Tag Archives: Хермес Солар

Три министерства бабували на незаконния пристан на Доган

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dogansarai-mrrb-mtits-mo.html

неделя 26 юли 2020


Министерството на регионалното развитие, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта са обединили усилия, за да издадат специализиран подробен устройствен план на марината до #Догансарай през 2019 г. Това е станало въпреки факта, че съоръжението е изградено абсолютно незаконно в българската акваторията на Черно море и няма никакъв документ за собственост. Подписът под одобрения СПУП е на зам.-министъра на МРРБ Николай Нанков.

Информацията се открива в сайта на МРРБ www.mrrb.bg, / раздел „За потребителя“/ Регистри/, Актове за одобряване на устройствени планове – № 52 от 2019 година, разясниха от МРРБ в отговор на второ заявление по ЗДОИ от страна на Биволъ, след като първото заявление от месец май беше оставено без отговор.

Междувременно край сарая на почетния председател на ДПС Ахмед Доган се случиха събития, довели до национални протести и искания за оставка на премиера Борисов и главния прокурор Гешев. Фокусът на общественото внимание принуди прокуратурата да започне проверка, която “откри” незаконната марина, построена без нито един строителен документ. За нея Биволъ писа преди три месеца и разясни технологията, с която тя е узаконена.

Новият кей на Доган, изпълнен като луксозна марина, се видя подробно на кадри заснети от катамаран, опитващ да акостира на кея. Той беше отблъснат от активисти на ДПС, начело с партийния шеф Мустафа Карадайъ. Последният провъзгласи кея за частна собственост.

По документи се оказва, че това наистина е така, но процедурата по узаконяването и въвеждането в собственост на фирмата построила сараите е дълбоко опорочена и маркирана с престъпления на частни и служебни лица.

“То там си беше…”

За да узакони заграбената от морето територия фирмата “Хермес Солар” прави изключително нагла врътка. Тя обявява, че 230 м. новоизграден вълнолом е построен още през 80-те години на миналия век. Градежът е вписан като собственост с корекция на стар нотариален акт, претендирайки за фактическа грешка.

Това се вижда в Констативен акт 57 том 9 дело 1759 на Служба по вписванията – Бургас, издаден на 18.03.2020 г., насред най-тежките карантинни мерки. В него се посочва, че съществува “специализиран пристанищен обект” – хидротехническо съоръжение от две основни части, като първата част от 50 линейни метра била изградена през 70-те години на XX-век. На втори етап през 80 години на XX век допълнително са изградени 125 линейни метра съоръжение за защита от север и 85 линейни метра за защита от запад с ядро от стоманобетонови касети, с оформен кейов фронт и стоманобетонова монолитна стена, разделяща вълнолома на две нива – пише в документа.

Всичко написано за втория етап е нагла измама. Сателитни снимки показват, че строителството на тези допълнителни 210 линейни метра е изцяло извършено след 2016 г.

Пристанището на Доган преди строителството. Снимка от Google Earth от февруари 2018 г.

Пристанището на Доган след строителството. Снимка от Google Earth ноември 2019 г.

Както признават от МРРБ, там “не е постъпвал и няма одобрен инвестиционен проект, както и документи за издаване на разрешение за строеж за специализиран пристанищен обект – пристан за яхти и лодки, намиращ се в местност „Отманли“, парк „Росенец“ в северната част на нос „Чукалята“, община Бургас.” От министерството уточняват, че “Акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост, а територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица съгласно чл. 92а, ал. 1 и 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/.”

Как се вади ПУП и се вписва имот без документи за собственост

Узаконяването на незаконнопостроения обект на Догансарай минава през три етапа: 1. Заснемане и изработка на СПУП, 2. Нанасяне в Кадастъра, 3. Изваждане на документ за собственост.

Kогато “Хермес Солар” внася документи за изработка на Специализиран Подробен Устройствен План (СПУП) на пристанището през 2019 г., в тях няма никакъв документ за собственост. Строителството на кея и вълнолома е осъществено в морето, което (все още) е държавна собственост по Конституция. За да се стигне до такъв строеж се минава през тежка съгласувателна процедура, но такава липсва.

Въпреки това три министерства съгласуват проекта, а специален Национален съветпо устройство на територията го разглежда и одобрява. Хронологията на тази измама е предствена в отговора на МРРБ по ЗДОИ и става ясно, че тя е станала възможна защото всички въвлечени институции са си затворили очите.

С писмо от 02.09.2019 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е внесен проект на Специализиран подробен устройствен план – парцеларен план /СПУП-ПП/ за пристанищната акватория при нос „Чукалята“, по повод заявление на „Хермес Солар“ ООД, за издаване на удостоверение за експлоатационна годност на съществуващ специализиран пристанищен обект – пристан за яхти и лодки и за вписване в регистъра по чл. 92, ал. 4 от ЗМПВВППРБ. – пишат от МРРБ.

“Проектът за СПУП-ПП за пристанищната акватория на пристана за яхти и лодки – „Отманли, община Бургас, област Бургас отразява съществуващото разположение и параметри на стационарните хидротехнически съоръжения и не предвижда разширението им” – твърди регионалното министерство.

Планът на новата марина, внесен в МРРБ през септември 2019 г.

Проверката дали “съществуващото разположение” е законно е елементарна, но в МРРБ не са направили такава. Там са приели, че новоизграденият 220 метров кей е о’кей.

Следва съгласуване и с Министерството на отбраната – Командване на Военноморските сили, което става само за седмица. С писмо рег. № 04-10-122/09.10.2019 г. на МО се дава зелена светлина за новото пристанище.

Тук възниква въпросът дали Командването на Военноморските сили знае въобще какво се случва в българската акватория, след като е възможно под носа му (базата “Атия” е в съседство), без никакви документи и разрешителни да се извърши строителство на вълнолом, мобилизирало тежка техника.  Все пак става дума за 220 метра кей, който може да приема дори малотонажни кораби под 500 Бруто тона. Той е допълнително укрепен с хидротехнически елементи, гасящи вълната, тип “Тетрапод”. За строителството, извършено от Главболгарстрой АД е привлечен дори плаващия кран “Антей”.

За сравнение северното пристанище на Несебър е с вълнолом 183 метра, Поморие – 410 м., пристанище Царево – 240 м., а двата кея на най-прочутата частна марина Диневи са с обща дължина около 500 м. Новият кей на Доган е сравним със съседния кей на нефтеното пристанище Росенец, който също е около 270 линейни метра.

Плаващият кран “Антей”.

На следващия етап проектът за СПУП-ПП е разгледан и приет от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика (НЕСУТРП) при МРРБ с Протокол № УТАТУ-01-02-43/18.09.2019 г.

Биволъ поиска заповедта на министъра за назначаване на този съвет и протокола от неговото заседание, но те не бяха предоставени от МРРБ и не могат да бъдат открити в сайта на министерството.

От други решения на въпросния НЕСУТРП се вижда, че в него заседават експерти от  едва ли не всички институции в държавата: Басейнова дирекция за Черноморски район, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, Министерството на културата, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Камарата на архитектите в България, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, Министерството на околната среда и водите, Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), Областна администрация, Общински съвет и дори  ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Всички тези експерти не виждат никакъв проблем с новоизградения кей и неговата несъществуваща собственост!

Накрая зам.-министър Николай Нанков подписва Заповед № РД-02-15-186 10.10.2019 г., с която СПУП на пристанището е приет.

Заповедта на Нанков за одобряване на СПУП на марината.

Следващият ход минава през началника на бургаския кадастър. Той коронясва измамата с вълнолома като намира, че “неотразяването на обекта на кадастъра представлява явна фактическа грешка по смисъла на ЗКИР” и нанася имота с нов кадастрален номер 07079.831.346 с площ площ 5838 кв. м. Това се случва със заповед 18-2034-24.02.2020 на шефа на СГКК – Бургас. Отново – няма документ за собствеността на съоръжението и отразяването му в Кадастралната карта няма как да се случи без нотариален акт, но някак си се случва.

Въоръжени с всички тези документи, от “Хермес Солар” правят заявка за издаване на посочения по-горе Констативен акт за собственост, което става при нотариус Гергана Чинева в Бургас на 18.03.2020 г.

В крайна сметка няколко ключови институции подпечатват узаконяването на нещо, което не е съществувало и не трябва да съществува. Те много добре виждат беззаконието и измамата, но си затварят очите.

Ще има ли наказани?

В сагата с узаконения кей без съмнение има данни за няколко престъпления както от страна на управителите и пълномощниците на “Хермес Солар”, така и от страна на институциите.

В Наказателния кодекс има изрични текстове какво следва ако някой се самоуправи с държавни имоти и извърши върху тях строителство. Парадоксът е, че се наказва само самоуправството с “обработваема земя, земеделска земя или пасище”.  Акваторията на Черно море, която също е със статут на публична държавна собственост, не попада в обхвата на инкриминиращия Чл. 323а. от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Но в случая с незаконния кей има престъпление по друг член от НК за деклариране на неверни данни и обстоятелства. Това е декларацията, че кеят е съществувал още през 80-те години на миналия век, което не е вярно. Управител на “Хермес Солар” е Снежана Карова, а собственици са тя самата с 95% и руснакът Георгий Серопян с 5% от дяловете. Архитект и проектант на сарая е арх. Калин Тихолов, който е считан за особено близък до ДПС и почетния му лидер Доган. Карова е внесла документите за оформянето на собственост на кея с констативен акт, така че отговорност за неверните обстоятелства трябва да бъде търсена от нея на първо място.

Прокуратурата може и трябва да изследва също така цялата съгласувателна процедура между МТИТС, МРРБ и МО, която е опорочена от липсващия акт за собственост.

Конкретно за строежа, извръшен в акваторията на държавата без документи трябва да отговаря и областният управител на Бургас Вълчо Чолаков.

Дали това ще се случи или ще станем свидетели на поредното замазване и завоалиране на престъпленията предстои да узнаем. Засега са налице само констатациите на Върховна административна прокуратура за незаконния кей и заканите на Валери Симеонов той да бъде разрушен.

Водеща снимка: Жандармерия и активисти на ДПС на незаконната марина на 11 юли. Стопкадър от видео заснето от Лъчезар Братоев.

 

 

Държавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край Сарая

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dogansarai-port-dogan-1.html

четвъртък 21 май 2020


Двеста и трийсет метров вълнолом е изникнал между февруари 2018 и ноември 2019 г. пред морския сарай на Ахмед Доган – показват сателитни снимки, които Биволъ анализира. Институцията, която трябва да съгласува това строителство в акваторията, която е изключителна държавна собственост, е МРРБ. Оттам засега не казват кой и как е построил впечатляващото съоръжение.

Пристанището на Доган преди строителството. Снимка от Google Earth от февруари 2018 г.

Пристанището на Доган след строителството. Снимка от Google Earth от ноември 2019 г.

Справка в Кадастъра показва, че новият вълнолом е придобил отделен кадастрален номер на поземлен имот 07079.831.346 с площ площ 5838 кв. м. Той е узаконен съвсем наскоро в началото на годината със Заповед за изменение на КККР № 18-2034-24.02.2020/24.02.2020 г. на НАЧАЛНИК НА СГКК – БУРГАС. В публичният регистър на Кадастъра обаче няма следа от тази заповед. Там не е отбелязано и чия е собствеността на съоръжението.

Новият вълнолом е отбелязан в Кадастъра.

На скиците в Кадастралния регистър самата вече построена кейова стена обаче не е нанесена. Тя присъства само като проекция, скицирана в морето. Според закона за кадастъра, обектът не може да бъде проет, без да бъде задължително заснет и нанесен в кадастралната карта.

На най-новите сателитни снимки се виждат и няколко постройки, които са вдясно от пътя, водещ до Сараите. Те обаче не са нанесени в Кадастъра и не е ясно какво е тяхното предназначение и дали имат редовни строителни книжа. Тяхното строителство може да се датира от преди започването на вълнолома, като те са довършени преди него, вероятно около средата на 2019 г.

Интересно е, че в Кадастъра сградите на луксозната резиденция се водят официално като…. 2 хангара за лодки и една административна сграда – всичките само на по 1 етаж! Т.е. в регистрите липсват данни за многоетажния луксозен дворец на Доган.

Биволъ изпрати запитвания до всички компетентни институции, които имат отношение към собствеността на имота с вълнолома и неговото управление: МРРБ, Областна управа и Община Бургас. Поискахме да ни бъдат предоставени данни и документи за собственост, инвестиционното предложение, разрешението за строеж, данни за изпълнителите и строителния надзор, както и актове за приемане на обекта. До момента на публикацията отговор не дойде от нито една от институциите.

Приватизирал ли е Доган държавното пристанище?

В поредица от разследвания на Биволъ от 2014 до 2016 г. (виж тук) показахме как са били нарушени основни изисквания и законови положения, за да бъде построен луксозен дворец на най-стратегическото място в Бургаския залив – нос Чукалята в парк “Росенец”. Разкрихме как е придобита земята и генетиката на усвояването на обществената собственост.

Тя тръгва от подаряването от правителството на Иван Костов на всички имоти на НХК /към които спадат и имотите на Сарая, заедно с около 300 дка крайморски терени в парк Росенец/ на руския концерн “ЛукОЙЛ”. Теренът на нос “Чукалята” е бил ползван по времето на социализма като яхтено пристанище на Нефтохим и граничен пост за радарно и визуално наблюдение, поради своята изключителна стратегическа точка. След приватизацията на собствеността на НХК, терените в парк Росенец се прехвърлят на фирма свързана с Валентин Златев, която от своя страна ги препродава. Така в крайна сметка, бившият яхт-клуб на Нефтохим, заедно с прилежащата база, става една от “перлите в огърлицата” в собствеността на корпоративния обръч на Доган – фирмата “Хермес Солар”. Сараят се води по документи “Водна спортна база” и е осъществен с кредит от фалиралата КТБ за около 20 млн.лв. отпуснати по проект за ….Фабрика за фотоволтаични панели. Фабрика няма, банката е измамена. По-късно КТБ фалира и кредитът по “схема” се прекредитира в ПИБ. За сметка на това парите са изхарчени за строежа на огромен луксозен феодален палат и отцепената около него екстериториална част от българското крайбрежие.

Сараят през 2016 г. снимка Биволъ

Още при строежа на обекта беше ясно, че той е в нарушение на нормите за височина по крайбрежието съгласно ЗУЧК. Сградата е проектирана от най-скандалния по бетонирането на българското Черноморие арх. Калин Тихолов, известен още като архитектът на ДПС. Извисяващата се на 18 м височина кула в средата на Сарая е квалифицирана от Тихолов като “архитектурен елемент” и недопустимо е узаконена от Община Бургас, въпреки, че това е обитаема част от сградата и не представлява никакъв “архитектурен елемент”. Няколко закона са потъпкани и всички институции си затварят умишлено очите пред грозната картина.

След като построява сарая, през 2016 г. Доган прави постъпки да се сдобие и с пристанището, на което домува неговата яхта “Хермес” с рег. № Вн 7264”, заснета от Биволъ. Дотогава кеят се води държавна собственост и се стопанисва от областния управител Вълчо Чолаков, назначен от ГЕРБ представител на СДС и Реформаторския блок във второто правителство на Борисов.

От кореспонденция на Чолаков и “Хермес Солар”, получена от Биволъ по реда на ЗДОИ стана ясно, че тече промяна в кадастралната карта, като областният управител не е възразил срещу нея. В същата кореспонденция Хермес Солар изразява недвусмисленото си намерение да приватизира имота и той да бъде деактуван като частна собственост. /виж тук/. Оттогава не е ясно какво се случва с пристанището по документи, чия собственост е то в момента и кой е построил внушителния вълнолом, зад който вече може да се приютят много по-големи яхти.

Община Бургас гласува “до дупка” за да осигури недосегаемостта на Доган

Преди около 3 седмици Община Бургас направи всичко възможно за да деактува публичната си собственост около Сарая на Доган в частна, за да бъде осигурена пълна недостъпност на крайбрежната зона от страна на граждани. Това влиза в пряко нарушение на Конституцията на Република България, категорични са юристи.

Срамното узаконяване става на сесия на Общинския съвет в Бургас на 27.04.2020 г. Само ден преди заседанието на местния парламент, на 27.04.2020 г. кметът на Бургас Димитър Николов (зам.-председател на управляващата партия ГЕРБ) входира Докладна записка от 47 страници, с която иска промяна на уличната мрежа в част от парк „Росенец“. Време напълно недостатъчно на съветниците да се запознаят в дълбочина с материалите по нея, за да реагират законосъобразно и да вземат най-целесъобразното за избирателите си решение, с което не увреждат обществения интерес и не погазват върховенството на закона. 

Докладната записка  08-00-10030/24.04.2020 г. на Димитър Николов – кмет на Община Бургас, относно: “Одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ за кв. 1, кв. 2 и кв. 10, в територията на лесопарк “Росенец”, гр. Бургас” (т. 41 от Дневния ред), е приета от общински съвет в нарушение на Закона за общинската собственост (ЗОС) и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти на община Бургас, съгласно които от публична в частна може да бъде преобразувана общинска собственост с гласовете на 2/3 от съветниците. Тя не е минала и за обсъждане през комисиите на местния парламент. При гласуване на предложението не се събират достатъчно гласове „ЗА“ и решението не се приема от общинските съветници. Тогава в заседателната зала започва лют спор, кореспондиращ със скандал, и се дава 15-минутна почивка, в която е започнало уговаряне – предложението да бъде прегласувано и прието.

Предложението на кмета Димитър Николов, който е и зам.-председател на управляващата партия ГЕРБ, включва преобразуване от публична общинска собственост в частна общинска собственост на улици, водеща към бреговата ивица в близост до Доган сарай, като след това по предварителен договор идеални части от тях бъдат прехвърлени чрез заменки на две фирми – „Хермес Солар“ ООД и „Стрейтлайн“ ЕАД (свързвани в публичното пространство с Ахмед Доган).

Дори в разгара на извънредното положение и масовата социална карантина двете фирми са продължили да си прехвърлят фиктивно собственост върху различни терени и обекти на нос Чукалята.

В Докладната записка, не е упоменато, разбира се, че общинските пътища ще бъдат продадени, за да станат собственост точно на тези 2 фирми.  При проследяване на точното местонахождение на процесните имоти по Кадастралната карта на Бургас, се установява, че Общината заменя идеални части от три улици – публична общинска собственост (фиг. 130, 131,132 и 133 с други терени, като така се увеличава периметъра между Сарая и преминаващи в близост „нежелани гости“, искащи да стигнат до бреговата ивица. Достъпът до морето става невъзможен за обикновените граждани, защото се прегражда от частни имоти. Подготвен е и предварителен договор за продажбата. 

Наглостта и презумпцията за “Надзаконие” беше демонстрирана преди броени дни, когато частни гардове на Доган забраниха на журналистите достъп до бреговата ивица, когато избухна пожар в Сараите. Аргументът на мутрите, присвоили си правото на личното законодателство беше, че пътят вече е частна собственост, независимо, че дори и незаконосъобразното решение на ОС съвет в Бургас да хариже пътищата на Доган не е влязло в сила и това ще отнеме чисто формално поне около месец.

Държавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край СараяДържавните институции крият информация и отказват да отговорят дали са погазени законите и Конституцията  Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край Сарая

При абсолютно погазване на закона и правилата, докладната записка е подложена на ново, второ гласуване. Това автоматично превръща взетото решение в незаконосъобразно, въпреки че предложенията са приети с 40 гласа „ЗА“ при втория опит. Странно как за няколко минути в специално определената пауза общинските съветници са били принудени да си променят мнението и съответно волята на 180°.  Ето и пост в социалната мрежа, който общинският съветник Иво Баев е споделил за скандалната сесия и “гласуването до дупка”, за да бъде удовлетворен хатъра на Доган.

Нормативната рамка – 2/3 гласа „ЗА“ от общия брой на всички общински съветници за приемане на решене, свързано с преобразуване на общинска собственост от публична в частна, не е изпълнена при редовно проведеното гласуване. В нарушение на закона и Правилника за работата на Общинския съвет, предложенията са подложени на второ гласуване след 15-минутна почивка, за да се получи желаният резултат.

„Прегласуването“ в същността си е незаконосъобразно, а процесът по гласуването с „втори опит“ след редовно гласуване е незаконен. Освен незаконосъобразни, предложенията за ликвидиране на точно определени общински улици и изграждането на нова в чужд интерес, е и нецелесъобразно, защото не обслужва обществените потребности, ощетява финансово данъкоплатците и ограничава правата им – достъп до изключителна държавна собственост, каквито са бреговата ивица и плажът. В същото време с тази докладна записка на Димитър Николов се удовлетворяват предимно косвено и пряко частни и корпоративни интереси.

С Докладаната на Николов, освен отдаването на единствения общински път на Доган, се взема решение и  „за осигуряване сигурността на частната рафинерия“ на „ЛукОЙЛ“, чиято екстериториална база се намира в съседство със Сарая. По външната й ограда трябва да бъде построен  общински път, по който да се движи, вероятно по-комфортно, охраняващият въоръжен караул на руската база.

С незаконосъобразното решение на Общински съвет – Бургас се узаконяват и серия други корупционни практики и незаконни действия, свързани с летния сарай на Ахмед Доган и нефтобазата „ЛукОЙЛ“ в парк „Росенец“ – руски анклав на българска територия. Казуси, които Биволъ е разследвал през годините и подробно е описал в свои статии. (тук, тук, тук, тук, тук). 

КОЙ гласува за Модела #КОЙ!

Поради надделяващия обществен интерес около скандалния морски Сарай на Ахмед Доган и цялата публична и институционална вакханалия на беззаконието и корупцията, свързани с него, Биволъ публикува имената и партийната принадлежност на съветниците, както и начинът по който са гласували феодалната неприкосновеност и узаконяването на частна зона от българското крайбрежие на вечния Лидер на ДПС – Ахмед Доган. Нека всеки читател сам и по съвест направи своите собствени изводи и заключения:

Гласувалите със „ЗА“ общински съветници на Бургас, за незаконното приемане на предложенията в докладната записка на кмета Димитър Николов, са:

ГЕРБ – Анелия Тодорова Иванова, Антонио Христов Душепеев, Бойчо Стоянов Георгиев, Борис Петров Ангелов, Веселин Матеев Пренеров, Виолета Маркова Илиева, Георги Иванов Маринчев, Георги Петров Дракалиев, Димчо Грудев Грудев, Евелина Василева Михалева, Ивайло Димитров Колев, Иван Георгиев Гаврилов, Калояна Живкова Петкова, Красимира Семова Маркович, Николай Георгиев Стоянов, Пеньо Николов Мечков, Петър Тотков Статев, Севдалина Христова Турманова, Сотир Николов Сотиров, Тодор Жаков Йосифов, Тони Артюн Минасян, Юлиян Жеков Кулев, Юлиян Христов Георгиев

БСП – Йордан Георгиев Георгиев, Павел Маринов Маринов, Чанко Миндов Мирчев

ДПС – Шерафет Асан Мехмед

НФСБ – Боян Диянов Дяков, Милен Ненчев Ненчев

СДС – Георги Митев Митев, Станимир Димитров Апостолов

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Георги Събев Събев, Кирил Кирилов Начев

„Демократична България“ – Димитър Георгиев Найденов

„Движение България на гражданите“ – Живко Иванов Табаков, Костадин Евгениев Андонов, Манол Божидаров Тодоров, Стоян Демирев Грозев

„Ние, гражданите“ – Стоян Иванов Колев

Гласували „ПРОТИВ“:

„Възраждане“ – Диян Тодоров Георгиев

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Константин Живков Бачийски

Гласували „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“:

„Средна европейска класа“ /СЕК/ – Красимир Калудов Тодоров, Христина Иванова Секлемова