Tag Archives: 2015

UK ‘Pirate’ Kodi Box Seller Handed a Suspended Prison Sentence

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/uk-pirate-kodi-box-seller-handed-a-suspended-prison-sentence-171021/

After being raided by police and Trading Standards in 2015, Middlesbrough-based shopkeeper Brian ‘Tomo’ Thompson found himself in the spotlight.

Accused of selling “fully-loaded” Kodi boxes (those with ‘pirate’ addons installed), Thompson continued to protest his innocence.

“All I want to know is whether I am doing anything illegal. I know it’s a gray area but I want it in black and white,” he said last September.

Unlike other cases, where copyright holders took direct action, Thompson was prosecuted by his local council. At the time, he seemed prepared to martyr himself to test the limits of the law.

“This may have to go to the crown court and then it may go all the way to the European court, but I want to make a point with this and I want to make it easier for people to know what is legal and what isn’t,” he said. “I expect it go against me but at least I will know where I stand.”

In an opinion piece not long after this statement, we agreed with Thompson’s sentiment, noting that barring a miracle, the Middlesbrough man would indeed lose his case, probably in short order. But Thompson’s case turned out to be less than straightforward.

Thompson wasn’t charged with straightforward “making available” under the Copyrights, Designs and Patents Acts. If he had, there would’ve been no question that he’d been breaking law. This is due to a European Court of Justice decision in the BREIN v Filmspeler case earlier this year which determined that selling fully loaded boxes in the EU is illegal.

Instead, for reasons best known to the prosecution, ‘Tomo’ stood accused of two offenses under section 296ZB of the Copyright, Designs and Patents Act, which deals with devices and services designed to “circumvent technological measures”. It’s a different aspect of copyright law previously applied to cases where encryption has been broken on official products.

“A person commits an offense if he — in the course of a business — sells or lets for hire, any device, product or component which is primarily designed, produced, or adapted for the purpose of enabling or facilitating the circumvention of effective technological measures,” the law reads.

‘Tomo’ in his store

In January this year, Thompson entered his official ‘not guilty’ plea, setting up a potentially fascinating full trial in which we would’ve heard how ‘circumvention of technological measures’ could possibly relate to streaming illicit content from entirely unprotected far-flung sources.

Last month, however, Thompson suddenly had a change of heart, entering guilty pleas against one count of selling and one count of advertising devices for the purpose of enabling or facilitating the circumvention of effective technological measures.

That plea stomped on what could’ve been a really interesting trial, particularly since the Federation Against Copyright Theft’s own lawyer predicted it could be difficult and complex.

As a result, Thompson appeared at Teeside Crown Court on Friday for sentencing. Prosecutor Cameron Crowe said Thompson advertised and sold the ‘pirate’ devices for commercial gain, fully aware that they would be used to access infringing content and premium subscription services.

Crowe said that Thompson made around £40,000 from the devices while potentially costing Sky around £200,000 in lost subscription fees. When Thompson was raided in June 2015, a diary revealed he’d sold 159 devices in the previous four months, sales which generated £17,000 in revenue.

After his arrest, Thompson changed premises and continued to offer the devices for sale on social media.

Passing sentence, Judge Peter Armstrong told the 55-year-old businessman that he’d receive an 18-month prison term, suspended for two years.

“If anyone was under any illusion as to whether such devices as these, fully loaded Kodi boxes, were illegal or not, they can no longer be in any such doubt,” Judge Armstrong told the court, as reported by Gazette Live.

“I’ve come to the conclusion that in all the circumstances an immediate custodial sentence is not called for. But as a warning to others in future, they may not be so lucky.”

Also sentenced Friday was another local seller, Julian Allen, who sold devices to Thompson, among others. He was arrested following raids on his Geeky Kit businesses in 2015 and pleaded guilty this July to using or acquiring criminal property.

But despite making more than £135,000 from selling ‘pirate’ boxes, he too avoided jail, receiving a 21-month prison sentence suspended for two years instead.

While Thompson’s and Allen’s sentences are likely to be portrayed by copyright holders as a landmark moment, the earlier ruling from the European Court of Justice means that selling these kinds of devices for infringing purposes has always been illegal.

Perhaps the big surprise, given the dramatic lead up to both cases, is the relative leniency of their sentences. All that being said, however, a line has been drawn in the sand and other sellers should be aware.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and ANONYMOUS VPN services.

Господа министри, мерете си данните

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2965

Когато някой „по телевизора“ изкаже някакво твърдение, никога не е ясно откъде са му данните. Разпространяват се доста митове, основани на гледане в тавана. Но в тези случаи има поне частично обяснение – хората може би просто няма откъде да вземат данните, за да ги анализират.

Не така стоят нещата с министрите, обаче. Министрите (и председателите на агенции) разполагат с администрация, която може да им даде данни. Прави впечатление обаче фриволното боравене с метарията, и разпространяване на данни, които просто са грешни. Боян Юруков вече е писал за председателя на агенцията за българите в чужбина, който напълно необосновано обяви, че има 6-7 милиона българи в чужбина.

Аз ще се спра на министъра на околната среда, Нено Димов, който през седмицата е обявил, че „през 2016 г. в столицата е имало едва две минимални превишения на показателите за замърсяване с фини прахови частици“. Това ми звучеше доста малко вероятно, предвид, че данните за 2015-та, които съм разглеждал, показваха 60 дни над нормата (при допустими 35). За 1 година такъв напредък, въпреки позитивния тренд, изглеждаше невероятен.

За съжаление ИАОС не публикува суровите данни във формата, в който бях взел тези до 2015 (с искане за обществена информация), но благодарение на инициативата за отворени данни все пак всеки ден качват данни от бюлетина за качеството на въздуха, където пише коя станция е превишила дадена норма. На база на тези данни не мога да направя същите графики като в предишния анализ, но мога да проверя твърдението на министъра.

И то, разбира се, се оказа грешно. Ето броя дни, в които нормата е превишена:

Превишена стойност в поне 1 станция: 74 дни
Превишена стойност в поне 2 станции: 48 дни
Превишена стойност в поне 3 станции: 43 дни
Превишена стойност в поне 4 станции: 36 дни
Превишена стойност в поне 5 станции: 15 дни

По спомен, станциите са 6, но последната е на Копитото и там винаги е чисто. С наличните данни (които са качени за 340, а не за 365 дни) не мога да кажа за средната стойност за града, но когато 4 от 5 станции имат превишение 36 дни (1 над европейската норма), министърът просто изнася грешни данни. Или „е имал предвид друго“, в който случай – нека обясни.

Пак подчертавам, че трендът наистина изглежда позитивен. Също така приветствам вземането на мерки срещу замърсяването от страна на министерството – именно национална политика по въпроса е начинът за решаване на проблема. Но не е редно да имаш цялата администрация на МОСВ и ИАОС под себе си и да кажеш, че само 2 дни била превишена нормата. Надявам се мерките, които се подготвят, да са основание на по-верни данни.

Всъщност, трендът може би изглежда възходящ заради факта, че от няколко години измервателната станция на Орлов мост е премахната. Там, разбира се, фините прахови частици са в най-големи количества. Вероятно има разумно обяснение за премахването (наистина Орлов мост е граничен случай), но трябва да го имаме предвид.

И в това всъщност е част от проблема – в София има доста малко измервателни станции, за да придобием пълна картина. Най-близката станция до мен е на километри. За щастие има проекта airbg.info, чрез който всеки може да си постави измервателна станция и да докладва данните. Така се създава доста по-пълна картина на замърсяването. В съботната сутрин, без мъгли и без нужда от сериозно отопление, картата на София изглежда добре.

Но да се върнем на министрите и данните. Политиката за отворени данни има за цел както повече прозрачност, така и по-информирани решения в управлението. Второто засега не изглежда да е постигнато, решения продължават често да се вземат „по интуиция“, а официални лица продължават да разпространяват неосновани на данни твърдения. Но поне данните ги има, та гражданите можем да посочим грешките.

Popcorn Time Creator Readies BitTorrent & Blockchain-Powered Video Platform

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/popcorn-time-creator-readies-bittorrent-blockchain-powered-youtube-competitor-171012/

Without a doubt, YouTube is one of the most important websites available on the Internet today.

Its massive archive of videos brings pleasure to millions on a daily basis but its centralized nature means that owner Google always exercises control.

Over the years, people have looked to decentralize the YouTube concept and the latest project hoping to shake up the market has a particularly interesting player onboard.

Until 2015, only insiders knew that Argentinian designer Federico Abad was actually ‘Sebastian’, the shadowy figure behind notorious content sharing platform Popcorn Time.

Now he’s part of the team behind Flixxo, a BitTorrent and blockchain-powered startup hoping to wrestle a share of the video market from YouTube. Here’s how the team, which features blockchain startup RSK Labs, hope things will play out.

The Flixxo network will have no centralized storage of data, eliminating the need for expensive hosting along with associated costs. Instead, transfers will take place between peers using BitTorrent, meaning video content will be stored on the machines of Flixxo users. In practice, the content will be downloaded and uploaded in much the same way as users do on The Pirate Bay or indeed Abad’s baby, Popcorn Time.

However, there’s a twist to the system that envisions content creators, content consumers, and network participants (seeders) making revenue from their efforts.

At the heart of the Flixxo system are digital tokens (think virtual currency), called Flixx. These Flixx ‘coins’, which will go on sale in 12 days, can be used to buy access to content. Creators can also opt to pay consumers when those people help to distribute their content to others.

“Free from structural costs, producers can share the earnings from their content with the network that supports them,” the team explains.

“This way you get paid for helping us improve Flixxo, and you earn credits (in the form of digital tokens called Flixx) for watching higher quality content. Having no intermediaries means that the price you pay for watching the content that you actually want to watch is lower and fairer.”

The Flixxo team

In addition to earning tokens from helping to distribute content, people in the Flixxo ecosystem can also earn currency by watching sponsored content, i.e advertisements. While in a traditional system adverts are often considered a nuisance, Flixx tokens have real value, with a promise that users will be able to trade their Flixx not only for videos, but also for tangible and semi-tangible goods.

“Use your Flixx to reward the producers you follow, encouraging them to create more awesome content. Or keep your Flixx in your wallet and use them to buy a movie ticket, a pair of shoes from an online retailer, a chest of coins in your favourite game or even convert them to old-fashioned cash or up-and-coming digital assets, like Bitcoin,” the team explains.

The Flixxo team have big plans. After foundation in early 2016, the second quarter of 2017 saw the completion of a functional alpha release. In a little under two weeks, the project will begin its token generation event, with new offices in Los Angeles planned for the first half of 2018 alongside a premiere of the Flixxo platform.

“A total of 1,000,000,000 (one billion) Flixx tokens will be issued. A maximum of 300,000,000 (three hundred million) tokens will be sold. Some of these tokens (not more than 33% or 100,000,000 Flixx) may be sold with anticipation of the token allocation event to strategic investors,” Flixxo states.

Like all content platforms, Flixxo will live or die by the quality of the content it provides and whether, at least in the first instance, it can persuade people to part with their hard-earned cash. Only time will tell whether its content will be worth a premium over readily accessible YouTube content but with much-reduced costs, it may tempt creators seeking a bigger piece of the pie.

“Flixxo will also educate its community, teaching its users that in this new internet era value can be held and transferred online without intermediaries, a value that can be earned back by participating in a community, by contributing, being rewarded for every single social interaction,” the team explains.

Of course, the elephant in the room is what will happen when people begin sharing copyrighted content via Flixxo. Certainly, the fact that Popcorn Time’s founder is a key player and rival streaming platform Stremio is listed as a partner means that things could get a bit spicy later on.

Nevertheless, the team suggests that piracy and spam content distribution will be limited by mechanisms already built into the system.

“[A]uthors have to time-block tokens in a smart contract (set as a warranty) in order to upload content. This contract will also handle and block their earnings for a certain period of time, so that in the case of a dispute the unfair-uploader may lose those tokens,” they explain.

That being said, Flixxo also says that “there is no way” for third parties to censor content “which means that anyone has the chance of making any piece of media available on the network.” However, Flixxo says it will develop tools for filtering what it describes as “inappropriate content.”

At this point, things start to become a little unclear. On the one hand Flixxo says it could become a “revolutionary tool for uncensorable and untraceable media” yet on the other it says that it’s necessary to ensure that adult content, for example, isn’t seen by kids.

“We know there is a thin line between filtering or curating content and censorship, and it is a fact that we have an open network for everyone to upload any content. However, Flixxo as a platform will apply certain filtering based on clear rules – there should be a behavior-code for uploaders in order to offer the right content to the right user,” Flixxo explains.

To this end, Flixxo says it will deploy a centralized curation function, carried out by 101 delegates elected by the community, which will become progressively decentralized over time.

“This curation will have a cost, paid in Flixx, and will be collected from the warranty blocked by the content uploaders,” they add.

There can be little doubt that if Flixxo begins ‘curating’ unsuitable content, copyright holders will call on it to do the same for their content too. And, if the platform really takes off, 101 curators probably won’t scratch the surface. There’s also the not inconsiderable issue of what might happen to curators’ judgment when they’re incentivized to block curate content.

Finally, for those sick of “not available in your region” messages, there’s good and bad news. Flixxo insists there will be no geo-blocking of content on its part but individual creators will still have that feature available to them, should they choose.

The Flixx whitepaper can be downloaded here (pdf)

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and ANONYMOUS VPN services.

More on Kaspersky and the Stolen NSA Attack Tools

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2017/10/more_on_kaspers.html

Both the New York Times and the Washington Post are reporting that Israel has penetrated Kaspersky’s network and detected the Russian operation.

From the New York Times:

Israeli intelligence officers informed the NSA that, in the course of their Kaspersky hack, they uncovered evidence that Russian government hackers were using Kaspersky’s access to aggressively scan for American government classified programs and pulling any findings back to Russian intelligence systems. [Israeli intelligence] provided their NSA counterparts with solid evidence of the Kremlin campaign in the form of screenshots and other documentation, according to the people briefed on the events.

Kaspersky first noticed the Israeli intelligence operation in 2015.

The Washington Post writes about the NSA tools being on the home computer in the first place:

The employee, whose name has not been made public and is under investigation by federal prosecutors, did not intend to pass the material to a foreign adversary. “There wasn’t any malice,” said one person familiar with the case, who, like others interviewed, spoke on the condition of anonymity to discuss an ongoing case. “It’s just that he was trying to complete the mission, and he needed the tools to do it.

I don’t buy this. People with clearances are told over and over not to take classified material home with them. It’s not just mentioned occasionally; it’s a core part of the job.

More news articles.

Sweden Supreme Court: Don’t Presume Prison Sentences For Pirates

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/sweden-supreme-court-dont-presume-prison-sentences-for-pirates-171010/

The trend over the past several years is for prosecutors to present copyright infringement offenses as serious crimes, often tantamount to those involving theft of physical goods.

This has resulted in many cases across the United States and Europe where those accused of distributing or assisting in the distribution of copyrighted content face the possibility of custodial sentences. Over in Sweden, prosecutors have homed in on one historical case in order to see where the boundaries lie.

Originally launched as Swepirate, ‘Biosalongen‘ (Screening Room) was shut down by local authorities in early 2013. A 50-year-old man said to have been the main administrator of the private tracker was arrested and charged with sharing at least 125 TV shows and movies via the site, including Rocky, Alien and Star Trek.

After the man initially pleaded not guilty, the case went to trial and a subsequent appeal. In the summer of 2015 the Court of Appeal in Gothenburg sentenced him to eight months in prison for copyright infringement offenses.

The former administrator, referenced in court papers as ‘BH’, felt that the punishment was too harsh, filing a claim with the Supreme Court in an effort to have the sentence dismissed.

Prosecutor My Hedström also wanted the Supreme Court to hear the case, seeking clarity on sentencing for these kinds of offenses. Are fines and suspended sentences appropriate or is imprisonment the way to deal with pirates, as most copyright holders demand?

The Supreme Court has now handed down its decision, upholding an earlier ruling of probation and clarifying that copyright infringement is not an offense where a custodial sentence should be presumed.

“Whether a crime should be punished by imprisonment is generally determined based on its penal value,” a summary from International Law Office reads.

“If the penal value is less than one year, imprisonment should be a last resort. However, certain crimes are considered of such a nature that the penalty should be a prison sentence based on general preventive grounds, even if the penal value is less than one year.”

In the Swepirate/Biosalongen/Screening Room case, the Court of Appeal found that BH’s copyright infringement had a penal value of six months, so there was no presumption for a custodial sentence based on the penal value alone.

Furthermore, the Supreme Court found that there are no legislative indications that copyright infringement should be penalized via a term of imprisonment. In reaching this decision the Court referenced a previous trademark case, noting that trademark
infringement and copyright infringement are similar offenses.

In the trademark case, it was found that there should be no presumption of imprisonment. The Court found that since it is a closely related crime, copyright infringement offenses should be treated in the same manner.

According to an analysis of the ruling by Henrik Wistam and Siri Alvsing at the Lindahl lawfirm, the decision by the Supreme Court represents a change from previous case law concerning penalties for illegal file-sharing.

The pair highlight the now-infamous case of The Pirate Bay, where three defendants – Peter Sunde, Fredrik Neij and Carl Lundström – were sentenced to prison terms of eight, ten and four months respectively.

“In 2010 the Svea Court of Appeal concluded that the penalty for such crimes should be imprisonment. The Supreme Court did not grant leave to appeal,” they note.

“The Supreme Court has now aligned the view on the severity of IP infringements. This is a welcome development, although rights holders may have benefited from a stricter view and a development in the opposite direction.

The full ruling is available here (pdf, Swedish)

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and ANONYMOUS VPN services.

A2SV – Auto Scanning SSL Vulnerability Tool For Poodle & Heartbleed

Post Syndicated from Darknet original https://www.darknet.org.uk/2017/10/a2sv-auto-scanning-ssl-vulnerability-tool-poodle-heartbleed/?utm_source=rss&utm_medium=social&utm_campaign=darknetfeed

A2SV – Auto Scanning SSL Vulnerability Tool For Poodle & Heartbleed

A2SV is a Python-based SSL Vulnerability focused tool that allows for auto-scanning and detection of the common and well-known SSL Vulnerabilities.

SSL Vulnerabilities Detected by A2SV

  • [CVE-2007-1858] Anonymous Cipher
  • [CVE-2012-4929] CRIME(SPDY)
  • [CVE-2014-0160] CCS Injection
  • [CVE-2014-0224] HeartBleed
  • [CVE-2014-3566] SSLv3 POODLE
  • [CVE-2015-0204] FREAK Attack
  • [CVE-2015-4000] LOGJAM Attack
  • [CVE-2016-0800] SSLv2 DROWN

Planned for future:

  • [PLAN] SSL Information Analysis

Installation & Requirements for A2SV


Read the rest of A2SV – Auto Scanning SSL Vulnerability Tool For Poodle & Heartbleed now! Only available at Darknet.

PS4 Piracy Now Exists – If Gamers Want to Jump Through Hoops

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/ps4-piracy-now-exists-if-gamers-want-to-jump-through-hoops-170930/

During the reign of the first few generations of consoles, gamers became accustomed to their machines being compromised by hacking groups and enthusiasts, to enable the execution of third-party software.

Often carried out under the banner of running “homebrew” code, so-called jailbroken consoles also brought with them the prospect of running pirate copies of officially produced games. Once the floodgates were opened, not much could hold things back.

With the advent of mass online gaming, however, things became more complex. Regular firmware updates mean that security holes could be fixed remotely whenever a user went online, rendering the jailbreaking process a cat-and-mouse game with continually moving targets.

This, coupled with massively improved overall security, has meant that the current generation of consoles has remained largely piracy free, at least on a do-it-at-home basis. Now, however, that position is set to change after the first decrypted PS4 game dumps began to hit the web this week.

Thanks to release group KOTF (Knights of the Fallen), Grand Theft Auto V, Far Cry 4, and Assassins Creed IV are all available for download from the usual places. As expected they are pretty meaty downloads, with GTAV weighing in via 90 x 500MB files, Far Cry4 via 54 of the same size, and ACIV sporting 84 x 250MB.

Partial NFO file for PS4 GTA V

While undoubtedly large, it’s not the filesize that will prove most prohibitive when it comes to getting these beasts to run on a PlayStation 4. Indeed, a potential pirate will need to jump through a number of hoops to enjoy any of these titles or others that may appear in the near future.

KOTF explains as much in the NFO (information) files it includes with its releases. The list of requirements is long.

First up, a gamer needs to possess a PS4 with an extremely old firmware version – v1.76 – which was released way back in August 2014. The fact this firmware is required doesn’t come as a surprise since it was successfully jailbroken back in December 2015.

The age of the firmware raises several issues, not least where people can obtain a PS4 that’s so old it still has this firmware intact. Also, newer games require later firmware, so most games released during the past two to three years won’t be compatible with v1.76. That limits the pool of games considerably.

Finally, forget going online with such an old software version. Sony will be all over it like a cheap suit, plotting to do something unpleasant to that cheeky antique code, given half a chance. And, for anyone wondering, downgrading a higher firmware version to v1.76 isn’t possible – yet.

But for gamers who want a little bit of recent PS4 nostalgia on the cheap, ‘all’ they have to do is gather the necessary tools together and follow the instructions below.

Easy – when you know how

While this is a landmark moment for PS4 piracy (which to date has mainly centered around much hocus pocus), the limitations listed above mean that it isn’t going to hit the mainstream just yet.

That being said, all things are possible when given the right people, determination, and enough time. Whether that will be anytime soon is anyone’s guess but there are rumors that firmware v4.55 has already been exploited, so you never know.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and ANONYMOUS VPN services.

Football Coach Retweets, Gets Sued for Copyright Infringement

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/football-coach-retweets-gets-sued-for-copyright-infringement-170928/

When copyright infringement lawsuits hit the US courts, there’s often a serious case at hand. Whether that’s the sharing of a leaked movie online or indeed the mass infringement that allegedly took place on Megaupload, there’s usually something quite meaty to discuss.

A lawsuit filed this week in a Pennsylvania federal court certainly provides the later, but without managing to be much more than a fairly trivial matter in the first instance.

The case was filed by sports psychologist and author Dr. Keith Bell. It begins by describing Bell as an “internationally recognized performance consultant” who has worked with 500 teams, including the Olympic and national teams for the United States, Canada, Australia, New Zealand, Hong Kong, Fiji, and the Cayman Islands.

Bell is further described as a successful speaker, athlete and coach; “A four-time
collegiate All-American swimmer, a holder of numerous world and national masters swim records, and has coached several collegiate, high school, and private swim teams to competitive success.”

At the heart of the lawsuit is a book that Bell published in 1982, entitled Winning Isn’t Normal.

“The book has enjoyed substantial acclaim, distribution and publicity. Dr. Bell is the sole author of this work, and continues to own all rights in the work,” the lawsuit (pdf) reads.

Bell claims that on or about November 6, 2015, King’s College head football coach Jeffery Knarr retweeted a tweet that was initially posted from @NSUBaseball32, a Twitter account operated by Northeastern State University’s RiverHawks baseball team. The retweet, as shown in the lawsuit, can be seen below.

The retweet that sparked the lawsuit

“The post was made without authorization from Dr. Bell and without attribution
to Dr. Bell,” the lawsuit reads.

“Neither Defendant King’s College nor Defendant Jeffery Knarr contacted Dr.
Bell to request permission to use Dr. Bell’s copyrighted work. As of November 14, 2015, the post had received 206 ‘Retweets’ and 189 ‘Likes.’ Due to the globally accessible nature of Twitter, the post was accessible by Internet users across the world.”

Bell says he sent a cease and desist letter to NSU in September 2016 and shortly thereafter NSU removed the post, which removed the retweets. However, this meant that Knarr’s retweet had been online for “at least” 10 months and 21 days.

To put the icing on the cake, Bell also holds the trademark to the phrase “Winning Isn’t Normal”, so he’s suing Knarr and his King’s College employer for trademark infringement too.

“The Defendants included Plaintiff’s trademark twice in the Twitter post. The first instance was as the title of the post, with the mark shown in letters which
were emphasized by being capitalized, bold, and underlined,” the lawsuit notes.

“The second instance was at the end of the post, with the mark shown in letters which were emphasized by being capitalized, bold, underlined, and followed by three
exclamation points.”

Describing what appears to be a casual retweet as “willful, intentional and purposeful” infringement carried out “in disregard of and with indifference to Plaintiff’s rights,” Bell demands damages and attorneys fees from Knarr and his employer.

“As a direct and proximate result of said infringement by Defendants, Plaintiff is
entitled to damages in an amount to be proven at trial,” the lawsuit concludes.

Since the page from the book retweeted by Knarr is a small portion of the overall work, there may be a fair use defense. Nevertheless, defending this kind of suit is never cheap, so it’s probably fair to say there will already be a considerable amount of regret among the defendants at ever having set eyes on Bell’s 35-year-old book.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and ANONYMOUS VPN services.

Using Enhanced Request Authorizers in Amazon API Gateway

Post Syndicated from Stefano Buliani original https://aws.amazon.com/blogs/compute/using-enhanced-request-authorizers-in-amazon-api-gateway/

Recently, AWS introduced a new type of authorizer in Amazon API Gateway, enhanced request authorizers. Previously, custom authorizers received only the bearer token included in the request and the ARN of the API Gateway method being called. Enhanced request authorizers receive all of the headers, query string, and path parameters as well as the request context. This enables you to make more sophisticated authorization decisions based on parameters such as the client IP address, user agent, or a query string parameter alongside the client bearer token.

Enhanced request authorizer configuration

From the API Gateway console, you can declare a new enhanced request authorizer by selecting the Request option as the AWS Lambda event payload:

Create enhanced request authorizer


Just like normal custom authorizers, API Gateway can cache the policy returned by your Lambda function. With enhanced request authorizers, however, you can also specify the values that form the unique key of a policy in the cache. For example, if your authorization decision is based on both the bearer token and the IP address of the client, both values should be part of the unique key in the policy cache. The identity source parameter lets you specify these values as mapping expressions:

  • The bearer token appears in the Authorization header
  • The client IP address is stored in the sourceIp parameter of the request context.

Configure identity sources


Using enhanced request authorizers with Swagger

You can also define enhanced request authorizers in your Swagger (Open API) definitions. In the following example, you can see that all of the options configured in the API Gateway console are available as custom extensions in the API definition. For example, the identitySource field is a comma-separated list of mapping expressions.

    type: "apiKey"
    name: "IpAuthorizer"
    in: "header"
    x-amazon-apigateway-authtype: "custom"
      authorizerResultTtlInSeconds: 300
      identitySource: "method.request.header.Authorization, context.identity.sourceIp"
      authorizerUri: "arn:aws:apigateway:us-east-1:lambda:path/2015-03-31/functions/arn:aws:lambda:us-east-1:XXXXXXXXXX:function:py-ip-authorizer/invocations"
      type: "request"

After you have declared your authorizer in the security definitions section, you can use it in your API methods:

swagger: "2.0"
  title: "request-authorizer-demo"
basePath: "/dev"
      - IpAuthorizer: []

Enhanced request authorizer Lambda functions

Enhanced request authorizer Lambda functions receive an event object that is similar to proxy integrations. It contains all of the information about a request, excluding the body.

    "methodArn": "arn:aws:execute-api:us-east-1:XXXXXXXXXX:xxxxxx/dev/GET/hello",
    "resource": "/hello",
    "requestContext": {
        "resourceId": "xxxx",
        "apiId": "xxxxxxxxx",
        "resourcePath": "/hello",
        "httpMethod": "GET",
        "requestId": "9e04ff18-98a6-11e7-9311-ef19ba18fc8a",
        "path": "/dev/hello",
        "accountId": "XXXXXXXXXXX",
        "identity": {
            "apiKey": "",
            "sourceIp": ""
        "stage": "dev"
    "queryStringParameters": {},
    "httpMethod": "GET",
    "pathParameters": {},
    "headers": {
        "cache-control": "no-cache",
        "x-amzn-ssl-client-hello": "AQACJAMDAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAA…",
        "Accept-Encoding": "gzip, deflate",
        "X-Forwarded-For": ",",
        "Accept": "*/*",
        "User-Agent": "PostmanRuntime/6.2.5",
        "Authorization": "hello"
    "stageVariables": {},
    "path": "/hello",
    "type": "REQUEST"

The following enhanced request authorizer snippet is written in Python and compares the source IP address against a list of valid IP addresses. The comments in the code explain what happens in each step.

VALID_IPS = ["", ""]

def lambda_handler(event, context):

    # Read the client’s bearer token.
    jwtToken = event["headers"]["Authorization"]
    # Read the source IP address for the request form 
    # for the API Gateway context object.
    clientIp = event["requestContext"]["identity"]["sourceIp"]
    # Verify that the client IP address is allowed.
    # If it’s not valid, raise an exception to make sure
    # that API Gateway returns a 401 status code.
    if clientIp not in VALID_IPS:
        raise Exception('Unauthorized')
    # Only allow hello users in!
    if not validate_jwt(userId):
        raise Exception('Unauthorized')

    # Use the values from the event object to populate the 
    # required parameters in the policy object.
    policy = AuthPolicy(userId, event["requestContext"]["accountId"])
    policy.restApiId = event["requestContext"]["apiId"]
    policy.region = event["methodArn"].split(":")[3]
    policy.stage = event["requestContext"]["stage"]
    # Use the scopes from the bearer token to make a 
    # decision on which methods to allow in the API.
    policy.allowMethod(HttpVerb.GET, '/hello')

    # Finally, build the policy.
    authResponse = policy.build()

    return authResponse


API Gateway customers build complex APIs, and authorization decisions often go beyond the simple properties in a JWT token. For example, users may be allowed to call the “list cars” endpoint but only with a specific subset of filter parameters. With enhanced request authorizers, you have access to all request parameters. You can centralize all of your application’s access control decisions in a Lambda function, making it easier to manage your application security.

Какво искат каталунците? (Част 2)

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/what-catalans-want-2/

След 1939 г. Испания потъва в мрачния период на диктатурата на Франко. Каталуния отново е наказана да не говори своя език под смъртна заплаха. Докато живях в Барселона, лично се запознах със съвсем млади каталунци, загубили дядо или баба заради това. Рани, твърде скорошни, за да бъдат забравени или простени. Още по-малко, че прошка не е поискана.

Първите години след войната са кошмарно тежки за цяла Испания. Едва в края на 50-те и началото на 60-те започва икономическо и културно възстановяване на Каталуния. Езикът все още е забранен в медиите, но бива позволен в театрите, иначе въпреки забраната книгопечатането на литература на каталунски, макар и силно затруднено, не е прекъсвало. Както вероятно вече сте разбрали от първата част каталунците са смели и много упорити хора.

Каталунският език

Един от митовете за каталунския език е, че той е диалект на кастилския (испанския), което обаче изобщо не е вярно. Езикът има само някои прилики с кастилския, както има с френския и италианския, което е нормално, доколкото са в една езикова група и с близка география. Думите, значението и произношението са в огромна степен различни. Глаголите са различни и с различни корени, макар да има сходни. Има и капани – такива глаголи, които се изписват еднакво, но в различните езици имат напълно друго значение (напр. acostar на кастилски е лягам, докато на каталунски е да донеса нещо по-близо). Ако искам да кажа простичкото как се казвам – на кастилски ще е Me llamo Yovko или Mi nombre es Yovko, а на каталунски Em dic Yovko (произнася се ам дик Йовко) или ако спазим горния конструкт El meu nom és Yovko (обърнете внимание на членуването). Кастилският е еволюирал и се е опростил значително в доста отношения заради по-масовата му употреба, докато каталунският е останал по-близо до древността и корените, носи по-сложна граматика.

Живо доказателство, че каталунският е различен език, е, че говорещите кастилски не могат да говорят каталунски. Разбират по смисъл думите, които са сходни, но дотам. По същия начин испанците и италианците се разбират в прилична степен дори и всеки да говори на своя език – това не означава, че единият език е диалект на другия, нали?

В моят курс по каталунски със съпругата ми бяхме единствените, на които кастилският не им е майчин език или поне не основен. Нещо повече – нашият кастилски беше ужасно базов. И макар да учехме нов език (каталунски), чрез друг език, който не владеем добре (кастилския), ние завършихме сред отличниците, докато на доста курсисти с роден кастилски им беше трудно да достигнат дори средни резултати. Иначе казано познанията по кастилски не носеха никакво предимство.

Сега тук по-веселото е, че самият каталунски има поне три диалекта, без да броим валенсианския, който си е всъщност каталунски с някои дребни разлики. Но пък тук ще вземем да вбесим валенсианците, затова млъквам!

Така или иначе темата за езика е чувствителна за каталунците – те си го обичат много, изстрадали са възможността да го говорят и имат всички основания да го пазят като репер на своята културна идентичност. Това е тяхно право, достойно за уважение от всички ни!

Управлението на автономията

По време на своето управление Франко всъщност не възстановява монархията, едва малко преди да умре кротко в леглото си през 1975 г. е посочил наследника си – поредният Бурбон, внук на последния крал и дочакал да седне на престола на Кралство Испания под крилото на Франко – Хуан-Карлос.

Каталунци-конституционалисти оказват сериозна юридическа помощ при съставянето на днешната Испанска конституция от 1978 г., с която Каталуния възстановява своята политическа и културна автономия. Година по-късно, през 1979 г., е приет и Статутът на автономията (основният закон на областта).

Според този основен закон Каталуния е автономна област със самостоятелно политическо и юридическо самоуправление. Парламентът се избира през 4 години и излъчва президент (който е и министър-председател) и правителство.

Каталуния има собствена военизирана полиция (жандармерия) – Mossos d’Esquadra, която е под командването на каталунското правителство и не е подчинена на националните Guardia Civil (жандармерия) и Policía Nacional (полиция). Единствено ако бъде суспендирана автономията, Испания може да подчини Mossos-ите на националните сили за сигурност (чл.155 от Конституцията). Затова, когато ви разиграват сценки от селски вечеринки, че някакъв си прокурор, бил той и главен или гневен, се бил разпоредил каталунската полиция да се подчини на Guardia Civil, им кажете, както направиха каталунците – да си гледат работата – защото това не може да се случи с прокурорско разпореждане. Испанските закони бива да важат и за Испания, нали?

Националните сили за сигурност в Каталуния имат правомощия само да охраняват пристанища, летища, крайбрежие, национални граници, митници и да се грижат за имиграционния контрол и антитерористични операции.

Народната партия и Мариано Рахой

През 2006 г. е одобрен новият Статут на Каталуния чрез референдум, както е по правилата. Гласуван е също и с мнозинство от каталунския и от испанския парламент. Промените обаче са обжалвани пред Конституционния съд от кръгове около дясно-консервативната Народна партия (Partido Popular), която от 2004 г. се ръководи от Мариано Рахой, а от 2011 г. досега управлява Испания. През 2015 г. те всъщност загубиха изборите, но понеже не се сформира правителство, останаха на власт до следващите предсрочни избори през 2016 г., след които управляват в правителство на малцинството, тъй като социалистите от PSOE тихо съдействаха, отказвайки се да участват в гласуването, което позволи Pахой да прокара кабинета си през парламента с обикновено мнозинство. Реално подкрепата на изборите за Народната партия бе едва 33% (от 70% гласували) – иначе казано се ползва с доверието на едва 23% от имащите право на глас в Испания.

Partido Popular е консервативна християндемократическа партия, член на ЕНП (Европейската народна партия). Под ръководството на Рахой партията все повече залита към патриотични и националистически тези, а политическата му стратегия е основана на две базови теми – едната да противостои на административната и политическа еволюция на Каталуния (вкл. оспорвайки дефакто одобрения ѝ статут), а другата – да противостои на политическите договорки с баските. Чудно, нали?

Partido Popular и Рахой не са в състояние да генерират никакво модерно и ново политическо послание. Единственото им спасение е да концентрират влияние чрез десен популизъм и радикализиране на патриотични тези, защото на тази плоскост могат да пързалят гласоподавателите си, които са предимно сред по-възрастните, консервативните, религиозните и по-заможните испанци. В същия момент профилът на техните гласоподаватели е най-слаб откъм образование.

Partido Popular е затънала в корупционни скандали – точно утихне един и се случва следващ – черни партийни каси и странни парични потоци във всякакви посоки, очевидно за търговия с влияние, все излизат на яве, изгаря по някой бушон, но Мариано Рахой се крепи над водата. Интересен факт е, че цели петима последователни ковчежници на партията му са съдени, разследвани, обвинени или отстранени. И Европа, и ЕНП си мълчат и стискат широко затворени очи, щото нали, в името на стабилността, че иначе ако дойде Подемос на власт…

Всъщност, испанската политика в последните години се изразява горе-долу в това Partido Popular и PSOE да си подават топката. Това ще ви обясни защо испанците са склонни да търсят изход в Подемос и други нови партии, опитвайки се да избягат от пинг-понга между двете основни големи партии, потънали в корупционни скандали и безгранични сфери на задкулисно влияние.

Най-близкото приближение на Partido Popular у нас е ГЕРБ (те са и членове на ЕНП неслучайно), а на PSOE е БСП. И сега си представете ту да ви управлява ГЕРБ, ту БСП… познато ли ви е усещането? А присви ли ви душичката. Ами така и трябва! И испанците ги присвива от доста време насам!

Но да се върнем в Каталуния…

Възпалението на раната

През 2010 г. Конституционният съд, сезиран от хора на Partido Popular, отмени част от текстовете в Статута. Важно е да уточним, че в състава на този съд преобладават членове, които дължат постовете си на Partido Popular. В момента през 2017 г. това е още по-вярно. Конституционният съд на Испания, включително самият му Председател, е тежко зависим от партията на премиера Мариано Рахой! И да не си помислите сега, че искам да внушавам нещо – съвсем си е законно всичко. Това са едни почтени и достолепни хорица, в които нямаме никакво право да се усъмним. Поглеждате към нашия Конституционен съд или ВСС и… чувствате хармонията, нали? Хайде, опитайте се да прокарате нещо смислено през тях, да ви видя…

Та нищо че каталунските и испанските парламенти одобряват промените в Статута с нужното мнозинство, нищо че цяла Каталуния се е произнесла и е одобрила промените чрез законен Референдум. Излизат една шепа съдии и отменят 14 члена като противоконституционни и дават ограничителни тълкувания на други 27. Текстовете им са свързани предимно с автономната правосъдна система на Каталуния, някои важни детайли в преразпределянето на финансирането, статутът на каталунския език и определянето на Каталуния като нация.

След всичко това през 2010 г. каталунците истински се ядосаха! По улиците на Барселона излязоха между милион и милион и половина души. Сформира се гражданска организация, която се нарече ANC – Assemblea Nacional Catalana (Национално събрание на Каталуния), която си постави за цел да постигне независимост. А всяка година на 11 септември – националният празник на Каталуния – оттогава насам се организират масови демонстрации за независимост.

Още масло в огъня

Уточнихме вече, че драмата с каталунския език е чувствителна тема, след всички забранявания и преследвания и загинали заради езика си до съвсем скоро. Испанската конституция обаче се грижи за задължителността единствено на кастилския език (това, което сме свикнали да наричаме испански), а каталунците вписаха като задължителен и каталунския в границите на автономията си, но точно този текст бе сред отменените.

Не стига това, ами през 2012 г. министърът на образованието на Испания се изцепи, че неговата цел е “да се испанизират (“españolizar”) каталунските ученици” и вкара законопроект, който не само противоречи на каталунската юрисдикция, ами позволява каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на испански, което от една страна е тъпо, когато детето ти може да излезе с два езика от училище, да го насилваш да излезе с един, а от друга – каталунците възприеха това като колониална политика, каквато тя недвусмислено беше.

Та испанската държава и управляващите от Partido Popular вместо да ходят на пръсти по тънкия лед на регионалната си политика, скачат шумно с кални обувки отгоре му.

На 23 януари 2013 г. каталунският парламент прие Декларация за суверенитет и право на самоопределение на Каталуния, която, разбира се, беше първо суспендирана от Конституционния съд, а после отменена частта ѝ за суверенитета. След още купчина юридически пречки все пак Правителството на Каталуния организира необвързващ референдум за независимост на 9 ноември 2014 и 81% от участвалите се произнесоха в полза на независима Каталуния. Активността обаче беше ниска (37-42% според зависи кой и как брои, защото Референдумът беше необвързващ и беше дадена възможност на 16 и 17-годишни да гласуват, както и на неиспански граждани, което иначе не би било възможно). Заради организирането на това допитване тогавашният президент Artur Mas, вицепрезидентът Joana Ortega и образователният министър Irene Rigau бяха обвинени и осъдени на около две години да не заемат обществени постове, както и на глоби – най-голямата за Мас, възлизаща на 36 500 евро. Има и нови обвинения за 5.2 милиона евро заради разходване на публични средства за същото допитване. Преди това обаче Мас разпусна правителството си и свика извънредни парламентарни избори на 27 септември 2015, които бяха спечелени от коалиция от партии, които подкрепят независимостта.


Междувременно покрай тези събития Хуан Карлос абдикира в полза на сина си, Фелипе VI – нещо, което испанската конституция също не допуска, но беше променена скоростно за по-малко от седмица, което само показа на каталунците колко невъзможна е тяхната кауза в текущия политически контекст в Мадрид.

След лавината от скандали в кралското семейство на Хуан Карлос, свързани с извънбрачна връзка на краля и негов незаконен син, харчовете на двореца, особено в кризата, ловджийските му гафове, скандалите с корупционни схеми на едната му дъщеря и прането на пари и укриването на данъци от зет му, имиджът на монархията в Испания напоследък хич не е висок. Прехвърлянето на топката към Фелипе VI изглеждаше като спасителен ход в контекста на зачестилите демонстрации, искащи референдум за република, и доколкото младият крал изглежда умерен и по-рационален, за разлика от баща си – женен е за простосмъртна съпруга (била е журналистка преди да се омъжи за него), говори свободно каталунски, освен испански. Дори се бяха появили надежди, че с перфектния си каталунски може да спечели сърцата на всички като поеме ролята на медиатор и спаси ситуацията в Каталуния, но до този момент не се забелязва такова негово желание и едва ли някой още мисли, че това е възможно, доколкото той вече избра обичайната позиция на кралска надменност към проблемите на простосмъртните.

Подготовката на процеса за независимост

Предсрочните избори от 2015 г. имаха допълнителна цел. Основните партии, подкрепящи независимостта, участваха с обща гражданска (непартийна) листа, към която впоследствие се присъедини и една по-малка партия. Така управляващата коалиция в Каталуния има мнозинство в локалния парламент, с което прокара няколко закона от ключово значение за евентуална бъдеща независима република – например за Каталунска данъчна администрация, за въпросния референдум и т.н.

Реално юристите от двете страни спорят каква част от това законодателство е ОК, но предвид сложността на юрисдикциите на автономните области в Испания отговорът не е еднозначен. Тук за Рахой работи простичката теза – абе, не може локалното законодателство да има превес над националното и тези закони са “незаконни” – но всъщност не е така, зависи от много неща. Каталуния не е област Стара Загора, а автономия със собствен основен закон и локално законодателство. То не може да противоречи на националното, но може да бъде много различно от него в много посоки. И не подценявайте юридическата култура и опит на каталунците, моля – обърнете се назад и вижте натрупванията им…

Всъщност популярна теза, която испанските медии и Народната партия на Рахой непрекъснато повтарят, е, че всичко, което се случва в Каталуния, е “незаконно”. Това е непрецизно и популистко обобщение. Доказателство е, че дори приятелски настроеният към Рахой и партията му Конституционен съд на Испания не твърди такова нещо. Няма твърдение, че референдумът е незаконен или противоконституционен, а е само суспендиран от Конституционния съд, докато той прегледа законосъобразността му и се произнесе.

Не четете само El País – това е все едно да се информирате само от “24 часа”.

Вярно, редно е да признаем, че и каталунците използват всички процедурни хватки в своя полза. Законите бяха гласувани в последния момент, за да оставят в цайтнот тромавия Конституционният съд. Но реално това не е нарушение. Войната на нерви се води с всички средства и от двете страни. Особено когато няма желание за диалог.


Популярна теза е, че каталунците искат повече пари за себе си и това е проява на егоизъм от тяхна страна. От друга те са богат, индустриален район, който осигурява солидна част за националната икономика – 20% от БВП на Испания и 25% от износа, а е само един от седемнайсетте района. Богатите райони подкрепят бедните региони при преразпределение на данъците, но проблемът е в математиката и кой как пресмята.

Според каталунските икономисти фискалният дефицит на региона надвишава 8% от БВП, което според всички международни стандарти е твърде голяма стойност и спъва развитието на икономиката. Те спорят, че реално стойността е по-голяма, защото има разминаване между разпределения дял (на хартия) за Каталуния от националните финанси, които се връщат най-вече под формата на инфраструктура, и това, което реално Каталуния получава.

Испанската държава не е съгласна. И това е нещо, което се решава на масата на преговорите, с експертни оценки и експертни спорове. Народната партия и Мариано Рахой обаче с години отказват да дискутират каталунските теми – така това се превърна в ключов аргумент на индепендистите.

И не е случайно, че прогресивните испанци твърдят, че основният двигател на процеса на независимост на Каталуния е правителството в Мадрид.

Политически диалог ли?

И за среднограмотен човек е ясно, че ако беше проведен някакъв политически диалог, всичко можеше да се размине. Но двете страни си говорят през медиите и с декларации. Испания пропиля 7 пълни години, през които можеше да потуши напрежението. Пропиля ги генерално и пълноценно, отказвайки всяко предложение да диалог. Лично Рахой се грижеше да аргументира всеки отказ.

В пространно интервю в края на август президентът на Каталуния потвърди, че дори и в последния момент, ако испанската държава се реши на диалог, той ще откликне.

Уви, Мариано Рахой е от друга планета и думите “преговори” и “политически диалог” очевидно са му чужди. Всъщност това отговаря напълно на неговия сценарий – конфронтация и радикализация. Рискува да счупи миноритарното си управление, но това е единствената стратегия, която празната му откъм идеи глава може да роди.

На 15 септември 2017 г. отново Президентът на Каталуния, Вицепрезидентът, Председателката на Каталунския парламент и кметът на Барселона заедно изпратиха писмо до Рахой и краля с предложение за диалог.

Същият ден Рахой каза само, че неговото правителство ще направи всичко възможно да осуети референдума, неговият говорител пък, че в Мадрид не са получили писмото, но в последния момент можели да го тълкуват само като заплаха, а кралят… той, както обикновено, запази царствено мълчание.

Всичко това не е от вчера

Друга весела теза е, че каталунците едва ли не вчера им е хрумнала идеята за независимост. По повода ще остава само тази картинка – отляво е вестник Guardian от края на 1918 година, а отдясно статия в същия вестник отпреди няколко дни. Открийте разликите 🙂



Нещо, което някак остава под килима, но е редно да отчетем, е фактът, че каталунците в мнозинството си са прорепубликански настроени. Това обяснява антипатията на краля и монархистите към тях, но всеки обсъждан дотук референдум не поставя под никакво съмнение, че евентуалната независима Каталуния ще бъде република.

В Испания също се чуват гласове за референдум за ново държавно устройство и това кара определени консервативни и влиятелни кръгове да потръпват при мисълта това да се случи.

Демократичността на испанската конституция

Каталунците често критикуват демократичността на испанската конституция по принцип, макар двама от бащите ѝ да са каталунци. Истината е, че имат основания. Четирима от седмината “бащи” на испанската конституция са били част от фашисткия апарат, включително един от тях е Министърът на пропагандата на Франко. Представете си дали е възможно съвременната германска конституция да е писана от Гьобелс?

Армията е оказала силно влияние в процеса на създаване на конституцията, за да опази своя интерес, и макар одобрена на референдум с 88%, съмненията, че зад този резултат стои пряката или косвена заплаха на бившите военни на Франко, са напълно основателни.


Всъщност, макар и тлеещ отдавна, проблемът не беше нерешим. Каталунците са сговорчиви и работливи хора, които в мнозинството си искат да бъдат оставени на мира да си вадят хляба, да правят музика, книги и изкуство и да се веселят на многобройните си фестивали. Те са адски толерантни и широкоскроени хора, с модерни възгледи за себе си, бъдещето и Европа.

Каквото и да четете в испанските медии, в мнозинството си каталунците нямат нищо против испанците. Това, което им тежи, не са съседите, а испанската държава. Те точно така наричат държавата си – испанската държава – за да акцентират на административния апарат, а не на нацията, и… за да намекнат, че не е тяхната държава…

А тя не е тяхна, защото в общия национален парламент те имат скромно присъствие, обусловено от тежестта на региона върху картата. Не биха могли да прокарат нищо през националния парламент без подкрепата на основните испански партии, които рядко изобщо обръщат внимание на регионите. Локалното им законодателство е под терора на Конституциония съд, който особено откакто Рахой и Partido Popular са на власт, действа по поръчка.

Испания отказва всякакъв диалог с каталунските представители, въпреки че те са легитимно избрани и овластени от хората. Прави го и защото се страхува, че ако изгуби Каталуния, ще последват баските, а после може би Галисия. Баските също от години чакат обещанията на Мадрид да се реализират и все повече губят търпение, но и за това няма да прочетете много в испанските, нашите или европейските медии…

Каталуния е разделена

Истината е, че въпреки всичко Каталуния е разделена. Важно е да правим разлика между това, че 70-80% от каталунците са с нагласа да гласуват на този Референдум, и това как точно ще гласуват.

Ако не се беше стигнало до тази ескалация в последните дни, реално по-малко от половината каталунци щяха да гласуват за отделяне в неделя и всичко щеше да утихне поне за някакъв период от време. Рахой обаче изпрати жандармерия и полиция в нечуван обем, арестува каталунски политици, претърси медии и печатници, конфискува бюлетини, урни и плакати, обвини предварително стотици кметове, че съдействат на организацията по референдума, заплаши да спре националната каталунска телевизия, блокира каталунски сайтове и заплаши да спре целият top level domain на Каталуния .cat, докато междувременно е насъскал прокуратурата да рови за някоя мръсна риза на текущия каталунски президент от времето, когато е бил кмет, чрез прокурорско разпореждане се опита да вземе контрола над каталунската жандармерия, което е незаконно и противоречи едновременно на испанската конституция и на каталунския статут.

Всичко това преди референдумът да се е случил и преди да е обявен за незаконен от Конституционния съд – иначе казано, дори да допуснем хипотезата, че референдумът е престъпление – то още не е се е случило, за да има виновни за него!

След всичко това никой вече не знае как ще гласуват каталунците, защото ескалацията и радикализацията и от двете страни е факт и играта на нерви вече не е безопасна.

Европа мълчи, защото основните европейски партии са обречени заради своите “приятелски” зависимости. Иска им се това да си остане вътрешна работа на Испания и нещата да се оправят някак от само себе си. Отдавна трябваше да бъде предложено посредничество в този спор, да бъде уговорен Рахой да отстъпи нещичко и да изглади нещата. Но ЕНП няма този кураж. А европейците за пореден път виждат една куха бюрокрация, която не работи, скатава се и прибира дъждобрана точно когато завали проливен дъжд (ако изобщо е имало дъждобран). Затова не се чудете, когато хората залитат насам и натам, търсейки изход – кой в популизма, кой в национализма, кой в крайнолеви и дори понякога утопични концепции.

Искат гласът им да се чува и да има значение!

Всъщност каталунците искат едно нещо – да гласуват и гласът им да има значение – и това не може и не бива да противоречи на никоя конституция! Още по-малко в Европа! Днес. Правото на глас и самоопределение е основно човешко право и е наднационално!

Събудете се, хора! Какви легенди са наблъскали в главите ви, ако ви е нужна причина или повод, за да признаете правото на някого да изрази позиция – особено пък когато това са няколко милиона души? Наистина ли сте затрили чувствителността си към свободата, това което сте – а сте свободни хора – когато не са ви нужни причини и правила, за да изразите волята си. Правилата са за да ви гарантират това право, а не за да ви го отнемат. Правилата идват после – първо е свободната воля!

Дали каталунците ще се отделят или не е второстепеннен въпрос. По-важният е да могат да решат това свободно! А ние, останалите, няма да сме европейци и не заслужаваме да се наричаме свободни хора, ако не защитим това им право – звучно и категорично!

Visca Catalunya!

Landmark ‘Pirate’ Kodi Box Trial Canceled After Man Changes Plea to Guilty

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/landmark-pirate-kodi-box-trial-canceled-after-man-changes-plea-to-guilty-170925/

Over the past year, there have been a lot of discussions about UK-based Brian ‘Tomo’ Thompson. The Middlesbrough-based shopkeeper was raided by police and Trading Standards in 2016 after selling “fully loaded” Android boxes from his small shop.

The case against Thompson is being prosecuted by his local council but right from the very beginning, he insisted he’d done nothing wrong.

“All I want to know is whether I am doing anything illegal. I know it’s a gray area but I want it in black and white,” he said last September.

‘Tomo’ in his store

In January this year, Thompson appeared before Teeside Crown Court for a plea hearing. He pleaded not guilty to two offenses under section 296ZB of the Copyright, Designs and Patents Act. This section deals with devices and services designed to circumvent technological measures.

“A person commits an offense if he — in the course of a business — sells or lets for hire, any device, product or component which is primarily designed, produced, or adapted for the purpose of enabling or facilitating the circumvention of effective technological measures,” the law reads.

This section of the law has never been tested against infringing Kodi/IPTV boxes so a full trial would have been an extremely interesting proposition. However, everyone was denied that opportunity this morning when Thompson appeared before Teesside Crown Court with a change of heart.

Before Judge Peter Armstrong, the 54-year-old businessman changed his previous not guilty plea to guilty on both counts.

According to GazetteLive, defense barrister Paul Fleming told the Court there had been “an exchange of correspondence” in the case.

“There is a proposal in relation to pleas which are acceptable to the prosecution,” Fleming said.

Judge Armstrong told Thompson that the case will now be adjourned until October 20 to allow time for a pre-sentence report to be prepared.

“Your bail is renewed until that date. I have to warn you that the renewal of your bail at this stage mustn’t be taken by you as any indication of the type of sentence that’ll be passed,” the Judge said.

“I don’t know what the sentence will be but all options will be open to the court when you’re dealt with. Free to go on those terms.”

Thompson will be sentenced on the same day as Julian Allen, who was arrested following raids at his Geeky Kit businesses in 2015.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and ANONYMOUS VPN services.

Say Hello to the New Atlassian

Post Syndicated from Chris De Santis original https://www.anchor.com.au/blog/2017/09/hello-new-atlassian/

Who is Atlassian?

Atlassian is an Australian IT company that develops enterprise software, with its best-known products being its issue-tracking app, Jira, and team collaboration and wiki product, Confluence.

In December 2015, Atlassian went public and made their initial public offering (IPO) under the symbol TEAM, valuing them at $4.37 billion. In summary, they big.

What happened?

A facelift

It’s a nice sunny day in Sydney in mid-September of 2017, and Atlassian, after 15 years of consistency, has rebranded, changing their look and feel for a brighter and funner one, compared to the dreary previous look.New Atlassian Branding VideoIt’s a hell of a lot simpler and, as they show in the above video, it’s going to be used with a lot more creativity and flair in mind—it’s flexible in a sense that they can use it in a lot more ways than before, with a lot more colours than before.

Atlassian Logo ComparisonThe blues they’re using now work super-well with the logos on a white background, whereas the white logos on their new champion, brand colour blue can go both ways: some can see it as a bold, daring step which is quite attractive, while others can see it as off-putting and not very user-friendly.

New Atlassian Logo Versions

What’s it all mean?


In his announcement blog, Atlassian Co-Founder & Co-CEO, Mike Cannon-Brookes, mentions that the branding change reflects their newly-shifted focus on the concept of teamwork. He continues to explain that their previous logo depicted the sky-holding Greek titan Atlas and symbolised legendary service and support. But, while it has become renown, they’re shifting their focus on the concept of teamwork—why focus on something you’ve already done right, right?

Atlassian Logo EvolutionThe new logo contains more symbolism than meets the eye, as can be interpreted as:

  • Two people high-fiving
  • A mountain to scale
  • The letter “A” (seen as two pillars reinforcing each other)
Product logos

Atlassian has created and acquired many products in their adventure so far, and they all seemed to have a similar art style, but something always felt off about their consistency. Well, needless to say, this was addressed with Atlassian’s very own “identity system”, which is a pretty cool term for a consistent logo-look for 14+ products, to fit them under one brand.

New Atlassian Product LogosThe result is a set of unique marks that “still feel very related to each other”. Whereas, I also see a new set of “unknown” Pokémon.


New Atlassian TypefaceTo add a cherry on top, Atlassian will be using their own custom-made typeface called Charlie Sans, specifically designed to balance legibility with personality–that’s probably the best way to describe it. Otherwise, I’d say, out of purely-constructive criticism, that there isn’t much difference between itself and any of the other staple fonts; i.e. Arial, Verdana, etc. Then again, I’m not a professional designer.

It doesn’t look as distinct as their previous typeface, but, to be fair, it does look very slick next to the new product logos.


What do you think about it all?


Image credits: Atlassian

The post Say Hello to the New Atlassian appeared first on AWS Managed Services by Anchor.

[$] Building the kernel with clang

Post Syndicated from jake original https://lwn.net/Articles/734071/rss

Over the years, there has been a persistent effort to build the Linux
kernel using the Clang C compiler that is part of the LLVM project. We
last looked in on the effort in a report from
the LLVM microconference
at the 2015 Linux Plumbers Conference (LPC), but we
have followed it before that as
well. At this year’s LPC, two Google kernel engineers, Greg Hackmann and
Nick Desaulniers, came to the Android
to update the status; at this point, it is possible to
build two long-term support kernels (4.4 and 4.9) with Clang.

Apple’s FaceID

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2017/09/apples_faceid.html

This is a good interview with Apple’s SVP of Software Engineering about FaceID.

Honestly, I don’t know what to think. I am confident that Apple is not collecting a photo database, but not optimistic that it can’t be hacked with fake faces. I dislike the fact that the police can point the phone at someone and have it automatically unlock. So this is important:

I also quizzed Federighi about the exact way you “quick disabled” Face ID in tricky scenarios — like being stopped by police, or being asked by a thief to hand over your device.

“On older phones the sequence was to click 5 times [on the power button], but on newer phones like iPhone 8 and iPhone X, if you grip the side buttons on either side and hold them a little while — we’ll take you to the power down [screen]. But that also has the effect of disabling Face ID,” says Federighi. “So, if you were in a case where the thief was asking to hand over your phone — you can just reach into your pocket, squeeze it, and it will disable Face ID. It will do the same thing on iPhone 8 to disable Touch ID.”

That squeeze can be of either volume button plus the power button. This, in my opinion, is an even better solution than the “5 clicks” because it’s less obtrusive. When you do this, it defaults back to your passcode.


It’s worth noting a few additional details here:

  • If you haven’t used Face ID in 48 hours, or if you’ve just rebooted, it will ask for a passcode.
  • If there are 5 failed attempts to Face ID, it will default back to passcode. (Federighi has confirmed that this is what happened in the demo onstage when he was asked for a passcode — it tried to read the people setting the phones up on the podium.)

  • Developers do not have access to raw sensor data from the Face ID array. Instead, they’re given a depth map they can use for applications like the Snap face filters shown onstage. This can also be used in ARKit applications.

  • You’ll also get a passcode request if you haven’t unlocked the phone using a passcode or at all in 6.5 days and if Face ID hasn’t unlocked it in 4 hours.

Also be prepared for your phone to immediately lock every time your sleep/wake button is pressed or it goes to sleep on its own. This is just like Touch ID.

Federighi also noted on our call that Apple would be releasing a security white paper on Face ID closer to the release of the iPhone X. So if you’re a researcher or security wonk looking for more, he says it will have “extreme levels of detail” about the security of the system.

Here’s more about fooling it with fake faces:

Facial recognition has long been notoriously easy to defeat. In 2009, for instance, security researchers showed that they could fool face-based login systems for a variety of laptops with nothing more than a printed photo of the laptop’s owner held in front of its camera. In 2015, Popular Science writer Dan Moren beat an Alibaba facial recognition system just by using a video that included himself blinking.

Hacking FaceID, though, won’t be nearly that simple. The new iPhone uses an infrared system Apple calls TrueDepth to project a grid of 30,000 invisible light dots onto the user’s face. An infrared camera then captures the distortion of that grid as the user rotates his or her head to map the face’s 3-D shape­ — a trick similar to the kind now used to capture actors’ faces to morph them into animated and digitally enhanced characters.

It’ll be harder, but I have no doubt that it will be done.

More speculation.

I am not planning on enabling it just yet.

Astro Pi upgrades on the International Space Station

Post Syndicated from David Honess original https://www.raspberrypi.org/blog/astro-pi-upgrades/

In 2015, The Raspberry Pi Foundation built two space-hardened Raspberry Pi units, or Astro Pis, to run student code on board the International Space Station (ISS).

Astro Pi

A space-hardened Raspberry Pi

Astro Pi upgrades

Each school year we run an Astro Pi challenge to find the next generation of space scientists to program them. After the students have their code run in space, any output files are downloaded to ground and returned to them for analysis.

That download process was originally accomplished by an astronaut shutting down the Astro Pi, moving its micro SD card to a crew laptop and copying over the files manually. This used about 20 minutes of precious crew time.

space pi – Create, Discover and Share Awesome GIFs on Gfycat

Watch space pi GIF by sooperdave on Gfycat. Discover more GIFS online on Gfycat

Last year, we passed the qualification to allow the Astro Pi computers to be connected to the Local Area Network (LAN) on board the ISS. This allows us to remotely access them from the ground, upload student code and download the results without having to involve the crew.

This year, we have been preparing a new payload to upgrade the operational capabilities of the Astro Pi units.

The payload consists of the following items:

  • 2 × USB WiFi dongles
  • 5 × optical filters
  • 4 × 32GB micro SD cards

Before anyone asks – no, we’re not going outside into the vacuum of space!

USB WiFi dongle

Currently both Astro Pi units are located in the European Columbus module. They’re even visible on Google Street View (pan down and right)! You can see that we’ve created a bit of a bird’s nest of wires behind them.

Astro Pi

The D-Link DWA-171

The decision to add WiFi capability is partly to clean up the cabling situation, but mainly so that the Astro Pi units can be deployed in ISS locations other than the Columbus module, where we won’t have access to an Ethernet switch.

The Raspberry Pi used in the Astro Pi flight units is the B+ (released in 2014), which does not have any built in wireless connectivity, so we need to use a USB dongle. This particular D-Link dongle was recommended by the European Space Agency (ESA) because a number of other payloads are already using it.

Astro Pi

An Astro Pi unit with WiFi dongle installed

Plans have been made for one of the Astro Pi units to be deployed on an Earth-facing window, to allow Earth-observation student experiments. This is where WiFi connectivity will be required to maintain LAN access for ground control.

Optical filters

With Earth-observation experiments in mind, we are also sending some flexible film optical filters. These are made from the same material as the blue square which is shipped with the Pi NoIR camera module, as noted in this post from when the product was launched. You can find the data sheet here.

Astro Pi

Rosco Roscalux #2007 Storaro Blue

To permit the filter to be easily attached to the Astro Pi unit, the film is laser-cut to friction-fit onto the 12 inner heatsink pins on the base, so that the camera aperture is covered.

Astro Pi

Laser cutting at Makespace

The laser-cutting work was done right here in Cambridge at Makespace by our own Alex Bate, and local artist Diana Probst.

Astro Pi

An Astro Pi with the optical filter installed

32GB micro SD cards

A consequence of running Earth observation experiments is a dramatic increase in the amount of disk space needed. To avoid a high frequency of commanding windows to download imagery to ground, we’re also flying some larger 32GB micro SD cards to replace the current 8GB cards.

Astro Pi

The Samsung Evo MB-MP32DA/EU

This particular type of micro SD card is X-ray proof, waterproof, and resistant to magnetism and heat. Operationally speaking there is no difference, other than the additional available disk space.

Astro Pi

An Astro Pi unit with the new micro SD card installed

The micro SD cards will be flown with a security-hardened version of Raspbian pre-installed.

Crew activities

We have several crew activities planned for when this payload arrives on the ISS. These include the installation of the upgrade items on both Astro Pi units; moving one of the units from Columbus to an earth-facing window (possibly in Node 2); and then moving it back a few weeks later.

Currently it is expected that these activities will be carried out by German ESA astronaut Alexander Gerst who launches to the ISS in November (and will also be the ISS commander for Expedition 57).

Payload launch

We are targeting a January 2018 launch date for the payload. The exact launch vehicle is yet to be determined, but it could be SpaceX CRS 14. We will update you closer to the time.


If you have any questions about this payload, how an item works, or why that specific model was chosen, please post them in the comments below, and we’ll try to answer them.

The post Astro Pi upgrades on the International Space Station appeared first on Raspberry Pi.

UK Copyright Trolls Cite Hopeless Case to Make People Pay Up

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/uk-copyright-trolls-cite-hopeless-case-to-make-people-pay-up-170916/

Our coverage of Golden Eye International dates back more than five years. Much like similar companies in the copyright troll niche, the outfit monitors BitTorrent swarms, collects IP addresses, and then heads off to court to obtain alleged pirates’ identities.

From there it sends letters threatening legal action, unless recipients pay a ‘fine’ of hundreds of pounds to settle an alleged porn piracy case. While some people pay up, others refuse to do so on the basis they are innocent, the ISP bill payer, or simply to have their day in court. Needless to say, a full-on court battle on the merits is never on the agenda.

Having gone quiet for an extended period of time, it was assumed that Golden Eye had outrun its usefulness as a ‘fine’ collection outfit. Just lately, however, there are signs that the company is having another go at reviving old cases against people who previously refused to pay.

A post on Slyck forums, which runs a support thread for people targeted by trolls, reveals the strategy.

“I dealt with these Monkeys last year. I spent 5 weeks practically arguing with them. They claim they have to prove it based on the balance of probability’s [sic]. I argue that they actually have to prove it was me,” ‘Matt’ wrote in August.

“It wasn’t me, and despite giving them reasonable doubt it wasn’t me. (I’m Gay… why would I be downloading straight porn?) They still persuaded it, trying to dismiss anything that cast any doubt on their claim. The emails finished how I figured they would…. They were going to send court documentation. It never arrived.”

After months of silence, at the end of August this year ‘Matt’ says GoldenEye got in touch again, suggesting that a conclusion to another copyright case might encourage him to cough up. He says that Golden Eye contacted him saying that someone settled out of court with TCYK, another copyright troll, for £1,000.

“My thoughts…Idiots and doubt it,” ‘Matt’ said. “Honestly, I almost cried I thought I had got rid of these trolls and they are back for round two.”

This wasn’t an isolated case. Another recipient of a Golden Eye threat also revealed getting contacted by the company, also with fresh pressure to pay.

“You may be interested to know that a solicitor, acting on behalf of Robert Kemble in a claim similar to ours but brought by TCYK LLC, entered into an agreement to settle the court case by paying £1,000,” Golden Eye told the individual.

“In view of the agreement reached in the Kemble case, we would invite you to reconsider your position as to whether you would like to reach settlement with us. We would point out, that, despite the terms of settlement in the Kemble case, we remain prepared to stand by our original offer of settlement with you, that is payment of £500.00.”

After last corresponding with the Golden Eye in January after repeated denials, new contact from the company would be worrying for anyone. It certainly affected this person negatively.

“I am now at a loss and don’t know what more I can do. I do not want to settle this, but also I cannot afford a solicitor. Any further advice would be gratefully appreciated as [i’m] now having panic attacks,” the person wrote.

After citing the Robert Kemble case, one might think that Golden Eye would be good enough to explain the full situation. They didn’t – so let’s help them a little bit in that respect, to help their targets make an informed decision.

Robert Kemble was a customer of Sky Broadband. TCYK, in conjunction with UK-based Hatton and Berkeley, sent a letter to Kemble in July 2015 asking him to pay a ‘fine’ for alleged Internet piracy of the Robert Redford movie The Company You Keep, way back in April 2013.

So far, so ordinary – but here’s the big deal.

Unlike the people being re-targeted by Golden Eye this time around, Kemble admitted in writing that infringement had been going on via his account.

In a response, Kemble told TCYK that he was shocked to receive their letter but after speaking to people in his household, had discovered that a child had been downloading films. He didn’t say that the Redford film was among them but he apologized to the companies all the same. Clearly, that wasn’t going to be enough.

In August 2015, TCYK wrote back to Kemble, effectively holding him responsible for other people’s actions while demanding a settlement of £600 to be paid to third-party company, Ranger Bay Limited.

“The child who is responsible for the infringement should sign the undertakings in our letter to you. Please when replying specify clearly on the undertakings the child’s full name and age,” the company later wrote. Nice.

What took place next was a round of letter tennis between Kemble’s solicitor and those acting for TCYK, with the latter insisting that Kemble had already admitted infringement (or authorizing the same) and demanding around £2000 to settle the case at this later stage.

With no settlement forthcoming, TCYK demanded £5,000 in the small claims court.

“The Defendant has admitted that his internet address has been used to infringe the Claimant’s copyright whereby, through the Defendant’s licencees’ use of the Defendant’s internet address, he acquired the Work and then communicated the Work in a digital form via the internet to the public without the license or consent of the Claimant,” the TCYK claim form reads.

TorrentFreak understands that the court process that followed didn’t center on the merits of the infringement case, but procedural matters over how the case was handled. On this front, Kemble failed in his efforts to have the case – which was heard almost a year ago – decided in his favor.

Now, according to Golden Eye at least, Kemble has settled with TCYK for £1000, which is just £300 more than their final pre-court offer. Hardly sounds like good value for money.

The main point, though, is that this case wouldn’t have gotten anywhere near a court if Kemble hadn’t admitted liability of sorts in the early stages. This is a freak case in all respects and has no bearing on anyone’s individual case, especially those who haven’t admitted liability.

So, for people getting re-hounded by Golden Eye now, remember the Golden Rule. If you’re innocent, by all means tell them, and stick to your guns. But, at your peril tell them anything else on top, or risk having it used against you.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and ANONYMOUS VPN services.

За пестицидите, яйцата, хората и мишките

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2017/fipronil/

Изрових тези числа когато тръгна скандалът с холандските яйца в Германия. Ей така, от любопитство. Не ги пуснах тогава, защото не смятах, че на някого ще му е интересно. Вчера обаче стана ясно, че пестицидът фипронил е открит и на българския пазар. Видях също, че доста хора копират дословно едни числа и добавят свои интерпретации и затова ето какво открих.

Всички медии съвсем естествено цитираха съобщението на агенцията по храните, че нивото на остатъчното замърсяване с фипронил е „0,027 мг/кг, което е значително под опасната доза за човек от 0,72 мг/кг“. От къде идва това число и какво означава? Всъщност, такова ограничение няма. Има няколко изследвания за консумация на яйца в кратък или продължителен период върху зайци и плъхове. Повечето правят препратки към немското изследване (в линковете долу) и задават именно 0.72 мг/кг като горна граница на безопасност.

Тъй като нито БАБХ, нито медиите разясняват, ето какво означава това число. Това е безопасен лимит за остатъчен пестицид на черупката или в яйцето към килограм яйчен продукт. Не както блогът за наука 6nine писа в Twitter, че това е няколко милиграма погълнати спрямо теглото на потребителя. Напротив. Това означава, че ако ядете колкото средностатистическия човек, но яйца замърсени с повече от 0.03 мг. (30 микрограма) фипронил всяко, то много вероятно да да имате сериозни здравни проблеми. При деца или продължително излагане ограничението е много по-ниско. В изследванията се посочва, че пестицидът се изхвърля след най-малко 7 месеца. Това означава, че може бързо да се натрупа и доведе до неврологични проблеми.

Това, което съществува като лимит за максимална концентрация е 0.02 мг/кг яйчно вещество. Той е въведен както от ЕС, така и от FAO. В ЕС обаче от 2015-та е намален на 0.015, а от миналата година – на 0.005. Това се смятат за безопасни нива при консумация в краткосрочен план. Данните на FAO показват и друго интересно нещо – лимитът спрямо тегло на потребителя. То е 0.0002 мг. поет чрез храна пестицид на кг. човешко тегло при продължително излагане или 0.003 мг. – при еднократно излагане. Именно на база тези оценки плюс статистиката за средната консумация за яйца, средното тегло на населението и доста закръгляне надолу са получени лимитите за безопасност на ЕС. Отново по същия начин е изчислен и прословутата граница от 0.72 мг/кг, която ще видите във всички медии.

От това се разбира, че всъщност откритите нива на фипронил в българските яйца съвсем не са безопасни и затова БАБХ бият камбаната. Те са над старите лимити за безопасност на ЕС и пет пъти над обновените за този пестицид. Все пак, са доста под откритите в Холандия и Белгия, където някои партиди са надвишавали дори критичните 0.72 мг/кг (или 30 микрограма на яйце). Затова там е имало хоспитализирани с натравяне. Такова в България почти е сигурно, че няма да видим, освен ако някой не реши да направи 300 кг. омлет. Целта на тези предупреждения е да се избегне продължителното излагане, което дори при ниските стойности може да е вредно и то особено за децата.

И отново – всички тези лимити и микрограмове са груби оценки на учени и бюрократи на база продължителни изследвания върху мишки. Закръгляли са яко надолу за всеки случай. Нищо от вчерашните новини не означава, че „ядем отровни яйца“. Просто няма да е лоша идея да избягвате тези партиди. Ако вече пак сте яли от тях, няма проблем – тялото се справя със всякакви „отрови“ – било то „естествени“ или изкуствени. Нямате си идея какво има в „био“ и „селските“ зеленчуци дори без да се пръскат и само на база изкуствената селекция. Ако трябва да се притеснявате, че нещо ще ви разболее, обърнете внимание на замърсяването на въздуха в градовете ни. Прегледайте се най-после защо ви е високо кръвното и защо оная кашлица не си отива. Точно тези яйца са несравнимо по-малък проблем.

Източници: съобщението на БАБХ, база данни с пестицидите на ЕК, база данни с пестицидите на FAO, изследване на ефектите на фипронил в Белгия, последен доклад на FAO за дневната употреба, datasheet на FAO за фипронила.

ЕС: реформата на авторското право среща съпротива

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/14/eu_copyright_reform/

IP Watch следи хода на реформата на авторското право в Европейския съюз.

Реакцията на интернет компаниите срещу някои от предложенията е ясна и разбираема, както е разбираемо и  – симетрично – желанието на носителите на права за още контрол по отношение на платформите.

Известно е и мнението на академичните среди и експерти, очертаващо аргументирано проблемите в предложения проект.

В публикация от тази седмица се отбелязва позицията на   държави от ЕС  срещу проекта, в частност по въпроса за наблюдението на входа:  дали мониторингът при ъплоуд нарушава правата на човека? Цитира се документ, според който Белгия, Чехия, Финландия, Холандия и др. настояват Правната служба на Съвета да прецени дали член 13, разпоредбата за наблюдение при ъплоуд,  съответства на Хартата за основните права  и Директивата за електронната търговия в светлината на решенията на Съда на ЕС.

 Written questions from the authorities of Belgium, Czech Republic, Finland, Hungary, Ireland and the Netherlands to the Council Legal Service regarding Article 13 and Recital 38 of the proposal for a Directive on copyright in the digital single market (от сайта на Statewatch)


Ето началото на въпросите:

Член 13 от предложението на Комисията за директива относно авторското право в единния цифров пазар налага задължение на някои платформи за активно предотвратяване на качването от потребители на съдържание, което съдържа защитени произведения или предмет, които притежателите на права искат да блокират. Това може да се постигне само чрез използване на технологията за идентифициране и филтриране.
Същевременно Комисията заявява, че ще поддържа съществуващите принципи на електронната търговия в Директива 2001/29 / ЕО.

Предварителната идентификация и филтриране преди етапа на качване на съдържанието ще се осъществи автоматично, когато идентификационната технология намери съвпадение с дадено произведение или защитен предмет. Този процес ще се прилага за голямо разнообразие от онлайн услуги и платформи, използвани от европейските граждани, за да качват съдържание в интернет. На практика това би станало независимо от факта, че потребителят може да се възползва от изключение от авторското право.

Освен това установената съдебна практика на Съда на ЕС подчертава конфликта между мониторинга и основни права като защита на личните данни и право на стопанска дейност. В решението по делото Sabam / Netlog, Съдът на ЕС отказа да наложи задължение за систематичен мониторинг върху съдържанието на основание чл. 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на ЕС.

Дали мярка / задължение, както се предлага съгласно член 13, би била съвместима с Хартата (и по-специално член 11 – свободата на изразяване и информация, член 8 – Защита на личните данни – и член 16 – Свобода на стопанска дейност) в светлината на юриспруденцията на Съда на ЕС, която има за цел да осигури справедлив баланс при прилагането на конкуренцията на основни права?
Дали предложените мерки са оправдани и пропорционални?


Междувременно Естония –  като държава, председателстваща   Съвета на ЕС – е изпратила компромисен текст до държавите, запазващ идеите за наблюдение на входа. Въпреки режима на Директивата за електронната търговия се предвижда платформите и потребителите да носят отговорност за нарушения на авторските права.

Proposal for a a Directive of the European Parliament and of the Council on copyright in the Digital Single Market – Presidency compromise proposal regarding Articles 1, 2 and 10 to 16 (от сайта на Statewatch)

Освен разпоредбата на чл.13, спорна остава и разпоредбата на чл.11 от проекта  относно издателските права.

Ако се анализира каква беше перспективата през 2015 г., когато ЕП одобри доклада на Юлия Реда – и каква е  перспективата сега, на прага на приемането на ревизията, ще се види какъв шанс за адекватна уредба е все по-вероятно да бъде пропуснат.


Filed under: Digital, EU Law, Media Law

ЕСПЧ: висока степен на защита на свободата на словото при отразяване на съдебната система

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/13/echr_10/

Още едно решение на Съда за правата на човека, в което се обсъжда критичната функция на медиите по отношение на лица от съдебната система. И отново тази предметна област е подчертана като област, представляваща значителен обществен интерес.


В решението   по делото Tavares de Almeida Fernandes and Almeida Fernandes v. Portugal  ЕСПЧ констатира нарушение на чл.10 – свобода на изразяване.

В началото са припомнени общи принципи, които Съдът прилага при решенията по чл.10 ЕКПЧ, като се казва [53-59], че

  • Общите принципи за преценка дали намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване е “необходима в едно демократично общество” по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията са добре установени в съдебната практика на Съда. Наскоро те бяха обобщени в решенията по дела Bédat v Switzerland   (2016 г.) и Pentikäinen v. Finland [GC] ( 2015 г. ).
  • Журналистическата свобода   обхваща евентуално преувеличаване или дори провокация (вж. Prager и Oberschlick).
  • Чл.10 няма указания за ограничаване на политическото слово или за дебатите по въпроси от обществен интерес (виж Morice  v France 2015 г., с по-нататъшни препратки). Висока степен на защита на свободата на изразяване  обикновено се предоставя, когато се засяга въпрос от обществен интерес, какъвто е случаят по-специално с функционирането на съдебната система (пак там).
  • Съдът   винаги е правил разграничение между твърдения за факти, от една страна,  и оценки. Съществуването на факти може да се докаже, истинността на оценките  – не. Ако обаче дадено твърдение представлява оценка, пропорционалността на намесата зависи от това дали има достатъчна  фактическа основа  за оспорваното твърдение: ако не, тази оценка може да се окаже прекомерна (вж. Lindon, Otchakovsky- Laurens и др. срещу Франция).
  • Защитата, предоставена от член 10 на журналисти във връзка с  въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно и  да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката ( виж Божков срещу България 2011 г.). В ситуации, в които има твърдение за факт без достатъчно доказателства  – но журналистът обсъжда въпрос от истински обществен интерес – се проверява дали журналистът е действал професионално и добросъвестно (Касабова срещу България).
  •  Съдът  проверява дали  е постигнат справедлив баланс между защитата на свободата на изразяване  и защитата на доброто име на засегнатите лица. В два съвсем неотдавнашни случая ЕСПЧ продължи да определя  критерии, които трябва да бъдат взети предвид, когато правото на свобода на изразяване се балансира спрямо правото на зачитане на личния живот (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany (№ 2).
  •  На последно място, естеството и тежестта на наложените санкции са също фактори, които трябва да бъдат взети предвид при оценката на пропорционалността на намесата. Както вече изтъква Съдът, намесата в свободата на изразяване може да има смразяващ ефект върху упражняването на тази свобода (вж. Morice ).
  • Накрая  Съдът напомня, че  взема предвид обстоятелствата и цялостния контекст, в който са били направени съответните изявления (вж.  Morice,  § 162).


португалски журналист пише редакционна статия, озаглавена “Стратегията на паяка”, в която дава мнението си за избора на съдия  на поста председател на Върховния съд.Той е осъден да плати неимуществени вреди за  нарушаване  на доброто име на съдията – постъпка “с отрицателно въздействие върху личната сфера, включително   семейния и професионалния кръг на ищеца”.

Въпросът е в центъра на оживени дебати в Португалия, което националните съдилища пропускат да вземат предвид.  Няма съмнение, че към този въпрос има значителен обществен интерес. Съдът отбелязва изрично, че функционирането на съдебната система,  която е от съществено значение за всяко демократично общество,  е въпрос от обществен интерес (пак там, § 128). Лицата, които са избрани да представляват различните институции в съдебната система, също представляват значителен интерес. Следователно  ограниченията на свободата на изразяване в тази сфера трябва да се тълкуват стриктно.

Според решението вече е добре установено в практиката на Съда, че членовете на съдебната власт, които действат в качеството си на длъжностни лица, могат да бъдат подложени  на  критика в по-широки граници в сравнение с   обикновените граждани (виж  SARL Libération  § 74 , ЕКПЧ 2008). В същото време Съдът многократно подчертава особената роля   на съдебната власт, която като гарант на справедливостта е фундаментална ценност в държава, ръководена от върховенството на закона. Може да се окаже необходимо съдебната власт да бъде защитавана срещу разрушителните атаки, когато са необосновани.

Португалските съдилища приемат, че личният интерес на ищеца за защитата на репутацията му надхвърля правото  на свобода на изразяване. Те намират, inter alia, че някои твърдения в статията  са  прекомерни, надхвърлят границите на приемливата критика и правото на информиране и представляват атака срещу правата на личността на новия председател на ВС.

Според ЕСПЧ:

На първо място  Съдът отбелязва, че тези изявления представляват оценки, при това с достатъчна фактическа основа.

На второ място Съдът приема, че националните съдилища не са коментирали метафоричния тон на оспорваните твърдения и не е обсъдено съдържанието и смисъла им. Те като че ли са разглеждали твърденията изолирано от останалата част от статията. За ЕСПЧ твърденията остават в рамките на допустимите критики и преувеличения. Португалските  съдилища не обясняват в достатъчна степен как журналистът е надхвърлил правото си на критика и защо правото му да изразява своето мнение е трябвало да бъде ограничено.

На последно място, що се отнася до наложеното наказание, Съдът подчертава, че съгласно Конвенцията присъждането на обезщетение   за обида или клевета трябва да е разумно  пропорционално на претърпяната вреда.

В заключение: Съдът не намира,   че намесата “е необходима в едно демократично общество”. Според ЕСПЧ португалските съдилища са превишили предоставената им свобода на преценка по отношение на възможното ограничаване на дебатите от обществен интерес.

Нарушение на член 10 от Конвенцията.

Filed under: Media Law Tagged: еспч