Tag Archives: BG Law Making

План за развитие на медийната среда

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/07/plan2019/

Навръх Никуден, на 6 декември 2019 г.  в Народното събрание се поставя и обсъжда въпросът за свободата на медиите.  Оценките на свободата варират от “няма свобода” до “не съществува по-голяма свобода”. Инициативата, както става ясно,  е на БСП.  В скоби и за пълнота на контекста  – решението на парламента да увеличи държавните партийни субсидии означава и подкрепа на партийните медии.

1

Активността за промени в медийното законодателство е наистина забележителна:

2

В законопроекта на БСП има две основни идеи:

  • Първо, за източниците и размера на финансиране на БНТ и БНР:  “субсидия от държавния бюджет в размер 1.5 промила от БВП за предходната година” – това е около 200 милиона лв, се казва в мотивите;
  • Второ – така и така ще  се внасят изменения – предлагат се мерки за насърчаване на производство и разпространение на български музикални произведения в радиоуслугите – финансови стимули за доставчици с най-малко 30 на сто от месечното си програмно време за български произведения от послединте пет години. Това не е нова идея, подкрепя се от организациите за колективно управление на права, автори и изпълнители.

Ситуацията напомня за 2015 година, когато пак е внесен  законопроект на БСП за изменение на ЗРТ, пак има работна група – подобно на групата, създадена със заповед на Рашидов – за общи идеи и финансиране на обществените медии и пак има дискусии  – под ръководството на Полина Карастоянова  – с участието на Мартин Захариев –  впрочем към днешна дата и двамата вече са с докторска степен от УНИБИТ, Мартин Захариев е член на Обществения съвет на БНТ.

Четири години по-късно – ако някой гледа отстрани – ще види сходна картина. Само че вече положението е по-тежко. Както казва Кошлуков: БНТ фалира.

3

Народното събрание, след проведени дискусии, е приело решение да се възложи на правителството създаване на План за развитие на медийната среда, включително на модел за финансиране на обществените медии.

Търси се изход от ситуацията с медиите –  Борисов също се е включил  в търсенето на изход, симптоматиката:

(1)   разговорът  на министър-председателя Борисов  с Репортери без граници (РБГ) през седмицата, когато Борисов казва на РБГ

(2) очакваният съветник в посолството на САЩ по правни въпроси и медии – защо го изпращат? – Защото аз съм го поискал, казва Борисов.  От посолството засега не са потвърдили точно тази версия.

4

Какво ли според парламента означава План за развитието на медийната среда?

Първо да си спомним два примера от последните години.

Пример едно.

Когато НДСВ дойде на власт, завари  регулатори, които тъкмо бяха тръгнали да лицензират и да подреждат хаотичната медийна среда.  Мандатите на регулаторите бяха предсрочно прекратени, съставите променени, но и с новия медиен регулатор нещата очевидно не са потръгнали гладко. Тогава ЗРТ беше изменен и лицензирането беше прекратено до приемането на Стратегия за радио- и тв дейност. Ето с тези §5 и §6:

 
§ 5. (1) Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Стратегията по ал. 1 трябва да съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективно използване на свободния радиочестотен спектър.
(3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди в зависимост от икономическото и технологичното развитие на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.
§ 6. (1) Нови конкурсни процедури се откриват след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.(2) Започнали или образувани конкурси и лицензионни процедури до влизането в сила на този закон се финализират след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.

В отговор се появи    Стратегия (2005). Цялата парламентарна машина се е въртяла, за да се приеме това нещо – един инструмент да се спре дейността на регулатора за определено време.

Защо беше прекратено лицензирането – за да могат на пазара да навлезат  доставчици с временни разрешения  – в т.нар. режим на временна търпимост. В името на чисто корпоративни интереси срокът за издаване на временни бележки беше удължаван. Впрочем  Новото време на Кошлуков (чрез Юлиана Дончева и др.) беше активен фактор за удължаването на срока.

Пример две.

Известният  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България . Успя ли този план да предотврати или, напротив, улесни концентрацията на мултиплексите у Цветан Василев.  “Едни хора се събрали и се разбрали” за мултиплексите, а формално държавата приела план. Едно тъжно обобщение на ефектите може да се види тук, писала съм през 2015, трябва да се напише втора част.

 

5

И сега, на 6 декември, НС решава да възложи на МС да готви План за развитието на медийната среда.

Какво е медийна среда? Какъв е ресурсът на правителството да я планира?

Нека въпросите останат открити, докато излезе стенограмата  от пленарното заседание, може би пък тя ще проясни задачата.

Когато се появи на сайта на НС, стенограмата ще бъде публикувана  и ТУК.

Финансиране на БНТ и БНР 2020: нормативи и трансфери

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/01/2020-budget/

Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР.  Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС.

Например за 2016 г. размерът е бил определен така:

Чл. 6. Утвърждава норматив за час програма на Българската национална телевизия за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 1628 лв.
Чл. 7. Утвърждава норматив за час програма на Българското национално радио за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми в размер 410 лв.

За 2020 намираме проект на решение и доклад на сайта на Министерството на финансите.

1. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българската национална телевизия за 2020 г. в размер 1 844 лв.
2. Утвърждава норматив за час програма за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на Българското национално радио за 2020 г. в размер 443 лв.

Проект на Решение на Министерския съвет за утвърждаване на нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Ето и прессъобщението за точката, гледана на заседанието на МС на 31 октомври:

Утвърдени са нормативите за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2020 г.

Правителството утвърди нормативите за час програма на Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) за 2020 г. за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми, съответно за БНТ в размер на 1 844 лв. и за БНР в размер на 443 лева. Размерите на нормативите за час програма са съобразени с достигнатия от БНТ и БНР обем /часове/, съответно телевизионна програма и радиопрограма, както и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2020 година.

Нормативите за час програма на БНР и БНТ са изготвени на база на издадените от Съвета за електронни медии лицензни за радио- и телевизионна дейност на обществените медии.

На база на утвърдените от Министерския съвет нормативи за час програма се определят проектите на трансфери (субсидия) от държавния бюджет на БНТ и БНР за изпълнението на функциите им като национални обществени доставчици, съответно на аудио-визуални медийни услуги и радиоуслуги.

От доклада разбираме, че предложените нормативи за час програма на БНТ и БНР са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 136 часа и радиопрограма – 97 356 часа.

Според  проекта на Закона за държавния бюджет 2020:

Чл. 48. Определя бюджетните взаимоотношения с централния бюджет за 2020 г. на Българското национално радио, Българската национална телевизия и Българската телеграфна агенция, както следва:

 

ПоказателиСума
(хил. лв.)
12
1.Българско национално радио47 044,9
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията3 900,0
2.Българска национална телевизия70 907,1
     в т.ч.
  – по чл. 70, ал. 4, т. 2 от Закона за радиото и телевизията6 100,0
3.Българска телеграфна агенция5 811,4

И за мащаб – Софийският университет според проекта очаква 73 565,5 хил лв.

Отново за финансирането на обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/10/11/funding/

Темата за финансирането на обществените медии постоянно присъства в този блог, включително с дела пред Съда на ЕС и пред ЕСПЧ. Те засягат различни аспекти на финансирането – самите модели, източниците на финансиране, финансирането чрез реклама, финансирането от гледна точка на режима на държавната помощ.

Въпросът за финансирането е свързан с въпроса за контрола върху БНТ и БНР. А контролът винаги е занимавал законодателя: традиционно управляващите придават голямо значение на обществените медии за укрепване на властта и влиянието си. Така че зад всички разговори за финансирането стои несъмнено желанието на управляващите да запазят обществените медии като свои, правителствени инструменти.

Свои интереси имат и рекламодателите, които преди време поставиха въпроса през КЗК и получиха уклончив отговор.

Медиите  също държат въпроса в центъра на общественото внимание – например когато правителството   отпуска на обществените медии допълнителни средства освен определените със законите за държавния бюджет, или когато кандидатите за генерален директор поемат ангажименти да управляват в съществуващата финансова рамка – или, напротив, ангажименти да я променят.

Отново е парламентарна есен, отново финансирането на обществените медии е поставено на вниманието на законодателя и отново откъм парламента се чуват планове за ревизия на нормативната уредба по въпроса:

Според депутата от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по “Култура и медии” Тома Биков, за да се промени ситуацията, “трябва да се тръгне от законодателни промени, и то много сериозни, които да наложат контрол върху ръководството на телевизията, най-вече във финансово отношение”. По думите му, когато телевизията бъде изправена пред такава голяма финансова криза, “тя автоматично става зависима от управляващите, независимо кои са те. Защото тези, които трябва да покрият дълг, са именно те и от тяхната благословия зависи бъдещето на телевизията. “Това е нещо, което според мен по закон не бива да се допуска”, допълва Тома Биков. Депутатът смята, че на спасението през нов медиен закон не трябва да се гледа като на дългосрочен проект. Работата по него трябва да започне най-късно в началото на следващата година, защото може да стане късно, твърди той.

Назад в годините Народното събрание е имало и други инициативи – например по времето на Полина Карастоянова, когато на кръгла маса в парламента Мартин Захариев формулира три въпроса, между които:  да се слеят ли БНТ и БНР и да се слеят ли СЕМ и КРС. Жалко, че видеото е свалено от сайта на БНТ.

Медиите следят темата, Капитал има много публикации в годините за финансирането на обществените медии. Като съм съгласна с много от тезите, професионално защитени в публикациите, понякога се случва да имам и несъгласия, например по въпроса за таксите –  Капитал отдели място и за моята гледна точка.  Накратко, аз смятам, че връщането към такси от аудиторията не само не е добро, а и е неизпълнимо решение и няма защо да се включва в списъка опции за обсъждане.

Сега и Свободна Европа се включва в дискусиите, като интересът на публикацията е  към приложимите национални модели. Както съм писала и по-рано,   държавите са в процес на отказване от финансирането чрез такси поради трудностите, възникващи при идентификацията кой ползва услугите на обществените медии, поради проблеми със събираемостта и т.н. И Дания, и Швейцария, и Германия, и Обединеното кралство не събират такси, а финансирането от аудиторията – независимо дали го наричат данък, вноска или по друг начин – се извършва без оглед дали в домакинството се гледа/слуша обществената медия.

Съдът  на ЕС  се произнесе по преюдициално запитване от Германия, че това не противоречи на правото на ЕС.  А ЕСПЧ още през далечната 2009 е казал, че това е данъчно задължение в обществен интерес. Някои примери –

Но изборът на механизъм за финансиране е повече от това да определиш начина на публично финансиране. Втори голям въпрос например е определянето на размера на задължението (Швейцария с референдум увеличи размера до над 400 евро годишно).   Друг въпрос е определянето на задължените и освободените лица – вж дискусиите дали освободените досега лица над 75 г. да плащат (Обединено кралство).

И естествено друг въпрос е за какво точно плащаме.  Не за цензурирано съдържание, това е сигурно. И лев няма да дадат хората, ако някой им спира радиото, когато си реши, нито за среден пръст насред публицистично предаване.

Кошлуков, Рашидов, кое не му е свободно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/09/19/freedom-4/

„Айде стига с тая свобода, бе! Вие луди ли сте? Полудявате вече с тая свобода! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Какво по-свободно от това?“.

Това заяви в ефира на БНТ председателят на комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов по повод скандалите, които през седмицата се разразиха в БНР. Водещ Георги Любенов.

Предаването

Рашидов е склонен да даде няколко десетки милиона на БНТ, стана ясно още от предаването. Кошлуков пък се обърнал директно към Рашидов “да поеме патронажа над поредица дискусии за промяна на медийния закон.” “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.”, каза на свой ред любезно Рашидов.

Повече: Свободна Европа

 

За конституционното право на достъп до информация, микрофоните и техните дръжки

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/09/03/access-10/

Премиерът обича да казва, че има свобода на медиите, че никой не им пречи, че свободата на словото е проблем на собствениците на медии и на журналистите, “това е ваш проблем на журналистите, решавайте си го сами” и също:

Такава свобода да говорите, да пишете, да предавате по всяка тема мисля, че е факт.

Така ли е?

В последно време се ограничава достъпът на журналистиката, следователно и на обществеността, до информация и събития.  А достъпът до информация е в основата на възможността да информираш: ако нямаш достъп, не можеш да си позволиш коментари и анализи, не можеш да реализираш критичната функция на медиите.

Пресконференция без медии и демонтаж на микрофони са само прояви на тази опасна негативна тенденция.

Симптоматиката на ограничения достъп:

(1) червените въженца   на официални събития – символ на физическите ограничения за   достъпа на журналисти;

(2) избирателното отношение към  медиите, привилегированото допускане само на близки до властта медии с цел гарантиране на проправителствено отразяване на събития, гостувания, срещи;

(3) пренебрежителното отношение към покани за участия на хората от властта, неуважение към медиите (има и  изключенияЗа Нова телевизия накъде да гледам), подминаване на неудобни въпроси (Точно на теб знаеш ли кога ще отговоря), стил Пеевски (Пеевски праща много здраве)  или  стил Домусчиев (Олигофрен, изчезвай);

(4)  пресконференция без медии -“Тези избори ще бъдат много подли”, казва премиерът  по време на политическо събитие, което се отразява през страницата му във фейсбук – и властта се е погрижила да няма кой   да попита защо;

(5) демонтаж на микрофони – скандал : дори ако се съгласим, че при подготовка на актове информацията за медиите е ограничена, партньорското отношение изисква съвсем друг начин на въвеждане на режим “само изявления”, а не технически мерки, демонтаж. Така смята и новата председателка на ЕК:

„Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен никога не би поискала отстраняването на техническото оборудване на журналисти”. Това заяви главният говорител на Комисията Мина Андреева в отговор на въпрос на АЕЖ-България

(6) демонтаж на журналисти – самата фраза трябва да предизвика тръпки, особено когато авторство върху нея  има   журналист, принуден да напусне Нова телевизия – а списъкът расте, на дневен ред е казусът Камен Алипиев, но да изчакаме развитието в БНТ;

(7) демонтаж на медии – каква е съдбата на Би Ай Ти?  Дали ще станем свидетели на демонтаж на обществените медии? Голяма тема, много опасения, лоши прогнози – но  обществените медии са твърде важни  и обществото не е безразлично към съдбата им;

(8) медиите на прицел – като продължение на горната тема има смисъл да се отбележи отношението на прокурорската колегия, нейни представители и другари  – към определени медии, които демонизирали прокурори, представлявали средство за компрометиране и внушения, срещу които прокурорите щели да се защитят с всички средства – медиите вече реагираха, че това звучи като заплаха;

(9) в последно време сме свидетели на  закони,  законодателни инициативи или намерения, които имат отношение към достъпа до информация:

  • ЗИД АПК, с който административното правосъдие се феодализира (адв. Кашъмов), а  делата за отказ по ЗДОИ вече не се гледат от ВАС, регионалните съдилища решават окончателно делата, понякога различно, а отказите растат лавинообразно;
  • ЗИД ЗЗКИ, с който става възможно сроковете за класифицирана информация да се  удължат до 90 години – проектът влиза в парламента;
  • ЗИД ЗЗЛД по въпроса за журналистическото изключение и баланса между правото на информация и защитата на личния живот – разпоредбата е предмет на конституционно дело;
  • и за финал: от една среща  на Вежди Рашидов и министъра на правосъдието произлезе съобщение, че прокуратурата, МВР и Министерството на правосъдието ще готвят европейски стандарти и   ще   криминализират фалшивите новини.

Обзорът може да продължи, но важното е темата да остава в дневния ред на медиите, за да разчитаме на позитивни промени. Ето и  разговорът с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.

 

 

 

Нови генерални директори на БНТ и БНР

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/07/13/gd_bnt_bnr/

В две последователни процедури в края на юни и началото на юли Съветът за електронни медии избра генерални директори на обществените медии. Те са избрани и в двата случая с 3-2 гласа и са подкрепени от членовете на СЕМ София Владимирова, Розита Еленова (парламентарна квота) и Бетина Жотева (президентска квота).

Оценките за двете процедури и за двата избора е различна – най-малкото защото за новоизбрания генерален директор на БНР се знае малко, докато новоизбраният директор е представен в Уикипедия  като български политик.

Емил_Кошлуков_–_Уикипедия_-_2019-07-13_12.13.41

Обществената телевизия  трябва да запазва независимост от политиците.

На 4 юли 2019 записите  в Уикипедия започват да се променят   – и Кошлуков вече е представен като  журналист и медиен мениджър:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.13.47

Съответно новият независим генерален директор е заличен от групата на политиците:

Emil_Koshlukov_Difference_between_revisions_-_Wikipedia_-_2019-07-13_10.11.08

В официалната биография на новия генерален директор на сайта на БНТ липсва фактът, че  той вече е бил  на подобна позиция –  изпълнителен директор на TV7 и News7.

Липсва и фактът, че е бил в Съвета на директорите на компанията “Краун медия”- собственик на TV7.  “Краун медия” е  в списъка на дружествата,  финансирани от КТБ, към доклада  на временната парламентарна комисия от 2015 г.   Кой може да влезе в Съвета на директорите на частната и напълно непрозрачна “Краун медия” в онзи период на изобилно финансиране (300 милиона)? Само човек,   към когото Пеевски/Василев имат много високо доверие – и  като потвърждение идва назначаването на Кошлуков и за изпълнителен директор на телевизиите TV7 и News7.

А за “Ноу фрейм медия България”, която генералният директор на БНТ създава и управлява,  е важно за разказа да се каже още, че един от най-известните й продукти е турнето  “България без цензура” –  така че компанията  има и принос към политическия инженеринг.

Както беше посочено от Дневник, в официалната биография липсва и етапът във висшия мениджмънт/програмен директор  в ТВ Алфа на ПП Атака. Логично е да се допусне, че това твърдение (за факт) е вече изиграло ролята си.

Членовете на СЕМ – тези, с чиито гласове беше направен изборът –   изпращат политик – при това с ярка политическа биография, свързан с политически медийни проекти като Алфа, TV7, България без цензура   – да оглави независимата по закон БНТ.

 

Смисълът на съществуването на независим регулатор е да прегражда пътя на властта към медиите, а не да е инструмент на властта за овладяването им.

Все по този въпрос:

Неделя 150 на БНР, водещ Явор Стаматов

Тоест, с Венелина Попова

Консултационен документ за ввеждане на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в ЗРТ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/06/07/cons-avmsd/

На 5 юни Министерството на културата публикува на интернет страницата си Консултационен документ за въвеждане на Директива 1808/2018/ЕС (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) в Закона за радиото и телевизията.

Отговори на въпросите в консултационния документ се приемат до 5 юли  2019 г. на адрес: Министерство на културата, 1040 София,  бул. „Ал. Стамболийски” № 17, Работна група за въвеждане на Директива 1808/2018/ЕС, или на електронен адрес:   [email protected].

GDPR: една година по-късно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/06/06/gdpr-11/

Още в началото на 2019 на сайта на Европейския парламент се появи малък доклад с данни за резултатите от първите месеци на действието на общия регламент за защита на данните, влязъл в сила през май 2018 г.

По повод изтичането на първата година има повече  публикации, вкл. специално прессъобщение на ЕК и  инфографика Регламентът в числа.

  •     67% от европейците са чували за регламента;
  •     57% от европейците знаят, че в тяхната страна има  орган, отговорен за защитата на техните права относно личните данни;
  •     20% знаят кой държавен орган е отговорен;
  •     144,376 е общият брой на запитванията и жалбите до съответния орган;
  •     най-много оплаквания има в областите телемаркетинг, промоционални имейли и видеонаблюдение;
  •     89,271 е броят на уведомленията за нарушаване на данните;
  •     446 трансгранични дела;
  •     25 държави членки на ЕС са приели необходимото национално законодателство, но три са все още в процес  (Гърция, Словения и Португалия).

У нас

Регламентът беше въведен в законодателството. Президентът наложи вето, което беше преодоляно. Въвеждането на журналистическото изключение се оспорва пред Конституционния съд.

Комисията за защита на личните данни е приела Стратегията за развитие в областта на защитата на личните данни.

ЦИК и КЗЛД приеха съвместни указания относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес

КЗЛД относно защитата на личните данни в контекста на прилагане на Закона за обществените поръчки (ЗОП)

Мнение, основано на факти: Мавродиев срещу журналиста Росен Босев

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/05/31/opinion-based/

Има издадена присъда от СГС, състав с председател Петя Крънчева,  по внчхд 4869/2018, с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и клеветата е разпространена публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН.

Какво е отношението на Мавродиев към схемата – според публикациите от този период, той се е занимавал  с регистриране на офшорни фирми,  името му   се появява в документи, свързани с две офшорни компании (“Куилин венчърс” и “Фиделити ентърпрайсиз”), през които са минавали придобити от трафик на кокаин пари. Когато го викат като свидетел за изясняване на обстоятелствата, не се явява.

Росен Босев е писал и за Мавродиев, и за Брендо, и за Петя Крънчева, такава му е работата.

Мавродиев като шеф на КФН подлага “Икономедия” на натиск чрез  проверки, административни актове и глоби. Отделно завежда дела като физическо лице.

Крънчева е оставена да взема решение в дело на Мавродиев срещу Босев, в което трудно може да се очаква да е безпристрастна.

Ако припомним стандартите на ЕСПЧ, има намеса в свободата на изразяване, намесата е предвидена в закона, но дали тази намеса е необходима в едно демократично общество? ЕСПЧ взема предвид  в такива случаи:   дали публикацията представлява принос   към дебати от обществен интерес; колко известно е лицето и обсъжданият казус; методът за получаване на информацията и нейната проверка, има ли достоверни факти в основата на  изнесеното; съдържанието, формата и последствията от публикуването;  тежестта на наложеното наказание и др. (Axel Springer AG v Germany  и Von Hannover v Germany).

Защитата, предоставена от чл.10 от Конвенцията на журналистите е  при условие, че те действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика. Концепцията за отговорна журналистика – като професионална дейност, която се ползва от закрилата на член 10 от Конвенцията – не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира  и / или разпространява с журналистически средства, но зависи и от това дали журналистите  действат добросъвестно  и в съответствие с журналистическата етика.

Именно такъв е и обсъжданият случай. Има факти, които са основа на изразеното мнение.

Впрочем неотговорността, когато мнението се основава на факти,  е известна  и от америкaнската съдебна практика

Остава да видим дали Росен Босев ще се обърне към съда в Страсбург и как съдът ще приложи в този случай собствените си критерии за отговорна журналистика.

Отново за проекта на Национална стратегия за развитие на българската култура

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/04/12/cult_str/

5 април 2019

Парламентарен контрол (стенограма)

ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с изработване на Национална стратегия за развитие на българската култура, която е публикувана вече в рамките на месец.
Уважаеми господин Министър, през годините нееднократно е повдигана темата за изработване на един основен стратегически документ, насочен към начертаване на визията за развитие на българската култура. Важна е необходимостта, осезателна е, видима е, от формулиране на дългосрочна програма и управленски цели, които да водят до конкретни политики, които да донесат резултатите, които всички ние очакваме. В същото време е важно да се определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени за изпълнението на тези стратегически задачи.
Във връзка с това е и моят въпрос: на какъв етап е Проектът за Национална стратегия за развитие на българската култура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, госпожо Милкова.
Заповядайте, господин Министър, да вземете отношение по този въпрос – за финализиране на Националната стратегия за развитието на българската култура. Имате думата.
МИНИСТЪР БОИЛ БАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Милкова, изработването на Стратегия за развитие на българската култура е сложен и продължителен процес. Той включва в себе си както анализ на съществуващата среда, така и набелязване на конкретни цели и приоритети за постигане на крайната цел, която е свързана с разработването на дългосрочна политика за подкрепа на културата като национален приоритет.
През годините многократно са правени опити за изготвяне на такъв стратегически документ. В началото на мандата бе обявено, че изработването на Стратегия за развитие на българската култура с хоризонт от десет години занапред, ще бъде един от основните ни приоритети. Бе създадена широка работна група, в която бяха включени повече от 150 представители на различни организации и гилдии в сферата на културата. Със свои предложения се включиха и различни културни дейци и изследователи на културни процеси. Бяха проучени и чужди практики. Проведоха се дискусии и в сформираните по-малки работни групи по отделните области.
В резултат от това, на базата и на изготвен ситуационен анализ, се изработи проект на стратегия, в който са заложени основните приоритети и стратегически цели, по които да се работи в период от следващите 10 години. Този подход предполага изработване впоследствие на конкретни стратегически документи с визия за всеки един сектор поотделно. Посочена е и визията за развитие на културата в периода 2019 – 2029 г.
Приоритетно се поставя виждането за развитие на нови форми и политики. Това е свързано с осъществяването на непрекъснат анализ на културните процеси и актуализация на заложените цели. Постигането на подобно състояние на културата изисква подкрепа на стратегически значими инициативи, като опазване и насърчаване на културното многообразие, творческа мобилност и защита на интелектуалната собственост в областта на културата, както и създаването на условия за развитие на опазването на културното наследство, съвременните форми на културно изразяване, културните и творчески индустрии и качествено образование в областта на изкуството и културата.
Към настоящия момент Проектът за Стратегия за развитие на българската култура е в етап на обществено обсъждане. С цел това обсъждане да бъде максимално ефективно Министерството на културата планира поредица от обществени дискусии по сектори, които целят прецизиране на документа и неговото финализиране. Първата дискусия ще бъде проведена на 17 април, зала 3 на НДК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЯВОР НОТЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Госпожо Милкова, заповядайте, имате възможност за реплика.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Банов, уважаеми колеги! Искам да изразя моята удовлетвореност от отговора, който дадохте, и смятам, че е изключително важно, че Министерството на културата във Ваше лице успя най-накрая да създаде този стратегически документ, което е изключително важно за развитието на целия културен сектор.
Това, че предприемате стъпки за широко обсъждане, е изключително ценно, тъй като колегите от различните гилдии, от целия спектър на културния ни живот, както и представители на обществени, държавни и, разбира се, неправителствения сектор, който участва в създаването на българската култура, ще има възможност още един път да изкаже своето мнение и становище, защото всички сме наясно, че такъв сложен документ не може да се осъществи единствено и само с усилията на една от страните – говорим за разбиране от страна на всички и партньорство между различните представители в културния сектор.
Благодаря още веднъж и с удоволствие ще бъдем на 17 април в зала 3 на НДК, за да участваме в този дебат.

*

Въпросът идва от ГЕРБ,  отговорът  на министъра е приет с  въодушевление,  накратко: изглежда, че на този текст ще се даде ход. Въпросът е в това,  че никакво обществено обсъждане не може да изправи самия подход, който е възприет – стратегия за министерството, а не стратегия за културата – при това без адекватна финансова рамка.

 

Обществените медии: Радиоасамблeя на EBU в София

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/04/11/ebu-2/

В София се провежда Радиоасамблея на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Това е значимо събитие в живота на европейските обществени медии. Домакин е Българското национално радио. В София  са първите фигури на организацията на обществените медии в Европа – президентът на Европейския съюз за радио и телевизия и генерален директор на Би Би Си лорд Тони Хол и   генералният директор на EBU Ноел Къран.

Двамата са посетили Народното събрание и са били приети от председателката на НС. Според прессъобщението на НС  тя е казала следното:

ние като законодатели сме поели ангажимента да ги подкрепяме, за да останат независими – такива, каквито трябва да бъдат.

Това изказване рязко контрастира с вчерашните разговори в парламента за бъдещето на медиите, отразени широко  – и разнообразно  – в днешните медии. След одобряването на отчета на СЕМ в парламентарната комисия за култура и медии, отчетът е гледан вчера в пленарна зала и там – противно на казаното от председателката на НС – депутатите от управляващото мнозинство са говорили, че   медиите осъществяват линч  върху политиците  и за необходимост от реален контрол.

 

Медиите и медийната собственост в България: доклад на ECPMF

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/30/ecpmf-2/

Публикуван е доклад от мисията на Европейския център за  свобода на печата и медиите (ECPMF)

Из заключението:

Когато имаме липса на правова държава и липса на функциониращи институции като съдебната система, свободата на медиите е изложена на риск. Високото ниво на концентрация на медиите, съответно ниското ниво на медиен плурализъм, допринася  за проблемната ситуация със свободата на медиите.

Според доклада на CMPF 2018, четирите основни пречки пред медийния плурализъм в България се отнасят до разпределението на държавната реклама, концентрацията на собствеността, намесата в редакционното съдържание и състоянието на медийната грамотност.

Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/27/zidzrt-3/

От сайта на Народното събрание научаваме, че е постъпил законопроект за изменение на ЗРТ. Той е внесен от трима депутати – Тома Биков и Евгени Будинов от ГЕРБ и Велислава Кръстева от ДПС.

Конфигурацията на вносителите може  да се разчете  като наличие на политическа воля за промяна на закона – и, поради съдържанието на самото изменение – като  политическа подкрепа за сегашните ръководства на БНТ и БНР.

Исканото изменение:

  • удължаване на срока на мандата на генералните директори, съответно на членовете на управителните съвети,  на БНТ и БНР от 3 на 5 години и
  • преходна разпоредба, с която новото правило ще се отнася и до заварените генерални директори и управителни съвети.

Вън от конкретните обстоятелства: знае се, а и от  приложената справка се вижда, че в България мандатите са кратки. Отделен въпрос е защо в края на мандата на Вяра Анкова ги направиха практически безсрочни – и това  не е променено.

Законопроект  954-01-18

 

БСП пита Конституционния съд залагат ли цензура промените в закона за личните данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/22/const-zzld-journ/

Заглавието е на Капитал – изданието съобщава, че 55 депутати от БСП оспорват текста от ЗЗЛД, който въвежда журналистическото изключение, предвидено в GDPR.

Президентът наложи вето върху този текст, но мнозинството го прегласува.

Чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД

При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Искането до Конституционния съд, публикувано в lex.bg, твърди, че съществува противоречие на изменението на ЗЗЛД с принципите на правовата държава, чл.4 Конституцията – и съдържа широко позоваване на Решение 7/1996 на Конституционния съд относно свободата на изразяване.

КЗК разреши придобиването на Нова Броудкастинг Груп

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/22/cpc-nova/

Адванс Медиа Груп, търговско дружество, свързано с К.Домусчиев и Г.Домусчиев, има намерение да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ АД.

В КЗК е постъпило искане да направи оценка на сделката и да постанови решение, че настоящата сделка не представлява концентрация; или да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК; или да разреши концентрацията,
тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

Произнасянето на КЗК е крайно любопитно поради скорошното решение, с което се отказва на Келнер да придобие Нова Броудкастинг Груп –

Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.

При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.

По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори. С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.

КЗК оповести на 21 март 2019 решението си, с което – този път – разрешава сделката:

Реално осъществяваната от „Нова“ дейност включва:

  • създаване на телевизионно съдържание за собствена употреба, както и придобиване на права за разпространение на телевизионно съдържание;
  • разпространение на телевизионно съдържание – „Нова“ създава и разпространява 7 (седем) телевизионни програми с национален обхват: „Нова телевизия“; „Диема“; „Кино Нова“; „Диема Фемили“; „Нова спорт“; „Диема спорт“; „Диема спорт 2“;
  • телевизионна реклама – „Нова“ продава достъп до аудиторията си посредством излъчване на рекламни материали на рекламодатели и рекламни агенции в посочените телевизионни програми;
  • поддържане на интернет сайтове, предоставящи основно информация за програмите на ТВ-каналите, които оперира, както и възможност за гледане на част от излъчваните предавания в Интернет – https://nova.bg/, https://play.nova.bg/,
    https://diemaxtra.nova.bg/, https://play.diemaxtra.bg/, http://www.diema.bg, https://kino.nova.bg/, https://diemafamily.nova.bg/. Допълнително, Нова е разработила услугата Play DiemaXtra, която се състои от интернет сайт и мобилно приложение, даващи
    възможност за линейно гледане на пакета от телевизионните канали Диема Спорт и Диема Спорт 2, както и на отделни спортни събития по избор на потребителите (PPV);
  • предоставяне на услуги (…..)*.
    Дружеството „Атика Ева“ АД, контролирано от „Нова Броудкастинг Груп“ АД, е е специализирано в издаването на месечните списания: Еva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK „Атика Ева“ ООД, чрез които извършва издателска дейност, търговия с
    печатни произведения, реклама в печатни издания. Дружеството също така администрира интернет сайтове на част от посочените списания, на които самостоятелно продава интернет реклама.
    Другите предприятия, контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ АД – чрез „Нет Инфо“ АД, предоставят следните ключови продукти и услуги:
  • уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения; сайтът http://www.abv.bg също така позволява на крайните потребители да си съставят адресен указател и да общуват с други потребители във виртуални чат стаи и онлайн форуми;
  • електронни директории – платформа за организиране, съхранение и споделяне на файлове онлайн – http://www.dox.bg;
  • търсене – в сътрудничество с международния доставчик на тази услуга, Google, компанията предоставя уеб-търсене на основните си страници – http://www.abv.bg и http://www.gbg.bg;
  • новини и информация – Нет Инфо предоставя цифрови новини и информация чрез новинарския сайт http://www.vesti.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg, сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg, сайта за финансова
    информация http://www.pariteni.bg и сайта, посветен на модерната жена http://www.edna.bg;
  • обяви за автомобили – http://www.carmarket.bg дава възможност на потребителите да публикуват и разглеждат обяви за продажба на автомобили;
  • проверка на цени и сравнение на продукти – чрез сайта http://www.sravni.bg интернет потребителите могат да сравняват цените на продукти, продавани в различни онлайн магазини.

Пазари, върху които сделката ще окаже въздействие.
Придобиващата контрол група извършва разнообразни дейности на територията на страната, като участва на множество пазари в различни области. Придобиваното предприятие и дружествата под негов контрол оперират на пазари в областта на медиите (телевизионни, печатни и интернет). Известна връзка между техните дейности е налице по отношение на пазара на телевизионно съдържание и по-точно в сегмента придобиване на права за разпространение, на който оперира придобиваното предприятие „Нова Броудкастинг Груп“АД и дружеството „Футбол Про Медия“ ЕООД
от групата на придобиващия контрол „Адванс Медиа Груп” ЕАД.
„Футбол Про Медиа“ ЕООД има сключени договори, както следва:
(…..)* Въз основа на тези договори, (…..). От гореизложеното може да се направи извод, че дружеството „Футбол Про Медиа“ ЕООД извършва дейност, свързана с (…..) права за телевизионно разпространение. Групата на „Нова“, също създава и купува телевизионно съдържание.
Следователно, сделката ще окаже въздействие единствено върху пазара на телевизионно съдържание и в частност по отношение на придобиване на права за разпространение ((…..)*), на който е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията.

КЗК отчита факта, че участниците в сделката не са преки
конкуренти на съответния пазар и техните отношения са по вертикала, определящо се от качеството, в което оперира всеки от тях, а именно: „Футбол Про Медия“ ЕООД се явява (…..)* на права, а предприятието – цел е купувач на телевизионни права.
По своето естество правата за излъчване на спортни събития са ексклузивни и е обичайна търговска практика да се притежават от едно предприятие за определен период от време и за определена територия. В разглеждания случай (…..). Изхождайки от анализираните данни, Комисията приема, че на съответния пазар оперират значителен брой търговци на съдържание, от които телевизионните оператори в България купуват правата за разпространение на спортни събития. Наличието на голям брой конкуренти, включително утвърдени на пазара чуждестранни имена, води до извода, че те ще са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск на новата икономическа група и същата няма да е независима от тях в своето търговско поведение. Допълнително, с оглед изискванията на ЗРТ и характеристиките на продукта „телевизионно съдържание”, КЗК намира, че пазарът на телевизионно съдържание се отличава с преодолими бариери и е достъпен за навлизане на нови участници. В своя анализ Комисията взема под внимание и обстоятелството, че (…..).
Предвид изложеното и доколкото предприятията –участници в концентрацията, оперират на различни нива на пазара на телевизионно съдържание, Комисията намира, че нотифицираната сделка няма да промени значително пазарното положение на НБГ
на съответния пазар, респективно няма потенциал да увреди конкурентната среда на него.
Въз основа на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализирания
съответен пазар. Следователно, нотифицираната сделка не би могла да породи антиконкурентни ефекти и следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Разрешава концентрацията.

Проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/13/cult-str/

На сайта за обществени обсъждания се е появил проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

Дата на откриване:05.3.2019 г.
Целева група:Всички заинтересовани
Сфера на действие:Култура
Дата на приключване:05.4.2019 г.

Мотивите: 

Разработването на общ рамков документ за развитието на българската култура (Стратегия) е свързано с нуждата от стратегическо планиране и управление във всички области на културата за определен период от време. По този начин, създаването на подобен тип стратегически документ позволява да се:

  • Формулират дългосрочни програмни и управленски цели, както и цели на конкретни политики, заедно с желаните резултати;
  • Определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени;
  • Определят планови показатели, чрез които ще се измерва напредъкът по постигане на общите и конкретни цели за определен период от време;
  • Даде възможност за прилагане принципите за широко участие в управлението на културните процеси, което ще обедини вижданията и усилията на правителството, гражданското общество и всички заинтересованите страни в съвместна работа за постигане на обща визия на основата на споделени ценности.

Настоящият документ, който се базира на направен анализ на средата за предходните десет години, си поставя за цел да посочи пътищата за развитието на българската култура и отстояването на националната културна идентичност. Това може да бъде осъществено посредством:

  • реализирането на конкретни политики и програми, които насърчават всички културни процеси и субектите, свързани с тях;
  • подкрепа на творчеството и създаване на условия за иновации;
  • прилагане на авторско-правните норми;
  • осигуряване на възможно най-широк достъп до съвременните и наследени от миналото културни постижения и в тази връзка условия за развитие на хората и извеждане на преден план на общи ценности.

Кратка оценка:

Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата:

“Министерска лакърдия. В рамките на тригодишната прогноза до 2020 г. бюджетът за култура пада на 0.4 процента.”

Текстът  заслужава  пространнна рецензия другаде.

Сега целта е да се привлече вниманието към проекта за национална културна стратегия – текстът има проблематични характеристики, които наистина трябва да бъдат обсъдени.

Обхват. Културна стратегия би трябвало да означава стратегия за културата,  за отделните елементи, които в системно единство съставляват културата на едно общество. Проектът предлага идея за култура, обхващаща следните десет области:

  1. Културно наследство
  2. Визуални изкуства и архитектура
  3. Изпълнителски /сценични/ изкуства
  4. Книга, четене, библиотеки
  5. Читалища и любителско изкуство
  6. Аудиовизия и медии
  7. Авторско-правна политика
  8. Международно културно сътрудничество. Популяризиране на българската култура извън страната
  9. Култура и образование
  10. Национален фонд „Култура“

Културата по обхват е сведена до това, с което се занимава Министерството на културата.  За сравнение – алтернативен възглед за обхвата на стратегията. Културните и творчески индустрии  присъстват в настоящия проект  в една точка (3.11), в която няма нещо стратегическо за тях, а има трудно достъпен текст с влияние на Валтер Бенямин, уверете се:

форми на изразяване, доколкото те са резултат от определена творческа активност (респ. дейност) и имат отношение не само към творчеството и иновациите, но и към начина на (въз)производство на културните и творческите индустрии. В тази връзка техническата възпроизводимост на резултата (респ. формата на изразяване) е критерий за класификация на творческата дейност като творческа индустрия или субсидирана култура и т.н.

Финансово осигуряване. Смисълът на една стратегия е да очертае посоки на развитие, за които има финансово осигуряване – или, при най-минималистичен подход – да очертае откъде ще дойде финансирането зад предвидените мерки. Какво от това, че е предвидено популяризиране на българската култура зад страната или цифровизация на архиви и фондове – ако няма финансиране? Без сериозно разработена и защитена финансова част така наречената стратегия е  множество от думи, зад които не стои никаква воля

Така си обяснявам защо Диана Андреева е коментирала този проект накратко с едно число –  0.4.

Цели и приоритети. Културната стратегия е оставена без цел Достъп до култура. Има различни цели и приоритети,  но достъп до култура при целите няма. При положение, че според НСИ това е основен проблем.

Какво предвижда  стратегията за областта Аудиовизия и медии:  

Аудиовизия и медии
Основен приоритет

Подпомагане на културния и творческия сектор да се възползват от възможностите, свързани с глобализацията и цифровата ера

 

Стратегически цели
1. Подпомагане на културните и медийните индустрии с цел допринасяне за устойчивия растеж, заетостта и социалното сближаване;
2. Повишаване нивото на медийна грамотност;
3. Подкрепа на цифровото разпространение на аудиовизуални произведения;
4. Осигуряване на достъп до нови възможности, в т.ч. и международни, пазари и публика;
5. Активно участие в диалога свързан с развитието на аудиовизията и медийния пазар.

Дейности:
– Разработване на нови модели за цифрово разпространение и дигитализация ва създадения културен продукт.
– Прилагане на възможностите, предлагани от цифровите технологии, особено за разпространение на аудиовизуални произведения.
– Разработването на политики, научните изследвания и отчитането на медийната грамотност и дигиталното разпространение.

За сравнение – проект  за същата област,  изготвен в рамките на подготовката на стратегия за културните и творчески индустрии  преди години с активното участие на Обсерваторията по икономика на културата.

Прочетете какво се предвижда за областите, които ви интересуват, и дайте мнението си до 5 април 2019.

Съд на ЕС: Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/24/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0/

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС?

Съдилищата в Германия се занимават с този въпрос, има решение за съвместимост , има и преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

Преюдициално запитване — Помощи, предоставени от държавите — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Обществени радио- и телевизионни оператори — Финансиране — Законодателство на държава членка, съгласно което всички пълнолетни лица с жилище на територията на страната са длъжни да плащат вноска на обществените радио- и телевизионни оператори

I

Германският казус

Член 13 („Финансиране“) от Държавния договор за радио- и телевизионното разпространение предвижда:

„Обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се финансира от вноски за радио- и телевизионно разпространение, от приходи от реклама и от разни приходи; основният източник на финансиране е вноската за радио- и телевизионно разпространение. В рамките на осъществяването на функцията за обществено радио- и телевизионно разпространение не се допуска предлагането на платени програми или предложения; […]“.

Член 14 („Необходимост от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение“) :

„(1)      Необходимостта от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се проверява и установява на редовни интервали в съответствие с принципите на икономия и ефективност, отчитайки и съответните възможности за рационализация, въз основа на обявените нужди от регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, [Zweites Deutsches Fernsehen (ZDF)] и публичноправното обединение „Deutschlandradio“, от unabhängige Kommission zur Überprüfung und Ermittlung des Finanzbedarfs der Rundfunkanstalten (независима комисия за контрол и оценка на необходимостта от финансиране на радио- и телевизионните оператори).

(2)      При проверката и оценката на необходимостта от финансиране се изхожда по-конкретно от следното:

1.      запазването на конкурентоспособността на съществуващите радиопрограми и на разрешените с Държавния договор телевизионни програми на всички провинции (необходимост, свързана със запазването),

2.      новите радиопрограми, разрешени в съответствие с правото на провинциите, участието в новите технически възможности за радио- и телевизионно разпространение при създаването и за целите на разпространението на радио- и телевизионни програми, както и възможността за организиране на нови форми на радио- и телевизионно разпространение (необходимост, свързана с развитието),

3.      развитието на разходите като цяло и развитието на разходите конкретно в медийната сфера,

4.      развитието на приходите от вноската, на приходите от реклама и разни приходи,

5.      инвестирането, олихвяването и целесъобразното използване на остатъка, който се получава, когато съвкупните годишни приходи на регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, ZDF или Deutschlandradio, надхвърлят съвкупните разходи, направени с оглед на изпълнението на функцията им.

Законът на Баден-Вюртемберг за прилагане на Държавния договор за вноската гласи, че в частния сектор  за всяко жилище се събира вноска, която се дължи от лицето — държател на жилището. Съществувалата до момента такса се заменя от тази вноска.

Според запитващата юрисдикция тази вноска не е съвместима с правото на ЕС, защото:

1 вноската представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на тези радио- и телевизионни оператори, за която Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Освен това според нея произтичащата оттук държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС.

 2.  с приходите от вноската се финансира въвеждането на нова система за наземно цифрово предаване — DVB-T2, за която не е предвидена възможност за използване от чуждестранните радио- и телевизионни оператори.  Заместването на  такса   с   вноска води до това, че цялото пълнолетно население с жилище в Германия участва във финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение, по подобие на предвиденото в данъчното право – и е неправомерна помощ, предназначена за въвеждането на системата DVB-T2, финансирана с данъка.

3. обществените радио- и телевизионни оператори се ползват от редица предимства, които частните радио- и телевизионни оператори нямат и които представляват икономическо предимство.

4. ограничава свободата на информация, залегнала в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ и съзнателно е замислена като препятствие за достъпа до всякаква форма на информация, разпространявана по сателит, по кабел или по мрежа за мобилна телефония. Вноската за радио- и телевизионно разпространение се дължи от съответното лице независимо дали то реално ползва програми на обществените радио- и телевизионни оператори.

5. вноската за радио- и телевизионно разпространение противоречи на свободата на установяване, нарушава принципа на равно третиране и дискриминира жените, защото самотните родители, предимно жени, са поставени в по-неблагоприятно положение от пълнолетните лица, съжителстващи в едно жилище.

И при това положение се задават седем въпроса за съвместимостта на вноската с правото на ЕС. Почти пет от тях Съдът обявява за недопустими и отговаря на останалите.

II

Заключението на Генералния адвокат

Законът на федерална провинция Баден-Вюртемберг от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., с който се променя правопораждащият факт за възникване на задължението за вноската за радио- и телевизионно разпространение, като притежаването на приемник се замества с държането на жилище:

–        не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС];

–        следователно не създава нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, за която Комисията е трябвало да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС или която е трябвало да бъде одобрена от посочената институция.

2)      Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС допускат национална правна уредба като съдържащата се в Закона на федерална провинция Баден-Вюртемберг, която дава право на обществените радио- и телевизионни оператори, които се финансират от вноска за радио- и телевизионно разпространение, да издават собствени изпълнителни основания за събирането на тази вноска и да ги привеждат в изпълнение в случай на неплащане, без да е необходимо да прибягват до редовните съдебни способи“.

III

Решението на Съда на ЕС по дело C‑492/17 

Заместването на таксата за радио- и телевизионно разпространение с вноската за радио- и телевизионно разпространение се свежда до изменение на съществуващата помощ, предмет на решението от 24 април 2007 г., което не може да бъде квалифицирано като съществено.

Целта на  изменението по същество е да се опростят условията за събиране на вноската   в обстановка на технологично развитие, свързано с приемането на програмите на обществените радио- и телевизионни оператори.

Изменението на закона не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

Допуска се общественият доставчик сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски.

IV

Коментар: решението и България

По предмет спорът има връзка с българското законодателно решение за принципа на таксата – на домакинство/индикирано чрез електромер, въведено преди 20 години със Закона за радиото и телевизията.

Преди всичко, за термина:  Германия е напуснала системата на таксите.   В българската версия на решението на Съда на ЕС  се говори за вноска  за радио- и телевизионно разпространение, broadcasting contributions в английската версия, Beitrags an die öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten в немската,  redevance aux radiodiffuseurs publics във френската. Не е такса, която е цена  за  услуга.

Така постъпи и Швейцария през 2015.

Използваният от българския законодател термин такса  – а не вноска – блокира едно законодателно решение, предвиждащо по същество задължение “на домакинство”, както днес е в Германия.

По повод превода на решението  – ако трябва да сме точни – вноската не е за разпространение (разпространението не е работа на обществените доставчици), а за създаване и предоставяне за разпространение на аудио- и аудиовизуални медийни услуги. 

 

 

Вето върху разпоредба от изменението на ЗЗЛД – обработване на лични данни за журналистически цели

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/04/%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/

Президентът наложи вето върху установените с § 26 критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.

Очакваме Народното събрание да се отнесе с внимание и според цялата сериозност на евентуалните последици към въпроса за балансите  – “помиряването” – на права и важността на свободата на изразяване.

 

М О Т И В И

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни,  приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

Уважаеми народни представители,

Споделям основната цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИД ЗЗЛД) – осигуряване на ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Без съмнение, същото включва и мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).

Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламентът) в част от разпоредбите си притежава черти на директива и всяка от държавите членки е длъжна да предприеме действия за реализирането на заложените в тези разпоредби цели. Така чл. 85, пар. 1 от Регламента предвижда държавите членки да помиряват (от англ. reconcile – помирявам, съгласувам, сдобрявам) със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Подкрепям изцяло подхода в чл. 85 от Регламента. Като държава членка на Европейския съюз България се ползва от тази рамка за постигане на баланс между двете права чрез законови средства и механизми, които счете за подходящи. В този смисъл е и съображение 153 от Регламента.

Основното положение в чл. 85, пар. 1 от Регламента относно желаното помиряване на двете права е възпроизведено в чл. 25з, ал. 1 от ЗИД ЗЗЛД. В ал. 2 на чл. 25з законодателят е приложил специфичен подход – подредил е в 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Ще се преценява естеството на личните данни и обстоятелствата, при които е добита информацията. Ще се отчита въздействието върху личния живот на засегнатите хора, което поставя под въпрос функцията и предназначението на разследващата журналистика. Ще се преценява и общественият интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши публични длъжности, т.е. политици, магистрати и др. Ще се съобразява и дали информацията е за лица, които „поради естеството на своята дейност” имат „по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото”, без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг.

Заслужава да се отбележи, че самият Регламент не съдържа такъв списък с критерии или нещо подобно. Очевидна е легитимността на преследваната от законодателя и вменената от Регламента цел да бъде намерен законов път за помиряването на двете жизненоважни за гражданите основни права. Но способът, който законодателят е приложил, предизвиква основателни възражения. Помиряването в чл. 85 на Регламента е предвидено за права, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз – правото на защита на личните данни (чл. 8) и свободата на изразяване на мнение и информация (чл. 11). Съдържанието на т. 1-9 от чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД оставя впечатление, че посочването на критериите е изчерпателно. Точка 10 обаче съдържа „други обстоятелства, относими към конкретния случай“ и опровергава това впечатление, като отваря широко вратата за различни обстоятелства, които медията-администратор, ученият и писателят в своята работа следва да съобразява, а по-късно и да доказва. Законодателят в един момент е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за помиряване, е обречен на неуспех. Показателно за това е, че създаващото впечатление за изчерпателност изброяване по чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД завършва с общата формулировка на точка 10. Демонстрираната колеблива позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в разрез с изискванията за последователност и предвидимост.

Ролята на българския законодател в процеса на постигане целите на Регламента е да създаде подходяща нормативна среда, която да направи възможно уравновесяването на защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Самият баланс обаче винаги е конкретна величина, която предполага гъвкава индивидуална преценка, съобразена с особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Търсеният баланс е убегнал на законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация.

Подобна уредба не е в услуга и на конституционното задължение да се осигури свободно от държавна намеса пространство за разгръщане на личността (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Това, разбира се, не изключва регулация, без която държавата не би могла да се погрижи позитивно за правата. Въпросът е за мярата, тъй като всяка регулация, когато е в повече, е отрицание на същността на личните основни права, която е отбрана срещу навлизането на публичната власт в запазената лична сфера (Решение № 2 от 2006 г. на Конституционния съд).

Свободата на изразяване на мнение и информация, както и правото на защита на личните данни, са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията). Що се отнася до правото на защита на личните данни, то е необходимо проявление на неприкосновеността на личната сфера на индивида, провъзгласена в чл. 32-34  от Конституцията, чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека. Съгласно чл. 8, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на защита на неговите лични данни.

Както бе посочено, в чл. 85, пар. 1 от Регламента изрично се повелява на държавите членки на Европейския съюз чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация, вкл. при работата на журналисти, писатели и учени. В Регламента обаче не се съдържа, нито се препоръчва като принципно положение да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни в определени хипотези да е за сметка на свободата на изразяване и информация. Регламентът предвижда балансът да се постига посредством широк арсенал от законови механизми, а приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото.

Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с изброяване на критериите по чл. 25з, ал. 2, от които т. 10 обезсмисля посочването на предходните, не постига предписаното съгласуване между двете конкуриращи се основни права, като несъразмерно ограничава упражняването на свободата на изразяване и информация. Принципно положение, спазвано при преодоляване на конкуренция или колизия на основните права, вкл. в практиката на българския Конституционен съд (Решение № 3 от 2002 г.), е тяхното балансиране да се извършва по най-щадящ начин. В случая изискването да се изпълняват написаните в 10-те точки критерии, дори и поотделно, представлява ограничение, което засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл. Конституционната практика възразява принципно спрямо такъв подход (Решение № 15 от 2010 г.), който се отклонява същностно от установените начала и стандарти на съвременната демокрация, и е недопустим.

Вероятно с така въведените критерии се е целяло „улесняване“ на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. Реалният обществен ефект от така законово регламентирания списък би рефлектирал върху титулярите на свободата на изразяване на мнение и информация, независимо дали поведението им ще бъде предмет на административно или съдебно производство. Това би направило поведението на журналиста, писателя и учения твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но не винаги в интерес на истината. В крайна сметка потърпевшо от възприетото законодателно разрешение ще бъде цялото общество. Неслучайно в своята практика Конституционният съд е откроил значението на правото свободно да се изразява мнение като един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество и като основно условие за неговия напредък и за развитието на всеки човек (Решение № 7 от 1996 г.).

Очаквам Народното събрание да изпълни конституционното си задължение и задълбочено да проведе ново обсъждане, което в този случай е особено важно. Не само защото се отнася до баланса между две основни права, но и защото трябва да се разсеят съмненията, че европейското законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.

Уважаеми народни представители,

Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 26 относно чл. 25з, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.

 

За повече прозрачност относно проследяването на граждани

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/19/privacy-5/

Един пример за ролята на медиите за защита на правата на гражданите. Сиатъл, щата Вашингтон.

Електронното издание The Stranger  в Сиатъл се обръща към федералния съд с иск за публично оповестяване на начина, по който се използват средствата за наблюдение и проследяване – тъй като и американците имат проблем с публичността и прозрачността на използването на специални технически средства за проследяване.

Изданието печели делото – но важно е какво следва:   съдът ще събира данни  за използване  на средствата за наблюдение и ще ги публикува  два пъти годишно. Докладите  ще бъдат  през януари и юли на уебсайта на съда. Тези доклади ще предоставят важни данни за дейността на правоприлагащите органи и биха могли да служат на изследователите, пресата и обществеността.

“Това ще позволи на The Stranger, както и на по-широката общественост, да научи колко често федералните правоприлагащи органи в Сиатъл правят подобни искания и дават на всеки по-добра представа за случващото се”, казват от изданието. “Това също ще улесни всеки, който иска от федералния съд да разкрие конкретна информация по конкретни дела.”

За сравнение –  информация  за контрола върху СРС у нас – говори Бойко Рашков, досегашен председател на бюрото за контрол:

Очевидно в парламента не се интересуват от решенията на ЕСПЧ. Сега на практика в България липсва външният контрол върху СРС – същото, за което бяхме осъдени преди около 10 години. Този орган фактически няма да изпълнява това, което трябва да върши, защото в бюрото не бяха избрани специалисти с правна квалификация, които да разбират от тази работа, т.е няма да има кой да следи за спазване правата на гражданите.

Законопроект за защита на търговската тайна

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/01/03/draft-com-inf/

На сайта на Народното събрание е публикуван внесеният от МС  Законопроект за защита на търговската тайна.

От мотивите:

Търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и иновационно ноу-хау, но в същото време в съществуващата правна рамка на ЕС са най-слабо защитените от незаконно придобиване, използване или разкриване.

Отчитайки изложените факти, Европейската комисия стига до извода, че е необходимо сближаване в областта на гражданскоправните средства за защита, което да позволи на иновационните предприятия по-ефективно да гарантират опазването на своите търговски тайни. Унифицираното минимално ниво на закрила на търговските тайни в целия ЕС следва да гарантира, че вносът на стоки от трети държави, когато те са произведени чрез използването на присвоени търговски тайни, може да бъде спрян навсякъде в ЕС при еднакви условия. Същевременно конкуренцията не следва да се ограничава, тъй като не се предоставят изключителни права и всеки конкурент е свободен по независим път да придобие знанията, защитени с търговска тайна. С течение на времето това би трябвало да има положително въздействие върху конкурентоспособността и растежа на икономиката.

На 8 юни 2016 г. като инструмент за преодоляване на горепосочените проблеми и постигане на описаните цели е приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

Основната цел на законопроекта е привеждането на действащата в страната правна закрила на търговските тайни в съответствие с изискванията на европейското законодателство и подобряване ефективността на юридическата защита на търговските тайни от незаконно придобиване, използване и разкриване.

В законопроекта са дадени определения за ключови понятия – търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки – предмет на нарушение; са предвидени изключенията от обхвата на законопроекта; са посочени критериите, относими към преценката за правомерност или неправомерност на придобиването, използването и разкриването на търговски тайни; са регламентирани подробно производството и мерките за защита на търговската тайна по съдебен ред.

Предложените правни механизми за защита ще сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. По този начин ще се създадат гаранции, че конкурентоспособността на българския бизнес, която се основава на такъв вид информация, е адекватно защитена, което от своя страна ще доведе до подобряване на средата за развитие и използване на иновации и трансфер на знания в рамките на целия вътрешен пазар на ЕС.