Tag Archives: 2015

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

[$] Subinterpreter support for Python

Post Syndicated from jake original https://lwn.net/Articles/754162/rss

Eric Snow kicked off the 2018 edition of
the Python Language Summit
with a look at getting a better story for
multicore Python by way of subinterpreters. Back in 2015, we looked at his efforts at that point; things
have been progressing since. There is more to do, of course, so he is
hoping to attract more developers to work on the project.

This is the start of the Python Language Summit coverage for this year; articles are being collected on a dedicated summit page as they are finished.

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/13/fee_psm/

През март  2018 г. Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Върховен административен съд на Рейнланд-Пфалц – OVG Rheinland-Pfalz) решава, че таксата за радио и телевизия в Германия е съвместима с правото на ЕС (дело № 7 A 11938/17) . Съдът отхвърля тезата, че таксата е несъвместима с правото на ЕС, тъй като предоставя на обществените радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги несправедливо предимство пред техните частни конкуренти.

Съдът посочва, че през 2016 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд – BVerwG) вече е установил съответствието на таксата  – в новата й форма, въведена през 2013 г. – с правото на ЕС (решение от 18 март 2016 г., BVerwG 6 С 6.15). Съгласно това решение въвеждането на таксата  не изисква съгласието на Европейската комисия и е с съвместимо с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.  Обществените и частните радио- и телевизионни оператори  неизбежно ще бъдат финансирани по различни начини. Това обаче не означава непременно, че обществените радио- и телевизионни оператори са получили несправедливо предимство, тъй като за разлика от частните радио- и телевизионни оператори те са подложени на много по-ограничителни правила за рекламиране и следователно са финансово зависими от таксата.

Междувременно Landgericht Tübingen (Районен съд в Тюбинген, решение от 3 август 2017 г., дело № 5 T 246/17 и др.) е постановил, че таксата  нарушава правото на ЕС  – и в резултат има подадено преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

 

Преюдициални въпроси:

1)

Несъвместим ли е с правото на Съюза националният Gesetz vom 18.10.2011 zur Geltung des Rundfunkbeitragsstaatsvertrags (RdFunkBeitrStVtrBW) vom 17 Dezember 2010 (Закон от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., наричан по-нататък „RdFunkBeitrStVtrBW“) на провинция Баден-Вюртемберг, последно изменен с член 4 от Neunzehnter Rundfunkänderungsstaatsvertrag (Деветнадесети държавен договор за изменение на Държавните договори за радио- и телевизионно разпространение) от 3 декември 2015 г. (Закон от 23 февруари 2016 г., GBl. стр. 126, 129), поради това че вноската, събирана от 1 януари 2013 г. съгласно този закон безусловно по принцип от всяко живеещо в германската федерална провинция Баден-Вюртемберг пълнолетно лице в полза на радио- и телевизионните оператори SWR и ZDF, представлява помощ, която противоречи на правото на Съюза и предоставя по-благоприятно третиране само в полза на тези обществени радио- и телевизионни оператори спрямо частни радио- и телевизионни оператори? Трябва ли членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение е трябвало да се получи разрешението на Комисията и поради липсата на разрешение той е невалиден?

2)

Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада правна уредба, установена в националния закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, която предвижда, че по принцип от всяко живеещо в Баден-Вюртемберг пълнолетно лице безусловно се събира вноска в полза само на държавни/обществени радио- и телевизионни оператори, поради това че тази вноска съдържа противоречаща на правото на Съюза и предоставяща по-благоприятно третиране помощ с цел изключването по технически причини на оператори от държави от Европейския съюз, доколкото вноските са предназначени да се използват за създаването на конкурентен начин на пренос (монопол върху DVB-T2), без да е предвидено той да се използва от чуждестранни оператори? Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат не само преки субсидии, но и други релевантни от икономическа гледна точка привилегии (право на издаване на изпълнителен лист, правомощия за предприемане на действия както в качеството на стопанско предприятие, така и в качеството на орган, поставяне в по-благоприятно положение при изчисляването на дълговете)?

3)

Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и със забраната за предоставящи привилегии помощи положение, при което на основание национален закон на провинция Баден-Вюртемберг германски телевизионен оператор, който се урежда от нормите на публичното право и има предоставени правомощия на орган, но същевременно се конкурира с частни радио- и телевизионни оператори на рекламния пазар, е привилегирован в сравнение с тези оператори поради това че не трябва като частните конкуренти да иска по общия съдебен ред да му бъде издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу зрителите, преди да може да пристъпи към принудително изпълнение, а самият той има право, без участието на съд, да издаде титул, който същевременно му дава право на принудително изпълнение?

4)

Съвместимо ли е с член 10 от ЕКПЧ /член [11] от Хартата на основните права (свобода на информация) положение, при което държава членка предвижда в национален закон на провинция Баден-Вюртемберг, че телевизионен оператор, на който са предоставени правомощия на орган, има право да изисква плащането на вноска от всяко живеещо в зоната на радио- и телевизионното излъчване пълнолетно лице за целите на финансирането на точно този оператор, при неплащането на която е предвидена глоба, независимо дали това лице въобще разполага с приемник или само използва услугите на други, а именно чуждестранни или други, частни оператори?

5)

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, налага на всяко лице, което само отглежда детето си, тежест в размер, многократно по-висок от сумата, дължима от лице, което живее в общо жилище с други хора? Следва ли Директива 2004/113/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че спорната вноска също попада в обхвата ѝ и че e достатъчно да е налице косвено поставяне в по-неблагоприятно положение, след като с оглед на реалните дадености 90 % от жените понасят по-голяма тежест?

6)

Съвместим ли националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, за нуждаещите се от второ жилище лица по свързана с работата причина е двойно по-голяма, отколкото за други работници?

7)

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация и със свободата на установяване, ако вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, е уредена по такъв начин, че при еднаква възможност за приемане на радио- и телевизионно разпространение непосредствено преди границата със съседна държава от ЕС германски гражданин дължи вноската само поради мястото си на пребиваване, докато германският гражданин, живущ непосредствено от другата страна на границата, не дължи вноската, също както гражданинът на друга държава — членка на ЕС, който по свързани с работата причини трябва да се установи непосредствено от другата страна на вътрешна граница на ЕС, понася тежестта на вноската, но не и гражданинът на ЕС, живущ непосредствено преди границата, дори и никой от двамата да не се интересува от приемането на излъчванията на германския оператор?

Коментар по въпрос №4:  допуснат е въпрос за съвместимост с чл.10 от Конвенцията за правата на човека. Съдът за правата на човека вече се е произнасял, има съображения за недопустимост по сходно дело отпреди десетина години –  ето тук съм писала – вж Faccio v Italy – но нека да се произнесе и Съдът на ЕС.

И – отново за характера на таксата: ако  плащат и хората без приемник, това очевидно не е такса в смисъл цена за услуга, а данъчно вземане, по мое мнение това е тенденцията.

Чакаме решението на Съда на ЕС. Нека да се развива и множи практиката.

This is a really lovely Raspberry Pi tricorder

Post Syndicated from Helen Lynn original https://www.raspberrypi.org/blog/raspberry-pi-tricorder-prop/

At the moment I’m spending my evenings watching all of Star Trek in order. Yes, I have watched it before (but with some really big gaps). Yes, including the animated series (I’m up to The Terratin Incident). So I’m gratified to find this beautiful The Original Series–style tricorder build.

Star Trek Tricorder with Working Display!

At this year’s Replica Prop Forum showcase, we meet up once again wtih Brian Mix, who brought his new Star Trek TOS Tricorder. This beautiful replica captures the weight and finish of the filming hand prop, and Brian has taken it one step further with some modern-day electronics!

A what now?

If you don’t know what a tricorder is, which I guess is faintly possible, the easiest way I can explain is to steal words that Liz wrote when Recantha made one back in 2013. It’s “a made-up thing used by the crew of the Enterprise to measure stuff, store data, and scout ahead remotely when exploring strange new worlds, seeking out new life and new civilisations, and all that jazz.”

A brief history of Picorders

We’ve seen other Raspberry Pi–based realisations of this iconic device. Recantha’s LEGO-cased tricorder delivered some authentic functionality, including temperature sensors, an ultrasonic distance sensor, a photosensor, and a magnetometer. Michael Hahn’s tricorder for element14’s Sci-Fi Your Pi competition in 2015 packed some similar functions, along with Original Series audio effects, into a neat (albeit non-canon) enclosure.

Brian Mix’s Original Series tricorder

Brian Mix’s tricorder, seen in the video above from Tested at this year’s Replica Prop Forum showcase, is based on a high-quality kit into which, he discovered, a Raspberry Pi just fits. He explains that the kit is the work of the late Steve Horch, a special effects professional who provided props for later Star Trek series, including the classic Deep Space Nine episode Trials and Tribble-ations.

A still from an episode of Star Trek: Deep Space Nine: Jadzia Dax, holding an Original Series-sylte tricorder, speaks with Benjamin Sisko

Dax, equipped for time travel

This episode’s plot required sets and props — including tricorders — replicating the USS Enterprise of The Original Series, and Steve Horch provided many of these. Thus, a tricorder kit from him is about as close to authentic as you can possibly find unless you can get your hands on a screen-used prop. The Pi allows Brian to drive a real display and a speaker: “Being the geek that I am,” he explains, “I set it up to run every single Original Series Star Trek episode.”

Even more wonderful hypothetical tricorders that I would like someone to make

This tricorder is beautiful, and it makes me think how amazing it would be to squeeze in some of the sensor functionality of the devices depicted in the show. Space in the case is tight, but it looks like there might be a little bit of depth to spare — enough for an IMU, maybe, or a temperature sensor. I’m certain the future will bring more Pi tricorder builds, and I, for one, can’t wait. Please tell us in the comments if you’re planning something along these lines, and, well, I suppose some other sci-fi franchises have decent Pi project potential too, so we could probably stand to hear about those.

If you’re commenting, no spoilers please past The Animated Series S1 E11. Thanks.

The post This is a really lovely Raspberry Pi tricorder appeared first on Raspberry Pi.

Hard Drive Stats for Q1 2018

Post Syndicated from Andy Klein original https://www.backblaze.com/blog/hard-drive-stats-for-q1-2018/

Backblaze Drive Stats Q1 2018

As of March 31, 2018 we had 100,110 spinning hard drives. Of that number, there were 1,922 boot drives and 98,188 data drives. This review looks at the quarterly and lifetime statistics for the data drive models in operation in our data centers. We’ll also take a look at why we are collecting and reporting 10 new SMART attributes and take a sneak peak at some 8 TB Toshiba drives. Along the way, we’ll share observations and insights on the data presented and we look forward to you doing the same in the comments.

Background

Since April 2013, Backblaze has recorded and saved daily hard drive statistics from the drives in our data centers. Each entry consists of the date, manufacturer, model, serial number, status (operational or failed), and all of the SMART attributes reported by that drive. Currently there are about 97 million entries totaling 26 GB of data. You can download this data from our website if you want to do your own research, but for starters here’s what we found.

Hard Drive Reliability Statistics for Q1 2018

At the end of Q1 2018 Backblaze was monitoring 98,188 hard drives used to store data. For our evaluation below we remove from consideration those drives which were used for testing purposes and those drive models for which we did not have at least 45 drives. This leaves us with 98,046 hard drives. The table below covers just Q1 2018.

Q1 2018 Hard Drive Failure Rates

Notes and Observations

If a drive model has a failure rate of 0%, it only means there were no drive failures of that model during Q1 2018.

The overall Annualized Failure Rate (AFR) for Q1 is just 1.2%, well below the Q4 2017 AFR of 1.65%. Remember that quarterly failure rates can be volatile, especially for models that have a small number of drives and/or a small number of Drive Days.

There were 142 drives (98,188 minus 98,046) that were not included in the list above because we did not have at least 45 of a given drive model. We use 45 drives of the same model as the minimum number when we report quarterly, yearly, and lifetime drive statistics.

Welcome Toshiba 8TB drives, almost…

We mentioned Toshiba 8 TB drives in the first paragraph, but they don’t show up in the Q1 Stats chart. What gives? We only had 20 of the Toshiba 8 TB drives in operation in Q1, so they were excluded from the chart. Why do we have only 20 drives? When we test out a new drive model we start with the “tome test” and it takes 20 drives to fill one tome. A tome is the same drive model in the same logical position in each of the 20 Storage Pods that make up a Backblaze Vault. There are 60 tomes in each vault.

In this test, we created a Backblaze Vault of 8 TB drives, with 59 of the tomes being Seagate 8 TB drives and 1 tome being the Toshiba drives. Then we monitored the performance of the vault and its member tomes to see if, in this case, the Toshiba drives performed as expected.

Q1 2018 Hard Drive Failure Rate — Toshiba 8TB

So far the Toshiba drive is performing fine, but they have been in place for only 20 days. Next up is the “pod test” where we fill a Storage Pod with Toshiba drives and integrate it into a Backblaze Vault comprised of like-sized drives. We hope to have a better look at the Toshiba 8 TB drives in our Q2 report — stay tuned.

Lifetime Hard Drive Reliability Statistics

While the quarterly chart presented earlier gets a lot of interest, the real test of any drive model is over time. Below is the lifetime failure rate chart for all the hard drive models which have 45 or more drives in operation as of March 31st, 2018. For each model, we compute their reliability starting from when they were first installed.

Lifetime Hard Drive Failure Rates

Notes and Observations

The failure rates of all of the larger drives (8-, 10- and 12 TB) are very good, 1.2% AFR (Annualized Failure Rate) or less. Many of these drives were deployed in the last year, so there is some volatility in the data, but you can use the Confidence Interval to get a sense of the failure percentage range.

The overall failure rate of 1.84% is the lowest we have ever achieved, besting the previous low of 2.00% from the end of 2017.

Our regular readers and drive stats wonks may have noticed a sizable jump in the number of HGST 8 TB drives (model: HUH728080ALE600), from 45 last quarter to 1,045 this quarter. As the 10 TB and 12 TB drives become more available, the price per terabyte of the 8 TB drives has gone down. This presented an opportunity to purchase the HGST drives at a price in line with our budget.

We purchased and placed into service the 45 original HGST 8 TB drives in Q2 of 2015. They were our first Helium-filled drives and our only ones until the 10 TB and 12 TB Seagate drives arrived in Q3 2017. We’ll take a first look into whether or not Helium makes a difference in drive failure rates in an upcoming blog post.

New SMART Attributes

If you have previously worked with the hard drive stats data or plan to, you’ll notice that we added 10 more columns of data starting in 2018. There are 5 new SMART attributes we are tracking each with a raw and normalized value:

  • 177 – Wear Range Delta
  • 179 – Used Reserved Block Count Total
  • 181- Program Fail Count Total or Non-4K Aligned Access Count
  • 182 – Erase Fail Count
  • 235 – Good Block Count AND System(Free) Block Count

The 5 values are all related to SSD drives.

Yes, SSD drives, but before you jump to any conclusions, we used 10 Samsung 850 EVO SSDs as boot drives for a period of time in Q1. This was an experiment to see if we could reduce boot up time for the Storage Pods. In our case, the improved boot up speed wasn’t worth the SSD cost, but it did add 10 new columns to the hard drive stats data.

Speaking of hard drive stats data, the complete data set used to create the information used in this review is available on our Hard Drive Test Data page. You can download and use this data for free for your own purpose, all we ask are three things: 1) you cite Backblaze as the source if you use the data, 2) you accept that you are solely responsible for how you use the data, and 3) you do not sell this data to anyone. It is free.

If you just want the summarized data used to create the tables and charts in this blog post, you can download the ZIP file containing the MS Excel spreadsheet.

Good luck and let us know if you find anything interesting.

[Ed: 5/1/2018 – Updated Lifetime chart to fix error in confidence interval for HGST 4TB drive, model: HDS5C4040ALE630]

The post Hard Drive Stats for Q1 2018 appeared first on Backblaze Blog | Cloud Storage & Cloud Backup.

TSB Bank Disaster

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2018/04/tsb_bank_disast.html

This seems like an absolute disaster:

The very short version is that a UK bank, TSB, which had been merged into and then many years later was spun out of Lloyds Bank, was bought by the Spanish bank Banco Sabadell in 2015. Lloyds had continued to run the TSB systems and was to transfer them over to Sabadell over the weekend. It’s turned out to be an epic failure, and it’s not clear if and when this can be straightened out.

It is bad enough that bank IT problem had been so severe and protracted a major newspaper, The Guardian, created a live blog for it that has now been running for two days.

The more serious issue is the fact that customers still can’t access online accounts and even more disconcerting, are sometimes being allowed into other people’s accounts, says there are massive problems with data integrity. That’s a nightmare to sort out.

Even worse, the fact that this situation has persisted strongly suggests that Lloyds went ahead with the migration without allowing for a rollback.

This seems to be a mistake, and not enemy action.

[$] Removing the kthread freezer?

Post Syndicated from jake original https://lwn.net/Articles/752588/rss

Using the kernel thread (kthread) freezer has been a longtime problem
for a variety of reasons. It is meant as a way to suspend kthreads on the
way toward system suspend, but in practice has proved problematic to the
point that it came up at both the 2015 and
2016 Kernel Summits (as well as on the
mailing lists over the years); the intent is to try
to remove the kthread freezer entirely. To that end, Luis Rodriguez led a
discussion in the filesystem track of the 2018 Linux Storage, Filesystem,
and Memory-Management Summit on the problems and possible solutions.

EС: лични данни на пътниците, писмо на WG29

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/14/pnr-11/

Личниет  данни на пътниците (PNR) са сложен въпрос, изискващ повишено внимание поради различната степен на защита на личните данни в ЕС и в трети страни.

На 26 юли 2017 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) констатира в своето становище 1/2015 по повод  споразумението ЕС – Канада за PNR, че то   е частично несъвместимо с членове 7, 8, 21 и 52 от Хартата на ЕС за основните права.

Работната група 29 (WP29), включваща представители на националните регулатори в областта на данните, публикува писмо, в което изразява тревогата си, че   до  момента няма  данни  становището да е взето предвид – както в споразумението ЕС- Канада, така и  в досиетата на другите споразумения за PNR с Австралия  и Съединените щати.

Правни актове на ЕС продължават да се прилагат, без да са в съответствие с Хартата на основните права на ЕС  според становището на Съда на ЕС.

WP29 излага подробни аргументи по повод противоречия, неясни и непрецизни формулировки.

More power to your Pi

Post Syndicated from James Adams original https://www.raspberrypi.org/blog/pi-power-supply-chip/

It’s been just over three weeks since we launched the new Raspberry Pi 3 Model B+. Although the product is branded Raspberry Pi 3B+ and not Raspberry Pi 4, a serious amount of engineering was involved in creating it. The wireless networking, USB/Ethernet hub, on-board power supplies, and BCM2837 chip were all upgraded: together these represent almost all the circuitry on the board! Today, I’d like to tell you about the work that has gone into creating a custom power supply chip for our newest computer.

Raspberry Pi 3 Model B+, with custome power supply chip

The new Raspberry Pi 3B+, sporting a new, custom power supply chip (bottom left-hand corner)

Successful launch

The Raspberry Pi 3B+ has been well received, and we’ve enjoyed hearing feedback from the community as well as reading the various reviews and articles highlighting the solid improvements in wireless networking, Ethernet, CPU, and thermal performance of the new board. Gareth Halfacree’s post here has some particularly nice graphs showing the increased performance as well as how the Pi 3B+ keeps cool under load due to the new CPU package that incorporates a metal heat spreader. The Raspberry Pi production lines at the Sony UK Technology Centre are running at full speed, and it seems most people who want to get hold of the new board are able to find one in stock.

Powering your Pi

One of the most critical but often under-appreciated elements of any electronic product, particularly one such as Raspberry Pi with lots of complex on-board silicon (processor, networking, high-speed memory), is the power supply. In fact, the Raspberry Pi 3B+ has no fewer than six different voltage rails: two at 3.3V — one special ‘quiet’ one for audio, and one for everything else; 1.8V; 1.2V for the LPDDR2 memory; and 1.2V nominal for the CPU core. Note that the CPU voltage is actually raised and lowered on the fly as the speed of the CPU is increased and decreased depending on how hard the it is working. The sixth rail is 5V, which is the master supply that all the others are created from, and the output voltage for the four downstream USB ports; this is what the mains power adaptor is supplying through the micro USB power connector.

Power supply primer

There are two common classes of power supply circuits: linear regulators and switching regulators. Linear regulators work by creating a lower, regulated voltage from a higher one. In simple terms, they monitor the output voltage against an internally generated reference and continually change their own resistance to keep the output voltage constant. Switching regulators work in a different way: they ‘pump’ energy by first storing the energy coming from the source supply in a reactive component (usually an inductor, sometimes a capacitor) and then releasing it to the regulated output supply. The switches in switching regulators effect this energy transfer by first connecting the inductor (or capacitor) to store the source energy, and then switching the circuit so the energy is released to its destination.

Linear regulators produce smoother, less noisy output voltages, but they can only convert to a lower voltage, and have to dissipate energy to do so. The higher the output current and the voltage difference across them is, the more energy is lost as heat. On the other hand, switching supplies can, depending on their design, convert any voltage to any other voltage and can be much more efficient (efficiencies of 90% and above are not uncommon). However, they are more complex and generate noisier output voltages.

Designers use both types of regulators depending on the needs of the downstream circuit: for low-voltage drops, low current, or low noise, linear regulators are usually the right choice, while switching regulators are used for higher power or when efficiency of conversion is required. One of the simplest switching-mode power supply circuits is the buck converter, used to create a lower voltage from a higher one, and this is what we use on the Pi.

A history lesson

The BCM2835 processor chip (found on the original Raspberry Pi Model B and B+, as well as on the Zero products) has on-chip power supplies: one switch-mode regulator for the core voltage, as well as a linear one for the LPDDR2 memory supply. This meant that in addition to 5V, we only had to provide 3.3V and 1.8V on the board, which was relatively simple to do using cheap, off-the-shelf parts.

Pi Zero sporting a BCM2835 processor which only needs 2 external switchers (the components clustered behind the camera port)

When we moved to the BCM2836 for Raspberry Pi Model 2 (and subsequently to the BCM2837A1 and B0 for Raspberry Pi 3B and 3B+), the core supply and the on-chip LPDDR2 memory supply were not up to the job of supplying the extra processor cores and larger memory, so we removed them. (We also used the recovered chip area to help fit in the new quad-core ARM processors.) The upshot of this was that we had to supply these power rails externally for the Raspberry Pi 2 and models thereafter. Moreover, we also had to provide circuitry to sequence them correctly in order to control exactly when they power up compared to the other supplies on the board.

Power supply design is tricky (but critical)

Raspberry Pi boards take in 5V from the micro USB socket and have to generate the other required supplies from this. When 5V is first connected, each of these other supplies must ‘start up’, meaning go from ‘off’, or 0V, to their correct voltage in some short period of time. The order of the supplies starting up is often important: commonly, there are structures inside a chip that form diodes between supply rails, and bringing supplies up in the wrong order can sometimes ‘turn on’ these diodes, causing them to conduct, with undesirable consequences. Silicon chips come with a data sheet specifying what supplies (voltages and currents) are needed and whether they need to be low-noise, in what order they must power up (and in some cases down), and sometimes even the rate at which the voltages must power up and down.

A Pi3. Power supply components are clustered bottom left next to the micro USB, middle (above LPDDR2 chip which is on the bottom of the PCB) and above the A/V jack.

In designing the power chain for the Pi 2 and 3, the sequencing was fairly straightforward: power rails power up in order of voltage (5V, 3.3V, 1.8V, 1.2V). However, the supplies were all generated with individual, discrete devices. Therefore, I spent quite a lot of time designing circuitry to control the sequencing — even with some design tricks to reduce component count, quite a few sequencing components are required. More complex systems generally use a Power Management Integrated Circuit (PMIC) with multiple supplies on a single chip, and many different PMIC variants are made by various manufacturers. Since Raspberry Pi 2 days, I was looking for a suitable PMIC to simplify the Pi design, but invariably (and somewhat counter-intuitively) these were always too expensive compared to my discrete solution, usually because they came with more features than needed.

One device to rule them all

It was way back in May 2015 when I first chatted to Peter Coyle of Exar (Exar were bought by MaxLinear in 2017) about power supply products for Raspberry Pi. We didn’t find a product match then, but in June 2016 Peter, along with Tuomas Hollman and Trevor Latham, visited to pitch the possibility of building a custom power management solution for us.

I was initially sceptical that it could be made cheap enough. However, our discussion indicated that if we could tailor the solution to just what we needed, it could be cost-effective. Over the coming weeks and months, we honed a specification we agreed on from the initial sketches we’d made, and Exar thought they could build it for us at the target price.

The chip we designed would contain all the key supplies required for the Pi on one small device in a cheap QFN package, and it would also perform the required sequencing and voltage monitoring. Moreover, the chip would be flexible to allow adjustment of supply voltages from their default values via I2C; the largest supply would be capable of being adjusted quickly to perform the dynamic core voltage changes needed in order to reduce voltage to the processor when it is idling (to save power), and to boost voltage to the processor when running at maximum speed (1.4 GHz). The supplies on the chip would all be generously specified and could deliver significantly more power than those used on the Raspberry Pi 3. All in all, the chip would contain four switching-mode converters and one low-current linear regulator, this last one being low-noise for the audio circuitry.

The MXL7704 chip

The project was a great success: MaxLinear delivered working samples of first silicon at the end of May 2017 (almost exactly a year after we had kicked off the project), and followed through with production quantities in December 2017 in time for the Raspberry Pi 3B+ production ramp.

The team behind the power supply chip on the Raspberry Pi 3 Model B+ (group of six men, two of whom are holding Raspberry Pi boards)

Front row: Roger with the very first Pi 3B+ prototypes and James with a MXL7704 development board hacked to power a Pi 3. Back row left to right: Will Torgerson, Trevor Latham, Peter Coyle, Tuomas Hollman.

The MXL7704 device has been key to reducing Pi board complexity and therefore overall bill of materials cost. Furthermore, by being able to deliver more power when needed, it has also been essential to increasing the speed of the (newly packaged) BCM2837B0 processor on the 3B+ to 1.4GHz. The result is improvements to both the continuous output current to the CPU (from 3A to 4A) and to the transient performance (i.e. the chip has helped to reduce the ‘transient response’, which is the change in supply voltage due to a sudden current spike that occurs when the processor suddenly demands a large current in a few nanoseconds, as modern CPUs tend to do).

With the MXL7704, the power supply circuitry on the 3B+ is now a lot simpler than the Pi 3B design. This new supply also provides the LPDDR2 memory voltage directly from a switching regulator rather than using linear regulators like the Pi 3, thereby improving energy efficiency. This helps to somewhat offset the extra power that the faster Ethernet, wireless networking, and processor consume. A pleasing side effect of using the new chip is the symmetric board layout of the regulators — it’s easy to see the four switching-mode supplies, given away by four similar-looking blobs (three grey and one brownish), which are the inductors.

Close-up of the power supply chip on the Raspberry Pi 3 Model B+

The Pi 3B+ PMIC MXL7704 — pleasingly symmetric

Kudos

It takes a lot of effort to design a new chip from scratch and get it all the way through to production — we are very grateful to the team at MaxLinear for their hard work, dedication, and enthusiasm. We’re also proud to have created something that will not only power Raspberry Pis, but will also be useful for other product designs: it turns out when you have a low-cost and flexible device, it can be used for many things — something we’re fairly familiar with here at Raspberry Pi! For the curious, the product page (including the data sheet) for the MXL7704 chip is here. Particular thanks go to Peter Coyle, Tuomas Hollman, and Trevor Latham, and also to Jon Cronk, who has been our contact in the US and has had to get up early to attend all our conference calls!

The MXL7704 design team celebrating on Pi Day — it takes a lot of people to design a chip!

I hope you liked reading about some of the effort that has gone into creating the new Pi. It’s nice to finally have a chance to tell people about some of the (increasingly complex) technical work that makes building a $35 computer possible — we’re very pleased with the Raspberry Pi 3B+, and we hope you enjoy using it as much as we’ve enjoyed creating it!

The post More power to your Pi appeared first on Raspberry Pi.

Facebook и отговорността за съдържанието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/05/facebook-11/

Facebook е на път да наеме 20 000 души, за да идентифицира речта на омразата, защото законите – като NetzDG в Германия – и медиите го изискват, пише професорът по журналистика Джеф Джарвис. В същото време  общият брой на  журналистите в Америка е бил 32 900 през 2015 г. и вероятно е под 30 000 днес. И тези числа са на път да се изравнят.

Какво се случва – и това ли е прочутото саморегулиране на платформите, за което всички говорят като перспектива – за да се избегне  плашещата медиите  нова регулация?

И кое е по-приемливо за аудиторията: съдебен контрол, следователно съдебна преценка, за законност на съдържанието – или собственият съд на компании като Facebook

Самият Зукърбърг дава противоречиви сигнали, вероятно осъзнал ясно тежестта на отговорността да вземаш решения. Известната на медиите редакционна отговорност. И  ето какво казва той  към този момент (защото мненията му са доста динамични, например за 24 часа се преобърна становището му да не прилага принципите на EDPR):

Първо, прозрачността. В момента не мисля, че сме достатъчно прозрачни по отношение на  проблемите на платформата. Както и по отношение на тенденциите  и как се движим с течение на времето.

Второ,  независим процес на обжалване. В момента, ако публикувате нещо във Facebook и някой го докладва,  а  екипът за преглед вземе решение съдържанието да се свали, решението не може да се обжалва.  Мисля, че във всяка добре функционираща демократична система трябва да има начин да се обжалва. Мисля, че можем да изградим такова звено вътрешно като първа стъпка. Но в дългосрочен план това, което наистина бих искал да постигна, е обжалване пред независима структура, почти като Върховен съд, която е съставена от независими хора, които не работят във Facebook, и в крайна сметка правят окончателна преценка за това какво е приемливо слово в една общност, която отразява социалните норми и ценности на хората от целия свят.

Защото, да си спомним и друго интервю, Зукърбърг изпитва  “фундаментален дискомфорт” да седи  в Калифорния в един офис и да  взема решения  по отношение на съдържанието за хора от целия свят. Логичното очакване е, че ще се опита да запази привлекателните страни на властта и да се освободи от отговорността за много сложни преценки.

На 10 април Зукърбърг ще отговаря на въпросите на две сенатски комисии във Вашингтон. Сесията е обявена под заглавие  Facebook, социалните медии, поверителността, използването и злоупотребата с данни.

[$] Fedora and Python 2

Post Syndicated from jake original https://lwn.net/Articles/750833/rss

It has been known for quite some time that Python 2 will reach its end
of life in 2020—after being extended by five years from its original 2015
expiry. After
that, there will be no support, bug fixes, or security patches for
Python 2, at least from the Python Software Foundation and the core
developers. Some distributions will need to continue to support the final
Python 2 release, however, since their support windows extend past
that date; the enterprise and long-term support distributions will
likely be supporting it well into the 2020s and possibly beyond. But even
shorter-support-cycle distributions need to consider their plan for a
sweeping change of this sort—in less than two years.

Backblaze Announces B2 Compute Partnerships

Post Syndicated from Gleb Budman original https://www.backblaze.com/blog/introducing-cloud-compute-services/

Backblaze Announces B2 Compute Partnerships

In 2015, we announced Backblaze B2 Cloud Storage — the most affordable, high performance storage cloud on the planet. The decision to release B2 as a service was in direct response to customers asking us if they could use the same cloud storage infrastructure we use for our Computer Backup service. With B2, we entered a market in direct competition with Amazon S3, Google Cloud Services, and Microsoft Azure Storage. Today, we have over 500 petabytes of data from customers in over 150 countries. At $0.005 / GB / month for storage (1/4th of S3) and $0.01 / GB for downloads (1/5th of S3), it turns out there’s a healthy market for cloud storage that’s easy and affordable.

As B2 has grown, customers wanted to use our cloud storage for a variety of use cases that required not only storage but compute. We’re happy to say that through partnerships with Packet & ServerCentral, today we’re announcing that compute is now available for B2 customers.

Cloud Compute and Storage

Backblaze has directly connected B2 with the compute servers of Packet and ServerCentral, thereby allowing near-instant (< 10 ms) data transfers between services. Also, transferring data between B2 and both our compute partners is free.

  • Storing data in B2 and want to run an AI analysis on it? — There are no fees to move the data to our compute partners.
  • Generating data in an application? — Run the application with one of our partners and store it in B2.
  • Transfers are free and you’ll save more than 50% off of the equivalent set of services from AWS.

These partnerships enable B2 customers to use compute, give our compute partners’ customers access to cloud storage, and introduce new customers to industry-leading storage and compute — all with high-performance, low-latency, and low-cost.

Is This a Big Deal? We Think So

Compute is one of the most requested services from our customers Why? Because it unlocks a number of use cases for them. Let’s look at three popular examples:

Transcoding Media Files

B2 has earned wide adoption in the Media & Entertainment (“M&E”) industry. Our affordable storage and download pricing make B2 great for a wide variety of M&E use cases. But many M&E workflows require compute. Content syndicators, like American Public Television, need the ability to transcode files to meet localization and distribution management requirements.

There are a multitude of reasons that transcode is needed — thumbnail and proxy generation enable M&E professionals to work efficiently. Without compute, the act of transcoding files remains cumbersome. Either the files need to be brought down from the cloud, transcoded, and then pushed back up or they must be kept locally until the project is complete. Both scenarios are inefficient.

Starting today, any content producer can spin up compute with one of our partners, pay by the hour for their transcode processing, and return the new media files to B2 for storage and distribution. The company saves money, moves faster, and ensures their files are safe and secure.

Disaster Recovery

Backblaze’s heritage is based on providing outstanding backup services. When you have incredibly affordable cloud storage, it ends up being a great destination for your backup data.

Most enterprises have virtual machines (“VMs”) running in their infrastructure and those VMs need to be backed up. In a disaster scenario, a business wants to know they can get back up and running quickly.

With all data stored in B2, a business can get up and running quickly. Simply restore your backed up VM to one of our compute providers, and your business will be able to get back online.

Since B2 does not place restrictions, delays, or penalties on getting data out, customers can get back up and running quickly and affordably.

Saving $74 Million (aka “The Dropbox Effect”)

Ten years ago, Backblaze decided that S3 was too costly a platform to build its cloud storage business. Instead, we created the Backblaze Storage Pod and our own cloud storage infrastructure. That decision enabled us to offer our customers storage at a previously unavailable price point and maintain those prices for over a decade. It also laid the foundation for Netflix Open Connect and Facebook Open Compute.

Dropbox recently migrated the majority of their cloud services off of AWS and onto Dropbox’s own infrastructure. By leaving AWS, Dropbox was able to build out their own data centers and still save over $74 Million. They achieved those savings by avoiding the fees AWS charges for storing and downloading data, which, incidentally, are five times higher than Backblaze B2.

For Dropbox, being able to realize savings was possible because they have access to enough capital and expertise that they can build out their own infrastructure. For companies that have such resources and scale, that’s a great answer.

“Before this offering, the economics of the cloud would have made our business simply unviable.” — Gabriel Menegatti, SlicingDice

The questions Backblaze and our compute partners pondered was “how can we democratize the Dropbox effect for our storage and compute customers? How can we help customers do more and pay less?” The answer we came up with was to connect Backblaze’s B2 storage with strategic compute partners and remove any transfer fees between them. You may not save $74 million as Dropbox did, but you can choose the optimal providers for your use case and realize significant savings in the process.

This Sounds Good — Tell Me More About Your Partners

We’re very fortunate to be launching our compute program with two fantastic partners in Packet and ServerCentral. These partners allow us to offer a range of computing services.

Packet

We recommend Packet for customers that need on-demand, high performance, bare metal servers available by the hour. They also have robust offerings for private / customized deployments. Their offerings end up costing 50-75% of the equivalent offerings from EC2.

To get started with Packet and B2, visit our partner page on Packet.net.

ServerCentral

ServerCentral is the right partner for customers that have business and IT challenges that require more than “just” hardware. They specialize in fully managed, custom cloud solutions that solve complex business and IT challenges. ServerCentral also has expertise in managed network solutions to address global connectivity and content delivery.

To get started with ServerCentral and B2, visit our partner page on ServerCentral.com.

What’s Next?

We’re excited to find out. The combination of B2 and compute unlocks use cases that were previously impossible or at least unaffordable.

“The combination of performance and price offered by this partnership enables me to create an entirely new business line. Before this offering, the economics of the cloud would have made our business simply unviable,” noted Gabriel Menegatti, co-founder at SlicingDice, a serverless data warehousing service. “Knowing that transfers between compute and B2 are free means I don’t have to worry about my business being successful. And, with download pricing from B2 at just $0.01 GB, I know I’m avoiding a 400% tax from AWS on data I retrieve.”

What can you do with B2 & compute? Please share your ideas with us in the comments. And, for those attending NAB 2018 in Las Vegas next week, please come by and say hello!

The post Backblaze Announces B2 Compute Partnerships appeared first on Backblaze Blog | Cloud Storage & Cloud Backup.

Установяване на действителните собственици по новия Закон за мерките срещу изпиране на пари

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/02/ultimate-beneficial-owners/

В бр.27/2018 на Държавен вестник е обнародван новият Закон за мерките срещу изпиране на пари, приет на 14 март 2018 г., който въвежда Директива (ЕС) 2015/849 относно предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма (” Директивата за борба с измамите”).

.

Мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари са:
1. комплексна проверка на клиентите;
2. събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон;
3. съхраняване на събраните и изготвените за целите на този закон документи, данни и информация;
4. оценка на риска от изпиране на пари;
5. разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти;
6. разкриване на друга информация за целите на този закон;
7. контрол върху дейността на задължените субекти;
8. обмен на информация и взаимодействие на национално равнище, както и обмен на информация и взаимодействие между дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, звената за финансово разузнаване на други държави и юрисдикции, както и с компетентните в съответната сфера органи и организации на други държави.
.
Комплексната проверка на клиентите включва:
1. идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници;
2. идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
3. събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат установени с клиента, в предвидените в закона случаи;
4. изясняване на произхода на средствата в предвидените в закона случаи;
5. текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения и проверка на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т. 1 – 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и своевременно актуализиране на събраните документи, данни и информация.
Клиентите – юридически лица, или други правни образувания с номинални директори, номинални секретари или номинални собственици на капитала, представят удостоверение, договор или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента – юридическо лице или друго правно образувание.
.
Действителен собственик е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.
Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.
2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:
а) учредителят;
б) доверителният собственик;
в) пазителят, ако има такъв;
г) бенефициерът или класът бенефициери, или
д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.
3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.
(2) Не е действителен собственик физичес­кото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.
В срок до 1 октомври 2018 г. Агенцията по вписванията осигурява възможност за вписване на данните по този закон.
Лицата, за които се прилага изискването за вписване на данните,  заявяват за вписване тези данни в срок до 1 февруари 2019 г.

Facebook and Cambridge Analytica

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2018/03/facebook_and_ca.html

In the wake of the Cambridge Analytica scandal, news articles and commentators have focused on what Facebook knows about us. A lot, it turns out. It collects data from our posts, our likes, our photos, things we type and delete without posting, and things we do while not on Facebook and even when we’re offline. It buys data about us from others. And it can infer even more: our sexual orientation, political beliefs, relationship status, drug use, and other personality traits — even if we didn’t take the personality test that Cambridge Analytica developed.

But for every article about Facebook’s creepy stalker behavior, thousands of other companies are breathing a collective sigh of relief that it’s Facebook and not them in the spotlight. Because while Facebook is one of the biggest players in this space, there are thousands of other companies that spy on and manipulate us for profit.

Harvard Business School professor Shoshana Zuboff calls it “surveillance capitalism.” And as creepy as Facebook is turning out to be, the entire industry is far creepier. It has existed in secret far too long, and it’s up to lawmakers to force these companies into the public spotlight, where we can all decide if this is how we want society to operate and — if not — what to do about it.

There are 2,500 to 4,000 data brokers in the United States whose business is buying and selling our personal data. Last year, Equifax was in the news when hackers stole personal information on 150 million people, including Social Security numbers, birth dates, addresses, and driver’s license numbers.

You certainly didn’t give it permission to collect any of that information. Equifax is one of those thousands of data brokers, most of them you’ve never heard of, selling your personal information without your knowledge or consent to pretty much anyone who will pay for it.

Surveillance capitalism takes this one step further. Companies like Facebook and Google offer you free services in exchange for your data. Google’s surveillance isn’t in the news, but it’s startlingly intimate. We never lie to our search engines. Our interests and curiosities, hopes and fears, desires and sexual proclivities, are all collected and saved. Add to that the websites we visit that Google tracks through its advertising network, our Gmail accounts, our movements via Google Maps, and what it can collect from our smartphones.

That phone is probably the most intimate surveillance device ever invented. It tracks our location continuously, so it knows where we live, where we work, and where we spend our time. It’s the first and last thing we check in a day, so it knows when we wake up and when we go to sleep. We all have one, so it knows who we sleep with. Uber used just some of that information to detect one-night stands; your smartphone provider and any app you allow to collect location data knows a lot more.

Surveillance capitalism drives much of the internet. It’s behind most of the “free” services, and many of the paid ones as well. Its goal is psychological manipulation, in the form of personalized advertising to persuade you to buy something or do something, like vote for a candidate. And while the individualized profile-driven manipulation exposed by Cambridge Analytica feels abhorrent, it’s really no different from what every company wants in the end. This is why all your personal information is collected, and this is why it is so valuable. Companies that can understand it can use it against you.

None of this is new. The media has been reporting on surveillance capitalism for years. In 2015, I wrote a book about it. Back in 2010, the Wall Street Journal published an award-winning two-year series about how people are tracked both online and offline, titled “What They Know.”

Surveillance capitalism is deeply embedded in our increasingly computerized society, and if the extent of it came to light there would be broad demands for limits and regulation. But because this industry can largely operate in secret, only occasionally exposed after a data breach or investigative report, we remain mostly ignorant of its reach.

This might change soon. In 2016, the European Union passed the comprehensive General Data Protection Regulation, or GDPR. The details of the law are far too complex to explain here, but some of the things it mandates are that personal data of EU citizens can only be collected and saved for “specific, explicit, and legitimate purposes,” and only with explicit consent of the user. Consent can’t be buried in the terms and conditions, nor can it be assumed unless the user opts in. This law will take effect in May, and companies worldwide are bracing for its enforcement.

Because pretty much all surveillance capitalism companies collect data on Europeans, this will expose the industry like nothing else. Here’s just one example. In preparation for this law, PayPal quietly published a list of over 600 companies it might share your personal data with. What will it be like when every company has to publish this sort of information, and explicitly explain how it’s using your personal data? We’re about to find out.

In the wake of this scandal, even Mark Zuckerberg said that his industry probably should be regulated, although he’s certainly not wishing for the sorts of comprehensive regulation the GDPR is bringing to Europe.

He’s right. Surveillance capitalism has operated without constraints for far too long. And advances in both big data analysis and artificial intelligence will make tomorrow’s applications far creepier than today’s. Regulation is the only answer.

The first step to any regulation is transparency. Who has our data? Is it accurate? What are they doing with it? Who are they selling it to? How are they securing it? Can we delete it? I don’t see any hope of Congress passing a GDPR-like data protection law anytime soon, but it’s not too far-fetched to demand laws requiring these companies to be more transparent in what they’re doing.

One of the responses to the Cambridge Analytica scandal is that people are deleting their Facebook accounts. It’s hard to do right, and doesn’t do anything about the data that Facebook collects about people who don’t use Facebook. But it’s a start. The market can put pressure on these companies to reduce their spying on us, but it can only do that if we force the industry out of its secret shadows.

This essay previously appeared on CNN.com.

EDITED TO ADD (4/2): Slashdot thread.

[$] DNF 3: better performance and a move to C++

Post Syndicated from jake original https://lwn.net/Articles/750238/rss

It has only been a few years since DNF replaced Yum as the default Fedora
package-management tool; that was done for Fedora 22 in 2015, though
DNF had been available for several earlier Fedora releases. Since that
time, DNF development has proceeded; it started a move from Python/C to all C in
2016 and has made multiple releases over the years. From an outsider’s
perspective, no major changes seem necessary, which makes the announcement
of DNF 3, and a move to C++, a bit surprising to some.

Не е само Фейсбук – следят ви хиляди компании

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2127


Попаднах днес на статия в CNN от Брюс Шнайер – експерт по ИТ сигурност, който уважавам изключително много. След кратък размисъл реших, че ще я преведа и пусна тук. Да, нарушение на копирайт е – но е толкова важно и така нужно да се знае от всеки, че съм склонен да поема риска.

—-

Събудени от скандала с Cambridge Analytica, новинарски статии и коментатори се съсредоточиха върху това какво знае Facebook за нас. Оказва се, че е много. Събира данни от нашите публикации, лайковете ни, снимките ни. От нещата, които започваме да пишем, но се отказваме да ги публикуваме. Дори неща, които правим, докато не сме логнати в него – или дори когато сме офлайн. Купува информация за нас от други фирми. И може да разбере от тях за нас и много повече – сексуалната ни ориентация, политическите ни възгледи, дали сме обвързани, какви лекарства пием и много личностови характеристики. Дори ако не сме попълвали личностовия тест на Cambridge Analytica. (Чрез който тази фирма източваше данните ни и данните на приятелите ни – Григор.)

Но при всяка статия, която описва колко гадно ни следи Facebook, хиляди други компании въздъхват с облекчение. Че тези статии обсъждат Facebook, а не тях. Защото е вярно, че Facebook е един от най-големите играчи в тази игра, но и хиляди други фирми ни шпионират и манипулират за своя финансова изгода.

Професорката в Харвард Бизнес Скул Шошана Лубоф нарича това „следящ капитализъм“. Колкото и плашещ да се оказва Facebook, цялостната тази индустрия е далеч по-плашеща. Тя съществува тайно от вече прекалено дълго време, и е крайно време законодателите да изкарат тези фирми пред очите на публиката. За да можем всички да решим така ли искаме да действа нашето общество, и ако не, какво следва да се направи.

В Съединените Щати има между 2500 и 4000 брокери, които се занимават с това да купуват и продават нашите лични данни. Преди година в новините попадна Equifax, когато хакери откраднаха от нея личната информация на 150 милиона души, включително номерата на социалните им осигуровки, рождените дати, адресите и номерата на шофьорските им книжки. (Тоест, абсолютно всичко, което в САЩ идентифицира дадена личност – Григор.)

Вие с гаранция не сте давали на тази фирма разрешение да събира личната ви информация. Equifax е една от хилядите фирми – брокери на информация, за повечето от които дори не сте чували. И които продават личната ви информация без ваше знание и съгласие на всеки, който плати.

Следящият капитализъм докарва нещата още по-нататък. Фирми като Google и Facebook ви предлагат безплатни услуги в замяна на информацията ви. За следенето на Google не съобщават в новините, но то е стряскащо прилепчиво. Ние никога не лъжем търсачките, които използвате. Интересите и любопитствата ни, надеждите и страховете ни, желанията и сексуалните привличания – всичко това бива събирано и съхранявано. Добавете към това следенето кои уебсайтове посещаваме, което Google извършва чрез рекламната си мрежа, нашите акаунти в Gmail, движението ни по Google Maps и каквото може да събере от смартфоните ни.

Телефонът вероятно е най-ефективното проследяващо устройство, създадено някога. Той непрекъснато следи къде се намираме, така че знае къде живеем, работим и прекарваме времето си. Той е първото и последното нещо, което поглеждаме през деня, така че знае кога се събуждаме и кога заспиваме. Всички го имаме, така че той знае и с кого спим. Юбер използва част от тази информация, за да открива забежките за по една нощ. Мобилният ви доставчик и всяко приложение в телефона, което има достъп до услугите за локация, знаят много повече.

Следящият капитализъм поддържа немалка част от Интернет. Той стои зад повечето „безплатни“ услуги, а и зад много платени. Целта му е да ви манипулира психологически, например чрез таргетирано рекламиране, за да ви убеди да купите нещо или да направите нещо, например да гласувате за определен кандидат. Масовото, базирано на индивидуални профили манипулиране, което бяха хванати да вършат Cambridge Analytica, може да звучи отвратително – но това е, което в края на краищата се бори да постигне всяка компания. Вашата лична информация бива събирана именно затова, и то е, което я прави ценна. Компаниите, които разбират това, могат да я използват срещу вас.

Нищо от това не е новост. Медиите съобщават за следящия капитализъм от години. През 2015 г. написах книга на тази тема. Още през 2010 г. Уолстрийт Джърнъл публикува двегодишна серия статии, спечелила награди, как хората биват следени онлайн и офлайн, под заглавието „Какво знаят те“.

Следящият капитализъм е дълбоко вграден в нашето все по-компютризирано общество, и ако размерите му излязат на бял свят, ще има масов натиск за ограничения и регулации. Но тъй като тази индустрия оперира предимно тайно, и само отвреме навреме изтича информация за някоя кражба на данни или някоя разследваща статия, повечето от нас остават в неизвестност за всеобхватността ѝ.

Това може скоро да се промени. През 2016 г. Европейският съюз прие широкообхватния регламент General Data Protection Regulation (GDPR). Подробностите в този закон са прекалено сложни, за да бъдат обяснени тук. Някои от нещата, които той постановява, са че личните данни на европейски граждани могат да бъдат събирани и съхранявани само за „специфични, изрично обявени и легитимни цели“, и единствено с изричното съгласие на потребителя. Съгласието не може да бъде заровено из условията за използване (EULA) на това или онова, нито пък може да бъде смятано за дадено, ако потребителят не го изключи изрично. Законът влиза в сила през май, и компаниите по целия свят се подготвят да влязат в съгласие с него.

Тъй като на практика всеки следящ капитализъм събира данните на европейци, това ще освети тази индустрия като нищо досега. Ето ви само един пример. Подготвяйки се за този закон, PayPal тихомълком публикува списък на над 600 компании, с които вашата информация може да бъде споделяна. Какво ще стане, когато на всяка компания се наложи да публикува тази информация и да обясни изрично как използва личните ни данни? Очертава се да разберем.

Когато този скандал се надигна, дори Марк Цукърбърг каза, че вероятно неговата индустрия трябва да бъде регулирана. Надали обаче си е пожелавал сериозна и принципна регулация, каквато GDPR въвежда в сила в Европа.

Прав е. Следящият капитализъм е действал безконтролно твърде дълго време. И напредъкът както в анализа на големи количества лични данни, така и в изкуствения интелект ще направят утрешните му приложения далеч по-плашещи от днешните. Единственото спасение от това е регулацията.

Първата стъпка към всяка регулация е прозрачността. Кой има нашите данни? Точни ли са? Какво прави той с тях? Продава ли ги? Как ги опазва? Можем ли да го накараме да ги изтрие? Не виждам никаква надежда Конгресът на САЩ да прокара в обозримото бъдеще закон за защита на данните, подобен на GDPR, но не е непредставимо да се въведат закони, които задължават тези компании да бъдат по-прозрачни в действията си.

Едно от последствията на скандала с Cambridge Analytica е, че някои хора си изтриха акаунтите във Facebook. Това е трудно да се направи както трябва, и не изтрива данните, които Facebook събира за хора без акаунт в него. Но все е някакво начало. Пазарът може да окаже натиск върху тези компании да ограничат следенето ни, но само ако накараме тази индустрия да излезе от сенките на светло.

—-

И аз съм писал по въпроса, още през 2012 г. – тук и тук. Не зная дали тогава помогнах на някого да разбере нещо – май по-скоро не, ако съдя по коментарите под тях. Не зная дали ще помогна на някого и сега. Но се чувствам длъжен да опитам.

Ако съдя по личните си наблюдения, нито една от онлайн фирмите, която ви дава възможност да си изтриете информацията от нея, не я изтрива истински. Знам случаи, когато информацията от „изтрити“ акаунти бива откривана в пакети продадени впоследствие лични данни. Знам и фирми, които твърдят, че не съхраняват никаква лична информация, но всъщност съхраняват и продават на всеки платежоспособен и мълчалив всеки бит от нея, който успеят да докопат. Така че съм скептичен, че регулацията ще постигне кой знае колко.

Има обаче нещо, което можем сами да направим за себе си – и то е просто да спрем да използваме които услуги на подобни събирачи можем. Без мобилен телефон трудно се живее, но трябва ли да имате акаунти във всички социални мрежи, за които сте чували? И т.н.

Надявам се след този скандал проектите за децентрализиран и опазващ личната информация аналог на Facebook да получат нов тласък. Надявам се и поне този 1% от хората, които не са идеално кръгли идиоти във вакуум, да почнат да вземат някакви мерки да опазят себе си и своите начинания.

Съд на ЕС: достъп до документи – триалози

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/23/ecj-17/

Стана известно решението от 22 март 2018 по делото  T-540/15 De Capitani v European Parliament.  Делото е с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решение A(2015) 4931 на Европейския парламент, с което на жалбоподателя е отказан пълен достъп до документи – в частност бързи споразумения относно текущите обикновени законодателни процедури, предложени във всички комитети, таблици с няколко колони (описващи предложенията на Европейската комисия, ориентацията на парламентарната комисия, измененията, предложени от вътрешните органи на Съвета на Европейския съюз, и ако има такива, предложените компромисни проекти),  представени на участниците в триалозите за текущите обикновени законодателни процедури.
Парламентът отговаря на жалбоподателя, че поради много големия брой документи, посочени в първоначалното заявление,  искането   трябвало да се отхвърли.Де Капитани свежда искането до седем четириколонни таблици, изготвяни при текущите към датата на първоначалното заявление триалози.
Така че делото се отнася до публичността на четириколонните таблици за целите на триалозите – обявени впрочем отдавна за една от най-непрозрачните процедури в правотворчеството.
.

Парламентът отказва информация със  следните мотиви:

–        процесът на вземане на решения щял да бъде реално, конкретно и сериозно засегнат от оповестяването на четвъртата колона на спорните документи,

–        областта на полицейското сътрудничество, към която спадат спорните документи, била много чувствителна и оповестяването на тяхната четвърта колона щяло да навреди на доверието между държавите членки и между институциите на Европейския съюз, а поради това и на доброто сътрудничество между тях, както и на вътрешния процес на вземане на решения на Парламента,

–        оповестяване в момента, в който все още се водят преговори, вероятно щяло да доведе до опасност от упражняване на обществен натиск върху докладчика, върху докладчиците в сянка и политическите групи, тъй като преговорите са относно много чувствителните въпроси за защита на данните и за управителния съвет на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество и обучение в областта на правоприлагането (Европол),

–        предоставянето на достъп до четвъртата колона на спорните документи щяло да предизвика колебания у председателството на Съвета за споделянето на информация и сътрудничество с преговарящия екип на Парламента, а именно с докладчика; освен това поради нарасналия натиск от страна на националните органи и на групите по интереси екипът щял да бъде принуден да направи преждевременно стратегически избор, изразяващ се в определяне кога да се отстъпи на Съвета и кога да се иска повече от неговото председателство, което „щяло ужасно да усложни възможностите за постигане на съгласие на обща основа“,

–        оказвало се, че принципът, че „нищо не е договорено, докато не бъде договорено всичко“ е особено важен за доброто функциониране на законодателната процедура и поради това оповестяването преди края на преговорите на даден елемент, дори да не е чувствителен по същността си, би могло да има отрицателни последици за всички други аспекти на дадена преписка, нещо повече, имало опасност оповестяването на становища, които още не са станали окончателни, да създаде неточна представа за истинските становища на институциите,

–        поради това трябвало да се откаже достъп до цялата четвърта колона, до одобряването на текста, предмет на споразумение, от съзаконодателите.

“Що се отнася до наличието на евентуален по-висш обществен интерес, Парламентът заявява, че сами по себе си принципът на прозрачност и високите изисквания на демокрацията не са и не биха могли да бъдат по-висш обществен интерес.”[8]

Общият съд смята, че е необходимо  да припомни съдебната практика във връзка с тълкуването на Регламент № 1049/2001, след това основните характеристики на триалозите, и на трето място, дали трябва да утвърди наличието на обща презумпция, по силата на която съответната институция може да откаже достъпа до четвъртата колона от таблиците от текущите триалози. Накрая, ако Общият съд стигне до извода, че такава презумпция не съществува, той ще изследва дали пълното оповестяване на спорните документи ще засегне сериозно въпросния процес на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

 Общият съд отбелязва, че в резолюцията си от 11 март 2014 г. за достъпа на обществеността до документите Парламентът отправя покана към Комисията, Съвета и към себе си „да гарантират по принцип по-голяма прозрачност на неофициалните триалози, като организират открити срещи, като публикуват документите си, включително графиците, дневния ред, протоколите, разгледаните документи, приетите решения, информацията относно делегациите на държавите членки, както и техните позиции и протоколи, в уеднаквен и лесно достъпен в интернет формат, при спазване на изключенията, изброени в член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001“.

С оглед на всичко изложено по-горе, нито един от изложените от Парламента мотиви, поотделно или взети заедно, не показва, че пълният достъп до спорните документи е могъл да засегне конкретно и реално, разумно предвидимо, а не чисто хипотетично, разглеждания процес на вземане на решения по смисъла на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Като е отказал с обжалваното решение оповестяването в хода на процедурата на четвъртата колона от спорните документи, с мотива че то би довело до сериозно засягане на неговия процес на вземане на решения, Парламентът е нарушил член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001.

Обжалваното решение трябва да се отмени.

 

The Rust 2018 roadmap

Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/749098/rss

Here is the
Rust community’s plan
for the rest of this year. “This year, we
will deliver Rust 2018, marking the first major new edition of Rust since
1.0 (aka Rust 2015). We will continue to publish releases every six weeks
as usual. But we will designate a release in the latter third of the year
(Rust 1.29 – 1.31) as Rust 2018. This new ‘edition’ of Rust will be the
culmination of feature stabilization throughout the year, and will ship
with polished documentation, tooling, and libraries that tie in to those
features.

Serverless Dynamic Web Pages in AWS: Provisioned with CloudFormation

Post Syndicated from AWS Admin original https://aws.amazon.com/blogs/architecture/serverless-dynamic-web-pages-in-aws-provisioned-with-cloudformation/

***This blog is authored by Mike Okner of Monsanto, an AWS customer. It originally appeared on the Monsanto company blog. Minor edits were made to the original post.***

Recently, I was looking to create a status page app to monitor a few important internal services. I wanted this app to be as lightweight, reliable, and hassle-free as possible, so using a “serverless” architecture that doesn’t require any patching or other maintenance was quite appealing.

I also don’t deploy anything in a production AWS environment outside of some sort of template (usually CloudFormation) as a rule. I don’t want to have to come back to something I created ad hoc in the console after 6 months and try to recall exactly how I architected all of the resources. I’ll inevitably forget something and create more problems before solving the original one. So building the status page in a template was a requirement.

The Design
I settled on a design using two Lambda functions, both written in Python 3.6.

The first Lambda function makes requests out to a list of important services and writes their current status to a DynamoDB table. This function is executed once per minute via CloudWatch Event Rule.

The second Lambda function reads each service’s status & uptime information from DynamoDB and renders a Jinja template. This function is behind an API Gateway that has been configured to return text/html instead of its default application/json Content-Type.

The CloudFormation Template
AWS provides a Serverless Application Model template transformer to streamline the templating of Lambda + API Gateway designs, but it assumes (like everything else about the API Gateway) that you’re actually serving an API that returns JSON content. So, unfortunately, it won’t work for this use-case because we want to return HTML content. Instead, we’ll have to enumerate every resource like usual.

The Skeleton
We’ll be using YAML for the template in this example. I find it easier to read than JSON, but you can easily convert between the two with a converter if you disagree.

---
AWSTemplateFormatVersion: '2010-09-09'
Description: Serverless status page app
Resources:
  # [...Resources]

The Status-Checker Lambda Resource
This one is triggered on a schedule by CloudWatch, and looks like:

# Status Checker Lambda
CheckerLambda:
  Type: AWS::Lambda::Function
  Properties:
    Code: ./lambda.zip
    Environment:
      Variables:
        TABLE_NAME: !Ref DynamoTable
    Handler: checker.handler
    Role:
      Fn::GetAtt:
      - CheckerLambdaRole
      - Arn
    Runtime: python3.6
    Timeout: 45
CheckerLambdaRole:
  Type: AWS::IAM::Role
  Properties:
    ManagedPolicyArns:
    - arn:aws:iam::aws:policy/AmazonDynamoDBFullAccess
    - arn:aws:iam::aws:policy/service-role/AWSLambdaBasicExecutionRole
    AssumeRolePolicyDocument:
      Version: '2012-10-17'
      Statement:
      - Action:
        - sts:AssumeRole
        Effect: Allow
        Principal:
          Service:
          - lambda.amazonaws.com
CheckerLambdaTimer:
  Type: AWS::Events::Rule
  Properties:
    ScheduleExpression: rate(1 minute)
    Targets:
    - Id: CheckerLambdaTimerLambdaTarget
      Arn:
        Fn::GetAtt:
        - CheckerLambda
        - Arn
CheckerLambdaTimerPermission:
  Type: AWS::Lambda::Permission
  Properties:
    Action: lambda:invokeFunction
    FunctionName: !Ref CheckerLambda
    SourceArn:
      Fn::GetAtt:
      - CheckerLambdaTimer
      - Arn
    Principal: events.amazonaws.com

Let’s break that down a bit.

The CheckerLambda is the actual Lambda function. The Code section is a local path to a ZIP file containing the code and its dependencies. I’m using CloudFormation’s packaging feature to automatically push the deployable to S3.

The CheckerLambdaRole is the IAM role the Lambda will assume which grants it access to DynamoDB in addition to the usual Lambda logging permissions.

The CheckerLambdaTimer is the CloudWatch Events Rule that triggers the checker to run once per minute.

The CheckerLambdaTimerPermission grants CloudWatch the ability to invoke the checker Lambda function on its interval.

The Web Page Gateway
The API Gateway handles incoming requests for the web page, invokes the Lambda, and then returns the Lambda’s results as HTML content. Its template looks like:

# API Gateway for Web Page Lambda
PageGateway:
  Type: AWS::ApiGateway::RestApi
  Properties:
    Name: Service Checker Gateway
PageResource:
  Type: AWS::ApiGateway::Resource
  Properties:
    RestApiId: !Ref PageGateway
    ParentId:
      Fn::GetAtt:
      - PageGateway
      - RootResourceId
    PathPart: page
PageGatewayMethod:
  Type: AWS::ApiGateway::Method
  Properties:
    AuthorizationType: NONE
    HttpMethod: GET
    Integration:
      Type: AWS
      IntegrationHttpMethod: POST
      Uri:
        Fn::Sub: arn:aws:apigateway:${AWS::Region}:lambda:path/2015-03-31/functions/${WebRenderLambda.Arn}/invocations
      RequestTemplates:
        application/json: |
          {
              "method": "$context.httpMethod",
              "body" : $input.json('$'),
              "headers": {
                  #foreach($param in $input.params().header.keySet())
                  "$param": "$util.escapeJavaScript($input.params().header.get($param))"
                  #if($foreach.hasNext),#end
                  #end
              }
          }
      IntegrationResponses:
      - StatusCode: 200
        ResponseParameters:
          method.response.header.Content-Type: "'text/html'"
        ResponseTemplates:
          text/html: "$input.path('$')"
    ResourceId: !Ref PageResource
    RestApiId: !Ref PageGateway
    MethodResponses:
    - StatusCode: 200
      ResponseParameters:
        method.response.header.Content-Type: true
PageGatewayProdStage:
  Type: AWS::ApiGateway::Stage
  Properties:
    DeploymentId: !Ref PageGatewayDeployment
    RestApiId: !Ref PageGateway
    StageName: Prod
PageGatewayDeployment:
  Type: AWS::ApiGateway::Deployment
  DependsOn: PageGatewayMethod
  Properties:
    RestApiId: !Ref PageGateway
    Description: PageGateway deployment
    StageName: Stage

There’s a lot going on here, but the real meat is in the PageGatewayMethod section. There are a couple properties that deviate from the default which is why we couldn’t use the SAM transformer.

First, we’re passing request headers through to the Lambda in theRequestTemplates section. I’m doing this so I can validate incoming auth headers. The API Gateway can do some types of auth, but I found it easier to check auth myself in the Lambda function since the Gateway is designed to handle API calls and not browser requests.

Next, note that in the IntegrationResponses section we’re defining the Content-Type header to be ‘text/html’ (with single-quotes) and defining the ResponseTemplate to be $input.path(‘$’). This is what makes the request render as a HTML page in your browser instead of just raw text.

Due to the StageName and PathPart values in the other sections, your actual page will be accessible at https://someId.execute-api.region.amazonaws.com/Prod/page. I have the page behind an existing reverse-proxy and give it a saner URL for end-users. The reverse proxy also attaches the auth header I mentioned above. If that header isn’t present, the Lambda will render an error page instead so the proxy can’t be bypassed.

The Web Page Rendering Lambda
This Lambda is invoked by calls to the API Gateway and looks like:

# Web Page Lambda
WebRenderLambda:
  Type: AWS::Lambda::Function
  Properties:
    Code: ./lambda.zip
    Environment:
      Variables:
        TABLE_NAME: !Ref DynamoTable
    Handler: web.handler
    Role:
      Fn::GetAtt:
      - WebRenderLambdaRole
      - Arn
    Runtime: python3.6
    Timeout: 30
WebRenderLambdaRole:
  Type: AWS::IAM::Role
  Properties:
    ManagedPolicyArns:
    - arn:aws:iam::aws:policy/AmazonDynamoDBReadOnlyAccess
    - arn:aws:iam::aws:policy/service-role/AWSLambdaBasicExecutionRole
    AssumeRolePolicyDocument:
      Version: '2012-10-17'
      Statement:
      - Action:
        - sts:AssumeRole
        Effect: Allow
        Principal:
          Service:
          - lambda.amazonaws.com
WebRenderLambdaGatewayPermission:
  Type: AWS::Lambda::Permission
  Properties:
    FunctionName: !Ref WebRenderLambda
    Action: lambda:invokeFunction
    Principal: apigateway.amazonaws.com
    SourceArn:
      Fn::Sub:
      - arn:aws:execute-api:${AWS::Region}:${AWS::AccountId}:${__ApiId__}/*/*/*
      - __ApiId__: !Ref PageGateway

The WebRenderLambda and WebRenderLambdaRole should look familiar.

The WebRenderLambdaGatewayPermission is similar to the Status Checker’s CloudWatch permission, only this time it allows the API Gateway to invoke this Lambda.

The DynamoDB Table
This one is straightforward.

# DynamoDB table
DynamoTable:
  Type: AWS::DynamoDB::Table
  Properties:
    AttributeDefinitions:
    - AttributeName: name
      AttributeType: S
    ProvisionedThroughput:
      WriteCapacityUnits: 1
      ReadCapacityUnits: 1
    TableName: status-page-checker-results
    KeySchema:
    - KeyType: HASH
      AttributeName: name

The Deployment
We’ve made it this far defining every resource in a template that we can check in to version control, so we might as well script the deployment as well rather than manually manage the CloudFormation Stack via the AWS web console.

Since I’m using the packaging feature, I first run:

$ aws cloudformation package \
    --template-file template.yaml \
    --s3-bucket <some-bucket-name> \
    --output-template-file template-packaged.yaml
Uploading to 34cd6e82c5e8205f9b35e71afd9e1548 1922559 / 1922559.0 (100.00%) Successfully packaged artifacts and wrote output template to file template-packaged.yaml.

Then to deploy the template (whether new or modified), I run:

$ aws cloudformation deploy \
    --region '<aws-region>' \
    --template-file template-packaged.yaml \
    --stack-name '<some-name>' \
    --capabilities CAPABILITY_IAM
Waiting for changeset to be created.. Waiting for stack create/update to complete Successfully created/updated stack - <some-name>

And that’s it! You’ve just created a dynamic web page that will never require you to SSH anywhere, patch a server, recover from a disaster after Amazon terminates your unhealthy EC2, or any other number of pitfalls that are now the problem of some ops person at AWS. And you can reproduce deployments and make changes with confidence because everything is defined in the template and can be tracked in version control.