Tag Archives: фонд

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Резолюция на ЕС относно плурализма и свободата на медиите в ЕС 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/03/freedom-3/

След Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света  (2013 г.)  днес ЕП   гласува   Резолюция на ЕП относно  плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (488 гласа “за”, 43 “против” и 114 въздържали се).

Като има предвид, че […]

във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;

като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;

като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол;

като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз […]

отправя над 60 препоръки към държавите и ЕК, всяка от които е самостоятелно важна.

В  резолюцията са записани препоръки  като:

47.  предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество;

предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии;

подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;

48.  подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;

49.  припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; […]

51.  призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;

52.  подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните правапризовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

54.  насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;

55.  подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“ [..]

 

 

Промяна в Правилника на НС относно изготвянето на програмата по въпросите на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/23/parl_eu/

В Държавен вестник от 20 април 2018 г. е обнародвано решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 35 от 2017 г.):
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Параграф единствен. Параграф 10 от заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 10. (1) Член 118 не се прилага от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г.*
(2) Постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват по компетентност своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., като вземат предвид публикуваната Работна програма на Европейската комисия за 2018 г.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.
Проектът на Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание. Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма.
При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., които се приемат по реда на изречения второ, трето и четвърто. Членове 119, 120 и 121 се прилагат съответно.
(3) Министерският съвет внася в Народното събрание за сведение и други документи, свързани с провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.“
*
Чл.118 от ПОДНС гласи:
Чл. 118. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането и.
(2) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването и постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.

Конкурси… и алманаси :)

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2131

Две обяви, насочени към всички любители на фантастиката:

1

НА ВАШЕТО ВНИМАНИЕ – „ФАНТАSTIKA 2017“

Излезе от печат осмият пореден алманах „ФантАstika“. Негов съставител, както винаги досега, е Атанас П. Славов – председател на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.
Алманахът е интересен не само за читателите, запознати с предишните ежегодници, но и за ценителите на супержанра (във всичките му форми), които за пръв път ще вземат това издание в ръцете си.

Преводните автори са застъпени с оригинална новела на аржентинката Тереса Мира де Ечеверия, класически разказ на американеца Томас Шеред и една творба от македонския фантаст Никола Суботич, наскоро отличена в конкурса „Агоп Мелконян“.

В големия раздел на родните фантасти ще се срещнете както с доайена Христо Пощаков, представен като майстор на научната фантастика, фентъзито и хумора, така и с нови произведения от Ценка Бакърджиева, Валентин Д. Иванов, Мартин Петков, Янчо Чолаков, а също и с приказка от дебютната книга на Мел.

И сега разделът „Фантастология“ е посветен на обзори и тенденции в развитието на нашата и световната фантастика, плюс задочни срещи с класици като Светослав Минков и Елин Пелин, видени през погледа на Боряна Владимирова и Александър Карапанчев. Няколко статии разглеждат испаноезични писателки, руски тематични направления в модерната НФ, българската фантастика в нова аудио форма и последния брой на списание „Тера фантастика“.

В раздела „Съзвездие Кинотавър“ ще се запознаете с някои от актуалните екранизации на фантастични романи, с англичанина, създал сценария на „Изкуствен интелект“, и с шеговит комикс (за това как на Кубрик му е изглеждало бъдещето през 2019 година).

Броят обявява уникалния по темата си конкурс „Изгревът на следващото“ – за разкази, посветени на едно желаемо бъдеще. Разделът „Футурум“ включва статии за новите информационни религии, несъстояли се финали на света и особено любопитна фаКтастика.

И още по страниците на този алманах: подбрани картини от художника Андриан Бекяров… пристрастен репортаж за Еврокон 2017 в Дортмунд… поезия… и много други събития от неизчерпаемата сфера на въображението.

За повече информация: http://choveshkata.net/blog/?p=6617.

2

Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ и фондация „Човешката библиотека“ канят всички автори да участват в първия Конкурс „Изгревът на следващото“.

В момента се провежда не един конкурс за български художествени текстове, но този е единственият, който има за тема възможното движение към позитивно бъдеще. Днес, в епохата на ширещи се антиутопии и безкритично катастрофично мислене, се изисква истинска интелектуална смелост, за да потърсим формите за Изхода. Смелост да допуснем, че Човешкият дух е в състояние да намери пътя си към по-високото ниво, интелект да си го представим и талант да го защитим художествено.

Какво е решението на задачата, наречена „Кризисно съвремие“?

Какво е решението, което води до по-висше състояние на ЧоВечността и Човечеството, към бъдеще, в което ЧоВечният Разум е надрасъл безчовечното невежество?

Какво е решението, което ще създаде свят, в който науките и технологиите ще се развиват, за да расте качеството на Човека, а не богатствата на единици?

Какво е решението, което ще избегне застиналите утопиянства, където позьорис бели хитони рецитират един на друг надути речи?

Конкурсът „Изгревът на следващото“ ще бъде мястото, където ще се публикуват истории, посветени на това търсене. Произведения, които с художествен талант и моделираща сила ще защитават нови светове от този вид по един от следните два начина:

  • По спиралата към следващото: Съдби на индивиди и общества, търсещи изхода от съвременното кризисно състояние на света ни; образи на учени, мислители и обикновени хора, напипващи в мрака на неизвестното пътищата към тази цел; приключения на личности, въвлечени в такъв спирален процес и постепенно осъзнаващи смисъла му.
  • Визии на следващото: Изграждане на образи, възникнали в нашето съвремие, но носещи белезите на новото, притежаващи вътрешната свобода, въпреки че са затворени в клетката на настоящата социална несвобода; образи на групи и общества, постигнали белези на следващото, без ескейпизъм, фанатизъм и аскетизъм. Хуманитарни технологии, водещи до освобождаване от опредметяването, разкриващи етическите и интелектуалните ресурси на ЧоВечното. Непротиворечиви и реалистично обрисувани общества на бъдещето, в които всяка личност е пълноценно разгърната и осъществена, без да зависи или да бъде притежавана от друга.

Приемливи са всички жанрове – достатъчно е разказите да засягат поне една от горните две теми.

Крайният срок за участие е 1 юни 2018 г.

Трите най-високо класирани разказа ще получат награди по 200 лв. и заедно с други подбрани заглавия от конкурса ще бъдат публикувани в следващите издания на алманаха „ФантАstika“.

Пълните условия са описани в сайта на Човешката библиотека: http://choveshkata.net/blog/?p=6668

Там ще откриете и най-актуална информация в случай на промени.

Установяване на действителните собственици по новия Закон за мерките срещу изпиране на пари

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/02/ultimate-beneficial-owners/

В бр.27/2018 на Държавен вестник е обнародван новият Закон за мерките срещу изпиране на пари, приет на 14 март 2018 г., който въвежда Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма (” Директивата за борба с измамите”).

.

Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
4. оценка на риска от изпиране на пари;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
6. разкриване на друга информация за целите на този закон;
7. контрол върху дейността на задължените субекти;
8. обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.
.
Комплексната проверка на клиентите включва:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници;
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат установени с клиента, в предвидените в закона случаи;
4. изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т. 1 – 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и своевременно актуализиране на събраните документи, данни и информация.
Клиентите – юридически лица, или други правни образувания с номинални директори, номинални секретари или номинални собственици на капитала, представят удостоверение, договор или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента – юридическо лице или друго правно образувание.
.
Действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
(2) Не е действителен собственик физичес­кото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
В срок до 1 октомври 2018 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по този закон.
Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните,  заявяват за вписване тези данни в срок до 1 февруари 2019 г.

2018-03-29 ТУЕС

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3383

(това трябваше да го напиша преди седмица, ама работа, умора, други оправдания)

Някога бях чувал историята (за която не намерих потвърждение и май трябва да поровя още малко), че всички ресторанти в България, без значение какви са, трябвало да предлагат шопска салата и още нещо, за да са сертифицирани, че може да работят (не помня дали другото беше пържени картофи или кебапчета). Това звучи малко странно за да речем китайски или суши ресторант…

На подобен принцип МОН искаше да придърпа ТУЕС (училище, което реално е под шапката на ТУ) към себе си и да го уеднакви с останалите (още подробности има на сайта на асоциацията на завършилите там). Аз съм от хората, които и една добра дума не могат да измислят за ТУ-София (самия университет, студентите там не са виновни за състоянието и управлението му, само са пострадали от това), но да се отнеме автономията на ТУЕС ми се вижда твърде лоша идея.

Работил съм с хора, завършили къде ли не – random ПМГ-та, езикови гимназии, СМГ, НПМГ, ТУЕС и НПГ-КТС в Правец (което май вече са го придърпали), и ако трябва да избирам с хора откъде трябва да работя, поне за момента ТУЕС е на първо място. Хората от там имат желание да вършат работа и им е интересно, което изглежда да е доста по-рядко срещано в останалите. Заради това и написахме от името на ФОП (фондацията зад OpenFest) писмо по темата. Ходих и преди седмица да помагам (съвсем малко) във видеото и т.н. на HackTues и в един момент, гледайки какво става там реших, че това изглежда като правилната гимназия, в която Иги да иде да учи, като порасне…

А е късно да пиша по темата, понеже поне засега това изглежда да свърши работа и засега нещата ще са ок.

2018-03-09 чл. 13

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3379

(Даже вестниците вече писаха за това, крайно време е да довърша тоя post)

Та, има “нова” директива на ЕК, за унифициране на законите за авторските права из европейския съюз.
(нова – на 10на години е, ама чак сега се опитва да влезе, и има някакви бегли шансове да се вкара по времето на нашето председателство)

В нея има количество глупости, но частта, с която имам занимание е чл. 13, който в общи линии казва “internet/hosting доставчиците са отговорни за съдържанието, което се качва при тях и трябва да го филтрират”. Не знам за вас, но за мен цялото нещо е твърде много deja vu, в последните 20на години все някой се опитва да пробута нещо подобно, в някакъв вид. Това без значение, че няма как да се направи работеща система, без значение, че всъщност е инфраструктура за цензура (но по-мощна от тази, която има в закона за хазарта) и че в крайна сметка няма да доведе до подобрение за когото и да е, освен може би хората, които продават “филтриращи” системи.

Един от хубавите доводи за това, че такава система няма как да стане идва от wikipedia – има две правителства, които са им поискали да филтрират съдържание, Иран и Китай. Не знам за колко са добре технологично иранците, но ми се струва, че китайците ако можеха, вече щяха да са направили работеща такава система и нямаше да занимават wikipedia. Нещата, които аз съм виждал, са неефективни и с достатъчно грешки (и false positives, и false negatives), че да са неизползваеми за среден размер сайт, понеже така и така някой трябва да преглежда проблемите.
(Вероятно не съм единствения, дето поради идиотщини на youtube постоянно има отворени няколко copyright dispute-а. В един момент човек решава да си ползва собствен streaming и да не го занимават с такива неща…)

Та, има една инициатива по темата това да не влезе, article13.bg, към които съм се включил. Подкрепя ги фондация “Отворени проекти”, initLab и всякакви други добри хора. Вижте, подкрепете, споменете на всички, дето ще ги засегне (всички хостинги, например…).

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

Тоест

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

[![Първият брой на вестник Марица от 1878 година](https://yovko.net/content/images/2018/02/maritsa1878.jpg)](https://yovko.net/content/images/2018/02/maritsa1878.jpg)
Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

Тоест

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Тоест

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Оригинален линк: “Тоест” • Някои права запазени

Новото законодателство за изпиране на пари: разкриване на действителните собственици

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/28/ownership-2/

Разкриването на действителните собственици в медийния сектор у нас е нерешен въпрос в годините на прехода. Предвидени мерки има, водят се и регистри:  от МК  – на действителните собственици на печатни издания и от СЕМ – на доставчиците на радио и телевизия. Но мерките не водят до задоволителен резултат.

В допълнение: не само  собствеността,  но и механизмите за влияние върху решенията следва да се идентифицират и да бъдат прозрачни –

като   необезпечените кредити от КТБ за 24 часа и Труд  и

като  фигурата на консултантите – Красимир Гергов, Ирена Кръстева и пр. –  т.нар. консултант може да се окаже собственик с права на контрол върху важни решения (вж напр.  т.4.4 в този договор).

 

Ето защо   установяването на действителните собственици и изясняването на произхода на средствата, предвидени в приетия на първо четене законопроект за мерките против изпиране на пари – въвеждащ съответната директива на ЕС – имат връзка с евентуалната прозрачност на собствеността и влиянията в медийния сектор.

Дали това е добър инструмент – да не се забравя, става дума за много сериозно навлизане в личната сфера, така че трябва да бъдат осигурени пропорционалност и баланс –  и дали в България е възможно властта да приема мерки, които ефективно могат да се насочват и срещу нейни представители и спонсори – остава да видим.

*

702-01-14 законопроект с мотиви

Из мотивите към законопроекта:

В раздели V и VІ са регламентирани съответно условията и редът за идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, както и идентифицирането на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация.

Отчетена е необходимостта от точна и актуална информация за действителния собственик като ключов фактор при разкриването на престъпления с оглед на възможността самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура.

Сред основните промени в сега действащия режим по идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация е изричното формулиране на задължение за всички учредени на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт, както и всички физически и юридически лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определените в закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Друго съществено задължение за тези лица и правни образувания е да предоставят на задължените по закона субекти при извършване на идентификация и нейната проверка информация относно действителните собственици. Предвидено е и задължение такава информацията да се предоставя при поискване и на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.

Така формулираните задължения кореспондират с изискванията на чл. 30 и 31 от Директивата и на Препоръки 24 и 25 на FATF и имат за цел въвеждане на гаранции за възможността на задължените по закона субекти да извършват идентификация на действителните собственици и нейната проверка.

Изискването за наличието на лицe за контакт, което да отговаря за изпълнението на изискването за прозрачност на действителния собственик, съответства на международните стандарти (Тълкувателни бележки по Препоръка 24, буква „Б”, т. 9 на FATF).

В § 2 от Допълнителните разпоредби към законопроекта е формулирана подробна дефиниция на понятието „действителен собственик”, която съответства напълно на дефиницията в чл. 3 т. 6 от Директивата. С цел внасяне на яснота при тълкуването и улесняване прилагането на разпоредбите относно идентифицирането на действителните собственици и проверката на тяхната идентификация в дефиницията прекият и непрекият контрол са разграничени. Дефиницията не се прилага за публичните дружества, но в законопроекта е предвидено задължение за задължените по закона субекти по отношение на техни клиенти – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, да събират информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

Предвидено е информацията и данните за действителните собственици да се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ, а на физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост – в регистър БУЛСТАТ.

С цел транспониране на разпоредбите на чл. 30 и 31 от Директивата в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени промени и в Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, Закона за регистър БУЛСТАТ, Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици и др. При регламентиране на реда и условията за идентификация и проверка на идентификацията на действителните собственици са взети предвид и препоръките, отправени към България от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

В раздел VІІ са регламентирани редът и условията за изясняване на произхода на средствата.

Предвиждат се следните допустими способи за прилагане на тази мярка – събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и за очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; събиране на друга информация от официални независими източници  – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и др.; информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или на други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.

Filed under: BG Law Making, BG Media, EU Law, Media Law

Съд на ЕС: финансиране на обществена телевизия, приходите от реклама, казусът TV2 Danmark

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/11/tv2-danmark/

I

Публикувано е решение по делото C‑649/15 P TV2/Danmark A/S  срещу Европейска комисия.

С жалбата си TV2/Danmark   иска частична отмяна на решението на Общия съд, с което той отменя Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама  са държавни помощи  и  отхвърля жалбата му в останалата ѝ част.

Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Обществена услуга по разпространение на радио- и телевизионни програми — Мерки, взети от датските органи за датския радио- и телевизионен оператор TV2/Danmark — Понятие за помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка — Решение Altmark

TV2/Danmark е втората обществена телевизия в Дания. Дейността на обществената телевизия  се финансира от  такса, плащана от всички телевизионни зрители в Дания,  и от рекламна дейност.

В резултат на жалба, подадена  от SBS Broadcasting, ЕК анализира финансирането и приема, че това са държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар  – с изключение на една сума, която представлява свръхкомпенсация.

Срещу решението на ЕК постъпват четири жалби. Общият съд отменя посоченото решение. Комисията преразглежда въпросните мерки. Тя запазва позицията си относно квалификацията на разглежданите мерки като „държавни помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и приема, че приходите от реклама  представляват ресурси на държавата.

И второто решение на ЕК се обжалва. TV2/Danmark иска от Общия съд да отмени спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че:

–        всички разглеждани мерки представляват нови помощи,

–        приходите от  такси, прехвърлени на регионалните станции на TV2/Danmark, представляват държавни помощи за TV2/Danmark,

–        приходите от реклама представляват държавни помощи за TV2/Danmark.

Общият съд отменя спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама представляват държавни помощи, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

TV2/Danmark обжалва.

Жалбата  е отхвърлена в нейната цялост,  пълният текст на решението

II

В отделно решение Съдът се произнася и по дело C‑656/15 P   , в което Комисията иска от Съда  да отмени обжалваното съдебно решение в частта му, в която е отменено   решението на Комисията, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи

Според ЕК:

Общият съд е тълкувал неправилно понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.  Комисията поддържа, че тъй като TV2 Reklame е публично дружество, чийто единствен акционер е датската държава, това дружество е изцяло под контрола и на разположение на последната, така че средствата му е трябвало да се считат за ресурси на държава членка по смисъла на тази разпоредба. По-конкретно Комисията твърди, че произходът на съответните ресурси не е релевантен за такава квалификация и че първоначално частният характер на тези ресурси не отнема характера им на ресурси на държавата членка.

Според решението:

40      Съгласно постоянната практика на Съда, за да бъде квалифицирана дадена мярка като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да са изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия.

41      Посочената разпоредба предвижда четири условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да може да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на ползващия се от нея. Четвърто, тя трябва да нарушава или да създава опасност от нарушаване на конкуренцията (вж. решение  Altmark Trans и др.)

45      Всъщност правото на Съюза не може да допусне правилата в областта на държавните помощи да бъдат заобикаляни единствено със създаването на самостоятелни институции, отговарящи за разпределянето на помощите.

46      Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, като е без значение дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Ето защо, макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не се притежават постоянно от държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като „държавни ресурси“

47      Следователно, при положение че ресурсите на публичните предприятия попадат под контрола на държавата, така че са на нейно разположение, тези ресурси се обхващат от понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност посредством упражняването на своето доминиращо влияние върху тези предприятия държавата е напълно в състояние да насочи използването на техните средства, за да финансира евентуално специфични предимства в полза на други предприятия

52      Вследствие на това въпросните приходи се намират под публичен контрол и на разположение на държавата, която може да взема решения относно тяхното разпределяне.

53      При това положение съгласно припомнената в точки 43—48 от настоящото решение практика на Съда, разглежданите приходи представляват „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

54      Следователно, като е приел, че приходите от продажбата от TV2 Reklame на рекламните блокове на TV2/Danmark и са преведени на последното посредством фонд TV2, не представляват ресурси на държава членка, поради което Комисията неправилно ги е квалифицирала като „държавна помощ“, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

63      Впрочем, както вече бе отбелязано, настоящото дело се отнася до публични предприятия, в случая TV2 Reklame и фонд TV2, създадени, притежавани и упълномощени от датската държава, за да управляват приходите от продажбата на рекламните блокове на друго публично предприятие, а именно TV2/Danmark, така че тези приходи се намират под контрола и на разположение на датската държава.

По изложените съображения Съдът (първи състав) отменя решението на Общия съд TV2/Danmark/Комисия (T‑674/11, EU:T:2015:684), в частта му, в която е отменено Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark, в частта, в която Европейската комисия е приела, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи.

III

По дело C‑657/15 P  с предмет жалба на Viasat Broadcasting UK Ltd, установено в Уест Драйтън (Обединеното кралство) Съдът приема следното –

27      Според Viasat прехвърлянето на съответните средства чрез фонд TV2 не променя факта, че те са ресурси на държава членка, тъй като фонд TV2 също е публично предприятие, контролирано от датската държава.

28      Предвид тези обстоятелства Viasat счита, че настоящото дело се различава съществено от делата, по които са постановени решения от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), и от 5 март 2009 г., UTECA (C‑222/07, EU:C:2009:124), отнасящи се до случаи, при които съответните ресурси в нито един момент не са напускали частния сектор.

Съдът уважава първото основание, изтъкнато от Viasat,  в подкрепа на жалбата му.

*

За заключенията на ГА

На вниманието на всички, които имат намерение да се произнасят по реформата на финансирането на обществените медии.

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Управлението като бизнеса. Бизнесът като манталитет. Манталитетът като проблем.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/upravlenie-biznes-mantalitet/

Това е една история, която се каня отдавна да опиша. Става въпрос за моя близка и препятствията в работата ѝ при малък производител в България. За мен поне случаят е абсолютен аналог на мисленето, манталитета, надеждите, трудностите и дори финансовото положение на ниво управление в държавата ни. Всичко това обаче свито до размерите на семеен бизнес.

Преди около две години тя търсеше нови възможности и се сблъска с тази фирма. Собствениците бяха успели доста сериозно да модернизират производството си с помощта на евро фондове. Имат добри майстори и технически опит, имат клиенти и сериозни изгледи за растеж предвид потенциала на машините. Това, което им липсва обаче е организация и качество. Редуват се оплаквания от клиенти за брак, стока залежава, възможностите не се използват.

Тогава шефката на фирмата започва да търси някой с професионален опит в управлението на проекти и контрол на качеството в производството. Познатата ми пасва идеално и я наемат на доста добра заплата. Не по-малко важна част от работата ѝ е изготвянето на техническа документация, с която да доказват качество пред международните клиенти, които губят търпение с всяка изминала седмица. Водят се разговори какво следва, каква организация да се изгради, каква информация е нужна и как да се използва максимално възможностите на производството.

В следващите месеци тази фирма ми беше буквално пример в очите как един шеф на семеен бизнес в България има прозорливостта да осъзне, че няма нужната квалификация и опит и е готов да даде добри пари за специалист, вместо да влачи ситуацията към провал. Нещата, изглежда, не са стоели съвсем така.

Още с първите седмици започват проблемите. За да се подобри качеството, трябва да се преорганизира производството или най-малкото поне да се въведе някаква проследимост. Това удря на камък заради тъй типичното „ами той бай Иван така си е свикнал и ако го накараме да го промени ще го загубим“. Тъй като е малка семейна фирма, разчитат на няколко ключови служителя, които сами по себе си са вече като семейство. Да обясниш като външен човек, че вината е в работата им, е практически невъзможно без подкрепа отгоре. Инвентаризацията също показва огромни пропуски в самото управление. Липсва документация какво е произведено и понякога се прави наново нищо, че вече е в наличност някъде из кашоните. Старата стока се разваля и хвърля, което води до сериозни загуби. На места бракуваната стока достига 50% от произведеното. Въобще пълен кошмар за всеки със задача да въведе ред. И тук се среща неразбиране от собствениците, които отмятат усилията за документиране и проследимост на процеса като загуба на време.

Тук идва грешката в първоначалното ни впечатление за тях. Наистина, собствениците са осъзнавали, че нещо им липсва. Няма как щом клиентите неспирно им крещят за ниското качество. Оказва се обаче, че са смятали, че не знаят как да напишат мейлите към клиентите правилно, как да им завъртят главите и да ги подмамят. Мислили са, че нищо не следва да се промени в работата им, защото „те си знаят най-добре“. Мислили са, че има някакъв „таен кодов език“, с който ония там чужденците трябва да се подмамят. За тях парите дадени на специалист са били за това – да се излъже, че положението се подобрява и че всичко ще е наред.

Мисля, че се досещате къде тегля паралели с управлението на страната ни. Тъкмо идва някаква надежда, че нещо ще стане, че има воля за промяна, ефективност и действие и ти лепват шамар. Видяхме го тези дни с електронната идентичност и новите лични карти. Виждаме го години наред със съдебната реформа, където правителство след правителство пишат доклади към ЕК мислейки, че ще могат да ги залъжат с красиви думи и обещания. Редки са случите, когато знаещи и можещи са влезли и са направили нещо. Още по-рядко тези неща се запазват поне един мандат.

Наистина, държавната машина по принцип се променя бавно и мудно. Същото важи за всяка частна корпорация с такива размери – знам много добре, тъй като сега работя в такава. При публичната администрация има обаче още повече трудности предвид политиката и социалните отговорности. Това в никакъв случай не е извинение за глупостите, които се случват, но е важен аспект, за да ги разберем.

В случая обаче не говоря за действията на чиновници, а за висшия ешелон – министри, зам. министри и шефове на агенции. Особено в едноличния режим на взимане на решения при Борисов, вината ляга до голяма степен в неговия стил на работа. Отношението му и на хората под него е досущ като това в малкия семеен цех. Аналогично възможностите за растеж са огромни, парите са налице, макар видимо или потъват някъде, или се похарчат за нещо, което просто застоява. Всяко желание за реформа се среща на нож, щото „бай Иван така е свикнал“ и се подменя набързо с шарени обещания и декларации.

Познатата ми вече не работи в тази фирма. Отказа се след много усилия когато осъзна, че нищо не може да промени. Всъщност промяна се очаква – с липсата на качество пада и доверието и скоро няма да имат избор освен да продадат цеха. До тогава обаче не е ясно колко ще изгубят като хора, възможности и пари. В никакъв случай не казвам, че всички или дори повечето фирми са такива. Има предостатъчно с изцяло българска собственост и управление, които са в другия край на махалото. Повечето от нас имат обаче подобни негативни примери и те някак успяват да оцелеят на пазара въпреки всичко.

Аналогично, докато управляващите ни не осъзнаят, че само на думи реформи не стават, държавата ще губи все повече хора със знания и опит, които напускат, защото виждат, че липсва желание за промяна. С тях България ще губи не само производителност, инвестиции, доверие и бизнес контакти, но и най-ценното – още едно поколение. В интервю наскоро Борисов каза, че раждаемостта щяла да се увеличи когато „народът се успокои“. Не, няма. Особено, когато биват хранени постоянно с фалшиви новини и се въртят едни и същи красиви обещания, „па дано клиентът да не се усети, че половината дето правим е за бракуване“. 

Кратък анализ на предизборните бухалки

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2867

Преди изборите през март, медиите в гравитационното поле на Пеевски издадоха две пропагандни „книги“. „Крадци на демокрация“ и „Маските на задкулисието“. Книгите се раздаваха безплатно с всеки вестник Телеграф и бяха по 250-280 страници. Това беше една сериозна инвестиция, предизборно насочена срещу политически субекти и хора. Колко точно гласове изгуби Да, България и Нова Република заради тези книги не е ясно, но със сигурност загубиха. Дали инвестицията си е струвала, да кажат „пострадалите“ от КТБ неявни собственици на медии. Със сигурност не можем да се оправдаваме с „книгите“ за невлизането в парламента, та предлагам да не се търси опит за оправдания в тази публикация.

Макар резултатите да са видими и с просто око, реших да направя кратък анализ на текста на книгите. Те са достъпни на сайта на Монитор (няма да давам линк), като онлайн книги, съставени от картинки. Разбира се, не беше трудно да сваля всички картинки, да приложа OCR (превръщане на картинка в текст) върху тях и да получа сравнително коректен текст (няма да го качвам, че да не излезе, че нарушавам нечие авторско право – макар че книгите бяха без автор; никой не е искал да се подпише под тази помия).

Това, което направих, е да извадя най-често срещаните н-грами – т.е. съчетания от 1, 2, 3, 4, … n последователни думи (в този случай се ограничих до 4). Изключват се служебни думи („като“, „който“, „се“ и т.н.). Целта е както да се види кой е бил атакуван най-много, така и какви са клишетата, които анонимните автори се опитват да втълпят на аудиторията си. Резултатите включват думи и изрази, съставени от до 4 думи и съответния брой срещания в книгата.

Кода можете да разгледате тук. Ето и резултатите – за книга 1 и за книга 2.

А ето и моята интерпретация на данните: в първата книга фокусът е бил Прокопиев-Христо Иванов-Да,България-Сорос. Най-често срещаните думи и изрази са Прокопиев (157), Иванов (140), Сорос (110), Капитал (103), отворено общество (73), (Цветан) Василев (78), Да(й) България (46) + Да, България (18), Америка за България (39). Протестна мрежа (25). „Иванов“ в някои случаи се отнася до други хора, но сравнително рядко (в тези 140 не влиза например Мирослав Иванов). Доста споменавания има и Бивол, както и Чобанов (93) и Асен Йорданов (25). Нататък са Костов (50), Плевнелиев (33), Кристиан Таков (21), (Антоанета) Цонева (21), Радан (Кънев) (19), Асен Генов (19). Има още няколко думички като „власт“, „партия“, „хората“, „съдебната“, които са доста високо, с по 50-60 използвания. Да, познахте – Пеевски не се споменава нито веднъж в първата книга (и веднъж във втората – бил внесъл законопроект).

От това е очевидно, че основния обект на предизборна атака е бил Христо Иванов и Да, България (която по-често пишат Да(й) България). Следващите партии по брой споменавания са: ДСБ (31) + Нова Република (7), СДС (8), ГЕРБ (8), БСП (6), ДПС (3). Т.е. ДСБ/Нова Република и в по-малка степен Радан Кънев също са били обект на атаката. Споменаванията на всички останали партии са колкото да върви „разказа“.

Важна нишка тук е „Сорос“ (+ „Отворено общество“) и „Америка за България“ – и двете имат сериозна роля, съдейки по броя споменавания. Свързването на опозиционни политически движения със Сорос и други външни фондации е напоследък стандартна практика в много държави от региона (включително в Полша във връзка с последните протести), а тезата „ако някой има някаква активност против властта, значи му се плаща отвън“ явно минава лесно. Тя все пак трябва да бъде затвърждавана постоянно, поради което е сериозния брой споменавания на нищо неподозиращия Сорос.

Във втората книга фокусът малко се измества. Дали заради решението на ЦИК да забрани разпространението, дали заради добре замислен план градената с години тъмна сянка на Костов да бъде хвърлена върху цялото демократично пространство, дали случайно, не знам. Но фокусът на втората книга е Костов, като отново Христо Иванов, Прокопиев , Да, България и ДСБ са доста централни теми: Костов (342), Иванов (113) / Христо Иванов (58), Прокопиев (110), Сорос (85), (Цветан) Василев (84), Радан (57). СДС е споменато доста пъти (70), ДСБ – 43, Да(й) България – 31. СДС обаче е споменавано основно в исторически контекст.

Цветан Василев присъства силно и в двете книги, в сериозния напън да го брандират като част от „дясното“ и така да прехвърлят недоволството за загубените милиарди към нямащи нищо общо хора.

Наблюдават се и някои устойчиви словосъчетания, които се опитват да налагат отдавна, като „проваления правосъден министър“ (6), „зеления октопод“ (15), „разградския олигарх“ (7), „площадната демокрация“ (7), „банкерът беглец“ (10), „грантаджия/грантаджийски“ (9). Думата „истината“ я има общо 40 пъти в двете книги. Важно е да се повтаря, че нещо е истина, иначе може да не ти се вържат.

Върху текста могат да се правят и още анализи – например кои двойки думи/хора се срещат най-често в рамките на едно изречение, каква е конотацията на споменаването на всяко едно от имената, и т.н., но не мисля, че така ще излезе нещо много по-различно.

Всичко това не е нещо ново и неочаквано, но пък е полезно човек да представи пропагандата като сурови данни.

Пловдивските варвари

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/barbarians-of-plovdiv/

Манол ми е приятел. Казвам го в началото, за да не бъда обвинен, че се правя на неутрален наблюдател. Като не само, че нямам претенция да съм такъв, а и дори не искам да бъда. В Пловдив скандалите станаха толкова много, че да бъдеш неутрален, може да означава само две неща – или си част от безобразията, които съсипват града ни или си съучастник в масовия кататоничен ступор, в който безразличието, а не смъртта погребва бъдещето на пловдивчани.

Преди три години Пловдив спечели възможността да бъде Европейска столица на културата през 2019 година. Но същинското състезание спечелиха една група идеалисти, с много труд, емоции, усилия и лични жертви. Те са от онези мои съграждани, които сбъдват мечти… и е вдъхновяващо да познаваш част от тях.

Тези хора – и днес, и утре ще продължават да са такива. Независимо от всичко. Незвисимо, че спечелиха най-важната битка, но загубиха войната – вечната сякаш война с посредствеността на политиците от управлението, с дребните душици в общинския съвет и пасивността на съгражданите си.

Общинската фондация „Пловдив 2019“ бе превзета – бавно, методично и вече окончателно. Бяха изхвърлени или докарани до отчаяние дотам, че да напуснат, повечето ключови фигури и смислени хора с репутация, които се бориха за възможността Пловдив да бъде европейска културна столица. Местните политици използваха гражданите да им спечелят титлата (очевидно за тях това е трофей, а не възможност), след което ги изхвърлиха, за да не им се пречкат в усилията да провалят всичко постигнато.

В последните дни Пловдив проспа и друг огромен скандал. Едно от доказателствата, че градът ни има осемхилядолетна история бе изринато с багери, а днес залято с бетон, докато общински и районен кмет и всички общинари широко са затворили очи за случващото се… Титаничен срам! На нас не ни е нужен ИДИЛ/ДАЕШ да руши миналото ни – справяме се блестящо сами!

И сме виновни всички, които търпим! Защото на последния марш за европейско правосъдие в Пловдив бяхме стотина и нещо души, докато останалите ни гледаха с тъпо учудване от кафенетата. Защото докато не сте готови да се разделите с охладената си следобедна биричка и да пожертвате малко време да следите и държите в мъртва хватка всеки продажен политик, те ще продължават с безобразията си.

Бях наскоро на едно особено показателно заседание на пловдивския общински съвет. Да – всеки може да отиде и поне да ги наблюдава, и ако тези, които ходят вземат да стават повече или пък да чакат отвън след заседание за да поразпитват какви са ги свършили, също предвиждам едно друго ниво на регионалната ни политика, но… уви – двата реда за публика в залата най-често са рехаво-празни. Това беше същото заседание, на което общинарите се отметнаха от решението си от миналата есен да откажат акциите от Панаира и решиха да ги приемат. Между другото, заради иронията на историята е добре да припомня, че още на следващото заседание отново се отказаха от тях. И е трудно да се намери толкова красноречив пример, който така тъжно да илюстрира принципната безпринципност сред утайката, която имаме за общински съветници. Двойно отмятане на 180 градуса…

Гьонсуратлъкът очевидно е ключова дарба на кмета Иван Тотев, с която компенсира липсата на красноречие, харизма и други по-важни качества. Не само защото не защити Манол Пейков като член на УС, на който самият той се явява председател, или поне да му даде възможност да се самозащити, не само защото изговори купчина глупости за недоразумение или грешка, която уж трябваше да бъде поправена на 8 юни на извънредна сесия, каквато не се състоя, но и на вчерашната редовна сесия пред очите на други членове на УС на Фондацията предложи нови хора, и нито дума за Манол Пейков. И това няма как да е случайно… Това е демонстрация на безпардонност!

Много ми се иска, както сте започнали, да прочетете и текста на Иво Дернев от „Под тепето“ – акцентира върху важни детайли към историята.

Иначе на онази сесия – панаирджийската – кметът Тотев завърши свое изказване така:

И когато тук някои сравняват къде историята ще ми отреди място, искам да кажа, че моята задача е да изкарам достойно втория мандат и след 20 години някой да каже: Искам да бъда кмет като Иван Тотев.

Не съм сигурен, че цитатът е точен, но такъв е според в. Марица. Все едно – това беше смисъла. И е чуден симптом на самозабравянето, комплексарщината и липсата на санитарна скромност.

Чувайки това, едва не прихнах, и се зачудих дали някой съветва г-н Кмета да чете повече история и да си припомня по-честичко, че в общества, където институциите не работят в полза на гражданите, се случва някоя капка да прелее чашата на търпението на простосмъртните така, че след 20 години хората още да помнят как инж. Иван Тотев е бил изхвърлен като въшлив дюшек от общината, заедно с повечето общински съветници. След разрушени и опожарени тютюневи складове, провалени проекти като „Пловдив 2019“, транспортния или този за площад Централен, бетонирани могили, прокурорски упражнения, все по-често си мисля, че би било напълно справедливо Пловдив, съгражданите ми и най-вече лично г-н Тотев да имат такъв мил спомен след време.

Съд на ЕС: телевизия, реклама, държавна помощ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/01/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0/

Стана известно заключението на Генералния адвокат, представено на 30 май 2017 година по Дело C‑657/15 P  Viasat Broadcasting UK Ltd срещу TV2/Danmark A/S, Европейска комисия.

С жалбата си Viasat  иска частична отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз TV2/Danmark/Комисия, с което същият отменя Решение 2011/839/ЕС на Комисията  в частта, в която Европейската комисия приема, че приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, са държавни помощи, и  отхвърля в останалата ѝ част жалбата на TV2.

Твърдените в жалбата грешки на Общия съд при прилагане на правото:

  • приходите от реклама за 1995 г. и 1996 г., прехвърлени от TV2 Reklame на TV2 чрез фонд TV2, не са държавни ресурси,
  • неправилно тълкуване на второто условие, установено от Съда в решение от 24 юли 2003 г. по делото Altmark.

TV2   и Кралство Дания  поддържат,  че приходите от реклама не са държавни ресурси, поради което не са и държавни помощи, тъй като става въпрос не за приходи от датската държава, а за такива от дейността на TV2 – и че твърденията  относно контрола на датската държава върху ресурсите  се основават на неправилно тълкуване на датското право.

 Заключението на ГА:

31.      Поради това Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, от една страна, като при преценка дали са налице държавни ресурси, не е взел предвид факта, че държавата е разполагала с всички права и с пълен контрол върху ресурсите на TV2 Reklame и е можела да реши дали ресурсите да бъдат прехвърлени във фонд TV2, или използвани за други цели, например културни, и от друга страна, като не е взел предвид факта, че държавата е контролирала напълно ресурсите на фонд TV2 и вследствие на това е можела еднолично да реши в кой момент ресурсите трябва да бъдат прехвърлени на TV2, както и в какъв размер.

49.      Всъщност в случая не е нито логично, нито оправдано разграничението, което Общият съд провежда между произхода на приходите от реклама, прехвърлени от TV2 Reklame на TV2 посредством фонд TV2, и този на приходите от лицензионната такса, прехвърлени от фонд TV2 на TV2.

50.      Трудно е да се установи разликата между ресурсите от сумите, които частните потребители трябва да плащат по силата на закона, за да получат достъп до каналите на обществената телевизия, и сумите, които частните рекламодатели плащат, за да закупят рекламно време в тези медии. И в двата случая става дума за ресурси, получени от трети лица и платени на публично предприятие било то Danmarks Radio, или TV2 Reklame в замяна на определена насрещна престация.

Относно второто условие по решение Altmark – Генералният адвокат приема, че твърденията по това основание са недопустими.

Дело C‑657/15 P  Viasat  е свързано с още две дела – C‑656/15 P Европейска комисия срещу TV2/Danmark A/S  (заключение) и  C‑649/15 P TV2/Danmark A/S срещу Европейска комисия (заключение).

Трите заключения подпомагат всеки, който иска да си изясни условията по решението Алтмарк и тяхното прилагане в медийната област. 

Но последна дума има Съдът.

 

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Изборите и гласуването

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2042

Още преди няколко дни обещах в коментар тук да напиша за кого смятам да гласувам. Вече няма за кога да отлагам.

А отлагах, понеже просто нямах какво да напиша. От месеци вече, успея ли да надвия погнусата си и да реша, че ще гласувам за някоя партия, тя веднага успява да направи нещо, с което да ме откаже.

И все пак гласуването е възможността ми да повлияя това, което става у нас. На дребно, според силите си. Или може би по-скоро морално оправдание, че поне съм се опитал. А лошото е, че това оправдание обикновено е потребно само в един случай – когато се насочваш към Терминал 2 с еднопосочен билет… Така че, честно казано, вече дори не мога да кажа защо изобщо още се старая. Може би защото някакъв усет ми казва, че целта на „Лошите“ в случая е именно да се предам. Че докато не съм се предал и търся, те нямат как да пият шампанско и да спят спокойно по повод мен.

Затова и пиша сега мнението си за кандидатите на тези избори. За да го изясня не толкова за другите – всеки има право на свой избор – колкото може би най-вече за себе си.

ГЕРБ подкрепях неведнъж за изминалото десетилетие. Правих го с надеждата, че има шанс те да бъдат алтернатива на „пост“комунистическата мафия, вместо да се обединят с нея и влеят в нея. Уви, те избраха обединението с нея. Вместо да прати Пеевски и собствениците му където им е мястото, Бойко Борисов се прегърна с тях и им се поклони… Изчаках немалко, дадох им много възможности да се променят. Това не се случи. За мен кредитът на доверие към тях е изчерпан, без изгледи да бъде върнат. Така че те са задраскани от списъка ми.

Откакто правя разлика между ляво и дясно не съм особен поддръжник на лявото. Някои от идеите му ми се струват отчасти рационални, но единствено ако са приложени в като цяло дясна среда. Затова и БСП никога не са били моят избор. Другата причина да не ги харесвам е, че те реално са най-старата партия на Русия у нас. А Русия към момента ни смята за свой икономически и военен враг, и води срещу нас хибридна война. Поощряване на корупцията, протекция на едрата престъпност, унищожаване на доверието между хората, поставяне начело на некадърни послушковци – всичко, което съсипва една страна. Класиката на жанра е сегашният ни президент – уж издигнат, но всъщност спуснат. Не, благодаря.

За АБВ не ща дори да мисля. Дори само името на Георги Първанов ме кара да се огледам къде мога да повърна, ако не успея да се удържа. А да е само той… Може да са много модерни. Може да са много умерени. Може да са много всякакви. Само че гласът ми няма да отиде за тях. Може да е емоционално – жив човек съм, имам право на емоции. Към момента не мога да си представя те изобщо някога да спечелят доверието ми. Дано ме опровергаят, но засега е така.

Патриотизмът ми допада, но национализмът – не. А нашенските патриоти са всъщност не особено прикрити националисти. (И то от клиничния тип, който мисли с тъпи лозунги вместо с главите си, и така ни вреди колкото всички външни врагове заедно не могат.) Друга тяхна обща черта е, че се ползват с не особено прикритата подкрепа, организационна грижа, инструктаж и нерядко пряко финансиране от Москва. (Което обяснява защо действат така, че са най-голямата вреда за страната ни.) Патриоти, или поне националисти – да, но май на „матушката“ повече, отколкото на България… БСП вече ги задрасках по същата причина – нямам причина да погледна на патриотите иначе.

Лично Марешки ми е изключително неприятен като явление, и доста хора от партията му само подсилват този ефект. Ако дори само една десета от това, което съм чувал за бизнеса и съществуването му е истина, той трябва да е в затвора под строг режим… Но не зная със сигурност дали е истина. А в същото време той беше единственият в България, който направи нещо срещу пълзящата картелизация, която ни съсипва. Убеден съм, че го направи с единствено политически мотиви, но това не променя факта, че го направи. А е изключително важно да се научим да мислим с джоба си и да гледаме не приказките, а делата. Затова не го задрасквам окончателно от списъка си, въпреки че погнусата ми е трудно преодолима.

ДПС дори не желая да ги обсъждам. Да ги нарека „партията на корупцията“ няма да е дори начало на това, което са. Да ги нарека „московска агентура“ – също. Още десетки други също толкова ласкави етикети мога да им лепна, и всеки ще е верен, но има ли смисъл да продължавам след тези?… Всъщност, единственият етикет, който не мога да им лепна, е „етническа партия“ – защото етническото им е единствено проформа. Делян Пеевски не ми прилича нито на турчин, нито на мюсюлманин, но надали бих гласувал за него дори под смъртна заплаха. А за отрудения бай Ахмед от някое родопско или делиорманско селце сигурно бих гласувал с удоволствие, само че него го няма и няма да го има в списъците им. Така че без тях.

Същото важи и за ДОСТ на Лютви Местан. Не съм тежко предубеден срещу тях – ако ги проуча внимателно и не открия тежко присъствие на мизерабили, бих ги обмислил като възможност. Само че не очаквам да си дам този труд скоро, по точно определена причина. ДОСТ разчитат основно на външна подкрепа – тази на Турция. Само по себе си това не би било твърде страшен проблем, Турция поне не води хибридна война срещу България. Страшен проблем там обаче в момента има, и той се казва Ердоган – турският Доналд Тръмп. Клиничен мегаломаниак и социопат от нарцистичен тип със самомнение на Господ и амбиции да заеме мястото му. Така че ДОСТ за момента губят дори чисто теоретичния шанс да ги одобря за себе си.

В Реформаторския блок не остана крило, което последните години да не ме разочарова жестоко. Всяко по своя начин. Също съм ги подкрепял неведнъж, и за разлика от ГЕРБ, съм влагал в тях искрени надежди. Да, глупаво е било, но човек трябва да се надява заради самия себе си. За да не изгуби способността да го прави. И да вярва и да мечтае за нещо по-добро. Умре ли надеждата в човека, е умрял и човекът… Затова сега ми е болезнено да си припомням излаганията и провалите им. Като капак, кметът на общината ни – железният гръб на незаконния строеж върху градинката пред блока ни – е техен член. Дори само това вече би било достатъчно, за да не получат гласа ми никога повече. И да приканя горещо всички вас – не им го давайте и вие. Първо да се изчистят от корупционерите, после да търсят доверие… А „Глас народен“ щяха да бъдат моят избор в тази ситуация, ако не се бяха коалирали с тях. Съжалявам, Светльо, Венци и компания – грешен избор направихте.

В „Да, България“ членуват много хора, които познавам и уважавам извънредно много. За съжаление членуват и други, които също познавам и не уважавам ни най-малко. И забелязвам, че първите някак все се оказват в ролята на работните магарета, а вторите – на седналите около трапезата. Това вече ме кара да си правя определени изводи. Също, че тръгнаха с пари на Иво Прокопиев не ме смущава особено, но че излъгаха че парите са от някаква американска фондация вече ме тревожи. Лъжата от самото начало рядко е предвестник в българската политика на нещо честно и заслужаващо доверие… Няма да ги задраскам от списъка си единствено за да имам някаква алтернатива на партията на Марешки.

Останалите партийки не ми се коментират – не ми се струва, че заслужават да бъдат обмисляни сериозно. Надявам се да ме опровергаят в това, но засега мисля така.

Така че когато се изправя пред урната, вероятно ще избирам между Марешки и „Да, България“. Дано дотогава не успеят да ме отвратят и едните, и другите.

Обещанието спазено.

С какво ли да наплашим родителите днес?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/splashvane-na-roditelite/

Днес една „новина“ за ваксините обиколи кафявите медии. Става въпрос за дете от Бургас с постваксинална вяла парализа. Няма да давам линк към „новината“, защото съм сигурен, че ще я видите на стените си споделена то вайкащите ви се познати хващаши се на шокиращи новини.

Първо, всяка седмица в България има по 3-4 случая на остра вяла парализа. Почти всички нямат връзка с ваксината срещу полиомиелит. Такава парализа най-често се получава от тежки инфекции засегнали нерв. Неактивната IPV ваксина, която се използва в Европа и у нас, води в изключително редки случаи до лека временна парализа без дълготрайни последствия. Такива случаи има по 1-2 в България на година при 250 хиляди бити дози. За сравнение, в 1 на 100 случая полио вируса води до недъзи и смърт. За същото писах през ноември, когато пак се завъртяха твърдения, че ваксината водела до паралич. Не, не води.

Второ, в статията има личната история на майката и някои доста интересни неща. Определенията за лекари и адвокати няма да коментирам. Изглеждат ми доста поукрасени от кафявите медии. На мен ми беше странен коментарът за това как немски лекари се „шашнали“ на имунизациите в България. Календарите са много подобни (по-долу има сравнение). Разликата е, че в Германия не бият хепатит веднага след раждането и не бият БЦЖ – просто отдавна са намалили заболеваемостта от тези болести, за разлика от нас. За сметка на това отдавна бият ваксини срещу рота вирус след раждането, варицела, менингококи и кърлежов енцефалит. Също така покритието на HPV ваксината е едно от най-високите в света. Затова ми се струва повече от невероятно един немски лекар да реагира така.

Трето, не е вярно, че няма регистър. Не е вярно, че тези случаи не се следят. Има, проверяват се, а точно за вялите парализи има специален регистър покрай усилията за изкореняване на полио. Също, макар в законът формално да го пише, ваксините в България не са въобще задължителни. Всъщност, последствията у нас са дори по-леки от доста държави. Малко като „задължителното“ гласуване.

Четвърто, за обезщетенията за такива случаи отдавна съм казал, че съм абсолютно за идеята. При условия обаче, че се пълни с глоби на родители отказали ваксини, като глобите да бъдат увеличени драстично и да се налагат реално. Сега са само формално преведени в закона, но по думите на РЗИ-тата никой не е глобен. С такъв фонд ще има повече видимост колко са наистина подобните случаи и колко от тях са просто спекулация. Сега половината от съобщените 30-40 случая нямат общо с ваксините, повечето от останалите са или от препоръчителните ваксини за грип, или са фебрилни гърчове след като майките не са пожелали да дадат ибупрофен.

Никой никога не е твърдял, че ваксините са на 100% безопасни или че работят на 100%. Никой не твърди, че рискове няма. Ползата за здравето на всяко едно дете обаче надвишават многократно рисковете. Тук не става въпрос за късмет или „теглене на къса клечка“, а за възможност детето да се пребори с тежки заболявания. Ако организма му реагира така на деактивиран вирус, то представете си как ще реагира на дивата му форма.

В никакъв случай не поставят под съмнение историята на майката. Да ти се случи нещо такова е ужасно и за съжаление мога да си представя през какво минава. Причината да напиша всичко това, беше украсената история завъртяна в медиите търсеща единствено посещаемост за сметка на сплашване на родителите. Липсата на обективност я оставяме на страна – нямам илюзии, че точно тези медии ще потърсят мнение на лекар. Трябва обаче да се поставят нещата в контекст и да се спре с твърденията за паралич, инвалидност и масовост. Проблеми с ваксините има, но те не са в действието им, а в доставките, цените, достъпността и обучението на лекарите. За това ще пиша повече друг път.

Ето тук ще намерите сравнение между календарите на България (в зелено) и Германия (в синьо). Вижда се ясно, че в Германия има повече ваксини и реимунизации. Интерактивна версия ще намерите на сайта на ECDC.

vadebg


Статията е написана на база информация от докладите на Global polio eradication initiative, както и препоръките на Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести. Не следва да взимате медицински съвети от тук или от където и да е в мрежата или масовите медии. Обърнете се към личния си лекар или педиатър, ако имате въпроси или притеснения. Интернетът не е и не може да бъде заместител на медицинските специалисти.

За мъглявата прозрачност във Фонда за лечение на деца

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/cfld-maglqva-prozrachnost/

В средата на септември Фондът за лечение на деца обяви, е няма да обновява вече публичния регистър. Идеята била да го заменят с нова система, която „да позволи безпрецедентна прозрачност“. Днес вече виждаме дали това е така. В новия формат на сайта на Фонда отсъства публичен регистър. Той е заменен с формуляр позволяващ проверка на отделни заявления, но не и следене на всички едновременно. Mediapool писа вчера за това. Пред тях проф. Пилософ е казал по този повод:

Естествено, че информацията трябва да е достъпна само за родителите. По Закона за личните данни ние трябва да изключваме всякаква възможност външни лица освен родителите да получават информация за децата. Защо ви е на вас да проверявате… Защо трябва медиите да гледат движението на преписките? По-прозрачно от това какво искате?

Отношението му е показателно за много институции у нас. Преди четири години писах за фалшивата прозрачност и нуждата от отворени данни. От тогава насам смея да твърдя, че има сериозен напредък в администрацията. Този напредък обаче далеч не е равномерен или еднопосочен. Преди две дадох пример с ЦИК и как дори малки пробиви в чиновническата глупост ни дават поглед на реалното състояние на нещата. Действията на проф. Пилософ са огромна стъпка назад в прозрачността на фонда и несъмнено целят скриване на реалната ситуация в него.

Опитите да се скрие информацията обаче не означава, че не може да я получим. Поне за хора като мен, които знаят как да търсят.

Какво има в новия регистър?

Твърдението на Пилософ е, че новият затворен регистър защитава личните данни на децата и родителите им. Всъщност, това беше така и в стария регистър, където нямаше нито имена, нито адреси, нито друг начин да се идентифицира пациента. Имаше обаче информация за заболяването, колко пари, за какво и в коя държава са дадени. Така можеше да разберем колко деца са насочени в клиники в страната и колко – в чужбина.

Тази информация е заличена. Има друга полезна информация като дати на становища на експерти, повторно разглеждане и прочие. Тези също присъстваха преди, но като свободен текст. В унифициран и структуриран формат са много по-лесни за разчитане. Сега обаче изцяло липсва информация колко пари са дадени и за какво.

Аргументът за защитата на личните данни се разпада съвсем предвид това, че всеки може да провери заявленията. Номерата и датите им се публикуват всяка седмица в PDF-и на страницата на Фонда. Нищо повече не е нужно, за да се провери отделно заявление. Тъй като номерата са поредни, не е въобще трудно да се открият всички нови и неразгледани. Не на последно място, сайтът на Фонда не използва криптирана връзка, което излага на риск въвеждането на данни чрез новия им формуляр. Абсолютно същите проблеми открих и в сайта на Центъра за асистирана репродукция преди година.

fond6

Сайтът очевидно е все още търпи промени съдейки по скритите файлове и линкове, които открих. Именно така попаднах на множество вариации на формулярите, както и на експерименти с таблица с данните от регистъра. Изглежда в един момент са обмисляли да публикуват списък позволяващ някаква прозрачност, макар и доста орязана. Не видях обаче индикации да имат намерение да го пускат за широката публика. Затова и няма да слагам линк тук, макар да не е трудно да се открие.

Състоянието на Фонда според новите данни

Всички тези техни пропуски и публичната информация скрита из сайта ми позволи да съставя нов анализ. В началото на октомври публикувах такъв базиран на стария публичен регистър. От него стана ясно, че се трупат много случаи, доста стари залежават, а практиката за експедитивно одобрение на финансиране за медицински изделия от спешна нужда е била прекратена.

В новия регистър липсва информация за стотици стари случаи без ясна съдба. Съдържа само 380 заявления, по които изглежда се работи. 114 от тях са вече одобрени, но или парите не са предоставени или има други нужни действия. При 7 има отказ. Останалите 259 или очакват обработка, или чакат за събиране на информация и решение.

Приемайки уверенията на министъра в оставка Москов и проф. Пилософ, че администрацията на Фонда работи коректно и информацията се въвежда може да направим доста важни изводи. След сериозен спад в активността между юни и август, има леко подобрение през септември и октомври. Дори тогава обаче броят на одобрените и обработените заявления е двойно и тройно по-нисък от средното между 2013 и началото на тази година. На следната графика виждате също, че няма заявления, които да са обработени веднага, а дялът на онези, които се обработват до 10 дни е намалял 5 пъти. Това е индикация за значително забавяне по веригата спрямо в началото на годината.

fond2

Докато предишната графика показваше работата по заявленията според датата им на подаване, тази тук показва работата в рамките на всеки един месец. Затова в някои месеци в миналото е имало повече обработени заявления от подадените. Виждаме, че има леко намаление на заявленията след смяната на ръководството. Сега те са около 100 на месец. За ноември навярно не всички са въведени още. Вижда се обаче, че стигналите до отказ или одобрение са много по-малко от преди.

fond3

Това, разбира се, не означава, че администрацията на фонда не работи по тези заявления. В новият затворен регистър значително по-лесно се вижда датите, на които експерти са дали становища, липсващи документи са искани. Понякога родителите са връщани, само защото копието на акта за раждане не е бил надписан с „вярно с оригинала“. Данните обаче показват, че времето от подаване на заявлението до момента на окончателно решение се е увеличило значително. Това е ясна индикация, че ефективността на фонда и работата му с останалите институции се е върнала на нивата от преди 10 години, когато децата умираха, за да може тогавашният директор да отчете спестени пари от бюджета.

Децата да чакат, ако могат

Фактът, че старите заявления не присъстват в новия скрит регистър, а стария е заличен, не ни дава възможност да разберем какво се е случило с над 390 случая. Толкова бяха маркирани като „очакват решение“ преди началото на октомври. Сега фонда твърди, че работи по търсене на решение за 259 заявления. На следната графика съм отбелязал това разминаване. От началото на ноември съм показал само данните от новия регистър.

fond4

Вижда се, че натрупването е по-голямо дори от това в началото на годината. Тогава имаше тенденция за справяне с наплива от заявления и дори намаляване на натрупаните такива. Сега се вижда двойно увеличение и на случаите, в които децата се налага да чакат повече от два месеца за някакво решение на фонда. Това е и причината напоследък да виждаме все повече молби за дарения в медиите и социалните мрежи.

Следната графика е същата като горната, но фокусирана върху 2016-та. В червено съм отбелязал натрупването на случаи, за които не знаем какъв е статуса. Най-старият е от края на 2015-та. След май 2016-та е голяма част от увеличението. Това не означава, че те не са били решени или дори получили вече финансиране и лечение. Означава, че заради неподдържане на стария регистър с месеци и последвалото му заличаване, липсва всякаква публична информация за тях.

fond5

Мъглава прозрачност

Както се казва в едно известно интернет меме, проф. Пилософ използва често думата прозрачност, но не мисля, че знае какво означава. Той се чуди защо трябва журналисти и НПО-та да гледат резултатите от дейността на форда. Отговорът се вижда пределно ясно в изложеното до тук. Не включих графика колко от одобрените заявления са за медицински изделия и колко струват, защото вече не знаем. Не знаем също колко родители са заявили лечение в чужбина, но са били пренасочени към болници в България; колко одобрени финансирания са за лечение в болници свързани с експертите дали становище или със самия фонд; колко пари са дадени за лечение в чужбина и какво от разходите е покрито.

Данните за тези и доста други въпроси вече не са публични. Съвсем скоро дори информацията, която намерих скрита на сайта, ще бъде премахната. Всичко това говори за умишлено заличаване на прозрачността на фонда и невъзможността обществото да наблюдава дали има далавери или не.

Данните, които анализирам тук не показват цялата истина за фонда. Не е възможно със сухи данни да се обхване толкова сложна материя и толкова разнородни рискове за живота на стотици деца. Общото между тях обаче е, че имат шанс за живот и дори пълно възстановяване. Ако не за всички, то поне за повечето. Данните ни позволяват да видим само колко ефективно се работи, за да е достъпен този шанс.

Чухме становищата на членовете на Обществения съвет към Фонда, доста от които вече се оттеглиха. Те говорят как се фокусът се измества от здравето на децата към схеми за облагодетелстване. Не мога нито да потвърдя, нито да отхвърля тези твърдения с данните, с които разполагам. Мога да кажа обаче, че видях толкова молби за дарения за болни деца в последните месеци, колкото не бях виждал за няколко години. Ако не друго, то това трябва да покаже, че има сериозен проблем. Мисля, че го виждаме всички дори със заличената публичност на фонда.

Противодействие на пропагандата срещу ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/11/27/propaganda/

На 23 ноември 2016  Европейският парламент гласува резолюция Стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на  пропагандата, насочена срещу него от трети страни.

В резолюцията се обръща внимание и на пропагандата, осъществявана от Кремъл.

Ето по същество и предлаганата стратегия за противодействие – в приетата резолюция Европейският парламент:

24.  приветства Плана за действие относно стратегическата комуникация; приветства съвместното съобщение, озаглавено „Съвместната рамка за борбата с хибридните заплахи“ и призовава за незабавно одобрение и изпълнение на неговите препоръки; подчертава, че предложените действия изискват сътрудничество и координация между всички съответни участници на равнището на ЕС и на национално равнище; счита, че само един цялостен подход може да доведе до успех на усилията на ЕС; призовава държавите членки, които поемат ротационното председателство на ЕС, винаги да включват стратегическите комуникации в своите програми, за да се гарантира приемственост на работата по тази тема; приветства инициативите и постиженията на латвийското председателство в това отношение; призовава заместник-председателя/върховен представител да гарантира редовната комуникация на политическо равнище с държавите членки с цел по-добро координиране на действията на ЕС; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на стратегическата комуникация следва да бъде значително укрепено; приветства намерението на словашкото председателство да организира конференция на тема тоталитаризъм по повод на Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими;

25.  отправя искане към компетентните институции и органи на ЕС да следят отблизо източниците на финансиране на антиевропейската пропаганда;

26.  подчертава, че са необходими повече средства в подкрепа на свободата на медиите в държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), в рамките на обхвата на инструментите за демокрация на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да гарантира пълното използване на съществуващите инструменти, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), ЕПС, проекта за наблюдение на свободата на медиите в рамките на Източното партньорство (Eastern Partnership Media Freedom Watch) и Европейския фонд за демокрация (ЕФД) по отношение на защитата на медийната свобода и медийния плурализъм;

27.  отбелязва огромните ресурси, заделяни от Русия за пропагандна дейност и възможното въздействие на враждебната пропаганда върху процесите на вземане на решения в ЕС и за подкопаването на общественото доверие, откритостта и демокрацията; приветства значителната работа, извършена от оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация; призовава поради това оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация да бъде засилена и превърната в пълноценно звено от структурата на ЕСВД, отговарящо за източното и южното съседство, с подходящ персонал и адекватни бюджетни средства, евентуално посредством специален допълнителен бюджетен ред; призовава за засилено сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки с цел преценяване на влиянието, оказвано от трети държави, които се стремят да подкопаят демократичните основи и ценности на ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество между Парламента и ЕСВД в областта на стратегическата комуникация, включително чрез използване на капацитета за анализ и информационните бюра на Парламента в държавите членки;

28.  подчертава, че е от съществено значение чрез своите външни действия ЕС да продължи активно да насърчава зачитането на основните права и свободи; счита, че подкрепата на свободата на изразяване, свободата на събиране, правото на достъп до информация и независимостта на медиите в съседните държави следва да е в основата на действията на ЕС за противодействие на пропагандата;

29.  подчертава необходимостта от укрепване на медийния плурализъм и обективността, безпристрастността и независимостта на медиите в рамките на ЕС и в неговото съседство, включително недържавните участници, наред с другото, чрез подкрепа за журналисти и разработването на програми за изграждане на капацитет за представители на медиите, стимулиране на партньорства и мрежи за обмен на информация, като например платформи за споделяне на съдържание, свързани с медиите проучвания, мобилност и възможности за обучение за журналисти и стажове към медии от ЕС за улесняване на обмена на най-добри практики;

30.  подчертава важната роля на качественото образование и обучение по журналистика в ЕС и извън него за изготвянето на качествени журналистически анализи и за установяването на високи редакционни стандарти; заявява, че подкрепата за ценностите на ЕС за свобода на печата и на изразяването на мнение, както и на медийния плурализъм, включва подкрепа за преследвани и лишени от свобода журналисти и защитници на правата на човека в трети държави;

31.  призовава за засилване на сътрудничеството между институциите на ЕС, Европейския фонд за демокрация (ЕФД), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и държавите членки, за да се избегне дублиране и да се осигури взаимодействие при подобни инициативи;

32.  изразява тревога поради сериозните проблеми, свързани с независимостта и свободата на медиите в някои държави – членки на ЕС, както съобщават международни организации като „Репортери без граници“; призовава ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за подобряване на съществуващото положение в медийния сектор, за да се гарантира също, че външната дейност на ЕС в подкрепа на свободата, безпристрастността и независимостта на медиите заслужава доверие;

33.  отправя искане към засилената, както беше предложено, оперативна група на ЕС за стратегическа комуникация да осигури онлайн пространство в Туитър с потребителско име „@EUvsDisInfo“, на което да бъдат публикувани за широката публика набор от инструменти за разкриване на дезинформация, с описание на начина им на действие, което да служи също така за предаване на съобщения за редица инициативи на гражданското общество по този въпрос;

34.  потвърждава, че ефективната комуникационна стратегия трябва да включва местните общности в обсъжданията относно действията на ЕС, да осигурява подкрепа за контакти между хората, както и да обърне нужното внимание на културния и социалния обмен като основни платформи за борба с предразсъдъците на местното население; припомня във връзка с това, че делегациите на ЕС трябва да поддържат пряк контакт със заинтересованите страни по места и с представители на гражданското общество;

35.  подчертава, че подбуждането към омраза, насилие или война не може да се „крие“ зад свободата на изразяване на мнение; насърчава предприемането на правни инициативи в това отношение с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията;

36.  подчертава значението на последователната и ефективна комуникация относно политиките на ЕС, както в рамките на Съюза, така и извън него, и на осигуряването на комуникация, съобразена с конкретните региони, включително на достъп до информация на местните езици; приветства в този контекст стартирането на уебсайта на ЕСВД на руски език като първа стъпка в правилната посока и насърчава превеждането на уебсайта на ЕСВД на повече езици, например на арабски и турски език;

37.  подчертава отговорността на държавите членки за активно, превантивно и основано на сътрудничество противодействие на операциите по разпространение на враждебна информация, които се извършват на тяхна територия или са насочени срещу техните интереси; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да развият свой собствен капацитет за стратегическа комуникация;

38.  призовава всяка държава членка да предостави на разположение на своите граждани двата седмични бюлетина на оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация The Disinformation Digest и The Disinformation Review с цел изграждане на осведоменост сред широката общественост относно методите за пропаганда, използвани от трети страни;

39.  настоява да се прави разлика между пропаганда и критика;

40.  подчертава, че независимо от това, че не всяка критика към Европейския съюз или на неговите политики представлява пропаганда или дезинформация, особено в контекста на политическото изразяване, случаи на манипулация или подкрепа, свързани с трети държави и целящи да подхранват и изострят тази критика, дават основания да се постави под въпрос надеждността на въпросните послания;

41.  подчертава, че въпреки че против насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация от трети държави трябва де се води борба, това не трябва да поставя под съмнение важността на поддържането на конструктивни отношения с трети държави и превръщането им в стратегически партньори при преодоляването на общи предизвикателства;

42.  приветства приемането на плана за действие относно стратегическата комуникация и създаването на оперативната група „East StratCom“ в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с цел осведомяване относно политиките на ЕС и противодействие на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация; призовава за по-нататъшно засилване на стратегическата комуникация; счита, че е необходимо ефективността и прозрачността на работата на оперативната група „East StratCom“ да бъдат допълнително подобрени; приканва ЕСВД да разработи критерии за измерване на ефективността на работата на оперативната група; подчертава значението на осигуряването на достатъчно финансови средства и подходящ персонал за оперативната група „East StratCom“;

43.  отбелязва, че бюлетинът Disinformation Review, (Преглед на дезинформацията), издаван от оперативната група „East StratCom“, трябва да отговаря на стандартите, определени в Декларацията за принципите на поведение на журналистите на Международната федерация на журналистите; подчертава, че прегледът на дезинформацията трябва да бъде изготвян по подходящ начин, без да се използват обиден език или ценностни оценки; приканва оперативната група „East StratCom“ да преразгледа критериите, използвани за изготвянето на този преглед;

44.  счита, че приемането на мерки за предоставяне на целева аудитория на подходяща и интересна информация за дейностите на ЕС, европейските ценности и други въпроси от обществен интерес би могло да бъде ефикасна стратегия за противодействие на насочена срещу ЕС пропаганда и подчертава, че съвременните технологии и социалните мрежи могат да бъдат използвани за тези цели;

45.  призовава Комисията да представи определени правни инициативи с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията и пропагандата и да използва междинния преглед на Европейския инструмент за съседство, за превръщането на засилването на устойчивостта на медиите в стратегически приоритет; призовава Комисията да направи задълбочен преглед на ефективността на съществуващите финансови инструменти на ЕС и да излезе с предложение за цялостно и гъвкаво решение, което да предвижда възможност за предоставяне на пряка подкрепа на независими медии, мозъчни тръстове и НПО, особено на родния език на целевата група, и за насочване на допълнителни средства към организации, които са в състояние да направят това, като Европейския фонд за демокрация, като същевременно се ограничават финансовите потоци, насочени към лица и субекти, занимаващи се с дейности в областта на стратегическата комуникация, подбуждане на насилие и омраза; призовава Комисията да извърши подробен одит на ефективността на някои мащабни медийни проекти, финансирани от ЕС, като например „Euronews“;

46.  подчертава значението на повишаването на осведомеността, образованието, онлайн медиите и информационната грамотност в ЕС и в съседните му държави, за да могат гражданите критично да анализират медийното съдържание с цел идентифициране на пропагандата; подчертава в тази връзка колко е важно да се увеличат знанията на всички равнища на образователната система; изтъква необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие на хората и развиване на тяхната осведоменост като медийни потребители; подчертава централната роля на онлайн инструментите и особено на социалните медии, където разпространяването на невярна информация и стартирането на кампании за дезинформация е по-лесно и често не се сблъсква с никакви препятствия; припомня, че противодействието на пропагандата с пропаганда е контрапродуктивно, и поради това счита, че ЕС, като цяло, и държавите членки поотделно могат да противодействат на пропагандата на трети страни единствено като оборват кампаниите за дезинформация с факти и използват положителни послания и информация и че те следва да разработят наистина ефективна стратегия, която да бъде видоизменяна и адаптирана спрямо характера на субектите, които разпространяват пропагандна информация; признава, че финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика;

47.  изразява загриженост във връзка с използването на социалните медии и онлайн платформите за престъпно насаждане на омраза и за подбуждане към насилие и насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството, за да се справят с текущите събития, или изцяло да изпълняват и прилагат действащото законодателство против насаждане на омраза както офлайн, така и онлайн; твърди, че е необходимо по-тясно сътрудничество с онлайн платформите и с водещите интернет и медийни дружества;

48.  призовава държавите членки да осигурят и гарантират необходимата рамка за качествена журналистика и разнообразна информация, като водят борба с концентрацията на медии, която има отрицателно въздействие върху медийния плурализъм;

49.  отбелязва, че медийното образование осигурява знания и умения и предоставя възможност на гражданите да упражняват своята свобода на изразяване на мнение, да анализират критично медийното съдържание и да реагират на дезинформация; подчертава поради това необходимостта чрез действия в областта на медийната грамотност на всички равнища да се повиши осведомеността относно риска от дезинформация, включително чрез европейска информационна кампания относно медийната, журналистическата и редакционната етика, както и чрез поощряването на по-добро сътрудничеството със социалните платформи и насърчаването на съвместни инициативи, които да се справят с словото на омразата, подбуждането към насилие и онлайн дискриминацията;

50.  отбелязва, че нито една стратегия, използваща „мека сила“, не може да успее без културна дипломация и насърчаване на междукултурния диалог между и в рамките на държавите, в ЕС и извън него; насърчава поради това дългосрочните действия и инициативи на публичната и културната дипломация, като стипендии и програми за обмен за студенти и млади специалисти, включително инициативи за подкрепа на междукултурния диалог, укрепване на културните връзки с ЕС и популяризиране на общи културни връзки и наследство, както и предоставянето на подходящо обучение за персонала на делегациите на ЕС и на ЕСВД, за да придобие той подходящи междукултурни умения;

51.  счита, че обществените медии следва да служат за пример за начина на представяне на безпристрастна и обективна информация в съответствие с най-добрите практики и журналистическата етика;

52.  подчертава, че следва да бъде отделено особено внимание на новите технологии – включително цифровото разпространение, мобилните комуникации, онлайн медиите и социалните мрежи, включително тези с регионален характер – които улесняват разпространението на информация за залегналите в Договорите европейски ценности и повишаването на осведомеността за тях; припомня, че тези комуникации трябва да бъдат на високо равнище, да съдържат конкретни най-добри практики и да подчертават въздействието на ЕС върху трети държави, включително хуманитарната помощ на ЕС, както и възможностите и ползите, които по-близкото асоцииране и сътрудничество с ЕС носи на гражданите на трети държави, по-специално на младите хора, като безвизовото пътуване или изграждане на капацитет, мобилност и програми за обмен, когато е приложимо;

53.  подчертава необходимостта да се гарантира, че новият портал на ЕПС, който понастоящем се разработва в рамките на програмата OPEN Neighbourhood, не само ще натрупва съдържание, адресирано към общностите от експерти, но ще съдържа също раздел, пригоден за по-широка аудитория; счита, че порталът следва да съдържа раздел за Източното партньорство, който да обединява информация за инициативите, която понастоящем е разпръсната в многобройни уебсайтове;

54.  посочва потенциала на популярната култура и на образованието чрез развлечение като средство за изразяване на споделени човешки ценности и за комуникация относно политиките на ЕС;

55.  подчертава своята подкрепа за инициативи, като Балтийския център за високи постижения в областта на медиите в Рига, Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации (NATO StratCom COE) и Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията; подчертава необходимостта от използване на техните констатации и анализи и от укрепване на аналитичния капацитет на всички равнища; призовава Комисията и държавите членки да инициират подобни проекти, да се ангажират с обучението на журналисти, да подкрепят независими медийни центрове и медийното многообразие, да насърчават работата в мрежа и сътрудничеството между медиите и мозъчните тръстове, и да обменят най-добри практики и информация в тези области;

56.  осъжда редовните репресии срещу независими медии, журналистите и активистите на гражданското общество в Русия и окупираните територии, включително в Крим след незаконното му анексиране; подчертава, че от 1999 г. насам в Русия десетки журналисти са убити, безследно изчезнали или лишени от свобода; призовава Комисията и държавите членки да засилят защитата на журналистите в Русия и в съседните на ЕС държави, да подкрепят руското гражданско общество и да инвестират в контакти между хората; призовава за незабавното освобождаване на журналистите; отбелязва, че ЕС засилва отношенията си със своите източни партньори и други съседни държави, като също така поддържа отворени каналите за комуникация с Русия; признава, че най-голяма пречка за руските кампании за дезинформация би било наличието на независими и свободни медии в самата Русия; счита, че ЕС следва да положи усилия за постигането на тази цел; призовава за отделяне на специално внимание и осигуряване на достатъчно ресурси за медийния плурализъм, местните медии, разследващата журналистика и чуждоезиковите медии, особено тези на руски, арабски, фарси, турски и урду, както и на други езици, които се говорят от населения, изложени на пропаганда;

57.  подкрепя комуникационните кампании, провеждани от съответните участници в Сирия, Ирак и в региона (включително в държавите на произход на чуждестранните бойци), за да се дискредитира идеологията на ИДИЛ/Даиш и да се осъдят нарушенията на правата на човека, както и за противодействие на подбуждащия към и използващ насилие екстремизъм и на словото на омраза, свързани с други групи в региона; призовава ЕС и неговите държави членки в своя диалог с държавите от Северна Африка и Близкия изток да подчертават, че доброто управление, отчетността, прозрачността, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са основни предпоставки за защита на тези общества от разпространението на нетолерантните и проповядващи насилие идеологии, които вдъхновяват терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда; в контекста на нарастващата терористична заплаха от страна на ИДИЛ/Даиш и други международни терористични организации подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството по въпросите на сигурността с държавите, които имат дългогодишен опит в борбата с тероризма;

58.  призовава заместник-председателя/върховен представител и Съвета да потвърдят пълната подкрепа на ЕС за започналото изпълнение на препоръките на проучването за осъществимост на рускоезични медийни инициативи в Източното партньорство и извън него, проведено от Европейския фонд за демокрация през 2015 г., и да допринесат финансово за него;

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ЕСВД и на НАТО.

 

Filed under: EU Law, Media Law