Tag Archives: brein

BREIN “Burns Buttocks” of Pirate Who Forged Email & Refused to Pay Up

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/brein-burns-buttocks-of-pirate-who-forged-email-refused-to-pay-up-190807/

Dutch anti-piracy group BREIN is famous for taking on pirates both large and small. From The Pirate Bay to people dealing in IPTV boxes and sundry media, BREIN is rarely out of the headlines for long.

One of BREIN’s current strategies is to track down pirates, make them admit to their crimes, and then negotiate a settlement. This usually involves agreeing to cease-and-desist and handing over some kind of cash payment, to go towards any supposed losses incurred by its copyright holder partners and the costs of pursuing the case.

While some people keep to the agreed terms, others do not. BREIN says it doesn’t let these cases lie. Case in point, a man who sold pirated copies of eBooks in the Netherlands.

According to BREIN, the 38-year-old operated under the name Ebookplaza and Alexnav, selling thousands of eBooks via sites including Marktplaats.nl, Speurders.nl and Tweedehands.nl. This caught the attention of BREIN, who tracked the man down.

“Taking into account the man’s capacity to pay, BREIN reached a settlement consisting of a declaration of abstention with a penalty clause and a contribution to the costs of 450 euros,” BREIN said in a statement this morning.

BREIN believes its original offer to settle was reasonable but still, no payment was forthcoming. The man did not respond to reminders and a summons was returned marked as “address unknown.” But despite the relatively small settlement amount, BREIN wasn’t prepared to let the case go.

After discovering the man had protected his data with the authorities, BREIN took steps to find out where he now lived and after a procedure discovered he hadn’t moved away at all. BREIN sent in the bailiffs who were handed email ‘evidence’ that the case had been dismissed. According to the anti-piracy group, that email was faked.

“That the email was forged was not only apparent from the incorrect terminology – after all, it is not a criminal case – but in particular because the sender’s address was not in use at the time. BREIN then summoned the man. He did not appear at the session,” the anti-piracy group explained.

As a result, a judge sitting in Eindhoven has now awarded BREIN an even higher amount plus costs – 1,421 euros – with interest added on top until the date the amount is settled in full.

“This man got a very reasonable settlement and now he has to pay a lot more. We will not let him escape that,” says BREIN chief Tim Kuik.

“Whoever burns his buttocks must sit on the blisters.”

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

BREIN Obtains Court Order to Stop Pirate eBook Sharing on Facebook

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/brein-obtains-court-order-to-stop-pirate-ebook-sharing-on-facebook-190704/

Pirated eBooks can be downloaded from dozens if not hundreds of places online. From torrent sites like The Pirate Bay and RARBG to so-called DDL (direct download) platforms, eBooks are both quick and easy to obtain.

Of course, with the rise of social media, it’s now easier than ever for like-minded individuals to meet up for all kinds of activities, eBook sharing included. This hasn’t gone unnoticed by Dutch anti-piracy outfit BREIN, which says it has recently targeted a prolific group of sharers.

Acting on an anonymous tip-off, BREIN says it was able to infiltrate two “private and secret” Facebook groups that were dedicated to the uploading and sharing of unlicensed eBooks. More than 8,000 titles were made available by the groups’ members – a total of 3,000 people across the two groups.

Armed with its evidence, BREIN said it went to court and obtained an ex parte order, i.e one that didn’t involve both sides of the dispute to be heard. It subsequently made an agreement with the four managers of the groups, which requires them to cease-and-desist from their activities and pay a settlement to BREIN.

“They signed a declaration of abstention and have now paid more than 6,000 euros to BREIN. If they go wrong again, this amount goes up to 10,000 euros plus 500 euros per illegally offered e-book,” BREIN says.

According to the anti-piracy group, the managers of the Facebook groups acknowledged that their activities and those of their users are illegal via the published rules of the groups.

“Sharing e-books is and remains illegal, that is a choice you make,” the managers reportedly said. BREIN says that one of the managers, a 49-year-old woman, was a prolific sharer in her own right, having personally upload 1,000 eBooks for download.

While BREIN clearly takes this kind of unlawful sharing seriously, the anti-piracy group does point out that not every illegal download represents a lost sale. Instead, it highlights the existence of studies which indicate that the “so-called substitution” rate is around one lost sale per three illegal downloads.

However, BREIN also points out that legal eBook platforms give potential purchasers the ability to sample parts of books before committing to buying them, so lost sales in the eBook sector are “probably higher” given the absence of the “sampling effect”.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

Pirate Bay Uploader Faces Debt Collectors After Failing to Pay Settlement

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/pirate-bay-uploader-faces-debt-collectors-after-failing-to-pay-settlement-190624/

Dutch anti-piracy outfit BREIN is well known for numerous actions against various players in the piracy ecosystem.

The company’s targets have included big sites – The Pirate Bay, for example – through to various individuals and groups that facilitate access to infringing content online. In 2016, that included Netherlands-based torrent release team, 2Lions.

2Lions uploaded thousands of torrents to several popular sites including The Pirate Bay, KickassTorrents, 1337x, ExtraTorrent, and Demonoid. This attracted the attention of BREIN which targeted several members of the group.

In a 2016 legal process in which the individuals had no input, BREIN obtained ex parte injunctions which prohibited three members of the 2Lions team from infringing the copyrights of BREIN’s members on pain of a 2,000 euros per day fine. That led to negotiations with the team.

In addition to removing as many of their uploaded torrents as possible, the three individuals (and two other team members) agreed to pay BREIN 15,000 euros each as part of a settlement agreement. It’s now been more than three years since that deal was made but according to BREIN, one team member hasn’t met their obligations.

In a session before the Court of The Hague last week, BREIN sought to force the former uploader to pay up via a collection process, one that is likely to prove even more expensive for the person in question.

According to the anti-piracy group, not only will the individual have to pay the originally agreed amount, he or she will also have to pay for these proceedings and subsequent collection costs. That effectively doubles the amount to be paid to BREIN, a payment it can now enforce following the court process.

Rather than immediately pursue most of its targets through the courts, BREIN has regularly announced that groups, platforms and companies have shut down after reaching settlement agreements. IPTV providers, music pirates, torrent sites, and Usenet indexers have all promised to pay up over the past couple of years.

Given the volume of settlements, BREIN is clearly keen to see them honored. During 2018 alone, the Dutch anti-piracy group reached deals with 31 entities which included promises to settle via payments totaling hundreds of thousands of euros. The action last week suggests BREIN is prepared to enforce such payment, should people fail to meet their obligations.

“BREIN has been working with bailiffs and a debt collection office for some time now to keep track of non-paying infringers,” BREIN chief Tim Kuik said in a statement.

“This can concern payments that have been agreed in settlements or court orders. The results are satisfactory. Those who do not meet their payment obligations will be presented with an extra bill for this.”

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

BREIN Criticizes Bullet-Proof Hosts, Forces Pirate Webcasters to Get Licenses

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/brein-criticizes-bullet-proof-hosts-forces-pirate-webcasters-to-get-licenses-190614/

While millions of the world’s pirates are focused on sites offering movies, TV shows, music, videogames and software, many are enjoying unlicensed content without even knowing it.

There are tens of thousands of radio stations on the Internet, most of which require licensing to operate legally. However, many operate on a hobbyist basis, with official paperwork and sanctioning left as a mere afterthought.

For many, there are zero consequences for taking this approach but for several Netherlands-based Internet stations, that didn’t turn out to be the case.

Dutch anti-piracy outfit BREIN informs TorrentFreak that following information provided by one of its members SENA, it successfully targeted four Dutch radio stations, or webcasters as they’re sometimes known.

SENA helps artists and producers exploit neighboring rights and part of that effort involves webcasters/stations paying the group a license fee to operate. Once paid, stations are able to display the SENA logo to indicate they are above board. The four stations in question, all Netherlands-based according to BREIN, hadn’t paid the necessary fee.

“The radio streams of the channels are provided by a hosting provider based abroad that is not affiliated with Stichting Webcasting Nederland and does not otherwise have the required licenses,” BREIN said in a statement.

Following BREIN’s approach, three paid up. A fourth took the nuclear option and shut down. However, BREIN had other stations on its radar too, but they indicated their streaming host is the formal owner of their channels.

The host, which BREIN says operates under the IDFNV and Microglo brands, offers Shoutcast and IceCast server hosting, among other things. The anti-piracy outfit says that the company failed to respond to a demand for it to obtaining licensing for the stations or shut them down. That probably didn’t come as a surprise.

“A complicating factor is that host profiles itself as a ‘bullet-proof host’ and is based in the Seychelles,” BREIN explains.

“In other words, the host will never provide data and states that it has nothing to do with Dutch or EU regulations. The host wants to make himself and his customers invulnerable to enforcement actions.”

However, both sales portals for the host offer servers inside the EU and indeed the Netherlands, a “vulnerability” that BREIN may yet exploit. BREIN adds that licensors could also play a part, by refusing to do business with webcasters and stations that utilize such companies.

“Licensors could make it a condition that licensees do not use hosts that deliberately also host unauthorized channels. After all, such hosts earn money from illegality and should not be supported by the legal providers,” BREIN says.

This type of action is rarely publicized but BREIN chief Tim Kuik says his company has carried out this type of enforcement before.

“It is not our job to license but we will enforce on the request of our participating right holders,” Kuik concludes.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

Pirate IPTV Sellers Sign Abstention Agreements Under Pressure From BREIN

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/pirate-iptv-sellers-sign-abstention-agreement-under-pressure-from-brein-180528/

Earlier this month, Dutch anti-piracy outfit BREIN revealed details of its case against Netherlands-based company Leaper Beheer BV.

BREIN’s complaint, which was filed at the Limburg District Court in Maastricht, claimed that
Leaper sold access to unlicensed live TV streams and on-demand movies. Around 4,000 live channels and 1,000 movies were included in the package, which was distributed to customers in the form of an .M3U playlist.

BREIN said that distribution of the playlist amounted to a communication to the public in contravention of the EU Copyright Directive. In its defense, Leaper argued that it is not a distributor of content itself and did not make anything available that wasn’t already public.

In a detailed ruling the Court sided with BREIN, noting that Leaper communicated works to a new audience that wasn’t taken into account when the content’s owners initially gave permission for their work to be distributed to the public.

The Court ordered Leaper to stop providing access to the unlicensed streams or face penalties of 5,000 euros per IPTV subscription sold, link offered, or days exceeded, to a maximum of one million euros. Further financial penalties were threatened for non-compliance with other aspects of the ruling.

In a fresh announcement Friday, BREIN revealed that three companies and their directors (Leaper included) have signed agreements to cease-and-desist, in order to avert summary proceedings. According to BREIN, the companies are the biggest sellers of pirate IPTV subscriptions in the Netherlands.

In addition to Leaper Beheer BV, Growler BV, DITisTV and their respective directors are bound by a number of conditions in their agreements but primarily to cease-and-desist offering hyperlinks or other technical means to access protected works belonging to BREIN’s affiliates and their members.

Failure to comply with the terms of the agreement will see the companies face penalties of 10,000 euros per infringement or per day (or part thereof).

DITisTV’s former website now appears to sell shoes and a search for the company using Google doesn’t reveal many flattering results. Consumer website Consumentenbond.nl enjoys the top spot with an article reporting that it received 300 complaints about DITisTV.

“The complainants report that after they have paid, they have not received their order, or that they were not given a refund if they sent back a malfunctioning media player. Some consumers have been waiting for their money for several months,” the article reads.

According to the report, DiTisTV pulled the plug on its website last June, probably in response to the European Court of Justice ruling which found that selling piracy-configured media players is illegal.

Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

Court Orders Pirate IPTV Linker to Shut Down or Face Penalties Up to €1.25m

Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/court-orders-pirate-iptv-linker-to-shut-down-or-face-penalties-up-to-e1-25m-180911/

There are few things guaranteed in life. Death, taxes, and lawsuits filed regularly by Dutch anti-piracy outfit BREIN.

One of its most recent targets was Netherlands-based company Leaper Beheer BV, which also traded under the names Flickstore, Dump Die Deal and Live TV Store. BREIN filed a complaint at the Limburg District Court in Maastricht, claiming that Leaper provides access to unlicensed live TV streams and on-demand movies.

The anti-piracy outfit claimed that around 4,000 live channels were on offer, including Fox Sports, movie channels, commercial and public channels. These could be accessed after the customer made a payment which granted access to a unique activation code which could be entered into a set-top box.

BREIN told the court that the code returned an .M3U playlist, which was effectively a hyperlink to IPTV channels and more than 1,000 movies being made available without permission from their respective copyright holders. As such, this amounted to a communication to the public in contravention of the EU Copyright Directive, BREIN argued.

In its defense, Leaper said that it effectively provided a convenient link-shortening service for content that could already be found online in other ways. The company argued that it is not a distributor of content itself and did not make available anything that wasn’t already public. The company added that it was completely down to the consumer whether illegal content was viewed or not.

The key question for the Court was whether Leaper did indeed make a new “communication to the public” under the EU Copyright Directive, a standard the Court of Justice of the European Union (CJEU) says should be interpreted in a manner that provides a high level of protection for rightsholders.

The Court took a three-point approach in arriving at its decision.

  • Did Leaper act in a deliberate manner when providing access to copyright content, especially when its intervention provided access to consumers who would not ordinarily have access to that content?
  • Did Leaper communicate the works via a new method to a new audience?
  • Did Leaper have a profit motive when it communicated works to the public?
  • The Court found that Leaper did communicate works to the public and intervened “with full knowledge of the consequences of its conduct” when it gave its customers access to protected works.

    “Access to [the content] in a different way would be difficult for those customers, if Leaper were not to provide its services in question,” the Court’s decision reads.

    “Leaper reaches an indeterminate number of potential recipients who can take cognizance of the protected works and form a new audience. The purchasers who register with Leaper are to be regarded as recipients who were not taken into account by the rightful claimants when they gave permission for the original communication of their work to the public.”

    With that, the Court ordered Leaper to cease-and-desist facilitating access to unlicensed streams within 48 hours of the judgment, with non-compliance penalties of 5,000 euros per IPTV subscription sold, link offered, or days exceeded, to a maximum of one million euros.

    But the Court didn’t stop there.

    “Leaper must submit a statement audited by an accountant, supported by (clear, readable copies of) all relevant documents, within 12 days of notification of this judgment of all the relevant (contact) details of the (person or legal persons) with whom the company has had contact regarding the provision of IPTV subscriptions and/or the provision of hyperlinks to sources where films and (live) broadcasts are evidently offered without the permission of the entitled parties,” the Court ruled.

    Failure to comply with this aspect of the ruling will lead to more penalties of 5,000 euros per day up to a maximum of 250,000 euros. Leaper was also ordered to pay BREIN’s costs of 20,700 euros.

    Describing the people behind Leaper as “crooks” who previously sold media boxes with infringing addons (as previously determined to be illegal in the Filmspeler case), BREIN chief Tim Kuik says that a switch of strategy didn’t help them evade the law.

    “[Leaper] sold a link to consumers that gave access to unauthorized content, i.e. pay-TV channels as well as video-on-demand films and series,” BREIN chief Tim Kuik informs TorrentFreak.

    “They did it for profit and should have checked whether the content was authorized. They did not and in fact were aware the content was unauthorized. Which means they are clearly infringing copyright.

    “This is evident from the CJEU case law in GS Media as well as Filmspeler and The Pirate Bay, aka the Dutch trilogy because the three cases came from the Netherlands, but these rulings are applicable throughout the EU.

    “They just keep at it knowing they’re cheating and we’ll take them to the cleaners,” Kuik concludes.

    Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

    Infamous ‘Kodi Box’ Case Sees Man Pay Back Just £1 to the State

    Post Syndicated from Andy original https://torrentfreak.com/infamous-kodi-box-case-sees-man-pay-back-just-1-to-the-state-180507/

    In 2015, Middlesbrough-based shopkeeper Brian ‘Tomo’ Thompson shot into the headlines after being raided by police and Trading Standards in the UK.

    Thompson had been selling “fully-loaded” piracy-configured Kodi boxes from his shop but didn’t think he’d done anything wrong.

    “All I want to know is whether I am doing anything illegal. I know it’s a gray area but I want it in black and white,” he said.

    Thompson started out with a particularly brave tone. He insisted he’d take the case to Crown Court and even to the European Court. His mission was show what was legal and what wasn’t, he said.

    Very quickly, Thompson’s case took on great importance, with observers everywhere reporting on a potential David versus Goliath copyright battle for the ages. But Thompson’s case wasn’t straightforward.

    The shopkeeper wasn’t charged with basic “making available” under the Copyrights, Designs and Patents Acts that would have found him guilty under the earlier BREIN v Filmspeler case. Instead, he stood accused of two offenses under section 296ZB of the Copyright, Designs and Patents Act, which deals with devices and services designed to “circumvent technological measures”.

    In the end it was all moot. After entering his official ‘not guilty’ plea, last year Thompson suddenly changed his tune. He accepted the prosecution’s version of events, throwing himself at the mercy of the court with a guilty plea.

    In October 2017, Teeside Crown Court heard that Thompson cost Sky around £200,000 in lost subscriptions while the shopkeeper made around £38,500 from selling the devices. But despite the fairly big numbers, Judge Peter Armstrong decided to go reasonably light on the 55-year-old, handing him an 18-month prison term, suspended for two years.

    “I’ve come to the conclusion that in all the circumstances an immediate custodial sentence is not called for. But as a warning to others in future, they may not be so lucky,” the Judge said.

    But things wouldn’t end there for Thompson.

    In the UK, people who make money or obtain assets from criminal activity can be forced to pay back their profits, which are then confiscated by the state under the Proceeds of Crime Act (pdf). Almost anything can be taken, from straight cash to cars, jewellery and houses.

    However, it appears that whatever cash Thompson earned from Kodi Box activities has long since gone.

    During a Proceeds of Crime hearing reported on by Gazette Live, the Court heard that Thompson has no assets whatsoever so any confiscation order would have to be a small one.

    In the end, Judge Simon Hickey decided that Thompson should forfeit a single pound, an amount that could increase if the businessman got lucky moving forward.

    “If anything changes in the future, for instance if you win the lottery, it might come back,” the Judge said.

    With that seeming particularly unlikely, perhaps this will be the end for Thompson. Considering the gravity and importance placed on his case, zero jail time and just a £1 to pay back will probably be acceptable to the 55-year-old and also a lesson to the authorities, who have gotten very little out of this expensive case.

    Who knows, perhaps they might sum up the outcome using the same eight-letter word that Thompson can be seen half-covering in this photograph.

    Source: TF, for the latest info on copyright, file-sharing, torrent sites and more. We also have VPN reviews, discounts, offers and coupons.

    Съд на ЕС: за достъпа до The Pirate Bay

    Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/06/15/the-pirate-bay-5/

    Вчера беше публикувано решението на Съда на ЕС по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

    Решението засяга функционирането и достъпа до The Pirate Bay.

    Спорът

    9 Ziggo и XS4ALL са доставчици на достъп до интернет. Значителна част от техните абонати ползват платформата за онлайн споделяне TPB, индексатор на BitTorrent файлове. BitTorrent е протокол, чрез който потребителите (наричани „равноправни устройства“ или „peers“) могат да споделят файлове. Съществената характеристика на BitTorrent се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от платформата за онлайн споделяне TPB. Този BitTorrent клиент представлява софтуер, който позволява създаването на торент файлове.

    10      Потребителите (наричани „seeders“ [сийдъри]), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „leechers“ [лийчъри]), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър (наричан „tracker“ [тракер]), който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се качват (upload) от сийдърите (на платформа за онлайн споделяне, каквато е TPB, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни (download) на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент.

    11      Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове. Тези линкове идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък.

    12      Голямото мнозинство от предлаганите на платформата за онлайн споделяне TPB торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето.

    13      Главното искане на Stichting Brein в производството пред националната юрисдикция е да разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират имената на домейни и интернет адресите на платформата за онлайн споделяне TPB с цел да се предотврати възможността за ползване на услугите на тези доставчици на достъп до интернет за нарушаване на авторското и сродните му права на носителите на правата, чиито интереси защитава Stichting Brein.

    Въпросите

     При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

    „1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на администратора на уебсайт, ако на този уебсайт не са налице защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се в компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите по начин, по който последните могат да проследяват, да качват онлайн, както и да свалят закриляните произведения?

    2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

    Дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

    Вече имаме заключението на Генералния адвокат Szpunar, според което

    обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

    Решението

    Понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 29 и цитираната съдебна практика). За да се прецени дали даден ползвател извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, трябва да се отчетат няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими.

    • ключовата роля на потребителя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този потребител извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 31 и цитираната съдебна практика).
    • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 32 и цитираната съдебна практика).
    • закриляното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 33 и цитираната съдебна практика).
    • дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба (решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 34 и цитираната съдебна практика).

    42 В случая, видно от акта за преюдициално запитване, значителна част от абонатите на Ziggo и XS4ALL са сваляли медийни файлове чрез платформата за онлайн споделяне TPB. Както следва и от представените пред Съда становища, тази платформа се използва от значителен брой лица, като администраторите от TPB съобщават на своята платформа за онлайн споделяне за десетки милиони „потребители“. В това отношение разглежданото в главното производство разгласяване се отнася най-малкото до всички потребители на тази платформа. Тези потребители могат да имат достъп във всеки момент и едновременно до защитените произведения, които са споделени посредством посочената платформа. Следователно това разгласяване се отнася до неопределен брой потенциални адресати и предполага наличие на голям брой лица (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 45 и цитираната съдебна практика).

    43      От това следва, че с разгласяване като разглежданото в главното производство закриляни произведения действително се разгласяват „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

    44      Освен това, що се отнася до въпроса дали тези произведения са разгласяват на „нова“ публика по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 28 от настоящото съдебно решение, следва да се посочи, че в решението си от 13 февруари 2014 г., Svensson и др. (C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24 и 31), както и в определението си от 21 октомври 2014 г., BestWater International (C‑348/13, EU:C:2014:2315, т. 14) Съдът е приел, че това е публика, която носителите на авторските права не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното разгласяване.

    45      В случая, видно от становищата, представени пред Съда, от една страна, администраторите на платформата за онлайн споделяне TPB са знаели, че тази платформа, която предоставят на разположение на потребителите и която администрират, дава достъп до произведения, публикувани без разрешение на носителите на правата, и от друга страна, че същите администратори изразяват изрично в блоговете и форумите на тази платформа своята цел да предоставят закриляните произведения на разположение на потребителите и поощряват последните да реализират копия от тези произведения. Във всички случаи, видно от акта за преюдициално запитване, администраторите на онлайн платформата TPB не може да не са знаели, че тази платформа дава достъп до произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата, с оглед на обстоятелството, което се подчертава изрично от запитващата юрисдикция, че голяма част от торент файловете, които се намират на платформата за онлайн споделяне TPB, препращат към произведения, публикувани без разрешението на носителите на правата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че е налице разгласяване пред „нова публика“ (вж. в този смисъл решение от 26 април 2017 г., Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300, т. 50).

    46      От друга страна, не може да се оспори, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство се извършва с цел да се извлече печалба, тъй като тази платформа генерира, видно от становищата, представени пред Съда, значителни приходи от реклама.

    47      Вследствие на това трябва да се приеме, че предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство, съставлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

    48      С оглед на всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „публично разгласяване“  трябва да се тълкува в смисъл, че  в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

    Масовите коментари са, че решението засилва позициите на търсещите блокиране организации.

    Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

    Съд на ЕС: блокиране на достъпа до The Pirate Bay

    Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-the-pirate-bay/

    Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑610/15 Stichting Brein срещу Ziggo BV и XS4ALL Internet BV.

    В това дело  Съдът трябва да конкретизира правните основания и обхвата на евентуалната отговорност за нарушенията, извършени от  уебсайтове като The Pirate Bay („TPB“). TPB е един от най-големите и най-известни уебсайтове за споделяне на файлове, съдържащи музикални и кинематографични произведения. Споделянето е безплатно и при повечето от тези произведения — в нарушение на авторските права.

    Генералният адвокат напомня скорошни решения на Съда на ЕС, свързани с правото на публично разгласяване на произведения в интернет  – Svensson  и GS Media,  ново е и решението  Filmspeler – тези дела се отнасят до вторичното разгласяване на вече достъпни в интернет произведения.

    Ответниците в главното производство  Ziggo BV и XS4ALL Internet BV  са дружества, учредени по нидерландското право, чиято дейност   е доставка на достъп до интернет на потребители. Ищецът Stichting Brein представлява носителите на авторски права.

    Stichting Brein иска да се разпореди на Ziggo и на XS4ALL да блокират достъпа на получателите на техните услуги до интернет адресите на уебсайта TPB, който е торент индексатор за споделяне на файлове на принципа peer-to-peer. Искането се основава на обстоятелството, че получателите на услугите на ответниците в главното производство използват посочените услуги чрез този уебсайт индексатор и така извършват масови нарушения на авторските права, като споделят помежду си файлове, в които се съдържат закриляни обекти (главно музикални и кинематографични произведения), без разрешението на носителите на тези права.

    Преюдициални въпроси:

    „1)      Налице ли е публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от оператора на уебсайт, ако на този уебсайт няма защитени произведения, но съществува система […], с която намиращи се на компютрите на потребителите метаданни за защитени произведения се индексират и категоризират за потребителите, и посредством която потребителите могат да намират, качват и свалят защитените произведения?

    2)      При отрицателен отговор на въпрос 1:

    –        дават ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48 основание за издаването на забрана по отношение на посредник по смисъла на тези разпоредби, който по описания във въпрос 1 начин улеснява извършването на нарушения от трети лица?“.

    В т.т.19-29 Генералният адвокат обяснява функционирането на peer-to-peer мрежите. Според  тази картина сайтове като TPB снабдяват ползвателите с карти за намиране на незаконно съдържание.

    В т.т. 30-42 се исяснява кога има публично разгласяване според правото на ЕС. След което се анализира хипотезата, при която закриляни с авторско право произведения са споделяни в peer-to-peer мрежа. Според ГА операторите на уебсайтове като TPB, които позволяват произведенията да бъдат намирани и достъпни,  организират системата, която позволява на потребителите да получат достъп до произведения, предоставяни на разположение от други потребители. Ето защо според ГА тяхната роля може да се приеме за необходима – и още:

    Вярно е, че такъв уебсайт само регистрира наличното съдържание в peer-to-peer мрежата, т.е. метаданните, свързани с произведенията, които се предлагат за споделяне от потребителите в мрежата. Следователно операторът на уебсайта по принцип няма никакво влияние върху присъствието на дадено произведение в тази мрежа. Той е само посредник, който позволява на потребителите да споделят съдържанието на принципа peer-to-peer. При това положение не може да му бъде отреждана решаваща роля за публичното разгласяване на дадено произведение, ако той не знае, че произведението е било неправомерно предоставено на разположение, или ако, след като бъде предупреден за неправомерния характер на това предоставяне, предприема коректни действия, за да отстрани това. Ако обаче от момента, в който операторът узнае, че предоставянето на разположение е извършено в нарушение на авторските права, и той не предприеме действия, за да блокира достъпа до въпросното произведение, неговото поведение може да се счита за насочено към изрично позволяване неправомерното предоставяне на разположение на произведението да продължи и следователно това поведение може да се счита и за съзнателно.(51)

    Нататък позицията на ГА вече е предвидима:

    53.      Следователно намесата на тези оператори отговаря на изведените в съдебната практика критерии за необходим и съзнателен характер. Поради това според мен следва да се приеме, че тези оператори, едновременно и съвместно с потребителите на мрежата, са също така инициатори на предоставянето на публично разположение на споделяните в мрежата произведения без съгласието на носителите на авторските права, когато съзнават, че това е неправомерно, но не предприемат действия за блокиране на достъпа до тези произведения.

    54.      Ето защо на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение.

    Съответствието на блокирането с основните права

     Според ГА преценката за законосъобразност на такава мярка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се анализира пропорционалността между, от една страна, мярката и произтичащото от нея лишаване от достъп до информация, и от друга страна, значението и тежестта на нарушенията на авторските права, извършени чрез този уебсайт. Предприетите мерки не трябва да лишават неоснователно интернет потребителите от възможността за правомерен достъп до предоставяната информация. Все пак е несъмнено, че мярка за блокиране на достъп до уебсайт лишава интернет потребителите от достъп до наличната информация, независимо дали тя е правомерна или не.

    Окончателната преценка за пропорционалност на предвидената мярка е задача на националните юрисдикции.

    Освен това, мярката трябва да има за резултат да предотврати или поне да направи трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждава интернет потребителите, които ползват услугите на адресата на разпореждането, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на авторските права. С други думи, мярката трябва да има за цел да се преустанови и избегне нарушаване на авторски права и при преследването на тази цел тя трябва да бъде ефективна в разумни граници.

     

    Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

    Съд на ЕС: достъп до уебсайтове за поточно предаване (стрийминг)

    Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/05/16/filmspeler/

    Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑527/15 с предмет преюдициално запитване, отправено  от Rechtbank Midden-Nederland (Първоинстанционен съд на Централна Нидерландия, Нидерландия)   в рамките на производство по дело Stichting Brein срещу Jack Frederik Wullems, осъществяващ дейност и под името „Filmspeler“.

    Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество. Wullems  продава на няколко сайта мултимедиен плейър, който дава възможност за свободен достъп до защитени с авторско право аудиовизуални произведения без разрешението на притежателите на авторското право.  Плейърът, който се продава с наименованието „filmspeler“, е периферно устройство, което служи като връзка между източника на образ и/или звук, от една страна, и телевизионния апарат, от друга. При активиране се препраща  към стрийминг уебсайтове, някои от които предоставят достъп до цифрово съдържание с разрешението на притежателите на авторското право, а други — без такова разрешение – и се стартира възпроизвеждането на съдържанието на  плейъра, свързан с телевизионния апарат.

     Stichting Brein иска да се преустанови продажбата на мултимедийните плейъри и  поддържа, че с продажбата на мултимедийния плейър „filmspeler“ г‑н Wullems „публично разгласява“ съответните произведения в нарушение на закона. Г‑н Wullems пък твърди пред запитващата юрисдикция, че стриймингът на защитени с авторско право произведения от незаконен източник попада в обхвата на изключението по местния закон, което трябва да се тълкува в светлината на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29, доколкото транспонира тази разпоредба в нидерландското право.

    Преюдициалните въпроси:

    „1)      Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че е налице „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, когато дадено лице продава продукт (медиен плейър), на който е инсталирало допълнителни модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения като филми, сериали и предавания на живо без съгласието на притежателите на правата?

    2)      От значение ли е за този въпрос:

    –        дали до този момент закриляните с авторско право произведения изобщо не са били публикувани в интернет със съгласието на притежателите на правата или са били публикувани така само въз основа на абонамент,

    –        дали допълнителните модули, съдържащи хипервръзки към уебсайтове, които пряко предоставят на разположение закриляни с авторско право произведения без съгласието на притежателите на правата, са свободно достъпни и освен това могат да бъдат инсталирани на медийния плейър от самите потребители, и

    –        дали уебсайтовете — а заедно с тях и закриляните с авторско право произведения, предоставяни на разположение без съгласието на притежателите на правата — са публично достъпни и без медийния плейър?

    3)      Трябва ли член 5 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не е налице „законно използване“ по смисъла на параграф 1, буква б) от тази разпоредба, когато крайният потребител изготвя временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата?

    4)      При отрицателен отговор на третия въпрос, изготвянето от крайния потребител на временно копие на закриляно с авторско право произведение при стрийминг от уебсайт на трето лице, на който това закриляно с авторско право произведение се предлага без съгласието на притежателя или притежателите на правата, отговаря ли в този случай на критериите на „тристепенната проверка“ по член 5, параграф 5 от Директива 2001/29?“.

    Съдът припомня, че

    • понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“(29);
    • понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на доста голям брой лица (32);
    • защитеното произведение трябва да бъде разгласено, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ — пред „нова публика“, тоест публика, която не е била вече взета предвид от носителите на авторското право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване на произведението им (33);
    • не е без значение и дали публичното разгласяване  е извършено с цел печалба.

    Съдът вече е постановил, че предоставянето в уебсайт на активни интернет връзки към закриляни произведения, публикувани на друг уебсайт без каквито и да било ограничения за достъпа, дава на потребителите на първия уебсайт пряк достъп до тези произведения (решение Svensson и др., C‑466/12).

    Наистина, според съображение 27 от Директива 2001/29, самото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, като такова не представлява „разгласяване“ по смисъла на Директивата.(39)

    Но при пълно съзнаване на последиците от поведението си г‑н Wullems предварително инсталира на продавания от него мултимедиен плейър „filmspeler“ допълнителни модули, които позволяват конкретно на купувачите на плейъра да получат достъп до защитени произведения, публикувани на стрийминг уебсайтове без разрешението на притежателите на авторското право, и да гледат тези произведения на телевизионния си апарат  – и  въпросната дейност не е тъждествена на просто предоставяне на физически съоръжения, за което става дума в съображение 27 от Директива 2001/29.(41) А и в рекламите на мултимедийния плейър изрично се посочва, че той позволява лесно и безплатно да се гледат на телевизора аудиовизуални материали, незаконно разпространявани в интернет.

    За стрийминга:

    Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 2001/29 дадено действие на възпроизвеждане е освободено от обхвата на правото на възпроизвеждане по член 2 само когато отговаря на пет условия кумулативно, а именно когато:

    –        това действие е временно,

    –        има преходен или инцидентен характер,

    –        представлява неразделна и съществена част от технологичния процес,

    –        неговата единствена цел е да позволи предаването в мрежа между трети лица чрез посредник или законно използване на произведение или закрилян обект, и

    –        посоченото действие няма самостоятелно стопанско значение.(60)

    В случая действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър   на защитени с авторско право произведения, получавани чрез стрийминг от уебсайтове на трети лица, които предлагат тези произведения без разрешението на притежателите на авторското право, са годни да засегнат нормалното използване на произведенията и да засегнат неоправдано законните интереси на притежателя на правото, тъй като, както отбелязва генералният адвокат в точки 78 и 79 от заключението си, обикновено това води до намаляване на законните сделки с тези защитени произведения, което неоправдано засяга притежателите на авторското право.

    По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

    1)      Понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО  трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща продажбата на мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право.

    2)      Разпоредбите на член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че действията на временно възпроизвеждане с мултимедиен плейър като обсъждания в главното производство на защитено с авторско право произведение, получавано чрез стрийминг от уебсайт на трето лице, който предлага това произведение без разрешението на притежателя на авторското право, не отговарят на условията, предвидени в тези разпоредби.

    Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес