Tag Archives: цензура

Уволненият началник отдел преди това сигнализирал и за фирма с руски връзки, конкурираща аеропорта в продажбите на билети Летище София уволни служител за коментар „Оставка!” под лайв стрийм на Борисов

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/sofia-airport-hristov.html

понеделник 27 юли 2020


Държавното Летище „София” е уволнило нелоялен към правителството служител за коментар “Оставка” под пост на премиера Борисов. Това стана ясно от сигнал на Михаел Христов до „Биволъ”. До неотдавна той е бил ръководител на отдел „Пътническа агенция” и е уволнен по чл. 328 ал. 2 от Трудовия кодекс (избор на екип от нов ръководител).

Според него обаче причината е, че е написал в коментар “Оставка” под лайв стрийм на Борисов в социалната мрежа Facebook. Христов многократно е сигнализирал и за нелоялна конкуренция на летището от фирма свързана с руски интереси.

В събота, на 11 юли, Михаел (на водещата снимка) пише „Оставка!” под видеообръщението на министър-председателя Бойко Борисов на официалната му страница в социалната мрежа Facebook.

На 13 юли, понеделник, му се обажда директора на Дирекция „Човешки ресурси” Анета Лукова и го кани да се яви в кабинета ѝ.

Там тя се извинява, че „е изключително притеснително” за нея, че трябва да го освободи по съответния член. Обяснено му е, че тъй като изпълнителният директор Владимир Рапонджиев отново подновява договора си за топмениджър, има право да смени част от ръководния екип на летището.

Пряк шеф на Христов е директорът „Наземно обслужване” Даниела Андреева, но тя не е била уведомена. Михаил Христов няма нито едно регистрирано писмено или устно дисциплинарно наказание, забележка, провинение или дори закъснение за последните пет години работа в държавното дружество.

Преди това Михаел Христов е работил в Летище „София” като експерт „Реклама” и експерт „Договори за наземно обслужване”. Заемал е тези позиции, тъй като има опит за работа в бранша от световноизвестната авиокомпания Emirates и във веригата хотели Hilton.

След това познати от системата на МТИТС намекват на Михаел, че ако е споделял постингите за оставка на правителството или други. критични материали в социалните мрежи, то най-вероятно някой от транспортното ведомство го е видял. Сред колегите, които работят в летището или в МТИТС поне 20 души са „приятели” с Михаел във Фейсбук, но той си няма представа кой от тях е можел да „докладва” на началството му за тази му „протестна” активност на стената.

Уволнен за политически възгледи?

Христов твърди, че не е нарушил нито веднъж членовете по длъжностната характеристика към трудовия си договор, по която няма право да злепоставя работодателя си – летището и МТИТС. Единствената му активност е споделяне на постинги на медии като „Господари на уеба”, „Биволъ” и др., в които се съдържа критична към кабинета „Борисов” информация. Ходил е на протестите „Системата ги убива!”, защото със съпругата си имат бебе, навършило годинка миналата седмица.

Доскорошният началник отдел е категоричен, че политическите му възгледи не са служебно нарушение. „Аз от позициите си няма да се откажа!”, каза Христов пред „Биволъ”. Въпреки че би могъл, той не пожела да изтрие своите постинги и коментара „Оставка” под клипчетото на премиера.

Биволъ се свърза по телефона с пиара на Летище София, но той отказа да коментира казуса по телефона и поиска писмени въпроси.

От МТИТС обещаха да излязат с писмена позиция, която очакваме да изпратят. По телефона разясниха, че началник отделите също попадали в член 328 ал. 2 за избор на екип на нов ръководител и не виждали проблем в уволнението конкретно на Михаил Христов.

Фирма свързана с „Аерофлот” краде пътници на летището

Михаел Христов разказва, че за годините си в летище София (2009 – 2010 и 2015 – 2020) поне три пъти е уведомявал ръководството си за потенциално източване през съмнителна фирма.

Става дума за компанията „Аеротур ММ” ООД според него няма дори брендиране на своето гише на „Летище София”. За да продава билети тя има само една табелка „Аеротур”, която слага когато пожелае.

Според Михаел „Аеротур” търгува с билети за международни полети. Със същите продажби се занимава и неговият (бивш) отдел в Летище „София”. На няколко пъти той е докладвал, че по този начин компанията „извършва нелоялна търговкса конкуренция” на държавния аеропорт, но от това не е последвала никаква реакция.

Проверка на сайта „Биволъ” в Търговския регистър показа, че централният офис на „Аеротур ММ” ООД и „Аеротур Груп” ЕООД е в сградата на Руския културно-информационен център (РКИЦ) на ул. „Шипка”, 34. РКИЦ не е подчинен на Министерството на културата на Руската федерация (РФ), а е част от държавната корпорация „Россострудничество” към МВнР на Сергей Лавров и се управлява от културното аташе към Посолството на РФ в София.

Наскоро двама служители на „Россотруднчество” към културния център на РФ в Прага бяха експулсирани от властите на Чешката Република заради несъвместимат с дипломатическата дейност. Те бяха заподозрени, че работят за руските спецслужби и са помогнали в превоза на отровни вещества тип „Новичок” с цел елиминиране на кмета на Прага и кмета на района, където бе премахнат паметник на „освободителя” на чехословашката столица през 1945 г. маршал Конев.

„Аеротур ММ” е получила държавни поръчки за над 16 млн. лв. от МТИТС, Министерството на финансите и Сдружение Българска федерация по волейбол в периода 2017 – 2020 г. Годините съвпадат с „повишаването” на бившия шеф „Сигурност” на летището и ексофицер на НСО Владимир Рапонджиев до изпълнителен директор.

Съдружници на “Ганди”

„Аеротур ММ” ООД, „Аеротур ММ” ЕООД и „Аеротур ММ” ЕООД имат общ собственик – Мария Благоева Ангелова, на която през годините останалите партньори си продават дяловете. Тя е съдружник с „легендарния” предприемач Пламен Тимев Василев, известен с прякора си “Ганди” в дружеството „В.Р.Б. Експорт-Импорт” ЕООД.

Както показа разследване на Биволъ, Ганди и бившият руски посланик Анатолий Потапов са съдружници в бизнес с импорт на водка от Русия.

Пламен Тимев “Ганди” е описан в дипломатически доклад на бившия американски посланик Джеймс Пардю като един от най-влиятелните членове на ВИС 2. През 2007 г. “Ганди” е арестуван и обвинен в финансови злоупотреби, но не е осъден.

Друг интересен съдруженик е Йордан Иванов Йорданов, който е съсобственик на дружеството „Друзья” ЕООД с адрес: ул. Христо Белчев, 8. Едноличният собственик на капитала е „Глоря фуудс” ЕООД, чийто собственик и управител е Калин Стефанов Спасов, съдружник в „Глория Мар Ресторанти” ООД.

В „Глория фуудс” АД той е съдружник пак с Йордан Йорданов. Не е тайна за никого, че в сградата на РКИЦ лявото й крило заема руският ресторант наименованието „Друзья”.

Като „представляващ” дружеството „Друзья” ЕООД е регистрирана рускинята Татяна Николаевна Дворяшина, която е мениджър в дружествата с партньорско участие на Йордан Йорданов като „Болкан Констракшън” АД, „Германея Рерма” ЕООД, „Скай Ланд Пропъртис” ЕООД, „Ивент Нетъурк” ЕООД, „Скай Аква” ЕООД.

Уволненият шеф на АПИ и руснаци „ресторантьори”

Ресторантьорите с дружеските отношения с Москва през РКИЦ може да са имали „чадър” в топ ръководството на ресорното строително министерство.

Сред съдружниците на Йорданов и Дворяшина в компанията „Болкан Констракшън” АД е скандалният бивш чиновник Светослав Глосов, показа справка на „Биволъ”. Той е уволнен на 9 януари 2019 г. от поста на председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

„Председателят на УС на АПИ Светослав Глосов подаде оставка. Тя била поискана от премиера Бойко Борисов на среща в МС с ръководството на АПИ и на МРРБ”, информира тогава БНТ. Според медията, „Глосов посочи, че е било наложително да се поеме отговорност за проблемите с електронните винетки”.

„Аз мисля, че каквото съм могъл съм направил за тази агенция. Оставам с добри чувства и към екипа, с който до сега съм работил, с екипа на Министерството на регионалното развитие. Нищо лошо към премиера – напротив бил е справедлив”, заяви тогава уволненият топ чиновник.

Глосов очевидно не е просто бивш чиновник. Според Търговския регистър е собственик, съдружник в поне 8 строителни дружества и свързаните с имотен бизнес компании: „Биад-С” ООД, „Банкя Юропън Резорт” ЕООД, „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНТ ЕНД ПРОПЪРТИС” ЕООД, „БОЛКАН КЪНСТРАКШЪН” АД, „КОНСОРЦИУМ СТРОИТЕЛСТВО” ООД, „ГЛОСОВ ГРУП” ООД, „ГЛОСА” ЕООД, „ТС БЪЛГАРИЯ” – ЕООД.

Това, че Светослав Глосов е крупен строителен предприемач означава, че при заемането му на най-високата ръководна позиция в АПИ към строителното министерство както наричат МРРБ, е трябвало бъде проверен за потенциално наличие на конфликт на интереси и да подава съответна декларация по Закона за конфликт на интереси.

Министърът не е разпореждал никакви уволнения

От пресцентъра на МТИТС съобщиха специално за “Биволъ”, че от ведомството не са оказвали никакъв натиск върху ръководството на летище “София” за който и да било служител на държавното дружество.

“Министър Росен Желязков не е разпореждал пряко или косвено и не е информиран някой служител на министерството, независимо в какво качество, да е давал препоръки, указания или разпореждания за прекратяване на трудово-правни отношения на служители на летище София. Такива указания не следват и от подписания концесионен договор.

Ако Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бъде сезирано с жалба, подкрепена с факти за твърденията, за неправомерно прекратени трудово-правни отношения на служители на летище София, ще бъде назначена проверка. При установяване на нарушения виновните лица ще бъдат санкционирани.

В следващите дни на сайта на концесията на летище София (concession-sof.bg) ще бъде активирана рубрика за въпроси и сигнали, свързани с преходния период на концесията на летище София. Същите ще бъдат поставяни на вниманието и разглеждани от съвместния комитет, създаден съгласно концесионния договор”.

Допълнено: 17:20, 27.07.2020 г.

 

 

 

Обръщение от тайнствен министър

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%8A%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80.html

вторник 21 юли 2020


Здравейте!

Аз съм Дани, ама много хора ме наричат министър Барни, затова предпочитам да се представя така. За конфиденциалност, понеже шефът каза “Забранявам писане във Фейсбук, Дани Кирилов!”, и не искам да разбере, че съм нарушил заповедта му и да ме обвинява, че възпалявам поданиците. Шефът е строг господар, а на мен заповедта ми за назначение от бая време я вее вятър, ама не на бял кон. Все пак обаче, аз съм човек на юриспруденцията и мисля, че ми е конституционно право да изразявам мнението си, от чисто гражданска гледна точка. Още повече, че хиляди и хиляди мои сънародници скочиха в моя защита, за да мога да продължа да посипвам щедро с мъдрости народонаселението. Но, да ви кажа какво мисля, че се отклоних бая от основната си идея.

Всички, които са по площадите сега, какви смятате, че са? Хубаво, някой може да каже, че протестите са късно, след работно време. И че всички ходят да изразяват гражданската си позиция, късайки от възможността си да прекарат по-дълго със семействата си или просто да си починат. Ама, замислете се, тия смърфове щяха ли да имат енергия да се джуркат като алтави по улиците и площадите, ако се раздаваха на 110% на работните си места? Нямаше да имат. Щяха да са преуморени, да се приберат вкъщи, да си пуснат Гъмбол или някое друго анимационно, както правя аз например, и да се наспят на спокойствие. А те какво? Това не било законно, онова не било законно. Абе, чакайте малко, нека направим експертиза! Аз ли знам кое е законно, вие ли знаете? Нямате ниво да обсъждаме тоя въпрос заедно, гольовци! Щом шефът е сложил пищови, пачки по петстотин евро и кюлчета на нощното си шкафче, естествено, че е законно. Виж, ако някой от вас го направи, няма да е толкова законно, но правото е деликатна наука и може да се тълкува според дадения казус и експертизата. Съгласете се, че държавата е прекалено заета, за да опазва всичките си крайбрежни територии от разни Спондж Бобовци и да назначава така наречените “бели хакери” във всяка институция. “Държавата, това съм аз”, беше казал някой. Не знам кой, ама беше велик. Може и да е Фред Флинтстоун, в Бедрок той беше най-велик, ама не си спомням вече. И сега к’во? Като шефът каже, че няма нужда да доказва каквото и да било за барселонски къщи, кюлчета, пачки и пищови, аз да взема да му чупя хатъра ли? Не сте познали, смърфове и смърфиетки! Никой разумен министър не би постъпил по този начин, каквото и да говори римското право за доказване на произхода на имущество. И, остави другото, и почетния председател подкарали. С лодки. Гумени. Абе, спрете се, бе! Точно тия ли няколко километра от стотиците ни брегова ивица ви трябват? Скръндзи долни! Като чичо Скрудж сте! Бъдете по-широко скроени. Ето, например, като мен. Целувайте ръка на правилните хора и бъдете загадъчни в изказванията си в социалните мрежи. Приятен ден!

P.S. Шефът каза за Фейсбук, факт. Ама, за Инстаграм и Туитър нищо не спомена. Даже канал в Ютуб мисля да си направя. Полагам тези грандиозни усилия не заради себе си, не си го и помисляйте. Аз съм скромен човек. Просто небивалият интерес към явно недостижимата ми мъдрост превръща каузата ми в дълг към обществото не само на България и на Европа, а и в световен мащаб. Не, че нещо, ама никой в историята не е правил по-сполучливи алегории и метафори, базирани на творчеството на Cartoon Network. Следвайте ме! Ще има изненада след изненада!

Как Русия се разправя с „неверните“ данни за коронавируса

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/russia-coronavirus-fakenews-bill.html

сряда 8 април 2020


Централата на Следствения комитет в Русия образува наказателно дело за разпространение на фейк-информация за коронавируса, каквото представлявало видео в Туитър, съобщава сайтът на ведомството.

Делото е заведено по законов текст за публично разпространение на невярна информация за обстоятелства, представляващи заплаха за живота и сигурността на гражданите. В съобщението се посочва, че потребител е публикувал в Туитър видеозапис, в който се твърди, че коронавирусът е създаден в държавния център по вирусология „Вектор“ /село Колцово, Новосибирска област/, „след което чрез експлозия е умишлено разпространен на територията на Русия и Китай“.

Център „Вектор“ произвежда тестове за коронавирус. На 16 септември 2019 г. там избухна газов балон и последва пожар.

В рамките на наказателното дело се установява самоличността на потребителя на социалната мрежа и се събират доказателства.

Според изданието „Медиазона“ става дума за сатиричен клип, осмиващ конспиративните теории за произхода на коронавируса. Той е публикуван в Туитър от потребителя AlexanderThorn. „Приятели, срещу мен е заведено наказателно дело за вчерашния хумористичен запис, в който осмивам теорията за заговор за произхода на коронавируса от руска лаборатория“, е написал въпросният потребител.

В записа той казва, че център „Вектор“ е „взривен умишлено с цел вирусът да попадне във въздуха“, а горските масиви в Сибир също „са подпалени специално“, за да може димът от пожарите да отнесе вируса в Китай. „Това е операция на световното правителство в сянка, на масоните, надявам се, разбирате това. За да започнат всички да говорят за коронавируса, а понеже Земята не е кръгла, истината престана да се разпространява“, шегува се авторът.

Първото дело по същия законов текст е образувано в Петербург заради пост в мрежата „ВКонтакте“ от 2 април в групата „Сестрорецкий актив“. В публикацията се твърди, че от местната клиника в Сестрорецк /територия в състава на курортния район на Петербург/ е изписан и пратен у дома болен от коронавирус. И че той е трябвало да бъде пратен в болница №40, но там не е бил приет заради положителна проба. На 3 април в дома на активистката Анна Шушпанова е извършен обиск, тя е разпитвана в полицията и призована като свидетел.
Вчера бе съобщено и за третото дело в страната, заведено от Следствения комитет в Ленинградска област. Мотив за него е, че неизвестно лице е публикувало в интернет информация за „разгърната бронетехника с оръжия на границата на град Волхов в Ленинградска област във връзка с приетите мерки за борба с коронавируса. Издирва се авторът на съобщението.

Преди седмица изданието „Говори Магадан“ се сдоби с втори полицейски протокол заради публикация за недостига на предпазни маски. В нея се казва: „Първи последствия от модернизацията на здравеопазването в Магадан – лекари от детската инфекциозна болница си купуват защитни костюми от магазините за авто-части сами си шият маски“. За юридически лица глобата по закона е от 200 до 500 000 рубли.
Главната прокуратура цитира главния лекар на магаданската областна болница, според когото всички лекари разполагат със защитни средства в пълен обем. Още на следващия ден Роскомнадзор блокира публикацията, но тя е достъпна в кеша на Гугъл. В края на март същото издание получи полицейски протокол заради публикация за местен жител, приет в болницата с подозрения за коронавирус и по-късно починал. Главната прокуратура бе убедена, че в материала се посочва като причина за смъртта коронавирусът, но в текста няма подобно твърдение.

На 2 април главният редактор на сайта „Ехото на Москва“ Виталий Рувинский съобщи, че главната прокуратура в Оренбург е разпоредила да бъде премахнат текстът на правозащитника Владимир Осечкин за „избухналото неизвестно заболяване в наказателна колония №8“. От ведомството отричат информацията.

„Този идиотски закон за суровите наказания за разпространение на фейк-новини за епидемията отразява паниката на самите власти, тяхното разбиране, че построената от тях система не дава реална представа за мащабите на нещастието“, пише във Фейсбук политологът Кирил Рогов.

„И това не е само руски проблем. Тази епидемия е устроена така, че реалната ситуация на нещата става ясна само в момента, когато вече кризата е настъпила. Същественото е как властите реагират на това. А те реагират според нагласите за реакция на социално-политическата система. В Русия тя е настроена за репресии против гражданите – да контролира всички, да даде колкото е възможно по-малко, при възможност да отнеме нещо и някой да бъде затворен зад решетки за „разпространение на недостоверни сведения“. Реалният проблем обаче е в недостоверността на сведенията за мащаба на проблема, с които разполагат самите власти.
Особено важно е, че укриването на информацията за локалните кризисни взривове е от обществена значимост и несравнимо по-опасно от преувеличената представа за мащабите на епидемията. И разпространението на данните за реалното състояние на нещата е полезно за обществото, дори ако в някои случаи се окаже преувеличено. От това никой няма да умре“, коментира политологът.

Водачът на Фонда за борба с корупцията Алексей Навални публикува фотография на медицинската сестра Анастасия Василиева, която е в ареста на полицията. Тя е превозвала маски, респиратори и ръкавици, закупени с дарения, в болница, в която всичко това липсва. „Престъплението й било толкова голямо, а властта твърде вбесена заради тази самонадеяност на независимия профсъюз, дотолкова, че самият зам.-шеф на областното МВР е отишъл да я арестува, а тя е задържана. Въпреки законодателната норма, според която майките на непълнолетни деца не могат да бъдат задържани и подлагани на административен арест, това се спазва дори в Москва“, пише в блога си Навални.

Медицинската сестра Анастасия Василиева, арестувана заради превоз на защитни средства от дарения. Снимката е от блога на Алексей Навални.

„Независимият Алианс на лекарите е събрал 3, 5 милиона рубли за закупуване на средства за индивидуална защита, а до момента за похарчени под 300 000 рубли. Което означава, че подобни пътувания за доставки ще има най-малко 10 пъти и с ваша помощ ще осигурим такива средства за не по-малко от 20 болници“, съобщават от профсъюза в Туитър.

Алексей Навални подлага на остра критика властите в Русия, които отказват да решат проблема с дефицита на защитни средства и публикува копия на докладни по въпроса от различни региони.

„В целия свят радикално е увеличено производството на защитни средства и ние можем да купим. Но всички вие виждате сами – не купуват. До момента за това не са предвидени средства. Не съществува и общонационална програма за подобно производство.

Това изглежда абсурдно и непонятно, но ако помислим, то рационалният мотив в действията на властите е очевиден. Те не искат да решат проблема, защото тогава ще се наложи да признаят, че съществува. Да кажем, че 20 години „стабилност и богатства“ доведоха до факта, че в болниците в Астраханска област няма средства.
Ако Алиансът на лекарите превозва до новгородската болница защитни средства за клетите 300 000 рубли, какво излиза? Значи, огромната нефтена държава не е могла да даде тези клети 300 000, но е купила на губернатора Никитин голям черен автомобил за няколко милиона рубли? Пътуването на Алианса за доставките от обществено-полезно действие се превръща в радикално-опозиционно. Значи, трябва да бъде прихванато по трасето, задържано и пребито“, пише още в блога си Навални.

Коронавирусът ще предизвика още повече наказателни дела след появата на законовия текст за наказателно преследване за разпространение на фейк-новини, предупреди изданието „Медуза“.
На 31 март т.г. депутатите приеха на второ и трето четене пакет законопроекти, налагащи административно наказание за нарушаване на карантината и за разпространение на невярна информация за коронавируса, както и углавни наказания за разпространението на фейк-новини и нарушения на санитарно-епидемиологичните правила.
Под наказателна отговорност за фейкове за коронавируса ще бъдат привличани и обикновени граждани. Предвижда се лишаване от свобода до 3 години за разпространението на невярна информация, „причинила тежки последствия“ и до 5 години, ако заради фейковете почине човек.

По материали от руския печат. Превод Биволъ

Водеща снимка: Държавен център по вирусология, Новосибирск, където миналата година избухна взрив. Снимката е от сайта на областния губернатор.

Службите с коронен номер – разпити заради изразено мнение

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/corona-dictatorship.html

понеделник 30 март 2020


Приехме извънредното положение с всичките му ограничения и се подчинихме безусловно в името на здравето и живота.
Приемаме всекидневните дози паника, с които ни облъчват от щаба, правителството и неговият лидер, както и репортери с микрофони. Примиряваме се с всичко и се страхуваме повече от всякога – за здравето и живота. Преглътнахме, че сега „не е моментът да си говорим за демокрация“, както увери пред БНР финансовият министър Владислав Горанов. Съгласихме се, че строгите мерки са свързани с това „да създадем предпоставка за не добро разпространение на коронавируса, а не да създаваме ограничения“. И се затворихме по къщите. Онова за маргиналите и етимологичното тълкувание влезе в графата „политически фолклор“.

Забравихме и за къщата в Барселона, за побоя над журналиста Слави Ангелов, за водопровода на Перник, за екоминистъра Нено Димов, поставен „под карантина“ в ареста. Главният прокурор Иван Гешев удобно изпадна в амнезия и тръгна да иска „почти военно положение“. И както върви, като нищо ще си го получи, а ние ще се подчиним. Пък и никой не пита – извънредните брифинги са строго тематични, резултатът им ви е известен.

Зад завесите на извънредното положение

Там върви една мрачна драматургия от типа театър на абсурда. Най-преследваният и подслушван следовател в републиката Бойко Атанасов бе привикан в Инспектората към ВКП да даде обяснения. На 25 март той трябваше да каже защо е участвал в предаване на тв Евроком на 19 февруари, както и защо миналата година през юли е пратил до Окръжния съд на Ню Йорк лична декларация в подкрепа на иска на банкера Цветан Василев „по Глобалния акт „Магнитски“. С присъствието и с думите си в телевизионното студио Бойко Атанасов е погазил кодекса за етичното поведение на българските магистрати и с това си действие е накърнил престижа на съдебната власт, става ясно от „поканата“ да се яви на живо пред прокурора Емил Иванов.

Авторите на сигнала по втория драматургичен сюжет обаче са се объркали – личната декларация на Атанасов не е за готовността му да свидетелства по акта „Магнитски“, а по закона RICO, по който един от обвиняемите се казва Делян Пеевски. Въпросният сигнал е подаден от безименен творец от в.“Монитор“, издател на който е корпулентният депутат от ДПС. Че как няма да се задейства прокуратурата в такъв случай. Документа, по силата на който следователят трябваше да се яви за обяснения пред прокурора, той публикува в страницата си във Фейсбук с многозначителния анонс „Ще става забавно“.

А утре Атанасов трябва да предаде писмените си обяснения на същия прокурор – и това след опознавателната разходка в условията на карантината. Обвинителят го е информирал, че всъщност сигналите са два и са приобщени. Вторият бил от Звездомира Мастагаркова от агенция ПИК, знаете за този официоз. Атанасов не е получил копие от въпросната книжнина, нито разговорът е бил записан или протоколиран и така на практика той е нямало под какво да се подпише. А само две седмици преди това пак е давал обяснения по друга преписка срещу него, но там прокурор Стелиана Кожухарова е изписала 10 страници и той се е подписал.

По време на последната среща за обяснения Атанасов е бил питан кои са хората или фирмите по делото RICO в Ню Йорк, какво точно пише в личната му декларация по него, кой му е помогнал да я напише. А прокурор Емил Иванов му прочел какво пише в „Монитор“. Сега следователят очаква срещу него да бъде образувано дисциплинарно производство, за да му попречат да свидетелства в американския съд, а и да бъдат осветени другите участници в процеса. Натискът очевидно се планира да бъде тотален – върху всички, щом е наличен такъв интерес, допуска Атанасов. А уж прокуратурата замрази всякакви подобни инициативи и активности заради пандемията. Съдилищата не работят, парламентът също, но последният по-добре да не се напъва, защото продукцията му е отчайваща. Няма друг такъв парламент.

И журналисти на кладата

През изтеклата седмица стана ясно, че целият екип на предаването „Делници“ по Евроком с водещ Николай Колев са привикани да дават обяснения…защо са били на работа. И защо в студиото е дадена трибуна на наистина спорния политик Костадин Костадинов, лидер на партия Възраждане, известен още като Костя Копейкин, втораченият в евразийското бъдеще на България. Николай Колев каза в ефир, че и тонрежисьорите, просто целият екип от апаратната, също е принуден да се обяснява за същото. След връчени призовки, но това, според МВР, било част от процедурата.

От коя? От тази, която трябва да запуши свободата на словото, да превърне медиите в ехо на управляващите и в сватбарски уредби на прессъобщенията им? Или от другата – онази, след която неудобните медии изчезват и се установява новговорът на властта, и всички го повтарят като чипирани в главите?

Фактът, че срещу Николай Колев и екипа му няма повдигнати обвинения, не е успокоителен. Напротив, той е сигнал, че всичко се следи под лупа, че съгледвачи на заплата дебнат кой къде какво пише и говори. Било по телевизия и радио, било в социалните мрежи. И ако в българския Фейсбук има някакви абсурдни стандарти на общността, то сегашната власт има собствени и тя не допуска мнения анти, и задейства всичките си задкулисни лостове да ги притисне и елиминира.

А, впрочем, намери се кой да извие глас, че в сегашната пандемия ще погинат мърцина и медии – вип-пациентът в СофияМед и собственик на Нова телевизия Кирил Домусчиев. Там, както е известно, мнения анти няма как да пробият, селекцията на журналисти, събеседници и новини е прецизирана според неговите интереси и щения. Обаче трябват пари и се налага правителството да извади рога на изобилието. Другите нека пищят за свободата на словото и хората на изкуството да се молят като пред икона за подкрепа и милостиня.

Блокаж за вечните неудобни

Лидерът на Сдружение БОЕЦ Георги Георгиев алармира, че профилът му за пореден път е блокиран за 30 дни. Защото: „Докладвани са постове за БарселонаГейт и материал, разобличаващ фалшивите и неадекватни “мерки” на управляващата ни мафия за “подкрепа” на бизнеса. В условията на криза и извънредно положение, Борисов и бандата му въвеждат мракобесни законодателни промени, с които погазват човешките свободи и права на гражданите! Следене, подслушване, репресии и ограничаване на свободата на словото, това са характеристиките на всяка диктатура! БОЕЦ сезирахме ЕК и Лаура Кьовеши за промените в Наказателния кодекс и други закони, които превръщат гражданите в престъпници и дават право на мафията и нейните институции-бухалки без съдебна санкция да следят нашите трафични данни, кой къде ходи, къде се намира и с кого разговаря по мобилния си телефон. Промените са така формулирани, че да останат да действат и след кризата. Мафията използва страховете и притесненията на хората, за да налага своята диктатура и да закрепи прогнилата си власт“. Няма боец – няма диктатура.

Политици на прицел

Прокуратурата явно работи с ексцентричен подход и вместо Гешев да изпълни заклинанията си, че щял да преследва и разследва всеки, забъркал се в корупционен скандал, независимо колко нависоко е във властта, се обостри пак телевизионно. Днес на разпит трябва да се яви и лидерът на Възраждане Костадин Костадинов – той живее във Варна и трябва да пропътува 450 километра до столицата в условията на извънредното положение, наложено с цел ограничаване на заразната вълна. Очаква се да му бъде предявено обвинение и евентуално да бъде задържан. Очаква се и протестна акция на активистите – във време на забрани за струпване на много хора на едно място. Поне това става ясно от профилите му във Фейсбук.

На 13 март бе обявено извънредното положение у нас, същия ден той даде интервюто си в предаването „Делници“ на Евроком с водещ Николай Колев. Костадинов се възползва от студиото и отприщи словесната си лавина, сякаш бе не събеседник, а оратор на предизборен митинг и все едно масите мигом трябваше да го последват. Пък водещият едва се вреждаше да зададе въпросите си. И доста непосилно беше за слушане и гледане, но така е в случаите на облъчване с неконтролируем нарцисизъм. Съвсем друг е въпросът за последователите на такъв лидер, там е друга патология, но пък има свобода на избора и всеки може да е болен, щом иска – демокрация е.

И ценностите й се ползват по предназначение: „На 14 март в София се проведе Народно събрание на граждани и представители на обществени организация от цяла България. На него се прие Декларация за независимост на българския народ, с която т.нар. “българско правителство” се обяви за свалено. Веднага щом се прекрати извънредното положение в страната ще предприемем следващите действия за премахване на престъпния режим!“, е написал в единия от профилите си Костадинов. Ние още не сме свидетели на „сваленото правителство“, макар да е обявено вече. Вероятно това е поводът на службите да го привикат на изповед, но как ще обуздават логореята му, си е техен проблем. Щом това им е приоритет.

И очевидно с това се занимават – лидерът на столичната структура на Възраждане Николай Дренчев е бил посетен в събота, за да му се връчи призовка да се яви на разпит в ГДБОП за разпит. Онова, което там имат като основание, е статус във Фейсбук, става ясно от личния му профил. Няма да го цитираме.

Проблемът е правен и става дума за правата ни – онези, които Европейската конвенция за правата на човека ни гарантира. И които правосъдният ни министър иска да блокира /дерогира/ с писмо до генералния секретар на Съвета на Европа.

Къде е писмото, министър Кирилов?

В сайта на ведомството го няма, не ровете. Парламентът не беше уведомен, нямаше и обсъждане в комисия или в зала. Чухме за него в интервю по телевизия! Да сте чули за реакция на депутатите, и ние не сме. Само БСП опита, но без успех. Явно извънредното положение дава благодатна почва за развихряне на институционална самодейност, вместо за самобичуване. Няма такъв жанр.

Иначе до редакциите бе пуснато прессъобщение, според което „Нотификацията до Генералния секретар на Съвета на Европа не отнема на никого правото на жалба до ЕСПЧ“. И още: „Народното събрание прие Закон за извънредното положение, тоест държавата дерогира фактически от някои разпоредби на Конвенцията. Сега държавата трябва да изпълни международното си задължение по Конвенцията /чл. 15, ал. 3/ и да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за това ограничаване на правата… България ще изпрати на Съвета на Европа текста на закона с обяснение какво налага неговото приемане и ще посочи срока на действие на ограниченията, конкретно правото на придвижване, правото на сдружаване /има забрана за събиране на хора на едно място/“, се казва в съобщението.
Посочваше се още, че „министърът на правосъдието е изпратил писмо до МВнР в подобен смисъл, като се очаква вземане на политическо решение в тази връзка“. Няма такова решение.

И други коронни номера

Сега разбрахте ли защо законът за електронните съобщения беше променен по спешност, а е възможна скоростна редакция и на този за СРС-тата? И защо полицията получи завинаги безконтролен достъп до всички телефони? Ченгетата вече могат абсолютно безконтролно да искат и получават справки от мобилните оператори за локацията на всекиго, кой къде ходи, с кого и какво говори. Това става ясно от публикувания в Държавен вестник Закон за мерките и действията по време на извънредно положение. А преди беше нужно разрешение от съда, който в момента е аут в карантината. И преди извънредната ера подобни справки бяха възможни само за тежки престъпления, за които се полагат над 5 години затвор. Сега всички нас Биг брадър ни следва и гледа.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Вярвате ли, че липсата на съдебен контрол няма да отвърже полицейски произвол и че разговорите ви са само между вас и отсрещния? И че утре няма да ви привикат да се обяснявате за статус в социалната мрежа? Или че извънредните рестрикции няма да се имплантират в поведението на властите и подчинените и после, след финала на „домашния арест“ ? Не е за вярване. Никак.

Как скандалът “Яневагейт” беше цензуриран в Уикипедия

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/yanevagate-wikipedia-censorship.html

събота 29 февруари 2020


Представете си, че сте човек, който основно се информира от зависимите от властта медии в България, просто защото те са повечето. Особено тези, чийто собственик е монополистът с една бивша “Lafka,” чиято корпулентна физиономия отдавна е заместила лъва в българския герб. Представете си, че сте от тези хора, които случайно и между другото чуват за мега скандала „Яневагейт“ през 2015 г. и продължават да слушат за него месеци наред и искат да се ориентират по-добре сред медийната и правителствена какафония по негов адрес. Искате да намерите безпристрастен източник. И какво правите? Правите това, което често хората правят — отиват да търсят информация в Уикипедия, нали? Защото смятате, че това е независима и свободна платформа за разпространение на факти и знание, лишени от политически пристрастия и влияния. Да, ама НЕ! Не и в България. Защото в България има едни хора, с ранг „администратори“ и „редактори“ в Уикипедия, които ще се постараят вие да не прочетете нищо за „Яневагейт.“

От декември 2016 страницата „Яневагейт“ е изтрита от Уикипедия-България, след редакторски консенсус и гласуване. Изтрита е по специални правила — така че няма как да се създаде отново, защото пак ще бъде ликвидирана, защото е била изтрита веднъж. И това стана след като в началото на същата година скандалът с разкритията от „Яневагейт“ стигна до Европейската комисия, която поиска от българските власти независимо разследване за твърденията изнесени от висшите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова. Искането на Еврокомисията е записано черно на бяло в доклада за напредък в областта на правовия ред и правосъдието, публикуван на 27 януари 2016 г. на стр. 5 от българския текст.

Какво всъщност се случи и кой стои зад това? През 2016 г., потребителят и автор в Уикипедия-БГ — Атанас Бюлбюлев — решава да напише статия за скандала „Яневагейт“ в Уикипедия, защото смята, че това е значима тема за обществото. Че е значима можем да се уверим и сега, 5 години след като бяха публикувани записите, в които между много други скандални твръдения се чу също, че премиерът Борисов е свързан с покупката на къща в Барселона за своя приближена. Думите на съдия Янева бяха цитирани от испанското издание El Periodico в статия, разкриваща разследване на испанската антикорупционна прокуратура и каталунската полиция за пране на пари – 5 милиона евро за луксозна къща и магазин в Барселона. Разследване, свързвано с персоната на Борисов.

Бюлбюлев, няма нищо общо с Биволъ, нито с други медии. Той просто е обикновен гражданин и един от стотиците български ентусиасти – доброволци, които създават и доброволно редактират съдържание за платформата. Бюлбюлев доста време и доста усърдно работи над статията, стараейки се тя да даде пълна и обективна картина за скандала, придържайки се към правила на платформата. Ето линк към текста на неговата статия за „Яневагейт,“ който беше свален от Уикипедия почти веднага след появата му – през декември 2016 г. след гласуване на редакторите.

Свалиха я хора от един специален кръг – водещ дълбоко към дебрите на властта и зависимостите от нея—едни познати играчи в българското кибер пространство, които се опитват да го манипулират и цензурират. И макар подобни намеси да са много по-видими в социалните мрежи, в платформа като Уикипедия – тази намеса не е така очевидна, но също толкова вредна и задушаваща свободното слово.

Скрийншот от страницата за скандала “Яневагейт” преди да бъде окончателно изтрита

Как работи Уикипедия? Това е свободна платформа – в нея всеки може да пише. Тя е глобална, посветена на свободната информация, работеща с доброволци по целия свят, включително и в България. Но не всичко може да се публикува в нея. Информацията се преглежда и одобрява от редактори и администратори — доброволци. Всеки може да стане такъв, ако е допринесъл с труда си за каузата на платформата – редактирал и писал статии за нея. Колкото по-ангажиран е човек с Уикипедия, толкова по-висока му става йерархията в административните права. Платформата е изцяло саморегулираща се. За да се стане администратор с широки права – човек трябва да кандидатства за това със заслугите си към платформата (брой статии и редакции). Одобрява се от вече съществуващите администратори, които могат от своя страна също да предлагат хора. На всеки потребител в Уикипедия е разрешено да редактира страници, качва файлове и много други. И все пак има няколко функции, които са достъпни само за администратори (синоним на английски: sysops). Това включва:

• „изтриване“ (скриване) и „възстановяване“ (показване) на страници и файлове с цялата или частичната им история на редакциите,
• блокиране (забраняване) и отблокиране (разрешаване) на редактирането на потребители от дадени IP-адреси или потребителски сметки,
• блокиране (защитаване) и отблокиране на редактирането на конкретни страници,
• променяне на текстовете на интерфейса на сайта, като надписи на бутони, съобщения и пр.

В момента в Уикипедия на български език администраторите са 27, или 3,3% от активните потребители. Списък можете да намерите на Уикипедия. Администраторите имат право да изтриват страници и файлове, които съдържат нарушения на авторски права, безсмислици, вандализми, и др. или за чието изтриване съществува мнозинство при гласуване. Последното е много показателно.

Стандартите на Уикипедия са много, но са ясни и добре аргументирани, но както при повечето правила, оставят пространство и за свободна интерпретация. Точно както и при правилата в социалните мрежи. И ако група редактори и администратори реши, че някаква статия не отговаря на стандартите на платформата, те могат да елиминират съдържание на база на личната си преценка или просто от желание тя да не се появи в Уикипедия. Администраторите не са длъжни да се обосновават.

Един от администраторите на българската Уикипедия е Вени Марковски, който бе един от най- последователни защитници за изтриването на страницата „Яневагейт.“ Той е един от ветераните в българското кибер пространство. Биографията му е изключително богата в тази област и той изглежда изключително зает човек. Основател е на НПО-то Интернетно Общество през 1995 г. – това е българският филиал на Internet Society. В него освен IT специалисти членуват и политици – от бившия премиер Сергей Станишев, до министри и депутати. Това е организация, която промотира свободния софтуер и как той помага на гражданските общества, тя участва и във формирането на глобални политики в това отношение. Марковски е бил председател на Съвета за информационни технологии, към президента Георги Първанов, член на Борда на директорите на ICANN (Интернет корпорация за присвоени имена и адреси в интернет– ICANN отговаря за регистрациите на IP-адресите  и определянето на адресни блокове на Regional Internet Registry, за поддържане на домейните от първо ниво), член на Международното интернет общество, член на Борда на директорите на СPSR (Koмпютърни професионалисти за социална отговорност), член на Групата на съветниците на OpenBusiness. Преди години Биволъ разкри на базата на изтекла кореспонденция на шпионската кантора Stratfor, че Марковски се е самопредложил като информатор, използвайки правителствен имейл адрес в посолството ни във Вашингтон. Интересното е, че в продължение на няколко години той е бил съветник на Националния координатор по киберсигурност, а националният координатор по киберсигурност работи в сътрудничество с МВР, МВнР, МО и  ДАНС) както и със сродни организации по света. Т.е. Марковски работи с държавните структури (включително и силовите) и ги съветва по въпросите на киберсигурността и българското интернет пространство. Освен това пише и книги. Та се пита в задачата: Kак толкова зает човек като него може да отдели толкова много време, за да настоява една малка страничка за „Яневагейт“ да бъде изтрита от Уикипедия? И защо?

Как работи цензурата в Уикипедия

Някой редактор решава, че определена статия е за изтриване и предлага това на обсъждане в така наречените „беседи“ на платформата. В беседата могат да се включат администратори, редактори и обикновени потребители. (често администраторите са и редактори). След края на беседата – (на която се дава срок) редакторите гласуват и множеството печели.

В случая със страницата „Яневагейт“ инциатор за изтриването е анонимен администратор и рекдактор с псевдоним Rumensz. (цялата дискусия може да проследите тук).

Той твърди, че страницата трябва да се свали, защото на статията й липсва значимост, защото е политизирана и тенденциозна политическа публикация и защото не е отразявана достатъчно от други медии (освен Биволъ), защото е внушение и манипулиране на общественото мнение. За Rumensz “липсата на позиция на прокуратурата и решение на съд, правят цялата статия просто обикновена статия в жълт вестник и нищо повече. Ченгеджийска история.“

Последното определение „ченгеджийска история“ е известна опорка на проправителстивените медии както и на хора във властта. „Две каки си говорят“ — голяма работа…  За позицията на Европейската комисия Rumensz изглежда не помни.

Авторът на статията, Бюлбюлев, се старае да я защити, казвайки: “Скандалът е достатъчно богат на събития и участие, за да притежава своя собствена статия. Смятам предложението за изтриване за неоснователно.“

Rumensz продължава – „Статията няма достоверен източник, а само медийни коментари. Гейтът има ефект единствено, защото в разговорите се визират висши държавни лица (в нечий интерес). Но самите разговори са нищо без законни показания. Вредата за Уикипедия е убийствена!“

Тогава се намесва кибер специалиста Марковски: “Темата е интересна за някои, но така написаната статия е основана предимно на върху незаконни записани телефонни разговори, които може би са допустими като единствен източник в някои „медии“ (в кавички), но не и тук.“ Марковски твърди, че записите в „Яневагейт“ са правени в нарушение със закона и затова са недопустими за отразяване.

Ако трябва да следваме логиката на Марковски и скандалът „Уотъргейт“ не е за отразяване, защото записите не са законни, но да продължим. Развихря се дебат – други потребители се намесват и казват, че прокуратурата и съдът нямат никакъв монопол на фактите и че е нонсенс да се твърди, че липсата на позиция от държавните органи превръща статията в „жълт вестник.“ Но хората, които са решили да я свалят са неуморни. Някои решават, че статията „няма енциклопедичност“ или че не е отразена достатъчно от други медии в България или че й липсва значимост. Намесва се анонимият потребител Ket: ноември 2016 (UTC)

  •  За изтриване – неенциклопедично съдържание–Ket (беседа) 08:43, 22 ноември 2016 (UTC
  • Коментар:Доколкото виждам, съдържанието към момента е предимно съставено от факти подкрепени с източници. Кое точно е неенциклопедичното? Tropcho (беседа) 14:58, 22 ноември 2016 (UTC)
  • Това „събитие“ не се вписва в изискванията на Уикипедия:Значимост (събития)Ket (беседа) 17:01, 22 ноември 2016 (UTC)
  • Напротив. Вписва се и по дълбочина, и по продължителност на отразяването. Темата получава значително медийно внимание поне от ноември 2015 г. Tropcho (беседа) 17:59, 22 ноември 2016 (UTC)

Ето част от критериите за значимост на Уикипедия:

• Събитията вероятно са значими ако притежават трайна историческа значимост и отговарят на общите критерии за значимост или ако имат значителен по трайност ефект.
• Събитията също твърде вероятно са значими ако имат широки национални или международни последствия и са предмет на отразяване от различни източници, особено ако се подлагат на анализ впоследствие

При оценка на значимостта редакторите трябва да оценяват различни аспекти на събитието и отразяването му: въздействие, дълбочина, дълготрайност, географски обхват, разнообразие и надеждност на отразяването, както и дали отразяването е рутинно.

Т.е. критериите до голяма степен са въпрос на лична интерпретация на редакторите. Авторът на статията – Бюлбюлев—предлага да редактира текста и да се съобрази със съветите на редакторите, но въпросният Rumensz заявява: “Както и да се промени статията тя пак няма да има енциклопедична основа, а само медийна справка, тип „бивол“.”

Намесва се съратник на Марковски от Интернетното общество под псевдоним “Сале”. Той също е част от хората, работещи под патронажа на президента Първанов, свързан с „Организацията Отворени Проекти“ и конференциите OpenFest – „за свободни изкуства и софтуер.” Зад псевдонима “Сале” е името Александър Керемидарски, свързан с фирма Сале и МарияДБ България ЕООД (фирма, предлагаща поддръжка за едноименната база данни). Той пише: “Статията внушава точно обратното, а именно, че голяма част от медиите не отразяват скандала, а „Бивол“ води някакво самостоятелно разследване. Във вида, в който е статията разказва за „Бивол“ повече отколкото за скандала. Въобще прилича на някакъв нескопосан опит за реклама на този сайт.“

Изтърканите опорки на властта за скандала продължават да прозират и в коментарите на други администратори: Потребителят с псевдоним Лорд Бъмбъри (зад който стои името на Никола Калчев – активен блогър в Уикимедия (фондацита –хоуст на Уикипедия), организатор на конкурси, свързани с проекти на платформата и участник в координацията с държавни институции по съвместни проекти. Калчев също агитира за изтриване на статията „поради липса на значимост.“

Особено агресивна за изтриване е анонимната администраторка с псевдоним “Алиса Селзньова”. Тя също иска статията да бъде заличена поради „липса на значимост“: “Случка няма, гейт няма. Това за съжаление са само едни записи.“ Използва и нецензурен език по адрес на „Биволъ.“ Следващият радетел на изтриването е анонимникът с псевдоним Elkost, който казва, че е срещу политизирането на съдържанието в Уикипедия.

Много силен мегафон на медиите на властта и реториката им може да се види в мнението на потребителя – Цветан Петров (CvetanPetrov1940): “Много се спори за нещо неясно и недоказано. Твърденията на подсъдимата Янева публично са опровергани от Министър-председателя и други замесени лица в тези записи. Достоверността на събитието трябва да е потвърдена от държавните институции упълномощени да създават обвинение и да раздават правосъдие. Иначе Уикипедия се превръща в хвърчащ жълт подлистник на някои вестници и разпространител на материали на една агенция като Бивол, чиито ръководители макар и скрити във Франция, там вече са обект на провеждани съдебни процедури.“ Въпросният също така нарича сайта „Бивол“ „медийна бухалка.“

Дискусията е дълга, в нея участват и доста хора, които са стриктно против тази проява на цензура и искат статията да остане да присъства в Уикипедия. Но при гласуването – 9 човека гласуват „за“ изтриването й и 8 „против.“ Това показва, че има обективни и непристрастни редактори в платформата, които отстояват свободата на словото. Но в случая бяха недостатъчни.

Авторът на този материал се свърза с администратора Лъчезар Илиев, който следеше дебата и се опитваше да го модерира без да взима страна и който изтри статията след гласуването. Той беше помолен да съдейства да предаде следните въпроси на редакторите гласували „за изтриване.“ А именно:

Получавали ли сa молби/указания от трети лица  да елиминират  неудобно за политическото статукво съдържание в Уикипедия, в частност – статията „Яневагейт?“ Свързани ли са с политическа партия в България? Ако да, коя?  Работят ли в държавната администрация? Ако да, на каква позиция? Работят ли за някаква медия в България, ако да, за коя? Биха ли отговори на тези въпроси, заставайки с истинските си имена.

Само един редактор, гласувал за елиминирането на статията — с псевдоним „Ket“– се свърза с автора и се представи като Катя Попова, давайки на всички останали въпроси отрицателен отговор.

Администраторът Илиев, в отговор на моите въпроси започна беседа в Уикипедия със заглавие „Нови опити за разкриване самоличността на редактори.“ В нея се включиха различни хора, включително и анонимните.  Редакторът “Rumensz” – инициаторът за изтриването на страницата – не закъсня да нападне автора на това разследване с думите: “Като ти умре олигарха дето поръчва жълто-кафявите статии и секне парата – платените журналисти се поизнервят. Татяна Кристи явно залага на скандала, а както каза колега – напоследък има сили дето държат на това. И дори успяват да пробият в Уикипедия с „Бивол“ския си уклон. —Rumensz (беседа) 18:40, 23 февруари 2020 (UTC)

Авторът на статията бе обвинен от някои в „политическа поръчка,“ “в лов на вещици“ и в това, че въпросите й са „заплашителни и неуважителни“ към радакторите на Укипедия. Дискусията може да се проследи тук.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Татяна Кристи и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Бивол се свърза с централа на „Фондация Уикимедия“ в Сан Франциско, под чиято шапка е Уикипедия и международните й клонове, включително и българския, представяйки подробно казуса с изтриването на статията „Яневагейт“. От организацията отговориха, че ще направят свое разследване по случая. Говорителят на фондацията Шантал де Сото, заяви, че „Манипулацията на Уикипедия за персонални или политически цели е срещу същността и мисията на организацията – да бъде неутрален, надежден, свободен и безплатен източник на информация за целия свят.“

БХК: Правата на човека в България 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/02/hr2017-2/

Публикуван е доклад Правата на човека в България 2017, изготвен от Българския Хелзинкски комитет.

Докладът има част (77-89), посветена на свободата на изразяване, която започва така:

Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии. Отвъд това нивата на автоцензура останаха тревожно високи, много медии продължиха да играят ролята на пазители на комфорта на властта и „бухалки“ срещу опонентите ѝ; а властта продължи да им „плаща“ чрез договори за реклама и медийно отразяване. За поредна година наблюдавахме непрозрачна собственост и финансиране, масово потъпкване на базови етични правила, липса на ясно разграничение между редакционно и платено съдържание. Речта на омразата тържествуваше, а фалшивите новини достигнаха още по-абсурдни и свърхпритеснителни размери.
На този фон звучи още по-притеснително, че България е на последно място от страните в ЕС по медийна грамотност според сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с „постистината“, изготвен от Институт „Отворено общество“ – София, се казва в доклада.
.

Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/22/hr2017/

Публикуван е поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2017 г.

Докладът има раздел за свободата на изразяване и медиите.

Законодателството предвижда съответните права, констатира се в доклада.

Но корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на мрежи за собственост и разпространение на медиите, както и правителственото регулиране на ресурсите   за медиите, сериозно засягат медийната свобода и медийния плурализъм.

Индексът за устойчивост на медиите в Международния институт за изследвания и обмен (IREX) от 2017 г. сочи нарастването на политическия натиск и използването на медиите от олигарсите за “упражняване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение” като основни заплахи за общественото доверие в медиите. IREX отбелязва, че правителството активно възпрепятства свободното медийно развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.

  • Свобода на изразяване:

Критика на  правителството  обичайно не води до репресии,  но са докладвани и няколко такива случая (напр. Васил Коцев за разпит във връзка с постинг за министър-председателя).

Напомня се глобата на Икономедиа, наложена от Комисията за финансов надзор/Стоян Мавродиев – да напомним връзката му с  фигура от организираната престъпност.

По отношение на речта на омразата  се отбелязва, че присъствието на националистически партии в правителството  оправомощава  някои да прибягват до речта на омразата като норма, а не изключение.

  • Преса и медийна свобода:

Според “Репортери без граници” от 2017 г.  пресата е “доминирана от корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите”. Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството  – което води до ефект на подкупване:  да са снизходителни в отразяването на политиците  или да се въздържат от отразяване на проблемни случаи.

Вътрешни и международни организации критикуват както печатни, така и електронни медии за липса на прозрачност на собствеността и финансовата прозрачност, както и за податливост на  икономическо и политическо влияние.

На 21 март издателите на  Прас Прес  подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията, като заявиха, че Националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за разпространение на пресата и е спряла първото издание на Прас Прес от продажба в неговите магазини.

  • Насилие и тормоз:

Отбелязва се нападението над Иво Никодимов, БНТ.

Депутатът от управляващите Антон Тодоров казва в ефир на журналиста Виктор Николаев, че “би го уволнил” за въпрос. Вицепремиерът Валери Симеонов по подобен начин заплашва журналиста. По-късно Симеонов призовава (чрез сайта на правителството!) за извинение  медиите, които интерпретират думите му като заплашване.

  •  Цензуриране или ограничения на съдържанието:

Журналистите продължават да отчитат автоцензура, редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагането на политически възгледи от корпоративни лидери. През март бизнесменът и издателят Сашо Дончев заявява на бизнес форум, че е бил поканен на частна среща с главния прокурор, където главният прокурор го обвинява в подкрепа за конкретна политическа партия и  предупреждава, че комуникациите му се наблюдават. Главният прокурор  излага  друга версия – че Дончев иска влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с него.

Правителството не ограничава интернет( 63,5% от домакинствата имат достъп до интернет през 2016 г. според ITU).

 

Приватизираното правоприлагане

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/22/private_enforcement/

Споделям посланието в тази публикация на Ню Йорк Таймс, наречена Да направиш Google цензор.

Натискът да се въведе   “отговорност  на платформите”  измества общественото внимание от задълженията на правителствата. Очертава се свят, в който частните платформи цензурират  според своите възгледи или по нареждане на държавата. Такава власт по Оруел  над публичния дискурс ще бъде по-лош вариант на правителствената цензура.

#CensorshipMachine: отново за чл.13 от проекта за директива за авторското право

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/10/copyright_draft_13/

 

В ход е ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС.

Един от спорните текстове е на чл.13 -- според вносителя

Член 13 въвежда задължение за доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях, да прилагат подходящи и пропорционални мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права, и да не допускат в техните услуги да се предлага съдържание, определено от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги.

Разпоредбата е тревожна. Върви се към изискване към сътрудничество на посредниците и оттам -- към приватизирано правоприлагане. Доставчиците да не допускат нарушения -- това означава да предотвратяват публикуване от трети лица -- означава преценка от частни лица  -- и означава още контрол на входа.

Българското председателство тази седмица е предложило редакция на спорната разпоредба.

Оценката на организацията за цифрови права EDRi:

Новият текст на председателството следва същия път към машината за цензура като предишните текстове. Доставчиците на онлайн услуги биха били отговорни за неправомерно “съобщаване или предоставяне на разположение на обществеността”, когато те не “предотвратяват наличието” на определено съдържание, което технически води към задължението за инсталиране на филтри.  За член 13 можем да кажем накратко --  “филтрирай или ще бъдеш филтриран”.

А за филтрите е говорено толкова много, че няма нужда да се повтаря.

Има подписки за заличаване на чл.13, призовават се членовете на ЕП да не подкрепят машината за цензура. Но подходът не е само в тази директива, той е и в Препоръката за съдържанието онлайн, ще видим как ще се развие и обсъждането на ревизията на медийната директива по отношение на платформите и, разбира се, мерките срещу дезинформацията и фалшивите новини.

Това, което наричат саморегулиране, е на път да се окаже приватизирано прилагане на ограничения  -- особено от големите компании. Фейбук наема.

2018-03-09 чл. 13

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3379

(Даже вестниците вече писаха за това, крайно време е да довърша тоя post)

Та, има “нова” директива на ЕК, за унифициране на законите за авторските права из европейския съюз.
(нова – на 10на години е, ама чак сега се опитва да влезе, и има някакви бегли шансове да се вкара по времето на нашето председателство)

В нея има количество глупости, но частта, с която имам занимание е чл. 13, който в общи линии казва “internet/hosting доставчиците са отговорни за съдържанието, което се качва при тях и трябва да го филтрират”. Не знам за вас, но за мен цялото нещо е твърде много deja vu, в последните 20на години все някой се опитва да пробута нещо подобно, в някакъв вид. Това без значение, че няма как да се направи работеща система, без значение, че всъщност е инфраструктура за цензура (но по-мощна от тази, която има в закона за хазарта) и че в крайна сметка няма да доведе до подобрение за когото и да е, освен може би хората, които продават “филтриращи” системи.

Един от хубавите доводи за това, че такава система няма как да стане идва от wikipedia – има две правителства, които са им поискали да филтрират съдържание, Иран и Китай. Не знам за колко са добре технологично иранците, но ми се струва, че китайците ако можеха, вече щяха да са направили работеща такава система и нямаше да занимават wikipedia. Нещата, които аз съм виждал, са неефективни и с достатъчно грешки (и false positives, и false negatives), че да са неизползваеми за среден размер сайт, понеже така и така някой трябва да преглежда проблемите.
(Вероятно не съм единствения, дето поради идиотщини на youtube постоянно има отворени няколко copyright dispute-а. В един момент човек решава да си ползва собствен streaming и да не го занимават с такива неща…)

Та, има една инициатива по темата това да не влезе, article13.bg, към които съм се включил. Подкрепя ги фондация “Отворени проекти”, initLab и всякакви други добри хора. Вижте, подкрепете, споменете на всички, дето ще ги засегне (всички хостинги, например…).

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

Тоест

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Тоест

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

Тоест

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

[![Първият брой на вестник Марица от 1878 година](https://yovko.net/content/images/2018/02/maritsa1878.jpg)](https://yovko.net/content/images/2018/02/maritsa1878.jpg)
Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Тоест

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/toest/

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

От години насам с различни хора обсъждах няколко форма̀та, които по една или друга причина не се реализираха. На 1 февруари, около 5 сутринта, след безсънна нощ и над 12-часова работна сесия, започнала следобеда на предния ден, дръпнахме завесата пред Тоест.

Наясно сме, че започваме скромно, но се надяваме да пораснем бързо и заедно. Екипът ни постепенно расте, защото продължаваме да разговаряме с хора, които да привлечем под една или друга форма. Засега сме разпръснати между София, Пловдив и няколко европейски града. Редакцията ни е виртуална, за да можем да сме навсякъде и защото искаме да изцедим възможностите на съвременните технологии, за да създаваме съдържание и общност около себе си.

Искаме да натежим в посока на думите, които имат смисъл. Искаме да предлагаме стойностни неща за четене, гледане и слушане. Представяме си се като съвременно списание, което „разлиствате“ по-бавно, и избирате подходящия момент, за да се потопите в една или друга тема. Не можем да бъдем прехвърлени набързо. Ще прескачаме злободневните теми, за да се фокусираме върху истински важните. Но ако нямаме автор за дадена тема, ще предпочетем да я пропуснем, отколкото да не бъдем на ниво. Искаме да даваме трибуна на хора с експертност и репутация в своята област и целенасочено ще отбягваме многознайството по всяка тема.

В „Тоест“ няма да препубликуваме чужди материали, а само авторски. Ще съпоставяме факти, ще ги анализираме, а когато сме пристрастни към някоя позиция, ще го декларираме ясно и обосновано. Ще търсим и разказваме историите на хората, които вдъхновяват, и на малкия и средния бизнес, който възражда предприемаческия дух на българите. Ще бъдем критични към управляващите, които и да са те.

И започваме, отказвайки се да публикуваме реклами, отказвайки да се финансираме по програми, отказвайки зад нас да стои нечий бизнес. Заради това регистрирахме фондация, а не търговско дружество за издател на Тоест. Единственият начин да се закрепим над водата е да спечелим доверието на читателите, зрителите и слушателите си, да им носим смисъл и полезност, а те редовно да ни подкрепят с малки суми. Нямаме друга опция. Нещо повече, освен да спечелим доверие, ежедневно ще трябва да го защитаваме и умножаваме.

Съзнаваме, че подобен бизнес модел звучи сякаш сами се препъваме, но пък… ако се получи? В Тоест няма и няма да имаме нужда от търговци, които да продават реклама, за да запълваме страниците си с банери и платени публикации. Няма да броим кликовете върху тях. Няма да се борим за повече трафик, няма да пишем провокативни заглавия, за да привличаме внимание. Дори не ползваме Google Analytics, защото не следим и не профилираме посетителите си – защото няма пред кого да доказваме посещаемост. Няма да слагаме и paywall, за да предлагаме по няколко безплатни статии, а след това да затваряме достъпа до сайта за посетители, които не са платили.

Единственото, което ще реши дали ще оцелеем при този модел, е дали достатъчно хора ни намират за полезни и ни подкрепят. Нито сме първи, нито единствени с подобна идея – има вече успешни проекти по света и това ни дава кураж да опитаме.

Оригинален линк: “Тоест” • Някои права запазени

Идва ли регулация на интернет

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/08/online_reg/

Медиите напоследък се активизираха по въпроса идва ли регулация на интернет. Излязоха публикации в някои сайтове, телевизиите правят предаване след предаване за съдържанието в мрежите.

Идва ли регулация на интернет? Не идва:  тя съществува

и в момента, каквото и значение да се влага в термина (допускам, че задаващите въпроса имат предвид съдържанието в интернет – защото ако имат предвид интернет като мрежа, правната уредба е съвсем очевидна):

Накратко: на този въпрос времето му е минало. Ако сте искали принципно да се съпротивлявате срещу регулация на съдържание онлайн – трябвало е вече да сте го направили.

Какво все пак се случва в момента?

Идеята за очаквана регулация вероятно идва от разговорите за речта на омразата онлайн и фалшивите новини онлайн, тъй като интензивно се обсъжда ефективна реакция към тях. За регулацията като средство за борба с речта на омразата онлайн се заговори по повод закон, приет в  Германия (The Network Enforcement Act, Netzwerkdurchsetzungsgesetz), който се очаква да влезе в сила през октомври 2017 – този закон предвижда отговорност за посредниците до 50 милиона евро.

Това е новината. Новото не е , че закон предвижда отговорност за реч на омразата. Нито  – за реч на омразата онлайн. Новото е, че отговорността се предвижда не за този, който говори – това и сега е въведено навсякъде – а за посредниците онлайн. Неслучайно германският закон става известен като Закон за Фейсбук.

Реакция – да, цензура – не: как да стане?

Проблеми при въвеждане на отговорност за посредниците има, и то не един. Да започнем от основното: искаме ограничаване на фалшивите новини и речта на омразата онлайн, но не искаме цензура. Можем да се позовем на члена на ЕК Ансип, и той смята така: по-лошо от фалшивите новини е Министерството на истината.

Какви са мислимите решения? За удобство аз ги разделям (по два критерия)  в четири групи:

1. саморегулиране на национално равнище –  етичните кодекси да се актуализират и самите посредници (компаниите) и техните асоциации да препятстват ефективно незаконното и причиняващото вреда съдържание. Пример в САЩ е т.нар. Партньорство за верификация на фалшивите новини – First Draft Partner Network (2016).

2. саморегулиране на наднационално равнище – пример за такава мярка е поемането на ангажименти от Facebook, Twitter, YouTube и Microsoft заедно с ЕК –  за преглед на   уведомления за незаконни изказвания, пораждащи омраза, за по-малко от 24 часа и, ако е необходимо, тези компании да премахват или прекратяват достъпа до подобно съдържание. Наистина, по данни на ЕК сега се реагира  за по-кратко време.

3. регулиране на национално равнище – вж примера със закона в Германия.

4. регулиране на наднационално равнище (с международноправни актове или с вторичното право на ЕС) – новото тук:

Ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги напредва. В момента се провежда триалог между институциите в търсене на работещи решения. Много вероятно е в ревизията да остане новото положение от проекта на ЕК за отговорността на платформите за споделяне на видеоклипове. Към това имат отношение и социалните медии (в частност социалните мрежи – засега не е известно ще бъде ли по-широко дефинирано в ревизията понятието социални медии), тъй като  – въпреки че директивата няма за цел   да регулира услугите на социалните медии – тези услуги   трябва да бъдат обхванати от регулиране, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответните социални медии.

Накратко, отговорността на посредниците вероятно скоро ще бъде уредена на наднационално равнище в ЕС и държавите ще трябва съответно да въведат отговорност в националните законодателства. Това не е предпочитание, това е констатация за факт.

Моето предпочитание е да не се стига до отговорност на посредниците в директивата –

  • първо, защото има риск решението кое е законно /кое е незаконно да се взема от интернет компания (трите удара във Франция или трудностите с правото да бъдеш забравен);
  • второ, защото вече има принцип в правото на ЕС – за  условната неотговорност на посредниците според Директивата за електронната търговия. Този принцип вече е в смущаващо взаимодействие със съдебната практика на ЕСПЧ (Делфи срещу Естония), както и с национални законодателства на държави от ЕС (за отговорност на социалните мрежи).

А що се отнася до СЕМ – регулаторът няма да се справи по-добре от нас с фалшивите новини, пише КлубZ – и аз също засега нямам основание да смятам друго.

 

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law

Президент: лично и публично в социалните мрежи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/15/twitter-11/

Президентът на САЩ е особено активен в социалната мрежа Twitter.

Тръмп не само говори, той и блокира достъпа – възможността да отговарят, критикуват, обсъждат – на опоненти и другомислещи.

Тези два факта са в основата на дебатите дали в Twitter  президентът говори частно или официално и, съответно, блокирането не е ли цензура в противоречие с правата по Първата поправка.

За правната природа на съобщенията на президента в Twitter вече има и произнасяне на съда (9th U.S. Circuit Court of Appeals). В този смисъл е и отвореното писмо на Knight Institute, което заслужава отбелязване.

Наистина Тръмп – макар много да гледа телевизия – говори не през класическите медии, а главно през личния си профил в Twitter. Това дава основание да се твърди, че на сериозни твърдения, представляващи обществен интерес, гражданите трябва да могат да реагират, следователно профилът на президента – комуникиращ главно чрез Twitter – се превръща във форум за обществени дебати. В такъв контекст  и с позоваване на Франклин се твърди, че

президентът не може да изключи определени хора от такъв обществен форум само заради изразяване на противоречиви възгледи или критики, които не му харесват. […] Всъщност  свободата да се критикува  е точно причината, поради която Първата поправка съществува  […]

Стивън Кинг e между известните американци, които съобщават, че са блокирани от президента в Twitter

//platform.twitter.com/widgets.js

Filed under: Digital, Media Law, US Law

Отново правото да бъдеш забравен – в Съда на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/17/rtbf/

Правото да бъдеш забравен е свързано със задължение на доставчици на услуги по силата на решението на Съда на ЕС по дело C‑131/12 Google Spain. Може да се поиска търсачките да не публикуват определени резултати от търсенето.  Много трудности са свързани с практическото прилагане на това задължение – защото ограничаването на информация онлайн лесно може да се превърне в цензура. 

Според публикуваните от Google доклади, в компанията са постъпили 720 000 искания за прилагане на RTBF (правото да бъдеш забравен) и 43 на сто от тях са удовлетворени.

И ето – в Съда на ЕС отново на дневен ред е RTBF – по дело С-136/17. Казусът е от Франция: след като търсачката отказва заличаване и френският регулатор за защита на личните данни потвърждава решението, четири физически лица се обръщат към съда, в резултат от което се появява преюдициално питане към Съда на ЕС за баланса между обществения интерес и защитата на личните данни, особено когато става дума за чувствителни области като  сексуална ориентация, политически, религиозни или философски възгледи, извършени престъпления и влезли в сила  присъди.

Информацията от блога на Google

Filed under: Digital, EU Law Tagged: съд на ес

Не било post-truth, най ми било preconceived*

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/post-truth-preconceived/

post-truth
/ˌpəʊs(t)ˈtruːθ/
adjective

Relating to or denoting circumstances in which objective facts are less influential in shaping public opinion than appeals to emotion and personal belief
в превод: „пост-истина“ (според медиите)

preconceived
/priːkənˈsiːvd/
adjective

(of an idea or opinion) formed before having the evidence for its truth or usefulness.
synonyms: predetermined, prejudged; prejudiced, biased
в превод: предразсъдъци, предубеждения

Post-truth стана думата на 2016 на Oxford Dictionaries. Описва информационния хаос, в който привидно се намираме. В щатите се засилва ролята на т.н. fact checking. Имаше дори подобни опити в медиите ни покрай изборите в България. В Германия има призиви за криминализиране на фалшивите новини. Преди дни Facebook пусна механизъм, с които по техни думи ще се борят със същите.

В България терминът беше преведен като „пост-истина“. За да има „пост-“ обаче, не трябва ли да е имало „пре-истина“ или поне време на „истина“? Не мисля, че е имало момент в последните 27 години, когато е нямало фалшиви новини, медии „бухалки“ или очернящи кампании. Това, че сега имаме официален термин, не означава, че е нов феномен, нещо, с което тепърва се сблъскваме.

Истина? Каква истина?

Има все пак нещо различно. Няма спор, че днес социалните мрежи дават възможност тези фалшиви новини да се разпространяват несравнимо по-бързо. В интернет често стават популярни анонимни сайтове и групи. Те бълват подвеждащи, непълни или направо лъжливи новини. Споделят се масово, защото или звучат достоверно, или са достатъчно шокиращи, за да са интересни.

Готвят се доста механизми за борба с това. Проектът на Красимир е прекрасен пример, който определено подкрепям. Всички те обаче са технически решения, които целят избягването на портали или конкретни новини. Както каза Сноудън наскоро, това е ефективна цензура и няма да реши същността на проблема. Най-добрата защита срещи фалшива информация е критичното мислене. Острата му липса е този проблем да изври толкова бързо и да се прелее във всички сфери на обществения живот.

Предубежденията са тези, които най-вече ни пречат да прозрем, че една новина е фалшива. Има много видове предубеждения и всички влияят на това как възприемаме информация. Например, ако вярвате, че циганите масово не си плащат ток, всяко изказване на шефовете на електроразпределителните дружества, че всъщност циганските квартали са едни от най-редовните, ще ви се стори като фалшива новина. От друга страна, ако вярвате, че „в чужбина работят повече българи, отколкото в България“, значи лесно ще повярвате на някакъв обикалящ сутришните блокове да разправя, че „българите ще изчезнем до 2050-та“.

Съвсем нормално е да преценяваме всяка информация на база личния си опит и вярвания. Проблемът идва тогава, когато не приемаме, че опитът ни е анекдотен и вярванията ни може би са грешни. Тогава неизбежно отричаме всичко, което ни противоречи и приемаме само онова, което затвърждава убежденията ни. Виждаме го не само в политиката, но в ултра-религиозните, антивакс движенията, расизма и прочие.

Експериментът

Преди няколко дни търсех информация за заболеваемостта в България и ми хрумна да направя експеримент. Исках да тествам как може да се манипулират предубежденията, за да се получи конкретен резултат в едно допитване. За целта пуснах няколко анкети. В едните използвах за период „седмица“, а няколко дни по-късно -- „година“ в друга.

Сами виждате разликата, когато се смени периода. Резултатите би трябвало да са идентични, тъй като отговорите са практически еднакви. Вижда се, че повече хора са отговорили за „4 и повече“ седмично, когато питаме на база година. Правилният отговор е „1 и по-малко“. Доста по-малко. 7 случая за първите 9 месеца на тази година. С други думи -- 0.179 на седмица. За 2015-та намерих само смърт от „външни причини“ и са 48 деца за цялата година, което пак е по-малко от 1 на седмица. Това обаче включва доста падания и други видове удари. Така видимо 60% от отговорилите са завишили с десетки пъти преценката си.

Още нещо интересно се вижда, когато сравним запитването за смъртните случаи от пневмония. Манипулацията с периода от време е еднаква, така че това измерва единствено ефекта на медийното отразяване. Въртенето на сензационни новини за катастрофи насажда впечатлението за масовост докато тези за респираторните болести -- не толкова. Ефектът е, че видимо значително повече хора смятат, че смъртните случаи на деца от катастрофи надвишават тези от пневмония. Реалността: през първите 9 месеца на тази година почти 5 пъти повече деца са починали от пневмония, отколкото от катастрофи. Ако включим всички болести на дихателната система, разликата скача до 6-7 пъти.

Аналогична е ситуацията с инфекциозните и паразитни болести. Дори повече хора тук са отговорили, че има по 2, 3, 4 и повече смъртни случая от това. Реалността е, че това е причината с най-малка смъртност -- 2 пъти по-малко от „външни причини“ (падания, катастрофи) и 4 пъти по-малко, отколкото при болестите на дихателната система.

Всъщност, ако погледнем 2015-та и изключим всички фатални случаи заради вродени аномалии и състояния, възникващи през перинаталния период, получаваме, че 30% от смъртните случаи на деца то 10 годишна възраст се дължат на болести на дихателната система, 18% на „външни причини“ (от които 2/3 нямат общо с катастрофи) и 6.7% -- на инфекциозни болести. Предполагам, че няма нужда да го казвам, но за последното може да благодарим на ваксините, модерните диагностични методи и антибиотиците.

Цяр

Лекът е критичното мислене. То не се учи. То се възпитава и тренира. Поставяйте под съмнение всяко нещо, което прочитате, но най-вече поставяйте под съмнение собствените си убеждения постоянно. Едното без другото води до цинизъм и недоверие във всичко и всички. Приемете, че няма такова нещо като абсолютна истина и всичко има своите нюанси и условности. Не може да очакваме всичко да е абсолютно точно и да отчита всички аспекти от темата, също както цитираната статистика до тук не го прави.

Това съмнение в никакъв случай не е несъвместимо с увереността при дискусии по въпросните теми. Когато сте наясно с ограниченията на данните, които съществуват, в контекста и интерпретацията им, в познанията си за конкретните аспекти и нюансите им, може доста ясно да видите проблемите с гръмките заглавия и смелите твърдения в социалките и новините.

Никое техническо средство не може да спре фалшивите новини. Няма значение дали е бутон, приложение или НПО, което проверява фактите. Цинизмът и недоверието в обществото заличават техния ефект. Не може да накарате останалите да спрат да вярват в глупости. Може да помогнете на себе си обаче. Това е особено вярно за онези, които предават информацията (журналисти, редактори) и онези, които взимат решения (политици, бизнесмени). В крайна сметка най-важна обаче е масата от хора. Общественото мнение е тяхното мнение и докато твърде малко се надигат да кажат „я, чакайте малко“, никой няма да ги чуе.

Предразсъдъците и имат ли те почва у нас

Може още доста да се изпише за предразсъдъците (не откривам по-добър превод на bias). Тези два клипа доста сбито и ясно разясняват някои от тях.

(Не, този клип не е за ваксините, а за когнитивните процеси за движението)

Изменителен закон на Закона за радиото и телевизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/05/24/zid_zrt-3/

На сайта на Народното събрание е публикуван Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията.

Той има  мотиви в едно изречение:

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

и единствена разпоредба:

В случай, че при изтичане на мандата на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, изборът по ал. 1 не е осъществен, те (кои те?) продължават да изпълняват своите правомощия до встъпване в длъжност на новите генерални директори.

Вносителите – ДПС, Атака, БСП, България без цензура (БДЦ), РБ/СДС, АБВ, ГЕРБ, ПФ. Мотивите настояват, че разпоредбата е сервизна, нищо лично. Бърза се – законопроектът е внесен на 20 май и ще се гледа веднага след 24 май. Тъй като конкурсът за генерален директор на БНР приключи с успешен избор,   бързането е свързано с конкурса за БНТ.  В тази посока бяха  подгряващите публикации, които съветваха  да удължал мандатите с 6 или 12 месеца – защото регулаторът нямал опит, защото преди избори щяло да настъпи търгуване за управленски постове в обществените медии, и  защото през това време можело да се подготви нормативно конфигурацията с творческите синергии (обединяването).

Разбира се, това не може да се напише официално в мотиви.  В мотивите е записано, че основната  – това  се  е видяло малко на вносителите  – и са добавили  единствена  – цел е сервизна.

Развитието на конкурсната процедура ще покаже има ли неосновна цел на този законопроект. СЕМ е на ход.

 

 

 

Filed under: BG Content, BG Media, BG Regulator, Media Law

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/04/29/nova_cens/

Автоцензурата в България по данни от изследвания е масово разпространена. Цензура съществува, но за конкретни актове на цензура се знае  по-малко.

За съжаление такъв акт на цензура  е заличаване и частично възстановяване на масив от карикатури и други публикации, свързани с карикатуриста Чавдар Николов и Нова броудкастинг груп. Главният изпълнителен директор Дидие Щосел се извини и пое цялата отговорност  –

за  начина, по който управлявах случая с договора за неговите карикатури. Като чужденец, и съм напълно наясно, че това не е извинение, аз прецених грешно начина, по който моето решение ще бъде разбрано, както и за интерпретациите, които ще провокира. Техническите грешки, които се случиха междувременно, само засилиха създаденото впечатление. Още веднъж поднасям извиненията си и поемам цялата отговорност.

Впоследствие Николов взе решение да не поднови договора си и вече можете да видите негови работи в Терминал 3.

Защо този случай се отличава и по определен начин е парадоксален, както и защо решението е лошо – едно мое мнение за Капитал: или за опита на един френски мениджър да обясни наложена цензура с факта, че е французин:

Как карикатурите показаха, че медиите са контролирани

 

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

Репортери без граници : 113 място, медиите са контролирани

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/04/20/113/

Седем места по-надолу слиза България в класацията за свобода на медиите на организацията Репортери без граници.

Водят скандинавските страни. В Европа има неблагоприятна тенденция. Полша е специално посочена, защото пада с близо 30 места в индекса, пада Обединеното Кралство заради тенденции за проследяване на журналисти, а също Франция заради концентрациите, Италия – отбелязана като държава с мафия и др.

За България оценката е кратка: последно място в ЕС, защото голямата част от медиите са контролирани от политици или корпоративни интереси.

Критериите – правна рамка, инфраструктура, независимост, плурализъм, прозрачност, автоцензура, наличие на насилие и инциденти.

Няма съмнение, не трябва да се участва в създаването на неновини.  Особено голяма е отговорността на обществените медии, особено големи са очакванията, които свързваме с тях.

Но през седмицата Комарницки каза и друга много важна причина защо сме в това положение (за БиАй Телевизия):

Публиката е причина за състоянието на медиите, а не жертва. Ако хората пожелаят да имат  една хубава качествена медия, те ще я получат. Сега медиите и публиката взаимно се провалят,   медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към   неновини.

 

 

 

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law