Tag Archives: цени

Bitcoin, UASF… и политиката

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2064

Напоследък се заговори из Нета за UASF при Bitcoin. Надали обаче много хора са обърнали внимание на тия акроними. (Обикновено статиите по въпроса на свой ред са салата от други акроними, което също не улеснява разбирането им.) Какво, по дяволите, значи това? И важно ли е?

Всъщност не е особено важно, освен за хора, които сериозно се занимават с криптовалути. Останалите спокойно могат да не му обръщат внимание.

Поне на пръв поглед. Защото дава и сериозно разбиране за ефективността на някои фундаментални политически понятия. Затова смятам да му посветя тук част от времето си – и да изгубя част от вашето.

1. Проблемите на Bitcoin

Електронна валута, която се контролира не от политикани и меринджеи, а от строги правила – мечта, нали? Край на страховете, че поредният популист ще отвори печатницата за пари и ще превърне спестяванията ви в шарена тоалетна хартия… Но идеи без проблеми няма (за реализациите им да не говорим). Така е и с Bitcoin.

Всички транзакции в биткойни се записват в блокове, които образуват верига – така нареченият блокчейн. По този начин всяка стотинка (пардон, сатоши 🙂 ) може да бъде проследена до самото ѝ създаване. Адресите, между които се обменят парите, са анонимни, но самите обмени са публични и явни. Може да ги проследи и провери за валидност всеки, които има нужния софтуер (достъпен свободно) и поддържа „пълен възел“ (full node), тоест е склонен да отдели стотина гигабайта на диска си.

Проблемът е, че блокът на Bitcoin има фиксиран максимален размер – до 1 мегабайт. Той побира максимум 2-3 хиляди транзакции. При 6 блока на час това означава около 15 000 транзакции на час, или около 360 000 на денонощие. Звучи много, но всъщност е абсолютно недостатъчно – доста големи банки правят по повече транзакции на секунда. Та, от известно време насам нуждата от транзакции надхвърля капацитета на блокчейна. Което създава проблем за потребителите на валутата. Някои от тях започват да я изоставят и да се насочват към традиционни валути, или към други криптовалути. Съответно, влиянието и ролята ѝ спада.

2. Положението с решенията

Предлагани са немалко решения на този проблем. Последното се нарича SegWit (segregated witness). Срещу всички тях (и конкретно срещу това) обаче има сериозна съпротива от ключови фактори в Bitcoin.

Сравнително скоро след създаването на Bitcoin в него беше въведено правилото, че транзакциите са платени. (Иначе беше много лесно да бъдат генерирани огромен брой транзакции за минимална сума напред-назад, и така да бъде задръстен блокчейнът.) Всяка транзакция указва колко ще плати за включването си в блок. (Това е, което я „узаконява“.)

Кои транзакции от чакащите реда си ще включи в блок решава този, който създава блока. Това е „копачът“, който е решил целта от предишния блок. Той прибира заплащането за включените транзакции, освен стандартната „награда“ за блока. Затова копачите имат изгода транзакциите да са колкото се може по-скъпи – тоест, капацитетът на блокчейна да е недостатъчен.

В добавка, немалко копачи използват „хак“ в технологията на системата – така нареченият ASICBOOST. Едно от предимствата на SegWit е, че пречи на подобни хакове – тоест, на тези „копачи“. (Подробности можете да намерите тук.)

Резултатът е, че някои копачи се съпротивляват на въвеждането на SegWit. А „копаещата мощност“ е, която служи като „демократичен глас“ в системата на Bitcoin. Вече е правен опит да се въведе SegWit, който не сполучи. За да е по-добър консенсусът, този опит изискваше SegWit да се приеме когато 95% от копаещата мощност го подкрепи. Скоро стана ясно, че това няма да се случи.

3. UASF? WTF? (Демек, кво е тва UASF?)

Не зная колко точно е процентът на отхвърлящите SegWit копачи. Но към момента копаенето е централизирано до степен да се върши почти всичкото от малък брой мощни компании. Напълно е възможно отхвърлящите SegWit да са над 50% от копаещата мощност. Ако е така, въвеждането на SegWit чрез подкрепа от нея би било невъзможно. (Разбира се, това ще значи в близко бъдеще упадъка на Bitcoin и превръщането му от „царя на криптовалутите“ в евтин музеен експонат. В крайна сметка тези копачи ще са си изкопали гроба. Но ако има на света нещо, на което може да се разчита винаги и докрай, това е човешката глупост.)

За да се избегне такъв сценарий, девелоперите от Bitcoin Core Team предложиха т.нар. User-Activated Soft Fork, съкратено UASF. Същността му е, че от 1 август нататък възлите в мрежата на Bitcoin, които подкрепят SegWit, ще започнат да смятат блокове, които не потвърждават че го поддържат, за невалидни.

Отхвърлящите SegWit копачи могат да продължат да си копаят по старому. Поддържащите го ще продължат по новому. Съответно блокчейнът на Bitcoin от този момент нататък ще се раздели на два – клон без SegWit и клон с него.

4. Какъв ще е резултатът?

Преобладаващата копаеща мощност може да се окаже в първия – тоест, по правилата на Сатоши Накамото той ще е основният. Но ако мрежата е разделена на две, всяка ще има своя основен клон, така че няма да бъдат технически обединени. Ще има две различни валути на име Bitcoin, и всяка ще претендира, че е основната.

Как ще се разреши този спор? Потребителите на Bitcoin търсят по-ниски цени за транзакции, така че огромният процент от тях бързо ще се ориентират към веригата със SegWit. А ценността и приетостта на Bitcoin се дължи просто на факта, че хората го приемат и са склонни да го използват. Затова и Segwit-натият Bitcoin ще запази ролята (и цената) на оригиналния Bitcoin, докато този без SegWit ще поевтинее и ще загуби повечето от релевантността си.

(Всъщност, подобно „разцепление“ вече се е случвало с No. 2 в света на криптовалутите – Ethereum. Затова има Ethereum и Ethereum Classic. Вторите изгубиха борбата да са наследникът на оригиналния Ethereum, но продължава да ги има, макар и да са с много по-малка роля и цена.)

Отхвърлилите SegWit копачи скоро ще се окажат в положение да копаят нещо, което струва жълти стотинки. Затова вероятно те шумно или тихо ще преминат към поддръжка на SegWit. Не бих се учудил дори доста от тях да го направят още на 1 август. (Въпреки че някои сигурно ще продължат да опищяват света колко лошо е решението и какви загуби понасят от него. Може да има дори съдебни процеси… Подробностите ще ги видим.)

5. Политиката

Ако сте издържали дотук, четете внимателно – същността на този запис е в тази част.

Наскоро си говорих с горда випускничка на български икономически ВУЗ. Изслушах обяснение как икономията от мащаба не съществува и е точно обратното. Как малките фирми са по-ефективни от големите и т.н…

Нищо чудно, че ги учат на глупости. Който плаща, дори зад сцената, той поръчва музиката. Странно ми е, че обучаваните вярват на тези глупости при положение, че реалността е пред очите им. И че в нея големите фирми разоряват и/или купуват малките, а не обратното. Няма как да е иначе. Както законите на Нютон важат еднакво за лабораторни тежести и за търговски контейнери, така и дисипативните закони важат еднакво за тенджери с вода и за икономически системи.

В ИТ бизнеса динамиката е много над средната. Където не е и няма как да бъде регулиран лесно, където нещата са по-laissez-faire, както е примерно в копаенето на биткойни, е още по-голяма. Нищо чудно, че копаенето премина толкова бързо от милиони индивидуални участници към малък брой лесно картелиращи се тиранозаври. Всяка система еволюира вътрешно в такава посока… Затова „перфектна система“ и „щастие завинаги“ няма как да съществуват. Затова, ако щете, свободата трябва да се замесва и изпича всеки ден.

„Преобладаващата копаеща мощност“, било като преобладаващият брой индивиди във вида, било като основната маса пари, било като управление на най-популярните сред гласоподавателите мемове, лесно може да се съсредоточи в тесен кръг ръце. И законите на вътрешната еволюция на системите, като конкретно изражение на дисипативните закони, водят именно натам… Тогава всяко гласуване започва да подкрепя статуквото. Демокрацията престава да бъде възможност за промяна – такава остава само разделянето на възгледите в отделни системи. Единствено тогава новото получава възможност реално да конкурира старото.

Затова и всеки биологичен вид наоколо е започнал някога като миниатюрна различна клонка от могъщото тогава стъбло на друг вид. Който днес познават само палеобиолозите. И всяка могъща банка, или производствена или медийна фирма е започнала – като сума пари, или производствен капацитет, или интелектуална собственост – като обикновена будка за заеми, или работилничка, или ателие. В сянката на тогавашните тиранозаври, помнени днес само от историците. Намерили начин да се отделят и скрият някак от тях, за да съберат мощта да ги конкурират…

Който разбрал – разбрал.

Съд на ЕС: за достъпа до The Pirate Bay

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/15/the-pirate-bay-5/

Вчера беше публикувано решението на Съда на ЕС по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

Решението засяга функционирането и достъпа до The Pirate Bay.

Спорът

9 Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

10      Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

11      Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

12      Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

13      Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Въпросите

 При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Вече имаме заключението на Генералния адвокат Szpunar, според което

обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Решението

Понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 29 и цитираната съдебна практика). За да се прецени дали даден ползвател извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва да се отчетат няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими.

  • ключовата роля на потребителя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този потребител извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 31 и цитираната съдебна практика).
  • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 32 и цитираната съдебна практика).
  • закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 33 и цитираната съдебна практика).
  • дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 34 и цитираната съдебна практика).

42 В случая, видно от акта за преюдициално запитване, значителна част от абонатите на Ziggo и XS4ALL са сваляли медийни файлове чрез платформата за онлайн споделяне TPB. Както следва и от представените пред Съда становища, тази платформа се използва от значителен брой лица, като администраторите от TPB съобщават на своята платформа за онлайн споделяне за десетки милиони „потребители“. В това отношение разглежданото в главното производство разгласяване се отнася най-малкото до всички потребители на тази платформа. Тези потребители могат да имат достъп във всеки момент и едновременно до защитените произведения, които са споделени посредством посочената платформа. Следователно това разгласяване се отнася до неопределен брой потенциални адресати и предполага наличие на голям брой лица (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 45 и цитираната съдебна практика).

43      От това следва, че с разгласяване като разглежданото в главното производство закриляни произведения действително се разгласяват „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

44      Освен това, що се отнася до въпроса дали тези произведения са разгласяват на „нова“ публика по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 28 от настоящото съдебно решение, следва да се посочи, че в решението си от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24 и 31), както и в определението си от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315, т. 14) Съдът е приел, че това е публика, която носителите на авторските права не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.

45      В случая, видно от становищата, представени пред Съда, от една страна, администраторите на платформата за онлайн споделяне TPB са знаели, че тази платформа, която предоставят на разположение на потребителите и която администрират, дава достъп до произведения, публикувани без разрешение на носителите на правата, и от друга страна, че същите администратори изразяват изрично в блоговете и форумите на тази платформа своята цел да предоставят закриляните произведения на разположение на потребителите и поощряват последните да реализират копия от тези произведения. Във всички случаи, видно от акта за преюдициално запитване, администраторите на онлайн платформата TPB не може да не са знаели, че тази платформа дава достъп до произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата, с оглед на обстоятелството, което се подчертава изрично от запитващата юрисдикция, че голяма част от торент файловете, които се намират на платформата за онлайн споделяне TPB, препращат към произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице разгласяване пред „нова публика“ (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 50).

46      От друга страна, не може да се оспори, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство се извършва с цел да се извлече печалба, тъй като тази платформа генерира, видно от становищата, представени пред Съда, значителни приходи от реклама.

47      Вследствие на това трябва да се приеме, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство, съставлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

48      С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“  трябва да се тълкува в смисъл, че  в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

Масовите коментари са, че решението засилва позициите на търсещите блокиране организации.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

ЕК: напредък в ограничаването на речта на омразата онлайн

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/01/hate-3/

Според съобщение на Европейската комисия от днес, наблюдава се напредък в ограничаването на речта на омразата онлайн в държавите от ЕС.

На 31 май 2016 г. Европейската комисия и четири големи ИТ дружества (Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube) представят Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза.

На 7 декември 2016 г. Комисията представя резултатите от първата проверка, целяща да се оцени прилагането на този кодекс за поведение.

За второто оценяване, завършило сега,  комисарят по правосъдието казва:

Дружествата вече премахват два пъти повече незаконни изказвания, пораждащи омраза, и с по-голяма бързина отколкото преди шест месеца. Това е важна стъпка в правилната посока и показва, че подходът на саморегулиране може да функционира, ако всички участници дадат своя принос.

Напредъкът:

  • Средно в 59 % от случаите след получаването на уведомления относно незаконни изказвания, пораждащи омраза, ИТ дружествата са реагирали, като са премахнали съдържанието.Това е над два пъти повече от равнището, отбелязано шест месеца по-рано (28 %).
  • Броят на уведомленията, прегледани в рамките на 24 часа, се е повишил от 40 % на 51 % през същия шестмесечен период. Facebook обаче е единственото дружество, което постига напълно целта за преглед на по-голямата част от уведомленията в рамките на един ден.

 

Въпроси и отговори

Информационен документ относно 2-рата оценка

Обявяване на кодекса на поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза

Кодекс на поведение

Борба с незаконната реч на омразата онлайн: първа оценка на новия кодекс на поведение

Информационен документ — Първа оценка на кодекса на поведение

Междинен преглед на цифровия единен пазар

Информационен документ относно междинния преглед на стратегията за цифровия единен пазар от 2015 г.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law

Данните за детските надбавки и какво може да научим от тях

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/detski-nadbavki/

В България има демографски проблем. Писал съм доста за него и за това как се спекулира с темата. Едно твърдение, което често ще срещнете е, че някои хора – най-вече ромите – раждат по много деца с цел да точат социални помощи. Тезата продължава с това, че въпреки ниското образование, те са доста организирани и заобикалят правилата, за да получават баснословни суми от държавата. Това е позиция, която се споделя от доста хора, сред които най-притеснително изглежда е и новият заместник министър-председател по демографска политика.

Има няколко добри разяснения защо това е мит. Един публикуван в последните дни ще намерите във Facebook. Аз обаче ще засегна един аспект – детските надбавки. Такива през 2016-та са получавали домакинства със среден доход под 350 лв. на месец. Надбавките в такъв случай са били 37 лв. за едно дете, 85 за две, 130 лв. за три и т.н. Не се дават пари за деца, които не посещават училище или не са напълно имунизирани.

За изминалата година 426559 жени са получавали надбавки за 662217 деца. Това представлява 55.8% от всички деца живеещи в страната. Получих справката по общини след заявление по ЗДОИ до Министерството на труда и социалната политика. Има различни начини как може да съпоставим средните нива на раждаемост в различни части на страната с получаващите детски надбавки. Когато нямаме достъп до детайлите за всеки отделен случай, може само да търсим корелация между различните стойности. Корелацията, разбира се, не означава причинно-следствена връзка, но липсата ѝ най-често показва, че свързаност няма или е достатъчно слаба. Именно това ще илюстрирам тук.

Бедност, не етнос

На следната графика виждате тоталният коефициент на плодовитост в синьо (лявата скала) по области. Той означава колко деца се очаква да има една жена през живота си съдейки по данните от 2016-та. В червено (дясната скала) съм показал разликата между броя деца, които имат жените в региона и за колко получават детски надбавки.

Виждаме, че в столицата жените имат по 1.27 деца. Жените, на които се изплащат надбавки обаче получават такива за 1.51 деца или 19% повече. Това е белег, че домакинствата с ниски доходи имат повече деца от средното за града. В другия край на скалата е Сливен, където средно жените имат по 2.24 деца. Тези, които получават надбавки обаче, ги получават за 1.74 деца. Това не означава непременно, че само жени с по-малко деца получават надбавки. Друг фактор е, че в доста домакинства по едно или две деца не отговарят на критериите – или са отпаднали от училище, или нямат пълен набор имунизации.

det4

Всъщност, с изключение на Ямбол и Сливен, в повечето общини майките получават детски надбавки средно за 1.50-1.55 деца в домакинството. Толкова е средният коефициент на плодовитост в страната. В Ямбол и Сливен е около 1.7 деца, но се вижда и че за много деца не се получават надбавки. Това оборва в известен смисъл мита, че семейства от малцинствата раждат по много деца и мамят системата, само и само за да точат социални помощи. Видимо това не се случва и мерките работят.

Следната графика илюстрира това по още един начин. Подредил съм областите по процент ромско население според преброяването през 2011-та (дясна скала). Отново в синьо е коефициента на плодовитост, а в червено – броят деца, за които се получава надбавки. В Монтана има най-много роми в страната, но и двата коефициента са на нивото на Плевен, където ромите са три пъти по-малко. Аналогично нещо виждаме в Добрич, където плодовитостта и получаващите надбавки са на нивата на Смолян при 19 пъти разлика в дяла на ромското население.

det1

От това ясно се вижда, че не говорим за проблем с етноса като цяло, а с опредени региони. Няма съмнение, че раждаемостта сред ромите е висока и че има сериозни проблеми с достъпа до здравни услуги, както и сексуално образование. От възрастовото разпределение при преброяването това стана пределно ясно. В същото време се спекулира много за измеренията на тези проблеми. Това отново са неща, които лесно биха могли да се проверят и опровергаят – нещо, което съм правил многократно тук.

Още една илюстрация за това е разбивката по общини. Знаейки колко деца са живели във всяка и за колко са получени надбавки, може да преценим какъв дял от домакинствата попадат в изискванията – под 350 лв. доход на член от семейството. Това е един начин да преценим колко бедна е една община. Разбира се, това е индикативно, защото може да се получава надбавки за деца и над 18 годишна възраст когато са все още в гимназия. Тези случаи обаче са много малко и разликата е пренебрежима. Подредил съм общините по процент от децата живеещи там, за които се получават надбавки. В единият край на скалата е Столична община с 30% следвана от Божурище с 35%. В другият край са Трекляно и Маджарово с 95%.

det3

Нарочно не съм показал имената на общините на картата – искам да потърсите тенденция и корелация в данните. Истината е, че такава почти няма. Наистина, при по-бедните общини се вижда повишение на броя деца на майка, за които се получават надбавки. Въпреки това, се виждат силни вариации между тях с коефициент на плодовитост между 1.35 и 1.75 в общини с иначе еднакви показатели. В жълто също така се вижда отново процентът ромско население. Отново тук ясна корелация отново липсва.

Нещо, което явно работи

Понякога същността на данните не е това, което виждаме в тях, а това, което не виждаме. Целта ми тук е да покажа, че поне отнасяйки се до детските надбавки, определено не може да се твърди, че сегашната система се експлоатира по някакъв начин. Точно обратното – изглежда изпълнява доста добре целта си да санкционира напускащите училище и пропусналите имунизации подпомагайки на родители с повече деца в бедни региони. Сумата наистина е малка, но за някои семейства може е от съществено значение.

Тези надбавки са и една мярка, която изглежда всеки се опитва да променя. Лесно е, не струва много и смесено с популистка реторика може да донесе добри политически дивиденти. Проблемът обаче е, че изглежда често в тази реторика не се засягат изложените до тук данни. Съмнявам се, че дори се гледат или разбират по време на обсъжданията.

Вместо това, ако наистина някой иска да прави промени, следва да се запитаме защо има въобще горна граница на доходите за получаването им. Също така, ако все пак е нужна, защо не е диференцирана на регионален принцип спрямо средните доходи? Ако обаче наистина някой иска да подпомогне раждаемостта чрез административни мерки, то защо не се затегне контролът върху фирмите, които уволняват бременни жени? Толкова масова е практиката, че вече се смята почти за нормално. За целта не трябват много повече средства – просто Инспекция по труда и НАП да си вършат работата. Или пък да се направи повече за градините, за улесняване на студентките, които са решили да имат деца по време на следването и прочие. Тези неща обаче са трудни и никой не ги подхваща сериозно.

Затова слушаме само за детските надбавки. Привидно е разбираемо като материя, но явно не е. Когато не боравим с реални данни, предразсъдъците надделяват, решенията са грешни и ефектът е обратен. За съжаление не очаквам нищо различно от новия ни министър.

2017-04-05 интервюта за админи

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3346

Смених работата, но се оказва, че от интервютата бягане няма. Тоя път са за системни администратори.

За всеки нов вид интервюта си трябва доста време, за да се свикне и измисли хубав метод. Например, нямам fizzbuzz, доста по-трудно е да кажеш “покажи какво си писал”, а срещането на NDA, заради което не може да се говори какво е вършено не е чак толкова рядък случай. Да разбереш дали някой разбира в дълбочина някоя технология не винаги може да стане с 2-3 въпроса. Да не говорим, че докато не видиш как работи човека, няма как да го прецениш дали става…
(най-добрия вариант го правят в automattic, просто един месец ти плащат да работиш с екипа и ти дават задачи и гледат как се справяш. За съжаление не е лесно да се направи на друго място.)

Като за начало съм си сглобил малък админски тест, който да пращам на хората. Има даже дребен състезателен елемент и се чудя дали не мога да го разпъна до нещо escape-room-о-подобно 🙂

(in other news, бях седнал да си си разписвам escape room за админи, ако се намери достатъчно интерес може да я сглобя в лаба, има всякакви странни неща вътре)

(p.s. ако някой тия задачи са му лесни и си търси работа, лесно се разбира де да си прати CV-то…)

Градският транспорт и как данните биха ни помогнали да го подобрим

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/danni-za-transporta/

Наскоро статус на Илиян Стоянов във Facebook ме подсети за това, че градския ни транспорт е една от сферите, в които липсват публични данни. Няколко града като София, Пловдив и Варна имат сайтове и дори app-ове, където човек може да провери разписание и планира маршрути. Самите данни за спирките и разписанието не са достъпни. Така не само не може друг да направи собствена услуга, но и не може да се анализира мрежата.

Затова седнах и първо отворих данните за спирките на споменатите три града. За тези в София вече писах във Facebook. В Бургас въпреки евро-проекта за интегриран транспорт, изглежда няма дори дигитална карта на спирките.

С тези прости данни направих бързи карти на спирките на София, Пловдив и Варна. Като спрете с мишката върху всяка точка, ще видите името ѝ. Вляво има бутон, с който може да ги разглеждате на цял екран.

Скриптовете и самите данни за спирките публикувах в Github. Ще ги намерите на страницата ми с Gist-ове.

Транспортът във Варна

Във Варна, всъщност, данните дори не са налични от общината, а от частния проект varnatraffic.com на Мап Софт. Той е и единственият, който намерих да показва местоположението на автобусите в реално време. Използвах данните им на база съобщение на сайта от преди две години, че предоставят всичко свободно като отворени данни.

За да илюстрирам колко е полезна тази информация, свалям вече седмица местоположението на всички автобуси в града. За този период събрах около 650 хиляди точки с различни параметри – номер на автобуса, предишна и следваща спирка, оставащо разстояние до спирката, закъснение. Следните три карти показват различен поглед над събраните данни.

Първата карта разглежда движението за седмицата между 21-ви и 28-ми март по часове и колко автобуси са били по улиците на града. В червено са доста натоварени отсечки, където много автобуси са се движели през дадения час. Картата показва как се увеличава и намалява този трафик в различните части на деня, както и през почивните дни. В неделя не се забелязва по-малко натоварване, за което вероятно допринасят и провелите се тогава избори.

Следващата карта се концентрира само върху понеделник, 27-ми март. Показва в детайли движението на всеки един автобус. В червено са отбелязани тези, които закъсняват повече от 5 мин. Забелязва се как между 7 и 8:30 вечерта много от автобусите закъсняват. Виждат се ясно и местата, където автобусите спират за почивки.

Тъй като имаме закъсненията преди всяка спирка, може да анализираме и каква е вероятността да се чака на нея. Може също да разделим тази оценка по часове. Последната карта показва именно това. Анализът се базира само на данните от последните 7-8 дни. Пренебрегнете посочената дата в картата – часът е важен. Инструментът не позволява показването са на час.

В зелено са спирките, на които в конкретната част от деня се чака не повече от 15 секунди. В жълто са тези до 30 секунди. В гамата на червено са тези със закъснение между минута и час. Отново се вижда колко голямо средно закъснение има в различни часове от дена и части на града.

В някои случаи включвам и автобусите пристигнали с няколко минути по-рано – това също се счита за отклонение, тъй като някои пътници биха го изпуснали. Редовни такива показатели сочат към неоптимално разписание на даденото място и час. Такива са 26% от събраните точки за движението на градския транспорт. В 8.7% от времето, автобусите са подранявали с повече от 3 минути. В други 50% автобусите са закъснявали с повече от 20 секунди.

Публичността не е услуга

Публичността на която и да е информация не е услуга, която се представя от администрация или частна компания на обществото. Това е неизменна част от прозрачността, отчетността и социалната отговорност. За държавната и местната администрация отворените данни са още едно ниво на инфраструктура. Доскоро говорихме само за магистрали. В последните години започна все повече да се възприема и интернет свързаността като инфраструктура, при това не по-малко съществена за бизнеса. Информацията и най-вече тази в отворен формат придобива все по-голяма важност по аналогичен начин. Данните идващи от частните компании следва да допълнят тази картина и са новата дефиниция на социална отговорност, която често си приписват.

Това, което показах с данните от само няколко дни движение в един град, не са просто шарени карти. Това е илюстрация какво може да се направи за час-два работа, а не крайната цел. Информацията в момента се използва само за улеснение на пътуващите. Съберем ли всичко заедно за целия транспорт и за голям период, се отварят много възможности. Може да се открият проблемни кръстовища, да се подобрява графика, да се оптимизира движението на пътищата и интервала на светофарите. Дори само координатите на спирките може да се използват, за да се открият най-„изолираните“ части от градовете и да се направи карта на най-лошо свързаните региони.

Обединявайки тези данни с масиви за трафика на коли, цените на имотите, координатите на училища, градини и болници, за схемата на почистване на улиците и прочие може да позволи много по-добро градско планиране. По-важното обаче, ще позволи на частни компании и неправителствени организации да изградят приложения използващи данните по различен начин. Най-лесното би било да се направят по-добри приложения за планиране на маршрут с градския транспорт. Сайтовете за недвижими имоти биха давали по-добра информация за свързаността на имота. Родителите биха могли по-лесно да откриват градини и ясли, които са привидно отдалечени, но биха били достигнати лесно с транспорт от дома или офиса им.

Всичко това би помогнало да се направят градовете по-добри и да се използва публичния транспорт повече допринасайки за намаляване на трафика и замърсяването. За съжаление, интуицията на повечето чиновници и поддържащи такива масиви от данни е, че информацията е тяхна собственост и ако бъде публикувана „някой може да я използва“. Това е реакцията, която съм получавал най-често от агенции и общини. Забравя се, че всъщност вече сме платили с данъците си за събирането на всеки информационен ресурс. Забравя се и че целта на всички тези регистри и информационни системи е именно информацията да е достъпна. При тези мащаби с индивидуални справки, PDF-и и снимки на документи това просто не става.

За щастие, вече е в сила изискването, че всички публични данни във всяка нова система на администрацията трябва да са налични като отворени данни. Следва само да следим това да се спазва и да използваме тези ресурси. Съществуват обаче много други стари системи, за които трябва да натискаме да се отворят. Координатите на спирките и автобусите градския транспорт е само един пример. Друг пример са координатите в реално време на снегорини и камиони чистещи улиците зимно време. Общините ги следят, но не публикуват информацията. Друг пример са адресите в градовете, анонимизирани и агрегирани данни от НАП за плащанията на пос терминали и такива от МВР за престъпления.

Тези примери спадат към дефиницията на big data. Не са просто полезни за гражданите и бизнеса, а информация, която самите институции често не успяват да обменят помежду си или дори да анализират. Затова всичко описано до тук повишава не само прозрачността, но и ефективно постига аспекти от така нужната структурна реформа на администрацията ни.

КЗК и разпространението на програмите на бТВ Груп

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/03/20/btv_cabels/

Какво от това, че имаш вестник – ако нямаш канали за разпространение.

ПрасПрес – или поне първият брой –  показа какво значи в български условия коалицията Лафка плюс услужливи общини. Така е в София, така е в Стара Загора,  така е масово при кметовете (и мнозинствата в съветите) на ГЕРБ –  колкото и Борисов да отрича общи интереси с Пеевски.

Какво от това, че имаш телевизия – ако нямаш разпространение. Докато наземното цифрово разпространение стоеше запазено за олигарсите, кабелните мрежи достигнаха сериозно покритие. Преди няколко години БТВ се постара да продава пакетираните си програми на кабелните мрежи. – но те не одобриха нито пакета, нито цената. Регулаторите казаха, че не им е работа да се намесват в търговски отношения. И стана ясно, че това ще продължава да бъде проблем, който трябва да намери решение.

Към картината се добавя и преценката на държавата за обществен интерес – съответно правните фигури must carry rule  (задължение за разпространение на програми) u must offer rule (задължение за предоставяне на програми за разпространение). В аналоговото време ЗРТ уреждаше само задължения за предоставяне, съответно за разпространение на програмата на БНТ, но в цифровото време се появи т.нар. цифрово  must carry rule, където общественият интерес нито беше обоснован (законът го предвиди например заради корпоративен интерес – казусът с ТВ2), нито беше защитен с must offer rule.

И ето, години по-късно, по искане на кабелни оператори е образувано производство в КЗК срещу „БТВ Медиа Груп” EАД и „Нова Броудкастинг Груп“ АД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 37а от ЗЗК.

Твърди се, че предприятията „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) и „Нова Броудкастинг Груп“ АД (Нова) безспорно имат по-силна позиция при договаряне на правата за разпространението на притежаваните от тях телевизионни програми, тъй като се явяват единствени доставчици на това медийно съдържание. Това обективно положение ги поставя в по-благоприятна позиция при договаряне, от която ответните дружества се възползват в противоречие с изискванията за добросъвестна търговска практика, което довежда до увреждане на по-слабите страни – в случая молителите. Предмет на договорите е неизключителното право, което БТВ и Нова предоставят на кабелните оператори да препредават техните програми в мрежите си.

Досега компетентният орган КЗК не е сезиран, тъй като е липсвала правна база за подобно искане. Процесният период е от 24.07.2015 г. (когато е приета Глава VIIА от ЗЗК) до настоящия момент. Недобросъвестното поведение се обективира чрез следните действия на БТВ и Нова при сключване на договори за разпространение на съответните телевизионни програми: налице е поставяне от страна на БТВ и Нова на ултимативно изискване кабелните оператори задължително да включат по-нискорейтинговите програми bTV Action, bTV Lady, Кино Нова, Диема Фемили и др. в основните си програмни пакети, като условие за сключване на договор. Евентуален отказ на оператор да приеме този ултиматум е въздиган в основание за прекратяване на всякакви делови отношения с него. В същото време на сателитните оператори „Булсатком“, БТК (Виваком) и М-тел, както и на кабелните Нет 1 и Близу, е позволявано да включват тези програми в допълнителните (второстепенните) си програмни пакети, което е доказателство за прилагане на различни условия от страна на БТВ и Нова към отделните оператори. Поемането на предварително задължение от страна на кабелните оператори при бъдещо стартиране на нови програми, автоматично да се стартират търговски преговори, включително за цена и същите да бъдат включени в основния им програмен пакет, като предпоставка за продължаване на договорните отношения, е индикация за оказван натиск. Задължително „пакетиране“ на всички програми на БТВ и Нова и невъзможност правата за отделни програми да се закупуват самостоятелно от кабелните оператори, включително за националните ефирни телевизии BTV и Nova, които са със статут от КРС must carry и се разпространяват задължително е prima facie доказателство за оказван натиск и т.н.

Според КЗК – АКТ-220-28.02.2017:

Двете ответни предприятия – доставчици на телевизионно съдържание – разпространяват следните програми:
– „БТВ Медия Груп“ ЕАД – bTV, bTV International – с политематичен профил, bTV Action, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Lady, bTV Novella и Ring.BG
със специализиран (филмов, спортен, развлекателен и др.) профил;
– „Нова Броудкастинг Груп“ АД – „Нова ТВ“ – с политематичен профил, „Кино Нова“, Диема Фемили“, Нова спорт“, Диема спорт“ и „Диема спорт 2“ със
специализиран (спортен и филмов) профил.

Наличните данни сочат, че двете ответни предприятия се ползват с най-високи рейтинги на по-голямата част от телевизионните си програми, което е един от
основните индикатори за наличие на пазарна мощ на съответния пазар и предполага наличие у тези предприятия на възможности да влияят върху този пазар, включително върху условията за продажба и цените.

Според КЗК „Нова Броудкастинг Груп“ АД не е допуснала злоупотреба с по-силна позиция на договаряне.

Комисията счита, че поведението на bTV в конкретното му правоотношение с кабелния оператор „Вайтъл- И“ ЕООД във връзка с начина на определяне на реалния брой абонати на оператора, заявените предложени цени на база увеличения брой и отказа да се извърши одит от страна на медията, представлява злоупотреба с по-силната позиция, изразяваща се в налагане на необосновано тежки условия на платформения оператор, което уврежда неговите интереси като по-слаба страна в правоотношението, а така също и интересите на крайните потребители, клиенти на предоставяната от платформения оператор услуга. Подобни нарушения се установяват и по отношение на “Цифрова кабелна телевизия” ООД и  “Кабел Сат-Запад” ООД.

Налагат се имушествени санкции на bTV, решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Filed under: BG Media, Media Law

С какво ли да наплашим родителите днес?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/splashvane-na-roditelite/

Днес една „новина“ за ваксините обиколи кафявите медии. Става въпрос за дете от Бургас с постваксинална вяла парализа. Няма да давам линк към „новината“, защото съм сигурен, че ще я видите на стените си споделена то вайкащите ви се познати хващаши се на шокиращи новини.

Първо, всяка седмица в България има по 3-4 случая на остра вяла парализа. Почти всички нямат връзка с ваксината срещу полиомиелит. Такава парализа най-често се получава от тежки инфекции засегнали нерв. Неактивната IPV ваксина, която се използва в Европа и у нас, води в изключително редки случаи до лека временна парализа без дълготрайни последствия. Такива случаи има по 1-2 в България на година при 250 хиляди бити дози. За сравнение, в 1 на 100 случая полио вируса води до недъзи и смърт. За същото писах през ноември, когато пак се завъртяха твърдения, че ваксината водела до паралич. Не, не води.

Второ, в статията има личната история на майката и някои доста интересни неща. Определенията за лекари и адвокати няма да коментирам. Изглеждат ми доста поукрасени от кафявите медии. На мен ми беше странен коментарът за това как немски лекари се „шашнали“ на имунизациите в България. Календарите са много подобни (по-долу има сравнение). Разликата е, че в Германия не бият хепатит веднага след раждането и не бият БЦЖ – просто отдавна са намалили заболеваемостта от тези болести, за разлика от нас. За сметка на това отдавна бият ваксини срещу рота вирус след раждането, варицела, менингококи и кърлежов енцефалит. Също така покритието на HPV ваксината е едно от най-високите в света. Затова ми се струва повече от невероятно един немски лекар да реагира така.

Трето, не е вярно, че няма регистър. Не е вярно, че тези случаи не се следят. Има, проверяват се, а точно за вялите парализи има специален регистър покрай усилията за изкореняване на полио. Също, макар в законът формално да го пише, ваксините в България не са въобще задължителни. Всъщност, последствията у нас са дори по-леки от доста държави. Малко като „задължителното“ гласуване.

Четвърто, за обезщетенията за такива случаи отдавна съм казал, че съм абсолютно за идеята. При условия обаче, че се пълни с глоби на родители отказали ваксини, като глобите да бъдат увеличени драстично и да се налагат реално. Сега са само формално преведени в закона, но по думите на РЗИ-тата никой не е глобен. С такъв фонд ще има повече видимост колко са наистина подобните случаи и колко от тях са просто спекулация. Сега половината от съобщените 30-40 случая нямат общо с ваксините, повечето от останалите са или от препоръчителните ваксини за грип, или са фебрилни гърчове след като майките не са пожелали да дадат ибупрофен.

Никой никога не е твърдял, че ваксините са на 100% безопасни или че работят на 100%. Никой не твърди, че рискове няма. Ползата за здравето на всяко едно дете обаче надвишават многократно рисковете. Тук не става въпрос за късмет или „теглене на къса клечка“, а за възможност детето да се пребори с тежки заболявания. Ако организма му реагира така на деактивиран вирус, то представете си как ще реагира на дивата му форма.

В никакъв случай не поставят под съмнение историята на майката. Да ти се случи нещо такова е ужасно и за съжаление мога да си представя през какво минава. Причината да напиша всичко това, беше украсената история завъртяна в медиите търсеща единствено посещаемост за сметка на сплашване на родителите. Липсата на обективност я оставяме на страна – нямам илюзии, че точно тези медии ще потърсят мнение на лекар. Трябва обаче да се поставят нещата в контекст и да се спре с твърденията за паралич, инвалидност и масовост. Проблеми с ваксините има, но те не са в действието им, а в доставките, цените, достъпността и обучението на лекарите. За това ще пиша повече друг път.

Ето тук ще намерите сравнение между календарите на България (в зелено) и Германия (в синьо). Вижда се ясно, че в Германия има повече ваксини и реимунизации. Интерактивна версия ще намерите на сайта на ECDC.

vadebg


Статията е написана на база информация от докладите на Global polio eradication initiative, както и препоръките на Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести. Не следва да взимате медицински съвети от тук или от където и да е в мрежата или масовите медии. Обърнете се към личния си лекар или педиатър, ако имате въпроси или притеснения. Интернетът не е и не може да бъде заместител на медицинските специалисти.

За истините и лъжите

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2020


— Чувайте бе, господа, че най-важното сме забравили — извика бай Ганьо подире им, — ами че как ще кръстим нашия вестник?
— Добре, кайш бе, бай Ганьо, ама че сме… такива! — отзовават се Гочоолу и Дочоолу.
— Туй е един сериозен въпрос — казва Гуньо Адвокатина — и знаете ли защо е сериозен? Защото онези дяволи взели всичките хубави имена, не оставили за нас. Ама все ще се намерят. Аз мисля, най си е на мястото да кръстим нашия вестник Справедливост, па ще прибавим в скоби едно фин дю сийекъл.
— Какво?
— Тя е французка дума, вий не я разбирате.
— Не щеме ний французки; латински, ако можеш, тури нещо, колкото за адет.
— Да му теглим едно Tempora mutantur?…
— Тегли му, ако си е на място. Ти, Гочоолу, на какво си мнение? — обръща се бай Ганьо.
— „Справедливост“ е хубава дума, ама чини ми се, че Народна мъдрост ще бъде още по-хубава — отговаря Гочоолу.
— Не съм съгласен — обажда се Дочоолу, — туй име много попско изглежда, по-добре Българска гордост да го наречем.
— Ами ти, Харсъз, какво ще речеш?
— Аз ли? Че знам ли аз? Да му изтърсим една Народна храброст, па да става, каквото ще. Ще турим за отговорен редактор Саръ-Чизмели Мехмедаа, а?
— Всичко бошлаф. Да ви кажа ли аз вам? — заявява авторитетно бай Ганьо. — Нашия вестник ще кръстим или България за нас, или Народно величие. Изберете си едно от двете.
— „Народно величие“! Съгласен! „Народно величие“! Тъй, тъй, да живей!

Едно от нещата, с които трябва да се гордеем, че сме ги дали на света, е бай Ганьо. Имам предвид естествено не байганьовщината, а литературната ѝ идентификация и описание. Толкова точно я е посочил Алеко Константинов, че на моменти се чудя – наистина ли е убит по погрешка?

Това описание е важен принос, понеже бай Ганьо не е само почти симпатичният простак, самопоканил се у Иречек и впечатлил виенците в банята. Той е и организаторът на избори, и посетителят на двореца, и авторът на писмото до Константин Величков. В един момент палячото се превръща в нещо, излязло като от роман на Стивън Кинг. Не, не от „То“ – от „Мъртвата зона“.

А най-лошото е, че бай Ганьо не е локално българско явление. Има го навсякъде, и навсякъде търси как да се докопа до власт. Било над държавата, било „само“ над „процесорите“ на тези, на които не им работи антивирусът. Чрез измами, полуистини, „научни“ твърдения и други лъжи. И докопа ли се веднъж, е готов на всичко, за да задържи и умножи тази власт.

Напоследък се появи нов термин по въпроса – „алтернативни факти“. За щастие, водещият на CNN Чък Тод отреагира мигновено при срещата си с този термин – „Алтернативните факти не са факти. Те са лъжи.“ Подозирам, че издателите на „Народно величие“ – бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина – не биха го наели за списвател. Сигурно и мен, защото без колебание бих добавил: „А разпространителите на алтернативни факти са лъжци“.

(Чудя се дали думата „алтернативно“ няма да се закрепи в езика като устойчива частица за отрицание? Неудобно длъшка е, но е толкова точно в контекста…)

Нужно ли ни е да разпознаваме лъжите от истините? Да, и не само за да знаем истината, че да сме свободни. За да знаем и кои хора са лъжци. За да можем, когато те дойдат и поискат доверието ни, да си припомним един полезен и за невярващите библейски пасаж: „Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?“ Примерно за да можем да преценим този или онзи президент – било задокеански, било наш си.

И за завършек, още един безсмъртен пасаж от Щастливеца. Как издателите на „Народно величие“ изпращат до царя петиция в подкрепа на Стамболов, но междувременно Стамболов е паднал от власт и петицията е добре да се преправи. Както би казал Гуньо Адвокатина, tempora mutantur. Не, не значи нищо за мутанти или за мутри. Значи „времената се менят“.

Пускам го, понеже много добре илюстрира на кого и за какво са му нужни лъжите в медиите. А на кого и какво ви напомня решавайте вие.

Гуньо се поизкашля…
— Дай хартията и калема — каза той тревожно. — Вий гледайте, аз ще пиша.
И той почна да пише: „Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нашите нещастни глави!…“
— Сега трябва да го напишем наопаки. Как да го напишем?… Чакайте… Одобрявате ли така: „Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество.“
— Само отечество много просто излиза — заявява бай Ганьо, тури „нашето мило отечество“.
— И аз мисля, че без мило не чини — казва бай Михал.
— Добре, турих мило. По-нататък: „Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар“… Сега наопаки: „Освобождението ни от петвековното ни робство е нищо в сравнение с бляскавото събитие, което разруши веригите на грозния тиранин.“ Съгласни ли сте?
— Да беше прибавил още „изчадие на пъкъла“ — заявява бай Ганьо. — Ама нейсе, по-сетне.
— …„който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия — о! има ли думи! — най-гениалния вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон.“
— Сега туй как да го обърнем?… Чакайте… Ето как: „И което се дължи единствено на Ваше Царско Височество, всемилостивейши баща и татко, като приехте оставката на този — о! има ли думи — най-грозен мъчител, този Калигула, този Тамерлан на българския небосклон.“
— Браво бе, Гуньо! — извика с възторжено блеснали очи бай Ганьо.
— Че ти как го мислиш Гуня? — ласкае Михал.
— „O tempora, o mores!“… Туй може да си остане. То, дето и да го туриш, все си е на мястото… „Не, Ваше Царско Височество!“… Да турим: „Да, Ваше Царско Височество!… Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с человека…“ Сега вместо „няма да се раздели“ ще турим „и ще изтрие от лицето на земята“, а вместо „человека“ ще турим „свирепия звяр“.
— Не, по-добре тури „бясното чудовище“ — поправя бай Ганьо.
— Аз пък мисля да турим „Геена огненная“ — каза Михал.
— Ех, че го набута! Ха-ха-ха! Че отде-накъде „Геена огненная?“ По-добре да турим „мръсния кръволок“ — казва Гуньо.
— Ха, видя ли сега! Аферим! — одобрява бай Ганьо.

Малко факти около гласуването за Брекзит

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2030

Попадна ми статия в BBC, която прави безпристрастен и доста обективен статистически анализ на гласуването за и против излизането на Великобритания от ЕС.

Като цяло, за излизане от ЕС са гласували по-ниско образованите, по-възрастните и по-хомогенните етнически. Да го кажа иначе – тези, които е по-лесно да бъдат наплашени със зли чужди терористи. Какво ги е наплашило, при положение че Великобритания прие само няколкостотин бежанци от Сирия (срещу около 1 милион за Германия) оставям да си прецените вие. И да си направите изводите.

Към края на статията има сваляема екселска таблица с резултатите от гласуването, разпределени по wards (това са административни деления за целите на гласуването, средно с по около 6-7 хиляди души в едно). Мисля, че ще е интересна и полезна за тези, които се интересуват от статистика.

Както казва Индиана Джоунс – „ние не се интересуваме от истината, ние се интересуваме от фактите“. Ето фактите.

Тръмпутинизмът

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2018

Понякога ми се случва най-нагло да открадна отнякъде текст, който смятам за особено важен, и да го пусна тук. Има случаи, когато важността на написаното е над тази на законите за авторските права.

Такъв е според мен случаят и с тази статия на Джон Суини, журналист в BBC Panorama. Оригиналното ѝ заглавие е “Who are the figures that push Donald Trump and Vladimir Putin together?” („Кои са хората, които сближават Доналд Тръмп и Владимир Путин?“), и е публикувана на новинарския сайт на BBC. Тя е почти единственият материал, който не само отбелязва много точно приликата между двамата, но и обръща внимание на един друг човек – Александр Дугин – чието влияние не е за подценяване. Малко мислене върху тази статия дава много разбиране на много неща в съвременния свят.

(Може би е добре да седна да напиша някой запис и за истината и лъжата в съвременния свят… Ех, да имах времето да пиша всичко, което смятам за важно!)

—-

Въпросът дали руският лидер Владимир Путин има материал, с който да изнудва Доналд Тръмп, засега няма отговор. По-важното обаче е, че той е много настрани от истински важното – че двамата мислят твърде подобно.

Вярата на г-н Тръмп в американския традиционализъм и омразата му към сверки с истината повтаря музиката на Кремъл. Нацията, властта и непоносимостта към критики са новият (и много руски) световен ред.

Можете да наречете този начин на мислене Тръмпутинизъм.

Чуваемостта между Кремъл и Тръмп Тауър е силна, става все по-силна и е много, много добра новина за г-н Путин.

Както Тръмп заяви пред Майкъл Гоув в понеделник, нов договор за съкращение на ядрените оръжия може би ще предложи свързано с него преразглеждане на санкциите срещу Русия.

Оглушителната тишина в случая и странната липса на критичност на г-н Тръмп към г-н Путин, например заради руското хакерстване срещу американската демокрация, присвояването с военна сила на Крим и руската роля в продължаващата война в Донбас.

Странно е, че г-н Тръмп в туитовете си подкрепя руската теза, а не примерно тази на ЦРУ и другите разузнавателни служби на САЩ.

Че защо е нужно да критикуваш световен лидер, с който си предимно съгласен?

Покрай тръмпутинизма в общественото внимание се появиха трима други: Найджъл Фарадж, за когото ЕС е далеч по-голяма опасност за световния мир от Русия; неговият приятел Стив Банън, който към момента е главен стратег на Тръмп, и руският философ Александр Дугин.

С дългите си коси и класическа славянска външност, г-н Дугин бива описван като „мозъкът на Путин“ и „Путиновият Распутин“. Той има собствено про-кремълско шоу, което разпространява тезата за руско-православното превъзходство във всичко, в любопитна смес от риторика подобна на Гьобелсовата и религиозни химни.

Много хора смятат, че гласът на Дугин се чува в Кремъл.

Също така той е обект на западни санкции, заради разпалеността на изказването му в подкрепа на руската инвазия в Украйна, която до момента е коствала живота на около 10 000 души.

Господата Фарадж, Банън и Дугин са обединени от тезата, че най-страшната опасност за западната цивилизация е ислямският екстремизъм.

Г-н Банън беше оповестил възгледите си на среща на крайно десни близо до Ватикана през 2014 г.

Той твърди, че т.нар. Ислямска държава има акаунт в Туитър, чиято цел е „да превърне Съединените щати в река от кръв“.

„Вярвайте ми, това ще дойде и в Европа“, добави той. „В добавка към това според мен ние в момента сме в началните стадии на световна война срещу ислямския фашизъм.“

Под риск ли са демократичните ценности?

Опасността тук е, че когато подкрепяте начина, по който Кремъл се бори срещу „ислямския фашизъм“ примерно в Алепо, вие се присъединявате към това, което някои наричат „руски фашизъм“. Или поне към загърбването на демократичните ценности и на правилата за водене на война. А с това се превръщате във висококачествен рекрутьор на Ислямска държава.

Това е риск, на който г-н Дугин изглежда не придава значение. Интервюто ми с него в Москва не протече добре.

Александр Дугин, 20 декември, 9:35

Днес изритах кореспондентите на BBC. Не бях срещал толкова гнусни ****** от много време. Водеше ги Джон Суини. Както виждате по фамилията му, той е глобалист и мръсна свиня. Съчиняват лъжливи новини, че Русия била помогнала на Тръмп да стане президент. Доказателствата им: Путин бил работил преди за КГБ. Пълни кретени! Професионалното им ниво е нула. Чиста проба съветски пропагандисти. Не съветвам никого да се доближава до тях.

Още в началото на интервюто ни той категорично определи шансовете Русия да е хакерствала срещу американците като „кръгла нула“.

Попитах го доколко е привързан г-н Путин към демокрацията.

– Моля, внимавайте – беше отговорът му. – Не можете да ни учите на демокрация, защото се опитвате да наложите на всеки народ, всяка държава и всяко общество, вашата западна, американска или така наречена американска система от ценности, без да питате… И това е расизъм. Вие сте расисти.

Доста от критиците на г-н Путин бяха убити – поне 20 откакто той пое властта през 2000 г. Срещал съм се и съм се възхищавал на трима: Анна Политковская, Наташа Естемирова и Борис Немцов. Който беше застрелян току пред стените на Кремъл.

Попитах г-н Дугин какво говори смъртта му за руската демокрация.

– При вас пък, ако сте свързани с Уикилийкс, могат да ви убият – контрира ме той.

Тогава помолих г-н Дугин да ми покаже списък на американските журналисти, които са били убити покрай Барак Обама. Той отговори, че това е „абсолютно глупав разговор“, и напусна интервюто.

Малко по-късно пусна запис в блога си, пред 20 000 (по неговите думи) последователи, илюстриран със снимката ми. С обвинението, че „съчинявам лъжливи новини“ и че съм „пълен кретен“ и „глобалистка свиня“.

Това е езикът на новия световен ред.

Няколко дни по-късно гледах пресконференцията, на която г-н Тръмп отказа да отговори на въпрос от репортер на CNN, като го обвини, че те „съчиняват лъжливи новини“.

При тръмпутинизма ехото между Русия и Америка става все по-силно от ден на ден.

—-

И малко коментари от мен:

Мой познат, изключително интелигентен човек, преди време беше казал: „Следете кога в Русия ще се заговори за фашизъм в България. Това ще е заповедта за подготовка на руска агресия тук.“

(Ако изразът „руска агресия“ не ви харесва, запитайте се дали предизвиква у вас същите чувства като примерно „турска агресия“. Ако не, си задайте въпроса на коя държава сте патриот… или зомби.)

Затова ми е странно, когато Банън говори за „ислямски фашизъм“. Възгледът, че фашизмът може да е религиозен или пък десен, е популярен на само едно място на света – бившия соц-лагер. СССР имаше отчаяна нужда да прикрие приликата между националистическия социализъм и комунистическия социализъм. Затова насила нарече немския нацизъм „фашизъм“, умишлено обърквайки го с останалия в сянката му италиански… Така че да направи точно същите грешки американец навежда на размисли – откъде е попил този начин на мислене, и какви изводи следват от това.

За Дугин – в статията е казано достатъчно. Ще добавя само, че очевидно той отлично знае коя е най-гнусната форма на възможен пропагандизъм. Сравнете го обаче с оценките му на съветската система. Как да не си припомни човек нашичките „реформирани“ комунисти, които хем прехвалват комунизма при всяка възможност, хем „комунист“ е най-страшната обида в устата им.

Ако бях примерно възторжен почитател на християнството, щеше ли „християнин“ да е най-лютата обида, която мога да измисля?! Според мен това е възможно само за човек, напълно изгубил представа за разликата между добро и зло. Или дори понятието, че това са две различни неща… Което пък еднозначно идентифицира слугите на злото.

(Да, не вярвам в божества. Но доброто и злото според мен съществуват, въпреки че не могат да се пипнат. Точно както не можете да пипнете числата, но те съществуват – или пък не можете да пипнете нечия личност или спомен, но те безспорно съществуват… Но това е друга, много дълга тема.)

За Найджъл Фарадж не смятам да се разпростирам. Времето ще разкаже кой, какъв и защо за него по-добре от мен.

Колкото до Тръмп и Путин… В САЩ демокрацията все още е изключително силна. Нищо чудно да успеят да се отърват с една по-сериозна катастрофа в най-различни области. С малко повече късмет може дори да не изгубят водещата си роля в света. Но още отначало “Make America great again!” ми звучеше подозрително подобно на “Deutschland, Deutschland uber alles!”

Но гледката в какво се превръщат обикновените руснаци под Путиновата пропаганда е ужасяваща. Доскоро извикваше в паметта ми сцени от „Обикновен фашизъм“ – сега те бледнеят пред това, което виждам и научавам за там. Точно както великоруският нацизъм на Дугин слага Хитлеровия нацизъм в джоба си. И неговите химни звучат подозрително познато… Страх ме е руският народ да не се превърне в язва на човечеството, която да е много трудна за излекуване.

Избор на генерален директор на БНТ: топката в публиката

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/12/18/bnt-12/

На сайта на Съвета за електронни медии е публикуван   протокол №53 от  заседанието от 25 ноември 2016 г., на което е взето решение за поредно отлагане на избора на генерален директор на Българската национална телевизия.

Преди месец, когато беше взето решението, мотивите не станаха ясни – или поне не стана ясно какво общо имат със Закона за радиото и телевизията. Все пак в закона мандатността за управлението на обществените медии не е отменена – и да напомним отново мотивите на  изменителния закон на ЗРТ  :

Основната и единствена цел на така предлагания законопроект е да предостави законова възможност на СЕМ да изпълнява стриктно процедурата по избор чрез конкурс и да не се появява празнина в управлението на БНР и БНТ, ако тригодишният мандат изтича по време на конкурсните процедури.

Сега разполагаме с протокола. Членовете на СЕМ водят  сезонен разговор кога например ще е подходящо да се побяви процедура за избор на генерален директор на БНТ. Гласуването – пет въздържал се:

Според Розита Еленова:  първо, прибързаност да не бъде допускана, и второ: “ние попадаме в най-семейния и най-ваканционния месец, декември. Хората си планират тези дни месеци напред. Всички ние го знаем по себе си. Поставяме кандидатите в ситуация да набавят своите документи от различни институции в почивни дни, в отпусни дни, което ще създаде едно изключително напрежение, като че ли ние работим под някакъв натиск.” Това е основанието, посочено и от София Владимирова.

Според Бетина Жотева “започнали са политически спекулации откакто се разбра, че СЕМ ще обявява конкурса,   периодът е предизборен и е ясно, че СЕМ ще бъде използван в предизборната кампания  грозно  и недостойно от всички политически сили”. За нас остава да съобразим защо предизборната кампания, която  е завършила, е аргумент за отлагане на обявяването на процедурата.

Иво Атанасов казва, че след 1 август 2016 г. той не може да е нито за, нито против – защото когато и да се обяви процедура, все ще е късно: “след първи август когато и да обявим конкурса, все ще събуждаме подозрения, че го правим или под политическо влияние, или, ако такова въздействие няма, че сами се съобразяваме с политическия контекст.”

Председателката обобщава:

Ситуацията и контекстът, в който бяхме вкарани ни принуждава да преосмислим собствените си планове. На мен не ми остава нищо друго освен да ви предложа в един по-устойчив и по-стабилен, обърнете внимание, обществен момент да бъдем така внимателни към него, че да го разпознаем, да го оценим и да го използваме, за да стартираме тази важна процедура и да изпълним нашите правомощия така, както изисква ЗРТ.

Не мисля, че някой може да вкара регулатора в ситуация и контекст – регулаторът сам се вкара, като доброволно се нае да участва в сагата с отлагането и рано сложи точка на очакванията за наистина независим орган в обновения си състав.

Вярно е, че парламентът отвори една неизвестно колко широка врата в ЗРТ – но за реализация на безкрайния мандат се изисква и съучастник-регулатор. Налице е.  Защото правилата за избор  можеха да се актуализират най-спокойно на обикновено заседание,   най-семейният месец декември за много процедури е нормален месец,  а само като екстравагантен може да се окачестви предлаганият мотив, че регулаторът ще разпознава устойчиви и стабилни обществени моменти,  за да изпълни свое правомощие по закон.

Екставагантен и иновативен: ще се чака устойчив и стабилен обществен момент. Председателката просто изчиства топката в публиката.

Filed under: BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law

Да дишаме ли в София днес?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/da-dishame-li-v-sofia/

Забелязах, че пак се повдигна темата за замърсяването на въздуха в София и реших да видя какво показват данните, които тегля от сайта на общината. Скриптът, който направих преди почти година, разглежда графиките и извежда директно от тях стойностите по часове. Оригиналните данни от ИАОС липсват, защото от агенцията изглежда се притеснявали с тях да не се “злоупотребява”. Все пак публикуват бюлетин с превишенията и подават средни стойности на Европейската комисия.

Всичко това обсъждах няколко пъти до сега. Може да видите следните статии за повече подробности:

Тук само ще покажа последните данни в няколко различни изглежда. Всъщност, днес добавих всички събрани от мен данни от станциите в София в гражданския профил на портала за отворени данни на кабинета. Описал съм съдържанието и как е изведено. Ще го обновявам когато имам възможност. Данните започват от 16:00 на 20 януари 2016. Така липсват два от най-студените месеци – декември и януари. Обещавам, че ще обновя и опиша всички данни преди края на март, за да имаме цялостна картина.

Последните данни

Замърсителят, който най-много обсъждаме, са фините прахови частици до 10 микрона. Т.н. PM10. С тях има най-голям проблем в столицата. Докладите на агенцията и много експерти посочват като причини отоплението с твърдо гориво (дърва, въглища, неефективни печки, непочистени комини), автомобилния транспорт (стар автопарк, много дизелови коли, липса на филтри за твърди частици), строителството (неспазване на разпоредбите за чистота, липса на контрол от страна на общината) и ерозията на почвата (изоставени зелени площи, строителни материали).

Всички те в една или друга степен допринасят за натрупването на прахови частици. Особения климат и география на града обаче са основна причина за задържането им. Когато падне мъгла и се превръща бързо в смог. Това се случва най-често в студените месеци, както се вижда ясно в данните. В тази графика показвам ниските, средни и максимални стойности измерени във всеки ден от края на януари до сега.

pic3

Маркирал съм и разрешения праг от 50 µg/m3. Той е установен на европейско ниво и не трябва средната стойност на повече от 35 дни в годината да го надвишава. Също така, средната стойност за цялата година трябва да е 40 µg/m3. Сами се сещате, че София надвишава тези стойности. На следната графика съм показал средно в колко часа от деня този условен праг е бил надвишен. Вижда се, че и през летните месеци има превишения, но са значително по-малко.

pic2

Наричам тези прагове условни, защото никой не твърди, че при 49 µg/m3 въздухът е безопасен, а на при 51 вече е опасен. Също толкова важно е продължителността на излагането на замърсения въздух. Затова със следващата графика съм показал периодите, в които софиянци са били изложени продължително на превишаващи лимита нива на прахово замърсяване. За да се прекъсне такава поредица, съм посочил, че замърсяването трябва да падне под лимита за поне 6 часа.

Така се вижда, например, че започвайки от 16-ти ноември, в замърсяването е било почти постоянно над нормата в рамките на 100 часа. Същото се е случило и на 23-ти – 71 поредни часа мръсен въздух. Няколко такива периода е имало и през януари и февруари.

pic1

Друга метрика, която също се сочи като сериозен проблем от колите и отоплението е азотния оксид. София изглежда обаче няма проблем по този показател или поне далеч не такъв, какъвто други големи градове в Европа. Всъщност, в София лимитът от 200 µg/m3 практическине е бил надвишаван в разглеждания период. По мои наблюдения това важи и за останалите замърсители. Разглеждайте данните в случай, че съм пропуснал нещо.

pic4

Да, дишайте

Тези превишения не означават непременно, че въздухът “ви убива”, както се изписа доста в медии и социални мрежи. Докладите на WHO и Европейската агенция по околната среда показваха различни оценки за това колко жертви е взел мръсния въздух в Европа и у нас. Тези оценки, както пише и в самите доклади, не трябва да се приемат буквално. Те се базират на общата смъртност, която пък се влияе до голяма степен от застаряващото ни население.

Няма съмнение, че замърсяването с фини прахови частици води до здравословни проблеми. В последните години се говори все повече за това, че трябва да следим по-изкъсо PM2.5 – по-финните частици, за които сега нямаме данни в реално време, а само средногодишна стойност. Именно те причинявали най-много поражения на дробовете. WHO дори цитира изследвания правещи връзка със заболявания на сърдечната система. Останалите замърсители, макар технически под нормата, също не са за подценяване.

Трудността да се прецени реалният ефект върху общественото здраве идва от недостатъчните данни. В София има 5 измервателни станции и още една на Копитото, която изключвам от графиките горе. Средна стойност за цяла София е безмислена предвид размерът и различията в инфраструктура, топология и жилища в частите на града. Дори замърсяването до една станция да е голямо, това не означава, че на километър въздухът няма да е сравнително чист. Също така, забравяме, че дори по-голям проблем е замърсяването на затворените пространства. Големите офис сгради имат климатични инсталации, които почистват въздуха. Домовете ни и повечето обществени сгради като училища и дори болници нямат такива. Същото важи за повечето коли.

Продължителността на излагане също е от огромно значение. 2-3 часа замърсен въздух има в повечето градове по света, които страдат от час-пик. Въпросът е да не е в пъти над нормата и да не продължава по 3-4 дни, както виждаме горе. Възможни мерки има много и повечето са непопулярни. Готви се явно нов план за борба със замърсяването на въздуха, но явно пак ще остане на хартия съдейки по това, че общината продължава да купува дизелови автобуси. Други мерки като забрана за движение на стари коли в града или поне в центъра ще доведе до незабавна политическа смърт на който се опита да го въведе. Забраната за отопление с дърва и въглища ще доведе до сериозен социален проблем, ако няма предвидена алтернатива.

Всички решения искат сериозна политическа воля и немалко пари. Ако не дадем парите сега обаче, ще ги дадем после за неизбежната глоба на Европейската комисия за това, че се тровим сами себе си. Политическата воля някой трябва да я поиска и да убеди околните, че повече така не може.

Ражданията, Цезар и лекарите

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/cezarovo/

Понеделник пуснах една графика във Facebook с коментар “Календар кога на лекарите и акушерките в родилните отделения в България им се работи”. Той беше нарочно провокативен, за да предизвика дискусия по това, което данните за ражданията показват – силно разминаваме между ражданията в работни дни и по празниците. Обновена версия на графиката виждате тук.

Годините са раздели по седмици като всеки ден е маркиран в гама от зелено до червено спрямо това дали е имало повече или по-малко раждания от средното за въпросната година. Данните от последните 3 месеца показани тук не са надеждни, тъй като все още се въвеждат от болниците. Интерактивна версия ще намерите тук.

birth

Обяснението е съвсем просто – има доста раждания с планирано секцио и графиката илюстрира добре това изместване. Макар в коментарите да бяха обсъдени и изяснени доста неща, статусът ми обаче определено не беше уважителен към работата на лекарите и акушерките и не взимаше под внимание контекста.

Надеждността на данните

В лекцията ми на TEDxBG 2014-та дадох тези данни като пример за неточност. Писал съм за този проблем от самото му създаване и отново всяка година покрай редовните сензации как сме “изчезвали”. Данните в регистъра просто не се въвеждат навреме и няма гаранции колко са точни. Трудно е да се направи проверка с данните на НСИ, защото те броят съвсем друго, а и има раждания извън болниците.

Преди година попитах Министерството на здравеопазването какъв контрол извършват върху болниците за навременното въвеждане на данните. Питах и дали е имало някакви санкции за това. Отговор не получих, но неофициално разбрах, че контрол практически няма. Това се вижда добре и като следя регистъра. Според изискванията, всяко раждане трябва да се въвежда до три месеца в регистъра. Вижда се ясно обаче, че стотици раждания се въвеждат месеци след този срок. Не знаем колко биват пропускани и дали някои болници въобще не подават информация.

Това означава, че всеки извод на база този регистър трябва да се прави със солидна доза уговорки. Тук приемам, че няма голяма промяна в иначе ниското му качество. Тоест, че въвеждането от едни и пропуските на други не се променя много през годините. Това ми позволява да правя сравнение на национална база между периодите.

Разминаването и причините

На горната графика се вижда как по време на празници има силен спад на ражданията. Средно той е с около 30%. Публичния регистър не дава повече информация какви са ражданията – естествени, с планирано или спешно секцио. Единственият възможен начин обаче да има такова разминаване от планираните цезарови сечения. Това обяснение съвпада и с последните данни за техния дял у нас – близо 40%.

През май миналата година Капитал публикува доста интересна статия по този въпрос с коментари на д-р Стефан Константинов. Там, както и в блога си, той изнесе данни от вътрешната част от регистъра на ражданията, според които близо 60% от всички раждания в частните болници са със секцио. В общинските и държавните процентът е 33 и 34%. Някои обясняват това разминаване с по-голямото доверие, които пациентките имат в частните болници и затова избират тях при нужда. Другото обяснение, подкрепено с анекдотни примери от лични истории твърди, че в частните болници просто повече успяват да убедят пациентките, че проблем има и че секциото е по-безопасно в техния и в общия случаи.

Моята графика, а и от публичните данни в регистъра не може да се хване това разминаване по болници или собственост. Всъщност, дори да имаме достъп до всички данни и дори те да бяха надеждни, пак нямаше да може да си направим нужните изводи. Просто всеки случай е строго индивидуален и е работа на лекаря да прецени какво е нужно. Несъмнено има и случаи, в който жени сами пожелават цезарово, както и лекари, които ги убеждават да направят такова за свое удобство и печалба. Нищо от това не може да се установи от данните обаче. Моят статус в известен направи такова внушение и въпреки разясненията под него, разбираемо е лекари да се обидят от генерализацията и тона. Затова се извиних в коментарите.

Това, което данните могат да покажат е общата тенденция и измеренията на един проблем. Точно това се опитах да илюстрирам с графиката си по-горе. Подобно на ражданията на българчета в чужбина не е достатъчно да знаем едно число или процент. Трябва да ги видим представени по разбираем начин, в определен контекст или формат, за да ги осмислим

Перспектива

Тази тема далеч не е изолирана до България. Тенденцията за увеличение на секциото е навсякъде. Бразилия е един от рекордьорите в световен мащаб. В Европа изглежда Италия води пред всички. Харесва ми тази карта на HuffingtonPost от 2014-та с последните известни тогава данни.

csections

В зелено се виждат няколко държави, които са в границите препоръчани от WHO за “нормални” нива на цезарово сечение – 10-15%. Това не означава, че са добри като отправна точка, защото е възможно да има силно разделение вътре в страната с региони с лош достъп до такива медицински услуги и други, където нивата на този тип раждане да са високи. Също така, трябва да се вземе под внимание и средната възраст на раждане. Според няколко дискусии на специалисти, които намерих, при раждане над 35 се увеличават значително рисковете. Особено, ако става въпрос за първо дете. Така лекарите може да са по-внимателни и да препоръчват секцио по-често.

Известни са рисковете както от естественото раждане, така и от операцията. Във всеки случай специалист трябва да прецени кое надделява. Затова е невъзможно да се прецени за всяко от 30-те хиляди такива операции дали са били наложителни или не. Една друга метрика обаче може би ще даде такъв отговор – смъртността сред родилките. Макар да има доста други фактори, които допринасят за нея – наблюдение по време на бремеността, условия на раждане, подготовка както на родилките, така и на медицинските работници – като един от основните често се сочи именно изборът на раждане.

20150815_irc400_0

Economist са направили такова сравнение, в което си позволих да маркирам България. Интерактивната версия ще намерите тук. Вижда се, че държавите от развития свят с нива на секцио между 20 и 40% имат доста ниска смъртност сред родилките. Тези над 50%, както и онези под 15% имат значително по-голяма смъртност. В границите между 20 и 40% обаче се вижда разминаване в десетки пъти. Обяснението за това може да бъде отново различен достъп до здравеопазване и други фактори. Изводът от тази графика обаче може да бъде, че просто намаляването на процентът на цезарово не води непременно до по-добро женско здраве. Също така, невъзможно е да се избере “референтна” държава или модел заради големите различия в системите и демографията.

Vox ни дава друг интересен поглед над темата. В тяхна статия от преди година, те показват голямото разминаване между нивата между различните щати в САЩ. Докато средните нива са между 32 и 37%, общо за страната дялът на операциите е същия като този в България. Разликата обаче е, че смъртността сред родилките при тях е 6 пъти по-голяма. Друг интересен аспект от статията е разбивката по дни от седмицата. (Неделя е първият ден в щатите). Тя е практически идентична с тази в България. Това означава, че планираните цезарови спрямо спешните е същия при коренно различни здравни системи и финансови възможности.

day-of-week-csections

Има ли някакво значение всичко това?

Графиката, която направих беше просто един начин да се покаже нещо, което виждаме като проблем в здравната ни система. Както се видя дотук, няма еднозначен отговор кое е “нормално” и какво ниво на секцио само по себе си е безопасно погледнато на национален мащаб.

Мнението ми по този въпрос е същото както и това с абортите – в дискусиите твърде много се залага на това както “трябва” да правят жените. Ако има една универсална истина, тя е, че трябва да спрем да налагаме някаква норма или квота когато нещата опират до решения свързани със собствените им тела. Ако по свое желание искат да направят цезарово сечение, защо някой трябва да ги спира. Такъв вариант трябва да бъде разписан в нормативните актове, както е при абортите. Не разбирам определенията, че някои жени са били “глезли” или много се подвеждали. Дори да е вярно, но това си остава тяхно решение.

В същото време, трябва достатъчно добре да са разяснени рисковете при взимането на едно или друго решение. Не са малко и обратните случаи – жени, които настояват за естествено раждане при голям риск сочещ към нужда от секцио. През последните години изглежда има усилие за унификация и подобрение на информацията предоставяна от клиниките, но в крайна сметка всичко това остава между пациентката и лекаря. Всеки случай е уникален и всеки човек има различни съображения.

Тази операция в никакъв случай не е универсално лоша и наложителна само в крайни случаи. Както всяко друго нещо в медицината, точна оценка и 100% гаранция никой не може да даде. Затова трябва да спрем да демонизираме цезаровото сечение и жените избрали го и да залагаме повече на медицинската етика и оправяне на финансовия елемент. Приносът, който данните може да имат в тази насока, е да покажат на бъдещите майки кои болници колко и какви манипулации извършват, колко усложнения и фатални случаи са имали, както и какви са резултатите от одити и професионални оценки.

За целта обаче трябва да имаме много по-детайлни данни на ниво болници, както и надежден регистър за ражданията. На този етап не виждам някой да има желание да предостави на обществото каквато и да е част от тази информираност. Остават ни единствено необоснованите сензации за раждаемостта в сутришните блокове, които никое официално лице не намира за нужно да обори. С това качество на работа – толкова.

Корупция – и молба към всички за помощ – 2

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1996

Минаха две седмици от първия ми запис в тази поредица. Седмица на продължаваща бясна съпротива от общинските власти.

Вече зная за коя политическа партия няма да гласувам на тези избори – а предполагам, че и нито един човек от квартала. Вероятно не само на тези избори, и със сигурност ще се погрижим да агитираме и всичките си познати по въпроса. Представителите на ГЕРБ в общината заслужиха тази съмнителна чест с упорит труд за защита на незаконния строеж до нас…

Неведнъж съм ги защитавал и подкрепял тук с името си. С надеждата, че ще се преборят с корупцията. Който не вярва – блогът ми има търсачка, проверимо е. Вместо да запазят даденото ми в аванс доверие, те го пропиляха. Мисля, че е полезно за тях да изкарат едно дълго и поучително време извън властта. Може би дори завинаги.

Другата партия, която срина напълно дадено от мен в аванс огромно доверие, беше Реформаторският блок. Неин представител е кметът на община „Оборище“ Васил Цолов – основен защитник на строежа. Твърдял многократно пред медии, че документите му са изрядни. Само че от това, което събираме с течение на времето, сме смаяни от неизрядността им. Нямам представа от какъв халюциноген трябва да си изпати човек, за да реши, че са наред.

Накратко – мисля, че тези две партии изгубиха гласовете си в квартала ни. И ако не се осъзнаят в много кратък срок и не вземат лично мерки най-сетне да кажат истината за строежа и да го спрат, лично аз ще направя всичко възможно да ги изгубят навсякъде, където името ми се цени. Умножете ефекта по поне хиляда жители на околни сгради, и ще получите резултата. Изборът е техен. Ако изберат подкрепата на незаконното пред гласовете на избирателите, аз ли ще съм им виновен, че ще изгубят гласовете на избирателите?

… Но това е друга тема. Сега още малко развитие от днес.

Сутринта намерих на вратата на входа ми залепено ето това обръщение:

Arteks zaplahi

Печатът под заглавието му е копие от писмото, което внесох в Министерския съвет. В добавка към този лист бяха залепени и копия от листовете с подписите ни. Ще рече – имаме приятели в Министерския съвет, знаем ви кои сте. Плашете се, че ще ви съдим.

(Познат почерк, нали? Особено на тези, които по време на социализЪма сме си имали неприятности със „службите“. Случайно съвпадение? Или нищо ново научено и нищо старо забравено?)

Само дето нас ама изобщо не ни е страх. Твърдението, че подписите са събирани под друго писмо, естествено, е типична за „Артекс“ клевета. Всички подписани с удоволствие ще го потвърдят в съда. Така че не могат да ни уплашат. Нито ще посмеят изобщо да ни съдят, дори в корумпираната българска съдебна система. Тръгне ли се да се чопли случаят, нередностите около строежа няма да има как да бъдат подминати. А да си отмъщават с мутренски средства няма да посмеят. Ще е кофти игра, така да се каже.

По-интересно е друго. Кога ще ни свърши търпението и ще дадем „Артекс“ под съд за клеветите им. Тази не е нито първата, нито втората. Както забелязвам, вече се подготвят да отричат, че обръщението е тяхно дело – подписано е почти анонимно, „от оклеветените“. Разбира се, за целите на съда и това е достатъчно. Особено ако делото се наблюдава от представител на Комисията по мониторинг на напредъка на България и Румъния – това е една от линиите, по които действам в момента… Но този опит за избягване на отговорност за „обръщението“ вече показва, че клеветниците се боят. И с право.

Любопитен съм дали в България ще се намери поне една политическа партия, която да не е защитник на корупцията, и да се намеси в нашия случай. След три месеца опит с борба срещу незаконния строеж съм абсолютно наясно – без политически натиск няма да се мине. За съжаление. Ако такава се появи, ще обере гласовете на хората от района.

А към всички читатели на този запис отправям обичайната молба – разпространете го, навсякъде из Интернет. Колкото повече хора го прочетат, толкова повече е шансът да намерим как да се справим с този проблем. И толкова повече е шансът утре, когато започнат да строят нещо незаконно на вашите глави, процедурата по справянето вече да е отработена.

Мажоритарната система

Post Syndicated from Илия Горанов original http://9ini.babailiica.com/majoritarian_electio/

Гледам, че Слави Трифонов се е изказал с тежката си компетентност по темата с мажоритарното гласуване и пак ми намирисва не много хубаво, понеже е обяснено, като всички факти са завъртяни така, че слънцето да ги огрява под подходящ ъгъл. А това след два дни ще подхлъзне маса народ да гласуват с да на глупавия му референдум.

Та какво твърди Слави трифонов, цитирам: “Ако имаме мажоритарен вот в два тура, при 6 милиона избиратели и 240 едномандатни избирателни райони, ще имаме приблизително по 25 хиляди гласа на район. За да стане депутат, който и да е, ще трябва да спечели 50 процента плюс един от тези 25 хиляди гласа. Как е в момента? Мартин Иванов-Данона – депутат от Пловдив област, благодарение само на 7 процента от гласовете!“.

Първото некоректно нещо в горното изказване е, че се прави заигравка с относителни стойности (проценти), с които масово хората си нямат представа как да работят, а процентите са едни други числа и не са като останалите. Та поради неразбирането, на обикновения човек, какво са относителните стойности, на повечето им звучи много логично – трябват 50%, а той има 7% и е избран. Но тук не се коментира въпросът от каква база са изчислени тези проценти, а в пропорционалните и мажоритарните избори базата е различна. Така че нека да разгледаме абсолютните стойностти – броят на получените гласове.

На последните парламентарни избори в България (през 2014 г.):

  1. Право да гласуват в Пловдив Област са имали 307146 (факт);
  2. Гласували са 151173 (също факт), което прави 49.21% активност на гласуване;
  3. Многомандатният избирателен райн Пловдив област избира 11 депутата, което означава че на всеки от тях се падат по 27922 избиратели (което не е много далече от числото на Слави, че при мажоритарна система с 6 милиона гласоподаватели и 240 депутата, за един средно ще гласуват около 25 хиляди избиратели. Реално числото няма да бъде точно, тъй като ще трябва малко да варира според гъстотата на населението в различните части на страната, така че можем да твърдим, че дотук сметката е приблизително коректна.
  4. Ако 49.21% от тези 27922 избирателя гласуват в мажоритарния вот, това ще прави около 13740 гласували. За да бъде избран за депутат в този едномандатен район, някой от кандидатите ще има нужда от половината + 1 от тези гласове, т.е. 6871 гласа те правят депутат.
  5. Мартин Иванов (чрез партията си) е получил 9814 гласа (факт), което означава, че потенциално би получил 71.42% от гласовете.

Разбира се, аз не съм Слави Трифонов и няма да спекулирам с този резултат – реално, кандидатът би получил много по-малък процент, защото това са гласове за партията, която го е издигнала, а не лично за него. Също така, тези гласове са събрани на по-голяма територия и при по-малък размер на избирателния район вероятно абсолютният брой гласове би бил по-малък. За съжаление не е възможно да преобразуваме на 100% резултата от пропорционалните избори, за да видим какво щеше да се случи ако бяха мажоритарни. Но оставям на вас да прецените, дали Мартин Иванов сега нямаше да е депутат, ако системата беше мажоритарна.

Защо драгият слушател остава измамен от обяснението на Слави Трифонов? На първо място, защото цитираните 7% са получени в многомандатен избирателен район, а не в едномандатен, както би било в една мажоритарна система. Или иначе казано – 11 кандидата са събрали по около 7% в този район, за да станат депутати, което е около 77% от гласовете и вече звучи доста по-легитимно от сравнението на 7% срещу 50%.

Втората мощна измама е, че в обяснението на Слави Трифонов, в контекста на пропорционалната система се гледат гласувалите, а в контекста на мажоритарната се гледат имащите право на глас. Знаейки, че избирателната активност е била малко под 50%, става ясно, че говорим за едно разминаване от два пъти, но както казах – добре е слънцето да огрява най-добре нашите аргументи.

Дали Мартин Иванов е най-големият проблем на пропорционалната избирателна система? В същите тези избори през 2014 г. средната цена на един мандат е била 12240 гласа. От избраните 240 депутати в 43то Народното събрание, 65 (почти една трета) са избрани с по-малко гласове от Мартин Иванов. Тук ще поставя риторичен въпрос: как Слави Трифонов избра именно това име за да онагледи предимството на предлаганата от него избирателна система и защо не избра някой друг от 65те, които имат по-лош резултат от Мартин Иванов и също са избрани.

Сега да видим недостатъците на мажоритарната система, защото Слави обяснява само за плюсовете ѝ, а ако е толкова интелигентен, колкото се опитва да се изкара, когато обяснява за нещо, задължително трябва да каже какви са неговите плюсове и минуси, ако изтъква само плюсовете си е жив популизъм, защото на всички би трябвало да е ясно, че освен плюсове трябва да има и някакви минуси. И така:

  1. Първи недостатък е, че при мажоритарната избирателна система, за избрания кандидат се гласува на много по-малка територия, тъй като едномандатният избирателен район е много по-малък. Сега да си представим т.нар. корпоративен вот или вот под заплаха от уволнение в слабо населен район на страната или просто да си представим купуване на гласове… дали е по-лесно управляемо на голяма територия или на малка? Особено говорейки за пропорции!

    Не само това – едномандатните избирателни райони ще се определят от управляващото мнозинство, което също ще им даде възможност да влияят на резултата чрез дребни нормативни промени. Разбира се, това и сега е възможно, но влиянието на този фактор при мажоритарните избори ще е много по-силно поради по-малкия размер на района.

  2. Вторият недостатък е, че при липсата на ясно изразена партийна система, към каквато се тласкаме чрез мажоритарния вот, създаването на единна политика на управляващото мнозинство е много по-слабо вероятно да се случи.

През последните 200 години много европейски държави са преминали от мажоритарни към пропорционални избирателни системи и почти няма такива, които да са преминали от пропорционална към мажоритарна, тъй като пропорционалните се смятат за по-съвършенни и модерни. Ако ще даваме примери къде мажоритарните системи работят, можем да дадем и примери къде мажоритарните системи не работят. На парламентарните избори в Канада през 1993 г. партията Progressive Conservatives получава 2 мандата срещу 16.1% от гласовете, партията Bloc Quebecois получава 54 мандата срещу 18.1% от гласовете, а партията New Democratic Party получава 9 мандата срещу 6.6% от гласовете.

И накрая само ще кажа, че аз не съм продавал мартеници, не съм пял, не съм правил концерти и не съм водил телевизионно предаване, от 13 години се занимавам с избори, а от 2 години пиша дисертация с тема за оптимизиране на системите за пропорционални избирателни системи. Имам научни публикации по темата и съм докторант в Българската академия на науките. Но ще оставя всеки сам да реши как и дали да гласува на референдума.

Гласът ми за изборите и референдума – Трайчо Трайков, Не, Не и Не

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/kak-shte-glasuvam/

На всички избори се сблъскваме с една и съща дилема – не се припознаваме в предложените кандидати. Повечето от тях дори не понасяме. Така вот се превръща по-скоро в избор кого не искаме в НС/МС/общината. Възприемаме, че в една добра демокрация номинациите биха мислили за народа, биха отразявали като поведение, концепции и планове това, което ние виждаме като добре за нацията. Това е една красива идея, но за жалост не по-малка заблуда от тази, че ще дойде “някой да ни оправи”.

Демокрацията не работи така. Някой твърдят, че избираме по-малкото зло сред няколко големи. Макар понякога кандидатите да са наистина по-скоро за затвора, отколкото за трибуната, често просто става въпрос за интереси. Това е демокрацията всъщност – преподреждаме интереси, нужди и дефицити. Целта е така да се наредят, че предвид възможностите всички да получат максимално сега с поглед към бъдещето. Колко тази цел се постига зависи от доста други неща, на които няма да се спирам сега.

Да се припознаеш изцяло е един кандидат може да означава поне едно от следните три неща. Единият вариант е и двамата да сте изключително крайни в позициите си. Тогава по-добре спри да четеш този текст. Другият вариант е да не си вникнал в концепцията на кандидата или в същността на дискутираната тема. Третият вариант е кандидатът просто да го е ударил на популизъм и да казва каквото е нужно на конкретната публика без да говори реално за политики и решения. За всички останали идеален кандидат няма. Има компромиси и разбиране. Това е демокрацията в практическия смисъл на думата.

Моят избор за президент

14590509_608491485989301_1882040840632651501_n

Предвид казаното до тук, на изборите за президент и вицепрезидент на 6-ти ноември реших да гласувам за Трайчо Трайков и Съби Събев. Те са с номер 7 в бюлетината.

В последните седмици изгледах всички интервюта, дебати, нападки от и към кандидатите. Следях не само за отговорите им, но и за поведението. Изборът ми се дължи колкото заради достойнствата на Трайков, колкото и на нежеланието ми останалите кандидати да припарят до президентския пост. Не съм се концентрирал върху кандидатите за вицепрезидент, до голяма степен защото не чуваме много от тях. Затова нямам и много впечатления от Събев.

В никакъв случай не съм съгласен с всичко, което Трайков казва и позициите, които заема. Смятам обаче, че има най-трезва представа какви правомощия дава президентската институция. Показвал е в миналото, че не се свени да защити интересите на България във взаимоотношенията както с ЕС, така и с Русия. Трудно е да преценим как би се държал на поста. Малко очакваха Плевнелиев да стане толкова добър президент на този етап в надпреварата. Трайков обаче показва характер и потенциал да се опълчи когато е нужно на това и на което и да следващо правителство.

Ще гласувам за него въпреки, че е издигнат и подкрепен от Реформаторския блок. Въпреки, че е кандидат на дясна коалиция. Също толкова важно за избора ми е и това, че не е нито подкрепен от вирхушката в БСП, нито от корпоративната ДПС, нито множеството етно-наци-соц сателитни партии около тях. Гласът ми ще е колкото в негова подкрепа, толкова и протестен вот срещу останалите.

Другите кандидати

Като цяло не бих казал, че имам лоши впечатления от Цецка Цачева в парламента. Знам за неприятни неща от гледна точка на администрацията в НС и блокиране на прозрачността, но това не я отличава по нищо от предшествениците ѝ. В този и много други аспекти тя не е нищо специално – просто още един апаратчик на партията си сложена на правилната позиция. Не виждам нищо, с което да показва, че би се разделила с тази си роля, ако бъде избрана за президент. Във всички интервюта и дебати повтаряше заучени фрази казани почти дословно преди това от Борисов или Цветанов. Променяше собствените си позиции малко след изказвания на последните. Често те дори говориха вместо нея и през нея.

В този смисъл не виждам никаква индикация, че тя няма да е просто изпълнител на Борисов на президентския стол. Случвало се е и преди с други премиери и президенти и е пагубно за разделението на властите. Не по-малко обаче ме притеснява реалната опасност кой ще замести Цачева като председател на президента. След като Цветанов е настоявал той да бъде кандидатът на ГЕРБ на тези избори и съвсем естествено му е било отказано, успял е да си издейства точно поста на Цачева. Малко хора знаят всъщност колко власт е концентрирана в ръцете на председателя на НС. И сега Цветанов в ролята си на шеф на групата на ГЕРБ практически държи ключа към кворума. Така до голяма степен контролира кои закони и реформи ще минат и кои – не. Вече описах как търгува с си тази власт. От позицията на Цачева ще има още повече контрол над законодателния процес и ще може еднолично да определя съдбата на всяко предложение.

За Радев нямам думи просто. Не е само заради онова глупаво изказване за кемтрейлз, но и заради абсурдната му позиция към НАТО и ЕС. Не разбирам защо има генерал в почти всички двойки кандидати с шансове за поста. Не разбирам нуждата и как това би привлякло подкрепата на хората. Нищо в говоренето на Радев не даде да се разбере, че има разбиране каква е ролята на президентската институция, какви са възможностите и ограниченията. Просто е срамно за една лява партия да издигне кандидат, чиято целева група е единствено пенсионери с добри спомени от социализЪма. Това ли е бъдещето на лявото в България?

За Марешки малко мога да кажа. Не го възприемам насериозно и не проумявам защо някои агенции му дават такава подкрепа. Уважавам работата на Калфин в ЕП. Защитавах повечето от политиките му докато беше министър. Не съм съгласен с доста от принципните му позиции, но не това е основната причина да не е моят избор. Това, че е с Първанов и сие просто го дисквалифицира.

Орешарски и Каракачанов за мен са абсолютно същия кандидат. Никакви реални политики, никакви лични качества, никакви шансове за поста. И двамата имат една единствена роля – да покажат колко гласа може да осигури партията им, за да може да ги предложат за продан на втория тур. ДПС дори са издигнали толкова неизбираем кандидат, че да докажат как контролираните и купените от тях гласоподаватели биха гласували по команда буквално за който и да е.

Аналогична е позицията ми за останалите. Някои като Ганчев са дежурни абонати на изборите. Той впрочем все още отрича, че се е опитвал да скрие принадлежността си към бившата Държавна сигурност. Останалите са в бюлетината или за медийните субсидии, или защото имат какво да продадат като политическа подкрепа.

Референдума

Надали някой има илюзии, че този референдум е нещо повече от опит за политическо начало на Трифонов. Жалко е, че използва механизъм като национално допитване, за да го направи. Въпреки това, не смятам, че трябва да се бойкотира. Сърдим се, когато в парламента и на избори се правят машинации с процедурите, за да се постигне служебна победа по определени спорове. Именно това направи ЦИК с решението си да не се питат гласоподавалите дали искат да гласуват за референдума. Смятам, че трябва да се гласува и ето моята позиция по въпросите:

Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Отговорът ми е НЕ. Като идея изглежда много добро, но на практика рядко е така. Особено предвид политическата култура на населението, нивото на образование, на медиите, на самите политици. Божо описа много добре какъв би бил резултатът на предишни избори при абсолютно мажоритарен вот. Мисля, че това е достатъчно красноречиво.

Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Изглежда доста не са разбрали, че и сега гласуването е задължително, макар предвидените мерки да са малко или много абсурдни. Въпреки това, въпросът е легитимен, защото има начин да се въведе реално задължително гласуване без да противоречи на конституцията. Моята позиция е НЕ. От една страна не смятам, че упражняването на едно гражданско право трябва да бъде задължение. За някои това може да е мярка, която да накара гражданите да влязат по-активно в политическия живот. Аз не смятам така. Не на последно място обаче намирам за странна концепцията, че ако някак магически накараме всички да гласуват, нещата ще тръгнат на по-добро. Предполагам, че идва от идеята, че повечето негласуващи са точно като “нас” “мислещите”, че са отвратени и не им се занимава или ги мързи. Ами ако не е вярно? Ако негласуващите са точно като онези готови да продават гласа си? Какво правим?

Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Просто НЕ. Въпросът е странен, а последиците за политическата ни система от такова решение ще са доста по-сериозни, отколкото някои предполагат. Съгласен съм, че трябва реформа на финансирането. Просто механично да се намали сумата обаче не е никаква реформа, а чист популизъм.

Проследяване на активните българи в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/prosledqvane_chujbina/

Да се каже колко са българите в чужбина е пословично трудно. Реалистичните прогнози сочат за 0.9 до 1.2 милиона. Медиите често тиражират непроверени и невъзможни оценки. Дори в доклада за националната сигурност се прокрадна незнайно откъде числото 3.5 млн. Точна и пряка информация няма. Единствената възможност е да преценим на база косвени данни – деца родени зад граница, пътувания, местна статистика, брой извършени услуги в консулствата, активност на избори и прочие.

В последните три години събирах данни за още един такъв източник – заявленията за гласуване в чужбина. Докато броят им обикновено е малък – под 40 хиляди – те носят друга интересна информация. Тезата ми беше, че с публичната информация за заявленията може да се проследи пътя на отделни хора през годините – къде са живели и къде са се преместили. Това предположение, разбира се, има доста условности, които ще обсъдя по-долу. Не по-малко важен е и аспектът за сигурността на личните данни и какви са последствията от тази проследимост. Ще започна обаче от началото.

Събиране и анализ

В рамките на всяка кампания за отваряне на секции в чужбина, ЦИК публикува списък. Той съдържа три имена и място, където лицето иска да гласува. Преди дни писах за кампанията за тези избори и с какви проблеми се сблъскахме. Всяка година има различни правила за отваряне на секции, но списъкът е приблизително един и същ.

От парламентарните избори през 2013-та започнах да свалям този списък на всеки вот. Това е изцяло публична информация, която всеки може да намери. Някои от тези списъци дори все още са в мрежата. Събрах ги на едно място в един формат и започнах да ги сравнявам.

Първо махнах всички с Иван, Димитър, Николай и прочие често срещани някъде в трите си имена. Изключих и всички имена, които се срещат повече от веднъж в списъка на даден вот. Така получих изчистен списък от няколко хиляди души, които са подали заявление на поне два вота, не се повтарят и не съдържат често срещани частици.

Следващата стъпка е да изкарам промените в местата, където всеки от тези хора са подавали заявления в различните години. Секциите често сменят точните си коодинати, а и хората гласуват понякога в съседни места. През 2013-та, например, аз подадох заявление за Франкфурт, но в последните два вота подавам за Дармщадт. Двата града са на 20 км. един от друг. При такова малко разстояние не може да се направи предположение, че съм се преместил. Затова премахнах всички “пътища”, които са с места на по-малко от 50 км.

Накрая, за да е по-прегледна визуализацията, обединих места, които близо едно до друго. Това е нужно, защото в Лондон, например, има доста секции в кварталите. Недостатъкът е, че някои градове по границата на съседни държави също бяха обединени. Такива обаче бяха две или три.

Визуализация на данните

Резултатът от този алгоритъм е следната карта. Показва пътя на 1268 души през 269 града по света. Това са 3.6% от подалите заявления тази година. Всяка точка е място, където някой е живял или където се е преместил. Големината им показва броя хора минали от там.

Ако минете с мишката през местата, ще видите в зелено нанеслите се от други градове, а в червено – изнеслите се. Кликнете върху мястото, за да оставите фокуса на тези връзки. Така ще може да променяте увеличението на картата и да разгледате по-добре връзките на този град. Може да отворите картата на цял екран за по-добра прегледност.

Тази графика показва разбивка по държави. Повечето секции имат дял, който не отива никъде. Това са хората преместили се в рамките на същата държава. Минете с мишката над определена държава, за да видите само нейните връзки. Нарочно не съм показал точния брой преместили се, защото няма такова значение – данните не са представителни. По-голямото движение за Великобритания, например, се дължи на по-голямата извадка от там тъй като са сред най-активните в събирането на заявления. Това не означава, че там най-много се местят хора. Целта на тези графики е да получим обща представа.

Условности на анализа

От разяснението на алгоритъма веднага стават ясни няколко потенциални проблема. Въпреки изчистването на повтарящи се и често срещани имена, няма начин да знам дали подалите заявления в различни градове са един и същи човек само на база име. Публичните данни нямат друга лична информация, а и не трябва да имат. По мои наблюдения обаче, когато някой веднъж подаде заявление за гласуване, има тенденция да подава и на следващите вотове. Особено след въвеждането на електронния формуляр. Затова прецених, че вероятността един човек да подаде на едни избори на едно място, да не подава повече и друг човек със същото рядко име да подаде на други избори за друго място е достатъчно ниска. Все пак, такава вероятност съществува.

Липсата на друга идентифицираща информация прави невъзможно и засичането на промени в имената на даден човек. Това се отнася най-често за жените, които са се омъжили или развели. Това ще попречи да се намери връзка. Случва се също хората да си сменят името при взимане на чуждо гражданство. Тези случаи обаче са редки и промяната почти никога не отразява в България.

Друг проблем с анализа е, че презумпцията, че хората са подали заявления за места близо до местоживеенето им. Макар това да е най-честия случай, няма гаранция, че се отнася до всички. Малко известен факт е, че може да подадем заявление за която и да е секция в чужбина и да гласуваме в друга. Това може да се използва за подкрепа на далечни секции, когато близката до нас гарантирано ще бъде отворена. Доколкото съм видял обаче, такава подкрепа рядко се дава. Най-вече причината е, защото не е известно като възможност, но и защото винаги го има притеснението, че ЦИК ще промени нещо в правилата в последния момент.

Лични данни ли са това?

Технически не. Нито в графиките тук, нито където и да е другаде не съм публикувал имената на подалите заявления. Използвам само списъците от сайта на ЦИК. Те, както споменах вече, се публикуват изцяло в съответствия с Избирателния кодекс. Целта им предвидена от депутатите ни е всеки да може да провери дали заявлението му е било правилно обработено и прието.

Би могло да се поспори дали публичността на тези списъци в мрежата е проблем. Доста хора забравят, че списъците с разпределението по секции също се публикуват – както пред секциите, така и в интернет. Съдържат имената на почти всички пълнолетни българи и лесно се намират. Всъщност, именно с тях понякога проверявах местоживеенето на отделни изчезнали в Lipsva. Ако се свалят всички, сравнително лесно може да се направи същия анализ като този, но за цяла България.

izbiratelni-spisaci

Публичните списъци, за които говоря, трябва да се различат от теча на информация, който видяхме през 2011-та. Тогава Външно погрешка публикува адресите в България и в чужбина на над 36000 българи. Сега списъците със заявления се публикуват само от ЦИК през специален сайт, така че такъв теч надали е възможен.

Все пак, сами виждате, че проблем има. Всеки списък поотделно не ни дава много информация, но взети заедно, дори предвид всички условности, показват ясни връзки. Добавяйки други данни като активността в социалните мрежи донася още повече информация. Търсенето на редки имена във Facebook и Linkedin има доста добри резултати. Да не забравяме, че подаващите заявления са обикновено активните социално българи. Това повишава вероятността да ги намерим в местните общности или просто в Google.

Неприкосновеност в един свързан свят

Личното пространство е доста сложно понятие в наши дни. Оставяме куп информация в мрежата с дейността си. Често тази информация показва повече, отколкото ни се иска. Използвайки т.н. data mining всеки с повече знания може да събере парчетата. Част от тях сами се споделили – като местоживеене и роднински връзки във Facebook, коментар за даден квартал във форум и прочие. Други като изборните списъци се публикуват от администрацията.

Подавайки заявления за гласуване за избори в чужбина е само един пример. Понякога става дума за недоглеждане от страна на институция, като случая за пробива в сайта на Фонда за асистирана репродукция. При повечето обаче публичността е регламентирана от нормативен акт и за това има много добри причини. Може да се опитате да скриете тази информация, както изглежда се е опитал да направи един кандидат за президент. Реалността днес е такава, че ако нещо попадне в мрежата, то трудно би било да се премахне.

Докато някаква степен на публичност е нужна, определено има какво да се подобри в конкретния случай. Избирателните списъци окачени пред секциите са абсолютно ненужни. ГРАО има сайт и телефон за проверка. Достатъчно е да се сложи бележка с номера пред секцията. Публикуването в мрежата пък съвсем трябва да се спре. Ако някой може да отвори текстовия файл от сайта на общината си, определено може да отвори формуляра на ГРАО. За заявленията за гласуване в чужбина пък е достатъчно да се въведе формуляр с код. И сега на сайта на ЦИК се раздават пинове за всяка проверка. При попълване на заявлението може да се показва на екрана и праща по мейл код, с който да се прави проверката. Пак имаме нужда от списъка с места, където са подадени заявления заедно с общият им брой. Това е критично са процесът на организация на секции. Няма нужда обаче имената да са публични. Картата горе илюстрира защо.

Да не бързаме да прехвърляме вината

Осъзнавам, че описаното до тук би могло да откаже някои да подават заявления. На пръв поглед излиза, че ЦИК не пази данните ни. Това съвсем не е така. Подаването на заявления е изключително важно. Може да се подобри публичността на информацията, но всичко от това, което научих тук, можеше да го получа от други източници и то с доста по-голяма точност. Трябва да разберем, че истинският проблем е в това, което сами оставяме в мрежата. Регистрите са чисто чиновническо решение на всеки проблем и информацията в тях често е ненадеждна. Докато те може да се ограничат или оправят, с лекота предаваме лични снимки, постове, местоположение, предпочитания и прочие на социалните мрежи. Малко осъзнават, че тогава те стават тяхна собственост. Същото важи за информацията събирана от рекламите по сайтовете – какво търсите, какво посещавате и какво четете.

Определено има стъпки, които ЦИК може да вземе, за да подобри конкретния случай с регистъра на заявленията. Трябва законодателна инициатива, за да се промени ИК и да се премахнат избирателните списъци. Целта ми с този анализ е най-вече да покажа, че събирайки няколко безобидни източника на информация, може да научим притеснително много. Когато говорим за държавни институции, обществени средства и решения на официални лица, именно този ефект търсим с отворените данни. Когато обаче нещата опрат до личното пространство на отделни индивиди, трябва да сме по-внимателни.

Корупция – и молба към всички за помощ

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1991

Искам да ви помоля да помогнете. На мен и цял квартал хора.

На ъгъла на улиците „Буная“ и „Русалка“ в София се строи не твърде законен строеж. Ето накратко фактите около него.

До 2007 г. това е зелена площ срещу блок, със сграда на трафопост в нея. През тази година площта е продадена от общината, тихо и потайно – първо 69%, след това и останалите 31% – на фирмата „Ришельо ЕООД“. С неясен статут – дали е зелена площ или строителен терен, но и в двата случая незаконно. Нормативната база постановява, че зелена площ не може да се продава, а за терен с право на строеж трябва да се проведе търг (какъвто не е проведен, и разбираемо – теренът винаги е бил зелена площ). Продадена е за сума под 150 лева на квадратен метър – горе-долу колкото при прословутата сделка с „Царските конюшни“. Информация кой в общината е разрешил продажбата засега не сме успели да получим.

През 2015 г. теренът е препродаден – вече с право на строеж – на добре известната строителна фирма „Артекс“. Цената вече е 750 лева на квадратен метър. А през март 2016 г. е започнат строеж на осеметажен жилищен блок. В грубо нарушение на изискванията за отстояния до съседни сгради. (За да бъде замазано то, съседният паркинг е обявен за улица. Но дори така отстоянието пак е в нарушение на изискванията.)

В заповедта за разрешаване на строежа (ВРИД Гл. арх. на СО Бойка Къдрева) има поне две грубо неверни твърдения. Съседи с познания в строителството казаха, че и много от другите му документи също няма как да са редовни. Стреснахме се и започнахме да събираме информация по въпроса. В много от случаите се сблъскахме със стена. Много от исканията ни за информация, особено към органи на Столична община, бяха отхвърлени – все едно тя е над Парламента и сама си избира дали да спазва Закона за достъп до информацията, или не… Въпреки това намерихме интересни неща.

Сред тях са времената и цените на продажбите. Корупцията е очевадна и потресаваща, дори за нас, дето живеем в България. А то е само началото! Оказва се, че след като е продала терена, Столична община не само е продължила да го води зелена площ, но и е кандидатствала с тази площ за евросредства, за поддържане и обновяване на градинки! Средства не е получила, но признанието какво всъщност е този терен – непродаваема по закон зелена площ – е очевидно.

След известно ходене и протестиране по общинските институции без ефект, на 21 август се събрахме и направихме протест край строежа. Имаше представители на телевизии, но особено отразяване нема. Единствено в сутрешния блок на bTV кметът на община Оборище Васил Цолов излъга в ефир, че на този терен никога не е имало зелена площ, и че всички документи на фирмата-строител са изрядни.

След като се поопомнихме от тази наглост, на 16 септември отново се събрахме на протест, този път пред Столична община. Пак имаше телевизии, скромно отразяване… и оглушително мълчание от страна на общината. Негласно признание, че Столична община е вътре в далаверата и е защитник на тази корупция. Единствената реакция беше, че по строежа се появиха надписи „Снимането забранено“ и работата започна на удължен работен ден и се заработи и в почивни дни. Негласно признание, че строежът наистина е незаконен, и бързат да го завършат, за да не може да бъде премахнат по съдебен път. (Оказва се, че има такава вратичка в закона – сложат ли покрива, сградата трябва да бъде узаконена, колкото и престъпно да е построена.)

След като се уверихме, че Столична община е замесена в корупцията и прикрива незаконността на строежа, решихме да се обърнем с писмо до министър-председателя, други организации, най-различни медии и прочее. (Писмото можете да намерите в колекцията файлове на линка http://www.gatchev.info/ftp/public/Nezakonen%20stroej/ . Пак там ще откриете и малко документи около тази далаверка.) Нещо обаче съм загубил вяра, че ще получим помощ и оттам – знам добре механизмите и мащабите на корупционната държава. Затова и ви моля за помощ.

Помогнете всякак, както можете. Разпространете текста на този запис, или линк към него, навсякъде в Интернет, където можете. Разпратете го на всички журналисти, които познавате, с молба да отразят случая ни. На всички политици, които познавате, с молба да ни подкрепят. (Ако имате познанства в европейски органи – чудесно!) Ако имате идеи за хора, организации или действия, които биха помогнали, пратете ми ги на grigor в сайта gatchev.info. Каквото решите, че може да е от полза, все е добре дошло!

Нека поне веднъж вземем и си помогнем. Нека поне веднъж бъдем заедно срещу корупцията, която съсипва страната ни, обществото ни и съществуването ни. На други места хората успяха да спрат незаконни строежи. Мафията зад нашия очевидно е по-окопала се, но съм сигурен – ако всички направим каквото можем, ще я победим. Не само за да не мине една корупционна далавера. А и за да се научим, че имаме силите да побеждаваме корупцията. Защото нещата в България са стигнали до степен да е или ние нея, или тя нас. Нека поне веднъж си помогнем и я победим! Защото всички сме в този кюп. Ако днес номерът мине при нас, утре ще си замине и последната зелена площ и при вас. Помогнете ни, за да помогнете и на себе си!

Благодаря ви предварително и от сърце.

Затишие пред буря

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/calm-before-the-storm/

Днес предпоследната страница на вестника, който чета, беше празна. Само най-долу в дъното имаше закачка – един прогрес-индикатор, който едва започва да се пълни с надпис „Зареждане на политическата обстановка…“

Шегата настрана. Общото усещане напоследък от твърде много неща е че… започваме отначало. Или се връщаме назад. Агенти на ДС изскачат отвсякъде, цели четирима са сред кандидатите в президентските избори, а други от същите дори си позволяват да заплашват с репресии (нищо, че черният им дроб няма да позволи да доживеят мечтите си)…

Личното ми мнение е, че незвисимо от мантрата за стабилност, която предъвкват управляващите и пригласящите им фъфляци от Реформаторски блок в същото управление, можем да си позволим доза нестабилност с цената на това нещата да се върнат в правилната посока. А тя е Европа, повече Европа и още Европа. Независимо от това, че ЕС не е в най-добрата си форма.

Струва ми се, че някак всички имаме нуждата да върнем силата и значението на думите в съзнанията си. Да върнем усещането за смисъла. Защото ако т.нар. хибридна война по света е нещо ново, то у нас, тя е ежедневие и действителност, в която сме принудени да живеем от промените насам. И това наистина е изтощителна война, защото буксуването убива – убива идеи, надежди, убива желанието за съпротива. А така убива и хора – невидимо, но съвсем реално.

И въпреки, че Реформаторски блок е вероятно най-голямото политическо недоразумение напоследък, то все пак успя да издигне кандидат за президент, различен от останалата сива маса. Разбира се, че това е единственият кандидат, за когото бих гласувал на предстоящите президентски избори. Дори не ми се иска да си представям, когото и да било от останалите като президент! Ще гласувам за Трайчо Трайков не защото е кандидат на Реформаторски блок, а въпреки това. Дано сме повече!

Признавам, че не подкрепих Росен Плевнелиев, защото не бях убеден, че е в състояние да се еманципира от ГЕРБ. Оказа се, че съм го подценил. Плевнелиев се оказа възможно най-подходящият президент за времето, което сполетя България през мандата му. Той беше истинско попадение. Единственият кандидат с подобен потенциал сега е Трайчо Трайков. Точка. Няма други.

И докато на президентските избори единствената загадка е дали ще надделее разума, един залязващ шоумен реши да помпа рейтинга си с референдум. В моята глава кънти, че това е злоупотреба с инструмент на демокрацията за лични цели. Искрено се надявам някой ден Трифонов и компания да си понесат негативите!

Въпреки това ще участвам в шоуто му, защото този път президентските избори са задължителни, а това вероятно ще повиши и участието в референдума. Малко над 700 хиляди души (20% от гласувалите на предишните парламентарни избори) ще могат да задължат Парламента да се произнесе по въпросите, а като си знаем Парламента – по-добре не, благодаря! Предпочитам да заявя лично, че съм против!

Против съм мажоритарна избирателна система!

Категорично против! Това е най-сигурният начин да бетонираме статуквото на големите партии и да затворим всички шансове на малките да пробият. Това, че ще гласуваме за личности, а не за партии при мажоритарна система е наивна илюзия. Моето убеждение е, че за България вероятно е най-справедлива смесена избирателна система, но не повече от 30-50% от депутатските места да се избират мажоритарно. Текущият вариант на пропорционална система с преференции, дори още по-засилени са даже по-добрата опция.

Против съм гласуването да е задължително!

Винаги съм гласувал. Считам го едновременно за свой граждански дълг и право да влияя на управлението. Но… не приемам да е задължително. Това по замисъл е преди всичко право, което трябва да включва и възможността да не го упражня.

Против съм и държавната субсидия за партиите да бъде намалена до 1 лев за глас!

Защото това е чиста проба популизъм, изсмукан от пръстите. Откъде се взе точно този 1 лев? Иначе определено бих подкрепил държавната субсидия на партиите да бъде намалена, но не и до 1 лев. Партиите са представителството на гласоподавателите си и принципно е ОК да получат държавна субсидия на база броя гласували за тях, защото тези хора са ги припознали за представители, и същите тези хора са данъкоплатци. По-добре е с тази субсидия партиите да са зависими от гласоподавателите си, отколкото да търсят странични начини на финансиране, които са далеч по-злокобни като последващи зависимости. Идеята на субсидията е да гарантира, че малка партия, която има достатъчна електорална подкрепа, че да влезе в Парламента, ще има субсидия, достатъчна да гарантира съществуването ѝ. Не знам колко точно трябва да е тя, но е очевидно, че няма как да бъде 1 лев на спечелен глас.

Тройното ПРОТИВ от мен на Шоуто… (простете) референдума на Слави е форма и на реакция към неговата подигравка с въпросния инструмент за допитване. И ме мотивира допълнително да съм още по-категоричен.