Tag Archives: бюлетина

Господа министри, мерете си данните

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/2965

Когато някой „по телевизора“ изкаже някакво твърдение, никога не е ясно откъде са му данните. Разпространяват се доста митове, основани на гледане в тавана. Но в тези случаи има поне частично обяснение – хората може би просто няма откъде да вземат данните, за да ги анализират.

Не така стоят нещата с министрите, обаче. Министрите (и председателите на агенции) разполагат с администрация, която може да им даде данни. Прави впечатление обаче фриволното боравене с метарията, и разпространяване на данни, които просто са грешни. Боян Юруков вече е писал за председателя на агенцията за българите в чужбина, който напълно необосновано обяви, че има 6-7 милиона българи в чужбина.

Аз ще се спра на министъра на околната среда, Нено Димов, който през седмицата е обявил, че „през 2016 г. в столицата е имало едва две минимални превишения на показателите за замърсяване с фини прахови частици“. Това ми звучеше доста малко вероятно, предвид, че данните за 2015-та, които съм разглеждал, показваха 60 дни над нормата (при допустими 35). За 1 година такъв напредък, въпреки позитивния тренд, изглеждаше невероятен.

За съжаление ИАОС не публикува суровите данни във формата, в който бях взел тези до 2015 (с искане за обществена информация), но благодарение на инициативата за отворени данни все пак всеки ден качват данни от бюлетина за качеството на въздуха, където пише коя станция е превишила дадена норма. На база на тези данни не мога да направя същите графики като в предишния анализ, но мога да проверя твърдението на министъра.

И то, разбира се, се оказа грешно. Ето броя дни, в които нормата е превишена:

Превишена стойност в поне 1 станция: 74 дни
Превишена стойност в поне 2 станции: 48 дни
Превишена стойност в поне 3 станции: 43 дни
Превишена стойност в поне 4 станции: 36 дни
Превишена стойност в поне 5 станции: 15 дни

По спомен, станциите са 6, но последната е на Копитото и там винаги е чисто. С наличните данни (които са качени за 340, а не за 365 дни) не мога да кажа за средната стойност за града, но когато 4 от 5 станции имат превишение 36 дни (1 над европейската норма), министърът просто изнася грешни данни. Или „е имал предвид друго“, в който случай – нека обясни.

Пак подчертавам, че трендът наистина изглежда позитивен. Също така приветствам вземането на мерки срещу замърсяването от страна на министерството – именно национална политика по въпроса е начинът за решаване на проблема. Но не е редно да имаш цялата администрация на МОСВ и ИАОС под себе си и да кажеш, че само 2 дни била превишена нормата. Надявам се мерките, които се подготвят, да са основание на по-верни данни.

Всъщност, трендът може би изглежда възходящ заради факта, че от няколко години измервателната станция на Орлов мост е премахната. Там, разбира се, фините прахови частици са в най-големи количества. Вероятно има разумно обяснение за премахването (наистина Орлов мост е граничен случай), но трябва да го имаме предвид.

И в това всъщност е част от проблема – в София има доста малко измервателни станции, за да придобием пълна картина. Най-близката станция до мен е на километри. За щастие има проекта airbg.info, чрез който всеки може да си постави измервателна станция и да докладва данните. Така се създава доста по-пълна картина на замърсяването. В съботната сутрин, без мъгли и без нужда от сериозно отопление, картата на София изглежда добре.

Но да се върнем на министрите и данните. Политиката за отворени данни има за цел както повече прозрачност, така и по-информирани решения в управлението. Второто засега не изглежда да е постигнато, решения продължават често да се вземат „по интуиция“, а официални лица продължават да разпространяват неосновани на данни твърдения. Но поне данните ги има, та гражданите можем да посочим грешките.

На чаша вино с Христо Иванов

Post Syndicated from Йовко Ламбрев original https://yovko.net/hristo-ivanov-2/

Продължение на разговора ми с Христо Иванов, първата част на която е публикувана тук.

Така се случи, че съм свидетел на календара ти и затова един чисто човешки въпрос – за последните два месеца колко пъти имаше време да спреш на едно място и, както казва един приятел, да позволиш на душата ти да те настигне?

Ха! Ами, не много… Знаеш ли, много е странно. Както вече казах, винаги съм бил много частен човек, но трябва да кажа, че отдавайки се на това да послужа на хората за възел, в който техните мечти да се съединяват, виждам, че така човек някак си не се отдалечава от душата си. Служенето – защото аз смятам, че ключовият елемент на лидерството е именно съзнанието, че трябва да служиш – всъщност е достатъчно пълноценно, достатъчно носи единство със себе си. Така че не бих седнал да се жалвам. Има си своите напрежения и трудности, но наличието на яснота за какво го правиш всичко това, усещането и ежедневното удивление от това какви чудесни хора има навсякъде, където отида…

Аз намерих цяла кошница нови приятели…

Да, и то страхотни хора, наистина, из цялата страна. Всичко това стократно изплаща каквито и там негативи човек да понася от цялото това нещо.

А как обичаше да почиваш преди три месеца?

Не помня! (смях) Не, шегувам се, разбира се. Ами, нищо екстравагантно. Една книга и малко хубава музика е всичко, което ми е нужно.

Едно нещо, което винаги съм правил и много ми липсваше, е излизането извън града, извън София. Това за софиянци най-често е Витоша, и беше много хубаво, че оня ден качихме Черни връх, въпреки че по средата на кампанията, малко неочаквано. Трябва да кажа, че горе в мъглите и снеговете, които валяха, доста добре ме настигна душата, ако трябва да използвам този израз.

И усещането… Хайде малко, бидейки в Пловдив, да поговоря за София. Много важно за София е, че върхът е свързан с Алеко. Ние тръгнахме от една точка на Морените, на която имам снимка като тригодишен, когато нашите за първи път са ме качили на ски. На тези места е минал целият ми живот. Аз съм много запален скиор и турист…

И там, на това място изведнъж си дадох сметка, че всичко това е Алеко. И колко много от това, което политически искам да направим, е Алеко. Неговият страхотен хуманизъм и хумор, това негово особено отношение към българското общество, с хумор, с любов, с разбиране, с желание да е по-европейско, по-просветено, този негов великолепен демократизъм – всичко това в огромна степен съответства на мечтата ми “Да, България!” да се превърне в едно продължение на това дело. И се сетих за последните изречения в “Бай Ганьо в Русия” – забележи, колко символично – там казва: “Поставен под правилно, добро управление, българинът може да прави чудеса.” Та, ключът е наистина да имаме добро, човешко, просветено управление и тогава българинът може да прави чудеса.

Това ли е твоята представа за България, ако не бяхме в ситуация да трябваше да правим политическа структура, която да върне справедливостта в обществото?

Ами, да, Алеко като образ със сигурност е много близо до моята представа за това какви би трябвало да са идеалите и авторитетите на нашето общество. И е чудесно, че той е. Чудесно е, че всички епохи, всички промени не са се отразили на неговото присъствие.

Сега дано не е рязка смяната на темата, но като човек от света на технологиите да те попитам… Светът е на прага на така наречената четвърта индустриална революция, ако следваме общите терминологии, която на всичкото отгоре този път е тотално различна спрямо предходните. Защото имаме сблъсък на една еволюция на нещата от физическия свят – нови материали, автомобили, които нямат нужда от шофьор, триизмерно отпечатване на неща, дори тъкани и органи за имплантиране на хората; втора еволюция на дигиталния свят, информационните технологии – носим мощни компютри в джобовете си вместо телефони; и в биологията и генетиката има революция, която доскоро не си представяхме. Всичко това се случва едновременно, в синхрон, като перфектна технологична буря, с всичките плюсове и минуси, защото както ни дава огромни възможности, така и крие сериозни рискове, които може би не съзнаваме още какви са…

И колко тъжно е в същия този момент ние да си говорим за връщането на нормалността в обществото, вместо да…

… да полетим, да. Виж, това е едно много интересно сравнение. Аз мисля, че се случва нещо много повече от поредната индустриална революция – защото всяка от предишните се свързва с развитието на ограничен кръг технологии, и вероятно от гледната точка на поколенията, които са живяли преди и след това, промяната да е била жестоко-епохална – но тук ми се струва, че става дума за нещо много повече. Разделя се траекторията на човечеството на оня етап, в който се е считало, че човекът е бил животно сред животните и е еволюирал по правилата на биологичната еволюция, след което, ставайки обществено животно, дълго време се е смятало, че с това той спира еволюционния процес.

Но ние навлизаме в един период, в който всяка една от тези технологии и особено комбинацията от тях всъщност поставя въпроса за това, че ние можем да започнем да направляваме и планираме една промяна. И в крайна сметка се изправяме пред огромния въпрос, пред който не съм сигурен колко пъти в такава степен се е поставяло човечеството: Какво е човек? Кое от онова да си човек сме готови да заменим? Кое е онова, което искаме да запазим? Сигурни ли сме, че знаем какво означава да се откажем от идеята за смъртта, например? За стареенето, за болестите? За самотата и това да си с часове несвързан с Фейсбук?

В крайна сметка сингулярността е едно състояние, което важи абсолютно за всички нас. Но даже носи някаква доза успокоение идеята, че докато всичко това се изправя пред нас – защото аз съм уверен, че някъде под кризите, които в момента се случват – мигрантската криза, която на пръв поглед е просто свързана със сирийската криза, но сирийската криза е всъщност климатична криза, която обхваща целия регион между Северна Африка и Афганистан, която е и цивилизационна криза, дълбоката криза на сблъсъка между исляма и Запада, и икономическата криза, която на пръв поглед е просто една криза на някакви деривати, които продължават да тровят; и демократичната и политическата криза също…

Под всичко това, ако слезем едно ниво надолу, е една криза на индустриалните отношения, на производствените отношения. Всичко това, което Маркс и класиците на икономикса са описали, започва да става невярно и да се променя, и все по-сериозно се изправя на хоризонта проблемът, че страшно много професии и човешки дейности ще изчезнат. Какво ще се случи с това население? Когато шофьорите престанат да бъдат шофьори, какви ще станат? Дизайнери? И как демокрацията и демократичният процес ще оцелеят? Какво всъщност представлява електронното управление като процес? Къде прокарваме границата между частното и публичното в дигиталната епоха? Как оцелява репрезентативната демокрация в епоха, в която решенията могат да се вземат през всеки смартфон? И къде остава ролята на все пак някаква… как да кажа… хайде да не говоря за професионализация, но някакъв опит политически? Как решаваме проблема с контрола върху службите в този контекст?

И най-базовото нещо – за първи път от гутенберговата революция насам възниква едно ново разделение между грамотния и неграмотния. Досега просвещенският проект беше базиран на презумпцията, че демокрацията се случва в една среда на еднакво, базово компетентни хора, които разбират процесите в нея от гледна точка на инструментите.

Демокрацията какво е? Вестник, участие в дебат, гласуване, където на хартия с писалката правиш нещо и го слагаш в кутия и всички могат да видят това нещо, да преброят протоколите. В крайна сметка нашата демокрация е направена от мастило, азбука, способност за четене, училища, вестници, кафенета – този свят изчезва. Сега вие сте една съвършено нова каста от ексклузивно грамотни хора, които могат да управляват базови, ежедневни технологии, които аз например съм неспособен да верифицирам как работят.

Йовко, ако ти ми покажеш на екрана на моя телефон, че температурата навън в момента не е 15 градуса, колкото е, а минус 15, ти като ИТ човек може би можеш да произведеш тази картина. Аз по никакъв начин не мога да те хвана, защото съм технологично неграмотен, освен да прочета това, което излиза на екрана и да му повярвам.

Но можеш да го провериш чрез паралелни източници.

Все по-малко. Защото аз си спомням преди няколко години как се случи земетресение в България и всички отидоха да проверят във Фейсбук каква е причината. Изобщо животът ни поддържа паралелни източници на информация. И от тази гледна точка един политически процес, един институционален процес, който все повече зависи от дигиталния свят, а неговото естество, неговата регулация зависи от една много малка каста ексклузивно грамотни хора, е много особено състояние на обществото.

Вие имате вече несравнимо по-голям ефект, отколкото един юрист би могъл да има върху нещо на най-ежедневно ниво, но сте абсолютно нерегулирана професия. И необходимостта от тази регулация все още не е станала очевидна, защото нивото на злоупотреби от гледна точка на представителите на вашата професия с огромното доверие и усмотрение, което ви е поверено, остава забележително ниско.

Така че, да, има киберпрестъпления, няма никакво съмнение, но истината е, че в момента, доколкото изобщо киберпроблематиката става все по-сериозна, тя не е защото има спонтанно организирали се мафиотски групи. Става дума, че държавата в един момент започва да набира и корумпира ИТ хора и имаме цяла поредица от катарзиси на представители на тези ИТ професии, които в един момент казват “Аз повече не мога да го правя това!”, излизат и започват да стават whistleblowers (бел.ред. разобличители). Сноудън и други са примери за това, че в тази професионална общност има някаква вътрешна резистентност. Това е страшно интересно!

Дълго време основната базова траектория на информационното общество е била неформалната територия на контакт между една малка общност от фенове и професионалисти. Аз ги помня тези времена, те съвсем скоро свършиха.

В същия момент обаче, ако се върнем пак в чисто обществено-политическия план, имаме сякаш нужда от един изцяло нов тип човек, широкоскроен, динамичен, който да е готов да се променя спрямо нещата около него. В контекста на онези конфликти, за които си говорихме – климатични, военни, обществени – за много хора светът в момента е неуютен, заради това че някакви крайъгълни доскоро обществено-политически шаблони вече не са валидни.

Йовко, аз трябва да призная, че голяма част от моята мотивация да се захвана с този тип политическа кариера, е свързана със сериозно притеснение. Видно е, че стигнахме до някаква междина между епохите. И понеже и преди в световната история са се редували етапи на по-голяма глобализация с етапи на връщане на махалото – аз не съм сигурен епохата, в която навлизаме, как ще изглежда. Презумпциите, които имаме, багажът, който носим от 90-те, от първото десетилетие на настоящата епоха – не съм сигурен колко добре ще ни послужат. И в този смисъл съм много загрижен в максимална степен да започнем изграждането на силни, национални институции, не защото те трябва по някакъв начин да опонират на Европейския съюз, а защото ние трябва да имаме готовност да посрещнем една епоха, в която част от проблемите ще трябва да ги решаваме сами и в кръга на хора, на които заедно ще ни изгори чергата, ако бъде подпалена от някой от краищата. Така че какъв нов човек ще ни трябва, не мога да прогнозирам, но изобретяването на нов човек винаги е кървава работа и доста болезнена.

Аз го казах като метафора…

Да, да. Но това, което бих искал да осигуря за нас и за семействата ни, е колкото се може по-здрава държава за епохата, в която ще можем да изобретяваме този нов човек.

Добре. Стига, че те уморих…

Не, не, аз съм добре.

И може би разговорът стана малко философски…

Да, доста. (смях) Но наистина, не съм уморен, можем да продължим.

Ами, искаше ми се и за Пловдив да поговорим. В допълнение на пловдивските теми, които ти засегна на срещата в Дома на културата в неделя.

Например за Европейската столица на културата, понеже никак не е малка вероятността да се превърне в пълен провал. Дори да бъдат отпуснати всички пари, които кошмарно закъсняха, времето започва да ни притиска и вече е проблем.

Защото от една страна Пловдив има дух, ти си го усетил. Аз също като теб живях една година навън и след дълго време, живеейки в София, реших да се върна в родния си Пловдив точно заради този дух, който усетих, че е в някакъв подем. Дали е стечение на обстоятелства, дали просто защото сега е дошъл моментът, дали защото хората започнаха да вярват в собствените си, макар и малки сили като индивиди – но и тук започват да се случват лесно неща, които съвсем естествено се случват в Барселона, където живях. Едни хора от един квартал се събират, решават и си правят фестивал или панаир на един или друг продукт, който е характерен за този квартал. И си говорят. Някак си в България като че ли малко си говорим. Ти го каза в едно интервю наскоро – спряхме да мечтаем колективно.

И си мисля, че от тук може да се случи пропукване точно в тази посока. Ето, дори хората, които се ангажираха с “Да, България!” в Пловдив, виждам, че те сякаш са чакали, както ти каза, някой да ги побутне, за да могат да се почувстват част от това нещо, което се оказа, че много лесно може да постига неща дори без пари. Вярно, има един такъв импулс, който в момента помага на всички ни, но аз съм сигурен, че те, както и аз, са намерили нови приятели и контакти, които ще останат и извън контекста на “Да, България!”.

Пловдив индуцира хората с градска култура. Не са много градовете в България, които имат този дух. Очевидно е, че сега Пловдив преживява една премия от нашата европейска интеграция, от това, че границите се разтвориха и в един момент той не е просто един сателит на София, с цялата институционалност на София като национално средище, а се връща към естественото си положение на град, положен в центъра на регион, който диша не с дробовете на България и на София, а с дробовете на Централна и Източна Европа, на Източното Средиземноморие. Тези пътища, които винаги са водели към Пловдив всъщност от тракийски времена насам и които по такъв жесток начин са били прекъснати и от комунизма, но и от едни определени обстоятелства преди това… Някак си Пловдив се връща като център на тази много по-голяма кръвоносна система сега заради този период на отваряне, и очевидно тази енергия се влива тук и се усеща. Пловдив е едно естествено място, което граничи културно и манталитетно с Египет, с Персия, с Италия, със Средиземноморието. Някак си тези места тук си дават среща като една роза на ветровете. И когато стените паднаха, ветровете се върнаха, и Пловдив пак е Пловдив. Това е чудесно.

Проблемът е, че този процес на връщане към един много по-голям контекст, в който Пловдив естествено плува и се чувства на мястото си, понеже иначе е като едно голямо животно, затворено в малка кутия, блъскащо се в стените ѝ… Проблемът е, че той продължава да бъде заложник на абсолютно примитивната, ограничена, късогледа българска политическа класа и процес, на това, че нас ни управляват… често пъти се казва селяни, но ако хората, които ни управляваха, бяха едни нормални селяни, щеше да бъде много по-добре. Най-лошото е да те управляват хора, които са изтръгнати. Те не са нито селяни, нито граждани, не принадлежат никъде, освен към тодорколевите герои – и Корнелия Нинова, и Бойко Борисов биха се чувствали абсолютно естествено във филмите на Тодор Колев като техни герои. Всеки любител на тези филми може да си ги представи ясно там. Така че, оставен на волята на този тип хора, естествено, че те направиха атентат срещу Пловдив. И естествено те направиха атентат срещу неговото отстояване като културно средище. Как може да очакваме от едни типажи като Борисов, като Нинова, като Вежди Рашидов, да работят за това да се случи такова голямо културно събитие?

Аз вярвам, че Пловдив е културна столица на България, със и без тази титла. Сега големият проблем пред нас е как да се мобилизираме като общество, за да се случи това нещо в Пловдив в името на цяла България. Това трябва да се случи като първостепенен национален проект. Следващото Народно събрание трябва да приеме план, който да се реализира с целия национален ресурс.

И пак искам да повторя, абсолютно не мога да си представя с какви очи Бойко Борисов пристига тук да иска пловдивчани да гласуват за него.

И доста пловдивчани не могат да си го представят. Но в подкрепа на това, което казваш – разбира се това е само мое впечатление, защото няма как да вляза в главата на текущия ни кмет – но ако се обърнем към темата за тютюневите складове, всички негови публични изказвания са, че него го боли, че споделя тъгата на пловдивчаните, но в същия момент аминистративното бездействие е очедвидно, а в чисто човешки план ми изглежда, че той сякаш вътре в себе си не разбира – защо градът така пази тези складове, защо хората отидоха и направиха жива верига, защо са готови да повторят това, защо наистина им е толкова тъжно за тези рушащи се сгради… Той сякаш не е свързан с това място.

Аз не го познавам и не мога да говоря за човека, но това, което мога да кажа от своите наблюдения върху българската политическа класа, е че това са хора-еднодневки. Техните глави са от стиропор. Те, естествено, си представят, че хоризонтът на човека опира до стиропора, итонга и евтиния стъклопакет. Те от това са направени като духовност.

Така че човекът вероятно се опитва да казва някакви неща, които да му намаляват натиска, но той не е част от паметта на Пловдив. Защото същият човек искаше да възстановява крепостите на Небет тепе. Той е доказал своята абсолютна непригодност да разбира този град, да бъде негова еманация, с цялото наелектризиращо усещане за памет и за слава. Паметта е уважение към нещата такива, каквито са наследени, включително елементи от тях, които са под мазилката и са скрити между тухлите и чакат своя момент да имат своя ефект. Това е нещо, което нашите управленци не могат да разберат. Така че очевидно е и многократно сме го наблюдавали, че това, което върви на повърхността, е евтина лъжа, а цялата поредица от действия е насочена към това тези складове да бъдат бутнати и на тяхно място да бъде построено нещо друго. Но е чудесно и е национален урок това, че в Пловдив има дух и хора, които разбират, че паметта и приемствеността на времената е всъщност ценност и съм сигурен, че те ще надделеят.

Христо Иванов е водач на листите на „Да, България!“ за град Пловдив и София – МИР25. За него и кандидатите на „Да, България!“ можете да гласувате с номер 16 в интегралната бюлетина.

Избори 2017: секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2017/izbori-2017-sekcii/

Преди седмица ЦИК излезе с решение кои ще са местата в чужбина, където ще бъдат отворени секции за предстоящите избори на 26-ти март. Те са на база подадените заявления и предложенията на консулите по места. Този път ще има 371 секции. За сравнение, на предходните избори имаше 325 секции. През 2014-та имаше 428 секции, от които 138 бяха в Турция. Този път се забелязва сериозно увеличение във Великобритания. За жалост, в Германия остават ограниченията от предишния вот и ще има секции само в посолството, консулствата и почетните консулства.

Адресите на секциите не са все още сигурни. Очаквам ЦИК да ги пусне всеки момент. Външно вече публикува заповедите за отваряне на секциите и там адресите присъстват. Те обаче не са написани в удобен за обработка вид и трябва да се преписват на ръка. Да не говорим, че опита от предишни години сочи, че нерядко адресите биват коригирани в седмиците преди вота.

Картата на Glasuvam.org вече показва всички секции. Повечето са с адресите от предишния вот. Указал съм, че това не е сигурното местоположение и ще бъде ясно, когато ЦИК официално го обяви. Местата, където ще има секции, са вече ясни, както и броя им.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Едно новост този път е, че от всяка секция може да се сподели конкретното място във Facebook. Това става чрез специалния бутон „Сподели, че ще гласуваш“. При споделяне се показва снимка на линка „Аз ще гласувам в…“ призоваващ другите да гласуват в секцията. Така всеки може да припомни на познатите си в региона, че секция ще има и че ще могат да гласуват.

Статусът във Facebook ще изглежда така:

Когато адресите станат ясни, ще ги обновя на картата и ще изпратя мейл на всички регистрирали се в Glasuvam.org. Ще припомня и малко преди самия вот как се гласува и какви са правата ни. Междувременно, може да прегледате бюлетината за чужбина тук.

Противодействие на пропагандата срещу ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2016/11/27/propaganda/

На 23 ноември 2016  Европейският парламент гласува резолюция Стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на  пропагандата, насочена срещу него от трети страни.

В резолюцията се обръща внимание и на пропагандата, осъществявана от Кремъл.

Ето по същество и предлаганата стратегия за противодействие – в приетата резолюция Европейският парламент:

24.  приветства Плана за действие относно стратегическата комуникация; приветства съвместното съобщение, озаглавено „Съвместната рамка за борбата с хибридните заплахи“ и призовава за незабавно одобрение и изпълнение на неговите препоръки; подчертава, че предложените действия изискват сътрудничество и координация между всички съответни участници на равнището на ЕС и на национално равнище; счита, че само един цялостен подход може да доведе до успех на усилията на ЕС; призовава държавите членки, които поемат ротационното председателство на ЕС, винаги да включват стратегическите комуникации в своите програми, за да се гарантира приемственост на работата по тази тема; приветства инициативите и постиженията на латвийското председателство в това отношение; призовава заместник-председателя/върховен представител да гарантира редовната комуникация на политическо равнище с държавите членки с цел по-добро координиране на действията на ЕС; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на стратегическата комуникация следва да бъде значително укрепено; приветства намерението на словашкото председателство да организира конференция на тема тоталитаризъм по повод на Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими;

25.  отправя искане към компетентните институции и органи на ЕС да следят отблизо източниците на финансиране на антиевропейската пропаганда;

26.  подчертава, че са необходими повече средства в подкрепа на свободата на медиите в държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), в рамките на обхвата на инструментите за демокрация на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да гарантира пълното използване на съществуващите инструменти, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), ЕПС, проекта за наблюдение на свободата на медиите в рамките на Източното партньорство (Eastern Partnership Media Freedom Watch) и Европейския фонд за демокрация (ЕФД) по отношение на защитата на медийната свобода и медийния плурализъм;

27.  отбелязва огромните ресурси, заделяни от Русия за пропагандна дейност и възможното въздействие на враждебната пропаганда върху процесите на вземане на решения в ЕС и за подкопаването на общественото доверие, откритостта и демокрацията; приветства значителната работа, извършена от оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация; призовава поради това оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация да бъде засилена и превърната в пълноценно звено от структурата на ЕСВД, отговарящо за източното и южното съседство, с подходящ персонал и адекватни бюджетни средства, евентуално посредством специален допълнителен бюджетен ред; призовава за засилено сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки с цел преценяване на влиянието, оказвано от трети държави, които се стремят да подкопаят демократичните основи и ценности на ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество между Парламента и ЕСВД в областта на стратегическата комуникация, включително чрез използване на капацитета за анализ и информационните бюра на Парламента в държавите членки;

28.  подчертава, че е от съществено значение чрез своите външни действия ЕС да продължи активно да насърчава зачитането на основните права и свободи; счита, че подкрепата на свободата на изразяване, свободата на събиране, правото на достъп до информация и независимостта на медиите в съседните държави следва да е в основата на действията на ЕС за противодействие на пропагандата;

29.  подчертава необходимостта от укрепване на медийния плурализъм и обективността, безпристрастността и независимостта на медиите в рамките на ЕС и в неговото съседство, включително недържавните участници, наред с другото, чрез подкрепа за журналисти и разработването на програми за изграждане на капацитет за представители на медиите, стимулиране на партньорства и мрежи за обмен на информация, като например платформи за споделяне на съдържание, свързани с медиите проучвания, мобилност и възможности за обучение за журналисти и стажове към медии от ЕС за улесняване на обмена на най-добри практики;

30.  подчертава важната роля на качественото образование и обучение по журналистика в ЕС и извън него за изготвянето на качествени журналистически анализи и за установяването на високи редакционни стандарти; заявява, че подкрепата за ценностите на ЕС за свобода на печата и на изразяването на мнение, както и на медийния плурализъм, включва подкрепа за преследвани и лишени от свобода журналисти и защитници на правата на човека в трети държави;

31.  призовава за засилване на сътрудничеството между институциите на ЕС, Европейския фонд за демокрация (ЕФД), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и държавите членки, за да се избегне дублиране и да се осигури взаимодействие при подобни инициативи;

32.  изразява тревога поради сериозните проблеми, свързани с независимостта и свободата на медиите в някои държави – членки на ЕС, както съобщават международни организации като „Репортери без граници“; призовава ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за подобряване на съществуващото положение в медийния сектор, за да се гарантира също, че външната дейност на ЕС в подкрепа на свободата, безпристрастността и независимостта на медиите заслужава доверие;

33.  отправя искане към засилената, както беше предложено, оперативна група на ЕС за стратегическа комуникация да осигури онлайн пространство в Туитър с потребителско име „@EUvsDisInfo“, на което да бъдат публикувани за широката публика набор от инструменти за разкриване на дезинформация, с описание на начина им на действие, което да служи също така за предаване на съобщения за редица инициативи на гражданското общество по този въпрос;

34.  потвърждава, че ефективната комуникационна стратегия трябва да включва местните общности в обсъжданията относно действията на ЕС, да осигурява подкрепа за контакти между хората, както и да обърне нужното внимание на културния и социалния обмен като основни платформи за борба с предразсъдъците на местното население; припомня във връзка с това, че делегациите на ЕС трябва да поддържат пряк контакт със заинтересованите страни по места и с представители на гражданското общество;

35.  подчертава, че подбуждането към омраза, насилие или война не може да се „крие“ зад свободата на изразяване на мнение; насърчава предприемането на правни инициативи в това отношение с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията;

36.  подчертава значението на последователната и ефективна комуникация относно политиките на ЕС, както в рамките на Съюза, така и извън него, и на осигуряването на комуникация, съобразена с конкретните региони, включително на достъп до информация на местните езици; приветства в този контекст стартирането на уебсайта на ЕСВД на руски език като първа стъпка в правилната посока и насърчава превеждането на уебсайта на ЕСВД на повече езици, например на арабски и турски език;

37.  подчертава отговорността на държавите членки за активно, превантивно и основано на сътрудничество противодействие на операциите по разпространение на враждебна информация, които се извършват на тяхна територия или са насочени срещу техните интереси; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да развият свой собствен капацитет за стратегическа комуникация;

38.  призовава всяка държава членка да предостави на разположение на своите граждани двата седмични бюлетина на оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация The Disinformation Digest и The Disinformation Review с цел изграждане на осведоменост сред широката общественост относно методите за пропаганда, използвани от трети страни;

39.  настоява да се прави разлика между пропаганда и критика;

40.  подчертава, че независимо от това, че не всяка критика към Европейския съюз или на неговите политики представлява пропаганда или дезинформация, особено в контекста на политическото изразяване, случаи на манипулация или подкрепа, свързани с трети държави и целящи да подхранват и изострят тази критика, дават основания да се постави под въпрос надеждността на въпросните послания;

41.  подчертава, че въпреки че против насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация от трети държави трябва де се води борба, това не трябва да поставя под съмнение важността на поддържането на конструктивни отношения с трети държави и превръщането им в стратегически партньори при преодоляването на общи предизвикателства;

42.  приветства приемането на плана за действие относно стратегическата комуникация и създаването на оперативната група „East StratCom“ в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с цел осведомяване относно политиките на ЕС и противодействие на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация; призовава за по-нататъшно засилване на стратегическата комуникация; счита, че е необходимо ефективността и прозрачността на работата на оперативната група „East StratCom“ да бъдат допълнително подобрени; приканва ЕСВД да разработи критерии за измерване на ефективността на работата на оперативната група; подчертава значението на осигуряването на достатъчно финансови средства и подходящ персонал за оперативната група „East StratCom“;

43.  отбелязва, че бюлетинът Disinformation Review, (Преглед на дезинформацията), издаван от оперативната група „East StratCom“, трябва да отговаря на стандартите, определени в Декларацията за принципите на поведение на журналистите на Международната федерация на журналистите; подчертава, че прегледът на дезинформацията трябва да бъде изготвян по подходящ начин, без да се използват обиден език или ценностни оценки; приканва оперативната група „East StratCom“ да преразгледа критериите, използвани за изготвянето на този преглед;

44.  счита, че приемането на мерки за предоставяне на целева аудитория на подходяща и интересна информация за дейностите на ЕС, европейските ценности и други въпроси от обществен интерес би могло да бъде ефикасна стратегия за противодействие на насочена срещу ЕС пропаганда и подчертава, че съвременните технологии и социалните мрежи могат да бъдат използвани за тези цели;

45.  призовава Комисията да представи определени правни инициативи с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията и пропагандата и да използва междинния преглед на Европейския инструмент за съседство, за превръщането на засилването на устойчивостта на медиите в стратегически приоритет; призовава Комисията да направи задълбочен преглед на ефективността на съществуващите финансови инструменти на ЕС и да излезе с предложение за цялостно и гъвкаво решение, което да предвижда възможност за предоставяне на пряка подкрепа на независими медии, мозъчни тръстове и НПО, особено на родния език на целевата група, и за насочване на допълнителни средства към организации, които са в състояние да направят това, като Европейския фонд за демокрация, като същевременно се ограничават финансовите потоци, насочени към лица и субекти, занимаващи се с дейности в областта на стратегическата комуникация, подбуждане на насилие и омраза; призовава Комисията да извърши подробен одит на ефективността на някои мащабни медийни проекти, финансирани от ЕС, като например „Euronews“;

46.  подчертава значението на повишаването на осведомеността, образованието, онлайн медиите и информационната грамотност в ЕС и в съседните му държави, за да могат гражданите критично да анализират медийното съдържание с цел идентифициране на пропагандата; подчертава в тази връзка колко е важно да се увеличат знанията на всички равнища на образователната система; изтъква необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие на хората и развиване на тяхната осведоменост като медийни потребители; подчертава централната роля на онлайн инструментите и особено на социалните медии, където разпространяването на невярна информация и стартирането на кампании за дезинформация е по-лесно и често не се сблъсква с никакви препятствия; припомня, че противодействието на пропагандата с пропаганда е контрапродуктивно, и поради това счита, че ЕС, като цяло, и държавите членки поотделно могат да противодействат на пропагандата на трети страни единствено като оборват кампаниите за дезинформация с факти и използват положителни послания и информация и че те следва да разработят наистина ефективна стратегия, която да бъде видоизменяна и адаптирана спрямо характера на субектите, които разпространяват пропагандна информация; признава, че финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика;

47.  изразява загриженост във връзка с използването на социалните медии и онлайн платформите за престъпно насаждане на омраза и за подбуждане към насилие и насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството, за да се справят с текущите събития, или изцяло да изпълняват и прилагат действащото законодателство против насаждане на омраза както офлайн, така и онлайн; твърди, че е необходимо по-тясно сътрудничество с онлайн платформите и с водещите интернет и медийни дружества;

48.  призовава държавите членки да осигурят и гарантират необходимата рамка за качествена журналистика и разнообразна информация, като водят борба с концентрацията на медии, която има отрицателно въздействие върху медийния плурализъм;

49.  отбелязва, че медийното образование осигурява знания и умения и предоставя възможност на гражданите да упражняват своята свобода на изразяване на мнение, да анализират критично медийното съдържание и да реагират на дезинформация; подчертава поради това необходимостта чрез действия в областта на медийната грамотност на всички равнища да се повиши осведомеността относно риска от дезинформация, включително чрез европейска информационна кампания относно медийната, журналистическата и редакционната етика, както и чрез поощряването на по-добро сътрудничеството със социалните платформи и насърчаването на съвместни инициативи, които да се справят с словото на омразата, подбуждането към насилие и онлайн дискриминацията;

50.  отбелязва, че нито една стратегия, използваща „мека сила“, не може да успее без културна дипломация и насърчаване на междукултурния диалог между и в рамките на държавите, в ЕС и извън него; насърчава поради това дългосрочните действия и инициативи на публичната и културната дипломация, като стипендии и програми за обмен за студенти и млади специалисти, включително инициативи за подкрепа на междукултурния диалог, укрепване на културните връзки с ЕС и популяризиране на общи културни връзки и наследство, както и предоставянето на подходящо обучение за персонала на делегациите на ЕС и на ЕСВД, за да придобие той подходящи междукултурни умения;

51.  счита, че обществените медии следва да служат за пример за начина на представяне на безпристрастна и обективна информация в съответствие с най-добрите практики и журналистическата етика;

52.  подчертава, че следва да бъде отделено особено внимание на новите технологии – включително цифровото разпространение, мобилните комуникации, онлайн медиите и социалните мрежи, включително тези с регионален характер – които улесняват разпространението на информация за залегналите в Договорите европейски ценности и повишаването на осведомеността за тях; припомня, че тези комуникации трябва да бъдат на високо равнище, да съдържат конкретни най-добри практики и да подчертават въздействието на ЕС върху трети държави, включително хуманитарната помощ на ЕС, както и възможностите и ползите, които по-близкото асоцииране и сътрудничество с ЕС носи на гражданите на трети държави, по-специално на младите хора, като безвизовото пътуване или изграждане на капацитет, мобилност и програми за обмен, когато е приложимо;

53.  подчертава необходимостта да се гарантира, че новият портал на ЕПС, който понастоящем се разработва в рамките на програмата OPEN Neighbourhood, не само ще натрупва съдържание, адресирано към общностите от експерти, но ще съдържа също раздел, пригоден за по-широка аудитория; счита, че порталът следва да съдържа раздел за Източното партньорство, който да обединява информация за инициативите, която понастоящем е разпръсната в многобройни уебсайтове;

54.  посочва потенциала на популярната култура и на образованието чрез развлечение като средство за изразяване на споделени човешки ценности и за комуникация относно политиките на ЕС;

55.  подчертава своята подкрепа за инициативи, като Балтийския център за високи постижения в областта на медиите в Рига, Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации (NATO StratCom COE) и Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията; подчертава необходимостта от използване на техните констатации и анализи и от укрепване на аналитичния капацитет на всички равнища; призовава Комисията и държавите членки да инициират подобни проекти, да се ангажират с обучението на журналисти, да подкрепят независими медийни центрове и медийното многообразие, да насърчават работата в мрежа и сътрудничеството между медиите и мозъчните тръстове, и да обменят най-добри практики и информация в тези области;

56.  осъжда редовните репресии срещу независими медии, журналистите и активистите на гражданското общество в Русия и окупираните територии, включително в Крим след незаконното му анексиране; подчертава, че от 1999 г. насам в Русия десетки журналисти са убити, безследно изчезнали или лишени от свобода; призовава Комисията и държавите членки да засилят защитата на журналистите в Русия и в съседните на ЕС държави, да подкрепят руското гражданско общество и да инвестират в контакти между хората; призовава за незабавното освобождаване на журналистите; отбелязва, че ЕС засилва отношенията си със своите източни партньори и други съседни държави, като също така поддържа отворени каналите за комуникация с Русия; признава, че най-голяма пречка за руските кампании за дезинформация би било наличието на независими и свободни медии в самата Русия; счита, че ЕС следва да положи усилия за постигането на тази цел; призовава за отделяне на специално внимание и осигуряване на достатъчно ресурси за медийния плурализъм, местните медии, разследващата журналистика и чуждоезиковите медии, особено тези на руски, арабски, фарси, турски и урду, както и на други езици, които се говорят от населения, изложени на пропаганда;

57.  подкрепя комуникационните кампании, провеждани от съответните участници в Сирия, Ирак и в региона (включително в държавите на произход на чуждестранните бойци), за да се дискредитира идеологията на ИДИЛ/Даиш и да се осъдят нарушенията на правата на човека, както и за противодействие на подбуждащия към и използващ насилие екстремизъм и на словото на омраза, свързани с други групи в региона; призовава ЕС и неговите държави членки в своя диалог с държавите от Северна Африка и Близкия изток да подчертават, че доброто управление, отчетността, прозрачността, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са основни предпоставки за защита на тези общества от разпространението на нетолерантните и проповядващи насилие идеологии, които вдъхновяват терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда; в контекста на нарастващата терористична заплаха от страна на ИДИЛ/Даиш и други международни терористични организации подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството по въпросите на сигурността с държавите, които имат дългогодишен опит в борбата с тероризма;

58.  призовава заместник-председателя/върховен представител и Съвета да потвърдят пълната подкрепа на ЕС за започналото изпълнение на препоръките на проучването за осъществимост на рускоезични медийни инициативи в Източното партньорство и извън него, проведено от Европейския фонд за демокрация през 2015 г., и да допринесат финансово за него;

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ЕСВД и на НАТО.

 

Filed under: EU Law, Media Law

Гласът ми за изборите и референдума – Трайчо Трайков, Не, Не и Не

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/kak-shte-glasuvam/

На всички избори се сблъскваме с една и съща дилема – не се припознаваме в предложените кандидати. Повечето от тях дори не понасяме. Така вот се превръща по-скоро в избор кого не искаме в НС/МС/общината. Възприемаме, че в една добра демокрация номинациите биха мислили за народа, биха отразявали като поведение, концепции и планове това, което ние виждаме като добре за нацията. Това е една красива идея, но за жалост не по-малка заблуда от тази, че ще дойде “някой да ни оправи”.

Демокрацията не работи така. Някой твърдят, че избираме по-малкото зло сред няколко големи. Макар понякога кандидатите да са наистина по-скоро за затвора, отколкото за трибуната, често просто става въпрос за интереси. Това е демокрацията всъщност – преподреждаме интереси, нужди и дефицити. Целта е така да се наредят, че предвид възможностите всички да получат максимално сега с поглед към бъдещето. Колко тази цел се постига зависи от доста други неща, на които няма да се спирам сега.

Да се припознаеш изцяло е един кандидат може да означава поне едно от следните три неща. Единият вариант е и двамата да сте изключително крайни в позициите си. Тогава по-добре спри да четеш този текст. Другият вариант е да не си вникнал в концепцията на кандидата или в същността на дискутираната тема. Третият вариант е кандидатът просто да го е ударил на популизъм и да казва каквото е нужно на конкретната публика без да говори реално за политики и решения. За всички останали идеален кандидат няма. Има компромиси и разбиране. Това е демокрацията в практическия смисъл на думата.

Моят избор за президент

14590509_608491485989301_1882040840632651501_n

Предвид казаното до тук, на изборите за президент и вицепрезидент на 6-ти ноември реших да гласувам за Трайчо Трайков и Съби Събев. Те са с номер 7 в бюлетината.

В последните седмици изгледах всички интервюта, дебати, нападки от и към кандидатите. Следях не само за отговорите им, но и за поведението. Изборът ми се дължи колкото заради достойнствата на Трайков, колкото и на нежеланието ми останалите кандидати да припарят до президентския пост. Не съм се концентрирал върху кандидатите за вицепрезидент, до голяма степен защото не чуваме много от тях. Затова нямам и много впечатления от Събев.

В никакъв случай не съм съгласен с всичко, което Трайков казва и позициите, които заема. Смятам обаче, че има най-трезва представа какви правомощия дава президентската институция. Показвал е в миналото, че не се свени да защити интересите на България във взаимоотношенията както с ЕС, така и с Русия. Трудно е да преценим как би се държал на поста. Малко очакваха Плевнелиев да стане толкова добър президент на този етап в надпреварата. Трайков обаче показва характер и потенциал да се опълчи когато е нужно на това и на което и да следващо правителство.

Ще гласувам за него въпреки, че е издигнат и подкрепен от Реформаторския блок. Въпреки, че е кандидат на дясна коалиция. Също толкова важно за избора ми е и това, че не е нито подкрепен от вирхушката в БСП, нито от корпоративната ДПС, нито множеството етно-наци-соц сателитни партии около тях. Гласът ми ще е колкото в негова подкрепа, толкова и протестен вот срещу останалите.

Другите кандидати

Като цяло не бих казал, че имам лоши впечатления от Цецка Цачева в парламента. Знам за неприятни неща от гледна точка на администрацията в НС и блокиране на прозрачността, но това не я отличава по нищо от предшествениците ѝ. В този и много други аспекти тя не е нищо специално – просто още един апаратчик на партията си сложена на правилната позиция. Не виждам нищо, с което да показва, че би се разделила с тази си роля, ако бъде избрана за президент. Във всички интервюта и дебати повтаряше заучени фрази казани почти дословно преди това от Борисов или Цветанов. Променяше собствените си позиции малко след изказвания на последните. Често те дори говориха вместо нея и през нея.

В този смисъл не виждам никаква индикация, че тя няма да е просто изпълнител на Борисов на президентския стол. Случвало се е и преди с други премиери и президенти и е пагубно за разделението на властите. Не по-малко обаче ме притеснява реалната опасност кой ще замести Цачева като председател на президента. След като Цветанов е настоявал той да бъде кандидатът на ГЕРБ на тези избори и съвсем естествено му е било отказано, успял е да си издейства точно поста на Цачева. Малко хора знаят всъщност колко власт е концентрирана в ръцете на председателя на НС. И сега Цветанов в ролята си на шеф на групата на ГЕРБ практически държи ключа към кворума. Така до голяма степен контролира кои закони и реформи ще минат и кои – не. Вече описах как търгува с си тази власт. От позицията на Цачева ще има още повече контрол над законодателния процес и ще може еднолично да определя съдбата на всяко предложение.

За Радев нямам думи просто. Не е само заради онова глупаво изказване за кемтрейлз, но и заради абсурдната му позиция към НАТО и ЕС. Не разбирам защо има генерал в почти всички двойки кандидати с шансове за поста. Не разбирам нуждата и как това би привлякло подкрепата на хората. Нищо в говоренето на Радев не даде да се разбере, че има разбиране каква е ролята на президентската институция, какви са възможностите и ограниченията. Просто е срамно за една лява партия да издигне кандидат, чиято целева група е единствено пенсионери с добри спомени от социализЪма. Това ли е бъдещето на лявото в България?

За Марешки малко мога да кажа. Не го възприемам насериозно и не проумявам защо някои агенции му дават такава подкрепа. Уважавам работата на Калфин в ЕП. Защитавах повечето от политиките му докато беше министър. Не съм съгласен с доста от принципните му позиции, но не това е основната причина да не е моят избор. Това, че е с Първанов и сие просто го дисквалифицира.

Орешарски и Каракачанов за мен са абсолютно същия кандидат. Никакви реални политики, никакви лични качества, никакви шансове за поста. И двамата имат една единствена роля – да покажат колко гласа може да осигури партията им, за да може да ги предложат за продан на втория тур. ДПС дори са издигнали толкова неизбираем кандидат, че да докажат как контролираните и купените от тях гласоподаватели биха гласували по команда буквално за който и да е.

Аналогична е позицията ми за останалите. Някои като Ганчев са дежурни абонати на изборите. Той впрочем все още отрича, че се е опитвал да скрие принадлежността си към бившата Държавна сигурност. Останалите са в бюлетината или за медийните субсидии, или защото имат какво да продадат като политическа подкрепа.

Референдума

Надали някой има илюзии, че този референдум е нещо повече от опит за политическо начало на Трифонов. Жалко е, че използва механизъм като национално допитване, за да го направи. Въпреки това, не смятам, че трябва да се бойкотира. Сърдим се, когато в парламента и на избори се правят машинации с процедурите, за да се постигне служебна победа по определени спорове. Именно това направи ЦИК с решението си да не се питат гласоподавалите дали искат да гласуват за референдума. Смятам, че трябва да се гласува и ето моята позиция по въпросите:

Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Отговорът ми е НЕ. Като идея изглежда много добро, но на практика рядко е така. Особено предвид политическата култура на населението, нивото на образование, на медиите, на самите политици. Божо описа много добре какъв би бил резултатът на предишни избори при абсолютно мажоритарен вот. Мисля, че това е достатъчно красноречиво.

Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Изглежда доста не са разбрали, че и сега гласуването е задължително, макар предвидените мерки да са малко или много абсурдни. Въпреки това, въпросът е легитимен, защото има начин да се въведе реално задължително гласуване без да противоречи на конституцията. Моята позиция е НЕ. От една страна не смятам, че упражняването на едно гражданско право трябва да бъде задължение. За някои това може да е мярка, която да накара гражданите да влязат по-активно в политическия живот. Аз не смятам така. Не на последно място обаче намирам за странна концепцията, че ако някак магически накараме всички да гласуват, нещата ще тръгнат на по-добро. Предполагам, че идва от идеята, че повечето негласуващи са точно като “нас” “мислещите”, че са отвратени и не им се занимава или ги мързи. Ами ако не е вярно? Ако негласуващите са точно като онези готови да продават гласа си? Какво правим?

Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Просто НЕ. Въпросът е странен, а последиците за политическата ни система от такова решение ще са доста по-сериозни, отколкото някои предполагат. Съгласен съм, че трябва реформа на финансирането. Просто механично да се намали сумата обаче не е никаква реформа, а чист популизъм.

Избори 2016 – секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/sekcii-2016/

На 15-ти октомври ЦИК обяви секциите за президентските избори и референдума ма 6-ти ноември. Вчера поправи решението си добавяйки още секции в Германия, Испания и Австрия. Към днешна дата знаем, че ще има 307 секции в 71 държави.

Новата карта

Очаквам да има още промени по секциите в чужбина. Най-малкото адресите на всички не са ясни. Доста от тях ще са в посолства и консулства, а на други събрахме адресите от местните координатори. Затова пуснах новата карта на секциите в чужбина на Glasuvam.org. Ще обновявам данните там, когато станат ясни.

Този път я пренаписах така, че да работи по-лесно на мобилни устройства. За разлика от предишната версия, търсенето на секции и места става изцяло на устройството. Данните не се изпращат на сървъра ми и не се записват никъде. При търсене на град, в близост до който да има секция, се прави проверка с търсачката на Google. При отваряне на сайта всеки може да реши дали да сподели местоположението си. За целта трябва да е включен GPS-а на телефона.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

В тази версия има и възможност да се предлагат промени по местоположението на дадена секция. Адресите все още се обновяват централно при мен, но самият маркер на картата ще може да се мести. За целта при отваряне на информацията на секцията може да натиснете линка за предложения, да преместите маркера на правилното според вас място и да го изпратите. След това аз ще прегледам всички предложения и ще обновя данните.

Добавил съм и меню с информация за картата, лиценза и поверителността, както и лесен код за вграждане. Данните и кодът на картата са със свободен лиценз CC0, което значи, че може да я използвате както намерите за добре.

Кампанията по заявленията

Решенията на ЦИК бяха предшествани от значителна кампания по събиране на заявления. Скандали не липсваха. Имаше доста неясноти около ограниченията по места, имаше проблеми със сайта на ЦИК и попълването на данните. Във Великобритания бързо минаха ограничението от 35 секции. Външно обяви в последния момент, че Германия е отказала отварянето на секции извън консулствата и почетните консулства. Писмените заявления бяха въведени в последните дни на кампанията от което силно се изкривиха данните и заявленията бяха пръснати на различни места.

Всички това доведе до сериозни трудности в организацията на секции по места. Много заявления се изгубиха като смисъл по една или друга причина. Ефектът беше, че в Германия не бяха събрани достатъчно заявления за отварянето на повече секции там, където според Външно Германия е разрешила да има такива. След сериозното недоволство на 15-ти, когато ЦИК обяви по една секция на места със сериозно натоварване в предишни избори, Външно е изпратило становище до ЦИК с искане за отваряне на още. Не е ясно, защо такова не е било изпратено преди това, когато всички тези проблеми бяха ясни. За тях предупреждавах многократно в последните седмици. Отделно помогнаха и няколкото писма от общностите ни зад граница, за да се отворят още секции там, където има нужда от тях.

Секциите от предишни години

Направих бърза таблица със сравнение на секциите по държави през последните 3 години. На пръв поглед броят на секциите е по-голям от този на последния референдум и парламентарните избори през 2013-та. Доста по-малко са от парламентарните през 2014-та обаче. Основната причина за това са секциите в Турция. Докато през 2014-та са били 136, то миналата и тази година са съответно 7 и 35. За референдума просто нямаха интерес, а на тези избори има ограничение.

Ако изключим Турция от общия брой, изглежда няма голяма разлика в броят секции – движат се между 270 и 290. Разбивката по държави обаче показва друго. Секциите от западна Европа, САЩ и Канада представляват 66% от всички секции (изключвайки Турция). През 2014-та и 2015-та са били съответно 72 и 75%. Това означава, че доста секции са преместени от държави с големи български общности и са преместени на места, където почти няма българи. Това лесно се обяснява с решението на ЦИК да отвори автоматично секции в посолства дори без никакви заявления или сведения, че има желание някой да гласува.

Какво следва?

Сега започва кампанията по информиране. Говорителя на ЦИК май за пръв път обяви, че няма намерение да има нещо общо с информирането на българите в чужбина. С изключение на 2014-та, Външно май отново няма никакви планове.

Доброволци по места ще информират общностите ни. Аз в понеделник ще разпратя бюлетин до абонираните в Glasuvam.org. В него ще се включи най-близката до всеки абониран секция. Ако желаете да го получавате, може да се регистрирате на сайта.

Срокът за подаване на предложения за секционни комисии в чужбина изтече в понеделник. Днес ЦИК провежда консултации с регистрираните партии и инициативни комитети за попълването им. Очакваме скоро тези списъци, както и окончателния списък с адресите на секциите.

Окончателният и навярно най-важен щрих от тези избори е да говорим за какво въобще гласуваме. Практически липсва дебат за референдума, например. Отделям личното си мнение по това, както и президентските избори от информационната кампания, която аз и доста други водим. Няма да видите нито на картата на Glasuvam.org, нито в бюлетина или в статиите ми по самата организация на изборите нещо по този въпрос. Все пак, в близките седмици имам намерение да разпиша подробно как смятам да гласувам и защо смятам, че е важно.

Жорж Ганчев безуспешно опита да скрие миналото си

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/ganchev-krie-ds-minaloto-si/

Преди три седмици получих мейл от Google заради един от сайтовете ми – opendata.yurukov.net. Уведомиха ме, че някой е поискал при търсене на името му да бъде скрит един конкретен резултат – отворените данни за сътрудниците на Държавна сигурност. Макар да не съм ги обновявал от няколко години, те съдържат всички данни за около 5000 агента и информатори осветени от Комисията по досиетата.

Мейлът от Google е във връзка с т.н. механизъм “Правото да бъдеш забравен”. Той дава възможност на всеки гражданин на ЕС да иска от търсачките да не показват определени детайли за него или нея. Пример за това биха били неприятни снимки споделени от познати или новинарски статии показващи имената и лицата на жертви на насилие. В България имаме достатъчно примери на журналистически своеволия, които си просят да бъдат блокирани от потърпевшите. Пейо писа по-подробно за този механизъм преди две години.

Агентурни номера

Проблемът е, че този механизъм се експлоатира за не толкова чисти цели. В моя случай говорим за данни, които са публични със специален закон и ясната цел обществото да узнае кои са сътрудниците на ДС. Преди време отворих данните именно, за да е по-лесно търсенето. По-пълен списък с имената, но с по-малко данни, ще намерите отскоро на портала за отворени данни на правителството. Опитът на някого да скрие името си по такъв странен начин прави още по-интересно кой е той или тя.

g

Макар да не се споменава в мейла от кого идва искането, оказва се, че все пак може да разберем. В списъка има 4671 уникални осветени имена и още над 3000 имена на агенти и вербовчици. Започнах с имената на сътрудниците. Написах скрипт, който да ги търси в Google и да проверява дали отворените ми данни са сред резултатите. Търсачката има ограничение от 100 безплатни търсения на ден, така че отне време докато обработи значителен дял от имената.

И печелившият е…

Днес получих резултат. Оказа се, че с голяма вероятност човекът зад искането към Google да е Жорж Ганчев. Ако не сте забелязали, той е кандидат за президент с номер 5 бюлетината. При търсене на каквато и да е комбинация на старото или новото му име (преди се е казвал Георги Ганчев Петрушев) не излиза нищо от списъка ми със сътрудници. По принципа на изключване това означава, че именно той се е опитал да скрие миналото си на сътрудник. Странното е, че все пак откриваме сред резултатите страницата на самата Комисия. Причината най-вероятно е, че Google са му отказали да премахнат онзи резултат.

gg

Решението на Комисията по досиетата ще намерите на сайта им. Жорж Ганчев е бил сътрудник към Второ главно управление на ДС между 1970 и 1990 г. с псевдоним “Жорж”, който изглежда е възприел като лично име след това. Вербуван е от Михаил Михайлов, който е също осветлен от Комисията в качеството му на началник отдел в МВР до 1990-та.

Не може да сме на 100% сигурни в този резултат обаче, защото Google няма право да потвърди. Няма друго обяснение имената на Ганчев да не излизат при търсене. Ако друг беше подал точно това конкретно заявление, щях да съм получил подобен мейл и за Ганчев по-рано. Така при липса на по-просто обяснение, остава единствено отговорът, че той и предизборният му щаб си мислят, че може да скрият миналото му.

Важен механизъм за жертви

Според данните на Google от 2014-та до сега от българи са постъпили запитвания за премахване на почти 8000 адреса от търсачката. Това включва единствено частни лица като Ганчев, които са искали да скрият нещо за себе си. Под 1/4 от обработените са били наистина премахнати.

Важно е да се разбере, че механизмът на “Правото да бъдеш забравен” е важен за жертви на насилие, експлоатация или тормоз. В наше време информацията е всичко и безпринципното разбиване на личното пространство води до необратими последствия за често невинни хора. Затова не може в никакъв начин да кажем, че голяма част от тези 8000 заявки са нямали легитимни причини за премахване. Всеки може да подаде такова заявление, ако смята, че има право.

От друга страна, ако имате сайт и искате да получавате такива и други известия от Google, трябва да се регистрирате в Webmaster инструмента им. Там освен такива сигнали има доста информация какви проблеми има сайта ви при търсене и как може да е оптимизира.

Нека да им припомним

За да защитим този механизъм обаче, трябва да покажем недостатъците му. В този случай Жорж Ганчев с голяма степен на сигурност се е опитал да скрие миналото си от избирателите в качеството си на кандидат за президент. Изглежда иска да забрави.

Аз предлагам да му припомним. Призовавам всички да му пишем с текст “Спомняте ли си, че 20 години сте били в ДС?” Мейли, съобщения и постове във Facebook, SMS-и, ако му имате телефоните, въпроси по време на интервюта в рамките на предизборната кампания.

Всъщност, защо да се ограничаваме до него? Има още трима участници в надпреварата, които навярно също си мислят, че ще забравим миналото им на сътрудници на ДС. Нека припомним на всички тях, че си спомняме.

Гласът няма значение

Post Syndicated from Боян Юруков original http://yurukov.net/blog/2016/glasat-nqma-znachenie/

До президентските избори остават 66 дни. Кандидати няма. Официално поне. Неофициално се пускат контролирано имена в медиите – лакмус за настроенията народни.

Кандидати няма. Лица няма. Дебати няма.

Спомняте ли си онази случка с Петър Стоянов преди 15 години? Това е най-страшното. Една стъпка накриво, една черна риза, един обърнат политически гръб завърта баланса на силите. Затова не говорим за приоритети, за компромиси. Затова не се обсъжда къде и в кого са дефектите и кой е пътят напред. На екрана не търсим визия, а разплитащи се интереси. Никой не иска да рискува кандидатът му да бъде очернен. Това, че хората не познават издигнатите, дори помага. Отвратените няма да гласуват, изморените ще козируват, циничните ще плюят и ще си сипят още едно. Гласове винаги може да се уредят – къде с реклами, къде с подаяния или заплахи. Колкото по-близо до изборите я/го обявят, толкова по-голям хаосът и по-трудно ще затъне.

Гласът няма значение.

Не твоят глас – той има голямо значение. Точно затова нямаме кандидати в момента. Ти си виновен. Ако масата не действа по инерция, а по убеждение, вотът би бил непредвидим. Бесовете водещи към наказателен вот също са убеждение, стимул към действие. Навярно най-лошият стимул да се гласува и то с не по-малко лоши последствия, но стимул въпреки всичко. Гласът ти има значение, защото когато е даден с убеждение, може да обърка доста сметки.

Изборите обаче са глас – глас народен, глас единствен. Той е без значение. И не, не защото някой го купува, измъчва, открадва и фалшифицира. Тези неща ги има и ги имало винаги, навсякъде. Този глас няма значение когато е глас в пустиня. Ние го правим такъв. Крещи по веднъж през няколко години и никой няма да те чуе или разбере. Обади се извън тях и изведнъж си платен, протестър, путонофил, русофоб, соросоид, олигарх, мутра. Именно затова в Русия, Турция и Иран не арестуват гласуващи, а журналисти и опозиционери. Последните далеч не ограничават крещенето си до един единствен ден.

Изборите не са демокрация. Те просто пренареждат сцената. Демокрацията е онова, което се случва преди и след изборите, но не и в деня. В деня на вота прибираме мегафоните, милионите, печатниците, лостовете – всичко в една урна. Без тях оставаме равни – образовани и неграмотни, интелигентни и глупаци, крайни и умерени, циници и оптимисти. Накрая се отваря урната и който е бил там, взима колкото може. Който не е бил, се чуди от къде ония другите имат милиони, мегафони, печатници и лостове. Изборите рядко пренареждат по-сериозно сцената – най-вече защото повечето от нас не се появяват.

Изборите не са демокрация. Демокрацията е да крещиш до 6-ти ноември. Демокрация е да видим лицата на кандидатите, да се запознаем, да говорим. Всички имат дъски за дялкане. Повечето имат даже скелети в гардеробите. Посочете ми който и да е и ще ви дам няколко причини да не става за президент. Няма идеален кандидат, има добър баланс. Изборите са компромис, който правим. Демокрацията е да обсъдим този компромис и да живеем с него след това.

Тази демокрация сдадохме. Не, не ни я отнеха и не, не са виновни “другите”. Просто не се явихме. Кога за последно си отстоявал някоя кауза? Не, шерването във фейса не се брои. Незаконен строеж, корупция, замърсяване или рушене на улица. Това е участие. Не би имало значение ли? Еми няма, защото малко го правят. Също като политически дебати на местно ниво, като гоненето на общинските съветници какво и как харчат, като доброволчеството и личната ангажираност.

Политиката не е в парламента и сутрешните блокове.
Демокрацията не е в бюлетината и кебапчетата.
Затова 66 дни преди изборите нямаме официални кандидати.

Гласът ти има значение. Изборите – не толкова. Покрещи малко.

Местни избори във Франкфурт 2016

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/JJY720BR4oY/

Както на местния вот в България миналата година, и в Германия чужденците живеещи известно време в даден град имат право да гласуват за кмет и общински съвет. Във Франкфурт изборите са след месец и вече всички с право на глас получиха писма подканващи ги да гласуват. Това се прави на всички избори. Както писах през ноември покрай изборите за Съвета на чужденците, в писмото има описание какви са изборите, къде може да се гласува, както и примерни бюлетини. На онези избори впрочем, успяхме да вкараме за пръв път български представител в съвета – Даниела Спасова.
Бюлетините и този път са огромни. Показвам ги, за да видите, че тези в България въобще не са страшни. Първата снимка е за общинския съвет с изписани имената на всички кандидати. Втората е за нещо като представители на квартала. Двете бюлетини не са увеличени копия – това са реалните размери каквито ще бъдат попълвани в деня на вота.
IMG_20160207_121826
Може да си представите колко пари се харчат за печат на примерни бюлетини, информационни материали и пощенски разходи. Активността при това не е по-голяма от тази другаде в Европа.
Ще забележите, че нямат никакви защити или нещо по-специално. Големият надпис през тях указва, че бюлетината е примерна и не може да се използва за вота. На гърба им е отпечатано описание как се гласува. Всеки може да разпредели определен брой преференции като за един кандидат може да се дадат до три. Така определяш предпочитанията си по-добре, отколкото да гласуваш само за един преференциално или за една партия.
IMG_20160207_121025
Тук ще видите информацията, която дават за изборите и заявлението за гласуване по пощата. С него получаваш бюлетина по пощата, която попълваш и изпращаш обратно. Отново, защитите са минимални и практически всеки може да ти бръкне в пощата. По-големия проблем обаче е, че не малко хора не си получават бюлетините навреме или пък като ги изпратят, те не стигат изборните комисии в указания срок. Така хиляди гласова не са били отчетени на изборите за Бундестага. Скандал за нещо такова обаче нямаше. Доста немци дори не знаят, че въобще съществува такъв проблем.
IMG_20160207_120913 IMG_20160207_120939 IMG_20160207_120947
Други интересно е как се публикуват резултатите след вота. Ако сте чели този блог, навярно знаете, че родният ни ЦИК публикува данните като ZIP файл с нещо като CSV файлове. Макар да не са много удобни, все пак са голяма стъпка напред. След известна преработка позволяват анализ в инструменти като този, който създадох преди две години.
Общината във Франкфурт публикува данните в собствения си портал за отворени данни. У нас има такъв на държавно ниво, но качването на данните на ЦИК все още се бави. Публикували са и доста приятен инструмент за изследване на данните по кметства и квартали. Ще забележите и че докладът за изборите се различава доста от този на ЦИК.
Впрочем, писмото заедно с бюлетините за гласуване ги хвърлих разделно в контейнера за хартия. (Немците са маниаци на тази тема и разделят на 7 или 8 части боклука. Ако намерят писмо с твоето име или адрес в друг контейнер освен този за хартия, получаваш честитка от общината.) Иначе нямам намерение да гласувам на местните избори във Франкфурт – исках само да ви разкажа какъв е процесът и че целият дебат колко сложни и големи били бюлетините в България е просто димка за отклоняване на вниманието. Също както Костинброд, падането на сайтовете на ЦИК и МВР и прочие.


Едни по-други избори

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/1tYKXeLAQWM/

На 29 ноември във Франкфурт ще се проведат избори. Те не са за Бундестаг, кмет или което и да е много нива на администрацията помежду им. В по-големите градове в провинцията има т.н. съвети на чужденците. На всеки 5 години живущите постоянно в региона, които нямат немско гражданство, може да гласуват за него.
Във Франкфурт има 202000 такива гласоподаватели. 7545 от тях са българи. Макар на пръв поглед тези избори да изглеждат незначителни, може да се направят няколко интересни паралела между тях и онези в България.
Бюлетини и гласуване
Кандидатите са съвета във Франкфурт специално са около 500. Изискването всички кандидати и листи да са изписани прави бюлетинните интересни.
IMG_20151101_175318
Сами виждате, че няма нищо страшно в големите бюлетини на скорошния местен вот в България. Исках да я снимкам с дъщеря ми, защото почти я скрива, но тя реши, че е одеало и се уви с нея. Бюлетина като тази не е изключение в Германия. Гласува с преференции – имаш 37 и може да ги разпределиш давайки до 3 на кандидат. Маркирайки листа, подреждаш автоматично гласовете си за първите в нея.
Всеки с право на глас в изборите получава по пощата примерна бюлетина, заедно с описание на вота, снимка и указания до най-близките секции. Получих и прословутото заявление за гласуване по пощата. Това е възможно на всеки вот в Германия и беше посочено като работеща алтернатива на дистанционното гласуване в България. Настрана, че е практически невъзможно в България, трябва да посоча, че сигурността му е практически никаква. Получавал съм такива документи и за местния вот, за който имам право да гласувам. Всеки може да ти бръкне в пощата и не е рядкост в някои квартали. На всички избори има мини-скандали със забавени или изгубени документи дори при стройна организация като немската.
IMG_20151101_175415 IMG_20151101_175404
Инструкциите къде да отидеш да гласуваш обаче са полезни. Не знам колко пари за изхарчили за това обаче, щом трябва да отпечатат различни листовки за всеки адрес в града. Приемам го като вид пряка помощ в местния бизнес – печатници, фотостудиа, медии, пощи.
Имат ли значение тези избори?
Съветът на чужденците има най-вече консултативна роля. Дава становища по различни решения и проекти на общината, работи срещу дискриминацията и повдига въпроси пред местната власт. Може да се сравни донякъде с ролята омбудсмана минус законодателната инициатива. На разположение на този съвет е и бюджет да спонсориране на НПО-та и събития, които подпомагат интеграцията на чужденците в града. Бюджетът, всъщност, е в пъти по-малък от това, което средностатистически общински кмет в България харчи за служебната си кола, но все пак е нещо.
a7970ef06b
С тези правомощия, членовете на съвета могат наистина да помогнат на емигрантската общност. Затова не бихте се учудили да разберете, че кандидати не липсват. Най-силни очаквано са турците. Подобно на изборите в България, организацията им е стройна. Заради простотата на гласуването по пощата, масово гласували така. Дочух, че имамите организирали всичко по изпращане на писмата на общността. Затова няколкото съвета до сега са били пълни с етнически турци. Макар да съставляват по-малко от 15% от емигрантите в града, до преди няколко години повече от половината кандидати са били с турски паспорт.
Това обаче се променя. Постепенно руснаците, украинците, италианците, гърците, пакистанците също се организират и съставят свои листи. Тази година за пръв път има и българска листа. Активността обаче е много ниска. Анализите, които се публикуват след всеки вот, показват само 6-8% гласували от онези 200 хиляди. Това обаче означава също така, че българските кандидати имат реални шансове да влязат, ако нашата общност се активизира следващата неделя.
Как да гласувам?
Liste_22-1b
Ако сте българин регистриран във Франкфурт преди 29-ти август и нямате немски паспорт, би трябвало да сте получили вече брошурите. В него пиша къде са секциите. За да гласувате, трябва да занесете лична карта или паспорт и Wahlbenachrichtigungskarte (първата страница от писмото). Вижте първия коментар под статията, ако сте го изхвърлили. Тук има отговори на различни въпроси (тук са на български).
Българската листа се казва Bulgarische Gemeinschaft Frankfurt и е номер 22. Ако желаете да я подкрепите, може да маркирате направо кръга пред листата или да разпределите 37-те си преференции на кандидатите. Повече информация има на страницата им във Facebook. Ако живеете другаде в Hessen, може да погледнете какви кандидати има във вашия град.


Емоционално за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/tzfPPwFXQZs/blog-post.html

След като написах моите опорни точки защо смятам да гласувам ЗА на референдума за електронно гласуване, и след като се опитах да напиша една техническа идея как той може да бъде реализиран без да се налага дори промяна на конституцията (какъвто бе оригиналният смисъл на тройката референдуми, от която НС остави само този) влизах в много дискусии за или против електронното гласуване.Повечето хора, които искат да дискутират с мен, са предварително настроени да гласуват против. Предполагам настроените да гласуват за не смятат, че имат нужда от повече убеждение.В този смисъл коментара ми в този текст е насочен и движен от дискусиите с приятелите и познатите ми, които са предварително настроени да гласуват против.Аз разделям потенциалните проблеми на три основни групи -Технически. Които са най лесните, защото са решими. Техническите проблеми не включват само технологията, а процедурите по изпълнение, законодателните и юридически промени. Те са напълно решими. До сега, не съм чул един не решим технически проблем не само за електронното гласуване, но и принципно за който и да е проблем. Това е хубавото на техническите проблеми – те са по дефиниция винаги решими.Принципни – това са проблеми свързани с естеството на дискутираният проблем, които нямат ясно или видимо решение. Това не значи, че са нерешими, а че не знаем как да го направим в момента. Тук може да има и нерешими проблеми. Аз лично обаче не съм чул такива до сега, свързани с дистанционното електронно гласуване. Много хора бъркат технически проблеми за принципни, представят ги като такива и после в дискусията откриваме, че това е по същество технически (и решим) проблем.Емоционални предубеждения – проблеми не свързани с темата, но емоционално влияещи върху нея, които хората представят като принципни или технически проблеми на темата. Често чувам технически проблем да се примесва с емоционално предубеждение и след това да се представя за принципен и нерешим проблем. Но е много лесно от страни да се види, че техническата част е решима, принципен проблем няма, просто има емоционално предубеждение.Много е трудно да се бори човек с емоционалните предубеждения. Аз лично кътам доста в себе си, и когато някой изкаже нещо, което съвпада с моите, съм много по склонен като две ревящи жени над чаша вино, да лея сълзи и сополи и да подкрепям, отколкото да вниквам в ситуацията по същество. И въпреки това, мозъкът ми казва да гласувам положително за дистанционното електронно гласуване. Защото то подкрепя моите лични цели, свързани с моят живот и промяната на средата около мен.А именно:Аз смятам че тази дискусия за дистанционното гласуване трябва да започне най сетне по същество. Тя идва и си тръгва на 4-5 години от ефира, но остава само там. Спомням си “обществените обсъждания” сред приятели, на Изборният Кодекс на Манолова, където електронното гласуване дори не бе допуснато на обсъждане. Щеше ли да има нужда от референдум за електронното гласуване, ако политическата каста желаеше да го обсъжда по същество? Референдума е тук, и той може да бъде едно добро основание да преминем на следващата фаза – дискусията.Някой хора според мен погрешно смятат, че ако бъде успешен Референдума, това означава победа и задължително въвеждане на електронно гласуване. Българският закон за референдумите е много странен, но най вече той не задължава никой с нищо. Липсата на задължение е видна още в член 9 от закона. Ако референдума излезе със задължаващ резултат, той задължава да приеме АКТ (което може да е всичко, например обещание да се изпълни работата след 100г, или решение да не се прави. Законодателят се е опитал да си спести изричното описание на всички възможни случаи какво трябва да приеме НС, но крайният ефект е свободно тълкуване) в рамките на 3 месеца, но още точка 7 веднага изследва хипотезата какво става ако НС не направи нищо и не приеме акт (което прави тази хипотеза напълно допустима). Ако НС не приеме АКТ навреме и референдума е ПРОТИВ точка от съществуващото законодателство, тя спира да работи веднага. Но ако НС не приеме АКТ а референдума изисква от НС да направи нещо (както е хипотезата на този референдум) то не следва нищо. Тоест, без значение от резултатите от референдума – положителен и задължителен, положителен, отрицателен, не е задължително да последва нищо. Няма да коментирам пред-референдумното ударно вдигане на прага до невъзможност за считане за валидност. Но все пак за мен положителен резултат от референдума би бил достатъчно добър натиск за започване на дискусията по същество. Аз смятам, че България трябва да бъде отворена държава, противно на мнението на много, че трябва да се затваря. Между 16 и 20% от българчетата се раждат в чужбина, и ние имаме стабилен емигрантски тренд основно сред най младото население от 3.56 души на 1000. Това са всъщност 25000 души годишно. Официално. Най вероятно числото е двойно, защото се отчитат само тези, които са обявили пред институциите миграцията си (гражданство, обява пред ЕСГРАОН, обява пред НЗОК, не преиздаване на паспорти и други). Три четвърти от мигрантите запазват българското си гражданство (защото са в ЕС). Лесно можем да сметнем, че ако тенденцията се запази, в рамките на 20 години 25% от Българите ще се раждат в чужбина. Това е всеки 4-ти Българин. Единственият начин да запазим националноста си, е да игнорираме всякакви тръшкания и да приемем, че българите няма да бъдат единствено и само на тероторията на България, и трябва да положим усилия да останат свързани по между си, и със страната, културно (тук изключвам чалгата) и административно. Последното означава рязко свиване на всички административни взаимоотношения между държавата и гражданите, и залагането на безприсъствени такива. Не само за гласуване, за всичко.Аз смятам, че в нормална ситуация взаимоотношението на човек с държавата трябва д е минимално и то само при нужда от страна на гражданина, а не при нужда от страна на държавата. Сега държавата изисква от гражданите да бъдат комутатори на съобщения между държавни институции, както и им прехвърля свои отговорности. Давам пример – ти си задължен да си извадиш паспорт. И това ти струва пари. Но паспорта ти е инструмент за взаимодействие с държавата, която те задължава. Ти си задължен да си вадиш съдебни свидетелства за взаимодействия с държавата. Ти си задължен да отидеш и да си извадиш справка от имотният регистър и да я дадеш на общината, за да приеме тя, че някой твой роднина живее на твоят адрес. Аз смятам, че всички тези задължения трябва да изчезнат. Държавата наистина трябва да използва информацията си вътрешно, и трябва да се грижи за удобството на гражданите си, а не да ги наказва, за това че живеят, за това че пътуват, за това че раждат деца, понеже на държавните служители не им е удобно. И колкото и да е парадоксално, електронното гласуване отваря много врати в тази посока. Защото форсира процеси, които са иначе затлачени в мързел.Типичните противопоставяния на електронното гласуване съм ги описал в този пост тук – опорните ми точки.И те не се променят по същество. Някой го е страх, че електронните подписи ще са скъпи, а ние дори не сме решили, че така ще става оторизацията. Други ги е страх, че някой ще гласува с чужда бюлетина, което е технически въпрос (нищо не пречи да има видео и да тече същата форма на оторизация, каквато има в избирателните комисии), трети ги е страх, че хакери могат да хакнат цялата система и да модифицират гласовете на всички хора – което пак е технически и решим проблем (можем да имаме разделяния на секции, а верижно подписване от категорията на block chain или това, което съм описал аз в моят пример, изолират значително тези възможности, всъщност намаляват риска до много по малък от този, който имаме сега).Но винаги след като приключим с техническите аргументи, излиза това, което те всъщност прикриват – емоционалните предубеждения на гражданите, че държавата ще реализира нещата зле. И всъщност държавата е нашият враг.И да съм честен, аз също имам подобни предубеждения. Аз твърдя, че дистанционното гласуване може да бъде реализирано добре и с много по малък риск (клонящ към нула) за почти всички технически проблеми на сегашното присъствено гласуване (което също може да бъде реализирано по добре). Но то може да бъде реализирано и много зле. И в това няма принципен проблем. Всяко нещо може да бъде направено добре и може да бъде направено зле. Но това не е проблем на референдума нали? Това е проблем на техническата реализация и гражданският и контрол, след като ако НС реши да има електронно гласуване, след да речем 100 години, след като мине евентуално положително политическата дискусия, след евентуално положително решение на референдума.Не искам да филосовствам върху това, защо някой не смее да реши да си строи къща, понеже ако има евентуално земетресение тя ще му падне на главата. Този риск е безспорен. Но е също така вярно, че в повечето време ще живееш по добре. И дали се фокусираш върху страховете си или върху новите възможности е в много голяма степен личен избор илюстриращ човека.Да чакаме всички, да са готови да карат кола, имайки шофьорски книжки, преди да разрешим употребата на автомобили е също парадоксално. Защото е гаранция никога да не караме коли 🙂 Винаги ще има някой, който да не е готов. Така че за мен е безстойностно твърдението, че повече население трябва да свикне с електронните технологии за да има електронно гласуване.Но нито едно от тези не е принципен проблем – това са емоционални проблеми -Недоверие към държаватаНедоверие към гласуванетоИрационален страх (принципно, и индиректно оправдаван с технически или политически теми)Консервативен подход в много форми “не знам как аз ще се оправя, за това по добре никой да не може”Но това не са проблеми на електронното гласуване. Ако пуснем референдум за гласуването по принцип, същите проблеми се отнасят със същата сила, защото те произлизат не от формата и не от технологията, а от личната ни емоционална нагласа.Аз ще гласувам за електронното гласуване. Защото смятам ползите от него за много по големи и компенсиращи значително недостатъците (които аз и оспорвам по същество).Аз съзнавам отлично, че най голямата борба тепърва ще дойде, ако случайно стигнем до момент да се обсъжда техническата реализация. Ще има борба за модифицирането на дребни но важни елементи от много закони. Ще има борба срещу всякакви опити за злоупотреба, добронамерени или злонамерени. Ще има борба срещу опитите на политици да вкарват дупки в процедурите, за да си оставят вратички за фалшивикации. Ще има борба срещу опитите за усложняване на процедурите пък с цел да се минимизира ефекта за повишаване на изборната активност, отново от политици разчитащи на твърд електорат. Ще има борба срещу опитите да се даде това или онова да го правят нечии приятели, не защото имат опит, а защото държавата трябва да им даде едни пари. Ще има много борби. Борбата тепърва започва. Но за мен ползите са много повече, и не ме е страх от борбата.

Емоционално за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/tzfPPwFXQZs/blog-post.html

След като написах моите опорни точки защо смятам да гласувам ЗА на референдума за електронно гласуване, и след като се опитах да напиша една техническа идея как той може да бъде реализиран без да се налага дори промяна на конституцията (какъвто бе оригиналният смисъл на тройката референдуми, от която НС остави само този) влизах в много дискусии за или против електронното гласуване.Повечето хора, които искат да дискутират с мен, са предварително настроени да гласуват против. Предполагам настроените да гласуват за не смятат, че имат нужда от повече убеждение.В този смисъл коментара ми в този текст е насочен и движен от дискусиите с приятелите и познатите ми, които са предварително настроени да гласуват против.Аз разделям потенциалните проблеми на три основни групи -Технически. Които са най лесните, защото са решими. Техническите проблеми не включват само технологията, а процедурите по изпълнение, законодателните и юридически промени. Те са напълно решими. До сега, не съм чул един не решим технически проблем не само за електронното гласуване, но и принципно за който и да е проблем. Това е хубавото на техническите проблеми – те са по дефиниция винаги решими.Принципни – това са проблеми свързани с естеството на дискутираният проблем, които нямат ясно или видимо решение. Това не значи, че са нерешими, а че не знаем как да го направим в момента. Тук може да има и нерешими проблеми. Аз лично обаче не съм чул такива до сега, свързани с дистанционното електронно гласуване. Много хора бъркат технически проблеми за принципни, представят ги като такива и после в дискусията откриваме, че това е по същество технически (и решим) проблем.Емоционални предубеждения – проблеми не свързани с темата, но емоционално влияещи върху нея, които хората представят като принципни или технически проблеми на темата. Често чувам технически проблем да се примесва с емоционално предубеждение и след това да се представя за принципен и нерешим проблем. Но е много лесно от страни да се види, че техническата част е решима, принципен проблем няма, просто има емоционално предубеждение.Много е трудно да се бори човек с емоционалните предубеждения. Аз лично кътам доста в себе си, и когато някой изкаже нещо, което съвпада с моите, съм много по склонен като две ревящи жени над чаша вино, да лея сълзи и сополи и да подкрепям, отколкото да вниквам в ситуацията по същество. И въпреки това, мозъкът ми казва да гласувам положително за дистанционното електронно гласуване. Защото то подкрепя моите лични цели, свързани с моят живот и промяната на средата около мен.А именно:Аз смятам че тази дискусия за дистанционното гласуване трябва да започне най сетне по същество. Тя идва и си тръгва на 4-5 години от ефира, но остава само там. Спомням си “обществените обсъждания” сред приятели, на Изборният Кодекс на Манолова, където електронното гласуване дори не бе допуснато на обсъждане. Щеше ли да има нужда от референдум за електронното гласуване, ако политическата каста желаеше да го обсъжда по същество? Референдума е тук, и той може да бъде едно добро основание да преминем на следващата фаза – дискусията.Някой хора според мен погрешно смятат, че ако бъде успешен Референдума, това означава победа и задължително въвеждане на електронно гласуване. Българският закон за референдумите е много странен, но най вече той не задължава никой с нищо. Липсата на задължение е видна още в член 9 от закона. Ако референдума излезе със задължаващ резултат, той задължава да приеме АКТ (което може да е всичко, например обещание да се изпълни работата след 100г, или решение да не се прави. Законодателят се е опитал да си спести изричното описание на всички възможни случаи какво трябва да приеме НС, но крайният ефект е свободно тълкуване) в рамките на 3 месеца, но още точка 7 веднага изследва хипотезата какво става ако НС не направи нищо и не приеме акт (което прави тази хипотеза напълно допустима). Ако НС не приеме АКТ навреме и референдума е ПРОТИВ точка от съществуващото законодателство, тя спира да работи веднага. Но ако НС не приеме АКТ а референдума изисква от НС да направи нещо (както е хипотезата на този референдум) то не следва нищо. Тоест, без значение от резултатите от референдума – положителен и задължителен, положителен, отрицателен, не е задължително да последва нищо. Няма да коментирам пред-референдумното ударно вдигане на прага до невъзможност за считане за валидност. Но все пак за мен положителен резултат от референдума би бил достатъчно добър натиск за започване на дискусията по същество. Аз смятам, че България трябва да бъде отворена държава, противно на мнението на много, че трябва да се затваря. Между 16 и 20% от българчетата се раждат в чужбина, и ние имаме стабилен емигрантски тренд основно сред най младото население от 3.56 души на 1000. Това са всъщност 25000 души годишно. Официално. Най вероятно числото е двойно, защото се отчитат само тези, които са обявили пред институциите миграцията си (гражданство, обява пред ЕСГРАОН, обява пред НЗОК, не преиздаване на паспорти и други). Три четвърти от мигрантите запазват българското си гражданство (защото са в ЕС). Лесно можем да сметнем, че ако тенденцията се запази, в рамките на 20 години 25% от Българите ще се раждат в чужбина. Това е всеки 4-ти Българин. Единственият начин да запазим националноста си, е да игнорираме всякакви тръшкания и да приемем, че българите няма да бъдат единствено и само на тероторията на България, и трябва да положим усилия да останат свързани по между си, и със страната, културно (тук изключвам чалгата) и административно. Последното означава рязко свиване на всички административни взаимоотношения между държавата и гражданите, и залагането на безприсъствени такива. Не само за гласуване, за всичко.Аз смятам, че в нормална ситуация взаимоотношението на човек с държавата трябва д е минимално и то само при нужда от страна на гражданина, а не при нужда от страна на държавата. Сега държавата изисква от гражданите да бъдат комутатори на съобщения между държавни институции, както и им прехвърля свои отговорности. Давам пример – ти си задължен да си извадиш паспорт. И това ти струва пари. Но паспорта ти е инструмент за взаимодействие с държавата, която те задължава. Ти си задължен да си вадиш съдебни свидетелства за взаимодействия с държавата. Ти си задължен да отидеш и да си извадиш справка от имотният регистър и да я дадеш на общината, за да приеме тя, че някой твой роднина живее на твоят адрес. Аз смятам, че всички тези задължения трябва да изчезнат. Държавата наистина трябва да използва информацията си вътрешно, и трябва да се грижи за удобството на гражданите си, а не да ги наказва, за това че живеят, за това че пътуват, за това че раждат деца, понеже на държавните служители не им е удобно. И колкото и да е парадоксално, електронното гласуване отваря много врати в тази посока. Защото форсира процеси, които са иначе затлачени в мързел.Типичните противопоставяния на електронното гласуване съм ги описал в този пост тук – опорните ми точки.И те не се променят по същество. Някой го е страх, че електронните подписи ще са скъпи, а ние дори не сме решили, че така ще става оторизацията. Други ги е страх, че някой ще гласува с чужда бюлетина, което е технически въпрос (нищо не пречи да има видео и да тече същата форма на оторизация, каквато има в избирателните комисии), трети ги е страх, че хакери могат да хакнат цялата система и да модифицират гласовете на всички хора – което пак е технически и решим проблем (можем да имаме разделяния на секции, а верижно подписване от категорията на block chain или това, което съм описал аз в моят пример, изолират значително тези възможности, всъщност намаляват риска до много по малък от този, който имаме сега).Но винаги след като приключим с техническите аргументи, излиза това, което те всъщност прикриват – емоционалните предубеждения на гражданите, че държавата ще реализира нещата зле. И всъщност държавата е нашият враг.И да съм честен, аз също имам подобни предубеждения. Аз твърдя, че дистанционното гласуване може да бъде реализирано добре и с много по малък риск (клонящ към нула) за почти всички технически проблеми на сегашното присъствено гласуване (което също може да бъде реализирано по добре). Но то може да бъде реализирано и много зле. И в това няма принципен проблем. Всяко нещо може да бъде направено добре и може да бъде направено зле. Но това не е проблем на референдума нали? Това е проблем на техническата реализация и гражданският и контрол, след като ако НС реши да има електронно гласуване, след да речем 100 години, след като мине евентуално положително политическата дискусия, след евентуално положително решение на референдума.Не искам да филосовствам върху това, защо някой не смее да реши да си строи къща, понеже ако има евентуално земетресение тя ще му падне на главата. Този риск е безспорен. Но е също така вярно, че в повечето време ще живееш по добре. И дали се фокусираш върху страховете си или върху новите възможности е в много голяма степен личен избор илюстриращ човека.Да чакаме всички, да са готови да карат кола, имайки шофьорски книжки, преди да разрешим употребата на автомобили е също парадоксално. Защото е гаранция никога да не караме коли 🙂 Винаги ще има някой, който да не е готов. Така че за мен е безстойностно твърдението, че повече население трябва да свикне с електронните технологии за да има електронно гласуване.Но нито едно от тези не е принципен проблем – това са емоционални проблеми -Недоверие към държаватаНедоверие към гласуванетоИрационален страх (принципно, и индиректно оправдаван с технически или политически теми)Консервативен подход в много форми “не знам как аз ще се оправя, за това по добре никой да не може”Но това не са проблеми на електронното гласуване. Ако пуснем референдум за гласуването по принцип, същите проблеми се отнасят със същата сила, защото те произлизат не от формата и не от технологията, а от личната ни емоционална нагласа.Аз ще гласувам за електронното гласуване. Защото смятам ползите от него за много по големи и компенсиращи значително недостатъците (които аз и оспорвам по същество).Аз съзнавам отлично, че най голямата борба тепърва ще дойде, ако случайно стигнем до момент да се обсъжда техническата реализация. Ще има борба за модифицирането на дребни но важни елементи от много закони. Ще има борба срещу всякакви опити за злоупотреба, добронамерени или злонамерени. Ще има борба срещу опитите на политици да вкарват дупки в процедурите, за да си оставят вратички за фалшивикации. Ще има борба срещу опитите за усложняване на процедурите пък с цел да се минимизира ефекта за повишаване на изборната активност, отново от политици разчитащи на твърд електорат. Ще има борба срещу опитите да се даде това или онова да го правят нечии приятели, не защото имат опит, а защото държавата трябва да им даде едни пари. Ще има много борби. Борбата тепърва започва. Но за мен ползите са много повече, и не ме е страх от борбата.

Дигитализирай ми институция

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Ay-NSTrymnk/

digital-government-image
Обществена поръчка за нов софтуер за управление. След тези думи неизменно идва прозявка и патос. „Нормално“ е да се изхарчат едни пари от който трябва и да се достави нещо, което никой да не използва. Така е било и надали скоро ще има сериозна промяна. Има индикации обаче, че се натъкнахме на едно от малкото изключения от това правило.
Целта на тези поръчки е да се подобри работата в агенции и министерства, да се ускори комуникацията както между дирекциите, така и между институциите. Навярно най-големият проблем, който всяка администрация – частна или държавна – има, е управлението на информация. Това включва както бази данни със задачи и наличности, така и следене на процеси, резултати, разходи и сигурност. В много организации тези неща се правят предимно на хартия или в най-добрия случай на Excel таблици, което е малко подобрение, но създава съвсем други проблеми.
През март т.г. получих мейл от един екип. Споменаха, че правят такава система за управление, бяха видели работата ми с отворени данни и искаха да поговорим по темата. Идеята им беше да заложат този принцип в новата платформа. Обсъдихме плановете им, какви проблеми срещат в събирането на информация и дигитализирането на процесите. Не успях добавя почти нищо към идеите им – нещо, което не ми се е случвало до сега.
Преди два дни Агенция „Пътна инфраструктура“ представи официално платформата. Публичната част включва карта и мобилно приложение, с които може да следим в реално време ремонти, забрани и проблеми по пътищата. Доста медии съобщиха, че картата цели да покаже данните за трафика, които ще бъдат събирани от една друга система, която все още не е довършена. В действителност, тази карта показва като допълнителна опция трафика от Google. Целта ѝ обаче няма много общо с това.
Задача бе на ПР-ите на агенцията да обяснят всичко това и явно не им се е получило. Затова позволете ми го илюстрирам с няколко примера.
Тези неща не ги ли знаехме и преди?
api1
Горе виждате новините на АПИ за затворени пътища и ремонти. На сайта им ще намерите и бюлетина за пътната обстановка. По него всеки може да се ориентира къде какво се случва. На теория. Представен като прост текст, всеки шофьор трябва да следи постоянно бюлетина, да прецени къде е точно 172-рия км. след София и дали му пука от това. Така информацията не може да се подаде на навигация или друг алгоритъм. Публикуването на новините в машинно-четим формат с географски координати, категоризация и описание е единственото решение.
За да се подаде така информацията обаче не стига да се направи една карта, на която чиновниците да кликат. До сега всичко това е било аналогово, което означава, че липсва всякаква потребна дигитална информация къде точно са пътища, знаци, ограничения, настилка, ремонти и прочие. С други думи – липсва информационната инфраструктура за инфраструктурата ни. Освен да се промени формуляра, с който местните дирекции въвеждат в конкретния бюлетин, трябва да се хванат всички данни и процеси в агенцията и да се избутат в 21 век. Това е колкото технологично предизвикателство, толкова и организационно.
api2
Резултатът е, че всички съобщения ги виждаме прегледно на карта като тази. За да е възможно обаче, не стига да се направи просто един сайт, който всъщност е единственият видим за нас елемент. Ще ни се да мислим, че държавната администрация има всички данни, но ги крие като бащиния. В доста случаи това наистина е така. Както обаче казах пред TEDxBG преди година, прекалено често информацията просто я няма или е пръсната по папки из цялата страна. Като човек, който събира данни от институциите, мога да ви кажа, че това е масова практика и далеч не български патент.
Почти милион за един сайт и APP? Всъщност не
Основната критика към проекта е за цената и кой стои зад изпълнителя. По последното не мога да говоря, защото не съм наясно с фирмата и историята ѝ. Капитал писа вече за това и скоро може да очакваме още подробности. Мога да говоря само за свършеното и очаквания ефект от системата. В контекста на написаното до тук, надявам се да сте наясно, че далеч не става въпрос за един app. Всъщност вчера се чух отново с изпълнителите на проекта и ми разказаха какво са доставили. От други източници също научих, че направеното от тях далеч надхвърля поръчаното от АПИ. Дори се е наложило да налагат определени решения – като публични отворени данни – въпреки отпора на отделни чиновници.
Публичната част от платформата разчита на цялостна система за управление заместваща всички процеси и комуникация вътре в агенцията. Ако до сега са изпращали на хартия информация за ремонти и поръчки за нови знаци, сега това става електронно. Всъщност, примерът със знаците е показателен. Има няколко мобилни приложения, които са направени за вътрешно ползване и не са достъпни за всички нас. Един от тях позволява служителите им бързо да картографират всички знаци в България. В рамките на тестовете са поставени около 100 хиляди от тях на картата.
411548_gorod_noch_doroga_znak_1680x1050
Нали се сещате как постоянно виждаме нелогични знаци за намаляване на скоростта или за ремонти без да има нужда от тях? Надали някой би се учудил, че АПИ не знае за тях. Забравят ги заради недоглеждане на местните дирекции. Обяснението е, че просто нямат подходяща информационна система. Признаха за това неотдавна. В същото време десетки милиони се харчат на година за нови и нови знаци.
Е, сега такава система има и вече давала резултати. Всеки служител на всяко ниво може да провери къде има знак, има ли нужда от него, дали може да се махне и използва другаде. Това е нещо дребно на пръв поглед, но първо ще подобри безопасността по пътищата и второ ще спести пари. По предварителни преценки на АПИ, само от прибрани и повторно използвани пътни знаци държавата ще пести по милион лева на година. Това означава, че само от този компонент на платформата ще се изплати целият проект за около 9-10 месеца.
Google не знае всичко, той си го намира
Друг интересен коментар в мрежата беше, че Google също показва тези ремонти и има много по-добра навигация. Това обаче не е така поне за първото. Google работи с местни партньори, които подават каквато информация имат за трафика или инциденти по пътя. Заради липсата на надеждна официална услуга до сега, в България тази информация беше непълна и неточна. Дори данните за трафика са по-скоро предвиждане на база стари данни и клетки на мобилните оператори, отколкото актуално състояние. С новата платформа, дори услуги като картите на Google ще започнат да черпят актуална информация.
scr1
Една друга важна част от платформата е подаването на сигнали и обратната връзка. За последните два дни има доста такива и някои споделят, че вече получават отговор за запланувани ремонти. Дали това ще остане така и дали от системата ще има реален ефект за подобряване на пътищата ни, ще видим в рамките на следващата година. Дали сигналите водят до реални действия ще може да проследят както подалите сигнали, така и ние през картата.
За да се случат интеграцията и гражданския контрол обаче, имаме нужда от въпросните отворени данни и публични услуги, за които пиша толкова време. Документацията за тях не е все още публична, но имам уверение, че ще бъде добавена в правителствения портал за отворени данни през ноември. Така може да включим информацията подадена от АПИ във всякакви приложения и анализи.
Информацията е сила, когато я има и се използва
Макар картата и app-а да са полезни, с тях далеч не се изчерпват целите на събраните данни. Една идея е да се направи система за насочване на линейките. Всъщност, явно вече има принципно съгласие от Министерството на здравеопазването и може би ще го осъществят като проект. Плюсът е, че няма да има нужда от ново оборудване, а ще трябва само да се свържат системите с подходящ алгоритъм между тях.
В момента се взима еднократно решение къде да патрулират линейките в градове като София и Пловдив. Когато има обаждане до 112, най-близката линейка отива до сигнала и оставя региона си празен. Ако има друг сигнал в този регион, останалите линейки са далеч и отнема повече време. Понякога се случвало дори линейка да изоставя един сигнал за друг, ако има индикации, че първият е по-малко спешен. Мисля, че всички имаме примери за закъснели линейки. Одитът на спешната помощ посочва именно лошото планиране и липсата на свързаност между системите като основна причина за това.
slider2-csmp
Използвайки данните за състоянието на пътищата, ремонти и задръствания, сравнително прост алгоритъм би могъл да изчисли каква зона може да покрие дадена линейка. Тоест – от сегашното си положение колко далеч може да стигне в рамките на 10-15 мин. предвид обстановката по пътищата. Засичайки местоположението на всички линейки, този алгоритъм може да пресметне кои зони на града не са покрити и да пренасочи една или повече да патрулират на друго място, за да са по-близо до евентуален инцидент. Ако една бъде викната по спешност, останалите ще бъдат преместени, за да покрият по-добре региона. Така почти изчезва вероятността от сериозно закъснение, защото линейката е трябвало да дойде от другия край на града или е в задръстване/ремонт, за които шофьорът не е знаел.
Фактът, че екипът създал системата са предвидили и наложили на своя глава пускането на отворени данни, означава, че частни компании могат да разработят приложения и да предоставят същите услуги на охранителни фирми, таксита и доставчици. Данните за трафика и ремонтите ще позволи и адекватен анализ на новите инфраструктурни проекти – дали реално са намалили трафика и инцидентите, дали работата по тях не е създала повече проблеми и не са се наложили скъпи ремонти по-късно. До сега това също беше възможно, но изискваше цяла армия от хора да събира информация от бюлетини и папки от цялата страна, да ги въвежда в таблици и да се надява, че никой по веригата не е сгрешил някоя цифра. След около месец би трябвало да получаваме всичко това с един клик.
Тука едни пари…, но с резултат
Съвсем естествено е да има въпроси около поръчката, изпълнителя, свързаните лица и изпълнението. Добре е, че има журналисти, които се вглеждат в подобни поръчки и надали някой има съмнение, че повечето от тях са оваляни в корупция и некадърност. Също така, рядко ще чуете от мен да хваля една или друга софтуерна система в администрацията. Обикновено се правят като дипломна работа в български университет – колкото да мине комисия. След това не се поддържа, което на никой не му прави впечатление, защото не се и използва. Всъщност, който се е занимавал с въвеждането каквито и да е системи от този мащаб знае, че това се случва често дори и частния сектор.
От техническа гледна точка и съдейки по това, което видях и научих, мога да твърдя, че тази платформа ще е от голяма полза не само за АПИ, но и за всички нас чрез публичната си информация. Разбира се, възможно е да греша – не сме видели кода на системата тъй като поръчката е пусната преди изискването за отворен код на всички нови системи. Затова не може да знаем колко добре ще работи в бъдеще и дали съпътстващите проблеми няма да накарат служителите да се върнат към хартията, както се случва отново и отново държавната администрация. За това обаче ще разберем сравнително бързо и ще зависи до голяма степен от ръководните кадри в агенцията.
На този етап мога само да похваля изпълнителите и да се надявам скоро да видим данните и публичните услуги.


Някои идеи за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/3SzV7avcgtQ/blog-post_24.html

Чета постоянно истерия от представители или почитатели на партии с твърд пенсионерски електорат или партии разчитащи на по малко грамотни граждани срещу електронното гласуване, как то нямало да бъде сигурно.


Аз смятам, че това е най смешната теза на противниците на електронното гласуване преди референдума. Дали електронното гласуване ще бъде сигурно или не, зависи единствено и само от това как ще бъде реализирано. Това е технически проблем, който няма отношение към това дали ще го има или не. Електронното гласуване може да бъде много сигурно, всъщност може да бъде значително по-сигурно отколкото настоящето ни не електронно присъствено гласуване. Но също така може да бъде направено и много несигурно, по малко сигурно отколкото е сегашното ни присъствено гласуване.
Няма принципна причина, която да прави дистанционното гласуване несигурно, различна от избраните процедури за провеждането му. Но това няма отношение към дискусията по референдума – да има или да няма електронно гласуване. Това са техническите детайли, които трябва да се обсъждат открито и активно, ако референдума е положителен и предизвика публична дускусия, която да доведе до промяна на законодателството, която да разреши да има електронно гласуване.


За мен технологичните дискусии на този етап са преждевременни. Те са еквивалентни на дискусиите – дайте да нямаме гласуване въобще, защото може да се подправя. По добре ли ще ни е с един неподправен цар или дикатура на партията? 🙂 Няма съществена разлика в тезите. И вероятно за това царските движения и почитатели на диктатурата на партии, са основните противници на електронното гласуване.


Това не значи, че бягам от обсъждане на технологии. Това ми е страст. В този текст, искам да опиша един процедурен модел, как може да бъде реализирано електронно гласуване сигурно и анонимно. Това не е предложение как да бъде реализирано. Нито твърдение, че ще бъде реализирано точно така. Това е само илюстрация, че може. Технологичната дискусия е въпрос за обсъждане след като бъде взето решение да има електронно гласуване. Там трябва да сме внимателни, за да няма издънки от държавата. Но същевременно, не можем да смятаме, че държавата цели или съществува само за да прави издънки, защото иначе какъв е смисъла от нея? Най добре да дойде друг цар и господар, който да ни управлява нали? Ах, да, рязясних още една от тезите на противниците 🙂


Всъщност няма значение дали говорим за електронно или хартиено, присъствено или дистанционно гласуване, всяко нещо може да бъде реализирано сигурно или несигурно, като основният момент в него никога не е технологията по същество, а алгоритъма – процедурата използвана за реализацията.


В този смисъл нека за момент да не говорим за технология. Нека говорим за процедури-процедура.
И аз нямам за цел, да кажа, че дадена процедура за дистанционно гласуване гарантира абсолютна сигурност. Аз искам само да отбележа, че във всеки един момент, тя е винаги по-добра и по-сигурна отколкото моментната процедура за присъствено гласуване.


Изискванията към гласуването, без значение дали е присъствено или дистанционно, са да бъде лично, тайно, и гарантирано (тоест да не може да се подмени вота).


Тук не става въпрос за електронно гласуване или не. Можем да имаме електронно безприсъствено гласуване и електронно присъствено (което се експериментира от години при вотовете у нас, наричано машинно гласуване, заради помощ от машина), технологията е от не особено съществено значение. Основният въпрос е в процедурите за прилагане (включително и на технология).


Процедурата, която коментирам, е приложима за присъствено и безприсъствено гласуване, машинно или с бюлетини. Подобна процедура вече се разработва и в подходяща законодателна форма от друга група ентусиасти, но основните идеи (макар и да изказвам различно някой специфични детайли) са същите.


При присъственото гласуване, “личното” се гарантира типично чрез механизмите за аутентикация предвидени за личната карта. Ако снимката ти отговаря на личната карта, и ти имаш доверие на картата и издателят и, то ти приемаш (но няма абсолютна гаранция), че лицето е това, за което се представя и идва да гласува лично.


Тайната на вота се гарантира от безименни бюлетини и от гласуване в (макар и) обществена стая, такава в която трети страни твърдят, че е сигурно, че няма никой друг (но няма абсолютна гаранция).


Сигурноста на вота трябва да се гарантира от това, че няма как друга бюлетина да е влязла в урната, освен такава от гласуващи. Бюлетината не може пък да се подмени, защото е пазена зорко, от хора, които се предполага, че са врагове и ще се дебнат един друг (изборната комисия съставена от представители на различни партии).


Ние добре знаем обаче, че над 1 на 10000 лични карти са фалшифицирани.
Знаем, за мъртвите души – хора, които имат право да гласуват, и са в списъците за гласоподаватели, но са починали, и се използват за да се позволи да има останали свободни бюлетини добавяни в последният момент в урните, без това да създава подозрения при централното преброяване, тъй като броят на бюлетините е под или около очакваната бройка.
Само сега, за тези избори са премахнати над 500000 мъртви души (заради правилото за уседналост), но това не са всички, и ни дават чудесен индикатор колко неточни са всъщност изборните списъци. На по-предни избори бяха премахнати други 700000. Но постоянната урбанизация (при местните избори има изискване за уседналост), емиграция, динамика на смъртността, създават естествен процес на проява на мъртви души, тъй като списъците по места, физически няма как да са идеално актуални (макар централно да има как).

Знаем, че някой хора гласуват едновременно на две различни физически места, и поради невъзможност при присъственото гласуване да се подсигури в реално време национална проверка дали вече си гласувал или не, гласът се приема, а поради невъзможност за валидация на бюлетината по произход, не може да се премахнат двойни гласувания и следователно въпреки, че знаем за нарушението, то остава в преброеният резултат и какво ли още не.

Нещо повече, на някой места местни картели от представители в ИК си добавят бюлетини в последният момент, и дори да са преброени много над подписалите се, че са гласували, тъй като няма как да се разбере, кои са истински и кои не са, се броят всички и участват в преброяването. Общо, грешките (невалидни, дублирани бюлетини, мъртви души) плават между 5 и 15% на изборите и обикновено нямат съществено значение по отношение на цялостният изборен резултат. Но имат съществено значение при преразпределението на локалните мандати и при местните избори, където често един мандат (заради фрагментацията) или кмет се избират с по малко от 5000 гласа. Тези грешки, както и ниската избирателна активност имат значение и за партиите, които влизат в парламента или получават субсидия. За пример, на предните парламентарни избори само 50000 гласа по голяма изборна активност (под 1% от всички имащи право на глас) деляха дали АБВ и АТАКА ще влязат в парламента или не. Даже, нямаше значение за кого са гласували тези хора, тъй като става въпрос за фрагментацията от разпределението на мандати. Само ниска избирателна активност. Дали това е една от причините и двете партии да са твърди противници на всякакви методики за повишаване на изборната активност (от реклами, през задължително гласуване, до против електронното гласуване, всъщност АБВ официално е за електронно гласуване, но негови представители се изказват публично против) не знам.

Всички тези дефекти, и други, са породени от това, че няма въведен механизъм за двустранна валидация.
Ние знаем за тях от години, коментират се на всички избори, и постоянно променяме изборният кодекс така че да атакуваме един или друг проблем, до момента не особено ефективно.


Състемата за сигурност на присъственото гласуване разчита прекоменрно много на заплахи (глоби), политически присъствени изборни комисии (които ще се следят едни други поради естествената политическа конкуренция), и изборни наблюдатели за защита. Но с години, постепенно се съкращава количеството хора и партии имащи право да присъстват в изборна комисия, до парламентарно представени или до коалиционно партниращи си субекти, и така започват да се толерират естествени картелни съглашения, които отслабват значително присъственият контрол. Отделно независимите изборните наблюдатели се съкращават (сложна процедура за регистрация, и изискване да трябва да идват от политически партии предимно), а самите сътрудници или наблюдатели от своя страна злоупотребяват като гласоподаватели (предимно с дублиране на гласовете – пример ББЦ, БСП и ДПС на предни избори, те когато гласуват могат да заобикалят правилото за уседналост, което автоматично допуска злоупотреби с дублиране на гласовете, двойно гласуване, и други).


Нека да си представим обаче, следната хипотетична ситуация –


Че имаме разеделние между компонентите – лична оторизация, придобиване на право да гласуваш (бюлетина), асоциирането на бюлетина с вот (гласуване) и преброяване на гласовете. Всеки един от тези елементи се оторизира и проверява в отделна и независима организация, а нещо друго (например математиката?) ни гарантира съседна двустранна асоциация, но не и такава, която прескача съсед. Тогава много изкривявания (но не всички) на текущият модел биха били преодолени автоматично.


Обяснявам малко по детайлно – всичко това си го имаме и сега, но нека си представим че то е напълно отделено в отделни организации и процесите се случват независимо. Следните отделни и независими компоненти, мога да определя:


  1. Оторизация на едно място, че ти си си ти (еквивалент на издаване на личната карта) и получаване на съответният идентификатор за това (сега това е личната карта издадена от МВР, но може да бъде и електроне подпис или друго, от една организация)
  2. Оторизация, че имаш право да получиш бюлетина, с която да гласуваш (сега това го прави изборната комисия, проверяваща те в изборният списък и гарантираща, че ти си ти, чрез сертификата издаден от организация 1, в електронният можеш да получиш генериран математически случаен електронен сертификат, проверяем математически (може да е hash функция) и подписан със сертификата на тази втора организация, така че да е непроменим)
  3. Асоцииране на вот с бюлетина (сега го правиш пред изборната комисия, която подпечатва бюлетината ти, за да гарантира пред трети страни че е валидна, електронно може да е трета организация, например сайт, в който ти подписваш електронно избора си с полученият от 2 сертификат)
  4. Преброяване на бюлетините (прави го ЦИК, с под изпълнител типично ИО, в електронният свят това е преброяване и двойно валидиране на валидноста на електронната бюлетина, от четвърта организация)


Нека си представим преднатата система реализирана така (отново, технологията е примерна, не е важна, важна е процедурата и принципа) –
  1. Отиваш и си издаваш електронен подпис, който валидира, че ти си си ти. Той съдържа уникален твой сертификат валидиран от издателят на сертификата (всъщност днес това го правят всички клонове на банки, за 15 лева), което има това право (еквивалент на МВР). Електронният подпис е само пример. Може да бъде електронната ти идентификационна карта (личната ти карта, която ще можеш да получиш от 2017-та година нататък), може да е One-Time-Password система от друга форма. Няма голямо значение. Технологията не е важна, на този етап.
  2. Отиваш и получаваш електронна бюлетина срещу електронният си подпис, тя представлява да речем hash функционално число, подписано от твоят сертификат (но без идентификационна информация) или от алтернативен по-анонимен алгоритъм, като да речем модифициран DH (или уникален случаен частен ключ, и двете могат да дойдат пак през електронният ти подпис). Получената информация пък е подписана със сертификат от организацията издаваща електронните бюлетин (тук можем да правим вариации, може да имаш уникален публичен и частен ключ, генерирани случайно и дадени за теб например).
  3. Отиваш на сайта за гласуване, там с полученият частен ключ подписваш бюлетината и я пращаш обратно на сайта за гласуване, който я подписва със своят си сертификат (сертификатите играят роля на печатите при ИК) и предава веднага или по късно на организацията за преброяване (или пък я предава веднага на междинна организация, но тя я предава на организацията за преброяване след приключване на изборният ден).
  4. Организацията за преброяване получава всички сертификати. Тя има публичните ключове на (1), 2 и 3 (но не и частните). Като резултат тя може да чете информацията (но никой друг не може да чете освен своята си част) и да направи преброяване и пълна валидация. Отделно от 2 е получила списъка с генерираните хешове, има как да ги валидира математически (че са истински) и приема само тези сертификати, които съдържат коректен хеш.


Какъв е резултата от това разделение на отделни независими и несвързани организации:


Имаме невъзможност за генериране на фалшификати (подписванията при 2 и 3 стават локално при гласуващият, през мрежата пътуват и сайтовете получават само подписани сертификати), за да има фалшификат трябва някой да е компрометирал едновременно 1, 2 и 3 (което може да стане само при личният компютър на гласуващият, но дори той да е компрометиран, пак не може да стане лесно – опитайте се да подмените съдържанието на подписваната информация от електронният подпис в ръцете ви на собственият ви компютър. Ако успеете, ми се обадете).
Дори да приемем това за възможно при компютъра на гласуващият, то ще бъде невъзможно да бъде направено масово (няма как в ограничен период от време да повлияеш и да проконтролираш милиони компютри и милиони сертификати), което го прави по добре стоящо от сегашният модел (ЦИК публикува на всяко гласуване статистика показваща близо поне 100к невалидни или дублирани бюлетини, и то по доста консервативният механизъм на оценка, който имат). Също така, подмяната изисква интерактивно действие в момента, в който потребителят се оторизира. Ще ми бъде изключително интересно да чуя как може да стане при един масов електронен вот, в реално време, в рамките на изборният ден. Дори да имаме 1-2 случая на подмяна, те ще са много малко за да повлияят на резултата, и отделно точно електронното гласуване може да допусне механизъм как да се откриват и поправят.


Имаме и гаранция за тайна на вота. Защото само 1 знае дали имаш право да гласуваш и кой си ти. Само 2 издава бюлетина срещу информацията от 1 (но не е задължително да знае кой си, стига да знае, че имаш валиден сертификат, чиято валидация може да се подсигури анонимно), но не знае дали и за кой си гласувал. Само 3 може да знае (това е опционално, 3 може да не разполага със собственият си публичен ключ и да не може да знае), електронната бюлетина с кой вот е асоциирана, но не знае кой е гласувал. Само 4 може да преброи и да валидира бюлетините, пак без да знае кой е гласувал.
За да компрометираш тайната на вота, трябва да компрометираш всичките едновременно. Това е теоретично възможно за държавата да се организира и да го направи, но това е малко вероятно, защото първо може лесно да се установи (много по лесно от при физическото гласуване, понеже тук всички записи се пазят на всякъде), и второ това не е проблем да се прави и сега, така че за него няма технологичен проблем при присъственото гласуване, има принципен държавен и морален проблем, и не можем да кажем, че е нещо, което ще го докара електронното гласуване. Проблемът ако съществува, ще е проблем е на организацията, държавата и културата.


Тъй като подписите стават локално там където ги извършва гласуващият, то хакер хакнал по отделно 2 или 3 или 4 не може да генерира фалшиви подписи. Нито може да подпише (няма частните ключове или сертификатите при клиента от предната организация), нито да създаде валиден сертификат (защото той изисква участие от край до край). Теоретично е възможно да създаде масови фалшиви подписи ако хакне 1, но пък красотата на всичко тук, е че това може лесно да се установи (от ГРАО, в реално време или постфактум при проверката при 4) и всички гласове генерирани по този начин да се извадят от вота (да се инвалидизират хешовете от 2 или сертификатите от 1 и ще се получи инвалидизация при преброяването при 4), включително пост фактум, отново при запазване на пълна анонимност за гласуващият.


Дублирането е премахнато заради валидацията по активен хеш в организация 4. Но за дублирането ще кажа още нещо по-късно. Всеки електронно гласувал ще има само един единствен валиден вот.


Как гарантираме личното гласуване? Това в хипотезата ми го прави електронният подпис, но той може да бъде валидизиран (при 2) ако трябва от видео или снимка обаждане, и ще получи същата форма на валидизация, каквато има и при изборната комисия (да те видят че си приличаш).


Ами подслушването? Дори да гледаме логове и IP адреси, можем да догадаем че някой е гласувал, но не със сигирност кой е той точно, и определено не и за кого е гласувал. Ако криптираната информация е с еднаква дължина, дори статистически механизми не биха могли да помогнат да се различи от подслушване, кой или колко за кого са гласували. Този отговор може да даде само организация номер 4.
Защитата, която имаме тук е дори значително по-добра, при това дори при пълна откритост, отколкото тази, която имаме при присъственото гласуване. Ако например журналист следи пред сградата с изборни секции и да снима кой влиза и излиза (а това го виждаме по телевизията на всички избори), той получава много по-голяма и точна информация, отколкото ако подслушвате мрежата за електронно гласуване.


Как ще гарантираме, че подписите не се дават на други хора? Гаранция, че не си си дал подписа (паспорта) на някой друг е същата, каквато е и при нормалното гласуване. Никаква. Но отново, много е трудно и малко вероятно това да стане масово, и може да се валидира с видео обаждане (или заснемане при получаване на правото за гласуване).


Звучи сложно? На пръв поглед технологията изглежда сложна и многостъпкова. Сигурно ще е трудно за потребителите да я следват? Всъщност не. Идеята с разделението и многото подписвания не е нова и не е случайна. Всъщност тя се изпълнява от ИК и сега, в присъственото гласуване (личната ти карта е сертификат/електронен подпис издаден от МВР, бюлетина с воден знак е сертификат от издателя на бюлетините, проверката по ИК и лична карта и подписа в избирателният списък е еквивалента на получаването на право за гласуване е моята стъпка 2, гласуването в стаичаката и последващият печат върху бюлетината е еквивалента на стъпка 3, валидацията на печатите, и водният знак бюлетините и съдържанието от ЦИК и ИО е еквивалента на стъпка 4). Тази технология с 3-ен подпис е класическата технология използвана от технологията за оторизация KERBEROS на MIT, която до сега не е разбивана, а всъщност е изключително масово употребявана (Active Directory оторизацията в Windows е базирана на нея). Използва се и от свръх популярната OAUTH2 система за оторизация. За потребителят изглежда че попълва данните си само на едно място, но отзад има двойна (или дори тройна) оторизация, и нито една организация не разполага с цялата и пълната информация за личните данни на участника. По важното е, че потребителите дори не разбират как става, и не се налага да се логват на 3 сайта едновременно. Но това не премахва гаранциите за сигурността.


Компрометирани броусъри, операционни системи, троянски коне не компрометират автоматично например електронният подпис (всъщност всички хакове, за които знаем не компрометират системата по същество, а само дебнат ситуация в която потребителят подписва в реално време и се опитват да изземат сесията. Дори да заподозрем 1-2 такива случая, това е невъзможно да се изпълни масово в изборният ден по начин по който да се повлияе на изборният резултат).


За дублиранията – тъй като имаме вторична анонимна проверка (при 4), потребителят може да гласува безброй пъти анонимно (издавайки си безброй бюлетини), и да му се брои само последният вот. Това не само не е недостатък, но може да е и предимство. Дори да бъде принуден от някой “да се гласува правилно” пред него, по късно потребителят може да гласува пак, и да инвалидизира предното си гласуване. Така насилственият вот може да стане много по труден (но не и продаденият, но той не може да бъде преборен с технология – това е лично решение), тъй като хората ще имат алтернатива. Особено в малките населени места локалното влияние (в изборната секция със заплаха от кмета, както често се случва) може да стане много трудно, тъй като хората могат да отидат и пак да си гласуват валидно – другаде.


Тъй като само потребителят може да е в състояние да прочете информацията от подписите си, то системата може да бъде направена така, че потребителят да може да провери как е гласувал (ако се предостави такава услуга от 4) и да открие фалшификации, хакове, или да инвалидизира гласа си. Нещо повече, никой няма да бъде в състояние да му попречи да го направи, или да разбере, че това се е случило, без да има абсолютно цялата информация от 1,2,3 и 4 (а пък ако дори само един се оплаче, това лесно ще се открива проблема и ще се хваща виновника. При добре работеща полиция, много бързо и точно ще се излавят хората опитващи да правят компрометиране на системата).


Обърнете внимание, технологиите не са толкова важни (ползвам публични-частни ключове, защото са добра и позната илюстрация), а процедурата и разделението са важни. Ние следваме същата процедура и сега, но нямаме разделение, просто всичко е концентрирано на едно място и не се проверява вторично. Така там където е концентрацията (ИК) може да се правят фалшификации, а поради липсата на вторична проверка, не могат да се изфилтрират. Също така в приръственото гласуване днес използваме значително по-лесни за фалшификация идентификатори (номера на кочани, водни знаци), отколкото в една електронна система.


Аз лично не само че не виждам по големи недостатъци при така описаната по горе процедура, за дистанционно електронно гласуване, отколкото при сегашният ни физически модел, но и виждам адресирани едни от най важните технически проблеми при сегашното гласуване – повишаване на изборната активност (с което пък адресираме изкривяванията, които имаме от ниската изборателна активност) поради улесняване, премахване на възможностите за валидно преброяване на дубликати, и също така създаване на алтернативи за запазване на гражданските права и личният избор, с което при добра комуникация с избирателите, можем директно да атакуваме (минимум с оскъпяване на) платеният вот и (да обезсмислим) феодализираният вот.


До момента няма нито един случай, на наистина хакната система за електронно гласуване или за електронно банкиране. Нямаме познат случай, при който да е хакнат електронен подпис (но знаем за хиляди подправени паспорти). Нямаме случай, в който да е хакнат алгоритъм за оторизация.
Имаме случаи на откраднати (физически) електронни подписи (но както и при личният паспорт, те могат да се инвалидизират и за разлика от личният паспорт инвалидизацията може да е мигновенна). Имаме случаи на откраднати статични сертификати. Имаме случаи на пробити банкови системи по друг начин (достъп до софтуера управляващ трансферите на парите). Имаме класически Denial of Service атаки, които блокират или забавят скороста на работа на системите. Но те не нарушават анонимноста или оторизационната система на потребителите, а са плод на грешен дизайн в други части от софтуера. Така че не могат да се ползват като доказателство за несигурност. Сигурността за личноста и решенията накрайните потребители си се запазва. Но некадърността на системите си е друг проблем.


В предложената от мен схема, нито една организация и дори нито една произволна комбинация от две организации, не може да генерира фалшива система за оторизация, фалшива бюлетина, фалшива асоциация с вот, които да минат на проверка при номер 4. Всички те само ги записват, подписванията прави само потребителят локално.
Можем да имаме (умишлено) фалшиво преброяване при 4, но пък всички сертификати/бюлетини си стоят и подлежат на вторична проверка, така че при всяко подозрение, могат да се проверят и изловят. Доста по добре, отколкото при сегашният модел на присъствено гласуване.


Отделно, една от красотите на цялата работа е, че 1,2,3 и частично дори 4, могат да бъдат реализирани частно, и повече от веднъж едновременно. Можете да имате много издатели на оторизационни системи (електронен подпис), много издатели на електронни бюлетини, много сайтове за асоцииране на вот, много преброители. Това не само че не нарушава сигурността, но дори я увеличава. Потребител, който има подозрения, или ако направи проверка за собственият си вот, какво е гласувал и види несъвпадение, може да смени в рамките на изборният период (ден) и да гласува пак на друго място, и така да инвалидизира грешката, както и да заобиколи проблема. Обратно, полицията пък може да сваля фалшиви сайтове.


Фишинг атаки (сайтове за фалшиво гласувне) няма да сработят, тъй като не разполагат със сертификатите от публичните ключове, както за да вземат гласа на потребителя, така за да го пратят валидно към 3 или 4.


Единствената атака, която остава е DoS атака, към електронните места за гласуване, така че да бъдат блокирани и потребителите да не могат да гласуват и да се нервят. Но DoS атаките се решават лесно, с добре дистрибутирани и скалирани системи. Дори и без атака, системата може да бъде крайно бавна, защото е проектирана лошо (и тук мога да дам пример с Търговският Регистър или сайта за електронно преброяване на предните избори). Но това не е причина да няма електронно гласуване, това може да е причина да притиснем държавните организации да бъдат много по сериозни в разработката на софтуера си.


Послепис:
За незапознатите, ще кажа няколко думи за основни алгоритми в криптографията, които могат да се ползват (и всъщност се ползват във всички системи с електронни подписи, онлайн оторизация и електронно банкиране):


Challenge алгоритъм – Представете си че имате две страни които си комуникират през несигурна среда. Страна А иска да валидира, че страна Б е тази, за която се представя. Страна А знае, че страна Б ще се валидира с информация, която страна А знае (да кажем парола).
Когато Б иска да се представи, той моли А да му даде едно случайно число. А му изпраща случайно число. Б използва случайното число, за да криптира (или hash-не) информацията си, и я подава на А. А знае числото, знае алгоритъма за криптация (hash), и извършва действието на Б локално, след което сравнява резултата с това, което е получил от Б. Ако има съвпадение, значи Б е този, за когото се представя.
Ако някой подслушва мрежата, той знае че Б се опитва да се оторизира пред А. Но не знае паролата на Б, тя никога не минава некриптирана. Отделно не може да използва информацията, получена от Б за да се представи за Б някъде другаде, понеже друго случайно число ще бъде използвано в онази оторизация.
В резултат – имаме активна оторизация, която не може да се декриптира, и не може да се използва другаде или тук по друго време.


Асиметрични алгоритми за криптиране – Това са алгоритми с публични частни ключове. Идеята е проста – имаме математически алгоритми, които ни гарантират, с изключително високо ниво на сигурност, че имаме два ключа, наричани условно публичен и частен. С частният ключ можем да криптираме информация, която може да се декриптира само с публичният ключ. Частният не може да я декриптира. А по частният ключ не можем да създадем публичен и обратно. Така ако вземем частен ключ и криптираме с него някакъв текст, то знаем, че той е криптиран и подписан от този, за който се представя отсрещната страна, ако можем да му го декриптираме с публичният ключ. Без да имаме публичният ключ, не можем да декриптираме, без да е криптиран с реципрочният частен ключ, не можем да декриптираме с публичният. Този алгоритъм е хитър, защото можете да раздадете на приятелите си вашият публичен ключ, и само те ще могат да четат криптираната информация, която им пращате. Но никой друг, освен вас, няма да може да им пише и изпраща информация.


Електронен Сертификат – Двоен (или повече) подпис с публични и частни ключове. Пример – представете си, че вие си създадете своя двойка публичен и частен ключ. Частният си е винаги у вас. Но искате публичният да е достъпен за група хора или всички. Отивате в полицията (или Certificate Authority) и те проверяват, че вие сте вие. След което криптират с техният си частен ключ информация-текст, която казва – да, това е лицето Пешо Пешев, и неговият публичен ключ е този и този (записан вътре). Полученото нещо се нарича сертификат, и можете да го публикувате публично (или да го изпращате, с криптираната от вашият частен ключ поща).
Всеки, който получи вашият сертификат, ако има публичният ключ на полицията (CA) ще може да го прочете. И ще знае, че полицията (гарантирано от нейният частен ключ) твърди, че вие сте този, за когото се представяте, и вашият публичен ключ кой е. С него пък получателят ще декриптира вашата поща, и ще знае че тя е написана от вас, защото само вие имате вашият частен ключ.


Дифъл-Хелман алгоритъм – друга форма на асиметрично криптиране, при което участниците дори си разменят публично индикатори за ключовете, от които може да се регенерира публичният (или друг) ключ, но подслушващият не може да го направи.


Еднократна парола – частна форма на challenge алгоритъма, при която криптираната информация, която се обменя за валидация (паролата) се допълва от компонент, който е зависим от времето (или последователността на събитието), примерно времето е добавено към паролата. Така дори някой да подслуша и да се опита да кракне с речник паролата, няма да може, понеже само след да речем минута информацията е чисто нова, и старата инвалидизирана.


Електронен подпис – Това е комбинация от електронен сертификат и еднократна парола. През мрежата се транспортира сертификационна информация, модифицирана и криптирана с форма на еднократна парола. Може да бъде реализиран и по опростено (например чиповете на кредитните карти са с много по опростена форма на оторизация), и по сложно. Но това е избор на имплементацията, а не е проблем на технологията. Технологията може да бъде удивително сигурна, дори и всички публични ключове и информация, да бъдат свободно достъпни в мрежата.

Безспорно е, че нещо може да бъде реализирано несигурно. Но също така е безспорно, че може да бъде реализирано и сигурно. Това обаче не е въпрос на дискусията дали да има или да няма електронно гласуване. Това е дискусия, след като решим да има електронно гласуване, как точно да бъде направено то. Да казваш, по добре да няма, защото може да бъде направено лошо, е същото, като да отказваш да летиш със самолети, защото от време на време падат. Да, няма да паднеш със самолет, но не значи, че ще живееш вечно, или че самолет няма да ти падне на главата. Значи само, че ще си винаги по бавен от тези, които пътуват със самолет.

ППС:
Може по детайлно да го разпиша, но основната идея е в разделението. Ако си представим, че асоциацията на бюлетина с вот, е всъщност като действието по създаване на сертификат, само че имаме частен ключ генериран локално, и публичен ключ асоцииран с анонимен хеш, който половината да речем отива при асоциятора на вота и половината при преброителя директно, то асоциатора (3) може само да валидира информацията, но не и да знае кой е гласувал и какво. Преброителя може да валидира, но не и да знае кой е гласувал. Само потребителят, ще има възможност да провери, да чете и да (пре)гласува, локално при него.
Математиката допуска това. Така работят вече и много електронни системи за оторизации. Така че може да стане сигурно. Въпросът в действителност обаче никога не е бил технологичен, нали?

Конкурсът

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=341

Та вече седмица е активна страницата и кодовото хранилище на конкурса за разработка на софтуер по методиката на ЦИК за парламентарните избори.
Идеята се роди в края на деня, в който представихме целия софтуер за компютърната обработка пред ЦИК, неправителствени организации и медиите. Тогава се разви една не особено ухоприятна дискусия, която във времето се разви и прехвърли в различни форуми. Изписаха се множествени простотии, тук-таме и ценни мнения. Някои пък използваха темата, за да отправят личните си нападки към където/който са си набелязали, с което разводниха допълнително и без това оцапаната дискусия.
Изводите за мен са няколко:

Хората не знаят какво се случва от момента, в който са пуснали бюлетината до обявяването на резултатите. Недоволни винаги ще има, а практиката да се култивират бъдещи аргументи не е от вчера;
Други хора, които не разбират от софтуер, още по-малко от свободен такъв, се изказват компетентно и дават ценни съвети. Дори и с най-доброто желание да помогнат, в сегашната ситуация това единствено пречи на нормалното протичане на изборите;
Досега мислех, че в България повече хора могат да делят и сравняват дробни числа, отколкото да програмират, но явно наистина сме нация техническа.

Самата методика си има и своето чисто програмистко предизвикателство. Задачи с близка сложност вървяха по ученическите олимпиади. Тъй като ЦИК така или иначе публикува числовите данни, та дори и по новия Изборен кодекс сканираните протоколи, нищо не пречи да си организираме hackatoon с награди, за по-интересно. По-глобалната цел е да има повече хора, които разбират от механиката на нещата и в бъдеще да могат да помогнат, като измислят нещо по-добро.
А и някои ще си припомним олимпиадните страсти 🙂
На финала, връзките отново:
Страница на конкурса: https://electionscontest.wordpress.com
Кодово хранилище: https://github.com/elections-contest/pe2013