Tag Archives: бяс

Законопроект за киберсигурност

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/cyber-2/

Министерският съвет е внесъл в парламента Законопроект за киберсигурност.

Според мотивите законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз (ЕС), която до 9 май 2018 г. следва да въведе в националното си законодателство разпоредби и да създаде организация за изпълнението на Директива (ЕС) 2016/1148   относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в съюза (ОВ, L 194 от 19 юли 2016 г.)

Мотивите обясняват още, че

Киберсигурността се приема като функция на Министерството на вътрешните работи, което на практика не е така. Мрежовата и информационната сигурност е един от трите основополагащи стълба на киберсигурността съгласно Европейската стратегия за киберсигурност, заедно с другите два – правоприлагане и киберотбрана. Тази многоинституционална дисциплина води до различията в регулаторната рамка. Срещат се определени опити за регулация в Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за противодействие на тероризма, Закона за електронното управление, Закона за електронните съобщения, Наказателния кодекс, Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност и др.

Предвижда се създаването на нови компетентни органи, като Национално единно звено за контакт, регламентира се управлението и организацията на националната система за киберсигурност, националния координатор по киберсигурност, секторни екипи за реакция при инциденти в киберсигурността (ЕРИКС), както и национален екип за реакция при инциденти в киберсигурността (създаден от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“).

Създаването на нов орган – Съвет по киберсигурност, като нещатен консултационен орган към Министерския съвет и определянето от министър-председателя на Национален координатор по киберсигурност няма да доведе до допълнителни разходи. Функциите на Съвета по киберсигурност няма да се дублират с функциите на вече съществуващи съвети или органи.

Pravda-та на Мъск

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/06/02/pravda/

Елон Мъск споделя в Twitter идеята да създаде нова медия – “crowdsourced site”, наречен Pravda – който според Мъск би позволил на обществеността  “да оцени  истината във всяка статия и  доверието към всеки журналист, редактор и публикация.” Дори репортери са открили заявление за вписване на търговско дружество Pravda Corp.

Мнозина правят паралел между Мъск и Тръмп – заради определянето на негативни новини за тях като фалшиви  и отрицателната оценка за новинарските медии като цяло.

Pravda е много, много лоша идея, се казва в коментар на The Verge: Мъск, както и Тръмп, може да не харесва начина, по който го представят – или като жертва, или като провал – но вие не можете да законодателствате достоверността, нито да  я подлагате на гласуване – и да очаквате някакъв друг резултат, освен дистопия. Неинформираното общество е общество, което може да бъде подведено  да вярва в каквото и да е – че земята е плоска и че човек не е кацал на Луната –  и това е много опасно нещо в ръцете на мотивиран субект.  Особено ако се съчетае с ехо-ефекта на платформите, може да подкопае доверието във всеки източник, който си позволява  да влезе в конфликт с този субект.

Голямата тема не е Мъск,  голямата тема е манипулирането на общественото мнение – и възможното противодействие.

Обществена оценка какво е вярно  е на една крачка от  обществената оценка какво е правилно да се направи – и обяснява резултатите от някои избори и референдуми.

Ако настъпи война – 2: Съветите на Енота

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2143


Под предишния запис от темата можете да намерите няколко линка. Два са тежки за четене, но навеждат на някои мисли. Единият е разказ на преживял окупация по време на гражданската война в Югославия. Другият са съветите на бивш сътрудник на ГРУ (руското военно разузнаване), известен под прякора Енота, как да се оцелее при война.

В някой друг запис, ако ми остане време, ще споделя някои мисли около тях. В този превеждам част от съветите на Енота. Те не са напълно адекватни за България, по куп причини. Например, като знам какво представляват политиците ни, бих очаквал това, че сме победени и завладени, да го научим не от военни действия, а по радиото. Вероятно от същите тези политици…

Но може и да се лъжа – ако тук стане реална война, ситуацията ще е много по-близка до руската, отколкото до шведската. Каквото обществото, такава реалността му. А съветите на Енота са цинични и брутални, но понякога могат да са животоспасяващи. И вие сами си решавате кои от тях да приемете, а кои не.

—-

Сценариите могат да са различни. Същността е винаги една – трябва да оцелеете първите две седмици, после „ще се види“. В първия вариант не се натягайте особено. Изсипят ли се в Москва чеченци или друга подобна измет, хора за „работа“ срещу тях ще се намерят. На вас това не ви трябва. Ето че се ражда и правило номер едно. Не си врете носа никъде, най-вече в бой. За това винаги ще се намерят главорези. Вашата задача е да „опазите трудовите ресурси“, тоест себе си.

При втория вариант ще се наложи да воювате, ако естествено искате. При третия можете и да не воювате вече. Родината я просрахме. Може „със смъртта на храбрите“, може и да продължите да живеете и работите, ако ви позволят.

Главното е, че са възможни три степени на загазване. Локални боеве, пълномащабна война, безперспективна окупация с последващо разчленяване на страната. Обяснявам тези неща, за да разберете един много важен момент, за който хората обикновено забравят под стрес: действията ви зависят от обстановката. Никаква самодейност, само здрав смисъл.

Стрелба на улицата не значи край на света. Даже ако във входа ви е пунктът за първична обработка на ранените, а на двора има 120-мм миномет с разчета си, това не значи, че трябва да бягате веднага. (Е, ако има миномет, сменяйте позицията спешно, задължително ще го бумнат заедно с вас.)

Да-да, стрелбата и труповете още нищо не значат, колкото и да ви е странно. Ненавременната маневра „да се измитаме максимално далече“ може да ви струва живота. Не се суетете, не се паникьосвайте, вместо това внимателно се вгледайте КОЙ и ПО КОГО стреля, и най-важното – ЗАЩО.

Докато сме в града

Ако по време на събитията и безпорядъка ви удари по главата решението да бягате, накратко ще изложа шансовете ви. В град от сорта на Москва или Санкт-Петербург шансовете да оцелеете са много малки. В градовете няма достатъчен запас от продоволствие, а по време на размирици никой няма да го раздава. Храна има само в магазините и складовете (за тях забравете, войската или бандитите ще са там моментално).

Да купувате продоволствие има смисъл през първото денонощие, докато още се продава. После магазините ще ги затворят и персоналът ще ги окраде. Ако сте прозяпали момента за „покупката“, пушката в ръце и тръгвате да „приватизирате“. Съветвам ви да вземете с вас съсед, и не само един. Първо, така ще отнесете повече храна, ще ви трябва и кой да ви прикрива от други юнаци като вас, които ще срещнете там или на обратния път. Второ, огневата ви мощ с гладкостволка клони към нулата, още няколко дула ще са само от полза. Помнете обаче – съберете ли много народ, ставате „групова цел“. Също, подялбата на плячката може да е доста тъжна. 3-4 човека, не повече.

Естествено, трябва да имате у дома запаси от храна и вода. С водата е още по-зле, надали ще ви карат. Спре ли да тече от чешмата, имате в казанчето на тоалетната. Не си и помисляйте да я пускате! Тя е същата вода от крана, просто налята в казанчето. С нея можете да изкарате цяла седмица луксозно (или поне със сигурност да не умрете).

Ако имате възможност, грабвате туба-две и кормите някоя бензиностанция. Горивото е много важно. Не бива обаче да го държите у дома. Парите са лесно запалими. Направете си тайник, най-добре на чердака, в мазето хора ще се крият от обстрелите.

Надали ще ви убиват специално. В мътни времена никой не хаби боеприпасите по хора без оръжие. Естествено, това не е повод да се разхождате и да си подсвирквате преди сън, но помнете – вие не сте цел No. 1. Опитът от град Грозни показва, че мъже, воюващи на пълни обороти, просто игнорират цивилните, не им е до тях. Наказание за глупост винаги можете да получите, особено по здрач, но нещата не са съвсем лоши.

Помнете – не се разполагайте близо нито до телецентър, нито до инфраструктурен обект. Ако в жилището ви нахлуят въоръжени хора и ви „информират“, че то вече е позицията на картечницата им, им кажете „ОК, разполагайте се“, и изчезнете оттам. Без никакви „това е моя собственост, никъде няма да ида“. Получавате куршум в главата моментално, не им е до вас, пречите ли – решават проблема по най-лесния и бърз начин. Махайте се даже ако не ви карат. Противниците им много скоро ще обстрелят позицията им, и не с камъчета от прашка.

Избягвайте да се мотаете и пред болници. И двете страни ще искат да си карат там ранените, сградата е стратегическа, нищо чудно да почнат сражение за нея – а то значи стрелба. Почне ли пък бомбардировка, някой задължително ще цапне болницата, изобщо не се съмнявайте. Тези, дето са писали Женевската конвенция, няма да ги има на бойното поле, така че спазването ѝ е леко условно. Като в „Карибски пирати“: „Това не е законодателство. По-скоро е набор пожелателни правила.“

Не забравяйте – почне ли такава каша, вече нямате собственост. И настоятелно ви съветвам да не проимвате. Убивате, ако някой се опитва да докопа храната и водата ви, всичко останало са дреболии. Ако сте успели да размените в най-близкия полицейски участък колата си срещу автомат, голямо браво. Ако ще да е чисто нов Мерцедес срещу старичък сгъваем калашник със само 2-3 пълнителя, пак голямо браво. Колата вече не ви трябва. Да излезете с нея от града няма да можете 100%, а пък желанието да я надупчат ще е сериозно.

Докато сте в града, избягвайте камуфлажни дрехи. По такива се стреля.

И така, в града ни са почнали улични боеве. Решили сме впредвид обстоятелствата или по тактически съображения да останем там (въпреки че идеята почти винаги е лоша). Знаем, че магазините ще почнат да ги грабят още на второто денонощие, оръжие има в най-близкия полицейски участък, малко вода има в казанчето на тоалетната (ако успеете да се сдобиете с бутилка-две минерална от някой магазин, още по-добре). Собственост вече нямате. Който е въоръжен, той е прав. Където има въоръжени, вас трябва да ви няма. Който се облича като военен – воюва, независимо дали иска. Тайник с гориво е голям плюс, горивото в някой момент може да стане на цената на оръжието и боеприпасите. Към важни обекти не си и помисляте да се приближавате.

И още нещо. НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ ХОДИТЕ ПРОСТО ЕЙ ТАКА, ОСОБЕНО ПЪК „ДА ВИДИТЕ КАКВО СТАВА“. В градски бой повечето неща се вършат тихо, по разузнавателно-диверсантски. Види ли ви разузнавателна група, 100% ще тръгне да ви коли. Във филмите ще ви покажат с пръст да мълчите и ще си продължат, в реалния живот ще ви заколят на място. Оцеляването и изпълнението на задачата им зависи от липсата на свидетели. Ако група е заела позиции в кашата на градски бой, в момента в който им видите позициите, ще направи същото. Даже картечен разчет, току-що окопал се на кръстовище, няма да изпитва топли чувства към вас. Ако ви забележат отдалече и ви канят с пръст „да поговорите“, бягайте колкото крака ви държат. Може да се усмихват, да изглеждат приветливо, да ви подмамват с провизии – докопат ли ви, млъквате завинаги. Ликвидирането на проблема „местни ни видяха“ е отработена процедура. Така че без въпроси и без да си показвате рогцата от черупката.

Ако ще напускаме града

Проблемът е, че градът е обкръжен, или в него се водят боеве, или и двете. Ако сте пропуснали момента на началото на сраженията, това е много лошо, но още не сте обречени. Винаги има как да се излезе от града. Независимо от ситуацията, има два етапа. Първи – движение през града. Втори – изход от обкръжението.

Около големите населени пунктове има околовръстни шосета, и те са основният проблем. Мотострелковаци в БТР-и, ако са по асфалт, могат да обкръжат град за няколко часа. Станало ли е вече, забравете всяка мисъл „да се промъкнете незабелязано“. „Непонятно движение“ в бойни условия означава задължително ред от автомата или картечницата. Златното правило „каквото не виждам, по него не стрелям“ често не работи. Обкръжението се преодолява чрез доброволно предаване. Но още не сме стигнали до него.

Важно: не се качвайте на превози! Какъвто и да е транспорт в града задължително ще бъде обстрелян.

И така, имате раница с благинки за оцеляване. В идеалния случай – малогабаритно оръжие (сгъваем калашник плюс пистолет, стандартният набор на ченгетата). И още една торбичка със същото като раницата, но в доста по-скромни мащаби. Примерно в раницата имате храна за три дни, в торбичката за още един ден. Торбичката – завързана за тялото ви така, че да не личи, и не я сваляте. Много важно – вземете отделно, ако щете в гащите, всички скъпоценности, които намерите.

Раницата я замятате с бял чаршаф и го закрепвате на нея стабилно. Прави се, ако ви види някой военен (а такива ще има много, не се и надявайте да се промъкнете незабелязани), да разбере че сте ЦИВИЛЕН и да не си издава позицията заради вас. Ще ви съпроводят в кръстачката на мерника, но ще ви оставят да продължите. Разбира се, не правете манифестация по централната улица, но и не се мажете с кал в стил Шварценегер – ще ви мярнат и отстрелят, понеже няма да знаят кой и какъв сте. Камуфлажа го зарежете, даже ако ви е единствените читави дрехи.

Вие сте цивилен и трябва да изглеждате като цивилен, с бяла раница като бяло знаме, иначе ще ви отстрелят. С целия си вид трябва да показвате, че не представлявате никакъв интерес, просто се омитате. Естествено, оръжието си е с вас, просто го криете, вместо да го носите открито. Пистолетът – в джоба, готов за стрелба. Автомат, ако сте се снабдили – прикладът сгънат, и под куртката. Предпазителя му по-добре свалете предварително, може да е труден за превключване и да се подшашнете. Патрон в цевта, разбира се. На гърдите не носете нищо обемисто, най-много скрития автомат – наложи ли се да залегнете, лежите ли върху някаква торба, дето ви повдига над земята, ще сте по-лесни за целене.

Ако към вас върви открито въоръжен човек, спирайте и „без фокуси“, другарите му са на позиция. Вероятно ще иска да ви обира, ако искаше да ви стреля, щеше да ви е застрелял вече. Поиска ли раницата – давате му я (така или иначе при изхода от обкръжението ще ви я вземат). Молите го да ви остави чаршафа (ще си го метнете на гърба) и малката торбичка. Моментът е психологически, даваме спокойно големите неща и молим да ни оставят малките. Като правило хората се съгласяват, на това и разчитаме още отначало. Да се измъкнете с куп благини няма да ви остави никой, нужни са всекиму.

Питат ли за оръжие – казвате, че имате автомат (не вадите и не показвате, а казвате със спокоен глас), и молите да ви го оставят. Ще ви го вземат 100%, но това ще ви позволи да запазите пистолета. (За него не споменавайте – дадете ли автомата, надали ще ви тършуват.) Автомата ще го забележат винаги, а щом го давате спокойно и без съпротива, значи не сте буен. Един вид разменяте своите неща за свои. Ако нямате пистолет, взимате гладкостволка в разглобен вид, важното е да дадете „голямото и страшно“ оръжие. Изхождаме от допускането, че щом вече градът е обкръжен и са почнали улични боеве, трябва да не сте зяпали реклами по телевизията, а да сте напазарували вече в полицейския участък.

Ако успеете за ден да минете 10-15 километра, това е отлична скорост. Не забравяйте, ще се движите не по права линия, а с много заобиколки заради уличните боеве. Ако по карта домът ви е на 10 километра от околовръстното, няма гаранция, че ще успеете да ги минете за денонощие. Вървете ДЕНЕМ. Тръгне ли някой откаченяк нощем, куршумът му е в кърпа вързан. Вървите денем, с бял чаршаф, предавате се – тръгнете ли да се криете, ще има огън по вас.

Стигнете ли до обкръжението или до заградителните кордони, изхвърляте пистолета и с високо вдигнати ръце и викане, че се предавате, размахвате белия чаршаф и вървите към войниците. При възможност гледайте да отивате не къде да е, а към пропускателен пункт или охранителен пост. Ако трябва, вървете половин километър към него с вдигнати ръце. Идеята е, че пунктовете и постовете са укрепени и често оборудвани за „прием“, войниците се чувстват там по-комфортно и шансовете да ви гръмнат са по-малки. Ще ви претръскат до дупка. Оръжието сте го изхвърлили предварително, кротичък гражданин сте. Ще ви привика офицер, вероятно лейтентант, надали по-старши, не е нужно да биете чело в земята. Намирате начин да говорите на четири очи с него и му предлагате ценности срещу право на преминаване. Мине ли всичко успешно, сте излезли от града.

По пътя с пълна сигурност ще изгубите почти всичко ценно и всичкото оръжие, и ще затриете за това смешно разстояние поне 1-2 дни. ТОВА Е НОРМАЛНО. Обкръжен град е огромен пленнически лагер. Давайте всичко, само за да излезете. Вътре ще почне глад, и то скоро.

И така, вървите внимателно, но не се криете като „разузнавачи“. Облечени сме цивилно, имаме бял парцал на гърба (отпред се вижда, че не носим оръжие, но откъм гърба – не, трябва да се застраховаме). Имаме малка торбичка с най-необходими благини. Имаме скъпоценности (злато) като валута. Оръжие, с което да не забравим да се разделим преди да стигнем до военния пост (намерят ли го у вас, трудно ще минете за цивилен – ще ви пишат или дезертьор, или преоблечен враг). Ако сте успели да излезете с тези неща от града за 1 до 3 дни, преминавайки от район в район, това е нормално.

От личния опит: обикновените фъстъчени сникерси са много хранителни. 6 двойни са дневната норма калории за мъж. Удобства за притопляне на храна надали ще имате. Сникерсите не са шведска маса, но по време на война не бъдете претенциозни към храната. Идеята със сникерсите, честно казано, е открадната от чеченците. Те на тях изкарват войната. Може да се яде в движение и е чудесна идея – захар, глюкоза, повдига настроението (ще ви е много нужно, понеже ще сте физически и психологически в дупка).

Главното – разберете, че момчетата с автоматите са бая напрегнати, по тях стрелят. Адски лесно е да им дадете повод да ви надупчат. Така че внимателно и без да се дуете. В простичък текст, съгласявайте се с всичко.

А сега много кратко ще разкажа накъде и защо натам. Дотук специално разглеждахме най-хардкор сценариите. И сега ще е така. Надявам се да не е нужно да обяснявам защо.

И така, най-лошият вариант: оказваме се извън града, но почти без храна и оръжие. В идеалния случай всеки от вас ще е огледал предварително (примерно сега) картата и ще е нахвърлил няколко места, където може да отстъпи. НИКАКВИ ГЕРОЙСТВА! Първо да се успокои ситуацията, после ще се оправяте къде какво става. Избирайте места според посоките на света. Прост пример: Санкт-Петербург. На запад надали ще е вариант да се отстъпва. На юг също няма смисъл. Ще бягате или на север, към Карелия, или на изток, към Новгородската и Тверската области. И от Москва най-вероятно ще са северното (Архангелск) и източното (Урал) направление.

Помнете: към военни обекти НЕ се приближава! Мисълта, че там са свои, „руски войничета“, и ще ви приемат и нахранят, е глупост. В НАЙ-ДОБРИЯ случай офицерите ще ви напсуват и изритат, не им е до вас, това не е пункт за прием на бежанци. А това, че всеки миг може обектът да бъде бомбардиран, е обективна реалност. Не бива да забравяте и още нещо: срочната служба сега я карат близо до дома. Почне ли патардия, не си и представяйте даже какво става в главите на военните, на които роднините и близките може още да са в града. Помнете – всички са хора. Военните преживяват, нервничат и психясват точно както и цивилните, само дето го правят с оръжие в ръка. Затова идеята, че „войничетата ще помогнат“, не е най-добрата.

Мъдрата идея е да имате „къщичка на село“, където в мазето има склад с консерви, вода, лекарства и прочее, и ще отстъпвате там. Чеченците така правеха – отиваха по селата. Но тук обсъждаме най-лошия възможен сценарий, а много хора нямат въпросното недвижимо имущество.

Най-просто ми е да дам за пример Санкт Петербург. Я да видим картата. Във всяка посока трябва да имате набелязани ПОНЕ по две места, близко и далечно. За близкото препоръчвам някой туристически къмпинг, разположен до неголямо населено място. Ако сте били на излет край някое езеро или рекичка, на барбекю примерно, спокойно можете да идете там. Първо, ще знаете какво ви чака. Ще имате представа къде там има питейна вода и продоволствие. Второ, познавате мястото и това много ще ви крепи психологически.

Бежанците са тъжна картина, тежко е да ги гледаш. А бягството „на стадо“ може да не е организирано от никого, и ще бягате сами и без крайна точка, където да ви приеме някакъв „червен кръст“. А най-вероятно така и ще бъде, не се съмнявайте. Първите сериозни „благотворители“ се появиха в Чечня чак след първата война. Две години цивилните бяха оставени на собствените си грижи.

И така, вече имаме две точки за отстъпление близо до града. Сега са ни нужни две далечни точки. Ако ще отстъпвате на север, бих ви предложил Соловецкия манастир, на остров в Бяло море. Има там едно селище на име Рабочеостровск, от него курсират кораби. Естествено, те няма вече да курсират, но винаги може да „приватизирате“ лодка с гребла на пристанището. Бяло море е сравнително спокойно. Да се преплава е реално (сложно е, но е възможно, от хленчене файда няма, така че гребем). На изток бих отстъпвал към Иверския манастир в Тверска област. Той също е на островче насред езеро. Наблизо има хранителни складове и производства (по трасе М10).

Защо манастири? Тях няма да ги бомбардират първи (това не значи, че после приоритетите няма да се променят). И още нещо: идеите за християнските добродетели ги забравете веднага. Нито ще ви чака там някой, нито ще ви се радва. Отивате там реално да се продавате в робство. Ще работите за тях, селскостопанска работа, или охранителна, или там каквото – те ще ви дават по нещичко за ядене. Стигнете ли, казвате им: „Силен и здрав мъж съм, ще работя каквото кажете срещу храна.“ Темата за морално-нравствената отговорност на поповете пред миряните я забравете веднага, и гък не гъквайте по въпроса.

Разбира се, всичко е условно. Може да изберете друго място. Главното е принципът: собствеността ви вече я няма, доволни сте да сте в полу-робство, ако ще ви хранят. Между другото, липсата на вашата собственост значи липса на собствеността и на другите. Който не може да защити имуществото си с оръжие, няма имущество.

Сега по въпроса за транспорта. Обществен транспорт вече няма да има. Плюс е, че можете да се снабдите с кола – да я „приватизирате“ или намерите захвърлена. Захвърлени с празен резервоар не пипайте, гориво няма откъде да намерите. И да я бутате до бензиностанцията, там няма да ви огрее. Снабдите ли се с кола, накачете я с бели парцали, в идеалния случай лепнете на покрива кръст от червен скоч. Не е панацея, и такива бомбардират, но шансовете да ви пропуснат са малко по-големи.

Движете се бавно! 50-60 км в час, не повече. Може да налетите на военен конвой, ако карате бързо, ще ви опукат „за всеки случай“. Цивилни, които се опитват да ви спрат, не се котират, давайте газ. Те с вас няма да споделят своето, а да „споделят“ вашето ще се пробват. Конвой или дори отделно военно возило – спирате на банкета, отваряте леко прозорец или врата и показвате ръцете. Да излизате не е мъдро, поражда желание да ви преджобят. Седите спокойно, без нерви и се молите наум. Да ги пронизвате с поглед не се препоръчва – гледайте пред себе си или в пода.

Ако всичко се е получило, имате покрив над главата, работа, храна и хора, с които да поговорите (и това е важно). Така можете да изчакате седмица-две, да видите какво става, да оцените ситуацията в страната и да вземате решения.

А сега малко цинизъм. Ако имате „обоз“, демек семейство, сте покойник. Имате ли семейство, сте длъжни да се ометете от града и да цъфнете на вилата (със запаси от храна и вода) в първите секунди, когато на улицата почнат да псуват Великия Пу. Ако нямате къде да отстъпите с „обоза“ си, сте пълнеж за ковчези, и обозът ви също. Не тъпейте, подгответе се предварително, близките ТРЯБВА ДА ИМА КЪДЕ ДА ОТИДАТ. И трябва да имат продоволствие. После правете каквото щете. Ако щете, се връщайте и воювайте, ако щете се връщайте и висете по кръчмите, докато жена ви е „на картофите“. Но мислете за тях предварително, после ще бъде късно. Всичко по-горе е за самотници, дето нямат какво да губят. Имате ли семейство, се пригответе предварително. Историята учи, че семейството е по-скъпо от Родината, поне на първия етап.

—-

Тези съвети (заедно с още – как да воювате и с какво да се снабдите, ако ще воювате) ги има на стотици места из руския Нет, поне от 2013 г. Често с дребни, но забележими разлики в текста. Същността обаче е една и съща.

Реални ли са? Някои ми се струват да не са съвсем. Не вярвам примерно при минаване на обкръжението за един пистолет (особено ако е модел, който не се използва от военни) да ви обявят за дезертьор или преоблечен враг. Дезертьорът ще е захвърлил оръжието до последния патрон, врагът ще носи нещо далеч по-делово от пистолет. (И никой от двамата няма да си каже за него открито.) Ако пък им трябва пушечно месо, и да нямате оръжие, ще ви дадат.

Също, съветът с лодката и гребането до Соловецките острови ми се струва попресилен. От Рабочеостровск до Соловецк са нещо към 70-80 км по права линия. С гребна лодка, каквато може да бъде намерена на пристанище от сорта на това в Рабочеостровск, и световен шампион надали ще ги преодолее за 24 часа, а опитен, но неподготвен за състезание гребец – за 48 часа. Положението се подобрява малко, ако сте цяла лодка яки гребци, но пак трябва да сте сигурни, че ви чакат поне 24 часа екстра време – а прогнози за времето в Онежката губа вероятно тогава също няма да има.

Като цяло впечатлението ми за Енота от разказа му е за човек с опит от войната в Чечня, но и с известна доза художествено въображение.

И си мисля – дано никога и никой не се нуждае от тези съвети.

Което ме навежда на още мисли – но тях ще напиша следващия път.

За правото ни на избор да караме децата си пияни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/kod-grozdova/

Днес попаднах на нещо, което явно много добре се крие. Кой и с какви цели ще се разбере един ден.

Рових се аз в данните за катастрофите и открих с учудване, че 99.1% от катастрофите с жертви се причиняват от хора, които не са пили или поне частично са били трезви. Защо не се говори за това!? Опитват се да ни убедят, че да караш пил едва ли не убива на пътя, а то се оказва, че е над 100 пъти по-безопасно от това да караш непил. При това крият данните колко всъщност са били убити от пусти трезвеници и колко от порядъчно пияни.

Защо е всичко това? За пари, разбира се! Дали искат да унищожат изконната ни пивоварна индустрия за сметка на тия вредни сокове и коли? Дали защото искат просто по документи да изкарат някакви числа? Или да събират яки глоби?! Почти всеки прозрял истината и обърнал по няколко преди да се качи зад волана – само и само да спаси околните от нараняване – бива бързо глобен.

Всичко е наложено от западната медицина! Имало ли е изследвания, за да докажат, че у нас точно алкохолът не помага при каране?! Не, разбира се. Крият. Има обаче множество изследвания, които показват, че има дори повече катастрофи в Близкия Изток, където алкохолът е забранен. Какво крият от нас?! Колко живота щяха да бъдат спасени иначе?

Какво следва да се направи, ще питате. Въпреки всичко, което открих чрез научните си изследвания из мрежата, не съм против карането трезвен. Не смятам, че трябва да се задължават всички да карат пияни. Не е редно обаче да има забрани, ограничения и глоби за доказано по-безопасното. Трябва да е препоръчително. Всеки следва да може да направи свободен информиран избор дали да кара децата си пиян или не. Какво пречи това на другите – ако вярвате на пропагандата на подкупните ни власти, карайте си трезви като си мислите, че това пази децата ви. От къде на къде ще очаквате от другите да карат трезви? Това е тоталитарен режим!


Това, разбира се, е ирония. В същото време е и точен преразказ на това, което беше изписано като аргументи из антивакс групите. Единствено замених „не ваксинирам децата си“ с „карам децата си пиян“. Безотговорността при двете е приблизително еднаква. Разликата е, че пияните шофьори са убили една идея повече деца на пътя, отколкото неваксинирани деца са умрели от предотвратими болести в страната за последните 10 години. Голяма част от последните са били твърде малки, за да получат МПР ваксината, например.

С предложенията за отмяна на задължителния характер на ваксините и другите ограничения като детските надбавки и детските градини, в скоро време тази тенденция ще се обърне. Разбира се, всичко това се отрича от искащите „информиран избор“, тъй като те не вярват, че обществения имунитет пази най-малките и имунокомпрометираните или че ваксинациите водят до имунитет.

Всъщност, няколкократно съм посочвал, че съм за това ваксините да не са задължителни. Ще се подпиша първи на призив за това, но само при условие, че някой ми покаже как това би помогнало на повишаване на обхвата на ваксините. Това, че имунизационният обхват нямало да падне, се забелязва още след аргументите им и присъстваше в призива им преди 3 години. Тогава за пръв път се „ребрандиха“ от „против ваксини“ към „само искаме избор“ следвайки линията от антиваксърите в щатите. Никой обаче до днес не успя да обясни как точно ще стане това. Когато попитах, ми беше отговорено, че съм много нагъл да искам увеличение на покритието. При условие, че то и сега е опасно ниско в страната, лесно е да се досетите накъде ще тръгнат нещата. Именно затова страни като Италия, Франция и Австралия започнаха да прилагат мерки приближавайки се до тези в България.

Прозрачност на политическата реклама

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/26/polit_ad_fb_twitter/

Как решавате проблем като този с руската пропаганда? Как  предпазвате от намеса в изборите? c|net информира за нови стъпки на интернет компаниите.

Отговорът на Facebook и Twitter е повече прозрачност относно политическата реклама: двете компании предприемат мерки да се вижда кой плаща политическа реклама. Google също се подготвя за подобна политика на прозрачност.

Facebook създава и архив на данните за политическа реклама на адрес facebook.com/politicalcontentads . Подобен  Ads Transparency Center  предстои да бъде създаден и в Twitter.

В САЩ има проект за закон –  the Honest Ads Act –  ако бъде приет,  прозрачността на политическата реклама онлайн ще е законово задължение.

Текст и обяснение от сайта на Конгреса, мотивите: Законът за честните реклами би попречил на чуждестранните участници да повлияят върху нашите избори, като гарантира, че политическите реклами, продавани онлайн, ще бъдат обхванати от същите правила като рекламите, продавани по телевизията, радиото и сателита.  Въвежда

  •  изискване на цифрови платформи с най-малко 50 000 000 месечни зрители да поддържат публичен архив  – всеки файл  ще съдържа цифрово копие на рекламата, описание на аудиторията, която рекламата цели, броя на генерираните показвания, датите и часовете на публикуване, таксуваните тарифи и информацията за връзка на купувача;
  • изискване  онлайн платформите да положат всички разумни усилия, за да гарантират, че чуждестранни физически и юридически лица не купуват политически реклами, за да повлияят на американския електорат.

 

История за един контрапротестен автобус

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3103

В края на миналата година Министерски съвет прие промени в плана за управление на Пирин. Както писах тогава, е доста спорно дали промените са в съответствие със Закона за защитените територии. Със сигурност процедурата не беше в съответсвие със Закона за нормативните актове, т.е. изисквания за общественото обсъждане (напр. качване на съгласувателната таблица преди приемането) не са спазени (дали планът за управление е нормативен акт – в променената му част по-скоро да).

Административният съд ще реши кой прав, кой крив в този случай (макар практиката му да е доста спорна). Тук целта ми е да опиша свързан с този казус проблем. След като бяха провеждани протести срещу решението на Министерския съвет, по традиция беше организиран и контрапротест. С тонколони, с музика, с представители на изпълнителната власт, с автобуси. И именно за един от тези автобуси става дума.

Автобусът е училищен, а е возил протестиращи. Имаше разбираемо недоволство, поради което реших да питам Министерство на образованието защо училищен автобус се използва за такива цели.

Междувременно се появи репортаж на Нова, в който заместник кмета на Община Сапарева баня обяснява, че трябвало с друг автобус да се превозят протестиращите, ама той се счупил.

Защо общината, т.е. публичната власт, организира и извозва хора на протест в защита на решение на Министерски съвет (т.е. пак публичната власт) е въпрос, на който нямам отговор. Т.е. имам, но не знам той доколко е в съответствие със закона. Може и да е законно, но със сигурност буди съмнения.

Отговорът на МОН казва, че те автобусите са ги предоставили на общините безвъзмездно, срещу договор, в който пише, че могат да се използват само за превоз на ученици. Т.е. МОН може да потърси отговорност на общината за нарушаване на договора. Разбира се, МОН няма да го направи. Не би било добра идея пък да си вземе автобуса, защото основната му цел – превоз на ученици – няма да може да бъде изпълнена. Така че общо взето министърът е напомнил на кмета, че „така не бива“.

След отговора на МОН питах (пак по Закона за достъп до обществена информация) община Сапарева баня – на какво основание и с чия заповед е използван автобуса. Там след известно забавяне ми върнаха отговор, който постави цялата история в друга светлина.

Според отговора, заповедта е за транспорт на „ученици-спортисти“. Т.е. според тази заповед нарушение на договора няма – превозвани са били ученици. Това не непременно противоречи на думите на зам. кмета – той не казва дали протестиращите не са били ученици. Т.е. това, което имаме „черно на бяло“ е, че на протеста са превозвани ученици. Да използваш ученици за такива цели е меко казано нередно. Освен това, както се вижда от снимката по-горе, автобусът е в София по тъмно. И след това се прибира по тъмно. Което е в нарушение на наредба, която забранява превоза на ученици в тъмната част на денонощието. Така че подадох сигнал до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е компетентният орган.

След известно време питах ИААА как е завършила проверката, и техният отговор е: няма нарушение, тъй като не е извършван превоз на ученици. В моя сигнал бях прикачил заповедта на кмета, но явно проверката е установила, че заповедта не е била спазена?

Така или иначе, имаме „омотаване“ на институциите дори когато става дума за тривиален казус. Документи, заповеди и договори се пишат проформа, за „да има нещо“. Ама те всъщност не отразяват реалността. И всичко е наред, докато някой не пита, когато започва сричането и мазането. И най-важното – накрая санкционирани няма.

Няма друга поука, няма оптимистично заключение. Да, един автобус не е „най-големият проблем на държавата“. Но е симптоматичен.

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Седем мита за GDPR

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3105

GDPR, или новият Общ регламент относно защитата на данните, е гореща тема, тъй като влиза в сила на 25-ти май. И разбира се, публичното пространство е пълно с мнения и заключения по въпроса. За съжаление повечето от тях са грешни. На база на наблюденията ми от последните месеци реших да извадя 7 мита за Регламента.

От края на миналата година активно консултирам малки и големи компании относно регламента, водя обучения и семинари и пиша технически разяснения. И не, не съм юрист, но Регламентът изисква познаване както на правните, така и на технологичните аспекти на защитата на данните.

1. „GDPR ми е ясен, разбрал съм го“

Най-опасното е човек да мисли, че разбира нещо след като само е чувал за него или е прочел две статии в новинарски сайт (както за GDPR така и в по-общ смисъл). Аз самият все още не твърдя, че познавам всички ъгълчета на Регламента. Но по конференции, кръгли маси, обучения, срещи, форуми и фейсбук групи съм чул и прочел твърде много глупости относно GDPR. И то такива, които могат да се оборят с „Не е вярно, виж чл. Х“. В тази категория за съжаление влизат и юристи, и IT специалисти, и хора на ръководни позиции.

От мита, че познаваме GDPR, произлизат и всички останали митове. Част от вината за това е и на самия Регламент. Дълъг е, чете се трудно, има лоши законодателни практики (3 различни хипотези в едно изречение??) и нито Европейската Комисия, нито някоя друга европейска институция си е направила труда да го разясни за хората, за които се отнася – а именно, за почти всички. Т.нар. „работна група по чл. 29 (от предишната Директива)“ има разяснения по някои въпроси, но те са също толкова дълги и трудно четими ако човек няма контекст. При толкова широкообхватно законодателство е голяма грешка то да се остави нерязяснено. Да, в него има много нюанси и много условности (което е друг негов минус), но е редно поне общите положения да бъдат разказани ясно и то от практическа гледна точка.

Така че не – да не си мислим, че сме разбрали GDPR.

2. „Личните данни са тайна“

Определението за лични данни в Регламента може би характеризира целия Регламент – трудно четима и „увъртяно“:

„лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;

Всъщност лични данни са всичко, което се отнася за нас. Включително съвсем очевидни неща като цвят на очи и коса, ръст и т.н. И не, личните данни не са тайна. Имената ни не са тайна, ръстът ни не е тайна. ЕГН-то ни не е тайна (да, не е). Има специални категории лични данни, които могат да бъдат тайна (напр. медицински данни), но за тях има специален ред.

Разграничаването, което GDPR не прави ясно, за разлика от едно разяснение на NIST – има лични данни, на база на които хората могат да бъдат идентифицирани, и такива, с които не могат, но се отнасят за тях. По цвят на косата не можем да бъдем идентифицирани. Но цветът на косата представлява лични данни. По професия не можем да бъдем идентифицирани. (По три имена и професия обаче – евентуално може и да можем). И тук едно много важно нещо, посочено в последните изречения на съображение 26 – данни, които са лични, но не могат да бъдат отнесени към конкретно лице, и на база на които не може да бъде идентифицирано такова, не попадат в обхвата на регламента. И съвсем не са тайна – „имаме 120 клиента на възраст 32 години, които са си купили телефон Sony между Април и Юли“ е напълно окей.

Та, личните данни не са та тайни – някои даже са съвсем явни и видни. Целта на GDPR е да уреди тяхната обработка с автоматизирани средства (или полуавтоматизирани в структуриран вид, т.е. тетрадки). С други думи – кой има право да ги съхранява, за какво има право да ги използва и как трябва да ги съхранява и използва.

3. „GDPR не се отнася за мен“

Няма почти никакви изключения в Регламента. Компании под 250 души не са длъжни да водят едни регистри, а компании, които нямат мащабна обработка и наблюдение на субекти на данни нямат задължение за длъжностно лице по защита на данните (Data protection officer; тази точка е дискусионна с оглед на предложенията за изменения на българския закон за защита на личните данни, които разширяват прекалено много изискванията за DPO). Всичко останало важи за всички, които обработват лични данни. И всички граждани на ЕС имат всички права, посочени в Регламента.

4. „Ще ни глобят 20 милиона евро“

Тези глоби са единствената причина GDPR да е популярен. Ако не бяха те, на никого нямаше да му дреме за поредното европейско законодателство. Обаче заради плашещите глоби всякакви консултанти ходят и обясняват как „ами те глобите, знаете, са до 20 милиона“.

Но колкото и да се повтарят тези 20 милиона (или както някои пресоляват манджата „глоби над 20 милиона евро“), това не ги прави реалистични. Първо, има процес, който всички регулатори ще следват, и който включва няколко стъпки на „препоръки“ преди налагане на глоба. Идва комисията, установява несъответствие, прави препоръки, идва пак, установява взети ли са мерки. И ако сте съвсем недобросъвестни и не направите нищо, тогава идват глобите. И тези глоби са пропорционални на риска и на количеството данни. Не е „добър ден, 20 милиона“. Според мен 20-те милиона ще са само за огромни международни компании, като Google и Facebook, които обработват данни на милиони хора. За тетрадката с вересиите глоба няма да има (правото да бъдеш забравен се реализира със задраскване, но само ако магазинерът няма легитимен интерес да ги съхранява, а именно – да му върнете парите :)).

Тук една скоба за българското законодателство – то предвижда доста високи минимуми на глобите (10 хил. лева). Това се оспорва в рамките на общественото обсъждане и е несъразмерно на минимумите в други европейски държави и се надявам да спадне значително.

5. „Трябва да спрем да обработваме лични данни“

В никакъв случай. GDPR не забранява обработката на лични данни, просто урежда как и кога те да се обработват. Имате право да обработвате всички данни, които са ви нужни, за да си свършите работата.

Някои интернет компании напоследък обявиха, че спират работа заради GDPR, защото не им позволявал да обработват данни. И това в общия случай са глупости. Или те така или иначе са били на загуба и сега си търсят оправдание, или са били такъв разграден двор и са продавали данните ви наляво и надясно без ваше знание и съгласие, че GDPR представлява риск. Но то това му е идеята – да няма такива практики. Защото (както твърди Регламентът) това представлява риск за правата и свободите на субектите на данни (субект на данните – това звучи гордо).

6. „Трябва да искаме съгласие за всичко“

Съгласието на потребителите е само едно от основанията за обработка на данните. Има доста други и те дори са по-често срещани в реалния бизнес. Както отбелязах по-горе, ако можете да докажете легитимен интерес да обработвате данните, за да си свършите работата, може да го правите без съгласие. Имате ли право да събирате адреса и телефона на клиента, ако доставяте храна? Разбира се, иначе не може да му я доставите. Няма нужда от съгласие в този случай (би имало нужда от съгласие ако освен за доставката, ползвате данните му и за други цели). Нужно ли е съгласие за обработка на лични данни в рамките на трудово правоотношение? Не, защото Кодекса на труда изисква работодателят да води трудово досие. Има ли нужда банката да поиска съгласие, за да ви обработва личните данни за кредита? Не, защото те са нужни за изпълнението на договора за кредит (и не, не можете да кажете на банката да ви „забрави“ кредита; правото да бъдеш забравен важи само в някои случаи).

Усещането ми обаче е, че ще плъзнат едни декларации и чекбоксове за съгласие, които ще са напълно излишни…но вж. т.1. А дори когато трябва да ги има, ще бъдат прекалено общи, а не за определени цели (съгласявам се да ми обработвате данните, ама за какво точно?).

7. „Съответсвието с GDPR е трудно и скъпо“

…и съответно Регламентът е голяма административна тежест, излишно натоварване на бизнеса и т.н. Ами не, не е. Съответствието с GDPR изисква осъзната обработка на личните данни. Да, изисква и няколко хартии – политики и процедури, с които да докажете, че знаете какви лични данни обработвате и че ги обработвате съвестно, както и че знаете, че гражданите имат някакви права във връзка с данните си (и че всъщност не вие, а те са собственици на тези данни), но извън това съответствието не е тежко. Е, ако хал хабер си нямате какви данни и бизнес процеси имате, може и да отнеме време да ги вкарате в ред, но това е нещо, което по принцип e добре да се случи, със или без GDPR.

Ако например досега в една болница данните за пациентите са били на незащитен по никакъв начин сървър и всеки е имал достъп до него, без това да оставя следа, и също така е имало още 3-4 сървъра, на които никой не е знаел, че има данни (щото „IT-то“ е напуснало преди 2 години), то да, ще трябват малко усилия.

Но почти всичко в GDPR са „добри практики“ така или иначе. Неща, които са полезни и за самия бизнес, не само за гражданите.

Разбира се, синдромът „по-светец и от Папата“ започва да се наблюдава. Освен компаниите, които са изсипали милиони на юристи, консултанти, доставчици (и което накрая е имало плачевен резултат и се е оказало, че за един месец няколко човека могат да я свършат цялата тая работа) има и такива, които четат Регламента като „по-добре да не даваме никакви данни никъде, за всеки случай“. Презастраховането на големи компании, като Twitter и Facebook например, има риск да „удари“ компании, които зависят от техните данни. Но отново – вж. т.1.


В заключение, GDPR не е нещо страшно, не е нещо лошо и не е „измислица на бюрократите в Брюксел“. Има много какво да се желае откъм яснотата му и предполагам ще има какво да се желае откъм приложението му, но „по принцип“ е окей.

И както става винаги със законодателства, обхващащи много хора и бизнеси – в началото ще има не само 7, а 77 мита, които с времето и с практиката ще се изяснят. Ще има грешки на растежа, има риск (особено в по-малки и корумпирани държави) някой „да го отнесе“, но гледайки голямата картинка, смятам, че с този Регламент след 5 години ще сме по-добре откъм защита на данните и откъм последици от липсата на на такава защита.

Електронни съобщения и услуги в ЕС: насоки за пазарен анализ на значителната пазарна сила

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/09/compet_eu/

В Официален вестник на Европейския съюз – Съобщение на Комисията с важно значение за конкуренцията на единния цифров пазар:

Насоки за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила съгласно регулаторната рамка на ЕС за мрежите за електронни съобщения и услугите

Комисията прие насоки  за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила   в съответствие с член 15, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО  след провеждане на обществена консултация, резултатите от която бяха надлежно отчетени. Насоките за ЗПС се придружават от обяснителна бележка и трябва да бъдат четени в контекста на допълнителната информация, посочена в нея.

Когато е подходящо, Комисията ще замени Насоките, като взема предвид натрупаната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, икономическите модели и действителния пазарен опит с цел да гарантира, че те ще бъдат винаги подходящи в условията на бързо развиващите се пазари.

Съгласно член 14, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО се приема, че предприятие притежава значително влияние на пазара, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, т.е. положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в осезаема степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка — потребителите.

Следните неизчерпателни критерии са от значение за измерването на пазарната сила на дадено предприятие да действа в значителна степен независимо от конкурентите, клиентите и потребителите:

  • бариери за навлизане на пазара,
  • бариери пред разрастването,
  • абсолютен и относителен размер на предприятието,
  • технологични и икономически предимства или превъзходство,
  • липса на или слаба компенсираща покупателна способност,
  • лесен или привилегирован достъп до капиталовите пазари/финансови ресурси,
  • диверсификация на продуктите/услугите (например пакетни продукти или услуги),
  • икономии от мащаба,
  • икономии от обхвата,
  • добре развита мрежа за разпространение и продажби,
  • сключването на дългосрочни и устойчиви споразумения за достъп,
  • встъпване в договорни отношения с други пазарни участници, което би могло да доведе до затваряне на пазара.

Ако бъдат взети поотделно, горепосочените критерии няма непременно да бъдат от решаващо значение за констатирането на ЗПС. Такова констатиране трябва да бъде основано на съчетание от фактори.

Отново тезата на премиера, че нямал общо със състоянието на медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/05/20299borisov/

Премиерът Борисов   се е изказал отново, че свободата на медиите зависи от собствениците и той няма общо със ситуацията:

Проблемът на свободата на словото е в собствениците на медиите. Ние на тях не им се месим. Какво можем да направим ние?

Това вече го слушаме вече девет години, каза го още  при Валерия Велева, 2009:

Между мен и медиите има коректен тон и нормални отношения. Моята любов с медиите не е платена. Давам на всички информация, но на никого не съм казал какво да пише. Докато любовта между тройната коалиция и медиите бе платена любов. Моята поне е без пари.

След като твърдението се повтаря – налага се и реакцията да се повтаря: не, не е без пари, платена е – дори ако не говорим за комуникационните бюджети по европейските програми – любовта на медиите към ГЕРБ  е платена щедро: с  уредено спокойствие на олигарсите над закона   –  това е цената.

Има изрично изказване на Вежди Рашидов за бартера:

Бойко се е предоверил, за да има едно спокойствие. Добре, получил е това спокойствие. Защото дайте да не се лъжем – всяка нормална партия иска да има някаква медийна подкрепа. Медиите са сила и няма защо да си затваряме очите. Медиите са страшна сила […]   Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.

Пеевски “нямаше медии” въпреки изискванията на законите –  банкер казва за Пеевски следното  (преди сделките, с които той се легализира като собственик на медии):

Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон.  Ноторен факт е, че той е собственик на Булгартабак, пресгрупата и така нататък.

Красимир Гергов “нямаше медии” въпреки изискванията на законите:

относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви,  Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.

ГЕРБ не просто го остави – ГЕРБ отмени законова забрана  за вертикална интеграция, за да може Гергов да се легализира като собственик.

Цветан Василев “нямаше медии”, нито мултиплекси – министърът Московски дори не знаеше на кого са мултиплексите  (ще проверя и ще ви кажа в понеделник – понеделникът, който не настъпи)   – а в това време от средствата в банката  се е плащало за въпросната любов – 300 милиона за ТВ Седем и още:

„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”.

Докладът на Репортери без граници за 2018 г. казва именно това:  преплитане на власт, олигарси и медии – което е несвобода (колкото и Йордан Цонев да твърди, че свободата е, ако той говори, без да го цензурират) :

Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова  българска медийна група.

Отделна тема са обществените медии, които били антиправителствени и били оставени на мира –  на мира?  с две промени на закона, ясно защо,  и след време със сглобяване на сегашното ръководство на БНТ (стил Митко, казах ти да не го питаш и Кошлуков с приятели).

И накрая – за чуденето на премиера  “Какво да направим, за да спрем Пеевски и Прокопиев да воюват?”  

Премиерът  от години обяснява системни последици от  липсата на върховенство на закона със сценария   двама братя се боричкат и Пеевски и Прокопиев воюват. Това не е махалата, едни младежи се закачат – това е държава. Върховенство на правото е средството, иначе законите  – и да ги има – ще продължават да не се отнасят до прословутото въплъщение и до обръчите на управляващите, както Доган вече ни обясни.

 

m121(сн.24 часа)

м8 (сн. БТА)

м14 (сн:Пик)

2018 Специален доклад 301

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/02/2018-301/

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

Сега  е оповестен Доклад 301 за 2018 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

За миналата година 11 държави са в  т.нар. Priority Watch List, между тях Китай, Индия, Русия, Украйна,   и 23 – в  Watch List, между тях България. Тази година България е извадена от Watch List – с обяснението на стр. 28, че България през март 2018 г. е приела изменения на закона за авторското право,  участвала е в операция  ЕВРОПОЛ  срещу голяма пиратска мрежа в региона,  отделила е  допълнителни ресурси на звеното за разследване на онлайн пиратството, а Главна прокуратура се е ангажирала да предприеме допълнителни стъпки за подобряване на прилагането. Според доклада проблемите, свързани с прилагането на законодателството, продължават да се отнасят до високите нива на онлайн пиратството, недостатъчното съдебно преследване, недостатъчно възспиращото действие на наказателните санкции.

Министерството на външните работи е отбелязало новия доклад 301 с отделно съобщение, в което се казва, че “в резултат на дългогодишните усилия на посолството на Република България във Вашингтон и българските институции  страната ни вече е изключена от т.нар. „черен списък“ за защита на интелектуалната собственост на САЩ.”

Няма съмнение, че напускането на Watch List  е изисквало усилия. Все пак съобщението е можело да бъде по-прецизно по отношение на т.нар. в съобщението черен списък, защото – както се вижда, има черен, има и по-черен. 

Критично отношение към доклада изразява EFF:  “Някои доклади и публикации от американските правителствени агенции имат репутация на задълбочени, актуални и основани на факти[…] Специален доклад  301, чието последно годишно издание е публикуванo миналата седмица, не е такъв.” Според EFF докладът разкрива законите, политиките и практиките, които не осигуряват адекватна и ефективна защита на интелектуалната собственост, но  няма последователна методология за оценка  кое  е  адекватно и ефективно.

Неотдавна ЕК обяви обществена консултация относно евентуално наблюдение на защитата на интелектуалната собственост по света.

Законопроект за изменение на Закона за защита на личните данни и GDPR

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/01/gdpr-3/

Публикуван е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни

Мотивите са любопитни, особено частта, в която се обяснява, че законопроектът ще въвежда регламент в националното законодателство, регламентите не се въвеждат, но в случая ще се приемат национални мерки.

В анализите се твърди например, че балансът между защитата на данните и свободата на изразяване е предоставена на държавите:  Балансът между защитата на данните и свободата на изразяване е деликатен: ако е в полза на защитата на данните,  лесно можем да си представим сценарии, при които публични личности използват закона, за да ограничават критика. Ако е в полза на свободата на изразяване,  е възможно журналистите  да пренебрегват правото на личен живот. Правилата в тази област ще се различават в отделните държави-членки. Доколкото Хартата е правно обвързваща,  съдебната практика на Съда на ЕС  ще играе важна роля при определянето на този баланс.

По този въпрос – публикации от началото на годината в сравнителен план и тук също,  и тук по държави

 

Нарочно не придумаешь

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2136

Имаше едно време една такава рубрика в съветския хумористичен вестник „Крокодил“. Наскоро си я спомних, при сладък чат с брат по душа (тоест, маниак на тема фантастика) от Русия. А той покрай нея си спомни следната история, случила се преди три-четири години:

Негов познат е на командировка в Щатите, въпреки че не знае на практика нито дума английски. Вечерта, докато си почива в хотела, внезапно го срязва сърцето – и то здраво.

Да крещи на руски очевидно е безполезно. След мъчителни секунди съобразяване славянската душа се усеща, че е гледал американски филми и там набират телефон 911. Набира го и се опитва да обясни, че е зле, на известен само на него език.

За смайване на главния герой (а и на доста от слушателите на историята), след пет минути в стаята му нахълтва почти като командоси лекарският екип. Обяснява той какъв му е проблемът на най-универсалния език на света – този на жестовете. Лекарите кимват, и след още 10 минути той вече е в болницата, на легло и със система, и се чуди какво ще става с него.

Внезапно разбира, че е умрял и всичко това му се присънва. Защото в отделението при него влиза огромен негър с лекарска престилка и го поздравява:

– Добре дошъл, брат! Размина ли ти сърцето вече?

На безупречен руски.

… Пет минути по-късно нещата се изясняват. Въпросният лекар, родом някъде от Африка, бил завършил медицина в Русия, след което бил емигрирал в Щатите. При приемането на пациента се ориентирали, че май е руснак, и спешно издирили сред персонала единствения човек, който знаел руски.

Проблемът със сърцето се оказал преходна исхемия. Но от инфаркта в тези обстоятелства го спасила единствено ударната доза лекарства в системата.

Лешоядите са всъщност много полезни създания

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/za-leshoqdite/

Снощи ми дойде в повече. По принцио се опитвам да не коментирам подходът на родните журналисти към трагични случаи като вчерашния. Не знам обаче този път какво ме жегна. Дали бяха снимките с дрон, паническото бягане между колите или служебните лица, които се опитваха да отпъдят камерите. Както на доста други, за пореден път ми остана лош вкус в устата.

Именно затова снощи седнах и обявих награда „Златен лешояд“. Скунксовете отдавана са обезценени заради поведението на въпросното предаване. Затова смених животното. „Раздадох ги“ на няколко репортера и водещи, които видях в конкретните емисии и които според мен прекрачиха дълбоко зад границата на благоприличието и етиката. Включих и редакторите им, тъй като поне те би следвало да хванат подобни издънки. Наградата не е само за вчерашните им подвизи, а за това, което виждам като модел на поведение в медиите им при всеки такъв случай.

Споменатите журналисти бяха от Нова и БТВ, тъй като именно техните емисии ме възмутиха. Не твърдя, че са единствените заслужили и ще се радвам, ако сами предложат техни колеги от други медии, които са се провинили по подобен начин. Сигурен съм, че има. Очакваме го някак от жълтите медии – този тон на притеснение към жертвите примесен с трескаво гонене на по-близка снимка, по-якра локва кръв, повече сълзи в интервю, повече мъка в близките, повече скандал в изказванията. Видях го вчера и макар на пръв поглед да беше просто стандартната „кървава“ статистика, с която ни обливат ежедневно в новините, някак ме накара да реагирам.

Малко след поста ми един след друг ми писаха няколко познати от двете телевизии. Питаха ме защо мисля така за техните колеги, защитаваха репортажите като професионални и грешките в тях като неизбежни. Интересното е, че и от двете телевизии посочваха другата като „ама те първо повлякоха крак с такова отразяване“ като аргумент защо са влезли при автобуса и пострадалите. Посочваха, че в късните емисии са „поизчистили“ кадрите, че първите излъчвания са били по-сурови, без редакторска намеса и прочие. Също, че е нечестно да се обиждат така журналисти с толкова добра кариера и професионално отношение. Единият коментар включваше „какво искаш, нали всичко го правят това и искат да видят“. Друг – „ако не сме ние, друг ще го направи“.

Наистина, постът ми беше по-скоро емоционален и може би би обидил журналистите. Навярно и аз с иначе „професионалното си отношение“ съм пуснал „радакторска намеса“ „по-сурово“ отразяване на работата им в репортажите. Може би, следвайки същата логика, сравнението произлиза от там, че „доста хора мислят така“ и „търсят такава“ оценка за днешната работа на тези журналисти. Може би не е коректно да определям като лешояди журналисти, поне част от които иначе уважавам и които имат доста качествена журналистика зад себе си.

Може би, ако някой от тях случайно е забелязал и се е обидил от определението, в контекста изложен до тук биха разбрали колко е важно да се внимава при подобни първосигнални „подхлъзвания“, както ми бяха обяснени недоразумения от вчера. Докато аз коментирам работата на шепа журналисти (и видимо прекалявам с иронията понякога), те излъчиха на живо шокът и страданието на доста хора. Някои дори пречеха на спасителите в процеса и напираха въпреки упреците на самите пострадали. Това е обидно, непрофесионално, неетично и най-малкото грозно на екрана.

Всъщност, наистина изборът на животно за статуетката не е коректно. Както отбелязаха под поста ми – лешоядът е изключително полезно животно. То е доста важно за прочистване на екосистемите и предпазване от болести. В този смисъл „лешояд“ би било похвала за тези журналисти и бих им го дал, ако се бяха поинтересували какво се случва с обещаните миналата година мерки за повече сигурност в автобусите. Ей така – не защото има сензация, а защото следва да гонят силните на деня, да задават неудобни въпроси и така биха се опазили поне няколко живота като тези днес.

Не поставям под съмнение професионализма по принцип на споменатите в поста ми. Не твърдя, че нямат критични интервюта и добри разследвания. Вчерашния ден обаче беше поредното дъно за журналистиката поне в тези две медии и се надявам да го осъзнават. Ако и те се оправдават, че „няма нищо лошо“, че са само няколко пропуска и че „другите са по-зле“, то въобще не трябва да се учудваме, че нивото е такова. Телеграф са в няколко нива надолу под дъното, но поне са наясно със себе си и какво правят.

Всички са маскари?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3078

Вчера се обяви политическото обединение Демократична България – с Да, България, ДСБ и Зелените. И като част от екипа, обявен като алтернатива на управлението, ще си позволя да напиша първия ми фокусирано партиен блогпост от изборите миналата година досега.

Съгласих се да стана част от екипа на управленската алтернатива защото не обичам да се „скатавам“. Да, мога да измисля достатъчно оправдания защо да не участвам, а и публичността носи рискове, но оправдания всеки има. Дигиталната трансформация, и електронното управление като част от нея, са нещо, с което смятам, че мога да помогна. И също така – нещо, което е крайно належащо, ако не искаме да изоставаме като държава в дългосрочен план.

Но няма да се фокусирам върху моята роля, няма да влизам в патетични слова за светлото бъдеще, за топлите отношения в новото обединение, за грандиозните ни резултати на следващите избори и т.н. Вместо това ще обобщя коментарите на хората (из социалните мрежи и новинарските сайтове) и ще опитам да дам друга перспектвиа.

У доста хора има осезаем негативизъм към това обединение. Всеки със своята причина, с която не мога да споря. но този негативизъм кулминира в крайно множество твърдения за обединението и за партиите в него, които твърдения мога да опитам да оспоря. И целта не е да кажа „аха! не сте прави да не ни харесвате“ (защото това е субективно и всеки има право да не харесва каквото си иска), а по-скоро да допълня картината, която всеки има за политическия пейзаж. Ще разгледам 10 твърдения/коментара, които са преобладаващи. И не за да влизам в „обяснителен режим“, а за да вляза в своеобразен диалог с по-скептичните.

Обединяватe се само за да минете 4-процентовата бариера

Едно от следствията на такова обединение ще е влизане в парламента. Но целта на обединението не е това. Целта е хората с демократични виждания за България (а те всъщност не са малко) да има за кого да гласуват без да се чудят дали не помагат на БСП, ДПС, Кремъл или който и да е друг. Целта е дългосрочна. И предвид обявяването на конкретен управленски екип, целта е управление. И то адекватно, съвременно и експертно, а не махленско.

Има и друг аспект – откакто се учреди Да, България имаме един „стъклен таван“, изразяващ се в „абе, харесваме ви, ама ще влезете ли?“ (чувал съм го на няколко срещи с потенциални избиратели). Та, надяваме се с това обединение да счупим този стъклен таван, т.е. тези, които биха ни подкрепили, да го направят. Социолозите да кажат.

Късно е либе за китка / защо чак сега

…или продължаващото вече година обвинение срещу Да, България, че „е разцепила дясното“. Както имах случай да спомена днес – предишните избори не бяха успех, но решението за явяване като „Да, България“ все пак беше правилно. По много причини, които тук само ще маркирам – след изборите направих един анализ на екзит половете и от него излезе, че макар да не е постигнала желания резултата, Да, България е привлякла най-голям процент нови избиратели и гласуващи за първи път. Взела е повече от ГЕРБ, отколкото от РБ(2014). В „дългата нива“, която имаме да орем, това всичко е от значение. Дали от по-голямо значение от едно евентуално влизане в парламента, не знам. Но в момента имаме Да, България със собствено лице и послания, която влиза в продуктивен диалог и обединения. Която привлича нови хора в местни структури из страната. Да, България на 2 седмици, влизаща в „поредното дясно обединение“ (както несъмнено щеше да бъде наречена евентуална коалиция тогава), не е ясно дали щеше да има същата съдба. Наскоро някой ми каза, че е приятно изненадан, че не сме умрели след изборите. И да, не сме.

Оставете жълтите павета и ходете из страната

Съвсем правилно. Това и правим. За една година учредихме десетки местни структури – в областни градове, но и в по-малки населени места. Съвсем наясно сме, че избори не се печелят във фейсбук и с разходки между Кърниградска и Драган Цанков (адресите на централите на ДСБ и Да, България).

Леви сте, не сте десни!

Това „обвинение“ към Да, България тръгна от самото начало без още да имаме програма. После продължи въпреки програмата и въпреки десетките позиции, с които излизахме. Може би идва от първоначалното определяне като „нито ляво, нито дясно“, не знам. И макар да смятам лявото и дясното за изпразнени от съдържание в България, все пак трябва да подчертая, че Да, България е центристка партия, стояща все пак от дясната страна на центъра. По много причини – от политическото позициониране на самите членове, през предизборната програма, до десетките позиции по различни теми, в които неизменно присъстват защитата на частната собственост, частната инициатива, предприемачеството ненамесата на държавата в личния живот на хората и др. десни принципи и ценности. Да, сред позициите има и някои, които могат да се определят като по-леви (сещам се за 1-2 примера), но именно затова сме в центъра. Може би объркването на мястото в спектъра идва заради противопоставянето на либералното и консервативното. И тъй като в САЩ лявото и либерално, а дясното – консервативно, някой може да реши, че това непременно винаги е така. Ами не е. Не, не сме леви. И да, по-скоро либерални, отколкото консервативни сме (но това не значи, че нямаме консервативно-мислещи хора).

Ама Зелените са леви!

Исторически, зелените партии наистина са в лявата част на спектъра. Защитата на природата от човешката дейност е неизменно в конфликт с неограничената свобода на бизнеса. Но конкретни нашите Зелени по-скоро клонят към центъра. Съпредседател в момента им в Владислав Панев, финансист с доста дясно мислене. В органите на зелените има както по-ляво, така и по-дясно мислещи хора. А в настоящия момент, „зелено“ може и да не значи „ляво“ – устойчивото развитие е добро и за бизнеса и за природата, просто е различен поглед. Един пример от днес – министър Нено Димов, който е считан за много десен (идвайки от Институт за дясна политика), предлага зелени мерки във връзка с автомобилите. А и дори зелените да са по-вляво от центъра, съгласили сме се да сме на различни мнения по някои теми. В България трима души не могат да са на едно мнение по всички теми, камо ли три партии. Имаме общи цели, а всяка партия си има собствено лице.

Поредното механично обединение без смисъл

…или „с какво е по-различно от Синята коалиция и РБ“. Без това да се разглежда като критика към предните десни обединения, това не идва в предизборен период. Не сядаме на една маса заради идващи избори, а с по-дългосрочна перспектива. Освен това то идва след една година общи позиции и действия по редица въпроси, както на национално ниво, така и по места. Така че обединението не е механично – със сигурност и с ДСБ и със Зелените имаме общи ценности за това какво е правова държава.

Сорос, Америка за България и Прокопиев ви финансират!

Тук мога да дам напълно верния отговор, че това са пълни глупости. Партията не е получавала нито лев – нито от Сорос, нито от Америка за България, нито от Прокопиев. Има си списък с дарители, сметната палата го има, отчетите са ни публични. Пари общо взето почти нямаме. Ако Сорос е искал да превежда, объркал е IBAN-а. Мога да вляза и в подробности, също така. Да, някои хора от ръководството са били част от НПО-та, които са получавали грантово финансиране. Но НПО-тата не са лоши, а грантовото финансиране не е пари на калпак. В момента, доколкото ми е известно, няколко члена на Да, България участват в НПО, което е бенефициент на Америка за България. Но именно това беше причината те да нямат желание да бъдат в органите на партията, за да няма погрешни тълкувания. Е, това не спира Блиц и ПИК да обясняват за грантовете.

Защо не говорите за (проблем Х, който за мен е важен)

Говорим по много проблеми, имаме много позиции. Но най-вероятно това не стига до вас, отчасти заради наши грешки, отчасти защото извън няколко онлайн издания, отразяването ни по медиите е силно ограничено (канят всякакви алкохолици в националните медии, но отменят участие на Христо Иванов, например). Ясно е, че това е средата, в която работим и трябва да се съобразяваме с нея. Което включва фокусиране в няколко по-ключови теми, а не разпиляването в много теми, така че много хора да припознаят своя проблем.

Само говорите, а нищо не правите

Всъщност правим, но отново голяма част от активността не достига до широк кръг хора. Повечето конкретни действия са на местно ниво, но и на национално не са само приказки – организирали сме акции, изпращали сме становища и предложения за изменения на законопроекти до Народното събрание. И да, говорили сме по темите, които са важни и сме посочвали проблеми. Защото политическото говорене все пак е „правене на нещо“.

Със стари к*рви, нов бардак!

Кой е стара к*рва бе?? 🙂 А сериозно – в лицата, обявени днес има някои познати (с по един-два мандата в парламента, например), и доста непознати на широката публика. Така че това е по-скоро клише по инерция, отколкото базирано на някакви обективни факти. Естествено, че трябва да има хора с опит и естествено, че има много нови лица.

В обобщение – нормално и правилно е избирателите да са взискателни. И при опита който имаме с разпадащи се десни обединения е нормално да са скептични. Надявам се да съм разсеял поне малко от този скептицизъм. Но той е и полезен. Нямаме претенции за безгрешност и святост и всяка критика простираща се отвън „я се разкарайте“ няма да бъде подмината.

А иначе, всички са маскари, то е ясно.

Прогноза за демографското време утре – мазно с превалявания от жлъч

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/demografsko-verme/

Отново е април и наближава един вид празник за всички сутрешни блокове – обновяване на демографските данни на НСИ. Това ще стане утре и покрай много други показатели ще видим броя на ражданията и смъртните случаи за 2017-та. Писал съм доста по тези теми, както и за яркото неразбиране на процесите и дори терминологията от екрана.

Това, което може да очакваме в следващите дни е отново същата сензационност поднесена в мазен вестник и с ехидна усмивка на чичка от пазара, който определено не иска да задаваме въпроси защо вестникът е мазен и най-вече откъде е извадил това, което ни подава в него. Водещите ще канят знайни и незнайни експерти и също няма да поставят под съмнение нито мазния вестник, нито твърденията на гостите си. Поне стига да са достатъчно сензационни и жлъчни.

Разбира се, ще чуем неща като „българите сме на изчезване“ или че сме сред първите места по смъртност. Неизменно ще чуем и за регистъра за ражданията – този любим източник за фалшиви новини за родните журналисти. Тази година той предоставя още по-пикантни детайли. Ако сравните в него ражданията през първите три месеца от годината, както неизменно журналистите ще искат да „украсят“ данните на НСИ, ще забележите, че за 2017-ва са 14019, а през 2018-та – 10841. Тоест цели 3170 раждания по-малко или привидно намаление с 22.7%. Крайно изкушителна възможност за сензация, на която несъмнено доста ще се отдадат.

Истината обаче е отново в нещо, за което предупреждавам от години – регистърът е безполезен. През декември писах за големите забавяния и пропуски във въвеждането на данните. Различни лица в Министерството на здравеопазването признаха, че на практика липсва контрол над качеството на данните и не се налагат санкции над нарушаващите заповедта болници. Когато през януари сървърът на регистъра падна, отне три седмици да го възстановят. Причината далеч не беше това, че отделните служители не си вършат работата, а че организацията идваща от ниво заместник министри и предвидена в нормативната уредба е толкова сбъркана, че практически никой не отговоря да се следи изцяло правилната работа на регистъра. Наскоро разбрах, че донякъде това, че съм въртял телефони из дирекции в министерството всъщност е ускорило възстановяването на сървъра.

Резултатът от този проблем е, че имаше сериозно забавяне във въвеждането, което все още не е наваксано. Съществува допълнителен проблем със системата и сертификатите, които се използват от отговорни лица в болниците, за да въвеждат данните. Както изглежда, някои от тях все още нямат достъп до системата или просто са решили да не въвеждат повече. Резултатът е, че и без това забавените и неточни данни сега са с още почти 1/4 по-малко верни.

Както споделих преди, намерих начин да следя автоматично какво се въвежда в регистъра всеки ден. Накратко казано – ако на 7-ми януари се родят 20 деца в област Пловдив, мога да проследя кога са въведени в системата. Например 10 на третия ден, още 3 след седмица и останалите – в различни дни през следващия месец. На тази графика съм показал с какво забавяне са въвеждани данните по седмици. Не кога са се родили децата, а с колко средно са се забавяли болниците, когато са въвеждали в регистъра. Вижда се дупката през трите седмици, когато сървърът е бил паднал. Вижда се и пикът след това на забавените въвеждания.

Според изискването, данните следва да се добавят до 3 дни след раждането – маркирал съм тази граница в зелено. Средното забавяне е повече от две седмици тази година. Миналата година 1/3 от ражданията са били въвеждани чак след месец. При това тук говорим за данните, които се въвеждат. Както показах в предишните си анализи, има цели болници, които не въвеждат данни или до правят наведнъж няколко пъти в годината.

Дефектите не са само във вътрешната организации и непукизма на политическото ръководство на министерството, но и в самата система и достъпа до нея. Данните имат за цел не просто да броим ражданията, а да се правят научни изследвания какви са проблемите и как да се подобри както майчината грижа, така и да се намали детската смъртност и заболеваемост. Данни от регистъра обаче се отказват дори на тези, за които са предназначени – научните работници. Наскоро обявиха, че се планира създаването на нов регистър. Това обаче може би ще подобри само техническата страна, която е най-малкия проблем. WHO и UNICEF имат стандартизирани категоризации на състояния и събития, които следва да следим и у нас чрез такъв регистър. Дали ще се въведат е доста съмнително след като не могат да се оправят дори с наличното.

Всичко това показва, че очакваната сензация за „рекордно намаление на ражданията в началото на 2018-та“ ще е поредното журналистическо недоразумение по темата. Може да изглежда маловажно, но всъщност не е. Едното число е много важно в действителност, тъй като около него, тенденциите и анализите се формират политики. Затова виждаме странните опити на ДАБЧ да прокара идеята, че имало 8-9 млн. българи зад граница. Фалшивите новини влияят не само на широката публика, но и на официални лица, които би трябвало най-добре да знаят фактите. Новината за работещите българи в чужбина е друг пример за това.

Каква ще е реалният брой раждания на деца в България ще видим утре. Очаквам да е малко по-нисък от 2017-та, най-вече защото броят на жените в детеродна възраст намалява плавно. Описвал съм вече причините за това и защо цялата дискусия по темата е сбъркана.

При това условие някои биха ме запитали, както са правили и преди, „Какво се пениш, като все пак намаляваме?“ Позволете ми една аналогия – по редица причини губите контрол над колата и тя се забива в дърво. Ще се разминете ли с огъната броня или ще загинете? Има огромна разлика между това дали се движите с 120 и 20 км/ч, дали сте с колан и дали правите маневри преди сблъсъка. В момента ни облъчват с крясъци, че се движим с 200 км/ч към сигурна смърт и трябва да вдигнем ръце в паника. Истината е доста различна когато разберем данните, а не сравняваме ябълки с трактори. Да, няма толкова кръв и жлъч и това навярно е проблема. Може би имаме нужда от южноамерикански футболен коментатор, който с разпален глас да обяснява базови статистически концепции и анализи.

ЕСПЧ: свастиката не е защитено слово в Германия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/06/echr-22/

Съдът за правата на човека отхвърля жалба от немски блогър срещу неговата присъда заради  снимка на нацисткия лидер Хайнрих Химлер в блога на жалбоподателя.

В решението си по делото Никс срещу Германия  ЕСПЧ единодушно обявява жалбата за недопустима. Решението е окончателно.

Мюнхенски  съд осъжда Никс за публикуване на символи (свастика), забранени от правото. Никс се позовава на чл.10 ЕКПЧ  и твърди по-специално, че  съдилищата не са взели под внимание целта на блога – протест срещу дискриминацията на  деца с мигрантски произход.

Съдът отбелязва, че решението на Германия да криминализира употребата на нацистки символи се обяснява с историята на Германия. Символът на снимката – Химлер в SS униформа със свастика – няма друго значение освен свързаното с нацистката идеология. Това е ясно на г-н Никс, който вече е санкциониран за публикуване на снимка на канцлера Ангела Меркел в нацистка униформа със свастика. В случая не се разбира и каква е връзката на г-н Никс, отношението на властите към неговото семейство и дъщеря му с германо-непалски произход – и Химлер.

Според националната съдебна практика  дори критична  употреба на такива символи не  е достатъчно, за да освободи този, който ги е публикувал, от наказателна отговорност – това, което би  било основание за освобождаване от отговорност, е ясно и очевидно противопоставяне на нацистката идеология.

Съдът не вижда причина да се отклонява от преценката на националните съдилища. Намесата в свободата на изразяване е  необходима в едно демократично общество.

Жалбата по чл.10 ЕКПЧ  е недопустима.
 

ЕС: ще се изисква прозрачност на алгоритмите на търсене

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/29/transp/

В интервю за EurActive Мария Габриел обявява  законодателно предложение за онлайн платформите , което ще принуди търсачките да обяснят как се класират резултатите от търсенето. Според интервюто законодателното предложение ще бъде официално публикувано следващият месец и ще се съсредоточи върху три елемента –

  •  прозрачност:   какви са условията, как се прави класирането, как се продават продуктите им;
  • механизъм за обезщетение: да има  редовен диалог с тези, които използват услугите, и при проблеми да има гарантирана реакция;
  • създаването на звено за мониторинг, Европейска обсерватория: защото всички  решения трябва да сде основават на факти.

Наскоро експертната група към ЕК, която представи доклад за мерките срещу дезинформацията, препоръча повече прозрачност и относно това кой плаща за рекламата, която  платформите поместват. Особено когато става дума за политическа реклама.

Не е само Фейсбук – следят ви хиляди компании

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2127


Попаднах днес на статия в CNN от Брюс Шнайер – експерт по ИТ сигурност, който уважавам изключително много. След кратък размисъл реших, че ще я преведа и пусна тук. Да, нарушение на копирайт е – но е толкова важно и така нужно да се знае от всеки, че съм склонен да поема риска.

—-

Събудени от скандала с Cambridge Analytica, новинарски статии и коментатори се съсредоточиха върху това какво знае Facebook за нас. Оказва се, че е много. Събира данни от нашите публикации, лайковете ни, снимките ни. От нещата, които започваме да пишем, но се отказваме да ги публикуваме. Дори неща, които правим, докато не сме логнати в него – или дори когато сме офлайн. Купува информация за нас от други фирми. И може да разбере от тях за нас и много повече – сексуалната ни ориентация, политическите ни възгледи, дали сме обвързани, какви лекарства пием и много личностови характеристики. Дори ако не сме попълвали личностовия тест на Cambridge Analytica. (Чрез който тази фирма източваше данните ни и данните на приятелите ни – Григор.)

Но при всяка статия, която описва колко гадно ни следи Facebook, хиляди други компании въздъхват с облекчение. Че тези статии обсъждат Facebook, а не тях. Защото е вярно, че Facebook е един от най-големите играчи в тази игра, но и хиляди други фирми ни шпионират и манипулират за своя финансова изгода.

Професорката в Харвард Бизнес Скул Шошана Лубоф нарича това „следящ капитализъм“. Колкото и плашещ да се оказва Facebook, цялостната тази индустрия е далеч по-плашеща. Тя съществува тайно от вече прекалено дълго време, и е крайно време законодателите да изкарат тези фирми пред очите на публиката. За да можем всички да решим така ли искаме да действа нашето общество, и ако не, какво следва да се направи.

В Съединените Щати има между 2500 и 4000 брокери, които се занимават с това да купуват и продават нашите лични данни. Преди година в новините попадна Equifax, когато хакери откраднаха от нея личната информация на 150 милиона души, включително номерата на социалните им осигуровки, рождените дати, адресите и номерата на шофьорските им книжки. (Тоест, абсолютно всичко, което в САЩ идентифицира дадена личност – Григор.)

Вие с гаранция не сте давали на тази фирма разрешение да събира личната ви информация. Equifax е една от хилядите фирми – брокери на информация, за повечето от които дори не сте чували. И които продават личната ви информация без ваше знание и съгласие на всеки, който плати.

Следящият капитализъм докарва нещата още по-нататък. Фирми като Google и Facebook ви предлагат безплатни услуги в замяна на информацията ви. За следенето на Google не съобщават в новините, но то е стряскащо прилепчиво. Ние никога не лъжем търсачките, които използвате. Интересите и любопитствата ни, надеждите и страховете ни, желанията и сексуалните привличания – всичко това бива събирано и съхранявано. Добавете към това следенето кои уебсайтове посещаваме, което Google извършва чрез рекламната си мрежа, нашите акаунти в Gmail, движението ни по Google Maps и каквото може да събере от смартфоните ни.

Телефонът вероятно е най-ефективното проследяващо устройство, създадено някога. Той непрекъснато следи къде се намираме, така че знае къде живеем, работим и прекарваме времето си. Той е първото и последното нещо, което поглеждаме през деня, така че знае кога се събуждаме и кога заспиваме. Всички го имаме, така че той знае и с кого спим. Юбер използва част от тази информация, за да открива забежките за по една нощ. Мобилният ви доставчик и всяко приложение в телефона, което има достъп до услугите за локация, знаят много повече.

Следящият капитализъм поддържа немалка част от Интернет. Той стои зад повечето „безплатни“ услуги, а и зад много платени. Целта му е да ви манипулира психологически, например чрез таргетирано рекламиране, за да ви убеди да купите нещо или да направите нещо, например да гласувате за определен кандидат. Масовото, базирано на индивидуални профили манипулиране, което бяха хванати да вършат Cambridge Analytica, може да звучи отвратително – но това е, което в края на краищата се бори да постигне всяка компания. Вашата лична информация бива събирана именно затова, и то е, което я прави ценна. Компаниите, които разбират това, могат да я използват срещу вас.

Нищо от това не е новост. Медиите съобщават за следящия капитализъм от години. През 2015 г. написах книга на тази тема. Още през 2010 г. Уолстрийт Джърнъл публикува двегодишна серия статии, спечелила награди, как хората биват следени онлайн и офлайн, под заглавието „Какво знаят те“.

Следящият капитализъм е дълбоко вграден в нашето все по-компютризирано общество, и ако размерите му излязат на бял свят, ще има масов натиск за ограничения и регулации. Но тъй като тази индустрия оперира предимно тайно, и само отвреме навреме изтича информация за някоя кражба на данни или някоя разследваща статия, повечето от нас остават в неизвестност за всеобхватността ѝ.

Това може скоро да се промени. През 2016 г. Европейският съюз прие широкообхватния регламент General Data Protection Regulation (GDPR). Подробностите в този закон са прекалено сложни, за да бъдат обяснени тук. Някои от нещата, които той постановява, са че личните данни на европейски граждани могат да бъдат събирани и съхранявани само за „специфични, изрично обявени и легитимни цели“, и единствено с изричното съгласие на потребителя. Съгласието не може да бъде заровено из условията за използване (EULA) на това или онова, нито пък може да бъде смятано за дадено, ако потребителят не го изключи изрично. Законът влиза в сила през май, и компаниите по целия свят се подготвят да влязат в съгласие с него.

Тъй като на практика всеки следящ капитализъм събира данните на европейци, това ще освети тази индустрия като нищо досега. Ето ви само един пример. Подготвяйки се за този закон, PayPal тихомълком публикува списък на над 600 компании, с които вашата информация може да бъде споделяна. Какво ще стане, когато на всяка компания се наложи да публикува тази информация и да обясни изрично как използва личните ни данни? Очертава се да разберем.

Когато този скандал се надигна, дори Марк Цукърбърг каза, че вероятно неговата индустрия трябва да бъде регулирана. Надали обаче си е пожелавал сериозна и принципна регулация, каквато GDPR въвежда в сила в Европа.

Прав е. Следящият капитализъм е действал безконтролно твърде дълго време. И напредъкът както в анализа на големи количества лични данни, така и в изкуствения интелект ще направят утрешните му приложения далеч по-плашещи от днешните. Единственото спасение от това е регулацията.

Първата стъпка към всяка регулация е прозрачността. Кой има нашите данни? Точни ли са? Какво прави той с тях? Продава ли ги? Как ги опазва? Можем ли да го накараме да ги изтрие? Не виждам никаква надежда Конгресът на САЩ да прокара в обозримото бъдеще закон за защита на данните, подобен на GDPR, но не е непредставимо да се въведат закони, които задължават тези компании да бъдат по-прозрачни в действията си.

Едно от последствията на скандала с Cambridge Analytica е, че някои хора си изтриха акаунтите във Facebook. Това е трудно да се направи както трябва, и не изтрива данните, които Facebook събира за хора без акаунт в него. Но все е някакво начало. Пазарът може да окаже натиск върху тези компании да ограничат следенето ни, но само ако накараме тази индустрия да излезе от сенките на светло.

—-

И аз съм писал по въпроса, още през 2012 г. – тук и тук. Не зная дали тогава помогнах на някого да разбере нещо – май по-скоро не, ако съдя по коментарите под тях. Не зная дали ще помогна на някого и сега. Но се чувствам длъжен да опитам.

Ако съдя по личните си наблюдения, нито една от онлайн фирмите, която ви дава възможност да си изтриете информацията от нея, не я изтрива истински. Знам случаи, когато информацията от „изтрити“ акаунти бива откривана в пакети продадени впоследствие лични данни. Знам и фирми, които твърдят, че не съхраняват никаква лична информация, но всъщност съхраняват и продават на всеки платежоспособен и мълчалив всеки бит от нея, който успеят да докопат. Така че съм скептичен, че регулацията ще постигне кой знае колко.

Има обаче нещо, което можем сами да направим за себе си – и то е просто да спрем да използваме които услуги на подобни събирачи можем. Без мобилен телефон трудно се живее, но трябва ли да имате акаунти във всички социални мрежи, за които сте чували? И т.н.

Надявам се след този скандал проектите за децентрализиран и опазващ личната информация аналог на Facebook да получат нов тласък. Надявам се и поне този 1% от хората, които не са идеално кръгли идиоти във вакуум, да почнат да вземат някакви мерки да опазят себе си и своите начинания.

Геоблокиране в ЕС: границите остават

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/03/27/geobl-2/

Влиза в сила Регламентът за трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание.

Малки стъпки напред към единен цифров пазар.

Федерацията на германските потребителски организации напомня това, което Юлия Реда обяснява в сайта си – и след Регламента за геоблокирането  границите остават.

Във Франция потребителите могат да гледат Netflix, но не и ARD и ZDF – това трябва да приключи, казват германските понтребители. 

Исканията на федерацията