, доверие и бизнес контакти, но и най-ценното – още едно поколение. В интервю наскоро Борисов каза, че раждаемостта щяла да се увеличи когато „народът се успокои“. Не, няма. Особено, когато биват хранени постоянно с фалшиви новини и се въртят едни и същи красиви обещания, „па дано клиентът да не се усети, че половината дето правим е за бракуване“. 

Проверка на твърдения: КНСБ, милион емигрирали и минималната заплата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/factchecking-knsb/

КНСБ се активизираха пак в медиите и изсипаха доста твърдения, които е добре да се разгледат. Тук ще се концентрирам върху едно засягащо любимата ми тема – демографията. Имат обаче доста любопитни. Пример е искането им за семейно подпомагане само при „отговорно родителство“, каквото и да значи това. Подкрепят го с твърдение, че в „Холандия“ слагали камери пред домовете на социално слабите, а „Дания, Холандия и Финландия“ изисквали брак за надбавки и социални помощи. Всичко това ми се струва повече от абсурдно, особено познавайки отношението на тези страни към личната неприкосновеност и съжителството. Нямам обаче време да проверявам всичко. Не се съмнявам също, че икономистите вече беснеят над изказванията как прогнозираният растеж ще доведе до вдигане на заплатите в някои сектори със 100 лева месечно.

Твърдението, което ми хвана окото, е че близо милион българи са емигрирали за последните 17 години. Това отразиха редица медии вчера, а някои дори излязаха с такова заглавие. Ако се зачетем по-внимателно, онова, което Димитров всъщност казва е, че 906 хиляди българи с трудоспособна възраст са трайно напуснали страната. „Положението става катастрофално“ продължава шефът на КНСБ.

Няма да споря, че положението с работоспособното население в България, както и в практически целия развит свят, е доста проблемно. Както обясних в последната си статия, именно данните, перспективите и разбирането им ще покажат дали нещо може да се определи като катастрофално, катастрофирало вече или просто проблемно.

Данните на НСИ

За работоспособно население се смятат всички между 15 и 65 годишна възраст. Ако се чудите защо КНСБ говори за последните 17 години, а не за 10 или 20, то е защото са гледали буквално данните на НСИ – системата им позволява бързи справки точно за този период. Може да се заровите в годишниците в електронната им библиотека, както съм правил многократно тук, но това е далеч по-трудно за произвеждането на проста сензационна новина.

Разбира се, може да погледнете данните за външната миграция. Там има разбивка по възрастови групи и градове/села. Пренебрегвайки нарочно входящата миграция (не е въобще малко, но нали все пак търсим сензация), ще получим около 160 хиляди емигрирали за последните 10 години и не повече от 200 хиляди за последните 17. Това не е толкова интересно, а и доста хора се съмняват в моделите на НСИ и това, че не отчитат много „скрити“ емигрирали. Затова продължаваме търсенето.

Сметката на КНСБ излиза, ако гледаме цялото работоспособно население през 2000 и 2016-та. Те са съответно 5551767 и 4628724. Разликата за 17 години така е 926 хиляди. Ако са гледали междинни данни и закръгляли по месец на раждане, излиза наистина около 906 хиляди. До тук изглежда вярно – с толкова е намаляло българите между 15 и 65 години от 2000-та година до сега. Това обаче далеч не означава, че толкова са емигрирали.

Всъщност, най-големият принос към това намаление е намалената раждаемост през 80-те и 90-те. Децата, които са били на 15-19 години през 2000 г. са били родени в началото на 80-те. Между 2000 и 2009-та в работоспособна възраст започват да влизат все по-малко и по-малко деца, най-вече защото много по-малко са раждани между 1981 и 1990-та. Отделно от групата на работоспособните излизат хора родени през 30-те и 40-те – период с изключително голяма раждаемост и дори по-важно – повишено оцеляване на децата. Така само с раждаемостта се обяснява почти цялото намаление. Тук използвам данните от статията ми за историческата раждаемост в България.

Нека разгледаме българите в страната от едната възрастова група – 15 до 19 годишните. Те са тези, които тепърва ще започват работа. КНСБ са прави, че през 2016-та са 244329 по-малко, отколкото през 2000 г. Това, което пропускат обаче е, че ражданията между 1997 и 2001 (днешните 15-19 годишни) са с 268961 по-малко, отколкото родените между 1981 и 1985 (15-19 годишни през 2000 г). Отгоре на това добавяме смъртността, която макар и все по-намаляваща в България, все пак е отговорна за „изчезването“ на още няколко хиляди.

Ако се чудите защо разликата е раждаемостта е по-голяма от разликата в сегашното население с цели 24 хиляди, обяснението е, че в абсолютен брой емигриралите сред сегашните 20-годишни са много по-малко от емигриралите сред 20-годишните преди 17 години. Това далеч не е успокоение, защото и общият им брой намалява. Както видяхме обаче, причината е почти изцяло в намалената раждаемост десетилетия по-рано.

Теглейки чертата

Като съберем аналогичните разлики в намалената раждаемост и смъртност на всички възрастови групи се получава почти цялата сума съобщена от Димитров в медиите като „емигрирали“. Реалният брой „липсващи“ в тези сметки всъщност съвпада с оценката на НСИ – 150 до 200 хиляди. Това далеч не е малко, но явно е недостатъчно за медийна сензация. Особено на фона на хиперболата на шефа на ДАБЧ за 9 млн. българи в чужбина, която също оборих.

Какво означава всичко това? Българите в трудоспособна възраст определено намаляват. Съотношението между работещи/пенсионирани несъмнено ще пада все повече. Емиграцията е огромен проблем и то не само за броя работещи, но и за жените в детеродна възраст и раждаемостта. В същото време обаче не е вярно, че близо милион българи между 15 и 65 г. са емигрирали за този период. Всъщност, приблизително толкова са всички емигрирали от всички възрастови групи за последните 30 години.

На база данните от раждаемостта и емиграцията от последните 60 години може да очакваме, че броят влизащи в работоспособна възраст ще се стабилизира на сегашните нива. В същото време, повече хора ще излизат от нея, просто защото преди 60 години е имало т.н. baby boom – голяма раждаемост, много оцелели бебета последвано от силно намаление. Това ще продължи в следващите 30-тина години, когато броят на пенсионерите ще започне рязко да намалява и именно от сегашната раждаемост ще зависи колко ще са българите в работоспособна възраст.

Фалшиви новини за политически цели

КНСБ както винаги искат повишаване на пенсиите и минималната заплата. Твърдят, че така ще се запазят повече хора в страната, което е абсурдно. Както показах вече, когато българин емигрира в Германия, има доста по-голяма вероятност да не може да свързва двата края, отколкото останалите в България. Причината 250 хиляди да изберат този път често не са парите, а липсата на доверие в системите – съдебна, здравна, образователна, местна власт. Понякога това недоверие не се базира на факти, а на внушения и фалшиви новини като обсъжданото тук. Друг път личният опит е повече от красноречив. Независимо от причините обаче недоверието е най-големият двигател на емиграцията и не може да се реши с повече фалшиви послания.

Такива са изказванията им за минималната заплата. Тя не може да повиши доходите. Някои от целите ѝ са да спре спекулацията на отделни работодатели и да намали крайната бедност. Средната работна заплата не може да се вдигне с мерки на кабинета и определено не с което и да е предложенията на КНСБ. В същото време идеята за отделна МРЗ за висшисти е нищо повече от евтин популизъм. Да учиш „нещо висше“ без особени знания и опит е по-скоро правило, отколкото изключение. За купуването на дипломи да не започвам. Исканията им са разхвърлени и странни.

Тук идва разковничето защо КНСБ ще цитира грешна статистика за емиграцията. Ако разгледаме изказванията на определени политици от коалиционните партньори на ГЕРБ, ще видим припокриване на аргументите и грешките в тях с тези на профсъюзите. Наскоро темата за емиграцията беше подета и от Валери Симеонов и шефа на ДАБЧ от патрЕотите. Те също правят аналогични заявки за вдигане на МРЗ и настояват да се спират надбавки и социални плащания на база също толкова грешни внушения.

Надуването на данните за емиграцията им позволява да отклоняват общественото внимание от бездействието им по други проблеми пречещи на раждаемостта – лошото сексуално образование и семейно планиране; непропорционално високата цена на всякакви бебешки стоки; практическата липса на защита на работното място на жените, когато решат да имат деца. Особено последното е точно в ресора на КНСБ. Понякога наглед прости неща като разбитите улици оказват негативно влияние. Дори когато говорят за емиграцията, внушават, че с повишаване на минималните доходи ще успят да върнат хора. Истината е, че мнозинството от хората напускат заради липсата на сигурност и доверие.

Гледайте съда и корупцията, не пиратките около пенсии и минимални заплати

Нито патрЕотите, нито КНСБ говорят за истинска съдебна реформа, за борба с корупцията. Вместо това с ГЕРБ вървят точно в обратната посока – намаляване на прозрачността и запушване на устата на критикуващите. Казвал съм многократно, че единственият начин да се спре емиграцията и дори да се върнат някои от заминалите, е да се направи България добрия избор, а не просто патриотичния такъв. Това няма да стане с въртене на „Облаче ле бяло“ и политици в народни носии, а когато все по-малко българи в страната виждат терминал 2 като единствен изход за проблемите си. Когато не се притесняваш, че ще ти откраднат бизнеса с чадър от прокурор; че работодателят ще ти да спре заплати, защото не го е страх от съда; че като някой гамен пребие или изнасили на улицата, няма да го срещнеш след ден, защото са го пуснали от „липса на доказателства“ или „процедурни грешки“. Навсякъде по света има такива гамени, работодатели и некоректни бизнес партньори. Разликата е доверието, че в крайна сметка ще законът ще бъде наложен.

В България това доверие деградира все повече въпреки подобрението в редица области и повишеното качество на живот. Затова се опитват с фалшиви числа да подкрепят мерки, които уж ще оправят нещо отклонявайки погледа ни от зеещи проблеми другаде или лобистки поправки, които тихомълком внасят. От медийните послания личи, че вече има политическа сделка и твърдения като това, което оборих тук, имат за цел само да ни го „продадат“. Тепърва ще видим какво са измислили и какво се опитват да скрият.