Tag Archives: ЧСИ

Евродепутати с критика и остри въпроси за ЧСИ-та към Данаил Кирилов

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/mepe-chsi-kirilov.html

четвъртък 27 февруари 2020


„Мога да ви уверя, че по време на срещите ни с министъра на правосъдието, Камарата на ЧСИ в България и с други институции, сме поставили остро съответните въпроси, които повдигат петиционерите в жалбите си. Не сме ги неглижирали, бъдете сигурни, че ще има резултат за българските граждани”. Това коментира специално за „Биволъ” евродепутатът от Румъния Кристиан Терхеш, който като на член на Комисията по жалби и петиции (КЖП) в Европейския парламент (ЕП) посети България заедно с тримата си колеги от Испания, Румъния и Латвия.     

Разследването на “Биволъ” от 15 януари 2020 г.

Както пръв написа „Биволъ” на 15 януари 2020 г., специалната мисия е сформирана по повод 15-те петиции на Сдружението на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система „Солидарност”. “Частният съдебен изпълнител около Момчил Мондешки – Стоян Якимов, а също така близкият до ГЕРБ и ДПС в Хасково негов колега Делчо Пехливанов се занимават с незаконна търговска дейност: имотите на длъжниците се изкупуват от близки фирми”, гласеше материалът на „Биволъ” „Комисия от Евроапрламента идва у нас заради произвола на ЧСИ”

Трябваше ли да пада мониторингът?

Кристиан Терхеш притежава солиден професионален опит във финансово-корпоративния сектор на Румъния и САЩ, преди да бъде избран за евродепутат и е добре запознат с механизмите на работа на банките и кредитните институции.

По думите му в голяма степен едни и същи са проблемите на кредитния пазар в България и Румъния. “Но в Румъния не само върху банките, но и върху други финансовoкредитни институции, които предоставят средства на хората: по-силна е тази част на supervision, на надзор, за да се гарантира, че договорите нямат толкова неравноправни клаузи”, каза още румънският евродепутат.

Кристиан Терхеш (Снимка: Биволъ)

Той изрази възмущението си от това, че Механизмът за наблюдение и контрол върху съдебната система за България и Румъния е паднал, преди такива остри проблеми като неравноправните клаузи за кредитополучатели да бъдат окончателно решени.

„Защо всичките тези комисии, които се занимаваха с мониторинга не обърнаха внимание през годините, от 2006 г., а след това и от 2007 г. насам, когато България и Румъния станаха членове на Европейския съюз?”.

„Механизмът за наблюдение трябваше да помогне да се решат проблемите с кредитирането, тъй като тази ситуация засяга и правосъдието”, категоричен е Кристиан Терхеш.

Той призова НПО-тата и медиите в България по-активно да подават сигнали в европейските институции. „И искам да поздравя българските граждани за това, че се обърнаха към Комисията по петиции. Това е важно за всички граждани на Европа – когато се сблъскват с такива проблеми в обществото и не могат да получат решение на национално ниво”, обясни Кристиан Терхеш.

Според него така проблемът е стигнал до нивото на ЕП. „И както виждате, е сформирана тази мисия. И за визитата ни ще подготвим обстоен доклад, в който ще включим и препоръки затова какво може да бъде направено. И не само от българските власти. А и от банките”.

„От заинтересованите страни получихме фийдбек, всички необходими данни, за да можем да изработим съответните препоръки”, обобщи европейският депутат от Румъния.

„Конструктивна критика”

Председателката на КЖП към ЕП (бивш министър на здравеопазването, социалните услуги и равенството на Кралство Испания между 2016 и 2018 г.), Долорс Монтсерат пред българските медии в Дома на Европа отказа подробности за срещите с министрите Данаил Кирилов и Емил Караниколов, подуправителя на Българска Народна банка (БНБ), Асоциацията на банките и Камарата на ЧСИ-тата (КЧСИ) у нас.

„Но трябва да отбележа, че имаше място и за конструктивна критика от всички страни. На която бе обърнато огромно внимание…”

Така коментира тя, запитана от „Биволъ” обсъденото с Данаил Кирилов и КЧСИ, които отричат проблемите  с длъжниците.

Долорс Монтсерат с колегите в Дома на Европа (Снимка: Биволъ)

„Не е необходимо да се спираме върху всичките проведени срещи. Но за да се подобри ситуацията, трябва да има повече контруктивна самокритика от всички засегнати страни”, смята Долорс Монтсерат.

Тя все пак призна, че „има известен дисбаланс в отношенията между кредиторите и кредитополучателите в България”. Евродепутатката увери, че работата на мисията „ще продължи в Брюксел”, където ще бъде подготвен съответен доклад за визитата в София с прилагане на препоръки. „Това ще може би 2 – 3 месеца, но ще направим всичко възможно да го представим максимално бързо”, каза испанската европарламентаристка.

Шефката на КЖП увери, че в София е получила „цялата информация”. „Мога да ви уверя, че за тези три дни сме станали едва ли не експерти в областта на кредитирането, тръгваме от България с голям обем документация по темата”, каза Монтсерат.

Депутатката отчете, че петициите относно неправноправните клаузи в потребителските и ипотечните кредити „са десетки”:

„Направихме оценка на постъпилите жалби и се опитахме да проверим всички документи”.

Също така Долорс Монсерат припомни, че „правомощията по законодателсната дейност е на българското Народно събрание”: „Но с колегите ще работим за изработване на препоръки, които да бъдат гласувани от Комисията по петиции”. „Надяваме се дадем решения на българските инситуции и граждани”, каза евродепутатката.

Също така Долорс Монтсерат заяви, че законодателните промени, които властите в София са започнали да въвеждат (най-вероятно има прредвид Гражданско-процесуалния коденск – б. ред.) е „реформа в правилната посока”.

„Отчетохме усилията на българското правителство, с цел да намалят дисбаланса между кредиторите и кредитополучателите, но все още има какво да се желае”.

Данаил Кирилов: Това е изкуствено създаден проблем

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов (Снимка: Dnes.bg)

Според Ивайло Илиев от УС на „Солидарност” срещата с петиционерите на 25 февруари в Дома на Европа е продължила над 3 часа и евродепутатите са получили информация и за т.нар. „Тъмна стая” (вижте документите в сайта на „Солидарност”).

“От 2009 г. в Софийския районен съд се намира т.нар. „Тъмна стая” със 150 000 неприключени съдебни дела. Това е незаконен склад за дела, по които съдиите не са връчили заповедното производство на длъжника, за да може той да се защити”, поясни тезата си Ивайло Илиев. Според него изпълнителните листове по тези дела незаконно напускат кориците.

Пресслужбата на Министерството на правосъдието не съобщи за срещата на шефа на ведомството Данаил Кирилов с евродепутатите. Но на 20 февруари за агенция Фокус той коментира протестите на „Солидарност” пред министерството.

В интервюто той казва, че щял „да представи позицията си във връзка с Директивата по защита на потребителските права и длъжниците” пред членовете на ЕП. Министърът също така обвини българските евродепутати Радан Кънев, Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков и Цветелина Пенкова, че не са се застъпили за България по темата ЧСИ. „Разчитам на правилна преценка по този изкуствено създаден проблем. Съжалявам, че наши български евродепутати са се подвели и, без да познават задълбочено както законодателната уредба и практиката по нейното прилагане, не са защитили българската позиция по време на дебатите в PETI (КЖП) на 5 септември 2019 г.“, категоричен бе Данаил Кирилов.

Камарата на ЧСИ няма проблеми със съдебната власт (снимка: News.bg)

Той очаквано отказа и да подава оставка по искане на „Солидарност”.

„Твърди се, че сме бездействали при измененията на ГПК по отношение на изпълнителното производство. Всъщност е точно обратното“.

Данаил Кирилов твърди, че след промените, инициирани от ексомбудсмана Мая Манолова, гражданите били „защитени от неправомерни действия на ЧСИ-тата”.

„Направихме пределно възможната балансирана защита на длъжниците в изпълнителното производство. Променихме правилата за уведомяване, възможността за обжалване на актовете. Сега не може да се случи изпълнително производство без длъжникът да е надлежно уведомен двукратно. Първо с уведомление за постановена заповед за изпълнение, след това – с покана за доброволно изпълнение. Длъжникът има възможност да възрази, в който случай се преминава в класическото спорно исково производство. Разширихме възможността да се обжалват действията на ЧСИ-тата. Коригирахме и таксите на ЧСИ за малките дългове, за да не може да се злоупотребява с натоварване на длъжници с допълнителни такси“, твърди Данаил Кирилов.

Ивайло Илиев (Снимка: Frognews)

Относно данните на основателя на „Солидарност” Ивайло Илиев, правосъдният министър го обвини, че просто дължал над 7 млн: „И смята чрез обществена реакция да решат въпроса със задълженията си, да уреди неуредени частни отношения“.

Самият основател на „Солидарност” отговори на министъра, че с удоволствие би си уредил споровете по кредитите, ако е имал достъп до заповедното си производство от „Тъмната стая”.

Но към „Солидарност” се присъединяват все повече петиционери, в т.ч. чуждестранни предприемачи (от Румъния и САЩ), сблъскали се челно с ЧСИ-тата в България.

 

Ексминистърът на правосъдието Цецка Цачева отричаше пред ЕП да има нарушения Комисия от Европарламента идва у нас заради произвола на ЧСИ

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/ep-petition-bailiffs.html

сряда 15 януари 2020


Частният съдебен изпълнител около Момчил Мондешки – Стоян Якимов, а също така близкият до ГЕРБ и ДПС в Хасково негов колега Делчо Пехливанов се занимават с незаконна търговска дейност: имотите на длъжниците се изкупуват от близки фирми. Сигналите на потърпевшите от Камарата на съдебните изпълнители в България стигнаха до Брюксел. 15-те петиции на Сдружението на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система „Солидарност” са заведени в Комисията по жалби и петиции на Европарламента. Екипът на Омбудсмана на ЕС проверява жалбите. През февруари 2020 г. в София идва специална мисия от евродепутати за проверка на произвола на ЧСИ у нас, научи „Биволъ”.  Те ще проведат срещи с министрите на правосъдието и икономиката Данаил Кирилов и Емил Караниколов и представители на БНБ.  

Специална мисия от евродепутати в Комисията по жалби и петиции (КЖП) в Европейския парламент (ЕП) идва в София в края на февруари 2020 г. Поводът е мащабната визита на „Солидарност” и нейни активисти и потърпевши от ЧСИ-та в ЕП през септември, където те успяха да представят своите петиции пред членовете на КЖП в ЕП.

“Господа, при нас идва(т) Ревизор(и)” 

Евродепутатът Радан Кънев

Ексклузивната информация за предстоящата визита „Биволъ” получи от „Солидарност” и от евродепутатата от „Демократична България” / ЕНП Радан Кънев. „Да, факт е. През февруари мисията ще бъде в България”, коментира за „Биволъ” Радан Кънев.

Според него от всички негови български колеги в Европарламента само депутатите от ВМРО Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки са потвърдили необходимостта от такава мисия за проверка на ситуацията с ЧСИ-тата у нас.

„Да, аз, Джамбазки и Слабаков, всички се произнесохме за провеждане на fact finding mission. Други не са участвали”, каза Радан Кънев.

Според него вече „има програма на мисията”, но самият той не е голям оптимист относно евентуалните резултати за потърпевшите от произвола на ЧСИ-тата у нас.

„Моята позиция е, че без законодателни промени няма как да има реален резултат. По принцип Комисията по петиции няма преки правомощия. Максимумът й е fact finding mission и сигнал до Европейската комисия”.

При министрите Данаил Кирилов и Емил Караниколов идват “ревизори” от ЕП (снимка: Club Z)

Информацията потвърдиха за „Биволъ” и от офиса на евродепутата Андрей Слабаков, според когото мисията на членовете на Комисията по петиции в София трябва да се състои поне от десетима души от различни държави-членки.

“Биволъ” се сдоби с програмата на двудневната визита на специалната комисия от ЕП, която ще продължи два дни – на 25 – 26 февруари. Планирано е да се срещнат с министъра на правосъдието Данаил Кирилов, а също така с министъра на икономиката Емил Караниколов.

Очевидно е, че управителят на Българска народна банка (БНБ) и подуправителите са много заети в края на февруари, защото за срещата на евродепутатите в сградата на банковия регулатор пише, че ще е с ръководителя на Дирекция “Банков надзор”.  Заради сигнала на НПО-то “Екогласност” предстои и среща на евродепутатите с кмета на гр. Монтана и служители на областното РИОСВ.

Омбудсманът на ЕС Емили О’Райли (снимка: EUObserver)

На 18 декември 2019 г. е получен и отговорът на жалбата на “Солидарност” до Омбудсмана на Европейския съюз Емили О’Райли, с който “Биволъ” също разполага (виж долу).

В него пише, че Отдел 1 “Проверки и ИКТ” към офиса на  Омбудсмана на ЕС “ще анализира предоствената информация”.

От отговора става ясно, че след анализа екипът на Омбудсмана на ЕС ще реши каква резолюция да наложи на жалбата и дали да информира ЕК относно описаните от българското НПО нарушения.

EUOmbudsmanAnswer

Писмото от офиса на Омбудсмана на ЕС

Български НПО „десант” в Брюксел

Представителите на “Солидарност” в Брюксел (Снимка: Евроком)

Както съобщи на 5 септември 2019 г. сайтът на телевизия „Евроком”, група български адвокати и правозащитници начело с НПО “Солидарност” са изслушани в Комисията по петиции на Евроапрламента (виж материала „Банките и ЧСИ-та ограбват гражданите и бизнеса“).

На заседанието в Брюксел адв. Владислав Янев обяви, че става дума за ограбване на българския народ „по узаконен начин“ чрез банки и ЧСИ-та.

Адвокатът обвини съда във Варна, че не е приел текстове от евродирективи понеже нямало анализ за правна съвместимост с местно законодателство. Той даде пример и със съдия от Варна, която е кредитополучател в банката, срещу която разглежда дело от потърпевши потребители.

Правозащитникът Николай Колев – Босия тогава заяви, че банките и ЧСИ-та работят с цел ограбване на гражданите.

„В този си законовата рамка в България създава условия за организираните престъпни групи във вида: банка – синдик ЧСИ – районен съдия – прокурор – оценител. Това е дълбоко порочна и неконституционна, несправедлива практика“.

Адвокатът Светла Миланова призова за строг мониторинг, защото българските институции привидно „правят крачки за промяна на законодателството, но тези промени не се случват докрай“.

От Комисията тогава признаха, че наистина, процедурите в наредбите за изпълнение на съдените решения „не са хармонизирани с тези на ЕС”. Но комисията можела да се намеси „единствено, когато европейското законодателство има регулация за конкретни аспекти“.

Оттам припомниха, че през януари 2019 г. ЕК започна процедурата срещу България, включително заради Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). И с поправките щяло да има „повече права за потребителя, за платежно нареждане и правото да предостави договора, преди да бъде издадено решение за заплащане”.

„Комисията няма право да се намесва в индивидуални, отделни случаи в българските съдилища, ще наблюдаваме и ще обсъждаме последващи стъпки“ (вижте видеото).

Но резултат очевидно има, поне КЖП към ЕП се съгласи да прати мисия за проверка на жалбите, влезли в петициите, в София.

Председателят на Комисията по жалби и петиции в ЕП Долорс Монсерат

През декември 2019 г. Ивайло Илиев пише до новата председателка на Комисията по жалби и петиции в ЕП Долорс Монсерат.

„Поради изключителния интерес от членовете на гражданското ни движение на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система към това посещение се обръщаме към Вас с молба да ни информирате за датата, престоя, състава на мисията, както и предмета на проверката”.

“Молим също така да ни съдействате да проведем среща на определени членове и наши юристи със състава на мисията с цел представяне на нови доказателства по проблемите и пълнота на проверката”, гласи писмото, с което “Биволъ” разполага.

Цецка Цачева: Не приемаме твърденията на жалбоподателите

Бившият министър на правосъдието Цецка Цачева замина след скандала Апартаментгейт

Повод за подаването на нови 15 петиции е наличието на 3 петиции от Ивайло Илиев в качеството му на председател на НПО „Солидарност” през 2017 г. Тогава от него са подадени петициите срещу дейността на ЧСИ в България под номера 0038/2017, 0063/2017 и 0408/2017.

Преди Министерството на правосъдието на Република България под ръководството на тогавашния министър Цецка Цачева да отговори на КЖП в ЕП минава…над една година.

Официалният отговор от 17 страници постъпва в деловодството на ЕП едва на 19 декември 2018 г., като е регистриран с печата на тогавашния председател на Комисията по петициите Сесилия Викстрьом (АЛДЕ).

На 17-те страници подчинените на Цецка Цачева обясняват, общо взето, че сигналите срещу ЧСИ и работещия в тяхна полза Гражданско-процесуален кодекс (ГПК) на Република България били не само в полза на гражданите, но и „добре синхронизиран” със закодателството на ЕС, което има предимство над националните законодателни рамки в страните-членки.

Например подробно се обяснява, че според ГПК на Република България нямало как да се правят вземания от длъжници с участие на ЧСИ-та, без да бъдат минати съответните процедури.

„Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно”.

„На практика заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание”, пише Цецка Цачева относно съответния чл. 410 от ГПК.

Споменава се и чл. 417 от ГПК, спроед който „законът придава формална доказателствена сила на изброените в посоечения законов текст документи и въз основа на тях съдът прави изводите си дали вземането е изискуемо”.

„Заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчват на длъжника от съдебния изпълнител, от който момент започва да тече двумесечн срок, в който длъжникът може да депозира възражение срещу издадената срещу него заповед”.

Оборват се петициите, с мотива, че това едва ли не било възможно според законодателството.

„На практика не може да се говори за замразяване на всички активи, каквото твърдение е изложено в петициите, тъй като наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да съразмерни на задължението, като се отчитат всички данни и обстоятелствата по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено”.

BG Ministry Of Justice On Solidarnost Petition

Многостраничното писмо на Цецка Цачева до ЕП защитава ЧСИ-тата у нас

Писмената позиция на екипа на Цецка Цачева НПО-тата смятат за абсолютно “формална” и “безполезна”.

„Това, което пише в позицията на Министерството е само на хартия, реално съдилищата в България се произнасят точно противоположно на декларираното и не в полза на гражданите!”,

коментира относно официалната позиция на бившия правосъден министър Ивайло Илиев.

Конфликт на интереси сред ЧСИ-тата?

Председателят на Сдружение “Солидарност” Ивайло Илиев

От сигналите на редица граждани до “Солидарност”, става ясно, че ЧСИ-тата си създават обръчи от фирми, за да изкупуват запорирани недвижими имоти и друго имущество на длъжници.

Но Законът за частните съдебни изпълнители забранява подобна  практика.

Чл. 6. (1) Частният съдебен изпълнител не може едновременно:

  1. да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;
  2. да заема длъжност в държавен или общински орган по служебно правоотношение;
  3. да работи по трудово правоотношение;
  4. да упражнява адвокатска професия;
  5. да бъде нотариус;
  6. да бъде синдик;
  7. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.

Затова в сигнала на „Солидарност” до „Биволъ”, на свой ред, се посочва, че някои от ЧСИ-та, включително поне двама членове на УС на КЧСИ, са „еднолични собственици на капитала на търговските дружества, а като управители на същите са назначавани членове на семействата им, с цел  прикриване на незаконосъобразните им действия”.

„Създадена е една порочна практика, в която имуществата предоставени на публична продан по изпълнителни дела на едни ЧСИ се изкупуват и придобиват от дружествата на други такива”.

От „Солидарност” се възмущават, че са изпращали многократно сигнали до институциите, но действия по предотвратяване на проблема и до сега не са последвали. „Надяваме се да последват по сериозни мерки от българските институции по предотвратяването на закононарушенията, извършвани от ЧСИ”.

В повечето случаи, отговорите от институциите по техните писма-сигнали разясняват, че компетентен орган по извършването на надзор и контрол над ЧСИ е самата Камара на ЧСИ.

Ръководството на Камарата на ЧСИ в България

„Сами разбирате създалата се ситуация, в която липсва надлежен контрол, а ЧСИ  сами контролират себе”, казва председателят на “Солидарност” Ивайло Илиев.

В сигналите има цял списък от ЧСИ-та, сред които трима са сред най-влиятелните в България. Двама от тях са членовете на УС на Камарата на частъните съдебни изпълнители. Още един – син на бивша председателка на Адвокатска колегия – Хасково.

ЧСИ с рег. № 840 (с район на действие Софийски градски съд) Мария Красинова Цачева е в УС на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България. А съпругът ѝ е ЧСИ с рег.№ 926 Владимир Людмилов Цачев (с район на действие СОС гр. Елин Пелин).

Двамата са съдружници във фирмите: Октогор Бластик АД (ЕИК 204691866), „МАРИЯ 2006“ ЕООД (ЕИК 175089003) и „Анаполис България“ ЕООД (ЕИК 131172928). На дата 17.08.2017 г. Мария Цачева и Владимир Цачев са апортирали свои имоти на стойност 1 839 800 лв. във фирма „ОКТОГОР БЛАСТИК“ АД с ЕИК 204691866, сочи справка в Имотния регистър от 17.08.2017 г. с вх. No. 53240.  

Според сигнала в гр. Хасково „се извършват някои незаконни действия” от частния съдебен изпълнител Захари Запрянов с рег.№875, с район на действие Окръжен съд град Хасково. ЧСИ е съдружник във фирма ,,ЛУКСОР 2014” ООД (ЕИК:203103840) със сестра си Вера Георгиева Георгиева и майка си Веска Георгиева Запрянова, която е бивш председател на Адвокатска колегия – Хасково. Съдружник е и в ,,ЛПЗ-ИНВЕСТИЦИИ” ООД (ЕИК:201765293) с Делчо Николаев Пехливанов, който е „основен участник по обявени от ЧСИ-то търгове за закупуване на имоти”.

Разследването на “Биволъ”: “Хасковски колиби в София”

Делчо Пехливанов на свой ред извършва търговска дейност чрез 8 фирми. Но е интересна най-вече ,,САНИКА 2003” ЕООД (ЕИК:1311141167). За нея сигнализиращите сочат, че е „агенция за недвижими имоти с помощта на която се управляват „закупените имоти от търговете”.

Делчо Пехливанов е един от героите на разследването на „Биволъ” „Хасковски колиби в София”. Той е бизнес партньор с кмета на Минерални бани – Хасково Мюмюн Искандер от ДПС.

В активите му има голямо количество апетитни заменки на земи в хасковски и харманлийско, извършени през 2009 г. в края на мандата на Тройната коалиция. По информация в медиите преди време той е бил нападнат и пребит с железни пръти от двама мъже посред бял ден в Хасково.

Стоян Якимов: ЧСИ – милионер?

Председателят на Камарата на ЧСИ Стоян Якимов

Стоян Благоев Якимов е ЧСИ с рег.№ 844 и е зам.-председател на Управителния съвет (УС) на Камарата на частните съдебни изпълнители. Той стана известен покрай случая с Корпоративна търговска банка (КТБ) и други станали публично достояние случаи.

Герой е на редица разследвания, в т.ч. на това на „Биволъ” от 2016 г. „Фирми, свързани с Мондешки, придобиват имоти, заложени в КТБ”. Toва разследване на Биволъ установи, че с помощта на ЧСИ Стоян Якимов, известен от скандални казуси, свързани с адвоката на Делян ПеевскиМомчил Мондешки, фирми са успели да придобият на занижени цени имоти на КТБ.

Според сигнал на “Солидарност” ЧСИ Стоян Якимов също нарушава закона, като е съдружник в поне 7 фирми заедно със съпругата си, която в повечето е посочена като “мениджър”. Справка от Търговския регистър сочи, че Стоян Якимов наистина извършва търговска дейност с инвестиции в земеделие, ВЕИ-та, имоти и др.

Съпругата му Василка Николаева Якимова е управителка във фирмите, в които е собственик или съдружник „ЕКО БИО ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ЕООД с ЕИК 203866088, „ЕНЕЛЮШЪНС“ ЕООД с ЕИК 200895017, „ БОЯНА ЕСТЕЙТС 2013“ ЕООД с ЕИК 202721976, „ НОНДА“ ЕООД ЕИК 201049010.

„БОЯНА ЕСТЕЙТС 2013“ е придобила имоти на публична продан при ЧСИ в бизнес сградата на строителния гигант КРИТ „Азимут” на бул. България и бул. Г. Делчев. Цената е посочена в размер на 223 хил. лв. Интересното е, че наемът на един квадратен метър офис площи в сградата на КРИТ на бул. „Гоце Делчев” според справка на „Биволъ” из столични агенции за недвижими имоти е поне €100.

Отчаяние от частния ЧСИ на Мондешки…

Адвокатът на Делян Пеевски Момчил Мондешки (снимка: “Биволъ”)

На 7 август 2014 г. финансистът Васил Кендов написа подробно за спора си с ЧСИ Стоян Якимов в своя блог Kendov.com. Постингът е озаглавен «Историята с ЧСИ Стоян Якимов, погазването на закона и липсата на надежда».

“От банката ми казаха, че фирмената ми сметка е блокирана от ЧСИ Стоян Якимов, което определено беше изненада за мен. Не бях получил запорно съобщение преди това, понеже нямаше и нужда. Сумата беше платена още през 2012 г. С банков превод”, пише Васил Кендов.

След това финансистът разказва, как продължава да получава писма от Националната агенция за приходите (НАП), че не е внесъл ДДС.

А се оказа, че ЧСИ просто не е превел парите в НАП, заради което е запорирана фирмената му сметка.

“Гответе децата си за чужбина. Не забравяйте, че ЧСИ Стоян Якимов сигурно има близки и приятели. Неговите служители имат близки и приятели. Тези в НАП също имат сметките и приятели. Въпросът е дали искате да сте част от тяхното общество?”.

Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) не е организацията, с която е лесно да се свържете – на двата посочени номера отговаря дигиталният телефонен секретар, без да ви свързва с реален човек. На сайта не са посочени  имейли или номера (дори служебни стационарни) на членовете на УС, няма как да се свържете и с ръководителката „Връзки с обществеността и протокол”.

След като все пак се свързахме с нея на мобилния ѝ телефон, тя отказа да коментира ситуацията по същество. „Аз не съм чувала за никакви жалби и петиции”, заяви пред „Биволъ” пресаташето на КЧСИ Антоанета Никова-Велинова.  Но на следващия ден тя се обади, за да предостави позицията на ръководството, което се оказа в течение със сигналите.

“Две проверки са извършени (през 2018 и 2019 г.) от КПКОНПИ. Няма установени нарушения на Закона. На Мария Цачева е направена проверка през 2019 г. Няма установени нарушения”

Сайтът на КЧСИ е създаден с парите на данъкоплатците от ЕС

Не на последно място, следва да се отбележи, че официалната интернет страница на КЧСИ в България е изключително бедна не само като наличие на контактна информация.

Информация, полезна за гражданите, липсва почти напълно. Но същевременно доста замогналите се от дейността си ЧСИ дори за този уебсайт не са се бръкнали в джоба си.

„Сайтът е разработен с финансовата подкрепа на Програмата за социална трансформация в Централна и Източна Европа (МАТРА) на Министерството на външните работи на Холандия”, пише долу на главната му страница. Тоест, дори уеб страницата им е направена за сметка на европейските данъкоплатци.

 

Обявата е озвучена със сръбско Вестник “Стандарт” се продава от ЧСИ

Post Syndicated from Божидар Божков original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D1%87%D1%81%D0%B8.html

неделя 1 декември 2019


Столичният съдебен изпълнител Милен Бъзински насрочи публична продан за всички търговски наименования на вестник „Стандарт нюз“. Тя ще се проведе до края на работния ден на 18 декември т.г. в Софийския районен съд. Информацията за това е публикувана на личната му интернет страница /виж тук/. От обявата става ясно, че се продават  търговската марка на вестника, всички вариации с нея и други наименования, които изданието някога също е регистрирало. Сред тях е и името „Чудесата на България“, под което медията организираше, заедно с богатите общини в страната, различни форуми. Купувачът ще бъде обявен на 19 декември в 11:00 часа.

Обявата за публичната продан на бранда на в-к “Стандарт”

Вестник „Стандарт“ от години е в тежко състояние и се раздели с над 90% от служителите си. В момента той излиза като седмичник, но не е ясно колко точно човека работят там. Според бивши журналисти от редакцията, сега тя се състои от едва 4 души. Много от тях са успели да осъдят някогашния си работодател за неизплатени заплати и осигуровки, но почти никой не си е получил парите. Според тях, кризата в „Стандарт“ е от около 5 години. „Докато всяка седмица вестникът публикуваше пространни интервюта с Кирил Домусчиев, в които той излагаше своите съображения за живота, в редакцията постъпваха някакви пари. В мига, когато тези интервюта секнаха, спряха и парите“, разказаха те. Главната редакторка на вестника Славка Бозукова призна, че действително е обявена подобна продажба. Тя обаче отказва да коментира, тъй като това била корпоративна информация.

От края на 2018 година аз не съм в борда на директорите на „Стандарт“. Там вече има други хора и можете да се обърнете за информация към тях“, призна тя.

Бозукова обаче се води една от най-големите акционерки в издателството, тъй като държи основния пакет акции в “Мастър Пи Ар” АД, който е единият от двата собственика на “Стандарт нюз” АД. Другият е неизвестната русенска група “Пресгрупа Утро”, която минава за притежавана от Делян Пеевски чрез подставени лица и издава русенския вестник “Утро”. Същата фирма е и издател на още 3 регионални медии, за които е известно, че са били придобити в портфейла на корпулентния медиен олигарх: Благоевградската “Струма”, Пловдивската и Хасковската “Марица”. Собственик на “Пресгрупа Утро” е “БГ Приватинвест”, регистрирана във Виена, Австрия – любима прикриваща дестинация за бизнеса на много български олигарси. Фирмата стана скандално известна преди няколко години, около собствеността си във вестниците “Труд” и “24 часа”. Тогава съдружниците Огнян Донев и Любомир Павлов обвиниха представителя на “БГ Приватинвест” Христо Грозев, че тайно се е опитвал да вкара Делян Пеевски като собственик чрез своите дялове в изданията. По-късно и двата ежедневника отстраниха Донев и Павлов с помощта на прокурорски действия срещу тях, а тяхната концепция се сля с медийната пропаганда на изданията на Пеевски.

Главната редакторка и съсобственичка на “Стандарт нюз” и Ирена Кръстева майка на Пеевски.

В момента бордът се състои от неизвестните в медийните среди Георги Иванов и Любен Любенов. Информацията и за двамата сочи, че те ня са имали никакъв сериозен бизнес, още повече такъв свързан с медии. Опитът на репортер на „Биволъ“ да ги открие го отведе към село в Североизточна България, населено предимно с цигани. Попитана дали шефовете на борда на „Стандарт“ са от ромски произход г-жа Бозукова се засмя: „Но, моля ви се. Те са тук, елате, ще ги видите“. Заедно с тях двамата обаче именно свъзваната с Пеевски “Пресгрупа Утро” е третия член на Борда на директорите на “Стандарт нюз”. Дружеството участва и в ДЗЗД “Обединени български вестници”, заедно други контролирани от Пеевски издания, като “Монитор”, “Новинар”, “7дни Спорт”, “Компакт Меридиан” и др. От публикацията на съдебния изпълнител се разбира, че „Стандарт“ е заложил търговските си марки пред Инвестиционна банка, разкрита като една от “гнилите ябълки” в банковата ни система от американските дипломатически доклади. В кантората на г-н Бъзински не пожелаха да уточнят дали търгът е иницииран от финансовата институция на Петя Славова или взискател е трето лице.

Най-скъпо се предлага търговската марка „Стандарт“ – 140 000 лева. На 56 000 е оценена „Стандарт медиа“. „Чудесата на България“ струва 28 000. Страницата на Милен Бъзински е така конструирана, че докато се зарежда обявата за публичната продан на „Стандарт“, едновременно зазвучава и сръбско парче. В него се пее „Кадифените ти устни ме мамят лесно. Замълчи, нека очите ни говорят. Кажи, че ме обичаш сладко или признай, че любовта е вече зад нас…“ Песента се нарича „Зад нас“ и се изпълнява от сръбския рок певец Момчило Баягич. От кантората на съдебния изпълнител обясниха звуковия фон на обявата за продажби, че това било любимото изпълнение на шефа им и той много държал то да озвучава всички публични продажби и други активности, които те организират. Затова го заложил и в страницата си.

Музикалното озвучаване обаче е заредено под Флаш плейър, признат от  опитни програмисти за един от най-опасните софтуери, понеже пропуски в кодирането му се оказаха популярен начин за хакерски пробиви. Затова и повечето посетители на страницата на Бъзински нямат удоволствието да чуят любимата му песен – съвременните браузери блокират по подразбиране използването на Флаш плейър.

Вестник “Стандарт” беше един от първите вестници възникнали след “промените”. Началото му бе поставено през 1992 г. от свързания с т.нар. група “Трон” и бившата ДС Красимир Стойчев. Вестникът се печаташе на синя хартия и с формат на Виенския “Стандарт”.  В началото на 1995 г. се надпреварваше с най-тиражните издания в България. В добрите си години изданието излизаше като ежедневник в над 150000 тираж и като седмичник със 124 стр. В “Стандарт” излизаха уникални разследвания и вестникът беше относителноп най-независимия сред печатните медии. В последствие Стойчев смени ред.колегията, а собствеността премина в ръцете на адвоката-бизнесмен Тодор Батков. След като той фалира продаде изданието на групировка свързана с “Винпром Пещера” и Делян Пеевски. “Стандарт” спря да излиза на хартия в началото на ноември 2018 г. и оттогава краят му бе предизвестен.

„Стандарт“ е само едно от редица хартиени издания в България, засегнати от стагнацията в бранша. Много от тях вече прекратиха съществуването си. Други се очаква тепърва да тръгнат по техния път. От 1 януари прекратява съществуването си наследникът на един от най-старите български вестници – „Култура“, който под различни наименования (в момента се нарича просто „К“) излиза от 1957 година. С началото на 2020 вестник „Сега“ пък вече няма да е всекидневник, а ще излиза само в събота. Ситуацията с продажбата на “Стандарт” обаче дава ясна индикация, че издания които са в “мрежата на влияние” на медийния олигарх Делян Пеевски започват също да страдат от финансов недоимък. Остава открит въпросът дали фалитът и продажбата на “Стандарт” са началото на бъдещи сериозни промени и преразпределение на монополизирания печат в България след 2007 г. когато Пеевски започна масирано изкупуване на медийни издания и групи с парите на фалиралата по-късно КТБ.