Tag Archives: BG Content

Всеки трети в България не чете никога

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/12/reading/

Всеки трети в България от пълнолетните у нас (36%) заявява, че не чете никога,  а всеки четвърти (24%) чете почти ежедневно. Това показват данните от национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт Отворено общество – София през април 2018 г.

Делът на хората, които заявяват, че отделят време за четене на книги почти всеки ден, е около 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в областните градове (30%) от дела на тези в селата (12%).

От тези, които вярват, че медиите предоставят точна информация и са независими, над 40% заявяват, че изобщо не четат. От тези, които не вярват на медиите,  30% заявяват, че не четат – четящите са значително по-скептични.

Медии и пропаганда след Студената война

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/11/%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D1%81%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9/

 

Медии и пропаганда след Студената война
сп. Критика и хуманизъм, кн. 47, бр. 1/2017, с. 502, ISSN:0861-1718

Съдържание на броя 

водещи броя: Том Джунс, Леа Вайсова, Димитър Вацов.

В броя са включени статии на авторите: Вяра Ангелова, Валентин Аспарухов, Димитър Вацов, Валентин Вълканов, Марк Галеоти, Надя Данова, Том Джунс, Боряна Димитрова, Боян Захариев, Боян Знеполски, Мартин Канушев, Деян Кюранов, Мария Нейкова, Константин Павлов, Жана Попова, Албена Хранова, Андрей  Циганков, Милена Якимова

Електронна версия на броя (със свободен достъп) 

*

 

Сп. Критика и хуманизъм е основано през 1990 г. и е първото независимо академично списание в България. Издател на списанието от основаването му е Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ).

Тази тема с медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/12/borisov/

Ето какво казал премиерът за медиите.

 

 

 Надявам се в Парламента да се вдигне тази тема с медиите и да се приключи – ако трябва никакви държавни пари за никой или да идват да им направим томбола, както за посещението с папата.

Защото и това е фалшива новина – кои медии изобщо можем ние да контролираме?

Затова никакви държавни пари – трябва да видим най-добрия модел и такъв да бъде.

Сега и на Московски ще му кажа – ако имате проблем с разпространението, пощите да вземат да ги разпространяват.

Сега всичко е във Фейсбук, в хиляди сайтове и да не говорим, че голяма част от тях пишат толкова фалшиви неща, че човек може да полудее. Добре, че не ги чета, но все ще се намери някой да ми каже: “Бе ти разбра ли?”

 

Каква томбола като за посещението при папата?

Държавни пари никакви за какво?

Как стигнаха работите до пощите – нали секторен анализ?

 

БХК: Правата на човека в България 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/02/hr2017-2/

Публикуван е доклад Правата на човека в България 2017, изготвен от Българския Хелзинкски комитет.

Докладът има част (77-89), посветена на свободата на изразяване, която започва така:

Драстичното влошаване на свободата на изразяване в България продължи със стремглави темпове и през 2017 г. Годината беше белязана най-вече от безпрецедентен политически натиск, атаки и заплахи към журналисти и медии. Отвъд това нивата на автоцензура останаха тревожно високи, много медии продължиха да играят ролята на пазители на комфорта на властта и „бухалки“ срещу опонентите ѝ; а властта продължи да им „плаща“ чрез договори за реклама и медийно отразяване. За поредна година наблюдавахме непрозрачна собственост и финансиране, масово потъпкване на базови етични правила, липса на ясно разграничение между редакционно и платено съдържание. Речта на омразата тържествуваше, а фалшивите новини достигнаха още по-абсурдни и свърхпритеснителни размери.
На този фон звучи още по-притеснително, че България е на последно място от страните в ЕС по медийна грамотност според сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и способността на държавите да се справят с „постистината“, изготвен от Институт „Отворено общество“ – София, се казва в доклада.
.

Репортери без граници за българските медии, а Пеевски продава или купува

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/rwf/

Според Репортери без граници България продължава да изостава в Индекса за свобода на медиите и е на по-задна позиция от всеки друг член на Европейския съюз. За 2017 г. България заема 111-та позиция (109-та през 2016). Тази новина присъства с големи заглавия на първите страници в някои вестници и отсъства в други.

Докладът отбелязва нещо повече:  държавата начело на ротационното  председателство на Европейския съвет (до края на юни 2018 г.) е на по-задна позиция в Индекса от държавите от  Западните Балкани, някои от които са кандидати за членство в ЕС.

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова  българска медийна група. Групата му има шест вестника и контролира близо 80% от разпространението на печатните медии.

Към това в доклада се отбелязва, че разпределянето   на финансирането от ЕС от страна на правителството към определени медии се осъществява в условия на пълна липса на прозрачност, по същество става дума за подкупване.

Получи се така, сякаш Въплъщението на аномалията само чака излизането на доклада на Репортери без граници, за да поднесе контрановина: дружеството   “Интръст” ЕАД продава половината от бизнеса си с печатни медии на компанията “Ню Имидж България”.

Кои са Ню Имидж? Защо купуват половината от дружеството на Пеевски? Ще има ли промяна в редакционната политика на изданията?

Да изчакаме с изводите. Имаше един момент, когато  Пеевски  пак продаде, изглеждаше, че има ирландец на хоризонта, дори КЗК одобри сделката – но никакъв ирландец не се появи.

Така че когато Пеевски каже, че продава, може да се окаже, че купува. Винаги може да е по-зле, отколкото изглежда,  нека да изчакаме с изводите.

Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/22/hr2017/

Публикуван е поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2017 г.

Докладът има раздел за свободата на изразяване и медиите.

Законодателството предвижда съответните права, констатира се в доклада.

Но корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на мрежи за собственост и разпространение на медиите, както и правителственото регулиране на ресурсите   за медиите, сериозно засягат медийната свобода и медийния плурализъм.

Индексът за устойчивост на медиите в Международния институт за изследвания и обмен (IREX) от 2017 г. сочи нарастването на политическия натиск и използването на медиите от олигарсите за “упражняване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение” като основни заплахи за общественото доверие в медиите. IREX отбелязва, че правителството активно възпрепятства свободното медийно развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.

  • Свобода на изразяване:

Критика на  правителството  обичайно не води до репресии,  но са докладвани и няколко такива случая (напр. Васил Коцев за разпит във връзка с постинг за министър-председателя).

Напомня се глобата на Икономедиа, наложена от Комисията за финансов надзор/Стоян Мавродиев – да напомним връзката му с  фигура от организираната престъпност.

По отношение на речта на омразата  се отбелязва, че присъствието на националистически партии в правителството  оправомощава  някои да прибягват до речта на омразата като норма, а не изключение.

  • Преса и медийна свобода:

Според “Репортери без граници” от 2017 г.  пресата е “доминирана от корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите”. Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството  – което води до ефект на подкупване:  да са снизходителни в отразяването на политиците  или да се въздържат от отразяване на проблемни случаи.

Вътрешни и международни организации критикуват както печатни, така и електронни медии за липса на прозрачност на собствеността и финансовата прозрачност, както и за податливост на  икономическо и политическо влияние.

На 21 март издателите на  Прас Прес  подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията, като заявиха, че Националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за разпространение на пресата и е спряла първото издание на Прас Прес от продажба в неговите магазини.

  • Насилие и тормоз:

Отбелязва се нападението над Иво Никодимов, БНТ.

Депутатът от управляващите Антон Тодоров казва в ефир на журналиста Виктор Николаев, че “би го уволнил” за въпрос. Вицепремиерът Валери Симеонов по подобен начин заплашва журналиста. По-късно Симеонов призовава (чрез сайта на правителството!) за извинение  медиите, които интерпретират думите му като заплашване.

  •  Цензуриране или ограничения на съдържанието:

Журналистите продължават да отчитат автоцензура, редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагането на политически възгледи от корпоративни лидери. През март бизнесменът и издателят Сашо Дончев заявява на бизнес форум, че е бил поканен на частна среща с главния прокурор, където главният прокурор го обвинява в подкрепа за конкретна политическа партия и  предупреждава, че комуникациите му се наблюдават. Главният прокурор  излага  друга версия – че Дончев иска влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с него.

Правителството не ограничава интернет( 63,5% от домакинствата имат достъп до интернет през 2016 г. според ITU).

 

СЕМ: липсва баланс между свободата на изразяване и защитата на личния живот

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/20/cem-30/

Съветът за електронни медии е публикувал на сайта си изводи от експресен мониторинг върху телевизионното отразяване на катастрофата от средата на месец април, при която има загинали и ранени.

Съветът е получил 12 сигнала от граждани, главно за нарушение на професионални стандарти.

СЕМ напомня първо, че е подчертавал многократно, че “правото на личен живот и правото на свобода на изразяване нямат предимство едно пред друго.”

След това  регулаторът споменава друга двойка права –  при отразяването   липсва баланс между “правото на гражданите да получават пълна информация и правото на ненамеса в личния им живот.”

СЕМ говори  в изводите  за морално-етични норми и саморегулационни механизми, в изводите  липсват констатации за нарушение на закона или лицензиите.

*

 

Чл. 10. (1) ЗРТ (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:
1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;
2. гарантиране на правото на информация;
3. запазване на тайната на източника на информация;
4. защита на личната неприкосновеност на гражданите […]

 

КЗК: глоба за Музикаутор в спора с Българското национално радио

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/18/bnr-6/

Прессъобщение на КЗК от днес:

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи санкция в размер на 56 678 лв. за извършено нарушение по чл. 21, т. 5 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) на Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музиката и музикални издатели за колективно управление на авторски права „МУЗИКАУТОР“, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на права за излъчване на музикални и литературни произведения от репертоара на Музикаутор по безжичен път, предаването или препредаването на произведенията по електронна съобщителна мрежа за доставчици на радиоуслуги на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством необосновано прекратяване на съществуващите договорни отношения с Българското национално радио, с което се препятства осъществяваната от радиото дейност.

Предмет на проучване в производството е поведението на Сдружение „Музикаутор“, във връзка с прекратяване на съществуващите по силата на Договор за разрешаване използването на музикални и литературни произведения по радио отношения между „Музикаутор“ и БНР и следващата от това невъзможност за общественото радио да използва в програмите си репертоара на Сдружението.

В хода на проучването се установи, че отношенията между страните в производството по предоставянето на права за използване на репертоара на Музикаутор се уреждат с договор за разрешаване използването на музикални и литературни произведения в радио, сключен между страните на 19.12.2011 г. Договорът е прекратен считано от 01.01.2017 г. чрез отправено на 21.11. 2016 г. предизвестие от „Музикаутор“.

От водените между страните в производството преговори и от цялостното поведение на „Музикаутор“ в тази връзка, може да се направи извод, че прекратяването на действащия договор между страните представлява начин за постигане на исканите от Сдружението условия за определяне размера на дължимите му възнаграждения за лицензирането на съответните права.  Чрез прекратяването на договора с БНР Музикаутор, като предприятие с господстващо положение, лишава националното радио от възможност за ефективно конкуриране на пазара, на който последното осъществява дейност.

Решението може да бъде обжалвано от страните и всяко трето лице, което има правен интерес, в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването му по реда на АПК, а за третите лица – от публикуването в електронния регистър на Комисията.

Решението

Към решението е приложено и Особено мнение на Димитър Кюмюрджиев, заместник – председател на КЗК, наблюдаващ член по преписка № 141/ 2017 г.

Годишен план на БиБиСи 2018/2019 и някои налагащи се сравнения

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/01/bbc2018/

България

Ако се интересувате от плановете на обществената телевизия в България, държава от ЕС, ви препращат към концепцията на кандидата за генерален директор в конкурса, който е спечелил.

На сайта на БНТ е публикувана ето тази информация – За БНТ  – история, управление и др., но не и информация с планов или стратегически характер. Мисля, че това по правилник е и първата задача на Обществения съвет – дава становище за посоката на развитие. В момента се прави завой, може да се окаже и съществен.

Откъде се информираме официално за процесите в БНТ: от  интервю на генералния директор на БНТ пред 24 часа.  Какво разбираме от интервюто: лицензията на БНТ2 е за политематичен профил с акцент върху регионално съдържание – щяла да се изпълнява стриктно –  но пък БНТ2 ставала  програма за култура и образование. Аргументи   за промяна –    “можеш да пресечеш България  за половин час със самолет”. Не се  спирала продукцията на ТВ центровете – но  собствените новинарски емисии на БНТ2 били спрени – но нямало проблем с изпълнението на лицензията – но новините за двете програми ще са общи.

Как едни и същи новини ще съответстват на две лицензии с различни изисквания към новините   – защото по лицензията на БНТ2 50 на сто от новините са регионални, а по лицензията на БНТ1 не е така – остава да видим.

ЗРТ предвижда  мониторинг на спазването на закона и лицензиите. Работа на СЕМ е да ни каже какво става и с лицензиите, и с изпълнението им.

Обединено кралство

Ако  се интересувате от плановете на обществените телевизии в други държави, можете да ги прочетете. Паралелно с цитираното интервю беше публикуван планът на БиБиСи за 2018/2019 година.

Планът, казват от БиБиСи,

 е съществена част от нашата отговорност към аудиторията, регулатора, партньорите и заинтересованите страни.
 Защо планът трябва да е публичен:
  •   показва   как продукцията на Би Би Си допринася за изпълнение на нейната мисия и обществени цели;
  •   показва как услугите на Би Би Си допринасят за отличителния характер чрез изпълнение на лицензията на Би Би Си и допълнителните ангажименти на Би Би Си;
  •   показва връзката с бюджета на Би Би Си ;
  •   показва подхода на ръководството към задълженията им.

Първата цел по плана са безпристрастните новини. Основният акцент на мисията в демократичното общество.

По отношение на отличителния характер на обществената телевизия и  решенията, основани на данни,  Обединеното кралство е образец за следване.

В Приложение №3 към Плана на БиБиСи се посочват  задълженията  в десет конкретни  области – с какви мерки ще се изпълнят  – и как ще се измерва изпълнението на тези задължения.


 

 

 

 

 

Интернет, Истанбулската конвенция и пропагандата в българските медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/25/propaganda-2/

Съветът на Европа прие  Препоръка CM/Rec(2018) 2 за ролята и отговорността на интернет посредниците.  В препоръката има позоваване на Истанбулската конвенция – съответно спазването на конвенцията се оказва свързано и с отговорността за съдържанието онлайн.

Решението у нас (“Истанбулската конвенция няма да влиза в Народното събрание. Винаги съм се съобразявал с волята на хората, еле пък на църквата.” – Борисов пред бТВ)  е в колизия и с новоприетата препоръка.

Същевременно в 24 часа работят срещу Истанбулската конвенция ето така:

Но какво ни е приготвила Конвенцията? Ето какво – създава се GREVIO – орган, който получава невероятни привилегии и имунитети. […] Този орган ще ни коли, беси и изнасилва едновременно. Защото документите, които издава, ще са неприкосновени и няма да подлежат на контрол от българска юрисдикция! Което е грубо нарушаване на конституцията и по отношение на суверенитета, и по отношение на частта й за съдебната власт. Защото член 105 казва “Вътрешната политика се осъществява от правителството”. А член 117 постановява, че съдебната власт защитава правата и интересите  на гражданите.

Загубили ли сме ние суверенитета си, като сме членове на ЕС, в случая на Съвета на Европа?!? Не сме.

Защото член 1 на Конституцията няма нужда от тълкуване, а там пише, че цялата власт произтича от народа. Не от Брюксел.

Какви привилегии и имунитети?

Какъв Брюксел?

Страсбург, Брюксел, препоръки, конвенции – кой ти гледа, подробности: конвенцията не е  на Брюксел, но един залп по Брюксел никога няма да навреди.

Пропаганда по учебник.

Обществената телевизия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/09/remit/

Регулаторът в областта на медиите и електронните съобщения Ofcom в Обединеното кралство дефинира пет ключови характеристики   на обществената телевизия:

•  високо качество (добре   финансирано и добре произведено съдържание);
•  оригиналност (ново съдържание в Обединеното кралство, а не повторение или  закупено   съдържание);
•  иновативност (нови идеи, нови подходи и приложенията им);
•  източник на предизвикателства (кара хората да мислят) и
•  широко достъпна (хората имат достъп).

Трите обещания на ръководството на обществените радио и телевизия в Швейцария, след  като спечелиха референдума за финансирането си преди дни:
•  50 на сто от финансирането ще бъде предназначено за новини;
•  ще предложат съдържание, съществено отличаващо се по качество и по начин на предоставяне (ще спрат рекламата) – от търговските медии;
•  ще използват пълноценно възможностите на цифровите технологии и платформите, ще отворят архивите си безплатно.
 .
Два цитата, колкото да поставят немощната немощност на духа в контекст.

Стани богат – подходяща игра за БНТ, нека БиБиСи си проучва

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/02/bnt_programming/

Защо Стани богат ще се излъчва по БНТ?

Официална версия: защото интелектуалната игра Стани богат е подходяща за обществената телевизия и защото интересът към играта расте по света.
Това са две твърдения на генералния директор на БНТ, с които мотивира  включване на играта Стани богат в програмата на БНТ. Четем в 24 часа. Известно е, че в официоза 24 часа се обявява правилната линия, дори предварително, нещо като  сценариите на властта  – както беше с  отлагането на конкурса за генерален директор на БНТ. Обяснението  на Владимира Янева за Венелина Гочева също помага да разберем характера на публикациите (“тя ме търсила сто пъти и накрая ми пратила смс – имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам“).

Накратко, съобщават ни като факт, че  Стани богат е подходяща за БНТ  – а Нико Тупарев е подходящ за Стани богат.

Има и друг разказ с други аргументи: БНТ работи с публичен ресурс, привлекателна е за независимите продуценти, генералният директор е избран срещу определени ангажименти – и вече ги изпълнява. Такъв е ангажиментът към ГЕРБ за Нико Тупарев, който е тясно свързан с кампаниите на ГЕРБ и има подкрепата на управляващите.

Кой от двата разказа е верен?

Никой няма да може да промени убеждението, че БНТ отваря врати  (и държавна субсидия) за обръчите на една или друга партия – възможно е едновременно и на властта, и на опозицията, и наляво – и надясно, има такива примери – ако не се следват ясни процедури, основани на знание, обосноваващи решенията на мениджмънта. Дали расте интересът към играта по света няма пряко отношение към решението на българската обществена телевизия  да плаща за нея.

Ясни процедури, основани на знание. Ето пример от вчера с БиБиСи.  Медийните услуги на БиБиСи се създават и променят на базата на знание, проучват се аудиториите, спецификата и потребностите им – и в медийните услуги се включва съдържанието, което в най-висока степен  изпълнява целите на обществената медия спрямо тези аудитории. Вчера медийният регулатор обяви преглед на степента, в която различните общности са представени в услугите на обществената медия – друг аспект на обществената мисия, за който у нас не е известно да има данни.  Така аудиторията разбира защо едно или друго съдържание намира място в услугите на БиБиСи.

В случая със Стани богат не е така.

В случая с БНТ не е така.

 

ВАС: Бисквити, тенис, заблуждаваща реклама

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/27/adv-10/

Години е отнело производството от КЗК до произнасяне на петчленен състав на ВАС относно поместването на лого върху снимки на Григор Димитров и Цветана Пиронкова без тяхно знание и съгласие.

Окончателно съдът приема че:

Поставянето на логото „[наименование]“ върху снимката на тенисистите Григор Димитров и Цветана Пиронкова  може да повлияе на икономическо поведение на потребителите, като по този начин да нанесе вреди на конкурентите. Предвид факта, че световноизвестните тенисисти  водят здравословен начин на живот, притежават и показват при състезания изключителна сила и енергия, а бисквити „[марка]“ се промотират като „балансирана закуска“, даваща „енергия за цялата сутрин“, рекламното послание създавайки асоциативна връзка между световноизвестните тенисистите и бисквити „[марка]” е в състояние да повлияе върху съзнанието на потребителите по начин, който да ги подтикне към покупка на бисквити „[марка]“, като средство даващо изключителна енергия и поддържане на здравословен начин на живот. По този начин потребителите ще предпочетат този продукт, пред останалите конкурентни продукти именно заради обвързаността му със световноизвестните тенисисти.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че изхождайки от текста под снимките следва да се приеме за установено единствено наличие на подкрепа към популярните български тенисисти, но не и рекламно послание. Това би било така, ако върху снимките на известните тенисисти не беше поставено логото на бисквити „[марка]“. С поставянето на логото на продукта върху снимките на известните тенисисти, правилно е прието, че същите се „брандират“ и се превръщат в рекламен материал на бисквити „[марка]”.

Нормата на чл.33, ал.1 от ЗЗК, регламентираща заблуждаваща реклама използва израз относно начина на въздействие на рекламата, даващ възможност за максимално широко тълкуване – „какъвто и да е начин, включително и начина на нейното представяне“, поради което настоящата инстанция счита, че правилно първоинстанционния съд е приел, че независимо от посланието под снимките на известните тенисисти, то с поставянето на логото на бисквити „[марка]” върху снимките им се създава асоциативна връзка между спортистите и продукта, каквато в действителност не съществува, поради което според начина на представянето е налице заблуждаваща реклама.

Решенията на тричленния и петчленния състав на ВАС

Денят започва с култура: позиции

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/23/bnt-20/

Сюжетът с предаването Денят започва с култура се развива. Слуховете отстъпват място на информация от самите участници. Към думите се прибавят действия. Пред сградата на БНТ е  имало протест, според медиите при протеста са слезли днешният екип, продуцентката на предаването, журналисти от БНТ. Телевизията е отразила протеста в новините.

Незапомнено е  продуценти и журналисти в обществената телевизия да вземат официално думата – но се е случило точно това:  тези, които по начало говорят само с предаванията си, са проговорили за натиск, принципи и стандарти.

По съображения за пълнота – фактите: позиции  на ръководството, продуцентите и журналистите, а също и на Омбудсмана на БНТ:

Генералният директор Константин Каменаров пред Би Ай Телевизия:

Аз не мога да имам позиция относно протест, хората са големи и си решават сами. Аз имам позиция спрямо предаването „Денят започва с култура“, което харесвам, ценя и го намирам за истински ценна наша придобивка.Тук няма нещо, което да е въпрос на заседания, това е въпрос на програмни решения. Първото решение,че имаме това предаване, харесваме го и искаме да го имаме. Няма нито застрашени хора, нито забранени теми, нито забранени гости. Екипът на предаването са нормални хора, които работят в телевизия много отдавна и знаят много добре за какво става дума, когато се каже телевизия. Единственото, което сме говорили с тях е да не превръщаме това предаване в още една говорилня. Искаме да сме вкусни за гледане, шарени, интересни. Шарени в най- приятни смисъл го разбирайте. Никой не очаква от това предаване да изкъртва рейтингите. Това е специфично предаване в специален сегмент. Няма никакъв натиск кои гости да се канят. Това не е вярно – ние сме най-свободната телевизия- това ви го гарантирам.

Позицията  на Емил Кошлуков, директор на Програма БНТ1 и водещ на Още от деня е в развитие. Първо в социалната мрежа, а оттам и в медиите бяха огласени  14-те точки на Кошлуков. Изрично се заявява, че не се дължи обяснение на издания на един или друг кръг на медийни босове. ПИК със сигурност не е между тях, защото е получил интервю.

Понеже гледам, че някои хора силно се вълнуват от обществена телевизия, нейните цели и задачи:

1. Обществената телевизия е именно това, телевизия на обществото. Не е на ръководството, нито на водещите, нито на служителите. Още по-малко на една партия. Тя защитава обществения интерес.

2. Нейните задачи, цели и функции са описани ясно в закона, особено в чл. 6. Ако някой смята, че може да ги определи по-добре, да влезе в парламента, да напише нов закон и да го приеме. Засега действа този.

3. За да изпълни своята мисия, обществената телевизия трябва да е отново именно това, телевизия. Ако те гледат една шепа хора, как точно изпълняваш ролята си?

4. Обществените телевизии имат висок рейтинг в цяла Европа. Достатъчно е да видите френската, италианската, британската, сръбската и т. н. Просто когато имаш добри предавания, имаш и зрители.

5. БНТ има добри предавания, качествени журналисти и производство, постига и добри резултати. Не винаги, но постига. Нашата цел е да станат още по-добри.

6. Обсъжданията на продукциите, тяхната промяна и подобрение, структурно, съдържателно и програмно, е наша задача. Ние го правим в телевизията, всекидневно. Анализираме данните, следим конкуренцията, проучваме опита на другите по света.

7. Оценката ни я дават отново зрителите, не партийните централи, нито медиите на олигарси. Ние сме обществена телевизия, не сме длъжни да се съобразяваме с политически и други интереси, единствено с обществения.

8. Ако някой смята, че свободата на словото е застрашена, или е нарушен законът по някакъв начин, моля да покаже веднага кога, къде и как е станало това. Незабавно ще сезирам СЕМ лично аз, в качеството си на директор.

9. БНТ е длъжна да осигурява плурализъм на мненията, както и на гледните точки. Именно затова е важно хората да знаят кой какъв е, когато говори от ефира на БНТ. Не е редно да поканиш Лукарски, да речем, като адвокат по темата за Истанбулската конвенция и да не кажеш на зрителя, че той е висш партиен кадър. Добре дошъл е, но той не е просто адвокат, а партиен лидер, неговата позиция не трябва да се крие.

10. Ако имаме проблеми в БНТ, аз вярвам, че трябва да ги решаваме, не да се оправдаваме, че не можем. Нито пък смятам, че дължим обяснение на издания от един, или друг кръг на медийни босове.

11. Твърдо убеден съм, че продукциите на БНТ1 могат да станат още по-популярни и обичани от много хора. Това е моя цел и задача.

12. Знам, че карам някои хора да работят повече, отколкото са свикнали. Именно затова аз самият работя и в предаване, не съм само началник. Добрият ръководител точно така ръководи, с пример, а не с философстване. За да искам повече от колегите, аз лично трябва да давам повече.

13. Видях призива на едни политици, които зоват да си върнат БНТ. Не знаех, че е била тяхна. Но знам, че вече няма да е на нито една партийна централа, колкото и да не им се вярва. БНТ ще бъде обществена телевизия.

14. Надявам се и да бъде гледаема и качествена, каквато тя е била почти винаги. Ще се опитваме да я направим още по-добра, с помощта на нашите зрители.

По-късно Кошлуков е дал интервю  – САМО в ПИК! Емил Кошлуков след скандалната декларация на водещи в БНТ. 

Новото: той съобщава, че след въпросното издание на предаването е получил искане за право на отговор от зрители, а това е вид санкция,  недобре свършена работа на екипа. Отново се развива тезата, че ако видиш някого като експерт, и друг гост като експерт, а се окаже, че те са от една партия –  има проблем за плурализма.

 

Продуцентски съвет на Dирекция „Информация” на БНТ:

Знаем какво означава „обществена телевизия”. Правим я отдавна – и твърдим, че БНТ има много предавания, които хората харесват и гледат. За повече от 10 години БНТ не е ставала обект на голям публичен скандал. Свързали сме живота си с тази телевизия не защото сме нямали други предложения. А защото вярваме, че обществената медиа е основана на стандарти и принципи.
Тези принципи често се цитират, но припомняме, че те имат конкретно съдържание. Например, „редакционна независимост” означава решенията да се вземат след обсъждане, а не по прищевки. „Плурализъм” означава до ефир да имат достъп всички гледни точки съобразно тяхната тежест, а не според личните предпочитания на журналистите или началниците им. „Отговорност” означава да чуеш какво мисли за работата ти обществото – и то цялото, а не онази част, която ти отърва.

Защитавали сме тези принципи досега, ще ги защитаваме и в бъдеще. И това е лесно проверимо. Всеки мониторинг ще докаже, че всекидневните битки са ни научили що е то редакционна независимост, плурализъм и отговорност. Затова не приемаме нашия труд и дългогодишни усилия да бъдат подценявани или обиждани.

Отхвърляме внушението, че рейтингът е единственият критерий за успеха на една обществена медиа. Освен него, значение има и доверието. Тук досега БНТ водеше. Знаем как се прави рейтинг на всяка цена, но не искаме. Вярваме, че телевизията може да бъде достатъчно интересна, но и сериозна, задълбочена, насочена към всички обществени позиции, групи и възрасти. Това не е просто избор; това е дълг на БНТ към обществото.

Нямаме нужда да ни напомнят какво става другаде в Европа. БНТ не е най-малко гледаната европейска обществена телевизия, даже напротив. Със сигурност обаче е най-недофинансираната.

Ние не смятаме, че сме съвършени. Нито се съпротивляваме на промяната. Вярваме, че обществената телевизия е процес; тя е непрекъсната промяна. Тя изключва самодоволството и съпротивата срещу новото. Променяли сме се и ще продължим да се променяме. Но не смятаме да отстъпваме от принципите. Защото без тях обществена телевизия няма.

Искаме ясни гаранции от ръководството на БНТ, че принципите ще бъдат спазвани, а стандартите – защитени. Готови сме на диалог по всеки дискусионен въпрос. Настояваме нашата позиция да бъде обявена публично.

Екип  на „Денят започва с култура“:

Във връзка със случващото се през последните дни в Българската национална телевизия и по-конкретно с възникналите принципни различия между екипа на „Денят започва с култура“ и програмния директор на БНТ1, сме длъжни да изразим и нашата позиция:

Обществената телевизия изпълнява функциите си не като се стреми всяко предаване да бъде за всеки, а като създава и поддържа специализирани предавания, които покриват разнообразните ценности и вкусове на своите зрители. Това е и причината тези предавания да не се въдворяват в рейтинги, а да се оценяват като образоващи, доближаващи се до общочовешки културни ценности и съдействащи за разбирателството и толерантността в отношенията между хората. Такова е и предаването „Денят започва с култура“, което през последната седмица е обект на натиск от страна на програмния директор на БНТ1 – Емил Кошлуков. Още по-притеснителна е намесата в изборите на екипа как да бъдат представяни определени гости и какви въпроси да им бъдат задавани. Крайно неприемливи са и намеците, че някой ни кара да работим повече и това е проблемът на предаването. Това показва пълно неразбиране на спецификата на работата ни, създавайки ежедневно над 100 минути профилирано предаване.

Ето защо заявяваме: • Не защитаваме интересите на нито една партия – каним гостите си не заради партийното им членство, а в качеството им на експерти. • Изискването за повишаване на рейтинга също показва неразбиране на функциите, които обществената телевизия трябва да изпълнява. Критериите за култура, стил и образователна мисия не могат и не трябва да бъдат измервани в числа. • Оценяваме декларираната пълна свобода на теми и събеседници от страна на генералния директор на БНТ – Константин Каменаров. Това са основните журналистически критерии в свободния свят и ние ще се съобразяваме единствено с тях. От този момент оставяме разрешаването на този незаобиколим проблем в ръцете на ръководството на националната телевизия и Съвета за електронни медии. • Уверяваме всички хора на духа, които през последните дни изказват своята подкрепа за това, което правим, че “Денят започва с култура” ще продължи да бъде запазена територия за смислен дебат и свобода на словото.

Омбудсманът на БНТ  Иван Такев отговаря на писмото на проф. Кьосев до него.

Уважаеми господин Кьосев.
Драги Сашо.
След като разменихме позиции в социалните мрежи,и както ти обещах, още днес да ти върна официален отговор по повод на изразените от теб тревоги за съдбата на предаването “Денят започва с култура”! Ще повторя позицията си, че мнението ми за предаването “Денят започва с култура” по нищо не се различава от твоето и на редица други зрители, които ми писаха. Пак ще повторя,че аз високо ценя качествата и усилията на моите уважавани колеги в мисията им на просветители. Странното за мен беше, когато прочетох писмото ти във ФБ, че липсва тяхната позиция и аз, уверявам те, не знаех никакви подробности за срещите им с програмния и генералния директор и за съдържанието на разговорите им. Днес нещата се изясниха. Има декларация на колегите, изявления на Програмния и Генералния Директор на БНТ, с проблема е запознат и СЕМ! Аз вярвам на изявленията на Ген. директор К. Каменаров, цитирам “Няма никакъв вариант това предаване да бъде убивано,потъпквано и мачкано”, защото от практиката си знае,че грубото администриране и намесата в редакционната независимост водят до катастрофа. Това е и моето разбиране, не само защото съм Омбудсман на БНТ, но и защото в моята практика на журналист в БНТ съм ставал жертва на такъв административен произвол. Но случилото се с “Денят започва с култура” поставя отново на дневен ред един основополагащ въпрос – за ролята и принципите на Обществената национална телевизия, каквато е БНТ! Тя продължава да съществува и да се гърчи в “прокрустовото ложе” на остарял и неадекватен на времето закон/ЗТР/, най-вече, в частта за финансирането й! И мисля, че твоята и другата обществена енергия трябва да бъдат насочени натам, да се отвори широк обществен дебат каква БНТ ни е нужна и как тя отговаря на характеристиките на национален обществен оператор!

Докато това не се случи и проблемът с финансирането не се реши, така както е в редица други европейски страни, ще има рецидиви на командно администриране! Готов съм да се включа и активно да участвам в подобен дебат.Отварям една скоба, за да ти кажа, че в редицата писма, които получих има и доста разумни предложения към колегите ми от предаването за неговото обогатяване чрез разтварянето на ветрилото и обогатяването на палитрата от творци на изкуството и културата!Принципите на една обществена телевизия са да информира, образова и забавлява! БНТ ще продължава да произвежда и разпространява формати , утвърждаващи постиженията на българската и световната култура. Надявам се, че отговорът ми е дал отговор на твоите тревоги. Ако смяташ, че той е недостатъчен, готов съм да продължим нашата кореспонденция. С най-добри чувства и пожелания.

В същата публикация на Клуб Зет, в която намираме писмото на Омбудсмана, се цитира и изказване на председателката на СЕМ София Владимирова: СЕМ ще разгледа получения сигнал.

Денят започва с култура

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/01/21/bnt-19/

Появиха се публикации за натиск върху предаването Денят започва с култура  по БНТ. Почеркът (да намалим говоренето) е познат. Информацията за натиск както винаги е трудно достъпна, но въпросът е принципен. Заради обществената мисия на БНТ и по примера на колеги написах до адреса, който е предоставен за зрители.
Аудиторията в нужда се познава.
*

Според правото на Европейския съюз обществените радио и телевизия в държавите от ЕС са пряко свързани с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, както и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите.

Борбата за европейското ни бъдеще е борба за култура. Предаването “Денят започва с култура” е предаване в Българската национална телевизия за култура, културни събития и културна политика – в изпълнение на мисията, определена в правото на ЕС.

Идеи за олекотяване, разчупване, по-малко говорене, отпадане на дискусионните форми и поставяне на изисквания за рейтинг като условие за съществуване на утвърдено предаване като “Денят започва с култура” не могат да се обяснят иначе, освен с неразбиране на същността на обществената телевизия и смисъла й или – по-лошо – с намерение да отпадне едно утвърдено пространство за културни дебати.

Надявам се и членовете на Обществения съвет на БНТ   да защитят обществената мисия на БНТ и предаванията, чрез които тя се реализира.

*

 

 

 

Господари на ефира – творци или пирати? Съдът се произнесе

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/12/gospodari/

Върховният касационен съд   оставя в сила решението на Софийския апелативен съд, с което след отмяна на решение №2065/15г. и решение №1316/13г. по т.д. № 557/07г. на СГС, по същество са отхвърлени като неоснователни предявените искове  за неправомерно използване на части от предаването „Ш на С.”   в издания на предаването на „ Г на е”  и  части от предаването „В на д” в издание на „Г на е” –   пълен текст на решението. 

Според ВКС (подборка от цитати от решението):

Ищец в производството е продуцент на предаването „ Ш на С.”, като именно в това свое качество е предявил и разглежданите искове с правно основание чл.94,чл.94а, чл.95, ал.1, т.1,т.2 и т.6 ЗАПСП -за неправомерно използване на части от предаването.

Процесните откъси са били излъчени в предаването „ Г на е”, без да бъде поискано разрешение от продуцента – ищец в производството и без заплащане. Ответниците са се позовали на правото си по чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП, като правилно  въззивният съд е обсъждал предпоставките на нормата и тяхното доказване в процеса, с оглед възможността аудиовизуалните произведения да могат да бъдат използвани свободно и без заплащане на възнаграждение.

Не е било спорно, че „Ш на С.” и др. са били разгласени произведения, тъй като са излъчвани в ефир. Спорило се е между страните, дали използваните части от тези предавания и от песента са съставлявали цитати, с оглед изискването на обсъжданата норма,  т.е. дали тяхното включване в предаването „ Г на е” е отговаряло на изискването за цитиране.

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане. Или, след като експертизата е обосновала разбирането си, че „ Г на е” е аудиовизуално произведение, което има за цел коментар на телевизионни гафове, анализ и представяне на собствена позиция по теми с обществен интерес, разследващи репортажи и значими обществени проблеми, то и използваните художествени похвати като пародия, гротеска, фарс, бурлеска е допустимо, т.е. тези похвати служат за да се осъществява именно критика. Доколкото в експертизата е обосновано и професионалното мнение на експертите, че излъчените части от спорните предавания са разпознаваеми, независимо от използваните похвати, то и следва да се приеме, че цитирането на тези части от аудиовизуалното произведение е съобразно обичайната практика т.е. достатъчно за предотвратяване на объркване в съзнанието на зрителя относно това, че се касае за чуждо аудиовизуално произведение и подчинено на целта на предаването.

С оглед времетраенето на излъчените откъси, очевидно се касае за обем, съответстващ на целите на предаването.

Става дума за правно регламентирано изключение, обхващащо използване на части от чужди произведения, свободно и без заплащане.

Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението е окончателно.

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

ЕСПЧ: Кържев срещу България или за мафията в прокуратурата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/12/echr_bg/

На 7 септември 2017 Съдът за правата на човека в Страсбург постанови решение по делото на Славчо Кържев, известна фигура от близкото минало, бивш прокурор и бивш ръководител на  Софийската районна прокуратура Кържев срещу България  (60607/08).

Делото е по повод  конфликт между Кържев и прокурори, които са били негови подчинени, но по-късно участват в комисия, която проверява дейността му.  На 12 октомври 2006 г. във вестник Труд е поместено интервю на Кържев, в което той коментира случая:

  През целия си живот се борих с престъпността. Нещо повече,  опитах се да победя мафията в прокуратурата. Признавам, че съм се провалил и сега нося последствията от това. Разследващата комисия включва точно тези прокурори, които по това време възразиха срещу работните методи, които въведох. Целта на тези методи бе да  премахнат всички основания за корупция, свързана с делата.  […] Обществена тайна е, че един от прокурорите, които споменах, е известен сред адвокатите и “клиентитe” на прокуратурата    като “прокурор Рушветчийски”.

Засегнатите прокурори съдят Кържев за обида и втората инстанция налага на Кържев санкция глоба. Той подава жалба до ЕСПЧ за нарушение на чл.10 ЕКПЧ. Според него  оспорваните му изявления представляват ценностни преценки и   критиките му не са насочени срещу лица, а срещу “институцията  прокуратура”. Макар да признава, че думите му може да са били “агресивни” и “неприятни”, той твърди, че те са  част от важни обществени дебати, които не могат да бъдат ограничавани, още по-малко с мерки, водещи до наказателна отговорност.

Правителственият агент признава намеса в свободата на словото на жалбоподателя, но смята, че жалбоподателят не е представил никакви факти или доказателства в подкрепа на твърденията си, което означава, че изявленията му са “далеч извън приемливия праг на конструктивна критика”. Посочва още , че Труд е водещ  ежедневник в България и  интервюто на жалбоподателя е достигнало до “особено голяма аудитория”. Определени лица са наречени “боклук”, което не е принос към обществени дебати.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Намесата не се оспорва, въпросът е дали тя е необходима и пропорционална на целта. Съдът напомня известната теза, че защитата на свободата на изразяване се отнася не само до информация и идеи, към които съществува благоприятно или индиферентно отношение, но и които  причиняват шок или безпокойство.  Що се отнася до границите на приемливите критики, те са по-широки по отношение на държавните служители, отколкото по отношение на частноправни субекти. Длъжностно лице със сигурност има право да защитава репутацията си, но тази защита трябва да бъде претеглена/съобразена с обществения интерес  от открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват стеснително [33].

В случая става дума за фрази като мафия в прокуратурата, рушветчия и боклук.

Съдът намира, че като цяло интервюто на Кържев е част от дебати по въпроси от значителен обществен интерес и не е представлявало безсмислена обида.  Съответно изявленията на жалбоподателя по принцип изискват висока степен на защита. Органите са имали задължението да представят особено уместни и достатъчни причини, за да покажат, че намесата в правата на жалбоподателя е пропорционална на преследваните легитимни цели, което съдът не е убеден, че   са направили [35].

В частност, според ЕСПЧ

  • българският съд не е претеглил правилно  твърдяната тежест на казаното срещу  свободата на изразяване и не е посочил  конкретни основания за необходимостта от налагане на санкция;
  • не е направил  опит да се съобрази с факта, че оспорваните твърдения са били главно насочени към  дебати със значителен обществен интерес;
  • не е взел предвид, че по отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните граждани;
  • не е преценил  дали обжалваните твърдения са  ценностни преценки и дали са налице достатъчно “фактически основания” за такива преценки;
  • не  е взел предвид и факта, че няколко дни след публикуването на обжалваното интервю   същият вестник публикува позицията на засегнатите прокурори, които упражняват правото си на отговор;
  • наложена е непропорционална санкция   без достатъчна обосновка или подходящ анализ на различните интереси, за които става въпрос.

Намесата не е необходима в едно демократично общество и заедно с това не е пропорционална на преследваната цел.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

 

И до това решение няма съмнение, че  прокуратурата е област, дебатите по отношение на която са със значителен обществен интерес.   Решението на ЕСПЧ почива на идеята за необходимостта от защита на словото, което е принос към значими дебати – наистина, мафия в прокуратурата е такова твърдение.

Дали   методите на Кържев са били с потенциал да победят  мафията в прокуратурата е друг въпрос, който не е в обхвата на работа на ЕСПЧ.

 

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law Tagged: еспч

Всички гледни точки и парадоксът на толерантността

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/17/all_sides/

Какво значи  всички гледни точки да са представени в медиите?

Означава ли медийният плурализъм равностойно представяне на страните с различни позиции в едно събитие? Съвсем неотдавна медиите отразяваха равностойно протести и контрапротести, все едно за каква кауза и с чия подкрепа – и винаги се аргументираха с плурализма на гледните точки. Така е и досега: Динко и Перата щяха да си останат малко познати, ако не беше телевизията.

Но конкретен  повод за размисъл са събитията в Шарлотсвил, САЩ, и реакцията на президента Тръмп.

Според Тръмп:

отговорността за случилото се е и на двете страни.  Имаше група от едната страна и група от другата и те се нападнаха с бухалки – едната от страните, можете да ги наречете “лявото”, нападна другата група.

Различната оценка изрази Тереза Мей:

Не виждам знак за равенство между онези, които изповядват фашистки възгледи, и онези, които им се противопоставят. Мисля, че е важно всички, които заемат отговорни позиции, да осъдят крайно десните възгледи

Това различие прави впечатление и на американски, и на български медии.

С думите на  известен актьор и телевизионен водещ в САЩ,

Ние сме разделени. ОК. Винаги сме били разделени по някои от  големите политически въпроси. Всичко е наред. Докато се отнасяме един към друг с уважение и не забравяме, че в крайна сметка сме всички американци, ще се оправим.

Но проблемът е … говоря за тези хора, които  – щом спечели Тръмп – смятат така: “Не е нужно да се преструваме, че вече не сме расисти! Ние вече не трябва да се преструваме! Можем отново да бъдем расисти! ”

Не, не! Ако сте един от тези хора, моля, трябва отново да започнете да се преструвате. Трябва отново да започнете да се преструвате.

Ако говорим за България – винаги сме били разделени по някои от големите въпроси. Но кои са двете страни? Равностойни ли са    – и равностойни ли трябва да бъдат за медиите?

Дори не става дума само за плурализъм, а за свободата на изразяване: дали  екстремните версии на белия национализъм и явния расизъм и фашизъм са защитено слово? Свободно слово – или реална заплаха за свободното слово под прикритието на свободата на изразяване?

Коментирайки Alt-Right в САЩ,  медиите напомнят за парадокса на толерантността на Попър: ако има неограничена  толерантност, дори към нетолерантните, няма да може да се защити обществото на толерантните – и то ще си отиде, заедно с толерантността.

 

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

ВАС: отнемането на лицензиите на ТВ Седем незаконно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/08/14/cem-tv7/

Преди почти година СЕМ с две решения отне лицензиите за телевизионна дейност на две телевизииТВ Седем и Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Тези телевизии имат славна история, в частност – в последните години – според обвинителния акт на Прокуратурата на Република България   от юли 2017 те имат общо с модела КТБ.

Но в правовата държава отнемането на лицензия става на базата на закон.

Лицензиите са отнети на основание  “установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.” Това са декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че кандидатите за лицензия не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Според СЕМ тъй като  през 2016 г. са открити производства за несъстоятелност на двете търговски дружества, се отнемат лицензиите за неверни декларации – нищо че  данните са били верни към момента на подаване на декларацията.  СЕМ намира, че възникването на правните пречки за доставчик, който вече притежава лицензия,

е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

 ВАС (тричл. състав)    отменя решението на СЕМ за ТВ Седем ЕАД:

СЕМ, в противоречие с лимитативните посочени в закона предпоставки, е отнел индивидуалните лицензии на [фирма] за доставяне на аудио-визуални медийни услуги с наименование „ТV7” и „СУПЕР7” и е заличил от Публичния регистър на СЕМ програми „ТV7” и „СУПЕР7”. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон и следва да бъде отменен.

Решението на петчленния състав на ВАС от 7 август 2017 оставя в сила решението на тричленния състав:

[…] проблемът, който очертава параметрите на правния спор, е свързан с въпроса дали лицензията може да бъде отнета на припознатото от органа основание и без ЗРТ да го е уредил нарочно. Отговорът му е отрицателен.

  • а. Отнемането на лицензия по същността си е мярка от категорията на принудителните административни. За да бъде правомерно приложена, основанието на ПАМ, видът и съдържанието й трябва да са изрично уредени със закон – арг. чл. 23 ЗАНН. Подобно разрешение намира разумното си оправдание в интензитета на засягане на правната сфера на адресата на мярката, в частност – прекратяването на породените от лицензионния акт права, и е проявление на общия принцип в публичното право, че на административните органи е разрешено само това, което е изрично предвидено в закона.
  • б. Основанията за отнемане на лицензия са лимитативно установени в чл. 122 ЗРТ. Разпоредените с отмененото решение правни последици не могат да настъпят от други юридически факти извън уредените от закона, а в техния обсег откриването на производство по несъстоятелност на доставчика на медийни услуги не попада. В противен случай би се накърнил принципа за законоустановеност на ПАМ. Само на това основание решението на колективния орган е подлежало на отмяна.
  • в. Дори да се приеме, че в ЗРТ съществува празнота, немислимо е нейното преодоляване и чрез аналогия на закона (с основанията по чл. 125д ЗРТ за заличаване на регистрацията на радио- и телевизионните оператори) или на правото, вкл. посредством правоприлагане по аргумент за по-силното основание в една от четирите му проявни форми, на която се позовава касатора. Аналогията е изключена на самостоятелно основание от изчерпателността на изброяването на предпоставките за отнемане на лицензия, а тя определя и характера на правните норми в текста на чл. 122 ЗРТ, ограничаващ обема на правомощията на СЕМ с упражнения предмет.


ВАС посочва още, че

Отнемането на лицензията е само един от способите по чл. 121, ал. 1 ЗРТ за прекратяването й – вж. т. 2 на текста. Отделно основание с идентични правни последици е прекратяването на юридическото лице, титуляр на лицензията – чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗРТ. В случая на производство по несъстоятелност, приключващо с решение на съда по чл. 735, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ, прекратяването на лицензията би било резултат от евентуално постановеното заличаване на търговеца. Т.е. според обективното право разрешаването на колизията между критерия към кандидатите за лицензия и действието на вече издадена при последващо несъответствие с него е поставено в зависимост от изхода на производството по несъстоятелност, който би могъл да рефлектира върху съществуването на правния субект – носител на лицензията, респ. способността му да осъществява дейността, предмет на лицензионния режим.

Filed under: BG Content, BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law

Радио България: какво всъщност се обсъжда

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/23/bnr_/

Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,

че знае от много достоверен източник,

че Бетина Жотева, член на СЕМ,  казала,

че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,

че е за закриване на Радио България.

Бетина Жотева казала,

че нито министър Захариева й е казала,

нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,

че е за закриване на Радио България.

*

Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет  –  но  да се върнем към Радио България.

 

I

Радио България и реформата в БНР

Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната.  Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.

За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:

  • Първо, разпространението на програмата онлайн

Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране  – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция  Радио Кърджали. Този факт стана  широко известен   при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.

Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):

 искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.

Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане   – пет  години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол

защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.

  • Второ, редуцирането на съдържанието онлайн

Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е  Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също  един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.

Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.

Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.

II

Реакцията към стъпките, предприети от БНР:

  • СЕМ

СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава

да изиска информация от КРС  с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и

да изиска  от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.

  • Парламент

На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.

Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.

Министър Захариева заявява ясно, че  министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание,  че Радио България    „под формата, която го разбираме, класическата“     не съществува  – и става дума за чуждоезикова продукция.

За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.

МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.

На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:    

Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.

До медиите това съобщението достига накратко така:  Президентът забрани да се закрива Радио България.

 

  • Работещите в Радио България

Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те  са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.

След срещите и публикациите поне става ясно:  парламент, президент и правителство не могат  да вземат програмните решения на обществените медии.

 

 

III

А сега?

Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.

УС на БНР приема за сведение изразените мнения и  решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.

Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност,  общественото радио също.

Така че предстои да се решава обща задача:    публичният  ресурс  да бъде инвестиран  в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи,  за изпълнение на обществената мисия на БНР.

 

 

Filed under: BG Content, BG Media, BG Regulator, Digital