Tag Archives: българи

Медиите, ваксините и една интересна снимка в Дневник

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/MVzm_gH563E/


Вчера беше разпространена подписката срещу задължителните ваксини. Писах по-рано за нея и защо не трябва да се приема. Реакциите на медиите надали учудиха някой. Много пуснаха дословно прес-съобщението както винаги без навярно дори да го прочетат. Такива бяха TV7, News.bg, Lentata.com, Мениджър.News, Фактите.bg и дори Mediapool.bg. Сред тези, които пискаха мнение на специалисти, са Нова ТВ, БНР, Дарик и Дневник.
Забелязва се лесно коя медия е сериозна и коя е просто пощенска кутия. Коментарите под горните статии, както и дискусиите във Facebook в последните 48 часа, ми дават надежда. От една страна са ясен знак, че подписката няма да успее, но най-вече, че има още много българи, които осъзнават какъв проблем е отказа от ваксиниране и са готови активно да говорят по темата.

Дяволът е в детайлите
Нещо обаче в статията на Дневник ми направи впечатление. Те са последните, които трябва да критикувам в цялата тази сага и дори трябва да ги поздравя, че са искали мнението на водещ експерт по епидемиология. Илюстрацията, която са избрали, обаче е интересна по няколко причини. Виждате я в началото на този текст. След малко ще стане ясно защо е неподходяща за техния материал. Искам да подчертая, че в никакъв случай не ги виня за избора им – все пак виждаме лекар, който внимателно приготвя ваксина, нали? Дори бих им благодарил, че я поставят в този контекст, защото може да научим доста от нея.
Първото, което трябва да забележите е, че докторката на снимката носи предпазни очила и ръкавици. Това не се прави при поставянето на ваксини, защото няма риск за лекаря. Понякога лекарите слагат еднократни ръкавици, за да предпазят от замърсяване. Това не е изискване, защото се взимат много други мерки, а без ръкавици се работи по-лесно с шаващо детенце, която не обича да го боцкат.
Второто може лесно да се намери в мрежата. Тази снимка не е просто stock илюстрация, която се продава на медиите за такива статии. Това д-р Фелисити Харнел и снимката показва как приготвя експериментална ваксина срещу ебола, която ще бъде бита на първия доброволец за тестването ѝ върху хора във Великобритания. Това и налага допълнителните мерки за сигурност, които споменахме преди малко – ваксината не е тествана върху хора и има известни протоколи, които трябва да се спазват.
Третото нещо, което тази снимка може да ни научи, е свързано с историята на ваксините и антиваксърското движение. Виждаме една докторка, която зарежда доза ваксина в спринцовка, нали? Работата е, че в Европа и щатите няма да видите нещо такова що се отнася до задължителните ваксини. Дозите за многократни ваксинации са се използвали откакто са открити ваксините и все още се използват в по-голямата част от света. Причината е, че са много по-лесни и евтини за производство, пренасяне и съхранение. Това е възможно заради използването на минимални количества тиомерсал (thiomersal). Това е антисептично средство, което предпазва от бактерии и гъбички. За разлика от други антисептици, този не намалява ефективността на ваксините и причинява само леко раздразнение на мястото на инжектиране.
Преди около 15-тина години обаче антиваксърското движение насажда паника заради това, че съединението съдържа един атом живак (съдържа също атом сяра, но както и да е). Внушават за връзка с аутизма и въпреки становищата на всички експерти и многобройните доказателства, че такава връзка няма, регулаторните органи и производителите решават да махнат съединението от масовите ваксини. Затова във ваксините, които се бият на децата ни днес няма тиомерсал. Интересно наблюдение тук е, че спирането на съединението не се е отразило на броя случаи на аутизъм сред родените по-късно, но това е друга тема.

Това решение е направило използването на многократни ваксини невъзможно и се прибягва до еднократни. Затова горната снимка всъщност е по-подходяща от онази, с която започнахме и която използва Дневник. В България, както в цяла Европа и щатите се използват еднократни ваксини и в тях практически няма тиомерсал. За отделни е съобщено, че има откъслечни количества, което не е достатъчно за активно действие, пък какво остава за реакция върху тялото. В новата шествалентна ваксина, например, няма абсолютно никакъв тиомерсал.
Впрочем спирането на многократните ваксини е възможно само за развитите страни. Ние имаме добра инфраструктура, която позволява правилния превоз и съхранение на еднократните дози. В много от страните в Африка, Южна Америка и южна Азия това не е така. Затова там все още се използват многократни ваксини, които са също толкова ефективни и безопасни, колкото нашите. Цената също е аргумент. Докато една шествалентна ваксина ни струва 48 лв. без ДДС (плащаме я през данъците си, все пак), то за многократна доза цената би била около 10 пъти по-ниска.
Високата цена и спирането на производство на многокрани дози от някои ваксини са причината за забавена ваксинация в някои части на света. Има съмнения, че заради този необоснован страх от една иначе безопасна субстанция със страшно име, са си отишли десетки хиляди деца по света, които иначе можеше да бъдат ваксинирани по-рано и спасени. Това е един от приносите на отричащите ваксини и пример защо трябва да говорим по темата.


Фонд ЗДОИ, справката в ГРАО, Търговския регистър и Kiva

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/dEwcoG1tkzw/

Това е една много закъсняла статия. Миналия август изпратих запитване до ГРАО за това колко български граждани са родени в чужбина за последните 10 години по държави. Отговориха ми, че тази справка се заплаща по установена тарифа и ще струва 108 лв. Съвсем нормално е да има такса, но нямам отделен бюджет за такива неща. Писах в Twitter, че справката би била наистина интересна и е жалко, че няма да я видим.
Веднага ме питаха за сметка/Paypal и в рамките на час-два сумата беше събрана. След 24 часа събраните пари вече бяха 250 лв. заедно с моя принос. Платих на ГРАО и три дни по-късно публикувах оригиналната справка. Разпитах дарителите какво да правим с остатъка и общото мнение беше да останат при мен за бъдещи такива справки. Направих таблица, за да се следят нещата. Нарекохме го „Фонд ЗДОИ“.
От тогава насам се случиха няколко интересни неща. Първо пуснах две статии с извадки от данните – за българите в Германия и идея как механично да се увеличи статистиката за родените българи. На няколко пъти се опитах да направя карта на света показваща родените по държави, но не ми остана време да я завърша. Основният проблем беше, че срещах трудности с CartoDB, но най-вече, че доста от имената на държавите не бяха стандартни. Навярно някой друг би могъл да направи такава карта. (Допълнение: пуснах карта)

Забелязах обаче неточности в справката на ГРАО. Включваха данни за деца родени в Чехословакия и „Сърбия и Черна гора“ доста след като такива държави са спрели да съществуват. Имаше грешки за поне 100-тина деца. Първата ми идея беше, че може би справката не е по година на раждане, а по дата на регистрация в общината. Т.е. някое дете е родено в Чехословакия през 1990, но е регистрирано като български гражданин едва през 2006-та. Попитах ГРАО и се оказа, че не е така – в ЕСРАГОН наистина е имало грешки. Месец по-късно получих благодарствен мейл, че съм отбелязал тези несъответствия. Изглежда служителите в общините са избирали грешно страните във формуляра. Последвалата проверка е поправила мястото на раждане в актовете на всички такива деца. Изпратиха ми обновена справка. Двете справки ще намерите в по-удобен вид тук.
Този случай е добър пример защо данните трябва да са отворени и публични. Ако не бях седнал да се занимавам, ако хора не бяха дарили за каузата и не бяхме разгледали данните, нямаше да разберем, че доста деца са със сгрешени актове за раждане. Това можеше да е сериозен проблем по-нататък в живота им. Замислете се какви други грешки има в базите данни на администрацията, които могат да се хванат по същия начин. Какъв ефект може да има от тези грешки?
Цялата комуникация с ГРАО беше по мейл – заявката, бележката за превода, получаването на справка и дискусията след това. Затова бях учуден, когато получих писмо по пощата. Snailmail. Всъщност не е толкова странно – за почти всички запитвания по ЗДОИ съм получавал писма, защото „такава била процедурата“. Това трябва да ви говори колко напред сме с електронния документооборот. Интересното в писмото беше, че съдържаше договор, който се предполагаше, че трябва да подпиша, за да ми дадат справката. Получих го доста след като платих и взех данните, така че не съм подписвал и връщал нищо на ГРАО. Притеснителното в договора беше една клауза, че нямам право да споделям информацията получена по тази заявка. Това беше странно, още повече, че я бях споделил седмици по-рано.
Следващата идея за „фонда“ е да се плати таксата за цялата база данни на Търговския регистър. Както писах преди, промените на новия кабинет свалиха значително таксата. Агенцията по вписванията обаче продължава да упорства държейки базата данни като бащиния. В началото на януари са направили промени в стандартния договор, които силно ограничават отвореността на данните и усложняват получаването им. Когато тези проблеми бъдат изчистени, ще платя таксата и ще получим една от най-важните бази данни в държава ни. Доколкото знам, Министерски съвет работи в тази насока.
Междувременно, в края на миналата година реших, че няма смисъл парите да седят просто така и ги обърнах в Kiva кредит. Kiva e система за микрокредитиране, чрез която може да заемете 25 долара или повече на хора по цял свят. Няма лихви или такси по преводите. Парите се връщат в 98.79% то случаите. Рискът идва от природни бедствия, болести или икономически катастрофи. Ползата от тези микрокредити е, че не са дарения – тоест получателите трябва да предоставят план за връщане и имат стимул да подобряват бизнеса или средата си. Когато трябва да платим за справка, ще възстановя от Kiva и ще покрия евентуални загуби. Просто мисля, че има много повече смисъл парите да помагат за пречиствателна станция в училище в Уганда, където отиде последният заем, отколкото да стоят в Paypal.


Лесно е да „си Шарли“

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Z1-I9IOeJfY/

Атаките в Париж, на които станахме свидетели миналата седмица, са просто престъпления от омраза. Такива са и побоищата над цветнокожи в центъра на София. Докато последните се разглеждат от родната прокуратура като просто хулиганство, то първите бяха бързо обявени за терористични атаки. За едните си заравяме главата в пясъка, но е сложно да се каже дали за тези в Париж властите са прави. Всъщност цялата тема за ислямизма, ектремизма в която и да е религия и тероризма като политическо средство е изключително сложна и многопластова материя. Нямам претенции да разбирам всички нюанси или способност да я обсъждам тук. Има няколко аспекта, които ме занимават в последните дни.
Да започнем със свободата на словото. Много сочат като основна цел на атаките създаване на страх у журналистите да критикуват и осмиват определени теми от исляма. Наистина, доста световни медии не показаха карикатурите на френския вестник и по принцип избягват да показват образи на Мохамед. Това се посочва с пръст като отстъпване от свободата и победа за джихадистите. Междувременно, същите говорят как не трябва да отстъпваме от свободата на словото и че подобни атаки няма да спрат критиката към тиранични режими и потъпкване на правата на хората. Всичко това изглежда на пръв поглед двулично.
Нека погледнем нещата от друг ъгъл. Предоставете си, че утре вестник публикува карикатура на Левски. За да е по-актуално, нека да е от турски издател в Кърджали. И то не просто каквато и да е карикатура, а (с извинение към всички) Левски участваш в оргия с надзирателите си точно преди екзекуцията. Статията да е озаглавена „Левски поне е умрял щастлив“ и да обсъжда положителните според тях страни на турското робство. Абстрахирайте се от контекста на скорошните събития и си представете реакцията на обществото ни. Замислете се как вие бихте се почувствали и какво бихте направили.

Разгледах карикатурите на Шарли и макар наистина да осмиват всички по домова книга, като идея са близки до описаната горе ситуация. Не искам да се навлизам в критика за естетиката на тяхната сатира. Както Ризви писа в Huffington Post, това няма никакво значение. Важно е обаче да разберем, че съвсем разбираемо срещу тях има отпор и яростна критика. Същността на свободното слово е, че всеки има право да казва каквото си иска. Същите тези принципи обаче не гарантират, че такава сатира няма да бъде порицана от опредени групи. Тези принципи диктуват, че въпросните обидени имат право на това.
Разбира се, този отпор не може да има нищо общо с атаките от миналата седмица. Насилието е знак за безсилие и както стана ясно в последните дни, дори е контрапродуктивно. Жертвите от Шарли в никакъв случай не са заслужили съдбата си и определено имат нужда подкрепата ни. Същото важи и за поне 200-те журналиста зад решетки сега и десетките намиращи смъртта си всеки месец без късмета да са граждани на европейска страна. Защитавайки техните права и признавайки острата нужда, която обществото ни има от техния труд, не може да ни накара да изоставим критичното си мислене.
Никой не трябва да порицава една или друга медия, за това, че не публикува карикатурите на Шарли в знак на солидарност. Аналогично, ако описаната горе пародия на Левски наистина излезе, ще има два взаимно свързани и еднакво важни показателя за свободата на обществото ни. Първо, дали ще защитим правото на вестника да публикува и физическата неприкосновеност на авторите. (Съмнявате ли се, че ще има призиви са забрана и бомби пред редакцията? Всеки българин ли ще е лично отговорен за това насилие?) Второ, дали ще оставим на мира обществения отпор, който несъмнено ще заклейми осмиването на важен символ от идентичността ни. Добре е да се смеем и да възприемаме с хумор подобна сатира. Навярно някои ще реагират точно така. Ще има критици за липсата на вкус, както и откровено обидени. Това е част от реалността на свободното слово и не трябва да налагаме един или друг подход като норма.
Тези, за които няма място обаче, са радикалите палещи редакции и пребиващи невинни граждани. В България това са обикновено скинарите и има твърде често такива случаи. Виждаме ги и премного във Франция след атаките. Маршът в Париж вчера беше важен, за да покаже, че Европа е обединена и готова за действие. Европа днес има остра нужда от нещо, за което да е единна. Дали ще има реални действия е друга тема.
Маршът беше обаче също толкова силен политически символ, че няма място за радикални елементи като Льо Пен, Фаранж, Сидеров или Златна зора. Всъщност именно политическите последствия след тези атаки ще навредят най-много на Европа. Иронията е, че свободата на словото може само да спечели. Затова колкото и цинично да звучи, единствените печеливши от тези атаки са крайно десните и самите ислямисти. Първите, защото експлоатират страха и объркването на хората, а вторите, защото мюсюлманите на континента биват отчуждавани и заклеймявани все повече. Подобна е ситуацията с етническите турци в България и политическата симбиоза между ДПС и Атака. Такъв тип политика видяхме във Великобритания от Фаранж покрай емиграцията.
В този контекст става ясно, че макар основната цел на атаките в Париж беше свободното слово, отрицателният ефект ще удари най-вече обществения ред и политическата обстановка в Европа. Вчерашният марш в Париж беше посетен от много световни лидери изразяващи подкрепа за свободата на словото. По ирония, доста от тях сами по себе си са виновни за потъпкването ѝ и най-вероятно ще експлоатират също толкова безсрамно страховете на обществото. Този марш беше важен, но лесен – имаше ясна жертва и ясен външен враг. Лесно е да „си Шарли“. При дискриминацията, престъпленията от омраза, ксенофобията и защитаването на правото да критикуваш, врагът е вътрешен, има пари и право да гласува. Срещу тези престъпления няма да видите многомилионен марш, макар в Германия да виждаме наченки на такива. Няма да видите политически лидери отпред и 24 часово отразяване по световните медии. Тези неща се оправят с пример и постоянство. С гласовете си обаче създадохме среда, в която е политическо самоубийство да отстояваш твърдо такава позиция. Родната политика е ярък пример, но колкото и да ни блазни да сме специални, далеч не е изключение в Европа.
Не може да научим всеки да има чувство за хумор, но може да научим мнозинството на уважение и приемане на критика.


За Русия без любов

Post Syndicated from Longanlon original http://kaka-cuuka.com/3428


Русофилството и русофобството са традиционни хобита у нас и не минава ден без да попадна на разгорещен спор в интернет на тази тема. Русия наистина носи отпечатъка на своето тежко минало и се опитва да просъществува в съвременния свят и е малко тъпо да се окачествява като извор на всичко зло – поради което преди време се изказах за нея с любов. Предвид настроенията у много българи обаче, мисля, е време за няколко думи за Русия без ама никаква любов…

(Чети още…) (843 думи)


Електрическото гласуване

Post Syndicated from Илия Горанов original http://9ini.babailiica.com/e-voting/

Това, което ще последва е инспирирано от два фактора. Първият е публикацията на Боян Юруков – Електронно гласуване и доверието в изборите, а второто е една моя дискусия в Twiter с Владимир Каролев, където му обещах, че някой ден ще напиша, защо в България електронно правителство няма да има в обозримо бъдеще. И въпреки, че електронното правителство е силно различно от електронното гласуване – факторите, които обуславят провала и на двете са силно свързани.
Нататък тази публикация ще продължи в стил на контра-протест срещу написаното от Боян, защото в голяма степен не съм съгласен нито с него, нито с някои от коментарите под публикацията. Първоначално и аз планирах да напиша коментар, после се получи малко дълго и реших да е цял постинг. И така:
Първо да ви запитам – как по-точно ще стане проверката – дали гласът ми е отчетен правилно, без да се наруши тайната на вота? И как ще се предпази системата (независимо дали е електронна или хартина) от това да се продават по този начин гласовете?!
Както е написал и Спас Колев (коментар под публикацията в блога на Юруков) – основнен проблем на купувача на гласове е, да провери дали продавача “си е свършил работата” – ако има система, чрез която се проверява правилно ли ти е отчетен гласа – това АВТОМАТИЧНО решава основния проблем на купувача, което искаме да избегнем.
По темата с online гласуването – много хора отказват да приемат, че гласуването на национални избори не е като гласуването във Facebook или online анкета и се регулира от някаква нормативна уредба. Колко места по света можете да посочите, където на национални избори се гласува online? Подчертавам – не на избори за телевизионни водещи, мис-красота или снимката с най-красиво бебе, а на НАЦИОНАЛНИ ИЗБОРИ?! В комбинация с българския контекст на явна масова търговия с гласове, изборен туризъм, купуване на цели комисии, подмяна на бюлетини, протоколи и т.н. – въвеждането на online гласуване е на практика вредно. И да – твърдя, че е вредно точно както Боян твърди, че ще е полезно защото повече хора ще гласуват (за повечето хора по-късно). А дории да не е масова практика, дори само съмнения за измами да има – online гласуването само ще ги подсили.
И точно както Боян твърди, че купуването на гласове и подмяната на бюлетини не са проблем, защото “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим“, аз пък смея да твърдя, че няма нужда да стимулираме гласуването в чужбина, защото “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим“… в момента гласоподавателите в чужбина са около 3% от общия брой. От 250 секции в чужбина гласуват горе долу толкова хора, колкото от 50 секции в България и ако успееш да “купиш” 50% от хората в секцията – 100 секции (от общо почти 12000) могат напълно да игнорират резултата от чужбина.
Тук искам да подчертая, че в никакъв случай горното не е моето мнение и в никакъв случай не желая да игнорирам гласоподавателите извън България, нито твърдя, че са статистически незначими. Давам горното единствено като пример за това колко грешни са според мен разсъжденията, че понеже “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим” не трябва да се обръща внимание на измамите.
Също така съм абсолютно категоричен, че причината за ниската избирателна активност (и най-вече при младите) не е свързана с липсата на възможност за електронно или online гласуване. Основната причина е политическата пасивност на масата хора и тази политическа пасивност трудно ще се излекува с online гласуването. По-скоро протестите или други форми на активност на гражданското общество са факторите, които ще събудят повече пасивни, отколкото технологиите.
Не на последно място – когато голяма част от населението е доведена до такова социално положение в което са готови срещу 20 – 50 лв. да си продадат бъдещето за следващите 4 (че и повече) години, трудно можем да повлияем чрез технологии, защото проблемът не е технологичен. И за съжаление (лично мнение) – това е едно от нещата, които въпросните хора извън България не могат да приемат – може би защото живеят в друг контекст и друга среда, но явно не разбират колко лесно е, да манипулираш, управляваш и купуваш хора живеещи с години в условия на постоянен недостатък. И количеството на тези хора е в пъти по-голямо от количеството на политически активните, на българите в Чужбина и на всички онези, които се твърди, че ако ги активизираме на избори, ще се промени резултатът.
Твърдението, че въвеждането на електронно гласуване (било то машинно или online) ще доведе до спестяване на пари също не мога да го подкрепя. Боян си пада по събирането на данни и ще го замоля, ако за него представлява интерес и разполага с необходимата информация, да изготви една инфографика, която да представя разпределение на разходите за провеждането на едни избори по различни пера. Без да съм виждал данните и да съм ги анализирал съм готов да се обзаложа, че едно от основните пера по избори всъщност е за МВР – за охрана на изборите, което няма да се спести чрез електронното гласуване. Перото за обработката също няма да намалее, защото хартиеният процес при всички положения ще остане, а при него цената зависи от броя на секциите, а не от брой на гласувалите – и нито един глас да няма, пак се обработват резултати (нули) от 12 хил. секции. От печатане на бюлетини също няма да има особена икономия, защото там перото е относително малко, а няма да отпадне изцяло. Хонорарите на 12000 секционни комисии средно по 7 човека + други комисии – почти 6 милиона лева също няма да се спестят. Единственото, което евентуално може да бъде сериозно перо на икономия са изборите извън България, тъй като там организацията за една секция е доста по-скъпа от организацията в България. Но ако съпоставим всичко това със стойността на една евентуална такава система – икономия може да се постигне само в някакъв много дългосрочен период.
Докато пишех, набързо спретнах една такава графика базирана на данните обявени в медиите за последните парламентарни избори през май 2013 г. Разпределението е на база 21 милиона лв. разходи.
Разпределение на разходите на парламентарните избори през май 2013 г.
Дори и да става дума за online гласуване при което няма закупуване на хардуер – разходите по внедряването и поддържането на такава система ще бъдат перо. А ако говорим за машинно гласуване – дори и най-евтиното решение, когато включва купуване на хардуер, трябва да се мултиплицира по 12 хил секции и веднага става сериозно перо, което в краткосрочен план е финансово неизгодно. А при такива технологии трудно може да се говори за дългосрочен план, защото рядко такава технология може да намира приложение повече от 4 години – просто технологията ще остарее. А колко избори ще се проведат за 4 години? В най-добрия сценарии 4 пъти, а може и само 2.
Единственото, с което мога да се съглася е, че електронното гласуване под каквато и да е форма може да намали грешките и да облекчи процеса като цяло.
И накрая – електронния подпис. Стига с тоя електронен подпис на избори. Предназначението на електронния подпис е да доказва самоличността на автора – да свързва физическото лице с волеизявлението. Естествено, че online гласуването има нужда от еднозначна идентификация на гласоподавателя, но също така се нуждае и от гарантиране на тайната на вота. Освен това електронният подпис не може да спре купуването на гласовете (да не повдигаме наново спора, дали може да го улесни). А електронните подписи на управителите на фирмите не винаги стават за използване за гласуване, защото зависи какъв е типът на сертификата им и ограничението идва най-вече от ЗЕДЕП, но и Изборният кодекс поставя ограничения, като например §113 (14) т.5, от преходните и заключителни разпоредби, където се казва, че “гарантира, че гласуващите избиратели няма да имат допълнителни разходи извън обичайните разходи за комуникация по интернет“, което автоматично изключва електронния подпис от техническото решение.

Adblock

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=335

Скоро не се бях занимавал активно с българските списъци за блокиране на нежелано съдържание. След като хората зад Adblock Plus ореваха, че насоките на страницата са доста out-of-date, преди малко направих доста обновления:

Премахната поддръжката за urlfilter.ini за Opera – това беше доста крив вариант за филтриране, който отдавна е deprecated;
Добавена информация за Adblock Plus за Android;
Коригирани статистиките за операционните системи – имаше проблем с визуализацията на Mac OS;
Обновен списъка с филтрите – след голямото коледно прочистване са добавени доста нови, подадени от потребители филтри.

Ако все още не сте изпробвали технологията, открийте как на Adblock за българи. Промените могат да се следят и в Twitter.

Отново reCAPTCHA

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=224

Този път вероятно за пследно.
Искам да споделя общите впечатления при използването на reCAPTACHA за българи. Оказа се, че задачите, давани от тази услуга доста затрудняват средния потребител. Явно като човек, който прекарва доста голяма част от времето си да чете на чужд език, съм подценил сложността. Ето и тъжната статистика:
Близо 1 милион успешни попадения, малко повече reload-и и 160`000 неуспешни опита. Това определено показва, че reCAPTCHA не е подходяща за български потребители.
Новата реализация е inhouse разработка, само с числа и достатъчно сигурна, за да издържи на обща атака. Таргетираната е друга бира, там ще прилагаме други мерки, при необходимост.