законодателство – Noise

Не дай боже училището да стане интересно

Светла Енчева — Thu, 16 Oct 2025 06:14:29 +0000

За нищо на света не трябва да позволяваме децата да се чувстват добре в училище. Както сме го минали ние и ей ни на – нищо ни няма, така ще го минат и те. Светла Енчева с ироничен коментар върху гласуваните наскоро на първо четене образователни промени.

Как да погазваме Конституцията и законите добродетелно

Светла Енчева — Wed, 17 Sep 2025 13:04:31 +0000

Двойните стандарти, с които благовидно и почти богоугодно се загъваме в пашкула си, няма да доведат до раждането на красива пеперуда. Те са необходимото обществено обездвижване, за да можем групово да се затътрим към все по-неизбежната авторитарност. За религията в училище – от Светла Енчева.

Личният фалит. Новият закон в България и практиките в Германия

Светла Енчева — Thu, 17 Jul 2025 06:09:13 +0000

Вече имаме закон за личния фалит – ура! Ентусиазмът обаче бързо спихва, като си дадем сметка, че и в този случай сме искали да стане хубаво, но е станало както всеки път. Светла Енчева обяснява защо новият закон не е за хора, правейки сравнение с подобно законодателство в Германия.

Защо в България трябва да си майка, за да дариш яйцеклетка

Светла Енчева — Wed, 29 Jan 2025 15:11:41 +0000

Може ли държава като България, която уж цели да повиши раждаемостта си, да си позволи да утежнява донорството на яйцеклетки с изисквания, които на практика не съществуват в много други страни? Явно може. Светла Енчева разсъждава по темата и посочва какъв е опитът в Европа и по света.

Служебен адрес. Как парламентът върна гражданските права на десетки хиляди души

Светла Енчева — Wed, 02 Oct 2024 09:05:24 +0000

Без адрес не можеш да имаш лични документи. А без тях нямаш право на образование, здравеопазване, социални помощи... Може само да влезеш в затвора. Вече десетки хиляди граждани без адрес и лични документи могат да поемат глътка въздух. Как се създаде т.нар. служебен адрес, разказва Светла Енчева.

Граждани за евразийско развитие на България. Има ли други в българската политика?

Светла Енчева — Wed, 25 Sep 2024 10:44:37 +0000

Защо ли се усеща, че с всеки следващ законопроект или предложение за изменение на съществуващо законодателство страната ни е тласкана към държавни и обществени модели, намиращи се в разрив с идеите на евроатлантическата общност, към която уж принадлежим? Коментар на Светла Енчева.

България в средата на нищото

Емилия Милчева — Fri, 28 Jun 2024 08:02:56 +0000

Има ли кой да мръдне кораба, заседнал в плитчините, преди всички пътници окончателно да го напуснат? Засега на хоризонта не се задава силен капитан и волеви екипаж. Толкова по-зле за България. От Емилия Милчева.

Урок по грузински

Игор Ебаноидзе — Fri, 10 Mar 2023 23:04:33 +0000

За броени дни в Грузия една политическа конфронтация първо рязко се изостри, а после благополучно се разреши. Защо се получи така, какво всъщност стана и какви поуки може да си вземе Европа?

Български отговор на санкциите по „Магнитски“. Кой подготвя ловци на глави

Емилия Милчева — Fri, 27 May 2022 21:03:29 +0000

Кой е написал законопроекта, разпространен през определени медии като българския отговор на санкциите по закона „Магнитски“? Никой от изпълнителната власт не признава авторство. Текстът се появи в четвъртък и още на следващия ден и управляващи, и опозиция в парламента обявиха, че няма да бъде приет в този вид. Настоящият му формат превръща изпълнителната власт в ловци на глави по списъци с хора и фирми – списъци, които тя сама изготвя и одобрява.

Разяснения по казуса с прилагането на електронен подпис в изборния процес

Bozho — Sat, 16 Oct 2021 12:45:21 +0000

Ще вляза в може би малко скучната материя за йерархията и връзката между нормативните актове. За да видим защо решението на ЦИК, че квалифицирания електронен подпис не важи за Изборния кодекс е неадекватно. Да, не съм юрист, но тази базова правна рамка – кой какво задължение има в електронния свят е основата на електронното управление и като експерт по електронно управление съм длъжен да я знам и разбирам. Нормативните актове имат йерархия. Конституция, Регламент, Закон, Наредба/Правилник/Инструкция. Ако някой акт от по-ниска степен противоречи на някой акт от по-висока, то се прилага този от по-висока. Освен ако този от по-висока не допуска изключения. Законът за нормативните актове дава общата картина: Чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. (2) (Нова – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Кодексите са малко по-специфични закони. Тяхната идея е да уредят напълно една материя – Изборният кодекс урежда всичко, свързано с избори (за да няма, както преди, закон за изборите за народно събрание, закон за изборите за президент и вицепрезидент и т.н.). Наказателният кодекс урежда всички престъпления и никой друг закон не може да урежда престъпления. И т.н. Кодексите (както и законите), обаче, не съществуват в изолация. Макар Изборният кодекс да урежда изцяло изборната материя, към него се прилагат нормите от други закони – напр. когато става въпрос за гражданство, Изборният кодекс не урежда въпроса за гражданството – той е уреден в Закона за българското гражданство. Когато става дума за личните документи, с които гласуваме, те не са уредени в кодекса, а

Материалът Разяснения по казуса с прилагането на електронен подпис в изборния процес е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Кратък наръчник на законодателя

Bozho — Fri, 09 Apr 2021 12:59:57 +0000

ЦИК обяви кои ще са новите депутати. Аз не съм между тях, но искам и тук, както във Фейсбук, да благодаря на всички гласували за мен – макар да нямам депутатска карта, можете да ме считате за депутат, а с експертизата си ще помагам на парламентарната група. И именно от тази гледна точка ми се щеше най-накрая де публикувам нещо, което отдавна ми се струва важно – кратък списък с добри законодателни практики, основно с оглед на електронното управление, но не само. Защо аз, без нито един ден като депутат, мога да говоря за законодателство? Ами написал съм немалко законодателни изменения, а и подзаконови актове. Но по-важното – следя кои са нормативните пречки пред въвеждането на електронно управление и те с както в стари закони, така и в нови, защото просто депутатите невинаги си дават сметка какви са практическите последствия от гласуваните текстове. Такава публикация има на пръв поглед твърдя тясна аудитория, но качеството на законодателството е тема от широк интерес, която дори сме обсъждали с избиратели и заинтересовани групи в предизборната кампания. Така че ето кратък списък с добри практики: Не трябва да се въвеждат изисквания за удостоверения – законите създават права и задължения. Когато в закон пише „заявителят представя удостоверение за Х“, то задължението за това е негово. Администрацията може да приложи Закона за електронното управление и вместо да го иска от гражданина, да го събере служебно и да му го представи за потвърждение, но това е заобиколен начин да се изпълни законовото изискване, и поради това не много го правят – а всеки закон се явява специален спрямо Закона за електронното управление и администрацията казва „ами то може в ЗЕУ да пише, че трябва да съберем служебно, ама в НАШИЯ закон пише вие да го представите“. Затова удостоверяването на обстоятелства трябва да е задължение на администрацията, напр.

Материалът Кратък наръчник на законодателя е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Докторът от Иран, законите и хората

Светла Енчева — Fri, 05 Feb 2021 22:04:44 +0000

Може би сте научили за иранския лекар, който поради промени в закона не може да бъде директор на общинската болница в Исперих, след като е бил такъв в продължение на осем години. Според Светла Енчева проблемът не е толкова бюрократичен и още по-малко частен, понеже зародишът на злото е в безчовечността на законодателството. Прочетете повече в статията ѝ.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Детето като обект, детето като залог

Светла Енчева — Fri, 11 Dec 2020 22:06:09 +0000

Колкото повече наближават изборите, толкова повече ВМРО се активизира в публичното пространство. Така е, когато избирателите им се мобилизират чрез зле разказани приказки за възрастни – от партията компенсират с количество и свръхактивност. Светла Енчева започва новия си текст с неприятното усещане, че се повтаря, но уви, темата е твърде важна, за да бъде подмината без внимание.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Неизбежна отбрана 2.0

Светла Енчева — Sat, 28 Nov 2020 00:06:36 +0000

Трудно е да бъдат подминати активността и борбата на ВМРО за вниманието на публиката. На ГЕРБ и Борисов им е необходим нечистоплътен партньор с гаменско поведение – и за гръмоотвод, и за мръсни поръчки, и за разсейване на зрителите в друга посока, когато е нужно. Светла Енчева се зарови в новата димка на ВМРО – поредната идея за промени в законодателството, засягащо неизбежната отбрана.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Новият стар Партиен дом

Анета Василева — Fri, 11 Sep 2020 21:04:45 +0000

„Когато правиш парламент, всеки малък детайл има политическо значение“, казва британският архитект Норман Фостър, когато описва проекта си за Райхстага в Берлин. Всъщност оригиналният проект, с който през 1992 г. той печели конкурса за ново седалище на Бундестага на обединена Германия, е съвсем различен от добре познатия ни стъклен купол рампа, достъпен за широка публика. […]

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Конституцията и какво може(ше) да бъде

Анастас Пунев — Tue, 25 Aug 2020 06:00:04 +0000

Самият факт, че анонсът за нова българска конституция беше приет толкова сензационно, говори достатъчно за липсата на конституционен момент у нас – особено в съзвучие със срамежливия отказ от поемане на отговорност за авторството ѝ. Но независимо от това и отвъд критиките към предложения проект, време е да се говори и за възможните алтернативи.

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.