Tag Archives: Франция

„Никога не насилваш от любов.“ Колажи срещу фемицида

Post Syndicated from Десислава Милева original https://toest.bg/collages-feminicides/

„Трябва да се действа едновременно бързо и прецизно. Затова обикновено сме три или четири. Едната от нас намазва стената с лепило, втората поставя отгоре листовете един по един, третата слага върху тях нов слой лепило, а четвъртата следи какво се случва наоколо – дали не приближават полицаи или агресивно настроени минувачи. Накрая правим снимки на готовия колаж и ги пускаме в социалните мрежи.“

Това разказва Алис, която участва в лепенето на колажи в парижкото предградие Монтрьой. Точно преди една година нов вид послания започват да се появяват по стените на частни и обществени сгради в множество френски градове. Почти винаги са изписани с черни букви, всяка от които изпълва стандартен лист А4, залепени по дължината на стената или според условията на пространството. Посланията на тези колажи – далеч повече от размера на буквите – правят подминаването им почти невъзможно:

„Тя го напуска, той я убива“, „Татко уби мама“, „Какво искаш за Коледа? Мама да е жива“

По-зловеща от самите послания изглежда статистиката, която води до появата им в края на август 2019 г. Когато 29-годишната Маргьорит Стерн публикува в социалните мрежи призив за масово лепене на послания срещу фемицида и насилието над жени,

във Франция средно на всеки 48 часа една жена е убита от партньора си.

За четирите месеца, които остават до края на годината, броят им ще достигне 152. След призива на Стерн само за няколко седмици по парижките стени са залепени над 400 колажа. В други френски градове, като Лион, Нант, Страсбург, Монпелие, Тулуза, Ница и Бордо, постепенно се сформират самостоятелни групи. След още няколко седмици колажи се появяват и в други държави – Великобритания, Белгия, Германия, Испания, Италия, Португалия, Полша, Мексико и дори Сирия.

Instagram и Twitter са основните социални мрежи на неформалното движение. Освен снимки на залепени послания, на профилите на всяка от местните групи може да се открият и подробни наръчници за лепене – от това какво лепило да се използва и как то да бъде смесено, на кои стени е по-добре да се лепи, до това как да се реагира в случай на агресия от страна на минувачи или на полицията. В месеците на изолация заради пандемията от COVID-19, когато излизането от дома е разрешено само по строго определени причини, социалните мрежи придобиват още една функция.

Колажите от материални се превръщат във виртуални

и са „залепяни“ по емблематични сгради и паметници, като Пантеона, Айфеловата кула, Министерството на вътрешните работи, обелиска на площад „Конкорд“, „Мулен Руж“ и др.

Профилът на всяка от местните групи служи и като помощно средство в борбата срещу насилието над жени, особено в периода на изолация. Докато обажданията за домашно насилие се увеличават двойно през април т.г. – 10 000 спрямо 5000 през април 2019 г., в профилите на групите за колажи започват спонтанно да се разпространяват обяви за търсене на временен подслон за жертвите. Често на тях отговарят други жени, които по време на карантината са избрали да живеят при семейството или партньора си и отстъпват свободното си жилище.

Въпреки че отдавна следи инициативата и я подкрепя, Алис не се включва веднага. Една от причините са погледите на другите, на колеги и приятели.

Като кажеш на някого, че участваш, отношението му към теб рязко се променя. Често чуваш някой да подхвърля: „А, значи тя лепи…“ Но покрай организацията на един фестивал се запознах с Рива Гершанок, една от общинските съветнички в Монтрьой. Тя съвсем открито ни говореше за своето участие в колажите. Може би защото Монтрьой е един от малкото градове, които избраха официално да подкрепят движението.

Още в средата на октомври 2019 г., след едно от общинските заседания, в които участва и Гершанок, управлението на града (с кмет Патрис Бесак от PCF – Френската комунистическа партия) излиза с официално изявление в подкрепа на монтрьойската група за колажите. То завършва с думите: „Тъй като смятаме, че послания като „Не се удря от любов“ са от общ интерес и в съответствие с ценностите и ангажиментите, поети от общинските съветници и служби, Монтрьой се ангажира да не съставя актове на активистите и да не премахва колажите, които имат за цел да насочат общественото внимание към фемицида.“


„Дълго време бях феминистка само в главата си. Виждах неща, които ме дразнеха, шокираха, които с дни ме ядяха отвътре. Когато станах част от групата за колажи в Монтрьой, намерих много други момичета, с които мога да говоря по тези теми. В момента сме стотина в WhatsApp канала на групата и често дискутираме по всякакви въпроси, свързани с феминизма. Всичко е неформално и спонтанно. Каквато е и самата група. Тя беше създадена в Instagram от Лола, която е само на 16 г., и от една нейна приятелка, а майка ѝ Лейла им помага. По никакъв начин не сме обвързани с групата в Париж и не координираме действията си с нея. Всяко момиче може да предложи послание, което иска да залепи, а излизанията обикновено стават, след като някоя от нас е пуснала съобщение от типа: Хей, утре вечер мисля да ходя да лепя в 20 ч. Кой иска да се включи?

За Алис, която преподава френски на чужденци към Общината на Париж, феминизмът не може да бъде само „бял“ и на френски език. „Дълго време феминизмът беше определян единствено от бели жени от хубавите квартали в Западна Европа. Но коя съм аз, че да казвам на някоя жена, че не е феминистка само защото носи воал? Понякога си говорим за това с някои от моите ученици. Веднъж споменах и колажите и предложих на тези, които имат желание, да съставят послание на своя език, което след това да залепим. Да прочетеш нещо на майчиния си език може да предизвика много по-дълбок ефект и да създаде усещането, че си по-малко сам в държавата, в която живееш, с проблемите, които имаш.


Колажи

Така се раждат колажи на испански, италиански, сръбски, кюрдски и български. „Да обичаш ≠ да убиваш“ избира да напише 27-годишната българка Мина, която от три години живее в Париж. Тя е търсила кратко и силно послание, което да изразява по особено красноречив начин най-крайната форма, до която може да стигне домашното насилие. Отношението ѝ към темата се оформя, докато работи на нощни смени в хотел и наблюдава множество сцени на насилие, прекъсвани единствено от полицията.

В един момент започнах да се питам колко други случаи на насилие не могат да бъдат прекъснати по този начин. Мисля, че всички имаме някаква роля в това, което се случва около нас. Ако не правиш нищо, е все едно, че се съгласяваш. Когато Алис ни спомена за колажите, си казах: „Ако мога да започна този разговор за някой друг, защо да не го направя?“ Най-важното е да има разговор. Да се ангажираш с дадена кауза често изглежда плашещо, защото си мислиш, че трябва да направиш някакъв голям, радикален жест. Но всичко започва с малки стъпки – да се информираш, да се образоваш. Виждам този колаж като малката стъпка, която аз мога да направя.

През лятото на 2019 г. Маргьорит Стерн също започва с малка стъпка. Първите колажи, които лепи сама по стените в Марсилия, носят основно имената на жени, убити от партньорите им. Идеята за разширяване на инициативата идва с преместването ѝ в Париж. Новите послания, кратки и въздействащи, както и изборът на визуалната идентичност – черни букви на бял фон, са директно повлияни от опита на Стерн като член на Femen. Феминистката активистка група е особено известна с провокативните си масови акции (като тази на парижкото гробище „Монпарнас“), в които участничките, обикновено голи до кръста, протестират с изписани по гърдите им искания и послания.

За лингвистката Мари-Ан Паво посланията на колажите могат да бъдат разпределени в четири големи категории. „Може да започнем с тези, които имат най-универсален, активистки характер – като „Тяхната омраза, нашите мъртви“, „Революцията на жените наближава“ или „Убийства на жени навсякъде, справедливост никъде“. Втората категория има по-конкретен адресат – другите жени. Към нея спадат послания като „Ние всички сме героини“, „Улицата ни принадлежи“, „Вярвам ти“ или „Ти не си сама“. Към третата спадат посланията, насочени този път към мъжете. Сред тях са „Изнасилвачо, убиецо, насилнико, твой ред е да се страхуваш“, „Подсвиркването не е комплимент“, „Примирението не е съгласие“, „Спри да я биеш, негоднико“.“



Четвъртата категория според Мари-Ан Паво е вероятно тази, която спира най-много погледи. И най-дълго човърка съзнанието. Едно от тези послания стои няколко седмици залепено до киното на централния площад на Монтрьой: „Емили, на 34 години, завързана жива за релсите, прегазена от влака“ (т.нар. TGV – високоскоростен влак, който се движи със средна скорост 300 км/ч). Подобни са също: „Виржини, убита на 23 март 2020 г. от бившия си партньор пред очите на децата им – на 10 и на 13 години“ и „Лорена Куаранта, 27 г., сицилианска медицинска сестра – удушена от приятеля си, който я обвинява, че го е заразила с коронавируса“.

За този тип колажи, които засягат паметта на жертвата и детайлите по убийство, Алис е категорична: „Лепим ги единствено по искане на семейството. Близките са тези, които се свързват с нас и ни дават посланието. Уважението към жертвите е основен принцип при колажите. Другият много важен принцип е да се избягва стигматизацията на мъжете. Не лепим колажи, в които се правят обобщаващи заключения, като Мъжете са…

Освен че изваждат жертвата от анонимните статистики и ѝ дават глас в публичното пространство, за Мари-Ан Паво посланията са и директна критика към медийния език, използван при отразяването на този тип убийства.

Тези колажи са пълната противоположност на евфемизмите, които използват журналистите – като „семейна драма“ или „убийство от любов“. Думите може да шокират, но е за добра кауза. От една страна, убийството от „страст“ не се наказва толкова строго, колкото например предумишленото убийство, а от друга – минимизира в очите на обществото самия акт.

Във Франция критиката към медийния език придобива все по-голяма гласност в последните години. Блогове като Les mots tuent („Думите убиват“) събират и изобличават заглавията и съдържанието на статии, в които се използват подобни евфемизми. „Съпруг запалва жена си пред очите на децата им. За La voix du Nord става въпрос за любовна история. Вие сериозно ли? Насилието НЕ Е романтично“ гласи един от постовете им в Twitter. Вестникът отговаря: „Имате право и се извиняваме. Статията беше свалена, и нещо повече – в момента редакцията ни работи върху начина, по който да отразява домашното насилие. Благодарим ви за бдителността.“ Журналистическият колектив Prenons la une пък съставя наръчник в помощ на журналистите, които пишат за насилието над жени.

„Това, което все още трудно се приема от мъжете и от обществото като цяло, е идеята за убийството на жена само защото е жена, въпреки че това отдавна е доказано от социолози и психолози. Затова и систематичната употреба на думи като „фемицид“ е съществена за промяната на манталитета“, допълва още Мари-Ан Паво. Понятието, което е и част от наименованието на колажите на френски – collages féminicides, влиза официално в речника Le Petit Robert през 2015 г. Неговата дефиниция е: „Убийство на жена или момиче на полова основа.“ В речника е допълнено, че терминът е юридически припознат в много държави от Латинска Америка. Въведено във френския език от социоложката Диана Рюсел в средата на 70-те години на миналия век, понятието се смята за измислено от американската писателка Керъл Орлък, за да озаглави своя книга, посветена на убийствата на жени.


„Едно от наследствата на феминистката борба е, че жените си връщат публичното пространство“, твърди Ан Шарлот Юсон, специалистка по въпросите на социалната справедливост. За Алис и много други момичета в групата именно това се случва благодарение на колажите. Усещането за свобода, за присъствие, за сила и видимост е един от мотивите да продължават да лепят. Но основният е нуждата от промяна. Или както гласи един от колажите,

„Ще спрем да лепим, когато спрете да ни убивате“.

Заглавна снимка: „Никога не насилваш от любов“ © Десислава Милева

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Разследване на авторитетния френски ежедневник Le Figaro: Ами ако Ковид-19 е “избягал” от лабораторията в Ухан, доставена от Франция?

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/le-figaro-wuhan-p4-lab.html

вторник 21 април 2020


Как прехвърлената от Франция лаборатория P4 в Ухан успя да избегне какъвто и да е контрол

Le Figaro, Изабел Ласер, 21.04.2020 г.

РАЗСЛЕДВАНЕ – Ами ако Ковид-19 се е измъкнал от лабораторията P4 в Ухан, вместо да се появи на местен пазар, както твърдят китайските власти? И ако се е разпространил сред населението чрез след случайна инфекция на служител? И, въпреки че теорията на конспирацията разработена от френския вирусолог Люк Монтание, че вирусът е създаден от китайски учени, се отхвърля от всички сериозни специалисти, тезата за подобно произшествие се разследва от американските разузнавателни служби. Тя се поддържа от факта, че китайските власти така и не оповестиха публично резултатите от тяхното епидемиологично разследване и от предотвратяването от тяхна страна на всякакви проучвания от страна на СЗО и чуждестранни експерти в Ухан.

Случаят, огласен от Държавния секретар на САЩ Майк Помпео, който повдигна въпроса за задълбочено „разследване“ на тази теория, може би беше индиректно споменат и от британския Външен министър Доминик Рааб, който е на мнение, че Китай трябва да даде отговори на „трудни въпроси“ и от Еманюел Макрон, за когото „има доказателства, че там са се случили неща, които не са ни известни“. Тази теория е повече срамна за Париж, отколкото за P4 в Ухан, лаборатория със строга биологична секретност, предназначена за изследване на патогенни вируси, за които няма ваксина или лечение, която е била прехвърлена в Китай от Франция.

Още навремето, това силно чувствително сътрудничество с китайските здравни власти създава напрежение във Франция. Според много подробно разследване на разследващи журналисти от радио Франция, през 2004 г. Жак Ширак и президентът на Китай Ху Джинтао решават да обединят сили в борбата срещу новите инфекциозни заболявания. Споразумението за прехвърляне на лаборатория P4 се подписва от тогавашния Външен министър на Франция Мишел Барние. Преди това Министър-председателят Жан-Пиер Рафарин отива на среща с лекаря Чен Жу, обучен в болницата в Сейнт Луис и близък с бившия китайски президент Цзян Цземин. Година по-рано Китай става жертва на острия респираторен синдром ТОРС.

„Някои хора смятаха, че е абсолютно необходимо да се помогне на китайците, които работят върху тези нови вируси. И най-вече да им се предоставят добри условия за да се избегне това да работят сами без подходящото оборудване и знания, които са от съществено значение за този тип дейности. Накратко, трябваше да им попречим да правят нескопосани неща в тяхното си кътче“, каза високопоставен служител, който е следил споразумението отблизо.

Вирусологичната лаборатория клас P4 в Ухан

Но проектът далеч не среща единодушно одобрение във Франция. Рафарен и Ширак са за. Част от медицинските професионалисти, включително Бернар Кушнер, също го подкрепят. На това мнение е и фармацевтичният индустриалец Ален Мериьо, който председателства ръководещата комисия със своя китайски колега д-р Чен Жу. Но специалистите по неразпространение на зарази във Външно министерство и Министерство на отбраната, както и Секретариата по отбраната и националната сигурност и научните среди като цяло са резервирани. Някои се страхуват, че P4 може да се преобразува в биологично оръжие. Другите твърдят, че за разлика от ядрени или химически обекти, за подобен тип чувствително санитарно оборудване липсва международен контрол.
Те отбелязват липсата на прозрачност по отношение на употребата от Китай на мобилните лаборатории P3, чиито правила наложени от правителството на Рафарин веднага след епидемията от ТОРС са по-леки. Тези, които се опитват да забавят споразумението се притесняват, както каза едно от главните действащи лица от онова време, „от затрудненията на китайците с възприемането на нови знания“, тяхната „непрозрачност“ и „съпротива“ срещу желания от французите проект за двустранно сътрудничество. „Трябва да разберете, че P4 е като ядрена преработвателна станция. Това е атомна бактериологична бомба”, продължава същият източник.
Тестваните вируси, като Ебола например, са изключително опасни. Процедурите за безопасност, като скафандри, обеззаразяване и т.н., трябва се спазват изключително стриктно. Политиците решават в полза на проекта в противоречие със съветите на специалистите. Обектът е завършен през януари 2015 г. и въвеждането на лабораторията в експлоатация през януари 2018 г. съвпада с първото държавно посещение на Еманюел Макрон в Пекин.

„Нещата се проточиха много, но Париж в крайна сметка даде зелена светлина. В миналото бяхме ангажирани с други проекти с китайците, като център за преработка на радиоактивни отпадъци и договори за продажба на Airbus. За разлика от Съединените щати, Франция, която е само средна по мощност сила, няма средства за спиране на такъв проект, тъй като тя не може да отвърне на отмъщението, което ще последва “, казва експерт. И продължава: „Ние сме уязвими. Китайците се стремят да присвоят нашата технология. И понякога стигаме по-далеч отколкото трябва поради страха от изнудване.“ „Властите“, твърди дипломат, „извършиха грях от невинност. Те вярваха, че можем да се доверим на китайците ”. Документът, добавя той, „винаги е бил сложен. Давахме си уверения на хартия, но не бяхме сигурни, че можем да ги приложим”.

Продължението на историята с P4 в Ухан показа, че онези, които са се опитали да забавят споразумението са били прави. Като първа стъпка, китайските компании искат да предоставят по-голямата част от изграждането на Р4. Както обяснява специалист, „архитектурата на P4 е много сложна, разположението на изолираните й пространства изисква специални техники и знания“. Разочарован, че френско-китайското сътрудничество не се е осъществило, Ален Мериьо напуска председателството на двустранната комисия през 2015 г.. Около 50 френски учени, които е трябвало да работят в P4 в Ухан за период от пет години, така и не напускат Франция. Блокира ли Китай заминаването им? Или на Франция й липсват финансови средства? Факт е, че малко по малко лабораторията се измъква от контрола на френските учени.

Сензационна новина от Вашингтон Пост: Миналата седмица американският всекидневник съобщи, че през януари 2018 г., след посещение на лабораторията Ухан, служители на американското посолство в Пекин алармират администрацията на САЩ за неадекватността на мерките за сигурност.

На 16 февруари 2019 г. китайските държавни медии също съобщават за слабости. По-специално те твърдят, че след експерименти учените изхвърляли материали от лабораторията в канализацията без да ги подлагат на специфичното третиране предназначено за биологични отпадъци. Китайските медии припомнят още, че за да свържат двата края преди заплата, редица учени продават животни, с които е експериментирано в лабораторията на пазарите в Ухан. Сега всички специалисти твърдят, че познанието за произхода на вируса е абсолютно необходимо, особено за предотвратяване на появата на нова епидемия.

Превод екип на Биволъ, Заглавието е на редакцията. Водеща снимка: Учени във вирусологичния институт в Ухан, Xinhua

Льо Монд: Кога и как ще паднат мерките? Нагледно обяснено

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/le-monde-confinement.html

петък 10 април 2020


Предлагаме превод на статия публикувана на 7 април във френския ежедневник Льо Монд, в която се разглеждат няколко сценария за излизане от ограничителните мерки срещу епидемията COVID-19. Въпреки, че някои от мерките и данните са специфични за Франция, като цяло тези хипотези са базирани на научни данни и около тях има изграден консенсус, поради което са полезни и за българската публика.

Перспективата за края на ограниченията поставя въпроси като предимството на постепенното им отпадане, рискът от втора вълна или, накрая, какво да направим, ако не можем да ликвидираме вируса?

Въпросът, който се поставя за края на ограничителните мерки е не само “кога”, но и “как”. Защото през идните седмици се очертава много по-сложен сценарий отколкото рязкото премахване на мерките срещу Covid-19, въведени във Франция от 17 март на обяд.

Ограниченията, които “вероятно” ще бъдат удължени след 15 април, може да бъдат вдигнати само “постепенно”, предупреди премиерът Едуар Филип в четвъртък, 2 април. Условията за излизане от тази изключителна ситуация все още не са определени във Франция. Сигурно е обаче, че заплахата от коронавируса SARS-CoV-2 ще витае дълго във времето, повдигайки много въпроси.

Какво ще се случи, ако ограниченията се вдигнат рязко?

Мерките за ограничения бяха въведени в контекста на експоненциалното разпространение на вируса. В средата на март се изчисляваше, че всеки пациент може да зарази средно трима души.

Чрез ограничаване на контактите броят на заразените се намалява. Ако мерките са  ефективни, то през април трябва да се наблюдава стабилизация, а след това и намаляване на броя на пациентите. Тогава ще може да се каже, че е преминат „пикът на епидемията“.

Тази добра новина предвещава обаче бъдещи трудности. Резкият и зле подготвен изход от ограниченията може да поднови отново епидемията. Една значителна част от хората ще бъдат заразни – понякога дори без да знаят, защото голяма част от носителите на вируса нямат симптоми. Ако те се смесят с останалата част от популацията има риск да заразят другите и по този начин да възобновят разпространението на вируса.

Да не говорим, че проблемът не спира на границите на Франция. Дори вирусът да изчезне от националната територия, той все още може да бъде внесен от хора от чужбина. Шепа случаи биха били достатъчни, за да се разрази отново епидемията.

Това наричаме риск от “втора вълна”.

Завръщането на вируса може да се случи както веднага след прекратяването на мерките, така и дълго след това. Има хипотеза, засега доста невероятна, че коронавирусът ще отстъпи през лятото поради горещините, но той може да се появи отново през следващата зима, например.

И така, какви са решения за изкореняване на вируса?

Ако се стремим към пълно изчезване на SARS-CoV-2, населението трябва да е имунизирано – тоест имунната система на хората трябва да е подготвена да устои на поредната атака от вируса. Но засега само хората, които са били в контакт с вируса и които са оцелели са произвели антителата, необходими за тази защита.

На теория съществува и друга възможност, която ускорява нещата: ваксинацията. Неактивна или отслабена форма на вируса се въвежда в тялото на пациента, за да стимулира защитните му сили. Това му позволява да развие имунитет, без да е бил заразен.

Проблемът е, че към този момент нямаме ваксина срещу SARS-CoV-2 и въпреки усилията на изследователите тя вероятно няма да е налична поне още една година. Така че засега можем да разчитаме само на естествената защита на хората, които вече са били заразени.

За щастие не е необходимо цялото население да бъде имунизирано, за да се предотврати епидемичното разпространение на вируса. Според специалисти,  в случая с SARS-CoV-2 част от населението от порядъка на 60% до 70% може да бъде достатъчна.

Това се нарича “групов имунитет”: над някакво ниво на имунитет в популацията (променливо за различните инфекциозни болести), разпространението на вируса ефективно се ограничава. Много болести (почти) са изчезнали благодарение на ваксинирането на голяма част от населението.

Но да се задоволим да чакаме населението да достигне прага на колективен имунитет е много рискован вариант. Това би означавало поне 40 милиона заразени французи, което може да доведе до смъртта на стотици хиляди. Обединеното кралство и Холандия, първоначално поддръжници на тази стратегия, наскоро се отказаха от нея. В Европейския съюз само Швеция все още разчита на колективен имунитет, за да издържи на санитарната криза, без да налага ограничения.

Друг проблем е, че все още няма сигурност относно продължителността на имунитета, придобит от излекуваните от Covid-19. Дали той трае седмици, месеци, или години? Рано е да се каже, особено след като не е невъзможно щамът на SARS-CoV-2 да мутира както сезонния грип и следователно да постави под въпрос имунитета на преболедувалите хора.

Какво да правим ако не можем да ликвидираме вируса?

Ако вирусът не може да бъде напълно заличен, остава план Б: опитайте се да ограничите разпространението му и последствията.

Лекуване на болните

Първото решение очевидно е да се търси лечение за болните. Това би имало няколко ползи:

  1. Намаляване на броя на сериозните и фатални случаи;
  2. Ограничаване на продължителността на хоспитализациите, като по този начин ще се облекчат болниците;
  3. Използване на “превантивни” лечения, за да се намали вирусното натоварване в тялото на пациентите и следователно тяхната заразност.

В момента се провеждат големи клинични проучвания, за да се опитат да се идентифицират най-добрите медицински стратегии срещу вируса: известният хидроксихлорохин, разбира се, но и други по-малко известни лечения, като ремдезивир, от лабораторията на Gilead или Kaletra (лопинавир и ритонавир), от лаборатория AbbVie. Резултатите няма да бъдат известни до няколко седмици или дори месеци.

Епидемията да се разтегли във времето

Ако приемем, че голяма част от населението така или иначе ще бъде заразено и че някои ще развият сериозни форми на заболяването, можем поне да се опитаме да разтеглим епидемията във времето, за да се избегне претоварването на болниците. Колкото повече “изравнявате кривата”, толкова повече облекчавате интензивните отделения.

Това е стратегията на общите ограничителни мерки, избрана понастоящем от френското правителство и много други страни по света. Но тъй като тя няма да трае вечно, за бъдещето са възможни няколко сценария.

Stop-and-go

Вместо да се удължават ограниченията с месеци, може да се редуват периоди на ограничения и периоди на връщане до “нормалното”. При такава логика сдържащите мерки ще бъдат въвеждани обратно при всяко завръщане на епидемията, за да се ограничи претоварването на болниците. Това ще е така докато се намери ваксина или се достигне „групов имунитет“. Това е, което експертите наричат „stop-and-go“.


Ако се възприеме само тази стратегия има риск населението да е изправено пред дълга поредица от периоди на ограничения. Изследване, публикувано на 24 март от изследователи от Харвард, изчислява, че при липса на други фактори мерките за социално дистанциране в Съединените щати може да са необходими до 2022 г. 

Локализирани мерки

Идеята е да се премахнат ограниченията в райони, които са преминали пика на епидемията и където болниците вече не са претоварени. Обратно, мерките ще се поддържат в активни огнища, където рискът от заразяване е по-голям. Ако ситуацията се подобри значително в най-напред засегнатите региони, те могат да бъдат сред първите, които да излязат от ограниченията. Този вариант изглежда се проучва от правителството, което работи върху „осъществимостта на вдигането на мерките, което ще бъде регионализирано“, според премиера на Франция Едуар Филип. Националната медицинска академия на Франция също обмисля това, както става ясно от нейно становище, публикувано в неделя, 5 април.

Остава да видим как държавата може да контролира движението на населението между региони, които очевидно нямат гранични пунктове. При такъв сценарий изглежда вероятно, че връзките с железопътния и въздушен транспорт ще останат силно ограничени, за да се обезкуражи пътуването.

Насочени ограничения

Идеята би била населението да бъде разделено наполовина. Ограниченията ще важат за:

  1. болните, за да се предотврати предаването на вируса;
  2. популациите, които са най-застрашени в случай на инфекция: възрастни хора и хора с отслабен имунитет, пациенти, страдащи от респираторни проблеми, бременни жени и др.

Мерките няма да важат за:

  1. имунизираните хора, които вече не са заразни;
  2. най-малко рисковите, които са по-малко склонни да развият тежки форми на заболяването.

По този начин ние постепенно ще изградим „групов имунитет“, като ограничим броя на смъртните случаи.

Тази стратегия, привлекателна на хартия, може да се окаже сложна на практика.

На първо място, не бива да се подценяват социалните и психологическите последици от дългосрочното ограничаване на населението и трудностите при приемането на мерките. Най-важното е, че насоченото ограничаване не е безусловно, тъй като болногледачите трябва да се грижат за изолирани хора. По този начин, въпреки драстичните предпазни мерки, вирусът се е разпространил широко във френските старчески домове, като според последното преброяване от 6 април там има най-малко 2189 смъртни случая.

Второ, няколко примера за съжаление показаха, че ако сте млади и в добро здраве няма гаранция, че ще бъдете напълно защитени срещу тежки форми на заболяването.

И накрая, ако ограничението се вдигне за здрави носители на вируса, които поради липса на симптоми не знаят, че са заразни, те рискуват да заразят останалата част от населението.

Мащабен скрининг с проследяване и изолиране

Ето защо много държави обмислят по-усъвършенствана стратегия по южнокорейския модел, който се основава на три стълба: масово тестване, изолация на заразените хора и наблюдение на техните контакти.

Мащабният скрининг на населението би определил кои са:

  1. активните носители на вируса (които трябва да останат изолирани, защото са заразни);
  2. незаразени хора (потенциално изложени на риск);
  3. имунизираните хора (които биха могли да излязат).

Остава да видим дали Франция разполага със средствата за провеждане на милиони тестове. Още повече, че ще е необходимо те да се повтарят през равни интервали, за да се тестват отново незаразените. Към днешна дата, поради липса на ресурси, здравните власти са избрали да тестват само тежки случаи. Това обаче трябва да се прави и с пациенти с малко или никакви симптоми, за да се измери “груповия имунитет”. Правителството има амбицията значително да увеличи броя на тестовете през следващите седмици, но не е сигурно, че това ще е достатъчно.

Вторият стълб е въвеждането на мониторинг за заразените хора. Идеята е да се проследи веригата от неотдавнашни контакти на пациента, за да се открият хората, на които той може да е предал вируса, за да бъдат те на свой ред тествани или изолирани като предпазна мярка.

Такъв анализ на „групи от заразени“ (клъстери на зараза б.ред.) се правеше за всеки отделен случай от здравните власти в началото на епидемията, но е по-трудно да се извърши в голям мащаб. Ето защо правителството планира да предложи „дигитално проследяване“ чрез мобилно приложение. Но за разлика от системите в Тайван или Южна Корея, във Франция се предлага доброволен мониторинг с цел зачитане на защитата на личния живот.

Поддържане на мерките за „социално дистанциране“

Дори ако ограниченията бъдат премахнати частично или изцяло, възможно е мерките за социално дистанциране да се запазят, като например забраните за големи събирания, затварянето на училища или барове.

Възможно е също така да се наложи носенето на маски в публичното пространство, както направиха няколко страни от Централна Европа.

Каквото и да стане, ще бъде от решаващо значение да се запазят колкото е възможно по-дълго „преградните жестове“, за да се ограничи рискът от зараза. Завръщането към „предишния живот“ няма да стане веднага. Както предупреди премиерът Едуар Филип: „Това е дълга, трудна битка, която ще включва лоши новини и разочарования.“

Автори: Максим Водано, Жереми Барух, Адриан Сенека и Агат Даво

Превод: Биволъ, Заглавието е на редакцията, Инфографики в статията: Le Monde, Водеща снимка: © Laurent Grandguillot / Rea

Военният кореспондент Рено Жирар: Франция не трябва да умира изцелена

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/france-covid-chloroquine.html

понеделник 30 март 2020


Последствията от мерките не трябва да са по-вредни отколкото самата пандемия, смята военният кореспондент Рено Жирар. Той призовава Франция да премине в настъпление и да разгърне амбициозна стратегия, основните линии на която очертава в интервю за в. Фигаро.

FIGAROVOX: Какъв е вашият анализ за актуалната криза с COVID-19 във Франция?

Рено Жирар: Изправено пред експоненциален растеж на броя на французите, заразени с вируса на COVID-19 и  конкретен риск от претоварване на болниците, правителството реши да ограничи цялото население. Това е разбираемо решение, защото вирусът е изключително заразен и може да причини пневмония, изискваща интензивни грижи в болница. Тази стратегия обаче не може да бъде устойчива.

За колко време можем да спрем цяла държава?

– Нека не се поддаваме нито на паниката, нито на диктатурата на емоциите, това не води до никъде. Трябва да имаме глобална гледна точка върху настоящата криза и да включим всички параметри (здравни, икономически …). Твърде дългите ограничения ще имат пагубно икономическо, социално и психологическо въздействие. Ще излязат на дневен ред проблеми с бунтове в затворите, в чувствителните квартали, самоубийства поради самота или семейно насилие. Но най-вече, ужасната финансова и икономическа криза от 2008 г. няма да бъде нищо в сравнение с кризата, която ни заплашва, ако дейността не се възобнови. Икономическа криза като тази може да унищожи десетки хиляди предприятия и също да причини човешки жертви (самоубийства на безработни работници поради рецесията или на предприемачи, съсипани търговци и фермери …). Продължителното прекратяване на дейността би означавало експлозия на публичния дълг. От една страна, държавата трябва да направи непредвидени и мащабни разходи за субсидиране на спрялата икономика. От друга страна, пълното отсъствие на дейност и затварянето на магазините означава липса на данъчни постъпления за държавата (ДДС…). Бихме могли да станем свидетели на фалит и финансов крах на държавата. Ако държавата е в несъстоятелност, това означава, че полицията, военните и медицинския персонал вече няма да получават заплащане и нашата болнична система ще бъде унищожена. Днес има ограничения, за да не претоварим нашата болнична система. Много добре. Но твърде дълго задържане на мерките рискува да предизвика финансова и икономическа криза, която ще унищожи здравната ни система много по-дълбоко. Лекът (на ограниченията) в крайна сметка може да бъде много по-лош от болестта (COVID-19). Би било абсурдно.

Лекарството (ограниченията) може в крайна сметка да е много по-зле от болестта (COVID-19).

В социален план Франция често е на ръба на изригването, както показаха бунтовете в предградията през 2005 г., кризата с “жълтите жилетки” и движението срещу пенсионната реформа. Твърде дълги ограничения може да причинят след вдигането им гигантска експлозия на социален гняв, с безпрецедентен мащаб. Това, което изобщо не ни е нужно в този момент.

Франция не трябва да умира изцелена.

Нищо ли не трябва да правим срещу COVID-19?

Определено не! Напротив, трябва да действаме решително.

Президентът говори за „война“ срещу COVID-19. В професията ми на военен репортер имам конкретен опит от войните през последните тридесет и пет години. Като практикуващ на война, мисля, че основната точка на всяка война е адаптирана стратегия. Физическата изолация обаче е спешна реакция и не трябва да трае вечно. Тя е необходима, за да се предотврати задушаването на болничната система и да се забави разпространението на
епидемията. Но, това не трябва да продължава вечно. Изправени пред вируса, трябва да поемем инициативата:
да предприемем нападателна и целенасочена стратегия.

Статичните, пасивните и изчакващите стратегии имат малък шанс за успех.

Както показа линията Мажино през 1940 г., статичните, пасивни стратегии на изчакване имат малък шанс за успех. Тази неизбежна офанзива ще изисква разузнаване (използване на личните медицински досиета на здравноосигурените, което ще насочи към тези, които са най-изложени на риск); комуникация с цивилните (информирайте французите, че не трябва да приемат противовъзпалителни лекарства, защото тези
лекарства влошават заболяването); пехотинци (личните лекари, които трябва да мобилизираме); защитни средства за пехотата (маски за медицинския персонал); инженеринг (реквизиране на частни клиники, техния персонал и вентилатори, създаване на полеви болници от армията, създаване на екипи за дезинфекция на обществените места, на обществения транспорт и супермаркетите по южнокорейския модел); боеприпаси (масивни скринингови тестове, включително чрез самостоятелно вземане на проби); иновативни операции на командоси (изолиране на епидемични „клъстери“ и положително тествани хора); бронетехника и тежка артилерия (лечение с хлорохин, комбинирано с приемане на антибиотици). Тези военни усилия ще трябва да бъдат подкрепени от ЕЦБ по същия начин, както централните банки подкрепиха военните усилия по време на двете световни войни.

Преди всичко във военно време трябва да изоставим конформистката логика на мирното време, която събитията обезсилват. Току-що обявихме, например, стартирането на голямо проучване (“Discovery”) за тестване на средства срещу COVID-19. Това проучване обаче ще докладва своите открития чак след шест до осем седмици! Дотогава епидемията може да е отмине от само себе си. И най-вече хиляди хора ще бъдат мъртви и европейските спестявания ще са унищожени. Този вид проучване е добре да се води в мирно време като авангардна наука. Но тук не става въпрос за напредък на науката, а за реагиране на спешен случай. Да изоставим ритуализма и бюрократичните процедури. През 2008 г. Никола Саркози успя да се справи прекрасно с кризата, защото прояви дързост, бързина и лидерство, освобождавайки се от обикновените протоколи.

Противниците на Дидие Раул нямат сценарий за прекратяване на кризата.

Проф. Дидие Раул. Снимка: профил в Туитър https://twitter.com/raoult_didier

Дидие Раул е един от най-големите специалисти по заразни болести в света. Професор в Марсилия, той е открил 400 микроба (20% от микробите, способни да заразят хората). Два вируса са кръстени на негово име. Той излекува няколко хиляди пациенти с хлорохин, лекарство, в което е експерт.  Ако къщата ви гори и ако признат по цял свят експерт-пожарникар идва да ви спаси, не можете да откажете помощта на основание на това, че стълбата му не е сертифицирана. Още повече, че противниците на Дидие Раул не предлагат сценарий за край на кризата.

Ето какво трябва да се направи: масово и възможно най-бързо да се разшири протокола за лечение препоръчан от доктор Раул, тъй като нямаме какво по-добро да предложим. Успоредно с това, нека продължим програмата Discovery. Ако след шест седмици хлорохинът не се е доказал като ефективен на терен, ако друго лекарството има доказана по-добра ефективност като част от програмата Discovery и ако епидемията не е отшумяла, тогава ще се откажем от хлорохина и ще приемем това друго лекарство без колебание. Трябва да разсъждаваме с понятията на реализма, прагматизма и ефективността.

Хлорохинът съществува от около 70 години. Той е евтин и лесен за производство. Страничните му ефекти са отлично познати и овладени. Стотици милиони хора по света са го вземали в продължение на години. В САЩ Администрация по лекарствата (FDA), която е изключително внимателна, утвърди решението на Тръмп да следва протокола на д-р Раул. До януари 2020 г. хлорохинът дори беше в свободна продажба. И лабораторията Sanofi предлага да ни достави 300 000 безплатни дози.

Хлорохинът е като облога на Паскал, тоест облог, при който има какво да спечелите и нищо за губене.

Или лечението работи, и ние печелим, измъкваме се от кризата. Или лечението не работи и не сме загубили нищо. Защото и в момента ние нищо не правим.

Ако лечението работи и ние не го използваме, ще сме пропуснали решението и това ще бъде огромен политически и здравен скандал. Ако не работи, ние не можем да обвиняваме онези, които са го използвали, защото не е имало нищо по-добро под ръка. Всичко, което може да бъде опитано, за да се спасят животи, да се облекчат болниците и да се излезе от кризата, трябва да бъде опитано възможно най-бързо. Принципът на предпазливостта, ако го разбираме добре, е точно в това да изберем хлорохина. Нямаме нищо за губене.

Мислите ли, че тестването е сърцето на една ефикасна стратегия?

Да.

Първо, масовият скрининг е единствената стратегия, която е в съответствие с медицинската етика. Мисията на лекаря, в съответствие с клетвата на Хипократ, е да диагностицира и лекува. Някои пациенти имат малко или никакви симптоми в началото на болестта и не се тестват. Но те всъщност имат сериозно увреждане на белите дробове, за чието съществуване не знаят. След няколко дни изпитват тежки затруднения с дишането и трябва да бъдат хоспитализирани. Скринингът ще предотврати този тип ситуации. Поразителен е фактът, че някои регионални здравни агенции (включително тази на Марсилия) призовават да се откажем от масов скрининг. Би било по-добре да кажете истината на французите: Във Франция има остра липса на тестове!

Второ, масовият скрининг би ни позволил да имаме по-ясен статистически поглед. В момента нямаме видимост и плаваме на сляпо. Всъщност не знаем реалните нива на заразяване и смъртност. Например в Италия процентът на обявената смъртност (8,5%) е проблемен, тъй като много малко хора са тествани и това са случаи със силна симптоматика. Ако знаехме истинския брой на заразените във Франция, щяхме да знаем точния процент на смъртност, който със сигурност е много по-нисък от обявените числа.

Трето, масовият скрининг е модерна техника, доказала се като ефективна. СЗО го препоръчва с лозунга: “Тестове! Тестове! И пак тестове! ” Хонг Конг, Тайван, Сингапур и Южна Корея успяха да контролират болестта благодарение на политиката на масово тестване. При това без да се прибягва до ограничения. Резултатите при тях са впечатляващи. Няма починали в Сингапур към момента, само един в Тайван, в Корея намаляват броя на случаите и
има ниска смъртност.

Във Франция няма да бъдете тестван, дори и да имате всички симптоми. В Корея ще бъдете тестван, дори ако нямате симптоми. В Корея, ако сте тестван положително, ще ви поискат списък на всички хора, които сте срещнали
през последните 72 часа и ще ги тестват и тях.  Ако някои от тях също са положителни, тогава същия процес започва отново. Израел също започна масов скрининг, включително на паркинги, където хората се тестват в колите си.

Еманюел Макрон често възхвалява достойнствата на “стартъп нацията”. Ето един модерен метод, достоен за истинска стартъп нация, това е масовият скрининг. По този въпрос Дидие Раул показва компетентност и хладнокръвие, които го квалифицират да бъде главен експерт на Еманюел Макрон. С право този изключителен
доктор се запита защо Франция е двадесета в света по броя на тестове на глава от населението…

Със съкращения. Превод Биволъ. Интервюто на Жан-Лу Бонами с Рено Жирар във в. Фигаро е публикувано на 27.03.2020. Снимка Jean-Christophe MARMARA/Le Figaro

По следите на френските импресионисти

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/po-sledite-na-frenskite-impresionisti/

Парижки синдром: индивидът изпада в състояние на екстремен шок, след като отива в Париж и открива, че градът е много по-различен от очакванията, създадени му от литературата, киното или рекламата. Това е съвсем реален феномен, считан за тежка форма на културен шок. Диагностициран е през 1986 г. от Хироаки Ота, японски психиатър, който работи във Франция.

Ако не вярвате, попитайте някой познат, който е бил в Париж, как се е почувствал първия път, когато е стигнал до „Мона Лиза“ (ще ви каже колко по-малка е била тя от очакваното) в пренаселения Лувър, където туристите светкавично минават покрай различни творби на изкуството, снимайки ги със смартфоните си (разбира се, повечето от тях нямат никаква представа какво снимат). Гледката на покритото с боклуци Марсово поле пред Айфеловата кула, произведенията на изкуството, превърнати в made in China подложки за чаши и ключодържатели, километричните опашки или блъскането в хиляди тела по тесните коридори на Версай могат съвсем спокойно да причинят Парижки синдром.

Статистиките в ерата на масовия туризъм са чудовищни: над 41 млн. души са посетили Париж през 2017 г., а градът остава една от най-желаните дестинации в света. На всичко отгоре френската столица е запазила оригиналните си граници от 1860 г. и това е една от причините да бъде най-гъсто населеният град в Европа с близо 21 000 души на квадратен километър. За сравнение, гъстотата в най-големия град в ЕС (засега) Лондон е 5600 души на кв.км, а в София – 2500 души на кв.км. Борбата за територия между парижани е безмилостно жестока и без туристите, които усложняват ситуацията допълнително.

Множество алтернативи на тази какофония предлага регионът Ил дьо Франс, който може да се похвали със също толкова (ако не и повече) богата история, култура и докосване до местните нрави, колкото столицата.

Натиснете тук за да видите презентацията.

На 20 минути с влак от центъра на Париж се намира Шату, любимо място не на друг, а на художника Пиер-Огюст Реноар. „Това е най-красивото място в околностите на Париж“, казва Реноар за градчето, което привлича импресионистите в края на XIX в. От престоя си в Шату Реноар оставя около 30 платна, сред които е и една от най-популярните творби в света – „Обядът на гребците“. Може би помните платното като един от ключовите елементи във филма на Жан-Пиер Жоне „Невероятната съдба на Амели Пулен“.

Картината изобразява приятели на Реноар, които си почиват на терасата на ресторант Maison Fournaise. Самият ресторант е отворен за посетители и днес, като кухнята е типично френска, със сезонно меню, сервирано на същата веранда, на която близо век и половина по-рано Реноар е увековечил образа на своя приятел и художник Гюстав Кайебот и на бъдещата си съпруга Алин Шариго, радваща се на малко кученце. През 70-те години на ХХ в. новите собственици на ресторанта използват картината като карта за реставрацията, за да се уверят, че сградата ще бъде възстановена в автентичния ѝ вид.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Освен за импресионистите, Шату е знаково място и за фовистите – там е роден основоположникът на течението Андре Дерен, чиито картини може да разгледате в прилежащия към ресторанта Musée Fournaise.

Разположен на брега на Сена, Шату предлага и много възможности за разходка с колело или пеша покрай реката и в околностите. Градът съществува в регистрите от XII в. насам, като е бил населен и преди това, и се е намирал на пътя на англичаните по време на Стогодишната война, вследствие на което е бил подпалван и изгарян многократно, но всеки път – възстановяван.

По продължението на Сена може да се стигне до Кроаси-сюр-Сен, на чиито брегове Реноар често е сядал да рисува. През XVII в. тук е ловувал Луи XIII, а в края на XVIII в. Жозефин дьо Боарне ще избере града за свое укритие по време на Терора, само няколко години преди да се омъжи за Наполеон Бонапарт и по-късно да стане императрица на Франция. Други посетители на Кроаси са Едгар Дега, Клод Моне, Реноар, Винсент ван Гог…

Във вътрешната част на меандъра на Сена пък е град Везине – някога гора, в която е ловувал самият крал и „баща“ на Френския ренесанс Франсоа I. Везине се развива като градско пространство по времето на Наполеон III, успоредно с изграждането на Париж във вида, в който го познаваме днес. Поради това Везине е изключително впечатляващ за посетителите от архитектурна гледна точка. Тук може да видите как е живяла френската буржоазия, като много от къщите, построени в края на XIX и началото на XX в., се поддържат в оригиналния им вид. В допълнение, Везине е единственият във Франция град парк, който може да се похвали с огромно биоразнообразие и предостатъчно зелени площи за друго любимо френско занимание – пикник на открито, далеч от тълпите на Булонския или Венсенския лес.

Замъкът в Сен Жермен
Замъкът в Сен Жермен
Сен Жермен

Ако пък предпочитате замъците, останете на влака до последната спирка – Сен Жермен ан Ле. Освен че е родното място на композитора Клод Дебюси и на Краля Слънце Луи XIV, градът и замъкът в него са една от основните кралски резиденции до построяването на Версайския дворец. С него са свързани историческите владетели Филип II Огюст, Свети Луи IX и Филип IV Хубави. Това е и любимото шато на Франсоа I, който обновява сградата в ренесансов стил, запазен и до днес.

В замъка живеят поколения френски крале, а по време на Фрондата – гражданската война във Франция на благородниците срещу Луи XIII, кралят и семейството му намират убежище там. Единайсетгодишният Луи XIV прекарва една студена и дълга зима в замъка, която оставя дълбок отпечатък в него. По-късно, освен налагането на строга йерархия и реорганизация на двора, Луи XIV решава категорично да изостави Сен Жермен ан Ле в полза на Версай.

По време на Парижката комуна много парижани търсят спасение в града. В края на Първата световна война там е подписан Сенжерменският договор между Австрия и победителите във войната – исторически документ, който води до разпада на Австро-Унгарската империя и я лишава от 88% от територията ѝ. Днес замъкът е музей, а една от основните атракции е внушителният готически параклис, построен от свети Луи IX.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Гората към замъка е запазена и превърната в парк, където всяко лято има панаир с увеселителен парк, а от терасата над Сена с дължина два километра се виждат Айфеловата кула, бизнес кварталът Ла Дефанс и в ясно време – катедралата „Сакре Кьор“. Сен Жермен ан Ле е типично френско градче с тесни улички и прекрасна архитектура, където може да се отдадете на пазаруване или чревоугодничество.

Ако все пак се появи желание за една идея по-екстремно туристическо изживяване редом с тълпи от японски и американски туристи (макар и незначителни в сравнение с Париж), може да се насочите към Живерни, където пък се намират къщата на Клод Моне и градините, където художникът е създал няколко световноизвестни платна.

Моне живее в Живерни от 1883 до 1926 г. и домът му е съхранен в оригиналния си вид. Градините са отворени в периода от март до ноември, като точните дати варират спрямо климата през годината. Ако желаете да избегнете тълпите, може да посетите градините веднага след отварянето им през март или в късната есен. През останалото време домът на Моне се радва на значителен интерес, но ако си купите билети онлайн, със сигурност си спестявате чакането на опашка.

Натиснете тук за да видите презентацията.

След като Клод Моне се премества в Живерни, той превръща къщата и градината в творение на изкуството, вдъхновило не само него, но и редица други художници. Моне обича да се наслаждава на уединението в градините си, но се радва и на честите посещения на свои приятели и почитатели в Живерни. „Причислявам градината на Моне към шедьоврите му, тя въплъщава чара на това да приспособиш природата към работата на художника и светлината. Няма нужда да знаем как е култивирал градината си. Със сигурност това се е случило според законите на окото му, ден след ден, с цел задоволяването на апетита му за цветове“, казва самият министър-председател на Франция Жорж Клемансо, с когото Моне е близък приятел. Моне умира в къщата си в Живерни на 5 декември 1926 г.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Ако желаете да отседнете в Живерни, може да го направите в Le Coin des Artistes („Кътът на артистите“), който днес е хотел, но някога в качеството си на кафене и бакалия е бил място за обмяна на новини, клюки и стоки. В провинцията такива места са били не само център на социалния живот, но и необходими от чисто практическа гледна точка, тъй като там са се предлагали стоки, за които човек иначе е трябвало да пътува до големия град. На собствениците се е гледало с огромно уважение, тъй като те са били връзката на местните със света, а също и първите, при които пътуващите са спирали, за да получат ценна информация. В Живерни е имало няколко подобни места, където хората са се събирали след дълъг работен ден, пили са местно вино и са посрещали нощта в игри на карти и домино. Из тесните улички на селцето може да откриете и други къщи, където са живели наследниците на Моне.

Едно от знаковите места е и хотел „Боди“, в чийто ресторант и градини са се веселили неведнъж художниците и гостите на Живерни. Сред неговите посетители са били Сезан, Реноар, Писаро, Клемансо и Роден. По това време той е бил популярен сред американските творци, които се връщат ентусиазирани в Париж и разказват за големия френски художник, живеещ в малко селце с пансион с място за всички. Така орди от почитатели, артисти, художници и аматьори пътуват ежеседмично до Живерни, а съвсем логично „Боди“ е центърът на това оживление. Днес мястото е само ресторант, но градината е съхранена и отворена за всички посетители на Живерни, независимо дали са гости на ресторанта, или не.

Гледка над Живерни

Гледка над Живерни © Йоанна Елми

Деня в Живерни може да завършите с изкачване на хълма над селцето, откъдето да наблюдавате залеза или просто да си направите пикник далеч от хората. Оттам се открива гледка към цялата долина, която си заслужава стръмния наклон. Из околностите се виждат пасящи крави и овце, а въздухът ухае на масло и брашно, тъй като хлябът и сладкишите за утрешния ден трябва да се замесват от вечерта. Именно там, в идеалния случай с чаша вино в ръка, човек разбира защо Моне е избрал точно това място.

Транспорт от Париж:

• До Шату, Кроаси, Везине и Сен Жермен ан Ле – от спирки Châtelet Les Halles, Auber, Charles de Gaulle-Étoile, Gare de Lyon, Nation с RER A в посока Сен Жермен ан Ле.

• до Живерни – от гара Paris Saint-Lazare с влака към Руен и Хавър, приблизително 40 минути път в едната посока. Влакове има приблизително на всеки два часа.

Заглавна снимка: © Йоанна Елми

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

За правото ни на избор да караме децата си пияни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!


Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Франция: законопроектът срещу фалшивите новини внесен в парламента

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/15/fr_fake-2/

В парламента на Франция е внесен законопроект за борбата с фалшивите данни.

Въвеждат се мерки за борба с разпространението на такава информация. По време на предизборната кампания интернет платформите ще бъдат предмет на по-строги задължения за прозрачност, предназначени да позволят на публичните органи да открият кампании за дестабилизация, фалшива информация и второ, за да се даде възможност на потребителите на интернет да идентифицират поддръжниците на спонсорирано съдържание. Съдилищата също ще могат бързо да спрат разпространението на такива материали.

Част II от законопроекта е предназначена да позволи на Conseil Supérieur de l’Audiovisuel (национален аудиовизуален регулатор – CSA) да предотвратява  или спира разпространението на телевизионни услуги, контролирани от чужда държава, които нарушават основните интереси на Франция или участват в дестабилизиране на  институциите, по-специално чрез разпространението на  фалшиви новини.  Законопроектът установява и специална процедура за спиране на медийна услуга, ако нейната дейност има за цел да засегне честността на изборите.  CSA ще може да отнеме лицензията на съответния доставчик.

И накрая, законопроектът  предвижда задължение за по-широко сътрудничество  на  посредници/разпространители/платформи/доставчици на услуги – освен задължението за своевременно отстраняване на всяко незаконно съдържание, за което са узнали,  те трябва да предоставят на всяко лице  възможност  по лесно достъпен начин да уведоми за   невярна информация. И накрая, доставчиците на услуги трябва да разкриват пред обществеността стъпките, които предприемат, за да се борят срещу разпространението на неверни данни.

Правителството обяви, че законопроектът ще бъде разгледан по ускорена  процедура.

Малайзия: закон срещу фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/05/20115-fake/

 Mинистърът на комуникациите и мултимедията на Малайзия защитава новия  закон срещу фалшивите новини, като се обосновава с  мерките в Европа: “Германия  прие закон, който предвижда глоби в размер до 50 милиона евро  за мрежи, които не успяват да свалят незаконното съдържание в рамките на 24 часа; във Франция президентът Емануел Макрон обеща да въведе закон за забрана на фалшиви новини по време на избори; британският премиер Тереза ​​Май създаде отдел за бързо реагиране “да се справи бързо с дезинформацията и да възвърне реалните обществени дебати”. Това не са репресивни режими, а европейски страни, които са известни със свободата на словото и гражданските свободи. Тенденцията е ясна – държавите, които искат да насърчават здравословни дебати и демократичен процес, основан на фактите, осъзнават, че трябва да действат срещу бича на фалшивите новини.”

В Малайзия идват избори. Според критиците приетият закон е опасен, определението за фалшиви новини – неясно, санкциите непропорционални – предвижда се затвор до 6 години за фалшиви новини ( по проект – 10 години). Законът на Малайзия определя фалшивите новини като “новини, информация, данни и отчети, които са изцяло или частично неверни” в печатна, аудио и видеоформа. Отнася се и до социалните медии, включително и когато авторите са зад граница, ако от информацията са засегнати Малайзия или граждани на Малайзия.

Геоблокиране в ЕС: границите остават

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/27/geobl-2/

Влиза в сила Регламентът за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание.

Малки стъпки напред към единен цифров пазар.

Федерацията на германските потребителски организации напомня това, което Юлия Реда обяснява в сайта си – и след Регламента за геоблокирането  границите остават.

Във Франция потребителите могат да гледат Netflix, но не и ARD и ZDF – това трябва да приключи, казват германските понтребители. 

Исканията на федерацията

 

Откъде идвал грипът

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2123

– Здрасти!

Едва не подскочих. Не всеки ден се случва да те поздравят зад гърба ти, докато чакаш на опашката в магазина, умислен в нещо.

– Здрасти да е. Какво става с теб? – Беше стар познат, с когото се срещаме, обикновено на улицата, по веднъж-два пъти годишно.

– Абе, карах някакъв грип напоследък нещо. Гадна работа, вече втори месец направо не съм същият. Слабост, мине не мине пак се разкихвам и ми става зле…

– Грипът е така, разбишква имунитета лошо. Може до шест месеца да влачиш след него проблеми…

– Я стига бе! Толкова дълго действащи отрови има ли?

– Не е отрова. Вирусът оказва ефект върху популацията на белите кръвни клетки…

– Глупости. Ти си доктор бе, как не те е срам да не знаеш какво е грипът и откъде идва!

Премигах на парцали.

– Да не знам какво е грипът и откъде идва? Какво имаш предвид?

– Явно не знаеш. А поне не си ли наясно защо на грипа му викат испанска болест?… Добре, де – защото германците атакуват с него най-напред в Испания. През Първата световна. През нея повече хора са умрели от грип, отколкото от военните действия, това не го ли знаеш?

– Германците атакуват с грип в Испания? През Първата световна война?!

– Разбира се! Всичките тези германски заводи, Байер и прочее, те първоначално са създадени за производство на химическо оръжие. Дето вие му викате фарма и го гълтате. Доброволни опитни мишки за новите германски оръжия…

– Че ти не пиеш ли лекарства?! – тръсна устата ми сама. Идиотски въпрос, но бях твърде пищисан, за да се контролирам.

– Разбира се, че не пия! Аз не съм такъв идиот като стадото. Дето и ти го пасеш и тъпчеш с експерименти. Ама конкретно на теб ти е простено, защото си наивник, искрено вярваш, че правиш добро.

– Ами преди две години като ме питаше какво върши най-добра работа за зъбобол?! – Шокът продължаваше. Наивността също – акълът ми е от този сорт, дето идва с ден закъснение.

– Айде сега глупости. Да не мислиш, че съм пил нещо от тия, дето ми изреди? Отидох на зъболекар, извади ми зъба, всичко е както трябва.

– Щом така си решил… – Успях да се сетя, че не е добра идея да му казвам, че зъб с кариес има нужда от най-обикновена пломба, и ще продължи да му служи още десетки години, може би доживотно. Никой не обича да му кажат, че е постъпил като идиот. А полза от казването май нямаше да има.

– Вземи и се стегни! Вируси не съществуват. Те са измислица на военно-промишления комплекс, да си прикрие опитите с химическо оръжие. Спонсорират всички медицински ВУЗ-ове по света, да ви лъжат, че има вируси. И да пробутват на пациентите ви нови оръжия за тестване, като лекарства срещу вируси. И най-вече като ваксини. Срещу вируси и не само. Всички ваксини са всъщност прикритие за тестване на химически оръжия. Примерно тази за детския паралич е тестове на френско химическо оръжие. Института Пастьор е прикритие за френските военни заводи. Целият Европейски съюз за това съществува – за да могат Англия, Франция и Германия да си изпробват химическото оръжие върху другите страни в него. Срамота е интелигентен човек да не го знае…

– А все пак, ако тая ваксина не вършеше работа, нямаше ли детският паралич да продължава да се вихри наоколо? Пък нещо не забелязвам…

– Именнооооо! Не се ли сещаш, че детският паралич всъщност не съществува? Той е измислица на французите, да си прикрият тестването на оръжия за масово поразяване! Платили са някоя стотинка на историците, да впишат тайно в старите документи, че винаги го е имало. Имам познат, историк – той ми е казвал, че шефът му лично е бил замесен и е фалшифицирал български исторически документи на тема болести. Те после затова и го прибраха, да не приказва много. Уж бил психично болен, ама не на мен тая! Знаем как стават тия работи…

– Чакай малко, аз съм виждал с очите си деца, болни от детски паралич! Като бях студент, имаше епидемия, не помня точно в кой град, и бяха докарали три деца в Медицинска академия. Беше направо тъжна гледка – петгодишно дете на изкуствено обдишване. И трите бяха неваксинирани…

– Нищо подобно! Организирали са го преподавателите ви, за да ви мотаят главите. Обещали са на дечицата по някоя играчка, да се преструват пред вас на парализирани. Или пък даже специално са ги натровили с нещо, дето парализира. Някое друго оръжие за масово поразяване, от любимата ти фарма. Хем да не могат да ви кажат, че са били ваксинирани, нали беше тогава задължително…

Преди няколко месеца се бях натъкнал на подобен случай. Тогава се отнесох с ирония и вътрешна насмешка. Сега обаче се впрегнах сериозно. Дали защото медицината ми е по на душата от езотериката? Или защото потенциалът за вреда на тази сфера на лудостта е толкова по-голям?… За щастие, вече стоях пред касиера.

– Ъъъ, не ми се струва много вероятно. Ако го бяха организирали заради нас, щяха да ги покажат на всички студенти. А ги бяхме видели само четири групи от четиридесет и осем, после преди изпита бях говорил с колеги…

– Мръсните дела трудно се правят на светло. Затова са ги показали само на някои, пък вие ще разкажете на останалите. Направили са ви съучастници, без дори да подозирате… Зловеща работа е тая, фарма мафията. И оръжейната. Добре, че в Русия не могат да пробият толкова лесно, там сами си разработват лекарствата и всичко. Женшен, байкалски шлемник, все природни билки, нямат нищо общо с фармата. Ама сега и в Щатите Тръмп ще им види сметката. Той е човек от народа, няма да търпи подобно нещо… Айде чао ти, и се осведомявай по-добре!

… Чудя се, как ли би трябвало да се казва диагнозата на такива? Изтрещяли – не, абсолютно ненаучно е. Алтернативно интелигентни – не, това е по-подходящо за малоумните… Алтернативно адекватни, може би?

И още нещо ме замисля. Повечето от тоя сорт зомбита се кланят на Русия и очакват Тръмп, човекът от народа, да освободи Америка от каквото е злодеят за съответното зомби. Не всички, но доста над 50%. (По-малко драстични случаи съм видял поне десетина.) Аз ли съм помешан на тема Русия и Тръмп, та ги виждам навсякъде? Май не – защо почти не ги срещам в разговорите си с нормални хора или „обикновени“ луди?…

Всъщност, не е честно да се присмивам на такива хора и да ги обиждам. Някои от тези, които съм срещал, ги познавам сравнително добре. Всички са стигнали до вярването в подобни глупости от много и гадни неприятности. Кой вече от двайсетина години е реално клошар, живее където и както завари, не знае къде ще спи утре. Кой изгубил цялото си семейство в глупави, но смъртоносни инциденти… И май всичките – изгубили надеждата си, че някъде напред в бъдещето ги чака нещо по-добро. И започнали да вярват в на каквито дивотии са налетели, за да имат на какво да се опрат вътре в себе си. Когато реалността не предоставя нищо, на което да се опреш…

Но как иначе да ги нарека, освен луди? Познавам стотици психично болни – шизофреници, с биполярно разстройство, с ОКР… Между тях почти няма луди. Те не са загубили връзката си с реалността, или поне не така дълбоко и опустошително. Изглежда, че „психична болест“ и „лудост“ са две съвсем различни понятия, и допирът между тях не е голям. И че напоследък хората, които са психично здрави, но в същото време са и луди за връзване, не са малко.

… Както и да е. Мили мои читатели, искам да ви помоля – не губете надеждата си. Каквото и да става, вярвайте, че ще ви се отвори начин да оправите нещата, или че ще се намери кой да ви помогне да ги оправите. Вие лично, не някакви обстоятелства извън вас. Почнете ли да търсите обстоятелства извън вас, на които да разчитате, рискувате да станете като тези мои познайници.

Да станете… алтернативно адекватни. Или, казано политически некоректно – луди за връзване.

Франция: какво предвижда законопроектът срещу фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/11/fr_fake/

Първи сведения за новия законопроект за фалшивите новини във Франция – по публикации в Politico, Washington Post u Bloomberg.

 

1. Законопроектът упълномощава независимия медиен регулатор да прекрати едностранно лицензията (вероятно за медии, които се нуждаят от някакъв вид разрешение по френското право)  на всяка “чуждестранна влиятелна медийна организация” по време на национална избирателна кампания.

2. Задължават се платформите  да разкриват самоличността на рекламодателите, които плащат за разпространение на съдържание, както и сумите, които плащат. Целта е добра, но  – както посочва Bloomberg – субектите, които се опитват да влияят на кампаниите, вероятно са достатъчно умни, за да не действат от свое име.

3. Улеснява се санкционирането за фалшиви новини, заличени от интернет и от ефира. Министърът на културата обаче отбелязва, че правителството не отговаря как да се определи какво са фалшиви новини. Няма да е достатъчно новините да са фалшиви, трябва да се докаже още, че (а) авторът съзнателно   е лъгал и (б) новината “е нарушила или може да наруши обществения ред”. Според съдебната практика във Франция има още ограничения:

  •  няма санкция за новини, които са фалшиви, но “правдоподобни”,
  • няма санкция за  неточности, които са несъществени;
  • мненията, дори и очевидно фалшиви, не могат да се считат за “фалшиви новини”.

4. Законопроектът изисква онлайн платформите да си сътрудничат с властите като се използват същите методи, които и сега – в случаи  на детска  порнография и при защита от тероризъм. Тази  мярка дава заглавия на публикации в медиите – Новият закон създава за платформите задължение за сътрудничество. 

Медиите очакват проблеми в прилагането   – ако  всеки получава право да бъде изслушан от съдия, когато сметне, че  има фалшиви новини. Сочат се  поне два риска – съдиите да търсят процедурни основания да не се занимават с такива дела, или големият брой  да доведе до грешки.

В понеделник, на 12 март, ще станат известни мерките за борба с фалшивите новини, предложени от групата на високо равнище към ЕК.

Регламент за забрана на необоснованото геоблокиране

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/02/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE/

Съветът прие регламент за забрана на необоснованото геоблокиране във вътрешния пазар.

Геоблокирането представлява дискриминационна практика, която не позволява на онлайн клиентите да получават достъп до продукти или услуги и да ги закупуват от уебсайт, установен в друга държава от ЕС.

В изявленията на Германия, Франция и Люксембург се подчертава значението на т.нар. ‘Review clause’ и оценката на въздействието  две години след влизането в сила на регламента.

До Париж и назад… с влак (първа част)

Post Syndicated from Selene original https://nookofselene.wordpress.com/2018/02/24/do-paris-i-nazad-s-vlak-1-chast/

Месецът беше октомври – месецът за сбъдването на една мечта. За едно невероятно приключение, наречено пътуване до Париж с влак (или по-скоро с много влакове, най-различни).
Мечтая си от малка да видя Париж. Когато времето дойде, назря и въпросът как да стигнем до там? След като заминавахме за Западна Европа, решихме, че искаме да видим още от нея, освен крайната точка на пътуването си. Затова избрахме най-добрия за нас начин за това – пътуване с влак.
dsc07508Влакът има много преимущества за мен и дава възможност за разглеждане на местата, през които преминава, повече от всеки друг транспорт – освен, разбира се, ако си с личен автомобил и можеш да спираш където и когато ти скимне лично на теб. Тогава обаче имаш други грижи. За разлика от самолета, от влака можеш да видиш всичко. Много по-комфортен е от автобус, с много повече пространство, възможност за разходки и т.н.
Колкото пъти споменавах на приятели с какво ще пътувам, бях посрещана от изумление и съчувствие. Има някаква преобладаваща настройка у нас срещу влаковете като тип транспорт, настройка, която не споделям и от години си пътувам с българските навсякъде из страната, където ми щукне (и където вървят). Да, много от влаковете ни са стари и прашни (макар че в последните 1-2 години пътувам и в доста нови и чисти), по-бавни, с невинаги удобно разписание. Колкото пъти обаче съм си преценявала плюсовете и минусите спрямо автобусите, плюсовете са били повече. А когато ми се е налагало да взимам автобус по липса на влак – например за морето в Гърция – не ми е доставяло особено удоволствие и сравнението никога не е било в полза на автобуса.
Та в общи линии избрахме любимия вид транспорт за мечтаното пътуване – не пътуване, ами цяло пътешествие… но и дотам ще стигна.
Когато се пътува с влак в чужбина, трябва да се имdsc08777ат предвид няколко неща. Първото и най-важно е, че, за разлика от в България, на запад това не е по-евтиният, а по-скъпият вид транспорт. За да не му излезе много скъпо на човек и да спести маса пари, е хубаво да си купи билетите отрано – при нас около месец предварително ни спести около 50% от цената и нещата се подредиха добре.
Второто е, че

пряк влак София – Париж няма.  🙂

Така че прекачванията са задължителна част от изживяването – и то във влакове на различни железници.
Как се организира такова нещо? Лично ние отидохме в офиса на БДЖ в подлеза на НДК. Един от популярните стереотипи е, че служителите на БДЖ са дебили, които си бъркат в носа, не си разбират от работата и грам не им пука за клиентите им. Е, за пореден път се убедих, че реалността е точно обратната. Служителите, при които отидохме, не само си разбират от работата, не само им пука за клиентите, ами и са страшно компетентни, услужливи и информирани хора. Те имат връзка с всички железници в Европа и в общи линии ни дадоха варианти за пътуването ни – с различни маршрути, часове, дължини на престой, типове билети и тарифи, всичко.
За различните влакове вземаха превес различни наши изисквания – цената на билета, типа спални места, времето на престой на дадена гара, скоростта на движение и т.н. И се получи един уникален маршрут, идеален конкретно за нас. Разбира се, имахме по-голям избор (и по-ниски цени), защото до заминаването оставаше цял месец.
Маршрутът на отиване: унгарски влак София – Будапеща спален вагон, който се трансформира в седалков през деня; престой час и петдесет минути в Будапеща; спален унгарски влак, но от друг тип (по-модерен) Будапеща – Мюнхен; три сутрешни часа в Мюнхен, немски влак Мюнхен – Щутгарт, шест минути по-късно – немски влак стрела Щутгарт – Париж. Влак стрела, да! 🙂
На връщане: швейцарски влак стрела Париж – Цюрих, пет часа престой в града, спален унгарски Цюрих – Будапеща, цял ден престой и обикаляне на Будапеща, а оттам – руски спален влак до София. Като цяло повечето свободно време за разходки из градовете остана за навръщане, защото така ни съвпадаха най-удобно влаковете, а и на отиване превес взе нетърпението да се стигне до Париж. 🙂

Пътуване с приключение

Бяхме предупредени, че руският влак често закъснява – затова и на отиване пътувахме не с него през Белград, а с унгарския през Видин. Хубавото при предварително закупените по този начин билети е, че ако някой влак по „веригата“ закъснее и не успеем да хванем следващия, железницата, която ни е забавила, ще ни върне всички пари – вкл. за новите билети. Разбира се, това доста би объркало плановете ни, затова избрахме руския влак само за връщане, когато не гоним никакви връзки.
Вагонът, в който се качихме, наистина ме впечатли – много ми заприлича на стария спален вагон, в който за първи път пътувах с влак в живота си, на тригодишна възраст. С килимите и пердетата, дори с легла от чисто дърво! Древен и същевременно искрящо чист и, вижда се, поддържан с пари и мерак. Явно не най-луксозният вариант, но както се оказа, пътувахме съвсем сами в него и това не беше еднократен случай – българите просто не пътуват с влак (понастоящем този влак е спрян именно поради ниската посещаемост).


Всичко прекрасно, напуснахме Видин с точно 5 минути закъснение и бяхме уверени, че нямаме проблем за Будапеща. Пътят продължи спокойно, през деня започнахме да се наслаждаваме на красиви гледки – там, където нямаше разпадащи се ръждясали съоръжения съвсем като в България. По някои неща си приличаме със съседката. :)) Иначе, най-красиви в Румъния бяха горите, както и времето, през което ЖП линията се движеше успоредно на един от притоците на Дунава.




Но в Румъния унгарският влак… започна да закъснява. И да закъснява. Час до границата с Унгария, където нещо запецнахме.
Отидох при шафнера на вагона (който едва се оправяше с английския, но въпреки това се разбирахме чудесно) с билета от следващия влак и го попитах ще стигнем ли навреме до Будапеща. Оказа се, че се очаква не само да не наваксаме закъснението, а то да се увеличи. Човекът извика началник влака – той говореше само унгарски и немски, но внимателно разгледа билетите ни, нареди да изчакаме и изчезна из вагоните.
Затаили дъх от тревога, зачакахме. След известно време той се върна и строго нареди на шафнера да ни съобщи нещо, усмихна ни се щастливо и пак изчезна. Оказа се, че

следващият влак ще ни изчака.

За наш щастлив шок влакът за Мюнхен чака 22 минути на гара Будапеща – Келети (една от четирите будапещенски гари) наша милост + още 2-3 души да пристигнем, да минем заедно с началник влака си на бегом пероните и да се качим. 🙂 Така на унгарската железница не й се наложи да ни обезщетява, а ние не изпуснахме безценно време и не объркахме плановете си.
Вътре за първи път попаднах в модерен европейски влак и онемях. Цветовете, дизайна, атмосферата, удобството… Купетата бяха кушет, т.е. шест легла по три на стена, но можеш да си платиш да си в купе с четири легла. Ако купуваш билет отрано, надценката не е голяма, а удобството си е. Тези купета са малко по-високи от българските, а прозорецът обхваща почти цялата стена и дава допълнително усещане за простор. Леглата са малко по-тесни от това, на което сме свикнали в нашите вагони, но въпреки това са удобни. Единственото, което не ми хареса, бе, че беше наистина студено, но може би именно благодарение на по-ниската температура спах много добре и в Мюнхен се събудих отпочинала.



Оттук нататък закъснения нямаше. Дори подранихме с пет минути. Мюнхен най-малко разгледахме от всички места, на които спирахме, защото нещо се размотахме из гарата, а после дойде моментът за немския влак.




За разлика от българите,

германците явно пътуват много с влакове.

Преброих 13 дълги вагона на влака Мюнхен – Щутгарт, може и да са били повече, но багажите тежаха, а ние бързахме да намерим местата си. Вътре – фантастично! И пълно. На екранчетата над местата ни пишеше докъде сме. Като гарата ни наближи, изникна дестинацията на следващите пътници, които ще заемат местата ни.
dsc07574А Германия… невероятно е да я гледаш, дори през прозореца. По принцип влаковете, за разлика от автобусите, се движат изключително гладко и равномерно (особено немските!), а светът се плъзга около теб като панорама. Допускат да ставаш, да се въртиш по коридорите, да обикаляш и снимаш… макар че има един момент, в който впечатленията са толкова силни, че забравяш за фотоапарата, защото просто искаш да усетиш света около себе си, без да мислиш за снимки.
Та, Германия… Разбира се, много различна архитектура. Разбира се, много различна природа. През сутрешните часове дърветата бяха обхванати от лека мъгла, която им придаваше магичен вид – като полека изпълзяващи от вълшебна пелена. Меки хълмове, меки дървета и меки храсти сред меката наситенозелена трева. Когато сред растителността имаше къщи, бяха скупчени близо едни до други и имаха високи керемидени покриви. В градските райони освен пословичната немска подреденост ми направиха впечатление и многото графити. Такъв имаше и на влака ни. 🙂



Шест минути на Щутгарт

По разписание най-кризисното ни прекачване беше на гара Щутгарт, защото имахме за него само шест минути. От БДЖ ни бяха уверили, че немските железници заковават минутата и няма как да закъснеем, а също така и че всичко на гарите им е така организирано, че няма губене. Още купувайки билетите, знаехме на кой перон ще спрем и до кой трябва да стигнем.
Все пак просто за всеки случай прекосихме тичешком наистина краткото разстояние и имахме dsc07576време да се почудим колко дълъг е и този влак… влакът стрела за Париж!
Той, разбира се, отново беше супермодерен като предишния. Вагоните бяха общи, а не разделени на купета, а в центъра им имаше екран, на който течеше последователно на немски, френски и и английски език интересна информация за пътуването, вкл. и скоростта на влака. А тя във втората половина на пътя, на френска земя, достигна

318 км/ч

Четири (?) часа на изумление, през които прекосихме невероятно много земя, гори, реки, езера, градове и села, спирахме на няколко гари, сред които и в Страсбург, където пак се сетих да извадя апарата.
Прекосихме Франция за отрицателно време и пристигнахме на гара Paris Est точно навреме…

DSC07600
Следва продължение…

Критика към анализа на ЦИК за електронното гласуване

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3055

Вчера се състоя кръгла маса за дистанционното електронно гласуване, организирана от обществения съвет на ЦИК. Поводът – анализът, който ЦИК изпрати до парламента. Анализът беше разтълкуван като желание от страна на ЦИК да отложи електронното гласуване. Председателят на ЦИК, г-жа Алексиева, се разграничи от такива тълкувания, като каза, че ЦИК просто иска да бъдат синхронизирани срокове в различни закони.

В същото време, заданието за системата за електронно дистанционно гласуване ще бъде публикувано за обществено обсъждане съвсем скоро от Държавна агенция „Електронно управление“.

Причината, поради която смятам за нужно да пиша отново по тази тема е както самия анализ на ЦИК, така и продължаващото сеене на страх от проф. Михаил Константинов относно информационната сигурност. Да започнем от твърденията на проф. Константинов.

Чиповете в картите (на естонците) са пробити и това компрометира гласуването

Да, имаше много неприятен бъг в един модел чипове на Infineon, който на практика позволява да се постави електронен подпис (което включва подаване на глас) от ваше име без вие да разберете. Няколко детайла, обаче:

  • Различни статии споменават различни оценки за цената на атаката (варират около 20 хиляди евро), но дори след сериозни оптимизации тя е над няколко хиляди евро. На карта. Това го прави скъпо удоволствие, но все пак възможно
  • Ако се използва двуфакторна автентикация (напр. предварително регистриран телефонен номер), атаката става още по-непрактична за извършване в мащаб, защото освен разбиването на ключа, трябва достъп до телефона
  • Изборният кодекс предвижда правила за спиране на електронното гласуване при узнаване на сериозен проблем със сигурността. Тъй като то е дни преди изборния ден, избирателите просто биват помолени да отидат до секция.

Т.е. практичните измерения на такава атака са далеч от „вотът е тотално компрометиран“. Да, би създало риск за доверието в системата, което е основно за изборния процес, но ако повтаряме, че всичко е пробито, правим това недоверие самоизпълняващо се пророчество. А Естония вече е решила проблема с картите.

„Франция прекрати електронното гласуване“

След изтеклите мейли на Макрон и общата обстановка с предполагаемото руско влияние върху изборния процес, Франция временно отменя електронното си гласуване за миналите избори. Това НЕ значи, че ги е прекратила. Макрон изрично заявява, че за изборите през 2022-ра ще има електронно гласуване отново.

Трябва да отбележим, че няма 100% сигурна система – нито електронна, нито хартиена. Това ни казва и анализа на киберсигурността на електронното гласуване в европейския журнал по киберсигурност. Но същият анализ казва, че ако се вземат технологични и организационни мерки, рисковете могат да бъдат минимизирани и преодолени.

Но да преминем към анализа на ЦИК. Там има доста точки, които са или силно дискусионни, или неаргументирани или необосновани. Не казвам, че това е нарочно или злонамерено. Можем да го разгледаме донякъде като консервативно – а институция като ЦИК трябва да е консервативна. Приемам като своя грешка, че не съм се включил по-рано в експертните дискусии и ще опитам да изпратя критиката си до членовете на ЦИК, така че да се намери най-доброто решение.

Ето някои откъси от доклада:

В същото време дистанционното електронно гласуване, макар и удобно за потребителя (user friendly), изисква специфични компютърни умения. За разлика от останалите електронни услуги, при електронното гласуване има допълнителни стъпки, свързани с гарантиране на сигурността

Не смятам, че изисква компютърни умения различни от тези за използване на електронни услуги или на интернет банкиране. Вкарваш карта, пишеш ПИН, въвеждаш код, получен на телефона си. Най-стандартен процес.

Независимо от възможността да се гласува многократно дистанционно, рискът от контролиран вот при дистанционното електронно гласуване е по-голям, отколкото например при гласуването с хартиени бюлетини

Предвид, че добрите практики предвиждат възможност да отидеш да гласуваш на хартия след като си гласувал електронно, то контролираният вот чрез електронно гласуване не се различава особено от този при хартиеното. И той се базира на страх и зависимост, а не не технологии и процеси. Хората гласуват за когото им кажат дори в тъмната стаичка, защото после тези неща се броят.

Тук трябва да отбележим, че в сегашните текстове на кодекса липсва възможност за гласуване на хартия след електронно. В работната група по Изборния кодекс парламента имаше такива разписани текстове и уточнен процес, но те не бяха включени, тъй като сегашните разпоредби се отнасят само за експериментите до 2019-та. Т.е. няма причина да бъде включена тази опция. Но при въвеждането на преходните текстове в тялото на закона, такава процедура трябва да бъде добавена.

Въведените с ИК алтернативни възможности за избирателя да гласува с хартиени бюлетини, да гласува машинно и да гласува дистанционно, които съществуват паралелно, ще оскъпят организирането и произвеждането на избори, както и ще доведат до чувствително забавяне на процесите по отчитане на резултатите.

За машинното съм съгласен, че оскъпява процеса. Дистанционното електронното обаче е различен случай. Освен, че вече има осигурено финансиране (1.5 милиона лева) по оперативна програма „Добро управление“ за изграждане и внедряване на системата, самото провеждане на изборите с възможност за електронно гласуване няма причина да оскъпи процеса значително. Към становището липсват разчети за това оскъпяване (а бюджетът на ЦИК не е променен спрямо този за миналата година макар че се очаква да провеждат експериментни), така че не бих се съгласил с този извод.

С оглед изложеното по т. 4 към настоящия момент от възможните начини на идентификация единственият донякъде надежден начин е идентификация с квалифициран електронен подпис, издаден не по описания по т. 4. ред, която за целите на дистанционното електронно гласуване не е предвидена в Изборния кодекс

Това беше ключова дискусионна тема на кръглата маса вчера. Според прочита на ЦИК единствено Законът за електронната идентификация е приложим. Според моя (а и не само моя) прочит, като участвал в работната група по писането на тези текстове, идеята не е била ограничаваща. В кодекса се споменава Регламент (ЕС) 910/2014, който позволява трансгранична електронна идентификация. Т.е. българи в рамките на ЕС, които имат издадени електронни идентификатори от други държави-членки, чрез инфраструктурата по регламента ще могат да се идентифицират (ако нивото на осигуреност на носителя е „високо“) – например българи в Австрия, имащи австрийска електронна идентификация. Според мен идентификацията може да бъде извършена и чрез квалифициран електронен подпис, макар и не директно, а чрез извличане на ЕГН (и подписването му) от сертификата. Този метод е допустим и според наредба към Закона за електронното управление. ЦИК изглежда не са съгласни, та трябва допълнително да се разгледат конкретните текстове.

С квалифициран електронен подпис, обаче, разполагат сравнително малко на брой граждани

Тук това „обаче“ подсказва за една несигурност в предходното становище. „Обаче“ значи, че в предното изречение е казано, че квалифицираният електронен подпис е допустим, „обаче“, има сравнително малко хора, които имат такъв. Така или иначе липсва точна бройка и не е ясно дали тази оценка е била „на око“ или реално са попитали Комисията за регулиране на съобщенията за тази информация. Аз бих попитал КРС, но по интуиция бройката на подписите би трябвало да е поне 40-50 хиляди. Напълно достатъчно за провеждане както на експерименти, така и на първите няколко избора. Убеден съм, също така, че доставчиците на електронни подписи биха издавали безплатни такива с ограничен срок на действие. Гласуването с КЕП наистина не следва да бъде универсално решение, но за спазване на сроковете в кодекса (т.е. европейски избори 2019) е напълно достатъчно.

Реализацията на проект „Изграждане и внедряване на система за дистанционно електронно гласуване“ [..] проект „Развитие на пилотната система за електронна идентификация и внедряване в продуктивен режим“ [..] и проект “Реализиране на ЦАИС „Гражданска регистрация“ и ЦАИС „Адресен регистър“ [..] трябва да се разглеждат в съвкупност и дейностите по тях да се синхронизират, защото са взаимно свързани. Ако се разглеждат и се развиват поотделно, няма да се получи единна, работеща система. Ето защо в дейност 2 на проекта с бенефициент ДАЕУ и партньор ЦИК е заложено, че системата за дистанционно електронно гласуване трябва да е синхронизирана с националната система за електронна идентификация и Национална база данни „Население“, съответно с ЦАИС „Гражданска регистрация“

Това би било идеалният вариант – двата регистъра и системата за електронна идентификация да са готови и тогава да правим електронно гласуване. Такава и беше концепцията, когато писахме пътната карта за е-управление. За съжаление проектите се забавиха доста. Но проектът за дистанционно електронно гласуване не зависи строго от изброените проекти. Настоящата система на ГРАО (Национална база данни население) и националния класификатор на адресите могат да свършат необходимата за целите на гласуването работа. А проектът за елекетронна автентикация в ДАЕУ предоставя същите интерфейси, които бъдещият „център за електронна идентификация“ ще предоставя, т.е. интеграцията с него на практика значи, че няма нужда да се чака проекта на МВР. Това са много оперативни детайли, но са важни за да придобием пълна представа.

Системата за дистанционно електронно гласуване на Естония е сертифицирана от частна международна компания – KPMG. Тъй като произвеждането на избори като база на демокрацията е и елемент на националната сигурност ЦИК счита, че въвеждането на повсеместно дистанционно електронно гласуване не би било надеждно при липса на държавен орган или организация, която да гарантира сигурността на системата в съответствие с изискванията на закона

Би било добре държавен орган (напр. ДАНС) да провери системата, но това далеч не трябва да е единственият одит и дори не трябва да е водещия. Важно е да отбележим, че почти всички държавни органи с потенциал за такъв одит са в рамките на изпълнителната власт, т.е. наличен е конфликт на интереси – изпълнителната власт сертифицира система за провеждане на избори. В този смисъл, държавен одитиращ орган не е задължителният компонент – задължителен е външният одитор.

В последната точка от анализа си ЦИК предават на практика думите на проф. Константинов, които адресирах по-горе.

Тези критики реално променят анализа и поради това ще опитам да ги сведа до знанието на ЦИК максимално бързо. Съветът ми би бил да се публикува допълнение към анализа с някои уточнения и разглеждане на различни хипотези, така че Народното събрание да не се окаже (или да не се оправдае, че е) подведено.

Промени и прецизирания на Изборния кодекс ще трябват така или иначе, особено след проведените експертименти. Но може вместо да искаме отлагане, да разпишем едни конкретни стъпки по въвеждането – например „първите с КЕП (и двуфакторна автентикация), след това включваме електронната идентификация, като стане, след това интегрираме новото ГРАО“. Софтуерът не е нещо, което се прави веднъж и се забравя – той се развива постоянно. Такава поетапност и плавност ще позволи да избегнем рисковете и най-важното – да повишим доверието в системата (а то в момента, за съжаление, е доста ниско).

След Франция – сега и Бразилия с план за борба с фалшивите новини

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/06/fake_fr_br/

Преди по-малко от месец президентът на Франция обяви намерението си да бъдат приети два нови закона –   закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.

Както бразилската федерална полиция съобщава чрез официалния си профил в Twitter, Бразилия също предприема мерки за защита от фалшиви новини с оглед изборите през 2018. Мерките ще са предназначени да идентифицират и накажат авторите на  фалшиви новини  за или против кандидатите в предстоящите избори. 

Една нова публикация на Глен Грийнуолд , която обсъжда сходството на намеренията за борба с фалшивите новини във Франция и Бразилия.

Визия за електронно бъдеще

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3047

Не се имам за визионер. Най-вече защото смятам за нужно да мога да си представя почти всички стъпки, необходими за реализирането на всичко, което предлагам. И тогава то не е точно „визия“, а по-скоро „план“. Но така или иначе, наскоро се замислих какво бих искал да имаме след като реализираме пътната карта за е-управление (която е доста конкретен план). Нещо като … визия за 2025-та. И направих следния списък:

  • Електронно гражданство – това естонците вече го имат, а в заданието за системата за електронна идентификация бяхме заложили гъвкавост в идентификаторите – в момента са само ЕГН и ЛНЧ, но ако законодателството позволи на произволни чужди граждани да се издава електронна идентичност, това да бъде възможно и със съществуващата система. Това би позволило на чужденци да откриват фирми, да плащат данъци и да развиват дигитален бизнес без да са стъпвали в страната.
  • Гъвкава електронна идентификация – в момента електронната идентификация се предвижда на носител (смарткарта). Това не е най-удобното решение, но за желаните нива на сигурност е горе-долу единствената опция. Но след 5-6 години мобилните телефони, а и други преносими устройства ще имат, надявам се, същото ниво на сигурност (в момента са възможни хибридни схеми със split key между телефон + HSM, но да не влизаме в подробности.)
  • Пълен контрол на гражданите върху данните им – всеки да може да определя кой има достъп до данните му, да вижда кога са четени – не само в публичния сектор но и в частния. Това технологично изглежда трудно, но за публичния сектор е напълно постижимо, а за частния – с развитието на криптографията се надявам да има как да управляваме данните си без да се налага да правим „крипто-шаманизми“, които са трудни дори за напреднали.
  • Всички системи да имат програмни интерфейси и да си „говорят“. Това вече е заложено като изискване, но ще стане реалност най-рано след 4-5 години. Това ще превърне системите на държавата (а и не само) в лего-блокчета, от които и държавата, и бизнесът ще могат да сглобяват нови приложения.
  • Единен портал за граждани – и това е заложено като „първа версия“ в системата за електронна идентификация, но в неговата пълнота би изглеждало така – влизате (с електронната си идентичност) в портала и там виждате всички данни за себе си, всички данъци и такси, които дължите (и история на тяхното плащане), срокове, в които да извършите някакви задължения или препоръчителни действия (технически прегледи, гражданска отговорност, смяна на лична карта, записване на дете в детска градина или училище, профилактични медицински прегледи) и всичко това да може да се направи с един бутон – „плати данъци“, „записи дете в детска градина Х“, „поднови гражданска отговорност“, „запази си час за личния лекар“ и т.н. Някои от нещата може да стават и автоматично и само да получаваме известия, че са станали. Това разбира се би изисквало оптимизиране или изграждане наново на стотици процеси, но е постижимо.
  • Хартия в администрацията и в отношенията между бизнеса и гражданите – само в тоалетната. Това е шега на естонците, но колкото по-малко хартия размотаваме напред-назад, толкова по-добре. И не само заради спасените гори, а защото това би значело, че всичко можем да свършим в движение, отдалечено, лесно и бързо.

Това са неща пряко свързани с електронното управление. Ето още някои идеи за по-добро управление в по-общ смисъл. Те разчитат на голямо хранилище от данни, което може да звучи и малко антиутопично (напр. като в този разказ), но всичко това биха били данни, които държавата вече има и събира и в голямата си част не са данни за отделния гражданин, т.е. не биха нарушили личната му свобода:

  • Автоматична оценка на въздействието на законодателството – всеки закон или наредба в момента трябва да бъде приеман само след като е оценено въздействието му (напр. върху бизнеса). Това обаче далеч не се прави винаги. Според мен може да бъде автоматизирано до голяма степен – ако всички данни на държавата са налични в голямо хранилище и поддържани и класифицирани прилежно, а текстът на законопроектите не се твори „на колянце“, а следват адекватен, електронизиран и прозрачен процес, то той ще може да бъде анализиран машинно и съпоставян с данните, като така ще може по време на писането да е ясно какви аспекти засяга. Разбира се, това няма как да е пълно (освен ако изкуственият интелект не напредне драматично), но поне ще можем да имаме частична картина.
  • Изкуствен интелект за идентифициране на проблемни сфери – следейки гореспоменатите данни за дълги периоди от време, изкуствен интелект ще може да вдига „червени флагчета“ за проблемни сфери – ако раждаемостта намалява 7-8 години поред, значи може би е нужна политика, която да адресира проблема; ако чуждите инвестиции намаляват, значи е нужна политика по привличането им; ако броят на деца, оставащи извън детски градини расте, значи спешно трябва политика по осигуряването на такива (стимул за частни; ускорено строене на общински и др.); ако въздухът е мръсен за продължителен период… и т.н, и т.н. И всеки управляващ (министър/кмет) да има едно табло, на което да вижда проблемите сфери подредени по риск и приоритетност.
  • Система за идентифициране на корупция – в предложения проект за анализ на корупционния риск в пътната карта е залегнало автоматичен анализ, но той не е проактивен – на база на хранилището за данни може да се идентифицира корупция много по-ефективно.

Има обаче и много други аспекти на дигитализацията:

  • Пряко гражданско участие – не само електронно дистанционно гласуване и електронни референдуми, а възможност за активно участие във вземането на решения. Не смятам, че представителната демокрация е лоша и че пряката непременно ще реши всички проблеми, но със сигурност повече възможности за електронно гражданско участие (напр. в гласувания в парламентарни комисии; в изготвяне на законопроекти и др.) биха значели по-демократично-осъзнатео общество.
  • Дигитална грамотност (e-literacy) – в момента България е на последните място в Европа по дигитална грамотност. Не ползваме възможностите, които новите технологии предоставят, не се ориентираме в интернет-лабиринта, вярваме на фалшиви новини, не умеем да комунимираме онлайн и т.н. Това всичко може и трябва да се подобри, за да не изоставаме и да не ставаме по-бедни поради това си изоставане. Политика на министерство на образованието е необходима, но не достатъчна. Трябва електронното ограмотяване да се случва на всички нива, във всички възрасти. И не просто „как да ползваме компютър, за да се обаждаме на децата в чужбина“. А дори да можем да програмираме прости програми, ако щете. Защото това би повишило ефективността ни многократно, без значение от професията.
  • ИТ индустрията да премине отвъд аутсорсинга. Отвъд това да изпълнява тривиални (но времеемки) задачи на големи компании. Имаме потенциала да решаваме световни и местни проблеми и поне някой от е-гигантите на бъдещето да бъде тук. Да, за това е нужно не само технологична експертиза и предприемчивост, а и инвеститорска екосистема, но напредваме в това отношение.
  • Реален единен цифров пазар в Европа (а защо не и Европа+САЩ+други държави). В момента регулациите в различните европейски държави са толкова различни, че ако един бизнес иска да продава навсякъде, трябва да си наема юристи във всяка държава (образно казано). Опитите на настоящата комисия не бяха достатъчни и много сфери останаха или нехармонизирани, или хармонизирани проформа (напр. директивата за авторското право, за която ще пиша скоро, няма изгледи да постигне желания ефект). Дали европейските регламенти и директиви ще премахват местни особености или ще ги хармонизират между нациите, резултатът трябва да е един – единствената разлика между България, Франция, Естоняи и Испания да бъде езикът на потребителския интерфейс. А той би трябвало да бъде превеждан машинно в следващите 5-6 години.
  • Позволяване на реална споделена икономика чрез умни и гъвкави регулации и дерегулации – не твърдя, че Uber и AirBNB „са бъдещето“, но и такива и по-децентрализирани модели на предоставяне на услуги трябва да бъдат допустими, а не „по ръба на закона“. Схемите за репутация на шофьори, хотели, ресторанти и какво ли още не не трябва да са държавен монопол – държавата трябва да ги делегира на технологично по-адекватните.

„Абе т’ва ваш’то не е точно визия“. Сигурно не е, но поне е част от представата ми за възможното и постижимото след 10 години. И наличието просто на един списък с идеи, хрумнали в трамвая, не е начин нещо от тях да се случи. Но може би е първа стъпка, която в комбинация с достатъчна активност, попътен вятър и късмет, може пък и да стане.

Но защо всичко да е дигитално? Защо ни е този напън към електронизация, към преминаване към виртуалния свят? Не е ли това лошо, рисковано, откъсващо ни от корените, антиутопично? Не мисля. Технологията е и ще си остане само средство, а не самоцел, но като средство може да бъде много ефективна – за това да прави хората по отделно, и обществата като цяло, по-щастливи, по-богати (и материално и нематериално) и дори по-добра версия на самите себе си. „Само“ трябва да се научим как да я използваме.

Полша, Холокоста, забранени думи, най-лошият вид поляци

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/05/poland_facts/

Не са много държавите, които изрично със закон се произнасят по исторически факт. И санкционират всекиго, ако твърди нещо друго.

Има държави, в които е престъпление  да отричаш Холокоста.

Франция опита да регламентира и позицията към арменския геноцид от 1915 г., но не се получи (през 2012 г. Конституционният съд обяви закона за противоконституционен).

И ето сега Полша.

Отричането на Холокоста в Полша е престъпление. Или беше досега. Сега с нов законопроект  се забранява израза полски лагер на смъртта/ Polish death camps: според изявлението на правителството днес всеки, който използва лъжливия термин полски лагер на смъртта, не само скверни паметта на жертвите, но трови истината с лъжа, което трябва да се преследва и наказва.

Според   Reuters.com повече от три милиона от общо 3,2 милиона евреи в Полша са убити от нацистите – и това е около половината от евреите, убити в Холокоста. Евреи от цяла Европа са изпращани да бъдат убити в лагери, построени и експлоатирани от германците на полска земя, включително Аушвиц, Треблинка, Белцек и Собибор.

Медиите изнасят, че чл.55   гласи:

“Който обвинява публично и в несъответствие с фактите полската нация или полската държава, че са отговорни или са съучаствали в нацистките престъпления, извършени от Третия германски Райх   или други престъпления против мира и човечеството или военни престъпления или по друг начин грубо омаловажава действителните извършители на тези престъпления, подлежи на глоба или наказание лишаване от свобода до три години. “

Както може да се очаква, текстът среща масово неодобрение. New York Times публикува неласкави мнения – посочва се, че  мярката е част от програма, въведена през последните две години, наречена от правителството на  PiS/Право и справедливост   добра промяна. ​​Промяната включва опити да се узакони правителственият контрол над медиите и да се въведат драконови закони против абортите. PiS също така променят публичността с език, напомнящи новоговора/newspeak на комунистическите години.  Комунистите  говореха за враговете на народа. Днес Качински нарича онези, които критикуват правителството,  най-лошият вид поляци.  Другите, които се радват на правителството, са наричани привърженици на закона и правосъдието.

Най-лошият вид поляци излязоха по улиците, за да протестират по-масово, отколкото Полша е виждала от времето на Солидарност, завършва публикацията.

 

Франция: готвят се нови закони в областта на медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/14/fr-2/

Президентът на Франция обяви намерения за създаване на два закона, засягащи медиите – закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.

Според Макрон на платформите ще бъдат наложени задължения за по-голяма прозрачност на цялото спонсорирано съдържание, за да е ясна самоличността на рекламодателите и на онези, които ги контролират. При разпространение на неверни новини законът ще предвижда мерки –  да се заличи въпросното съдържание,  да се заличи потребителски акаунт, дори да се блокира достъпа до  сайта. В това отношение правомощията на медийния регулатор ще бъдат разширени, за да може да се бори  срещу всеки опит за дестабилизация от доставчици и услуги, контролирани или повлияни от чужди държави.

По отношение на уредбата на обществените медии Макрон обещава изключително широки дебати, както и проучване на различни европейски и международни модели.