Tag Archives: BG Media

Телевизия Алфа привлича вниманието

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/19/21007alfa/

ТВ Алфа има издадена индивидуална лицензия за наземно цифрово разпространение на програма, собственост на партия Атака.

На  15 октомври в 19:00 часа  на екрана се появява съобщението „Телевизия Алфа спря. Питайте правителството защо“.

alfa1

В следващите дни по за няколко часа на екрана се появяват и други съобщения с главни герои Сорос и Валери Симеонов. Понякога и  премиерът е в съобщенията.

Лицензията не е спазена, вероятно регулаторът ще се произнесе.  Сега разпространението отново е възстановено.

Интересно е какво точно според регулатора представлява нарушението. Дали ще се приеме, че програмата е спряна – или просто не е по лицензия.

В известен смисъл Волен Сидеров  показва на законодателя  колко разнообразни могат да бъдат отклоненията.

alfa2

 

Няма добри предположения защо спря  и защо отново тръгна програмата на ТВ Алфа, но съобщенията са шедьовър. Някои медии са се заели с въпросите “кой и защо дръпна шалтера на Алфа”.

Законопроект за изменение на ЗРТ: музикалните състави на БНР

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/19/zidzrt-2/

Вежди Рашидов е вносител на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Законопроект предвид случилото се със съставите и с оглед изготвянето на проектобюджета за 2019 г. Не че досега имаше правна пречка музикалните състави да се разглеждат като елемент от обществената мисия на общественото радио. Краткият проект предвижда, че

  • Българското национално радио създава и поддържа музикални състави, които поддържат звукозаписна и концертна   дейност.
  •  за съставите се отделя финансиране до 10 на сто от субсидията.

Законопроектът Пеевски: Материята е много тънка

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/06/peef-3/

Преди девет години, когато на тъмно се готвеше т.нар. Закон за публичното радиоразпръскване  шефът на парламентарната комисия отговаряше, че Нещата там са много тънки.

Както пее Веселин Маринов –

Пада лист от календара.
Времето над нас расте.
Как нещата се повтарят!
Как не се повтарят те!

Как нещата се повтарят. Сега се готви изменение на Закона за депозиране на печатните издания (вносител Пеевски и др.). Този законопроект  се движи директно без обсъждане в комисии – но все пак   се организира едно обсъждане, наречено на сайта на Народното събрание   “Дискусия във връзка с приетите на първо гласуване промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, свързани с прозрачността на собствеността на медиите и нейното значение за гарантиране на свободата на словото и превенцията на фалшивите новини”.

Публикувана е стенограмата, можем да прочетем какво са казали участниците

Участвала е Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество.

ЕК, на която разчитаме да ни помага с високите си стандарти – но! госпожа Габриел е споделила  мисли по друга важна тема  и не е останала за обсъждането на законопроекта, така става ясно от стенограмата:

ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря, госпожо Габриел. Вие, доколкото знам, ще тръгвате, така ли? Да си вземем довиждане.
МАРИЯ ГАБРИЕЛ: Но ще проследя дебатите и…
ПРЕДС. ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре, добре. С удоволствие.

С удоволствие какво? – не става ясно, но стенограмата продължава с обсъждането на проекта, представен от вносителя Йордан Цонев:

От съзнанието, че на този закон, че материята е много тънка, границата, ние не сме предвидили никакви регулации и никакъв регламент.

Материята е тънка, границата е тънка – останалото е в стенограмата.

За тези, които няма да отворят стенограмата – финалът от Вежди Рашидов:

Уважаеми колеги, искам да Ви уведомя, че тази дискусия беше предизвикана от нашата комисия, защото тя е много необходима. Държа да Ви уверя като човек, който е правил митинги с Виктор Пасков пред парламента преди много години точно за свободата на словото, че тя е много важна и свещена за всички нас, колеги!

Отново Ви напомням: свободата на словото не е привилегия на една или друга група професии, занаяти, гилдии и т.н. Свободата на словото, калкото е важна за медиите, толкова е важна и за техните обекти, а именно ние, хората, които сме обекти на същата тази свобода. И тъй като вече има дебат, ние сме длъжни едно – едно на ръка, че трябва да се съобразим с европейските стандарти в законодателството, и второ, свободата на словото, както всичко в една държава, се гарантира единствено от законите.

Депутати, граждани и журналисти трябва да имаме единствено страх пред Закона! Никой не е против свободата, а напротив, за да не я изгубим, за да не я изтървем, за да не отидем до други крайности, само ще Ви напомня, че уредените държави – помните добре Мърдок закри един от най-тиражираните в света вестник, не само в Англия. (Реплики встрани от микрофоните.) Ще Ви уведомя, аз съм го казал някъде.

Бернар Тапи за една, лъжлива информация ще я нарека, защото при него беше и лъжа, осъди една медия на 47 милиона евро. Така че приемете и обратното: възможността, както медиите трябва да търсят правата си – тук много хубаво го казахте, колегата от „Оффнюз”, и са длъжни да ги търсят, но така и гражданите трябва да имат свещеното право да търсят своите права! Именно затова необходимостта от деклариране на крайния собствени е много важна, защото иначе няма адрес.

Още съвсем мъничко, за да Ви благодаря за тази конструктивна среща.
Вижте, имаме случаи, когато – знаете, за една помада за 20 лв. можем да съсипем един човешки живот. Аз затова казвам: хубаво е тази свобода да я съхраним всички заедно чрез законите си. Единствената сила в ръцете на една държавност и държава е законът!

Благодаря Ви много за тази хубава дискусия. Тя е полезна. Както Йордан Цонев каза: каквито идеи има, именно заради свободата на словото са отворени вратите да седнем и да дискутираме. Добре сте дошли! Благодаря Ви.

Единствената сила в ръцете на една държава е законът.

(Стенограма 20-09-2018, Word)

За партийните телевизии – и телевизиите на приближени до властта

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/10/02/bsp_tv/

Българската социалистическа партия е внесла в СЕМ документи за регистриране на Българска свободна телевизия.

Поредна партийна телевизия след Алфа на Политическа партия Атака. И може би като Алфа също ще иска да бъде регистрирана като обществена (не като търговска).

Законодателството на България  не забранява партийни телевизии, макар че в  Закона за радиото и телевизията има ограничения за определени лица при кандидатстване за лицензия – ограниченията отразяват специфични особености на българската среда:  не могат да кандидатстват кредитни милионери, т.нар. силови застрахователи и пр. – но няма ограничения за политически партии. Няма ограничение и за политици. Действащият депутат Делян Пеевски придоби в две последователни години (2015 и 2016) по 50 на сто от Балканска медийна компания АД.

Често се поставя въпросът защо партийните медии не се забранят.  Особено в контекста на финансирането им, което идва от финансирането на партиите с публичен ресурс. Аргументът да липсва забрана е прозрачността: аудиторията ще знае, че  гледа програма, за която е обявено, че е на БСП или на Атака.

Да сравним с друга  хипотеза:   телевизии, за които е обявено, че са частна собственост,  с претенцията, че не са партийни. Телевизиите на приближени до властта бизнесмени  са откровено проправителствени с елементи на пропаганда.

Въпрос на медийна грамотност е да се избира източника на информация – и в това отношение партийните  телевизии улесняват избора: човек може да каже “това не е моята програма” и да не гледа.  А привидно непартийните телевизии на приближените до властта  ефективно вършат пропагандна идеологическа работа, без да предупреждават аудиторията.

За съжаление дори медии, които не са собственост на приближени до властта, често се държат безкритично и проправителствено – главно поради факта, че държавата е важен източник на финансиране.

А целта е да има независими в позициите си медии и безпристрастно отразяване на фактите.

В този контекст да припомним Резолюцията на ЕП от 2 май 2018 година:

осъжда опитите на правителствата да заглушат критичните медии и да унищожат свободата и плурализма на медиите, включително чрез по-изтънчени похвати, които обикновено не водят до въвеждане на сигнал в платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, например чрез изкупуване от членове на правителства и техни приближени на търговски медии и принуждаване на обществените медии да обслужват частни интереси;

Тази точка в Резолюцията отразява процесите, които протичат тук. Похватите дори не са кой знае колко изтънчени, например  телевизията на братя Вълневи просто я убиха.

За това говорихме и днес с Ирина Недева по Българското национално радио по повод регистрирането на програмата на БСП. Чуйте и репортажа на Спас Крайнин.

Свободното използване на защитени поризведения и практиката на съдилищата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/30/fairuse/

Слави Трифонов води дела от десетина години по повод използването на откъси от Шоуто на Слави в предаването Господари на ефира.  Спорът е интересен,  защото сега се установява практика по ред въпроси – свободно използване на защитени произведения, цитиране и аудиовизуално цитиране, критика и пародия, обзор и критика – при това се появява и практика на Съда на ЕС.

От медиите научаваме, че  

ВКС потвърди решението на Софийския апелативен съд, с което окончателно осъдих  предаването Господари на ефира за нарушаване на авторското право, обяви Слави Трифонов в личния си профил. Съдът е задължил Господарите да платят 13038.25 лв и това е окончателното решение по този казус, обясни Трифонов в социалната мрежа.

Окончателно по този казус, но през 2017 г.  Върховният касационен съд (Решение №112/ 2 август 2017 г.)  отхвърли като неоснователни предявените искове   за неправомерно използване на части от предаването  Шоуто на Слави    в издания на предаването на  Господари  на ефира:

Заключението на мнозинството от експертите по тази експертиза е обосновало категоричен извод, че се касае за цитат от аудиовизуално произведение, изведено от съответните за този тип произведение особености. В тази насока, неоснователно е изложеното разбиране на касатора за това, че след като не е възпроизведен точно и изцяло оригинала, не е налице цитат.

При приложението на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП цитирането се преценява  съобразно целите визирани в текста, а именно – критика или обзор. В случая е налице първата хипотеза. Необосновано е и разбирането на страната, че пародията няма относимост към критиката, а съставлява отделна предпоставка, невключена в нормата на чл.24, ал.1, т.2 ГПК, което я прави неприложима към случая. Критиката се дефинира като обсъждане, анализиране с цел да се откроят добрите и лошите страни на личност или явления от социалния живот. Или тя е обобщаващото понятие, докато иронията, гротеската, карикатурата, пародията, хиперболата и т.н. са все стилистични похвати, чрез които критиката се изразява. Т.е. те са изразни средства, тъй като именно, чрез тях се подлагат на критика лични и обществени недъзи, които биват осмивани, като по този начин постигат целта си – обсъждането на тези явления и тяхното отричане.

Продуцентът на аудиовизуално произведение, в случая касаторът, няма защитимо право по чл.90а ЗАПСП в хипотезата на критика по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 ЗАПСП. Правото на продуцент на звукозаписи  също не е защитимо по този ред, тъй като чл.90 ЗАПСП е изключил т.2 на чл.24 от приложимия по аналогия обхват на нормата.

Няма грешка, въпреки че съобщенията изглежда да си противоречат.

Между  двете търговски дружества (които стоят зад двете предавания) се водят различни дела. По едно от тях решението е влязло в сила, за което съобщава Слави Трифонов, но  има и спорове  в съдебна фаза.

В касационна жалба на Седем – осми  АД (Слави Трифонов) срещу Решение № 2092/05.10.2017 г.   на Софийски апелативен съд се поддържа, че  въззивният съд е приел в противоречие на материалния закон, че

  • използваният откъс от предаването „Шоуто на Слави” в предаването  Господари на ефира  представлява цитат;
  • изискване за посочване на наименованието на продуцента е допустимо само в хипотезата на обзор,  не и в хипотеза на критика;
  • пародията е похват на критиката, признат от българското право;
  •  излъчването на процесния откъс  съответства на обичайната добросъвестна практика;
  • налице са всички кумулативни предпоставки за свободно използване по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП.

ВКС – Търговска колегия, Първо отделение приема в Определение №398/2018 г., че все пак има основание за допускане на касационно обжалване –

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване, съответно конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Точката в спора още не е сложена.

За съжаление някои от актовете, цитирани в други от актовете по делата между тези страни,   не са достъпни онлайн чрез справка в базите на съдилищата.

Vivacom ще разпространява руски тв програми в Европа

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/09/18/vivacom/

Новина от последните дни за бизнеса на Vivacom:

Компанията  Vivacom  е сключила споразумение с компанията  Stream Television Company, базирана в Русия, съобщава broadbandnews.com.

Руската компания е собственик на 17 тв програми, между които Рыбалка и охота.

Vivacom ще разпространява програмите на руската компания в Европа. 

Негативните статистики за свободата на изразяване: опит за обяснение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/24/freedom-2018/

Продължава интересът към негативните статистики за свободата на изразяване.  Макар статистики да е неточно казано –  говорим за  оценки  на свободата. Във всеки разговор за българските медии се стига до  “и падаме все по-надолу”. Естествено  – описаните в докладите медии и лица оспорват оценките, а понякога откровено лъжат за съдържанието им.

  1. Негативните статистики

Състоянието на медиите се оценява от местни и външни организации. Оценките са различни по  предмет и обхват – някои се отнасят до свободата на изразяване, други – до свободата на медиите, трети – до свобода на пресата,  а има оценки само на отделни аспекти/характеристики  на медиите – като например устойчивост на медиите.  Използват се количествени и качествени методи.

За периода 2017 – 2018 има български доклади, например:

както и редица външни оценки:

И друг път съм писала за индексите,  ето  десет извода от 2012 година,  напълно валидни и сега.

2. Да имаме ли доверие на оценките

Няма общ отговор.  Дали оценката заслужава доверие във всеки отделен случай  зависи от различни фактори:

  • субективни  впечатления от медиите за съответния период;
  • авторитет и опит на организацията;
  • прозрачността на методиката: как се подбират експертите, какви са източниците на информация, брой и характер на въпросите при анкетиране и др.)
  • сходимост на резултатите от различните анализи и проучвания –  тенденцията за медиите в България е негативна според всички оценки, ето  траекторията на българската позиция в Press Freedom Index на  Репортери без граници (2000-2018).

3. Обяснението на тенденцията

Относително добра позиция по време на преговорния процес за присъединяване към ЕС, последвана от постоянно влошаваща се картина за годините на членството в ЕС (59 –> 111): какво е обяснението?

Управлението на Тройната коалиция  (ДПС – БСП – НДСВ) беше заменено с управление на ГЕРБ и ГЕРБ+, но за трите мандата управление на ГЕРБ тенденцията не се обръща – а напротив, набира скорост надолу.

Освен това по парадоксален начин съвпадат приемането на България в ЕС и рухването на държавата в индексите за свобода – но едновременно означава ли  по причина на членството?

Връзка има. Комуникационните бюджети на европейските програми помагат за купуването на медии  и изпадането им в трайна зависимост от властта. Това е вероятна причина за възхода на поръчковата журналистика. Също така натискът за установяване на стандарти,  който може да се оказва по време на преговорния процес, силно отслабва по време на членството. Инструментите на Съюза да влияе за свободни и независими медии се свеждат главно до надзор за въвеждане и прилагане на правото на ЕС ( също в общ план – доколкото корупцията и състоянието на съдебната система е важно за медиите – значение имат и CVM, и мерките, свързани с правовата държава).

Но  първа по важност причина за негативните оценки на свободата на изразяване е превзетата държава. Инерцията надолу идва от факта, че  изборите – и смяната на политическите сили на власт  – не водят  до отнемане на мощта на олигарсите зад тях, които реално- и ефективно- и в сговор управляват.

  • Парламентът приема законови изменения  в частен интерес на Красимир Гергов  и по време на управлението на Тройната коалиция/Станишев, и по време на управлението на Борисов. Отделно са сюжетите с разпределянето на евросредствата,   заменките и т.н.
  • Насочването на публичен ресурс към КТБ става видимо при Тройната коалиция, но достига максимум при ГЕРБ.
  • Решението за мултиплексите се взема при Тройната коалиция/Станишев (Цветан Василев сочи Пеевски-Карадимов като продуценти) – но не се преразглежда след идването на ГЕРБ на власт, напротив, продължава защитата на същата философия (и хора) – а председателят на КРС Веселин Божков (назначен от Станишев и преназначен от Борисов) се превърна в яростен критик на себе си в края на десетгодишния си престой в регулатора.
  • Възходът на семейството Ирена Кръстева/Делян Пеевски е и при НДСВ, и при Станишев, и при Борисов.   Въпреки че депутатът Пеевски е в опозиция, да не се забравя!, управляващите имат грижа да движат законопроектите му дори без становища на парламентарните комисии, дори с патетични изказвания на шефа на комисията за култура и медии Рашидов (ГЕРБ все пак).
  • Васил Божков превзе градските центрове, хазартът е опрял в сградите на учебните заведения,  рекламата на хазарта е неудържима в медиите. Възход.
  • Лицата на ТВ7  – знае се какво беше ТВ7, не-медия  – овладяват ключови позиции в обществената телевизия БНТ.  Работа в Алфа ТВ  се оказва  предимство за БНТ.

Освен другото трябва да се следи и киното, Бояна, земята на киноцентъра и връзката с Пеевски – защото вярно киното е бизнес, но става дума и за култура, и за свобода на изразяване – и кой какво смята да придобие засега не е ясно.

ГЕРБ се окопава в медиите –   чрез  хора, обозначени формално като НДСВ, ДПС, Атака –  или необозначени политически –  или политически номади –  изобщо чрез  всеки, който е пожелал да се хване на това хоро.

А докато е така, тенденцията (влошаване на медийната свобода) няма как да се обърне.

 

 

Адверториали по БНТ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/08/07/%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B1%D0%BD%D1%82/

Парламентарният контрол разкри държавното финансиране за изложбата на Вежди Рашидов в Лондон. По време на мандата му като председател на парламентарната комисия за култура и медии. Сега допълнително е поискана разбивка на сумата по услуги.

Това само по себе си е тема, но на този фон има смисъл да се върнем към информирането  за изложбата по обществената телевизия.  Преди откриването   Вежди Рашидов се появи в предаването на БНТ Денят започва с Георги Любенов.  Обявената тема беше Трябва да се обединим около сигурността. Както може да се види от записа, сигурността не е тема на г-н Рашидов. И в информацията на сайта на БНТ  изложбата е изведена като акцент:

Една голяма лична новина също беше причина за гостуването на Рашидов в студиото на предаването. Той ще представи своя изложба в Лондон. Вижте повече за събитието във видеото!

Вижте повече – и ще изпитате неудобство от апломба на водещия:

Една голяма лична новина ви води в студиото – и новината е, че Вежди Рашидов реди изложба в Лондон

Кажете, че англичаните ви направиха сайт, ваш, Галиарди галерията ви е направила сайт, специално за вас

Екзалтиран адверториал.

Не е хубаво човек сам да се хвали, но вижте колко хубави неща…

Да ви е спокойно на душата, да няма протестиращи пред кабинета…

Не е хубаво човек сам да се хвали:  ако сте на власт, оставете това на БНТ.

Голяма изненада, казва Рашидов, критици са написали доста, така, хубави думи.

ролята на галерията е да намери критиката […] след като бъде платен депозит,  ще ви изпратим имейл с искане за подходящи изображения и информация […] всички критики подлежат на одобрение от нашите експерти и депозитите се връщат, ако критиката не бъде положителна

  • Кажете и  кой финансира каталога, откриването на изложбата, рекламата –  по инициатива на Българския културен институт в Лондон изложбата е включена в програмата на официалното председателство на Съвета на ЕС и се финансира с 20 340 британски лири от България (бюджета)  за дизайн на каталога, принтиране на каталога и коктейл за откриването, се казва в отговора на министър Боил Банов.

Какво се очаква от БНТ: безпристрастно отразяване, четвърта власт, критична функция на медиите.

Е, ако искате да видите точно обратното – вижте разговора на Георги Любенов с Вежди Рашидов.

 

 

 

Виждания и намерения на МФ относно модела на финансиране на обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/28/psm-funding/

Вчера по линия на парламентарния контрол Министерството на финансите се е произнесло за бъдещето на Фонд Радио и телевизия.

През 2015 Министерският съвет   внесе законопроект за закриването му по логиката – щом не работи, да се заличи от закона. Тогава писах защо не смятам, че това е добра идея:

Три години по-късно Крум Зарков, депутат от БСП, пак е повдигнал въпрос за финансирането на БНТ и БНР. Отговарял е министър Владислав Горанов.

Въпросът припомня ежегодното изменение на ЗРТ за финансиране чрез държавна субсидия и завършва така:

Какви са вашите виждания и намерения по модела на финансирането на обществените медии?

Какво отговаря правителството (когато е готова стенограмата от пленарното заседание на 27 юли 2018 г.,  ще е достъпна ТУК) – засега от сайта на Министерството на финансите:

Относно: Политиката на Министерството на финансите спрямо  фонд „Радио и телевизия“

С разпоредбите на Закона за радиото и телевизията се предвижда към Съвета за електронни медии да се създаде фонд „Радио и телевизия“. Регламентацията е ясна: СЕМ трябва да определи състава на управителния съвет на фонда и да приеме правилници за устройството и дейността му.  Като основни източници за набиране на средства във фонда са предвидени: месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми и първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии /чл. 102, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за радио и телевизия/.

Предвидените със Закона основни източници на средства във фонд „Радио и телевизия“ на практика са неизпълними, поради причини, които съм изложил в писмен отговор на парламентарен въпрос до Вас от 28 май 2018 г. Предвиденият модел за финансиране на радио- и телевизионна дейност, чрез заплащане на месечна такса въз основа на всеки регистриран електромер, до момента не е намерил реализация. А и, според мен, при първоначалната законодателна инициатива, не е бил добре обмислен. Неприложимостта на разпоредбите в глава пета от Закона за радио и телевизия е свързана и с нормативната уредба, уреждаща обществените отношения в енергийния сектор. Специфичната дейност на енергоразпределителните дружества, които са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.

В отговора до Вас от 28 май 2018 г. представих информация и за събираните от СЕМ първоначални и годишни лицензионни и регистрационни такси. Приходите от тези такси се администрират от СЕМ и служат за покриване на административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху лицензираните и регистрираните радио- и телевизионни оператори, така както се предвижда и в глава 5, свързана с разходите, които ще се извършват от евентуалния фонд „Радио и телевизия“, който към момента на функционира. За информация, таксите, събирани през последните години: за 2017 г. са 1 017,3 хил. лв.; 2016 г. – 1 006,6 хил. лв.; 2015 г. – 901,0 хил. лв. Годишният размер на лицензионните и регистрационните такси и определеното им от Закона за радио и телевизия предназначение не дават възможност за осигуряване на финансиране на радио- и телевизионни дейности.

Предвидените други източници на средства за фонд „Радио и телевизия“ са обвързани с основните източници – лихви върху средствата, набирани във фонда – и са с непостоянен характер или неопределени към момента, каквито са дарения, завещания и други източници, определени със закон.

Неприложимостта на нормите по отношение на набирането на основните приходоизточници във фонд „Радио и телевизия“ и правната несъгласуваност на практика постави в невъзможност създаването, управлението и действието на Фонда, съгласно предвидената уредба със Закона за радиото и телевизията.

Разпоредбите на § 2, ал. 1, 2 и 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радио и телевизия се налагат предвид несъществуването на фонд „Радио и телевизия“ и липса на реални условия за създаването на такъв. Ежегодно извършваните промени в посочените разпоредби са с цел удължаване на установения в тях срок за финансиране на Българското национално радио, Българската национална телевизия  и СЕМ със средства от държавния бюджет, до привеждането на уредбата по ЗРТ в съответствие със Закона за публичните финанси.

Внесеният от Министерския съвет през месец ноември 2015 г. в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е във връзка с § 18 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Законопроектът е изготвен с цел привеждане на разпоредби от ЗРТ в съответствие с принципите, правилата и терминологията на Закона за публичните финанси.

Министерството на финансите поддържа законопроекта и направеното с него предложение за отмяна на разпоредби, уреждащи статута и дейността на фонд „Радио и телевизия“. Мотивите за предлаганата отмяна са обосновани от поставените цели за засилване на фискалната консолидация и предвидената със ЗПФ уредба, че администрирането и управлението на средствата от бюджетни организации се осъществява чрез бюджетите им или сметки за средствата от Европейския съюз. С чл. 2 от ЗПФ се въвежда основен принцип, който предвижда, че с друг закон не може да се създава уредба на материята – предмет на ЗПФ, която се отклонява от принципите и правилата, определени с него.

На този етап финансирането на обществените медии в страната, поради нефункциониране на фонд „Радио и телевизия”, е от държавния бюджет с определяне на трансфери от централния бюджет за БНР и БНТ със Закона за държавния бюджет за съответната година. Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 2-6 от ЗРТ в приход на бюджета на БНР и БНТ постъпват субсидия /трансфери/ от държавния бюджет и собствени приходи от реклама, спонсорство, постъпления от допълнителни дейности, свързани с радио- и телевизионната дейност и др. В тази връзка, като възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии, е финансиране с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления.

Готови сме да обсъдим доколко е целесъобразно съществуването на подобен фонд, дотолкова, доколкото той е финансово-правна форма за събиране и изразходване на средства и сам по себе си не добавя особена стойност в управлението на националните медии. Ако се прецени, че създаването на специален управителен съвет, който да се яви ново звено в управлението на паричните потоци във финансирането на обществените медии, има своята роля, извън тази, която в момента е записана в ЗРТ, може да се разсъждава в подобна посока. Обаче, самоцелното фрагментиране на финансовите потоци, без да са ясни и конкретно формулирани нови приходоизточници, с които да може да се финансират обществените медии, е нецелесъобразно, доколкото то само ще създаде допълнителна административна структура, без да се даде отговор по какъв начин това подобрява управлението и повишава самостоятелността и независимостта на публичните медии.

Благодаря за вниманието!

Министърът на финансите изказва мнение, че при първоначалната законодателна инициатива моделът на финансиране не е бил добре обмислен, защото ЕРП-тата   са търговски дружества и могат да осъществяват само изрично предвидените в лицензиите им дейности, което изключва всяка възможност за събиране на такси по Закона за радиото и телевизията.

Причините за неприлагането на модела са много, но не и посочените от министъра. Към момента на приемане на ЗРТ  – 1998 година –  регулацията на енергетиката, с която според мнението на министъра първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ е трябвало да се съобрази, въобще не съществува. Не само няма лицензии на електроразпределителни дружества, но не съществува  и енергиен регулатор, който да ги издаде – той е създаден след влизането в сила на ЗРТ.

Така че няма как несъобразяването с регулацията на енергетиката да е дефект на първоначалната законодателна инициатива за ЗРТ.

Иначе  споделям казаното, че  към момента  “възможен и по-скоро действащ вариант за финансиране на обществените медии  е финансирането с обществени средства и приходи от реклама, спонсорство и други постъпления” –  но понеже обществените средства са различни, има нужда от конкретизиране. Моето мнение: възможен вариант са  бюджетна субсидия или данък, но не такса.

 

 

 

Лернер отговаря: границата е премината

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/28/peef_lerner/

Преди седмица по бТВ стана дума за Пеевски.  За сделката с вестниците му – наскоро беше обявен предварителен договор с Ню Имидж. След предаването вестниците на Пеевски  препоръчаха прочистване на журналистическия екип на бТВ.

Подобни идеи няма как да минат незабелязани, а използването на термина – толкова смислово натоварен – още повече.  Граница на допустимото е премината.

Такъв е и коментарът на Ярив Лернер  в отговори на въпросите на в. Капитал.

Не съм съгласен с политиката на клеветнически кампании срещу журналистиката. Уважавам журналистиката като занаят и наистина вярвам, че журналистиката, основаваща се на факти, е стълб на демокрацията. Мога да посоча примера на CNN и FOX в сегашния ни политически дискурс, в който има две противоположни новинарски организации с различни гледни точки, разглеждащи едно и също събитие. Но границата е премината, когато журналистът е атакуван директно. Не е честно за самия журналист. Аз бях удовлетворен от участието ми в предаването. Водещият се държеше професионално и с уважение. Той зададе някои трудни въпроси, но не водеше разговора в определена от него посока и ми позволи да отговоря на въпросите възможно най-добре.

Освен за журналистиката, основаваща се на факти, Лернер говори още за свободата на изразяване и за критичната функция на медиите:

Ние избираме правителствата и от нас зависи да ги държим отговорни, за да изпълнят обещанията, заради които ги избираме.

Дали ще има сделка е открит въпрос. Защо някой би купил половината от вестниците, с чиято политика не е съгласен – също.

 

 

ВМРО подготвя медиен законопроект

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/25/fake-law-vmro-bg/

ВМРО обявява, че подготвя

(1) отделен закон,

(2) засягащ всички медии,

(3) който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството

(4) заради зачестилите случаи на опасни фалшиви новини, които директно застрашават националната сигурност на България.

По съображения за пълнота ето и съобщението:

Ние Патриотите от ВМРО започваме изработването на закон, който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството, които към днешна дата не попадат под контрола на нито една институция. Подчертаваме, че това не е опит за цензура, а за постигане на чистота на информационния поток, която ще допринесе за по-добрата работа на всички медийни канали. В момента дори сериозни телевизии, сайтове, радиа и вестници с ясна и прозрачна собственост стават жертва на фалшивите новини. Те също се подвеждат и публикуват статии, излъчват репортажи и правят дописки с невярно съдържание, базирани на препечатки без ясен източник.

Факт е, че в епохата на информационните технологии могат да се манипулират видеа, снимки и звукозаписи. Това именно улеснява и създаването и разпространението на фалшивите новини. Заглавия от типа „Самолети тайно оставят мигранти на военните летища“ или „В ход е план за заселване на Странджа с бежанци“ и още по-абсурдните твърдения, че дребният рогат добитък в Ямболско се изтребва не заради чумата, а за да се освободят постройки за мигрантите, които Западна Европа ще ни върне, са опасни за вътрешната и за националната сигурност на страната. А появилата се информация за смъртта на баба Дора, след като са евтаназирали козите ѝ, е мека казано неморална – тя е нехуманна и престъпна!

Ето защо ние Патриотите от ВМРО – БНД сме категорични, че е назрял моментът да се напише отделен закон, който да въведе правила, които да поставят медиите в страната в равнопоставено положение. Сега тези, които имат професионално отношение към новинарския поток, ясни собственици и подписани с имената на авторите репортажи и статии, търпят контрол и санкции. Онези обаче, които си позволяват да пускат неверни новини за смъртта на известни личности, твърдения за политици, които не отговарят на истината, и „новини“, застрашаващи сигурността, чрез които от една страна изпълняват явни политически поръчки, а от друга генерират приходи по нечестен начин чрез подвеждаща информация, която кара хората да четат сайтовете, остават напълно безнаказани. И още нещо – те често не плащат данъци в страната, с което ощетяват и държавния бюджет.

Тази порочна практика трябва да бъде прекратена. Екип от специалисти вече работи по темата като сравнява световните практиките в областта и ги съпоставя с настоящата законодателна уредба по темата в страната. Още в началото на новия политически сезон ние Патриотите от ВМРО ще предложим на коалиционните ни партньори от Обединени патриоти и ГЕРБ и на всички други парламентарно представени партии нашите идеи за справяне с фалшивите новини и ще разчитаме на тяхното държавническо поведение и подкрепа. Ако се налага ще поискаме и съставянето на временна парламентарна комисия по темата.

Тук говорим за регулация и прозрачност на собствеността, филтър на информационния поток и ясни и точни правила при представянето на една тема или шега като „новина“. Всички помним предаването на „Ку-ку“ от началото на 90-те години на миналия век за аварията в АЕЦ „Козлодуй“ и обществената истерия, която последва и то във времена, в които технологиите и социалните мрежи изобщо не бяха навлезли в живота на българите. Днес, когато, въпреки всички регламенти на ЕС и вътрешнодържавни закони, дори личните ни данни са обществено достояние, а фейсбук предоставя пълен набор от снимки и информация, чрез които всеки недоброжелател може да изфабрикува статия или репортаж с невярно съдържание, остават незасегнати от сега действащото законодателство.

Ние Патриотите от ВМРО винаги сме заставали зад правата и интересите на българските граждани и винаги сме поставяли националния интерес над всичко. Нашата история, която води началото си от 1893 г., винаги е била свързана със запазването на целостта, интересите и приоритетите на България. Днес, ние Патриотите от ВМРО виждаме сериозна заплаха за Родината ни, продиктувана от агресивния и целенасочен поток фалшиви новини, които директно удрят сигурността и спокойствието на българските граждани. Няма как да допуснем интересите на шепа политици или финансовото облагодетелстване на определени лица, да бъдат водещи и да налагат новини с невярно съдържание, с цел лична облага.

Нека не забравяме, че съвременните млади хора живеят в интернет. Занемаряваната с години образователна система, за съжаление, лиши много подрастващи от обективното умение да правят „цедка“ на материалите в интернет. Функционалната неграмотност, която е съвременния бич на младежта, също е благоприятен фактор лъжливите „новини“ често да стават най-четените и разпространявани в мрежата линкове. Абсурдните имена на сайтовете, от които тръгват, вече не правят впечатление на никого. Именно те обаче са без ясна собственост, регистрирани през офшорни компании в трети контингенти.

На това трябва да се сложи край! Живеем във века на високите информационни технологии и е крайно време да изградим законодателна бариера (вкл. и с помощта на технологиите) за разпространението на фалшивите новини.

Ние Патриотите от ВМРО – БНД повеждаме битката срещу фалшивите новини.

Прочистването от журналисти е препоръка, която г-н Лърнър ще забележи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/24/peef-2/

През април, но не на първи април, в съобщение до медиите се казва, че

дружеството на  Делян Пеевски “Интръст”  и компанията “Ню имидж България” са подписали предварителен договор, с който “Ню имидж” получава 50% от капитала на “Телеграф медиа” (собственост на “Интръст”) – дружеството, издател на вестниците “Телеграф”, “Монитор”, “Политика” и “Меридиан мач” и акционер в регионалната медия “Издателска къща “Борба”.  Приключването на сделката ще се извърши след произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията.

Производството в КЗК започва на следващия ден след обявяването на новината от двете страни (както стана ясно, Нова тв е чакала месеци за образуване на производство в КЗК по повод продажбата й).

В неделя  в предаването на бТВ 120 минути беше поканен Ярив Лърнър, изпълнителен директор на Ню Бояна филмс.

Интервюто потвърди напълно, че Ню имидж няма публичен разказ за мотивите си  да купува половината от капитала на вестниците на Пеевски. Или поне г-н Лърнър не е човекът, който може да изложи нещо смислено в защита на обявената сделка. Аргументите се сведоха до “вестниците са медия – и киното е медия”.

Дневник отразява интервюто под  заглавие Хартията легитимира новината.  Това е цитат, който си струва да бъде предаден – но в кавички. Ако ще се занимава с легитимиране на новини, кой би купил вестниците на Пеевски? Та те са цензурирали дори посланика на Германия.

И Агенция Монитор има коментар след появата на Лърнър по бТВ:

добре е същата телевизия най-после да бъде прочистена от „журналисти“ като Светослав Иванов, използващи националния ефир за осъществяването на елементарни манипулации в услуга на менторите му.

 

Инвестиционните намерения на реномирана компания като Nu Image Inc към печатните издания на Делян Пеевски за разлика от фалшивите новини, разпространявани от години по негов адрес от грантово зависимите медии на Прокопиев и сие, несъмнено са истинският лакмус за това кои са качествените издания на вестникарския пазар в България.

Прочистването от журналисти е препоръка, която точно г-н Ярив Лърнър ще забележи, сигурна съм. По ред очевидни причини. Има текстове  отвъд границите на журналистиката.  Колкото и  Ню имидж да има бизнес цели, които преследва – напоследък (паралелно с предварителния договор с Пеевски) компанията влезе в новините  с  договор  с НФЦ  и     промените в Закона за приватизацията.

Ще има ли сделка?

Да се върнем към 2014, беше година на избори за Европейски парламент и Пеевски беше избран за евродепутат (ето портрет на евродепутата), също като Бареков и Станишев. Но не консумира поредния си избор.

Е тъкмо тогава през 2014 г.   Пеевски   “не беше собственик на медии”  – и съответно не беше в регистъра на действителните собственици – и да се свързва с медии беше фалшива новина – нищо че говореше  за “моите медии”  – и Местан казваше, че Пеевски няма нищо, но “ако допуснем, че семейството му има”, това е “под половин процент от всички медии.”

Тъкмо тогава пак се беше появил реномиран инвеститор за качествените издания  на Пеевски, който- не- беше- собственик –  и това беше Пеги Халпени, за него и за О’Брайън и за консолидацията на ирландския медиен пазар трябва да  се пише отделно.  По-точно  Медия Мейкър Лимитид  (Media Maker Limited) Ирландия  – еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто капитал се притежава изцяло от физическото лице Патрик Халпени. Дружеството стана известно с това, че е вписано два дни преди да се огласи публично сделката за придобиване на вестниците-на-които-Пеевски-не-е-собственик..

Изискваше се решение на КЗК за придобиване на вестниците от Пеги Халпени  – и КЗК взе   положително решение.

Но  сделка нямаше.

Дали   алгоритъмът ще се повтори – предстои да видим. Идват и избори за Европейски парламент 2019.

 

 

 

 

Разследваща журналистика: доклад на Репортери без граници 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/21/rsf-2/

Вестник Капитал публикува коментар за доклад на международната организация “Репортери без граници” за журналистиката в България.

В текста има препратка към доклад на “Репортери без граници” от 2016 г., в който се разказва за ефекта от дейността на депутата Делян Пеевски и правителството на медийния пазар. В “Медийните олигарси пазаруват” името му се споменава 18 пъти и се разказва как използва изданията си като “медийни бухалки”.

За изтеклите години сме се научили, че проблемът не е в  Пеевски, а в самата система  от аватари/картинки по игралното поле в най-различни конструкции и йерархии – но да, един такъв е Пеевски.

Доклад  на Репортери без граници – пълен текст

 

Радио Свободна Европа отново с новини на български език

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/20/rfe/

Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE / RL) обявява плановете си да стартира новинарски услуги в България и Румъния в опит да обогати медийния пейзаж  в двете страни.

И в двата случая става дума за завръщане на RFE / RL: предаванията  за България приключиха през 2004 г., а в Румъния през 2008 г.

“Надяваме се по-специално, че нашето покритие, осъществено от местни журналисти, ще помогне за развитието на свободната преса, ще насърчи демократичните ценности и институции и ще информира за дискусиите в двете страни за тяхното място в НАТО, ЕС и други организации. Очакваме с нетърпение да си сътрудничим с местните независими медии и гражданското общество. ”

Програмите на Свободна Европа бяха шестчасови, в останалото време на същите честоти се излъчваше Класик ФМ.  Програмата  получи лицензия веднага, щом започна процес на лицензиране след приемането на Закона за радиото и телевизията. Преди това в годините на демокрацията радиото е работило с разрешенията, издавани от държавата.

През 2003 г. Американският конгрeс решава да прекрати финансирането на  езиковите редакции на държавите, които ще бъдат приети в НАТО. От 2004 г. Радио  Свободна Европа  прекратява излъчване на български език, а на УКВ честотите в България стартира Радио  Нова Европа  – после Зи-Рок –   и така се стига до днешните два Зи- Рок-а, или поне единият от двата.

По повод днешното съобщение доста хора си спомниха, че още през 2004 г. прекратяването на дейността на Свободна Европа изглеждаше прибързано, а овладяването на честотите  и трансформацията Свободна Европа – Нова Европа – Зи Рок е учебникарска история за българския преход и царското време, когато медиите “били най-свободни” – но най-свободни привидно –  защото резултатите стават ясни с известно закъснение във времето (като спирането на лицензирането, триковете с честотите и издаването на временни бележки за излъчване – та до днес и до двата Зи-Рок-а).

Решението за възстановяване на новинарските емисии на РСЕ на български  език не ми се струва да е повод за радост. Възстановените новинарски емисии на Радио Свободна Европа  са  симптоматика за проблем.

От 11 години България е държава от ЕС, обвързана от договорите, в които са обявени ценностите на Съюза –

Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.

Но къде са ценностите  и върховенството на правото в превзетата държава – и наистина ли  сме  общество, неспособно самостоятелно да гарантира  независими и безпристрастни медии.  Това е проблемът.

Възстановените новинарски емисии могат да имат положителна роля, ако – както очакваме – утвърждават стандартите на качествената журналистика – но те не решават проблема.

КЗК: решението за продажбата на Нова

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/07/19/%D0%BA%D0%B7%D0%BA-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B6%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0/

На 19 февруари 2018 г.  от сайта на Нова телевизия научихме следното:

MTG подписа споразумение за продажбата на своя дял от 95% в Нова Броудкастинг Груп в България на PPF Group – чешко инвестиционно дружество, собственост на Петр Келнер. Сделката оценява 100% от бизнеса при стойност на дружеството в размер на 185 млн. евро и е част от продължаващата стратегическа трансформация на MTG от традиционен национален ефирен ТВ оператор в глобална дигитална развлекателна група.

Нова Броудкастинг Груп (NBG) e най-голямата мултиплатформена медийна и технологична компания на българския пазар  и се състои от 7 ТВ канала и 19 онлайн бизнеса. Продажбата [..] трябва да бъде одобрена от регулаторни органи, като се очаква да бъде приключена през първата половина на 2018 година.

Превърнахме Нова Броудкастинг Груп във водещата комерсиална медийна група в България с дял от активната зрителска аудитория в размер на 33% и собственик на едни от водещите дигитални брандове в страната.

Келнер купува 95 на сто от MTG и 5 на сто от Щосел.

На 22 май антимонополният регулатор най-накрая образува производство, но само три дни по-късно реши да започне задълбочено проучване на намерението на PPF да придобие “Нова” и “Нетинфо” – със смущаващи аргументи (значителният опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения), писа Капитал.

Решението на КЗК относно продажбата на Нова телевизия  стана известно днес.

Комисията за защита на конкуренцията забрани придобиването на контрол от страна на ППФ ТМТ Бидко 2 Б.В., Нидерландия върху дейността на „Нова Броудкастинг Груп” АД, и индиректно върху нейните дъщерни дружества „Нет Инфо“ АД и „Агенция Ева“ ООД.
При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.
Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж.
Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.
По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори.
С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.
.
Още две обстоятелства за контекста на забраната:
  • тя става известна заедно със забраната за придобиването на ЧЕЗ и
  • тя става известна малко преди ЕК да оповести решението си за придобиването на Теленор-България  от същия кандидат-купувач.

MTG е изненадана от решението и ще го разгледа допълнително, преди да реши какви следващи стъпки да бъдат предприети, се съобщава на сайта на Нова телевизия.

 

КЗК: Секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар в имагинерния свят

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/29/cpc717/

Какви нелепици са ни представяли за истина, какви измислици, какви басни:

Валерия Велева в известния портрет на Цветан Василев: “Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии. Вади лични средства, когато види в даден проект потенциал. Развива го и го продава. Прави го от инвеститорска страст.”

 

Лютви Местан, тогава председател на ДПС:  Г-н Пеевски няма вестници, но ако приемем, че тези на семейството му са и негови, те да имат дял от не повече от 5-6% от пазара на вестниците в България, това е едва около 1% от медийния пазар изобщо. А дали може да се оказва натиск чрез разпространителските фирми е въпрос от компетенцията на Комисията за защита на конкуренцията.

“Не финансира медии чрез банката” – вече не е така, вече е иначе: ето същият Цветан Василев, вече от Сърбия:

 Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

“24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял. Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

В такъв контекст говорим за лоялна конкуренция и за защита на конкуренцията. Защита на конкуренцията? Когато са дадени 300 милиона за ТВ7  и десетки милиони необезпечени кредити за вестници – къде са, в кой анализ?

Ще има секторен анализ на конкурентната среда, когато се изяснят действителните, а не номиналните собственици;  действителните фактори, от които зависи медийното съдържание.

Секторният анализ без истината за фактите може да се отнася за някакъв  имагинерен свят, но не и за този тук.

 

  • 2013 година

КЗК се занимава с конкуренцията на медийния пазар. Заради Пеевски. Комисията има  две решения  от 2013 г. по темата  –  секторен анализ и разрешение за концентрация:

Решение 1454/2013 (секторен анализ) – налице е концентриране както на хоризонтално ниво (между разпространителите), така и на вертикално между разпространители и издатели, но няма данни, и  самите участници нямат точна оценка за разпределението на пазарните дялове, дори и по отношение на собствената им пазарна позиция.

Решение 1455/2013 –  няма данни,  но КЗК приема, че  операцията Лафка / Цигари и преса на всеки ъгъл няма да възпрепятства конкуренцията.  В допълнение  КЗК препоръчва стартиране на дискутиране по бъдещи подходящи мерки.

  •  2018 година

КЗК се занимава с медийния пазар  пет години по-късно, отново заради Пеевски.

Междувременно КТБ мина на нашата сметка, междувременно избраха Пеевски за  шеф на ДАНС, Вежди Рашидов в опозиция наруга журналистите (Всички ли сте роби на такъв изрод! Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години!), после ГЕРБ отново  дойде на власт, Вежди Рашидов също е на власт –  и   за всеки случай  наруга журналистите – този път, че много говорят на държавна ясла, но вече не пита как е станал този боклук мултимилиардер. А може да пита, да изисква отговори, да упражнява парламентарен контрол.

И отново   КЗК  гледа конкуренцията на медийния пазар.

Отново ще имаме две решения за конкуренцията на медийния  пазар,  едното отново  е секторен анализ, а другото ще е становище по законопроекта на Пеевски и другари.

Първото решение – 717/2018 –  с дата 28 юни 2018 г. – вече е известно,  секторен анализ на конкурентната среда на медийния пазар.

Какви са изводите – под индиго известните ни изводи от 2013 г.: липса на надеждна информация относно тиражите на печатните издания. В допълнение: КЗК счита за уместно да препоръча – какво?  стартиране на дискутиране с цел предприемане на политики. Регистър. Регистър има от 2010 г., декоративен.   При наличието на регистър  г-н Пеевски нямаше вестници доскоро според регистъра. Когато пожела, се вписа за каквото пожела.  Нищо не  последва от публичното му признание, че има вестници по времето, когато твърдеше, че няма.

КЗК, орган за защита на конкуренцията:   това ли е анализ на конкурентната среда, вие сериозно ли.

Доклад за цифровите новини 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/18/dnr-2018/

Публикуван е Digital News Report 2018 на Reuters Institute.

Изследването обхваща тенденциите в 37 държави, за първи път е включена   България . 

ова изследване е поръчано от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, за да разбере как се консумира новина в редица страни.
Изследването беше проведено от YouGov с помощта на онлайн въпросник в края на януари / началото на февруари 2018 година.

ова изследване е поръчано от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, за да разбере как се консумира новина в редица страни.
Изследването беше проведено от YouGov с помощта на онлайн въпросник в края на януари / началото на февруари 2018 година.

Според доклада доверието на потребителите в новинарските медии остава обезпокоително ниско в повечето страни, регистрират се високи нива на медийна поляризация и влияние върху медиите, както и високи нива на загриженост по отношение на така наречените “фалшиви новини” – а в  някои страни вече използват фалшивите новини като повод за ограничаване  на свободата на медиите. В структурата на изследването има отделна част за дезинформацията.

Изследването за миналата година е един от източниците, на които се позовава Европейската комисия в съобщението си за борбата с дезинформацията онлайн.

Един от изводите за България – по доверие води общественото радио, следвано от обществената телевизия.

 

Всеки трети в България не чете никога

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/12/reading/

Всеки трети в България от пълнолетните у нас (36%) заявява, че не чете никога,  а всеки четвърти (24%) чете почти ежедневно. Това показват данните от национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт Отворено общество – София през април 2018 г.

Делът на хората, които заявяват, че отделят време за четене на книги почти всеки ден, е около 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в областните градове (30%) от дела на тези в селата (12%).

От тези, които вярват, че медиите предоставят точна информация и са независими, над 40% заявяват, че изобщо не четат. От тези, които не вярват на медиите,  30% заявяват, че не четат – четящите са значително по-скептични.

За запазения знак на БНТ от 1959 и за конкурсите на БНТ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/12/bnt_bt/

… художници и графични дизайнери от различни поколения като Филип Попов, Филип Бояджиев, Милена Вълнарова, проф. Пламен Вълчев, Стоян Дечев… изясниха, че запазеният знак на БНТ на Стефан Кънчев не бива да бъде сменян, че заданието трябва да е поне 15 страници, че тази задача иска поне 6 месеца и че поради липсата на генерална стратегия в заданието обявеният от БНТ „конкурс“ е само за парлама…

И пристигна генералният директор на обществената медия Константин Каменаров.

След доста спорове и забележки Каменаров обясни, че заданието е направено така, защото телевизията много бърза да разполага с нови знаци за новия сезон. Но директорът на БНТ прие да работи съвместно със СБХ и дизайнерската общност за постигането на най-добър резултат.

Най-важното, което научихме от генералния директор на БНТ, е, че запазеният знак на телевизията от 1959 г. на Стефан Кънчев все пак няма да се пипа. Ще се търси нов дизайн само за останалите 4 програми.

За кои програми по-точно, какво става с програмите  – това също е интересен въпрос.

Конституционният съд прекрати делото за ЗРТ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/08/const_zrt_7_2018/

Конституционният съд в заседание на 4 юни 2018 г. отклони искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр. 138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.) и прекрати производството по делото.

Пълният текст на определението:

Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Кристина Енчева разгледа в закрито заседание на 4 юни 2018 г. конституционно дело № 7/2018 г., докладвано от съдия Константин Пенчев.

Производството е по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Образувано е по искане на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ)(Обн., ДВ, бр. 138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.), съгласно която актовете на Народното събрание и на президента, с които се попълват съответните квоти от Съвета за електронни медии (СЕМ) влизат в сила едновременно.

Твърди се в искането, че изпълнението на тази разпоредба е невъзможно, тъй като с промяната от 2010 г. на чл. 29, ал. 1, изр. 2 ЗРТ, квотите на Народното събрание и президента се обновяват през различен период от време – две и три години и следователно актовете на тези два органа не могат да влизат в сила едновременно. Нарушено е изискването за прецизност, недвусмисленост и яснота на закона, което противоречи на принципа на правовата държава, прогласен от чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

Поддържа се още в искането, че оспорваната разпоредба противоречи на принципа на разделение на властите – чл. 8 от Конституцията, защото, без да е налице споделена компетентност при сформиране на състава на СЕМ между Народното събрание и президента, действията на актовете на двата органа са взаимно обвързани.

С определение на съда от 17 април 2018 г. искането на президента е допуснато за разглеждане по същество. Като заинтересувани институции са конституирани Народното събрание и Съветът за електронни медии. Отправена е покана за правно становище и до проф. д-р Нели Огнянова.

Със Закона за изменение на Закона за радиото и телевизията, приет от 44-то Народно събрание на 16 май 2018 г. (Обн., ДВ, бр. 44 от 29 май 2018 г.) разпоредбата на чл. 24, ал. 2, чието обявяване за противоконституционна се иска, е отменена. Делото пред Конституционния съд остава без предмет и съгласно чл. 19 от Закона за Конституционен съд и чл. 22, ал. 3 и чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд искането следва да се отклони и върне на подателя, а производството по делото да се прекрати.

С оглед изложеното Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКЛОНЯВА искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.24, ал.2 от Закона за радиото и телевизията (Обн., ДВ, бр.138/1998 г., посл. изм. ДВ, бр. 44/2018 г.).

ПРЕКРАТЯВА производството по конституционно дело № 7 от 2018 г.

ВРЪЩА искането на подателя.

Председател: Борис Велчев

*

Контекст: На 16 май 2018 г. Народното събрание  прие  изменението на Закона за радиото и телевизията, внесено от народни представители, и отмени разпоредбата, предвиждаща решението на парламента и указът на президента за избиране, съответно назначаване, на членовете на Съвета за електронни медии да влизат в сила едновременно.

Конституционно дело 7/2018 г. с докладчик Константин Пенчев беше с предмет установяване на  съответствието  на заличената разпоредба с Конституцията. КС в сходни случаи  е констатирал, че едно твърдение за противоконституционност е основателно или не “до извършването на последвалото изменение на закона, с което противоречието е отстранено и оспорването остава без предмет.” Краткото определение по дело 7/2018 сочи, че делото остава без предмет.