Tag Archives: BG Content

КЗК разреши придобиването на Нова Броудкастинг Груп

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/22/cpc-nova/

Адванс Медиа Груп, търговско дружество, свързано с К.Домусчиев и Г.Домусчиев, има намерение да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ АД.

В КЗК е постъпило искане да направи оценка на сделката и да постанови решение, че настоящата сделка не представлява концентрация; или да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК; или да разреши концентрацията,
тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

Произнасянето на КЗК е крайно любопитно поради скорошното решение, с което се отказва на Келнер да придобие Нова Броудкастинг Груп –

Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.

При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.

По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори. С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.

КЗК оповести на 21 март 2019 решението си, с което – този път – разрешава сделката:

Реално осъществяваната от „Нова“ дейност включва:

  • създаване на телевизионно съдържание за собствена употреба, както и придобиване на права за разпространение на телевизионно съдържание;
  • разпространение на телевизионно съдържание – „Нова“ създава и разпространява 7 (седем) телевизионни програми с национален обхват: „Нова телевизия“; „Диема“; „Кино Нова“; „Диема Фемили“; „Нова спорт“; „Диема спорт“; „Диема спорт 2“;
  • телевизионна реклама – „Нова“ продава достъп до аудиторията си посредством излъчване на рекламни материали на рекламодатели и рекламни агенции в посочените телевизионни програми;
  • поддържане на интернет сайтове, предоставящи основно информация за програмите на ТВ-каналите, които оперира, както и възможност за гледане на част от излъчваните предавания в Интернет – https://nova.bg/, https://play.nova.bg/,
    https://diemaxtra.nova.bg/, https://play.diemaxtra.bg/, http://www.diema.bg, https://kino.nova.bg/, https://diemafamily.nova.bg/. Допълнително, Нова е разработила услугата Play DiemaXtra, която се състои от интернет сайт и мобилно приложение, даващи
    възможност за линейно гледане на пакета от телевизионните канали Диема Спорт и Диема Спорт 2, както и на отделни спортни събития по избор на потребителите (PPV);
  • предоставяне на услуги (…..)*.
    Дружеството „Атика Ева“ АД, контролирано от „Нова Броудкастинг Груп“ АД, е е специализирано в издаването на месечните списания: Еva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK „Атика Ева“ ООД, чрез които извършва издателска дейност, търговия с
    печатни произведения, реклама в печатни издания. Дружеството също така администрира интернет сайтове на част от посочените списания, на които самостоятелно продава интернет реклама.
    Другите предприятия, контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ АД – чрез „Нет Инфо“ АД, предоставят следните ключови продукти и услуги:
  • уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения; сайтът http://www.abv.bg също така позволява на крайните потребители да си съставят адресен указател и да общуват с други потребители във виртуални чат стаи и онлайн форуми;
  • електронни директории – платформа за организиране, съхранение и споделяне на файлове онлайн – http://www.dox.bg;
  • търсене – в сътрудничество с международния доставчик на тази услуга, Google, компанията предоставя уеб-търсене на основните си страници – http://www.abv.bg и http://www.gbg.bg;
  • новини и информация – Нет Инфо предоставя цифрови новини и информация чрез новинарския сайт http://www.vesti.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg, сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg, сайта за финансова
    информация http://www.pariteni.bg и сайта, посветен на модерната жена http://www.edna.bg;
  • обяви за автомобили – http://www.carmarket.bg дава възможност на потребителите да публикуват и разглеждат обяви за продажба на автомобили;
  • проверка на цени и сравнение на продукти – чрез сайта http://www.sravni.bg интернет потребителите могат да сравняват цените на продукти, продавани в различни онлайн магазини.

Пазари, върху които сделката ще окаже въздействие.
Придобиващата контрол група извършва разнообразни дейности на територията на страната, като участва на множество пазари в различни области. Придобиваното предприятие и дружествата под негов контрол оперират на пазари в областта на медиите (телевизионни, печатни и интернет). Известна връзка между техните дейности е налице по отношение на пазара на телевизионно съдържание и по-точно в сегмента придобиване на права за разпространение, на който оперира придобиваното предприятие „Нова Броудкастинг Груп“АД и дружеството „Футбол Про Медия“ ЕООД
от групата на придобиващия контрол „Адванс Медиа Груп” ЕАД.
„Футбол Про Медиа“ ЕООД има сключени договори, както следва:
(…..)* Въз основа на тези договори, (…..). От гореизложеното може да се направи извод, че дружеството „Футбол Про Медиа“ ЕООД извършва дейност, свързана с (…..) права за телевизионно разпространение. Групата на „Нова“, също създава и купува телевизионно съдържание.
Следователно, сделката ще окаже въздействие единствено върху пазара на телевизионно съдържание и в частност по отношение на придобиване на права за разпространение ((…..)*), на който е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията.

КЗК отчита факта, че участниците в сделката не са преки
конкуренти на съответния пазар и техните отношения са по вертикала, определящо се от качеството, в което оперира всеки от тях, а именно: „Футбол Про Медия“ ЕООД се явява (…..)* на права, а предприятието – цел е купувач на телевизионни права.
По своето естество правата за излъчване на спортни събития са ексклузивни и е обичайна търговска практика да се притежават от едно предприятие за определен период от време и за определена територия. В разглеждания случай (…..). Изхождайки от анализираните данни, Комисията приема, че на съответния пазар оперират значителен брой търговци на съдържание, от които телевизионните оператори в България купуват правата за разпространение на спортни събития. Наличието на голям брой конкуренти, включително утвърдени на пазара чуждестранни имена, води до извода, че те ще са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск на новата икономическа група и същата няма да е независима от тях в своето търговско поведение. Допълнително, с оглед изискванията на ЗРТ и характеристиките на продукта „телевизионно съдържание”, КЗК намира, че пазарът на телевизионно съдържание се отличава с преодолими бариери и е достъпен за навлизане на нови участници. В своя анализ Комисията взема под внимание и обстоятелството, че (…..).
Предвид изложеното и доколкото предприятията –участници в концентрацията, оперират на различни нива на пазара на телевизионно съдържание, Комисията намира, че нотифицираната сделка няма да промени значително пазарното положение на НБГ
на съответния пазар, респективно няма потенциал да увреди конкурентната среда на него.
Въз основа на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализирания
съответен пазар. Следователно, нотифицираната сделка не би могла да породи антиконкурентни ефекти и следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Разрешава концентрацията.

Доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека през 2018 г. – свобода на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/14/hr-statedep-2018/

Публикуван е докладът на Държавния департамент на САЩ за правата на човека през 2018 г. Съпровождащите думи на М. Помпео тук.

В областта Свобода на изразяване за България се констатира, че – макар законът да предвижда свобода на изразяване и като цяло правителството спазва това право – продължават тревогите, че корпоративният и политически натиск, в съчетание с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийната собственост и мрежите за разпространение, както и правителственото регулиране на ресурсите и подкрепата за медиите, сериозно увреждат медийния плурализъм.

Индексът (IREX) 2018 сочи „постоянно нарастващия политически натиск върху медиите“, както и ежедневния „тормоз и натиск срещу журналисти и собственици на медии“. IREX отбелязва съществуването на дълбоко разделение на „воюващите лагери“ , негативни кампании и увеличаване на агресивната пропаганда. Има данни за сплашване и насилие срещу журналисти.

В доклада се посочва още, че според източници от третия сектор присъствието на националистически партии в правителството „упълномощава” поддръжниците им да използват редовно речта на омразата.

Правителството може да бъде критикувано без официална репресия, но има и такива случаи – сочи се случай в Смолян, където кметът едностранно прекратява договор за наем на регионален вестник с критични публикации.

Според доклада в медиите са отразени множество гледни точки. Има уредба срещу речта на омразата. Същевременно цитира се заключението на организацията „Журналисти без граници“ (RSF), че журналистите и медиите са следени, сплашвани, обезсърчавани чрез негативни кампании срещу тях, наричани са „ врагове на държавата”.

В доклада се твърди, че журналистическите разследвания се посрещат със „стена от мълчание“, дължаща се на „корумпирани редактори и издатели, автоцензура, натиск от властите“ и собственици, които използват медиите, за да контролират или наказват тези, които не се подчиняват. RSF съобщава за широко разпространена „корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите“ . Вътрешните и международни организации критикуват както печатните, така и електронните медии за редакционни пристрастия, липсата на прозрачност във финансирането и собствеността им, както и склонността към политическо влияние и приемане на “икономически стимули”.

Съобщават се случаи на насилие срещу журналисти, посочва се още, че извършителите на нападението срещу Иво Никодимов от 2017 г. не са разкрити.

Журналистите продължават да съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и за налагането на политически гледни точки в отразяването от страна на корпоративните лидери. Според Асоциацията на европейските журналисти автоцензурата е широко разпространена, особено в по-малките регионални медии.

През юни Нова телевизия не излъчи предварително записания епизод от токшоуто на „Часът на Милен Цветков”, което според сведенията разглежда предполагаемите притежания на недвижими имоти на премиера Бойко Борисов, обяснявайки, че предаването не отговаря на стандартите за обективност и баланс на мнения. Премиерът отрече всякакво участие, което предполага, че става дума за “цензура или самоцензура”. Нова телевизия не поднови договора за Цветков за токшоуто през есенния сезон.

През юли Асоциацията на европейските журналисти протестира срещу статия, публикувана в ежедневните вестници Телеграф и Монитор, която призова националния бТВ канал да „се прочисти” от журналисти като водещия Светослав Иванов. Атаката срещу Иванов беше в отговор на въпроси, които бе задал на бизнесмен за намерението си да придобие част от издателския бизнес на Делян Пеевски, който е собственик на Телеграф и Монитор. Асоциацията отбелязва, че подобни атаки не са безпрецедентни “в светлината на политическото и икономическото влияние на Пеевски” и че те могат да се разглеждат като “заплаха за журналиста и опит да се окаже натиск върху управлението на телевизионния канал”. Привеждат се случаи за заведени дела срещу журналисти за клевета поради критични публикации.

За сравнение – докладът за 2017, негативните оценки се пренасят от година в година, цензурата, натискът, поръчковата журналистика отново са в центъра на доклада, само имената на засегнатите журналисти и медии са различни. Речта на омразата застрашително се връща като тема.

ПИК осъден за клеветническа информация в статия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/16/pik_case/

На 12 февруари 2019 г.  състав на Софийския граски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков.

ПИК Нюз е осъден да заплати на  Емил Джасим обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на клеветническа информация, съдържаща се в статия на ПИК Нюз.

Пълният текст на решението

Преди националния празник на България през 2017 г. и преди изборите за парламент, на сайта ПИК  е публикувана статия със заглавие СКАНДАЛНА ГАВРА! Историк и учител от „Да, България” хули българщината навръх 3-ти март, нарича *******”  Твърди се, че Емил Джасим, определен като кандидат-депутат от политическа партия,  „хули“ българщината и Васил Левски и “дори си позволява пред аудиторията да нарече Васил Левски „л…но“.

СРС се произнася в полза на Джасим.  В жалбата срещу решението на първоинстанционния съд защитата на ПИК Нюз твърди, че

  •  не е налице виновно поведение на автора на публикацията, доколкото е отразена обществената реакция срещу презентацията на ищеца;
  • статията е резултат на добросъвестен журналистически анализ;
  • публикацията на сайта на ответника е препечатана от Труд  и  е процесуално недопустимо да се уважат исковете на ищеца срещу различни ответници във връзка с нанесените му неимуществени вреди;
  • публикувайки линк към презентацията на ищеца, медията е дала възможност на читателите да се запознаят с нея, което изключва изопачаване или скриване на информация;
  • ЕСПЧ  има практика за защита на свободата на изразяване, приложима в случая.

Софийският градски съд засяга множество въпроси в светлината и на практиката на Съда за правата на човека.

Отговорност за републикуване

Съдът установява, че статията е препечатана от Труд. Установява, че за автор е посочен ПИК. По този въпрос съдът приема следното:

Ирелевантно е за спора дали статията е препечатана от друга медия, доколкото не се спори, че в прикаченото към статията видео, което към момента на публикуване е било налично, се е съдържала цялата процесна лекция на ищеца и авторът на материала е могъл да се запознае с него, съответно да провери соченото в статията, от която се твърди, че е препечатана.

При републикуване, чрез което се разпространява клеветническа информация,  се ангажира отговорността на медията, която републикува:

в свои решения ЕСПЧ е извел редица задължения и отговорности на журналистите при осъществяване на професионалната им дейност. Освен да поднасят вярна и прецизна информация, те са длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект. Съдът в Страсбург приЕ., че са необходими специални основания за освобождаване на медиите от обичайното им задължение да проверяват фактическите си твърдения, с които може да се оклевети едно лице. Дали ще съществуват такива основания ще зависи най-вече от характера и степента на въпросната клевета и степента, в която медиите могат основателно да смятат, че източниците им са надеждни по отношение на твърденията(Standard Verg lagsgesellschaft mbH (№2)).

В конкретиката на казуса се установява, че в процесната статия се твърди, че ищецът е нарекъл по недопустим и циничен начин историческа личност. Напълно предвидимо е, че публикуваният материал с подобно заглавие не само има опасност, но неизбежно ще засегне с висок интензитет личността на ищеца и мнението на обществото за него. Авторът на статията е имал възможност без особени усилия да провери твърденията си в статията, като се запознае със съдържанието на процесната лекция.

Ето защо съставът намира, че в случая не са спазени добрите журналистически практики и съответно дори и материалът да е взет от друга медия, което не се доказа по безспорен начин, то отговорността на медията не отпада.

Баланс на права

Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че авторът на публикацията не е съблюдавал правилата за добра журналистическа практика, не е проверил информацията, която излага, а е извършил недопустимо нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ/Конвенцията), което не може да бъде извинено и пренебрегнато за сметка на свободата на словото, прокламирана в чл.10 от Конвенцията.

Настоящият състав намира, че при произнасяне относно отговорността на журналист, съответно на редакция на електронна медия, съдът следва да направи преценка и да съобрази предмета на спора в светлината на чл.8 от ЕКПЧ, според който всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция и съответно на чл.10 от ЕКПЧ, който закрепя правото на всеки да има свобода на изразяване.

ЕСПЧ е имал повод да се произнесе по общото приложение на тези две разпоредби на Конвенцията, като е счел, че неприкосновеността наличния живот съществува независимо от твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава ( Sciacca v Italy 2005-I; 43 EHRR 400). Съдът е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери, като преценка следва да се прави при всеки конкретен случай с оглед баланса между чл.8 и чл. 10 от ЕКПЧ (White v Sweden 2006). Насоки са дадени от съда в решението Von Hannover №2 срещу Германия, като следва да се съобрази дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. Съдът е намерил, че публикуването на снимки и статии единствено с цел да се задоволи любопитството на определена група не изпълва критерия за обществен интерес. В конркетния казус процесната статия, доколкото касае публична личност и нейни публични изказвания и виждания, може да породи конструктивен дебат, доколкото лицето се установи по-делото, че е член на политическа партия и участва активно в нейната дейност. За обществото е важно да се запознае с възгледите на публичната личност по отделни въпроси, дори и свързани с мнението му за исторически периоди и личности.

В този смисъл е позволено да се извършва оценъчна дейност на изказванията и поведението на лицето. Недопустимо е обаче да се възпроизвеждат клеветнически твърдения, които манипулират общественото мнение и целят популяризиране на даден материал. Доколкото се установи, че не ищецът е обидил историческа личност, в тази част статията се явява клеветническа и не може да попадне под закрилата на чл.10 от ЕКПЧ.

По тези критерии въззивният съд счита, че следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца за сметка на чл.10 от ЕКПЧ. ЕСПЧ е категоричен, че в обхвата на чл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на едно лице (Pfeifer срещу Австрия). В делото Chauvy и други срещу Франция съдът тълкува чл.8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение.

Публични фигури

Следва обаче да се има предвид, че степента на допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни лица – Petriva v Romania, като се съобрази факта дали изложените твърдения представляват „изявления за факти“ или „оценъчни съждения“, а за последните е необходима достатъчна фактическа база, за да са в съответствие с чл.8 от ЕКПЧ.

Съдът е приел, че защитата на репутацията на другите по смисъла на чл.10 §2 от ЕКПЧ обхваща политици, които не действат в личното си качество – Lingens v Austria. Безспорно съдът намира, че към 2017 ищецът е бил публична личност, тъй като е участвал активно в политическия живот на страната, членувал е в политическо движение и е бил кандидат на избори от листите на движението „Да, България“, както посочва и свидетеля И.. Следователно прагът на търпима критика спрямо публичните изяви на ищеца, каквато е и изнесената от него лекция, е завишен.

Оценка и твърдение за факт

Отговорност се носи за твърдения за факт, не за оценки – и съдът пространно аргументира защо следва тази линия.

Обществото има право да е информирано за възгледите на лица, които упражняват пасивното си избирателно право. Поради това, макар и действително натоварени с негативен смисъл, използваните изразни средства, с които авторът описва своето мнение за лекцията на ищеца, не са основание за ангажиране на деликната отговорност на ответника на основание чл.49 от ЗЗД.

ЕСПЧ е имал възможност да направи разграничение между фактически твърдения и оценъчни съждения. Фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, а оценъчните съждения, като мнения и коментари, се считат за неподлежащи на доказване – Nilsen and Johnsen v Norway. Оценъчните съждения се ползват с по-голяма степен на защита. Практиката на ЕСПЧ е в посока, че дори провокативни изрази могат да не бъдат определени като фактически твърдения.

Авторът дава свой прочит на лекцията, като определя твърденията в нея като „истинска Вавилонска кула от нагли лъжи и тотални манипулации“. Очевидно това са оценъчни съждения, които няма законова опора да бъдат приети за фактически твърдения и съответно да са основание при констатирана невярност да са основание за деликтна отговорност. Обратното тълкуване би нарушило чл.10 от ЕКПЧ, доколкото би се ограничила свободата на словото и би се попречило на свободното изразяване на журналистическо мнение.

Признавайки вреди на публична личност вследствие на цитираните по-горе оценки, Държавата, чрез съдебната власт, би нарушила ЕКПЧ. Още повече, че както беше посочено, обществото има интерес от това да бъде информирано относно публичните изяви и възгледи на политици. Няма пречка журналист в статия да изразява мнение и да дава собствена оценка на прояви на ищеца.

ЕСПЧ приема, че след като се установи наличието на оценъчни съждения е необходимо да се прецени дали е налично „достатъчно фактическо основание за тях (Turhan v Turkey). Следва да се има предвид, че не е допустимо зад понятието „оценъчни съждения“ да се прикрива необоснована критика, обида или друга укорима цел. Необходима е връзка между оценъчното съждение и факти, които да го подкрепят, за да не се злоупотреби с предвидената в чл.10 ЕКПЧ закрила и съответно нарушението да остане несанкционирано. Съдът намира, че по делото е налично достатъчно фактическо основание за оценъчните съждения, доколкото от свалената на хартиен носител публична лекция се установява действително, че ищецът защитава пред широка аудитория свои интерпретации на периоди от българската история, съответно различен поглед върху дейността и живота на известни исторически личности. В светлината на необходимостта обществото да познава публичните личности, техните възгледи за важни исторически събития, които очевидно не са част от техния личен живот, е оправдано да се използва по-висока степен на критика, съответно не е укоримо използването на въздействащи фрази, които представят мнението на автора за действията и възгледите на публично активна личност, още повече и политически активист.

Невярно и засягащо доброто име твърдение

В статията обаче има и клеветнически твърдения за факти. Приписва се на Джасим казано в разговор между деца за националния герой Левски, което той само цитира в подкрепа на  свои тези.

 заглавието на статията, съответно нейното съдържание, без всякакво съмнение оставя впечатление у читателя, че обидата изхожда от ищеца. С това поведение са нарушени основни принципи на журналистическата етика, направено е едно клеветническо и невярно твърдение, като единствената му цел е да предизвика негативни реакции в аудиторията, съответно да се подсили въздействието на материала. Подобна цел е недопустимо да се постига с такива средства, поради което съдът намира, че именно тези твърдения в статията и заглавието обуславят отговорността на ответника за непозволено увреждане.

 

Самото заглавие на статията е провокативно, цели да заостри вниманието на читателите, като ги насочи именно към обида, нанесена от ищеца на историческа личност. Ясно и недвусмислено е, че описаното в материала, ще доведе до негативната реакция на обществото, ще създаде изключително трайни и отрицателни емоции у читателите към една личност и ще накърни репутацията му. В случая се установява, че авторът е пренебрегнал правилата за добра журналистическа практика, доколкото от статията е видно, че написаното е интерпретация […] авторът е бил наясно с действителното поведение на ищеца по време на лекцията, но за да привлече по-голям брой читатели, съответно за да въздейства материалът по-силно на аудиторията, е изопачил по недопустим начин фактите, като е направил клеветническо и невярно твърдение, че обидата е нанесена от ищеца.

[…] самото заглавие на статията е клеветническо и провокативно – то провокира не само интерес към статията, но и само по себе си насърчава формирането на укорими реакции спрямо ищеца, изразяващи се в неприязън и отправяне на заплахи.

Отговорността на читателите

Читателите на ПИК  нямат задължение да проверяват факти, те са се доверили на източника, смятайки, че ПИК е медия и спазва медийните стандарти.

Читателите на ответната медия нямат задължението и ресурсите да проверяват изложените в статията твърдения, съответно отговорност за тях носи техният автор или самото дружество при условията на чл.49 от ЗЗД. Читателите са се доверили, че авторът е извършил добросъвестна проверка, спазил е задълженията си, вменени му от съответния Етичен кодекс и са приели за безспорно и вярно изложеното както в заглавието, така и в самия материал.

Решението обаче  казва достатъчно за ПИК и източника му Труд,  за цялата  машина  за разпространение на клеветническа информация.

Рашидов: Време е за дебати за обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/30/public_media_rashidov/

През тази седмица се прие Законът за държавния бюджет 2019. За обществените медии са предвидени 67.8 млн лв за БНТ и 44.3 млн лв за БНР, за пълнота да отбележим и БТА с 5.1 млн лв – макар че БТА не отговаря на изискванията за обществена медия, тъй като гражданите нямат свободен достъп до съдържанието.

В светлината на критичното състояние на българския медиен пейзаж внимание заслужава изказването по време на обсъждането на председателя на парламентарната комисия за култура и медии Вежди Рашидов. По време на обсъждането на бюджета Рашидов е изложил следните свои идеи:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

След това можем да говорим за повече пари, защото парите невинаги служат на обществото.

Да си дойдем на думата. Обществените медии.

Откакто е на власт, ГЕРБ няколко пъти подхваща обществените медии.

През първия мандат

– като начало – ГЕРБ отмени Закона за публичното радиоразпръскване,  приет през май 2009 г. с гласовете на БСП и ДПС. Тогава ГЕРБ заявяваше, че със закона се обслужват частни бизнес интереси и се създава  компания за наземно разпространение на програми, в която 49 на сто се предвижда да притежава частник. След парламентарните избори през юли Министерски съвет гласува отпускането на 150 млн. лв. от бюджета за държавния дял в спорния мултиплекс на разпръскването на двете обществени медии.

Законът беше отменен с   § 90 ПЗР ЗИД ЗРТ – ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2010 г. , с който беше въведена втората ревизия на медийната директива. Все в началото на първия си мандат, през юни 2010 г.,  ГЕРБ намали медийния регулатор от 9 на 5 души по много специфичен начин, за да се освободи от предходни назначения. Председателката на медийната комисия Даниела Петрова не си направи и труда да разбере какво й диктува АБРО.  В това време мултиплексите чрез серия от имитации на независими конкурсни процедури и отново не без помощта на услужливия законодател бяха усвоени от Цветан Василев, а България беше дадена на съд и осъдена от Съда на ЕС с решение по делото С-376/13.

През втория си мандат

ГЕРБ също подхващаше темата за обществените медии, Полина Карастоянова като председател на парламентарната комисия поддържаше тезата, че медиите се били обединили около идеята за медиен холдинг от европейски тип (2015), (2016) – като Венелина Гочева беше извела това в заглавие – медиите искат обединение – ето по този алгоритъм. Жалко, че БНТ е свалила материала от сайта си, в новите условия той пак е актуален, може да го качи. През този мандат парламентът и СЕМ играха играта за мандата на директора на БНТ – и докараха нещата дотам, че според СЕМ  директорите на обществените медии вече са безмандатни.

Тук съм написала  за някои ефекти от медийната политика на ГЕРБ през първите два мандата на управлението им.

През третия мандат на ГЕРБ

председател на медийната комисия вече е Вежди Рашидов. БНТ  любезно му предоставя програмно време, благодарение на което сме свидетели на радостите и горестите на Рашидов. Диалозите с водещите Георги Любенов и Емил Кошлуков имат несъмнена образователна стойност, с тези диалози могат да се илюстрират основните демократични медийни стандарти на независимите и безпристрастни обществени медии, за което трябва да сме много благодарни на БНТ.

И така, какво ни казва Вежди Рашидов:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

Да примем, че дискусията е открита.

Може ли 6 млн. държава да има три обществени медии?

Може.  (БТА ще трябва да положи усилия, за да заслужи този термин – и ако преосмисли достъпа на обществото до информация.)  Но да, може да има и две, и три обществени медии.

По логиката на Рашидов най-икономично е да има една медия. Само че медиите не са индустрия като другите. В демократичните общества има принцип – медиен плурализъм, записан е и в първичното право на ЕС, в Хартата на основните права.  В по-малките държави медийният плурализъм важи точно толкова, колкото и в големите. И в Чехия, и в Дания, и във Финландия, и в Латвия, и в Щвеция – и да не изброявам държави, сравними по население с България, може да има и две, и три, и повече обществени медии. И не, т.нар. вътрешен плурализъм не е достатъчен.  Всяко сливане и обединяване отнема от плурализма, а в България   в днешните условия не е останало много за отнемане.

Рашидов е прав, че БНТ и БНР “или са обществени медии, или са търговско дружество” – и те не са търговски дружества.  Което означава: ако някой има намерение да ги оптимизира на общо основание, икономии от мащаба и пр.  – като търговски дружества – и обществените медии да станат една – на властта –   ще се сблъска сериозно със стандартите на европейския медиен дуализъм.

А сега ще напиша отделно за Унгария, която очевидно за някои  е вдъхновение и образец.

Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма

 

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/27/mpm-2017/

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за 2017 г. по проекта Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM 2017). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС, Черна гора и Турция в четири области – основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и пазарно включване.

Мониторингът започна с пилотно изследване в девет държави, вкл. България, за 2014 г.  (МРМ 2014) и продължи с анализ на плурализма за 2016 г.

Резултатите за България са получени чрез анализ на данни за 2017 г. и отбелязват влошаване на ситуацията в сравнение с 2016 г.:

  • Основна защита (41% риск – среден риск)
  • Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
  • Политическа независимост (63% риск – среден риск)
  • Социално включване (73% риск – висок риск)

 

Изучаването на медийния плурализъм в ЕС е важна задача, намерила подкрепа и от Европейския парламент:

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; подчертава, че същият механизъм следва да се прилага и за измерване на плурализма на медиите в държавите кандидатки и че резултатите от мониторинга на плурализма на медиите следва да оказват влияние върху напредъка на процеса на преговорите;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; в този смисъл призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

Проектът е финансиран от Европейската комисия, изпълнява се от Европейския университетски институт – Флоренция с помощта на национални екипи.

Българският екип е в състав Орлин Спасов, Нели Огнянова, Николета Даскалова.

Кратък обзор на негативните статистики относно медийната свобода и причините за тях  може да се види тук.

В последните месеци има и нови развития, включително свързани с приемането на закона Пеевски-Цонев и др. и поредния доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, в който за първи път се съдържа толкова подробна оценка на медийната среда.

20 години Закон за радиото и телевизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/23/20zrt/

720046ca_o

Законът за радиото и телевизията е обнародван в Държавен вестник на 24 ноември 1998 г.

Още в началото той беше посрещнат с вето, с което Народното събрание се съобрази и това доведе до действащия модел на финансиране на радиото и телевизията чрез такси.

Законът е изменян и допълван 57 пъти, от тях 20 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета.

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Противоконституционността е обявена  при втори опит – през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът въведе правото на ЕС в българското законодателство като част от подготовката  за членство в ЕС и позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както Румъния – от началото на членството в ЕС. ЗРТ  е основа за лицензирането и регистрирането на радио и телевизия в България.

На 6 ноември 2018 г беше приета поредната ревизия на правото на ЕС. Очаква се обнародване на изменителната директива, след което на държавите са дадени 21 месеца за въвеждане на директивата в национални мерки.

 

Малък разказ за телевизията на Софийския университет, предизвикан от един клип

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/14/almamatertv/

Действие първо

Акт 1. Университетската телевизия има удостоверение за регистрация от СЕМ.

Акт 2. Тя получава финансиране  по проект Наследство .бг.

Акт 3. Преди да се подаде поръчката за техника и оборудване директорката Светлана Божилова е освободена. Със заповед на ректора Анастас Герджиков   за директор е назначен Башар Рахал.  Важни за разказа са няколко факта:

  •   “Очарователният и готов да сбъдва мечти Башар Рахал има опит като актьор и водещ на Лотария България“- “игра на светлини и истински съспенс, които ще ви накарат да затаите дъх – от първата до последната минута”. Няма данни да има опит в обществени медии. Има медийни публикации, че участва в търговско дружество с продуцент на Биг Брадър – ако е така, не е ясно дали участието на Рахал в това дружество   е прекратено.
  • Башар Рахал е персонално назначение на ректора без конкурс и без концепция на кандидата какво ще прави като директор за реализиране на обществения характер на академичната телевизия.

Действие второ

На 27 юни 2018 г. се провежда събрание на Академичния съвет . Две точки в дневния ред са свързани с  Алма матер ТВ.

Акт 1. Променен е правилникът на Алма матер ТВ. От протокола не са видими промените, текстът на правилника на обществената телевизия на СУ  и преди, и сега не е достъпен.

Акт 2.  Попълнени са квотите на Академичния съвет в УС (проф. Илчев) и в Програмния съвет (проф. Чавдарова и доц. Данаил Данов).

Акт 3. Ректорът иска от АС да бъде упълномощен да сключи договор с инвеститор, неразкрит по име:

за упълномощаване на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ за сключване на договор с предмет – предоставяне на трето лице на програмно време в телевизионната програма на Телевизия „Алма Матер“ – обслужващо звено на СУ „Св. Климент Охридски“, с цел за създаване и осигуряване на независими и съвместни предавания и продукции.”

В писмо до Академичния съвет бившият зам. ректор доц. Милена Стефанова изразява опасения за превръщането на обществената телевизия в  комерсиална. Тя призовава ректора да представи конкретен договор пред Академичния съвет, а не да иска АС да го упълномощи да сключи  бланкетен договор. Академичният съвет обаче упълномощава ректора – или поне това се разбира от протокола.

Действие трето

Акт 1. На сайта на Софийския университет и в специална страница във ФБ се появява съобщение за кастинг под заглавие „Годината, в която стана известен“.  То се съпровожда от клип.

B_Rahal-645x395

Акт 2. Група хора от университета са истински възмутени от възможността този т.нар. промоционален клип да се свързва със Софийския университет. Катедра Радио и телевизия от ФЖМК  информира ректора за професионалното си мнение.  Реакцията: Софийският университет няма намерение да сваля клипа от страницата си, заявява СУ за bTV на 8 ноември,  вече имало много желаещи за участие в кастинга.

Акт 3. Преподавателското тяло във ФЖМК  не формира обща позиция.  

Позиции има – две:

Катедра Радио и телевизия публикува отворено писмо по казуса, подкрепено впоследствие и от преподаватели от други факултети:

Смущаващ е не само клипът, но и пълната липса на прозрачност за това кой носи отговорност за него.

Деканският съвет приема позиция “Нямаме нищо общо, телевизията е самостоятелен субект”. Паралелно върви обяснение, че това би било намеса в свободата на изразяване.

Във връзка с дискусиите около рекламния клип на ТВ Алма Матер в интернет, бихме искали да напомним, че ТВ Алма Матер е напълно самостоятелно звено в административната структура на СУ “Св. Климент Охридски”.

 

Акт 4. Директорът Рахал обяснява на неразбралите, че това е стратегия и тя постига целта си. Инвестирахме около 50 лева в този клип, а в момента той се върти по всички медии, има над 20 000 гледания. Лоша реклама няма, ако човек може да си я защити, казва директорът на телевизията на Софийския университет Башар Рахал. Клипът постигна целта си, стана скандал.

Акт 5. Медиите достигат до сценариста, избран да отговаря за стилистиката на посланията на обществената академична телевизия – Теньо Гогов. Аз не съм влагал такъв подтекст в текста на клипчето. Ако някой иска да го прочете така, нищо не мога да му кажа. – това е мнението на   Теньо Гогов, известен като сценарист на Слави Трифонов, след това на Росен Петров, след това  като  чалга фигура.

Действие четвърто

Акт 1. Клипът Стани известен изчезва от сайта на Университета и от страницата на кампанията. Разбира се, в цифровото време той вече е в предавания по сайтовете и къде ли не. Изчезва и заявлението на Рахал в мрежите – “Мислех, че е сарказъм, а пък се оказа сексизъм.” Не става ясно и поддържа ли Рахал “Няма лоша реклама, ако човек може  да я защити”.

Сексизъм_или_сарказъм_Реклама_на_студентската_телевизия_предизвика_бурни_реакции_-_bTV_Новините_-_2018-11-1

Акт 2. Управителният и програмният съвет огласяват извинение.

През последните дни клип за студентски кастинг, качен във Фейсбук от Телевизия „Алма матер“, стана обект на основателна критика от страна на обществеността и медиите. Стилистиката и посланието на клипа не са в съответствие с академичния тон, който се очаква от всяко звено на най-стария и най-авторитетен университет в страната. Днес случаят беше обсъден на съвместно заседание на Управителния и Програмния съвет на телевизията. В проведения сериозен разговор директорът на телевизията Башар Рахал изрази съжаление за недобрата преценка докъде пародиен тон е приемлив и къде преминава в лош вкус и сексизъм.

Акт 3. Извинява се и телевизията:

Здравейте, искаме да се извиним на всички, които се чувстват засегнати от нашия клип. Съжаляваме, че не съобразихме, че клипът не отговаря на определени академични и човешки норми, и в този смисъл реакцията е разбираема. Това е и причината да свалим клипа.

Епилог

Но работата вече не е в клипа. Клипът е начало на сюжет.

Работата е  в това има ли гаранции за обществения характер и качествената журналистика в Алма матер ТВ.

Затова: като начало – публичност на правилника, публичност на съставите на съветите, публичност на начина, по който са избрани – защото и това се оказва важно. Очаквал се външен продуцент, готов да инвестира: добра новина, но при известни условия:   да има достатъчно гаранции за обществения характер на Алма матер ТВ и бъдещето на качествената журналистика в нея.

За партийните телевизии – и телевизиите на приближени до властта

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/02/bsp_tv/

Българската социалистическа партия е внесла в СЕМ документи за регистриране на Българска свободна телевизия.

Поредна партийна телевизия след Алфа на Политическа партия Атака. И може би като Алфа също ще иска да бъде регистрирана като обществена (не като търговска).

Законодателството на България  не забранява партийни телевизии, макар че в  Закона за радиото и телевизията има ограничения за определени лица при кандидатстване за лицензия – ограниченията отразяват специфични особености на българската среда:  не могат да кандидатстват кредитни милионери, т.нар. силови застрахователи и пр. – но няма ограничения за политически партии. Няма ограничение и за политици. Действащият депутат Делян Пеевски придоби в две последователни години (2015 и 2016) по 50 на сто от Балканска медийна компания АД.

Често се поставя въпросът защо партийните медии не се забранят.  Особено в контекста на финансирането им, което идва от финансирането на партиите с публичен ресурс. Аргументът да липсва забрана е прозрачността: аудиторията ще знае, че  гледа програма, за която е обявено, че е на БСП или на Атака.

Да сравним с друга  хипотеза:   телевизии, за които е обявено, че са частна собственост,  с претенцията, че не са партийни. Телевизиите на приближени до властта бизнесмени  са откровено проправителствени с елементи на пропаганда.

Въпрос на медийна грамотност е да се избира източника на информация – и в това отношение партийните  телевизии улесняват избора: човек може да каже “това не е моята програма” и да не гледа.  А привидно непартийните телевизии на приближените до властта  ефективно вършат пропагандна идеологическа работа, без да предупреждават аудиторията.

За съжаление дори медии, които не са собственост на приближени до властта, често се държат безкритично и проправителствено – главно поради факта, че държавата е важен източник на финансиране.

А целта е да има независими в позициите си медии и безпристрастно отразяване на фактите.

В този контекст да припомним Резолюцията на ЕП от 2 май 2018 година:

осъжда опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и плурализма на медиите, включително чрез по-изтънчени похвати, които обикновено не водят до въвеждане на сигнал в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, например чрез изкупуване от членове на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват частни интереси;

Тази точка в Резолюцията отразява процесите, които протичат тук. Похватите дори не са кой знае колко изтънчени, например  телевизията на братя Вълневи просто я убиха.

За това говорихме и днес с Ирина Недева по Българското национално радио по повод регистрирането на програмата на БСП. Чуйте и репортажа на Спас Крайнин.

Свободното използване на защитени поризведения и практиката на съдилищата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/30/fairuse/

Слави Трифонов води дела от десетина години по повод използването на откъси от Шоуто на Слави в предаването Господари на ефира.  Спорът е интересен,  защото сега се установява практика по ред въпроси – свободно използване на защитени произведения, цитиране и аудиовизуално цитиране, критика и пародия, обзор и критика – при това се появява и практика на Съда на ЕС.

От медиите научаваме, че  

ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, с което окончателно осъдих  предаването Господари на ефира за нарушаване на авторското право, обяви Слави Трифонов в личния си профил. Съдът е задължил Господарите да платят 13038.25 лв и това е окончателното решение по този казус, обясни Трифонов в социалната мрежа.

Окончателно по този казус, но през 2017 г.  Върховният касационен съд (Решение №112/ 2 август 2017 г.)  отхвърли като неоснователни предявените искове   за неправомерно използване на части от предаването  Шоуто на Слави    в издания на предаването на  Господари  на ефира:

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане.

Продуцентът на аудиовизуално произведение, в случая касаторът, няма защитимо право по чл.90а ЗАПСП в хипотезата на критика по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП. Правото на продуцент на звукозаписи  също не е защитимо по този ред, тъй като чл.90 ЗАПСП е изключил т.2 на чл.24 от приложимия по аналогия обхват на нормата.

Няма грешка, въпреки че съобщенията изглежда да си противоречат.

Между  двете търговски дружества (които стоят зад двете предавания) се водят различни дела. По едно от тях решението е влязло в сила, за което съобщава Слави Трифонов, но  има и спорове  в съдебна фаза.

В касационна жалба на Седем – осми  АД (Слави Трифонов) срещу Решение № 2092/05.10.2017 г.   на Софийски апелативен съд се поддържа, че  въззивният съд е приел в противоречие на материалния закон, че

  • използваният откъс от предаването „Шоуто на Слави” в предаването  Господари на ефира  представлява цитат;
  • изискване за посочване на наименованието на продуцента е допустимо само в хипотезата на обзор,  не и в хипотеза на критика;
  • пародията е похват на критиката, признат от българското право;
  •  излъчването на процесния откъс  съответства на обичайната добросъвестна практика;
  • налице са всички кумулативни предпоставки за свободно използване по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП.

ВКС – Търговска колегия, Първо отделение приема в Определение №398/2018 г., че все пак има основание за допускане на касационно обжалване –

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване, съответно конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Точката в спора още не е сложена.

За съжаление някои от актовете, цитирани в други от актовете по делата между тези страни,   не са достъпни онлайн чрез справка в базите на съдилищата.

Негативните статистики за свободата на изразяване: опит за обяснение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/24/freedom-2018/

Продължава интересът към негативните статистики за свободата на изразяване.  Макар статистики да е неточно казано –  говорим за  оценки  на свободата. Във всеки разговор за българските медии се стига до  “и падаме все по-надолу”. Естествено  – описаните в докладите медии и лица оспорват оценките, а понякога откровено лъжат за съдържанието им.

  1. Негативните статистики

Състоянието на медиите се оценява от местни и външни организации. Оценките са различни по  предмет и обхват – някои се отнасят до свободата на изразяване, други – до свободата на медиите, трети – до свобода на пресата,  а има оценки само на отделни аспекти/характеристики  на медиите – като например устойчивост на медиите.  Използват се количествени и качествени методи.

За периода 2017 – 2018 има български доклади, например:

както и редица външни оценки:

И друг път съм писала за индексите,  ето  десет извода от 2012 година,  напълно валидни и сега.

2. Да имаме ли доверие на оценките

Няма общ отговор.  Дали оценката заслужава доверие във всеки отделен случай  зависи от различни фактори:

  • субективни  впечатления от медиите за съответния период;
  • авторитет и опит на организацията;
  • прозрачността на методиката: как се подбират експертите, какви са източниците на информация, брой и характер на въпросите при анкетиране и др.)
  • сходимост на резултатите от различните анализи и проучвания –  тенденцията за медиите в България е негативна според всички оценки, ето  траекторията на българската позиция в Press Freedom Index на  Репортери без граници (2000-2018).

3. Обяснението на тенденцията

Относително добра позиция по време на преговорния процес за присъединяване към ЕС, последвана от постоянно влошаваща се картина за годините на членството в ЕС (59 –> 111): какво е обяснението?

Управлението на Тройната коалиция  (ДПС – БСП – НДСВ) беше заменено с управление на ГЕРБ и ГЕРБ+, но за трите мандата управление на ГЕРБ тенденцията не се обръща – а напротив, набира скорост надолу.

Освен това по парадоксален начин съвпадат приемането на България в ЕС и рухването на държавата в индексите за свобода – но едновременно означава ли  по причина на членството?

Връзка има. Комуникационните бюджети на европейските програми помагат за купуването на медии  и изпадането им в трайна зависимост от властта. Това е вероятна причина за възхода на поръчковата журналистика. Също така натискът за установяване на стандарти,  който може да се оказва по време на преговорния процес, силно отслабва по време на членството. Инструментите на Съюза да влияе за свободни и независими медии се свеждат главно до надзор за въвеждане и прилагане на правото на ЕС ( също в общ план – доколкото корупцията и състоянието на съдебната система е важно за медиите – значение имат и CVM, и мерките, свързани с правовата държава).

Но  първа по важност причина за негативните оценки на свободата на изразяване е превзетата държава. Инерцията надолу идва от факта, че  изборите – и смяната на политическите сили на власт  – не водят  до отнемане на мощта на олигарсите зад тях, които реално- и ефективно- и в сговор управляват.

  • Парламентът приема законови изменения  в частен интерес на Красимир Гергов  и по време на управлението на Тройната коалиция/Станишев, и по време на управлението на Борисов. Отделно са сюжетите с разпределянето на евросредствата,   заменките и т.н.
  • Насочването на публичен ресурс към КТБ става видимо при Тройната коалиция, но достига максимум при ГЕРБ.
  • Решението за мултиплексите се взема при Тройната коалиция/Станишев (Цветан Василев сочи Пеевски-Карадимов като продуценти) – но не се преразглежда след идването на ГЕРБ на власт, напротив, продължава защитата на същата философия (и хора) – а председателят на КРС Веселин Божков (назначен от Станишев и преназначен от Борисов) се превърна в яростен критик на себе си в края на десетгодишния си престой в регулатора.
  • Възходът на семейството Ирена Кръстева/Делян Пеевски е и при НДСВ, и при Станишев, и при Борисов.   Въпреки че депутатът Пеевски е в опозиция, да не се забравя!, управляващите имат грижа да движат законопроектите му дори без становища на парламентарните комисии, дори с патетични изказвания на шефа на комисията за култура и медии Рашидов (ГЕРБ все пак).
  • Васил Божков превзе градските центрове, хазартът е опрял в сградите на учебните заведения,  рекламата на хазарта е неудържима в медиите. Възход.
  • Лицата на ТВ7  – знае се какво беше ТВ7, не-медия  – овладяват ключови позиции в обществената телевизия БНТ.  Работа в Алфа ТВ  се оказва  предимство за БНТ.

Освен другото трябва да се следи и киното, Бояна, земята на киноцентъра и връзката с Пеевски – защото вярно киното е бизнес, но става дума и за култура, и за свобода на изразяване – и кой какво смята да придобие засега не е ясно.

ГЕРБ се окопава в медиите –   чрез  хора, обозначени формално като НДСВ, ДПС, Атака –  или необозначени политически –  или политически номади –  изобщо чрез  всеки, който е пожелал да се хване на това хоро.

А докато е така, тенденцията (влошаване на медийната свобода) няма как да се обърне.

 

 

Адверториали по БНТ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/07/%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D0%BD%D1%82/

Парламентарният контрол разкри държавното финансиране за изложбата на Вежди Рашидов в Лондон. По време на мандата му като председател на парламентарната комисия за култура и медии. Сега допълнително е поискана разбивка на сумата по услуги.

Това само по себе си е тема, но на този фон има смисъл да се върнем към информирането  за изложбата по обществената телевизия.  Преди откриването   Вежди Рашидов се появи в предаването на БНТ Денят започва с Георги Любенов.  Обявената тема беше Трябва да се обединим около сигурността. Както може да се види от записа, сигурността не е тема на г-н Рашидов. И в информацията на сайта на БНТ  изложбата е изведена като акцент:

Една голяма лична новина също беше причина за гостуването на Рашидов в студиото на предаването. Той ще представи своя изложба в Лондон. Вижте повече за събитието във видеото!

Вижте повече – и ще изпитате неудобство от апломба на водещия:

Една голяма лична новина ви води в студиото – и новината е, че Вежди Рашидов реди изложба в Лондон

Кажете, че англичаните ви направиха сайт, ваш, Галиарди галерията ви е направила сайт, специално за вас

Екзалтиран адверториал.

Не е хубаво човек сам да се хвали, но вижте колко хубави неща…

Да ви е спокойно на душата, да няма протестиращи пред кабинета…

Не е хубаво човек сам да се хвали:  ако сте на власт, оставете това на БНТ.

Голяма изненада, казва Рашидов, критици са написали доста, така, хубави думи.

ролята на галерията е да намери критиката […] след като бъде платен депозит,  ще ви изпратим имейл с искане за подходящи изображения и информация […] всички критики подлежат на одобрение от нашите експерти и депозитите се връщат, ако критиката не бъде положителна

  • Кажете и  кой финансира каталога, откриването на изложбата, рекламата –  по инициатива на Българския културен институт в Лондон изложбата е включена в програмата на официалното председателство на Съвета на ЕС и се финансира с 20 340 британски лири от България (бюджета)  за дизайн на каталога, принтиране на каталога и коктейл за откриването, се казва в отговора на министър Боил Банов.

Какво се очаква от БНТ: безпристрастно отразяване, четвърта власт, критична функция на медиите.

Е, ако искате да видите точно обратното – вижте разговора на Георги Любенов с Вежди Рашидов.

 

 

 

Лернер отговаря: границата е премината

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/28/peef_lerner/

Преди седмица по бТВ стана дума за Пеевски.  За сделката с вестниците му – наскоро беше обявен предварителен договор с Ню Имидж. След предаването вестниците на Пеевски  препоръчаха прочистване на журналистическия екип на бТВ.

Подобни идеи няма как да минат незабелязани, а използването на термина – толкова смислово натоварен – още повече.  Граница на допустимото е премината.

Такъв е и коментарът на Ярив Лернер  в отговори на въпросите на в. Капитал.

Не съм съгласен с политиката на клеветнически кампании срещу журналистиката. Уважавам журналистиката като занаят и наистина вярвам, че журналистиката, основаваща се на факти, е стълб на демокрацията. Мога да посоча примера на CNN и FOX в сегашния ни политически дискурс, в който има две противоположни новинарски организации с различни гледни точки, разглеждащи едно и също събитие. Но границата е премината, когато журналистът е атакуван директно. Не е честно за самия журналист. Аз бях удовлетворен от участието ми в предаването. Водещият се държеше професионално и с уважение. Той зададе някои трудни въпроси, но не водеше разговора в определена от него посока и ми позволи да отговоря на въпросите възможно най-добре.

Освен за журналистиката, основаваща се на факти, Лернер говори още за свободата на изразяване и за критичната функция на медиите:

Ние избираме правителствата и от нас зависи да ги държим отговорни, за да изпълнят обещанията, заради които ги избираме.

Дали ще има сделка е открит въпрос. Защо някой би купил половината от вестниците, с чиято политика не е съгласен – също.

 

 

ВМРО подготвя медиен законопроект

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/25/fake-law-vmro-bg/

ВМРО обявява, че подготвя

(1) отделен закон,

(2) засягащ всички медии,

(3) който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството

(4) заради зачестилите случаи на опасни фалшиви новини, които директно застрашават националната сигурност на България.

По съображения за пълнота ето и съобщението:

Ние Патриотите от ВМРО започваме изработването на закон, който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството, които към днешна дата не попадат под контрола на нито една институция. Подчертаваме, че това не е опит за цензура, а за постигане на чистота на информационния поток, която ще допринесе за по-добрата работа на всички медийни канали. В момента дори сериозни телевизии, сайтове, радиа и вестници с ясна и прозрачна собственост стават жертва на фалшивите новини. Те също се подвеждат и публикуват статии, излъчват репортажи и правят дописки с невярно съдържание, базирани на препечатки без ясен източник.

Факт е, че в епохата на информационните технологии могат да се манипулират видеа, снимки и звукозаписи. Това именно улеснява и създаването и разпространението на фалшивите новини. Заглавия от типа „Самолети тайно оставят мигранти на военните летища“ или „В ход е план за заселване на Странджа с бежанци“ и още по-абсурдните твърдения, че дребният рогат добитък в Ямболско се изтребва не заради чумата, а за да се освободят постройки за мигрантите, които Западна Европа ще ни върне, са опасни за вътрешната и за националната сигурност на страната. А появилата се информация за смъртта на баба Дора, след като са евтаназирали козите ѝ, е мека казано неморална – тя е нехуманна и престъпна!

Ето защо ние Патриотите от ВМРО – БНД сме категорични, че е назрял моментът да се напише отделен закон, който да въведе правила, които да поставят медиите в страната в равнопоставено положение. Сега тези, които имат професионално отношение към новинарския поток, ясни собственици и подписани с имената на авторите репортажи и статии, търпят контрол и санкции. Онези обаче, които си позволяват да пускат неверни новини за смъртта на известни личности, твърдения за политици, които не отговарят на истината, и „новини“, застрашаващи сигурността, чрез които от една страна изпълняват явни политически поръчки, а от друга генерират приходи по нечестен начин чрез подвеждаща информация, която кара хората да четат сайтовете, остават напълно безнаказани. И още нещо – те често не плащат данъци в страната, с което ощетяват и държавния бюджет.

Тази порочна практика трябва да бъде прекратена. Екип от специалисти вече работи по темата като сравнява световните практиките в областта и ги съпоставя с настоящата законодателна уредба по темата в страната. Още в началото на новия политически сезон ние Патриотите от ВМРО ще предложим на коалиционните ни партньори от Обединени патриоти и ГЕРБ и на всички други парламентарно представени партии нашите идеи за справяне с фалшивите новини и ще разчитаме на тяхното държавническо поведение и подкрепа. Ако се налага ще поискаме и съставянето на временна парламентарна комисия по темата.

Тук говорим за регулация и прозрачност на собствеността, филтър на информационния поток и ясни и точни правила при представянето на една тема или шега като „новина“. Всички помним предаването на „Ку-ку“ от началото на 90-те години на миналия век за аварията в АЕЦ „Козлодуй“ и обществената истерия, която последва и то във времена, в които технологиите и социалните мрежи изобщо не бяха навлезли в живота на българите. Днес, когато, въпреки всички регламенти на ЕС и вътрешнодържавни закони, дори личните ни данни са обществено достояние, а фейсбук предоставя пълен набор от снимки и информация, чрез които всеки недоброжелател може да изфабрикува статия или репортаж с невярно съдържание, остават незасегнати от сега действащото законодателство.

Ние Патриотите от ВМРО винаги сме заставали зад правата и интересите на българските граждани и винаги сме поставяли националния интерес над всичко. Нашата история, която води началото си от 1893 г., винаги е била свързана със запазването на целостта, интересите и приоритетите на България. Днес, ние Патриотите от ВМРО виждаме сериозна заплаха за Родината ни, продиктувана от агресивния и целенасочен поток фалшиви новини, които директно удрят сигурността и спокойствието на българските граждани. Няма как да допуснем интересите на шепа политици или финансовото облагодетелстване на определени лица, да бъдат водещи и да налагат новини с невярно съдържание, с цел лична облага.

Нека не забравяме, че съвременните млади хора живеят в интернет. Занемаряваната с години образователна система, за съжаление, лиши много подрастващи от обективното умение да правят „цедка“ на материалите в интернет. Функционалната неграмотност, която е съвременния бич на младежта, също е благоприятен фактор лъжливите „новини“ често да стават най-четените и разпространявани в мрежата линкове. Абсурдните имена на сайтовете, от които тръгват, вече не правят впечатление на никого. Именно те обаче са без ясна собственост, регистрирани през офшорни компании в трети контингенти.

На това трябва да се сложи край! Живеем във века на високите информационни технологии и е крайно време да изградим законодателна бариера (вкл. и с помощта на технологиите) за разпространението на фалшивите новини.

Ние Патриотите от ВМРО – БНД повеждаме битката срещу фалшивите новини.

Разследваща журналистика: доклад на Репортери без граници 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/21/rsf-2/

Вестник Капитал публикува коментар за доклад на международната организация “Репортери без граници” за журналистиката в България.

В текста има препратка към доклад на “Репортери без граници” от 2016 г., в който се разказва за ефекта от дейността на депутата Делян Пеевски и правителството на медийния пазар. В “Медийните олигарси пазаруват” името му се споменава 18 пъти и се разказва как използва изданията си като “медийни бухалки”.

За изтеклите години сме се научили, че проблемът не е в  Пеевски, а в самата система  от аватари/картинки по игралното поле в най-различни конструкции и йерархии – но да, един такъв е Пеевски.

Доклад  на Репортери без граници – пълен текст

 

Радио Свободна Европа отново с новини на български език

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/20/rfe/

Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE / RL) обявява плановете си да стартира новинарски услуги в България и Румъния в опит да обогати медийния пейзаж  в двете страни.

И в двата случая става дума за завръщане на RFE / RL: предаванията  за България приключиха през 2004 г., а в Румъния през 2008 г.

“Надяваме се по-специално, че нашето покритие, осъществено от местни журналисти, ще помогне за развитието на свободната преса, ще насърчи демократичните ценности и институции и ще информира за дискусиите в двете страни за тяхното място в НАТО, ЕС и други организации. Очакваме с нетърпение да си сътрудничим с местните независими медии и гражданското общество. ”

Програмите на Свободна Европа бяха шестчасови, в останалото време на същите честоти се излъчваше Класик ФМ.  Програмата  получи лицензия веднага, щом започна процес на лицензиране след приемането на Закона за радиото и телевизията. Преди това в годините на демокрацията радиото е работило с разрешенията, издавани от държавата.

През 2003 г. Американският конгрeс решава да прекрати финансирането на  езиковите редакции на държавите, които ще бъдат приети в НАТО. От 2004 г. Радио  Свободна Европа  прекратява излъчване на български език, а на УКВ честотите в България стартира Радио  Нова Европа  – после Зи-Рок –   и така се стига до днешните два Зи- Рок-а, или поне единият от двата.

По повод днешното съобщение доста хора си спомниха, че още през 2004 г. прекратяването на дейността на Свободна Европа изглеждаше прибързано, а овладяването на честотите  и трансформацията Свободна Европа – Нова Европа – Зи Рок е учебникарска история за българския преход и царското време, когато медиите “били най-свободни” – но най-свободни привидно –  защото резултатите стават ясни с известно закъснение във времето (като спирането на лицензирането, триковете с честотите и издаването на временни бележки за излъчване – та до днес и до двата Зи-Рок-а).

Решението за възстановяване на новинарските емисии на РСЕ на български  език не ми се струва да е повод за радост. Възстановените новинарски емисии на Радио Свободна Европа  са  симптоматика за проблем.

От 11 години България е държава от ЕС, обвързана от договорите, в които са обявени ценностите на Съюза –

Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.

Но къде са ценностите  и върховенството на правото в превзетата държава – и наистина ли  сме  общество, неспособно самостоятелно да гарантира  независими и безпристрастни медии.  Това е проблемът.

Възстановените новинарски емисии могат да имат положителна роля, ако – както очакваме – утвърждават стандартите на качествената журналистика – но те не решават проблема.

Всеки трети в България не чете никога

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/12/reading/

Всеки трети в България от пълнолетните у нас (36%) заявява, че не чете никога,  а всеки четвърти (24%) чете почти ежедневно. Това показват данните от национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт Отворено общество – София през април 2018 г.

Делът на хората, които заявяват, че отделят време за четене на книги почти всеки ден, е около 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в областните градове (30%) от дела на тези в селата (12%).

От тези, които вярват, че медиите предоставят точна информация и са независими, над 40% заявяват, че изобщо не четат. От тези, които не вярват на медиите,  30% заявяват, че не четат – четящите са значително по-скептични.

Медии и пропаганда след Студената война

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/11/%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9/

 

Медии и пропаганда след Студената война
сп. Критика и хуманизъм, кн. 47, бр. 1/2017, с. 502, ISSN:0861-1718

Съдържание на броя 

водещи броя: Том Джунс, Леа Вайсова, Димитър Вацов.

В броя са включени статии на авторите: Вяра Ангелова, Валентин Аспарухов, Димитър Вацов, Валентин Вълканов, Марк Галеоти, Надя Данова, Том Джунс, Боряна Димитрова, Боян Захариев, Боян Знеполски, Мартин Канушев, Деян Кюранов, Мария Нейкова, Константин Павлов, Жана Попова, Албена Хранова, Андрей  Циганков, Милена Якимова

Електронна версия на броя (със свободен достъп) 

*

 

Сп. Критика и хуманизъм е основано през 1990 г. и е първото независимо академично списание в България. Издател на списанието от основаването му е Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ).

Тази тема с медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/12/borisov/

Ето какво казал премиерът за медиите.

 

 

 Надявам се в Парламента да се вдигне тази тема с медиите и да се приключи – ако трябва никакви държавни пари за никой или да идват да им направим томбола, както за посещението с папата.

Защото и това е фалшива новина – кои медии изобщо можем ние да контролираме?

Затова никакви държавни пари – трябва да видим най-добрия модел и такъв да бъде.

Сега и на Московски ще му кажа – ако имате проблем с разпространението, пощите да вземат да ги разпространяват.

Сега всичко е във Фейсбук, в хиляди сайтове и да не говорим, че голяма част от тях пишат толкова фалшиви неща, че човек може да полудее. Добре, че не ги чета, но все ще се намери някой да ми каже: “Бе ти разбра ли?”

 

Каква томбола като за посещението при папата?

Държавни пари никакви за какво?

Как стигнаха работите до пощите – нали секторен анализ?

 

БХК: Правата на човека в България 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/02/hr2017-2/

Публикуван е доклад Правата на човека в България 2017, изготвен от Българския Хелзинкски комитет.

Докладът има част (77-89), посветена на свободата на изразяване, която започва така:

Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии. Отвъд това нивата на автоцензура останаха тревожно високи, много медии продължиха да играят ролята на пазители на комфорта на властта и „бухалки“ срещу опонентите ѝ; а властта продължи да им „плаща“ чрез договори за реклама и медийно отразяване. За поредна година наблюдавахме непрозрачна собственост и финансиране, масово потъпкване на базови етични правила, липса на ясно разграничение между редакционно и платено съдържание. Речта на омразата тържествуваше, а фалшивите новини достигнаха още по-абсурдни и свърхпритеснителни размери.
На този фон звучи още по-притеснително, че България е на последно място от страните в ЕС по медийна грамотност според сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с „постистината“, изготвен от Институт „Отворено общество“ – София, се казва в доклада.
.

Репортери без граници за българските медии, а Пеевски продава или купува

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/rwf/

Според Репортери без граници България продължава да изостава в Индекса за свобода на медиите и е на по-задна позиция от всеки друг член на Европейския съюз. За 2017 г. България заема 111-та позиция (109-та през 2016). Тази новина присъства с големи заглавия на първите страници в някои вестници и отсъства в други.

Докладът отбелязва нещо повече:  държавата начело на ротационното  председателство на Европейския съвет (до края на юни 2018 г.) е на по-задна позиция в Индекса от държавите от  Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС.

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова  българска медийна група. Групата му има шест вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатните медии.

Към това в доклада се отбелязва, че разпределянето   на финансирането от ЕС от страна на правителството към определени медии се осъществява в условия на пълна липса на прозрачност, по същество става дума за подкупване.

Получи се така, сякаш Въплъщението на аномалията само чака излизането на доклада на Репортери без граници, за да поднесе контрановина: дружеството   “Интръст” ЕАД продава половината от бизнеса си с печатни медии на компанията “Ню Имидж България”.

Кои са Ню Имидж? Защо купуват половината от дружеството на Пеевски? Ще има ли промяна в редакционната политика на изданията?

Да изчакаме с изводите. Имаше един момент, когато  Пеевски  пак продаде, изглеждаше, че има ирландец на хоризонта, дори КЗК одобри сделката – но никакъв ирландец не се появи.

Така че когато Пеевски каже, че продава, може да се окаже, че купува. Винаги може да е по-зле, отколкото изглежда,  нека да изчакаме с изводите.