Tag Archives: блокиране

Отново ме блокираха във Facebook

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/block-facebook-2/

За пореден път съм блокиран във Facebook и за втори път причината е, че цитирам с ирония думите на някого друг. В случая коментирах под пост на Йордан Стефанов, който списва „Наука и критично мислене“ и блога 6nine. Поводът беше негово участие при Коритаров, където говори за скорошните протести на антиваксърте срещу задължителния характер на ваксините. В общи линии малко повече може да се каже, отколкото при предишния им протест, но явно има нужда да се повтаря отново и отново. Затова е добре, че Йордан се наема да го прави.

За това си участие си той спечели поредна доза определения из едни групи във фейса. Едно от по-цветущите му изпратих и цитирах под поста му. Ето оригиналния коментар пуснат на стената на един от организаторите на активакс протеста:

Два дни по-късно профилът ми беше блокиран за 24 часа, тъй като коментарът ми не отговарял на стандартите на общността. Ясно съм го означил като цитат, а и от контекста после става ясно. Това, разбира се, няма значение, тъй като алгоритмите не разбират от контекст. Те търсят ключови думи, а в коментара ми определено има няколко притеснителни такива. Затова съм си спечелил и блокиране.

Тъй като статусът на Йордан беше частен, не мисля, че някой е подавал оплаквания конкретно за него. По-скоро са изпращали повече сигнали за мен и други неща, които съм писал. Когато алгоритъмът е хванал въпросната ключова дума, се е задействал. Нещо подобно стана преди две години, когато пак иронизирам мъжкарите, които се пънеха, че бежанците в Германия са били жени, но като стане дума за домашното насилие, всички опорстват. Предвид дебатът за оная конвенция този статус май е все по-актуален.

Интересното в този случай е, че цитираният от мен коментар си стои. Въпреки използването на същите ключови думи и въпреки многобройните докладвания. Моят вече е изтрит. Това всъщност е един дребен пример защо не трябва да се позволява на алгоритми да филтрират съдържание и да раздават наказания. Именно това се готви като законодателство на европейско ниво, но не просто в сферата на интернет тормоза, но и като защитата на интелектуална собственост.

Но в крайна сметка мярката е само за 24 часа и отново ще получа извинение от Fb, както последните пъти. Щом участието на Йордан толкова е подразнило антиваксърите, значи си заслужава да го видите, както и да се насочите към блога му 6nine.

Цифрова икономика и цифрово общество

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/eu_digital-4/

От сайта на Съвета на ЕС – обобщение за хода на изпълнението на цифровата стратегия на ЕС:

  • премахване на таксите за роуминг;
  • модернизиране на защитата на данни;
  • гарантиране на трансгранична преносимост на онлайн съдържание;
  • насърчаване на електронната търговия чрез преустановяване на необоснованото геоблокиране.

ЕК готви голям нов пакет от амбициозни мерки за подпомагане завършването на цифровия единен пазар  с цел по-нататъшното разширяване на цифровата икономика на ЕС и премахването на регулаторните пречки между държавите от ЕС  като например в областта на

Задачите на дневен ред – от сайта на ЕК:

На 26 април 2018 е поредното 9-то заседание/ триалог за ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

На 26 април 2018 се обявяват и мерките за справяне с дезинформацията онлайн.

Също днес ЕК огласява мерки за справедливо третиране на дружествата от страна на платформите и търсачките.

Защита на гражданите от действия на Facebook

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/14/facebook-12/

Профилът на потребител от Берлин във Facebook  е блокиран и един от коментарите му е изтрит. Kоментарът  се отнася до  изявленията на унгарския премиер Виктор Орбан срещу имигрантите.

Потребителят иска деблокиране на профила  и възобновяване на коментара.

Берлинският съд е наредил на Facebook да деблокира профила на потребителя. Това е първото съдебно решение в Германия с такова съдържание.

Германия  прие закон  NetzDG, който предвижда глоби до 50 млн. евро, ако платформите не премахнат в кратък срок съобщения, съдържащи реч на омразата. Facebook  разшири екипа си  за Германия, за да  може да реагира достатъчно бързо. Не е тайна обаче, че Facebook изпитва трудности при преценката на законността на съдържанието. Което води към темата за рисковете при различните подходи за борба с незаконното съдържание.

Случаят е интересен, защото се отнася до защита на гражданите от действия на компанията.

 Повече

Геоблокиране в ЕС: границите остават

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/27/geobl-2/

Влиза в сила Регламентът за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание.

Малки стъпки напред към единен цифров пазар.

Федерацията на германските потребителски организации напомня това, което Юлия Реда обяснява в сайта си – и след Регламента за геоблокирането  границите остават.

Във Франция потребителите могат да гледат Netflix, но не и ARD и ZDF – това трябва да приключи, казват германските понтребители. 

Исканията на федерацията

 

Регламент за забрана на необоснованото геоблокиране

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/02/%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE/

Съветът прие регламент за забрана на необоснованото геоблокиране във вътрешния пазар.

Геоблокирането представлява дискриминационна практика, която не позволява на онлайн клиентите да получават достъп до продукти или услуги и да ги закупуват от уебсайт, установен в друга държава от ЕС.

В изявленията на Германия, Франция и Люксембург се подчертава значението на т.нар. ‘Review clause’ и оценката на въздействието  две години след влизането в сила на регламента.

Блокиране на географски принцип: резолюция на Европейския парламент

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/02/23/geoblocking/

Като част от мерките, свързани с изграждането на цифров единен пазар, се обсъжда регламент за геоблокинга.

На 6 февруари 2018 Европейският парламент е гласувал   Законодателна резолюция  относно предложението за регламент   за преодоляване на блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (COM(2016)0289 – C8-0192/2016 – 2016/0152(COD)) (Обикновена законодателна процедура: първо четене).

На страницата, на която е резолюцията, има и консолидиран текст на проекта за регламент. 

Юлия Реда нарича гласуването “малка стъпка”  поради изключенията от обхвата, например стрийминга, Асоциацията на потребителите също нарича решението “половинчато”.

Все пак надежди се свързват с  чл.9 – клауза за преразглеждане:

Член 9

Клауза за преразглеждане

1.  До… [две години след влизането в сила на настоящия регламент] и след това на всеки пет години Комисията докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно оценката на настоящия регламент. В този процес Комисията отчита цялостното въздействие на регламента върху вътрешния пазар и трансграничната електронна търговия, включително по-специално евентуалната допълнителна административна и финансова тежест за търговците, произтичаща от съществуването на различни приложими регулаторни режими в областта на потребителското договорно право. Докладът се придружава при необходимост от предложение за изменение на настоящия регламент с оглед на правното, техническо и икономическо развитие.

2.  Първата оценка, посочена в параграф 1, се извършва по-специално с оглед да се оцени приложното поле на настоящия регламент и обхвата на забраната, установена в член 4, параграф 1, буква б), както и дали настоящият регламент следва да се прилага и за услуги, предоставяни по електронен път, чиято основна характеристика е предоставянето на достъп до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти и на възможност за ползването им, включително продажбата на защитени с авторско право произведения или защитени обекти в нематериална форма, при условие че търговецът разполага с необходимите права за съответните територии.

 

Европейската комисия е направила следното изявление по този повод:

“Комисията взема предвид текста на член 9, приет от Европейския парламент и Съвета.

Без да се засяга правото ѝ на инициатива по силата на Договора, Комисията иска в този контекст да потвърди, че, в съответствие с член 9, в първата си оценка на настоящия регламент, която следва да бъде извършена в срок от две години след влизането в сила на регламента, тя ще направи задълбочена оценка на начина, по който регламентът се изпълнява и е допринесъл за ефективното функциониране на вътрешния пазар. По този начин тя ще вземе предвид нарастващите очаквания на потребителите, особено на онези, които нямат достъп до защитени с авторско право услуги.

Като част от оценката тя ще извърши задълбочен анализ на осъществимостта и на потенциалните разходи и ползи, произтичащи от евентуални промени в обхвата на регламента, по-специално по отношение на евентуалното заличаване на изключването на доставяните по електронен път услуги, чиято основна особеност е предоставянето на достъп до или използването на защитени с авторско право произведения или други защитени обекти, от разпоредбите на член 4, параграф 1, буква б), когато търговецът притежава необходимите права за съответните територии, като надлежно взема под внимание евентуалното въздействие, което евентуално разширяване на приложното поле на регламента би имало върху потребителите и предприятията, както и относно засегнатите сектори, в целия Европейски съюз. Комисията също така внимателно ще анализира въпроса дали в други сектори, включително тези, които не са обхванати от Директива 2006/123/ЕО, които също са изключени от приложното поле на регламента по силата на член 1, параграф 3 от него, например услугите в областта на транспорта и аудио-визуалните услуги, следва да бъдат премахнати оставащите необосновани ограничения, основани на националност, място на пребиваване или място на установяване.

Ако в оценката на Комисията се стигне до заключението, че приложното поле на регламента трябва да бъде изменено, Комисията съответно ще приложи към нея законодателно предложение.”

 

Facebook срещу т.нар. revenge porn

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/11/11/fb-revenge-porn/

Facebook ще изпробва нов превантивен метод за блокиране на неразрешеното разпространение на интимни снимки в социалната мрежа.  Методът ще се приложи първо експериментално –  с помощта на австралийски потребители на Facebook.

Компанията ще се бори с т.нар. ‘revenge porn’, разпространение на снимки без съгласието на лицето като отмъщение. Няма съмнение, че задачата е важна – но проблемът  е кой иска премахване на достъпа и как да се установи, че това е точно засегнатото лице.

Доколкото става ясно, ще трябва засегнатото лице да достави на компанията материал за сравнение – оригинала на снимките. Не звучи достоверно, но така се разбира от  съобщението в медиите.

Filed under: Media Law

ЕС: преодоляване на геоблокирането

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/07/02/geobl/

Работи се по Регламент  за преодоляване на блокирането на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, мястото на пребиваване или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар.

Проектът на ЕК от  2016

Позиция на EDRI

В хода на обсъждането Регламентът вече се предлага да бъде за неопрадваното блокиране. Балансите са трудни и първоначалното очакване за отпадане на ограниченията изглежда няма да се оправдае.

Докладът на Ружа Графиня фон Тун унд Хоенщайн   в Европейския парламент

Процедурата

Filed under: Digital, EU Law

Съд на ЕС: за достъпа до The Pirate Bay

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/15/the-pirate-bay-5/

Вчера беше публикувано решението на Съда на ЕС по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

Решението засяга функционирането и достъпа до The Pirate Bay.

Спорът

9 Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

10      Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

11      Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

12      Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

13      Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

Въпросите

 При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

Вече имаме заключението на Генералния адвокат Szpunar, според което

обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Решението

Понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 29 и цитираната съдебна практика). За да се прецени дали даден ползвател извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва да се отчетат няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими.

  • ключовата роля на потребителя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този потребител извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 31 и цитираната съдебна практика).
  • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 32 и цитираната съдебна практика).
  • закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 33 и цитираната съдебна практика).
  • дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 34 и цитираната съдебна практика).

42 В случая, видно от акта за преюдициално запитване, значителна част от абонатите на Ziggo и XS4ALL са сваляли медийни файлове чрез платформата за онлайн споделяне TPB. Както следва и от представените пред Съда становища, тази платформа се използва от значителен брой лица, като администраторите от TPB съобщават на своята платформа за онлайн споделяне за десетки милиони „потребители“. В това отношение разглежданото в главното производство разгласяване се отнася най-малкото до всички потребители на тази платформа. Тези потребители могат да имат достъп във всеки момент и едновременно до защитените произведения, които са споделени посредством посочената платформа. Следователно това разгласяване се отнася до неопределен брой потенциални адресати и предполага наличие на голям брой лица (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 45 и цитираната съдебна практика).

43      От това следва, че с разгласяване като разглежданото в главното производство закриляни произведения действително се разгласяват „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

44      Освен това, що се отнася до въпроса дали тези произведения са разгласяват на „нова“ публика по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 28 от настоящото съдебно решение, следва да се посочи, че в решението си от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24 и 31), както и в определението си от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315, т. 14) Съдът е приел, че това е публика, която носителите на авторските права не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.

45      В случая, видно от становищата, представени пред Съда, от една страна, администраторите на платформата за онлайн споделяне TPB са знаели, че тази платформа, която предоставят на разположение на потребителите и която администрират, дава достъп до произведения, публикувани без разрешение на носителите на правата, и от друга страна, че същите администратори изразяват изрично в блоговете и форумите на тази платформа своята цел да предоставят закриляните произведения на разположение на потребителите и поощряват последните да реализират копия от тези произведения. Във всички случаи, видно от акта за преюдициално запитване, администраторите на онлайн платформата TPB не може да не са знаели, че тази платформа дава достъп до произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата, с оглед на обстоятелството, което се подчертава изрично от запитващата юрисдикция, че голяма част от торент файловете, които се намират на платформата за онлайн споделяне TPB, препращат към произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице разгласяване пред „нова публика“ (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 50).

46      От друга страна, не може да се оспори, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство се извършва с цел да се извлече печалба, тъй като тази платформа генерира, видно от становищата, представени пред Съда, значителни приходи от реклама.

47      Вследствие на това трябва да се приеме, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство, съставлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

48      С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“  трябва да се тълкува в смисъл, че  в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

Масовите коментари са, че решението засилва позициите на търсещите блокиране организации.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Президент: лично и публично в социалните мрежи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/15/twitter-11/

Президентът на САЩ е особено активен в социалната мрежа Twitter.

Тръмп не само говори, той и блокира достъпа – възможността да отговарят, критикуват, обсъждат – на опоненти и другомислещи.

Тези два факта са в основата на дебатите дали в Twitter  президентът говори частно или официално и, съответно, блокирането не е ли цензура в противоречие с правата по Първата поправка.

За правната природа на съобщенията на президента в Twitter вече има и произнасяне на съда (9th U.S. Circuit Court of Appeals). В този смисъл е и отвореното писмо на Knight Institute, което заслужава отбелязване.

Наистина Тръмп – макар много да гледа телевизия – говори не през класическите медии, а главно през личния си профил в Twitter. Това дава основание да се твърди, че на сериозни твърдения, представляващи обществен интерес, гражданите трябва да могат да реагират, следователно профилът на президента – комуникиращ главно чрез Twitter – се превръща във форум за обществени дебати. В такъв контекст  и с позоваване на Франклин се твърди, че

президентът не може да изключи определени хора от такъв обществен форум само заради изразяване на противоречиви възгледи или критики, които не му харесват. […] Всъщност  свободата да се критикува  е точно причината, поради която Първата поправка съществува  […]

Стивън Кинг e между известните американци, които съобщават, че са блокирани от президента в Twitter

//platform.twitter.com/widgets.js

Filed under: Digital, Media Law, US Law

Съд на ЕС: блокиране на достъпа до The Pirate Bay

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-the-pirate-bay/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

Преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

–        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

Съответствието на блокирането с основните права

 Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Гласът ми за изборите и референдума – Трайчо Трайков, Не, Не и Не

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/kak-shte-glasuvam/

На всички избори се сблъскваме с една и съща дилема – не се припознаваме в предложените кандидати. Повечето от тях дори не понасяме. Така вот се превръща по-скоро в избор кого не искаме в НС/МС/общината. Възприемаме, че в една добра демокрация номинациите биха мислили за народа, биха отразявали като поведение, концепции и планове това, което ние виждаме като добре за нацията. Това е една красива идея, но за жалост не по-малка заблуда от тази, че ще дойде “някой да ни оправи”.

Демокрацията не работи така. Някой твърдят, че избираме по-малкото зло сред няколко големи. Макар понякога кандидатите да са наистина по-скоро за затвора, отколкото за трибуната, често просто става въпрос за интереси. Това е демокрацията всъщност – преподреждаме интереси, нужди и дефицити. Целта е така да се наредят, че предвид възможностите всички да получат максимално сега с поглед към бъдещето. Колко тази цел се постига зависи от доста други неща, на които няма да се спирам сега.

Да се припознаеш изцяло е един кандидат може да означава поне едно от следните три неща. Единият вариант е и двамата да сте изключително крайни в позициите си. Тогава по-добре спри да четеш този текст. Другият вариант е да не си вникнал в концепцията на кандидата или в същността на дискутираната тема. Третият вариант е кандидатът просто да го е ударил на популизъм и да казва каквото е нужно на конкретната публика без да говори реално за политики и решения. За всички останали идеален кандидат няма. Има компромиси и разбиране. Това е демокрацията в практическия смисъл на думата.

Моят избор за президент

14590509_608491485989301_1882040840632651501_n

Предвид казаното до тук, на изборите за президент и вицепрезидент на 6-ти ноември реших да гласувам за Трайчо Трайков и Съби Събев. Те са с номер 7 в бюлетината.

В последните седмици изгледах всички интервюта, дебати, нападки от и към кандидатите. Следях не само за отговорите им, но и за поведението. Изборът ми се дължи колкото заради достойнствата на Трайков, колкото и на нежеланието ми останалите кандидати да припарят до президентския пост. Не съм се концентрирал върху кандидатите за вицепрезидент, до голяма степен защото не чуваме много от тях. Затова нямам и много впечатления от Събев.

В никакъв случай не съм съгласен с всичко, което Трайков казва и позициите, които заема. Смятам обаче, че има най-трезва представа какви правомощия дава президентската институция. Показвал е в миналото, че не се свени да защити интересите на България във взаимоотношенията както с ЕС, така и с Русия. Трудно е да преценим как би се държал на поста. Малко очакваха Плевнелиев да стане толкова добър президент на този етап в надпреварата. Трайков обаче показва характер и потенциал да се опълчи когато е нужно на това и на което и да следващо правителство.

Ще гласувам за него въпреки, че е издигнат и подкрепен от Реформаторския блок. Въпреки, че е кандидат на дясна коалиция. Също толкова важно за избора ми е и това, че не е нито подкрепен от вирхушката в БСП, нито от корпоративната ДПС, нито множеството етно-наци-соц сателитни партии около тях. Гласът ми ще е колкото в негова подкрепа, толкова и протестен вот срещу останалите.

Другите кандидати

Като цяло не бих казал, че имам лоши впечатления от Цецка Цачева в парламента. Знам за неприятни неща от гледна точка на администрацията в НС и блокиране на прозрачността, но това не я отличава по нищо от предшествениците ѝ. В този и много други аспекти тя не е нищо специално – просто още един апаратчик на партията си сложена на правилната позиция. Не виждам нищо, с което да показва, че би се разделила с тази си роля, ако бъде избрана за президент. Във всички интервюта и дебати повтаряше заучени фрази казани почти дословно преди това от Борисов или Цветанов. Променяше собствените си позиции малко след изказвания на последните. Често те дори говориха вместо нея и през нея.

В този смисъл не виждам никаква индикация, че тя няма да е просто изпълнител на Борисов на президентския стол. Случвало се е и преди с други премиери и президенти и е пагубно за разделението на властите. Не по-малко обаче ме притеснява реалната опасност кой ще замести Цачева като председател на президента. След като Цветанов е настоявал той да бъде кандидатът на ГЕРБ на тези избори и съвсем естествено му е било отказано, успял е да си издейства точно поста на Цачева. Малко хора знаят всъщност колко власт е концентрирана в ръцете на председателя на НС. И сега Цветанов в ролята си на шеф на групата на ГЕРБ практически държи ключа към кворума. Така до голяма степен контролира кои закони и реформи ще минат и кои – не. Вече описах как търгува с си тази власт. От позицията на Цачева ще има още повече контрол над законодателния процес и ще може еднолично да определя съдбата на всяко предложение.

За Радев нямам думи просто. Не е само заради онова глупаво изказване за кемтрейлз, но и заради абсурдната му позиция към НАТО и ЕС. Не разбирам защо има генерал в почти всички двойки кандидати с шансове за поста. Не разбирам нуждата и как това би привлякло подкрепата на хората. Нищо в говоренето на Радев не даде да се разбере, че има разбиране каква е ролята на президентската институция, какви са възможностите и ограниченията. Просто е срамно за една лява партия да издигне кандидат, чиято целева група е единствено пенсионери с добри спомени от социализЪма. Това ли е бъдещето на лявото в България?

За Марешки малко мога да кажа. Не го възприемам насериозно и не проумявам защо някои агенции му дават такава подкрепа. Уважавам работата на Калфин в ЕП. Защитавах повечето от политиките му докато беше министър. Не съм съгласен с доста от принципните му позиции, но не това е основната причина да не е моят избор. Това, че е с Първанов и сие просто го дисквалифицира.

Орешарски и Каракачанов за мен са абсолютно същия кандидат. Никакви реални политики, никакви лични качества, никакви шансове за поста. И двамата имат една единствена роля – да покажат колко гласа може да осигури партията им, за да може да ги предложат за продан на втория тур. ДПС дори са издигнали толкова неизбираем кандидат, че да докажат как контролираните и купените от тях гласоподаватели биха гласували по команда буквално за който и да е.

Аналогична е позицията ми за останалите. Някои като Ганчев са дежурни абонати на изборите. Той впрочем все още отрича, че се е опитвал да скрие принадлежността си към бившата Държавна сигурност. Останалите са в бюлетината или за медийните субсидии, или защото имат какво да продадат като политическа подкрепа.

Референдума

Надали някой има илюзии, че този референдум е нещо повече от опит за политическо начало на Трифонов. Жалко е, че използва механизъм като национално допитване, за да го направи. Въпреки това, не смятам, че трябва да се бойкотира. Сърдим се, когато в парламента и на избори се правят машинации с процедурите, за да се постигне служебна победа по определени спорове. Именно това направи ЦИК с решението си да не се питат гласоподавалите дали искат да гласуват за референдума. Смятам, че трябва да се гласува и ето моята позиция по въпросите:

Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Отговорът ми е НЕ. Като идея изглежда много добро, но на практика рядко е така. Особено предвид политическата култура на населението, нивото на образование, на медиите, на самите политици. Божо описа много добре какъв би бил резултатът на предишни избори при абсолютно мажоритарен вот. Мисля, че това е достатъчно красноречиво.

Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Изглежда доста не са разбрали, че и сега гласуването е задължително, макар предвидените мерки да са малко или много абсурдни. Въпреки това, въпросът е легитимен, защото има начин да се въведе реално задължително гласуване без да противоречи на конституцията. Моята позиция е НЕ. От една страна не смятам, че упражняването на едно гражданско право трябва да бъде задължение. За някои това може да е мярка, която да накара гражданите да влязат по-активно в политическия живот. Аз не смятам така. Не на последно място обаче намирам за странна концепцията, че ако някак магически накараме всички да гласуват, нещата ще тръгнат на по-добро. Предполагам, че идва от идеята, че повечето негласуващи са точно като “нас” “мислещите”, че са отвратени и не им се занимава или ги мързи. Ами ако не е вярно? Ако негласуващите са точно като онези готови да продават гласа си? Какво правим?

Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Просто НЕ. Въпросът е странен, а последиците за политическата ни система от такова решение ще са доста по-сериозни, отколкото някои предполагат. Съгласен съм, че трябва реформа на финансирането. Просто механично да се намали сумата обаче не е никаква реформа, а чист популизъм.

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/09/16/ecj2/

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това следва да се констатира:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar  – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че се на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

„Неуспелият преврат“ ли?

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=1963

В предишния си запис писах за неуспелия преврат в Турция и поуките от него. В този ще се поправя. Превратът в Турция успя, напълно.

Просто не имитацията, която видяхме – а истинският преврат. Този на Ердоган срещу демокрацията.

Наричам опита за преврат имитация, защото всъщност беше театър, разигран от хора на Ердоган. За който има глава не само за да носи шапка, ето и доказателства по списък:

– Започна там, където ще се вижда, а не там, където ще свърши работа. Танкове и войници по мостовете над Босфора, декларации по телевизията… Но не и блокиране на полицията или несъгласните армейски подразделения. Грешка, която не биха допуснали поне 50% от децата на и над 12 години.

– Също, часът на започването е около 10 вечерта – времето, когато ще се вдигне най-много шум. Несравнимо по-логично би било да почне около 3 или 4 сутринта, тогава най-лесно ще хване противниците си неподготвени. Още една грешка, която дори кръчмарски превратаджия не би допуснал.

– При преврат срещу силен държавен глава ликвидирането му е първата задача. Всичко друго е после – тогава е лесно, без царя царството рухва. (И излизането на военните изглежда естествено и не буди подозрения.) Да, хотелът на Ердоган бил взривен – но чак след като Ердоган излетял за Анкара. Повече от час след началото на събитията по мостовете на Босфора. (Погледнете видеото с обръщението на Ердоган, заснето на мобилния му телефон. Вижте часа и задния фон – Ердоган го е записал в стая, не в самолет.) Тия превратаджии от коя детска градина са излезли?

(Висши турски политици твърдят, че военното разузнаване е надушило преврата няколко часа предварително и е уведомило Ердоган навреме. Това обаче продължава да не обяснява горното разминаване във времето.)

– Още през първите 20 часа след преврата бяха арестувани около 3000… съдии! Когато светът се учуди, висши турски политици заявиха, че списъците за арестуване са били готови и то се е предвиждало, и затова „враговете на Турция“ са направили опит за преврат. (И не е успял, понеже е бил скалъпен набързо.) За арестуването на 3000 съдии обаче са нужни поне три пъти по толкова полиция. В условия на преврат, инспириран от съдиите, те сигурно ще се крият и ще са охранявани от въоръжени симпатизанти – това прави нужна за арестуването им поне десет пъти повече полиция, тежко въоръжена. Кой държавен глава би заделил тези хора и оръжие в самия разгар на истински преврат срещу него, когато още нещата не са решени? И при положение, че превратът го правят военни – тоест, съдиите със сигурност нямат командна роля, че да са приоритетни за арестуване…

– Съгласно изтеклата до момента информация, ръководител на преврата (или един от ръководителите му) е командващият военновъздушните сили. На страната на преврата обаче участваха само два хеликоптера, които бяха свалени именно от изтребители. Само на мен ли това ми се струва леко странно? Да, сред военните може да има и поддръжници на Ердоган, но точно военните ще знаят с голяма сигурност кой от своите чий е и на кого могат да разчитат.

– При преврат, организиран от командира на ВВС, няма по-глупава идея за държавния глава от тази да излети със самолет. Всички авиодиспечери на страната, военни и цивилни, ще видят веднага самолета му на радарите си, заедно с и най-малката промяна на курса му. Все едно е да се разгърди срещу дулата на превратаджиите – всеки техен изтребител наоколо ще се надпреварва да го свали, да отчете заслуги пред командира си и бъдещия президент. Не питам как Ердоган е оцелял – питам как е посмял, ако превратът е истински!

– Ердоган се хвали, че самолетът му бил взет на прицел от два изтребителя F-15 на превратаджиите, но те го изпуснали или се отказали. Горките турски военновъздушни сили, в които два изтребителя F-15 изпускат пътнически самолет! И в които пилотите не изпълняват заповедите на командването си!

– Мостовете на Босфора са блокирани от танкове „Леопард“ и автоматчици. Срещу тях излиза полиция с камионетки с водопръскачки, пистолети и автомати. И смело открива огън по танковете с ръчно оръжие и с водопръскачките! Не мога да си представя колко уверени трябва да са били, че танковете няма да отвърнат на огъня. Отвърнеха ли, превратът щеше да успее на минутата. Каквото останеше живо от полицията щеше да се разбяга като пилци – свикнала е тя да стреля и бие, а не по нея да стрелят.

– При стрелбата на полицията само на Босфора са убити десетки войници от превратаджиите. Каква е нормалната реакция на кой да е танкист, когато види, че по другарите му стрелят и ги убиват? „Леопард“ е изключителна машина, от танковете на въоръжение в момента го конкурира само израелският „Меркава“. Дори танкистът да не открие огън с оръдието или тежката картечница, просто газта да настъпи, от полицаите барабар с камионетките им нищо няма да остане. Как нито един от танкистите не го направи? Горката турска армия – какви пацифисти са танкистите ѝ до последния човек, без нито едно изключение за цяр! Или може би турската полиция е смела, понеже си има щатни пророци и те знаят, че танкистите са пацифисти?

(При Ердоган полицаите получиха такива привилегии, че масово се изявяват вече не като пазители на реда, а като ецилопи. Познайте колко ги обича турският наборник (а танковете са управлявани от наборници), и дали те не го знаят.)

– Турските политици твърдят, че хората масово са се противопоставили на преврата. Конфронтирани с войниците тълпи с турски знамена обаче се виждат и на кадри отпреди изявлението на превратаджиите. (Обръщението на Ердоган дойде още по-късно.) А че това е преврат, а не да речем учение, се разбра именно от това изявление. Да не би не само полицията в Турция да има щатни пророци?

(Поддръжниците на светското в Турция, които са противници на Ердоган, в Истанбул са мнозинство сред хората, които биха излезли на улицата. И повечето от тях охотно биха подкрепили преврат на светски настроените военни срещу Ердоган. Те обаче очевидно нямаха щатни пророци – не се появи нито една тяхна група.)

– Ердоган пусна изявлението си в Туитър и Фейсбук (каква ирония – той редовно ги забранява). Заяви, че реакцията на хората е, която е провалила преврата, и че те са гарантите той да не успее. Само че почти веднага след това забрани Туитър, Фейсбук и Ютюб. Доста странна постъпка за държавник, който разчита на реакцията на хората. Логична за държавник, който се бои от тази реакция.

– Съвпадение ли е, че това се случва две седмици след като Ердоган си говори с Путин? Налаганата от турските власти хипотеза е, че Ердоган се е сдобрил с Путин и е видял ръцете си развързани. Само че Путин не е човек, който ще пропусне възможност да се намеси с военна сила при първа бъркотия някъде. Доказал го е в най-близки братски държави – защо да пропусне традиционно вражеска Турция? И Ердоган знае това отлично. Ако не го знаеше, отдавна вече нямаше да е президент. Какви точно гаранции от страна на Путин са го убедили, че може да си позволи преврата?

(Ако предполагате, че Путин няма да се намеси, понеже НАТО пази Турция – НАТО я пазеше преди преврата още по-охотно. Тоест, Ердоган е нямал нужда да се унижава. А човек като него няма да го направи без нужда за нищо на света… Ердоган е получил уверения, на които би повярвал. Надали заради извинението си – Путин не е емоционално-сълзлив тип. Какви са те?)

… Спомням си как на последните избори в Турция всички прогнози бяха, че Ердоган ще ги изгуби, а кюрдите ще спечелят много. Точно преди изборите обаче се случи страхотно кървав атентат, който Ердоган приписа на Кюрдската работническа партия. Тя отрече (странно – друг път гордо поема отговорност), но турците се обединиха и го подкрепиха. Още тогава си рекох, че този атентат му дойде толкова удобно, че ще е направо странно да не го е спретнал той. Кому е изгодно, Едмонд Дантес?… Същия въпрос си задавам и сега.

Възможно е част от информацията ми да е погрешна и някои от нещата, които изброих, всъщност да не са така. Твърде много са обаче, базирани на най-различни информации, и за да е верен изводът от тях е достатъчно да са верни едно-две. Затова мисля, че тезата може да се смята за доказана.

… Тук този запис трябваше да свърши. Но на мен продължава да не ми дава покой въпросът какви гаранции трябва Путин да е дал на Ердоган. Гледам, че на Султана изобщо не му мигва окото не само от заплахите да му спрат преговорите с ЕС, но и от заплахите да бъде изхвърлен от НАТО. Без НАТО Турция няма на какво да се надява срещу Русия. Да не би…?

(Да, на турска територия има към 90 атомни бомби, но всичките са американски. При изхвърляне на Турция от НАТО американците ще си ги приберат. Без тях ръцете на Путин са развързани – формално Турция не е съюзник на Русия, че да си оцапа авторитета, ако внезапно я атакува. Примерно под предлог, че помага на Ислямска държава. Ердоган няма как да не се сеща за това. Чудя се дали Русия няма да даде рамо на Турция да задържи тези атомни бомби?…)

Е, това последното е само спекулация.

Засега.

Адблокинг

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/07/14/adblo/

Значението на адблокинга расте.

Поне в две посоки:  за съдържанието и за финансирането както на медиите онлайн, така и на телевизиите.

  • За съдържанието: смятаме, че се освобождаваме от търговски електронни съобщения, но изглежда тласкаме производителите на съдържание да интегрират редакционно и търговско съдържание. Не става дума само за позициониране на продукти, а за бъдещето на т.нар. адверториалната  журналистика.  Дано да не е така.
  • За финансирането: защо рекламодателите да плащат на доставчици на медийни услуги, които не доставят рекламата? Онлайн медиите, съответно, вече реагират при блокиране със смяна на модела – веднага предлагат платено съдържание.

Горното – като увод към едно изследване, оповестено днес, за мотивите за адблокинг

adblo

Filed under: Digital, Media Law

Цифров единен пазар: следващи стъпки

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/05/25/eu-digital-next-16/

В рамките на Стратегията за цифровия единен пазар Комисията определи 16 инициативи за създаването на цифров единен пазар за Европа.

След като Комисията е изпълнила своята роля,  представяйки конкретни инициативи, е ред на Съвет и Парламента да дадат ход на следващите необходими стъпки.

Преглед на актуалното състояние на инструментите в областта на цифровия единен пазар, направен от Европейската комисия
Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание Представено от ЕК на 9 декември 2015 г., обсъждания в Съвета по ПВР
Предложение за директива относно някои аспекти на договорите за онлайн продажби и другите продажби на стоки от разстояние
Предложение за регламент за осигуряване на трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание в рамките на вътрешния пазар Представено от ЕК на 9 декември 2015 г.
Общ подход на Съвета по конкурентоспособност, предвиден за 26 май
Съобщение „Към модерна и по-европейска рамка за авторското право“
Предложение за решение относно използването на радиочестотната лента 470—790 MHz в Съюза Представено от Комисията на 2 февруари Общ подход на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика, предвиден за 26 май
Съобщение „Цифровизиране на европейската промишленост – Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ Представено от ЕК на 19 април,
Заключения на Съвета по конкурентоспособност, предвиден за 26 май
Съобщение „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“
Приоритети за стандартизацията в областта на ИКТ в цифровия единен пазар
План за действие на ЕС за електронно управление за периода 2016—2020 г. — ускоряване на цифровото преобразуване на управлението
Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите Предстои да бъде представено от ЕК на 25 май,  Представяне пред Съвета от заместник-предс. Ансип на 26 май
Мерки в областта на доставката на колетни пратки
Геоблокиране
Насоки относно прилагането на Директивата относно нелоялните търговски практики
Преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги Предстои да бъде представена от ЕК на 25 май

Предложение за решение на ЕП и на Съвета за преглед на пазара на роуминг на едро в ЕС Предстои да бъде представено от ЕК на 15 юни

Оценка на Комисията на ролята на платформите на пазара, включително незаконното съдържание в интернет Предстои да бъде представена от ЕК на 25 май
Представяне пред Съвета от заместник-председателя Ансип Публично-частно партньорство (ПЧП) за киберсигурност / Съобщение Приключена обществена консултация, представяне от ЕК, предвидено за юли 2016 г.
Реформа на режима на авторското право (2-ра част) Изготвяне на оценката на въздействието от ЕК
Преглед на Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване Изготвяне на оценката на въздействието от ЕК
Реформа на правилата в областта на далекосъобщенията Изготвяне на оценката на въздействието от ЕК
Свободно движение на данни Приключена от ЕК обществена консултация, провеждат се проучвания
Преглед на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот в електронните комуникации ЕК провежда обществена консултация
Режими на ДДС Приключена от ЕК обществена консултация
Директива относно упражняването на права върху интелектуалната собственост Приключена от ЕК обществена консултация

 

 

 

Filed under: Digital, EU Law, Media Law

Филтрирането срещу споделената икономика

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/04/30/filtr/

Според медийни публикации НАП и МФ предлагат да се въведе филтриране в интернет срещу  споделеното пътуване, стана ясно след срещата на представители на превозвачески фирми с депутатите от парламентарната транспортна комисия.

Ако това е вярно,  депутатите вероятно си представят, че вече има прецедент – и няма правна пречка да има и нови забрани от този вид. Става дума за Закона за хазарта, който предвиди филтриране, след което Държавната комисия по хазарта взе решение за създаде списък на интернет страниците, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по Закона за хазарта, а съдът разпореди  всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа от територията на страната, до посочения  списък с интернет страници.

Но филтрирането не е универсален инструмент, който държавата да може да използва произволно, когато си поиска.

Съдът в Люксембург обръща внимание, че държавите трябва да съобразяват поне два фактора:

  • забраната да се налага на такъв доставчик общо задължение за контрол и
  • изискването да се осигури справедливо равновесие между правата  – в конкретния случай  – според решението по делото С-360/10 Sabam v Netlog  –  между защитата на авторското право, от една страна, и свободата на стопанската инициатива, правото на защита на личните данни и свободата на получаване или разпространяване на информация, от друга страна.

Съдът в Страсбург също се произнесе – по повод серия дела за блокиране на достъпа до интернет сайтове в Турция – че в конкретните случаи като Cengiz and Others v. Turkey забрана на достъпа до цялата информация на определен уебсайт противоречи на разпоредбата на чл.10 от Конвенцията.

Споделената икономика е нов феномен, който се развива бързо – независимо от противоречивата реакция на правото по света (напр. по отношение Uber). В България КЗК   установи нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на Юбер Б.В. (Uber B.V) и постанови прекратяване на нарушенията   във връзка с предлагането на услугата UberX (Решение 540/ 30.06.2015).

ВАС, петчленен състав, оставя в сила   допуснатото незабавно изпълнение.

Преди да има дори влязло в сила решение  на ВАС за предоставяната услуга – на базата на справедливото равновесие между правата и интересите, както изисква практиката на Съда на ЕС – изглежда странно да се стига толкова далече в идеите за мерки – като филтриране в интернет.

Filed under: Digital, EU Law

Блокиране във Facebook

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/N4YPDWtiVLs/

Всеки ден виждаме много неща във Facebook, които не ни се нравят. Някои са расистки, сексистки или показват насилие, но повечето са просто глупави или обидни. Това, че нещо ни обижда, не означава, че не може да е в мрежата. Това е идеята на свободния изказ. Facebook си има правила, които трябва да се спазват – без расизъм, голота, насилие и прочие.
В понеделник споменах на страницата си, че в последните дни имам затруднения да споделям линкове. Не от конкретен сайт – при всякакви Facebook ми отказваше с аргумент, че намира нещо странно. Не съм увеличил активността си. Дори напротив – напоследък споделям по-малко. Нямам app-ове, които автоматично да качват статуси и статии.
Вчера разбрах какъв е бил проблемът. Изглежда е имало масово съобщаване (report) срещу статуса ми за двуличието в защитата на „нашите жени“ от „пришълците от агресивни култури“. Facebook ми съобщи, че премахва статуса ми заради несъответствие с правилата. Нямаше обяснение защо точно, те не дават такива.
Screenshot from 2016-01-12 17:53:22
Написах статуса скоро след статията ми, която разглеждаше колко погрешно е да се смята, че сексуалното насилие е нещо внесено в нашето общество. Някои възприеха тези два коментара като едва ли не обида срещу България, отричане на насилието в Кьолн или сравнение на тях самите с гаменчетата на онзи площад. Още в статията си, както и на няколко места след това, споделих, че виновните трябва да бъдат наказани. В последната седмица научихме много за случая, включително прикриване на подобна престъпност в други държави. Ще има доста неща, които трябва да бъдат разкрити.
Не трябва обаче да си въобразяваме, че проблемът със сексуалното насилие не е стар или го няма. Голяма част от изнасилванията и посегателствата стават в позната среда и от близки хора. Сравнително малък процент е от непознати. В България не се говори за това. Дори има не един и два случая на полицаи, които са били хващани в такива деяния, а последствията са никакви. Нямаме дори реална представа какви са измеренията на проблема, защото жените се страхуват да съобщят за тях.
Колкото и да бъдат докладвани статусите ми, това няма да се промени. А това, че някои са били обидени от думите ми не означава, че не са верни или че не трябва да ги казвам.
Допълнение 13 януари 10:30
Може да решите, че статусът ми е бил махнат заради използваните с ирония определения в него. Разбираемо би било просто да са си превели теста търсейки ключови думи без да отделят време да вникнат в контекста. Сигурен съм обаче, че не е това причината, защото аз и много други сме съобщавали за редица страници, групи, постове и коментари с откровено расистко съдържание призоваващи към насилие. Ето няколко примера от @RadidaG и @_lanzz_:

@yurukov Прекрасно! Пък на мен ми отговориха, че този коментар не нарушава правилата им… pic.twitter.com/8yK316PB5f
— Radida G. (@RadidaG) January 13, 2016

@yurukov нормално, като се има предвид какви неща са ок за стандартите на @facebook: https://t.co/N7DYWarIrq pic.twitter.com/83X6viqa9s
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

@yurukov @facebook pic.twitter.com/yTsCFqbRJu
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

@yurukov @facebook pic.twitter.com/zw12nSuGX5
— мàймýн (@_lanzz_) January 12, 2016

По мои наблюдения, Facebook не премахва дадено съдържание или група докато то ѝ създава трафик. Тоест може да пускате каквото си искате на страницата и профила си, стига много хора постоянно да коментират и да го споделят. Именно затова неонаци групите си стоят. Именно затова и моят статус беше свален едва когато дискусията около него стихна.
Допълнение 13 януари 11:40
Веднага след като Facebook ме уведоми за статуса ми, им изпратих сигнал, че са премахнали нещо, което не противоречи на правилата. Отвърнаха ми с формален автоматичен мейл как мога да съобщавам конкретни постове за нарушения и запитването беше затворено. Реших, че това е всичко.
Току-що обаче получих следното съобщение от тях:
Screenshot from 2016-01-13 10:40:26
Статусът беше незабавно възстановен. Може да го видите заедно с дискусията под него тук:

(function(d, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = “//connect.facebook.net/bg_BG/sdk.js#xfbml=1&version=v2.3”; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs);}(document, ‘script’, ‘facebook-jssdk’));

Българският мъжкар не вижда проблем да шляпва по гъза и да дърпа блузата на непознати момичета. Това е негово право и дъ…
Публикувахте от Боян Юруков в 7 януари 2016 г.

Допълнение 14 януари 12:00
Някой пак е подал сигнал, но този път срещу два от моите статуси. Facebook ме предупреди, че ги преглеждат за „голота“. Някой много е обидчив явно.
s2
s1


Да се радваш на ехото си

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/fVu9x18mhQ4/


Често приятели и познати са ми казвали да спра. Наистина съм похлупак на твърде много гърнета. Коментирам случайни неща, които видя в мрежата, особено, ако ме дразнят. Дали е редно и дали съм прав в мненията си е дълга тема. Това, което ми е интересно обаче е ефектът на ограничаване на дискусиите до хора, които са съгласни с теб. Английският термин за това е echo chamber – зала образуваща ехо. В нея се събират само хора повтарящи еднакви становища, а всички различни се изхвърлят докато не се образува хомогенна маса от чувство за единност и правота.
Описах този ефект покрай групите на антиваксърите, но може да го забележим навсякъде. Предпочитаме да го приписваме на опонентите си като обяснение защо са толкова ограничени, че не виждат нашата гледна точка. Ако се загледате обаче, ще го забележите и за собствените си дискусии. Всъщност самите алгоритми на социалните мрежи често са създадени така, че ни поднасят почти изцяло новини и мнения, които приличат на нашите. От продуктова гледна точка това има смисъл, но е пагубно за всякакъв дебат и въобще за използването на мрежата като платформа за демократичен процес. Тук обаче не обсъждам тези алгоритми, а държанието на всеки един от нас, което постига същия ефект.
Ето един пример от последните дни. Забелязах тази споделена статия и коментирах под нея. Махнах имената и снимките, защото няма значение за кого точно става дума. Изглежда сарказмът в коментарите ми беше твърде завоалиран и бързо бях блокиран.


Всъщност напоследък имам проблем с използването на сарказъм. Ето още един пример от Twitter малко по-рано. След този tweet последваха коментари одобряващи „идеята“, която беше най-малкото вредна. Предположих, че от главните букви (крещенето) в текста се подразбира.

Забелязвам, че повечето дискусии в мрежата се развиват така – споделяме нещо; няколко души одобряват мнението ни; появяват се други, които критикуват; последва или дружно охулване, или блокиране. Радикализираме се във всички мнения. Дебати за най-малкото нещо ескалират до конфликти едва ли не на национално ниво. Това важи както за политически и социални теми, така и за злободневни неща. Аз също попадам в този капан често. Най-лесно би било да не коментираме там, където не сме съгласни, но това ще постигне точно обратния ефект. Мрежата не помага да откриваме гледни точки и да говорим повече. Парадоксът е, че ни затваря още повече.
Препоръчвам ви тези два TED talk-а по темата:


Adblock

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=335

Скоро не се бях занимавал активно с българските списъци за блокиране на нежелано съдържание. След като хората зад Adblock Plus ореваха, че насоките на страницата са доста out-of-date, преди малко направих доста обновления:

Премахната поддръжката за urlfilter.ini за Opera – това беше доста крив вариант за филтриране, който отдавна е deprecated;
Добавена информация за Adblock Plus за Android;
Коригирани статистиките за операционните системи – имаше проблем с визуализацията на Mac OS;
Обновен списъка с филтрите – след голямото коледно прочистване са добавени доста нови, подадени от потребители филтри.

Ако все още не сте изпробвали технологията, открийте как на Adblock за българи. Промените могат да се следят и в Twitter.