Tag Archives: BG Media

Един труден законопроект за обществените медии, който за пореден път се оказа неприоритетен: интервю за Тоест

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/27/zrt_funding/

Стана  известно, че  последният законопроект за изменение  на ЗРТ,  уреждащ нов принцип на финансиране на обществените медии в съответствие с правилата на ЕС  за държавната помощ и  формално внесен в последните часове на работа на този парламент, няма да бъде гледан. Или поне не в този парламент.

Имаше гласове, включително на председателката на СЕМ Бетина Жотева, този законопроект да се обедини със законопроекта за въвеждане на ревизията на медийната директива (срок за въвеждане 19 септември 2020 г., приет и в сила от 2020 г.) –

“Съществуването на два проекта за закон, на един и същи закон, е възможно най-неудачният вариант за промяна на закон, тъй като има много неизчистени моменти в съгласувателните процедури и това довежда до объркване на всички, които се опитват правилно да разберат какво се случва със ЗРТ. В крайна сметка, когато двата проекта за закон влязат в парламента, там ще трябва да има една трета група, която да обедини двата проекта”.

Не се оказа така, никой не се обърка и в момента имаме поне национална транспозиция на медийната  директива 2018/1808. 

Принципите на ЕК за държавната помощ в радиото и телевизията са приети през 2001,    първите 20 години не стигнаха на България да ги въведе, но не бързаме, надеждата е в следващите 20.

Повече – в разговора ми с Венелина Попова за Тоест.

 

Одобрена е тарифата за заплащане на БНР и БНТ по време на предизборната кампания

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/23/2021elect/

Одобрена е тарифата за заплащане на предизборните предавания по БНТ и БНР от партиите при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове в рамките на предстоящата предизборна кампания за избор на народни представители през 2021 г.. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР.

Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на участниците в изборите по реда и условията, уредени в Изборния кодекс. Срокът за приемането на тарифата е не по-късно от 40 дни преди изборния ден, съгласно чл. 197 от Изборния кодекс.

Постановление 52 от 17 февруари 2021 за одобряване на Тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители през 2021 г.

Законопроект за промени в Закона за БТА

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/17/bta-4/

Вежди Рашидов и Тома Биков са подписали като вносители   Законопроект за изменение и допълнение на  Закона за БТА.

Става въпрос за безвъзмездния достъп до продуктите на БТА.

Няма да кажа какво точно пише вътре, защото текстът от файла на сайта на Народното събрание не може да се копира – и какво:  очаква се гражданите да го преписват ли, ако искат да информират някого за този проект или да го цитират?

В ПЗР на самия законопроект  има и препратка  към Закона за електронното управление  – а  самият законопроект е  във формат, който не става за времето на електронното управление.

Депутатите да бъдат така любезни да си променят форматите и да ги съобразят с изискванията на отвореното управление.

БТК купува Нет1 и КомНет София

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/15/btc-5/

БТК става още по-голяма на тв и интернет пазара, защото ще купи софийските оператори “Нет 1” и “КомНет София”. Сделката е поредната на новия собственик на българския телеком United Group, който през последната година купи и “Нова броудкастинг груп” и вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Финансови подробности не бяха съобщени, а чрез сделката БТК ще окрупни позициите си на пазара за фиксирани услуги, където е лидер като доставчик на интернет, както и третият най-голям в сегмента за телевизионни услуги (след “Булсатком” и “А1 България”). Сега с присъединените нови абонати на телевизия телекомът може да излезе и втори на пазара (поне според данните на КРС за 2019 г.).

За потребителите сделката ще доведе по-ограничен избор на тв доставчици в София. Естествено, ако КЗК я разреши.

Капитал

Случаят Кенаров: абсурдни и дистопични мотиви

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/02/13/kenarov-2/

 Осъждаме отказа на софийската полиция да преразгледа произволния и насилствен арест на Димитър Кенаров и абсурдните и дистопични мотиви на властите, които са достойни за Джордж Оруел. Необходимо е ново независимо разследване, за да се установят фактите и да се гарантира, че властите не толерират подобно поведение спрямо журналисти, отразяващи демонстрации.

Става дума за реакцията на Репортери без граници по повод  мотивите, с които Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува разследване за ареста и побоя, който полицаи нанесоха над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, докато той отразяваше протестите срещу правителството и главния прокурор между 2 и 3 септември.

Не става дума за единичен случай, има и други задържани по подобен начин по време на протестите през есента.

Подробно:

КЗК разрешава на Юнайтед Медия концентрация без условия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/18/united-3/

В Комисия за защита на конкуренцията (Комисията, КЗК) е образувана преписка № КЗК/883/2020 г. във връзка с постъпило уведомление на основание чл. 38, ал. 1, т. 6 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества („Нет инфо“ ЕАД, „Дарик нюз“ ЕООД, „Ви Бокс“ ЕАД, „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Радио Експрес“ АД, „Витоша ФМ“ ЕООД, „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД) и съвместен контрол върху предприятията, които по настоящем са съвместно контролирани от  „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД/дъщерни дружества и трети лица: „Файненшъл Маркетплейс“ АД, „Грабо Медия“ АД и „Атика Ева“ АД.

Кои са Юнайтед Медия? Дружество с ограничена отговорност, учредено и съществуващо съгласно законите на Люксембург, с регистрационен номер В184939, със седалище и адрес на управление: бул. „Пиер Фриден“ № 43, 1543, Люксембург, скромно е записано в решението. Тепърва ще се говори – а най-важното – ще разберем по съдържанието – кои са Юнайтед Медия.

На сайта на КЗК е публикувано решение на Комисията за защита на конкуренцията със следното съдържание:

С Решение № 37/14.01.2021 г., Комисия за защита на конкуренцията разреши на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества, както и съвместен контрол върху „Файненшъл Маркетплейс“ АД, „Грабо Медия“ АД и „Атика Ева“ АД.

Комисията установи, че сделката не води до хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в планираната сделка.

Засегнатите предприятия оперират на различни нива от веригата за предоставяне на аудиовизуални услуги и на някои телекомуникационни пазари и определи следните вертикално свързани пазари на територията на България, върху които сделката ще окаже въздействие, а именно:

  • пазарите на разпространение на радио и телевизионни програми на едро и на дребно;
  • пазарите на телевизионна, интернет и радио реклама (свързани с дейностите на Нова при продажба на рекламно пространство) и
  • пазарите на разпространение на радио и телевизионни програми на дребно, предоставяне на мобилни телекомуникационни услуги на дребно и на достъп до интернет (свързани с дейностите на БТК).

Въз основа на извършения анализ Комисия прие, че обединената група няма да има нито способност, нито стимул за ограничаване достъпа до засегнатите от сделката вертикално свързани пазари. Налице са алтернативни телевизионни и платформени оператори, които са в състояние да оказват ефективен конкурентен натиск. Предприемането на подобно поведение би имало възможни неблагоприятни последици, като загуба на ключово телевизионно съдържание и на значителни приходи.

По отношение предоставянето на рекламно пространство в медиите, притежавани от Нова, на придобиващата контрол група в качеството на рекламодател, КЗК установи, че телекомуникационният сектор не е сред водещите рекламодатели в телевизия, интернет и радио и не би могъл да се приеме като решаващ фактор за цялостния рекламен бизнес на медиите.

Въз основа на извършената оценка Комисията прие, че концентрацията следва да бъде безусловно разрешена по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Пълният текст на решението

КЗК разрешава на Юнайтед Медия да придобие Телеграф, най-после може да има и сайт

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2021/01/18/united-2/

С Решение № 39/14.01.2021 г., Комисия за защита на конкуренцията разреши на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург да придобие едноличен контрол върху „Вестник Телеграф“ ЕООД и съвместен върху „Издателска къща Борба“ АД при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Предвид паралелното производство по преписка № КЗК/883/2020 г. за придобиване на едноличен контрол от страна на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л., Люксембург върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и дъщерните му дружества, Комисията разгледа и осъществяваната от Групата Нова дейност, за да открои пазарите, върху които концентрацията ще окаже въздействие. 

КЗК установи, че сделката ще доведе до хоризонтално припокриване на пазарите на интернет и на печатна реклама в страната. Комисията анализира и вертикалните ефекти на тези пазари с пазара на мобилни телекомуникационни услуги, на който оперира придобиващата контрол група.

Предвид липсата на водещи пазарни позиции на участниците в концентрацията на пазарите на интернет и печатна реклама, както и на БТК при предоставянето на мобилни телекомуникационни услуги и отсъствието на телекомуникационния сектор сред водещите рекламодатели, Комисията прие, че нотифицираната сделка не води до антиконкурентни хоризонтални и вертикални ефекти. Реализирането на концентрацията е основно в насока разширяване и диверсификация на продуктовото портфолио на „Юнайтед груп“ в България.

            Пълният текст на решение № 39/14.01.2021 г. е публикуван в електронния регистър на КЗК .

Медиите вече гадаят дали сделката е де юре или и де факто и какво ще стане с вестниците.

Зимата идва

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/26/j_rosen/

Венелин Петков, досегашен шеф на новините в бТВ, е освободен и няма предложение за друга позиция в телевизията, в която работи от основаването й. Решението е на новия изпълнителен директор   Мaртин Швeхлaк. 

Венелин Петков е написал кратък коментар във фейсбук: Зимата идва. После са изборите.  Медиите наричат коментара загадъчен и многозначителен.

1

Джей Роузън: Зимата идва

Случвало се е журналист да изведе в заглавие на своя публикация Зимата идва. През декември 2016,  непосредствено след изборите в САЩ,  Джей Роузън, професор по журналистика,  пише в блога си Pressthink   анализ на перспективата за медиите при Тръмп  – и озаглавява този анализ Зимата идва.

“Лошо ли е положението? Лошо е.  Много фактори деактивират сериозната журналистика”, пише Роузън  и посочва 17 причини за “най-мрачното време” с повсеместна цензура и заглушаване на несъгласията.

Много съкратено  и много приблизително  представяне на основните фактори,   които деактивират сериозната журналистика според Роузън, включва:

  1. икономическа криза в новинарските компании,  редакциите са опустошени от ефектите на цифровите технологии, цифровитепари отиват в   Google и Facebook;
  2. ниско доверие към властта и институциите, които по начало се отразяват в новините;
  3. неработещ  модел на политическата журналистика;
  4. организирано дискредитиране на журналистиката от Стив Банън до  армията на онлайн троловете на Тръмп, като Breitbart, Drudge Report, talk radio и пр. , представяне като „фалшива новина“ на всяка публикация, която противоречи на управляващите;
  5. бърза ескалация на дискредитирането на журналистиката – “медиите не трябва да   отразяват президента от ваше име, от името на  американския  народ.” –  с други думи, медиите  не трябва да имат право да отразява Тръмп.
  6. доверието в новинарските медии като институция  е по-ниско от всякога, само двама от десет  се доверяват  на информацията от медиите, за републиканците доверието е 14%;
  7. журналистите са неподготвени за явлението Тръмп: приемат го  буквално, но не сериозно; докато неговите поддръжници го приемат сериозно, но не буквално;
  8. Тръмп засилва омразата срещу медиите, при това излъчва чрез своя канал в Twitter възмутително неверни изявления. Пресата реагира,  като се опитва да ги „провери“, но   фурорът работи в негова полза, като журналистите са представени  в ролята на маловажен противен антагонист; 
  9. появява се авторитарен политически стил,  атакуват се стандартите на американската демокрация, Тръмп поставя  под съмнение легитимността на изборите или предлага наказателно преследване на своя опонент. Това е особено обезпокоително, защото именно нормите на демокрацията  отреждат място на медиите като четвърта власт – атакуват ли ес основите на демокрацията, не можем да очакваме много и да медиите;
  10. атакува се  перспективата за  дебати, основани на факти, в които журналистите имат полезна роля за информирането на хората, защото лидерът  се чувства свободен да излъчва напълно неверни твърдения и да създава своя реалност   – като предизвиква омраза към всеки, който се опитва да се основава на доказателства и за речта на основните фигури не остават и най-минималните фактически ограничения;
  11. води се културна война, засилва се политическата поляризация и асиметричното недоверие към пресата, при което  – вместо да доведат до по-голяма обществена осведоменост и постепенно движение към реформи –  изобличенията в корупция само засилват ускоряващото се политическо разделение. С други думи, журналистиката в стил Уотъргейт  поляризира, вместо да информира и алармира обществеността. Колкото по-осъдителни и неопровержими са констатациите, толкова по-вероятна е  яростна реакция, особено когато и Тръмп  се включва в атаките срещу журналистите и новинарските организации (врагове на народа);
  12.  проверката на фактите  не дава нужния резултат, а политиците вземат доказани факти и създават съмнение в тях – един  триумф  над журналистическия занаят, който  се основава на проверка на факти и доказване на твърдения;
  13.  Забавляваме се до смърт, както   казва  Нийл Постман. Новинарството и изискванията на политическите дебати са подчинени на развлекателни ценности и търговски  императиви –  като същевременно претендират, че по този начин служат на желанията на обществото;
  14.  Facebook, същество от технологичната индустрия, което няма ангажираност към журналистиката и което иска да избегне отговорността за  съдържанието, става център на новинарската екосистема;
  15. отстраняването на новинарски компании  и новинари от бизнеса чрез използване на съдебната система и съдебните процеси, което може да предизвика обществено отвращение към медиите  е стратегия с плашещ ефект;
  16. медиите работят в условия на криза на представителството, трябва да се справят с разнопосочно говорене на хора, всеки с претенции да говори от името на властта,   без някой  да може надеждно да каже какви са неговите позиции или да обясни причините за заемането на тези позиции, тъй като  се чувства свободен да противоречи на съветници, говорители  и предишни изявления. Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират –   и  го правят – въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това  – и пак да го правят. 
  17.  слабо лидерство и липса на организация – журналистика, която не е свикнала да се организира, за да отвърне на удара или да действа активно по някакъв координиран начин

Добрата новина е, че медиите в САЩ посрещнаха много по-подготвени избори 2020 и не позволиха Тръмп чрез Twitter да определя дневния им ред и да превзема новините. Параметрите на подготвената журналистика, отново в съкратен и преразказан вид: 

Вместо обичайните формулировки  – че коментарите на Тръмп са „противоречиви“, „оспорвани“ или „отхвърлени от експерти“, медиите  казаха това, което всъщност твърденията бяха бяха: Лъжи. Опити за отнемане на демократичните права на избирателите. Атаки върху  основите на това, което представлява демократичната държава. Те работеха неуморно, за да защитят хората, които броят гласове,  белязани като заговорници от Белия дом. Обясняваха с ясни изрази как работи избирателният процес, какво се брои къде и защо,  защо съдебният процес, който администрацията на Тръмп води, е неоснователен.

Строгият баланс в този контекст би анихилирал гледните точки, би дал  еднакъв глас на тези, които искат да унищожат демокрацията,  и тези, които искат да я защитят. Но ако първите победят, в бъдеще няма да се чуват и двете страни. Когато демокрацията е застрашена, обективните репортери я защитават като основа, върху която те могат да продължат да изпълняват своите професионални задължения. 

2

И у нас

Независимо дали казаното от Венелин Петков е препратка или не, публикацията на Роузън  е съвсем относима към българската медийна среда – или,  може и по друг начин да се каже  – към българската информационна екосистема по времето на популистката власт на ГЕРБ и Обединени патриоти, в синхрон с ДПС.

Медии в криза, ниско доверие към институциите, дискредитиране на журналистиката,   засилване на поляризацията, забавления до смърт, собствена платформа – джипка,  обвинения, уволнения, неорганизирана съпротива  и разделени журналисти. 

Самостоятелна тема е дали медиите и журналистиката  съучастват  – ето например това наблюдение на Роузън –

Журналистите имат нужда от хора, които да интервюират –   и  го правят, въпреки че може да дезинформират обществеността. Те дори могат да осъзнават това  – и пак да го правят. 

Медиите всеки ден по много пъти  и по различни теми дават думата на хора  – включително на високи позиции –  които нямат никаква идея за това, за което говорят – и в някои случаи са само и просто скандални или комични или объркващи  с безпросветността си, но в други случаи са вредни и опасни

Ежедневен е и привидният   и формален баланс на гледни точки (той каза, тя каза), който ги анихилира.

Както се вижда, по скалата на Роузън  зимата за българските медии  не просто идва – тя вече е дошла.

Сега: МВР не откри полицейско насилие срещу бития журналист Димитър Кенаров

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/19/kenarov/

Министерството на вътрешните работи не откри упражнено полицейско насилие срещу журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, който беше пребит, докато отразяваше масовия антиправителствен протест на 2 септември, информира електронното издание Сега

Това става ясно от отговори на Столична дирекция на вътрешните работи, които “Сега” получи след запитване по Закона за достъп до обществена информация. Оказва се, че проверката по случая е приключила тихомълком още на 3 декември. “Комисията по категоричен начин е установила, че няма данни, които да потвърждават и да дават основание за изразената загриженост относно предполагаема атака на българската полиция”, казват от СДВР. Без обяснение е оставен фактът, че раните на Димитър Кенаров са видими и е явно, че са получени от побой. Проверката е установила единствено, че служител на реда е извършил “административно нарушение във връзка с работа с документи”, заради което ще получи “съответното наказание”. От Столична полиция обаче не уточняват в какво се изразява въпросното нарушение, нито пък каква ще бъде конкретната санкция. Вероятно става дума за това, че журналистът Димитър Кенаров е задържан с белезници, без дори да е издадена заповед. Това констатира Софийският районен съд, след като пострадалият обжалва ареста си. Жалбата обаче беше отхвърлена именно защото няма официално издаден документ.

При такъв отговор могат да се очакват развития  в две посоки:

  • Кенаров ще продължи да търси правата си пред съд;
  • случаят Кенаров ще влезе в доклада за върховенството на правото на ЕК  и в доклада за медийния плурализъм 2021.

А би трябвало да има и развития в трета посока: установяване и наказване на виновните и предприемане на мерки в бъдеще да няма повече случаи на насилие срещу журналисти, особено по време на изпълнение на служебните им задължения.

Уведомления за предстоящи концентрации

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/19/united_notif/

На сайта на КЗК има две нови уведомления за предстоящи концентрации – от 14 декември и от 18 декември, днес – – СБП-77-14.12.2020 и СБП-79-18.12.2020 3.

1

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

  •   едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, ЕИК 205738443
    и следните контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД предприятия:
    „Нет Инфо“ ЕАД, ЕИК 202632567; „Дарик нюз“ ЕООД, ЕИК 175032949; „Ви
    Бокс“ ЕАД, ЕИК 175323082; „Елит Медия България“ ЕООД, ЕИК 130275893;
    „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960; „Радио Експрес“ АД, ЕИК
    831053592; „Витоша ФМ“ ЕООД, ЕИК 131365158; „Агенция Витоша“ ЕООД,
    ЕИК 831654881 и „Агенция Атлантик“ ЕООД, ЕИК 831905305;  и
  • съвместен контрол върху следните предприятия, понастоящем съвместно
    контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и трети лица: „Файненшъл
    Маркетплейс“ АД, ЕИК 204346635; „Грабо Медия“ АД, ЕИК 203412406 и
    „Атика Ева“ АД, ЕИК 203710235.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България на групата, към която „Юнайтед Медия“ С.а.р.л.
принадлежи, може да бъде обобщена в следните основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

2

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи  концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

  • едноличен контрол върху „Вестник Телеграф” ЕООД, ЕИК 205461291,
    (придобивано дружество) със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
    ”Цариградско шосе” №115 – Н ет.6, представлявано от управителя Александър
    Кирилов Георгиев, и
  • съвместен контрол върху „Издателска къща Борба“ АД, ЕИК 200614908,
    понастоящем съвместно контролирано от „Вестник Телеграф“ ЕООД и трето
    лице (физическо лице).

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България към настоящия момент на групата, към която
„Юнайтед Медия“ С.а.р.л. принадлежи, може да бъде обобщена в следните
основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

Дейността в България към настоящия момент на придобиваното
предприятие може да бъде обобщена в следните основни направления:
– издаване на вестници
– печатна реклама във вестници
– онлайн новинарски и информационни услуги
– интернет реклама.

КЗК си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираните сделки, се казва на сайта на КЗК.

Новото в Закона за радиото и телевизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/17/2018_1808/

Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията,  не са малко.

Директивата, която изменителният закон въвежда,  има нова глава  IXа  Разпоредби, приложими за услугите на платформите за  споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана)  глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.

В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и: 

  • засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация  и възможности за дерогации  от свободата на препредаване за целите  на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
  • новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия  – и социалните медии;
  • защита на децата срещу вредното съдържание  онлайн, по-добра защита при видео по заявка  и разширяване на обхвата на  задължението за защита  и към платформи за споделяне на видеосъдържание;  засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
  • засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
  • засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
  • популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги  (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял  европейското съдържание  и да гарантират видимостта на това съдържание;
  • гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
  • независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган;
  • насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.

Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:

  • първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите в три посоки:

 (1) платформите за споделяне на видеоклипове;

(2) части от интернет сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС,   вж  решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;

(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.

  • второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на

(1)   трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;

(2)   медийната грамотност;

(3)  водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;

(5) съвместното регулиране и др.  

Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.

Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.

Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.

Закон за радиото и телевизията: НС прие ЗИД ЗРТ за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/17/2018-1808/

На второ четене в зала беше приет ЗИД ЗРТ, внесен от МС, за въвеждане на третата ревизия на медийната директива. Ходът на законопроекта до второ четене в зала е проследен тук, досието на сайта на Народното събрание е тук.

На депутата от ГЕРБ Евгени Будинов беше възложено да представи доклада на водещата комисия. Доколкото никакви промени по доклада на комисията не бяха направени в зала, може да се смята, че това е текстът, който е приет днес.

Приемането на този закон е в двумесечния срок, даден от Европейската комисия в производствата за установяване на неизпълнение на 24 държави, които не бяха въвели ревизията в срока 19 септември 2020, определен в самата директива.

Новостите в правната уредба не са малко и заслужават малко по-подробно описание.

АЕЖ: Журналистите задават въпроси, политиците отговарят

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/17/yordanov_case/

Асоциацията на европейските журналисти – България публикува на сайта си отворено писмо до Манфред Вебер заради недопустимото поведение на българския евродепутат Александър Йорданов спрямо журналистката от Българското национално радио Силвия Великова. Става дума за фейсбук изявления на депутата, които впоследствие той е изтрил, но медиите са отразили подробно. Ето и писмото:

Уважаеми г-н Вебер,

Обръщаме се към Вас заради недопустимо поведение на българския евродепутат Александър Йорданов. Г-н Йорданов си е позволил да отправи необосновани нападки и обиди към уважаваната журналистка от Българското национално радио Силвия Великова. Очевидно подразнен от въпросите, които Великова му е задала в предаването си „Политически НЕкоректно“ на  6 декември, Йорданов е написал в социалната мрежа Фейсбук коментар, който смятаме за крайно недостоен. Въпреки че европейският депутат е изтрил този коментар от своя профил, много медии* регистрираха и публикуваха скрийншотове от текста, в който той прави директни обидни квалификации на въпросите и на личността на водещата в опит да омаловажи остро поставените политически теми за интервюто.  

Известно е, че работата на журналистите е да задават въпроси, а на политиците – да отговарят на тях. Отговорността, която журналистите имат пред обществото, изисква от тях да поставят трудни и важни въпроси, за да могат избирателите да си дадат сметка доколко даден политик оправдава доверието им.

Недопустимо е, когато политикът не може да се справи със зададените му въпроси и да им отговори по същество, без да се компрометира, да напада с обиди журналиста, който му ги задава. 

А когато става дума за представител на управляващата коалиция, както е в конкретния случай,  подобно поведение може да се приеме и като опит за натиск и призив към институциите въпросният журналист да бъде подложен на репресия. 

Припомняме, че това не е първият случай, когато журналистката Силвия Великова е обект на подобно отношение. През миналата година тя бе свалена от ефир от предишното ръководство на радиото, което се опита да ѝ попречи да отразява спорната процедура по избор на главен прокурор. Свалянето от ефир на Великова доведе до протести, широка международна реакция и безпрецедентна криза в радиото, завършила със смяната на генералния директор.

Надяваме се, че тези действия на представител на ЕНП няма да останат незабелязани и несанкционирани от ръководството на партията. 

EBU: финансиране на обществените медии 2020

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/16/ebu-2020-2/

От доклада на Европейския съюз за радио и телевизия за финансирането на обществените радио и телевизия в държавите, които членуват в международната организация – представянето на формите на финансиране по държави и на нивото на рекламата като източник на финансиране.

Funding_of_PSM_2020_(Public)_-_EBU-MIS-Funding_of_PSM_2020_Public.pdf_-_2020-12-16_11.30.05

Funding_of_PSM_2020_(Public)_-_EBU-MIS-Funding_of_PSM_2020_Public.pdf_-_2020-12-16_11.30.17

Пеевски, Домусчиев, Юнайтед Груп

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/12/13/nova-3/

От понеделник, 14 декември 2020 г., телевизия Канал 3 преустановява дейността си. Сайтът спира, а телевизията ще излъчва повторения. От 4 януари 2021 г. на мястото на Канал 3 се появява NOVA NEWS – “новинарското продължение на NOVA”.

Промяната е  в контекста на съобщението, че се очаква продажба на Нова Броудкастинг Груп   – новият собственик е Юнайтед Груп.  Не само Канал 3 – и  радиата на Пеевски (“радиата, свързвани с Пеевски”  е формулата) са вече в сделката.

Oстава да видим какво ще стане с вестниците на Пеевски.  Те щяха да се продават на Пади Халпени, който преди пет години  получи  разрешение от КЗК – но така и не се  появи  в регистъра на действителните собственици,  ще разберем дали не е време за нов Халпени.

От лятото Виваком е собственост на  Юнайтед Груп.  Ако към първия български телеком се  добавят телевизии, радиа и сайтове, този мощен нов комуникационно-медиен субект  би трябвало да привлече вниманието на конкурентните регулатори. Напомням становищата при придобиването на радиогрупата – 

Съветът за електронни медии (СЕМ) не изрази  становище относно ефекта от сделката върху конкурентната среда на засегнатите пазари.  БНТ не ирази становище.

БНР заявява, че предложената хоризонтална интеграция на компания, която притежава както телевизионни канали, така и мощни интернет сайтове от групата на „Нет Инфо“ АД  u  втора по пазарен дял радио група Би Ес Ес Медия груп ще приближи рекламния пазар до формата на класически олигопол, в който двама играчи „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ще доминират предлагането на реклама във всякакви форми (видео, аудио и визуална) във всички платформи (телевизия, радио, интернет сайт).

БТВ смята, че КЗК следва да забрани концентрацията, която би довела до съществено засилване на пазарните позиции на НБГ:

– Нова ще разшири портфолиото си чрез добавяне на вече утвърдени телевизионни канали – информационният „Канал 3“, както и музикалните „The Voice“ и „Magic TV“. БТВ подчертават, че като основен конкурент на Нова при тях отсъстват както информационни, така и музикални телевизионни канали;

– Нова продава рекламно време не само в собствените си телевизионни канали, но в множество телевизионни канали на трети лица( а именно: „Disney Channel“, „Fox“, „Fox Crime“, „Fox Life“, „24kitchen“, „National Geographic Channel“, „Nat Geo Wild“, „AXN“, „Телевизия CITY“, „The Voice TV“, „Magic TV“, „Max Sport 1“, „Max Sport 2“ „Max Sport 3“ и „Маx Sport 4“). В резултат на това, Нова разполага със значително предимство пред своите конкуренти на българския пазар на телевизионна реклама;

– Част от икономическата група на Нова е и „Нет Инфо“ АД- водещ участник на пазара на онлайн новинарски услуги и интернет реклама. БТВ посочва, че относно медийните пазари констатациите на КЗК от предишни анализи са, че групата на Нет Инфо е с водеща позиция пред останалите си конкуренти“ с огромно предимство по брой разгледани страници спрямо втория най-голям пазарен участник;

– Съгласно пийпълметричните данни, с които разполага БТВ, радиата, обект на придобиване от Нова, са с общ аудиторен дял от около 21% от възрастовата група 15-69 г. за периода януари-юни 2020 г. Съответно, в резултат на концентрацията, икономическата група на Нова ще стане водещ участник и на радио пазара.

АЕЖ – България заявява,  че обединената медийна група би имала огромен за мащабите на страната медиен конгломерат, концентрацията на двете групи би оказала сериозно въздействие върху сравнително малкия телевизионен пазар в България и вероятно би създало условия за господстващо положение, поставяйки в неизгодна ситуация основните конкуренти на „Нова телевизия“ – БТВ и БНТ, като сделката би се отразила и върху целия медиен пазар в България.

  И решението на КЗК по преписка № КЗК/576/2020 г. – разрешава   придобиване на едноличен контрол от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД върху „Елит Медиа България“  без условия.

Да видим сега какво следва. В началото на следващата година.

 

 

 

План в отговор на Доклада на Европейската комисия относно върховенството на правото

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/11/26/bgplan_ruleoflaw/

С Решение № 806 от 6 ноември 2020 г. Министерският съвет е приел План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на закона за 2020 г.

При необходимост от нови мерки или изменение на текущите заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи и министърът на правосъдието ще предприемат действия за допълване или актуализиране на Плана. 

Планът обхваща мерки по четирите стълба на доклада на Комисията – правосъдни системи, уредба (правна рамка) за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Мерките по т.нар. трети стълб – Медиен плурализъм – според Приложение 1:

III.Медиен плурализъм

Предизвикателства/ Препоръки    Мерки    Срок  Отговорна институция

 Финансова зависимост и недостиг на ресурси в Съвета за електронни медии

 1 В бюджетна прогноза за периода 2021 г. —2023 г.е предвидено увеличение с 10% на средствата за персонал, в проектобюджета на СЕМ са планирани допълнителни разходи за персонал за укрепване на административния капацитет на СЕМ с 6 щатни бройки и за изплащане на дължими обезщетения на персонала. С цел създаване на условия за изпълнението на определените със Закона за радиото и телевизията правомощия на СЕМ, са предвидени допълнителни разходи за издръжка в размер на 200.0 хил. лв., както и допълнителни капиталови разходи в размер на 650.0 хил. лв. за придобиване на система за мониторинг на медийно съдържание и осигуряване на сигурността на информационните системи.г.

Министерство на финансите въввръзка с разработването на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021

СЕМ –изпълнение на мярката след влизане в сила на ЗДБРБ за 2021 г.

Недостатъчна прозрачност на собствеността на медии и финансирането им

  1. Подобряване на медийната среда в България -в проекта на детайлизирана стратегия по Приоритет 10 „Институционална рамка“ в Националната програма за развитие България 2030 е включена темата за медийния плурализъм. Разработване на план за действие с мерки заподобряване на медийния плурализъм след «поставяне на масата» на всички теми и проблеми, посочени в международните стандарти и доклади, базиран и на широки обществени консултации със заинтересованите страни и техните съсловни организации, включително чрез привличане на академичната общност и признати експерти в съответната област по отношение на следните въпроси:

2.1. Засилване на прозрачността в изразходването на публични средства за комуникационни инструменти („държавна реклама“)

В срок до 2 години Заместник министър-председател

2.2. Мерки за защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса. Повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи

В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи Прокуратурата на Република България

2.3. Осигуряване на пазарно-базирано разпространение на печатните медии

В срок до 2 години МТИТС

2.4. Мерки, свързани с прозрачността на собствеността върху медии. Засилване на контрола за деклариране на собственост.

В срок до 2 години Министерство на културата

2.5. Организация и финансиране на обществените електронни медии

В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на финансите

2.6. Подобряване на достъпа до обществена информация за нуждите на медиите

В срок до 2 години Министерство на културата Администрация на Министерския съвет

2.7. Повишаване на капацитета на институцията, отговаряща за медийната среда.

Определяне на състава на институцията чрез прилагане на най-високи стандарти, осигуряващи необвързаност, безпристрастност и професионализъм

В срок до 2 години Министерство на културата

Целият план на български и английски език заедно с мерките в Приложение:

5G в България

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/10/24/5g-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/

Две новини, свързани с 5G

1

Конспиративни теории, че разпространението на новия коронавирус може да бъде свързан с безжичната технология, доведоха до изгаряне на антени на мобилни оператори в 10 европейски страни и нападения над работници по поддръжката през последните месеци. В България обшина Балчик наложи едногодишен мораториум срещу изграждането на 5G мрежата.

Европейският съюз да „възприеме активен, дългосрочен и системен подход“ за справяне с опасенията относно 5G и електромагнитни полета (ЕМП). За това призовават 15 страни членки на ЕС, сред които и България, в писмо до ЕС. Според 15-те държави Съюзът има нужда от стратегия срещу дезинформацията за 5G технологията или рискува фалшиви твърдения да разклатят неговото икономическо въстановяване и постигането на дигиталните му цели, съобщава Свободна Европа, позовавайки се на Ройтерс.

2

България се присъединява към 27 от 30 страни – членки на НАТО, които участват в Clean Network, както и 27-те страни в ЕС, които интегрират програмата на общността 5G Clean Toolbox с Clean Network. Така страната ви отговаря на рисковете от несигурни мобилни мрежи и се подсигурява, че ще има чисти телекомуникации, които са жизненоважни за националната сигурност, икономическия просперитет и стабилността в региона”, заяви заместник -държавният секретар на САЩ Крак пред журналисти при посещението си в България, информира Капитал.

 

За Би Ай Ти от първо лице

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/10/24/bit-2/

Интервю на Илия Вълков с Павел Вълнев – какво отговаря бившият собственик на БиАйТи на въпроса за съдбата на телевизията:

Г-н Вълнев, каква е истината за телевизия Би Ай Ти? Защо я продадохте и кой я купи? 

Кой я купи – само мога да спекулирам, имам предположение, че са същите, които и в момента управляват. Но наистина само мога да спекулирам, защото никога не съм преговарял с такива. Хората, с които водих преговорите, не са политици – единият е Мирослав Янов, който по документи е собственик, а консултант по сделката беше Красимир Гергов. А защо я продадохме – защото това си беше бизнес проект. Би Ай Ти не е била медия на политическа партия, нито опозиционна телевизия на някого, нито проправителствена телевизия, нито пък корпоративна – известно е, че нямам бизнес в България. 

Исках независима медия. Направихме един добър продукт. В началото си мислех, че ни липсва достатъчно гледаемост и затова нямаме реклама. После реших, че нямаме достатъчно покритие и това също пречи. В един момент имахме и добър продукт, и добро представяне като гледаемост, близо 90 процента покритие. Тогава разбрах, че въпреки всичко няма да вземем реклама. Пробвахме и други неща – ходихме в „Америка за България“ и то с добър проект, те казаха: „Парите за тази година са свършили“. Аз не съм от тези, дето се молят. От държавата не съм търсил помощ – не искахме да се обвързваме с нея и да станем като други подчинени медии. От бизнеса не можахме да получим подкрепа. На този пазар има две групи, които реално контролират пазара – това са bTV Медия Груп и Нова Броудкастинг. Пробвахме да разчупим този монопол. 

Стигнах до идеята, че или аз трябва да купя още медии, или трябва да продам моята. Исках да купя bTV, Ралица Василева беше ангажирана с този мой опит. Официално ми отговориха, че bTV не се продава отделно, а се търси нов собственик на цяла група телевизии в Европа. 

Пробвах много варианти, не съм искал да продавам телевизията веднага. Докато продажбата остана единствен вариант, защото не беше нормално да продължавам само със свои лични средства да издържам скъпа медия и да виждам как не става така, както е навсякъде по света. Да, в този бизнес проект бях сам, никой не ми е помагал, сам съм си взимал решенията. Ако имаше още две-три свободни телевизии от нашия калибър и ако се бяхме обединили за реклама, можеше и да стане нещо. Като инвеститор трябваше да си върна парите. Така се наложи да продам Би Ай Ти. 

До последния ден, в който телевизията беше под мой контрол, нямаше цензура и натиск за нищо. Сега, като се замислям на кого е пречила телевизията… Не вярвам да е пречила на ГЕРБ, ако не се броят отношенията между Сашо Диков и Борисов, заради които, предполагам, той не е давал интервю за нас, но пък другите от ГЕРБ идваха редовно. Останалите партии – също. 

Но има една партия, която никога не е стъпвала в студиото и дори кандидат-президента си не пусна да представим в специалните формати. Това е ДПС. Можем да тръгнем оттам и да търсим на кого е пречила телевизията. И то толкова е пречила, че я затвориха безжалостно. Да закриеш такава разпознаваема медия с високо доверие, която технически беше по-напред дори от CNN, е нонсенс. Да направиш постоянна презокеанска връзка между два континента без техническо забавяне на звук и картина – това си беше постижение. Това беше телевизията на 10-милионна България и свободните хора я имаха за своя медия.

В последното си открито писмо помолих новите собственици да запазят свободата на журналистите от Би Ай Ти. В деня, в който видях, че са спрели новините и всички актуални предавания, ми стана ясно, че това няма да се случи. Въпреки обещанията и публичните изявления, че ще се прави интерактивна телевизия, че ще запазят журналистите и свободата им. Както винаги, в България нещата не са такива, каквито изглеждат. Но се гордея с друго – тази телевизия откри и разви толкова добри професионалисти, че в момента ги виждам по много други медии, където продължават да са независими.

А какво стана с архива на телевизията? Защо изчезна?

И за мен е много учудващо, че архивът не е достъпен, а той съдържаше в картини и звук много важна част от историята на България. Да се надяваме, че не е „изгорен“ на средновековна клада. Това, което е под мой контрол в Чикаго, е непокътнато.

Прочетете цялото интервю на Илия Вълков в Клуб Зет.

Article 19: свободата на изразяване 2019-2020

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/10/22/article-19-3/

Публикуван е докладът на Article 19 за свободата на изразяване в държавите по света. Те са разделени в пет категории, от “свободни” до “в криза”, България не попада в първата категория при свободните (класацията се оглавява от известните Дания, Швейцария, Норвегия, Канада, Швеция). Естония и Латвия са в десетката. Общо в групата на свободните са 38 държави, като броsт им с всяка година намалява.

България е 51-ва и попада в следващата група (държави с някои ограничения).

България в таблицата на държавите с отрицателна тенденция – в сравнение с 2014 е 11 места надолу  в тази класация и е напуснала групата на свободните държави.

Article_19_20202019-20report.pdf_-_2020-10-22_20.18.39

Хендрик Зитих, KAS: шанс за дебати и подкрепа за качествената журналистика

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/10/21/%D1%85%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BA-%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%85-kas-%D1%88%D0%B0%D1%81-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF/

 

Германско председателство на Съвета на ЕС.  Важни съобщения за свободата на медиите идват от събитията на Германското председателство. Заключителното събитие  е на 29 октомври.

У нас директорът на Медийната програма на Конрад Аденауер е дал  програмно интервю в Дневник В интервюто могат да се намерят отговори на серия пропагандни тези на ГЕРБ и Борисов – които са вече оспорени у нас, но – знае се –  гласовете  от Германия имат  особена  тежест за това правителство.

Защо отговорните фактори в тази страна, от които зависи това, не правят нужното, за да се прекрати този – колебая се дали да го кажа с тази дума – позор за България?

Необходима е атмосфера на приемане на независимите медии и осъзнаване, че те са необходими. Тази атмосфера трябва да се създаде на първо място от политиците, които носят отговорността за общественото развитие.

Качествената журналистика може да има една единствена основа – принципите на сериозната журналистика като безпристрастност, обективност, надеждно и старателно проучване на информацията и достоверна информация.

В България и региона чувам често да се говори за “медии, критично настроени към правителството” и “приближени до правителството”. Това е погрешно. Аз бих ги разделил на качествени медии, работещи по принципите, които изредих, “критични във всички посоки” медии, и на другия полюс – медиите, които съзнателно играят само на едната страна.

Разделянето на медиите на проправителствени и антиправителствени наистина е погрешно.  Тук има медии, които спазват демократичните медийни стандарти, и други корпоративни играчи, които днес могат да бъдат проправителствена пропагандна машина,  но позициите им са ситуационни и конюнктурни – и  сме виждали за един ден да ги променят на 180 градуса.

  • Както през седмицата разкриха Репортери без границипреди седем месеца те са предложили на министър-председателя  мерки за свобода и плурализъм на медиите, по които да се проведат национални дебати. След като са очаквали достатъчно дълго отговор, те публикуват предложението си.  От Медийната програма на Конрад Аденауер идва друго подобно предложение – за подкрепа на качествената журналистика, основана на стандарти:

Мисля, че е сега е времето в България да се създаде неформален Алианс за качествена журналистика, поставен на широка основа. Ние с удоволствие ще се включим с експертния си опит в създаването на такъв алианс.