Tag Archives: BG Media

Рашидов: Време е за дебати за обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/30/public_media_rashidov/

През тази седмица се прие Законът за държавния бюджет 2019. За обществените медии са предвидени 67.8 млн лв за БНТ и 44.3 млн лв за БНР, за пълнота да отбележим и БТА с 5.1 млн лв – макар че БТА не отговаря на изискванията за обществена медия, тъй като гражданите нямат свободен достъп до съдържанието.

В светлината на критичното състояние на българския медиен пейзаж внимание заслужава изказването по време на обсъждането на председателя на парламентарната комисия за култура и медии Вежди Рашидов. По време на обсъждането на бюджета Рашидов е изложил следните свои идеи:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

След това можем да говорим за повече пари, защото парите невинаги служат на обществото.

Да си дойдем на думата. Обществените медии.

Откакто е на власт, ГЕРБ няколко пъти подхваща обществените медии.

През първия мандат

– като начало – ГЕРБ отмени Закона за публичното радиоразпръскване,  приет през май 2009 г. с гласовете на БСП и ДПС. Тогава ГЕРБ заявяваше, че със закона се обслужват частни бизнес интереси и се създава  компания за наземно разпространение на програми, в която 49 на сто се предвижда да притежава частник. След парламентарните избори през юли Министерски съвет гласува отпускането на 150 млн. лв. от бюджета за държавния дял в спорния мултиплекс на разпръскването на двете обществени медии.

Законът беше отменен с   § 90 ПЗР ЗИД ЗРТ – ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2010 г. , с който беше въведена втората ревизия на медийната директива. Все в началото на първия си мандат, през юни 2010 г.,  ГЕРБ намали медийния регулатор от 9 на 5 души по много специфичен начин, за да се освободи от предходни назначения. Председателката на медийната комисия Даниела Петрова не си направи и труда да разбере какво й диктува АБРО.  В това време мултиплексите чрез серия от имитации на независими конкурсни процедури и отново не без помощта на услужливия законодател бяха усвоени от Цветан Василев, а България беше дадена на съд и осъдена от Съда на ЕС с решение по делото С-376/13.

През втория си мандат

ГЕРБ също подхващаше темата за обществените медии, Полина Карастоянова като председател на парламентарната комисия поддържаше тезата, че медиите се били обединили около идеята за медиен холдинг от европейски тип (2015), (2016) – като Венелина Гочева беше извела това в заглавие – медиите искат обединение – ето по този алгоритъм. Жалко, че БНТ е свалила материала от сайта си, в новите условия той пак е актуален, може да го качи. През този мандат парламентът и СЕМ играха играта за мандата на директора на БНТ – и докараха нещата дотам, че според СЕМ  директорите на обществените медии вече са безмандатни.

Тук съм написала  за някои ефекти от медийната политика на ГЕРБ през първите два мандата на управлението им.

През третия мандат на ГЕРБ

председател на медийната комисия вече е Вежди Рашидов. БНТ  любезно му предоставя програмно време, благодарение на което сме свидетели на радостите и горестите на Рашидов. Диалозите с водещите Георги Любенов и Емил Кошлуков имат несъмнена образователна стойност, с тези диалози могат да се илюстрират основните демократични медийни стандарти на независимите и безпристрастни обществени медии, за което трябва да сме много благодарни на БНТ.

И така, какво ни казва Вежди Рашидов:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

Да примем, че дискусията е открита.

Може ли 6 млн. държава да има три обществени медии?

Може.  (БТА ще трябва да положи усилия, за да заслужи този термин – и ако преосмисли достъпа на обществото до информация.)  Но да, може да има и две, и три обществени медии.

По логиката на Рашидов най-икономично е да има една медия. Само че медиите не са индустрия като другите. В демократичните общества има принцип – медиен плурализъм, записан е и в първичното право на ЕС, в Хартата на основните права.  В по-малките държави медийният плурализъм важи точно толкова, колкото и в големите. И в Чехия, и в Дания, и във Финландия, и в Латвия, и в Щвеция – и да не изброявам държави, сравними по население с България, може да има и две, и три, и повече обществени медии. И не, т.нар. вътрешен плурализъм не е достатъчен.  Всяко сливане и обединяване отнема от плурализма, а в България   в днешните условия не е останало много за отнемане.

Рашидов е прав, че БНТ и БНР “или са обществени медии, или са търговско дружество” – и те не са търговски дружества.  Което означава: ако някой има намерение да ги оптимизира на общо основание, икономии от мащаба и пр.  – като търговски дружества – и обществените медии да станат една – на властта –   ще се сблъска сериозно със стандартите на европейския медиен дуализъм.

А сега ще напиша отделно за Унгария, която очевидно за някои  е вдъхновение и образец.

Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма

 

ЗИД ЗАПСП: задължителен пренос срещу заплащане – настъплението на доставчиците

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/27/mustcarry/

На сайта на Народното събрание беше публикуван законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права.

Изменение на ЗАПСП, което всъщност е дълбоко навлизащ в уредбата на задължителния пренос (must carry) проект.

Кой е вносител на законопроекта:

  1. Данаил Кирилов, ГЕРБ
  2. Ана Александрова, ГЕРБ
  3. Емил Димитров Ревизоро, Обединени патриоти

Законопроектът предлага да се изменят две разпоредби от ЗАПСП: 

Чл.91, ал.1, .4 се изменя така:

Чл. 91. (1)  Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:

……………………………..

4. публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса.

 

А пар.5 ал.2 ДР ЗАПСП се изменя така:

§5 (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права или сдружение на радио и/или телевизионни организации, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между организацията или дружеството и ползвателите или техни представителни организации.

Законопроектът предлага ощеи промени в Закона за електронните съобщения:
Чл. 49в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Комисията може да възложи задължения за пренос на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, в случай че тези мрежи се използват от значителен брой крайни потребители, включително крайни потребители с увреждания, като основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми.
(2) Радио- и телевизионните програми по ал. 1 се определят от Съвета за електронни медии съвместно с доставчиците на медийни услуги по реда на Закона за радиото и телевизията.

(3) Комисията налага задължението по ал. 1 въз основа на решението на Съвета за електронни медии за определяне на програмите по ал. 2 след провеждане на консултации по реда на чл. 37.

(4) Предприятията по ал. 1 определят цени за разпространение на радио- и телевизионните програми по ал. 2 при спазване на принципа за разходоориентираност. при заплащане  на справедливо възнаграждение по чл.91.1.1. ЗАПСП.

(5) Комисията преразглежда наложените задължения по ал. 1 с оглед на тяхното продължаване, изменяне или отменяне най-малко веднъж на всеки 5 години.

 

Как точно да става това? Ето и последното ново предложение във внесения законопроект:

В 6-месечен срок от влизане в сила на този законопроект СЕМ заедно с доставчиците приемат правила за определяне на програмите по чл.49в.1  ЗЕС.


*

Какво предлага следователно законопроектът, да обобщим:

  1. в чл.91 – разширяване на обхвата, в който доставчиците имат изключително право да дават разрешението за заплащане.
  2. В пар.5 се появява правомощие на  сдружения на доставчици.
  3. Там, където ЗЕС урежда задължителния пренос, се предвижда СЕМ да определя програмите заедно с доставчиците.
  4. А ето централната идея – must carry  за доставчиците срещу заплащане
  5. По правила, определени от СЕМ заедно с доставчиците.

Има и една разпоредба срещу криенето на броя на абонатите.

В България сме виждали  лобизъм при регламентацията на must carry и досега –   вж Чии програми ще гледаме (2010) –  но този законопроект е нов връх, заедно с мотивите му.


Току -що на сайта на парламента се появи съобщение, че проектът е оттеглен.

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/27/mpm-2017/

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за 2017 г. по проекта Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM 2017). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС, Черна гора и Турция в четири области – основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и пазарно включване.

Мониторингът започна с пилотно изследване в девет държави, вкл. България, за 2014 г.  (МРМ 2014) и продължи с анализ на плурализма за 2016 г.

Резултатите за България са получени чрез анализ на данни за 2017 г. и отбелязват влошаване на ситуацията в сравнение с 2016 г.:

  • Основна защита (41% риск – среден риск)
  • Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
  • Политическа независимост (63% риск – среден риск)
  • Социално включване (73% риск – висок риск)

 

Изучаването на медийния плурализъм в ЕС е важна задача, намерила подкрепа и от Европейския парламент:

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; подчертава, че същият механизъм следва да се прилага и за измерване на плурализма на медиите в държавите кандидатки и че резултатите от мониторинга на плурализма на медиите следва да оказват влияние върху напредъка на процеса на преговорите;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; в този смисъл призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

Проектът е финансиран от Европейската комисия, изпълнява се от Европейския университетски институт – Флоренция с помощта на национални екипи.

Българският екип е в състав Орлин Спасов, Нели Огнянова, Николета Даскалова.

Кратък обзор на негативните статистики относно медийната свобода и причините за тях  може да се види тук.

В последните месеци има и нови развития, включително свързани с приемането на закона Пеевски-Цонев и др. и поредния доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, в който за първи път се съдържа толкова подробна оценка на медийната среда.

20 години Закон за радиото и телевизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/23/20zrt/

720046ca_o

Законът за радиото и телевизията е обнародван в Държавен вестник на 24 ноември 1998 г.

Още в началото той беше посрещнат с вето, с което Народното събрание се съобрази и това доведе до действащия модел на финансиране на радиото и телевизията чрез такси.

Законът е изменян и допълван 57 пъти, от тях 20 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета.

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Противоконституционността е обявена  при втори опит – през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът въведе правото на ЕС в българското законодателство като част от подготовката  за членство в ЕС и позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както Румъния – от началото на членството в ЕС. ЗРТ  е основа за лицензирането и регистрирането на радио и телевизия в България.

На 6 ноември 2018 г беше приета поредната ревизия на правото на ЕС. Очаква се обнародване на изменителната директива, след което на държавите са дадени 21 месеца за въвеждане на директивата в национални мерки.

 

Обнародвано е изменението на ЗЗДПДП (законопроект Пеевски и др. за медиите)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/17/zid-zzdpdp-2/

В Държавен вестник от 13 ноември 2018 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, приет от 44-то Народно събрание на 1 ноември 2018 г.

Това е консолидираната версия на закона с всички изменения, включително последното.

Променя се  наименованието на закона –  накрая към заглавието се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“.

Променя се предметът на закона в чл. 1 – към досегашния предмет се добавя „както и реда за обявяване на информация за разпространителите на периодични печатни произведения и доставчиците на медийни услуги“.

От медиите стана ясно, че проектът е променян до последния момент, включително според в. Сега в последния момент е добавена дефиницията за действителен собственик с препратка:

10. (нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г.) “Действителен собственик” е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Вече на сайта на парламента е достъпна стенограмата от заседанието от 1 ноември 2018 , в което депутатите се поздравяват с Деня на народните будители – и в този именно ден приемат с монументална подкрепа законопроекта на Делян Пеевски и др. от ДПС.

Делян Пеевски не присъства в залата. И името му не присъства в дискусията,  освен като вносител, с едно изключение – Антон Кутев казва, дори остава неясно защо: “Не говорим за Делян Пеевски, че сигурно има медии и там положението е същото, давам за пример не Делян Пеевски, а давам Сашо Дончев.”

Не, не говорим за Делян Пеевски.

Ето така празникът е съвсем подобаващо отбелязан. Повече – в стенограмата.

 

 

Доклад на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/15/cvm2018/

Стана известен поредният доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по CVM  – .

Медиите обръщат внимание, освен другото, на частта с оценка за медийната среда.

Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници.  Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита. Висшият съдебен съвет играе ключова роля в защитата на съдебната власт и отстояването на нейната независимост срещу подобни атаки.
В по-общ план, способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление.
В препратка докладът се позовава на изследвания, вкл. на MPM за България
Заключението: България трябва да продължи да показва конкретни резултати.

Малък разказ за телевизията на Софийския университет, предизвикан от един клип

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/14/almamatertv/

Действие първо

Акт 1. Университетската телевизия има удостоверение за регистрация от СЕМ.

Акт 2. Тя получава финансиране  по проект Наследство .бг.

Акт 3. Преди да се подаде поръчката за техника и оборудване директорката Светлана Божилова е освободена. Със заповед на ректора Анастас Герджиков   за директор е назначен Башар Рахал.  Важни за разказа са няколко факта:

  •   “Очарователният и готов да сбъдва мечти Башар Рахал има опит като актьор и водещ на Лотария България“- “игра на светлини и истински съспенс, които ще ви накарат да затаите дъх – от първата до последната минута”. Няма данни да има опит в обществени медии. Има медийни публикации, че участва в търговско дружество с продуцент на Биг Брадър – ако е така, не е ясно дали участието на Рахал в това дружество   е прекратено.
  • Башар Рахал е персонално назначение на ректора без конкурс и без концепция на кандидата какво ще прави като директор за реализиране на обществения характер на академичната телевизия.

Действие второ

На 27 юни 2018 г. се провежда събрание на Академичния съвет . Две точки в дневния ред са свързани с  Алма матер ТВ.

Акт 1. Променен е правилникът на Алма матер ТВ. От протокола не са видими промените, текстът на правилника на обществената телевизия на СУ  и преди, и сега не е достъпен.

Акт 2.  Попълнени са квотите на Академичния съвет в УС (проф. Илчев) и в Програмния съвет (проф. Чавдарова и доц. Данаил Данов).

Акт 3. Ректорът иска от АС да бъде упълномощен да сключи договор с инвеститор, неразкрит по име:

за упълномощаване на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ за сключване на договор с предмет – предоставяне на трето лице на програмно време в телевизионната програма на Телевизия „Алма Матер“ – обслужващо звено на СУ „Св. Климент Охридски“, с цел за създаване и осигуряване на независими и съвместни предавания и продукции.”

В писмо до Академичния съвет бившият зам. ректор доц. Милена Стефанова изразява опасения за превръщането на обществената телевизия в  комерсиална. Тя призовава ректора да представи конкретен договор пред Академичния съвет, а не да иска АС да го упълномощи да сключи  бланкетен договор. Академичният съвет обаче упълномощава ректора – или поне това се разбира от протокола.

Действие трето

Акт 1. На сайта на Софийския университет и в специална страница във ФБ се появява съобщение за кастинг под заглавие „Годината, в която стана известен“.  То се съпровожда от клип.

B_Rahal-645x395

Акт 2. Група хора от университета са истински възмутени от възможността този т.нар. промоционален клип да се свързва със Софийския университет. Катедра Радио и телевизия от ФЖМК  информира ректора за професионалното си мнение.  Реакцията: Софийският университет няма намерение да сваля клипа от страницата си, заявява СУ за bTV на 8 ноември,  вече имало много желаещи за участие в кастинга.

Акт 3. Преподавателското тяло във ФЖМК  не формира обща позиция.  

Позиции има – две:

Катедра Радио и телевизия публикува отворено писмо по казуса, подкрепено впоследствие и от преподаватели от други факултети:

Смущаващ е не само клипът, но и пълната липса на прозрачност за това кой носи отговорност за него.

Деканският съвет приема позиция “Нямаме нищо общо, телевизията е самостоятелен субект”. Паралелно върви обяснение, че това би било намеса в свободата на изразяване.

Във връзка с дискусиите около рекламния клип на ТВ Алма Матер в интернет, бихме искали да напомним, че ТВ Алма Матер е напълно самостоятелно звено в административната структура на СУ “Св. Климент Охридски”.

 

Акт 4. Директорът Рахал обяснява на неразбралите, че това е стратегия и тя постига целта си. Инвестирахме около 50 лева в този клип, а в момента той се върти по всички медии, има над 20 000 гледания. Лоша реклама няма, ако човек може да си я защити, казва директорът на телевизията на Софийския университет Башар Рахал. Клипът постигна целта си, стана скандал.

Акт 5. Медиите достигат до сценариста, избран да отговаря за стилистиката на посланията на обществената академична телевизия – Теньо Гогов. Аз не съм влагал такъв подтекст в текста на клипчето. Ако някой иска да го прочете така, нищо не мога да му кажа. – това е мнението на   Теньо Гогов, известен като сценарист на Слави Трифонов, след това на Росен Петров, след това  като  чалга фигура.

Действие четвърто

Акт 1. Клипът Стани известен изчезва от сайта на Университета и от страницата на кампанията. Разбира се, в цифровото време той вече е в предавания по сайтовете и къде ли не. Изчезва и заявлението на Рахал в мрежите – “Мислех, че е сарказъм, а пък се оказа сексизъм.” Не става ясно и поддържа ли Рахал “Няма лоша реклама, ако човек може  да я защити”.

Сексизъм_или_сарказъм_Реклама_на_студентската_телевизия_предизвика_бурни_реакции_-_bTV_Новините_-_2018-11-1

Акт 2. Управителният и програмният съвет огласяват извинение.

През последните дни клип за студентски кастинг, качен във Фейсбук от Телевизия „Алма матер“, стана обект на основателна критика от страна на обществеността и медиите. Стилистиката и посланието на клипа не са в съответствие с академичния тон, който се очаква от всяко звено на най-стария и най-авторитетен университет в страната. Днес случаят беше обсъден на съвместно заседание на Управителния и Програмния съвет на телевизията. В проведения сериозен разговор директорът на телевизията Башар Рахал изрази съжаление за недобрата преценка докъде пародиен тон е приемлив и къде преминава в лош вкус и сексизъм.

Акт 3. Извинява се и телевизията:

Здравейте, искаме да се извиним на всички, които се чувстват засегнати от нашия клип. Съжаляваме, че не съобразихме, че клипът не отговаря на определени академични и човешки норми, и в този смисъл реакцията е разбираема. Това е и причината да свалим клипа.

Епилог

Но работата вече не е в клипа. Клипът е начало на сюжет.

Работата е  в това има ли гаранции за обществения характер и качествената журналистика в Алма матер ТВ.

Затова: като начало – публичност на правилника, публичност на съставите на съветите, публичност на начина, по който са избрани – защото и това се оказва важно. Очаквал се външен продуцент, готов да инвестира: добра новина, но при известни условия:   да има достатъчно гаранции за обществения характер на Алма матер ТВ и бъдещето на качествената журналистика в нея.

Телевизия Алфа привлича вниманието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/19/21007alfa/

ТВ Алфа има издадена индивидуална лицензия за наземно цифрово разпространение на програма, собственост на партия Атака.

На  15 октомври в 19:00 часа  на екрана се появява съобщението „Телевизия Алфа спря. Питайте правителството защо“.

alfa1

В следващите дни по за няколко часа на екрана се появяват и други съобщения с главни герои Сорос и Валери Симеонов. Понякога и  премиерът е в съобщенията.

Лицензията не е спазена, вероятно регулаторът ще се произнесе.  Сега разпространението отново е възстановено.

Интересно е какво точно според регулатора представлява нарушението. Дали ще се приеме, че програмата е спряна – или просто не е по лицензия.

В известен смисъл Волен Сидеров  показва на законодателя  колко разнообразни могат да бъдат отклоненията.

alfa2

 

Няма добри предположения защо спря  и защо отново тръгна програмата на ТВ Алфа, но съобщенията са шедьовър. Някои медии са се заели с въпросите “кой и защо дръпна шалтера на Алфа”.

Законопроект за изменение на ЗРТ: музикалните състави на БНР

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/19/zidzrt-2/

Вежди Рашидов е вносител на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Законопроект предвид случилото се със съставите и с оглед изготвянето на проектобюджета за 2019 г. Не че досега имаше правна пречка музикалните състави да се разглеждат като елемент от обществената мисия на общественото радио. Краткият проект предвижда, че

  • Българското национално радио създава и поддържа музикални състави, които поддържат звукозаписна и концертна   дейност.
  •  за съставите се отделя финансиране до 10 на сто от субсидията.

Законопроектът Пеевски: Материята е много тънка

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/06/peef-3/

Преди девет години, когато на тъмно се готвеше т.нар. Закон за публичното радиоразпръскване  шефът на парламентарната комисия отговаряше, че Нещата там са много тънки.

Както пее Веселин Маринов –

Пада лист от календара.
Времето над нас расте.
Как нещата се повтарят!
Как не се повтарят те!

Как нещата се повтарят. Сега се готви изменение на Закона за депозиране на печатните издания (вносител Пеевски и др.). Този законопроект  се движи директно без обсъждане в комисии – но все пак   се организира едно обсъждане, наречено на сайта на Народното събрание   “Дискусия във връзка с приетите на първо гласуване промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, свързани с прозрачността на собствеността на медиите и нейното значение за гарантиране на свободата на словото и превенцията на фалшивите новини”.

Публикувана е стенограмата, можем да прочетем какво са казали участниците

Участвала е Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество.

ЕК, на която разчитаме да ни помага с високите си стандарти – но! госпожа Габриел е споделила  мисли по друга важна тема  и не е останала за обсъждането на законопроекта, така става ясно от стенограмата:

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Габриел. Вие, доколкото знам, ще тръгвате, така ли? Да си вземем довиждане.
МАРИЯ ГАБРИЕЛ: Но ще проследя дебатите и…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, добре. С удоволствие.

С удоволствие какво? – не става ясно, но стенограмата продължава с обсъждането на проекта, представен от вносителя Йордан Цонев:

От съзнанието, че на този закон, че материята е много тънка, границата, ние не сме предвидили никакви регулации и никакъв регламент.

Материята е тънка, границата е тънка – останалото е в стенограмата.

За тези, които няма да отворят стенограмата – финалът от Вежди Рашидов:

Уважаеми колеги, искам да Ви уведомя, че тази дискусия беше предизвикана от нашата комисия, защото тя е много необходима. Държа да Ви уверя като човек, който е правил митинги с Виктор Пасков пред парламента преди много години точно за свободата на словото, че тя е много важна и свещена за всички нас, колеги!

Отново Ви напомням: свободата на словото не е привилегия на една или друга група професии, занаяти, гилдии и т.н. Свободата на словото, калкото е важна за медиите, толкова е важна и за техните обекти, а именно ние, хората, които сме обекти на същата тази свобода. И тъй като вече има дебат, ние сме длъжни едно – едно на ръка, че трябва да се съобразим с европейските стандарти в законодателството, и второ, свободата на словото, както всичко в една държава, се гарантира единствено от законите.

Депутати, граждани и журналисти трябва да имаме единствено страх пред Закона! Никой не е против свободата, а напротив, за да не я изгубим, за да не я изтървем, за да не отидем до други крайности, само ще Ви напомня, че уредените държави – помните добре Мърдок закри един от най-тиражираните в света вестник, не само в Англия. (Реплики встрани от микрофоните.) Ще Ви уведомя, аз съм го казал някъде.

Бернар Тапи за една, лъжлива информация ще я нарека, защото при него беше и лъжа, осъди една медия на 47 милиона евро. Така че приемете и обратното: възможността, както медиите трябва да търсят правата си – тук много хубаво го казахте, колегата от „Оффнюз”, и са длъжни да ги търсят, но така и гражданите трябва да имат свещеното право да търсят своите права! Именно затова необходимостта от деклариране на крайния собствени е много важна, защото иначе няма адрес.

Още съвсем мъничко, за да Ви благодаря за тази конструктивна среща.
Вижте, имаме случаи, когато – знаете, за една помада за 20 лв. можем да съсипем един човешки живот. Аз затова казвам: хубаво е тази свобода да я съхраним всички заедно чрез законите си. Единствената сила в ръцете на една държавност и държава е законът!

Благодаря Ви много за тази хубава дискусия. Тя е полезна. Както Йордан Цонев каза: каквито идеи има, именно заради свободата на словото са отворени вратите да седнем и да дискутираме. Добре сте дошли! Благодаря Ви.

Единствената сила в ръцете на една държава е законът.

(Стенограма 20-09-2018, Word)

За партийните телевизии – и телевизиите на приближени до властта

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/02/bsp_tv/

Българската социалистическа партия е внесла в СЕМ документи за регистриране на Българска свободна телевизия.

Поредна партийна телевизия след Алфа на Политическа партия Атака. И може би като Алфа също ще иска да бъде регистрирана като обществена (не като търговска).

Законодателството на България  не забранява партийни телевизии, макар че в  Закона за радиото и телевизията има ограничения за определени лица при кандидатстване за лицензия – ограниченията отразяват специфични особености на българската среда:  не могат да кандидатстват кредитни милионери, т.нар. силови застрахователи и пр. – но няма ограничения за политически партии. Няма ограничение и за политици. Действащият депутат Делян Пеевски придоби в две последователни години (2015 и 2016) по 50 на сто от Балканска медийна компания АД.

Често се поставя въпросът защо партийните медии не се забранят.  Особено в контекста на финансирането им, което идва от финансирането на партиите с публичен ресурс. Аргументът да липсва забрана е прозрачността: аудиторията ще знае, че  гледа програма, за която е обявено, че е на БСП или на Атака.

Да сравним с друга  хипотеза:   телевизии, за които е обявено, че са частна собственост,  с претенцията, че не са партийни. Телевизиите на приближени до властта бизнесмени  са откровено проправителствени с елементи на пропаганда.

Въпрос на медийна грамотност е да се избира източника на информация – и в това отношение партийните  телевизии улесняват избора: човек може да каже “това не е моята програма” и да не гледа.  А привидно непартийните телевизии на приближените до властта  ефективно вършат пропагандна идеологическа работа, без да предупреждават аудиторията.

За съжаление дори медии, които не са собственост на приближени до властта, често се държат безкритично и проправителствено – главно поради факта, че държавата е важен източник на финансиране.

А целта е да има независими в позициите си медии и безпристрастно отразяване на фактите.

В този контекст да припомним Резолюцията на ЕП от 2 май 2018 година:

осъжда опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и плурализма на медиите, включително чрез по-изтънчени похвати, които обикновено не водят до въвеждане на сигнал в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, например чрез изкупуване от членове на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват частни интереси;

Тази точка в Резолюцията отразява процесите, които протичат тук. Похватите дори не са кой знае колко изтънчени, например  телевизията на братя Вълневи просто я убиха.

За това говорихме и днес с Ирина Недева по Българското национално радио по повод регистрирането на програмата на БСП. Чуйте и репортажа на Спас Крайнин.

Свободното използване на защитени поризведения и практиката на съдилищата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/30/fairuse/

Слави Трифонов води дела от десетина години по повод използването на откъси от Шоуто на Слави в предаването Господари на ефира.  Спорът е интересен,  защото сега се установява практика по ред въпроси – свободно използване на защитени произведения, цитиране и аудиовизуално цитиране, критика и пародия, обзор и критика – при това се появява и практика на Съда на ЕС.

От медиите научаваме, че  

ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, с което окончателно осъдих  предаването Господари на ефира за нарушаване на авторското право, обяви Слави Трифонов в личния си профил. Съдът е задължил Господарите да платят 13038.25 лв и това е окончателното решение по този казус, обясни Трифонов в социалната мрежа.

Окончателно по този казус, но през 2017 г.  Върховният касационен съд (Решение №112/ 2 август 2017 г.)  отхвърли като неоснователни предявените искове   за неправомерно използване на части от предаването  Шоуто на Слави    в издания на предаването на  Господари  на ефира:

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане.

Продуцентът на аудиовизуално произведение, в случая касаторът, няма защитимо право по чл.90а ЗАПСП в хипотезата на критика по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП. Правото на продуцент на звукозаписи  също не е защитимо по този ред, тъй като чл.90 ЗАПСП е изключил т.2 на чл.24 от приложимия по аналогия обхват на нормата.

Няма грешка, въпреки че съобщенията изглежда да си противоречат.

Между  двете търговски дружества (които стоят зад двете предавания) се водят различни дела. По едно от тях решението е влязло в сила, за което съобщава Слави Трифонов, но  има и спорове  в съдебна фаза.

В касационна жалба на Седем – осми  АД (Слави Трифонов) срещу Решение № 2092/05.10.2017 г.   на Софийски апелативен съд се поддържа, че  въззивният съд е приел в противоречие на материалния закон, че

  • използваният откъс от предаването „Шоуто на Слави” в предаването  Господари на ефира  представлява цитат;
  • изискване за посочване на наименованието на продуцента е допустимо само в хипотезата на обзор,  не и в хипотеза на критика;
  • пародията е похват на критиката, признат от българското право;
  •  излъчването на процесния откъс  съответства на обичайната добросъвестна практика;
  • налице са всички кумулативни предпоставки за свободно използване по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП.

ВКС – Търговска колегия, Първо отделение приема в Определение №398/2018 г., че все пак има основание за допускане на касационно обжалване –

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване, съответно конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Точката в спора още не е сложена.

За съжаление някои от актовете, цитирани в други от актовете по делата между тези страни,   не са достъпни онлайн чрез справка в базите на съдилищата.

Vivacom ще разпространява руски тв програми в Европа

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/18/vivacom/

Новина от последните дни за бизнеса на Vivacom:

Компанията  Vivacom  е сключила споразумение с компанията  Stream Television Company, базирана в Русия, съобщава broadbandnews.com.

Руската компания е собственик на 17 тв програми, между които Рыбалка и охота.

Vivacom ще разпространява програмите на руската компания в Европа. 

Негативните статистики за свободата на изразяване: опит за обяснение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/24/freedom-2018/

Продължава интересът към негативните статистики за свободата на изразяване.  Макар статистики да е неточно казано –  говорим за  оценки  на свободата. Във всеки разговор за българските медии се стига до  “и падаме все по-надолу”. Естествено  – описаните в докладите медии и лица оспорват оценките, а понякога откровено лъжат за съдържанието им.

  1. Негативните статистики

Състоянието на медиите се оценява от местни и външни организации. Оценките са различни по  предмет и обхват – някои се отнасят до свободата на изразяване, други – до свободата на медиите, трети – до свобода на пресата,  а има оценки само на отделни аспекти/характеристики  на медиите – като например устойчивост на медиите.  Използват се количествени и качествени методи.

За периода 2017 – 2018 има български доклади, например:

както и редица външни оценки:

И друг път съм писала за индексите,  ето  десет извода от 2012 година,  напълно валидни и сега.

2. Да имаме ли доверие на оценките

Няма общ отговор.  Дали оценката заслужава доверие във всеки отделен случай  зависи от различни фактори:

  • субективни  впечатления от медиите за съответния период;
  • авторитет и опит на организацията;
  • прозрачността на методиката: как се подбират експертите, какви са източниците на информация, брой и характер на въпросите при анкетиране и др.)
  • сходимост на резултатите от различните анализи и проучвания –  тенденцията за медиите в България е негативна според всички оценки, ето  траекторията на българската позиция в Press Freedom Index на  Репортери без граници (2000-2018).

3. Обяснението на тенденцията

Относително добра позиция по време на преговорния процес за присъединяване към ЕС, последвана от постоянно влошаваща се картина за годините на членството в ЕС (59 –> 111): какво е обяснението?

Управлението на Тройната коалиция  (ДПС – БСП – НДСВ) беше заменено с управление на ГЕРБ и ГЕРБ+, но за трите мандата управление на ГЕРБ тенденцията не се обръща – а напротив, набира скорост надолу.

Освен това по парадоксален начин съвпадат приемането на България в ЕС и рухването на държавата в индексите за свобода – но едновременно означава ли  по причина на членството?

Връзка има. Комуникационните бюджети на европейските програми помагат за купуването на медии  и изпадането им в трайна зависимост от властта. Това е вероятна причина за възхода на поръчковата журналистика. Също така натискът за установяване на стандарти,  който може да се оказва по време на преговорния процес, силно отслабва по време на членството. Инструментите на Съюза да влияе за свободни и независими медии се свеждат главно до надзор за въвеждане и прилагане на правото на ЕС ( също в общ план – доколкото корупцията и състоянието на съдебната система е важно за медиите – значение имат и CVM, и мерките, свързани с правовата държава).

Но  първа по важност причина за негативните оценки на свободата на изразяване е превзетата държава. Инерцията надолу идва от факта, че  изборите – и смяната на политическите сили на власт  – не водят  до отнемане на мощта на олигарсите зад тях, които реално- и ефективно- и в сговор управляват.

  • Парламентът приема законови изменения  в частен интерес на Красимир Гергов  и по време на управлението на Тройната коалиция/Станишев, и по време на управлението на Борисов. Отделно са сюжетите с разпределянето на евросредствата,   заменките и т.н.
  • Насочването на публичен ресурс към КТБ става видимо при Тройната коалиция, но достига максимум при ГЕРБ.
  • Решението за мултиплексите се взема при Тройната коалиция/Станишев (Цветан Василев сочи Пеевски-Карадимов като продуценти) – но не се преразглежда след идването на ГЕРБ на власт, напротив, продължава защитата на същата философия (и хора) – а председателят на КРС Веселин Божков (назначен от Станишев и преназначен от Борисов) се превърна в яростен критик на себе си в края на десетгодишния си престой в регулатора.
  • Възходът на семейството Ирена Кръстева/Делян Пеевски е и при НДСВ, и при Станишев, и при Борисов.   Въпреки че депутатът Пеевски е в опозиция, да не се забравя!, управляващите имат грижа да движат законопроектите му дори без становища на парламентарните комисии, дори с патетични изказвания на шефа на комисията за култура и медии Рашидов (ГЕРБ все пак).
  • Васил Божков превзе градските центрове, хазартът е опрял в сградите на учебните заведения,  рекламата на хазарта е неудържима в медиите. Възход.
  • Лицата на ТВ7  – знае се какво беше ТВ7, не-медия  – овладяват ключови позиции в обществената телевизия БНТ.  Работа в Алфа ТВ  се оказва  предимство за БНТ.

Освен другото трябва да се следи и киното, Бояна, земята на киноцентъра и връзката с Пеевски – защото вярно киното е бизнес, но става дума и за култура, и за свобода на изразяване – и кой какво смята да придобие засега не е ясно.

ГЕРБ се окопава в медиите –   чрез  хора, обозначени формално като НДСВ, ДПС, Атака –  или необозначени политически –  или политически номади –  изобщо чрез  всеки, който е пожелал да се хване на това хоро.

А докато е така, тенденцията (влошаване на медийната свобода) няма как да се обърне.

 

 

Адверториали по БНТ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/07/%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D0%BD%D1%82/

Парламентарният контрол разкри държавното финансиране за изложбата на Вежди Рашидов в Лондон. По време на мандата му като председател на парламентарната комисия за култура и медии. Сега допълнително е поискана разбивка на сумата по услуги.

Това само по себе си е тема, но на този фон има смисъл да се върнем към информирането  за изложбата по обществената телевизия.  Преди откриването   Вежди Рашидов се появи в предаването на БНТ Денят започва с Георги Любенов.  Обявената тема беше Трябва да се обединим около сигурността. Както може да се види от записа, сигурността не е тема на г-н Рашидов. И в информацията на сайта на БНТ  изложбата е изведена като акцент:

Една голяма лична новина също беше причина за гостуването на Рашидов в студиото на предаването. Той ще представи своя изложба в Лондон. Вижте повече за събитието във видеото!

Вижте повече – и ще изпитате неудобство от апломба на водещия:

Една голяма лична новина ви води в студиото – и новината е, че Вежди Рашидов реди изложба в Лондон

Кажете, че англичаните ви направиха сайт, ваш, Галиарди галерията ви е направила сайт, специално за вас

Екзалтиран адверториал.

Не е хубаво човек сам да се хвали, но вижте колко хубави неща…

Да ви е спокойно на душата, да няма протестиращи пред кабинета…

Не е хубаво човек сам да се хвали:  ако сте на власт, оставете това на БНТ.

Голяма изненада, казва Рашидов, критици са написали доста, така, хубави думи.

ролята на галерията е да намери критиката […] след като бъде платен депозит,  ще ви изпратим имейл с искане за подходящи изображения и информация […] всички критики подлежат на одобрение от нашите експерти и депозитите се връщат, ако критиката не бъде положителна

  • Кажете и  кой финансира каталога, откриването на изложбата, рекламата –  по инициатива на Българския културен институт в Лондон изложбата е включена в програмата на официалното председателство на Съвета на ЕС и се финансира с 20 340 британски лири от България (бюджета)  за дизайн на каталога, принтиране на каталога и коктейл за откриването, се казва в отговора на министър Боил Банов.

Какво се очаква от БНТ: безпристрастно отразяване, четвърта власт, критична функция на медиите.

Е, ако искате да видите точно обратното – вижте разговора на Георги Любенов с Вежди Рашидов.

 

 

 

Виждания и намерения на МФ относно модела на финансиране на обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/28/psm-funding/

Вчера по линия на парламентарния контрол Министерството на финансите се е произнесло за бъдещето на Фонд Радио и телевизия.

През 2015 Министерският съвет   внесе законопроект за закриването му по логиката – щом не работи, да се заличи от закона. Тогава писах защо не смятам, че това е добра идея:

Три години по-късно Крум Зарков, депутат от БСП, пак е повдигнал въпрос за финансирането на БНТ и БНР. Отговарял е министър Владислав Горанов.

Въпросът припомня ежегодното изменение на ЗРТ за финансиране чрез държавна субсидия и завършва така:

Какви са вашите виждания и намерения по модела на финансирането на обществените медии?

Какво отговаря правителството (когато е готова стенограмата от пленарното заседание на 27 юли 2018 г.,  ще е достъпна ТУК) – засега от сайта на Министерството на финансите:

Относно: Политиката на Министерството на финансите спрямо  фонд „Радио и телевизия“

С разпоредбите на Закона за радиото и телевизията се предвижда към Съвета за електронни медии да се създаде фонд „Радио и телевизия“. Регламентацията е ясна: СЕМ трябва да определи състава на управителния съвет на фонда и да приеме правилници за устройството и дейността му.  Като основни източници за набиране на средства във фонда са предвидени: месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми и първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии /чл. 102, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за радио и телевизия/.

Предвидените със Закона основни източници на средства във фонд „Радио и телевизия“ на практика са неизпълними, поради причини, които съм изложил в писмен отговор на парламентарен въпрос до Вас от 28 май 2018 г. Предвиденият модел за финансиране на радио- и телевизионна дейност, чрез заплащане на месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер, до момента не е намерил реализация. А и, според мен, при първоначалната законодателна инициатива, не е бил добре обмислен. Неприложимостта на разпоредбите в глава пета от Закона за радио и телевизия е свързана и с нормативната уредба, уреждаща обществените отношения в енергийния сектор. Специфичната дейност на енергоразпределителните дружества, които са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.

В отговора до Вас от 28 май 2018 г. представих информация и за събираните от СЕМ първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси. Приходите от тези такси се администрират от СЕМ и служат за покриване на административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху лицензираните и регистрираните радио- и телевизионни оператори, така както се предвижда и в глава 5, свързана с разходите, които ще се извършват от евентуалния фонд „Радио и телевизия“, който към момента на функционира. За информация, таксите, събирани през последните години: за 2017 г. са 1 017,3 хил. лв.; 2016 г. – 1 006,6 хил. лв.; 2015 г. – 901,0 хил. лв. Годишният размер на лицензионните и регистрационните такси и определеното им от Закона за радио и телевизия предназначение не дават възможност за осигуряване на финансиране на радио- и телевизионни дейности.

Предвидените други източници на средства за фонд „Радио и телевизия“ са обвързани с основните източници – лихви върху средствата, набирани във фонда – и са с непостоянен характер или неопределени към момента, каквито са дарения, завещания и други източници, определени със закон.

Неприложимостта на нормите по отношение на набирането на основните приходоизточници във фонд „Радио и телевизия“ и правната несъгласуваност на практика постави в невъзможност създаването, управлението и действието на Фонда, съгласно предвидената уредба със Закона за радиото и телевизията.

Разпоредбите на § 2, ал. 1, 2 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радио и телевизия се налагат предвид несъществуването на фонд „Радио и телевизия“ и липса на реални условия за създаването на такъв. Ежегодно извършваните промени в посочените разпоредби са с цел удължаване на установения в тях срок за финансиране на Българското национално радио, Българската национална телевизия  и СЕМ със средства от държавния бюджет, до привеждането на уредбата по ЗРТ в съответствие със Закона за публичните финанси.

Внесеният от Министерския съвет през месец ноември 2015 г. в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е във връзка с § 18 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Законопроектът е изготвен с цел привеждане на разпоредби от ЗРТ в съответствие с принципите, правилата и терминологията на Закона за публичните финанси.

Министерството на финансите поддържа законопроекта и направеното с него предложение за отмяна на разпоредби, уреждащи статута и дейността на фонд „Радио и телевизия“. Мотивите за предлаганата отмяна са обосновани от поставените цели за засилване на фискалната консолидация и предвидената със ЗПФ уредба, че администрирането и управлението на средствата от бюджетни организации се осъществява чрез бюджетите им или сметки за средствата от Европейския съюз. С чл. 2 от ЗПФ се въвежда основен принцип, който предвижда, че с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на ЗПФ, която се отклонява от принципите и правилата, определени с него.

На този етап финансирането на обществените медии в страната, поради нефункциониране на фонд „Радио и телевизия”, е от държавния бюджет с определяне на трансфери от централния бюджет за БНР и БНТ със Закона за държавния бюджет за съответната година. Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 2-6 от ЗРТ в приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват субсидия /трансфери/ от държавния бюджет и собствени приходи от реклама, спонсорство, постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност и др. В тази връзка, като възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии, е финансиране с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления.

Готови сме да обсъдим доколко е целесъобразно съществуването на подобен фонд, дотолкова, доколкото той е финансово-правна форма за събиране и изразходване на средства и сам по себе си не добавя особена стойност в управлението на националните медии. Ако се прецени, че създаването на специален управителен съвет, който да се яви ново звено в управлението на паричните потоци във финансирането на обществените медии, има своята роля, извън тази, която в момента е записана в ЗРТ, може да се разсъждава в подобна посока. Обаче, самоцелното фрагментиране на финансовите потоци, без да са ясни и конкретно формулирани нови приходоизточници, с които да може да се финансират обществените медии, е нецелесъобразно, доколкото то само ще създаде допълнителна административна структура, без да се даде отговор по какъв начин това подобрява управлението и повишава самостоятелността и независимостта на публичните медии.

Благодаря за вниманието!

Министърът на финансите изказва мнение, че при първоначалната законодателна инициатива моделът на финансиране не е бил добре обмислен, защото ЕРП-тата   са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, което изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.

Причините за неприлагането на модела са много, но не и посочените от министъра. Към момента на приемане на ЗРТ  – 1998 година –  регулацията на енергетиката, с която според мнението на министъра първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ е трябвало да се съобрази, въобще не съществува. Не само няма лицензии на електроразпределителни дружества, но не съществува  и енергиен регулатор, който да ги издаде – той е създаден след влизането в сила на ЗРТ.

Така че няма как несъобразяването с регулацията на енергетиката да е дефект на първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ.

Иначе  споделям казаното, че  към момента  “възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии  е финансирането с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления” –  но понеже обществените средства са различни, има нужда от конкретизиране. Моето мнение: възможен вариант са  бюджетна субсидия или данък, но не такса.

 

 

 

Лернер отговаря: границата е премината

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/28/peef_lerner/

Преди седмица по бТВ стана дума за Пеевски.  За сделката с вестниците му – наскоро беше обявен предварителен договор с Ню Имидж. След предаването вестниците на Пеевски  препоръчаха прочистване на журналистическия екип на бТВ.

Подобни идеи няма как да минат незабелязани, а използването на термина – толкова смислово натоварен – още повече.  Граница на допустимото е премината.

Такъв е и коментарът на Ярив Лернер  в отговори на въпросите на в. Капитал.

Не съм съгласен с политиката на клеветнически кампании срещу журналистиката. Уважавам журналистиката като занаят и наистина вярвам, че журналистиката, основаваща се на факти, е стълб на демокрацията. Мога да посоча примера на CNN и FOX в сегашния ни политически дискурс, в който има две противоположни новинарски организации с различни гледни точки, разглеждащи едно и също събитие. Но границата е премината, когато журналистът е атакуван директно. Не е честно за самия журналист. Аз бях удовлетворен от участието ми в предаването. Водещият се държеше професионално и с уважение. Той зададе някои трудни въпроси, но не водеше разговора в определена от него посока и ми позволи да отговоря на въпросите възможно най-добре.

Освен за журналистиката, основаваща се на факти, Лернер говори още за свободата на изразяване и за критичната функция на медиите:

Ние избираме правителствата и от нас зависи да ги държим отговорни, за да изпълнят обещанията, заради които ги избираме.

Дали ще има сделка е открит въпрос. Защо някой би купил половината от вестниците, с чиято политика не е съгласен – също.

 

 

ВМРО подготвя медиен законопроект

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/25/fake-law-vmro-bg/

ВМРО обявява, че подготвя

(1) отделен закон,

(2) засягащ всички медии,

(3) който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството

(4) заради зачестилите случаи на опасни фалшиви новини, които директно застрашават националната сигурност на България.

По съображения за пълнота ето и съобщението:

Ние Патриотите от ВМРО започваме изработването на закон, който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството, които към днешна дата не попадат под контрола на нито една институция. Подчертаваме, че това не е опит за цензура, а за постигане на чистота на информационния поток, която ще допринесе за по-добрата работа на всички медийни канали. В момента дори сериозни телевизии, сайтове, радиа и вестници с ясна и прозрачна собственост стават жертва на фалшивите новини. Те също се подвеждат и публикуват статии, излъчват репортажи и правят дописки с невярно съдържание, базирани на препечатки без ясен източник.

Факт е, че в епохата на информационните технологии могат да се манипулират видеа, снимки и звукозаписи. Това именно улеснява и създаването и разпространението на фалшивите новини. Заглавия от типа „Самолети тайно оставят мигранти на военните летища“ или „В ход е план за заселване на Странджа с бежанци“ и още по-абсурдните твърдения, че дребният рогат добитък в Ямболско се изтребва не заради чумата, а за да се освободят постройки за мигрантите, които Западна Европа ще ни върне, са опасни за вътрешната и за националната сигурност на страната. А появилата се информация за смъртта на баба Дора, след като са евтаназирали козите ѝ, е мека казано неморална – тя е нехуманна и престъпна!

Ето защо ние Патриотите от ВМРО – БНД сме категорични, че е назрял моментът да се напише отделен закон, който да въведе правила, които да поставят медиите в страната в равнопоставено положение. Сега тези, които имат професионално отношение към новинарския поток, ясни собственици и подписани с имената на авторите репортажи и статии, търпят контрол и санкции. Онези обаче, които си позволяват да пускат неверни новини за смъртта на известни личности, твърдения за политици, които не отговарят на истината, и „новини“, застрашаващи сигурността, чрез които от една страна изпълняват явни политически поръчки, а от друга генерират приходи по нечестен начин чрез подвеждаща информация, която кара хората да четат сайтовете, остават напълно безнаказани. И още нещо – те често не плащат данъци в страната, с което ощетяват и държавния бюджет.

Тази порочна практика трябва да бъде прекратена. Екип от специалисти вече работи по темата като сравнява световните практиките в областта и ги съпоставя с настоящата законодателна уредба по темата в страната. Още в началото на новия политически сезон ние Патриотите от ВМРО ще предложим на коалиционните ни партньори от Обединени патриоти и ГЕРБ и на всички други парламентарно представени партии нашите идеи за справяне с фалшивите новини и ще разчитаме на тяхното държавническо поведение и подкрепа. Ако се налага ще поискаме и съставянето на временна парламентарна комисия по темата.

Тук говорим за регулация и прозрачност на собствеността, филтър на информационния поток и ясни и точни правила при представянето на една тема или шега като „новина“. Всички помним предаването на „Ку-ку“ от началото на 90-те години на миналия век за аварията в АЕЦ „Козлодуй“ и обществената истерия, която последва и то във времена, в които технологиите и социалните мрежи изобщо не бяха навлезли в живота на българите. Днес, когато, въпреки всички регламенти на ЕС и вътрешнодържавни закони, дори личните ни данни са обществено достояние, а фейсбук предоставя пълен набор от снимки и информация, чрез които всеки недоброжелател може да изфабрикува статия или репортаж с невярно съдържание, остават незасегнати от сега действащото законодателство.

Ние Патриотите от ВМРО винаги сме заставали зад правата и интересите на българските граждани и винаги сме поставяли националния интерес над всичко. Нашата история, която води началото си от 1893 г., винаги е била свързана със запазването на целостта, интересите и приоритетите на България. Днес, ние Патриотите от ВМРО виждаме сериозна заплаха за Родината ни, продиктувана от агресивния и целенасочен поток фалшиви новини, които директно удрят сигурността и спокойствието на българските граждани. Няма как да допуснем интересите на шепа политици или финансовото облагодетелстване на определени лица, да бъдат водещи и да налагат новини с невярно съдържание, с цел лична облага.

Нека не забравяме, че съвременните млади хора живеят в интернет. Занемаряваната с години образователна система, за съжаление, лиши много подрастващи от обективното умение да правят „цедка“ на материалите в интернет. Функционалната неграмотност, която е съвременния бич на младежта, също е благоприятен фактор лъжливите „новини“ често да стават най-четените и разпространявани в мрежата линкове. Абсурдните имена на сайтовете, от които тръгват, вече не правят впечатление на никого. Именно те обаче са без ясна собственост, регистрирани през офшорни компании в трети контингенти.

На това трябва да се сложи край! Живеем във века на високите информационни технологии и е крайно време да изградим законодателна бариера (вкл. и с помощта на технологиите) за разпространението на фалшивите новини.

Ние Патриотите от ВМРО – БНД повеждаме битката срещу фалшивите новини.

Прочистването от журналисти е препоръка, която г-н Лърнър ще забележи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/24/peef-2/

През април, но не на първи април, в съобщение до медиите се казва, че

дружеството на  Делян Пеевски “Интръст”  и компанията “Ню имидж България” са подписали предварителен договор, с който “Ню имидж” получава 50% от капитала на “Телеграф медиа” (собственост на “Интръст”) – дружеството, издател на вестниците “Телеграф”, “Монитор”, “Политика” и “Меридиан мач” и акционер в регионалната медия “Издателска къща “Борба”.  Приключването на сделката ще се извърши след произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията.

Производството в КЗК започва на следващия ден след обявяването на новината от двете страни (както стана ясно, Нова тв е чакала месеци за образуване на производство в КЗК по повод продажбата й).

В неделя  в предаването на бТВ 120 минути беше поканен Ярив Лърнър, изпълнителен директор на Ню Бояна филмс.

Интервюто потвърди напълно, че Ню имидж няма публичен разказ за мотивите си  да купува половината от капитала на вестниците на Пеевски. Или поне г-н Лърнър не е човекът, който може да изложи нещо смислено в защита на обявената сделка. Аргументите се сведоха до “вестниците са медия – и киното е медия”.

Дневник отразява интервюто под  заглавие Хартията легитимира новината.  Това е цитат, който си струва да бъде предаден – но в кавички. Ако ще се занимава с легитимиране на новини, кой би купил вестниците на Пеевски? Та те са цензурирали дори посланика на Германия.

И Агенция Монитор има коментар след появата на Лърнър по бТВ:

добре е същата телевизия най-после да бъде прочистена от „журналисти“ като Светослав Иванов, използващи националния ефир за осъществяването на елементарни манипулации в услуга на менторите му.

 

Инвестиционните намерения на реномирана компания като Nu Image Inc към печатните издания на Делян Пеевски за разлика от фалшивите новини, разпространявани от години по негов адрес от грантово зависимите медии на Прокопиев и сие, несъмнено са истинският лакмус за това кои са качествените издания на вестникарския пазар в България.

Прочистването от журналисти е препоръка, която точно г-н Ярив Лърнър ще забележи, сигурна съм. По ред очевидни причини. Има текстове  отвъд границите на журналистиката.  Колкото и  Ню имидж да има бизнес цели, които преследва – напоследък (паралелно с предварителния договор с Пеевски) компанията влезе в новините  с  договор  с НФЦ  и     промените в Закона за приватизацията.

Ще има ли сделка?

Да се върнем към 2014, беше година на избори за Европейски парламент и Пеевски беше избран за евродепутат (ето портрет на евродепутата), също като Бареков и Станишев. Но не консумира поредния си избор.

Е тъкмо тогава през 2014 г.   Пеевски   “не беше собственик на медии”  – и съответно не беше в регистъра на действителните собственици – и да се свързва с медии беше фалшива новина – нищо че говореше  за “моите медии”  – и Местан казваше, че Пеевски няма нищо, но “ако допуснем, че семейството му има”, това е “под половин процент от всички медии.”

Тъкмо тогава пак се беше появил реномиран инвеститор за качествените издания  на Пеевски, който- не- беше- собственик –  и това беше Пеги Халпени, за него и за О’Брайън и за консолидацията на ирландския медиен пазар трябва да  се пише отделно.  По-точно  Медия Мейкър Лимитид  (Media Maker Limited) Ирландия  – еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто капитал се притежава изцяло от физическото лице Патрик Халпени. Дружеството стана известно с това, че е вписано два дни преди да се огласи публично сделката за придобиване на вестниците-на-които-Пеевски-не-е-собственик..

Изискваше се решение на КЗК за придобиване на вестниците от Пеги Халпени  – и КЗК взе   положително решение.

Но  сделка нямаше.

Дали   алгоритъмът ще се повтори – предстои да видим. Идват и избори за Европейски парламент 2019.

 

 

 

 

Разследваща журналистика: доклад на Репортери без граници 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/21/rsf-2/

Вестник Капитал публикува коментар за доклад на международната организация “Репортери без граници” за журналистиката в България.

В текста има препратка към доклад на “Репортери без граници” от 2016 г., в който се разказва за ефекта от дейността на депутата Делян Пеевски и правителството на медийния пазар. В “Медийните олигарси пазаруват” името му се споменава 18 пъти и се разказва как използва изданията си като “медийни бухалки”.

За изтеклите години сме се научили, че проблемът не е в  Пеевски, а в самата система  от аватари/картинки по игралното поле в най-различни конструкции и йерархии – но да, един такъв е Пеевски.

Доклад  на Репортери без граници – пълен текст