Tag Archives: BG Content

СЕМ: Наблюдение на отразяването на протестите – юли 2020

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/29/protests/

СЕМ публикува Доклад за осъществено наблюдение на радио- и телевизионни програми в периода 10-17 юли 2020 година.

Това е период на масови протести срещу правителството на Борисов и за оставка на главния прокурор Гешев.

Докладът  отразява резултатите от мониторинг на радио- и телевизионно съдържание, посветено на актуалните граждански протести в България и разпространено в няколко програми на обществени и търговски доставчици на медийни услуги в периода 10-17 юли 2020 година. Наблюдението продължава и за следващия седмичен период 18-24 юли 2020 година.

Методиката на надзора за обществените и за търговските доставчици (бТВ, Нова и Дарик) е различна, предвид по-високите изисквания към програмите на Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ), описани в чл. 6, ал. 3, т. 6 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Обществените медии, които осъществяват своята дейност с помощта на публичен ресурс и които са призвани да спазват принципа на плурализъм на гледните точки като основополагащ за обективното и справедливо представяне на различните граждански интереси, играят важна роля за спокойното развитие на демократичния диалог в българското общество.
За втори път през 2020 година Съветът за електронни медии (СЕМ) наблюдава двете основни политематични програми ХОРИЗОНТ и БНТ1 за спазване на разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 6 от ЗРТ: „да отразяват различни идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистични предавания с политическа и икономическа тематика”. Първият мониторинг на ХОРИЗОНТ и БНТ1 е реализиран през януари 2020 г.

 Докладът (пдф)

Изводът за БНТ:

БНТ предоставя на зрителите възможност да се запознаят с официалната позиция на държавата по важни въпроси на обществения живот, като едновременно с това отразява и обществените настроения, свързани с антиправителствени протести и с искания за смяна на главния прокурор и на политическа система. Наблюдението отчита като особено важно наличието в медийното съдържание на експертен коментар на събитията, който ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси.

Моят личен извод не е толкова еднозначен.  По отношение на плурализма СЕМ по-добре може да представи статистика, но по отношение на извода, че БНТ “ориентира публиката в политическите тенденции и текущи процеси”   имам своите резерви. Ето какво  ни е предложил сайтът на БНТ  – което няма нищо общо с действителността:

BNT

Както се вижда – протестиращите се представят  като хора на Радев.

Допускам също, че позицията на Кошлуков не е позицията на редакционната колегия, но ние не виждаме на  екран Кошлуков лично, виждаме работата на колегията. И когато някой от колегията  ме е опаковал с привържениците на Радев,    спирам да гледам БНТ изобщо, независимо че там има хора, които честно си гледат работата.  Виждам одобрението  например за  последния за сезона Референдум.

Въпрос на отделен анализ е отражението върху медиите на  декларацията на Посолството на САЩ, че

Мирните протести са играли ключова роля в 244-годишната демокрация на Съединените щати. Всяка нация заслужава съдебна система, която е надпартийна и подвластна на върховенството на закона.

 

 

Съдът потвърди решението на СЕМ за отстраняване на Св. Костов като генерален директор на БНР

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/23/cem_bnr-2/

Административен съд София  – състав с председател Вергиния Димитрова – е постановил Решение №749 от 22 юли 2020 по адм. дело 1390/2019, което бившият генерален директор на Българското национално радио Светослав Костов води срещу СЕМ поради предсрочното му отстраняване от длъжност.
 Костов поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения, не са изслушани неговите обяснения, не са налице доказателства, че е знаел за спирането на излъчването на програма Хоризонт.
От фактическа страна –  помним ситуацията:  преди година Костов спря излъчването в реакция, която говореше за дизориентация. Не стана ясно какво точно си е представял, че прави. Положението изглеждаше драчатично – аргументът на Костов беше, че радиото може да изпълнява функцията си и чрез сайта си и чрез другите си програми, а освен това имаше опит да се прехвърли отговорността на техническия директор.
Важно за разказа е, че решението за предсрочното прекратяване на мандата на Костов в тази безспорна хипотеза на най-грубо възможно нарушение СЕМ е взето  с 3 (три) гласа „за” и 2 (два) гласа „въздържал се”   – Бетина Жотева и Галина Георгиева.  Парламентарната квота с изключение на председателката София Владимирова подкрепиха оставането в длъжност на Светослав Костов.
Една година по-късно София Владимирова не е избрана за председател, избрана е Бетина Жотева, на Галина Георгиева все така не сме чули гласа, но по гласуванията й можем да съдим за мненията и становищата й.
Административен съд – София не се е колебал, установил е спирането на сигнала, съответно нарушението на закона и лицензията и едноличната отговорност на генералния директор.
Съдът потвърждава оценката на мнозинството, че става дума за грубо нарушение.
Според съда с  решението си СЕМ е гарантирал обществения интерес.

 

Протест в защита на свободата на изразяване на министъра на правосъдието Данаил Кирилов

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/18/fb_min_just/

Днес е десети ден на протестите срещу правителството на Борисов и главния прокурор Гешев. Не е без внимание и генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, протестът минава и край БНТ.

Особеността на протеста днес е, че е обявен  в защита на свободата на изразяване на министъра на правосъдието Данаил Кирилов. Има елемент на ирония, но факт е, че в суматохата от изказвания след появата на Христо Иванов и Ивайло Мирчев в охраняваната за Доган зона в Росенец  министърът на правосъдието съвсем е загубил ориентация за събитията и е произвел следния текст във Фейсбук:

 

Danail_Kirilov_-_СпонджБоб_Квадратните_гащи_(SpongeBob..._-_2020-07-18_20.13.32

На заседанието на МС след този текст Борисов се е обърнал към министър по следния начин:

И ви забранявам да пишете във фейсбук, Дани Кирилов. Забранявам.

Борисов посочва три причини:

Защото не само че не е смешно, не само че ги възпалявате, но ние с Христо Иванов сме работили.

Свободата на изразяване на министрите изглежда доста условна, дори Томислав Дончев (дори – защото от него най-малко се очаква) по едно време убедено твърдеше в Панорама, че достъпът до трафични данни бил след съдебен контрол – което е въвеждане в заблуждение.  Никога няма да разберем защо го каза – защото е вярвал, че е така, или ако мине.  Останалите министри свободно ползват внушения и манипулации. Например   Деница Сачева пред Нова посочи три фактора, които довели до протестите – пандемията, работата на прокуратурата срещу олигарси  и, на трето място,  влизането в ERM II! Тези три неща!  Това трябва да се внуши. Някакъв друг свят обитават.

 

Вежди Рашидов от първо лице

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/07/02/rashidov-2/

Г-н Вежди Рашидов ръководи  законодателния процес в областта на културата и медиите. Досегашните изказвания на Рашидов  многократно са ставали предмет на обществено обсъждане, но в последните дни има нов принос.

След произнасянето по делото EVN от името на Рашидов излезе публикация в Труд, към която няма  да сложа връзка:

  • За чистотата на духа и търговията с медийни услуги.

Токсичната роля в обществото на „Икономедия“.  Няколко дни сме свидетели на поредния вой на група хрантутници на българските организации на Сорос в „защита“ на свободното слово. […] Дълбоко се надявах, че българското правосъдие има достойнството да върне отново надеждата на хората за справедливост.

Тоиз опус следва поредица от предходни изказвания по различни теми:

  • По БНТ за “прекаляването със свободата на словото”

Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти.

  • В парламента  – как се решават кадрови въпроси в обществените медии

Защо Великова я върнахме, ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би вие или някой друг?

  • По БНТ – за генералните директори на БНТ и БНР:

Парламентът, смятам, че би било добре парламентът да ги избира.

  • За “грантаджиите, които влияят на обществените  медии”

Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин [Йордан] Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай. Tочно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.

  • За Пеевски

Траекторията на убежденията на Рашидов за Пеевски вече многократно е описвана. Рашидов е “изкарвал Пеевски най-черния ангел”,   когато ГЕРБ беше в сложни отношения с ДПС. Вече не е така.  Рашидов се автореферира, за да се отрече –  ако това е възможно:

Чест прави на господин Пеевски. Изкарваха го най-черния ангел, а се оказа най-големият дарител.

 

Ако на клетката на слона прочетеш бивол, не вярвай на очите си.

Kой в БНТ хули, злепоставя, дискредитира

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/06/26/bnt_relig/

На 24 юни в Съвета за електронни медии се е провела среща на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков с членовете на регулатора с единствена тема предаването Вяра и обществоСрещата  е предавана пряко по БНТ 2  и може да се гледа.

Предисторията е свързана с усложнени отношения между ръководството и Горан Благоев, чието име от години се свързва с предаването  – като автор на концепцията му и водещ. Напоследък в страницата на предаването във ФБ Благоев е изнесъл информация за тези отношения, по-късно  публикацията е свалена, а страницата вече се управлява от Дирекция “Мултимедия” на БНТ.

От Горан Благоев са искани обяснения по два въпроса: 1) за липса на плурализъм в предаването, 2)  за неспазване на работното време, “тъй като съм бил извън сградата на медията, когато ме е търсил Кошлуков”.

Пред СЕМ критиката  на генералния директор към предаването е в две посоки:

1) сключил договор с жена си;  сключил договор с гости на предаването като консултанти, а не е обявил в ефир, че им плаща;

2) хули, злепоставя, дискредитира Българската православна църква, БПЦ  – и по тази причина БПЦ не участва в предаването. Тъй като фундаменталните национални интереси в тълкуването на Кошлуков включват традиционното вероизповедание – източноправославната религия (това е важно за разказа),  БНТ не може да изпълнява мисията си поради този отказ на БПЦ.

Пред скоби, беше изтъкнат аргумент за зрителски писма и засегната чувствителност на вярващи. Тук СЕМ посочи, че странно защо писмата започват да пристигат едва десетина дни след предаването. И също така, че позицията на СЕМ се формира по убеждение, а не под влияние на писма. Същото казва и Съдът за правата на човека – “субективните усещания не са достатъчно основание да се обоснове нарушение на Конвенцията” (Lautsi and Others v. Italy, 66)

Относно 1),  вътрешноорганизационните въпроси – счетоводна дисциплина, работно време и пр. –  информацията е в БНТ и преценката е по съответните правила. Когато има данни от проверката,   ще разберем.

Относно 2), свободата на изразяване:

Според СЕМ нарушение на закона няма.

Генералният директор Кошлуков изложи многократно, с едни и същи думи дори, едно основно обвинение:  предаването “хули, злепоставя, дискредитира”. Според него има “серия от нарушения на вътрешните правилници, мисията, етичните стандарти и професионалната журналистика”И някои конкретни твърдения:

БПЦ няма да участва в едно предаване, което хули, злепоставя, дискредитира. Ако в Панорама всеки ден плюят Бойко Борисов, вие ще стъпите ли там? Никой няма да влезе там, където  са тенденциозно ругани и плюти.

Предаването коментира закони, корупция, разглежда решения на държавата, обвинява БПЦ и Борисов в престъпен заговор, изпълнителната власт е злепоставена като власт, която си купува църквата. Това е образователно и религиозно предаване, а не е публицистично, за да обсъжда постановления на МС.

От друга страна:

Чл.6 ЗРТ [ който не би трябвало да се отнася до религиозно предаване, разпоредбата се отнася за публицистични предавания]  повелява да гледаме националните  интереси, не да гледаме часовници на владици. Не пише да се гледат часовници, пише да се защитават националните интереси.

Човек, който е основал църква, регистрирана преди 15 години, да коментира църква, основана преди 2000 години от самия господ, е нелепо.

Ако искаш да критикуваш БПЦ, има съответен ред, който е каноничен. Ако някой смята, че църквата не работи добре – да слага расо и калимявка и да ходи да я оправя или да си основе нова.

Ние имаме нужда от повече религиозна просвета. И аз ще направя всичко за това.

Изложението на генералния директор  пред СЕМ повдига въпроси: какво той смята, че пише в Конституцията и Закона за радиото и телевизията, и  какво той смята, че е мисия на обществената телевизия.

Макар че г-н Кошлуков изрази специфични идеи кой, какво и как има право да коментира (църквата – само с расо и калимявка), обществената телевизия несъмнено  може все още да бъде коментирана свободно.

1

СЕМ не реагира  на пледоарията за  нуждата от повече религиозна просвета по обществената телевизия и че директорът щял да направи всичко възможно по въпроса.  Къде точно в ЗРТ има възложено задължение на БНТ да осъществява религиозна просвета?  И къде точно пише, че фундаменталните национални интереси включват религиозна просвета – каквато интерпретация се чу?

Договорите на ЕС, към които България се присъедини, не включват твърдяната от генералния директор  идея  за   християнството като фундаментален  национален  интерес  или част от европейските ценности. Наистина, в  Полша нарекоха отказа да се спомене Бог в текста на договорите  най-голямата историческа несправедливост. Но мнозинството държави заявиха, че  общите ни  ценности са човешките права, свободата и толерантността.  И да, много хора у нас ползват т.нар.  отрицателна свобода – свобода от религия – и ЕСПЧ признава тази свобода.

Много важно е това да не остане незабелязано сега, когато се говори за необходимост да се формулира обществената мисия  на БНР и БНТ.

2

Относно ЕСПЧ – генералният директор  се позова на мнозинствено  право, което било одобрено от ЕСПЧ  и обосновавало предимство на  БПЦ.

Всъщност конкретното решение Lautsi and Others v. Italy не се отнася до медии, а до  училищно образование и засяга въпроса за  кръста в класната стая. В решението изрично се казва, че то не е относимо до дидактическата реч  –

72.  разпятието на стената е по същество пасивен символ и този въпрос е важен, особено като се вземе предвид принципът на неутралност. Не може да се счита, че има влияние върху учениците, сравнимо с това на дидактическата реч […]

Така че да се базира теза за религиозна просвета по обществената телевизия  върху  посоченото решение на ЕСПЧ за допускане на кръст в класна стая не е убедително.  Едно религиозно предаване никак не е пасивен символ.

3

За критиката.

Да гледаме националния интерес, а не да гледаме часовници на владици.” Оправдано е да се гледат часовниците на владиците.  В гражданското общество е така. Предполагам, че става дума за Ролекса и автомобилите на дядо Николай (според публикации  – “няколко скъпи автомобила, за които твърди, че са му подарък от бизнесмени”). И понеже често по време на изказването си Кошлуков питаше чули ли сме  да хулят Кентърберийския епископ и др. под. – да, чули сме да се критикуват представители на църквата –  и папата го прави, и медиите, и гражданите  – това не се нарича хулене обаче – а  публикации и дебати за евентуални нарушения и престъпления,  от как се разходват приходите от свещи до педофилия.

За богохулство   трябва да се говори особено внимателно. Какво е хулене, какво  е директно богохулство, какво са компромати за светци   – и дали има такива – е въпрос на установяване, за което към момента няма данни.   С  цялото ми уважение към факта, че генералният директор е бил в затвора по политически причини –  защото той реши включи този факт и антикомунизма си в пледоарията си срещу богохулството  –  има практика на Съда за правата на човека, нека само да спомена решението Пуси Райът.

Генералният директор се е подразнил и от “семпли и неспазващи норми властимащи“. Тук има семпли и неспазващи норми властимащи, казвам и аз. Лично мнение.   Има ли пречка това да се каже по обществената телевизия?

Също така е доста особено да се твърди, че “ако искаш да критикуваш БПЦ, има съответен ред, който е каноничен и ако някой смята, че църквата не работи добре – да слага расо и калимявка и да ходи да я оправя или да си основе нова.” В  демократичния свят не се налага хората да слагат расо,  за да критикуват.

4

“Ако в Панорама всеки ден плюят Бойко Борисов,  вие ще стъпите ли там. Никой няма да влезе там, където  са тенденциозно ругани и плюти. ”

Има напоследък такава тема:  властта отказва да участва в определени медии и определени предавания. Разбирам от журналисти, че падат теми – по-специално в обществените  медии – защото за публицистиката има изискване за плурализъм на гледните точки във всяко предаване, а официалните  представители  отказват да участват. Министър-председателят/председател на ГЕРБ Борисов   казва, че не ходи в БНР. Следва ли от това, че в БНР няма да се засягат теми, свързани с правителството, премиера, партия ГЕРБ?

Горан Благоев е обвинен, че БПЦ не участва в предаването. Кошлуков зае позиция: “Конфликтът не мога да го стоваря на главата на църквата”. Дали БПЦ не  представена в предаването предстои да се установява – нека напомня, че СЕМ не е установил нарушение.

Какво обаче става с редакционната независимост на БНТ, ако чрез бойкот може да се предизвика падане на тема в предаване, или смяна на водещ, или поне наказанието му? В медиите се споменава и за разговори на Кошлуков   със Синода по кадрови въпроси. Това как се съотнася с независимостта?

5

Вяра и общество  не е публицистика, казва генералният директор, за да се занимава с постановления на МС за финансиране на БПЦ, да се интересува  как се отчитат средствата на БПЦ, да оспорва избори на митрополит.  То е религиозно образователно предаване, казва той.

Тогава изискването за плурализъм във всяко едно предаване не се отнася за Вяра и общество. Няма как едновременно да се твърди и че трябва да спазва изискванията за публицистични и новинарски предавания, и че не е публицистика.

Макар че според мен БНТ е в правото си да обсъжда и финансирането на БПЦ, и изборите за митрополит.

СЕМ зададе важни въпроси, но и остави съществени тези на Кошлуков без реакция. Не отварям темата налага ли се религията и заедно с това шаманизмът / или интересът към окултното едновременно да се качват нагоре в приоритетите на БНТ точно сега, когато има световен консенсус, че в науката е спасението.

И накрая, не знам доколко  е уместно в официални  срещи  да се взема  инцидентно отношение към “вероучението като важно и полезно”, защото въпросът за вероучението не влиза в правомощията на СЕМ и членовете на СЕМ не могат да изкажат друго, освен частно мнение, а вероучението е въпрос, който разделя нацията. Генералният директор спомена в изложението си  дело  на Норвегия пред ЕСПЧ, без да уточни кое дело има предвид.  Ако това е    Folgerø and Others v.   Norwаy по жалба на родители – нехристияни, в решението ясно се обяснява, че вероучението може да създаде проблеми, например

информацията за личното религиозно и философско убеждение се отнася до някои от най-интимните аспекти на личния живот. Налагането на задължение на родителите да разкриват подробна информация на училищните власти относно техните религиозни и философски убеждения може да представлява нарушение на член 8 от Конвенцията и вероятно също на член 9 (пак там). […] условието да се дават разумни основания [за освобождаване на децата от обучение] представлява риск родителите да се почувстват принудени да разкрият на училищните власти интимни аспекти на собствените си религиозни и философски убеждения.

АЕЖ към БНТ: Какво се случва с предаването “Вяра и общество”

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/06/21/bnt_aej/

Асоциацията на европейските журналисти – България  публикува на сайта си призив към генералния директор на Българската национална телевизия Емил Кошлуков

да обясни какво се случва с предаването “Вяра и общество” и да направи публична комуникацията между  Светия Синод на Българската православна църква и БНТ относно предаването.

Дълбоко смущаващо е заявеното от Митрополит Гавриил: “За пръв път се запознах с г-н Емил Кошлуков на 11 юни тази година, когато той пожела да се срещне със Св. Синод на БПЦ, за да обсъди според неговите думи „скандалното предаване“ на „Вяра и общество“ от 06.06.2020 под надслов „Щедростта на държавата към БПЦ след пандемията“.

Г-н Кошлуков следва да разкрие дали действително той е потърсил Светия Синод, за да дискутира предаване на ръководената от него телевизия.

Това би могло да се изтълкува като директно вмешателство на външна институция в работата на обществена медия, с цел да  се наложи цензура върху журналист. Или дори по-лошо – търсене на съдействие от външна институция от страна на ръководството на медията за разправа с журналист. Логичното поведение би било ръководството на телевизията да стои зад журналистите, а не да търси помощ отвън, за да оказва натиск върху тях.

Буди притеснения и фактът, че в предаване на Емил Кошлуков преди време лидерът на Атака Волен Сидеров изрази публично недоволството си от предаването на журналиста Горан Благоев. АЕЖ припомня, че от времето на първото кандидатстване на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ остава и въпросът за обвързаността на генералния директор на БНТ с партия Атака, заради телевизионния стаж, за който се посочва, че е имал в редакционния мениджмънт в телевизия “Алфа”.

Фактите

Когато поканеният отклонява поканата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/06/21/bnr_plur/

Какво да се прави в ситуация, в която представител на съществена гледна точка откаже да участва при разработване на тема от значим обществен интерес.

  1. Нормативна основа
  • Правна основа: за обществените медии  у нас това е изискването в ЗРТ за плурализъм във всяко едно новинарско и актуално-публицистично предаване. В наднационалната рамка това е изискването на чл.11.2 Хартата за основните права в ЕС –  Плурализмът се зачита.
  • Журналистическа етика: Етичен кодекс на българските медии

1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гл.точки.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.

2.  Цели и средства

Да се дава път на различните гледни точки не е самоцел. Целта е   пълно и безпристрастно информиране,  за да могат  гражданите да си съставят собствено мнение. Въпрос на редакционна независимост е  как тази цел да бъде постигната, колко да са участниците в предаването, дали да участват на живо или на запис  или чрез представяне на позицията по друг начин.

Има практика на Комисията за журналистическа етика в този смисъл.

  • Решение на КЖЕ No 17/06.02.2020 г.

Постъпила е жалба срещу България он ер, защото едната гледна точка била изразена  на живо, другата – на запис. КЖЕ приема, че

медията сама  решава какъв е най-подходящият формат за третиране на сложни теми. Поканените страни не  диктуват какъв да е форматът и  не  налагат външно мнение какви да са редакционните решения по чисто формално разбиране за равнопоставеност.

Този формален прочит на равнопоставеността се използва често при опит да бъде спряна дадена тема от ефир от страна на лица или институции, които се опитват да диктуват редакционното съдържание според техния собствен интерес. Отказът на жалбоподателите -представители на протестиращите родители -да участват на запис, ако техният единствен опонент е на живо, почива върху грешно разбрани формални основания. Други подобни случаи водят до опити да се повлияе върху решението на медията да покани определени опоненти или да се диктува на медията кой да бъде поканен и кой не.

3. Проблемът с отказа за участие

Противно на целите на изискването за плурализъм  е  важни за обществото теми да не бъдат обсъждани по технически причини – защото едната страна отказва да вземе участие.  Това е най-прекият път към създаване на зони – табу  по отношение на теми или хора.

Това често е  съзнателно използвана стратегия  – препятктване изцяло или ограничаване на достъпа до информация, отказ от участие в предаване на важни лица – източници на данни, недопускане на журналисти до място на събитието, непредоставяне на документи  и т.н.  – с цел темата за отпадне от дневния ред.

Ако медията допусне това да се случва, има опасност от  злоупотреба с право:   едно лице да препятства реализацията на дискусията по значим за обществото въпрос.  Едно лице извън редакционната колегия да има контрол за какво да се говори и за какво – не.  Правото на аудиторията да бъде информирана би било  застрашено.

4. Няма ли опасност от санкция, ако все пак темата бъде реализирана

Зависи как е реализирана. Не и ако се спазват журналистическите стандарти.

  • Първо, не се търси “съвършената изчерпателност”, важно е медията добросъвестно да изпълнява функциите си. Етичният кодекс предвижда, че медиите ще се стремят  да представят различните гледни точки.

Решение 3/23.02/2015 на КЖЕ

Многообразието на мнения и гледни точки в коментарните предавания може да бъде постигнато по различен начин в зависимост от характеристиките на съответното предаване. Без да се изпада в другата крайност, като се търси „съвършената изчерпателност” на идеите, която би могла да навреди на самото съдържание и да затрудни слушателите в създаването на мнение.

  • Второ, доколкото е възможно, отсъствието се компенсира с други методи за получаване на пълна и безпристрастна информация. Водещ е интересът на аудиторията.

Решение 13/ 26.11.2019 на КЖЕ

За предаване по повод замърсяване на водите е търсено ръководството на добивното предприятие, но безуспешно. Медията все пак прави предаването, като местни жители обясняват как при експлоатацията на оловно-цинкова руда  тежки метали се изтичат в потоци водещи до реката.  Екипът взема проба от водата, в която се установява  наличие на цинк, олово и арсен, като оловото е  46 пъти над допустимата норма.  Към това винаги за отсъстващите остава и опцията да поискат право на отговор.

  • Трето, ролята на водещия – когато става дума за живо предаване – е централна. В журналистическата практика има различни добри образци, във всеки случай при дезинформация,    дискриминация,  засягане на доброто име на отсъстващи – от водещия се очаква активно поведение.

5.  Отговорната журналистика

Идеята за отговорната журналистика  е развита и аргументирана от ЕСПЧ. Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Важното е журналистите да действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика.

Отговорната  журналистика    не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с  журналистически средства – но и  до  поведението на един журналист, включително работата с източници  и неговото взаимодействие с институции и лица  при упражняване на журналистическите му  функции, както и дали  проверява предоставената му информация, дали добросъвестно е търсил всички  начини да представи спектъра от мнения.

*

Темата беше поставена тази седмица в  предаването Мрежата на БНР.  Защо   има такива откази за участие? Ако говорим за властта – такъв е сигналът отгоре. Защо  трите големи телевизии не включиха в предаванията си изтеклия запис на министър -председателя? Вероятно чакат експертизата на гласа, вероятно не включват непроверени източници – но всичко може да се отрази дори при съмнение за манипулиране – и то правомерно – стига да се спазват определени стандарти. Моето лично очакване е обществените медии да постъпват именно така, за да не оставят   анонимни и пропагандни източници да формират общественото мнение по обществено значими теми.

Хомосексуален: обида, клевета или не е ваша работа

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/06/20/rights_homo/

Интересна публикация за интересен случай в lex.bg

Става дума за двама братя. Единият пише жалба срещу другия с основно обвинение, че брат му – впрочем полицай –  е гей. Полицаят завежда дело за обида и клевета.

СРС назначава експертиза за сексуалната му ориентация,  не открива доказателства и осъжда първия брат и съпругата му за клевета. СРС  квалифицира като клеветнически твърдения, които според присъдата  са неверни и позорящи –   – “че той има предпочитания към мъже, живее с интимния си партньор, в дома му многократно идвали момчета и мъже на гости, двойки от мъжки пол, дори и с преспиване, вихрели се купони, разхождали се по бельо, слагали си перуки на главите и се обличали с женски дрехи.” (мотивите на СРС).

Софийския градски съд (СГС) с председател Христинка Колева и докладчик Мирослава Тодорова отменя присъдата за клевета. Според СГС   съдебното производство изобщо не е трябвало да бъде провеждано, а делото е трябвало да бъде прекратено ( решението на СГС).

„В процесния случай неоснователното изясняване, включително чрез експертиза, каква е сексуалната ориентация на тъжителя, представлява недопустима намеса в упражняването на правото на неприкосновен интимен живот. Поради това дискриминационните предразсъдъци на подсъдимите не могат да превърнат определена сексуална ориентация и нейната външна изява в позорни, доколкото противното би представлявало нарушаване на основното човешко право на неприкосновен личен живот, изграден на основата на суверенна преценка, избор, вкусове и приоритети. Тъкмо на това основание е без правно значение дали тъжителят е хомосексуален и в какви забавления участва, ако те не нарушават правилата на обществения ред. Напротив, навлизането в суверенната лична зона е противоправно, защото накърнява конституционно и конвенционално защитени права“.

Не спорим дали хомосексуален е обида или не, а не допускаме това да става предмет на дело  – това е предлаганият принос към и без това разнообразната практика на съдилищата по повод хомосексуалните и обвиненията за обида и клевета.

2020 Специален доклад 301

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/06/16/301/

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

През пролетта е публикуван   Доклад 301 за 2020 година (2020 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

Както в Доклад 301 за 2019 година България не е в Priority Watch List или в Watch List.

Тази година няма държава от ЕС в Priority Watch List,  а в  Watch List от ЕС е само Румъния.

КЗК се самосезира за нарушение на БТВ по сигнал на Нова

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/06/08/cpc_btv/

В  Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)  е постъпил сигнал от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (НОВА ТВ), в който се съдържат твърдения за извършени нарушения от страна на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (БТВ) на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), включително и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК.

Твърденията в сигнала се основават на публичнодостъпна информация от сайта на ИА „Блиц“ ЕООД – материал от 18.05.2020 г. относно договор, сключен между БТВ и Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ (ДП БСТ) с приложени извадки от договора от 2016 г. за предоставяне на програмно време за излъчване и осигуряване на телевизионно предаване „Спорт тото“. Според сигнала се постига непазарно предимство на БТВ по отношение  на другите конкуренти, включително и на НОВА ТВ като основен конкурент на БТВ.

Накратко: КЗК се самосезира по сигнал от Нова по информация от Блиц.

Какво се твърди: нарушаване  на законоустановеното ограничение на времетраенето на телевизионна реклама на час : твърди се, че БТВ включва в програмата си  скрити търговски съобщения, предоставяйки срещу възнаграждение програмното си време.

 

Проследяване на COVID-19 и цифровите права: мониторинг по държави

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/04/19/covid-19-4/

Без спекулация за дистопия – само факти:

Помните ли Борисов: Не виждам нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефовe на агенции. Премиерът не уточни колко, но добави: колкото е необходимо, толкова се слушат.

Помните ли министъра на земеделието: От 2009 всички министри бяхме подслушвани и знаехме.

Помните ли какво се случва след промяната на състава на Националното бюро за контрол върху СРС.

Помните ли  параграф  41 от Закона за мерките по време на извънредно положение  –  за задържане и предоставяне на трафични данни.

В този контекст не е неуместно да се внимава за необходимостта и пропорционалността на мерките – в частност на новото приложение, с което   се дава незабавен достъп до данните.

България е на картата на държавите, които използват мобилни технологии за проследяване / public Google Sheet:

COVID-19_Digital_Rights_Tracker_-_2020-04-19_13.22.18

Ето какво се твърди и за цифровите права –

COVID-19_Digital_Rights_Tracker_-_2020-04-19_13.43.16

 

Повече –  covid-19-digital-rights-tracker/

Позиция на АЕЖ по повод обвиненията срещу председателката на Българския фармацевтичен съюз

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/04/14/326-3/

Да се обвиняват експерти заради изразени становища е мракобесие и пряко противоречи на членството на България в европейското семейство, защото показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии.

 

Във връзка с обвинението срещу проф. Стоименова прокуратурата е провела и разпити на журналисти от няколко медии. Част от разпитваните споделиха пред нас, че са били  питани дали разговорът с проф. Стоименова е породил тревога у тях. Като журналисти, можем да кажем, че в почти всички случаи ние търсим експерти за тяхното мнение по определен проблем от обществена значимост. Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот – това е и смисълът им – да се предприемат съответните превантивни мерки.

 

Затова се обръщаме пряко към главния прокурор  Иван Гешев и го призоваваме публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви. Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди.

 

Позицията

Дали Бог е над Мутафчийски

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/04/13/siderov-3/

Прессъобщение

Софийската районна прокуратура се самосезира по повод изявления на общинския съветник и лидер на партия “Атака” Волен Сидеров, направени чрез средствата за масово осведомяване, с цел подбуждане на обществото към нарушаване на установените в страната противоепидемиологични мерки, въпреки обявеното с решение на Народното събрание извънредно положение. Това съобщиха от държавното обвинение.

В телевизионно предаване, излъчено на 12.04.2020 г., Сидеров многократно призовава за нарушаване на заповедта на министъра на здравеопазването във връзка с пандемията от коронавирус. Същите призиви са изпратени на средствата за масово осведомяване и под формата на прессъобщение със заглавие: “Излезте масово на Великден и докажете, че Бог е над Мутафчийски!”.

Разследването е възложено на разследващ полицай при СДВР-МВР.

* Мутафчийски – генерал професор д-р Мутафчийски, ВМА, шеф на Националния оперативен  щаб за борба с коронавируса

 

 

 

Дали чл.326 НК ще се вади от кобура срещу всяка критика

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/04/10/326-2/

Това е положението: прокуратурата харесва чл.326 НК и се е въоръжила с него. За пръв път писах през 2015,  че става модно свободата на словото да се ограничава не през медийния закон, а през други закони   – и не от медийния регулатор, който винаги е подозиран в цензура, а от съвсем други органи-  като прокуратурата и  като тогавашната “комисия на Мавродиев”.

И по-късно някой се сещаше за чл. 326 НК, после го   включиха за изменение  в Закона за извънредното положение, ветото на президента върху изменението на чл.326 ал.1 беше прието, но не защото ГЕРБ са променили намерението си за слово да има предвидено наказание лишаване от свобода и да действа  прокуратурата, а защото бързали  да приемат закона – министър-председателят Борисов  ни изясни това.

Все пак в чл. 326 ал.2 НК са вдигнали санкциите.

Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
И ето – чл.326 НК  – именно ал 2 с новите санкции – е в действие. По отношение на една жена, която едва ли може да бъде обвинена в некомпетентност – бившата председателка на Агенцията за лекарствените средства и сегашна председателка на Съюза на фармацевтите.  Професор Асена Стоименова.
Обвинението според медиите е по чл.326 ал.2 НК . Наложена е гаранция от 20 000 лева.
  • За какво? За изказване по въпроси, от които проф. Стоименова  разбира и които са й работа – лекарствата.  Доколкото става ясно – за “неоснователни твърдения за очаквана липса на медикаменти”.
  • Къде? В обществените медии БНТ и БНР. Ето какво е говорила по БНР.

Тепърва ще става ясно колко не е добре чл. 326 НК да се вади от кобура срещу всяка критика.

Българска квота

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/21/quota-2/

В отделни законопроекти устойчиво  присъства предложение за българска квота в излъчваната музика.  Предложението е с вариации. Но смисълът му е по законов път да се въведе задължение  за резервирана част от програмите за българска музика в подкрепа на българските автори и изпълнители.

В местни условия интересите са ясни: автори и изпълнители искат квота, доставчиците предпочитат да запазят контрола върху пропорциите в съдържанието – и без това по директива имат задължения за две квоти,  а по лицензия (за лицензираните доставчици) имат още количествено определени изисквания към съдържанието. Така се обяснява позицията на АБРО,  така се обяснява позицията на членовете на АБРО – бТВ и Нова телевизия.

В реакцията на Музикаутор се срещат оценки и  квалификации, които не е ясно на какви факти се основават:  Музикаутор сигнализира, че зад аргументите на АБРО стоят зле прикрити антибългарски интереси и че АБРО  отрича квотния принцип като утвърден европейски модел.

В същия дух и стил вече неколкократно различни групи народни представители внасят законопроекти с предложения за българска квота.

Съществува изискване за европейската квота, въведено от наднационалното законодателство. Европейската квота защитава европейските производители на съдържание, като работи за единен вътрешен пазар. Националната квота – например българската квота – напротив, не работи за единен вътрешен пазар и в известен смисъл е с протекционистична цел за разлика от целите на  европейската квота. Българските произведения са част от произведенията в европейската квота и  се зачитат при измерването й.

Във всеки случай не може да се слага знак за равенство, когато говорим за ролята на двете мерки (европейска и българска квота).    Ако европейският законодател искаше, щеше да предвиди за тези 30 години (първата версия на медийната директива е от 1989) национални квоти. Но  не го е направил.

Защитата на национални интереси в рамките на ЕС е валидна,  възможна,  но се изискват известни усилия, за да се реализира правомерно,   в съответствие с правото на ЕС.

 

 

COVID-19 и отговорната журналистика

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/14/covid-19/

България е в специфични условия  и извънредно положение –

Особена отговорност се възлага на журналистиката. Вече има достатъчно лоши примери, но се появиха и правила за отговорно отразяване на сигуацията.

First Draft  с ресурси и правила за  журналисти,  отразяващи пандемията

  • Събиране на новини и проверка за достоверност
    Етика и отговорност
    База данни относно грешки и дезинформация
    Източници на данни
    Често задавани въпроси

COVID-TIPS-1-1-1
 .

 

 

 

Стриймингът като медийна услуга

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/13/stream/

Дефинирането на понятието медийна услуга  се усложнява.

Медийната директива в ЕС се занимава само с аудиовизуални медийни услуги и доскоро бяха две категории (два стълба) – класическите програми (линейни услуги) и видео по заявка (като представител на нелинейните услуги).  С третата ревизия на директивата обхватът на услугите се разшири.  В допълнение националните закони се занимават още и с радио и аудиоуслуги.

Какво да правим със стрийминга, подлежи ли на регулиране? Има информационен повод от Германия да се постави този въпрос, но преди това:

I. България

У нас въпросът възникна за регулатора по повод стриймовете, достъпни от сайта на БНР преди време. Да припомня ли какво се случи:  СЕМ взе  решение с четири точки:

1. Сключеният от генералния директор договор с Уеб радио и ТВ ООД да бъде одобрен от Управителния съвет с оглед разпоредбите на чл. 62, т. 2 и т. 3 от Закона за радиото и телевизията.

2. Настоящият договор, както и въобще сключването на подобен вид договори, които пряко кореспондират с лицензираните записи на Българското национално радио, върху
които медията притежава права, да се прави само след обсъждане на събрани и налични детайлни, пълни и ясни обосновки относно:
– типът съдържание, което ще се предлага и по какъв начин;
– причините, налагащи това съдържание да не се създава самостоятелно от доставчика със собствен технически, персонален и авторски ресурс;
– начина и критериите за избиране на партньор за осъществяване на услугата;
– механизмите за осъществяване на редакционна независимост и
– механизмът за осъществяване на последващ контрол.

3. Българското национално радио да актуализира и разшири обема на Правилника за участието на БНР в съвместни продукции и предавания, създадени от независими продуценти, приет на основание чл. 47, т. 4 от ЗРТ, като в него се предвидят и разпишат правила за уреждане на казуси, подобни на възникналия от договора, сключен с Уеб радио и ТВ ООД. Същият правилник следва да въвежда и гаранции и механизми за оказване на последващ контрол, както и на пълна редакционна независимост. Да се предвидят гаранции името и сайтът на обществената медия да не се използват за лансиране на търговски марки на търговски партньори.

4. Общественият доставчик да изработи Правилник за дигитализиране на културното наследство и звукозаписния фонд на БНР като стъпка за допълнително гарантиране опазването на културната памет на страната.

 

Дали СЕМ е проследил изпълнението на тези указания – остава неясно.

Но в регистъра на нелинейните услуги присъства и  стрийминг – освен VOD и PPV.

Публичен_регистър_-_2020-03-13_18.24.16

II. Германия

Сега информационният повод – едно съдебно решение от Германия, BILD v MAВВ

BILD.de  e сайт, даващ достъп до електронна версия на  BILD, немски вестник, публикуван от издателство Axel Springer. Но на сайта са достъпни и предавания на живо (които се стриймват):  политическо токшоу,  спортно предаване „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“   и „Bild-Live“ за актуални политически събития.

Регулаторът за Берлин-Бранденбург (Mabb) смята, че стриймингът в конкретния случай е медийна услуга, която подлежи на регулиране. Забранява го и изисква за BILD.de да кандидатства пред регулатора по предвидения в местния закон режим (източникът казва – за лицензия). 

BILD.de обжалва решението на МАВВ пред Административния съд в Берлин.  Съдът приема, че няма практика – но   BILD.de губи аудиторията си поради забраната  – и се произнася в тяхна полза.

MАВВ обжалва пред Висшия административен съд в Берлин-Бранденбург. Въпросът е  дали прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга по смисъла на директивата.

Раздел 2, параграф 1 от RStV  дефинира линейна аудиовизуална медийна услуга по програмна схема (в определен час).  Съдът е приложил дефиницията към поточните предавания на BILD.de, установявайки, че те се появяват в опредлен час. „Die richtigen Fragen“ и „Bild-Sport-Talk mit Thorsten Kinhöfer“  се появяват седмично в определен час. „Bild-Live“ се излъчва ежедневно и се основава на текущи събития и следователно следва редакционна концепция за създаване на ежедневен формат за новини. В допълнение Съдът подчертава, че потребителите получават съобщения за предаванията чрез push съобщения за излъчване в определен час.

Получателят не оказва никакво влияние върху началото на програмата и няма възможност за избор на време. Фактът, че предаванията са достъпни при поискване след това, не променя общата категоризация, че те са „проектирани за едновременно приемане“, а не по индивидуална схема.   Едновременното приемане се установява и с оглед  функцията за коментари, която позволява директна комуникация с получателя по време на поточните предавания на живо.

Следователно стриймовете отговарят на дефиницията  в раздел 2, параграф 1 от RStV и са сравними с класическите телевизионни програми (линейни аудиовизуални медийни услуги) по отношение на структурата, професионализма и начина на отчитане. Съдът постанови, че прякото предаване на BILD.de представлява линейна аудиовизуална медийна услуга  и BILD.de е длъжен да кандидатства за лицензия.

Решението се оценява като прецедент в Германия –  поточни услуги (стриймове) да се лицензират като линейни услуги.

Впрочем през 2015 г. аз също съм смятала,  че става дума за пет музикални програми на БНР, върху които неправомерно има търговска марка на частно дружество.

Етично поведение на българските магистрати: решение на ВАС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/09/ethics/

Из Решение на ВАС №17627 от 20 декември 2019 г.

“Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал.1 от ЗСВ с решение на ПК на ВСС по Протокол № 21 / 18.07.2018 г. по предложение на органа по чл. 312, ал.1, т.3 от ЗСВ/ ИВСС/ за налагане на дисциплинарно наказание, като е определен чрез жребий дисциплинарен състав. С Решение № ВСС 2785 /27.02.2019 г. по дисциплинарно дело № 24 / 2018 г. дисциплинарният състав на ВСС е предложил на ВСС да наложи на прокурор П. Смолички от Софийска районна прокуратура дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал.3, т.3 от ЗСВ. […]

В Кодекса за етично поведение на българските магистрати /КЕПБМ/се посочва, че той е приложим към всички съдии, прокурори и следователи, т.е.независимо от мястото им в йерархията, локалния признак и делата/ преписките/, които са предмет на тяхната юридическа дейност. Сред основните принципи, залегнали в Кодекса, освен независимост, безпристрастност, справедливост, прозрачност, са и принципите на вежливост и толерантност, на почтеност и благоприличие. Тези изисквания към магистратите се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. Принципът на почтеност и благоприличие, обективиран в Кодекса, определя правила за поведение, които имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Приетият с решение на ВСС Кодекс формулира действащите морални норми в обществото относно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими.
Отнесени към поведението на наказания магистрат, принципите в КЕПБМ безспорно са сериозно нарушени. Словесните излияния на П. Смолички, изразяващи грубо и неприязнено отношение , вулгарните изрази и обиди към други магистрати, изразени на публично място, станали достояние на достатъчно хора и останали в съдебния протокол по делото, не могат да бъдат възприети като моментна грешка или изолиран случай, защото показват недопустимо поведение, непровокирано от никого и позиция на магистрат, нетърпящ възражение и несъобразяващ се с процесуалната етика и правила / „Казах да не се приема експертизата! Целият народ е за лудницата“/, което, взето в съвкупност, представлява деяние с форма на вината- пряк умисъл.

Неговото поведение предпоставя негативна оценка по отношение на съдебната власт, чийто представител е и самият той; действията му компрометират честта и достойнството на прокурора, разбирани и в професионален, и в обществен план, поради което накърняват престижа на съдебната власт и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ.
Административното нарушение по чл.307, ал.3, т.3 от ЗСВ е резултатно. За да бъде осъществен неговият фактически състав е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт, т.е. да е настъпил този противоправен резултат, и конкретното действие или бездействие, включително нарушаването на КЕПБМ, да бъде извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора.
Тези предпоставки са налице.[…]

Настоящият състав намира допуснатото дисциплинарно нарушение за тежко по своя характер, защото засяга основни ценности- достойнството и престижа на съда и неговите представители, и защото е извършено в съдебна зала, пред герба на РБългария и в присъствието на граждани- страни и участници в процеса. Моралното и нравствено поведение на един магистрат, придружено с необходимата етика и стремеж към професионално отношение в работата, трябва да го съпътстват през цялата му кариера.

Те не могат да бъдат инцидентно „изключвани“ /каквато теза се домогва да докаже жалбоподателя/ , тъй като това би се изтълкувало като допустимо поведение, при определени обстоятелства, за останалите членове на това съсловие и несъмнено би предизвикало в обществото чувството за безпринципност, безнаказаност и липса на справедливост, последната категория от които е и основна ценност в юриспруденцията.
В този смисъл, следва да се отбележи, че е спазен принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушението, без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка, в нарушение на целта на закона.”

Поредно съдебно решение срещу Блиц

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/05/blitz/

 

На 28 януари 2020 г. състав на СГС се е произнесъл с решение по делото между Емил Джасим и Блиц.

Издателите искат отмяна на решението на СРС от 2019 г., спечелено от Джасим, по повод статия в сайта blitz.bg. със заглавие „Изродът, който се изгаври със светинята Васил Левски, е напът да се измъкне!“, съдържащо обида и в текста, на която е посочена невярна и оклеветяваща информация, както следва: „В четвъртък, часове преди националния празник на България Трети март, БЛИЦ излезе с шокиращото разкритие за антибългарската пропаганда на Е.Д.. Последователят на сектата „Дай, България“ си позволи да нарече лайно светинята Васил Левски“. Текстът е публикуван в интернет страница с домейн, собственост на „И.а.Б.“ ЕООД и с посочен автор – И.К..

В жалбата се твърди, че съдът не бил взел предвид, че заглавието, в което се съдържа думата „изрод“ е парафраза на известния призив на П.Х.: „О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да се наречеш болгарин“. Този призив бил именно срещу хора с поведението на ищеца и парафразата била използвана от автора на статията, за да демонстрира несъответствието на поведението на Д. с общоприетото отношение към националните исторически личности. Поддържа се, че било недопустимо Васил Левски да бъде принизяван до комиксов герой. Счита се, че обществената реакция от началото на 2018 г. срещу изказванията на ищеца пред различни форуми, било доказателство за правотата на статията.  Постъпила е и насрещна въззивна жалба на Джасим,

Съдът:

“Повод за публикувания материал е изказване на ищеца, направено на конференция през 2014 г. на тема „Абсурдите във възприемането на българската история – митове и употреби“, в което ищецът застъпва тезата за четири мита, между които и този, озаглавен „Левски-супергерой“.[…]

С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на РБ се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната колизия на прокламирани права-в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на РБ. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на печата и другите средства за масова информация не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл.40, ал.1 от Конституцията на РБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени права /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

Според въззивният съд заглавието на процесната статия съдържа обида, тъй като ищецът е наречен „изродът“, като този израз обективно съставлява обида, а не се касае за негативна оценка на личността и поведението му във връзка с обществената му дейност. С този израз, който е пряко насочен към ищеца, се цели да се уязви неговото достойнство и чест, тъй като в българският език за „изрод“ се приема човешко същество със силно загрозяващ вид или човек с извратен морал и поведение.

По своята правна природа клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо обстоятелство. Съдът намира, че действително по адрес на ищеца е отправено клеветническо твърдение в процесната публикация. Казаното от ищеца не е представлява изразено от него мнение или твърдение по отношение на Васил Левски, а пресъздава разговор между малки деца на негови познати, чийто изказвания винаги се характеризират с първичност, без те самите да ги подлагат на критична самооценка преди да ги изрекат. Целта е била да се доведе до знанието на аудиторията полемика между две деца относно това кой може да бъде сметнат за будител. Ищецът изобщо не е изразил собствено мнение във връзка с твърдението на едно от децата, нито е изразил каквито и да е квалификации към личността на Васил Левски. Авторът на статията обаче по недопустим начин е изопачил фактите, като е направил невярно и клеветническо твърдение, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.Именно поради факта, че в тази си част статията се явява клеветническа, последната не попада под закрилата на чл.10 ЕКПЧ. В случая следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца, доколкото публикуването на невярно и клеветническо твърдение е нарушение на правото му по чл.8 от ЕКПЧ.

За това виновно противоправно поведение на автора на статията, последният отговаря на основание чл.45 ЗЗД, а издателят, като възложител на работата – на основание чл.49 ЗЗД, поради което последните следва при условията на солидарност да обезщетят ищеца за причинените му неимуществени вреди.”

Клеветническата кампания:

СГС  коригира обезщетението, присъдено от Районния съд, като описва една обхватна клеветническа кампания, срещу която Джасим успешно води дела:

“Процесната статия е от 05.03.2017 г., т.е. след като вече са излезли други публикации с идентични клеветнически твърдения в различни ел. медии, вкл. и тази. В тези предходни публикации не се съдържат обидни изрази по отношение на ищеца, а единствено неверни и клеветнически твърдения, че обидната квалификация по отношение на Апостола, е нанесена от ищеца.

На настоящия въззивен състав са служебно известни влезли в сила решения по искови молби на ищеца срещу други ел.медии за вреди от публикации, съдържащи идентично клеветническо твърдение, а именно за публикация в ел. издание на „Пик Нюз“ ЕООД  и за статия, съдържаща клеветнически твърдения, публикувана в ел. издание на в.“Труд“. Към настоящия момент в СГС е висящо и въззивно гражданско дело за публикуване  в интернет сайта blitz.bg. на статия, в която се съдържат неверни и манипулативни твърдения.”

Пълният текст на решението

На 12 февруари 2019 г.  състав на Софийския градски съд се е произнесъл с решение по делото на Емил Джасим срещу ПИК Нюз на Недялко Недялков. ПИК Нюз е осъден  –

Пълният текст на решението om 2019

Съдът: измислено интервю в таблоид нарушава законови права

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/03/05/defam/

Не сте чували за Таблоид? Сигурно, но през 2020 г. има решение, осъждащо издателя на таблоида да заплати 20 000 лева за засягане на  честта, достойнството и доброто име.

Таблоид е наследник на  Всеки ден, както Весислава Антонова се е погрижила да проследи:

Пред “Капитал” управителят на “Ню медиа груп” – компанията, издател на “Всеки ден”, Мартин Радославов обясни, че всекидневно издание със сензационно съдържание трудно може да издържи на пазара. “През последните години “Всеки ден” генерираше загуби и така дърпаше назад останалите издания в групата. Затова решихме да го закрием”, коментира Радославов. Според него седмичник с подобно съдържание по-лесно се издържа, събира реклама и печели основно от коричната си цена. Идеята на компанията е “Таблоид” да е по-евтиният вариант на “Уикенд” – най-силното издание в “Ню медиа груп”. Новият вестник ще излиза в понеделник с цена 1 лв., а “Уикенд” – в четвъртък за 1.49 лв.

Таблоид публикува несъществуващо интервю с реален известен човек  под заглавие „П.Х.: Бях гей, но се отказах“

Ищецът никога не е давал интервю за вестник Седмичен таблоид и публикуваната във вестника статия през м. септември 2018 г., възпроизведена в статии в редица електронни медии, станала достояние на широк кръг лица (така и писмо от 14.10.2019 г. на Н.д. АД), е повлияло изключително негативно върху него

Публикацията има вълна от републикации   –   запомнете тези издания –

в редица публикации в електронните медии, като Блиц, ХотНюз, LifeOnline.bg, Клюки.бг, Hot Arena Интернет таблоид, Blife.bg, Plovdiv Media, регионален он-лайн вестник и TopVesti.bg, откъдето също е станала достъпна за неограничен брой читатели.

Мотивите информират по-подробно за кампанията –

“Изнесеното чрез изявлението в процесната статия не е оценка и квалификация, а твърдения от личния живот на ищеца, които биха могли да бъдат верни или неверни. Клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство. Клеветнически могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. Във всички случаи разгласените обстоятелства следва да бъдат освен неверни и такива, които обективно да са опозоряващи за неговата чест, т. е. да възбуждат презрение към него от страна на общественото мнение, респ. да са несъответни на общественото понятие за чест или пък с неговото положение.

Когато източник на деликта е клеветническо твърдение, съдебната практика по арг. от чл. 147, ал. 2 от НК приема, че доказателствената тежест се размества, като в полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го твърдения са неверни, поради което ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от него е истина. Когато верността на тези обстоятелства не могат да бъдат проверени, разгласяването им може да бъде оправдано само ако публичното им оповестяване е в обществен интерес.

Ответникът Н.М.Г. ЕАД не е установил при пълно и главно доказване съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, че изявлението в процесната статия във вестник Седмичен таблоид, чийто издател е той, действително изхожда от ищеца К.Т. и е дадено от него пред журналист на издателя. Напротив, от събраните доказателствени средства се установи по делото, че ищецът никога не е давал интервю пред журналист на този вестник. Изнесеното чрез изявлението в статията на вестник Седмичен таблоид, която предпоставя да стане достояние на широк кръг лица, за хомосексуално поведение на ищеца е също и невярна, а и изнасянето на такива данни от личния му живот, без значение дали е вярна или не, не е оправдано от гледна точка на обществения интерес. Тъй като част от изнесеното в статията е представено като изявление на ищеца, без в действителност такова да е правено от него пред журналист на издателя, а в друга част – изявление на такъв журналист, който дори не е посочен, именно ответникът Н.М.Г. ЕАД е този, който отговаря за оповестените в статията данни от личния живот на ищеца К.Т..

Доказаното по делото разпространение на тези твърдения е в пряко противоречие на чл. 39, ал. 2 от Конституцията на Р България и чл. 9, пар. 1 във вр. с чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и е противоправно, тъй като засяга блага, които са обект на чуждо абсолютно субективно право. Тези блага в случая са чест, достойнство и добро име, прогласени за защитени с чл. 32 на Конституцията на Република България, т. е. налице е противоправен резултат. В резултат от засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца, т. .е на положителната обществена оценка за личността му и самооценката за собствената му обществена значимост, изразяващо се в засягане на представата му за самия него като хетеросексуален индивид и промяна на представата на обществото за него и съмнение у мнозина за неговата сексуална ориентация, чрез разпространяването на тези неверни и морално укорими твърдения във вестник Седмичен таблоид – бр. 34 (96), година ІІІ от понеделник, 3-ти септември 2018 г., същият е понесъл неимуществени вреди […]”

Обсъждаме понякога какви могат да бъдат твърденията, с които се засяга доброто име, и дали чрез приписване  на хомосексуалност   може да се засегне доброто име. Съдът приема, че да.

<Peшението на СГС