Tag Archives: BG Media

За някои – срещу ипотеки, за други – срещу друго

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/04/26/gmpress57/

Вестник Банкер е публикувал материал за ГМ Прес – 57 милиона за медии.  Още един фрагмент от най-новата история на българските медии –  към темата как властта си купува медиен комфорт.

 

Какво ни говореха: 

Цветан Василев  и премиерът  Борисов по времето на мощното финансиране на проправителствените медии от КТБ:

2011 – благодарение на  портрета, който Валерия Велева публикува  в Труд, знаем  какво изрично подчертава Цветан Василев:

Изрично подчертава – не финансира медии чрез банката. Това е в отговор на публикациите, че с парите на държавата финансира частни медии.

В онези години премиерът  Борисов твърди, че причината за състоянието на медиите е в малодушието на журналистите, които се съгласяват да пишат за пари:   да напуснат, да си ипотекират апартаментите, да  вземат кредит от банката – и да си направят медии:

Ако напуснат, образно казано, 50 журналисти, те могат да си направят едно сдружение, да си вземат кредит или да си съберат пари помежду си, да си направят вестник.

 

Какво се оказа: че не било точно така:

Имало е щедро кредитиране   не срещу ипотекирани апартаменти –  а срещу  поръчкови  публикации и предавания  –  и нещо повече: тези кредити  – след развитието с КТБ –  са на нашата сметка. 

2015 – в интервю за бТВ Цветан Василев вече лично очертава кръга на така-наречените-медии-финансирани-от-КТБ :

След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт.

Изброените по-горе вестници не са вземали пари директно от КТБ, а  индиректно – от търговски дружества, финансирани от КТБ. Такова е Булит 2007.  Фактът, който изнася Банкер е, че

ГМ Прес дължи на финансираното от КТБ дружество  Булит 2007 сумата   56 482 703 лева. Това е потвърдено с определение  на Софийския градски съд  № 1122  от 29 март 2016, което не подлежи на обжалване.

Стандарт, Блиц, Шоу, Марица, Струма и пр. –  и едни 57 милиона подарък  – още през 2012 г. дружеството  ГМ Прес  спира да обслужва кредитите, но въпреки това са  му отпускани нови.

 

Какво предстои

В последните дни  Блиц и Пик размениха шефовете си, досегашни автори на Блиц преминават в Пик. 

Като начало Пик се отрече от Пеевски, квалифицира го като ислямист и твърди – каквото и да значи това – че

Пеевски посяга на различни медии през последните дни, тъй като е поел ангажимент пред Местан да му осигури медиен комфорт. Вероятно част от трафиците са пренасочени към новите медийни попълнения на Пеевски, обещани да работят в полза на ислямистката каузи на партията на Местан.

 

Дали разместванията са по производствени съображения или има и различия в ориентацията на собствениците (кои?) – предстои да видим.

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

Държавата се основава на правото, не на сговор

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/04/23/state_capt/

За Нова телевизия премиерът Борисов споделя мисли за процеса на вземане на решения.

Бойко Борисов: Искам да ви обясня. Който и експерт да викнете, ще ви каже, че в началото българските компании играеха дори под цената, те играеха на загуба. Под себестойност. И затова българските магистрали са може би най-евтините в света.
Водеща: С каква цел се прави това?
Бойко Борисов: Просто за да натрупат бонус от точки след това да могат да кандидатстват. Вече когато сте правили 20-60 километра магистрала, в CV-то на фирмата излиза, че си правил толкова магистрала. В смисъл, ако си водил предаване в национална телевизия, може да кандидатстваш и в друга. Ако не си, много по-трудно стават. И те тогава работеха на загуба. Впоследствие разбраха, че правиха си дъмпинг на все по-ниски цени и накрая според мен се събраха и се разбраха, че би могло да не губят пари, а да изкарват пари. И започнаха да се разбират. Именно заради това се наложи да ги, това нито може да се докаже, нито може да се види, нито може да бъде разследвано.
Водеща: Защо да не може? Има нарочна комисия, която това работи.
Бойко Борисов: Именно, но какво вие бихте се разбрали примерно с колегите от БТВ? Да имате по едно време реклами, продължителността и силата на звука на рекламите да са едни и същи по двете телевизии. Сиреч да не е неизгодно и за двете телевизии и вие го правите. Това е в техния интерес и те се събират някъде и се разбират. Затова тук е политическата воля и когато някой казва, ама защо ги спря той. Защото като има такива съмнения, вместо да седна и да обяснявам на хората а, бе,видите ли как стоят нещата реално, по-добре да се спрат и да се почна отначало.

*

Подходът съберете се, разберете се никак не е с изолирано приложение в днешното управление на България.  Ето как се разпределяха средствата  по европейски програми за медии (според  записа на Мирослав Найденов):

Бойко Борисов : Тя за това е тая техническа помощ, тя е за медиите, тя не е за кравари или овчари, или прокурори, тя е за медиите и се правят конкурси и медиите ги печелят. И те много добре знаят как ги печелят – щото се разбират помежду си и тая поръчка да я зееме ние, другата ше я земат те, за да оцелеят.

Мирослав Найденов: Така – и това разбиране, минаваме през техническо задание на съответната обществена поръчка. И техническото задание на тия поръчки са го правили Криси, Миро, тоя моя пиар, Ани Русчева и  пр.,  идват при мен и казват: Ние сме се разбрали, Труд, 24 часа …

Тая поръчка да я зееме ние, другата ше я земат те, за да оцелеят”.

Напоследък медиите отново са призовани да се разбират.

Но в подхода съберете се, разберете се  има проблем.

Може би  периодично трябва да се напомня, че  държавата се основава на правото, не на сговора на селекции приближени.

 

Filed under: BG Law Making, BG Media

Репортери без граници : 113 място, медиите са контролирани

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/04/20/113/

Седем места по-надолу слиза България в класацията за свобода на медиите на организацията Репортери без граници.

Водят скандинавските страни. В Европа има неблагоприятна тенденция. Полша е специално посочена, защото пада с близо 30 места в индекса, пада Обединеното Кралство заради тенденции за проследяване на журналисти, а също Франция заради концентрациите, Италия – отбелязана като държава с мафия и др.

За България оценката е кратка: последно място в ЕС, защото голямата част от медиите са контролирани от политици или корпоративни интереси.

Критериите – правна рамка, инфраструктура, независимост, плурализъм, прозрачност, автоцензура, наличие на насилие и инциденти.

Няма съмнение, не трябва да се участва в създаването на неновини.  Особено голяма е отговорността на обществените медии, особено големи са очакванията, които свързваме с тях.

Но през седмицата Комарницки каза и друга много важна причина защо сме в това положение (за БиАй Телевизия):

Публиката е причина за състоянието на медиите, а не жертва. Ако хората пожелаят да имат  една хубава качествена медия, те ще я получат. Сега медиите и публиката взаимно се провалят,   медиите възпитават една публика, която има все по-малки изисквания, все повече вкус към жълтото, към небивалиците, към   неновини.

 

 

 

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

Mossack Fonseca и ролята на островите в българския преход

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/04/20/mossack-fonseca/

Изтичането на данни от компанията Mossack Fonseca държи в центъра на вниманието една тема, която много хора с радост биха заличили от дневния ред на медиите – кой кой е.

Ето тази карта от  публикация, свързана с Панамските документи,  подсеща, че има червени  точки,   доста свързани с българския преход.

British Overseas Territories

Само за илюстрация –  Британските Вирджински острови и Каймановите острови, само за последните десетина години и без особено търсене

  • 2005 – БТК – появяват се връзки на БТК с  Британските Вирджински острови – вж  Решение на КЗК  № 308/2005 г. – решението е докладвано от заместник-председателя на КЗК Веселин Божков.
  • 2007 – Кейбълтел – Дневник пише за  британци, придобиващи български предприятия – британци или не, става дума за Британските Вирджински острови, вж Решение на КЗК  № 242/2008 г.
  • 2008 Винпром Пещера – собственост на офшорни фирми, регистрирани на Британските Вирджински острови
  • 2008 –TOP TONE MEDIA HOLDINGS LIMITED, Британски  вирджински острови.  Както се вижда от този договор –  т.4 и други –  развити са  различни инструменти за контрол върху съдържанието на една телевизия. Красимир Гергов използва офшорна собственост за избягване на ограниченията на закона и контрол върху съдържанието.   Първото управление на ГЕРБ с отскок премахна и законовите ограничения, свързани с хоризонталната концентрация реклама – медии, след като парламентарното мнозинство по времето на  Станишев осигури must carry – съответно  добра цена за ТВ2.
  • 2009 – 2011  мултиплексите: c  Решение No 1262/2009 г. КЗК дава съгласие БТК да се придобие от две холандски компании  – под непряк контрол на PineBridge Capital Partners LLC  – под едноличния контрол на Бридж Партнърс Л.П., Кайманови острови. Отделно цифровият преход в България се основава на баланс на интереси в офшорни фирми – със съдействието на правителството, КРС, КЗК и това, което имаме като държава.  Сега шефът на КРС – който наричаше реакциите пушилка някаква – ни казва, че  бил казвал, че работите вървят  зле. Собствениците? “Знам, че едната компания е английска, другата нямам и представа каква е” – министър Московски, 2012.  Колко е английска  – и  как ще се изпълни решението на Съда на ЕС – и кой ще плати сметката – още предстои да видим. Министър Московски пак е министър, Веселин Божков по това време   е шеф на КРС, както и сега.
  • 2010 – Пернишки  университет – основен инвеститор Инвестек – собственост на Спидиа Интернешънъл, Кайманови острови.
  • 2011 – Кремиковци – Бессиън мениджмънт лимитид, Британски  Вирджински острови

Тези дни и Манджуков го е казал директно:  направих офшорна фирма, защото законодателството ми забраняваше да работя тоя бизнес. Не е първият, който го казва.

Приносът към офшорната тема  на министър Лукарски (вж Терминал 3):

luk2-681x383

Ахмед Башев обаче е по-уверен по въпроса  – хората плачат, Пеевски държи   Булгартабак  и с ликвидирането на този му бизнес не е ясно какво става нататък.

Не изглежда реалистично правителството да знае по-малко от Ахмед Башев, особено след изказването на г-жа Бъчварова, че един премиер ако не знае нещо, значи не е истински премиер.

Просто не  ни е дадено да знаем много за прилежащия на властта бизнес, поне докато не спре да бъде прилежащ.

 

 

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law

За обществените медии, регулаторите и идеята зад тази дискусия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/03/12/bnt-9/

 
Тройната коалиция действаше по-директно 
Без декоративни дискусии и инициативи отдолу.
Като питаха Йордан Мирчев, шефа на парламентарната транспортна комисия, как върви законопроектът за публичното радиоразпръскване, той отговаряше с “Нещата там са много тънки” .  И нито дума повече.
Тънки, тънки – колко да са тънки:  накрая беше приет  закон и изменения в ЗРТ и ЗЕС, в които се видя персонално кой печели от тези разпоредби – освен другото (продажбата на ТВ2 и пр.) –  това е началото на Ирена Кръстева като телевизионерка – ако помните, че преди да говорим за детето, говорехме за майка му.  Когато казват, че нещата са тънки, те са дебели.
Сега е усвоен друг подход
Колкото и слуховете да създаваха очаквания за готови закони, сега са решили (да се създава видимост, че) самите медии  искат от парламента да се заеме с преструктуриране на медийния сектор, инициатива отдолу. 
Това, което имаме като инициатива отдолу:

дава се думата на предварително записани за участие,  Мартин Захариев съобщава точки, които висят във въздуха;
дава се думата на персонално поканени за подкрепа на точките на предварително записаните за участие:   Венелина Гочева експлицира алгоритъма (запис 1:05:50):  да се започне от трите точки  на Мартин Захариев  … когато Поли Карастоянова ми звънна…  тя знае…  един кръг колеги се срещаме много редовно и си говорим за медийната среда …   Поли знае, тези хора са професионалисти и   знаят какво трябва да се направи…

Кратко, чистосърдечно, от източника.
На дискусията се била родила някаква идея, пише на сайта на БНТ – чак да се е родила? Бяхте там, наистина ли го твърдите.
Официализираха това, което бяха решили да се официализира.
Вижте и как тръгва кампанията, че самите медии искат…:  заглавието в 24 часа: “Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност”…
 
 
 Filed under: BG Law Making, BG Media, Media Law

За обществените медии, регулаторите и правната им уредба

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/03/10/parl1/

За тези, които са нямали два часа, за да проследят дискусията “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”, която се проведе на 10 март 2016 в НС и беше предавана пряко от БНТ.
Непълно и субективно проследяване на изказванията.
2.30 Председателите  на комисиите – медийна и транспортна –  приветстват събраните в залата.
2.40 Предс. Полина Карастоянова представя  целите на обществените медии.
2.45 Предс. Настимир Ананиев въвежда темата за липсата на координация на двата регулатора.
2.46 Веселин Божков, предс. КРС.  Изпълнили сме точ-в-точ закона. Бил съм тревога за изпълнението на европейската регулаторна рамка. Няма разнобой между институциите. Но да видим накъде ще тръгне разговорът.
2.48 Иво Атанасов, СЕМ. Не успяхме да седнем на едно място, но сме тук. Готвят се промени в евродирективата. Изяснени са три основни сфери и ще се представят от комисаря Йотингер: независимост на националните регулатори по съдържанието – вкл. финансирането, за СЕМ  само с 35 хил лв разходите надхвърлят приходите;  защита на децата, медийна грамотност;  промени в юрисдикцията. Конвергенция не на регулаторите, а на регулацията. Не сливане на регулаторите, а развитие на правомощията им. Идеи за промяна, произтичащи от прилагането на закона – не се получават наказателните актове;
2.58 Вяра Анкова, БНТ.  Мисия и финансиране. Параметри на финансирането. Най-важната дискусия е за качеството на програмата, казва Райна Константинова. Фондът. Рекламите. Държавната помощ. БНТ е потърпевша от модела на цифровизацията.
3.07 Радослав Янкулов, БНР. А сега малка изненада. Ще прочета това, което ще кажа. Сихронът между лявата и дясната ръка трябва да е по-добър.  Парите не стигат, деца. Ние да бъдем какво – Островът на съкровищата ли? А не да мислим, че вечно трябва да живеем в санаториум. Важно е не кой, а какъв ще бъде регулировчикът. Правилата, Санчо. Слободията ни праща извън стотицата в класирането. Толкова. Повече, когато ни покани СЕМ, КРС или както ще се нарича това, което ще държи палката.
3.14.  Полина Карастоянова – Евтим Милошев, Диана Андреева, Мартин Захариев са поискали вече думата, другите след това.
3.15  Мартин Захариев –  три въпроса висят във въздуха, повече от шест години висят и ги казвам, ето ги

необходим ли е нов закон;
необходим ли е конвергентен регулатор;
необходимо ли е сливане на БНТ и БНР.

Мрежовото общество е факт. Регулаторът е имунната система на пазара. Това е решение политическо и не е на нивото на тези две комисии. Директивата е остаряла, но няма за цел мегаоргани. Съдържанието в интернет не е обект на регулиране.  Няма ярко налагащи се аргументи за конвергентен регулатор. МС може да образува акционерни дружества. БНТ и БНР могат да бъдат акционерни дружества  – самостоятелни или  холдингови. Ще могат да сключват договори от различен вид.
3.25 Диана Андреева. Пакт за култура. 840 милиона. Аудиовизуално производство.
3.31 Евтим Милошев. За силна обществена медия. Бюджетите да са адекватни. Обединение на БНТ и БНР. Това ще даде повече възможности за производителите на съдържание. Законът не отговаря на реалностите на пазара. За органа – да е по-авторитетен. Продуцентите искаме среда, в която да се развиваме.
3.35 Ирена Соколова, зам.председател. Работата да продължи в работна група.
3.38 Венелина Гочева. Разговорът трябваше да тръгне от тези три точки, които Мартин Захариев каза -когато ми звънна Поли Карастоянова и ме покани за тази среща – Поли знае, че един кръг се срещаме и говорим за медии  – и знаем какво трябва да се направи.
Основен въпрос – има ли политическа воля за промяна. Законът да бъде променен в посока интернет пространството.
3.41  Ани Горанова АБРО. Въпросът за пиратството. Сива зона: кой има компетентност за борба с пиратството, не се проверява, не се контролира, правомощия няма определени, нека да има функционална интеграция. Финансиране на обществените медии, прозрачност и контрол, държавната помощ да не създава дисбаланс.
3.45 Валери Тодоров. Продължителността на мандатите на ръководствата на обществените медии да се увеличи. Нови услуги  – да са в регулация. Конвергенция на регулаторите – когато и където  развити пазари. Обединение на БНТ и БНР – няма да доведе до икономия. Оптимизация е необходима, в рамките на съществуващите структури. Холдинг. Общи продуцентски центрове.
3.52 Ивo Инджов ИМП. Да се регулират медиите в интернет пространството. Поддръжник на таксите от аудиторията, но сега е късно. Срещу сливане на БНТ и БНР. Защо гледаемостта и слушаемостта  са ниски.
4.00 Бойко Василев, БНТ Имаме последен шанс да направим нещо за тази телевизия.
4.04 Веселин Божков отново. Не знаехме за какво ще говорим. Сега разбрахме, три точки. За Българското национално радио – когато си си напълнил гащите, по-добре да не пискаш. Четете директиви – необходимо е отделяне на регулирането на преноса от регулирането на съдържанието. Лондон и пр. Вивиан Рединг и пр.  Да не поставяме държавата пред угрозата на инфринджмънт
4.12 Мартин Захариев. Поемам отговорността за трите точки.
4-13. Полина Карастоянова. Няма значение кой в колко точки говори.
4.14. Мария Стоянова, СЕМ. Поправя Мартин Захариев от коя година е последната ревизия на медийната директива – 2010, а не 2007. (Всъщност не:   от  2010 г. е консолидираната директива, няма ревизия  – но изобщо:  налага ли ce да се поправя Мартин Захариев за годината на последната ревизия).
4-18. Христин Стрижлев, БНР. По-рано за час програма в БНР се даваха 500 лева, сега 400 лева
4.21 Константин Тилев, КРС. КРС работи друго, не медии. Говорите за неща, които нямат релация с нашата дейност.
4.23 Велизар Соколов. Законът за авторското право и сродните права е много важен. Да влезе в Светата троица. Парите са на пазара, трябва да вземем парите от този пазар и да ги вложим в продукти.
4.29 Светослав Терзиев. СБЖ. Има опасност от свръхрегулация. Вестниците и сайтовете ще бъдат под контрол. За саморегулиране.
4.33 Иван Иванов, заместник-председател на НС. За силни независими обществени медии, за обществена мисия, обществено финансиране, модерни независими компетентни регулатори, срещу политическите номинации. И обществените медии, и регулаторите имат много аспекти в некоординирана зона, така че отговорността е на парламента – българския парламент.
4.38 Петър Кънев, председателите – финални думи от президиума. Карастоянова: експертната среда решава бъдещето на регулацията.  Настимир Ананиев:  за регулиране на съдържанието в интернет.
Запис на събитието от БНТ.  Когато стане готова стенограмата, ще  бъде добавена тук.
Стенограма, пдф
*
 
Преди месец  писах за  ключовите въпроси на уредбата на обществените медии.  С идеята да не се отделя време за ясни неща. Срещата показа обаче, че за едни е ясно едно, за други – друго.
 Filed under: BG Content, BG Law Making, BG Media, Media Law

Да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/03/10/borisov_media/

Интервю на Полина Паунова с министър-председателя Бойко Борисов
8 март 2016
Министър-председателят е дал интервю по ред теми в центъра на обществения интерес, ето и частта, посветена на медиите.
Тази част от интервюто има мощно начало и още по-мощен финал.
 
“Имам рядката привилегия да не ги чета медиите на Пеевски.
А как се информирате?
Не чета и другите между другото. Защото знам, че като съм нанесъл огромна щета на газовите посредници например – и съм премахнал трима, в следствие на което газта е паднала с близо 40%, това влияе пряко на една медия, например. И тя ме окарикатурява от сутрин до вечер.
За коя медия говорите?
Всеки може да се сети, няма да се вкарам в … Когато накърня нечий интерес това веднага рефлектира върху мен. Всеки, който има по-голям бизнес в България си е направил медия – вестник, телевизия или сайт. Дали ще се занимава с лекарства, продажба на газ, с продажба на енергийни суровини, дали участва в обществени поръчки, дали има друг политически бизнес. В един момент аз знам всяка медия какво ще каже. Затова най-добрият ми начин за информиране е моят Фейсбук. Там пишат хиляди хора, всеки сигнал се проверява, давам отговор на всеки. От друга страна, животът не е само Фейсбук. Аз непрекъснато се срещам с хора, спирам до тях, кафене ли е, улица ли е, какво ли е – и усещам това, което ме питат. Единият въпрос е – бе, дай малко повече за пенсии. Затова ние сме дали над 210 млн. повече за пенсионерите бонус.
Казвате, че когато се накърнят нечии интереси, това рефлектира върху отразяването ви в дадена медия. Добре, ама след като спряхте обществени поръчки на фирми, свързани с Пеевски, вашият образ в неговите медии е все така богоподобен, тези медии много ви харесват, както ви харесваха и в първия ви мандат?
Ами и те се научиха, че ако на другия ден речат, че не ме харесват, ще излязат силно заподозрени. В момента това ми носи повече щета, отколкото ако напишат нещо лошо. Досега на два пъти те са писали лоши и гадни коментари за мен и това само ме е правило по-силен. След това съм побеждавал на изборите с голям резултат. Минал съм многократно през ударите и на едните, и на вторите, и на третите.
Кои са вторите и третите?
Които изброих – свързани с газ, лекарства, политика. Едни и същи са им методите. Компромати.
В България няма чиста информация, така ли?
Обикновено, когато се каже, че няма свобода на словото, всички по презумпция си представят, че премиерът или президентът (както Турция в момента, и в Полша, и в Унгария) ограничават медиите, сменят Конституционен съд, прокурор. Хората свързват всичко това с правителството. При нас е точно обратното. БНР и БНТ водят такава антиправителствена политика, че никой думичка не е казал по тази тема.
Може ли да ми дадете пример какво означава антиправителствена политика на обществените медии?
Добре, нека да не е антиправителствена политика, но точната дума е, че критикуват правителството непрекъснато. Нито сме сменили шефовете, нито сме пратили някой партиен деец, както се е случвало в предишните години. Така че медиите имат пълна свобода. Проблемът на медиите идва от собствениците им. Всяка една медия води политика, която да защити собствениците си.
Когато формирахте правителството към вицепремиерския ресор на госпожа Бъчварова бе разписана програма за изсветляване на медийните собственици, за изясняване произхода на медийния капитал. Защо тези идеи отпаднаха?
Те не са отпадали, нека ги направят. Аз съм “за”. То ако ме питате – в България всеки знае собственост на кого са медиите, фактически първият въпрос отпада, значи проверката трябва да бъде върху капитала на медиите. Собствениците са ясни.
Това положение е малко като с обществените поръчки – говорите за фирми, свързани с Пеевски, пък тези фирми документално не са свързани с него.
Затова не е толкова лесно разрешим проблема явно. Хубавото на демокрацията е, че всеки има дистанционно управление и като не му харесва една телевизия си превключва на друга. Като не му се чете един вестник не отива да го финансира, като го купува.
Какво значи “нека да ги направят тези мерки”?
Ако кажа сега, че ще разпоредя това с медиите да се случи, след три дни вие ще кажете, че видите ли, трябва Борисов да каже, за да го направят.
Дори няма нужда да минават три дни – парламентът гласува комисията “Русия-Турция”, вие се изказахте против нея и се депутатите се чудят как да я обезсилят.
За тази комисия разбрах пост фактум, затова така се наложи. Но добре – поемам ангажимент да разговарям с партията и незабавно да помоля г-жа Бъчварова да видим какво можем да направим с произхода на медийния капитал.”Filed under: BG Content, BG Media, Media Law