Tag Archives: чужбина

Eдна очевидна грешка, която се превърна в сензацонна новина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/uf9ub8HB0tg/

Навярно сте чели заглавия като това: „В чужбина работят повече българи, отколкото у нас“. Това твърдение обикаля медиите на всеки няколко месеца. Последно го видях в 24 часа и няколко интернет издания. Там посочват, че в страната работят 2.2 млн. българи, а в чужбина – 2.5 млн. цитирайки главния секретар на БТА Евелина Андреева. Разясняват, че тя от своя страна цитирала Института по икономика към БАН на Единадесетата световна среща на българските медии в Атина провела се в началото на ноември.
Тъй като тези данни ми се струваха повече от странни, реших да видя от къде е тръгнало всичко.
Проследяване на трохите
Преглеждайки медийни репортажи се забелязват няколко неща. Първото е, че цитираният брой заети зад граница варира силно. Този репортаж на БТВ, например, твърди, че са 3 милиона. Второто нещо е, че навсякъде посочват различни източници. Някои пишат, че статистиката идва от НСИ, други – от БАН, трети просто цитират други издания и информационни агенции. Не на последно място, навсякъде се говори за „работещи в чужбина“, т.е. брой хора. По-късно ще разберете защо това е важно.
Първото, което направих е да пиша на НСИ, БАН и БТА. Първите две нямат данни за заетостта на български граждани зад граница. НСИ имат само данни колко пари биват връщани в страната и колко българи емигрират или се връщат. Никой няма представа колко българи живеят зад граница, колко от тях са в работоспособна възраст, а още повече колко реално са заети. От БТА ми отговориха, че г-жа Андреева всъщност е взела оценката за „2.5 млн. работещи в чужбина“ от изказване на Българската агенция за инвестиции от януари 2014. Наистина, най-ранните репортажи по темата, като този на Нова Телевизия, са от тогава.
Обърнах се към Агенцията по инвестициите и от там не бяха сигурни от къде е взето това число. Агенцията не събирала и не разполагала с такава статистика. Изказването е направено покрай проект за популяризиране на инвестиционния климат у нас и връщане на българските емигранти в страната. Всъщност, ако не се лъжа, присъствах на събитие в рамките на този проект във Франкфурт, но не си спомням да е ставало въпрос за това.
От БАИ ме насочиха към фирмата изпълнила проекта. Предположиха, че именно те са подали тези данни, тъй като са отговаряли за организацията и популяризирането. Архивите им обаче не пазят информация за такъв анализ или източника. Навярно така са решили да „подсилят“ оценките за очакваната аудитория и броя българи, които потенциално биха се върнали. Самата фирма не е отговорила на въпросите ми до сега. Посочиха ми и че ИА „Главна инспекция по труда“ може да има такава информация, но и при тях липсва. Те пазят данни само за заетите през борсите и разчитат на данните на НСИ.
Дали все пак не е вярно?
Нека започнем от заетите в страната. Според обсъжданото твърдение те са 2.2 милиона. Това число идва от НСИ, но отразява нещо съвсем различно от представеното в медиите. Всъщност, според статистиката към края на 2014-та е имало средно 3.43 млн. заети в България. През третото тримесечие на 2015-та те са вече 3.65 милиона. Това включва всички, които са наети или самонаети на постоянна работа или във временна заетост. Тоест всеки, който е работил в даден момент през годината.
Числото 2.24 милиона се появява на друго място – средния списъчен брой на наетите. Това показва не броя работещи, а колко месеца са изработили. Така, ако сте били с трудов договор едва 3 месеца през годината, в тази статистика ще влезете като 1/4 зает. Ако се били с временна заетост от януари до октомври, ви пишат за 10/12 зает. Събирайки тези индекси се получава малко над 2.2. Друга подробност е, че според НСИ в тази графа спадат единствено наетите. Самонаетите, които са 927 хиляди за 2014 и 1 милион към септември 2015, не се смятат макар практически да работят.
Що се отнася до заетите в чужбина, никъде не може да се намери точна информация. По обща преценка на Министерството на външните работи и консулствата, в чужбина живеят и/или работят около 2 милиона българи. Това число включва деца и пенсионери. Така е трудно да си представим как 2.5 милиона биха могли да бъдат заети. Дори да добавим временната заетост, при която българи заминават по няколко месеца, пак не излиза сметката. Гледайки структурата на емигриралите през последните 15 години може да кажем, че не повече от 1.6 милиона са в работоспособна възраст. Невъзможно е обаче да се прецени колко имат реално работа и колко са на временна заетост. Според DW, например, в Германия 25% от 200-те хиляди българи са на социални помощи (твърдение, към което също имам сериозни резерви, но за това ще пиша друг път).
Това означава, че отново се сравняват дини с трактори. Само дето тракторите не са трактори, а неясен брой метли. От една страна цитираният брой работещи в България не е верен или поне не представя това, което се твърди. От друга, взимат данни, за които всички запитани институции отричат да са първоизточника и които математически са невъзможни. Не на последно място, няма как да знаем колко месеца от годината са работили българите в чужбина, за да се направи коректно сравнение.
Разваленият телефон и институциите
Причината този случай да ме заинтригува толкова е, че едно и също се повтаря от ръководители на дирекции, агенции и министерства без да са официални данни от техните ведомства или да са проверени. Едните цитират други, които цитират трети, които са го дочули от някъде. Така една видимо грешна информация бива превръщана в официална статистика в ръцете на безкритични медии и жадни за лоши новини зрители. Подобен ефект е добре документиран във Wikipedia, където научни трудове цитират грешна информация във wiki. След това страницата бива променяна, за да посочва научния труд като източник. Получава се затворен кръг, който затвърждава грешките.
В целия този процес никой не за поинтересува дали това въобще е възможно. Нямаше съобщения от нито една агенция опровергаваща твърденията, че е първоизточник. НСИ и Агенцията по заетостта не излязоха със становище, че данните за наетите и самонаетите се четат грешно. Никой не пресметна дори, че не може при 2 милиона деца, пенсионери, студенти и работещи зад граница, да има 2.5 милиона заети.
Не очаквам, че някоя от медиите ще си вземе бележка. Не се съмнявам, че ще видим тази новина да циркулира отново. Надявам се поне шефовете на комисии, агенции и министерства да спрат да цитират грешни данни дочути от сутрешни блокове и така да ги легитимират чрез институциите си. Освен, че ни подвежда за измеренията на проблема, засилва затворения кръг на обществена депресия, за която съм писал толкова много до сега.
Проблемът е в нашия телевизор
Тук навярно ще си кажете, че медиите и чиновниците са ни калпави. Макар това да е до голяма степен вярно, също толкова вярно е и че хората четящи, слушащи и споделящи такива новини го правят без всякаква критична мисъл. Всички данни, които цитирах тук, са на разположение на сайтовете на НСИ, Външно и Агенцията по заетостта. Нямаме извинение, че нещо е скрито или че не е разяснено добре.
Дори обаче да не ви се рови докато преглеждате набързо новините със сутрешното си кафе, пак елементарна логика би трябвало да отхвърля такива глупости. Критичната мисъл и здравословната доза съмнение е най-силното оръжие на всеки здравомислещ човек. По същия начин не обръщаме внимание на сензациите за летящи чинии, пророчествата на Ванга и конспирациите за подземни градове с гущероподобни.
Разминаването тук идва от т.н. когнитивно отклонение (cognitive bias). До такава степен сме уверени, че ситуацията е зле, че бихме приели без резерви всяка информация, която затвърждава това ни убеждение. Аналогично, всяка положителна новина се отхвърля като подвеждаща. Именно това е най-големият проблем в информираността ни. На базата на тези грешни впечатления и предразсъдъци взимаме решения като зрители, служители, граждани и избиратели.


Раждаемостта от 1968 насам и какво е бъдещето на България

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/XXwfqt4Fqt4/

Демографията е доста сложна за разбиране материя. Дали заради това, дали заради гонене на сензации се правят доста прибързани изводи. Писал съм доста за това в този блог. Фокусираме се сякаш изцяло върху броя родени деца и намаляващия прираст. Това в никакъв случай не ни помага да разберем причините и същността на проблема.
Тук ще се опитам да разгледам един аспект от него – възрастовата структура на родилките. Вече писах за това, но след онази статия обсъждаща само последните 14 години останах с чувството, че изпускам нещо. Затова се зарових в дигиталната библиотека на НСИ и на ръка извадих данните от 68-ма насам. По-стари доклади просто не са налични на сайта им. Всички данни и източници ще изброя в края на статията.
Брой жени в детеродна възраст
Първото, което ни трябва е колко са били жените в дадената година. Още в предишната ми статия отбелязах, че има странен срив в бройката през 2011-та. Наблюдава се и през 1992 и 2001, когато също е имало преброявания. Тезата ми е, че НСИ следи смъртността и раждаемостта и на тази база пресмята населението. При преброяване обаче получават реалните стойности. Разликата идва от емиграцията, която е трудно да се отчете по друг начин, освен с преброяване. Тази теза се подкрепя от факта, че не се забелязва подобен скок при преброяванията преди 1989-та.
Нормализация на статистиката за населениетоЗатова нормализирах данните за населението между преброяванията. Разликата може да видите тук. В синьо са данните на НСИ. Така промяната в населението е по-плавна и най-вероятно много по-близка до реалната.

Брой жени по възрастови групи през годинитеС тези данни може да погледнем как са е променяла бройката по възрастови групи. Забелязва се намаляване в последните години на момичетата до 20 г. Дължи на резкия спад на раждаемостта в началото на 90-те. Това е индикация за сериозен проблем в следващите 10 години, когато тези момичета навлязат в най-активната възраст на раждане – между 20 и 30 г.

Наблюдаваният спад на жените над 50 в периодите преди 1975, както и между 1986 и 1998 се дължат на Първата и Втората световна война.
Същото може да видите и на следната интерактивна графика. Забелязват се „вълните“ на намалена раждаемост, когато бъдещи майки са били родени.
Може да контролирате скоростта и вида на тази и следващите подобни графики. Натиснете „?“ горе вдясно за инструкции как.

Брой живородени бебета
Реших да използвам броя живородени, а не всички раждания. Това има минуси, защото не отчита подобренията в медицината и здравните грижи. Плюсът обаче е, че показва колко реално се е увеличило населението. На следната графика ще видите динамиката на броя бебета според възрастта на майката. Тя не ни показва нещо ново – има рязък спад през 90-те, който се изравнява след 2000-та.

Промяна в ражданията на жени под 20 г.Интересно е обаче да се погледнат ражданията на жени под 20-годишна възраст. Тази графика сравнява живородените спрямо показателите за 1989. След кратък пик в началото на 90-те се забелязва сериозно намаление на ражданията от непълнолетни. Макар нивата през 70-те при малолетните да са били по-ниски от сега, скокът всъщност е бил през 80-те. След кулминацията си през 92-ра, той спада и сега сме под нивата от преди 30 години.
Има три детайла тук, които трябва да спомена. Процентът мъртвородени при непълнолетните и малолетните не се различава много от този на останалите възрасти. Също така не знаем колко непълнолетни са забременявали и са решавали да си направят аборт. Абортите през комунизма са надвишавали като брой ражданията и са били невъобразимо повече от сега. Не на последно място, има съмнения, че в средата на миналия век много от бременностите на момичета под 18 г. не са били регистрирани или бебетата са писани за деца на техните баби. Това е възможно да занижава стойностите от 70-те.

Дял на живородените от майки под 20 г. от всички ражданияВсе пак, против общото мнение налагано през медиите, броят деца родени от деца, както е изрази един политик, е много нисък. Следната графика показва тези раждания като процент от всички за съответната година. Отново съм разделил по възрасти. Спадът от 90-те насам не се дължи на намалената обща раждаемост, защото тук говорим за дял от ражданията, а не абсолютна бройка.
Вижда се, че ражданията на 15 и 16 годишни са паднали от 5% до 2.5%, а тези от малолетни са по 250-300 на година. Това опровергава тезата, че „всички циганки започват да раждат на по 14…“. В действителност няма никакви доказателства, че малолетните родилки са от ромски произход, но дори всички до една да бяха, става дума за по-малко от процент такива случаи сред майките от това малцинство. Нещо повече – плавното увеличение на етническите роми в България не се е отразило на увеличение при ражданията на непълнолетни и малолетни. Точно обратното. Това показва, че стереотипът базиран на единични изолирани случаи е повече от погрешен.
Би било интересно да се погледнат данните за регионалното разпределение на малолетните и непълнолетните родилки. За жалост, НСИ не ги публикува. В докладите им обаче се вижда, че са разделени поравно между градове и села. От своя страна, относителното намаление при непълнолетните показва подобрена сексуална култура и образование.
Доколко жените се решават да раждат?
За да разберем как решителността на жените да имат деца се е променяла, трябва да видим колко деца са се раждани на всеки 1000 жени. Тази интерактивна графика показва тези промени по възрастови групи:

Ще забележите, че няма особена разлика с графиката за броя живородени. Разлика всъщност има, но при толкова голям мащаб на спада през 90-те, тя изчезва. Както видяхме по-горе, броят жени в детеродна възраст не се е променял толкова драстично, защото почти всички са били родени преди въпросния спад. Едва сега виждаме ефектите от него сред броят на непълнолетните. Тази демографска вълна ще влияе в близките десетилетия, както споменах вече.

Живородени на 1000 жениИнтересно наблюдение тук е, че почти целият спад през 90-те се дължи на 18-25 годишните. Става въпрос за около 3 пъти по-малко раждания. Някои от тях се решават да имат деца 5-10 години по-късно, което обяснява двойния скок в раждания на 25-35 годишните след 2000-та година. 2004-та е разделната година, след която жените над 25 раждат повече от тези под 25.
Разликата в абсолютния брой раждания обаче илюстрира широко известен факт – емиграцията е основният проблем. По-специално емиграцията сред българите до 25 години. Много от тях са заминали да учат и не са се върнали. Други са напуснали да работят. При останалите възрастови групи се вижда неколкократен скок, но той не е достатъчен да компенсира. От тук идва и изместването на средната възраст на родилките, за което говорих в предишната ми статия.
На тази графика съм показал какъв процент от бебетата се раждат от майки във всяка възрастова група. Вижда се още по-ясно колко важна е 2004-та. Преди това почти половината бебета са се раждали от майки между 20 и 25. След това за само няколко години сме преминали към структура близка до тази на Западна Европа.

Процент от живородените родени от майки във всяка възрастова групаТук това разпределение е показано по различен начин. Забелязва се, че през 2010-та границата се е изместила още – повече бебета са родени от майки над 30, отколкото от такива под 25. Повече жени над 35 раждат, отколкото момичета под 20.
Впрочем интересно е сериозното увеличение на родилките над 40 и 45. Това отчасти се дължи на дългото отлагане през 80-те и 90-те. Показва обаче и повече смелост сред семействата. Част от тях може би се дължат и на работата на Фонда за асистирана репродукция. По моя информация само в София 4% от жените са прибегнали до фонда заради проблеми, които иначе не биха им позволили да имат деца.
Дискусия
Всичко това е причината да се прескочи едно цяло поколение. Докато намаляването на населението е процес започнал още през 70-те, трудните икономически години през 90-те накараха много млади да отложат първото си дете или да се откажат от второ. Сериозна част от тях са напуснали вече страната и имат деца в чужбина. Много от тези останали са се решили все пак с началото на новия век, но кризата през 2008-ма изравни тази тенденция. Едва миналата година видяхме отново покачване.
Тези фактори определят какво може да очакваме в следващите години. Докато до сега намалената раждаемост до сега се дължеше на експлозивна емиграция и съзнателно отлагане през 90-те, то основната причина сега ще бъде на недостатъчния брой жени в детеродна възраст. Дори при сериозно увеличение на плодовитостта, няма да може да достигнем брой раждания дори приближаващ нивото от преди 30 години.
Добрата новина в случая е, че този спад е временен. При увеличената раждаемост след 2004-та може да очакваме известно възстановяване на тенденцията след около 10 години. Лошата новина е, че ако не се намали емиграцията и не се намали ранната смъртност, отрицателният прираст ще се влоши. Продължителността на живота в България се увеличава сериозно от социализма насам, но смъртността около 45-55 е все още висока. Това се дължи най-вече на лоши хранителни навици сред нас българите, липсата на спорт, пропускането на контролни прегледи, неспазването на предписанията на лекарите и чак на последно място – лошите здравни грижи. Превенцията е тази, която пази възрастните граждани на Западна Европа здрави, а това започва от личните навици.
Тези демографски процеси може да се илюстрират като слизане на по-ниско стъпало като брой. Икономическата несигурност и напускането на много българи слага спирачка на броя раждания, което създава един вид вълна във възрастовото разпределение на населението. Тази вълна ще бъде причината да има по-малко жени в детеродна възраст в следващите 40 години, като най-сериозен ефект ще се забележи в следващите 10. Увеличаващата се средна възраст на родилките е белег за това. По това, както и по плодовитостта се изравняваме с Европа, които вече са минали през нещо подобно. „Стъпалото“ се изразява в еднократно и рязко намаление, което ще остане невъзстановимо, освен ако няма значителна имиграция на чужденци. В миналото след войни и епидемии населението се е възстановявало бързо с раждането на повече деца – 6-7 на семейство. Сега това е немислимо.
Сензационните изблици на някои, че намалението на населението ще продължи стремглаво и ще изчезнем до 50 години, са чисто и просто глупости. Населението ще намалява, но ще се стабилизира в краткосрочен план около 5-5.5 милиона. Това може да ни се струва страшно, но не е нещо изключително. Всъщност, има индикации, че дори да не беше резкия спад на раждаемостта и бързата емиграция през 90-те, пак щяхме да стигнем до тези нива гонейки модела на останалите членки на ЕС. Просто щеше да стане по-късно и щяхме да сме с 500-800 хиляди повече. Именно това ще разглеждам в бъдещите си статии по темата.
Какво може да направим?
Има много стимули, които държавата може да предложи на младите, за да се решат по-лесно и по-бързо на деца. Доста от тези, които се обсъждат сега биха имали минимален ефект в най-добрия случаи. Някои от алтернативите не са толкова интуитивни от икономическа гледна точка, като това да са безплатни детските градини и субсидиране на заплатите при наемане на млади майки на половин работен ден. Тези неща ще се изплатят многократно в бъдеще. Други са свързани с липсата на работеща съдебна система и регулаторни органи – в разрез на закона жените много често си губят работата още докато са бременни или докато са в майчинство. Градската среда, парковете и здравните грижи са също изключително важни и често имаме много по-директно влияние върху тях чрез местната власт.
Нищо от това няма да се случи със стратегии и изсипване на милиони лева в социални надбавки. Пробвали сме го, виждаме, че го правят в момента и просто не работи. Ще се случи когато осъзнаем къде е проблема, какво е реалистично като бъдеще и с какви проблеми се сблъскват младите.
Данните от графиките горе ще намерите в тази таблица. Справките са взети от годишните отчети в дигиталната библиотека на НСИ. Данните за броя жени и ражданията през 1972, 1980 и 1994 са интерполирани спрямо съседните години, тъй като отчетите на НСИ липсват. Същото важи и за родилките под 20 годишна възраст между 2003 и 2010-та, както и 2014. В съответните графики тези периоди са отбелязани с пунктирана линия или с по-светъл цвят.


От времето, когато 2: Османталгия

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/W0TQ8Vz5bi8/

Под надвисналата заплаха Москов да въведе данък върху прекомерно мазните и сладки изделия, някои бизнеси се налага да станат по-гъвкави, за да оцелеят. Именно така се е родила идеята на (неназована за сега) верига баничарници да се върне към корените на един от най-продаваните им продукти – баклавата.
Всички ние помним колко вкусна беше баклавата от детството ни в сравнение с пластмасата, която се продава сега. А знаете ли колко по-добра е била онази от средата на 19-ти век? Несравнима като качество и технология. За да предаде това послание, баничарницата е взаимствала подхода със соцталгията от една друга рекламна кампания. Така ще внесат у нас нещо популярно напоследък в Турция – османталгията (от османска + носталгия).
Щом може да продава бира, защо не и баклава?
Предварителните допитвания показват, че тези реклами резонират добре с националистическите и етническо-партийни таргет групи. Добре разпознаваема е сред целия възрастов спектър с повърхностни знания по история. Както при другата рекламна кампания, тази също има регионална насоченост и потенциал да тръгне вайръл яхнала вълна от разгневени коментари и нападки.
Интересно ми е обаче какво е вашето мнение:
От времето, когато властта
не само хващаше престъпниците,
но и ги увисваше на въжето
b2
От времето, когато брояхме
овцете, а не калориите
b1
От времето, когато
данъкът беше само 10%
b3
От времето, когато
всичката храна беше био
b4
От времето, когато имаше
мегдан вместо Facebook и Twitter
b5
От времето, когато жените
предяха и перяха вместо
да висят в БГМама и мола
b6
От времето, когато
семействата бяха големи
b7
От времето, когато
момите приставаха
b8
От времето, когато властта
не строеше магистрали, а джамии и бани
b9
От времето, когато младите
заминаваха да учат в чужбина
с трен, а не със самолет
b10
От времето, когато
училищата бяха качествени и килийни
b11
От времето, когато вързвахме
учителя и попа, за да ни е мирно селото
b12
От времето, когато
бяхме част от нещо наистина голямо
b13
От времето, когато търгувахме
от Тунис до Дубай, от Виена до Судан
b14
От времето, когато
Благоевград беше само гарнизон
b15
От времето, когато
Истанбул беше столица
b16
От времето, когато
София беше Сердика
b17
От времето, когато
Стара Загора беше Ески Зара
b18
От времето, когато
Добрич беше Хаджиоглу Пазарджик
b19
От времето, когато
Смолян беше Ахъ Челеби
b20
От времето, когато
Созопол беше Сизеболу
b21
Тази статия е сатира. Не би трябвало да се налага да го казвам изрично, но свят – широк, хора – всякакви. Всяко използване на колажите извън този контекст ще бъде осмивано и порицавано пред колектива.


Референдум 2015: Къде да гласуваме за дистанционен електронен вот в чужбина?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/Fg0OvE-1CcI/

Преди няколко дни ЦИК излезе с окончателния списък със секциите в чужбина, където ще може да дадем гласа си за дистанционното гласуване по електронен път. Днес Външно пусна почти всички адреси на секциите. Добавих всички на картата на Glasuvam.org, която ще намерите по-долу.
Подробности как се гласува и какво имате нужда за референдума описах по-рано. Накратко: всеки може да гласува с валидна лична карта или паспорт независимо дали се е регистрирал предварително. Повече подробности за референдума и защо е важен за всички българи в чужбина ще намерите на сайта на Гласувай без граници, както и страницата във Facebook. Още една карта на секциите направена от Димитър Иванов ще намерите тук. Ще се радвам да отговоря и на всякакви въпроси в коментарите.

Виж картата в нов прозорец.
Както на предишните избори, направих няколко карти показващи покритието на секциите. В зелено виждате регионите, в които българи ще им трябват максимум час и половина път, за да стигнат до близка секция на референдума. По-тъмно зеления цвят означава, че имат повече секции, от които да избират.
Картите показват отново колко много българи нямат физическа възможност да отидат до секциите в деня на едни или други избори. Това показва отново нуждата от електронно гласуване, за да бъдат включени повече наши сънародници в чужбина в изборния процес.
Европа:
Европа
САЩ:
САЩ
Африка:
Африка
Австралия:
Австралия
Тук съм сравнил покритието на секциите от този референдум спрямо парламентарните избори миналата година. В червено са регионите, в които българи няма да имат възможност да гласуват този път.
Европа:
Европа
САЩ:
САЩ


Емоционално за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/tzfPPwFXQZs/blog-post.html

След като написах моите опорни точки защо смятам да гласувам ЗА на референдума за електронно гласуване, и след като се опитах да напиша една техническа идея как той може да бъде реализиран без да се налага дори промяна на конституцията (какъвто бе оригиналният смисъл на тройката референдуми, от която НС остави само този) влизах в много дискусии за или против електронното гласуване.Повечето хора, които искат да дискутират с мен, са предварително настроени да гласуват против. Предполагам настроените да гласуват за не смятат, че имат нужда от повече убеждение.В този смисъл коментара ми в този текст е насочен и движен от дискусиите с приятелите и познатите ми, които са предварително настроени да гласуват против.Аз разделям потенциалните проблеми на три основни групи -Технически. Които са най лесните, защото са решими. Техническите проблеми не включват само технологията, а процедурите по изпълнение, законодателните и юридически промени. Те са напълно решими. До сега, не съм чул един не решим технически проблем не само за електронното гласуване, но и принципно за който и да е проблем. Това е хубавото на техническите проблеми – те са по дефиниция винаги решими.Принципни – това са проблеми свързани с естеството на дискутираният проблем, които нямат ясно или видимо решение. Това не значи, че са нерешими, а че не знаем как да го направим в момента. Тук може да има и нерешими проблеми. Аз лично обаче не съм чул такива до сега, свързани с дистанционното електронно гласуване. Много хора бъркат технически проблеми за принципни, представят ги като такива и после в дискусията откриваме, че това е по същество технически (и решим) проблем.Емоционални предубеждения – проблеми не свързани с темата, но емоционално влияещи върху нея, които хората представят като принципни или технически проблеми на темата. Често чувам технически проблем да се примесва с емоционално предубеждение и след това да се представя за принципен и нерешим проблем. Но е много лесно от страни да се види, че техническата част е решима, принципен проблем няма, просто има емоционално предубеждение.Много е трудно да се бори човек с емоционалните предубеждения. Аз лично кътам доста в себе си, и когато някой изкаже нещо, което съвпада с моите, съм много по склонен като две ревящи жени над чаша вино, да лея сълзи и сополи и да подкрепям, отколкото да вниквам в ситуацията по същество. И въпреки това, мозъкът ми казва да гласувам положително за дистанционното електронно гласуване. Защото то подкрепя моите лични цели, свързани с моят живот и промяната на средата около мен.А именно:Аз смятам че тази дискусия за дистанционното гласуване трябва да започне най сетне по същество. Тя идва и си тръгва на 4-5 години от ефира, но остава само там. Спомням си “обществените обсъждания” сред приятели, на Изборният Кодекс на Манолова, където електронното гласуване дори не бе допуснато на обсъждане. Щеше ли да има нужда от референдум за електронното гласуване, ако политическата каста желаеше да го обсъжда по същество? Референдума е тук, и той може да бъде едно добро основание да преминем на следващата фаза – дискусията.Някой хора според мен погрешно смятат, че ако бъде успешен Референдума, това означава победа и задължително въвеждане на електронно гласуване. Българският закон за референдумите е много странен, но най вече той не задължава никой с нищо. Липсата на задължение е видна още в член 9 от закона. Ако референдума излезе със задължаващ резултат, той задължава да приеме АКТ (което може да е всичко, например обещание да се изпълни работата след 100г, или решение да не се прави. Законодателят се е опитал да си спести изричното описание на всички възможни случаи какво трябва да приеме НС, но крайният ефект е свободно тълкуване) в рамките на 3 месеца, но още точка 7 веднага изследва хипотезата какво става ако НС не направи нищо и не приеме акт (което прави тази хипотеза напълно допустима). Ако НС не приеме АКТ навреме и референдума е ПРОТИВ точка от съществуващото законодателство, тя спира да работи веднага. Но ако НС не приеме АКТ а референдума изисква от НС да направи нещо (както е хипотезата на този референдум) то не следва нищо. Тоест, без значение от резултатите от референдума – положителен и задължителен, положителен, отрицателен, не е задължително да последва нищо. Няма да коментирам пред-референдумното ударно вдигане на прага до невъзможност за считане за валидност. Но все пак за мен положителен резултат от референдума би бил достатъчно добър натиск за започване на дискусията по същество. Аз смятам, че България трябва да бъде отворена държава, противно на мнението на много, че трябва да се затваря. Между 16 и 20% от българчетата се раждат в чужбина, и ние имаме стабилен емигрантски тренд основно сред най младото население от 3.56 души на 1000. Това са всъщност 25000 души годишно. Официално. Най вероятно числото е двойно, защото се отчитат само тези, които са обявили пред институциите миграцията си (гражданство, обява пред ЕСГРАОН, обява пред НЗОК, не преиздаване на паспорти и други). Три четвърти от мигрантите запазват българското си гражданство (защото са в ЕС). Лесно можем да сметнем, че ако тенденцията се запази, в рамките на 20 години 25% от Българите ще се раждат в чужбина. Това е всеки 4-ти Българин. Единственият начин да запазим националноста си, е да игнорираме всякакви тръшкания и да приемем, че българите няма да бъдат единствено и само на тероторията на България, и трябва да положим усилия да останат свързани по между си, и със страната, културно (тук изключвам чалгата) и административно. Последното означава рязко свиване на всички административни взаимоотношения между държавата и гражданите, и залагането на безприсъствени такива. Не само за гласуване, за всичко.Аз смятам, че в нормална ситуация взаимоотношението на човек с държавата трябва д е минимално и то само при нужда от страна на гражданина, а не при нужда от страна на държавата. Сега държавата изисква от гражданите да бъдат комутатори на съобщения между държавни институции, както и им прехвърля свои отговорности. Давам пример – ти си задължен да си извадиш паспорт. И това ти струва пари. Но паспорта ти е инструмент за взаимодействие с държавата, която те задължава. Ти си задължен да си вадиш съдебни свидетелства за взаимодействия с държавата. Ти си задължен да отидеш и да си извадиш справка от имотният регистър и да я дадеш на общината, за да приеме тя, че някой твой роднина живее на твоят адрес. Аз смятам, че всички тези задължения трябва да изчезнат. Държавата наистина трябва да използва информацията си вътрешно, и трябва да се грижи за удобството на гражданите си, а не да ги наказва, за това че живеят, за това че пътуват, за това че раждат деца, понеже на държавните служители не им е удобно. И колкото и да е парадоксално, електронното гласуване отваря много врати в тази посока. Защото форсира процеси, които са иначе затлачени в мързел.Типичните противопоставяния на електронното гласуване съм ги описал в този пост тук – опорните ми точки.И те не се променят по същество. Някой го е страх, че електронните подписи ще са скъпи, а ние дори не сме решили, че така ще става оторизацията. Други ги е страх, че някой ще гласува с чужда бюлетина, което е технически въпрос (нищо не пречи да има видео и да тече същата форма на оторизация, каквато има в избирателните комисии), трети ги е страх, че хакери могат да хакнат цялата система и да модифицират гласовете на всички хора – което пак е технически и решим проблем (можем да имаме разделяния на секции, а верижно подписване от категорията на block chain или това, което съм описал аз в моят пример, изолират значително тези възможности, всъщност намаляват риска до много по малък от този, който имаме сега).Но винаги след като приключим с техническите аргументи, излиза това, което те всъщност прикриват – емоционалните предубеждения на гражданите, че държавата ще реализира нещата зле. И всъщност държавата е нашият враг.И да съм честен, аз също имам подобни предубеждения. Аз твърдя, че дистанционното гласуване може да бъде реализирано добре и с много по малък риск (клонящ към нула) за почти всички технически проблеми на сегашното присъствено гласуване (което също може да бъде реализирано по добре). Но то може да бъде реализирано и много зле. И в това няма принципен проблем. Всяко нещо може да бъде направено добре и може да бъде направено зле. Но това не е проблем на референдума нали? Това е проблем на техническата реализация и гражданският и контрол, след като ако НС реши да има електронно гласуване, след да речем 100 години, след като мине евентуално положително политическата дискусия, след евентуално положително решение на референдума.Не искам да филосовствам върху това, защо някой не смее да реши да си строи къща, понеже ако има евентуално земетресение тя ще му падне на главата. Този риск е безспорен. Но е също така вярно, че в повечето време ще живееш по добре. И дали се фокусираш върху страховете си или върху новите възможности е в много голяма степен личен избор илюстриращ човека.Да чакаме всички, да са готови да карат кола, имайки шофьорски книжки, преди да разрешим употребата на автомобили е също парадоксално. Защото е гаранция никога да не караме коли 🙂 Винаги ще има някой, който да не е готов. Така че за мен е безстойностно твърдението, че повече население трябва да свикне с електронните технологии за да има електронно гласуване.Но нито едно от тези не е принципен проблем – това са емоционални проблеми -Недоверие към държаватаНедоверие към гласуванетоИрационален страх (принципно, и индиректно оправдаван с технически или политически теми)Консервативен подход в много форми “не знам как аз ще се оправя, за това по добре никой да не може”Но това не са проблеми на електронното гласуване. Ако пуснем референдум за гласуването по принцип, същите проблеми се отнасят със същата сила, защото те произлизат не от формата и не от технологията, а от личната ни емоционална нагласа.Аз ще гласувам за електронното гласуване. Защото смятам ползите от него за много по големи и компенсиращи значително недостатъците (които аз и оспорвам по същество).Аз съзнавам отлично, че най голямата борба тепърва ще дойде, ако случайно стигнем до момент да се обсъжда техническата реализация. Ще има борба за модифицирането на дребни но важни елементи от много закони. Ще има борба срещу всякакви опити за злоупотреба, добронамерени или злонамерени. Ще има борба срещу опитите на политици да вкарват дупки в процедурите, за да си оставят вратички за фалшивикации. Ще има борба срещу опитите за усложняване на процедурите пък с цел да се минимизира ефекта за повишаване на изборната активност, отново от политици разчитащи на твърд електорат. Ще има борба срещу опитите да се даде това или онова да го правят нечии приятели, не защото имат опит, а защото държавата трябва да им даде едни пари. Ще има много борби. Борбата тепърва започва. Но за мен ползите са много повече, и не ме е страх от борбата.

Емоционално за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/tzfPPwFXQZs/blog-post.html

След като написах моите опорни точки защо смятам да гласувам ЗА на референдума за електронно гласуване, и след като се опитах да напиша една техническа идея как той може да бъде реализиран без да се налага дори промяна на конституцията (какъвто бе оригиналният смисъл на тройката референдуми, от която НС остави само този) влизах в много дискусии за или против електронното гласуване.Повечето хора, които искат да дискутират с мен, са предварително настроени да гласуват против. Предполагам настроените да гласуват за не смятат, че имат нужда от повече убеждение.В този смисъл коментара ми в този текст е насочен и движен от дискусиите с приятелите и познатите ми, които са предварително настроени да гласуват против.Аз разделям потенциалните проблеми на три основни групи -Технически. Които са най лесните, защото са решими. Техническите проблеми не включват само технологията, а процедурите по изпълнение, законодателните и юридически промени. Те са напълно решими. До сега, не съм чул един не решим технически проблем не само за електронното гласуване, но и принципно за който и да е проблем. Това е хубавото на техническите проблеми – те са по дефиниция винаги решими.Принципни – това са проблеми свързани с естеството на дискутираният проблем, които нямат ясно или видимо решение. Това не значи, че са нерешими, а че не знаем как да го направим в момента. Тук може да има и нерешими проблеми. Аз лично обаче не съм чул такива до сега, свързани с дистанционното електронно гласуване. Много хора бъркат технически проблеми за принципни, представят ги като такива и после в дискусията откриваме, че това е по същество технически (и решим) проблем.Емоционални предубеждения – проблеми не свързани с темата, но емоционално влияещи върху нея, които хората представят като принципни или технически проблеми на темата. Често чувам технически проблем да се примесва с емоционално предубеждение и след това да се представя за принципен и нерешим проблем. Но е много лесно от страни да се види, че техническата част е решима, принципен проблем няма, просто има емоционално предубеждение.Много е трудно да се бори човек с емоционалните предубеждения. Аз лично кътам доста в себе си, и когато някой изкаже нещо, което съвпада с моите, съм много по склонен като две ревящи жени над чаша вино, да лея сълзи и сополи и да подкрепям, отколкото да вниквам в ситуацията по същество. И въпреки това, мозъкът ми казва да гласувам положително за дистанционното електронно гласуване. Защото то подкрепя моите лични цели, свързани с моят живот и промяната на средата около мен.А именно:Аз смятам че тази дискусия за дистанционното гласуване трябва да започне най сетне по същество. Тя идва и си тръгва на 4-5 години от ефира, но остава само там. Спомням си “обществените обсъждания” сред приятели, на Изборният Кодекс на Манолова, където електронното гласуване дори не бе допуснато на обсъждане. Щеше ли да има нужда от референдум за електронното гласуване, ако политическата каста желаеше да го обсъжда по същество? Референдума е тук, и той може да бъде едно добро основание да преминем на следващата фаза – дискусията.Някой хора според мен погрешно смятат, че ако бъде успешен Референдума, това означава победа и задължително въвеждане на електронно гласуване. Българският закон за референдумите е много странен, но най вече той не задължава никой с нищо. Липсата на задължение е видна още в член 9 от закона. Ако референдума излезе със задължаващ резултат, той задължава да приеме АКТ (което може да е всичко, например обещание да се изпълни работата след 100г, или решение да не се прави. Законодателят се е опитал да си спести изричното описание на всички възможни случаи какво трябва да приеме НС, но крайният ефект е свободно тълкуване) в рамките на 3 месеца, но още точка 7 веднага изследва хипотезата какво става ако НС не направи нищо и не приеме акт (което прави тази хипотеза напълно допустима). Ако НС не приеме АКТ навреме и референдума е ПРОТИВ точка от съществуващото законодателство, тя спира да работи веднага. Но ако НС не приеме АКТ а референдума изисква от НС да направи нещо (както е хипотезата на този референдум) то не следва нищо. Тоест, без значение от резултатите от референдума – положителен и задължителен, положителен, отрицателен, не е задължително да последва нищо. Няма да коментирам пред-референдумното ударно вдигане на прага до невъзможност за считане за валидност. Но все пак за мен положителен резултат от референдума би бил достатъчно добър натиск за започване на дискусията по същество. Аз смятам, че България трябва да бъде отворена държава, противно на мнението на много, че трябва да се затваря. Между 16 и 20% от българчетата се раждат в чужбина, и ние имаме стабилен емигрантски тренд основно сред най младото население от 3.56 души на 1000. Това са всъщност 25000 души годишно. Официално. Най вероятно числото е двойно, защото се отчитат само тези, които са обявили пред институциите миграцията си (гражданство, обява пред ЕСГРАОН, обява пред НЗОК, не преиздаване на паспорти и други). Три четвърти от мигрантите запазват българското си гражданство (защото са в ЕС). Лесно можем да сметнем, че ако тенденцията се запази, в рамките на 20 години 25% от Българите ще се раждат в чужбина. Това е всеки 4-ти Българин. Единственият начин да запазим националноста си, е да игнорираме всякакви тръшкания и да приемем, че българите няма да бъдат единствено и само на тероторията на България, и трябва да положим усилия да останат свързани по между си, и със страната, културно (тук изключвам чалгата) и административно. Последното означава рязко свиване на всички административни взаимоотношения между държавата и гражданите, и залагането на безприсъствени такива. Не само за гласуване, за всичко.Аз смятам, че в нормална ситуация взаимоотношението на човек с държавата трябва д е минимално и то само при нужда от страна на гражданина, а не при нужда от страна на държавата. Сега държавата изисква от гражданите да бъдат комутатори на съобщения между държавни институции, както и им прехвърля свои отговорности. Давам пример – ти си задължен да си извадиш паспорт. И това ти струва пари. Но паспорта ти е инструмент за взаимодействие с държавата, която те задължава. Ти си задължен да си вадиш съдебни свидетелства за взаимодействия с държавата. Ти си задължен да отидеш и да си извадиш справка от имотният регистър и да я дадеш на общината, за да приеме тя, че някой твой роднина живее на твоят адрес. Аз смятам, че всички тези задължения трябва да изчезнат. Държавата наистина трябва да използва информацията си вътрешно, и трябва да се грижи за удобството на гражданите си, а не да ги наказва, за това че живеят, за това че пътуват, за това че раждат деца, понеже на държавните служители не им е удобно. И колкото и да е парадоксално, електронното гласуване отваря много врати в тази посока. Защото форсира процеси, които са иначе затлачени в мързел.Типичните противопоставяния на електронното гласуване съм ги описал в този пост тук – опорните ми точки.И те не се променят по същество. Някой го е страх, че електронните подписи ще са скъпи, а ние дори не сме решили, че така ще става оторизацията. Други ги е страх, че някой ще гласува с чужда бюлетина, което е технически въпрос (нищо не пречи да има видео и да тече същата форма на оторизация, каквато има в избирателните комисии), трети ги е страх, че хакери могат да хакнат цялата система и да модифицират гласовете на всички хора – което пак е технически и решим проблем (можем да имаме разделяния на секции, а верижно подписване от категорията на block chain или това, което съм описал аз в моят пример, изолират значително тези възможности, всъщност намаляват риска до много по малък от този, който имаме сега).Но винаги след като приключим с техническите аргументи, излиза това, което те всъщност прикриват – емоционалните предубеждения на гражданите, че държавата ще реализира нещата зле. И всъщност държавата е нашият враг.И да съм честен, аз също имам подобни предубеждения. Аз твърдя, че дистанционното гласуване може да бъде реализирано добре и с много по малък риск (клонящ към нула) за почти всички технически проблеми на сегашното присъствено гласуване (което също може да бъде реализирано по добре). Но то може да бъде реализирано и много зле. И в това няма принципен проблем. Всяко нещо може да бъде направено добре и може да бъде направено зле. Но това не е проблем на референдума нали? Това е проблем на техническата реализация и гражданският и контрол, след като ако НС реши да има електронно гласуване, след да речем 100 години, след като мине евентуално положително политическата дискусия, след евентуално положително решение на референдума.Не искам да филосовствам върху това, защо някой не смее да реши да си строи къща, понеже ако има евентуално земетресение тя ще му падне на главата. Този риск е безспорен. Но е също така вярно, че в повечето време ще живееш по добре. И дали се фокусираш върху страховете си или върху новите възможности е в много голяма степен личен избор илюстриращ човека.Да чакаме всички, да са готови да карат кола, имайки шофьорски книжки, преди да разрешим употребата на автомобили е също парадоксално. Защото е гаранция никога да не караме коли 🙂 Винаги ще има някой, който да не е готов. Така че за мен е безстойностно твърдението, че повече население трябва да свикне с електронните технологии за да има електронно гласуване.Но нито едно от тези не е принципен проблем – това са емоционални проблеми -Недоверие към държаватаНедоверие към гласуванетоИрационален страх (принципно, и индиректно оправдаван с технически или политически теми)Консервативен подход в много форми “не знам как аз ще се оправя, за това по добре никой да не може”Но това не са проблеми на електронното гласуване. Ако пуснем референдум за гласуването по принцип, същите проблеми се отнасят със същата сила, защото те произлизат не от формата и не от технологията, а от личната ни емоционална нагласа.Аз ще гласувам за електронното гласуване. Защото смятам ползите от него за много по големи и компенсиращи значително недостатъците (които аз и оспорвам по същество).Аз съзнавам отлично, че най голямата борба тепърва ще дойде, ако случайно стигнем до момент да се обсъжда техническата реализация. Ще има борба за модифицирането на дребни но важни елементи от много закони. Ще има борба срещу всякакви опити за злоупотреба, добронамерени или злонамерени. Ще има борба срещу опитите на политици да вкарват дупки в процедурите, за да си оставят вратички за фалшивикации. Ще има борба срещу опитите за усложняване на процедурите пък с цел да се минимизира ефекта за повишаване на изборната активност, отново от политици разчитащи на твърд електорат. Ще има борба срещу опитите да се даде това или онова да го правят нечии приятели, не защото имат опит, а защото държавата трябва да им даде едни пари. Ще има много борби. Борбата тепърва започва. Но за мен ползите са много повече, и не ме е страх от борбата.

Моите опорни точки за електронното гласуване

Post Syndicated from Delian Delchev original http://feedproxy.google.com/~r/delian/~3/hEViReBL6Y0/blog-post_73.html

Аз съм почитател на електронното гласуване. Не се смятам за специалист, но когато видя самозвани специалисти да приказват технологични и алогични глупости по отношение на електронното гласуване и не мога да не се присмея, като хърбел на щърбел.

И тъй като откакто си сложих баджа ме нападнаха куп хора с мнения против електронното гласуване, къде от страх, къде от тръшкане (че ще навреди на нашите), реших да обобщя някой и да ги коментирам. Така се получи този кратък и непълен списък с моите опорни точки (да иронизирам малко БСП-то и МВР-то от времето на Орешарски) по отношение на електронният вот:


Защо електронен вот а не машинен вот?
Името “електронен вот” е подбрано некоректно и е ограничаващо. И електронният и машинният вот днес са електронни (след време може да са биологични или други). В действителност става въпрос за дистанционен вот, използвайки възможностите на познанията ни и науката за да си осигурим механизъм за сигурно дистанционно гласуване. Това е основната и разлика с машинният вот, който е също некоректно наименование на присъствен вот подпомогнат от машини. В частният случай говорим за референдум, който да позволи започването на дискусия по отношение на това да се намери механизъм за предоставяне на възможност за сигурно и дистанционно гласуване от страна на гласоподавателите. Дали ще го има, и как ще бъде реализиран не е въпрос на референдума, а е въпрос на дискусията, която евентуално би ги последвала след референдума. Без положителен вот от референдума обаче политическата ни история показва, че такава дискусия въобще не влиза в дневен ред.
Няма нужда от конституционна промяна, за да се допусне дистанционен вот. Това е оправдание. Форми на дистанционен вот имаме у нас дори и днес. Ако политическата клика желаеше да дискутира технологии и проблеми по същество, нямаше да има нужда и от референдум. И обратно, решенията от референдума не са обвързващи и задължителни (виж референдума за АЕЦ Белене). Но биха задължили парламента да ги обсъди и да се види публично, кой кой е.


Защо дистанционен вот?
Дистанционният вот улеснява гласуването. За разлика от типичните ограничителни мерки, като например въвеждане на възрастов, расов или образователен ценз, и дори задължителен вот, дистанционният вот увеличава достъпа и възможностите на гражданите да изразяват вот и мнение. Той е разширение, а не ограничаване на демократичната база.


Дистанционният вот би разширил значително възможноста на хора работещи и/ли живеещи в чужбина да гласуват, както и сериозно би намалил разходите по отношение на вота и в България и в чужбина.


Дистанционното гласуване позволява на хора в затруднения (възрастни, болни и други) да гласуват по-свободно и по-достъпно.

Дистанционният вот би намалил значително държавните разходи (пример – електронното преброяване съкрати значително разходите за извършването на преброяването у нас), включително и ако стане масов, ще позволи намаляването на хората работещи в изборните секции и като ефект значително съкращаване на държавните разходи.


Защо да позволяваме да гласуват хората, които вече са избрали да живеят в чужбина?
Грешно е да се фокусираме само върху хората, живеещи в чужбина, по отношение на тяхното право на глас. Електронното и дистанционно гласуване носи ползи за абсолютно всички грамотни граждани в страната. То би повишило значително изборната активност особено сред по-образованото население в страната, и като цяло.

Но дори и да разгледаме в частност само хората, които живеят в чужбина, е безспорно видно, че те са затруднени във възможностите си да упражняват правото си на глас. МВнР от години се справя добре да организира гласуването само в Турция, където са повече от половината отворени секции, и те се запазват поради добра организираност на българската диаспора в Турция, инерция от миналото, предизборен фокус или законодателство определящо къде да се отварят автоматично секции.

Дистанционното/електронното гласуване би улеснило и останалите българи, които нямат достъп до секции за гласуване на под 100 (дори 50)км разстояние или в държави, в които поради локално законодателство такива могат да се отварят само в ограничените ни на брой консулства, значително ограничаващи гражданите ни в други държави да упражняват правото си на глас. Вероятно между 10 и 30% от гласоподавателите се намират в чужбина или далеч от изборните си секции по времето когато се провеждат избори. Въвеждането на дистанционен вот допуска възстановявне поне на половината от тези загубени в момента гласове и значително повишаване на изборната активност. Лесно можете да калкулирате, че всъщност поради невъзможност да присъстват лично, не гласуват повече хора, отколкото сборно гласове получава дори най-голямата партия у нас по време на избори.

Но отново, дистанционното гласуване не е фокусирано и няма отношение само към българите в чужбина, то би значително повишило изборната активност, особено сред по-образованото население, младите и средната класа – точно тази част от гласоподавателите, която се е отдръпнала от урните от години.


Хора, които са избрали да живеят в чужбина не би трябвало да имат право на глас!
Правото на гласуване на един гражданин е определено от неговият паспорт. Той трябва да има право да избира тези, които заради назначеният му паспорт определят дали и какви данъци да плаща и дали да ходи на война.
България губи в емиграция над 3 души на 10000 (2015 est, Worldfactbook), почти изключително млади, в икономически и политически активна и детеродна възраст. В последните 30 години държавата са напуснали 2.5 милиона души. Лесно се изчислява, че при запазване на тенденцията, след 20 години над една трета от младите българи ще живеят и ще бъдат родени в чужбина. Над две трети от тях ще имат (само) българско гражданство поради правилата на европейският съюз. България трябва да се стреми да приобщава тези хора да помагат на страната, да са свързани с нея и да участват в политическият и живот. Електронното дистанционно гласуване е един от най важните механизми, с които реално можем да запазим българщината. Той няма алтернатива. Време е тази дискусия да започне и у нас.


Хора с два паспорта не би трябвало да имат право на глас
Тази дискусия няма отношение към електронното или дистанционно гласуване. Дали да имат или нямат право на глас няма отношение към начина, по който се гласува. Но е редно да отбележа, че тези хора имат право да гласуват според конституцията ни и също така имат и права и задължения поради това, че имат български паспорт, която прави правото им да гласуват справедливо.


Електронното гласуване само ще повиши изборната активност в Турция
Този коментар няма отношение към електронното гласуване. Политическата или етническа сегрегация не е въпрос на технологията на гласуване, дали ще бъде електронна, дистанционна или присъствена. 
Отделно не би трябвало сегрегацията да бъде и въобще въпрос обсъждан в една съвременна демокрация.
В частност обаче, гласуващите ни сънародници в Турция през годините остават константно число и дори намаляват като абсолютна бройка. Причините са логични: демографски и социални. Пика на гласуващите в Турция е отдавна достигнат, и числото не може да нарастне – просто няма от къде. Неговият дял има значение, защото негласуващите в страната се увеличават или защото много българи в други държави не гласуват, и заради недомислената система за разпределение на не целите мандати и липсата на мандатни райони за чужбина.

Електронното/дистанционно гласуване цели да се започне дискусия, с която да се създаде механизъм за по-лесен, по-масов, дистанционен вот, с което да се позволи и на другите българи – в българия или чужбина да гласуват по-лесно и така да се увеличи избирателната активност. Това е мярка за увеличаване на избирателната активност. Точно електронното гласуване може да бъде един от механизмите, с които да се включат по-активно гражданите ни, и да се намали значението на капсулираните вотове.

Не е проблем това, че над 80% от “етническите турци гласуват”. Те имат това си право. И не, електронното гласуване няма как да направи тези 80% на 120%. Но електронното гласуване може да улесни и върне част от онези 45% от населението, които редовно не гласуват, и да вдигне избирателната активност. А точно, чрез вдигането на избирателната активност биха били решени проблемите на  изкривяването на гласовете от ниската избирателна активност.

Електронното / дистанционно гласуване е отхвърлено с решение от конституционният съд
Това твърдение е невярно. Има решение на конституционният съд, което определя конституционните ограничения по отношение на реализирането на електронен (и дистанционен) вот (ако не се направят конституционни промени).
Доколкото се създаде механизъм, който да гарантира, че вота е таен и личен, той е напълно допустим. За това и машинният вот (частна форма на електронно гласуване) е допустим. Отделно, конституцията може да подлежи на промяна, ако обществото или обществената дискусия доведе до консенсус, че има нужда от такава.


Електронното гласуване ще създаде възможност за злоупотреби и фалшив вот
Злоупотреби и фалшив вот има и сега. Това е проблем на реализацията и процедурите и не трябва да е фокус на дискусията по същество. Има достатъчно сигурни механизми, с които да се реализира електронно и дистанционно гласуване, с които да се гарантира, че то е лично и тайно (по конституционните изисквания). Ако бъде реализирано лошо, може и да не е лично и тайно, точно така и както е сега с физическото присъствено гласуване. Но да се отказваме от него, защото има риск да бъде направено лошо (справедливо отнесен и към сегашното присъствено гласуване) би означавало да се откажем от гласуването въобще защото има риск от проблеми. Или да не излизаме навън защото има риск от проблеми. Да не се качваме в колата си, защото има риск да се повреди.
Въпрос на техническата дискусия е, как да бъде реализирано сигурно и с необходимите гаранции за конституционните изисквания. Можем свободно да водим техническата дискусия отделно. Но не можем да водим дискусия, да забраним гласуването защото имало риск.


Електронният подпис не гарантира сигурност еквивалентна на паспорт
Дали да има или няма дистанционно-електронно гласуване няма отношение към специфична технология на реализацията му. То може да бъде реализирано добре с или без електронен подпис.
В частност обаче, няма никаква техническа разлика между електронен подпис и паспорт. Паспорта съдържа информация, за лицето което го пренася. Самият паспорт е издаден от организация, на която ти вярваш и поради това вярваш на информацията, която можеш да прочетеш в него. Идентификаторите и защитите на паспорта (воден знак, печати и други) показват за теб, че той е издаден от доверената организация. Част от информацията в паспорта идентифицира приносителя (снимката). Комбинацията от информацията за преносителя, която можеш да прочетеш и да сравниш с него (снимката) и доверието (чрез защитите срещу фалшификация) към организацията издател, определят доверието ти към (само)идентификацията на приносителя. Същото се отнася и с електронният подпис, той съдържа публична информация, която можеш да провериш (идентифицираш приносителя), подписана от организация, на която имаш доверие (CA). Защитата е значително по голяма и фалшификацията значително по малка. Всъщност ние не знаем дори за един единствен случай на фалшифициран електронен подпис, докато знаем за не малко случаи (всъщност са доста, над 1 на 10000) за фалшифициран паспорт. Очевидно е, че електронният подпис е много по сигурен от паспорта.
Също като паспорта, електронният подпис подлежи на кражба, но тя не може да е масова, и инвалидацията е мигновенна (за разлика от тази на откраднат паспорт, за която трябват дни и седмици).
Но отново, тук не говорим въобще за дискусия как точно ще се направи електронното и дистанционно гласуване, а да позволим на гражданите да го ползват, ако се намери сигурен технологичен начин.


Електронният вот ще позволи по лесно купуване на гласове
Продажбата на глас е личен акт и въпрос на личен морал. Технологията не може да спре или на обратно да създаде възможност за продажба на гласове. Електронният вот няма отношение към това дали някой ще си продава гласовете или не.
Но електронният вот ще повиши значително избирателната активност, с което ще се намали значително дялът на купеният вот.
Електронният вот при добра техническа реализация обаче би допуснал механизъм, с който самият избирател да може да отменя или променя вота си в рамките на избирателният ден и да обезсмисли масовото закупуване или изнудване за гласуване. Локални форми на феодализъм върху гласовете (например случаите с миньорите на Ковачки, или кмета който брои кой и за кого гласува в неговото село) не са въпрос който ще бъде решен или пък направен по лош от електронният вот. Те са въпрос на независимост, свобода и алтернатива за тези хора. Електронният вот увеличава техните шансове, поради значително затрудняване на местните феодали да проследяват кой за кого е гласувал.


Феодалите ще купуват електронни подписи или ще ги събират и гласуват от името на хората
Отново тук не става въпрос за технологията за гласуване. Не е задължително да се ползва електронен подпис. Но в частност, всеки който знае как се издава и как работи електронен подпис знае, че той не може “да се купи” от чуждо име, и също така е много по лесно да се “изловят” феодали, гласували електронно, отколкото когато хората заплашени са отишли и сами са си гласували. Отново обаче, електронният подпис няма да реши (нито да усложни) проблема с продажбата или заробване-феодализиране на гласове. Това е различен проблем. Той се решава по различен начин. Но дистанционният вот със създаването на повече опции и възможности допуска да създаде на образованите хора повече независимост и алтернатива. Необразованите, хората в затруднения и феодализираните ще намалеят, но няма да изчезнат. Техните проблеми трябва да се решават по друг начин, макар че електронният вот да им създава повече възможности за свобода.


Електронният вот ще позволи на много хора да гласуват по два пъти
Точно обратно, електронният вот ще премахне напълно тази възможност за хората, които са гласували електронно – някой да гласува от тяхно име, или на няколко места. Това е един от най-лесно решимите технологично проблеми, който не се решава (поради човешката обработка на списъците) в традиционното безмашинно присъствено гласуване и е един от най големите проблеми на сегашният ни модел.


Електронният вот е безсмислен защото е много скъп
Това не е вярно, и отделно няма отношение към това дали да има електронно гласуване или не. Електронното гласуване няма да замени нормалното, и на който му е скъпо дистанционното гласуване, ще гласува присъствено. Въпреки това, е редно да отбележим, че електронното гласуване може да бъде реализирано много евтино както за гласоподавателя (безплатно) така и за държавата. Тук и в момента не става въпрос “да похарчим едни пари”. Единсвено става въпрос да позволим на гражданите да имат и тази алтернатива когато гласуват, с което да ги заинтересоваме и повишим политическият им интерес, и избирателната активност. Нека и не забравяме, че от 2017-та година новоиздадените лични карти у нас ще имат чип и ще могат да се използват като електронен подпис.


Електронният вот няма да бъде популярен
За това дори имаме пряк пример, че е невярно твърдение. Така се говореше и очакваше, и по отношение на електронното преброяване на гражданите. Но то бе супер успешно. Над половината граждани доброволно и самоинициативно се преброиха електронно, за много кратко време и това спести много пари на държавата. Недейте да подценявате българите. Ние имаме традиции в телекомуникациите, ИТ и Интернет. Ако процедурите са прости и лесни, можем да очакваме съизмеримо електронно гласуване с електронното преброяване, което би направило вотовете значително по бързи, значително по евтини и със значително по голяма избирателна активност.


Хората нямат какво да ядат а вие искате електронен вот
Това е най безмисленият и най несвързан с темата коментар, който съм чувал

Българче да се наричам…

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/qZbQXcdVA0o/


Преди да се роди дъщеря ми, се запознах доста подробно какво ме чака като бюрокрация и в Германия, и в България. Бяха ми казвали, че е ненормално утежнена регистрацията на дете родено в чужбина. Това, което открих, беше съвсем друго. Стига да не се отлага с години, взимането български акт за раждане беше сравнително лесно. Още повече, че с влизането на България в Конвенцията за издаване на многоезични извлечения, не се налага дори легализация. Трябваше само да преведа акта за раждане от немската община, да му сложа апостил и да го занеса в общината в България. След 2-3 седмици българският акт беше готов. Дяволът обаче е в детайлите, а те не са толкова приятни.
Проблемът с имената
Отдавна е известен проблемът с именуването на българчетата родени в чужбина. Има много частни случаи, но най-честите разминавания са при фамилното и бащиното име. В някои страни не позволяват момичетата да имат окончание -ова, а други не позволяват да се добавя бащино име. В Германия, например, практиката е много различна според това, в коя община си. От една страна, децата имащи право на немско гражданство се наименуват според немската традиция. От друга, немската страна признава правото на емигрантите да прилагат родната си именна традиция. За тази цел консулствата ни са уведомили немската служба одобряваща имената на новородените как точно се формират те в България.
На практика обаче немският чиновник е цар и всеки решава сам какво да приложи. Когато вадех акт за раждане във Франкфурт, ми отказаха да приложат бащино име като второ собствено, а за да завършва фамилията на -ова, се наложи да пишем, че е наименувана на майка си. В съседната община Дармщадт при идентични условия не са направили проблем. След мен и други са спорили за това, но без успех. Впрочем един интересен ефект от това, че Калина взе името на майка си е, че ако следващото ни дете е момче, то също трябвало да вземе нейната фамилия. Само съм чувал за това правило и изглежда зависи най-вече на какъв чиновник попаднеш.
Бащиното име в българския акт
Това да нямаш бащино име в немския акт е по-скоро правило. Доста от българите получили гражданство се вписват без бащино име в немския си паспорт, за да си спестят обясненията после. Все пак, исках да добавим бащино име на Калина в акта в България. ГРАО обаче отказа цитирайки вътрешната си инструкция да копират дословно името в оригиналния акт.
Единственият ми изход беше да мина през съда за промяна на името. 300 лв. и няколко месеца по-късно всичко привърши и дъщеря ми вече имаше три имена. Делото е доста рутинно, макар да се иска становище от общината и Агенцията за закрила на детето. Обикновено канят родителите и други свидетели да обяснят, защото смяната на името е нужна. Естествено, не бяхме в България тогава, но за наш късмет имаше кой да отиде.
Проблем ли е всичко това?
Започнах с това, че ваденето на български акт за раждане не е нещо сложно. Проблемът обаче е, че физически трябва да отидеш в общината по адресна регистрация на майката и то сравнително скоро след раждането – не повече от година. Доста го правят, но за много това е проблем – особено, ако живееш извън Европа. Именно в тази връзка направих справката за това колко българчета са родени извън България за последните 10 години. В нея се вижда, че има несъразмерно по-малко деца регистрирани от щатите. Това не означава, че раждат по-малко. Много от емигриралите българи признават, че нямат възможност да се връщат толкова скоро след раждането, а някои нямат и роднини в България, които да се занимават с документите.
Това, което много не знаят (включително и аз до скоро), е че български акт за раждане може да се издаде направо в консулството в дадената стана. След като получат акта за раждане от родителите, те ще го препратят на отговорната община и ще получат обратно българския акт. Нещо повече – в законът е вменено задължение на българските представителства зад граница да издават служебно български актове, когато научат, че български граждани са родили дете в чужбина. За целта те трябва да изискат от общината копие от оригиналния акт и да го изпратят в България.
Реалността обаче е малко по-сложна. Съвсем естествено, тази услуга струва по-скъпо от обикновения акт и то най-вече заради дипломатическата поща, с която се изпращат всички документи. Самата поща минавала на всеки 4 до 6 месеца, което означава, че изваждането на български акт по този начин отнема около година. Затова повечето предпочитат да го извадят лично като се приберат. Това, разбира се, не би било проблем за тези, които нямат възможност да пътуват доста след раждането. За жалост обаче повечето родители не знаят за тази услуга.
Преди месец пуснах запитване по ЗДОИ до Външно за това колко акта за раждане са изваждани по този начин в консулствата ни. Отговориха ми, че не пазят такава информация и нямат представа дали консулите спазват законовото си задължение да вадят служебно актове за раждане, когато научат, че се е родило българче при тях. Попитах ги и колко служители работят във всяко консулство и обслужват българите там, какви са бюджетите и приходите им. Целта ми беше да покажа това, което всички зад граница виждаме много ясно – че осигуреният от министерството персонал и технически възможности са абсолютно неадекватни. Отказаха да ми предоставят каквато и да е информация в тази връзка.
По-бърз акт за раждане – надали
Едно решение би било ваденето на актове за гражданско състояние направо в консулството. Проблемът е, че за целта трябва да има служител на ГРАО във всяко консулство. Алтернативно, самите консули може да бъдат сертифицирани да вписват данни в системата на ГРАО. Както се вижда, качествените консулски услуги не са въобще приоритет на Външно. Затова не виждам как това би могло да стане.
Втората възможност е промяна на наредбите, за да може да се изпраща чуждестранния акт за раждане изцяло електронно. Хартиеното копие пак ще се изпраща по поща, но само за архивите. Българският акт да може се печата на място в консулствата след подадени данни от ГРАО. Това би ускорило услугата до същия срок, както предлаганата услуга в българската община.
Казусът с бащиното име
Тук нещата са доста по-сложни. Законът за гражданската регистрация не е еднозначен и изглежда единствено наредбата на ГРАО не дава възможност да се вписва бащино име. През април имаше две жалби до омбудсмана по този въпрос – една от мен и една от Стефан Манов. Това накара омбудсмана да на изпрати препоръка до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не съм съвсем съгласен с някои определения в препоръката, но в същността си е точно това, което искаме – в рамките на позволеното от закона да се позволи родителите да добавят бащино име още при издаването на акт за раждане.
Тази препоръка накара министерството да се обърне в защитен режим, обяснявайки, че ГРАО не са отказвали изваждане на ЕГН на никой. Всъщност с точно този текст в препоръката не бях съгласен и именно той накара куп жълти медии да излязат със „сензационни“ заглавия. В позицията си, министерството изтъква, че и сега позволяват смяна на фамилното име на -ова, когато това е наложително и поискано. Според тях обаче добавянето на бащино име в съответствие с българските традиции би създало нова идентичност, което „би създало затруднения за самите лица“. Добавят също така, че според техните служители липсвал интерес от страна родителите.
В това становище има няколко проблема. Първо, почти всички познати, които са вадили български акт за раждане, са питали може ли да добавят бащино име и им е било отказвано. Тоест или познавам всички, които „са проявявали интерес“, или нещо във впечатленията на ГРАО не е наред. Второто обяснение се подкрепя от няколкото съдебни дела, които намерих, в които родители се е наложило да сменят името на дъщеря си на -ова. Това би могло лесно да се направи при ваденето на акта за раждане, ако обаче служителите им обяснят, че трябва да подадат молба. Повечето родители се осланят на това, което чиновника им обясни.
Съдейки по това, че масово чиновници на ГРАО искат легализация на актове за гражданско състояние от страни в Конвенцията, която споменах по-рано, може спокойно да кажем, че и на тях не им е много ясна процедурата. Всъщност, преди да извадим българския акт на дъщеря ми писах на централата на ГРАО и на няколко местни клона дали ми трябва легализация. Централата каза „не“, 2-3 общини казаха – „да“, а останалите ми казаха „май не, ама направете го за всеки случай“. Това ви дава представа до колко смисъл има в становището на министерството.
Следващи стъпки
Всъщност, наистина е трудно да се прецени какъв е интересът към добавяне на бащино име. Липсата му би могла да създаде административни трудности в България и ние вече се сблъскахме с такива. Един контра-аргумент е, че повечето надали ще се върнат в страната и няма да им трябва. Той няма обаче отношение тук. Намерих 9 съдебни акта на завършили дела само от началото на година именно за добавяне на бащино име. Справката ми включваше само няколко съдилища, а навярно има още много дела, които не са завършили. Тази цифра изглежда нищожна на фона на хилядите деца родени зад граница. Тук обаче навлизаме в същия аргумент като този за малкото българчета родени в щатите – ако има възможност, доста повече биха се възползвали. Сега привидно няма интерес, просто защото процедурата е усложнена, на повечето хора не им се харчат 300-400 лв. или нямат време, което да отделят докато са в България.
Добрата новина е, че вече има внесен законопроект от председателя на Комисия по политиките за българите в чужбина. Той предвижда да може да се добавя бащино име след подадена молба от родителите. Аргументите в полза на тази мярка е, че смяната на окончанието на фамилията, което е възможно след аналогична молба, също променя името. Освен това идентичността, за която се говори, има много повече атрибути като дата и място на раждане. По сегашния ред също може да се добави бащино име през съда. Прегледах стотици съдебни актове и не открих дори един случай, в който съдия да е отказвал такава промяна. Изглежда съда въобще не е съгласен с юридическите съображения на министерството и с готовност добавя бащино име. Това прави съдебния процес една скъпа и тромава формалност. Единствената логична стъпка е да се добави в стандартната процедура.
Предвид натовареността на водещата комисия, не виждам как този законопроект ще бъде прегледан скоро. Това е предпоставка дори да бъде пропуснат изцяло. Има вероятност да бъде слят с другите промени по гражданската регистрация целящи борба с изборните измами. Тепърва ще видим как ще протекат нещата. Във всеки случай, нещо не е наред в процедурата и трябва да се оправи.


Българчетата родени в чужбина и новата ми най-любима карта

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/GpvuNlm2HdM/

bmap10
Картата, която виждате тук, показва за 60 секунди всички българчета родени в чужбина за последните 10 години – 96653 деца в целия свят. Тази карта е най-любимата ми до сега по няколко причини. Първата е, че показва данни, които не може да видим никъде в общественото пространство. Втората е, че реално не е истинска – поне не изцяло. Третата причина е най-важната – как точно я съставих. Не на последно място е и факта, че просто изглежда яко.
Защо я направих?
Преди 3 месеца с помощта на хора от Twitter взех данните за българчетата родени в чужбина. За да сме по-точни, справката показва по години и държави броят на децата родени между 2004 и 2013, на които е изваден български акт за раждане въз основа акт от друга държава. Това не са всички деца на българи зад граница, но за останалите няма как да знаем. Тогава само пуснах данните свободно в мрежата, но не направих карта. Проблемът беше, че държавите в справката на ГРАО бяха записани с нестандарни имена.

Първата карта с ражданията
Миналия петък седнах и попълних на ръка трибуквените ISO кодове на всички държави. Това ми позволи да направя тази карта, снимка на която виждате горе. Картата е доста обикновенна и показва в различни цветове държавите, където най-много българи са имали деца за тези 10 години. Все пак е интересна, защото дава възможност да се видят точната бройка за всяка страна. Нещо обаче липсва в нея. Макар цялата информация да е пред нас, картата си е чисто статистическа и малко суха.
Затова реших да заема подхода на Twitter. Те правят карти с tweet-ове покрай големи събития. Картите им показват точка всеки път когато някой някъде пише за избори, например. Така в рамките на няколко секунди може да видим как цели държави избухват в коментари по дадена тема. Исках да направя същото за ражданията – да покажа по една такава точка за всяко раждане в чужбина. Проблемът обаче е, че реално нямам точните места и дата на раждане на всяко бебе – само бройката. Тук стигаме до любимата ми част от проекта – как всъщност направих картата.

4 набора от данни в едно
Набор от данни (или dataset) е всяка таблица, справка, географски данни или каквото и да е, което може да участва в анализ. Първият, който използвах, е справката от ГРАО. Имах вече ражданията по години и можех по тях да интерполирам приблизително колко са ражданията във всеки ден от годината. Тук виждате извадката за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Знам обаче, че жените не раждат равномерно през годината – лятото обикновенно има пик. Вместо да търся статистика за всяка държава поотделно, се обърнах към българския регистър за ражданията. Отворих данните от него преди време и от тях извадих индекс за всеки месец от годината. Това е вторият набор от данни.
Натисни за по-голяма снимка
Горната графика всъщност не е коректна, защото не взима нула за отправна точка на вертикалната скала. Следващата е правилната и ни показва, че разликите в месеците не са чак толкова големи. За по-голяма точност обаче ги използвах във визуализацията си.
Натисни за по-голяма снимка
Прилагайки тези индекси, получих долните цифри за Испания по месеци. Можех, разбира се, да умножа по полинома, за да няма скок от декември към януари, а плавен преход, но прецених, че тези стойности са достатъчно добри, а и навярно ще позволят да се забележи рязка промяна в ражданията там, където я има.
Натисни за по-голяма снимка
След като имах месеците, просто избрах случаен ден за всяко раждане. При 10 години ускорени в 60 секунди точната дата няма значение. Преди малко се сетих, че трябваше да завъртя индексите за южното полукулбо заради обърнатите сезони, но често казано не ми се занимава повече.
Къде са българите по света?
Следващата стъпка беше по-трудна – как да избера коодинатите. Очевидният изход е да се вземат случайни точки на територията на дадена държава. Това е относително лесно: взимам третия ми dataset – границите на държавите в geojson формат, избирам случайна точка между най-североизточната и най-югозападната точка (правоъгълните очертания) и проверявам дали е в реалните граници. Повтарям докато имам достатъчно точки за визуализацията. За целта използвах javascript и този модул заедно с моя имплементация специално за geojson стандарта. Ето как би изглеждал този подход за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Както сами виждате, точките са пръснати по цялата карта. Доста от тях са далеч от населени места, където би могло да има родени българчета. В някои държави маркерите биха попаднали в пустини и планини. Трябва да изберем точки близо до българските диаспори. За жалост, не знаем къде са те, затова решението би било да се вземе карта на гъстотата на населението и да се работи с тези данни. Тази за Испания изглежда така:
Източник: Wikipedia. Натисни за по-голяма снимка
Да се търсят такива за всички държави обаче не е практично, а и не може да се автоматизира извеждането на маркерите. Затова направих нещо друго – взех данните от Glasuvam.org (четвъртият dataset). Това е един мой проект, в който българи в чужбина се абонират за новини около изборите. За целта дават града, в който живеят. Не записвам точните им координати, а случайна точка в града, за да мога после да им кажа коя е най-близката до тях секция. В събота пуснах карта показваща регистрациите в сайта през годините, на която се вижда как те се увеличават месец преди всеки вот. Взех тези данни като отправни точки. Ето тези в Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Новият алгоритъм избираше случайна точка на максимално 15 км. от регистрация в сайта за изборите. Отново проверявах дали са в границите, за да не се окаже някоя в морето. Така избрах колкото точки са ми нужни и получих много по-реалистично разпределение на ражданията.
Това е дори по-добър подход от този с гъстотата на населението, защото отчита къде реално има българи. За държавите, в които няма абонирали се, използвах предходния алгоритъм. Това не е проблем, тъй като почти всички останали са малки по размер и брой раждания. Ето резултата за Испания:
Натисни за по-голяма снимка
Написах три скрипта, които прилагат тези алгоритми, пуснах ги за всички държави и получих списък с дати и координати. Вкарах списъка в CartoDB и след няколко настройки получих новата карта на българчетата родени в чужбина.
Измислена, но не съвсем
Казват, че изкуството създава лъжа, за да покаже истината. Тази карта далеч не е изкуство, но аз я намирам за красива. Не ви лъжа като казвам, че това е карта на ражданията, защото най-малкото бройката е истинска. Датите и координатите са доста добро приближение. Дори да имахме истинските, надали можеше да ги публикуваме по този начин. Поне не с точните координати. В този смисъл, закръгляне на истинските координати и дати с цел опазване на анонимността на семействата би дало резултат, който е много близък до моята картата. В същото време, използването им по този начин не би добавило голяма стойност към визуализацията.
Харесвам тази карта, защото за разлика от цветната, с която започнах, тя привлича повече вниманието към конкретни събития – като едно раждане в централна Африка или остров насред океана. В другата те са просто сурови цифри, които избледняват пред мащатите на други държави.
Любима ми е най-вече, защото в изготвянето ѝ ми се наложи да реша реален проблем като използвам няколко привидно несвързани източника на данни. Най-често, когато искаме да покажем ползата от отворените данни смесвайки различни източници (т.н. mashup), се получава малко насила. Не осъзнаваме колко достъпните източници на информация ни помагат в ежедневието – app-ове, карти, справки. Затова не разпознаваме тези примери като успешни mashup-и. Налага се да се илюстрира нещо нарочно с етикет opendata, за да има онзи „аха“ момент. Тук свързването се получи естествено и мисля, че резултатът е добър.
Може да разгледате картата на цяла страница в CartoDb.
В Github ще намерите кода и входните данни, с които я изготвих.


Държавна агенция за (бивши и бъдещи) българи в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/STB8hHvyGkw/

Умишлено не коментирах конкурса за нов директор на ДАБЧ. Шефовете на агенции се назначават винаги директно от кабинета и този конкурс беше единствено за шоу. Становището на комисията не само не се зачете, но и не беше включено в същността си в окончателния доклад. Единственият ефект от това упражнение беше, че с решението си кабинета подкопа всякакви бъдещи опити за конкурсно начало в агенциите.
В крайна сметка постът беше даден на човека на ВМРО Борис Вангелов. Казвам „даден“, защото от изслушванията стана ясно, че е един от най-неподготвените. Може само да спекулираме дали е имало сделка за гласове в парламента или подкрепа в реформи. Това, което виждаме ясно обаче е, че ДАБЧ беше пожертвана в името на голямата политика. Едно от основните причини ВМРО да подкрепи кабинета беше именно, за да се добере до тази позиция и не го крият от изборите насам.

Причините са чисто финансови. Агенцията сред основните фактори при взимане на българско гражданство и години наред тази функция се експлоатира с корупционни практики. С няколкото смени на шефовете на агенцията последните кабинети се опитаха да я пресекат, но до сега това не се случи. Вместо това милиони евро на година са се изливали в нечии каси. През това време стотици трафиканти, издирвани и други престъпници са станали българи по паспорт. Може само да се молим сред тях да няма такива с терористични намерения.
Всичко това далеч не е тайна за ДАНС и прокуратурата. По време на фиаското с назначението на Ива Йорданова на поста заместник председател, прокуратурата е била уведомена за пореден път за нарушенията, но изглежда до ден днешен обвинения не са повдигнати. Всъщност, по неофициална информация, именно предшественикът ѝ Йордан Янев е пострадал след като пакетът документи, за които е било вече платено да минат безпрепятствено, не са били приети в Министерство на правосъдието при служебния кабинет. Някой изглежда не е бил особено доволен от този факт.
Именно Министерството на правосъдието е била всъщност голямата пробойна. Ако ВМРО иска да си напълни изпразнените каси до изборите с този нов пост, трябва да намерят начин да придвижват документите за гражданство именно през заместниците на Христо Иванов. До тук той показва, че няма да толерира такива неща. От друга страна, кабинетът има остра нужда от подкрепа в парламента. Въпросът навярно е кое ще надделее – принципите на Иванов или неприязънта на Борисов към нуждата от подкрепа на ДПС за критични реформи. Политиката е нищо повече от низ от компромиси и тепърва ще видим кой ще е следващият.
Разбира се, може да не съм прав. Възможно е информацията ми да е грешна. Възможно е Борисов да е видял нещо именно в този кандидат и агенцията да не е разменна монета. Възможно е Вангелов наистина да иска само да реформира агенцията и да помогне на българските общества зад граница. Това обаче не пролича от конкурса и действията на кабинета. Тези от нас, които са извън кабинета, извън договорките и извън България, трудно може да си направим различни изводи от изброените до тук. ДАБЧ е практически непозната за повечето българи зад граница, а останалите знаят или само за корупционните скандали, или поддържат училище или културен клуб и разчитат на малката финансова подкрепа. Отношението на агенцията към българите към граница може да се раздели на две категории – бивши и бъдещи. Първите не ни интересуват, защото явно те не се интересуват от нас. Трябва обаче да разпределим един бюджет за организациите им колкото да не мрънкат. Вторите са източник на пари за едни посредници или етнически българи от Македония или Бесарабия, които ще приемем независимо дали докажат, че имат български произход.
В последните години Борисов през 6 месеца излиза и казва, че ще върне българите от чужбина. През това време доста хора, които работеха сезонно си изтеглиха семействата, а потокът на студенти заминаващи да учат в чужбина не е намалял. Има много примери за хора, които се връщат – някои остават, други заминават отново. Ако някой от тях търси нещо от правителството, то е предвидимост, постоянство на решенията и принципност. Нищо от тези неща не видяхме в назначението за единствената агенция занимаваща се с милион и нещо българи зад граница. Затова тук не говорим за компромис, а за ясен сигнал – не сте ни важни.


Фонд ЗДОИ, справката в ГРАО, Търговския регистър и Kiva

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/dEwcoG1tkzw/

Това е една много закъсняла статия. Миналия август изпратих запитване до ГРАО за това колко български граждани са родени в чужбина за последните 10 години по държави. Отговориха ми, че тази справка се заплаща по установена тарифа и ще струва 108 лв. Съвсем нормално е да има такса, но нямам отделен бюджет за такива неща. Писах в Twitter, че справката би била наистина интересна и е жалко, че няма да я видим.
Веднага ме питаха за сметка/Paypal и в рамките на час-два сумата беше събрана. След 24 часа събраните пари вече бяха 250 лв. заедно с моя принос. Платих на ГРАО и три дни по-късно публикувах оригиналната справка. Разпитах дарителите какво да правим с остатъка и общото мнение беше да останат при мен за бъдещи такива справки. Направих таблица, за да се следят нещата. Нарекохме го „Фонд ЗДОИ“.
От тогава насам се случиха няколко интересни неща. Първо пуснах две статии с извадки от данните – за българите в Германия и идея как механично да се увеличи статистиката за родените българи. На няколко пъти се опитах да направя карта на света показваща родените по държави, но не ми остана време да я завърша. Основният проблем беше, че срещах трудности с CartoDB, но най-вече, че доста от имената на държавите не бяха стандартни. Навярно някой друг би могъл да направи такава карта. (Допълнение: пуснах карта)

Забелязах обаче неточности в справката на ГРАО. Включваха данни за деца родени в Чехословакия и „Сърбия и Черна гора“ доста след като такива държави са спрели да съществуват. Имаше грешки за поне 100-тина деца. Първата ми идея беше, че може би справката не е по година на раждане, а по дата на регистрация в общината. Т.е. някое дете е родено в Чехословакия през 1990, но е регистрирано като български гражданин едва през 2006-та. Попитах ГРАО и се оказа, че не е така – в ЕСРАГОН наистина е имало грешки. Месец по-късно получих благодарствен мейл, че съм отбелязал тези несъответствия. Изглежда служителите в общините са избирали грешно страните във формуляра. Последвалата проверка е поправила мястото на раждане в актовете на всички такива деца. Изпратиха ми обновена справка. Двете справки ще намерите в по-удобен вид тук.
Този случай е добър пример защо данните трябва да са отворени и публични. Ако не бях седнал да се занимавам, ако хора не бяха дарили за каузата и не бяхме разгледали данните, нямаше да разберем, че доста деца са със сгрешени актове за раждане. Това можеше да е сериозен проблем по-нататък в живота им. Замислете се какви други грешки има в базите данни на администрацията, които могат да се хванат по същия начин. Какъв ефект може да има от тези грешки?
Цялата комуникация с ГРАО беше по мейл – заявката, бележката за превода, получаването на справка и дискусията след това. Затова бях учуден, когато получих писмо по пощата. Snailmail. Всъщност не е толкова странно – за почти всички запитвания по ЗДОИ съм получавал писма, защото „такава била процедурата“. Това трябва да ви говори колко напред сме с електронния документооборот. Интересното в писмото беше, че съдържаше договор, който се предполагаше, че трябва да подпиша, за да ми дадат справката. Получих го доста след като платих и взех данните, така че не съм подписвал и връщал нищо на ГРАО. Притеснителното в договора беше една клауза, че нямам право да споделям информацията получена по тази заявка. Това беше странно, още повече, че я бях споделил седмици по-рано.
Следващата идея за „фонда“ е да се плати таксата за цялата база данни на Търговския регистър. Както писах преди, промените на новия кабинет свалиха значително таксата. Агенцията по вписванията обаче продължава да упорства държейки базата данни като бащиния. В началото на януари са направили промени в стандартния договор, които силно ограничават отвореността на данните и усложняват получаването им. Когато тези проблеми бъдат изчистени, ще платя таксата и ще получим една от най-важните бази данни в държава ни. Доколкото знам, Министерски съвет работи в тази насока.
Междувременно, в края на миналата година реших, че няма смисъл парите да седят просто така и ги обърнах в Kiva кредит. Kiva e система за микрокредитиране, чрез която може да заемете 25 долара или повече на хора по цял свят. Няма лихви или такси по преводите. Парите се връщат в 98.79% то случаите. Рискът идва от природни бедствия, болести или икономически катастрофи. Ползата от тези микрокредити е, че не са дарения – тоест получателите трябва да предоставят план за връщане и имат стимул да подобряват бизнеса или средата си. Когато трябва да платим за справка, ще възстановя от Kiva и ще покрия евентуални загуби. Просто мисля, че има много повече смисъл парите да помагат за пречиствателна станция в училище в Уганда, където отиде последният заем, отколкото да стоят в Paypal.


Колко са децата?

Post Syndicated from Боян Юруков original http://feedproxy.google.com/~r/yurukov-blog/~3/t7SwYVsf2Qs/

Сякаш по традиция около Нова година все за раждаемост говоря. Надали някой ще се учуди, че пак ще стане дума за данни. Въпросът винаги е един и същ: Колко деца са се родили през изминалата година? Журналистите доста се занимават с този въпрос използвайки гръмки думи. „Здравното министерство отчете пореден антирекорд при родените бебета…“ ще прочетете в Дарик, „Рекордно ниска е раждаемостта…“ в Мениджър. Всички цитират регистъра за ражданията, който няколко пъти описах като крайно ненадежден. Дори сутрешният блок на БНТ спомена този „антирекорд“.
Проблемът с всички тези сензационни заглавие е, че очевидно не са верни. Някои дори умишлено подвеждат читателите. Справка в регистъра за ражданията на МЗ към 14:00 днес сочи, че през 2014-та са се родили 1270 деца повече спрямо предишната 2013-та. В някои медии обаче сравняват с 1997-ма взимайки цифрата на НСИ, което е грешно, просто защото са несравними. Винаги след 1997-ма са се раждали повече деца, но НСИ и МЗ ги броят различно.

Въобще качеството на данните е голям проблем в администрацията, а примерът с ражданията ми е любим и много показателен. Колко деца са се родили наистина? Ако питаме министъра на здравеопазването, то през 2014-та са били 63487. Това включва родените в болниците и може би децата родени вкъщи, но прегледани в болница. Не знаем, тъй като никъде не е описано, а и май отговорните лица имат разминаващо се разбиране. Цифрата за 2014-та обаче расте постоянно, тъй като данните все още се въвеждат – понякога седмици и месеци след раждането.
НСИ ще излезе с тяхната цифра през април. Те пък броят колко деца са били регистрирани в ЕСГРАОН. Според обяснението, което получих преди година, те би трябвало да включат децата родени в чужбина и регистрирани в общината по местоживеене на майката. Само така те получават ЕГН и гражданство. Тези регистрации обаче понякога стават до 6 месеца и дори 2-3 години след раждането според това кога родителите пътуват към България. Това повдига въпроса щом НСИ проверява ЕСГРАОН през април, дали не пропуска онези получили ЕГН по-късно.
Ето как това разминаване обърква. Според Министерството на здравеопазването през 2013-та са се родили 62217. Според НСИ родените са 66578 (обновено на 17.04.2014). Пак според НСИ към 31 декември същата година в страна са живели 64755 деца под годинка, т.е. явно родени през 2013-та. Според ГРАО, българчетата родени в чужбина през 2013-та са 9087. Както и да събирате тези цифри, не може да изкарате сметката. Кое какво е?
Разбираемо е журналистите да се объркат в тази ситуация. Важно е обаче поне да се проверяват цифрите и да се сравняват еднакви неща. Лесно може да се провери, че през 2014-та има повече раждания от 2013-та. Това прави заглавия за „поредния антирекорд“ срамни. Доста медии тръгват по този път. В защита на БНТ трябва да кажа, че след като писах на сутрешния им блок и се чух с редакторите, решиха да подготвят тема засягаща въпроса.
Наистина данните са невинаги ясни, но трябва да се разбере, че не може всеки да си съчинява каквото иска на тяхна база. Виждаме често как разни експерти излизат и говорят глупости подкрепени със случайни цифри. Така зрителите попиват информацията и си формират мнение. Дори иначе интелигентни и образовани хора не се замислят или проверяват. Това далеч не важи само за демографските процеси, но с тях е много по-лесно да посочим ясно проблема с лековатото отразяване и дежурното прекопиране на изказвания в медиите.


Електрическото гласуване

Това, което ще последва е инспирирано от два фактора. Първият е публикацията на Боян Юруков – Електронно гласуване и доверието в изборите, а второто е една моя дискусия в Twiter с Владимир Каролев, където му обещах, че някой ден ще напиша, защо в България електронно правителство няма да има в обозримо бъдеще. И въпреки, че електронното правителство е силно различно от електронното гласуване – факторите, които обуславят провала и на двете са силно свързани.
Нататък тази публикация ще продължи в стил на контра-протест срещу написаното от Боян, защото в голяма степен не съм съгласен нито с него, нито с някои от коментарите под публикацията. Първоначално и аз планирах да напиша коментар, после се получи малко дълго и реших да е цял постинг. И така:
Първо да ви запитам – как по-точно ще стане проверката – дали гласът ми е отчетен правилно, без да се наруши тайната на вота? И как ще се предпази системата (независимо дали е електронна или хартина) от това да се продават по този начин гласовете?!
Както е написал и Спас Колев (коментар под публикацията в блога на Юруков) – основнен проблем на купувача на гласове е, да провери дали продавача “си е свършил работата” – ако има система, чрез която се проверява правилно ли ти е отчетен гласа – това АВТОМАТИЧНО решава основния проблем на купувача, което искаме да избегнем.
По темата с online гласуването – много хора отказват да приемат, че гласуването на национални избори не е като гласуването във Facebook или online анкета и се регулира от някаква нормативна уредба. Колко места по света можете да посочите, където на национални избори се гласува online? Подчертавам – не на избори за телевизионни водещи, мис-красота или снимката с най-красиво бебе, а на НАЦИОНАЛНИ ИЗБОРИ?! В комбинация с българския контекст на явна масова търговия с гласове, изборен туризъм, купуване на цели комисии, подмяна на бюлетини, протоколи и т.н. – въвеждането на online гласуване е на практика вредно. И да – твърдя, че е вредно точно както Боян твърди, че ще е полезно защото повече хора ще гласуват (за повечето хора по-късно). А дории да не е масова практика, дори само съмнения за измами да има – online гласуването само ще ги подсили.
И точно както Боян твърди, че купуването на гласове и подмяната на бюлетини не са проблем, защото “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим“, аз пък смея да твърдя, че няма нужда да стимулираме гласуването в чужбина, защото “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим“… в момента гласоподавателите в чужбина са около 3% от общия брой. От 250 секции в чужбина гласуват горе долу толкова хора, колкото от 50 секции в България и ако успееш да “купиш” 50% от хората в секцията – 100 секции (от общо почти 12000) могат напълно да игнорират резултата от чужбина.
Тук искам да подчертая, че в никакъв случай горното не е моето мнение и в никакъв случай не желая да игнорирам гласоподавателите извън България, нито твърдя, че са статистически незначими. Давам горното единствено като пример за това колко грешни са според мен разсъжденията, че понеже “ефектът върху крайния резултат е статистически незначим” не трябва да се обръща внимание на измамите.
Също така съм абсолютно категоричен, че причината за ниската избирателна активност (и най-вече при младите) не е свързана с липсата на възможност за електронно или online гласуване. Основната причина е политическата пасивност на масата хора и тази политическа пасивност трудно ще се излекува с online гласуването. По-скоро протестите или други форми на активност на гражданското общество са факторите, които ще събудят повече пасивни, отколкото технологиите.
Не на последно място – когато голяма част от населението е доведена до такова социално положение в което са готови срещу 20 – 50 лв. да си продадат бъдещето за следващите 4 (че и повече) години, трудно можем да повлияем чрез технологии, защото проблемът не е технологичен. И за съжаление (лично мнение) – това е едно от нещата, които въпросните хора извън България не могат да приемат – може би защото живеят в друг контекст и друга среда, но явно не разбират колко лесно е, да манипулираш, управляваш и купуваш хора живеещи с години в условия на постоянен недостатък. И количеството на тези хора е в пъти по-голямо от количеството на политически активните, на българите в Чужбина и на всички онези, които се твърди, че ако ги активизираме на избори, ще се промени резултатът.
Твърдението, че въвеждането на електронно гласуване (било то машинно или online) ще доведе до спестяване на пари също не мога да го подкрепя. Боян си пада по събирането на данни и ще го замоля, ако за него представлява интерес и разполага с необходимата информация, да изготви една инфографика, която да представя разпределение на разходите за провеждането на едни избори по различни пера. Без да съм виждал данните и да съм ги анализирал съм готов да се обзаложа, че едно от основните пера по избори всъщност е за МВР – за охрана на изборите, което няма да се спести чрез електронното гласуване. Перото за обработката също няма да намалее, защото хартиеният процес при всички положения ще остане, а при него цената зависи от броя на секциите, а не от брой на гласувалите – и нито един глас да няма, пак се обработват резултати (нули) от 12 хил. секции. От печатане на бюлетини също няма да има особена икономия, защото там перото е относително малко, а няма да отпадне изцяло. Хонорарите на 12000 секционни комисии средно по 7 човека + други комисии – почти 6 милиона лева също няма да се спестят. Единственото, което евентуално може да бъде сериозно перо на икономия са изборите извън България, тъй като там организацията за една секция е доста по-скъпа от организацията в България. Но ако съпоставим всичко това със стойността на една евентуална такава система – икономия може да се постигне само в някакъв много дългосрочен период.
Докато пишех, набързо спретнах една такава графика базирана на данните обявени в медиите за последните парламентарни избори през май 2013 г. Разпределението е на база 21 милиона лв. разходи.
Разпределение на разходите на парламентарните избори през май 2013 г.
Дори и да става дума за online гласуване при което няма закупуване на хардуер – разходите по внедряването и поддържането на такава система ще бъдат перо. А ако говорим за машинно гласуване – дори и най-евтиното решение, когато включва купуване на хардуер, трябва да се мултиплицира по 12 хил секции и веднага става сериозно перо, което в краткосрочен план е финансово неизгодно. А при такива технологии трудно може да се говори за дългосрочен план, защото рядко такава технология може да намира приложение повече от 4 години – просто технологията ще остарее. А колко избори ще се проведат за 4 години? В най-добрия сценарии 4 пъти, а може и само 2.
Единственото, с което мога да се съглася е, че електронното гласуване под каквато и да е форма може да намали грешките и да облекчи процеса като цяло.
И накрая – електронния подпис. Стига с тоя електронен подпис на избори. Предназначението на електронния подпис е да доказва самоличността на автора – да свързва физическото лице с волеизявлението. Естествено, че online гласуването има нужда от еднозначна идентификация на гласоподавателя, но също така се нуждае и от гарантиране на тайната на вота. Освен това електронният подпис не може да спре купуването на гласовете (да не повдигаме наново спора, дали може да го улесни). А електронните подписи на управителите на фирмите не винаги стават за използване за гласуване, защото зависи какъв е типът на сертификата им и ограничението идва най-вече от ЗЕДЕП, но и Изборният кодекс поставя ограничения, като например §113 (14) т.5, от преходните и заключителни разпоредби, където се казва, че “гарантира, че гласуващите избиратели няма да имат допълнителни разходи извън обичайните разходи за комуникация по интернет“, което автоматично изключва електронния подпис от техническото решение.

ISO 27001 в столовата

Post Syndicated from RealEnder original http://alex.stanev.org/blog/?p=248

Сигурен съм, че сте чели старата история за хакера в стола. Тъй като отново съм на тема ISO 27001:2005, нека направим едно упражнение, при което ще проследим как ще се развие събитието, ако в стола има внедрена Система за управление на информационната сигурност.
Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: “Аз, [email protected]|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!”
Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: “На кой идиот може да му дойде това на ума?”
Директорът на столовата разпределя документа на Отговорника по информационна сигурност по компетенция. Последният размишлява известно време дали да попълни Доклад за инцидент, Предложение за превантивно действие, направо Искане за коригиращо действие или някой друг документ, на който не му помни името. Свързва се с Консултантите, които обаче са заети с други клиенти и така или иначе не помнят какво са писали в Процедурите и Политиките за информационна сигурност. Те го финтират финно, като му обясняват, че откато са предали системата в ръцете на клиента, вероятно е имало развитие и не искат в желанието си да помогнат да навредят. На финала на разговора, му споменават, че всякакви ги имало и да не обръща внимание на такива простотии.
Спокоен, отговорникът забутва писмото в “шкафа, където одиторите не гледат” и забравя за случая.
Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил “Видяхте ли?!!”
Вече съмнение няма и машината се задейства. Събира се Форумът по информационна сигурност, Консултантите са викнати по спешност, срещу съответното възнаграждение. Отговорникът прилежно е попълнил Доклад за инцидент, добавил го е в Регистъра на инцидентите, запознал е чрез Докладна-записка Групата за връзки с обществеността (Главният готвач и една от по-приказливите лелички), прегледал е окло 18 пъти Планът за непрекъсваемост на дейността, Матрицата за достъп, както и други странни документи. Консултантите проверяват всички записи и уверяват клиента, че системата работи.
След освобождаването на Директора от предварителния арест, на заседание на Форумът по информационна сигурност се набелязват допълнителните контроли, с които ще се третира критичният ресурс (солниците), получава се одобрение за финансиране на дейността, а Планът за третиране на риска се допълва с още множество записи с отстояние близкото бъдеще.
Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.
Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС “Как е?” Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.
След повторното поругаване на Системата, което съвпада с ресертификационният одит, Сертификаторът отнема издадения сертификат и обяснява, че го правят с ясното съзнание, че това е в полза на клиента(обществения стол). Форумът по информационна сигурност се събира и единодушно хвърля вината върху “калпавите консултанти, които нищо не разбират”. Намират нови и поканват нов Сертификатор от чужбина, който в желанието си да стъпи на местна територия си затваря очите за събитията от последните месеци.
Новите консултанти преглеждат внимателно всичко, обясняват колко погрешен и несъобразен е бил подходът на предходните и как доказателствата за това са в папката с Инцидентите.
Обръщат системата с главата надолу, правят опресняващо обучение на персонала и проверяват осъзнатостта. Наемат се технически експерти, които правят penetration тестове и пишат дълги назидателни доклади.
Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.
Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: “Аз, [email protected]|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!” Директорът – заклет трезвеник – прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.
На другия ден, след пълна инвентаризация, отново се попълва Доклад за инцидент. Преглеждат се записите от видеонаблюдението и Дневниците на на сервитьорките с раздадените солници срещу подпис. С помощта на консултантите се извършва кросчек на обективните доказателства, който ограничава кръга на заподозрените до около 50 човека. Междувременно, Отговорникът по информационна сигурност наказва с Искания за коригиращи действия всеки, който срещне случайно в коридорите, в резултат на което служебните и клиентски тоалетни се препълват с изпокрили се служители на стола.
Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.
 
Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът [email protected]| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.
Системата обаче вече работи. Тъй като за инцидента не се разчува, а и от столовата са нямали време за цялата хамалогия около внедряването, консултантите дават умната идея документално нещата да се оформят като тренировка на Плана за непрекъсваемост на дейността. Допълнително се добавят записи и за сценариите “Земетресение” и “Луда крава”.
Относно идеята за паролата, местния админ гуру обяснява, че тези неща не се правят така на парче и ще се помисли за цялостно решение, в унисон с най-добрите световни практики. Изпращат го навън за няколко месеца, за да почерпи знание от извора. Благодарение на обширните си познания и практика по ISO 27001, там си намира по-добра работа и се спасява с декларацията, че вече нещата са стабилни и полето за изява в столовата е му е отесняло.
Работата му се поема от висококвалифициран инженерен екип, който разработва envisioning документ за внедряване на Enterprise Architecture в столовата, след това работи и по проблема със солниците.
Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.
 
Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.
Доволен от постигнатото, директорът изпраща поздравителен мейл към служителите, като им напомня, че това е само началото и предстои сертификация и по още няколко наболели стандарта.